Асен Йорданов: Качествените вестникари избягаха от Делян Пеевски

 в. Жълт Труд | Таня ПУШКОВА | 25.07.2012

 През 2007-а бургаският разследващ журналист Асен Йорданов, син на именития поет Недялко Йорданов, е нападнат с нож и бухалки от мутри пред дома си в Бургас. Кои са хората, дето искат да му затворят устата, може да се гадае, защото много са засегнатите от негови публикации – от редови митничари до местни и национални политици, облажили се със злоупотреби. В тази връзка журналистът казва: "Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия."

Дълги години Асен Йорданов е кореспондент на столични вестници, а сега е собственик и редактор на сайта за разследваща журналистика " Биволъ" , партньор на Wikileaks Асен завършва българска филология, но не вижда своята перспектива в тогавашното социалистическо време и напуска Бургас. Прави си бивак край едно запуснато странджанско село." Това бе своеобразна вътрешна емиграция към природата. На 24 години бях стигнал до идеята, че животът в това общество, обречено само по себе си, посвещаването на материални ценности е безсмислено и реших да построя съществуването си върху друга ценностна система – да оцелявам сред природата. Живях в планината в продължение на 5 години. Единствената връзка със света беше една каруца, която веднъж в седмицата идваше в този джендем, носейки хляб и стоки от първа необходимост", връща се назад във времето журналистът.
 

Асене, с какво точно се занимаваше там?

- Обработвах земя – орях, сеех, жънех, отглеждах животни… Мога да правя всичко това, което дори и бащите на моето поколение отдавна бяха забравили как се прави.
 
Сам ли беше там?

-Да.
 
Без момиче, без приятели?!

- Абсолютно сам. Не исках да виждам хора около себе си, бях натрупал много разочарования. Не виждах смисъл да градя някаква кариера, свързана с вярност към Партията и Комсомола. Освен това бях разбрал, че съм под активното наблюдение на 6-о управление на ДС, затова реших да се махна. Бях служил като граничар и можех добре да се оправям в диви планински условия, имах инстинкт за самосъхранение. Издържал съм 10 дни без храна и без вода, сам се подлагах на тези експерименти – исках да разбера колко време бих могъл да издържа без да ям и пия.
 
И кога се върна към цивилизацията?

- През 1992-ра – след промените. Преди това веднъж в годината слизах до Бургас, за да видя моята баба, която ме е отгледала. Баща ми бе принуден да напусне града и отиде в София, а баба ми, вече в напреднала възраст, оставаше сама. Върнах се, за да се грижа за нея. Шокът за мен бе убийствен -изведнъж от социализъм – див капитализъм. Бях стресиран, попадах в един друг свят, по това време имаше и купонна система. Бях не-
подготвен – все едно заспиваш и се събуждаш след 5 години.
 
Как се адаптира към промените?

- Девет месеца не излизах от къщи. Бях подивял, бях забравил да говоря дори. След което трябваше да си намеря работа. Тъй като имаше възход в медиите, бяха се появили частни издания, имаше глад за журналисти, млади хора, с ново мислене… Започнах на изпитателен срок като кореспондент на в."Труд". Учех журналистическия занаят в движение. По-късно се появи нов вестник -"Стандарт", който бе нов тип печатно издание, дори визуално, помниш, че излизаше на синя хартия. Обявиха конкурс за журналисти и ме одобриха, върнах се в Бургас и станах кореспондент. Беше началото на 1993-та, аз все още изглеждах като овчар -с голяма брада, дълга коса, с шаечни панталони. Не приличах на човек, камо ли на журналист, изглеждах зловещо.
 
Веднага ли се хвърли към разследваща журналистика?

