Блондинка 90-60-90. Не, това не е пиарка

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

България е лош пример за свободата на медиите

www.mediapool.bg I 03.11.2014г. 

"България е лош пример по отношение на свободата на медиите, а в индекса за свободата на медиите за тази година тя заема 100-но място от 180 държави. Това е най-лошата позиция в Европа и ЕС", каза на пресконференция в София Жерар Чоп – председател на швейцарския офис на международната организация "Репортери без граници".

Пресконференцията бе на тема "Свободата на словото в България – къде сме в Европа? И как да си върнем независимостта?". Тя е част от проекта "Демокрацията е процес", реализиран от фондация "Дарик" с подкрепата на швейцарския "Фонд за партньорство и експертна помощ".

Според Жерар Чоп най-големите пречки пред медийната свобода в страната са голямата концентрация на собствеността в медиите, която е гарнирана с пълна липса на прозрачност по отношение на собствеността. Отделно медиите и отделните журналисти са подложени на силен политически, икономически и търговски натиск. Медиите функционират в среда на постоянна корупция, нездравословна политическа и обществена среда, допълва швейцарският експерт.

"В разговор с български журналисти, те съобщават, че има много цинизъм, много автоцензура и силна липса на надежда. Симптомите не са никак добри. Журналистиката е огледало на обществото, следователно има още много какво да се направи. Дали трябва да се губи надежда и да се примирим – убеден съм, че не бива, нещата могат и ще се подобрят. В това отношение много може да помогне журналистическата солидарност", каза Чоп. Самият той е бил дългогодишен главен редактор на швейцарското обществено радио, а сега е медиен консултант и се занимава с оценка на качеството на швейцарските медии.

Друг участник в пресконференция бе експертът Тереза Ходлер, която е прекарала седем години в Русия след падането на комунизма. Тя признава, че е наистина много трудно за медиите да превключат от комунистическата система на контролирана преса към свободна преса.

"Трудно е, трябва много години, има връщане назад. Елцин приемаше свободата на словото и критиката, за кратко време в средата на 90-те години бе постигнато много високо качество на пресата, бяхме учудени", каза г-жа Ходлер. Тя обаче споделя, че след идването на власт на Владимир Путин свободата на словото си е отишла.

"През първото лято на неговото управление се случи трагедията с подводницата "Курск" в Баренцово море и репортерите, дошли да отразяват, показаха как руските военни отказват чужда помощ, за да спасят хората. Само след няколко месеца независимата телевизия НТВ беше затворена, собственикът ѝ бе пратен в затвора, а след това – принуден да отиде в чужбина. Останаха някои независими медии, като "Независимая газета", но те са малко на брой, малки и оцеляват трудно. Над 20 журналисти са убити в този период, една от тях е Политковская", коментира Ходлер.

Според нея проблемите в България не са толкова тежки, колкото в Русия, но има някои сходства.

Журналистът Асен Йорданов от "Биволъ" напомни, че след влизането на България в ЕС е започнал организиран процес на изкупуване и монополизиране на медии. "Процесът беше финансиран от една конкретна банка, която в момента се срива и предизвика криза", каза Йорданов.

По думите му това е илюстрация за пагубните порочни процеси, които протичат в българското общество. "Сега обаче нещата са много по-ясни вследствие на тежкия провал на КТБ и публичната информация за това. В битката за свобода на словото България няма да получи помощ от управляващите, в продължение на години те демонстрират само стремеж за овладяване и пресиране на медиите", каза той.

 

Оригинална публикация 

10 съвета, които никой не ми е искал

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

Георги Лозанов

 

Те са към политиците и подреждат в “опорни точки” илюзиите им по отношение на медиите в предизборна ситуация.

