Движение с цензура

Capital.bg I Велина ГОСПОДИНОВА, Весислава АНТОНОВА I 16.11.2013

Въпреки че се представя за политик от нов тип, Николай Бареков не казва кой финансира движението му

Само преди няколко месеца продуцираният от TV7 и лично от тогавашния изпълнителен директор на медиата Николай Бареков скандал с фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди парламентарните избори не успя да разруши изборния процес, но определено повлия на резултата от вота в полза на сегашните управляващи партии БСП и ДПС. Без да е официално, това стана първата публична заявка на Николай Бареков за директно участие в политиката. Случващото се след това го потвърждава в пълна степен. И както тогава действията му направиха услуга на БСП, ДПС и интересите зад тях, така и сега първите му стъпки в политиката са подпомагани и финансирани от кръговете около Цветан Василев.

Всъщност, макар и в друг мащаб, Бареков само повтаря и доразвива един вече случил се модел в България.

Преди осем години една кабелна телевизия – СКАТ, се превърна в ракета носител за партия "Атака". Тя даваше ежедневно трибуна на националистическия лидер Волен Сидеров в негово авторско предаване и отразяваше всяка негова стъпка и проява на формацията му, което стана и причина за пръв път след демократичните промени националистическа партия да влезе в парламента. Същата телевизия за малко не успя и с втория си политически проект – този на собственика й Валери Симеонов. На партията му Национален фронт за спасение на България не достигнаха около 9 хиляди гласа на последните парламентарни избори, за да влезе в Народното събрание.

По стъпките на СКАТ

По модела на СКАТ и TV7 започна кампанията по налагането на новия политически проект "Николай Бареков". В средата на септември той обяви, че напуска поста на изпълнителен директор на трите телевизионни канала TВ7, NEWS7 и SUPER7 и влиза в политиката чрез движението си "България без цензура". Запази обаче едноименното си предаване в телевизията, което предаваше директно срещите му с гражданите от обиколката му из страната. Освен това Бареков продължава да ползва за трибуна и различните предавания на телевизията, където е чест гост. Заедно с това започна и масирана реклама на "България без цензура" в различни медии, а почти всяка негова проява се отразява от медиите, близки до Делян Пеевски и Цветан Василев, както и от не толкова близки, но приятелски вестници и телевизии. Както самият той се похвали в интервю за списание "Тема", него го отразяват всички: "Вестниците на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, отразява ме г-жа Венелина Гочева, отразява ме вестникът на г-н Батков, "Стандарт", отразяват ме "Преса" и "Тема", отразява ме цялата жълта преса. Отразяват ме пенсионерските вестници", изброява Бареков.

За разлика от кабелната телевизия СКАТ на Валери Симеонов политическият проект на Николай Бареков и TV7 изглежда много по-добре финансиран от компании, свързвани с банкера Цветан Василев. Въпреки че няма преки доказателства за свързаност на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка с ТВ7, преди време Василев се представяше като финансов консултант на стария собственик на канала. Новата роля, в която Василев позволява да го свързват с ТВ7, е като "инициатор на проекти" за медиата. Освен това по признанията на Бареков предаването "България без цензура", което в продължение на месец промотира едноименния му политически проект, се финансира от телевизията, а не от собствената компания на Бареков (пак по неговите твърдения) "Ноу фрейм медия България" АД, която прави всички външни продукции на медията. Рекламата за предаването по другите медии пък е минавала през фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ. При това договорите са се сключвали от името на TV7, а не от фирмата на Бареков. Схемата с финансирането на представянето на политическия проект на Бареков телевизия-фирма-телевизия се затваря от отразяването му в останалите медии – основно в "Монитор", "Телеграф" и сайтовете, чийто собственик е майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Те също имат кредити от КТБ.

Тази седмица Николай Бареков се опита да даде отговор на въпроса как финансира скъпата си кампания. Противоречивите му изказвания не дадоха отговор и оставиха много въпросителни.

Финансирам се сам

"Финансирам се сам", обяви Бареков в предаването на bTV "Нека говорят" миналата неделя. В него бившият изпълнителен директор на TV7 обясни, че за предаването му е имало договор между неговата компания "Ноу фрейм" и телевизията, като фирмата му е платила разходите по предаването "България без цензура". "Благодарение на компанията и на мои лични спестявания плащам първите офиси на движението "България без цензура" в страната", заяви Бареков. Той призна още и че се движи с охрана, за която "плащат той и движението", както и че той и движението поемат всичките разходи по пътуванията му из страната сега, след като проектът "България без цензура" приключи на 10 ноември. Бареков огласи и заплатата, която е получавал като изпълнителен директор на TV7 – 6 хиляди лева. Спомена и че причината да напусне bTV преди няколко години е именно компанията "Ноу фрейм медия", за чийто основател се обяви. Това обаче според документите в Търговския регистър не отговаря на истината. Дружеството "Ноу фрейм медия" АД е създадено през август 2009 г., когато Бареков напуска bTV, но като собственици в него фигурират регистрираната в Кипър офшорна фирма "Чикуитена холдингс лимитид", Виолета Сечкова и Иван Терзийски.

Не, плаща телевизията

В четвъртък Бареков излезе и с нова, коренно противоположна версия кой е платил разходите по пътуването на предаването му "България без цензура" в 24-те областни града. "Парите бяха дадени от TV7. Защото това е най-рейтинговото предаване в рамките на телевизията и тя направи своя избор да подкрепи този проект", каза Бареков в сутрешния блок на TV7. Пред "Капитал" той уточни, че е продал проекта за предаването, което се излъчваше от различни градове, на телевизията в пакет, като за последното предаване компанията се е отказала от продуцентска печалба, а самия Бареков – от хонорар.

Причината за преобръщането на бившия директор на TV7 беше разпратено до медиите съобщение от бившия собственик на компанията "Ноу фрейм медия България" АД Емил Кошлуков и Виолета Сечкова. В него двамата обясняват, че Николай Бареков никога не е притежавал дялове в дружеството, в което Сечкова и Кошлуков са съсобственици с дялове 45% към 55%.

Оказа се всъщност, че дружеството, за което Бареков говори, е със същото име. Разликата е само в една дума. Фирмата, чийто собственик твърди, че е бившият изпълнителен директор на TV7, се казва "Ноу фрейм медия България" АД. Тя е съвършено нова фирма, създадена през месец юли. В борда на директорите й влизат Емил Кошлуков, Антон Гугов и Татяна Стоянова. Месец по-късно Кошлуков прехвърля акциите си – 90% от дружеството, на Антон Гугов, който се води изпълнителен директор. В Търговския регистър обаче няма информация какво се е случило след това. Сега Николай Бареков заяви, че е придобил 90-те процента от акциите от Гугов. За останалите 10% казва: "Може да са собственост на известен журналист. Може да съм аз." Емил Кошлуков твърди, че след като си е продал акциите, е напуснал дружеството. И двете страни обаче казват, че новото дружество е придобило правата на продуцентската компания на Кошлуков "Ноу фрейм медия" АД, която правеше повечето външни продукции на TV7 и в други телевизии. Според изпълнителния директор Антон Гугов това са около 10 предавания, между които "Музикална академия", "Следващият моля", "Усещане за жена", "Искрено и лично", "Пред банята", "Бар код", "Комисията "Павлов", предаването на Иван Гарелов. Копродуцент е и на Иван и Андрей. Извън TV7 компанията е имала договори за предавания с bTV за "Големите загадки", но той вече е изтекъл, и с БНТ за предаването "Срещу новините", което продължава да се излъчва всяка събота.

Спорът между двете компании обаче е за марката и логото !no frame media. Те сега се ползват от компанията на Бареков абсолютно незаконно, защото се държат от фирмата на Кошлуков. Бившият изпълнителен директор на TV7 каза, че разговорите за покупка на марката и логото от страна на фирмата са пред финализиране. Пред "Капитал" изпълнителният директор Гугов уточни, че това най-вероятно ще стане до края на следващата седмица. Кошлуков потвърди за интерес от страна на компанията на Бареков да купи марката !no frame media, но уточни, че засега това е само заявено намерение. Добави обаче, че е склонен да я продаде, защото компанията му вече е напуснала продуцентския бизнес.

Една телевизия, една партия

Колко струва досега масираната кампания за старта на новия политически проект на Бареков е трудно да се сметне точно, но поне порядъкът е ясен. Изпълнителният директор на продуцентската компания Антон Гугов каза за "Капитал", че договорът между дружеството и телевизията е търговска тайна. За сумите, които Бареков е платил за турнето си, може да се съди по разходите, които се правят при подобни мероприятия. Според хора от бизнеса с организирането на събития бюджетът на проява на "България без цензура" в един град е между 30-35 хил. лв. Предаването беше в 24 областни центъра. В тази сметка влизат издръжката на екипа, който за този формат би трябвало да е поне от около 25 човека. Само за тях разходите за настаняване и храна са около 4-5 хил. лв. При това без хонорарите им. Изграждането на сцената с осветление, озвучаване, използването на дадено място за събитието (предаването обикновено полза централната част на градовете) също се заплаща. Сцена като тази за предаването "България без цензура" струва от порядъка на 12 хил. лв. Отделно се заплаща и такса за ползването на трасе за прякото излъчване на предаването. За подобни събития задължително се наема и охрана, която струва около 1000 лв. За турнето Бареков е имал договор с Нешка Робева, чиято трупа участва във всичките му прояви. Самата тя потвърди пред "Капитал", че има договор за турнето, но не разкри подробности на каква стойност е той. Според запознати в сектора, които са преговаряли с Робева за участие на трупата й в други прояви, хонорарът за едно тяхно участие е 5600 лв. Ако приемем, че разходите по турнето на Бареков само в един град са 35 хил. лв, общо за цялото представяне на политическия проект и в останалите градове би трябвало да са похарчени 840 хил. лв. Едва ли компанията му "Ню фрейм медия България" АД може да си позволи такава сума за близо тримесечното си съществуване. Още повече че според Бареков тя не разполага с техника, а тя се наема. Не притежава и студиа, а ползва такива под наем. "Имаме само автопарк с коли, с които пътуваме", каза Бареков пред "Капитал". А изпълнителният директор Антон Гугов уточни, че персоналът на компанията е от 30-40 човека, които работят на трудов договор.

По-трудно е да се изчисли колко струва рекламата на предаването "България без цензура", защото вестникарските карета, брошури и банери в сайтовете са купувани чрез медиа шопа "Пиеро 97". Един от директорите на сайтовете, в които има реклама на предаването, обясни, че договорът с него е бил сключен повече от месец преди старта на турнето и е бил офериран като "реклама на предаване, което тръгва по TV7". Едва когато рекламният банер е изпратен месец по-късно, той разбира, че рекламира "България без цензура". В органите на управление на дружеството "Пиеро 97" от август 2013 г. настъпи промяна, като беше вписан нов заместник-председател на съвета на директорите. Това породи съмнения, че във фирмата е влязъл нов собственик – КТБ, която е основен кредитор на "Пиеро 97МА". Това е една от схемите, по които Цветан Василев овладява фирмите, които вземат кредити от банката му. По подобен начин като кредитор и с представител в ръководството Василев реално има контрол върху доставчика на горива "Петрол" например.

Очевидно схемата на финансирането на началото на политическия проект на Николай Бареков чрез предаването "България без цензура" е следната – средствата са минавали първо през телевизията, зад която стои банкерът Цветан Василев, и след това са влизали в продуцентската компанията на Бареков, въпреки че предаването се води външна продукция. А и там засега собствеността не е съвсем ясна. Договорите за реклама е сключвала фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ

Пред "Капитал" Бареков заяви, че през януари следващата година ще регистрира новата си партия, чието име най-вероятно ще преповтаря името на движението му "България без цензура". Дотогава той възнамерява да прехвърли на друг собствеността си в компанията "Ноу фрейм медия България" АД. "Ще се опитам първо да продам дружеството на чужд инвеститор. Защото не искам от участието ми в него да се правят каквито и да е спекулации", заяви той.

