в. Галерия | Борислав ГЕРОНТИЕВ, бивш програмен и генерален директор на БНТ | 17.03.2011

В бр. 9/2011 г. на в. "Галерия" прочетох с интерес текста с прелюбопитно заглавие "Марта Вачкова или Денис Ризов се изправят срещу Слави Трифонов". Прелюбопитно за мен е известието, че до финала на конкурса на БНТ за вечерно предаване е стигнала концепцията на продуцентска къща ВИЖ, а "мастити журналисти от "Сан Стефано" 29 твърдят, че това предаване се прави е цел телевизията да бъде отново източвана".
Няма защо да крия, че написаното поласка авторското ми самолюбие. Преди месец по книжарниците се появи моята най-нова книга "Кабинет на десетия етаж". В нея с подробности се разказва как, кога и защо споменатата продуцентска къща ВИЖ се настани в БНТ, кой, как и защо я закриляше и какви неочаквани събития последваха от нейното пребиваване в държавната телевизия. С други думи -написаното е продължение на написаното в моята книга.
С още по-други думи – в управлението на БНТ наистина е постигната тъй желаната приемственост, новото ръководство продължава по пътя на старото.
И може ли да бъде другояче, щом хора, които не възразяваха по никакъв начин на разграбването на телевизията преди, участват в нейното управление и сега – Вяра Анкова, Севда Шишманова, Димитър Чапанов, Валери Яков…
На маститите журналисти искам да кажа: продуцентската къща ВИЖ има изключително широк предмет на дейност – освен телевизионни програми тя създава и… деца, от нея тръгна никому неизвестната водеща Деничка, за да се гордеем днес със световноизвестната меценатка на модерните изкуства Деница Атанасова.
Но, както се казва, да караме поред.
През лятото на 2004 година за втори път ме избраха за изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ. Един ден ми беше дадена пълна папка с предложения за нови предавания -
Красимир Гергов я дал да ми я дадат
Повика ме лично и самият Красимир Гергов. На улица "Оборище" 19 – две пресечки от телевизията, през "Шипка" и пряко през Докторската градина. Красимир Гергов е купил огромна къща, още я ремонтира, сядаме на ниската тераса между купищата вар и пясък, наоколо се размотават
зидаро-мазачи… Красимир Гергов не е наивен човек, но може би му е внушено, че щом съм кандисал втори път да управлявам телевизията временно, няма начин да не ми се услади и да не стана титуляр, пространно излага намеренията си да правим няколко предавания – предимно съвместни продукции, за копродукцията "Европа BG" са му гарантирани пари от министъра на икономиката Лидия Шулева, предлага ми да назнача негов човек, който да се занимава специално с тези копродукции, споменава името на човека, не го запомням, нямам намерение да се задържам в Кабинета на десетия етаж и го изслушвам от уважение, от едната учтивост.
В началото на есента за генерален директор беше избрана Уляна Пръмова.
Откакто е дошла, заприказваме ли се за програмата, тя припява една и съща песен: на първо време ни е нужно едно женско предаване в сутрешния блок. (Нещо ми говори, че откакто е назначена за генерален директор, Вяра Анкова, припява една и съща песен: на програмата е нужно едно вечерно предаване, което да удари в земята Слави Трифонов.)
Един ден, сияеща, Уляна ми съобщава: идвали при нея Живка Гичева и Марта Вачкова и донесли писмено предложение за женско предаване, страхотен проект за сутрешния блок, точно какъвто ни трябва, за какъвто мечтаем, виж какво съвпадение. Дава ми писменото предложение – да се запозная, нали все пак съм програмен директор
Предложенията се оказват две, едното за женско предаване, другото – добре познатото ми "Европа BG". Второто предложение ме подсеща от кого е и…
При второто посещение на Живка и Марта при Уляна съм поканен и аз. Ще разиграваме театър на абсурда: как ние лелеем сияйна мечта за женско предаване в сутрешния блок и как Живка и Марта като два бели щъркела кацат в нашия двор и донасят в златна люлка мечтаното предаване. Кръстихме предаването – "Защо не с Марта Вачкова". При съвместните продукции практиката е телевизията да предостави технически мощности, продуцентите да поемат издръжката на екипа. В конкретния случай телевизията осигурява и техническите мощности, и издръжката на екипа.
За премиера на женското предаване е избрана женската дата – 8 март 2005 г. На пресконференцията в студиото Живка и Марта ме настаняват във фотьойла между тях. Гледам – покрай Живка и Марта пърха плахо петле -Петърчо му било името, и се кокоши-ни наперена ярка – Деничка й било името. Петър и Деничка – и те водещи. Живка Гичева си ги била изнамерила, тя си ги била отглеждала.
"Защо не" тръгва, но не потръгва.
Появи се тревожно комюнике в пресата: "Националната телевизия е преподписала договора си за копродукция със сутрешното шоу "Защо не с Марта Вачкова" в края на март, въпреки че дамите, които го правят, не си говорят…
Предаването е копродукция на БНТ с телевизионна къща ВИЖ, където продуцентката Живка Гичева и водещата Марта Вачкова са съдружнички. Двете от месеци се разминават като пътни знаци по коридорите, издадоха техни колеги".
По телефона Красимир Гергов учтиво ме кани на "Оборище" 19. Къщата е ремонтирана – светлина и блясък, усмихната секретарка ме въвежда в кабинета на боса. Него го няма, след минутка ще дойде. И той – усмихнат. Говорим си умилително на умалителните имена. Жалва ми се от женските неразбории в екипа на предаването, моли ме да се намеся, да изгладя конфликтите, готов е с нещо да ми се отплати – например да командирова някого донякъде…
Следва поредица от отегчителни заседания с едни и същи заседатели – Уляна, Живка и аз, с една-единствена точка в дневния ред: как да спасим предаването. Предлагам да
го направим вътрешна продукция – и без това е изцяло на издръжка на телевизията
нека ние да си контролираме. И двете са съгласни. Днес го решаваме, утре Уляна ме привиква и ми казва, че нейде от чужбина й се обадил Красимир Гергов и й казал предаването да си остане копродукция. "Ти какво мислиш по въпроса", пита ме тя. "Каквото и да мисля, ти като си решила да играеш по гайдата на Красимир Гергов…" Тя се сопна: "Нямам намерение да си развалям отношенията с Красимир Гергов заради едно предаване, и то точно сега!".
Нови съобщения в пресата: "Марта Вачкова и Живка Гичева разцепиха "Защо не"… За първи път БНТ прави и женско предаване. С него на екрана се връща и Марта Вачкова… Всъщност предаването й ще е част от голям предобеден блок. Той тръгва в 9,30 ч. – веднага след "Денят започва" и 30-минутното "Цветно". Негова водеща е манекенката Деница Атанасова…". Още съобщения: "След като роди дъщеря Ситара на рекламния бос Красимир Гергов, тя заряза телевизията. И още: "Рекламният бос Красимир Гергов е станал баща на момиченце миналата седмица. На 7 октомври в Ница любовницата на милионера -тв водещата Деница от предаването "Цветно" на БНТ, му е родила дъщеричка. Според близки до олигарха бебето е наречено Ситара…".
Една подробност: женското предаване тръгна на женската дата, "Цветно" тръгна на Бабинден…
На каква ли паметна дата ще тръгне новото предаване на продуцентска къща ВИЖ и с какви ли нови чудеса ще ни почуди?

