сп. Всичко за жената | Надежда ЙОСИФОВА | 2010-06-10
"Много се забавлявах в "България търси талант", въпреки че в началото ми беше доста трудно, защото за първи път не можех да следя работата на екипа, признава продуцентът и собственик на "Глобал Вижън". – Това, че бях пред камерата, не ме притесняваше, артист съм, завършил съм цирково майсторство в Москва (и режисура в НБУ, б.а.)". С Магърдич Халваджиян говорим откровено за шоуто и за пътя, извървял, за да е сред известните и успели личности в България.
Трудно ли правеше своя избор в шоуто?
- Имам точен критерий 3а това какво ми харесва и какво не. Но е трудно, когато трябва да кажеш "не" на деца, което по-скоро е проблем на родителите с болни фантазии и амбиции, които нямат реална преценка дали детето им наистина прави нещо уникално. Проблемът със самооценката по принцип е тежък 3а българина, а и не само 3а него. Но при нас като че ли е по-силно изразен по простата причина, че до 1989-а не можеше да си различен. Как българинът изведнъж да промени съзнанието си? Но има и такива, които искат на всяка цена да са различни, без да си дават сметка, че талантът е от Господ, а те трябва да го развият, ако са работливи, разбира се.
Направихте и много компромиси…
- Все пак е шоу. Но най-хубавото е, че в него няма нищо пошло и можеш да го гледаш и с децата си. Е, имаше по-ексцентрични участници, но те бяха единици. Но 3а да оцениш талантливото и да можеш да отсееш доброто, трябва да видиш и посредственото, и абсурдното.
Личеше личното ти отношение към цирковите изпълнения?
- Може и да не съм бил достатъчно обективен в преценката си понякога. Като се върна назад, се сещам каква световна сила бяхме в цирка и как държавата упражни геноцид върху него. Много други сфери, в които сме били добри, също бяха унищожени. Но това сме ние… На някои държави Господ не им е дал нищо и те станаха световна сила, а на нас ни е дал толкова много и ние се самоунищожаваме всеки ден.
Какви бяха първите ти момчешки амбиции – едва ли на 18 г. ти е било ясно, че ще се занимаваш с кино и телевизия?
- За твое разочарование ще ти кажа, че на 18 г. знаех много добре какво ще правя. И на сина си се опитвам да внуша, че колкото по-рано разбере какво иска да прави с живота си, толкова повече време ще има, 3а да го постигне. Ако се осъзнаеш на 30 г., когато си пропилял живота си в купони, веселби и жени, ще ти е трудно да се пренастроиш на вълна работа и да започнеш от нулата. И ще станеш на около 60 г., когато все пак успееш да постигнеш нещо, но ще е късно. Много по-добре е, когато цялата енергия кипи в един младеж, тя да се насочи в правилната посока. Майка ми, която е балерина, и баща ми, който е актьор, винаги са ме бутали в тяхната посока. Отраснал съм в Кукления театър и Операта. Опитах в балетното училище, но циркът беше no-добро попадение 3а мен. И когато ме приеха да уча в Москва през 1981-а, през 1982-а си купих 8-милиметрова камера и се научих сам да проявявам лентите. Снимах филмчета с момичетата и момчетата, с които учех. Впоследствие правех нещата така, както аз ги виждах – давах команди кой къде да застане, без 9а подозирам, че това е режисура! Бил съм 15-годишен. На 18 г. вече знаех, че ще снимам и завършвайки цирковото училище, кандидатствах в московския факултет 3а кино. Но понеже съм българин, ми казаха, че трябва да ме приемат във ВИТИЗ u след това да се прехвърля, ако евентуално ме предложат.
Малко хора отрано са наясно какво искат Това въпрос на възпитание ли е или на характер?
- Комбинация от много неща е… За 43 години се убедих, че няма случайност и късмет. За всяко нещо има причини. И като някой ми каже – "това е късмет или случайност" – умирам от смях.
Е, късмет понякога има?
