Натиск за свалянето на ТВ7 и News7 от ефир

www.sbj-bg.eu I 25.09.2014г.

Безпрецедентен натиск цели свалянето на ТВ7 и Нюз7 от ефир. За това предупреди Емил Кошлуков, изпълнителен директор на ТВ7. Ръководството на медийната група излезе с декларация по повод безпрецедентния натиск, който цели ликвидирането на медиите.

"Ръководството заявява, че е в невъзможност да плати заплатите на служителите си за месец август заради запорираните всички сметки на медиите от временния синдик", посочи той на специална пресконференция. Това, което виждам е опит телевизията да бъде разпарчетосана, смачкана и свалена от ефир", изтъкна тв водещият.

"Виждам действия на т.нар. синдик, чиято роля е да оздрави компанията, да я разрушава. Всеки наш опит да платим заплатите, среща нов запор и безумни претенции. Той назначи охранители да пазят телевизията, които предявяват иск за 1 млн. лв. и казват, че ги дължим на фирмата им. За какво, питам аз, Обама ли охраняваме?

Искаме да чуем ясната позиция на закона. Получаваме постоянно писма, които ни заплашват и все от места, свързани пряко с държавата”, заяви Кошлуков.

Ето какво се казва още в декларацията на ръководството на TV7 И NEWS 7:

Това е последствие от безпрецедентните действия на временния синдик Панайот Велков, който е запорирал всички сметки на телевизията.

Еднолично Велков е подписал договори с външни фирми, които обслужват него и неговите интереси. С допълнителни клаузи към контрактите той дори е увеличавал многократно стойността на предоставяните му услуги, които телевизията трябва да заплати.

След запориране на сметка, от която дължимите суми могат да бъдат изплатени, Панайот Велков е продължил да блокира и другите сметки на TV7, като по този начин цели спирането на работата на телевизията. Съдебната система се оказва особено толерантна. TV7 е представила всички доказателства, че е платежоспособна. Съдът мълчи. Целта е ясна – ликвидирането на TV7.

Считаме, че ситуацията изисква да бъдат предприети решителни действия за защита. Под заплаха са не само служители и журналисти в българска национална медия. Заплашена е свободата на словото и независимостта на медиите. Гръмкото мълчание на институциите застрашава основните принципи на демокрацията и върховенството на закона.

TV7 е сериозна, професионална медия, която ще продължи да работи като обществена телевизия в името на българските граждани. Вярваме, че справедливостта е ценност в Европейска България и очакваме институциите да защитят истината и обществения интерес.

ТВ7 и Нюз7 отправят призив към останалите медии – да видят какво се случва, ако смятат, че е редно, да мълчат, а ако мислят, че могат – да помогнат. Прецедентите са опасно нещо, ако днес това се случва с една телевизия, утре може да стане с друга медия, казват от телевизията.

 

 

Оригинална публикация

10 съвета, които никой не ми е искал

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

Георги Лозанов

 

Те са към политиците и подреждат в “опорни точки” илюзиите им по отношение на медиите в предизборна ситуация.

1. Не прекалявай с присъствието си в ефира! Старата максима, че и маймуна да вържеш в студиото, ще я направиш депутат, се преобърна и сега, колкото повече обикаляш из студията, толкова по-голям е шансът да станеш на маймуна. Така е, защото след романтичните години на “първоначалното натрупване на влияние” публичната среда у нас загуби демократични качества и те товари с негативите си “по условие”; щом подадеш глава от дома, вече няма как да се върнеш “целият в бяло”. Историческата граница между двата периода бе маркирана от “урока по мълчание” на царя.

2. Не си купувай медии или дялове в тях! Нито явно, нито пък тайно, защото то няма как дълго да остане такова. Играта на “свой терен” престана, а нищо чудно и никога да не е била печеливша. Откакто хората излязоха на улицата, икономическата връзка между медиите и политиците беше разпозната като тежък конфликт на интереси, а фигурите, които я олицетворяват, са най-атакуваните в държавата. Партийните телевизионни проекти, вместо да вкарват, започнаха да вадят от парламента.

