www.capital.bg I 8.07.2015г. 

Двата медийни гиганта искат да се обединят срещу новите дигитални конкуренти

Германската медийна компания ProSiebenSat.1 и издателската къща Axel Springer водят разговори за сливане, съобщава Wall Street Journal, позовавайки се на източници, запознати с въпроса. Ако тази сделка се осъществи, това ще преобрази медийния пазар в най-голямата европейска икономика, отбелязва изданието. Според информацията на WSJ, при разговорите за обединение ProSiebenSat.1 се очертава като старши партньор. Преговорите обаче се намират в ранен етап и все още има възможност да се провалят. Като реакция на появилата се в медиите информация за преговорите, акциите на ProSiebenSat.1 поскъпнаха с 3.5%, а тези на Axel Springe – с 6 на сто.

Регулаторни пречки 

Обединението може да помогне на двете компании да се справят по-успешно с новите дигитални конкуренти. Осъществяването на такава сделка обаче ще срещне някои затруднения, включително от страна на антитръстовите регулатори, смятат специалисти от медийния сектор. Axel Springer е най-големият издател на вестници, а телевизионните канали на ProSiebenSat.1 имат най-висок пазарен дял извън държавните медии в Германия. През първото тримесечие пазарния дял на ProSiebenSat.1 на германския телевизионен пазар е достигнал 28.9%, изпреварвайки RTL.

И двете компании обаче изостават от лидера а германския медиен пазар Bertelsmann. През миналата година тази група отчте приходи от 16.7 млрд. евро, докато ProSiebenSat.1 и Axel Springer заедно достигат 5.9 млрд. евро. Това не е първият случай, в който двете компании обсъждат сливане. През 2005 г. Axel Springer отправи оферта за придобиване на ProSieben, която оценяваше компанията на над 4 млрд. евро. Тази сделка обаче беше блокирана от актитръстовите и медийни регулатори.

През миналата година обаче Федералният административен съд постанови, че наложеният от медийният регулатор KEK отказ не е бил оправдан. Това премахва поне едно от препятствията пред осъществяване на сделката. Експерти от банковия сектор и юристи изтъкват, че разрастването на дигиталните медии променя конкурентната среда, което също може да спомогне сливането да получи зелена светлина. Те обаче изтъкват, че одобрението за сделката може да е свързано с условие компаниите да продадат част от активите си.

Променени условия 

За разлика от преговорите преди 10 години, днес ProSieben е по-голямата компания с пазарна капитализация от 9.7 млрд. евро, спрямо 4.7 млрд. за Axel Springer. Издателството е собственик на две от най-популярните издания в страната като ежедневниците Bild и Welt. Пред миналата година Axel Springer купи и един от новинарските канали на ProSieben – N24.

Двете компании се опитват да се позиционират по-добре в променящия се медиен пазар, като изградят нови източници на приходи. Онлайн платформи за видео съдържание като Netflix и Amazon.com все повече отнемат пазарен дял от традиционните телевизии, което води до свиване на броя зрители и застрашава приходите от реклами.

През април ProSieben удължи лиценза си за излъчване на холивудски хитове от Warner Bros. International Television Distribution. През миналия месец компанията инвестира 170 млн. ево в покупката на 80% от акциите на потребителският интернет портал Verivox, който е специализиран в информация за енергийните цени. Сделката е част от усилията на групата да увеличи приходите си от източници, различни от рекламата.

Axel Springer също се намира под натиск от страна на интернет конкуренти, предоставящи безплатно съдържание. По-рано тази година компанията продаде част от вестниците си, основно местни издания като Hamburger Abendblatt. Същевременно Axel Springer увеличава инвестициите си в онлайн платформи като сайта за обяви за работа Stepstone и портала за недвижими имоти Immonet. Сделката ще изисква съгласието на вдовицата на Аксел Шпрингер, която притежава 57% от акциите на едноименното издателство. Главният изпълнителен директор Матиас Дофнер има дял от 3.1%, а останалите акции се продават свободно на борсата.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 20.06.2015г.

Пет тенденции, които променят издателския бизнес и медийното съдържание

Само до преди 15 години връзката с интернет минаваше през бавно, но пък шумно набиране на модема и лишаваше свързания в глобалната мрежа от достъп до стационарен телефон. Днес новини вече може да се четат на смарт часовник, синхронизиран със смартфона на потребителя.

Развитието на технологиите доведе дотам информационният поток да се разпространява по повече и различни канали, много по-бързо и в по-голям обем. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързаният около теб свят какво ти се случва в момента. Това променя и медийния пазар, преподрежда приоритетите на издателите и пренаписва правилата за създаване на качествено, интересно и полезно за читателите съдържание. Влияе въобще на начина, по който се създава медийният продукт за всяка платформа – печатна, уеб и мобилна.

През миналия месец две големи събития в сектора събраха на едно място най-важните тенденции на променящия се медиен пазар. На конгреса на Световната пресасоциация (WAN) във Вашингтон и форума ICEE Fest 2015 в Букурещ издатели, рекламодатели, журналисти, PR и медийни специалисти дискутираха какво означават новостите в потребителското поведение за медиите и как да направят продуктите си адекватни на средата. Стана ясно, че читателите вече носят повече приходи на издателските компании, отколкото рекламата. А телефонът е доминиращата платформа, през която аудиторията потребява медийно съдържание, и това променя работата както на журналистите, така и на търговците на реклама. Вижте кои са основните изводи от двата форума и как те ще се отразят на медиите.

1. Читателите вече носят повече приходи от рекламата

Когато потребителите започнат да носят повече приходи от рекламата, значи е време за смяна на мисленето. Това е ключова промяна, пред която са поставени издателските компании в световен мащаб. Тази година глобалните приходи на вестниците от аудитория за пръв път през този век са по-големи от тези от реклами, отчита годишният доклад "Световните печатни тенденции" на Световната пресасоцация  и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA). Според проучването през 2014 г. 92 млрд. долара от общо 179 млрд. долара на глобалния вестникарски пазар са били отчетени като приходи от аудитория, абонаменти и тиражи. За пример броят на платените дигитални абонаменти на Financial Times е достигнал 415 хил. (64% от общия брой абонаменти), което е ръст от 31% през последните 2 години.

