БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 24.03.2012
Водещ: Тази седмица експертите дискутираха отново бъдещето на медийното законодателство у нас. Идеята за един общ закон за медиите, която доцент Георги Лозанов представи миналата събота пред “Клубът на журналистите” намери неочаквани поддръжници и още по-неочаквани киртици. Доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет и бивш член на СЕМ коментира, че закон за печата в каквато и да било форма би бил противоконституционен заради тълкувателно решение номер 7 от 1996 година на Конституционния съд и защото „Понеже се занимавам с медии от 15 години насам и наблюдавам една непрекъсната тенденция всяко ново политическо мнозинство в определен период от време след като започне да се занимава със законодателна дейност, преминава към идеята да се изготви закон за печата. Трябва да кажа, че тези идеи постепенно всяко мнозинство се убеждава, че не следва да се изпълняват и да намират, каквото и да било развитие.” Изненадващо или не Петъо Блъсков обяви, че приема представения от немкси медийни експерти закон за печата, регламентиращ дейността на вестникарите в провинция Бранденбург. Всъщност 16-те провинции си имат свои закони за печата, които се отнасят и до online медиите. Те обаче не са ограничения, а даващи и свобода. Очертавайки рамката на свободите, описани в конституцията и в Хартата за правата на човека. На дискусията най-често употребяваната дума беше „уникално.” Махалото обаче описваше широко колебливо движение между да и не. Докато експертите за пореден път дискутираха не трябва ли регулацията, не като ограничения, а като правила да важи за всички стари, нови, електронни или хартиени медии, по-изнервената част от публиката дава за пример не спазващите правилата, сочейки това за проява на свобода. Дали това не е оксиморон или примерът, че регулация няма как да значи друго освен по-малко свобода. Дали невидимата ръка на пазара е единствената регулираща хартиените и интернет медии, наистина изпълнява функциите си на регулатор? Дали тази уж невидима ръка не дружи с амбиции за влияние? И какво правят свръх регулираните медии в това време? Има една пирамида за добрите храни за хората. На нея много прилича една друга пирамида – тази за разли1ниуте свободи, които са разрешени на различните медии. Заглавието хареса на члена на управителния съвет на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Според действащото статукво, хора, колеги, български граждани, които уж и по конституция и по силата на всички останали действащи закони трябва да са равнопоставени, всъщност в медийното пространство не са. Пример – ако да речем господин Кеворкян каже или напише нещо на страниците на един вестник, макар и не жълт, обикновено нищо няма да последва. Ако го каже същото нещо в ефира на БНТ или на БНР, със сигурност ще има поне опит за репресия и съдебно одиране. Разбира се, ако същото това нещо е казано, било от господин Кеворкян, било от господин Георги Лозанов или господин Бойко Василев, на страниците на жълт вестник, просто нищо няма да последва. Всичко това означава, че практически българските журналисти са поставени в изключително неравностойно положение по отношение на свободата. И тази вертикала в единия край на която има безбрежна свобода и свободия, и безнаказаност, а в другата десетки регулационни правила и норми, част от които изключително глупави и съвсем недемократични, просто трябва да се пресече, да се скърши. За това и една от най-използваните думи беше „радикално”, „радикален”. Очевидно, че в известна степен ние сме задържани в пространството, в което виреем по някакъв начин и оцеляваме, на къса каишка и в паничка с постна храна, за да бъдем обърнати само към този вид ценности на екзистенца и нищо друго. И след 22 години духовен геноцид, който не се дължи на демокрацията, той се дължи на методологията, която успяха да ни излъжат да ни наложат, просто ще изчезнем и тогава и самият разговор за това какви да бъдат медиите и дали да ги има или да ги няма ще стане безпредметен, тъй като няма нито да има хора, които да ги гледат, четат и слушат, т.е. истински граждани, нито пък ще има достойни просветени хора със способността на оправят полезни и почтени послания към тези, които ги слушат. Поредна вълна и плеяда управляващи очевидно нямат желание да сторят нещо в посока, правилна за наистина освобождаване на медийното пространство, с една изключителна забележка разбира се пред скоби – на върха на тази пък друга пирамида да стои една чисто човешка, чисто хуманитарна, чисто етическа регулация и нищо друго.