- Да, но и времената тогава те заставяха да се хвърлиш в нея -това бяха най-зловещите мутренски години. В Бургас гъмжеше, интригите извираха сами – луда контрабанда на трите бургаски митници, в рафинерията – времето на югоембаргото, благоприятстващо нелегалния износ на горива, контрабанда с цигари, имаше една фирма "Елпида 3", която преработваше гориво на ишлеме, мутрите навлизаха в туризма…
Попаднах в епицентъра на бандитските събития
 
- А как се сработи с колегите?

- Никак. Те си имаха своите стереотипи на работа и дори конкурентните издания работеха в екип – подсказваха си информация – на мен никой нищо не ми казваше. Трябваше да се оправям сам и реших да го използвам в своя полза – казах си, щом ме приемат като пришълец в гилдията, значи сам ще си намирам информаторите. Но и аз до което се доберях, не го казвах на колегите. И тръгнах не по утъпканите пътища – пресконференции, официални информации на МВР, пиари на големите фирми. Работех сам.
 
И как стигаше до информация?

- Сам си търсех източници -вслушвах се в разговорите на обикновените хора, запознавах се с работещи в пристанището, летището, рафинерията, митниците, туризма…И започнах да напипвам конфликти, далавери, да печеля доверие като независим журналист. Купих си учебници по журналистика на английски, завършил съм английска гимназия. Взех си и наръчника на БиБиСи с правила за разследваща журналистика и четях, учех се…
И ако в началото търсех сам информация, после тя сама започна да идва при мен – хората ми се обаждаха и сигнализираха за нередности, които трябваше да разследвам. Имаше тема, която разследвах половин година,преди да я извадя наяве. Винаги проверявам информацията поне от три източника.
 
Кое бе първото ти разследване, с което засегна някои големци, нямаше ли опити да ти прекършат врата?

- Първият най-голям натиск дойде след материал, върху който работих месеци. Събраната информация беше толкова голяма, че се чудех какво да правя с нея и я изсипах цялата в един столичен вестник – засягаше митнически закононарушения, контрабандни канали – от злато до наркотици, в които се бяха намесили бургаските митници, рафинерия, летище, пристанище. Бяха се набъркали и хора от най-високия ешелон на тогавашното Главно управление Митници и се стигаше до Министерството на финансите и МВР.
Бившият шеф на митниците бе човек на Мултигруп
 
И какво стана?

- Материалът излезе в началото на 1994-та. Заглавието бе: "На
бургаското летище понякога кацат танкери". Всичко бе с имена, групировки, държавни лица, факсимилета на документи, лично бе засегнат и началникът на ГЧ "Митници" Христо Кулишев. И гръмна бомба. В началото тотално стъписване и тишина, след което дойде цунамито на ответната реакция. Към мен заваляха заплахи за живота ми, за дела, мярка за неотклонение заради клевета, привикване в София от ръководството на вестника, спешно ме викал Христо Кулишев. Искаше да напиша опровержение на собственото си разследване. А всички знаеха, че зад Кулишев стоеше "Мултигруп" и лично Илия Павлов.
 
- Не те ли достраша?

- Не, това чувство го ампутирах, докато живях в планината, но се почувствах ужасно потиснат от държава, институции… Имах мярка за неотклонение поради жалби за клевета от засегнати в публикацията.
 
- Как мина срещата ти с Кулишев?