За сравнение – общият обем на рекламата във вестникарските медии (онлайн и печат) през последната година е бил 87 млрд. долара. "Това е сеизмична промяна от досегашните бизнес-към-бизнес отношения (издатели към рекламодатели) към нарастващ фокус върху бизнес-към-потребители както при печата, така и онлайн", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA, по време на 67-мия годишен Световен вестникарски конгрес във Вашингтон. През XX век обичайната практика е била рекламодателите да носят до 80% от приходите на някои пазари. "В миналото печатните медии бяха един от малкото традиционни маркетингови канали и често бяха най-логичният избор за маркетолозите", казва Килман. "Тази връзка между издатели и рекламодатели обаче изчезва през последните години. Сега компаниите могат да избират от над 60 комуникационни канала", уточнява той.

Нарастващите приходи от читатели могат да бъдат обяснени с по-голямото желание на потребителите да получават качествено и представено по подходящ начин съдържание, за което са и готови да платят. По време на лекцията си на организирания от ThinkDigital ICEE Fest 2015 в Букурещ Жан-Кристоф Демарта, вицепрезидент "Глобална реклама" в The New York Times, даде пример с това, че американската медиа инвестира основно в истории, които след това подсилва с технологични решения. "Преди 3 години създадохме първия интерактивен материал на нашия сайт", разказва Демарта и уточнява, че очаква в близките години New York Times да представи и първия си материал, представен чрез виртуална реалност. Именно този тип съдържание според медиата е и причината за успеха на т.нар. paywall модел (потребителите виждат определен брой статии безплатно, а след това са приканени да се абонират срещу дадена сума – бел. авт.), който вестникът е въвел преди години. "Общият брой уникални потребители на нашия сайт е близо 90 млн., а 1 млн. от тях са абонирани за пълен достъп до нашите материали", уточнява Демарта.

Според търговския директор на VICE Карстен Кричер обаче създаването на подходящо съдържание не е достатъчно. "Ние постоянно търсим нови възможности за партньорство с различни компании и платформи, чрез които да увеличим аудиторията си", разказва по време на лекцията си той. За пример дава услугите Snapchat Discover и Facebook Instant Articles, при които VICE е сред пилотните партньори. И двете възможности позволяват публикуването на съдържание директно в платформите на двете компании, увеличавайки достигнатата аудитория за сметка на директния трафик към самата медиа. Кричер обяснява, че жертването на трафика не притеснява младежката медиа, тъй като по-важно е да се достигнат потребителите там, където те прекарват най-много време. Съдържанието пък трябва да е достатъчно разпознаваемо, за да може да привлече впоследствие читателите към другите канали на медиата. "Нашият подход е content agnostic, т.е. създаваме съдържание с уникално послание за всеки един от каналите, които използваме", казва търговският директор на VICE. И допълва: "Разполагаме с екипи, които преправят всеки материал за съответната платформа, за да бъде той оптимизиран и удобен за четене/гледане."

2. Бизнес моделите на медиите излизат извън създаването на съдържание

Развитие на продуктите, на аудиторията и нейната връзка с бранда, както и дистрибуция на съдържанието по различните канали. Това са основните посоки за издателските компании, които проличаха от двата международни форума. В момента потреблението на журналистическа информация се случва на всяка платформа и потребителите започват да не правят разлики между информационните канали. Дори социалните мрежи действат като агрегатори на журналистическо съдържание от различни медийни брандове. Затова и издателите са големи застъпници на т.нар. синдикирано съдържание – те знаят, че медиата трябва да е там, където са хората, защото новото поколение чете по различен начин. За младите хора много по-важно е новината да ги търси и намира. Новите медии понякога са успешни не защото нямат бизнес проблемите на старите и това ги прави гъвкави, а защото успяват да преосмислят начина, по който ангажират вниманието на по-младата аудитория.

Въпреки това Жан-Кристоф Демарта e категоричен, че медиата не би се отказала от печатното си издание, защото то носи духа на NYTimes и съответно тежестта на медиата. Все пак по-важно е съдържанието, а не носителят, допълва Демарта.

А какво трябва да бъде то? Стегнати, кратки съобщения за най-важното, което се случва – особено когато фокусът са мобилните версии на изданията, е отговорът на специалистите от бранша. Това поставя пред медиите въпроса как да диференцират тяхната продуктова политика така, че да са подходящи за всяка различна платформа. В доклада си WAN отбелязва, че телефонът вече е доминиращият канал за информация, и това преподрежда медийния продукт и в останалите платформи. Сайтовете стават все повече място за архив и рисърч, а през мобилните устройства минава почти цялото информиране.

Вестниците стават по-малки – като бюлетини с важните нещата, които читателят трябва да знае. Плюсовете идват от голямо разследване или специална разработка на важна тема. Ключов фактор е и формата на самото съдържание. Не е изненадващо, че видеото е форматът на бъдещето и важна посока за издателите, за да са в крак с очакванията на публиките си. Другото важно нещо е развитието на инструментите, с които се разказва една история. Например Guardian споделя опита си със статия тип игра по важната тема за случващото се в Сирия. Историята е разказана през очите на едно 24-годишно сирийско момиче, което иска да напусне страната. Вестникът й предлага различни стратегии, описани в кратки абзаци, в края на които читателят сам избира как да продължи. Като цяло репортажът разказва какво се случва на бежанците, а с подхода си изданието иска да ангажира вниманието на аудиторията към темата. Представена по този начин, тя вдига читаемостта на текста.