Стр. 1, 7, 14

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 16.07.2010

Първо, разбира се, от Сметната папата трябва да назоват виновниците за огромния дефицит от 15 милиона лева на БНТ с днешна дата. Освен това бяха публикувани и други страховити финансови зулуми с огромна стойност, които също се налага да бъдат изяснени. Но най-важното е не това да остане като констатация, а да се накажат виновниците и да се отстранят от хранилката БНТ
Защото иначе сценарият вече е познат и игран – с хепиенд за телевизионери, източвали БНТ през годините, с потулване и безнаказаност за всички досегашни ръководства на медията, които са злоупотребявали с публичните средства.
Ето това ако се промени – този розов хепиенд на гърба на данъкоплатеца, това ще бъде знак, че в БНТ започва да надделява общественият интерес. Всичко друго ще бъде стара песен на нов глас…
Затова е много важно именно сега да се направи наистина нов избор за генерален директор, а не да се постави човек, който ще замаже стореното, окраденото досега и като бяла пеперудка ще продължи да работи в същите схеми. Защото какво да се лъжем – тези, които са се облажили от меда, няма доброволно да се откажат.
Веригата Пръмова -Цонев – Анкова е тази, която функционира през последните години в БНТ като смазан механизъм, досега несмущаван нито от управляващите, нито от финансовите органи. Срещу това господство в БНТ въстанаха самите служители които на общото събрание написаха за множество нарушения, конфликт на интереси, шуробаджанашки отношения и явни злоупотреби в медията. Затова как членове на Управителния съвет на БНТ, като Милко Лазаров например, в нарушения на всички правила е и продуцент в медията и така от нея контролирано и в полза на управляващите се източват големи средства. И други подобни прелести…
Информирани са отдавна всички институции, но мълчат. Странно, БНТ, която като медия трябва да е пример за публичност, не предизвиква тревога у никого у управляващите за кризата, в която е попаднала.
А че кризата е сериозна, се разбира от факта, че доброволно и подозрително миролюбиво Уляна Пръмова напуска поста си преждевременно, явно по договорка със СЕМ. Сигурно сега текат преговори как да бъде замазано положението…
Но и за управляващите в БНТ, и за евентуалните техни покровители ситуацията е критична, защото е прекалено публична. 15 милиона липса в касата на БНТ при потискащо нисък рейтинг като на затънтена кабеларка – това си е повод за притеснение…
Според мен обаче по-зловредни и с по-широк обсег на поразяване са начините на злоупотреба с медия като БНТ, продуцентските и журналистически практики, които се опитват да прикрият гигантските финансови нарушения в работата на телевизионния "лидер". Ха-ха!И тримата управляващи по веригата Пръмова – Цонев – Анкова са марионетки. Лошото е, че от време на време от техния отбор на някого не му издържат нервите и се разприказва като Борислав Геронтиев и разтурва добре нагласения куклен театър. Неговата шумна оставка като програмен директор на БНТ заради разхищенията от 22 хиляди лева всяка седмица за предаването на Митко Цонев и неговата "В неделя с …", създаде малки неудобства на триумвирата, изложи ги пред техните покровители, но всичко беше потулено. Ако бе чут Геронтиев навреме, може би ограбването на БНТ нямаше да е толкова драстично. Значи има други залози. Ето това е балансирана Журналистика феномен в посттоталитарна България, непознат в цивилизованите страни.
Като споменавам за балансираната журналистика, не мога да подмина Бойко Василев – водещия на "Панорама", като символ на тази просташка форма на слугинаж. От години Василев си пази територията на предаването, не допускайки други мнения, лица и гласове. Като сега, когато "Панорама" е досадно и приспивателно, а не политическо и публицистично предаване, той сам трябва да си носи отговорност. Или просто е ясно кой трябва да бъде свален от екрана на БНТ.
