сп. Мениджър | 11.07.2010
Собствениците на най-голямата българска продуцентска компания – СИА, за особеностите на мениджмънта в изкуството, за таланта да се намират таланти, идеи и пари, за държавата и хленченето в културата и за пробива на киното ни
Димитър Гочев: Хубаво е, когато правилата може рязко да се зачеркнат, за да се върви напред
- Господин Гочев, тримата съдружници в СИ А не се разделяте от 1993 г. – за разлика от много други компании, където партньорите не могат да си поделят успеха. Как работите – имате ли ясно разграничени функции и правомощия, или решавате заедно, някой има ли право на вето?
- Ако разсъждаваме само от финансовата страна на една компания, тогава е по-голяма вероятността тя да се разпадне. Стремежът на един от съдружниците да бъде финансово по-облагодетелстван от другите не съществува при нас в този вид, в който съществува сигурно в други компании. Аз, Росен и Митовски сме завършили заедно и
има някакъв сантимент, който в годините надделява и ни помага да побеждаваме възникналите проблеми много по-лесно. Заедно сме преживели както доста добри, така и много трудни периоди и съм сигурен, че всеки от нас в някакъв момент си е задавал въпроса дали не трябва да напусне тази компания и да направи нещо свое. Нямаме ясно разграничени функции – всеки прави неща, които му харесват, и си е в някакво собствено творческо пространство. Никой няма право на вето – животът е прекрасно приключение и да се занимаваме с такива неща е безсмислено. Ако трябва да си разграничаваме функциите категорично, ще бъде необходима много администрация, а по-благоприятно е да цари артистичността и да не бъдем фирма според представите за фирма… Творческото винаги е вземало превес в СИА и "Камера" и предстои да бъде доразвит този потенциал – в последните години се опитваме да се разгърнем и да завоюваме по-сериозни творчески успехи.
- Има ли особености мениджмънтът на творческа компания, или принципите са като във всеки друг бизнес? Кои са вашите най-важни мениджърски правила?
- Едва ли има такъв мениджмънт, какъвто прозира във въпроса ви – не бих могъл да дефинирам 5 или 10 правила, или въобще някакви правила, които винаги се спазват. По-скоро зависи от проекта и от екипа, с който работиш. Според мен е много хубаво, когато правилата може да бъдат рязко зачеркнати, за да се върви напред. Качеството е това, с което не правим компромис. Запазили сме го през годините и е общовалидно за всеки наш проект. Дори и когато не са ни достигали средства, не сме си позволявали да претупаме нещата. Ако трябва да формулирам някакъв съвет, който рано или късно води до успех, ще бъде точно такъв – да се работи безкомпромисно, независимо дали е в индивидуален или в професионален план. Не е необходимо да се мисли само за печалбата. Естествено, плод на много по-дълбоки разсъждения е къде е България,
къде сме ние, но така или иначе стремежът при тези условия и възможности да постигаме максимално качество винаги е бил нашата политика. Това е наистина мениджмънт.
- Казано максимално популярно, продуцентът е човек, който намира идеите и парите, за да ги осъществи. Какви качества са нужни за това? И идеите ли се намират по-трудно или парите?
- Първо да уточним, че има разлика между продуциране на реклами и продуциране на кино и телевизионни предавания. Когато говорим за реклами, това е много сложен процес между клиент, агенция и продуцентска компания, каквато се явяваме ние. Продуцентът трябва да постигне максимален production volume, да направи възможно най-качествения продукт, който да покрива най-високата летва за дадения пазар. Идеите са генерирани от рекламните агенции и са съобразени с изискванията на клиента и с пазара, а ние като последно звено ги изпълняваме. Смятам, че имаме потенциала да реализираме проектите си, както всички компании по света го правят.
Продуцирането на кино и тв програми – това е нещо съвсем различно и е свързано с вярата в идеи и проекти, в търсенето на сценарий. Аз много се потиснах, когато след 18 години работа осъзнах, че финансирахме филмите си само в България, смятахме, че единственият вариант да реализираш проектите си са националните фондове. Никой не поглеждаше навън, което е същността на професията продуцент – създаването на филми не е задължително да става само в пределите на страната ни. Това е процес, който се осъществява във всички точки на света. А ние не сме имали желание да разширим възможностите си. Димитър Митовски за първи път погледна по-широко и създаде българска мащабна продукция. Възможностите му позволиха да покани актьорите, които искаше да участват в "Мисия Лондон", и успя да пречупи онази бариера, която казваше, че всеки български филм е неуспешен, негледаем и нещата винаги ще си останат такива. За мен е много важно младите хора и хората въобще да разберат, че ако работиш във всички точки на света, това ще те направи по-добър професионалист. България изостава със законовата база, която помага на киното да се развие. Държавата трябва да подпомага културата със закони и финансови средства, филмовата индустрия в Европа е субсидирана и ние няма как да бъдем различни – трябва да вървим напред.
