Медиите имат право да публикуват лични данни

www.mediapool.bg I 17.03.2014

С окончателно решение от 10 март, Върховният административен съд (ВАС) отмени санкция, наложена на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

През април 2011 г. смолянският вестник "Отзвук" публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от Комисията за защита на личните данни през 2012 година и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лева, която практически застраши съществуването му.
 
С нотариалния акт бизнесменът като представител на кооперацията в село Гела е учредил право на строеж на свое дружество (в което е управител и съдружник). Административният съд София град потвърди санкцията (АССГ).
 
С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени нормите на чл. 9 от Директива 95/46 ЕО, чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на информация.
 
Това не е било сторено от КЗЛД и АССГ. Необходимо е било и да се съобрази с чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който допуска публикуване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването да не се нарушава правото на личен живот на лицето.
 
В случая остава неясно как е нарушен личният живот на предприемача, след като "личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри".
 
По тези въпроси Комисията за защита на личните данни не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причина смята, че тези данни не са съотносими, т.е. не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.
 
Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини.
 
В случая медията изпълнява ролята на "обществен страж" и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория, ако си послужим с думите на Европейския съд по правата на човека.
 
Снимка: mediapool.bg
 

Предаването на Лили Маринкова е свалено от програмата на Канал 3

Dnevnik.bg I 4.10.2013

Предаването на известната журналистка Лили Маринкова "Вън от рая" е свалено от програмата на Канал 3.

Това ми беше съобщено от управителя Кеворк Марашлян, обясни пред "Дневник" журналистката, която е водеща на "Неделя 150" по БНР, но години наред правеше и политическо коментарно предаване в частната телевизия.

Маринкова уточни, че не са й дадени обяснения защо предаването се сваля от програмната схема. Това е право на собствениците, аз нямам никакви претенции освен морални, обясни журналистката.

"Дневник" потърси информация от ръководството на Канал 3, но за момента няма официален коментар.

Последното излъчено издание на "Вън от рая" е от 19 септември. Записът му обаче е свален от архива на телевизията, което според журналистката е знак, че нещо в съдържанието му е било неудобно или притеснително.

Случилото се е логичен завършек, след като освободиха програмния директор Сашо Диков, заключи Маринкова.

Доскорошният шеф на Канал 3 Сашо Диков напусна телевизията с обяснението, че новите собственици са нарушили обещанието си той да получи пълна независимост в работата си. Диков беше на този пост в продължение на 13 години.

От средата на юни Канал 3 е собственост на "Медийна инвестиционна организация", която го купи за 1 млн. лв. от "Елит Медиа България".

Новият собственик е е акционерно дружество, в което 49 999 акции са записани на името на Мария Опренова, а една акция притежава Кеворк Марашлян. Мария Опренова е била директор на отдел "Маркетинг комуникации" в Мтел до средата на миналата година, а от 2010 до 2012 г. е оглавявала Българската асоциация на рекламодателите (БАР).

Оригинална публикация

Анонимни дружества

Segabg.com I Емил ХЪРСЕВ I 17.09.2013

Завчера ми опънаха ушите в една телевизионна говорилня (имам предвид онези разговори, които пощипват оттук-оттам нашумели и наболели проблеми за броени минути от екранния график). Грехът ми беше, че цитирах изчисления на колега, главен икономист на водеща банка, но споменах и наименованието на банката. Ужас! Сгазих тежко табу. Имало желязна забрана да назовават търговски дружества в ефира, особено в емисии новини – а тъкмо в такава беше нашата говорилня. Споменаването на фирма (т.е. наименованието на търговско дружество) или пък на търговска марка било "скрита реклама", а всякаква реклама била строго забранена в новините и твърдо регламентирана другаде. Забранено е да кажеш, че си пил нескафе (търговска марка на "Нестле"), че имаш нов андроид (ТМ на "Гугъл") или джип (ТМ на "Крайслер").

Ефирна полиция,

ден и нощ зорко следи телевизионните програми, слухти какво излъчват радиостанциите, записва всеки звук и гък. Обаче още нямаме фискална полиция да гони крадците на ДДС и сивия сектор. Но ефирна полиция си имаме. Не знам какви наказания понасят нарушителите на ефирното табу, но (отскоро) си давам сметка колко тормози живия бизнес. Без преувеличение твърдя: то създава психотична, шизофренна среда. Шизофренията е "психоза, водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия ", учи Уикипедията. Значи: обезличаване и дезориентация.