Водещ: Колкото по-малко тези могат да обединят журналистите и най-вече собствениците, толкова по-радостни ще са всички политици, икономически субекти, рекламисти и други явни и неявни общности с непреодолимо желание за контрол и влияние над медиите. Дали отдавна цензурата не смени дрехите си? Едва ли би рискувала да бъде уличена с натиск върху регулаторните органи? Дали цензурата трайно не мигрира в собствеността например? В рекламните парчета баница до елегантната програма на евро пари по проекти. Днес в студиото не сме на къса каишка, нямаме мисъл за съдържанието на паницата. За пореден път, слушайки спорещите страни, си спомних, че страхът е най-древното човешко оръжие. Дали този страх не кара аудиторията да изпада в рестриктивни блянове за медиите, спазващи етичния кодекс, давайки за пример тези, които не го спазват? Отговорите имаме време да намерим заедно до 13 и 30. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Ваня Новакова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страниците ни в интернет – във facebook.com и google+.com – „Клубът на журналистите” БНР. Какви бяха коментарите на кръглата маса с международно участие, организирана от фондация „Конрад аденауер” и фондация „Медийна демокрация”, ще обобщи днес доцент Орлин Спасов, доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет, чухме, че е против закон за печата, но пък прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков твърди, че това е добро решение. Какви са медийните реалности според коментарите на експерти и медийни хора? Има ли теми табу и защо? Институтът по модерна икономика започва изследване „Темите табу в печатните медии”. Проектът за този граждански мониторинг е на д-р Иво Инджов. От него ще научим подробностите. Шефът на борда на директорите на Нова телевизия се чуди как с молби, лични познанства да опази разследващите си репортери от жълтата преса. Защо се случва така? Александър Кашъмов, за.председател на етичната комисия за електронни медии твърди пък, че решенията на комисията дори само препоръчителни, могат да бъдат уважени от съда и така да бъде получена съдебна санкция например за правото на отговор в медиите. Това е една от малкото кандидатури от днешните ни събеседници за оптимистичен поглед в развитието на българските медии в навечерието на „Благовещение”. Протоколно първо с коментар се включва музикалният редактор Цвети Бахариева. Тя избира „Деградация” на Щурците. 700% лихва по бързи кредити- пестим ударно по 10 милиона всеки ден. Надига се лавина от фалити според /…/ три членки ще решават кои роми имат право на лична карта, Азис бил герой за нкои деца, учени чакат вълни убийци в Черно море и Камата стана Боримечка. Да не си мислите, че съм си рязала специално заглавия от днешните вестници. Прочетох водещите. Ще Ви прочета и датата – събота 24 март. Страхът е най-древното човешко оръжие. Най-ловко с него винаги са жонглирали хората на власт без значение – икономическа, политическа или и двете. Чухме в началото на днешното издание доводите против закон на печата на доцент Райна Николова. Добър ден на прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков:Здравейте.
Водещ: Ами аз не знам подлежи ли на коментар прочетеното, но като че ли вестниците са принудени да се правят на… Не знам на какво.
Радомир Чолаков:А, може би това, което прочетохте, просто означава, че днеска няма новина. Всеки си изсмуква нещо от пръстите, което му се е сторило интересно. Като казахте за закона за печата обаче, Райна Николова е принципно права и тя е права, защото има една тенденция. Тук напоследък проблемите в медиите, решаването на проблемите в медиите да се търси в административната им регулация, поставянето им под обща шапка. Аз не знам защо ние сме решили, че за да се реши един проблем, трябва да има орган и понеже съветът за електронни медии очевидно губи функции напоследък и се чуди какво да прави, започва да играе върху обществените настроение на недоволство от съдържанието на вестниците и като че ли се опитва да си разшири функциите с регулация в сферата на вестниците. То няма как да стане разбира се, но защо пък да не се опита?
Водещ: Другата гледна точка обаче – свободни ли са вестниците в 16-те германски провинции?
Радомир Чолаков:Вижте, ние когато говорим за регулация, ние хората в медиите, винаги си представяме инстинктивно, усещаме инстинктивно, че става дума за регулация на съдържанието. Ние, като кажем регулация, си представяме, че сега някой от Big Brother слуша този разговор и след това ще ни привиква един по един и ще ни набива канчетата, защо сме казали това или онова. Значи, ние самите хора в медиите така си го представяме. Вероятно има политици, които точно така си я представят и затова идва тази параноя от регулация. Същинската регулация в цивилизования свят никога не е регулация на съдържанието, тя е регулация на медийната инфраструктура и ние се провалихме в регулацията на медийната инфраструктура, защото през цялото време се страхувахме и правихме предпазни действия да не би да има регулация върху съдържанията. Заради маловажното, заради това, което няма как да се случи в демократичното общество, ние пропускахме да си регулираме важните неща, като например разпространението на медиите. Вижте, хайде да го кажем в прав текст. В сферата на електронните медии и в сферата на печатните медии в момента най-важният въпрос е как те се разпространяват. Каналите за разпространенията на медиите в момента са монополизирани. И ако има заплаха за свободата на медиите, тя идва през каналите за разпространение. Никой няма да седне и да ни казва какво да говорим днеска в това студио.
Водещ:Е, Слава Богу.
Радомир Чолаков:Латентният страх, за който Вие говорите, идва от това, че една група хора в момента могат да контролират ще се разпространяваме или няма да се разпространяваме, дали ще бъдем чути.
Водещ:И ако дилемата на вестникарите на някой може да му се стори хамлетовска, какво се случва при свръх регулираните медии и как свободно тълкуващи правилата в занаята печелят лъжейки? Добър ден на председателя на борда на директорите на Нова телевизия Госпожа Силва Зурлева.
Силва Зурлева:Добър ден.
Водещ:Безспорно най-интересни герои в главна роля за жълтата преса са разследващите журналисти. Какво да се прави? Всъщност Хамлет е подходящ образ за вестникарите. Ние да се насочим към по-класическия въпрос.