1. Не прекалявай с присъствието си в ефира! Старата максима, че и маймуна да вържеш в студиото, ще я направиш депутат, се преобърна и сега, колкото повече обикаляш из студията, толкова по-голям е шансът да станеш на маймуна. Така е, защото след романтичните години на “първоначалното натрупване на влияние” публичната среда у нас загуби демократични качества и те товари с негативите си “по условие”; щом подадеш глава от дома, вече няма как да се върнеш “целият в бяло”. Историческата граница между двата периода бе маркирана от “урока по мълчание” на царя.

2. Не си купувай медии или дялове в тях! Нито явно, нито пък тайно, защото то няма как дълго да остане такова. Играта на “свой терен” престана, а нищо чудно и никога да не е била печеливша. Откакто хората излязоха на улицата, икономическата връзка между медиите и политиците беше разпозната като тежък конфликт на интереси, а фигурите, които я олицетворяват, са най-атакуваните в държавата. Партийните телевизионни проекти, вместо да вкарват, започнаха да вадят от парламента.

3. По-скромно с парите за кампанията! Получените гласове слабо зависят от тях. Дори често зависимостта е обратнопропорционална, както показва простата сметка от няколко избора насам. Скъпите кампании оставят дъх на корупция, защото е ясно, че взетото после по различни начини ще трябва да се връща. А и избирателят накрая разбра, че по време на кампания се опитват да го надхитрят с партийните приходи от неговите данъци.

4. Не си позволявай негативна кампания! Още от провала на Петър Стоянов в битката му за втори мандат се видя, че независимо дали имаш основания, или не, когато черниш опонента, му прехвърляш гласове. Хората по принцип са разочаровани от политиците си и затова не са готови да дарят разочарованието си един срещу друг. Това им се струва израз на откровено лицемерие, още повече след като станахме специалисти по коалиции и паракоалиции между непримирими врагове.

5. Не се хвали сам! Първо, защото самохвалството дори в балканско общество като нашето е проява на лош вкус. И второ, защото, ако една информация няма поне два независими източника, тя е “комуникативен брак”, думи, хвърлени на вятъра. Усещането на аудиторията е, че някой я баламосва или най-малкото й губи времето.

6. Не разчитай само на агитация! Тя, включително и поради описаните тук политически илюзии, е досадна и приспивна, “Сънчо” за възрастни. А случаят “Костинброд” показа колко беззащитна е агитацията в законните си форми и как едно новинарски разиграно събитие може с лекота да я подмени. Заедно с това очакването е поне преди избори тези, които искат власт, не само да обещават, а и да извършат нещо, и то в плана на възмездието. В резултат политическият процес в страната се е превърнал в съдебен, но на ужким, в “игра на стражари и апаши”

Ако не се запишеш за участие в нея, няма особен смисъл и да се регистрираш за изборите.

7. Говори непредвидимо! Отдавна никой няма търпение да слуша заучени политически фрази, които звучат като публична маска, надяната за случая. Интересът се връща едва когато тя се повдигне от експресивни изблици, персонални откровения, дори очевидни издънки. Доган сякаш първи се усети с признанието за “обръча от фирми”.

Така е, защото двата големи политически разказа на прехода – социалният и антикомунистическият, не бяха удържани съответно от левите и от десните и предизборната борба стана нещо като надомно гладиаторско шоу с мачистки привкус. А вотът играе ролята на възгласи “давай” и “у-у-у” от страна на публиката.

8. Не си крий плановете (дали, как и с кого ще управляваш)! Това предполага избирателят да ти даде гласа си, а после да те остави сам да решиш как да го използваш. Едва ли има някой, който вече може да разчита на подобно кредитиране без гаранции. Състоянието на политическата класа в България е по-тежко и от това на КТБ. Ако партийната система беше като банковата, избирателите още щяха да се редят на опашка пред централите на управляващите.

9. Не разчитай, че екранът няма памет! Че казаното отлита. Интернет ще ти види сметката, чичко Гугъл всичко знае, той е виртуалната съвест на политиката днес. Има все по-тренирани потребители на нета, способни светкавично да те изправят срещу собствените ти думи отпреди месец, година, две… и да те залеят с гняв и присмех. Онези, които градят публичния си образ върху пластове забрава, стават собственици на политически пирамиди, заплашени да рухнат във всеки един момент.