- Късметът не спохожда случайни хора. Идва, когато го търсиш и работиш 3а него. Ако стоиш и гледаш тавана, и нямаш идея какво искаш да правиш с живота си, се превръщаш в хейтър, който мрази всичко. За съжаление голяма част от българските младежи са такива. Не обвинявам училището или правителството 3а това, а родителите. Те показват пътя и създават вкуса към живота. Без да са крайни, но да са леко манипулативни, те трябва да насочват детето си, така че то да смята, че само взима решенията.
Но трябва да виждат и потенциала му. Не може да искам да рисувам и да ми казват, че трябва да стана адвокат. Да, може и да стана посредствен, но никога няма да съм най-добрият. Така че 3а бъдещето на младите семейството е от значение 80 %, останалите 20 % са училище, среда, държава. Приятелите, с които съм расъл, преди да Замина 3а Москва, станаха или наркомани, или алкохолици, или влязоха в затворите. Aз не станах като тях, защото имаше хора, които разговаряха с мен вкъщи и ме обичаха. И аз съм правил грешни крачки, но се връщах в правия път. Когато не си приятел с родителите си и не си говорите, губиш представа кое е добро и кое лошо.
Винаги ли си искал да бодеш най-добър в това, което правиш?
- Когато бяхме много близки със Слави (Трифонов, б.а.), той ми казваше: "Хем си амбициозен, хем не си – не мога да разбера тази странна комбинация при теб!" Замислял съм се върху тези думи и той е прав. Не правя нещата от амбиция да съм най-добрият и някой да ми каже "евала", а 3а да ми харесват на мен, 3а мое удовлетворение. Не се интересувам от мнението на околните, защото знам кой съм.
Кой си?
- Един пич, на когото Господ му е дал 5 % талант и той е вложил още 95, 3а да може да работи и да се развива. Знам какво ми е коствало това и знам, че преценката ми е правилна. Тя може да е моята истина, но е факт, че това, което правя, се харесва на 50-60 % от хората, което означава, че съм прав. Първото нещо, което казвам на младите хора, с които работя и на които преподавам в НБУ, е да си повярват, от там нататък всичко останало става много лесно. Ако се влияеш от преценката на другите, губиш самоличността си, не знаеш това, което правиш добре ли е или не е. Не искам посредствени хора, които не са направили нищо в живота си, да ме критикуват, 3а да покажат на околните, че са направили нещо. Нека ме критикува някой, който се е доказал и когото уважавам. Тогава се вслушвам и замислям, защото той е авторитет.
И отново стигаме до това, че не е важно какво ти казват, а кой ти го казва?
- Точно така. А в България, както Знаеш, не уважават авторитетите. Затова няма и звезди. Няма и ценностна система и докато това не се промени, ще си тъпчем на едно място.
Дай Боже да няма още 20 такива години, които бяха като ходене по фитнес пътека.
Защото през това време хората, които не бяха върху нея, стигнаха далече. Успял човек ли си?
- Да си успял в България е трудна работа – имаме много кратка памет и 3а доброто, и 3а лошото. И се лутаме в безтегловно пространство, и повтаряме едни и същи грешки. Не уважаваме хората, които постигат нещо. Как да кажа, че съм успял в тази държава? Направил съм си собствен свят, в който живея, 3а да се изолирам от това, което Знам, че няма да променя. Имам моята кола, моята къща и моя офис. В момента, в който изляза от тях, попадам в свят, който не ми харесва. Това не е България, в която искам да живея.
Като че ли има лек снобарски момент в това, което казваш?