Силва Зурлева:Да, мисля, че е подходящ образ не само за вестникарите, а въобще за журналистите. За съжаление, малко се натъжих, но в текста имаше много препрадки за сегашната ситуация, в която ние се опитваме да се развиваме. Аз искам да се върна малко назад и да кажа на слушателите, че всъщност фондация „Конрад Аденауер” ни представи законът, който действа за печатните медии за различните провинции в Германия и аз съм много доволна от това, че можах да прочета две неща, които ме вълнуват от 12 години, откогато се занимавам с това, защото моята лична борба и борбата на Нова телевизия като цяла, беше да се сдобие с национален лиценз и да се утвърди като втора телевизия, защото най-хубавото нещо в България, както е известно, е да и монополист и за това преживяхме доста тежки моменти. В този смисъл аз не разбирам колегите от печатните медии, които са категорично против една такава регулация, защото за мен регулация в никакъв случай не означава ограничаване нито на свободата на словото, нито на правата на журналистите. За мен тази дума има по-друго значение и то е правила. Аз искам да има правила, защото в момента цари пълен хаос. Съжалявам, ще бъда много откровена. Наистина е невъзможно да се защитиш от написаното в различни печатни издания, които за съжаление, доколкото знам имат голям тираж. Те не са пренебрежими, те определят по някакъв начин общественото мнение и ако не го предопределят – най-малкото влияят на близките на хората, за които се пише и то се стига до едни такива почи трагични ситуации, в които могат да причинят болест на хората с това, което се случва. Пример, за да не съм голословна, след разследването на Васил Иванов за това пият ли или не пият някои представители на съдебната власт, наистина изпаднахме в една доста затруднена ситуация и имаше в няколко издания, които претендират да бъдат сериозни, публикации на тази тема, но един от вестниците излезе с огромно заглавие „Убиват Васил Иванов” с червени букви, снимката на Васил. И се оказва, че телевизията по какъв начин би могла да го защити. Това е реторичен въпрос. Какво да кажем на тази майка? Коя е тази майка, която ще види това заглавие и снимката на детето си и ще остане спокойна? Ние говорим за много сериозни неща. Тази свободия, защото това не е свобода. Това е не преведимо на никой език. Демокрацията какво означава? Свободия – да можеш да се гавриш, да правиш каквото си пожелаеш. И това е за всички наши водещи. Какво не се изписва? И това, което е на дискусията, която имахме по този повод мисля, че Александър Кашъмов каза, че нашата съдебна система позволява да се защитиш, но ти ще водиш един процес 6-7 години. Всички ще забравят за какво, защо трябва такъв процес. Между другото наскоро пак собствениците на НТВ, групировката на MTG поикаха да зададем няколко съдебни дела срещу такива публикации и аз , колкото ми е тъжно, ги убедих, че няма никакъв смисъл. Ние ще похарчим средства за нещо, което абсолютно няма смисъл. И какво се получава? Започва да се моля на главни редактори, които познавам по някаква линия, защото все пак съм 12 години в тази работа. Понякога даже е унизително, защото се засягат човешки съдби и тук искам да попитам защо се страхувате, колеги в печатните медии, от това да имате правила? Защо в телевизията аз съм длъжна да дам право на отговор, и телевизията, и радиото са длъжни. В рамките на засегнатото лице, то може да поиска право на отговор и да го получи в същото предаване, в същите рамки, в които е нанесена тази обида или е засегната нечия чест. А в печатните издания всичко може да се напише и ти няма как да се защитиш. И само искам да Ви кажа, че в немския закон, който ни предоставиха, ясно е казано, че в печатните медии отговорът трябва да бъде публикуван след подаването му в първия следващ не приключен брой на изданието, на същото място и със същия шрифт, както оспорвания текст – без съкращения или добавки. Правото на отговор не може да се публикува под формата на читателско писмо. Отпечатването е безплатно. Коментарите в същия брой трябва да се ограничат до фактологични забележки. Ето това искам. Искам просто да има правила за печатните медии и ако е възможно по някакъв начин таблоидите или както е прието в България да се наричат жълтите вестници да бъдат по-разграничими от така наречените сериозни. Другото, което бих искала да кажа, с прискърбие го казвам, но наистина хамлетовски звучи това, с песента беше изключително подходящи. Понякога за съжаление трябва да призная, че не мога да намеря точната разлика между сериозния и жълтия вестник, в някои публикации, защото там пък се отива в едни лобиостки войни, които мисля, че доникъде няма да доведат.
Водещ:Поне заради тези вестникарски войни научихме, че има едни бонуси, които пълниха медийното пространство известно време. Има ли теми табу в българските вестници? Това е един проект на граждански мониторинг на д-р Инджов от Института за модерна политика. Добър ден.
Иво Инджов:Здравейте.
Водещ:Да Ви попитам от началото.
Иво Инджов:Институтът за модерна политика на фондация …
Водещ:Дали след този мониторинг ще може да имате например мобилен телефон?
Иво Инджов:Ами аз обмислям още от преди този мониторинг да се откажа от мобилните телефони, интернет, защото съм прецакан от един от големите мобилни оператори, но да не навлизам в частни случаи. Но такива неща много рядко се появяват във вестниците за проблемите с преносимостта на номерата, със злоупотреби с лични данни на клиентите, дискусия обективна за вредите от GSM антените. Появяват се лобистки текстове в ползата на големите мобилни оператори. Появяват се откровени PR публикации, маскирани като журналистически текстове. Т.е. много рядко излизат проблемите на големите рекламодатели, но да не забравяме, че тези рекламодатели инвестират не само в пресата. Инвестират във всички видове медии, така че проблемът за забранените теми е на само за печатните медии, но въобще за медиите в България, но ние понеже правим пилотен проект и искаме да използваме една методология, сме се спрели на основните печатни медии в страната.