Важен нюанс в променения бизнес модел е разбирането, че вече не можеш да си позволиш да си просто медиа. "Това не е достатъчно в дигиталната ера. Трябва да инвестираш и в услуги и търговски бизнес модели. Например ние имаме компания, която продава билети за концерти, театрални постановки и т.н., имаме застрахователна компания, имаме и марка дрехи и туристическа агенция", обяснява Бертран Гие, директор "Нови медии" в Le Figaro. Дигиталната среда улеснява навлизането на нови пазари. От друга страна обаче, притиска издателите да променят начина, по който мислят за вестника, обяснява Гие. По отношение функциите на изданието на различните платформи той дава пример, че в сайта на Le Figaro публикуват например само новинарски материали, във вестника наблягат на разследваща журналистика, а в списанието си се фокусират върху интересите и хобитата на читателите си.

Вестниците на всички пазари по света инвестират усилията си и са все по-иновативни в превръщането на бизнес модела от двуизмерен в многоизмерен. На развитите пазари вестниците преминават към стратегии, които им дават възможност да реализират по-големи печалби от по-малко на брой абонати. Това става, като увеличават коричната цена на изданията, но намаляват разходите за производство, като например намаляват честотата на отпечатване. Все пак издателите отчитат, че тази практика рискува да отблъсне някои групи читатели в замяна на нарастване на приходите.

Друг важен извод е, че бизнес моделите, базирани на идеята да се плаща за качествена информация, ще продължат да се налагат все повече.  Платеният дигитален достъп до вестникарско съдържание се е увеличил с 56% през 2014 г. и с повече от 1420% през последните пет години според данни на PricewaterhouseCoopers. Изследване на Reuters Institute Digital News в десет страни показва, че един на всеки 10 души днес плаща за дигитално съдържание. Това варира от 22% в Бразилия, до 7% в Обединеното кралство.

3. Работата на журналиста не свършва с написването на текста

Освен бизнес модела на медиите новата дигитална среда променя и работата на самите журналисти и организацията на работното им място. Често вече се изисква повече от една специализация и нови умения, за да работиш в редакция. Това впрочем се отнася не само за медиите, а за всички бизнеси, които искат да са в крак с времето, да не губят потребители и да общуват добре с тях.

"Работата на един журналист не е свършила, когато създаде дописката, коментара или репортажа. Той трябва да се грижи и за промотирането му в социалните мрежи", дава пример директорът "Нови медии" в Le Figaro Бертран Гие. Нюзрумът на Le Figaro се състои от 500 журналисти, разделени в три дигитални екипа с идеята да се покрият много повече информационни полета. Главният оперативен директор на Huffington post Кода Уанг споделя, че журналистите в сайта публикуват съдържание на всеки 58 секунди. "Материалите ни използват видео и фотографии в съотношение 50:50 и това вдига читаемостта им", обяснява той и допълва, че фокусът им занапред е върху видеото. В новата среда от журналистите се очаква не просто да пишат добре, но и да се справят със записването и монтирането на видеосъдържание.

Новият модел на работа вече изисква всички да са заедно в редакцията – включително и хората, които се занимават с рекламата и бизнес стратегиите. Стените между различните отдели в една редакция са невидими и стремежът е всеки да разбира работата и целите на колегите си от другите звена. Това е необходимо, защото повечето процеси вече се преплитат и никой отдел или звено не може независимо да изпълнява задачите си и да постига целите си.

Дейностите във всички посоки на медийния бизнес са базирани на данни. Това е генерална промяна в културата на компаниите и е ключово важно да се изгради не само в бизнес отделите, но и в редакцията на всички нива. Това означава например журналистът да напише статия според това какъв тип материали и в каква форма харесват и очакват читателите. Познаването на аудиторията вече е част от професионалната подготовка на всеки автор на теми. Новият "производствен отдел" – каквото по същество са редакциите, имат стратегическа нужда от хора с компетенции в областите анализ на данни, работа със социални медии и маркетинг, както и от дизайнери и програмисти, стана ясно още от конгреса на Световната пресасоциация. Без тези неща в ядрото при създаването на съдържанието не може да има смислена крачка напред.

4. Медиите ще задвижат мобилната революция

Според проучвания всеки 8 от 10 потребители на смартфон поглеждат телефона си в рамките на 15 минути след събуждането си. Когато самите издателски компании започнат да цитират подобни данни, можем да сме сигурни, че мобилната революция на рекламата все пак ще се състои. Изненадващото обаче е кой ще стои зад тази революция – това, изглежда, ще са медиите, които ще задвижат колелата и ще направят така, че рекламната индустрия да ги последва.

За пръв път от зората на дигиталната индустрия се забелязва спад на потреблението на десктоп версиите на медиите. В САЩ, Великобритания и Италия мобилното потребление дори надминава използването на компютрите, пишат в доклада си от Световната пресасоциация. Проучване на Pew Research пък показва, че за 19 от топ 25 новинарски сайтове в САЩ мобилният трафик е задминал стационарния с поне 10%. А Американската пресасоциация обяви, че потребителите, които четат медии изцяло онлайн, са се увеличили с 53% само за последната година (която завършва през март 2015 г.) "Когато говорим за нови потоци на приходи, обсъждаме "годината на мобилните технологии" от поне десет години", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA.

Причината за тази промяна на пазара се дължи, разбира се, на големия брой устройства, които потребителите използват. "В последните 20 години, т.е. откакто има мобилни устройства, мобилната пенетрация е достигнала 69% от населението", уточнява Кода Уанг, главен оперативен директор на Huffington Post, по време на ICEE Fest 2015. Той посочва също, че над 50% от трафика към медиата идват именно от мобилни устройства. И допълва, че основна цел на компанията му е да оптимизира сайтовете си така, че да доставя по най-бърз начин съдържанието до потребителите. В The New York Times статистиката изглежда така – пресата е избор на 4% от читателите, а в нея се инвестират 18% от рекламните бюджети, докато мобилното потребление достига 24% при едва 8% от инвестициите, по думите на Жан-Кристоф Демарта. "Мобилните технологии са основополагащи за бъдещето на медиите", заяви той.