Има нещо мазно, псевдоинтелигентско и прекалено зализано за лице, водещо дебат, формулата да се харесаш на всички политици, да си удобен на всички интереси и симпатичен на някои по-важни посланици – също вече е доста дискредитиран модел, който в едно нормално общество е достоен за съжаление. Ето точно това, което е очевадно от екрана, се издига като постижение на новинарите в БНТ и лично на Вяра Анкова като ръководител на "Новини и актуални предавания". Но за да правиш силна, а не регистрираща журналистика, трябва да имаш нюх, талант и други неща, разбира се. Анкова никога не ги е имала и това го знае цялата аудитория. Като хитро коте е – четеше някакви тъпи новини или безсмислени репортажи от Гърция. Това е. Дали някой знае за нещо разтърсващо журналистическо, направено от Анкова? Нека се обади! Същото се отнася и за кума й Митко Цонев – мустакатия хитрец, четящ новините или написани сценарии…
Жалкото е друго, че с тези "успехи" на БНТ се внушава ежедневно на зрителя една привидно зализана действителност, може би за успокоение. Днес България е в криза и всички тези фалшиви и пластмасови кукли от екрана са обществено вредни, защото те не информират и коментират от позицията на зрителя, на гражданина, който едва свързва двата края. Цялата снобария да се правиш на журналист от BBC, когато си в локвите на закъсала България… Да не коментирам, защото ще стане горчиво. Ако някой наистина мисли, че новините на БНТ са върхът, защо в тях не чухме преди разкритията на днешното правителство за големите нарушения на тройната коалиция, които са срещу държавата и обществото. А гледахме семкаджийските разследвания на Валя Ахчиева….
Да, гледахме и "Големият избор" за младите лидери, където също бе наложено гримираното лице на една млада красавица, която повтаряше като папагал инструкциите на Максим Бехар или чутото от новините… Сега да не почвам и "Голямото четене" или "Българските събития на 20-и век". Едни безпомощни, голобради водещи и сценаристи и едни напъващи се в интелектуалната си немощ журналисти като Севда Шишманова и да не изреждам… Това Севде го биваше като репортерка, но сега си повярва като член на Управителния съвет на БНТ, че е и интелектуалка и разбира от книги и кино…
Горкото! Помня я, когато се хвалеше как един банкер, търсен от МВР, й купил джип. Сега какво ли разказва, без дори да се срамува… Сигурно е нещо по-едро. Като това на Митко Цонев, който участва в безкрайни сделки по царско време, и сега получава за елементарното си шоу по 5 хиляди лева хонорар на седмица, по време на криза и когато дори заплатата на министър-председателя е 20 пъти по-малка.
Дали не открива нещо ново в ядрото на атома, Цонев? Не са го съобщили в новините на европейските телевизии…
Разбира се, могат да се дадат още десетки примери на манипулация, безскрупулност, подмяна на стойностите в журналистиката в една публична медия, тъй като това се извършва пред очите на всички ни. Така и ние зрителите ставаме част от това изкривяване на БНТ като обществена медия. Защото каквото обществото – такава и медията.
Затова предлагам да не мълчим, да не приемаме всичко, изливащо се от синия екран на БНТ и така да покажем, че са нужни нови лица, нова журналистика, нов климат в публичното ни пространство, Защото иначе ще лъсне тезата, че информационният "лидер" е държан в такова окаяно положение, за да се откроят частните телевизии, за да изплува помията на риалити шоуто и други прелести…
Ето тук трябва да се усети нетърпимостта на обществото и здравата ръка на съвременно управление на БНТ – без финансови липси, шуробаджанашки схеми и нисък рейтинг. Когато тази статия излезе, БНТ вече ще си има нов генерален директор. Дано СЕМ прояви разум и направи правилния избор.