Водещ:Доцент Спасов, след края на дискусията обещахте обобщение. Разчитам обаче сега на най-основното. Чухте, че между Хамлет и Чернишевски са българските медии, защото са в много неравнопоставена среда, като че ли. Едните са свръх регулирани, другите са регулирани, третите се радват на свободия.
Орлин Спасов:Ами тъкмо тези дисбаланси бяха и в основата на нашата идея да инициираме една подобна дискусия. Аз отново бих подчертал, че двете фондации и „Конрад аденауер”, и „Медийна демокрация” в никакъв случай не тръгват с идеята да налагат, каквото и да било на българската медийна среда, тъй като и по време на дискусията бяхме попитани едва ли не дали сме делегирани от страна на актуалната власт да стартираме такава дискусия, дали имаме мандат. Разбира се, че няма такова нещо. Не бихме си и помислили да искаме такъв мандат. Още повече, че ясно се вижда, че в момента, като че ли няма достатъчно политическа воля за промяна в съществуващото медийно законодателство, камо ли да се прави нещо ново и по-радикално. Така че това беше една инициатива, която стартира изцяло от терена на гражданското общество, отдолу. И тя има една единствена цел да направи диагностика на мненията в медийната сфера, ключовите фигури – дали подкрепят или отхвърлят една такава идея, защото ние сме водени от убеждението, че развитието на българската медийна среда в момента има изключително много проблеми и смятаме, че съществуващите инструменти в момента не водят до добро решаване на тези проблеми. Разбира се, както каза и Господин Кашъмов, има възможност в рамките на съда и т.н. Разбира се имаме и саморегулация, но въпреки това ми се струва, че тези средства са до голяма степен изчерпани или не се прилагат достатъчно ефективно. И за това ние решихме да предложим на обсъждане един опит на една страна като Германия, която има дълъг опит в медийната регулация. Тя е страната поне в Европа с най-добре развито медийно право от години. Така че просто за мен би било любопитно да разиграем една хипотеза, да си представим, че този закон, който ни беше даден за обсъждане, закон за пресата вече е гласуват от Българското народно събрание и в сила. И дали тогава би се намерил някой, който да посочи някакъв конкретен текст от този закон, който ограничава по някакъв начин св3ободата на словото на печатните медии?
Водещ:Намери ли се?
Орлин Спасов:Намерили ли са вече такива ограничения? Ами да.
Водещ:Не, дали се намериха?
Орлин Спасов:Не, но повечето го отхвърлят. Според мен…За това създавам тази хипотеза. Много трудно е този закон да бъде атакуван сериозно. И аз впрочем след като приключи дискусията разговарях с професор /…/’, който е немски известен специалист по медийно право как му е прозвучала нашата дискусия. Дали той е бил изненадан, че такава голяма съпротива имаше срещу идеята? И той ми каза „Ами виж какво, изобщо не съм изненадан, защото същото нещо се случи 90-те години във Бранденбург, когато ние искахме да /…/ този закон. Отново имаше много тежки възражения срещу него дали няма да се ограничи свободата на словото и т.н.” Но той каза „това пък от друга страна насърчи и авторите на закона да го направят наистина перфектен и специално този закон, който важи за Бранденбург, е според професор/…/ най-добрият от законите. Така че той каза, че е изключително добре балансиран, добре написан, обиращ всички възможни напрежения. И за това мисля, че този закон е добра основа за дискусия. Даже някои български печатни медии вече го и публикуваха в части, което също е знак, че вероятно има желание за дискусия по-сериозна по него. Едно от тези издания беше вестник „Република” на Господин Бъзков, който…
Водещ:Обяви, че е твърдо зад този закон.
Орлин Спасов:Подкрепи тази идея. Но така или иначе, вижте, когато говорим за регулация, разбира се, че има две перспективи и едната е свързана с това, че регулацията може хипотетично, а и на практика да бъде използвана за натиск върху медиите. И за съжаление има и такива примери. Да речем организацията „Прозрачност без граници” миналата година публикува един доклад, който обобщава именно такива примери и на такива случаи за използването на медийното законодателство за ограничаване на словото. Но примерите, които се дават с този доклад, са свързани с Уганда, Пакистан, Южна Африка.
Водещ:Но ние не сме далеч от тази компания, за съжаление по степен на свободата на словото. Аз говоря за цифри все пак.
Орлин Спасов:Защо давам този пример. В Европа също имаше илюстрации на това как медийното законодателство може да бъде използвано за ограничаване на медиите и това разбира се е случаят на България. Но ние всички видяхме на какъв мощен натиск беше подложена Унгария, за да промени своето медийно законодателство. Така че, както и Вие самата казахте във въвеждащите си думи, днес цензурата, ограничението на свободата на словото мигрира, да Ви цитирам, в други посоки. В страни от законодателството. То не е най-голямата опасност. По-голямата опасност са политически влияния, влиянията по линия на собствеността, по линията на разпространенията и т.н.
Водещ:Преди да продължим. След малко ще се опитаме да нарисуваме картината как изглежда цензурата днес и ще поговорим за това, ако един вестник може да е купен, а една телевизия не може да бъде гледана, едно радио не може да бъде слушано – това дали е цензура. Преди това обаче Господин Инджов имаше реплика.