Всички лица изглеждат еднакви, неясно кой кой е, кой какво прави, какво предлага, накъде отива. Показват на екрана физиономия с надпис: "Иван Иванов, от една фирма". Дума нещо. Отсреща Стоян Стоянов, от друга фирма. Говори точно обратното. Липсата на идентификация е загуба на ориентация. Тя вреди на активните участници в икономиката, търговците, но повече на публиката от потребители, лишени от важна информация за корпоративната идентичност на онези, с чиито продукти и услуги живеят. Всъщност със забраната за споменаване на фирмената и продуктова самоличност българската държава им налага сурово наказание.

Това наказание е анатема

на бизнеса. За жалост тук "анатема" не е метафора, а със същинското, терминологично значение. В Средновековието това е най-тежкото наказание, каноничното му наименование е "екскомуникация", изключване от духовно общение (от църквата, но тя изчерпва средновековната община така, както телевизията и радиото практически изчерпват цялата комуникация на днешното постиндустриално, потребителско общество). Викът "Анатема!" ("отделям те, изключвам те") е ритуалната формула, която прогласява, че наказанието е в сила. От този момент било забранено да се споменава името на отлъчения. Все едно не съществува. Ако все пак трябва отлъченият да се посочи, наричали го иносказателно или пък "онзи, който не бива да се споменава по име". (Джоан Роулинг не е измислила, а само припомни популярната средновековна формула.) Днешната повеля за анонимност

анулира социалната отговорност,

която не случайно приемаме за един от най-съществените белези на модерния бизнес. Фирма АБВ ООД е социално отговорна. Хвърля куп пари, щото нейните работници да се обучават, да носят чисто, свежо и удобно работно облекло, да живеят в уредена община. А конкурентът ГДЕ ООД лев не дава за "глупости". Но никое от дружествата не може да се упоменава. Забраната обезличава отговорния и прикрива безотговорността. Впрочем недотам. Табуто е едностранно: за бизнеса или лошо, или нищо, забранена и ограничена е рекламата, но не и опозоряването. Не е грешно фирма да се спомене в т.нар. журналистически разследвания (те повечето са активни наказателни акции) и да се обругае. Злословието не е реклама и следователно не е забранено от медийния закон. Принципът "лошо или нищо" става норма. Пресата (за нея законовата забрана, наложена на електронните медии, не се отнася) почва да се мръщи, като се споменават фирми и марки. Скоро и вестниците ще наложат табу. Скоро ще се автоцензурираме. Забележете,

българската анатема на бизнеса е уникална,

такава забрана да се споменават търговски дружества няма никъде по белия свят. Пуснете новините на който изберете световен канал – CNN, BBC, "Дойче веле" или Первый канал – всеки коментатор се представя на екрана и с името, и с фирмата си. В икономическите новини фирми и марки се изричат във всяко второ изречение. Една от най-вещите в пиара, дама с десетки години телевизионен стаж, ми обади, че анатемата била "прокарана" в закона от "лобито на рекламистите".

Който иска да се показва и да се говори за него, да си плаща. Това е тъпо и за самата рекламна индустрия късогледство. Дори да можеш, не бива да напъхаш със силата на закона цялата корпоративна комуникация в рекламни спотове и "прозорци". Част от фирмената информация – анализи, стратегии, нови стандарти и технологии – ще звучи пародийно в рекламния прозорец, между лека срещу запек "Дуфалак" и най-новата превръзка за дамско щастие. Фирма, на която се отказва информационна, новинарска самоличност, има много по-ниска възвращаемост на рекламата. Ако дадат на фирмите шанс да градят своята идентичност в чисто информационен план, търсенето на рекламно време ще расте. Струва си да предоставяш всекиму безплатно услуги, но да имаш дял в ежедневието на милиони, дори милиарди хора, потенциални клиенти. Ако не вярвате на мен, вижте "Гугъл" – със сигурност световният №1 в рекламната индустрия. Дали ще проумеят рекламисти с образование и стаж на полицаи, че анонимното табу вреди на бизнеса им? Надявам се по-скоро политиците законодатели да разберат, че законът трябва да се измени бързо – той влудява нацията, обърква и побърква бизнеса.