- Спомням си, че отидох с шефката на икономическия отдел на вестника – в ролята й на свидетел. И Кулишев взе да ме заплашва, че ще ме съдят, защото съм изнесъл неверни неща. Слушам и мълча. Носех една чантичка с документи – единственото ми оръжие. И без да влизам в излишни обяснения, помолих само за няколко уточняващи въпроса към Кулишев. Показах му един документ с изходящ номер и го попитах, дали е автентичен и дали подписът под него е негов, или подправен. Ставаше въпрос за внос на автомобили Хюндай в огромно количество и разпродадени без мито – една от аферите, които бях засегнал в материала си. И видях как на Кулишев изведнъж взе да му се сменя цветът на лицето, той просто занемя. Само ме попита откъде ги имам тези документи. Извадих и още няколко документа и те си глътнаха езиците, а Кулишев изведнъж ме пита: "Какво искаш? Пишеш и за митничари в Бургас, дето са уволнени неправомерно, но ще ги назначим пак." Отговарям му: "Нищо не искам, вие ме викате за обяснения!" И той вдига телефона и нареди митничарите да бъдат върнати на работа! И бяха назначени отново.
- Но други засегнати в материала лица заведоха дело срещу теб за клевета.
- Да, и всички бургаски адвокати отказаха да поемат защитата ми. Казаха ми в очите, че не могат да се борят срещу моите обвинители. Тогава издателите на вестника ми изпратиха Рени Цанова, Бог да я прости, да ме защитава. Тя се яви на заведените срещу мен дела и ето как успя да ги прекрати. Мои колеги журналисти, зависещи от богати рекламодатели, дойдоха на делото, седнаха на първия ред, за да пишат поръчкови репортажи срещу журналиста-клеветник Асен Йорданов. Някои от тези издания излязоха със заглавия "Журналистът Асен Йорданов – изправен пред съда". Ама защо и как – няма обяснения.
И тогава с две изречения Рени стопира делата. Подчерта, че в материалите ми има достатъчно доказателства за извършване на престъпления, подкрепени с документи, и вместо да се занимава с мен, не е ли по-добре първо прокуратурата да се самосезира и провери верността на изнесените факти в публикацията.
 
Значи Рени Цанова трябваше да дойде в Бургас и да им каже какво да правят?! И какъв беше резултатът?

- Делото срещу мен бе прекратено и Бургаската прокуратура започна да работи по изнесените от мен факти и в крайна сметка след време приключиха с осъди-
телни дела срещу бургаски митничари и те лежаха в затвора. Бях доволен – в ония години това бе адекватно съдебно решение, провокирано от адвокат Рени Цанова
.
По повод на кой материал те бяха причакали с бухалки?

- Не разбрах. Тогава се занимавах активно със заменките на земи и гори, незаконното бетониране на Черноморието и големите далавери, свързани с това. Имаше заплаха срещу Мария Николаева, с която бяхме направили разследващ материал за парк "Странджа". Заплашиха я в редакцията на вестника, в който работи – влязоха две мутри и въпреки че охранителната камера бе записала и нахлуването, и номера на колата, с която бяха дошли, -нищо не последва. Тогава я питали, къде да намерят и нейното приятелче Асен, така че имам известни подозрения, че ме нападнаха за материал, който в момента подготвях, но отказан за публикация във вестниците на Пеевски, тъй като засягаха хора от ДПС. Случаят се потули.
- Преди години разкри цех за нелегално производство на цигари в бургаския квартал Крайморие, на фирма, чийто акционер е бил и Бойко Борисов.
- Беше през 1995 г. Сегашният премиер Бойко Борисов се оказа шеф на съвета на директорите на фирма, в която е съдружник с Румен Николов-Пашата и Иво Каменов от варненската групировка ТИМ. Тяхната фирма – "Тео Интернационал" – бе уличена в нелегално производство на цигари. Спомням си, че когато публикувах този материал, получих първата се-
риозна заплаха за живота си. На вратата ми бе връчено писмо чрез куриер, в което пишеше, че ако продължа да се ровя, няма да има прошка. Разбрах, че съм засегнал сериозни интереси. Не си давах сметка, че едно разкритие на нелегален цех за цигари може да доведе до заплаха на журналист.
- Предполагам писмото е било анонимно.
- Напротив, беше подписано от Емил Райков, един от управителите на "Тео Интернационал", който пък след това изчезна безследно от публичното пространство.
- Преди време напусна няколко столични вестника.
- Да, не приемах политиката на новите им собственици Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Нито един от моите материали не излезе. На въпроса ми защо, отговорът беше, че се е сменила редакционната политика – ставаше дума за "Монитор", "Политика" и "Телеграф". И тогава много качествени колеги масово напуснахме тези издания и като наказателна мярка не ни платиха голяма част от хонорарите, лично на мен – около 1000 лв.
 