По какъв начин обаче медиите могат да монетизират мобилното потребление? "Със сигурност това няма да стане чрез банери", категоричен е Джордж Ниме, главен дигитален директор на австрийския вестник KURIER. Опитът на Huffington post пък е показал, че вкарването на десктоп формати на мобилните екрани не е ефективно. "Използвайте всяка платформа за това, за което е добра", съветват от медиата и дават пример, че мобилната среда е по-ефективна например за видео (брандирано или новинарско), по-добри и видими дисплей формати и по-добро таргетиране.

"Не разбирам защо всички говорят за преминаване към мобилната среда. Това е просто светът, в който живеем и трябва да сме готови да работим в него, иначе можем да се сбогуваме с бизнеса си", заяви на ICEE Fest 2015 Карестен Кричер. На въпросите как изданието монетизира своя мобилен трафик Кричер посочи, че медиата разполага с малко на брой дисплей формати, които са запазени за следващата поне една година. Основният приход на компанията обаче идва от съдържанието, което VICE оптимизира за различните мобилни платформи и което е пряко спонсорирано от различни рекламодатели, без да бъде брандирано или подвеждащо.

5. Автоматизираното купуване на реклама набира скорост

Медийният бранш отдавна е изправен пред проблема с монетизирането на новите канали и платформи. Затова става все по-важно да се разбере как по най-добър начин да се продават реклами в тях. Тук през последните години изплува още една тенденция – programmatic buying (или "автоматизирано купуване" – бел. авт.). Според доклада на Световната пресасоциация глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара).

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория.

За издателите това означава, че най-после ще могат да монетизират по адекватен и оптимизиран начин събираните с години данни за своите читатели. Бертран Гие  уточнява по време на ICEE Fest 2015 работата на групата по този модел: "Ние събираме данни за нашите онлайн читатели, след това ги анализираме и ги използваме за по-добро таргетиране на рекламата, която компаниите купуват при нас." Големите медийни компании обаче виждат конкуренти в лицето на Google и Facebook, чиито автоматизирани системи са сред най-популярните и използваните сред по-малките издатели. Това е и причината големите групи да създават свои собствени programmatic мрежи, било то самостоятелно или в партньорство с други медии. Пример за това е проектът Agora, който използва системите на TailWind, който към момента е реализиран в Гърция и Румъния.

Автоматизираните системи могат да бъдат използвани и за допълнително увеличение на аудиторията. Джордж Ниме разказва, че са реализирали проект, при който медиата създава и публикува брандирано съдържание за свой партньор и впоследствие го изкарва извън пределите на своя сайт чрез формати в различни programmatic системи. Така създадените банери (и съответно брандираното съдържание) се публикуват дори при конкурентни медии с подходяща аудитория. След като тя е веднъж привлечена на сайта на КURIER, вниманието й и съответно трафикът биват задържани чрез друг тип материали, подходящи за тези читатели.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.01.2015г.

И през тази година телевизията ще продължи да властва над медийния пазар

Без значителни повишения на бюджетите за реклама, по-интегрирани кампании и бизнес решения вместо просто комуникационни послания. Това са само част от тенденциите, които изпълнителните директори на рекламни агенции в България очакват през 2015 г.

Рекламата без подходящо медийно планиране обаче е просто творческа идея, която много трудно би повлияла на потребителското поведение и настройка. Ето защо потърсихме и мнението на българските медийни агенции, които да разкажат своите прогнози за развитието на рекламния пазар в страната през новата година.

Телевизията е единодушен победител

Традиционно българският медиен пазар е телевизионно ориентиран. Именно поради тази причина това е и водещият канал в маркетинговия микс. Такъв и ще остане, смятат от агенциите. "Българите са много сериозни и верни потребители на телевизия, като това определя и до голяма степен разпределението на комуникационния микс", казва Женя Гуцова, управляващ директор на MediaCom Bulgaria. Весела Апостолова, заместник изпълнителен директор на ZenithOptimedia, обобщава успеха на традиционния "малък екран" с това, че този канал предлага "бързо покритие на масова аудитория и непосредствен резултат върху продажбите." Подобна е и ситуацията и в други, сходни на нашия, пазари, уточнява Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. От друга страна, продължаващото присъствие на телевизията като водещ канал в маркетинговите миксове на рекламодателите се дължи в голяма степен и на стагнацията на пазара, смятат специалистите. Според Иво Цеков, управляващ директор на "Пиеро 97", кризата ще продължи да предизвиква консервативни медия планирания от страна на компаниите, което ще задържи ситуацията в много подобни съотношения на тези, които се наблюдаваха през изминалата година.

В допълнение двете системи за измерване на телевизионната аудитория (на ГАРБ и "Медиарисърч") продължават да бъдат основен проблем за медийните агенции и техните клиенти. Те са и причината за несигурността на международните рекламодатели при инвестициите в този канал и "влияят негативно върху гаранциите на годишни бюджети", смята Боряна Несторова, управляващ директор на Media Direction OMD.

Растежът на дигиталните канали

"Господството на телевизията продължава, но хората, които работят там, са наясно, че тази хегемония ще продължи толкова дълго, колкото бързо те са готови да инвестират в иновативни рекламни формати, които разчупват традицията на познатия рекламен блок", казва Мария Грашнова, изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network, България. Според медийните агенции този тип допълваща комуникация, която да съпътства телевизионната реклама, може да се наблюдава най-ясно в лицето на добиващите все по-голяма популярност дигитални канали. "Телевизията има пред себе си уникални възможности да развива и надгражда продуктите си със съдействието на дигиталните медии. Примери от други пазари показват, че една добре планирана тв кампания с паралелни активности в интернет може да увеличи обхвата на аудиторията и да повиши търсенето на даден продукт в мрежата", казва Женя Гуцова от MediaCom Bulgaria. Допирни активности между дигиталните и традиционните медии в лицето на телевизията може най-ясно да се наблюдават, когато става въпрос за онлайн видеосъдържание, единодушни са специалистите. Според Мария Гергинова от MindShare ясно се отличава нова тенденция "телевизионните кампании да бъдат подкрепяни с паралелни онлайн кампании с присъствието на видеоформати" и уточнява: "Очаквам тази тенденция да продължи да се развива."