Иво Инджов:Аз така като проследих дискусията по време на самата конференция и след това отговорите, ми направиха впечатление следното – че колегите от печатните медии по принцип отхвърлят идеята за закон за печата без много, много да се задълбочават върху съдържанието на един такъв закон. Могат да бъдат изброени поне 5 области, ако се позова на превода на закона за печата на германската провинция Бранденбург, срещу която нито един издател, пък и журналист, не би възразил, но за сметка на това те отхвърлят въобще идеята за закон на печата. Кои са тези 5 области? Априори отхвърлят и след това казват…Значи първото важно нещо, което би следвало да има такъв закон, е както каза господин Чолаков, да се уреди въпроса с равен достъп до разпространение, т.е. да няма монопол, да няма диктат.
:Със сигурност има печатни издания, които ще са против.
Иво Инджов:Но те ще бъдат малцинство.
Водещ:Искате ли да Ви разсмея? Дали някой може да каже ще има ли скоро решение на Комисията за защита на конкуренцията, която се само сезира в един особен момент за монополно състояние, господстващо влияние на…
/…/
Орлин Спасов:Може би срещу тях ще има съпротива и тя е разбираема, но поне половината от вестникарите би трябвало да са за пълно осветяване на собствеността на вестниците. Примерът е, че там се публикува периодично, два пъти в годината, цялата структура на собствеността на дадена печатна медия, включително участието в други телевизии, радия, други вестници. Защо пък обществото да няма правото да знае кой притежава даден вестник или дадено списание, което формира една част от общественото мнение? След това – регулирането на правото на отговор, което в момента не е по отношение на печатните медии, което не е законодателно уредено. Мисля, че Господин Чолаков ще ме подкрепи. Освен това ясно и силно разграничаване на задачите и на функциите и задълженията между редакторите и издателите. В момента, в българската медийна практика интересите на медиите се разглеждат като едно цяло и журналистите припяват, ако използвам този израз, на собствениците на медиите. А така не би следвало да бъде. В техните кодекси или закони трябва да е написано, че журналистите преди всичко трябва да се съобразяват с обществените интереси, с интересите на обществото, защото те невинаги съвпадат с интересите на медийните собственици, които са преди всичко комерасиални. В България това е тема табу и аз се сещам, че тази тема беше изпусната.
Водещ:Тя е тема табу, защото в България вестниците се свенят да обявят, както в други страни, своите пристрастия. И може би има и ред други причини. Не знам какъв коментар ще избере сега Цвети Бахариева. За системната грешка у нас, за отчаянието – ето за това си говорихме, докато не ни чувахте. Господин Чолаков, издадох Ви.
Радомир Чолаков:За системната грешка?
Водещ:Да.
Радомир Чолаков: Понеже Силва Зурлева е почтен човек и искрен, и аз я разбирам в това, което оказа одеве, че има вестници, които си позволяват малко повече, то ние ги знаем кои са тези вестници.
Водещ:Това са много сериозни неща и в едно общество, което уважава хората по принцип, би трябвало да има санкции в такива случаи. Нека да върнем малко лентата назад и да си спомним, че блокът, в който живее колегата, беше взривен. И тогава медията застана зад гърба му и не само зад неговия, ами и зад всичките хора, които покрай него останаха без прозорци.
Радомир Чолаков:Ама Госпожо Филева, въпросът всъщност, около който се въртим, е кой да я наложи тази санкция. Това е въпросът. Кой и в какъв срок? Значи, разберете, кажете на печатните медии, че няма да има СЕМ за печатните медии, ама много ясно им го артикулирайте и този германски закон може да бъде приет утре.
Водещ:Господин Спасов, можем ли да кажем така?
Радомир Чолаков:Притеснението на германските медии… Лошото е, че то не зависи от Господин Спасов.
Силва Зурлева:Ако зависеше от нас…
Радомир Чолаков:Разберете, притеснението на вестниците в Българи е, че този прекрасен германски закон в момента, в който влезе в българския парламент, в него две неща ще бъдат променени, две алинеи и ще появи един член, който ще се казва СЕМ. Разбирате ли? Това ще се случи.
Водещ: Т.е. този закон идва със съответния артикулиращ орган.
Радомир Чолаков:И тогава ние трябва да ходим да целуваме ръка на някакви хора, които са наши колеги, за да ни санкционират или да не ни санкционират. Значи не желаем това нещо да продължава повече. Така, в Германия този въпрос е регулиран в съда. Ако примерно госпожа Зурлева или Господин Инджов имат проблем с някаква публикация, се обръщат към съда и единствената разлика между Германия и нас – това, което Господин Кашъмов е казал, е правилно. И там делата се гледат от нормалният съд, само че има много бързо срокове, защото медиите са бързи и там, в германския граждански процесуален кодекс специално за медийни дела, са сложени едни кратки срокове от 1 седмица до 2 седмици, до 1 месец, за да се изчерпи въпросът. Това ни е проблемът, разбирате ли?
Силва Зурлева: Извинявай, че те прекъсвам, само че тук пише, че решението се взима от съда в закрито заседание, съдебно производство не се предвижда, т.е. това е написано в член 4. Няма 6 години, 7 години.
Радомир Чолаков: Точно така.