Оригинална публикация

Анна Цолова и Виктор Николаев от Би Ти Ви отиват в Нова телевизия

Дневник I 19.08.2013

Водещите Анна Цолова и Виктор Николаев се присъединяват към екипа на Нова телевизия, съобщиха от медията.

Досега Цолова и Николаев бяха водещи на сутрешния блок на Би Ти Ви. Появата им в ефира на НТВ ще стане през септември, когато двамата ще започнат да водят ново публицистично предаване.

За момента обаче от Нова тв не дават подробности за предстоящата си продукция.

В началото на август за първи път от създаването си Би Ти Ви спря да излъчва сутрешния си блок. Тогава от медията обясниха това с нуждата от почивка на целия екип на предаването.

Около час и половина, след като Нова съобщи за привличането към екипа си на Цолова и Николаев, от Би Ти Ви също разпространиха съобщение до медиите. В него се казва, че "днес екипът на bTV с голямо съжаление научи, че дългогодишните водещи на "Тази сутрин" Ани Цолова и Виктор Николаев са избрали да продължат професионалния си път в Нова телевизия."

"През изминалите няколко години Ани и Виктор се превърнаха в знакови лица за bTV и българския телевизионен ефир като цяло. Сърдечно им благодарим за прекрасната работа и проявения професионализъм! Винаги ще останем техни приятели и им желаем на добър час!", пише още в съобщението на Би Ти Ви.

За последно Цолова и Николаев се явиха на екран по Би Ти Ви на 16 август, когато медията излъчи извънреден блок заради дебатите в парламента по ветото на президента върху актуализацията на бюджета за 2013 г.

Оригинална публикация

“Глобъл Вижън”: bTV ни налагаше цензура

www.capital.bg I 11.04.2012

Продуцентите на "Господари на ефира" и "Пълна лудница" обясниха защо са прекратили отношенията си с най-голямата телевизия

"Никога, никога, никога няма да допуснем някой да ни каже какво може и какво не може", каза продуцентът Магърдич Халваджиян по повод решението на фирмата му "Глобъл Вижън" да прекрати договорите с bTV за излъчване на предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница". Според него в последните 6-7 месеца ръководството на телевизията е започнало да налага цензура над тези предавания. Халваджиян съобщи, че в близките дни Асоциацията на независимите продуценти ще разпространи позиция по случая, защото според него "тук става дума за свобода на словото". По време на пресконференцията в залата присъстваха продуцентите Димитър Митовски, Евтим Милошев, Мартин Захариев.

Продуцентът на предаванията Джуди Халваджиян изреди конкретни примери, сред които и опит да бъде спрян репортаж за злоупотреби по кампанията "Българската Коледа", които "нямало да се харесат на президента". Представителите на "Глобъл Вижън" твърдят, че в последните месеци бТВ е бавила парите, които им дължи по договор.

В единствен коментар засега bTV посочи, че предаванията са загубили сериозна част от публиката си през последните месеци: "Независимо от факта, че рейтинговите резултати на "Господари на ефира" за изминалото шестмесечие са с близо 28% по-ниски спрямо периода октомври 2009 – март 2010, когато предаването стартира в ефира на bTV (Източник: GARB, TG18-49) и независимо от увеличаващите се финансови ангажименти на медията по отношение на предаванията, bTV продължи да изпълнява коректно своите задължения."

Още по темата ще прочетете в новия брой на "Капитал".