Накратко, всички източници на финансиране на политическия проект на Николай Бареков (както и негови лични) могат да бъдат свързани с Цветан Василев. Той получава заплатата си от свързаната с него TV7. Мащабното турне в страната е платено от същата телевизия. Бившият водещ дори е получил през 2009 г. ипотечен кредит от КТБ, при положение че банката принципно не предлага такава услуга за физически лица.

Какъв е сценарият, написан за Бареков, е трудно да се отгатне отсега. Може би просто кукловодите са решили, че ще им е по-изгодно сами да си направят партия, отколкото да се разбират всеки път с тези на власт. Сигурното е в тази история обаче е, че бившият телевизионен водещ е поредната марионетка, издялкана набързо в часовете по политическо инженерство.

Оригинална публикация 

“Медия свят” се завръща на 25 април

Бургаски свободен университет I 25.04.2013

Най-емблематичното събитие за Центъра по хуманитарни науки – „Медия свят”, се завръща.

„Медия свят” има за цел да срещне студентите от специалностите Журналистика и Връзки с обществеността с утвърдени имена в журналистическата и пиар професии. Така изучаващите хуманитарни специалности могат да черпят опит и знания от действащи практици.
Специалните ни гости тази година са Емил Кошлуков – телевизионен водещ в ТВ7, известен с предаванията „Факторът Кошлуков” и „България гледа” и Александър Урумов, който ръководи звено „Връзки с обществеността” в Българската народна банка (БНБ).
Елате на 25 април от 14:00 часа в зала 208, за да се срещнете с тях и да се поучите от техния опит.
Емил Кошлуков ще се опита да обясни връзката между гражданското общество, медиите и политиците. Александър Урумов ще представи на студентите кои са стабилните банки и какво е кризисно мислене, за да могат те да определят ролята на корпоративния пиар.

Оригинална публикация

Разговор с Николай Бареков, директор Новини и актуални предавания в ТВ7

ТВ7, Факторът Кошлуков | 05.01.2013

Тема: Медиен натиск от правителството, новите медийни проекти
Гост: Николай Бареков, изпълнителен директор на ТВ7