Водещ:Може би тук е уместно и малко английски опит да цитирам. Там собствениците на вестници са длъжни да плащат на един човек, който да играя ролята на медиатор между засегнатите и между…
Радомир Чолаков:Това е вече извън правна форма. Вижте, Госпожо Филева, много Ви моля, ние смесваме модели, смесваме принципи. Може би това решение, може би онова решение, може би това е по-добро, може би онова е най-добро и най-накрая нямаме решение, разбирате ли? Това, което казах одеве в разговора между нас, че агонизирам, е защо ние не сме в състояние да произведем конструктивно решение? Защо не сме в състояние? Извинявах, само завършвам. Значи, за да се реши проблемът, за който говорихме одеве с, как да кажа, подобряване на качеството на медийното писане във вестниците, е необходимо да се каже, че делата се решават от съда в закрито заседание, еднообразно, веднага. И проблемът отпада, разбирате ли? Защо не можем да се обединим около това решение? Английски модел, френски модел, китайски модел? Два закона, един закон, общ закон? Нямате ли усещането, завършвам с това, че някой си играе с нас като с калинки и непрекъснато отлагаме – дай сега един нов медиен закон, който сега една нова работна група ще го направи, за да се отлага, за да може през това време да продължава бардакът.
Водещ:Едно време писахте закон, а после писахте концепция за закон и накрая…
Радомир Чолаков:Ама ние я направихме концепцията и някой я скри тази концепция, защото тя въвеждаше ред. И аз от тогава живея с много силното усещане, че още известно време трябва да продължи хаосът, за да се създадат едни свършени факти, след това, ако щете пишете закон. Те ще бъдат узаконени.
Орлин Спасов: Аз само това бих казал, че наистина няма общо решение, това е големият проблем. И това обаче, за разлика от Господин Чолаков, според мен не се дължи само на факта, че някой някъде, както той каза, ни третира по някакъв начин, а до голяма степен се дължи и на самата медийна среда, която в една значима своя част предпочита да продължи дълго време да работи в ситуацията на неуреденост на самите проблеми, защото тя просто е заинтересована тази ситуация да продължи. Така че имаме удвояване на проблема. От една страна някой някъде горе не е заинтересован , но от друга страна и много медии също така нямат интерес от регулация и от една нормална европейска модерна работа.
Водещ:Значи съвременната медия не мечтая за Солунската митница, а мечтая за монопол.
Силва Зурлева:Детска мечта на всички.
Орлин Спасов: И дискусията около тази идея на кръглата маса всъщност по-голямата част от опасенията бяха свързани не толкова със самото бъдещо евентуално медийно законодателство, колкото с възможностите за неговото побългаряване. И наистина, ако ние ще тръгнем в тази посока, която тук очерта господин Чолаков, по-добре да не тръгваме. Ако ще сложим един-два допълнителни члена, които ще преобърнат смисълът на подобно законодателство, аз не бих подкрепил дори самата идея.
Водещ:Нека да очертаем обаче как изглежда съвременната цензура или поне да опитаме. Господин Инджов, смятате ли, че този Ваш граждански мониторинг ще намери място, давайки информационен повод разбира се на изданията, които подозирате, че за тях има теми табу?
Иво Инджов: Ами значи този проект за темите табу сработи като една тема табу на следващия ден след представянето на резултатите. Той беше широко отразен от трите основни информационни агенции, трите радия национални, от много интернет качествени медии, сайтове, телевизиите не проявиха интерес, предполагам , защото не могат да се покажат картинки. Но от десетте вестника, които ще бъдат обект на мониторинг, седем не публикуваха нито един ред. Два си спестиха част от най-/…/теми и ни цитираха и фактически само един вестник разказа подробно за този проект. Вярно – той е на етап номинации на теми, но все пак идеята до сега не е работена в България.
Водещ:В процентно отношение табуто важи повече за политика или повече за икономика?
Иво Инджов: Ами те са горе долу една трета, на една трета, на една трета по отношение на политика, икономика, но също така и /…/ национални теми, свързани с малцинствени групи, хора в неравностойно положение, които не са пазарно конвертируеми за медиите. И тук въпросът е дали на по-късен етап ние ще изследваме дали става въпрос за цензурирани теми, дали те са резултат от автоцензура или просто обикновен журналистически не професионализъм.
Водещ: Футболен рефер топи Стоичков. Познайте в кое издание може да излезе днес такова издание. Ама не го назовавайте, защото нямаме представител.
Орлин Спасов : Почти всички всекидневници с изключение на един-два. Не бива да преувеличаваме и ролята на заглавията. Вчера излезе един списък с подобни заглавия за миналата година в немската преса, където едно от заглавията беше „Тони чака трамвай на спирката”.
Силва Зурлева:”Тони чака трамвай на спирката” е много по-елегантно, отколкото „Баба изяде внуче” примерно или „Внучето изяде бабата”.
/…/
Водещ: Как изглежда цензурата днес?
Орлин Спасов : Да, но аз бих… Това е много интересна инициатива по темите табута. Имам един въпрос към Господин Инджов и той е свързан с това, дали изследването ще ограничи табутата, които са преднамерено налагани в медиите от табутата, които по един „естествен” начин се появяват там под формата на едно непреднамерено филтриране, тъй като пазарът налага теми, които са по-интересни, предизвикват по-голяма любопитство, именно като „Тони чака трамвай на спирка” или някакви други подобни примери? Тогава за социалните теми просто няма място или просто изданията нямат време да правят сериозни разследвания и т.н., защото залагат на подобен тип журналистика.
Водещ: И да допълня, може ли да разграничите дали това табу е различно от автоцензура?