Онлайн комуникациите обаче не се ограничават само до създаване и планиране на подходящо видеосъдържание. Въпреки че по думите на Боряна Несторова от Media DIrection OMD "клиентите все още нямат склонност да гарантират годишни бюджети за онлайн комуникация", ясно покачване се наблюдава и при инвестициите във Facebook и Google, единодушни са от медийните агенции. Не всички обаче са на мнение, че повишаващите се бюджети за тези канали са добра стъпка. "Това поставя местните медии в трудна позиция, защото прави издръжката им по-трудна", казва Иво Цеков от "Пиеро 97". Подобно е и мнението на Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. Според нея обаче създалата се ситуация се дължи на факта, че "все още няма измерителна система, с която да виждаме ефективността на стандартната дисплей реклама." И все пак някои агенции са оптимисти, когато става въпрос за този тип формати. Според прогнозите на Carat за 2015 г. се очаква ръст от 5% при планирането на дигитални канали, като това включва и форматите, които българските сайтове предлагат, разказва Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България.

В прогнозите си за планирането в дигиталната среда агенциите все по-често включват и мобилната реклама. Всички те са на мнение, че този канал предлага все по-голяма ефективност на компаниите поради нарастващата му аудитория. "Телевизия се гледа сутрин половин-един час и след 17:30 часа – през останалото време хората използват мобилните си устройства. В България има над 2 600 000 таблета при население 7 300 000 души, а масово хората използват смартфони", коментира Иво Цеков от "Пиеро 97". От друга страна обаче, специалистите уточняват, че е от особена важност как точно компаниите рекламират чрез този канал. "Мобилните стратегии трябва да се съобразяват с практическата употреба на мобилните устройства всеки ден", уточнява Весела Апостолова от ZenithOptimedia.

Традиционните подгласници

Често обаче, за да се инвестира в нови и нетрадиционни канали, бюджети се пренасочват от добре познати такива. Това според специалистите се дължи на липсата на ясно измерване и конкретни цифрови резултати в активностите извън телевизия и интернет. И все пак според Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България, "радиото продължава да държи не особено големи, но стабилни позиции в общото бюджетно разпределение, а пресата, която традиционно губи позиции, забавя видимо тази негативна тенденция". При външната реклама пък дори се очаква покачване на инвестициите. "Бюджетите за този канал плавно, но стабилно растат. Очакванията ни са тази година те да са между 5 и 7% от общия рекламен бюджет", допълва Грашнова.

Не сегментиране, а интеграция

Какво всъщност означават тези прогнози за начина, по който се планират кампаниите? В отговора на този въпрос медийните агенции отново са категорични, че независимо от разпределението на маркетинговия микс да продължава да се мисли и да се разпределят бюджетите според индивидуалните канали е остаряла практика. "Целта винаги е била и ще остане правилното послание в правилното време на правилния потребител. Агенциите, медиите и клиентите, които могат най-ефективно и качествено да решат този проблем, ще бъдат най-успешни на пазара", казва Мария Гергинова от MindShare. Подходящото интегриране и комбинация на различните канали ще бъде все по-ясен индикатор за това коя компания се е справила по-добре със своята рекламна кампания. За да се наблюдава тази еволюция на пазара, трябва да се промени мисленето както на агенциите, така и на рекламодателите, смятат специалистите. "Не може да има разпарцелиране на бюджетите по канали, а трябва да има симбиоза", казва Иво Цеков от "Пиеро 97".

Оригинална публикация

www.economy.bg I 12.01.2015г.

През 2015 ще видим повече интегрирани кампании, а набиращата смелост у рекламодателите ще се запази, прогнозира Николай Неделчев, председател на Българската асоциация на ПР агенциите

Николай Неделчев, председател на Българската асоциация на ПР агенциите

През 2014 рекламодателите бяха по-смели и започнаха да инвестират средства в нови и по-различни маркетингови канали. От друга страна, потребителите стават все по-взискателни към съдържанието, което им се предлага в различните канали. Според Николай Неделчев, председател на Българската асоциация на ПР агенциите, границата между реклама, ПР и директен маркетинг все повече се размива и възможността да се интегрират успешно различните канали ще бъде основно предизвикателство за маркетинговите специалисти. През 2015 предстои да видим повече интегрирани кампании с интересно и релевантно за потребителите съдържание.

Какво още да очакваме през тази година и ще се отрази ли промяна в правилата на Facebook на медийния и рекламен пазар? Вижте какво коментира Николай Неделчев пред Economy.bg:

Г-н Неделчев, каква беше 2014 за ПР бизнеса?
2014 беше една доста динамична година. Година, в която се забелязва, че клиентите стават по-смели и започват да инвестират средства в нови и по-различни маркетингови канали. Също така забелязваме, че от година на година потребителите стават все по-взискателни към съдържанието, което им се предлага в различните канали. Това налага нови изисквания към компетенциите на ПР бизнеса. Някои от тях са възможността да се интегрират безпроблемно различните канали и съдържанието, което се създава от агенциите да създаде на потребителите пълнокръвно изживяване. Границата между реклама, ПР и директен маркетинг още повече се размива и това налага агенциите да познават тези канали и способи и да ги комбинират по един нов и по-ефективен начин. 2014 беше една по-добра и по-динамична година от 2013. Очакванията ми за 2015 са тази тенденция да продължи.