Водещ: Дами и господа, тук вече е Николай Бареков, изпълнителен директор на ТВ7. Добър ден казвам.
Николай Бареков: Добър ден.
Водещ: Преди малко беше г-н Станишев гост в студиото. Той неколкократно заяви, че има медиен натиск, цензура върху медиите от страна на правителството на ГЕРБ. Искам да ви попитам като директор на телевизия – има ли такъв натиск?
Николай Бареков: Аз само да добавя, че съм изпълнителен директор и на канала ББТ, който става Нюз7 от средата на тази година.
Водещ: За това ще поговорим след малко – за новия проект.
Николай Бареков: Той ще се занимава основно с продуцирането и производството на новини в реално време. Ами, г-н Кошлуков, от 9 часа съм загледал вашето предаване тази сутрин. Аз видях, че два часа в национален ефир лидерите на БСП правиха откровена агитация от ефира на ТВ7.
Водещ: И аз не виждам къде е цензурата.
Николай Бареков: Първо Илияна Йотова, която не ви даде думата в продължение на един час, след това г-н Станишев, който още един час откара в нашето предаване. Изключително нелепо просто стоят тези обвинения на г-н Станишев на фона на фактите, които самото ви предаване показа. Още една, така, доста интересна подробност – г-жа Йотова намекна за някакъв бойкот на референдума от страна на закона, ЦИК. Аз не знам, тя предимно в Брюксел живее напоследък. Но мога да ви кажа, че и като директор на новините, заедно с г-жа Жени Павлова, и като изпълнителен директор, ние водихме разговори с ЦИК и бяхме под натиска на ЦИК откровено големите телевизии да провеждат агитация в полза на референдума. Нали разбирате, че този референдум, който сега ще се състои на 27 януари е вот за и против Сергей Станишев. Ако Станишев загуби този референдум, г-н Първанов излиза на сцената и ще го покани да си ходи още преди изборите, независимо дали г-н Станишев в момента е лидер на европейските социалисти. Откъде накъде националните телевизии ще правят агитация в полза на референдума. Референдумът сам по себе си е иницииран от БСП, въпреки че ГЕРБ се приши към този референдум. За обществото не е тайна, че той беше …
Водещ: Подписката е събирана от БСП, така е.
Николай Бареков: И ако този референдум бъде успешен, изцяло заслугата ще бъде на г-н Станишев и на БСП. Ако той бъде неуспешен, естествено те ще загубят. Какво обаче означава неуспешен? Ами, ако не се явят необходимия брой хора да гласуват пред урните, БСП откровено ще бъде в много нелепа ситуация. Защото, нали, проглушиха ушите на обществото колко е важно да има референдум точно по тези въпроси. И откъде накъде националните телевизии ще агитират в полза на социалистическата партия? Ок, аз съм съгласен с това. Но да излезе тук г-жа Йотова и да говори тези откровени лъжи в национален ефир и да обижда. Аз искам да говоря тук и като журналист. Не могат да се нападат по този начин големите телевизии в България. Това са големи, частни мастодонти. Не само ТВ7. И бТВ, и Нова телевизия, да не говорим държавният канал БНТ, който все пак в условията на някакъв така обществен регулатор също работи като независима медия, да не говорим колко вестници се нароиха напоследък, колко жълта преса има. Къде го видяха този натиск?
Водещ: Защо, според вас, твърдят, че има такава цензура?
Николай Бареков: Ами, защото така е удобно на г-н Станишев. Така е удобно. Когато твоите тези не намират прием сред хората, когато хората не ти вярват, когато ти си дискредитиран в политиката, и това не се отнася нито само за сегашните управляващи, нито само за предишните, това са отнася и за по-предишните и за още по-предишните. Между другото уникална е днешната ситуация в България – наистина настоящият премиер да се радва, че има срещу себе си подобни опоненти. Никога не е било толкова, как да кажа, безпомощно опозиционното говорене в страната.
Водещ: За мен също е чудна тази критика. Например, във Фактора никога не е идвал вицепремиерът, никога не е стъпвал. Вицепремиер на управляващите.
Николай Бареков: Аз само ще добавя, че г-н Дянков въобще не е стъпил в нашата телевизия.
Водещ: Нито пък, при мен не е стъпил и Цветанов.
Николай Бареков: Къде бяха БСП, когато ТВ7 разследваше корупцията сред днешните управляващи? Когато ТВ7 разобличи вдигането по изкуствен начин на цените на лекарствата, къде бяха те, когато уличихме министъра на икономика Трайчо Трайков и той беше осъден заради нашето разследване в конфликт на интереси, къде са, сега се обадиха всъщност за дюните в Несебър. Но вие видяхте снощи къде се, така, буквално беше нападнат в кабинета му премиерът Борисов от Диляна Гайтанджиева, за да отговори на въпросите. Защото там се оказа, че е имало мащабна схема, за която наистина трябва да се поднесат отговори в обществото.
Водещ: Тези обвинения за цензура вие не ги приемате категорично, като директор на телевизията?
Николай Бареков: Думата не ги приемам е много малка. Аз съм вече възмутен, че г-н Станишев, г-жа Йотова и много, така, политици от БСП повтарят думите на Алексей Петров и на групата около Октопода. Много добре знаете от къде тръгна цялата тази истерия – това тръгна от един вестник, от едно радио. В момента г-н Станишев, наистина го казвам с болка, защото аз уважавам този политик, той постигна страшно много. Той е лидер на европейските социалисти. Което, как да ви кажа, във Франция и в Англия почти нищо не означава. Но за цяла Европа останала, за малките държави, за средните държави в ЕС г-н Станишев е един лидер, той е лидер от световна величина. И наистина съжалявам, че той стига до положението да се превръща в говорител на Октопода и на Алексей Петров.
Водещ: Добре. Да ви попитам от днешна гледна точка, как виждате предстоящите избори? Говорихме и за това. Едни от обвиненията на БСП към управляващите за Изборния кодекс, за евентуални нечестности в изборите, за несправедлив, нечестен, несвободен вот.
Николай Бареков: Какъв е проблемът в Изборния кодекс?
Водещ: Твърдят, че препоръките на ЕК не са зачетени, че има разписани разпоредби, които поставят под съмнение примерно липсата на копие от протоколите от секционните комисии, няма да се дават на представители на опозиционни партии и ред други неща, които се приемат, което ги кара да смятат, че ще бъдат фалшифицирани. Това е една от тезите на БСП и г-н Станишев…
Николай Бареков: Добре, ние ще ги подкрепим. Ако те се притесняват, че изборите ще бъдат фалшифицирани, аз мисля, че няма българска медия, която да не ги подкрепи. Още повече, ние в ТВ7 и сега в новия канал – в Нюз7, ние живеем от това. За нас изборите са голямо маркетингово, голямо събитие, от което ние се надяваме да покажем целия си потенциал пред обществото. Ние имаме интерес да осветлим всяко кътче от тези избори. Ние сме единствената телевизия, две телевизии, които разполагат с дигитален петеес. Той предава с 12, с 24 камери, включително. Заедно с тази машина ние ще обиколим цялата страна, ще покажем всички дебати, във всички градове.
Водещ: Както винаги ТВ7 го е правила.
Николай Бареков: Ама това е нашият бизнес… Нашите репортери ще разследват във всеки един малък град на страната. Нека г-н Станишев да прати своите политици до Диляна Гайтанджиева, до Моника Гаджанова, до Диана Радева, до всички, до Ина Пелева, до всички наши политически репортери, до Таня Иванова, до Веропника Чанева. Те ще бъдат из цялата страна. И те да говорят, да говорят цял ден.
Водещ: Вижте какъв въпрос имаме от Фейсбук. Нека да го пуснем. Г-н Бареков, ако още веднъж г-н Кошлуков спретне подобно предаване, свалете го от ефир.
Николай Бареков: А защо да го сваляме от ефир?
Водещ: Ами, защото … даваме думата на опозицията.
Николай Бареков: Дава ли си сметка господинът, че ТВ7 е единствената българска телевизия, която за последните три години не се е разделила с нито един водещ и с нито един репортер.
Водещ: И сега отиваме в тази посока. Напротив, ТВ7 добавя нови водещи, добавя нови продукции. Кажете ми, какви са плановете и на 7нюз, новата телевизия .. ББТ, и на ТВ7 за тази година? Кои са хората, които идват, новите лица, новите водещи, новите предавания?
Николай Бареков: Ами, много са. Как да кажа, сега, няма да звучи много колегиално. Но почти, така, топ лицата на Нова телевизия вече се прехвърлиха при нас. След малко ми предстои работна среща с Любен Дилов – син, с Иван и Андрей, които са част вече от нашия екип. Утре даваме пресконференция голяма, на която ще представим новите лица на двата канала, една част от новите лица. Видяхте, преди малко вървяха дори реклами. Мая Костадинова от бТВ, Вито Саръиванов, което е емблематично лице на Нова телевизия, ще бъдат от утре, от понеделник сутрин нашите водещи на сутрешния блок. Валя Войкова, емблематичен новинар български, минала през БНТ, дълги години в бТВ идва в нашия ефир като водещ на централната новинарска емисия в Нюз7. Там ще бъде заедно с друго емблематично лице, което, така, грееше от нашия ефир – Миа Сантова. Това са новинари, които са безспорни авторитети.
Водещ: Популярни и обичани от зрителите, и от публиката.
Николай Бареков: И хора, на които обществото вярва. Заедно с Юлия Манолова, заедно с Георги Налбантов. Разбира се, цялата съботно-неделна програма на Нова телевизия, така взеха решение колегите, така го направиха се премести в нашия ефир. Не е тайна, че от доста време, откакто вие, г-н Кошлуков, се появихте на екран и ви подкрепи г-жа Люба Кулезич, съботно-неделната програма на ТВ7 стана лидер на този уикенд телевизионен пазар. Сега ще имате сериозна подкрепа в следобедните часове, където всъщност идва Станция Нова.
Водещ: Още един въпрос – спорът с Булсатком. И ТВ7 имаше своите неразбории с Булсатком, и бТВ. Как ще бъде разрешен? Много от зрителите се питат какво ще стане тази година? Спря се излъчването на определени телевизии. Каква е ситуацията?
Николай Бареков: Спря се, защото изтече договорът с Булсатком на 31 декември 2012 г. На добра воля ТВ7 остана да излъчва и през 2013 г. за абонатите на Булсатком. Това, което мога да кажа е, че разговорите продължават. Решаващата част на тези разговори ще се проведе другата седмица. Колегите от Булсатком вече бяха тук при мен на територията на телевизията, заедно с другия изпълнителен директор – г-жа Десислава Тошева, заедно с юридическия екип на телевизията. Ние обсъдихме проблемите, които имаме помежду си и предложихме нашите условия, при които може да бъде подписан договорът за следващата 2013 г. Тя е ключова година.
Водещ: Да са спокойни зрителите, че най-вероятно ще бъде излъчвана ТВ7 по Булсатком?