10. Не гледай на зрителя, слушателя и читателя като на по-глупав от теб! Ако не друго, след 25 години медиен плурализъм той знае за елитите всичко, което те биха искали да не се знае за тях. Като прибавим и гражданската солидарност, родена в социалните мрежи, ще стане ясно защо все по-често нейните говорители са лидери на мнение, а не политиците. Вярно е, че това е привилегия на живота в големия град, но също е вярно, че в нашето малко, а и все още патриархално общество каналите на частното общуване са по-мощни от медийните. Посланията “от уста на уста” нямат влияние само върху общности, които принудително си поставил в изолация или си им платил по 50 лева “на калпак”, за да гласуват, без да мислят. Което пък въобще да не ти хрумва, но този съвет няма общо с медиите, така че спирам дотук.

 

 

Оригинална публикация 

БХК: Медиите в България са машини за манипулация

www.dnes.dir.bg I 02.04.2014

Медиите в България през 2013 г. повече от всякога бяха ползвани като машини за манипулация, показва годишният доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК). Яна Бюрер Тавание от БХК обясни на пресконференция, че основните нарушения са в непрозрачната собственост и финансиране в медиите, ограничения плурализъм, намесата на собствениците в редакционната свобода, както и тежката автоцензура, предаде БТА.

"През 2013 г. сривът в свободата на изразяване в България продължи. Оплитането на икономически, политически интереси и медии се затегна до степен на почти тоталното задушаване на свободата на изразяване. Медиите повече от всякога бяха ползвани като машини за манипулация. Публикуването на лъжи с цел дадена личност да бъде смачкана или огромни групи хора да бъдат подведени е всекидневна практика без каквито и да било последици", пише в доклада.
 
В класацията на организацията "Репортери без граница" за медийна свобода България пропадна с 12 пункта и днес заема 100-то място (най-лошата й оценка досега). Сред останалите най-тежки и масови нарушения в правата на човека в България през 2013 г. са реформата на сектор "Сигурност", свръхупотребата на сила от правоприлагащите органи, свръхупотребата на СРС, нарушаване правата на бежанците и на децата. "Както и в минали години, сериозни проблеми има с правото на религиозна свобода на мюсюлманите, положението в затворите, независимостта на съдебната власт, дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства, жените, хората с увреждания и други уязвими категории граждани", коментира председателят на БХК Красимир Кънев.
 
Той определи като сериозно нарушение издигането на кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС.
Гледайки коментарите, става ясно, че хората в България не мислят. Не е важно, кой какво казва, важното е какво си мислят, че знаят. Значи според тези, които мразят БХК, медиите в БГ са едни обективни и чисти като планинска роса?? :)
 
Кънев каза, че през 2013-а е имало отслабване на публичния контрол върху органите за сигурността със засилване на правомощията на ДАНС, предаде БНР. Според него тази служба изпълнява функциите на тайна полиция.  Георги Тошев, адвокат към Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на БХК, коментира, че страната ни е направила сериозно отстъпление от стандартите за гарантиране на правото на убежище.
 
По думите му проблемът е, че през последните 20 години у нас не е бил изграден необходимият капацитет, за да се посрещне вълна от бежанци. "Най-голям е напредъкът в закриването на домове за деца", каза Антоанета Ненкова, изследовател в БХК.
 
Тя посочи обаче, че като слабо място в реформата на грижата за деца остава превенцията на изоставянето и разкриването на съпътстващи услуги, които да създадат подкрепяща среда за децата и семействата им.
 