- Не, защо да има снобарски момент? Снобарията е друго, страшно мразя сноби. A3 не отивам в скъп ресторант, 3а да платя 200 лева или Защото е модерно да се ходи в него. Странно е, но в България, ако си успял, имаш пари и си добре, трябва да се чувстваш виновен. Българинът е беден и завистлив и когато не е добре, не признава успехите на другите. Всички революции в света са направени от лумпени и бедни хора – лоша работа, но това показва историята! В живота си не съм откраднал нито един лев, работил съм по 18 часа на ден през последните 15 години, но не защото някой ме е карал – така ми харесва. И Затова съм постигнал много неща. Как да обясня това на някого, който си бърка в носа, прави далавери и иска да живее добре. То така не става, става с работа. И да се оправдавам пред такива хора защо имам пари! Не искам да се оправдавам пред никого! Чувствам се ок, щастлив съм и си сбъдвал мечтите. Дали ми харесва начинът ми на живот в тази държава, е друг въпрос. Но така съм устроен, че по всяко време мога да си събера куфарите и да си тръгна. Нищо не ме задържа, освен че много хора разчитат на мен, 3а да получат Заплатите си и имам отговорност към тях. Заради това, което мога, имам самочувствие, че и в Италия, и в Америка ще постигна същото, което съм направил тук. Кадърният човек е кадърен навсякъде. Така че в момента, в който на Магърдич Халваджиян му падне пердето, взима жената и детето, заминава и не поглежда назад. Имам предложение от Джон Кюсак да снимам филми в Америка. Чакам да видя докъде ще издържи тази държава и дали лудницата тук ще приключи или не. По-скоро не, така че моментът с моето Заминаване предстои.
Освен че си отговорен шеф, какъв си oщe на тази позиция?
- По-добре хората да говорят 3а това…
Значи ще се хвалиш, смятах, че ще кажеш, че си строг например?
- Знам, че съм готин шеф и не 3а друго, а защото е въпрос на характер. Философията ми е, че хората не се променят. Когато са бедни, но са кофти, като забогатеят, стават още по-кофти.
Вярно ли е, че парите развалят всеки?
- Не. Парите не могат да променят един добър и нормален човек. Могат да помогнат някои неща да се случат по-добре. Генетично е заложено да си добър, макар и беден, или добър, дори и богат. Като пример ще дам Денис (Ризов, б.а.), който независимо дали има милиони или няма нищо си остава пич. Това че парите променят, важи 3а хора, които не са прозорливи.
Имал ли си толкова трудни моменти, че да се откажеш от това, с което се занимаваш?
- Определям отношението си към работата по събуждането си сутрин. В момента, в който тръгвам и поглеждам часовника, защото закъснявам, означава, че си обичам работата. Ако започна да се почесвам зад врата, значи моментално трябва да си сменя работата. И съм го правил два пъти, и съм започвал от нулата. Навремето имах голяма търговска компания, като целта ми беше да изкарам пари и да направя бизнес, който да ме кефи. Щом усетих, че не ми се занимава със складове и с "Илиянци", си изтеглих дяловете и приключих с търговията. Започнах да снимам клипове, но ми трябваше доста време, 3а да пробия манталитета на БНТ, където се снимаше без пари и клиповете нищо не струваха. Защото казвах – дайте, ще снимам, но ще си платите 3а това!
И когато пробиеш с глава една такава стена, си казваш, че няма стени, които не можеш да събориш. Всичко е борба, издържа този, на когото му е най-твърда главата. Така че трудни моменти, в смисъл да се откажа от нещо, не съм имал. По-скоро съм се разочаровал от конюнктурата. Например да отида на нагласен конкурс, 3а който месец преди това знам кой ще го спечели. Човек минава през всякакви неща, 3а да си създаде собствена философия. Мисля, че в 90 % от случаите съм взимал правилни решения 3а компанията, в която работя и затова сме на прилично ниво в България. А след като вече има желаещи и да ни купуват, означава, че сме интересна хапка 3а този пазар. Зад всичко това стои големият ми опит в търговията, където научих много 3а взаимоотношенията между хората. А другото вероятно е арменската ми кръв. Но нито едното, нито другото ме научиха да имам специално отношение към парите. Винаги мога да похарча повече, отколкото съм спечелил. Тук надделява режисьорът, който е готов да даде повече, 3а да стане едно предаване по-хубаво. Затова имам добра спирачка – Асен Чанков, който е икономист. С него сме от самото начало в компанията и комбинацията между нас свърши добра работа. А брат ми, който завърши продуцентство в Италия и малко по-късно се присъедини към нас, е по средата.
Стр. 32-33