Какви са прогнозите за 2015?
Ако мога да го кажа с едно изречение, съдържанието ще бъде „крал“. Повече интегрирани кампании и кампании с интересно и релевантно за потребителите съдържание. Според мен набиращата смелост у рекламодателите ще се запази като тенденция, част от комуникационните бюджети ще бъдат вложение в създаване на съдържание за марките, които  рекламодателите притежават. Ще бъде една доста по-интересна от комуникационна точка година и по-динамична.

Какви компетенции ще стават все по-важни за маркетинговите специалисти?
Най-важната компетенция за ще бъде възможността да разказват истории. На второ място е споделянето на истории, т.е. да намерят адекватните канали, по които тези истории да стигнат до потребителите. И третата компетенция е възможността да интегрират различните канали по гладък и незабележим начин. Потребителите не трябва да се интересуват дали това е реклама или ПР, а да получават едно интересно послание през различни контактни точки.

С промяната на правилата на Facebook за рекламодателите става все по-трудно да са видими в социалната мрежа, ако не плащат. Как това се отразява на медийния и рекламен пазар?
Да, това неминуемо ще повлияе върху начина, по който ще се позиционират марките. Но това отново засилва изискването да създаваш интересно съдържание, което да е значимо за потребителите. Има много корпоративни страници във Facebook, за които най-важно е там да присъства марката, но невинаги тя взаимодейства по полезен и интересен начин с потребителите. Според мен промяната на играта във Facebook ще изостри изискването към маркетинговите специалисти да създават по-интересно съдържание, което да накара потребителите да взаимодействат с корпоративните страници. Да, ще трябва да се плаща, но когато една реклама е безинтересна, въпреки че си платил тя да бъде в праймтайма, не е сигурно, че хората ще я възприемат и взаимодействието с макарата ще бъде ефективно. Както има реклами, които не са в праймтайм, но поради факта, че са интересни и са направени по един забележим начин, кара хората да ги гледат и споделят. Това просто ще постави малко по-високо бариерата към маркетинговите специалисти, за да ги накара да правят още по-интересни кампании във Facebook и да създават съдържание, което да бъде по-полезно и релевантно за потребителите.

Ще се променят ли маркетинговите стратегии?
Рекламните пари ходят в рекламите, които са ефективни – това е основният принцип. Неслучайно все още голяма част от нашия пазар, а и този в региона, е пазар доминиран от телевизията. Това е обяснимо, защото цената за достигане на един контакт е най-ниска спрямо останалите медии. Каквото и да направи Facebook, ако цената за достигане на един контакт не е достатъчно изгодна за рекламодатели и агенции, то това ще доведе до отлив от Facebook. Аз мисля, че са си направили сметката, а и тепърва предстои да видим какво ще се случи след въвеждането на новите алгоритми през 2015. Не мога да прогнозирам със сигурност, но мисля, че дори и да има някакъв такъв синдром, Facebook са добре подготвени маркетингово и биха коригирали това при евентуален отлив от медията.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 11.12.2014г. 

MediaCom се присъединява към Ogilvy Group Bulgaria; Next-DC реализира първата дигитална кампания на Telenor; bTV Comedy е с нова идентичност

MediaCom се присъединява към Ogilvy Group Bulgaria

MediaCom се разделя с Grey и става третата медийна агенция в портфолиото на Ogilvy Group Bulgaria. Управител на MediaCom става Женя Гуцова, чиято първа задача ще е да направи плавен преход на местния екип към Ogilvy Group Bulgaria. Преди да поеме тази длъжност, тя има натрупан мениджърски опит както в медии, така и в медиа агенции. Работата на новия филиал ще бъде наблюдавана от Костин Михайла, CEO за Европа, Близкия изток и Африка на компанията. Към момента в България MediaCom обслужва Unicredit, Bayer и Shell, а промяната има за цел да разшири портфолиото на агенцията на пазара. В плановете на компанията влиза топ 5 на медийните агенции в страната до 2017 г. Досега Ogilvy Group Bulgaria предлагаше медийно обслужване на своите клиенти през агенциите IntoMedia и Mindshare. Повече информация по темата можете да прочетете в седмичния брой на в. "Капитал".

Next-DC реализира първата дигитална кампания на Telenor

В началото на седмицата дигиталната рекламна агенция Next-DC представи първия си проект, разработен за мобилния оператор Telenor. Това е платформата Words In Rezerv, която се намира на wordsinrezerv.com и е първата дигитална кампания след ребрандинга на компанията. Сайтът е допълнение към социалната мрежа Twitter и съответно изисква регистрация с Twitter профил. Приложението дава на потребителя възможност да надскочи ограничението от 140 символа на това, което иска да публикува. Това става, като във всеки туит, генериран през wordsinrezerv.com, е добавено изображение, в което платформата добавя въведените допълнителни знаци. Кампанията е създадена, за да комуникира плана Rezerva на Telenor, който позволява на потребителите да използват допълнителен пакет минути/мегабайти, след като изговорят тези, включени в договора им.

Jameson Irish Whiskey представи новото издание на конкурса Done In 60 Seconds

Jameson Irish Whiskey за поредна година даде старт на конкурса за късометражно кино Jameson Empire Done In 60 Seconds 2015 в партньорство със списание Empire. Условието за участие е да бъде заснет 60-секунден римейк на любим за участниците филм, който те да качат на jamesonempirediss.com. За пръв път тази година конкурсът предлага допълнителна награда за филм, заснет със смартфон. Организаторите приканват участниците да използват за музикалното оформление на своя филм музика с уредени или свободни права. За да помогнат допълнително, от Jameson са договорили с Audio Network достъп на всички кандидат-режисьори до библиотека от 10 песни с дължина от 60 секунди.
Българското жури в конкурса се състои от Васил Василев–Зуека, Стефан А. Щерев, Драгомир Симеонов и Стоян Георгиев. Тяхна ще е задачата да изберат финалист от страната, който ще представи България на финала в Лондон през март 2015 г., където на специална церемония пред някои от най-големите имена в кинобранша ще бъде връчена наградата на победителя. Всички участващи 60-секундни филми ще бъдат публикувани на jamesonempirediss.com и в YouTube. Крайният срок за участие е 12 февруари 2015 г. Конкурсът е част от комуникационната платформа на алкохолния бранд, която цели да го позиционира в света на киното. По-рано тази година за втори път се проведоха и наградите за български филми и сериали Jameson "Златна бленда", които също работят в тази посока.