Българските медии: лоши, жълти, подкупни

в. Черноморски фар, Бургас | 06.04.2011 

Сензацията и скандалът се изписват в България с главно С. Пред тях класическата журналистика е направо безсилна. Жълтото и комерсиалното бележат възход, а преплитането на интереси води до странни "любовни връзки". България пада в класациите за свобода на медиите, пише Българският хелзинкски комитет /БХК/ в годишния си доклад. Единствено жълтото отбелязва възход. Същевременно обаче вестници като "Уикенд", "Шок", "Шоу", "Галерия" и новопоявилият се "Торнадо" грубо погазват всички правила на журналистическата етика. Кои са причините? Правозащитниците са измерили чувствително намаляване на разследванията, проучванията и анализите. Според тях класическата журналистика отстъпва за сметка на сензациите, скандала и пиара. В преследване на рейтинг и тираж телевизии, радиа и преса все по-често залагат на комерсиалното, развлекателното и жълтото. През 2010 г. в България не се появиха силни обществени или просто сериозни медии, които да наследят спрелите RE:TV и Радио Франс Ентернасионал. А според "Репортери без граници" България, заедно с Гърция, е държавата с най-несвободни медии в Евросъюза.
Търговията с влияние е основен мотив за инвестиция в медийния бизнес, констатират авторите на анализа. Собственици основават или придобиват медии, за да ги използват в подкрепа на паралелни бизнеси. Инструмент за подкрепа на политици или, обратно, за натиск срещу тях -българските медии все по-често се оказват именно това. Примерите в доклада на БХК: свързваният с бившата барета Алексей Петров вестник "Галерия", медиите на Ирена Кръстева и новият играч на пазара "Торнадо". Възходът на жълтото и комерсиалното продължава, защото голяма част от собствениците имат интерес от по-масова аудитория – за да продават влияние. Все още малко се знае за реалната собственост на много медии. През 2010 г. имаше известно развитие, имаше и законодателни опити за повече прозрачност. Пак миналата година Красимир Гергов – към онзи момент само подозиран за съдружник е частната bTV – призна, че е имал и има участие в собствеността на телевизията. Гергов си отвори устата едва след като от медийния закон отпадна текст, който забраняваше на рекламни босове да притежават радио-и телевизионни канали. Промяната бе по настояване на ГЕРБ. Признанието на самия Гергов, че в продължение на десет години е нарушавал закона, скандално не доведе до никакви последствия, коментират от Българския хелзинкски комитет. Според оценка на "Фрийдъм хаус" българските журналисти "продължават да бъдат сплашвани, за да се защитят икономически, политически и криминални интереси: тези действия често остават безнаказани, което води до авто-цензура". Изследването на БХК добавя, че заради преплетените политически и икономически интереси преобладава безкритичното или прекомерно положително отношение на медиите към правителството и особено към премиера. И обратно: в края на 2010 г. държавата наложи глоба от 32 000 лева на "Икономедиа" АД (издател на "Капитал" и "Дневник") за разследвания на връзките между власт, пари и медии. Седмичникът "Капитал" разкри, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са на депозит в Корпоративна търговска банка, свързвана с "Нова българска медийна група".

Стр. 6

Корупция и журналистика

E-vestnik I Йордан МАТЕЕВ, Иван БАКАЛОВ I 8.03.2011

В България често се чуват мнения, че журналистите са корумпирани. (Точно както се чува и за представителите на всяка друга професия – съдии, митничари, политици, държавни служители, лекари, полицаи и т.н.). Оставям настрана проблема с генерализираните твърдения и се връщам на журналистите. Защо в условията на свободен медиен пазар обществото е недоволно от журналистиката, но въпреки това етичните стандарти на медиите продължават да са на относително ниско ниво спрямо медиите, с които обичаме да сравняваме – Guardian, Economist, New Work Times, Washington Post, Wall Street Journal?

Докато бях икономически редактор във в. “Капитал” често получавах запитвания от служители на PR компании за цената на една страница интервю във вестника, или за цената на т.нар. PR текст, тоест скрита за читателя реклама. Всеки път отговарях, че няма такава цена, защото не предлагаме такава услуга, ако искат реклама да се обадят на рекламния отдел, не на редакцията. PR специалистите оставаха много изненадани. Беше очевидно, че не са чували нещо подобно от други медии.