Оригинална публикация 

Цензура? Ха-ха-ха

в. Новинар | Калин Терзийски | 20.07.2011

Аз винаги съм знаел, че в България има цензура. Тази цензура се нарича… Сега, подгответе се да си записвате, защото цензурата има дълго име като името на испански хидалго. Тя се нарича: Подмазвачество Безразличие Угодничество Страхливост Шуро Баджанащина Връзкарство Раболепие Лоялност (към дерибеите) Съобразяване с Конюнктурата Нечестност Глупост Баналност Конформизъм Робско Примирение и Алчност.
И така. Цензурата не е като оная, която поправя писмата на домашната помощница на Швейк, написани от концлагера (в които са зачеркнати неудобните думи като "тиф" и "обелки" и се е получило нещо като: тук много жени боледуват от петнист……., храним се предимно с картофени…….).
Българската цензура е политически коректна, лоялна към институциите, лоялна към корпоративните интереси и така нататък. Тя е модерна и елегантна като проститутка, която е станала "Мис България" преди месец.
Ето защо ми дойде наум това. Преди месец от едно елитно (хахаха) списание ме помолиха да напиша статия за това какво мисля за новопоявяващите се това лято телевизионни формати. Аз, освен писател и гневен човек, в поне петнайсет години от живота си съм бил телевизионен сценарист. В момента съм председател на Сдружението на българските телевизионни сценаристи. Може би затова от списанието ми бяха избрали именно такава тема.
И аз бързо и акуратно им отговорих с три страници текст. Моето изключително честно и професионално мнение. Лично мнение. На писател и на гражданин.
В отговора ми се казваше, че това, което най-осезаемо и силно лъха от тези летни телевизионни формати, е една тежка, гнетяща и неприкрита алчност. Сребролюбие, лъщящо като мас над вода. Това беше и си остава моето мнение. Уточнявах, че лъха на алчността на всички, които взимат участие в тия формати. От продуцентите до кандидатите за участие. Тоест те са едни възпитателни формати. Възпитаващи народа в сребролюбие. Пари, пари, пари. Това е посланието на тези формати. Така написах аз в своя материал.
И естествено от списанието ми отговориха, че не са очаквали това от мене.
И аз се разплаках. От безсилен яд. От отчаяние и чувство за безизходица.
Ето какво си казах: В България писателят, пишещият човек, мислещият и имащ мнение човек…
… може да спечели пари само ако напише или каже това, което очакват от него! Само ако каже лицемерна, цензурирана, удобна полулъжа.
Спомних си с тъга Васа Ганчева.
Но… Ужасяващото е още повече това, че сега повечето ми сънародници, които прочетат тези редове… та повечето ми сънародници мазно, злорадо, по български, по робски ще закимат доволно с глави и ще кажат мъдро: Глупакооо… ти това сега ли го разбираш?! Като си писател, да не мислиш че и тебе няма да те купят? Ще пишеш това, което очакват от тебе… и хоро ще играеш! Че нали те ти плащат бе, шашкънино! Даже и мненията ще си промениш… ще станеш удобен! Защото иначе никой няма да ти публикува нещата. Защото твоето мнение, ако е неприятно за хората с парите – не струва и две стотинки.
Пари, пари, пари. Ние сме българи! Ние сме роби! Ние цял живот и само се съобразяваме! Имаме си мнение само за вкъщи. Иначе мнението ни за в списанията и за пред обществото трябва да е гладко, плъзгаво, удобно и да се харесва на турците, на джелатите, на мутрите и на другите наши мили господари – т.нар. Хора с парите. Разбра ли, глупакооо.
Така ще ми викнат моите братя – българи и роби.
А аз ще наведа глава.
Безсилие.
В България има цензура. Тя се казва Продължаващо Робство. В Душите Ни.