bTV Comedy е с нова идентичност

Пет години след дебюта си на българския медиен пазар развлекателният телевизионен канал bTV Comedy е вече с ново лого и визуална идентичност. Новите графични елементи представят група анимирани фигури, които носят името "Веселата компания" и ще помогнат за налагането на новия слоган на канала – "Нищо сериозно". С този ребрандинг bTV Comedy се обръща към "младата градска аудитория, която харесва качествения хумор и е основният таргет на този канал", коментираха за "Капитал" от bTV. Смяната на идентичността се случва именно сега, защото през последната половин година каналът е показал изключително добри резултати и според телевизията това е най-подходящият стратегически момент. В кампанията са включени 10 забавни кратки истории, които комуникират основното позициониране на канала: "място, където всеки може да си открадне момент забавление и да се откъсне от сериозното ежедневие". Клиповете ще се излъчват едновременно в bTV и bTV Comedy. Освен тях в комуникационния микс ще бъде заложено на силно присъствие в социалните мрежи и онлайн каналите на bTV Media Group. От телевизията коментираха още: "Единствената инициатива извън медийната ни група е свързана с присъствие в моловете в големите градове, където освен частичен брандинг, на дигитални екрани отново ще се завъртят част от имиджовите клипове на веселата компания на bTV Comedy."

Twitter ще таргетира спрямо информацията в смартфона

Микроблогинг платформата Tiwtter представи възможност на рекламодателите да таргетират аудиторията на база на действията, които са извършили през своя смартфон. Това стана ясно две седмици след като социалната мрежа обяви, че ще започне да събира информация за инсталираните приложения в устройствата на потребителите. Новата рекламна функционалност на Twitter обаче предлага по-задълбочен поглед върху данните, тъй като ще направи достъпни и покупките, регистрирани през смартфона, както и платформите, в които потребителят се е регистрирал. По този начин рекламодателите ще могат да закупят по-конкретно насочени рекламни формати, които да достигнат по-лесно и бързо до желаната целева група. Добрата новина за потребителите е, че функционалността на мобилното Twitter приложение, която отговаря за събирането на тези данни, може да бъде изключена от настройките на социалната мрежа.

Facebook с нови инструменти в полза на рекламодателите

В сряда Facebook обяви три нови инструмента, с които рекламодателите да подобрят присъствието си в социалната мрежа. Те в допълнение с представената по-рано през годината платформа Atlas ще позволят по-прецизно планиране и достигане до целевите аудитории. Първият нов инструмент носи името Interest targeting и дава възможност за допълнителна разбивка на фен базата на Facebook страниците. Така промотирана публикация, свързана със спортно събитие например, може да бъде изпратена само до феновете, които се интересуват от спорт. На второ място в помощ на рекламодателите застава Post End Date, който ще позволи да се поставя крайна дата на промотираната публикация, за да не достига тя до потребителите, след като е вече неактивна или неподходяща – нещо, което компаниите и агенциите досега контролираха ръчно. Най-интересният от трите инструмента обаче е Smart Publishing, който индентифицира и публикува в новинарския поток популярни постове, свързани с рекламодателя. Те няма да се появяват във Facebook страницата на компанията, но ще бъдат видими за потребителите и ще помагат за генерирането на допълнителен трафик. 

Оригинална публикация 

www.investor.bg  I 30.05.2014  

За периода 2008-2012 г. те са се увеличили с 58,7%, сочи ново проучване

Броят на предприятията в сферата на радио и телевизионния бизнес и новите медии се е увеличил с 58,7% в периода 2008-2012 г. Най-голяма част от новопоявилите фирми на медийния пазар в този период са създали собствени уеб портали, а броят на тези информационни платформи е нараснал с цели 248,7%.

Това показва проучването за икономическия принос на медиите в България, дело на Обсерваторията по икономика на културата, съвместно с Националния статистически институт.

От него става ясно, че микро фирмата (фирма с персонал до 10 човека, б. ред.) остава най-разпространената форма на медийно предприятие в България. Данните на Обсерваторията по икономика на културата показват, че в 86 на сто от тези предприятия работят до петима души. 74% от тях представляват нанофирми, в които заетите са до двама на брой.

Между 2008 и 2012 г. се забелязва негативна тенденция в броя предприятия в телевизионната индустрия. Те намаляват с 24,6%. За радио индустрията резултатите също не са много оптимистични, защото броят предприятия отбелязва 3,5% спад.

Същевременно заетите в медиите в България са се увеличили с 8% за същия период, което се дължи преди всичко на създаването на повече работни места в сферата на новите медии. Най-много заети обаче има в телевизионната индустрия, въпреки че тя не може да се похвали с добри резултати в заетостта. Тя отчита спад от 12 на сто в броя на заетите, като същата негативна тенденция се забелязва и в радио индустрията.

Според доц. Биляна Томова от Обсерваторията по икономика на културата това показва, че пазарът на електронни медии е достигнал своята зрялост и е с ограничени възможности за разширяване. За може да се разрасне той, е необходимо да се премине към нова технология или към нов бизнес модел.

Въпреки че е най-малък, пазарът на уеб порталите показва изключително добри резултати. Заетите в него са се увеличили с 98,4% през периода 2008-2012 г.

По-голяма част от заетите в медийния сектор работят на граждански договор, което е свързано със заетост на непълно работно време и работа от дома, допълва изследването.

