Гл. ас. д-р Евелина Христова: Който води негативна кампания, му се връща

www.24chasa.bg I 05.09.2014г.

С гл. ас. д-р Евелина Христова, специалист по организационни и политически комуникации разговаря Димитър Мартинов.

- Все повече политици използват фейсбук. Беше ли даден вече стартът на предизборната кампания там, г-жо Христова?
- Има нови лица, някои бяха странно некомуникативни през изминалата година, а сега изведнъж се появяват със страница във фейсбук. За едни може да се предположи, че започват кампания, а за други – че са открили инструмент в летните месеци да се упражняват и да експериментират.
Воденето на предизборна кампания е грешен ход. Професионалният би бил да има последователна комуникационна политика, която да създава устойчивост в общуването и да осигурява на политиците обратна връзка.
Някои лица от политиката у нас го правят и Соломон Паси е един от тях. Затова не беше изненада, че той избра да обяви, че напуска НДСВ именно в социалните мрежи.
- Мая Манолова се снима с бебета, Бойко Борисов с шарани. Той се изцепи във фейсбук: “Явно Мишето малко е подпийнал в неделя следобед, за да говори такива неща”. Къде е границата?
- Граници няма и това е добре. Те биха ограничили възможностите за изява на политиците и по този начин – на възприемане от страна на гражданите. Какво послание ще изпратиш зависи и от това към кого е насочено.
- Появи се манията за ледената кофа, в която редица политици се заляха с вода? Това не превърна ли онлайн комуникациите в цирк?
- Кампанията, започната на друг континент, се измести и от много успешна вайръл кампания, набрала голям обем средства и повишила информираността относно едно заболяване, у нас поливането се пренесе бързо и се превърна в мода само̀ по себе си. Множество хора решиха да се включат в тази мода от напълно добри подбуди, изразявайки желанието си да помогнат на една или друга, важна за тях, кауза. Образователен ефект също имаше – научихме още веднъж, че да се прави добро и да се дарява, може да е модерно, популярно, забавно. Проблемът е, че не бяха малко случаите, в които от “желание “да не изпусна” и “да направя така, защото и другите го правят”, много популярни и непопулярни лица се подхлъзнаха и в крайна сметка постигнаха негативен ефект. Много интересен беше и ефектът на “неканените гости”, който се получи – изведнъж се оказа, че посетителите на едно обичайно много лично пространство стават стотици само защото бързайки да се включат с видео, активистите масово не прецениха, че на фона на това видео ще разкажат за себе си много повече, отколкото са предполагали.
- Сериалът Бойко Борисов – Реформаторския блок като че ли се излъчва изцяло във фейсбук, а традиционните медии сякаш дават само повторения.
- И това е логично – няколко сходни специфични групи са засегнати и участници в този процес и те общуват основно във фейсбук. Да се води разговор с тях през традиционните медии, би било като да се излъчва филм в празен салон в киното в неделя сутрин.
Онлайн и офлайн са понятия, които ще отмрат, защото за поколенията, които се родиха в последните десетина години, разлика между двете няма.
- Някои споделят лични моменти, а други само прессъобщения. Има ли тук граница?
- “Прессъобщение в социалните мрежи” е оксиморон. С новите комуникационни практики в мрежата се развиват и нови теории, които се тестват непрекъснато. Изпитани рецепти за работа има, но и при тях е трудно да се предвидят резултатите. Но да изпратиш старомодно, описателно, линейно съобщение без линкове към допълнителна информация, без възможност за непосредствена обратна връзка в социална мрежа е безсмислено.