Стр. 6 – 7

Оригинална публикация

Събират в Топ 10 забранените теми

в. Банкер | 22.04.2011

Цензурираните за обществото теми, които въпреки интереса на гражданите не се отразяват в медиите, ще бъдат събрани в Топ 10. Това съобщи за "БАНКЕРЪ" политологът и медиен експерт Иво Инджов. Класацията ще изготвят специалисти и найвероятно тя ще бъде готова до края на годината. Идеята е забранените за обществото теми да бъдат оповестявани ежегодно, както и да се проследява дали след това има някакво развитие в средствата за масово осведомяване по тях. Проектът "Лаборатория за проучване на цензурираните теми" ще стане реалност, след като се изготви методология за селектирането на темите. "Реализацията ще бъде на фондация "Фридрих Науман" и Института за модерна политика, които подготвят три инициативи", уточни директорът на института Борислав Цеков.
"Държавата трябва да се намеси в медийната регулация, но не като сложи контрол върху медиите, а като създаде адекватни правила. Например собствеността на всички медии да бъде събрана в отделен закон", предложи на форум за корупцията в печата Инджов. Според него нормативен документ за собствеността на средствата за масова информация е абсолютно необходим:"Подобен закон ще обедини всички половинчати досега мерки в тази посока. Ще обхваща прозрачността на абсолютно всички медии – електронни, печатни и онлайн." в момента в Съвета за електронни медии има регистър по Закона за радиото и телевизията, но той не е напълно актуален. През 2010-а пък бяха направени промени в Закона за задължителното депозиране на печатните издания, с които издателите се задължават да излизат на светло и да се самообявят в първия брой за годината. "Показването на собствениците веднъж годишно не е достатъчно. Данните трябва да са актуални по всяко време на годината. Освен това в момента санкциите за тези издатели, които не са спазили буквата на закона, са много ниски. Особено за влиятелните медийни групи", категоричен е Инджов. Глобите са до 5000 лева, но при повторно нарушение.
Преди реакцията на държавата за собствеността на медиите да стане факт, фондация "Фридрих Науман" и Институтът за модерна политика са готови да създадат на граждански начала база данни за медийната собственост. Ускоряването на процеса се налага не само защото липсват надеждни данни за концентрацията на пазара, но и заради промените за достъпа до Търговския регистър. Предвижда се от началото на 2012-а те да станат по-ограничителни и така на практика ще се затрудни набирането на информация за медийната собственост. Държавата трябва да се намеси и в създаването на функциониращо бюро за одит на тиражите. В момента има такова, но в него влизат малко издания и работата му е възпрепятствана дотолкова, че то реално не работи.
Експертите настояват още за сериозна защита на авторските права на журналистите. Според тях е необходимо да се създаде работещ механизъм за това, тъй като в момента работещите във вестниците, радиото и телевизията са изключително уязвими от интересите на своите издатели, а правата им са на "проветриво" място. Гилдията също трябва да се саморегулира, като ревизира етичния си кодекс и отговорността й пред обществото стане водеща пред тази на издателите.
Изследователите разработват още един проект – те ще направят мониторинг какви пари дава държавата във вид на реклама в медиите за популяризирането на оперативните програми на Европейския съюз и всевъзможни пиаркампании. Изключително любопитно е да се види как се разпределят в печата, в телевизиите и радиата тези средства, които превръщат държавата в най-големия рекламодател. След това ще се анализират и редакционните политики на съответните медии. "Идеята ни е да започнем мониторинга, като проследим как се разпределят тези средства през първите две години от мандата на ГЕРБ, след това ще направим същото и за предишните кабинети", уточни пред "БАНКЕРЪ" Иво Инджов. Той е изследвал корупционните практики в печата в книгата си "Медиите – между свободата, политиката и бизнеса". Според него най-разпространено в света е писането на статии срещу заплащане, към което не се прибягва само по време на предизборни кампании. Договори между медии и политици все по-често се сключвали и в "мирно" време. Популярна е и скритата реклама, но тя невинаги можело да се сложи в графата "корупционна практика", тъй като трудно се доказвало наличието на подкуп. Опасни били и близостта на журналистите с политици и пиари.

Стр. 36 

Държавният департамент на САЩ: В България – свобода на словото, но и автоцензура

в. Труд | 10.04.2011

Държавният департамент на САЩ разпространи вчера докладите си за спазването на човешките права в над 190 страни. Разгледани са случаи от 2010 г. Докладът за България обръща сериозно внимание на медийния пазар и монополите в него. Публикуваме част от текста.

Законът осигурява свобода на словото и на пресата, въпреки това обаче има сведения, че лица с политически и икономически интереси са заплашвали журналисти.
Неправителствени организации съобщават, че журналисти са практикували автоцензура или са вземали пари от политически и бизнес лидери, както и от организирани престъпни групи, за да прокарват позитивни материали за техните лидери и криминалните групи. В допълнение медийни собственици са принуждавали журналисти да изопачават фактите.

Неясни собственици

В много случаи истинските собственици на медиите не могат да бъде идентифицирани. На 22 октомври м. г. Народното събрание прие закона за периодичните издания, който иска да наложи прозрачност в собствеността на медиите.
Медийните организации и в отделни случаи политическите партии свободно издават различни вестници. Частните телевизии и радиостанции представят разнообразни новини и различни програми от обществен интерес. Въпреки това през юни 2010 г. придобиването на известен брой медии от групи, свързани с политически и бизнес интереси, доведе до по-голямо монополизиране на частните медии и ограничи разнообразието на гледни точки по телевизията и в печата. (Б. р. – Няма данни точно през юни 2010 г. да е извършено придобиване на голям брой медии – електронни или печатни. Но през годината бяха приключени сделките за Би Ти Ви – април, “Икономедия" – август, и Вестникарска група България – декември. Групата на Ирена Кръстева придобиваше печатни и електронни медии в предходни години.)
И печатните, и електронните медии допускаха икономическо и до определена степен политическо влияние. Въпреки че държавните електронни медии представяха гледните точки на опозицията, наблюдатели смятат, че законът не можа да осигури адекватна защита на тяхната програмна независимост и е оставил тези медии уязвими откъм правителствен натиск.
През 2010 г. е съобщено за едно убийство на журналист. На 5 януари Борис (Боби) Цанков, противоречив автор на таблоидни публикации, посветени на подземния свят, както и бивш радиоводещ, беше убит от неизвестни лица. Властите обвиниха един човек в поръчването на убийството. Към края на годината разследването още продължаваше.