Николай Бареков: Ами, нашите условия са ясни. Ние първо искаме да ни се плаща справедлива цена от колегите. Второ, искаме тази цена да бъде формирана на абонат на Булсатком, а не просто ей така на някаква хипотетична основа в някакво имагинерно пространство. Другата седмица е решаваща за нашите преговори. Това е истината. Ако нещата се развият благоприятно, аз ще бъда доволен, защото Булсатком са нещо като монополисти на сателитния пазар. Паралелно с това вървят разговорите и с другите големи сателитни оператори – Виваком, Близу.
Водещ: А какво ще представлява новата новинарска телевизия? Вие преговаряте със Си Ен Ен, разговорите се водят. Тя ще бъде франчайз, ще бъде по модел и по образец на Си Ен Ен направена. Разкажете малко повече?
Николай Бареков: Много точен въпрос, защото е хубаво да се въведе малко яснота в публичното пространство. Разговорите и преговорите със Си Ен Ен отдавна приключиха. Те продължиха не малко време, но приключиха на 6 декември с подписването на договора в Лондон между мен и между президента на Си Ен Ен Интернешънъл. Тук в първата половина на 2013 г. ще възникне първият по рода си афелиран канал на Си Ен Ен в Източна Европа. Ние сме най-големият афилиейт на Си Ен Ен в Източна Европа. Употребявам тази чуждица, защото тя няма адекватен превод на български език. Затова съм коректен към колегите от Си Ен Ен. Ние ще правим канал, той ще бъде новинарски, но няма да бъде такъв канал, че в 24 часа от денонощието всеки ден да се излъчват само новини. Поради простата причина, че България е малка държава. Ние нямаме толкова голям обем от новини. Не дай си Боже, ако станат големи събития в България, ако имаме новини като изборите, като референдума, ние ще предаваме 24 часа в денонощието. Ние имаме този потенциал. Над 150 новинари, обучени работят в нашата телевизия. Ние можем да предаваме едновременно от 20-30 точки в цялата страна. Можем да ползваме всички студиа на Си Ен Ен в света, плюс техните точки, които те са изградили.
Водещ: Това означава ли, че авторите на Си Ен Ен, коментаторите на Си Ен Ен, материалите на Си Ен Ен ще бъдат предоставени на новия канал?
Николай Бареков: Категорично да. Когато ние имаме нужда, ще можем да използваме техни емблематични лица и коментатори за нашите рубрики, за нашите ексклузивни събития. Виждате, че наши репортери вече се включват и предават за Си Ен Ен, когато има горещи точки в България, също така ние ще имаме ексклузивното право да предаваме програми на Си Ен Ен в нашата телевизия. Те могат да бъдат между един, могат да бъдат и два часа на ден, в зависимост от подбора на програмния съвет. Телевизията ще си има своя програмна дирекция, тя ще решава кое е добре да се предава в този момент и кое няма да представлява интерес за българските зрители.
Водещ: По футболния скандал какво е развитието? Телевиозионните права за излчъване на български футбол в родния ефир бяха поставени под проблем. Има ли развитие по скандала с Футбол Про медиа, която държи ТВ правата на А група?
Николай Бареков: Ами, аз имах среща, сами ме потърсиха няколко президенти на български футболни клубове, които същевременно са и в ръководството на БФС. Те са крайно недоволни от начина, по който протече първата половина на първенството. Първо, то се игра на тъмно десет кръга, след това г-н Домусчиев успя да направи някаква еквалибристика и следващите пет кръга първенството се игра, хайде да не кажа на тъмно, но полу на тъмно и на сянка, защото се предаваше по кабелен оператор с една или две камери, което на практика не е нищо. Не се предаваха всичките мачове, предаваха са по мач – два на кръг. Ние имаме оферта, която сме сложили на масата обаче към футболните клубове, защото те са всъщност първоначалният носител на правата.
Водещ: Не Футболния съюз.
Николай Бареков: Футболният съюз разполага с правата, но той трябва да се съобразява с футболните клубове. Първо се оказа, че най-вероятно няма подписан договор между БФС и тази фирма, която току-що вие нарекохте.
Водещ: Футбол Про медиа.
Николай Бареков: Така. Този договор никога не е видян, никога не е показан. На една смешна пресконференция Боби Михайлов, чийто име между другото е забъркано сега в грандиозния скандал с несебърските дюни.
Водещ: Да, тъст му се оказа, че ги е купил.
Николай Бареков: Много ми е интересно как точно се оказа това.
Водещ: На мен също.
Николай Бареков: Мога ли да добавя още един малък, така…
Водещ: Разбира се.
Николай Бареков: Малък акцент към пейзажа. Боби Михайлов е президент на БФС, а кметът на Несебър Николай Димитров, познайте, е член на Изпълкома на БФС. Аз нищо не искам да кажа, разбирате ли. Просто дълбоко в себе си и моите знания като журналист…
Водещ: А тъст му купи дюните и …
Николай Бареков: Точно така. … сочи, че тук става въпрос за една грандиозна схема, до която рано или късно ще стигнат журналистите. Ето, Диляна Гайтанджиева, видяхте, откри още няколко сделки. Лошата новина за Михайлов и за останалите е, че Диляна Гайтанджиева днес пак заминава за Несебър и ще остане там, докато всичко това светне, докато се види какво точно се крие под тези дюни. Така, на тази пресконференция Михайлов не показа договор на БФС. Вие нали знаете, че по устав на БФС, когато става въпрос за такива крупни сделки за милиони левове трябва да се произнесе и Изпълкома. Изпълкома не се е произнасял по тази сделка за футболните права. И това ми го разказаха няколко президенти на футболни клубове, които са в ръководството на БФС. Това са сериозни хора, които дават милиони всяка година за издръжка на футбол в България и страшно много се вълнуват къде отиват техните пари и как могат да си възвърнат част от парите. Нашето предложение какво е? Ако БФС и клубовете наистина, след като ни потърсиха на няколко пъти вече, са готови, ние като телевизия разполагаме с достатъчно маркетингова и техническа мощ да предаваме не по един, а минимум по четири – по пет мача на кръг, да го правим с 12, с 20, с 24 камери, когато се налага. Сега примерно мачът да речем Калиакра – Ботев Враца можем да го предаваме и с 12 камери. Левски и ЦСКА, Ботев и Локо Пловдив съответно ще го предаваме с 24 камери. Ще опаковаме продукта, ще го направим привлекателен за зрителите. Но искаме да седнем, да говорим за дългосрочно партньорство. Това, което в момента направиха г-н Домусчиев е крайно несериозно – на ви тук едни 2 млн., ще ги вземем правата до 15 март, после вече ще видим какво ще правим, да спасим положението. Не. Ние говорим за дългосрочно партньорство. Телевизията може да се ангажира да бъде партньор на футбола в България за три, за четири, за пет години.
Водещ: Има такива разговори вече?
Николай Бареков: С клубовете, които сами ме търсят. Нито ме е търсил г-н Михайлов, нито съм му виждал белите очи от много време, нито ме е търсил някой фактор в БФС. Като изключим г-н Домусчиев, всички клубове намериха начин да разговарят с мен и да ми кажат, че не желаят по никакъв начин да продължават тази сага с правата, така както е …
Водещ: Очакваме и това развитие.
Николай Бареков: А най-интересното вие видяхте. Г-н Батков се оказа, че не е подписвал декларацията, която пусна Домусчиев срещу мен и срещу телевизията. А неговото име стоеше долу под самата декларация.
Водещ: Документна измама.
Николай Бареков: Те са съдружници във фирмата, да се оправят помежду си. Но това, което искам да кажа е, че ние приемаме само разговори, ако с нас седнат легитимни субекти и говорим за дългосрочно партньорство и сътрудничество. И давам примера с волейбола. Ние държим правата за волейбола в България през 2013 г. Ще предаваме Световната лига, ще предаваме Европейското първенство по волейбол за мъже и за жени. Искам футболът да погледне как точно ТВ7 и Нюз7 ще предават волейболните национали в България, за да разберат искат ли такъв маркетинг на своя продукт или не искат.
Водещ: Очакваме да видим. Да пожелаем успех през 2013 и на ТВ7 и на 7нюз, и на двете телевизии.
Николай Бареков: Както и на вас, г-н Кошлуков, като публицист. Защото на практика вие, Люба Кулезич, хора като мен ще изнесем изборната кампания. Вие ще правите публицистиката на тази телевизия и ще бъдете отговорни за свободата на словото. Защото, знаете ли, в Наръчника на Си Ен ЕН, който е много прост, той се нарича Наръчник на редактора. Този наръчник беше приет вече като устав на новинаря в ТВ7. Там има нещо много интересно. Там хора извън новините, тоест извън директора на новините, се наричат обслужващ персонал. Тоест в един момент, когато моето битие се промени малко, аз станах част от обслужващия персонал на тази телевизия. Там новинарите, редакторите, водещи – те работят независимо от изпълнителните директори, от рекламните отдели на телевизията. Много е просто. Ние приехме тези правила.
Водещ: На мен също ми е странна тази история с цензурата. Защото специално в това предаване БСП винаги е имало представители, както и други опозиционни партии.
Никола Бареков: Аз мисля, че днес откровено прекалихме с представителите на БСП, защото първите два часа те буквално не спряха да говорят.
Водещ: И да се оплачат точно тук, че няма свобода на словото, не знам какви са аргументите в тази посока. Според мен, е несериозна.
Николай Бареков: Политически, г-н Кошлуков. Вие сте, така, Факторът Кошлуков. Много добре знаете какво означава.
Водещ: И според мен е абсолютно несериозно. Но ще продължим напред. Благодаря ви за това гостуване, г-н Бареков.
Николай Бареков: Благодаря и аз.         

 

Кошлуков с награда за телевизионна журналистика

в. Дума | 18.06.2012

С награда от 15 000 лв. си тръгна Емил Кошлуков от вторите годишни награди за телевизионна журналистика "Св. Влас". Той бе отличен от журито заради "компетентността на неговите предавания и за това, че е запазил обективност в условията на изострена медийна ситуация".
Учредители на надпреварата са 11 журналисти и интелектуалци, сред които Иван Гарелов, Георги Лозанов, Петко Бочаров, проф. Ивайло Знеполски, директорът на Народния театър Павел Васев, Любен Дилов-син, композиторът Стефан Димитров и др.
Представители на БНТ взеха 2 допълнителни отличия. Мария Чернева грабна специалната награда, учредена от един спонсорите, за репортажа си в "По света и у нас" "Прилепите срещу непобедимите". Като мотив журито изтъкна, че материалът й е спомогнал за формирането на силна гражданска позиция.
Финансов стимул от 5000 лв. за млад и проспериращ журналист получи Росен Цветков, чийто репортаж за купуването на гласове в Несебър на последните избори е впечатлил журито. Той заяви, че ще дари сума за лечението на колежката си Валентина Крушкина, която се бори с тежко заболяване.