Преди няколко години когато бях главен редактор на българските издания на Economist от голяма PR компания ми се обадиха и поканиха журналист от медията на събитие на техен клиент в чужбина, който поема всички разходи за пътуването и престоя. Казаха, че канят общо 40 журналисти. Аз им обясних, че мога да приема поканата единствено ако те приемат, че нямам задължение да пиша статия, а ако пиша, нямам ангажимент да бъде положителна. Те отговориха, че ще ми се обадят допълнително. Когато се обадиха казаха, че за тяхно огромно съжаление местата вече са заети. Скоро след това в десетки медии имаше горе-долу една и съща позитивна статия за въпросния клиент, разбира се, без изрично да е посочено, че става дума за, на практика, платен текст.

Наскоро имах възможност да попитам какво правят във сп. Forbes (”Форбс”) при следния случай: банка кани журналист от медията на събитие в чужбина като покрива всички разходи; събитието е интересно и ще бъде полезно от журналистическа гледна точка. “Отхвърляме поканата”, каза без дори да се замисли Том Пост, един от двамата управляващи редактори на Forbes. Обясних му, че в България върхът на етиката е преди да се приеме поканата и двете страни да са наясно, че не се поемат никакви ангажименти за текста. Попитах го защо постъпват така и отговорът ме изненада още повече. Той не се позова на етичния им кодекс, нито каза, че така е морално, или че дължат това на читателите. Каза ми, че ако приемат поканата и това стане публична информация, читателите ще загубят доверието си в списанието, а в медиите доверието е най-важно, без доверие медията изчезва.

Тоест читателите на сп. Forbes биха наказали неетично поведение на медията и нейните журналисти. А сега да се замислим какъв ефект ще произведе излизането на подобна информация в България. Колко човека ще спрат да четат/гледат/слушат дадена медия, ако разберат за случай на неетично поведение? Според мен не много. Няма критична маса от българи, която да реагира и накаже неетичните медии. Дори напротив, много българи насърчават неетичната журналистика като четат/гледат/слушат медии, които са загърбили дори базисните етични стандарти, да не говорим за някакво световно ниво.

Това, което широката публика вероятно не знае е, че има журналисти, които от години се борят за повишаване на етичните стандарти в българската журналистиката, включително за отношенията между издателите и редакцията. Те са постигнали немалко успехи. Но тези журналисти не са много, защото каузата е много рискова – могат да останат без работа, или, най-малкото, да не получат повишение, защото са неудобни на шефовете и издателите. Трябва да си голям идеалист, много добър журналист и да си сигурен, че имаш добри алтернативи, ако си загубиш работата, за да поемеш този риск. При това с ясното съзнание, че може да се постигне само частичен успех и каузата е обречена на провал в общество, което не възнаграждава етичното поведение и не наказва корупцията. Затова повечето български журналисти и медии ще си останат корумпирани дотогава, докато обществото отхвърли корупцията в медиите не само на думи, но и чрез своето поведение.

Виж още текстове в блога на Йордан Матеев “Икономика на всичко

Допълнение от редактора – Няма къде да мърдаш, освен да смениш професията

Иван Бакалов

Колегата Матеев малко е видял в практиката си, защото е работил в “по-цивилизовани” издания. В повечето вестници положението е далеч по-трагично. Корупцията е на всички нива – от главния редактор до последния репортер.

Новият издател на вестниците “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов заяви неотдавна пред Нова телевизия:
“За мен категорично има корупция в медиите. Във ВАЦ-овата група аз не мога нищо конкретно да кажа, защото съм чувал слухове… Аз в никакъв случай не смятам, че в “24 часа” и “Труд” корупцията е повече отколкото в другите медии, даже напротив… Има я в минимална степен, но я има. Една от причините да купя тези медии е, че те се ползват с най-голямо доверие и при тях корупцията е най-малка. Плаща се например, ще ви дам пример, това е мое мнение, пиарите на някои известни чалга изпълнители плащат, за да се публикуват повече информации и факти за тях.
- А за някои известни чалга политици?
- Вероятно и за тях… Виновни са издателите, защото те трябва да гарантират свобода и добро заплащане, ако ги няма тях… журналистите започват… Всеки човек естествено се поддава на такова влияние, когато трябва да храни семейство и когато му правят неприлични предложения.”