Заплахи към журналисти

През годината имаше данни за заплахи или за опити за сплашване на журналисти. На 8 февруари т. г. журналистът от българска новинарска агенция Иван Янев разследваше убийството на полицай в с. Енина, когато говорител на полицията от съседния град Стара Загора го заплашил, казвайки, че Янев е “мъртвец".
Властите обвиниха Янев в отразяване на убийството, преди да бъде разпространена официалната версия на полицията, и му забраниха да се върне на местопрестъплението. (Б. р. – Става дума за убийството на полицая Бончо Чернев. Репортерът на БГНЕС Иван Янев засне огледа на мястото и изнерви блюстителите на реда. Говорителката на ОДП Йонка Георгиева му казва: “Мъртъв си, Иване", но после се извинява.)
През юли репортерката на Нова телевизия Диляна Гайтанджиева съобщи, че зам.-председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов й е оказал натиск да спре излъчването на предаване, разкриващо луксозните имоти и автомобили на шестима митнически служители. предполагаше се, че мотивът на Иванов за оказване на натиск върху Гайтанджиева е личната му връзка с един от обектите на телевизионното предаване. След натиск от неговата партия – Граждани за европейска развитие на България, Иванов се оттегли от поста зам.-председател на парламента и председател на парламентарна комисия.
През 2010 г. полицията приключи разследването на побоя през 2008 г. над главния редактор на Frognews Огнян Стефанов, когото властите подозираха, че сътрудничи на www.opasnite.net, интернет сайт, който бе затворен заради разпространяване на класифицирана информация. Полицията съобщи, че не може да открие нападателите.
Клеветата се преследва от закона. Обикновено съдилищата интерпретираха закона по начин, който благоприятстваше журналистическото изразяване.

Властта съди репортери

Много дела за клевета и набедяване бяха образувани, след като журналисти разкриха случаи на корупция или лошо управление. Най-честите жалбоподатели бяха представители на изпълнителната власт или други хора на публични постове.