Стр. 27

Фотографска агенция БУЛФОТО I 18.06.2010 

Преподавателят в Нов български университет доц. д-р Райна Николова организира снощи стилно парти в столичната зала „МАТИ”, с което отбеляза издаването на първия в България учебник по „Медийно аудио и аудиовизуално право” (издателство „Фенея”) и на книгата „Рекламата и медийните потребители – публичноправен анализ” (издателство „Лито Балкан”). Изисканото тържество уважиха юристи, журналисти, медийни специалисти – преподаватели, колеги и приятели на авторката. Сред тях са членовете на Конституционния съд – член–кореспондент Цанка Цанкова и доц. Пламен Киров, проф. Васил Мръчков, Даниела Петрова, председател на Медийната комисия в парламента, Анна Хаджиева и Георги Стоименов, членове на СЕМ, Валерий Тодоров, генерален директор на БНР, Вяра Анкова, шеф на дирекция „Информация” на БНТ, Радомир Чолаков, председател на Етичната комисия в печатните медии и главен юрисконсулт на Съюза на издателите и на Вестникарска група България, Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО, Жанет Захариева, главен юрисконсулт на бТВ, Кремена Кадиева, главен юрисконсулт на БНТ, Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН, Христо Тотев, член на Управителния съвет на Филмаутор, академик Людмил Стайков, доц. Лилия Райчева и Стефан Димитров – бивши членове на СЕМ, Борислав Геронтиев, бивш генерален директор на БНТ, Поля Станчева, бивш генерален директор на БНР, Зина Трифонова, бивш член на КРС, Бойко Станкушев.
Учебникът „Медийно аудио и аудиовизуално право” представи проф. Дончо Хрусанов, а за книгата „Рекламата и медийните потребители – публичноправен режим” говори проф. Владимир Петров.