Продуцентът трябва да се научи да намира парите -това е неговата работа. Естествено, всеки в този бизнес се стреми да намира добри сценарии и да прави добри проекти – това е част от световната игра. Състезанието е кой ще направи по-добър филм, кой ще вземе "Златна палма",
кой ще вземе "Оскар" и т.н. България не трябва да бъ де разглеждана като отделна част от този свят. В последните години видяхме, че български филми доста сериозно се позиционираха на фестивали, "Мисия Лондон" сериозно се позиционира като зрителски интерес – той спечели повече зрители за две седмици, отколкото скъпоструваща продукция като "Аватар".
- Вашата компания е продуцент на едни от най-успешните телевизионни формати – "Биг Брадър", " Стани богат ", " Стъклен дом". Това късмет ли е или резултат от пазарни анализи? Как избирате с какво да се занимавате?
- Когато говорим за телевизия, едва ли е изцяло късмет. Започвайки със "Стани богат", рискувахме много, защото притежавахме правата на предаването много преди да ги продадем на телевизията. В крайна сметка си свършихме добре работата и това даде резултат – зрителите харесаха новите предавания. След нас започнаха и други продуцентски компании да реализират подобни формати – получи се състезание, в което може би се прояви нашият късмет. Преди година започнахме да разработваме идея за български сериал в романтичен план с надеждата, че ще можем да я осъществим. Тогава не вярвах, че телевизиите ще са склонни да реализират такива проекти. Спомням си, че четох статистика, според която в Англия най-гледаното телевизионно предаване от 20 години е някакъв сериал. Това може би провокира у мен желание да направя нещо, което наистина да се гледа, да е правено в България и да е приравнено към качеството на световни продукции. Тук е мястото да благодаря на bTV, че ни повярваха и ни дадоха възможност да осъществим "Стъклен дом". Аз съм сигурен, че с този сериал отворихме нова страница, защото много български продуцентски компании ще тръгнат по нелекия път и като че ли съревнованието с друг български сериал ще бъде видно – ще има конкуренция и нещата ще се развиват. Смятам, че засега това, което направихме, е равностойно на онова, което се прави по света, и е хубав повод да повярваме, че можем да правим конкурентоспособни продукции. В България в момента има доста сериозна група от млади хора, които имат знанията и амбицията да произведат качествени български продукции и това ще си проличи в следващите две-три години.
Практически няма как да избираме проектите си, ние от 18 години се занимаваме с производство на реклами, през произвеждане на игрално кино и създаване на телевизионни предавания. Понякога един проект може да се развие от един разговор, от купуването на една книга… Постоянно има много аналитичен избор, който много ми се е искало да е подчинен на подреденост и правила, но уви, не е. За съжаление ситуацията в България чисто финансово се влошава и не знам как ще рефлектира специално върху киното – надявам се да не бъдат лоши последствията, защото дълго време това изкуство излизаше от летаргия. Напоследък филмите ни бележат сериозни успехи и бавно стигнахме до 2009 г., когато се заговори за нас по света.
- За широката публика по-неизвестната част от вашия бизнес са рекламите – вие сте направили повече от 2000. С кои се гордеете и смятате за визитка на компанията?
- Да, започнахме така, със снимане на реклами. Имаше период, в който единственият начин да преживяваш в тази сфера беше рекламата. Тя не бива да бъде разделяна от киното, защото брилянтният разказ на една история в 30-секунден клип е висш пилотаж. Създаването на реклама изисква много сериозно познание – факт е, че едни от най-талантливите режисьори, като Робърт Олтман, Кустурица, плеяда големи имена, създават кратки шедьоври. Според мен тази индустрия ще поддържа младите хора в нашата сфера, които искат да се развиват в България.
Няма как да се гордея – за мен това е било работа. Смело мога да твърдя, че няма рекламен клип, в който да не сме вложили максимално количество професионализъм. Не се сещам в момента за такъв, който да не е визитка за компанията.
- За да бъдем максимално полезни на читателите на сп. "Мениджър", бихте ли казали какво трябва да знае един рекламодател, за да ви стане клиент? Например да не ви казва как да му снимате рекламата?