Стр. 2, 3 

Днес цензурата е много по-рафинирана отпреди

в. Дума | Проф. Чавдар КРЪСТЕВ | 13.11.2010

Един многотиражен ежедне-вик излезе на първа страница със заглавието "Свободата бе, глупаци!" в рубриката си "Позиции". Та, в тази дописка един наивник (не го знам на каква възръст е) се е заел да опровергае всичко, което вестникът му твърди на втора и трета страница. И да ни внушава, че свободата на гладен стомах е върховно постижение на явлението, кой знае защо наречено "демокрация" (в превод – уплав-ление на народа). Този казус – свободен, но гладен – дописникът разглежда от позицията "гладен, но свободен!"
Впрочем това е позицията на мнозина наивници и на още повече лицемемири. Защото същите тези хора, ако ги оставиш на минимална работна заплата (240 лева) или на средна пенсия (250 лв., да речем), съвсем друга песен ще запеят и ще вземат да откриват, че гладните и бедните у нас са над 3 000 000. "Мнозина сега трудно свързват двата края, но от глад не са умрели" – опонира ми наивникът. Ама чакай сега, трябва ли да измрат, та да открият благото на твой-та "свобода"? Море, да те опъна аз ти да "свързваш двата края" май скоро ще забравиш всичките си ли-бертистки лозунги и догми и розовите ти бузки ще хлътнат до степен "гладен, но свободен".
Не си първият, нито последният, който декламира неуморно тази догма. Неотдавна една приятелка (и тя журналистка), след като не можа да ме убеди, че "гладен, но свбоден" има някаква стойност, възкликна: "Да, ама пътувам!" Къде пътуваш бе, мойто момиче? "До Гърция!" – отговори ми. А така! Що не пътуваш до Кайманите? Или до Таити? Свободата ти е лимитирана от заплатата, а тя не ти позволява да отидеш където искаш. И тогава ходиш където можеш.
Но да се върнем на нашия наивник, който възторжено декламира, че "от всички свободи, вървящи в пакет с демокрацията, най-голямата е свободата на словото. Именно тя бе най-смачкана при комунизма". Макар че за тоталитарната система, която той нарича "комунизъм", да, има право! Ама къде е видял тая свобода днес – не знам! Може би нарича "свобода на словото" определени медии, на които всяко заглавие е като начало на донос, а съдържанието им се изчерпва със съдържанието на надпис в училищна тоалетна? Нека попита една своя редакторка, която ми се обади по телефона, за да ми каже колко добра, точна и навременна била статията ми, но… Това не е ли цензура? В друг вестник (за друга статия) редактор направо ми заяви: "Професоре, прав сте, но ние държим друга линия!" Днешната цензура е много по-ра-финирана, но това не я прави по-мека от "комунистическата". Напротив! Просто днешните идеологически босове разбраха, че игнорирането, премълчаването са много по-силни от насилието. Защото заменихме имагинерната "диктатура на пролетариата" с реалната диктатура на капитала! Попитай, наивнико, който искаш собственик или главен редактор на медия ще се откаже ли от 50 000 за една публикация, каквато и да е тя – добра, лоша; слаба, силна; дори "правилна" или "неправилна". Не, няма да се откаже! Защото "става въпрос за икономика, глупако!", както казал цитираният от теб Бил Клинтън. Става въпрос за пари, а "свободата" е само камуфлаж на капитализма!
А твоето заглавие издава само един нов догматизъм, способен да се изразява с отдавна дотегнали щампи. И няма нищо общо със Сер-вантес! Дори в известаната реклама за свобдата и салама има много повече философия. Та, става също като при "комунизма" – "правилните" материали са на първа страница, "неправилните" – по-на-зад. А правилното се родее с догмата!…
Шизофренното състояние на медиите въобще не ме касае – от 21 години почти всички медии твърдят, че са "Всички гледни точки!", без да забелязват, че са само "Клюкарска гледна точка". И въобще не са в състояние да си определят истинската диагноза. Но ме обижда (мен и стараещите се да мислят по-дълбочко), че този уважаван вестник е дал правото на един абсолютен наивник (надявам се да не е лицемер) да нарича опонентите си "глупаци". Не знам дали СЕМ има влияние върху тази медия, но сигурно има главен редактор или поне дежурен, към които да извикам (драматично!): "О, спят ли те? О, те не видят ли!"
Или май така им е изгодно?

Стр. 30

Как се бетонира автоцензурата в телевизията и радиото

в. "Сега" - Електронно издание I Д-р Светослав Терзиев I 2009-12-18

Управляващите показват как лошият закон може да стане още по-лош

Светослав ТерзиевНяма закон, който да е толкова лош, че да не може да стане още по-лош. Пример ни дава тази седмица парламентът с обсъждането в последния възможен момент преди празниците на поправки към Закона за радио и телевизия. Правителството го внесе на първо четене под предлог да приложи Директивата за аудио-визуалните медийни услуги на Европарламента и Европейския съвет от 11 декември 2007 г., която влиза в сила на 19 декември 2009 г. Развием ли обаче европейската опаковка на неговия коледен подарък, отвътре изпадат парчета бетон от времето на държавната цензура в България.
Бавени до последния момент, поправките създават впечатление, че парламентът трябва да свърши
 
нетърпяща отлагане работа
 
заради европейския образ на България. Всъщност държавата отдавна трябваше да се погрижи за него, защото точно заради некачествения си закон за радио и телевизия е критикувана многократно от различни европейски институции. Опитите за изработване на нов закон на обществени начала излязоха ялови. Държавата се закани сама да си свърши работата и вероятно ще се пробва догодина, но и тя не обещава добър резултат, ако се съди по аварийните поправки, които предлага сега. Проблемът е, че не вниква в смисъла на европейската директива, а я нагажда към собствените си ориенталски разбирания. Така например тя провъзгласява, че "не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма" и веднага след това показва как се изобретяват различни форми на цензура.
Първата цензура е мълчаливата – онази, която
 