Павлов се осмели да каже, че има корупция по отношение на чалга певиците (публикуване на пиар информации), но за политиците не се сети. А би трябвало да е наясно – от години е в политиката и медиите.

Всъщност най-големият проблем с медиите е точно политически. Те са най-ухажвани и притискани от политици, а не от чалга певици и музикални компании. Това, че банки, мобилни оператори, фирми правят покани за пътувания или поемат разноски за разни семинари по курорти, разни измислени събития с подаръци, не е нещо различно – има го и по света. Но в цивилизования свят има регламент – журналист, който пише за туризма, може да пътува на чужди разноски при ясни условия, журналист, който пише в еди каква си област може да приема подаръци до някаква минимална стойност, но не повече и без никакви ангажименти.

Тук няма регламент. Банки, фирми плащат на ръка да мине някое информе, или се спазаряват на високо ниво с главен редактор за някое интервю, за пиар публикации. Как се плаща това не е ясно. Цените са разтегливи. Може и да не е в брой. Преди години няколко главни редактори начело с Тошо Тошев ходиха в Лондон на мач на “Челси” по покана на един мобилен оператор. Без никакво смущение. Разбира се, за този мобилен оператор, галено наричан в интернет от потребителите Ментел, никой и лоша дума не написва във вестниците.

Но едно е да те покани туристическа фирма, друго е да те покани президентът или премиерът с правителствения самолет да летиш без пари до някоя далечна или близка страна “да отразиш” посещението. Пресаташето на Първанов например подбира внимателно журналистите и медиите за тикава посещения, според това кой как пише за президента. Когато Първанов отлетя на посещение за Южна Америка и се повреди самолета, се видя, че той е пълен с шефове от почти всички вестници и телевизии.
Пиар агенциите или пиар отделите на някои големи фирми дори не ухажват редакциите. Те просто се обаждат и казват – “Ще ви даваме по еди колко си лева на месец, на 5-о число плащаме, искаме по 1 страница пиар на месец. Ще си я разбием и на по-дребни новини.” И пращат едни скудоумни информации, в които, разбира се, са набъркани и фолкпевици и всякакви глупости, за да рекламират някакъв продукт. Уважаващо себе си издание не би пуснало. Ама те плащат. И понеже почти всички вестници са в недоимък, ги пускат. Лошото е, че такива глупости пускат и големи вестници, които не са опрели до такива дребни за тях пари. Една и съща идиотска новина обикаля всички вестници и дори списания – от жълтите, до тези с претенции за сериозност. Поне тези с претенциите да се постараят да измислят друг пиар, а не да пускат едно и също с останалите. Не. Карай, нали плащат.