- Рекламата е процес между клиент, рекламна агенция и продуцентска компания, а стремежът на клиентите е да намерят талантливите хора, които да оформят идеи и да ги реализират. Всички ние искаме да създаваме продукти, които на нас ни харесват, а компаниите искат да бъде създаден продукт, който ще продава стоката им, и тук възниква сериозен конфликт. Ако рекламата е просто произведение на изкуството, а не продава, за клиента няма никакъв смисъл. В началото, когато тази индустрия започна да се развива, рекламодателите нямаха доверие в екипите на агенциите и продуцентските компании. Сега вече е изградена добра връзка и работата върви. Единственото, което клиентът трябва да направи, е да се довери на професионалистите, с които работи.
- "Мисия Лондон" има рекламна кампания, каквато не е правена за български филм. Доколко това имаше значение за пазарния успех и въобще това урок ли е за българския бизнес, че рекламата не трябва да се подценява?
- Аз много често си мисля какво е било преди 200 години, когато е имало само два сапуна… В наши дни продуктите по рафтовете на магазините са хиляди и не мога да си представя как без реклама някой ще разбере за нещо, което никога не е виждал.
"Мисия Лондон" следва международни правила за реализиране на такава кинопродукция. Ако не ги спазиш, ти ще загубиш. Ако не направиш добра реклама, за да стигнеш до максимален брой потенциални зрители, колкото и да е добър филмът ти, може залите да се окажат празни. Митовски реализира много добра маркетингова стратегия и успя да позиционира филма така, че резултатът да бъде пълни киносалони. Разбира се, от изключителна важност е и продукцията, която рекламираш, да е стойностна – в противен случай гледаемостта ще бъде засилена при релийза на филма, а след това рязко ще спадне. "Мисия Лондон" излезе в правилния момент – от много време се очакваше жанрово кино и съчетанието с добрата реклама донесе впечатляващия резултат от 337 503 зрители до момента (точната дата е 13 юни). По време на социализма имаше добри филми с по 1 млн. зрители и ако някой продуцент успее да вкара толкова хора в киносалон на българска продукция, това ще бъде сериозно постижение. Следващата стъпка в България ще бъде да се прескочи бариерата от 500 хил. зрители.
- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?
- Бих искал да кажа нещо много важно по този въпрос – държавата не бива да загърбва културата си, не е редно да се съкращават дори и малкото отпускани пари. Тази сфера изисква отглеждане и ако процесът се прекъсне, оставаме без култура, което ще бъде пагубно. В рекламната индустрия скъпият режисьор си остава търсен, но в киното, ако направиш нещо добро, това не означава, че ще те потърсят да направиш следващото. Може да минат години и никой да не ти обърне внимание. А професионалистите в тази област ще развият културата. В миналото проектите се създаваха на база лични контакти, но смятам, че сега се промениха нещата и държавата не трябва да абдикира точно в този момент. В противен случай всичко ще се превърне в консумация… Едно цяло поколение ще остане без световно присъствие – ако го има, тогава ставаш ценен като
държава на световната карта. Давам прост пример с Кустурица, който изведе сръбското кино в света и всички разбраха за тях. Културата се изнася най-мащабно от една държава и не бива парите да бъдат извеждани на първо място.
НАЙ-КАСОВИЯТ български игрален филм "Мисия Лондон", телевизионният сериал "Стъклен дом", прословутата реклама "0, Пепи" са хитове на Агенцията за филмиране на фантазии, собственост на Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков. Името на продуцентската компания СИА е съкращение на Screen Imagination Agency (SIA). Създадена през 1993 г. и допълнена през 2000 г. от дъщерната "Камера", тя произвежда игрални и документални филми, телевизионни предавания, рекламни и музикални клипове. Подписът й стои под повече от 2000 реклами на най-големите компании, под най-популярните риалити предавания – Big Brother и VIP Brother (първите издания), "Стани богат", "Сделка или не".
ДИМИТЪР ГОЧЕВ обича да се шегува с хората, които го бъркат с адаша му режисьор, че е ходил в Тибет и там се подмладил. Той е на 53 години и открай време е кинаджия – първо чиракува в Киноцентъра в Бояна, после следва операторско майсторство в НАТФИЗ. Снима и продуцира документални и игрални филми, телевизионни предавания и реклами. Оператор е на "Пазачът на мъртвите" -филма, спечелил "Златна роза" от кинофестивала във Варна.