удря източниците на информация,
 
за да не съобщават на журналистите неудобни факти, под страх, че имената им могат да бъдат разкрити и да понесат санкции. Тази цензура се задейства в най-ранния етап, когато журналистите още не са написали нищо. Един неграмотен текст на действащия закон е заместен с друг, който по-ясно показва за какво става дума. Вместо "радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице, на Съвета за електронни медии" се предлага да пише: "Доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или друго висящо производство по жалба на засегнато лице". Във всички случаи и двата текста обезсмислят ал. 4 към този член, която гласи, че "журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило". След като всяка жалба от засегнато лице (не само пред съд, но примерно и пред СЕМ) може да застави журналиста да разкрие източника си, за каква защита на източниците може да става дума? Анонимността е необходима в случаите на "конфликтна" информация. Ако бъде гарантирана само когато не засяга никого,
 
журналистиката ще бъде сведена до пиар
 
Хвалебствените публикации не предизвикват жалби.
Нашите законотворци би трябвало да познават европейската практика, която от 27 март 1996 г. се съобразява с решението на Европейския съд за правата на човека по делото "Гудуин срещу Обединеното кралство", създало юридически прецедент. По него Великобритания бе осъдена от стажант репортера Уилям Гудуин, принуждаван неуспешно от три съдебни инстанции, включително и от висшата – Камарата на лордовете – да разкрие източник на поверителна фирмена информация. Глобен 5000 лири за неподчинение на съда, той успя да надвие националните си власти в Страсбург, където европейските магистрати отсъдиха, че липсата на защита би разубедила източниците да помагат на медиите да информират обществото. Съдът обърна внимание върху "смразяващия ефект", който би последвал за свободата на словото.
Днешните законотворци в България обаче
 
търсят точно смразяващ ефект
 
над журналистите и затова се грижат да им втълпят "едно на ум" не само в подготвителния етап на съставяне на информациите, но и в същинския. Те трябва да внимават особено много, когато съобщават неудобни факти за управляващи лица. Чл. 16 от закона, който защитава личния живот на гражданите, изрично набляга на закрилата на "граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи, или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото". Такова архаично разбиране, което отговаря напълно на потайността на величията от тоталитарния режим, нямаше да се промъкне, ако законописците бяха прочели поне Етичния кодекс на българските медии. В него пише: "Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека публичните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и затова информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само когато се налага от обществения интерес".
Вместо това се акцентира както в закона, така и в поправката му, че закрилата на големците не важи само "когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер". Иди пиши кой министър какво е завлякъл вкъщи и как се шири родата му, щом още не е осъден. Засега поне няма осъдени и би трябвало медиите да мълчат. Здравословно е и да си траят за мафиотските босове, които са недосегаеми за правосъдието в качеството си на "граждани, чиито решения имат влияние върху обществото".
 
Хитрината на журналистите
 
в такива случаи да не правят свои информации, а да съобщават какво пише в чужди медии, е порязана с поправка на чл. 17. От него отпада текстът, че не носят отговорност за разгласени сведения "въз основа на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори". По този начин те се натоварват и с чужда отговорност – например на световната агенция Ройтерс или на националната БТА, за чиито емисии може да са абонирани. Законодателят ги води към абсурда да подлагат на проверка всяко чуждо съобщение, което е равностойно да се откажат от абонамент и да се ограничат само до онези информации, които могат да си набавят от свои източници. Следващия път, когато съобщават, че психопат е ударил в лицето премиера на Италия Силвио Берлускони, трябва да помислят дали не е по-добре първо да пратят свой кореспондент да провери дали има такъв инцидент, а не да вземат наготово чужди съобщения.
Разбира се,
 
тези безсмислици не фигурират в европейската директива
 
и извират от родния законотворчески ум. Поправките в закона са добри дотам, докъдето буквално преписват европейския текст. Останалото би могло да се икономиса. Въпросът е защо се "бърза" с такъв недодялан текст, след като влакът вече е изпуснат и не може да се спази крайният срок 19 декември. Приемането му само на първо четене е чиста формалност, която няма да отсрами държавата пред Брюксел. Второто четене ще бъде догодина и съответно влизането в сила на поправките ще стане със закъснение. Щом България отново е от опашкарите в ЕС, защо поне не опита да свърши нещо смислено – например, да се захване сериозно с писането на изцяло нов закон. За целта може да се допита до европейските партньори, които повече разбират от такива работи.
 
Снимка: БНТ