Стр. 5

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 31.03.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 31.03.2012 

Журналистика или лобистика

Водещ:Журналистика или лобистика – чии е този избор? Честни и открити отношения, това според премиера е цената на отстъпката от 11% в цената на газа. За поредна седмица водещите новини са на ръба на скандала. Пролича ли си в медиите кой за какво лобира? Обвиняват ли хората в лобизъм медиите, и ако да, имат ли основание? Къде е границата между личната позиция на журналистите и елементите на лобизъм. Стана ли ясна цената на енергийните проекти или поне отказа от някои енергийни проекти? Според вестникарските заглавия днес картината е такава. „Стандарт”: „Москва преглътна АЕЦ "Белене", плащаме само 180 млн. Газът поевтинява с 11%”. В. „Монитор”: „Преговорите в Москва – приятелски и конструктивни. Руският газ по-евтин с 11% от април.” Неутрално заглавия избира „Новинар”: "Газпром" сваля цената на газа за България с 11%”. В. „Труд”: „По-евтин руски газ с 11% от април. Корекцията ще важи за 9 месеца” – уточнява в. „Труд”. "Газпром" склони да намали цената на газа с 11%. Русия ще се включи в трансформацията на проекта „Белене” – допълва днес в. „Сега”. Москва обещала да свали с малко над 11% цената на газа, прогнозира „24 часа”. Русия ни намалява с над 11% цената на газа, отчита в. „Дума. Още в изданието днес, интервюто на Велислава Дърева с проф. Калин Янакиев по повод конфликта на енориаши от руското преддверие в София, съпредстоятеля игумен Филип, е било свалено от страницата на електронната медия аргументи след външна намеса (?). В двете части на материала проф. Калин Янакиев разказва за проблемите в енорията на руския храм „Св. Николай” и за връзките на предстоятеля с олигарси и организация с бизнес интереси. Лобизъм, дребнотемие или има ли шанс журналистиката пред лобистиката – в студиото вече са Велислава Дърева и Емил Кошлуков. Какво е бъдещето на вестниците в цифровата ера и защо Фейсбук заговори за новата книга на Иван Михалев също ще научим днес. Чуйте в началото и заглавията на медийните новини, за да разберете защо Марк Томсън след 8 години напуска поста на генерален директор на Би Би Си, защо евродепутатите призовават за по-добро отношение към журналистите в Турция. Потенциални заплахи за свободата на словото или нов модел за развитие на медиите идва от промените в новия медиен закон за обществените медии в Киргизстан и новия закон за медиите в Казахстан.
Заедно с Велислава Дърева и Емил Кошлуков прочетохме вестникарските акценти за енергийните новини, които са водещи и днес. Имате ли усещането за лобизъм и чий е той? Добър ден на Велислава Дърева първо!
Велислава Дърева:Най-напред искам да направя една малка корекция към анонса. Не преддверие, а подворие.
Водещ:Да.
Велислава Дърева:И не съветска, а светска организация. Дали има лобизъм от страна на вестниците? Най-напред трябва да говорим за това дали изобщо имаме право напоследък да говорим за медии, тъй като ние говорим напоследък единствено и само за корпоративни интереси и за корпорации. В България, за наше съжаление, вече няма медии. Има феодии, има корпорации, има империи медийни, но трудно говорим за медии, което е най-трагично. Някога, примерно, хайде, така, имаше едни израз, който за мен е много важен, казваше се, че всеки вестник прилича на своя главен редактор и всички главни редактори се знаеха. Ако сега попитаме нашите слушатели кои са главните редактори на пет български вестника, те няма да могат да ви кажат, но те ще кажат кои са собствениците на тези вестници. Затова и на този изблик, а този сблъсък на корпоративни интереси го видяхме съвсем наскоро, цялата тази история с лекарствата, със „Софарма” и прочие. Тук аз мога много дълго да говоря на тази тема. Но ще кажа само, за да не се увличам, ако едната група медии беше собственост на Огнян Донев, а не на Дилян Пеевски, говоря за вашата телевизия, ако ТВ7 беше собственост на Огнян Донев, тази телевизия щеше да защитава с пълна сила „Софарма”, а вестникът, който щеше да пише срещу „Софарма” щеше да се казва в. „Труд”. И сега обратното, и после обратното щеше да стане. И в единия, и в другия случай няма никакво значение какво мислят журналистите, защото аз съм убедена, че почтените журналисти и от едната, и от другата медийна империя са възмутени едните от поведението на Бареков, а другите от бруталното мародерство на Огнян Донев.
Водещ:Да обърнем сега монетата с Емил Кошлуков. Г-н Кошлуков, защо толкова много западни вестници, и зад Океана и в Западна Европа фалираха? Защото кризата по един и същи начин се отразява и на двете места, тя не е различна.
Емил Кошлуков:…рекламния пазар предполагам, вестникът е скъпо удоволствие, печатният. Но наблюдаваме сблъсъка между интернет медиите и старите печатни медии. Този сблъсък ще се развива. Само да ви припомня, че в Америка още преди години рекламата в интернет задмина по обем рекламата в списанията. Това беше още 2005-2006 г., като обороти, преди 7-8 години. И тенденцията се развива, нараства. Говорим за списания, които, знаете, гледали сте, лъскави, огромни страници, най-скъпи, най-престижни стоки, скъпа реклама не можаха да направят оборот. Тези вестници, които успяха да направят смесените платформи, крос медиите, да излязат и в електронен вариант, запазиха позициите и присъствието си. Мога да дам международни примери много. Тези вестници, които не разбраха, за съжаление, в България това е валидно почти за всички, че там е бъдещето, че ще се наложи да работят с интернет, и не успяха да се впишат в новата среда, закъсват. Тиражите падат и читателите им намаляват. Това е естествено развитие. Човек, компютърът вече стана мястото на социален живот, то не е устройство, както си го представяме, че вместо писалка имаш компютър, вместо пишеща машина клавиатура, вместо екран монитор. Не, вече не е уред, то е идеология. Това, което не разбират според мене медиите в България и партиите, въобще като говорим за каналите за комуникация, това е, че интернет се превръща от способ в идеология. Те искат да седят там по-младите хора, те държат така да общуват, развиват, като гледате тези емот икони, развиват други речеви способи, друга графика, това (…), което се чува, то не е просто съкращение, то е начин на изразяване, то е друга емоция. Развива се една нова среда на общуване, появи се едно голям о кафене световно, в което другите викат, абе какво да ходим там, много са прости, дай да си идем в нашето на журналистите и на писателите.
Водещ:Как беше, третата държава в света.
Емил Кошлуков:Фейсбук и т.н. И ако медиите започнат да правят крос платформите, ако започнат да интегрират интернет, не просто да излизат в интернет, а да го интегрират в себе си, ако започнат да ползват всичките възможности за интернет маркетинг на своите издания, те ще преодолеят това. Книгите умират, само да припомня, че като излезе касетата, умираха виниловите плочи и грамофоните. Е, крепат още, но ги има.”Video will kill the radio”, да ви припомня тази песен, знаете я добре. Оказа се, че радиото не е умряло, видеото не го уби.
Водещ:Не, телевизията киното щеше да убие.
Емил Кошлуков:Да, мисля, че и слуховете за тази смърт са преувеличени малко, на печатните издания, но…
Водещ:Преувеличени ли са обаче слуховете за лобизъм в журналистиката?
Емил Кошлуков:Е, лобизъм има със сигурност. Собствениците, големите корпорации естествено, че защитават корпоративните си интереси. Мога да ви дам пример, световен, най-близък до нас, когато Мърдок го хванаха в Англия, че е подслушвал от принцове и кралици до хора с убити деца, стана мега скандал с таблоида му, разследва се, парламентарни комисии, той продължава този скандал, още не е приключил, тежка империя върху „Нюз корп.”, върху неговата фирма, тежък удар. „Фокс”, която е една от много влиятелните телевизии в Америка, „Фокс нюз”, собственост на Мърдок, дясна, категорично прорепубликанска, антидемократична, псува Обама от сутрин до вечер, телевизия с позиция, тя е в определена сфера, тя доставя, грижи се за нуждите на определена публика. Информационна е, те имат и други канали „Фокс”, информационна е, новинарска е, но си казва, имаме страна по темите. Да, десни сме, да, не харесваме тези промени на Обама, не харесваме тази здравна реформа, искаме си по този начин Америка.
Водещ:И като допълнение Мърдок беше първият, който говореше за платен достъп до медиите, за платено съдържание.
Емил Кошлуков:И когато стана скандалът с Мърдок, „Фокс” бяха в много тежка ситуация как да отразят скандала. Излязоха лафове, защото следя американската преса, (…) като журналистите във „Фокс”, когато коментира Мърдок, нали, няма какво да кажеш. Опитаха се да го избегнат, почти го пренебрегнаха, защото няма какво да кажеш по този скандал, парламентарна комисия в Англия, която го разследва директно, пред затвора е. Така че дори и по големия свят корпорациите имат позиции. Същите са битките и между големите американски вестници. Според мене лобизмът присъства навсякъде, той си е демократична практика, когато е в парламента, когато се вижда, а когато е в медиите, понеже те носят друг тип отговорност пред обществото, не е само стока, не е да продадеш вестника, а трябва да продадеш информация, мисля, че ако се превърнат, виждам я тази тенденция в България, случва се, ако се превърнат изцяло в лобистки издания, необективни, субективни, пристрастни, пренебрегващи очевидна информация, те ще загубят позициите си на пазара, защото са в тежка конкуренция в интернет. Аз мога да отворя компютъра и ще видя това, което е казал някой, а ти не ми го пускаш. Не може в съвременната света да изолираш информация. Може да я интерпретираш. И мисля, че това е голямата грешка, както каза и Дърева, на българския подход, опитваме се да показваме едностранчиво информацията или да я пренебрегваме, да се правим, че не съществува. Напротив, коментирай я, дай позиция, вземи страна, ама не ми казвай, че това го няма. И това е грешката на нашите редактори, хубав е примерът, че няма редактор.
Велислава Дърева:Не, хората не знаят имената вече на главните редактори, защото те нямат абсолютно никакво значение. Аз искам да допълня Емил. Например когато говорим за интернет. Да речем в. Le Monde, той си има хартиено издание, отделно си има интернет вариант, но това са две отделни редакции, две различни редакции. Могат да препечатват най-значителни неща едното от другото, но това са самостоятелни издания, което е страшно важно, защото примерно една част от аудиторията предпочита да си купи вестника, другата част от аудиторията предпочита да си чете вестника вкъщи на компютъра. Затова аз мисля, че няма да умре печатът. Спомняте си тази тема, дето бяха дали на кандидат-студентите по журналистика „Ще изяде ли мишката книжката, няма мишката да изяде книжката, нали, мишката компютърната, това го казваме за нашите слушатели, няма как да стане. Но има друг такъв въпрос, когато говорим за лобизма. В България закон за лобизма няма. До момента той не е приет. Защото ако има закон, значи има някакви правила, по които, с които трябва… Но пък в същото време има откровени лобисти, откровени. И аз мога да кажа веднага няколко имена.