И тогава направи сайта "Биволъ"?

- Да, през 2010-а. С парите от международната награда за журналистика, която получих. Поддържаме го основно с Наско Чобанов. Проблемът ни е, че сме безпарични, ние сме опозиция и при нас по понятни причини не постъпват реклами.
 
Опозиция сте на кого?!

- Опозиция сме на несправедливостта, единствената ни кауза е истината.
***
Международна награда за журналиста
През 2010 г. Асен Йорданов получава международната медийна награда "За свободата и бъдещето на пресата" в рамките на Първия медиен конгрес в Лайпциг. На церемонията Асен Йорданов заявява: "България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден."
Според Асен Йорданов неетолкова важна самата награда, колкото шансът да каже тези думи от такава висока трибуна, защото в България той няма тази възможност. "Сега си припомням целия си живот, за да стигна дотук – от телефонните заплахи и писма да си търся място в гробищата, до поръчките и атентатите. Не говоря само от свое име, а и от името на много мои колеги, които са наврени в миша дупка, защото не могат да упражняват професията си по съвест, а са икономически зависими."
 
Стр. 8-9 

Разговор с журналиста Атанас Чобанов за защита правата на информацията

БНР, Преди всички | 15.08.2011

Водещ: Сайтът за разследваща журналистика „Бивол” и приятели организират кратък практичен курс за журналисти блогъри и членове на неправителствени организации, които се интересуват от методите за защита на източниците, информацията и комуникацията от неоторизиран достъп. Темата е с елемент на оценка състоянието на правата в България „Защита на информацията в условия на полицейска държава”. Сега ще разговаряме с Атанас Чобанов, журналист от bivol.bg. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте!
Водещ: Сега, то можем да поразсъждаваме на тема колко е полицейска държавата, като стана ясно, че полицията се издържа от дарения на съмнителни граждани, така че може да се окаже, че тя не е полицейска, а нечия друга вече, но това в скоби.
Атанас Чобанов: Да, направо е гражданска държава и тя се издържа от даренията на гражданите и фирмите, на които не им се проверяват колите и можем да предположим също, че не им се прилагат СРС на тези дарители.
Водещ: Между впрочем вече беше споделено и в ефира на „Хоризонт”, че практиката с даренията не е само българска. Имало я в Холандия, Великобритания и в Съединените щати. Вие като цяло как коментирате тази тема, тъй като после ще продължим с нея и с коментар, свързан с очакване на радикалните промени?
Атанас Чобанов: Моят коментар е кратък. Това е вид подкуп, особено ако се окажат верни твърденията, че не се проверяват коли на фирми, които са дарили пари на МВР. Това си е направо подкуп. Че има дарения в други страни, има, включително американското правителство е дарило много милиони от свои програми за подобряване на работата на МВР, за изграждане на лаборатории, експертни лаборатории в криминалистиката. Това са дарения, така да се каже, от американските данъкоплатци на българските полицаи. Друг е въпросът какъв е резултатът от тези дарения. Виждате, че една лаборатория по криминалистика не може да се произнесе с месеци за автентичността на едни СРС.
Водещ: Днес вестник „Дневник” е посветил един припомнящ коментар на тази дълга сага, наречена Тановгейт. Със сигурност още в самото начало бяха направени много уговорки и ни беше намекнато, че няма да научим истината. Междувременно и обществото забрави за този скандал.
Атанас Чобанов: Да. За съжаление, късата памет на българското общество е голям проблем за установяването на ясни правила и на чувство за отговорност у политиците. Практически резултатите от този скандал са, че един човек се оказа с чест и достойнство в тази държава във висшия ешалон, това е Цветелин Йовчев, който пое отговорността за изцапаното бельо на министъра, министър-председателя и т.н., хората, които са замесени в този скандал, всички други се скриха, снишиха. Главният прокурор забрави, млъкна, потъна в мълчание. Забави се разследването, още не е приключило, разследване и явно няма да научим истината скоро…