Към 2012 г. 0,44% е бил относителният дял на радиото, телевизията и новите медии към икономиката на страната, а този на печатните медии – 0,87%. Първите носят 0,55% от добавената стойност в икономиката на България, а печатът е отговорен за значително по-нисък дял от 0,28%. Общата добавена стойност на медиите възлиза на 0,83%, а оборотът им – на 0,56% като относителен дял в икономиката. Новите медии обаче се радват на най-голям икономически принос в периода.

От Обсерваторията по икономика на културата посочват, че се забелязва голям спад в чуждестранните инвестиции в сектора, възлизащ на 69 на сто. Според експертите една от причините за това може да се крие във вече приключили сделки на пазара на електронни медии.

“Забелязва се засилена концентрация на медийни предприятия в Югозападния район на планиране, най-вече в София“, разкри доц. Биляна Томова. По думите ѝ повече от половината фирми, работещи в сферата на медиите, се намират в столицата. Именно в София се създава 80-90 на сто от добавената стойност на медиите.

Доц. Томова разкри, че проучването показва ясно преминаване към мултиплатформени медийни предприятия и обособяване на естествен клъстър в областта на аудиовизията. Тук ключова роля играе кросмедийното преливане.

„Ражда се нов бизнес модел в медиите“, категорични са от Обсерваторията по икономика на културата. Той се изразява в това, че конвенционалните медии все повече биват изместени именно от тези мултиплатформени предприятия.

Според доц. Томова всичко това ще доведе до промени в модела на заетостта в медиите и в този на медийното потребление.

Оригинална публикация

в. Труд | 10.04.2011

Държавният департамент на САЩ разпространи вчера докладите си за спазването на човешките права в над 190 страни. Разгледани са случаи от 2010 г. Докладът за България обръща сериозно внимание на медийния пазар и монополите в него. Публикуваме част от текста.

Законът осигурява свобода на словото и на пресата, въпреки това обаче има сведения, че лица с политически и икономически интереси са заплашвали журналисти.
Неправителствени организации съобщават, че журналисти са практикували автоцензура или са вземали пари от политически и бизнес лидери, както и от организирани престъпни групи, за да прокарват позитивни материали за техните лидери и криминалните групи. В допълнение медийни собственици са принуждавали журналисти да изопачават фактите.

Неясни собственици

В много случаи истинските собственици на медиите не могат да бъде идентифицирани. На 22 октомври м. г. Народното събрание прие закона за периодичните издания, който иска да наложи прозрачност в собствеността на медиите.
Медийните организации и в отделни случаи политическите партии свободно издават различни вестници. Частните телевизии и радиостанции представят разнообразни новини и различни програми от обществен интерес. Въпреки това през юни 2010 г. придобиването на известен брой медии от групи, свързани с политически и бизнес интереси, доведе до по-голямо монополизиране на частните медии и ограничи разнообразието на гледни точки по телевизията и в печата. (Б. р. – Няма данни точно през юни 2010 г. да е извършено придобиване на голям брой медии – електронни или печатни. Но през годината бяха приключени сделките за Би Ти Ви – април, “Икономедия" – август, и Вестникарска група България – декември. Групата на Ирена Кръстева придобиваше печатни и електронни медии в предходни години.)
И печатните, и електронните медии допускаха икономическо и до определена степен политическо влияние. Въпреки че държавните електронни медии представяха гледните точки на опозицията, наблюдатели смятат, че законът не можа да осигури адекватна защита на тяхната програмна независимост и е оставил тези медии уязвими откъм правителствен натиск.
През 2010 г. е съобщено за едно убийство на журналист. На 5 януари Борис (Боби) Цанков, противоречив автор на таблоидни публикации, посветени на подземния свят, както и бивш радиоводещ, беше убит от неизвестни лица. Властите обвиниха един човек в поръчването на убийството. Към края на годината разследването още продължаваше.

Заплахи към журналисти

През годината имаше данни за заплахи или за опити за сплашване на журналисти. На 8 февруари т. г. журналистът от българска новинарска агенция Иван Янев разследваше убийството на полицай в с. Енина, когато говорител на полицията от съседния град Стара Загора го заплашил, казвайки, че Янев е “мъртвец".
Властите обвиниха Янев в отразяване на убийството, преди да бъде разпространена официалната версия на полицията, и му забраниха да се върне на местопрестъплението. (Б. р. – Става дума за убийството на полицая Бончо Чернев. Репортерът на БГНЕС Иван Янев засне огледа на мястото и изнерви блюстителите на реда. Говорителката на ОДП Йонка Георгиева му казва: “Мъртъв си, Иване", но после се извинява.)
През юли репортерката на Нова телевизия Диляна Гайтанджиева съобщи, че зам.-председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов й е оказал натиск да спре излъчването на предаване, разкриващо луксозните имоти и автомобили на шестима митнически служители. предполагаше се, че мотивът на Иванов за оказване на натиск върху Гайтанджиева е личната му връзка с един от обектите на телевизионното предаване. След натиск от неговата партия – Граждани за европейска развитие на България, Иванов се оттегли от поста зам.-председател на парламента и председател на парламентарна комисия.
През 2010 г. полицията приключи разследването на побоя през 2008 г. над главния редактор на Frognews Огнян Стефанов, когото властите подозираха, че сътрудничи на www.opasnite.net, интернет сайт, който бе затворен заради разпространяване на класифицирана информация. Полицията съобщи, че не може да открие нападателите.
Клеветата се преследва от закона. Обикновено съдилищата интерпретираха закона по начин, който благоприятстваше журналистическото изразяване.

Властта съди репортери

Много дела за клевета и набедяване бяха образувани, след като журналисти разкриха случаи на корупция или лошо управление. Най-честите жалбоподатели бяха представители на изпълнителната власт или други хора на публични постове.

Стр. 2, 3