3. По-скромно с парите за кампанията! Получените гласове слабо зависят от тях. Дори често зависимостта е обратнопропорционална, както показва простата сметка от няколко избора насам. Скъпите кампании оставят дъх на корупция, защото е ясно, че взетото после по различни начини ще трябва да се връща. А и избирателят накрая разбра, че по време на кампания се опитват да го надхитрят с партийните приходи от неговите данъци.

4. Не си позволявай негативна кампания! Още от провала на Петър Стоянов в битката му за втори мандат се видя, че независимо дали имаш основания, или не, когато черниш опонента, му прехвърляш гласове. Хората по принцип са разочаровани от политиците си и затова не са готови да дарят разочарованието си един срещу друг. Това им се струва израз на откровено лицемерие, още повече след като станахме специалисти по коалиции и паракоалиции между непримирими врагове.

5. Не се хвали сам! Първо, защото самохвалството дори в балканско общество като нашето е проява на лош вкус. И второ, защото, ако една информация няма поне два независими източника, тя е “комуникативен брак”, думи, хвърлени на вятъра. Усещането на аудиторията е, че някой я баламосва или най-малкото й губи времето.

6. Не разчитай само на агитация! Тя, включително и поради описаните тук политически илюзии, е досадна и приспивна, “Сънчо” за възрастни. А случаят “Костинброд” показа колко беззащитна е агитацията в законните си форми и как едно новинарски разиграно събитие може с лекота да я подмени. Заедно с това очакването е поне преди избори тези, които искат власт, не само да обещават, а и да извършат нещо, и то в плана на възмездието. В резултат политическият процес в страната се е превърнал в съдебен, но на ужким, в “игра на стражари и апаши”

Ако не се запишеш за участие в нея, няма особен смисъл и да се регистрираш за изборите.

7. Говори непредвидимо! Отдавна никой няма търпение да слуша заучени политически фрази, които звучат като публична маска, надяната за случая. Интересът се връща едва когато тя се повдигне от експресивни изблици, персонални откровения, дори очевидни издънки. Доган сякаш първи се усети с признанието за “обръча от фирми”.

Така е, защото двата големи политически разказа на прехода – социалният и антикомунистическият, не бяха удържани съответно от левите и от десните и предизборната борба стана нещо като надомно гладиаторско шоу с мачистки привкус. А вотът играе ролята на възгласи “давай” и “у-у-у” от страна на публиката.

8. Не си крий плановете (дали, как и с кого ще управляваш)! Това предполага избирателят да ти даде гласа си, а после да те остави сам да решиш как да го използваш. Едва ли има някой, който вече може да разчита на подобно кредитиране без гаранции. Състоянието на политическата класа в България е по-тежко и от това на КТБ. Ако партийната система беше като банковата, избирателите още щяха да се редят на опашка пред централите на управляващите.

9. Не разчитай, че екранът няма памет! Че казаното отлита. Интернет ще ти види сметката, чичко Гугъл всичко знае, той е виртуалната съвест на политиката днес. Има все по-тренирани потребители на нета, способни светкавично да те изправят срещу собствените ти думи отпреди месец, година, две… и да те залеят с гняв и присмех. Онези, които градят публичния си образ върху пластове забрава, стават собственици на политически пирамиди, заплашени да рухнат във всеки един момент.

10. Не гледай на зрителя, слушателя и читателя като на по-глупав от теб! Ако не друго, след 25 години медиен плурализъм той знае за елитите всичко, което те биха искали да не се знае за тях. Като прибавим и гражданската солидарност, родена в социалните мрежи, ще стане ясно защо все по-често нейните говорители са лидери на мнение, а не политиците. Вярно е, че това е привилегия на живота в големия град, но също е вярно, че в нашето малко, а и все още патриархално общество каналите на частното общуване са по-мощни от медийните. Посланията “от уста на уста” нямат влияние само върху общности, които принудително си поставил в изолация или си им платил по 50 лева “на калпак”, за да гласуват, без да мислят. Което пък въобще да не ти хрумва, но този съвет няма общо с медиите, така че спирам дотук.

 

 

Оригинална публикация