Иван Михалев:Всеки (…) трябва да се разглежда в детайл, за да може човек да направи трезва преценка и наистина да извлече някакъв смисъл. Тъй като в нашето (…) общество, както вие казахте, прекалено много скандали се случват и прекалено много съмнения за лобизъм има почти за всеки по-голям проект, хората като цяло са с настройката, че медиите манипулират и че не дават точна представа, и донякъде с основание, даже не донякъде, а бих казал, че в болшинството от случаите медиите наистина имат по-скоро вредна роля, тъй като не изпълняват своето основно качество да дават информация и да представят различните гледни точки, а обикновено представят нещата едностранчиво. Не е хубаво да се обобщава, има медии и медии, т.е. има добри и лоши медии, има добри и лоши журналисти, както има добри и лоши професионалисти във всяка сфера.
Репортер:Безспорно обаче съдът е този, който би трябвало да погледне подробностите много съзнателно и да отсъди, на колко години стана разкритието за Батко и какво се случи след това?
Иван Михалев:Това за мене е вече доста една потънала тема, не смятам, че има, т.е. има развитие доколкото беше повдигнато второ обвинение, но това, на главния герой, да кажем за вашите слушатели, бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, преди около седмица прокуратурата заяви, че е повдигнала второ обвинение. За мен лично като автор на материалите и като човек, който следи отблизо темата, така и не стана ясно с какво това второ обвинение е по-различно от първото, тъй като като основание за повдигане на това обвинения бяха посочени обществените поръчки, сключвани в периода 2006 – 2007 г., ако не ме лъже паметта, а това е точно същият период и същите обществени поръчки, въз основа на които беше повдигнато и първото обвинение. И както и при първия случай, така и във втория се говори за длъжностно престъпление, злоупотреба със служебно положение, което според мене е някакъв вид застраховка на прокуратурата, че ако първото обвинение не приключи с присъда, ще има и второ, т.е. те ще могат да се поправят. Аз не знам за кой това би било интересно, но само искам да маркирам, че това дело, първото дело, по първото обвинение срещу Веселин Георгиев продължава да боксува вече трета година. На два пъти беше връщано на изходно положение. Първия път заради това, че съдията по делото Георги Колев беше издигнат кариерно, той стана, знаете, председател на ВАС и по този начин се наложи да бъде назначен нов съдия и всичко започна отначало. И именно назначеният втори съдия откри съществени пропуски по изготвянето на обвинителния акт и делото беше върнато в прокуратурата. И сега може да се каже, че пак е на изходно положение, т.е. предстои разпитване на свидетели, тепърва изграждане на защитни пледоарии и т.н.
Репортер:Ако един ден съдът се произнесе, без значение как, дали някой ще си спомня кой е Батко?
Иван Михалев:Ами да, това вече е такъв, съществен въпрос…
Репортер:Макар че звучи много екзистенциално.
Иван Михалев:Да, има ли смисъл въобще от това правораздаване, когато са минали толкова много години, както се казва, вече дори и ресорните журналисти не си спомнят за какво точно е обвинението и хората по улицата надали 1 на всеки 10 ще се сеща въобще кой е той и за какво става дума. Така че наистина големият проблем на нашето общество са неработещите институции, част от което е и проблемът с медиите, защото медиите са също институция, не случайно са наричани четвърта власт. Но в България, и въобще като цяло по света според мен медиите са в сериозна морална и финансова криза и това подкопава въобще устоите на гражданското общество. Защото знаете, че медиите са тези, които служат като коректив, те са гарант за това, че политиците и чиновниците не са корумпирани, че се спазват гражданските права на хората. Когато медиите са в криза, някак си обществото губи своята имунна защита и някак си става много по-крехко и много по-чупливо и също така много по-податливо на диктатури и на всякакъв вид авторитарни режими. Влизаме в някаква неизследвана територия, защото кучето пазач, медиите, които трябва да пазят обществото, този именно коректив липсва.

Водещ:И така, кучето пазач, към този интересен акцент се върнахме с Иван Михалев.
Разговорът, който водихме тук с Велислава Дърева и Емил Кошлуков (по време на паузата), на него може да се постави заглавието „Политическият лобизъм умря, да живее икономическият”.
Велислава Дърева:Стигнахме до кучето пазач между другото.
Водещ:Да се върнем на Батко, Батко е добре.
Велислава Дърева:Така. Кучето пазач, журналистиката, медиите, въобще не са кучето пазач на интересите на обществото, тъй като собствениците на медиите въобще не се интересуват от интересите на обществото. Медиите, на тях им е възложена друга роля, да бъдат куче пазач на интересите на техния собственик, на техния феодал, на техния император, на този, дето се разпорежда с техния живот. Например ако отворите етичния кодекс, който преди няколко години беше приет много тържествено, етичният кодекс на българските медии, написан от собствениците на медиите, а не от журналистите, от собствениците на вестника, вътре вие няма да намерите въобще словосъчетанието „свобода на словото”. Със свещ да търсите, няма да намерите тези три думички, няма ги.
Водещ:Формално обаче етичният кодекс не беше написан от собствениците, а от българската медийна коалиция, там беше приет.
Велислава Дърева:Но в крайна сметка те го направиха и оползотвориха едни пари, както разбираме сега пак се оползотворяват един пари, пак свързано с медии. Т.е. интересът на обществото няма абсолютно никакво значение. И например, за да върна малко лентата, Емил каза нещо много важно за това, че не можеш да скриеш една новина, едно събитие, един факт, няма как да го скриеш…
Водещ:Това е прагматичният поглед.
Велислава Дърева:Пусни го, нека… И другото, което е, когато аз говоря за… най-важното нещо е позицията, от какво се страхуват. Защото имаш не само съревнование кой пръв ще докопа една новина, трябва да има съревнование върху интерпретациите. Това е да имаш позиция. От едната страна седи едната позиция, от другата стои другата позиция. Ако имаш свобода, значи ти нямаш свобода, първо, на информация, второ, нямаш свобода на интерпретацията и свобода на позицията. Това е големият проблем в момента в медиите. Защото…
Водещ:И само в момента ли?
Велислава Дърева:Не само, говоря по принцип. Ако я няма медията, ако я няма тази свобода да информира и да интерпретира, ние за какво говорим?
Емил Кошлуков:Това са два големи въпроса, ако мога да се намеся. Единият, ти си собственик на вестник, или на радио или на телевизия, все тая. Искаш да прокараш в една политика твоите интереси. В един момент, ако твоите интереси не отговарят на интересите на потребителя, чисто икономически говоря, аз като купувач на този вестник искам да знам каква ще е прогнозата за времето, какви ще са мачовете, искам да чуя и какви са новините и горе-долу да видя така ли е баш това, дето си го мисля за парламента и за онези там гадове. Ако ми отсъства постоянно, за какво да давам лев от моята заплата, за да получа нещо, услугата, която купувам не отговаря на цената. Говоря икономически. Това струва Х, очаквам да получа срещу него Х услуга. От ваксаджия да ми лъсне обувките, от вестникаря да ми напише това. Ако не я получавам, ще си я купя от другаде, свободен пазар. Интересите на собственика, ако влязат в конфликт, ако качеството на услугата заради неговите интереси падне, то цената, ще загуби бизнесът. И тогава, да приемем, че (…) си защитавам интересите, да де, ама той ще умре вестникът, ще падне на 1000 бройки тираж. Няма да можеш да защитаваш. Като 1000 човека го четат или 10 хил., каквито са тиражите на доста от тези, уж, надути вестници, се оказва, че няма какво да правиш с това нещо. Това е единият проблем, който, и аз се надявам не морално, не етично, пазарно да се проумее тази логика, тя е много здрава и да разберат, че като отидеш да купуваш кашкавал, нали си купувам кашкавал, ако ми дадеш извара, третия път ще купя и няма да ти купя, ще се развали и ще умреш и ще фалираш с изварената фабрика. Другият проблем, който Велислава поставя е за редакцията. В момента в интернет има всичко. Ако има едно земетресение в Сливен, ти след една минута имаш снимка с джиесем от Сливен. Или запис на хора, които пищят пак от джиесема от Сливен. Няма нужда от телевизия. В момента интернет може да ти достави всичко от всяка точка на света на секундата. Той уби телевизията. Що съществува телевизията и вестникът, защото ти подрежда света, не защото те информира. Информацията вече е готова. Значи ти отваряш, някой ще го качи във Фейсбук, друг в Туитър, трети ще публикува клипче в Ютюб. И си го видял. Аз ще видя Ейми Уайнхаус как умира преди да я пуснат другите. Не е информацията, а интерпретацията, редакцията, подреждането на дневния ред, а дискриминацията, отделянето на доброто, това е глаголът, ние го ползваме в кофтия смисъл, но всъщност цялата работа на един вестник е да дискриминира, да каже това е хубаво, това е лошо. Цялата работа на телевизията е такава, това е важно, това не е. Тя дава оценка. Защото светът в интернет не ми е подреден. Има безкрайно много информация, аз не мога да се ориентирам, нямам време, имам 20 мин. да вляза и да седя, и от тях 19 във Фейсбук да се лигавя, за 1 мин. пускам сайтовете, искам да ми подредиш света, да ми кажеш, най-важното е, че ще падне този газ, след това ще умре едно куче в Перник, така мисля, че е важно, ако го виждаш така, и циганин изнасилва внучка. Ако го виждаш икономически, някой трябва да ми сдъвче света и да ми го поднесе за 5 мин., защото отивам на работа. Това е работа на редактора, това е работата на главния редактор, това е работа на шефа на сайта, не собственика. Ако интернет оправи този проблем, защото още не го е оправил, още не може да го подреди…
Водещ:Това разбира се е неизследвана територия.
Емил Кошлуков:Тогава приключва с тези вестници и драми. Аз ще си получавам информацията, която вече ми я дава интернет по-бързо от всеки вестник, много по-бързо. И пак казвам, тези крос платформи, ако този вестник му започват да излизат новините в електронен вариант, както каза Велислава, ако той е по-различен от печатния, мога да седя и там. Ако информацията ми я сдъвчеш, лобистката политика на чорбаджиите ще изчезне, няма никой да го купи този вестник.
Водещ:Това не е ли обаче оптимистична теория?
Емил Кошлуков:Ами не, защото… Опитаха се, пак ви казвам, аз гледам американския пазар, говоря на английски, ако знам немски, щях да гледам немски или френски, но не знам, аз виждам как напреднаха кабелни програми, не ефирни телевизии, как напреднаха интернет сайтове в Америка и как станаха много по-значими вестниците, които си пуснаха платформите в интернет преди другите, по различен начин, по коренно различен начин представят информацията и как останаха на пазара и задоволяват пазара. В България това, щем не щем, ще го преживеем, същото ще стане и тук. Така че не се притеснявам в по-дълга перспектива от това сега кой купил кой вестник. Да, ама утре вестникът ще ти умре, ако прекалено го мачкаш. Ако всеки ден ми сменяш статиите, ако всеки ден ми сменяш, редакторския коментар, антрефилето, ако всеки ден ръчкаш… накрая няма да му вярва никой, ама като не му вярва, няма да си го купи. Защо да давам 1 лв. за лъжа? Аз мога да се лъжа и сам, не трябва да плащам за това.
Водещ:Как ще обясните обаче феномена жълти издания.
Емил Кошлуков:Отговарят на коренно друга потребност. Там плащаш за лъжа, която удовлетворява ниски страсти, не информационни. Там искаш да знаеш кой с кого спал, кой кого изнасилил. Този пазар в Америка е същият. Ти ако излезеш, там те се продават на гишето в бакалията, те са такива. Значи, пише, че Джей Ло я отвлекли извънземни. Явно, че не е, но хората си купуват, защото си викат, хубав ли е извънземният, голям ли е, едър ли е. Този пазар отговаря на други ниски, хайде да използваме стара терминология, на друг тим страсти, на друг тип нужди и потребности. Все едно ще ми кажеш, ами как ще обясним продажбите на педофилия, ами на педофили. Сега, тези са малко по-други яче жълтата преса, но горе-долу е това.
Велислава Дърева:Човекът обича да бъде лъган, обича да чете в жълтата преса как тези хора, които вижда на телевизора, тези уважавани хора или хора,които имат някакво положение в обществото, независимо дали, или просто са известни, независимо дали за добро или лошо са известни, читателят обича да види тези хора унизени. Това е много съществен момент.
Емил Кошлуков:Това е между Илиянци и банката. Банката, ако отидеш да си взимаш пари, не щеш да ти говорят глупости. На Илиянци знаеш, че ще ти дадат и менте, китайско менте, ама ти за това си отишъл. Ето такава е разликата.
Водещ:Коментарът за медийния бизнес модел сега продължаваме с Иван Михалев.
Иван Михалев:Бизнес моделът на вестниците, и въобще като цяло на традиционните медии в криза, това е въпрос за 1 млн. както се казва, няма отговор на този въпрос какъв ще бъде печелившият нов бизнес модел на вестниците и въобще на традиционните медии. Защото искам да обърна внимание откъде идва проблемът. Проблемът идва от това, че в епохата на интернет цялото съдържание е свободно и безплатно. Т.е. хората са свикнали да получават новини през интернет, за които да не плащат. Оттук нататък централният въпрос на всички медии е как да си продават съдържанието, което те произвеждат. Това съдържание е много скъпо, тъй като те влагат голям ресурс в неговото производство. Това са заплати на журналисти, това са всякакви видове разходи по отпечатване на тези издания. Това са всякакви видове абонаменти за агенции, за регистри и каквото още се сетите. И тъй като вие сте дали много пари, за да го произведете това съдържание, а няма на кого да го продадете, тъй като, като казах новините в епохата на интернет са безплатни, поне така хората са свикнали, вие имате сериозен проблем. И повечето вестници като цяло някъде от средата на миналия век са започнали да деформират своя бизнес модел, разчитайки все повече и повече на приходи от реклама. И това в края на века, т.е. преди да се появи въобще интернет, в края на миналия век се превръща в сериозен дисбаланс, така да го кажем, на бизнес модела. Т.е. вестниците са разчитали повече на реклама, отколкото на продажба на съдържание. А когато вие не продавате това, което произвеждате, новините, разчитате на приходи от нещо друго, тогава вие имате дългосрочен проблем. И затова според мен бизнес моделът на вестниците е бил доста сериозно деформиран още преди да се появи интернет и настоящата финансова криза, да кажем и за нея, тъй като тя пък допълнително сви приходите от реклама и това доведе до всъщност сегашната криза на вестниците, знаете, десетки издания в САЩ, в Европа, а и в България бяха закрити. Други едвам оцеляват, на ръба на фалита са и всъщност невъзможността на вестниците да печелят от това, което произвеждат, съдържанието, ги прави превръща в някакъв вид инструмент за търговия с влияние. Това е също част от проблема, за който споменах, т.е. обществото няма своя имунна система, защото медиите са се превърнали в инструменти за търговия с влияние и това води до всякакви видове изкривявания. И пак се връщаме на това, от което почнахме за лобизма. Тъй като медиите нямат възможността да печелят от самия пазар на новини или на съдържание, те търсят начини по друг начин да избият своите разходи. И възможните варианти не са чак толкова много. Единият вариант е чрез продажби на реклама пак или някакъв вид други услуги, тъй като в интернет има такива възможности да продаваш услуги покрай съдържанието, другият вариант е да търгуваш директно с влияние, което се превръща все повече в масово явление в България.
Репортер:Има ли тогава печеливш модел по отношение на доверието?
Иван Михалев:Вижте, доверието е дефицитна стока и поради тази причина то има склонността да се превръща в монопол. Хората с години купуват един вестник и вярват на него по същата причина, поради която ходят на един и същи фризьор или да кажем на един и същи зъболекар. Когато монополистът, така да го кажем, било то вестник или зъболекар или който и да е държачът на този монопол, злоупотреби с него, тогава много трудно може да се възстанови именно това доверие. Ако вие знаете, че са ви излъгали веднъж, вие няма да продължите да купувате този вестник, нали? В този смисъл доверието според мене в медиите вече като цяло е доста сериозно подкопано заради всичките тези жълти издания, които бълват всеки ден псевдоразследвания и в общи линии замърсяват медийната и публичната среда и хората като цяло гледат с недоверие на медиите. Вече думата журналист е някак си мръсна дума. Когато човек отвори един интернет форум и погледне която и да е статия, ще видите какви упреци, какви нецензурни неща се изписват по адрес на журналисти.