Водещ: Да, защото и вие това, което вие споменахте, че няма лаборатория в България, която да се ангажира с категоричен отговор, който всички очакваме.
Атанас Чобанов: Да. Това е много странно, тъй като наистина, и това излиза в американските дипломатически доклади, изтекли в „Уикилийкс”, щатите са налели доста пари за времето си, става въпрос за десетки, да речем, над 10 милиона долара, за да изградят такъв капацитет и какво е станало с този капацитет технически не е ясно, след като не могат или не искат, може би не искат да се произнесат категорично, защото в условията на полицейска държава хората рискуват местата си и кариерата си.
Водещ: Категоричен ли сте в това, че е полицейска държава? Питам ви, защото имаше възможност в един период, когато те бяха по-смели, представители на полицейските синдикати, които говориха и заявяваха гражданска позиция. Сега между другото това не е така. Няма ги. Та тогава и самите полицаи даваха да се разбере, че не са съгласни с това, което се случва в МВР. Всъщност полицейска ли е държавата? Това ли е точното определение, или?
Атанас Чобанов: Ако се върнем към анекдотичното определение на Ленин, че полицейска държава е държава, в която полицаят получава повече от учителя, да, полицейска държава е. Друг критерий е броят на СРС, които се прилагат на глава от населението, който е изумително висок. В сравнение със САЩ, където 2008-а мисля, че имаше 3000 СРС, България 2008-а е имала 10 хиляди. Представете си на глава от населението какво ще рече това.
Водещ: А то излезе статистика за миналата година. Вече са 15 хиляди, така че те растат. Това е факт.
Атанас Чобанов: Растат, и това е много тревожно. Има някакви предложения законодателни, които ГЕРБ щял да обсъди в началото на работния сезон, но те изглеждат доста несмели. Трябва да има повече граждански контрол, трябва да има ясни правила кой подписва, примерно, ако главният секретар подписва, може ли неговият заместник да подписва, което означава, че…
Водещ: Че не е единствен.
Атанас Чобанов: … захапал опашката. Пак стигаме до такива абсурди. Сега, важно е хората може би да разберат, че…
Водещ: Да. Всъщност това ли предлагате с този обучителен семинар, да се спасяваме сами, докато все пак някой намери воля да реши радикално проблема?
Атанас Чобанов: Вижте! Когато не можем да имаме доверие в институциите, явно трябва да се спасяваме сами. Но най-вече хората, които са професионално засегнати, т.е. разкриването на тяхната работа, подслушването на тяхната работа може да провали резултата, това са разследващи журналисти, блогъри, също хора, които са активни в интернет, организират за някакви граждански каузи и съответно неправителствените организации, които също работят за прозрачна държава и за непрозрачни граждани, за това се борим. Те могат да се защитят с няколко елементарни безплатни технически средства и идеята е да им покажем нагледно как става това и да им дадем арсенал, за да не се подлагат на риск да изтече тяхната работа при институциите или при бандитите, което е по-лошо…
Водещ: Бандитите…
Атанас Чобанов: Имаше една информация…
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Една информация, че имало скрити камери в съблекални, където ходели агенти на ДАНС. Това вече…
Водещ: Това е без коментар. Аз мисля, че бандитите отдавна са преди всички по отношение на своята подготвеност. Покрай скандала с Ваньо Танов имаше подробна информация за колко лева откъде какво можеш да си купиш, за да заглушаваш или подслушваш. Въпросът е това, което вие предлагате на колегите, от гледна точка на това да могат да си вършат нормално работата. И е в рамките на закона, нали така?