Димитър Митовски: Импровизациите са за артистите, аз предпочитам термина "нестандартен подход" в бизнеса
ДИМИТЪР МИТОВСКИ е 4 в 1 – продуцент, режисьор, сценарист и художник. Завършил е гимназия по изящни изкуства и НАТФИЗ. Заедно с Камен Калев е режисьор на късометражните филми "Върнете заека" и "Лошият заек", номинирани в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г. Режисьор е на "Мисия Лондон". От тримата собственици на СИА и "Камера" той е най-отвореният към медиите.
- Странно, господин Митовски, вие сте от малкото български артисти, които не се жалват от липса на пари и казват, че в крайна сметка за добрите идеи пари се намират.
- Навсякъде по света се намират пари за добрите идеи. Сега като се замисля, всичко в света се крепи на добрите идеи. Нещо като Рокфелер, ако не се беше сетил да излъска "ябълката", нямаше да може да я препродаде на цената за две и щеше да остане беден и неизвестен. Разбира се, когато става въпрос за изкуство, е доста по-различно, защото не всеки артист е добър търговец. Авторите, които не могат да продават сами идеите си, трябва да помислят за мениджър, импресарио, агент или нещо такова. Тази стъпка е особено трудна за нас, българите – ние, както знаем, разбираме и можем всичко.
- Тази ваша максима за парите изпитана ли е в практиката?
- Нашите продуцентски компании СИА и "Камера" и екипите, с които работим, доказаха тази максима особено с последните ни два много успешни проекта – "Мисия Лондон" и "Стъклен дом". Това са изключително трудни за реализиране проекти от финансова гледна точка, но ето че имаме най-гледаните и харесвани филм и сериал.
- СИА може ли да си позволи да прави само кино и да се откаже от рекламите например?
- Не виждам причина да се отказваме да снимаме реклами. Ние държим най-голям дял от пазара и това е съществен процент от приходите ни в компанията. Чрез снимането на реклама развиваме и много различни стратегии за развитието на продуцентския бизнес в България.
- Комерсиален и значим филм едновременно – това, изглежда, е пресечната точка между бизнеса и изкуството. Вие успявате ли да я намерите и как – по интуиция, със социалнопсихологически анализи на вкусовете на публиката, с (из)следване на чуждия опит?
- Наблюдавам, чета, търся, опитвам се да разбера съвременния свят, нуждите и душата на хората, инту ицията никога не е излишна, но трябва и малко талант.
- Разказвате, че навремето с ези-тура сте решили във ВИТИЗ ли да кандидатствате или в Художествената академия…
- Наистина това беше дилема, която нямах време да обмислям сериозно, и трябваше да взема решението бързо и спонтанно. Нека не забравяме, че във времето, в което се случи всичко това, всяко едно от решенията щеше да бъде печелившо. От нешна гледна точка езито ми "спечели" още две професии – режисьор и продуцент.
- Хазартен тип ли сте?
- По-скоро съм артист.
- Има ли във вашата компания мениджърски импровизации?
- Импровизациите са присъщи за артистите, но аз предпочитам термина "нестандартен подход", ако става въпрос за бизнес.
- Продуцент, режисьор, сценарист, художник – често сменяте ролите си. Значи ли това, че не се доверявате да оставите определена работа на друг и се заемате да я свършите сам?
- Тези роли са пряко свързани с изкуството и затова ще ви отговоря с култова реплика от български филм – "представяш ли си на Луис Армстронг чичо му да му надува тромпета".
- В "Мисия Лондон"разказвате история за политици, в "Стъклен дом" – за бизнесмени. Всъщност какво мислите за новия елит и защо според вас българите не го уважават – сменят политическите си фаворити на 4 години, а богатите просто мразят.
- За да уважаваш някого, първо трябва да уважаваш себе си. За да се уважаваш, трябва да постигнеш душевен мир. За да постигнеш душевен мир, трябва да опознаеш света около себе си и самия себе си. Това е тежък и сложен процес, особено за някои националности, явно ние попадаме сред тях. Докато мразим себе си, няма как да обичаме живота, а животът е прекрасен!
- Списание "Мениджър" събира идеи как може да се промени образът на България пред света. Според вас какво трябва да се прави?
- Да направим Пловдив Амстердам на Балканите. Ще прокопаем канали около Марица, ще се обръщаме към ромите с термина "хора с по-цветен цвят на кожата" и ще легализираме "Петричката зелена превъзходна".