- Кои територии на мрежата не са изследвали политиците?
- Поддържането на видеоблог е рядко използван похват. Няма достатъчно анимирани игри, нито приложения за мобилни устройства, които да са съобразени със спецификата на общуване с върха на пръстите. Управляващите в България не използват активно дори най-ценното – възможности за събиране на мнения и получавате на обратна връзка. В нашето онлайн пространство все още ми липсва използването на инструментите така, че да се усети следването на стратегическа линия в комуникациите.
- Фейсбук, туитър и личните блогове остават свободна територия през месеца, в който партиите ще убеждават хората да им дадат доверието си. Да очакваме ли негативната кампания онлайн?
- Те се водят активно онлайн от около 7 години поради няколко причини – бързо разпространение на съобщението, възможности за копиране, коментиране и интерпретиране, трудно проследяване на първоначалния източник на информацията, възможността след това да се пренесе и офлайн. Ефектът от негативна кампания почти винаги е негативен и за този, който я води, но в по-дългосрочен план.
Също така в социалните мрежи политиците ни често се улисват в разговор помежду си и забравят кой ги гледа. Някои от тях са в интернет, защото “трябва” и “така правят другите”, но фалшът бързо проличава.
- И все пак хората гледат – ютюб разкъса реформаторите заради краден сюжет на клип, качен там. Гражданите ли са тези, които задават тона в политическите кампании в мрежата?
- Съвсем не. Най-малкото, защото не са основни държатели на генерираната инфомация в мрежата. И все пак там гражданите имат значително по-силно влияние, защото онлайн пространството не е един площад, а множество разнородни площади и непрекъснато се измислят нови неща.
Постепенно се усилва и влиянието на граждани, които не са традиционно обвързани с политиката – не са членове на партии, някои от тях дори не гласуват, но оказват влияние на хода на събитията, посредством позиция, изявена онлайн.
- Какви са разликите между политическия пиар он- и офлайн?
- На пръв поглед само технологични, все пак става дума за общуването на едни хора с други. Също както и разликата между комуникации и политически комуникации – дяволът е в детайлите, основата е сходна.
Все пак има три нива на създаване на условия за усилване на подкрепата онлайн, от които могат да се поучат политиците. На личностно ниво гражданите могат да коментират от собствени профили, да получават новини или известия, да станат приятели или последователи на политици в социални мрежи. Да направят онлайн дарение.
На социално ниво те могат да показват открита подкрепа – присъединяват се в група, качват линкове към новини, снимки, видео, пишат мнения. На застъпническо ниво, нещо което у нас вече се случва, но гражданите невинаги осъзнават, че са се превърнали в застъпници, може да се привличат нови последователи, да се създават групи, да се генерират новини и текстове. Все пак това е трудно в среда, в която част от политиците забраняват коментарите в своите страници, или услужливи администратори имат за задача бързо да изтриват неудобните коментари. Така част от профилите на политици са се превърнали в захаросана среда, от която нямат полза нито те, нито гражданите. Направо е жалко по такъв начин да се губят възможностите за пълноценна комуникация. 