Атанас Чобанов: Абсолютно в рамките на закона. Доколкото ми е известно, фотографията не е забранена в България, както е забранена примерно в някои други страни, но освен това, дори да се опитат в един момент да ни забранят и това, има начини човек да се предпази като използва наличните свободни технически средства. Сега, виждаме, че властта реагира панически, когато гражданите започват да се самоорганизират. В Египет дори спряха интернета. В Щатите също се заговори за (…), за паник бутон, който да спре интернета в цялата държава. Този (…) икономически, за да предпази властта. Това според мен е приложимо наистина за такива малки държави като България, където е възможно да се случи нещо такова при установяване вече на сериозна диктатура, ако се стигне дотам, но преди да се стигне дотам, ние наистина демонстрираме, че поне професионалистите могат да се предпазват и журналистиката може да оцелее дори в такива трудни условия.
Водещ: Като човек, който работи в такъв сайт, как коментирате призивите, които се чуха покрай събитията в Лондон, че социалните мрежи, новите комуникации, започват всъщност да стават опасни, да се обръщат срещу демокрацията?
Атанас Чобанов: Те са продукт на демокрацията, продукт на прогреса и човешкото развитие и няма как в един момент да станат причина за нейния…
Водещ: Но ако чрез тях се организираш да ходиш да рушиш, както стана във Великобритания?
Атанас Чобанов: За съжаление, в случая се използва за рушене, но в друг контекст се използва за градеж, така че не можем да обвиним телефона, че…
Водещ: По-скоро хората как…
Атанас Чобанов: …или измислянето на азбуката, че е предизвикало социални сътресения, защото Маркс е написал „Капиталът”. Не може да се правят такива…
Водещ: Това е хубаво сравнение. Едно финално изречение за една от темите на вашия семинар „Феноменът „Уикилийкс”, митове, манипулации и реалност”. В какво съотношение са митовете, манипулацията и реалността? Питам ви като хора с ексклузивни права да публикувате в „Бивол” материали от „Уикилийкс”?
Атанас Чобанов: Заповядайте на семинара и ще ви разкажем, но най-общо казано, става въпрос затова, че медиите по някой път изкривяват реалното, фактическото положение на нещата с тази информация, която е изтекла от американски дипломатически доклади. Тя не е измислена, написана от „Уикилийкс”. „Уикилийкс” са само един посредник в разпространението й. Това е едно, второ, има правила при публикуването, които ние сме ги обявили много отдавна, как се формират, публикуват материалите, с оглед… Единствената мотивация и цел на пускането на определена информация в определен момент е тя да се прочете от максимален брой хора. Затова е нужен съответния информационен фон, да не се застъпват нещата. Това е, което прави всяка медия, търси да си вдигне рейтинга и броя на читателите си. Това го прави „Уикилийкс”.
Водещ: Въпросът е, че там излязоха неща, която някой си е мислел, че казва на четири очи, а те пък всъщност…
Атанас Чобанов: Ако погледнете всеки се чувства засегнат.
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Защото на никой не му е спестено нищо. Въпросът е, че в един момент излиза за един, в друг момент излиза за друг. Но това зависи от, както казах, вече от контекста, информационния фон, така че да се постигне максимален…
Водещ: И важното е, че ти си го казал, така че в крайна сметка, когато стане достояние, трябва да си носиш отговорността. Благодаря ви! Атанас Чобанов от сайта за разследваща журналистика „Бивол”, преди една дискусия, конференция, на която журналисти и блогъри ще коментират какво може да се направи, за да защитим правата си, правата на информацията в условия на полицейска държава. 