Иво Инджов: Значи благодаря за двата въпроса. Аз се опитах в началото, когато преди малко навлязох по-подробно за този проект, да кажа действително, че ние ще се опитаме във втория етап от проекта да разграничим кои теми са цензурирани, кои са резултат на автоцензура и кои са просто на журналистически непрофесионализъм, когато не става въпрос за автоцензура, а просто недостатъчна подготовка на журналистите и пропускат определена тема. А темите табу сме го формулирали, за да бъде по-атрактивно, разбира се. Не всички са наложени, ограничени с всички теми или не всички са автоцензурирани. Но това ще стане след като все пак селектираме основните теми и видим какъв техният характер, към коя група принадлежат, защото освен цензурирани теми и пренебрегнати теми, има и цензурирани личности и автоцензурирани личности – те вървят ръка за ръка.
Водещ: Господин Спасов, спомням си,че след последните избори няколко пъти Ваши експерти коментираха това, че политиците и то по-точно един политик много често пише заглавията във вестниците. Като че ли сега се клонира тази практика. Един от най-изразителните примери от последните дни е „Щастливите кокошки направиха хората нещастни, че не могат да си купят яйца”. Това в скалата на цензурата как бихте го описали?
Орлин Спасов:Е, липсата на достатъчно критичност в българските медии, твърде голямата им пропускливост за послания, които идват от властта и се излъчват нататък към аудиториите без да бъдат подложени на един сериозен коментар. И именно, струва ми се, че липсата на подобни коментари и на анализи, понякога кара и политиците да бъдат твърде непредпазливи и да казват и такива неща, които звучат като кюриози. Но когато няма критика, когато медията е просто един канал, който препредава това, което политиците казват, не може и резултатът да бъде друг. Аз наблюдавам обаче и една тенденция нова през последните няколко месеца, която е доста любопитна и струва ми се, че също може да бъде разглеждана в плана на контрола върху медиите, макар че на пръв поглед, като че ли няма нищо общо с него. Имам в предвид зачестилите напоследък опити на ключови политически лица, не само опити, но и директни намеси, включвания в предавания, които си вървят по телевизии най-вече. Някакви хора са се събрали, нещо дискутират, обсъждат и изведнъж звъни телефонът, и се обажда една изключително важна политическа фигура, влязла в ролята на зрител, и взима думата, и казва „ама Вие защо така?” Но за мен това е силно проблематично и аз наистина се безпокоя, че се превръща в практика.
Водещ:Много често политиците гледат телевизия. Това искате да кажете.
Силва Зурлва:Те гледат телевизия повече от нас. Аз даже се учудвам понякога. Кога го гледахте това нещо? Как стана?
Водещ:Да Ви припомня ли, че веднъж Господин Борисов беше закъснял, заради телевизията. После се оплака, че е гледал два телевизора едновременно и т.н.
Орлин Спасов:Нека да гледат. Не е това въпросът. И е хубаво, че гледат, защото телевизията дава една обратна връзка, която е важна, но можем ли да си представим, че госпожа Меркел вдига телефона и звъни в едно предаване.
Значи, германският президент падна заради тази работа, защото се беше обадил на един вестник. Просто го свалиха за това.
Силва Зурлва:Но сигурно не е било за цената на яйцата, защото нашите политици ходят по пазарите. Това им е основната дейност.
Знаете.
Силва Зурлва:Знам, но просто иронизирам.
Водещ: Аз да кажа, понеже ме гледат много лошото, защото радиото е освен всичко друго и музика. Да кажа някак инкогнито, че цензурата е забулена, но не от религиозни съображения и да дадем думата на Цвети Бахариева за малко. Журналистите са откровено неравнопоставени в зависимост от медията, в която работят. Мисля, че се обединихме около тази теза, както около другата, че всъщност този закон е много хубав, ако има гаранция, Господин Чолаков, че към него не върви регулаторен орган и промяна на два члена.
Радомир Чолаков:Да. Точно така е. Ама защо да са неравнопоставени журналистите във видовете медии. Смисъл кое им е неравнопоставено?
Водещ:Ами едните са свръх регулирани, другите изобщо не са регилирани.
Радомир Чолаков:Вижте сега, значи сериозните вестници – вестниците, които са сериозни, които се подчиняват на правилата от комисиите за журналистическа етика, общо взето струва ми се спазват приличие. Изпълняват правото на отговор без да е необходим закон. Аз поне нямам случаи в Комисията за журналистическа етика…
Водещ:Искате ли да кажете процентно колко от тези медии са приели етичния кодекс и колко не са?
Радомир Чолаков:Ами ще Ви кажа веднага. „Стандарт” – да, „Монитор” – не. „Новинар” – да, „Сега” –да, „Дума” – да, „24 часа” –да и „Труд” –да. /…/
Силва Зурлва:А защо е необходимо това? Защо трябва да има два етични кодекса, два синода? Всичко в България по две.
Водещ:За да има схизма.
Силва Зурлва:Абсолютно не е необходимо да има нов етичен кодекс.
Радомир Чолаков:Споделям напълно, че не трябва. Не само, че не трябва, но би било и пасно и даже би създало прецеденти нови. Противно обаче на някои мнения, които бяха тиражирани, когато се създаде вторият съюз на издателите, аз не мисля, че самото /…/ на тези професионални организации е проблематично. Нека да има и два, и три, ако трябва съюза.
Водещ:Ама на издателите не е професионална организация.
Радомир Чолаков:Да, именно. Това все пак показва известен плурализъм на интересите. Не е лошо да има.