 

Оригинална публикация

10 съвета, които никой не ми е искал

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

Георги Лозанов

 

Те са към политиците и подреждат в “опорни точки” илюзиите им по отношение на медиите в предизборна ситуация.

1. Не прекалявай с присъствието си в ефира! Старата максима, че и маймуна да вържеш в студиото, ще я направиш депутат, се преобърна и сега, колкото повече обикаляш из студията, толкова по-голям е шансът да станеш на маймуна. Така е, защото след романтичните години на “първоначалното натрупване на влияние” публичната среда у нас загуби демократични качества и те товари с негативите си “по условие”; щом подадеш глава от дома, вече няма как да се върнеш “целият в бяло”. Историческата граница между двата периода бе маркирана от “урока по мълчание” на царя.

2. Не си купувай медии или дялове в тях! Нито явно, нито пък тайно, защото то няма как дълго да остане такова. Играта на “свой терен” престана, а нищо чудно и никога да не е била печеливша. Откакто хората излязоха на улицата, икономическата връзка между медиите и политиците беше разпозната като тежък конфликт на интереси, а фигурите, които я олицетворяват, са най-атакуваните в държавата. Партийните телевизионни проекти, вместо да вкарват, започнаха да вадят от парламента.

3. По-скромно с парите за кампанията! Получените гласове слабо зависят от тях. Дори често зависимостта е обратнопропорционална, както показва простата сметка от няколко избора насам. Скъпите кампании оставят дъх на корупция, защото е ясно, че взетото после по различни начини ще трябва да се връща. А и избирателят накрая разбра, че по време на кампания се опитват да го надхитрят с партийните приходи от неговите данъци.

4. Не си позволявай негативна кампания! Още от провала на Петър Стоянов в битката му за втори мандат се видя, че независимо дали имаш основания, или не, когато черниш опонента, му прехвърляш гласове. Хората по принцип са разочаровани от политиците си и затова не са готови да дарят разочарованието си един срещу друг. Това им се струва израз на откровено лицемерие, още повече след като станахме специалисти по коалиции и паракоалиции между непримирими врагове.

5. Не се хвали сам! Първо, защото самохвалството дори в балканско общество като нашето е проява на лош вкус. И второ, защото, ако една информация няма поне два независими източника, тя е “комуникативен брак”, думи, хвърлени на вятъра. Усещането на аудиторията е, че някой я баламосва или най-малкото й губи времето.

6. Не разчитай само на агитация! Тя, включително и поради описаните тук политически илюзии, е досадна и приспивна, “Сънчо” за възрастни. А случаят “Костинброд” показа колко беззащитна е агитацията в законните си форми и как едно новинарски разиграно събитие може с лекота да я подмени. Заедно с това очакването е поне преди избори тези, които искат власт, не само да обещават, а и да извършат нещо, и то в плана на възмездието. В резултат политическият процес в страната се е превърнал в съдебен, но на ужким, в “игра на стражари и апаши”

Ако не се запишеш за участие в нея, няма особен смисъл и да се регистрираш за изборите.

7. Говори непредвидимо! Отдавна никой няма търпение да слуша заучени политически фрази, които звучат като публична маска, надяната за случая. Интересът се връща едва когато тя се повдигне от експресивни изблици, персонални откровения, дори очевидни издънки. Доган сякаш първи се усети с признанието за “обръча от фирми”.

Така е, защото двата големи политически разказа на прехода – социалният и антикомунистическият, не бяха удържани съответно от левите и от десните и предизборната борба стана нещо като надомно гладиаторско шоу с мачистки привкус. А вотът играе ролята на възгласи “давай” и “у-у-у” от страна на публиката.

8. Не си крий плановете (дали, как и с кого ще управляваш)! Това предполага избирателят да ти даде гласа си, а после да те остави сам да решиш как да го използваш. Едва ли има някой, който вече може да разчита на подобно кредитиране без гаранции. Състоянието на политическата класа в България е по-тежко и от това на КТБ. Ако партийната система беше като банковата, избирателите още щяха да се редят на опашка пред централите на управляващите.

9. Не разчитай, че екранът няма памет! Че казаното отлита. Интернет ще ти види сметката, чичко Гугъл всичко знае, той е виртуалната съвест на политиката днес. Има все по-тренирани потребители на нета, способни светкавично да те изправят срещу собствените ти думи отпреди месец, година, две… и да те залеят с гняв и присмех. Онези, които градят публичния си образ върху пластове забрава, стават собственици на политически пирамиди, заплашени да рухнат във всеки един момент.

10. Не гледай на зрителя, слушателя и читателя като на по-глупав от теб! Ако не друго, след 25 години медиен плурализъм той знае за елитите всичко, което те биха искали да не се знае за тях. Като прибавим и гражданската солидарност, родена в социалните мрежи, ще стане ясно защо все по-често нейните говорители са лидери на мнение, а не политиците. Вярно е, че това е привилегия на живота в големия град, но също е вярно, че в нашето малко, а и все още патриархално общество каналите на частното общуване са по-мощни от медийните. Посланията “от уста на уста” нямат влияние само върху общности, които принудително си поставил в изолация или си им платил по 50 лева “на калпак”, за да гласуват, без да мислят. Което пък въобще да не ти хрумва, но този съвет няма общо с медиите, така че спирам дотук.

 

 

Оригинална публикация