Интервю с Атанас Чобанов за връзката на български сайт с Уикилийкс

БНР, Неделя 150 | 01.05.2011 

Водеща: Г-н Атанас Чобанов, който се свързва с редакцията на в-к Парижки вести. Добър ден. Какво друго може да прибавим към вашата визитка, освен че редактирате този Болканлийкс. Нали така?
Атанас Чобанов: Първо информацията е остаряла. От две години не се свързвам с Парижки вести. В момента съм в екипа на сайта Бивол.бг, който има така да се каже ексклузивност в публикуване на данните, свързани с България по силата на споразумение с Уикилийкс. Публикациите в Болканлийкс, който е в домейн в областта на европейската общност, т.е. eu се правят с точно определена цел. Знаете, че в България властите приемат доста нервно публикуването на чувствителна информация и ние напълно сериозно разглеждаме хипотезата сайтът ни Бивол.бг да бъде спрян. Затова решихме да публикуваме на платформата на Болканлийкс, която не може да бъде спряна от България.
Водеща: Може ли да обясните тази норма на ексклузивност, доверието, което сте получили. Въобще какви са връзките ви с оригинала, така да се каже? С Уикилийкс.
Атанас Чобанов: Уикилийкс имат ясна политика с работата си с медиите. Те започнаха да работят с 4 големи световни медии – Гардиън, Лю монд (…) и Ел паис. Към тях се присъединиха полулегално Ню Йорк Таймс и други големи медии, но това беше в началото… края на миналата година. Сега в момента Уикилийкс работи с регионални медии. Това е афиширано на тяхната страница и връзката с тях става на базата на тяхната оценка за качеството и доверието, което може да имат в дадена медия. Те решиха, че Бивол, сайтът за разследваща журналистика, който списваме с колегата Асен Йорданов, е достатъчно качествен и заслужава доверие и източник на информация.
Водеща: Простете. На базата на какво решиха? Какво доказахте вие?
Атанас Чобанов: Ами това трябва да ги питате тях. Ние публикуваме нашите материали като се позоваваме на документи и на сериозни журналистически разследвания. Мисля, че не би трябвало ние самите да говорим за себе си, а….
Водеща: Не, питах се дали попълвате някакви конкретни критерии, как се доказват тези критерии? Какво биографично там споменавате?
Атанас Чобанов: Предполагам, да, че в зависимост от бекграунда на журналистите, на тяхната ангажираност за разкриване на истината и за независима и точна оценка на събитията.
Водеща: Иначе…
Атанас Чобанов: Предполагам, не мога да ви кажа, защото не сме решили ние да бъдем, да станем партньори, да принудим Уикилийкс да го направи. Те оцениха нашето запитване да бъдем техен партньор, след което подписахме споразумение.
Водеща: Какво ви кара да смятате, че сега може да бъдете преследвани и да бъдете игнорирани от българските власти?
Атанас Чобанов: Да бъдем игнорирани от българските власти, това се случва не от вчера, когато публикувахме първата порция от телеграмите Белене за енергийните проекти. Ние по-рано публикувахме една (…) за организираната престъпност, един подробен анализ, който беше премълчан няколко дни, докато накрая стана невъзможно да не се говори, защото излезе и в западните медии. Така че игнорират ни по класическата схема на Шопенхауер за разкриването на истината. Първо се игнорира, после се отрича, както преди малко г-н Румен Петков се опита да направи и накрая се правят, че винаги е била тук. Така че ние сме свикнали на това нещо, но знаем от историята на българските медии, от недалечната история, че в България се прилагат много твърди физически мерки срещу журналистите. Включително се стига и до опити за убийство. Също така българските служби от предишното правителство затвориха един сайт насилствено – сайтът Опасните новини. Така че ние просто взимаме предохранителни мерки.
Водеща: Опасните новини беше затворен по времето, както се казва на старото управлението на ДАНС. Той също беше особено обсъждан в България и неизяснен докрай. Неизяснена цялата преписка, досието и т.н.
Атанас Чобанов: Гневната реакция на властите сама по себе си потвърждава много неща.