Силва Зурлва:На кои интереси?
Радомир Чолаков:На различни групи.
Силва Зурлва:Не, на интересите на журналистите. В никакъв случай.
Радомир Чолаков:Не, на журналистите не.
Силва Зурлва:Това са интересите на издателите, на хората с пари, на собствениците.
Радомир Чолаков:Именно.
Силва Зурлва:Много е важно да го уточним, защото в медиите се вкараха пари, които нямат нищо общо с журналистиката.
Радомир Чолаков:Това го знам, но не мисля, че тук трябва да настояваме да има една единствена организация на собствениците на медии. Това не е реалистично.
/…/
Започват да се роят и интересите на журналистите.
Силва Зурлва:Защото ги следват заради тази прословута автоцензура. Те са свързани. Ние говорим за едни и също неща, но това, което аз искам да вметна във Вашето изказване, че гледайки от страната на човек практик, защото аз се занимавам всеки ден с телевизия и отчитайки мнението на зрителите, които са и читатели на вестници, смятам, че все повече и повече професията девалвира, все повече и повече журналистите не стоят добре в очите на обществото образно казано, все повече и повече хората, които са наши зрители и читатели смятат, че ние сме подкупени и се носим по течението на собствениците. Говоря общо в момента. Но като цяло журналистическата професия олеква. Това го казвам с болка обаче съм убедена, че е така, защото го виждам по обратната интерактивна връзка, която имам с нашите…
Водещ:Може ли да си позволя един образ, защото незнайно кой ни научи, че всъщност като правим сутрин преглед на печата задължително трябва да коментираме, а пък стандартът е, че за коментар си има място, за преглед на печата си има място. И като че ли трудно се цитираме. Господин Инджов, Вие искахте да кажете нещо.
Иво Инджов:Да, аз бих искал да кажа за това, което каза госпожа Зурлева. Действително има девалвация на журналистическата професия. Журналистите са притиснати от обстоятелствата, ниски заплащания, свит рекламен пазар, страх да не бъдат уволнени и според мен проблемът не е, че има два Съюза на издателите, макар че и това в известен смисъл е проблем. Проблемът е, че двата съюза на журналистите на практика не демонстрират самостоятелен живот. Журналистите в България следват интересите на издателите. Това е големият проблем. Те не са партнъори.
Водещ:И сериозните теми изпадат в състояние на маргиналност. Господин Чолаков, едно изречение.
Радомир Чолаков:Проблемът на печатните медии – а той става все по-голям, проблемът на електронните медии е, че второ поредно правителство, чрез индиректна държавна помощ, регулира медийния пазар. Не по начина, по който ние тук говорим, а по един друг начин.
Водещ:Това е елегантната невидима ръка на пазара – евро пари по евро проекти.
Радомир Чолаков:Елегантната невидима ръка на пазара се оказва една много видима ръка на правителството, което, пак Ви казвам, започва да подрежда медиите и ясно е усещането на медийния пазар, че някой от правителството започва да реди „тази медия ще живее, тази медия няма да живее.”
Водещ:Ами може би е крайно време да преодолеем…
Радомир Чолаков:Разберете, в такава ситуация всички имат право, всички, които се чувстват засегнати, имат право на закон на самоотбрана. Или правителството ще намери начини, ето, например с този немски закон, ако медиите подкрепят да няма в него СЕМ за печатните медии…Да влезе точно в същия вид – ние сме за. От правителството зависи да направи един такъв жест на добра воля.
Водещ:Понеже…
Силва Зурлева:Абсолютно съм съгласна.
Радомир Чолаков:Ако правителството не иска да направи такъв жест на добра воля, значи правителството има интерес да няма решения на проблемите, с което се връщаме на първоначалната ми теза. Съжалявам.
Водещ:Ако съумеем да се обединим, ето, аз веднага ще пусна на facebook.com страницата една анкета, ако ние съумеем да се обединим и да създадем информационен повод, така щото правителството да бъде длъжно да се изкаже, може би бихме постигнали нещо. Да или не?
Радомир Чолаков:Ами надяваме се и това беше идеята зад думичката радикална промяна, защото това е един тест и за готовността на правителството да отговори на търсенето на условия за нормализиране на медийната среда.
Водещ:Госпожо Зурлева, ще се промени ли тази пирамидалност на правата в журналистиката, които са законодателно скрепени някак?
Силва Зурлева: Аз много вярвам в това, че нещо ще се промени и по-младите колеги, които идват и които носят може би по-демократичен дух, който не е толкова подвластен на автоцензурата или на някакви интереси, но смятам, че ако има обединение на професията по някакъв начин, бихме могли да принудим, който и да е управляващ, да застане на страната наистина на свободата и наистина на демокрацията, защото това е бъдещето. И не можем да останем в рамките на клишетата, защото всяко правителство идва с идеята, че анти монополът ще бъде развит, след което той се затвърждава все повече и повече, а пък сега сме свидетели в печатните медии специално, аз съм твърде убедена, че абсолютно съзнателно се създава нов монопол. Абсолютно съзнателно и то е по чисто бизнес причини. Тук не става дума за никаква журналистика, да извиняват всичките колеги.
Водещ:И много случайно…
/…/
Ние ще продължим този разговор отвъд ефира, а по-интересно очаквайте да го пише на facebook.com страницата „Клубът на журналистите” БНР. Хубав съботен следобед от всички ни.