Но най-страшен е черният пиар. В България разни бизнесмени, въобще икономическите среди, са се научили, че просто можеш да си платиш на един вестник, на еди коя си репортерка от телевизия, и той или тя ще ти реши проблема. Ще излезе изобличителна статия за някого, ще излъчат репортаж-разследване, ще пуснат очерняща новина. Преди години описах как се опитваха да ме корумпират, като бях зам.-главен редактор на в. “Новинар” (вижтук). Нищо не се е променило от тогава. Има вече случаи журналистки да си заработват по някое жилище с пиар публикации за някой политик, кмет. Любопитно четиво по темата е и интервюто с бившия зам.-главен редактор на в. “Труд” Николай Стефанов (виж тук - Николай Стефанов: Като откраднеш 10 милиона, 100 хил. ще дадеш на медиите да им запушиш устата).
Така в България се установи една плутокрация, която по-точно трябва да се нарече клептокрация. Крадат от обикновения човек (банки, мобилни оператори), или от държавата, или подкупват и взимат пари под масата (политици, хора от властта, чиновници), а медиите ги прикриват и обслужват. И всички крепят системата и си разпределят пари, а истината е стъпкана и окаляна, ако се опита някой да я каже, го изкарват корумпиран, лично заинтересован или просто луд. Да, има и луди, които постоянно съчиняват някакви конспиративни теории, и това е като допълнение в целия свински пейзаж.
Неотдавна гръмна скандалът с “Мадам В.”, която стана нарицателно. Много такива Мадам “В”, “Г”, “Д” и т. н. има в медиите. Няма и идея за някакво пречистване. Махането на двамата главни редактори на “Труд” и “24 часа” е своеобразно пускане на кръв, опит за промяна, но аз лично съм скептичен, че работата отива на по-добре.
Мадам В. се възпроизвежда. Духът вече е пуснат от бутилката. Утре на мястото на Мадам В. ще дойде друг журналист, некорумпиран. И при него ще се появи бизнесмен или някой политически брокер и ще каже – колко? Защото вече са научени да си плащат на някоя Мадам. И този, некорумпираният, ще се изкуши. Или ще изпадне в сложно положение, защото най-често такива “по-едри клиенти” на медиите идват с високи протекции – я от главния редактор, я от някой нависоко.

Корупцията в медиите е дълга приказка. Но не трябва да се обобщава. Медии и журналисти всякакви. Всеки си избира съдбата и как ще отговаря сам пред себе си.

Оригинална публикация

СБЖ: Медиите стъпват на пръсти край корупцията

в. Дума | Веселка ВЕНКОВА | 26.02.2011

"Журналисти срещу корупцията, за правова държава", бе темата на дискусията, организирана вчера от Съюза на българските журналисти и фондация "Фредрих Еберт". Председателят на УС на СБЖ Милен Вълков "хвърли" ръкавицата и обяви, че българските медии стъпват на пръсти покрай корупционните практики и се страхуват да пишат по темата.
Зам.-председателят на Комисията за борба с корупцията в 40-ото Народно събрание
Минчо Христов попита защо медиите не се интересуват от държавната субсидия за политическите сили – как и за какво се харчат тези пари, има ли финансов контрол в партиите, проследяват ли се дарителите и размера на даренията, които те са длъжни да публикуват.
Любомир Стефанов поиска да научи дали отношенията с крупните рекламодатели, публикуващи във всякакъв вид медии огромни рекламни материали, не са вид корупционна практика, щом по вълнуващи обществото въпроси, свързани с дейността им, не се пише. Цветко Цветков пък се заинтересува при разкриването на източниците на консултантските хонорари на вътрешния министър може ли да се приложи разбирането за "надделяващ обществен интерес".
Ръководителят на правния екип на програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов говори по темата "Журналистите и достъпът до информация" и даде примери за успешно ползване на Закона за достъп до обществена информация при журналистически разследвания.

Стр. 2

Глоба 20 000 лева за публикуване на корупционни схеми във вестник

БНР, Нещо повече | 2009-10-07

Водещ: Продължаваме с една вест, която уважаеми слушатели може би трябва да обясним кога става и какво е развитието и. Сега наш събеседник е Юлиана Методиева от Хелзинския комитет, здравей Юлиана.

Юлиана Методиева: Здравейте, радвам се да се чуем.

Водещ: Идеята е следната – само с няколко думи да обясним казуса – казуса е, че пазарджишкия вестник Виделина беше осъден на 20 000 лева за това, че е публикувал едно съобщение срещу определено семейство, което е имало корупционни практики, с една дума така да го обясня. Какво стана днес в парламента, наистина ли глобиха този вестник?

Юлиана Методиева: Това, което … само трябва пак леко да уточня, става дума не за съобщение, а много по-важното..