Росен Цанков: И в изкуството пазарът отсява сам. Понякога по-бавно, но винаги се случва
- Господин Цанков, вие сте трето поколение човек на изкуството, но любопитното е, че сте и трето поколение мениджър – дядо ви Христо Цанков е бил директор на Народния театър, баща ви Вили Цанков също беше театрален директор. Известно е, че артистичният талант често се предава по наследство, но важи ли това и за мениджърските умения?
- Да, може би се предава. Но това не означава нищо – това са три различни времена. За дядо ми не знам как се е справял, но баща ми не беше добър мениджър – той не разбираше от пари, а от изкуство и беше много добър в това, което правеше. По негово време мениджърът беше държавата. Съвременната бизнес среда, в която аз работя, е много по-различна от времената на баща ми и дядо ми.
- Как избирате хората, с които работите? Можете ли да понесете талантлив, но недисциплиниран човек и как се справяте в такива случаи?
- Аз притежавам странния талант след едноминутен разговор с когото и да е да разбера този човек притежава ли определени качества и отговаря ли на дадените изисквания или не. А що се отнася до таланта и дисциплината – няма талант без дисциплина, а ако има, той много бързо се изгубва.
- Конкуренцията във вашия бранш почтена ли е – имам предвид главно телевизионните предавания и рекламите. На мен като на зрител ми се струва, че често се среща доста неинтелигентно копиране на печеливши образци.
- Вижте, не мога да кажа дали е почтена или не, но пазарът отсява сам, защото е като жив организъм – сам се контролира, свива се, отпуска се, изчиства се от паразити, от нелоялни хора, от спекула и т.н. Понякога този процес е по-бавен, но винаги се случва.
- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?
- Като ми зададат този въпрос, винаги имам чувството, че ние сме най-културният народ на света и как, видите ли, ние си губим културата. Какво имаме да пазим толкова -нямаме една Нобелова награда, нямаме един "Оскар", имаме едно "Грами", но то е за аранжимент на чужда песен… нямаме "Златен глобус" или "Златна палма". Какво пазим?
Никой не ни знае и не се интересува от нас. Преди всичко трябва да отделим внимание на личната си култура и след това да виним държавата. Лично аз виня държавата само за едно – че не забрани чалгата. Оттам изтича културата на България. Малко по-оптимистично съм настроен, след като видях стадион "Васил Левски" пълен на концерта на AC/DC. И си казах: "Мамка му, има светлина в тунела!". България не е люлката на световната култура – това са някакви националистически истерии, които трябва да спрат. Какво да кажат държави като Гърция и Италия – те със сигурност имат какво да пазят.
- Вашата компания е пионер в риалити форматите с "Биг Брадър". Вярно ли е, че има "опростачване на нацията", и вие имате ли заслуга за това?
- Не, форматът "Биг Брадър" не ме притеснява – това е бизнес. Безпокои ме фактът, че хората го гледат. По-горе казах, че пазарът сам се регулира – щом го гледат, това означава, че има потребност. Вие сами си направете изводите за нацията.
- След бума на риалити шоуто в българските телевизии дойде бумът на сериалите. Кой ще е следващият бум?
- Порно каналите.
РОСЕН ЦАНКОВ е трето поколение човек на изкуството – внук на писателя Христо Цанков-Дерижан, син на режисьора Вили Цанков, а майка му Мария е омъжена за актьора Стефан Данаилов. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и започва кариерата си като оператор, но и пише – съсценарист е на филма "Върнете заека", номиниран в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан. Продуцент е на едни от най-гледаните телевизионни предавания и на сериала "Стъклен дом".
Стр. 66 – 67, 68 – 69, 70 – 71, 72 – 73
Когато говорим за медиамикс и за разпределянето на рекламните бюджети, най-често медиите, които влизат в схемата, са телевизия, радио, преса, интернет и външна реклама. На тази сцена има и още един играч, който все още е в сянка – кинорекламата. Това е ниша с много потенциал и рекламен канал, който тепърва прохожда в България. На този пазар все още няма отчетност и мониторинг и може би това е една от основните причини той да е на заден план. Пазарът на кинореклама е подценен. Това коментира за в. Пари Димитър Димитров, управител на Cinema Box Office, единствената специализирана агенция за кинореклама в България. Cinema Box Office работи предимно с рекламните агенции, а не директно с рекламодателите. Според Димитров това е по-трудният, но по-добрият избор. Агенцията е партньор на всички мултиплекси и големи кина в България. Киното трябва да се разглежда като част от медиамикса, допълва той. Тази реклама достига до около 400 хил. души на месец. Тя не е и няма да бъде основен рекламен канал, но ще има важна допълваща функция, коментира Димитров.