Водещ:Журналистите да се издържат по един легитимен начин от работата си. Не спираме да го коментираме. Велислава, вие давате примера Le Monde?
Велислава Дърева:Да, аз точно това исках да кажа, преди малко го говорих, че в хартиения вариант на Le Monde, тежките големите анализи и политически, каква литературна критика имат, какви анализи за театрални спектакли…
Емил Кошлуков:Няма пазар тука.
Велислава Дърева:Нещо изключително, прекрасно, невероятно, много хубаво. Интернет вариантът – много информация, кратки интервюта, и това дава възможност на читателя, той иска обаче да види и двете, защото читателят е любопитен. Той има анонс, той знае, че в хартиения вариант има много сериозен политически анализ, за еди-какво си събитие, и той като види в интернет и си казва, а, аз искам да видя и другото. И по този начин едновременно любознателният читател чете и едното, и другото. И това стимулира, това създава любознателност от самата аудитория, възпитава я.
Емил Кошлуков:Не е проблемът и в хартията. Значи, ако направиш платен сайта за големите неща примерно, (…) стига да ми е удобен, и да ми го направиш така абонамента, че да става с есемеси или с карта, да не са някакви сложни регистрации. И аз ще се абонирам, защото ще ползвам архив, ще искам да върна лентата, ще искам да видя сега Валентин Захариев точно… Сега, въпросът, опираме тук и до пазара. Нали, аз наскоро написах една статия, че (…) за разлика от лешоядите, различават се по това, че лешоядите само ядат умрели хора, в сутрешния блок и живи вече изяждат.
Водещ:Това откогато телевизиите започнаха да се правят на радио, или?
Емил Кошлуков:Горе-долу тогава, където вече всяка първа новина е линейка или патрулка, горе-долу това е основното средство за транспорт в България, ако гледаш сутрешен блок. Ние се движим или с патрулна кола, или с линейка. Има много негативизъм, много отрицателна енергия в обществото и вестниците доставят необходимата храна за тази нагласа, за тази публика. Вестниците носят дневната доза хероин, значи аз искам омразата сабалям, искам да седна, да се ядосам, да мога като вляза в колата да си псувам вече спокойно като възпитан човек, в колата псуваме, а не навънка, и само в колата псуваме, ние сме любезни хора. Това е наркомания, това е зависимост. Значи аз искам да видя…
Водещ:Как се променя тази зависимост?
Емил Кошлуков:Променя се със средна класа. Няма потребност, няма тук една общност от милион-два, да речем, ние сме малка държава 6-7 млн. 2 млн. ако има читави, които имат някаква потребност, културна включително, забелязахте ли, че изчезна изобщо жанрът литературна критика, той го няма.
Велислава Дърева:И театрална критика и кино критика.
Емил Кошлуков:Хайде за тези да говорим, да речем по-малко изкуство, литература на всеки ъгъл, книгата, дето се вика, е най-масовата. Хайде, пиеси има, днеска са този сезон 30 нови постановки, да де, ама книги излизат 30 на месец, нали така? Няма вече дискриминацията, коя е хубав, коя е лоша.
Водещ:Между другото направихме два експеримента на Фейсбук страницата на „Клубът на журналистите”, единият експеримент беше свързан със София Маринова и нейното споменаване предизвикваше в интернет мрежата доста, как да кажа, нелицеприятни реакции. Само че с един текст, моля ви употребявайте в квалификациите само думи, от които не бихте се срамували пред децата и пред майка си, нямаше такива реакции, поне на нашата страница разбира се. Може би това е изключение или просто защото страницата е млада. После направихме още един друг експеримент с един репортаж за една премиера „Скъпа Елена Сергеевна”. Там се оказа, ние проследихме в кои медии излезе информация и нещо, което се доближава до понятието критика, ами почти само в сайтовете.
Емил Кошлуков: Аз мога да кажа, че в предаването пусках в началото култура. Опитвах се да правя някакво такова 30-40 минути. Падат рейтингите. Може (…), може и слотът да не е хубав, може от 11 часа тези хора да не седят пред телевизора. Да си излизат на разходка, не знам, но намалява рейтингът. Не се гледа. Политика чиста, хубава се гледа. Скандали, разправии, ако ги има тези два милиона средна класа, които са криво-ляво образовани и заможни, криво-ляво, т.е. човекът да има 5 лева отгоре, не само за сирене, ами и за билет за театър. Този човек да има някаква друга потребност. На него можеш да доставиш тази… Няма търсене за сериозна стока. Ако отидеш на книжния пазар „Славейков”, ще видиш какво се продава, окултна литература, езотерични щуротии. Ако видиш другите публикации, говоря за литература, хайде, театърът е малко по-различен, защото имаме малко по-голяма традиция тука в София и въобще в България, няма пазарното търсене на сериозен анализ. Отиваш в първото село. Той не може да пише, обаче вече знае за АЕЦ „Козлодуй”. Какъв анализ ще говорим? Всички станаха специалисти по ядрена енергетика. Нали е несериозно? Няма как публикацията да е смислена, при положение че дядото знае за АЕЦ „Белене” най-добре дали да я строи или не. Няма как, когато е сведено на това равнище разговорът, когато публиката иска това равнище. Дето има един лаф: Не чалгата опростачава народа, а народът прост, затова си иска чалга! Да си говорим честно. Как така изведнъж се появи чалгата, и тя е объркала хората. Абе, тия хора слушаха сръбско и преди! Да не би да е било друго?
Водещ: Добре. И на този фон, понеже тръгнахме от АЕЦ „Белене”, защото това е горещият новинарски картоф на седмицата. Какво научихме за АЕЦ „Белене”?
Велислава Дърева: Аз мога ли да кажа нещо?
Водещ: Може, да! Повече неща кажи?
Велислава Дърева: Тъй като аз специално се занимавам с ядрената енергетика от много години, мога да кажа, че тази година се навършват 20 години от началото на войната срещу българската ядрена енергетика. Тази война започна в Мюнхен 1992 г., на срещата на върха на Г-7. Тогава ядрените централи бяха разделени на 2 части: западни – прекрасни, добри и великолепни и източноевропейски, съветски – лоши и неподлежащи въобще на никаква промяна. От тогава започна, аз това го наричам времето на измамниците, манипулаторите, рекетьорите и всичко, което ви дойде наум, защото тогава беше сложен етикетът върху АЕЦ „Козлодуй”, за „Козлодуй” искам най-напред да кажа, че това са чернобилски реактори, че те са много стари, че са страшно опасни. Първо, България никога не е имала чернобилски реактори. Мога само да ви кажа като справка, че в света работят 437 ядрени реактора и повече от 330 от тях са като тези 3 и 4 блок, които ние затворихме и никой по света не ги затваря, а им удължава живота и даже преди 3-4 дни видях, че в Щатите удължават с още 10 години живота на 2 централи, които са строени 60-те години. След което дойде безумният натиск, точно изнудваческия, от страна на ЕК или АЕЦ или ЕС. Тогава започна този много силен натиск. Продължаваше лъжата, че това са чернобилски реактори и тука вече безобразното поведение на българските политици, безобразното,като ще спомена 4 имена, защото те са най-важните в случая, главни действащи лица. Това са Костов, Иван Надежда Михайлова-Неински, Соломон Паси, Меглена Кунева. Поведението на вестниците също беше доста лобистко, по-скоро контралобистко, на българските интереси. Външният министър Соломон Паси плати на голяма рекламна агенция „Крес” 300 хиляди, за да прави антиреклама на АЕЦ „Козлодуй” и сега сме вече в ситуацията, когато има нова легенда, нов мит, това е митът за диверсификацията. Виждаме как този мит се осъществява. Аз само мога да ви кажа, че със закриването на първите 4 блока на АЕЦ „Козлодуй”, България изгуби 38 милиарда.
Емил Кошлуков: Тия сметки не ги знам дали са така.
Велислава Дърева: Евро, евро, защото аз съм ги смятала. Аз лично съм ги смятала, защото наистина се занимавам с този въпрос. Не съм бай Петьо от еди-кое си село. С това, че няма да имаме „Белене”, вече онзи, вчера, когато се гласува това решение, в тази секунда България загуби 30 милиарда евро, и това не е шега. Това са истински факти. Това, което гледаме в момента е абсолютно смешно, ако не беше тъжно, защото от една страна, естествено, имаме натиска на външни интереси и когато одеве споменах, че в България няма закон за лобизъм, има откровени лобисти. Има един такъв, дето ходи от телевизор на телевизор и се казва Стефан Гамизов, който от екрана на БНТ си каза, че е човек на „Уестинг хаус”. Те, „Уестинг хаус”, са собственик на двата теца, двете „Марици”, които произвеждат много скъп ток и в мига, в който тръгне, би тръгнала АЕЦ „Белене”, двете „Марици” на „Уестинг хаус” ги пиши умрели, защото никой няма да купува техния ток.
Водещ: Разбрахме тезата.Г-н Кошлуков, как трябва да постъпва кучето-пазач на обществото, медията в такива случаи, така описани?
Емил Кошлуков: Аз съм малко противник на тая възрожденска теза, че събрали сме в Браила да направим един вестник с Ботьов и да поведем народа на битка за правда и за свобода”.
Водещ: Да, с народна революция.
Емил Кошлуков: Мисля, че ако това е била задачата на българските вестници в началото, по време на Възраждането, малко преди Освобождението и в началото на новата българска държава, сега не е такава. Не е нашата задача да сме педагози или ментори на обществото. Не се изживявам като такъв. Мисля, че българската журналистика, един добър, добросъвестен журналист трябва да спазва своя вътрешен морал, своите принципи, трябва да има, разбира се, свободата, условията да работи, съгласен съм. Ако той те смачка чорбаджията и ти каже, това няма да го правиш, това ще го правиш, няма къде да ходиш. Ти си на заплата. Сега да не се лъжем.
Велислава Дърева: Напускаш.
Емил Кошлуков: Или напускаш. И тогава не си журналист, защото като си напуснал и не работиш, какво си?
Велислава Дърева: Можеш някъде другаде да си журналист.
Емил Кошлуков: Ще седиш вкъщи, да.
Водещ: И на този малък пазар.
Емил Кошлуков: Затова аз не смятам, че медиите трябва, както има такива призиви, дайте тука да образоваме, да кажем. Ако има нужда в обществото от интересни дебати по теми, ще се появят и дебатите. Ако българският народ иска да договори или смята нещо за „Белене” или по каквато и да е тема, ще говори. Никой няма да го спре. Медиите могат да отразят този разговор. Могат да го насочат, да го подбутнат в една или друга посока. Могат да вземат страна по него, ама те не могат да го създадат. Опитите чрез медии да се създават са много временни, много кратки, да се създават теми или да се изкарват тези. Става, случва се, но то е фалшиво.
Велислава Дърева: Не, не. Виж какво…
Водещ: И влиза под общия знаменател, всяко чудо за три дни.
Емил Кошлуков: Ама аз мисля, че е фалшиво. Коя тема е създадена изкуствено от медиите и седи дълго на пазара?
Велислава Дърева: А за изкуствено създадена, да.
Емил Кошлуков: Да, няма такава тема.
Велислава Дърева: Изкуствено създадена тема, тя наистина стои само три дни. Проблемът е, че принципът всяко чудо за 3 дни важи и за супер сериозните теми и аз затова съм седнала да пиша едно есе, което се нарича „Елегия за четвъртия ден”. Защото на четвъртия ден всичко загива.
Емил Кошлуков: От както „Туитър” въведе 140 знака мегдан, съвременната литература се счита публикация във „Фейсбук”. Най-тегавото във „Фейсбук” вече се брои за литература. Такъв е животът. Иска сдъвкано, малко и кратко. Никой не ще много.
Велислава Дърева: Сега, чуй ме! Ти спомена Христо Ботев. Той казва нещо изключително важно. Между другото, двамата най-големи български публицисти в своето време, много различно, историческо, Христо Ботев и Йосиф Хербст, казват едно и също нещо: че журналистиката е постоянно действащият парламент на едно общество. Т.е. истинският парламент, този…
Водещ: Колко члена е този парламент в България в момента?
Велислава Дърева: Не знам колко членове има този парламент. В България има един друг парламент, който не е истински. Т.е. тогава, когато сме нямали държава все още, Ботев прави това прозрение, че журналистиката е истинският, постоянно действащият парламент и ние сме хората, които нас не ни избират на 4 години. Нас ни избират всеки ден. Нашата отговорност е чудовищна, чудовищна.
Емил Кошлуков: Тази отговорност е безспорно е такава. Този човек, който подава информацията и реализира информацията, носи други отговорности, освен пазара. Безспорно.Сега ще кажа, че учителите са просто хора, които са наети за час, за да ни гледат децата. Не, не ги гледат. Създават ги, образоват ги, възпитават ги. Не е едно и също да вземеш детегледачка и даскал. Две различни, затова са различни професии. Съгласен съм с това. Това не е съвсем едно и също, но пред журналистите тази отговорност, която признавам, че я има, не бива да се изпада и в другата крайност. За да имат това, което казва Велислава, журналистиката да бъде постоянен парламент за обществото, трябва да има общество. Пак ви казвам, трябва да има тая потребност. Трябва да има общество, което да е изградено, да е осъзнато, да е осмислено, да е гражданско. Ако аз искам, пак казвам, да си взема дневната доза помия с цигани, кучета и всичко, ами това ще ми даде вестника. Ако аз искам днес да чета само жълта преса, ами ще има жълта преса.
Велислава Дърева: Журналистиката е тази, един от компонентите…
Емил Кошлуков: Аз не смятам, че тя създава пазара.
Велислава Дърева: Един от компонентите, които създават това общество.
Емил Кошлуков: Да ви дам ли примера?
Велислава Дърева: Разбираш ли? Пак се връщаме на Ботев. Какво е било онова общество тогава, някой знае ли го какво е било?
Емил Кошлуков: Нямало е общество и нямаме нация. Тепърва я създаваме.
Велислава Дърева: То тогава няма и изведнъж…
Емил Кошлуков: Сега има.
Велислава Дърева: … изведнъж ти се говори, ти се изважда тази абсолютно желязна мисъл.
Водещ: Това, разбира се, обаче е народопсихология. Аз…
Велислава Дърева: Това е народопсихология, не само, не само…
Емил Кошлуков: Да ви кажа ли аз, кое ми е любимото списание в България? Това е едно списание, което излиза от сума ти време и според мен е най-доброто. Това е „Лик”, стария, на БТА, държавен, всякакъв…
Водещ: Който беше застрашен, между другото, от закриване по икономически причини.
Емил Кошлуков: Дано да не го закрият, че е много хубаво списание! Дано не го закрият. Това списание излиза 100 години. Четат го сигурно 50 човека. Не знам колко го четат.
Велислава Дърева: И аз го чета.
Емил Кошлуков: Аз си го чета. Това ме интересува. Няма такова в Европа, толкова добре подредено и смислено. Европейско друго не знам като аналог на „Лик”, браво! Ама като излезе на сергията ”Лик” няма да намериш, не за друго. Ако се продаде, човекът ще го сложи на сергията, защото никой не ще да го чете. Когато си водя предаването, аз не цитирам „Лик”. За моя лична потребност си е, така че тоя висок морал в тези малки групи, в тези джобове от хора в страната, в които има смислен, където може да стане дума за литература, за интелект, да си го държим. Широката публика аз ще седна да и обясня за Старецът Зусимов от Достоевски. Ами тя не ще да го чуе. Той не е чел Достоевски.
Водещ: Всъщност това, с което искам да завършим, е може повече подробности да се намери във „Фейсбук”-стената на „Клубър на журналистите”. Това е феноменът „Ненгак”.Това един комикс, който може да рекламира чрез клиширан хумор. Там политиците не виреят заради… 