Водеща: Да, но виждате, че това е в световен план, така да се каже, мнозина се опитват избирателно да не забелязват и не всички смятат, че в това има някаква вразумяваща сила на документа. Защото е много важно кога документът се появява. И също така, ето например един глас казва, това, че вие изнасяте тази, как се казва, подробност от дипломатическата поща, нали така? Така да го наречем. Означава ли…
Атанас Чобанов: Това са документи, чиято автентичност могат да отрекат или да потвърдят единствено американските власти. До този момент те единственото, което казват е, че тези документи са откраднати от тях и обвиняват (…). това знаем за тези документи.
Водеща: Има един глас, който казва. Ако такъв диалог е воден, това означава, че телефонът на министър-председателя в България е бил подслушван.
Атанас Чобанов: Защо в България? За кой диалог говорим по-точно?
Водеща: Тази именно реплика, която цитирате, че Бойко Борисов се оплаквал на САЩ от Путин.
Атанас Чобанов: Да бъдем конкретни. Става въпрос за доклад, написан от американски посланик, зам.-посланик, ако не се лъжа, в който се казва, че Бойко Борисов е споделил с посолството как на срещата в Гданск, на срещата септември 2009 Путин му е казал на ухо в кавички, извън протокола, че българите рискуват да останат на студено тази зима, ако не придвижат руските енергийни проекти. За какво подслушване на телефон говорите? Това са опити на хората, които са засегнати и скачат (…) да защитават енергийната мафия в кавички, за която също се говори, да размислят и да омаловажат важността на тази информация като я поставят под съмнение.
Водеща: Не вие вече…
Атанас Чобанов: На мен ми е много любопитно, че г-н Румен Петков от БСП скача да защитава управляващата партия, която отказва да коментира, също както американското посолство отказва да коментира. Те са възпрели тази тактика. А БСП ги защитава. Това е някакъв пробив може да се каже, свалят картите.
Водеща: Дано да има нещо положително в това, че вие успявате да освободите такава реакция, но все пак истината е важна.
Атанас Чобанов: Това е нашата работа да покажем документите и да ги интерпретираме в контекста и в тяхното развитие. Тази реплика на Путин, изведена естествено като заглавие, но зад тези 20 телеграми, а има още за Белене. Има голям масив, който не може да се публикува наведнъж проследява динамиката на отношението на България към тези проекти от времето на Тройната коалиция до февруари 2010, от когато са последните документи.
Водеща: Т.е. следват нови публикации, следва нова поредица, така ли казвате?
Атанас Чобанов: Естествено. Има 1200 за България, от които 978 са от посолството в София. Ние продължаваме да работим върху тях, в празника на труда също…
Водеща: Ще се трудите. Какво става с …
Атанас Чобанов: Защото това изисква много, много внимателен анализ на информацията, съпоставяне на думи и източници, (…) на информаторите, които биха могли да пострадат. Тъй като ние не желаем да поставяме на опасност хора, които нямат отношение към властта и техните имена се заличават.
Водеща: А какво става с (…) партия, която беше оповестена, участваше, стори ми се, в предишните избори.
Атанас Чобанов: За коя партия говорите?
Водеща: На емигранти, които…
Атанас Чобанов: Партията на емигрантите има…
Водеща: Бъдеще има ли тя?
Атанас Чобанов: Ако се не лъжа, имаше 5000 гласа събрани на последните избори. Аз нямам никакво отношение към тази партия и разследването, което направихме за нейния лидер показва, че той е един човек със съмнителни морални… даже е разследван за измама. Но не виждам връзката с темата. Защо говорим за това?
Водеща: Питам си, какво мога да кажа към вашата визитка. Т.е. вече сте оставили в миналото както участието в Парижки вести така и в тази политическа формация – опит българските емигранти да участват в изборите.
Атанас Чобанов: Аз не съм участвал в такъв опит никога.
Водеща: Добре. Вече го гарантирате. Благодаря. Г-н Чобанов, по-нататък пак ще се чуем.