Оригинална публикация

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 19.06.2010

БНТ отново стана актуална абревиатура – не само около Световното първенство по футбол, но и със собствените си проблеми. Рейтингът на първото събитие е сравнително стабилен, въпреки че дори песните на Слави Трифонов го преборват (според едно преброяване през седмицата). Второто "събитие" засяга едни и същи стари муцуни и настоящи БНТ-фактори. Разбира се, и актуалната политическа власт не може да му устои. Казусът се изостря още повече около поредния избор на нов шеф на държавната медия. Името му трябва да се обяви на 15 юли, а кандидатурите ще се събират до първи юли. Засега всички мераклии изчакват, оглеждат се, лобират и тайничко пишат концепции.
Накъде се е отправила лодката на БНТ обаче? Кой ще поеме кормилото на държавната структура? Колко е пълна тя? Наистина ли задълженията й са 15 млн. лева? Защо СЕМ и контролните органи в държавата са проспали това и не са проконтролирали навреме как се изразходват средствата на данъкоплатеца? Ще има ли кризисен щаб, който да управлява "Сан Стефано" 10, докато влезе новият медиен закон в сила? Каква ще е съдбата на медията според новия нормативен документ, който трябва да е готов до края на годината – ще се слее ли с БНР, или да? Все въпроси, на които се опитаха да отговорят на специална дискусия, организирана от СЕМ, известни тв деятели, експерти и журналисти.
Внимавайте, лодката на БНТ потъва!
предупреди Кирил Гоцев, бивш генерален директор на телевизията. Според него финансовото състояние на медията е изключително тежко и до приемането на новия медиен закон тя може дори и да потъне. Освен това задълженията към БТК не били 8.3 млн., а много повече. Гоцев твърди, че размерът им е 15 млн. лв. (в това число и по други пера), а до есента можело да достигнат рекордните 20 млн. лева. Ето защо била необходима спешна финансова ревизия.
"Бостанът е обран и е нужно обяснение за какво е изразходван бюджетът", категоричен бе Иван Такев. Някогашният член на управителния съвет на телевизията и кандидат за шеф на същата медия допълни, че една от причините за това е предаването "В неделя с…" на Димитър Цонев, което имало прекалено голям бюджет и източвало телевизията. Такев поиска обяснение от управата на БНТ, но точно в този момент Уляна Пръмова не бе на линия в залата за дискусия. Наложи се Сашо Диков да помоли някой да я извика и да отговори на питанията.
"Едно издание на "В неделя с…" е 20 000 лв., а един мач от Световното първенство по футбол – 220 000 лева", оправда се сегашната шефка на БНТ. Тя уточни, че не искала да прави сравнение между двете, но със сигурност най-скъпите продукции в програмата били футболните и спортните. "Сблъсъкът между вътрешния и външния свят на БНТ е огромен и ще остане и за следващия генерален директор", прогнозира Пръмова. Според нея БНТ наистина имала нужда от спасяване. "Все съм се ръководила от европейски принципи, но все не съм могла да ги приложа. На много места съм сбъркала", покая се тв началничката. Тя каза още, че ще поиска допълнителен одит, преди да си тръгне от "Сан Стефано" 10.
"Защо прокуратурата не се самосезира, а Сметната палата мълчи – бюджетът на БНТ не е актуализиран и парите вместо за такси към БТК са насочени към неизвестни за широката аудитория места", пита още Кирил Гоцев. Според него някой имал полза от това и за да се даде на БНТ шанс все пак да оцелее финансово, спешно било необходимо да се избере временно ръководство на медията. То щяло да действа до влизането в сила на новия медиен закон.
Идеята за кризисен щаб подкрепиха и синдикатите. Според тях в него трябвало да има и представители на финансите, експерти, но без имената им да са дискредитирани. Синдикатите също се събудиха от няколкогодишен сън и се сетиха, че кризата е заради лошото управление през последните няколко години, а вина за това има сегашното ръководство.
Изборът на генерален директор
да бъде отложен, да има временно управа в БНТ, тъй като се подготвя нов медиен закон, предложи телевизионерът Иван Гарелов. В противен случай новият началник можело да не отговаря на новите изисквания. Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов обаче заяви, че това е риторичен въпрос и трябва да бъде отправен към законодателя. "Подготвя се нов закон, но това не отменя конкурса за избор на нов генерален директор на БНТ", уточни Лозанов.
За Иван Такев пък предстоящото състезание било предрешено. Тезата му веднага бе отхвърлена от Уляна Пръмова.