Водещ: Обява…

Юлиана Методиева: Читателско писмо. За вашите слушатели трябва да кажа, че читателско писмо – това е гласът на народа. В такъв смисъл посягането на вестник, който публикува читателско писмо разкриващ корупционни практики в Пазарджишките среди е наисина един невероятен казус и той представлява изключителна заплаха за свободата на словото, защото съдебните инстанции Пазарджишки окръжен съд и Пловдивски апелативен съед се произнесоха в полза на ищцата, т.н. ищца Соня Варникова, смятайки, че .. което също е невероятно, че редакцията на вестник Виделина е дала трибуна на читателят по силата на закона на (?), това е сложно но абсурдно, в смисъл, че вестника се явява възложител. Абсурдно е всичките вестникари, всичките медии, защото знаем, че вестника се бори за отзив на читателя по негова публикация и в случая е имало такъв, при това, което е още по-интересно, самата читателка, която се е подписала със своето име е от Лондон, тя е проявила желание и се е явила да даде своите показания пред съда. Те са протоколирани, но до тук с фактите. Сега да кажа какво е правното решение. След като измина този път на двете инстанции – пазарджишки и пловдивски, и двете инстанции се произнесоха в полза на ищцата, ние както разбирате граждански организации правозащитни и журналистически се застъпихме максимално за основанието на вестник Виделина да търси своите права, защото това би създало един много тежък прецедент при журналистите. Съгласете се, че ако се осъди вестник за читателско писмо, това ще даде като наказателен режим един прецедент, който ще плаши журналистите да вършат разследвания, тъй като за разследвания пък може да се гадае само какво ще бъде наказанието ако някой се почувства оклеветен…

Водещ: Редно е Юлиана да те попитам, понеже ние с вас говорим само на малки имена, за това и забравих фамилията ти, но редно е да те попитам до къде стига свободата на словото в България. Имаше големи проблеми, знае се, с главния редактор на "Frog news", следиш отблизо какво се случва със свободата на словото, имаме ново правителство, какво трява да се промени за да бъдем наистина по-свободни?

Юлиана Методиева: Ами мога да кажа за вашите слушатели, че днес на парламентарната комисия по медии всичките депутати от всичките политически партии бяха крайно изненадани от този казус и самата комисия парламентарна ще атакува пред инспектората на ВСС за мудност на действията, защото, забележете, колко страшно става. Този вестник, съдия изпълнител обискира редакцията и иззе имуществото, значи вестника не може вече да излиза. Парламентарната комисия каза днес единодушно, че те ще сезират… ще напишат писмо до инспектората, до ВСС с молба да се побърза с разглеждането от страна на ВКС, защото след 1 година чак ще гледа ВКС това дело. 1 година ние знаем, че няма да има такъв вестник. И сега свободата на словото разбира се, всичките депутати казаха и аз изразявам своето уважение към техния консенсус, че това е безпрецедентно и че ако ние позволиМ да се убие един вестник заради читателско писмо, то много горчиви дни ни чакат за разследващата журналистика. След побоя над Огнян Стефанов, за който вие много точно ми припомнихте, това е един следващ случай, който ще влезе в годишния доклад на Хелзинския комитет и на Международната организация Репортери без граница, с (?) тревога какво и как се случва в медийната среда у нас, след като съдилища на различни инстанции осъждат един вестник да спре, което означава на практика посегателство над свободата на журналситиката. И пак ще повторя за вашите слушатели – няма такъв казус в световната практика, ние ще отидем в Страсбург и ще осъдим България, казвам ние адвоката на вестник Виделина и Български хелзински комитет, защото в Страсбург ще спечелим делата от гледна точка на свободата на словото, което е гаранция за демократичното здраве на нашето общество. Но какво от това? След като журналистите ще бъдат сплашени. Не е добър ден за българската журналистика, г-н Прелезов, ако вашето предаване не помогне, както и парламентарната комисия,д а повлияем, разбира се (?), но да създадем обществен дебат около това. Не може с такива средства да се Унищожава свободното слово.

Водещ: Да, ние подкрепяме наистина борбата за свободното слово.