Според неофициални информации в гилдията с най-реални шансове за наследник на Пръмова е шефката на новините в БНТ Вяра Анкова. Един от най-безрезервните й поддръжници е Бойко Василев, а и в телевизията от няколко дни има подписка в подкрепа на кандидатурата на Анкова. Част от телевизионните труженици са притеснени, че ако не се подпишат, си подписват уволненията след няколко месеца, други пък са категорични, че в подобни начинания няма нищо лошо. Не е хубаво наследничката на Пръмова да бъде от нейния екип, споделиха трети.
Най-вероятно сред претендентите за началническото кресло ще бъдат и Кирил Гоцев, и Борислав Геронтиев, и Радомир Чолаков. В медийните среди се говори още, че и кинокритичката Люба Кулезич има подобни намерения. Тя вече получила подкрепата на Кеворк Кеворкян, а и благословията на властта. Името на бившата радионачалничка Поля Станчева също все още се спряга, но ако БНТ и БНР бъдат обединени.
Засега обаче всички кандидати категорично отричат, че ще се впуснат в битката за БНТ, а и никой още не е подал документи. Както повелява традицията – ще го направят в последния момент.
България е страна на абсурдите и неспазването на собствените й закони е едно от доказателствата за това. В Закона за радиото и телевизията например пише, че БНТ и БНР, като обществени медии, трябва
да се финансират чрез такса, събирана чрез специален фонд "Радио и телевизия". Една година той така и не работи, а на нито едно правителство не му хрумна да промени закона, да премахне въпросния фонд, или да измисли разумен начин той да бъде ефективен. Една от основните причини за тази законодателна "немарливост" е страхът на властта – всеки нов данък винаги по презумпция е бил опасен за живота на политическата върхушка. Сегашният кабинет обаче има амбициозна задача – най-накрая фондът да проработи. Как точно – ще бъде дефинирано в прословутия нов медиен закон. Размерът на таксата щял да бъде еднакъв да всички, независимо от броя на телевизорите у дома. Освободени ще бъдат само сиропиталищата и домовете за социалнослаби. Обсъждали се различни варианти и как да се събира новият "данък" – дали чрез сметката за ток, дали при плащането на местните данъци и такси. Експерти прогнозират, че най-вероятно ще бъде предпочетен вторият вариант. Дали таксата, известна въпреки несъществуването си като "такса телевизор", ще стабилизира финансовото състояние на обществените медии? Кой ще следи как и за какво точно се изразходват средствата? Няма ли това да дойде в повече на отънелия кризисен джоб на потребителя? Как БНТ ще докаже с качеството на продукцията си, че отговаря на завишените вече критерии на зрителите? На тези въпроси отговор трябва да даде така чаканият нов медиен закон. Проблемът е, че у нас подобни документи се пишат все в
полза на нечие лоби
- политическо или икономическо, а не в полза на потребителя на медийни услуги. За никого не е тайна, че БНТ е пред финансов колапс и даже според специалисти цяло чудо било, че все още плаща заплати на служителите си. Вина за това обаче носят не само нейните шефове, но и техните шефове, както и контролните органи в държавата. Любопитно е и нещо друго – щом като положението на държавната телевизия е толкова катастрофално – няма пари, техниката е остаряла, щатът е повече от максимално раздут, а продукцията – със скромни изключения, е от миналото столетие, защо е този традиционен напън кой да я оглави? Явно лодката не е наполовина празна, а наполовина пълна. Зависи от гледната точка на кормчията и на неговите благодетели. Ролята на зрителите пък явно ще се увеличи – няма да са обикновени лапнишарани, а ще плащат още веднъж за грешките на поредните държавни управленци. Мога да се хвана на бас, че и по 10 лева да се събират месечно от домакинство и да отиват само за нуждите на най-дълголетната ни електронна медия, пак няма да са й достатъчни. И догодина следващият тв началник отново ще се оплаква, че не му стигат парите.
ПЕТИМА ОСТАВАТ В СЕМ
Парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов и редуцира състава на Съвета за електронни медии от деветима на петима. Мнозинството не обясни мотивите, а опозицията гласува против. Така парламентът вече ще има трима, а държавният глава – двама свои представители. От съвета ще отпаднат Мария Стефанова, Маргарита Пешева от парламентарната квота и Бойчо Кулински от президентската. И тримата карат втори мандат. Първанов трябва чрез жребий да определи и кой от останалите негови представители в регулатора – Анюта Асенова, Георги Стоименов и Милен Вълков, ще си тръгне.

стр. 36