Разговор с проф. Михаил Константинов, доц. Иванка Мавродиева и Димитър Ганчев

ТВ7, Факторът Кошлуков | 29.10.2011
 

Тема: Влиянието на социалните мрежи?
Гости: проф. Михаил Константинов, математик, доц. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика, Димитър Ганчев от Интернет общество

Водещ: Добре дошли в студиото отново, дами и господа. Аз съм Емил Кошлуков, вие гледате ТВ7. Благодаря ви, че сме заедно. Тук при мен са Иванка Мавродиева, доцент в Софийския университет по реторика.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Проф. Мишо Константинов. Няма нужда да ви представям, добре познат сте. Димитър Ганчев, който също е добре познат, от Интернет общество. Темата е за влиянието на социалните мрежи. Всички ги знаем, всички влизаме. Трябва да помислим обаче какво става – има ли нещо, което не долавяме все още, макар че ни е толкова приятно да седим и да ги ползваме. Трудно е понякога да си представим как се е променил животът ни през последните десетилетия, и дори през последните десет години. През това време тези мрежи, а и вероятно повече от всичко останало повлияха на огромната част от ежедневието ни. Предвиждането на размерите на глобалния разговор почти беше невъзможно. Разработките през последните няколко години станаха невероятни. Задачата на повечето хора през това десетилетие е да се справя с тези мрежи. Вижте какво са подготвили нашите редактори.
Социалните мрежи, с право наричани социални медии като средство за комуникации коренно промениха живота ни и взаимодействията ни един с друг и със света около нас. Нещо съвсем естествено е сутрин преди да отворим електронната си поща или новинарските сайтове, първо да погледнем историите, споделени от нашите приятели в социалните мрежи. Контактите ни във Фейсбук или Туитър все по-често стават доверени източници на информация, дори по-често и от търсачките. Блогъри споделят, че читателите им достигат до тях по-често чрез споделяне в социалните мрежи, отколкото чрез търсене в Гугъл. Благодарение на тях все по-лесно е и да започнем бизнес. Чрез социалните мрежи хора, които имат малко пари за реклама, имат шанс да привлекат внимание и да насърчат бизнеса си. Много онлайн магазини без рекламен бюджет вече използват Фейсбук и Туитър като единствен маркетинг инструмент. Хората със сигурност ще продължават да се срещат в клубове и на партита, но все по-лесно е да открием хора, които споделят интересите ни в социалните мрежи. Проучвания сочат, че само за миналата година времето, което прекарваме в тях се е утроило. Сайтовете за социални контакти все по-често се използват за намираме и поддържане на стари и потенциално нови приятелства и в това отношение са без конкуренция. И въпреки че в тях имаме възможност да решим кога, как и до къде да се разкрием, стараейки се да изглеждаме перфектни, те ни дават възможност за по-голяма лична прозрачност, като демонстрираме чисто човешките си емоции. Дори и да имаме само няколко последователи в Туитър или приятели във Фейсбук влиянието ни се увеличава неимоверно заради все по-отворените канали за комуникация. Мрежите за споделяне несъмнено засилват влиянието на обикновените потребители върху общественото мнение и политиката – нещо, което не му предоставя и най-масовите електронни медии. В резултат ние се чувстваме много по-малко като пасивни минувачи и много повече като участници, които имат право на глас в събитията в нашия свят.
Водещ: Обратно в студиото. Скоро четох една ваша статия, в която вие не сте голям фен на социалните мрежи.
проф. Михаил Константинов: Преди няколко години аз излязох от всички социални и професионални мрежи.
Водещ: Нямате профил във Фейсбук, другите.
проф. Михаил Константинов: Имах във всичко, но ги затрих и напуснах. Всеки ден по около пет – шест покани да се включа някъде. Направо като видях покана я дел-вам.
Водещ: Не ми казвайте, че някой ви следи в социалната мрежа и затова сте напуснали.
проф. Михаил Константинов: Не за това. Просто прецених, че трябва да се напусне, по много причини.
Водещ: Дайте важната – защо? Всички са вътре.
проф. Михаил Константинов: Е, аз не съм.
Водещ: Защо? Вие сте един от малкото.
проф. Михаил Константинов: Да. Аз между другото използвам непрекъснато в работата си виртуалния свят. Така че единственото, което не давам да ми се бърка, е личният живот, нито пък желая да бъркам в личния живот на някой друг. Този начин на комуникация на мен не ми харесва. Освен това смятам, че така създадохме един глобално-уязвим свят. Толкова неуязвим, че катастрофата, която ще ни се случи по съвсем естествени причини, ще бъде с невъобразими последствия.
Водещ: Каква катастрофа, проф. Константинов?
проф. Михаил Константинов: Ами, хайде за момент си представете, че изчезнат всички компютри. Не само глобалните комуникации, а и компютрите като такива.
Водещ: И?
проф. Михаил Константинов: И, колко часа след това ще съществува тази цивилизация? Ето пример.
Водещ: Интересен въпрос.
проф. Михаил Константинов: Колко часа след това? Около не повече от 10.
Димитър Ганчев: Аз мога да отговоря по друг начин – какво ще стане, ако спре токът. Кога ще изчезне цивилизацията? Ами, още по-бързо. Ако спре топлата вода. Пак ще спре цивилизацията. Ако спре петролът, ако спрат автомобилите, ако спрат хладилниците.
Водещ: Но професорът каза, че сме много зависими от компютрите.
Димитър Ганчев: Зависими сме от абсолютно всяка една придобивка на цивилизацията, включително и от компютрите. И от тока сме зависими, и от топлата вода, и от автомобилите.
проф. Михаил Константинов: Има една много принципна разлика. Нека да я видим. Преди 50 години това, което сега ни заплашва не представляваше никаква заплаха. Мощен протоберанс, опашка на комета и т.н. преди 50 години щеше да доведе до неприятности. Сега ще доведе до крах за часове. Не, защото…
Димитър Ганчев: И за електричеството, да.
проф. Михаил Константинов: Не, момент само. Първо ще изгорят 500 реактора. 500 реактора в действие ще изгърмят.
доц. Иванка Мавродиева: Проф. Константинов има право да бъде или да не бъде във виртуалното пространство. Други като мен избират умерено да присъстват в тази интернет.
Водещ: А защо умерено?
доц. Иванка Мавродиева: Първо, защото като преподавател, учен се опитвам да изследвам и добрите, и лошите страни. Това го има като факт.
Водещ: Добре, кажете…
доц. Иванка Мавродиева: Тогава, когато се опитах на мои колеги студенти да кажа нещо, те питат много, много. Предпочетох да си направя академичен блог. Те първо четат, концентрират се, след това питат. Постепенно започнаха да пишат в тези блогове.
Водещ: Ама професорът не спори с това. Той не каза, че може да ползва интернет, а социалните мрежи.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи, ако приемем, че блогът е социална мрежа или социална медия, все още спори по това понятие. Но също студентите и не само студентите се обединяват във Фейсбук групи, Туитър, макар да няма това присъства каквото има извън България, то засилва присъствието си. Защо да не се обединяваме и да не споделяме. Това е УЕБ2.0. Ние споделяме информация с останалите, носим и отговорност за тази информация, която постваме.
Водещ: Ама това не променя ли света и как го променя по-скоро?
Димитър Ганчев: Разбира се, че го променя – прави го малък, от друга страна нашият собствен личен свят пък го прави голям, разширява го.
Водещ: Не е ли измамно това чувство – комуникираме с виртуални хора, създаваме си фалшиви представи, виждаме нещо в профила, което не харесваме, а човекът не е такъв на живо? Липсва личното общуване.
Димитър Ганчев: Какъв е човекът? Ти знаеш ли какъв е човекът? Ами, в личното общуване той е такъв, какъвто ти се представя на теб. Може би всъщност в интернет е истинският.
Водещ: В интернет…
Димитър Ганчев: Ако са му паднали задръжките там, ако не се съобразява с факти…
Водещ: Интересна тема.
доц. Иванка Мавродиева: Има едно изследване на Гюнтер Кресп, който проучва преминаването в четенето от хартия към получаване на комуникация в мрежата на екрана. Много от хората са по-освободени, дори по-спонтанни, колкото и парадоксално и странно да звучи.
Водещ: Професоре, разбиха ви всички. Казват, че е много по-добре да общуваме в интернет.
проф. Михаил Константинов:
доц. Иванка Мавродиева: Не, не по-добре. Някои общуват в интернет…
Водещ: По-освободено отколкото…
доц. Иванка Мавродиева: … релевантния в реална среда, защо не.
Димитър Ганчев: По друг начин. Аз не давам характеристика дали е по-добре или по-зле.
проф. Михаил Константинов: На мен ми е много забавно това да го гледам. И действително и това е вярно, което те казват. Аз само ще се върна отново на това…
Водещ: Къде е минусът?
проф. Михаил Константинов: Минусът е, че създаваме такива умения, чисто виртуални, които няма да ни вършат работа, ако нещо ни се случи. На моите студенти, аз съм математик, както знаете, като започвам лекциите си по математика, им обяснявам минимума от знания, който трябва да отнесат от своето образование.
Водещ: Кой е той?
проф. Михаил Константинов: Той е следният – таблицата за умножение. Този, който знае таблицата за умножение, ще бъде шаман на племето, като падне кометата. А който знае и действието деление, ще бъде жрец и ще остави поколения жреци след себе си.
Водещ: Интересна гледна точка.
Димитър Ганчев: Аз не бих спорил с г-н професора, защото и аз съм математик, аз съм завършил националната математическа гимназия и Факултета по математика и информация. Така че аз съм минал по този път. Разбира се, не споделям чак дотолкова опасенията, че цивилизацията в един миг ще загине. Да, ако ни удари опашка на комета сигурно няма да ни е много приятно, ама не, защото ще ни спрат компютрите, вярвай.
Водещ: А по други причини. Добре. Не променят ли, да говорим, да забравим общуването, вижте как се промениха някои големи индустрии – мрежата, итнернет като цяло, но не само социалните мрежи. Например приходите от реклама в САЩ през 2010 година, мога да ви ги покажа, те са: за вестници – 22.8 млрд., близо 23, 22.8 млрд. долара. Намалява с 46% за четири години. Интернет – 25 млрд. долара. Увеличение с 13% за четири години. Вече интернет рекламите бият вестниците и медиите, просто защото читателите са там и рекламата върви след читателите.
доц. Иванка Мавродиева: Интерактивната реклама, импресиите, достиганията, модерното правене на реклама…
Водещ: Проблемът е друг, че умира една цяла индустрия – печатарската. Вижте читателите на печатни издания, искам още нещо да ви покажа. Печатни издания – 2.3 млрд. души, нали, това за 2010. Интернет – 1,9 млрд. души. В момента. И вижте книжарниците „Бордърс”, които фалираха през октомври 2011 година, приходите за 2009, година преди да фалират, 3 млрд. долара. Работници – 20 хил. души. Дял от пазара на книги – 10%. Огромна верига. В Америка, но и по света. Днес я няма, изчезна. Интернет разбива цели индустрии. Тези социални мрежи убиват журналистиката, такава каквато я познаваме.
доц. Иванка Мавродиева: Но и дава шанс да се усвоят нови умения за професионално уеб-писане. Онлайн журналистика – това е вече термин, така както имаше Амазон и се купува… Защо не се трансформират в посока – стъпваме на професионализма, базовите знания журналисти и усъвършенстване в тази посока.
Водещ: Знаете ли защо? Нека ви отговоря. Защото, според мен, в огромното море на информацията в интернет няма редакция.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Аз мога да пусна в мрежата и да прочета какво е станало в Конго, в Тунис, навсякъде. Мога да видя всичко. Но тази информация не ми е подредена. Вестникът право това за мен или това предаване. Казва – ей това е важно, ей това е главното, ей това е значимо. Само тази страничка ти стига днес за света.
доц. Иванка Мавродиева: Така е, г-н Кошлуков.
Водещ: Е, как да се ориентираме в това море от информация?
доц. Иванка Мавродиева: Вие имате екип от редактори и продуценти.
Водещ: Не в интернет. В него всеки пише каквото си иска.
Димитър Ганчев: Ключовият елемент, ключовата дума е доверие. Това, което отличава вестника от морето от информация в момента в интернет, говоря за момента, това е доверието. Това, което ти казваш е, че спрямо информацията, публикувана във вестника ние имаме доверие, а спрямо тази в интернет – нямаме. Това обаче е детска болест. Рано или късно ще се намери решение на този проблем.
проф. Михаил Константинов: Всички сме чели 1984 година. А за които не са я чели и ни гледат в момента, това е един свят, в който можеш да променяш миналот, така че да владееш бъдещето, настоящето и бъдещето. В момена, за съжаление, има един факт, който изобщо тук не коментирахме, но е важен – свободният достъп до интернет, свободният достъп до информация, те моделира миналото по недопустим начин. По един и същи предмет вече на места в Уикипедия има шест или седем все по-нови статии, няма архив към старите, тоест последният, който е писал в Уикипедия, той е истината от последна инстанция. Много често тази истина не е такава.
Водещ: Ето един проблем.
проф. Михаил Константинов: Енциклопедия Британика не си позволява това нещо. А великата Уикипедия, с която аз ежедневно работя, ежечасно, тя си позволява да пуска шест варианта на една тема, другите ги няма на опашката.
Водещ: Какво казвате на това?
проф. Михаил Константинов: … и за него това е миналото.
Водещ: Какво казвате на това?
доц. Иванка Мавродиева: Уикитата дават възможност всеки да се опита да създава съдържание, но идват морално-етичните проблеми, които професорът поставя – дали да има един път професионално отношение, проверка на тези научни данни и да има окончателен вариант, който да казва – това е засега доказаното.
Водещ: … в интернет да го има. Всеки пише каквото си иска и поства каквото си иска.
доц. Иванка Мавродиева: Ето моралният… носи отговорност.
проф. Михаил Константинов: Няма я опашката.
Димитър Ганчев: Опашката я има, не е кой знае какъв проблем. А това, че има опашка не ни помага кой знае колко, защото ние нямаме доверие и на опашката, както казах и преди малко. Честно казано не знам как източниците на информацията трябва да се преборят за доверието на потребителите. Това в крайна сметка е техен проблем, не е проблем на технологията или на цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Ами, аз като искам да съм сигурен в нещо, отварям енциклопедия Британика. Това е. Малко по-скъпо е.
доц. Иванка Мавродиева: Тя също има онлайн версия. Енциклопедии, справочници, речници – всички ние като…
проф. Михаил Константинов: Ама ето, има разлика огромна. … в Уикипедия аз сядам и написвам статия.
доц. Иванка Мавродиева: Може да ползва информацията.
Водещ: Тук е само инструмент онлайн изданието. Но говорим за идеологията интернет, говорим за новите механизми. Вижте, това например не ви ли притеснява, че в цялата мрежа моментално се свързваш със стотици хиляди хора, тоест старото общуване трябва да отидеш в заведение, на гости при приятели, на село и ще срещнеш 20 човека. Тук са 2 000 в момента. Второ, има обратната връзка. Ако преди ти искаш да говориш нещо на старите, те ти говорят и на теб. Ако преди само ще си читател и четеш, сега и пишеш. Тези промени, не казвам, не давам оценъчна – хубаво или лошо, ама така променят общуването, че вече то е коренно различно. Не ви ли притеснява, че влизаме в нов свят, който не познаваме и не владеем.
проф. Михаил Константинов: Биологичен проблем в случая – дали скоростта на биологичната еволюция на нашите мозъци ще може да издържи на скоростта на комуникациите. Това е друг въпрос, който е също …
Димитър Ганчев: Добре, в някаква степен е вярно това. Аз не мисля, че е чак толкова страшно. Ще поживеем – ще видим. Също така не е много страшно, че се отварят и нови възможности. Човек никога не знае какво ще се случи. Аз в такива случаи…
Водещ: Г-н Ганчев, но рушат и стари. Ще ви кажа, че звукозаписната индустрия умря заради интернет, ще ви кажа, че холивудската индустрия също закъсва и телевизии заради интернет, ще ви кажа…
доц. Иванка Мавродиева: Това е въпрос на авторски права.
Водещ: Ще ви кажа, че цели бизнеси загинаха. Къде са видеотеките в София? Преди десет години помните ли, че имаше видеотека във всеки гараж – отиваш да вземеш диск да гледаш филм. Няма.
Димитър Ганчев: Заминават си определени бизнес модели, факт. Обаче се появяват и нови.
Водещ: Кои?
доц. Иванка Мавродиева: Погледнете на тези промени като на възможности за бизнес и нов тип общуване.
Димитър Ганчев: Да, всъщност в момента …
проф. Михаил Константинов: Извинявай. Не бих плакал толкова за тези бизнеси. Хубаво – идват нови, умират стари.
Водещ: Идете говорете с певците. Не могат да продадат един диск.
доц. Иванка Мавродиева: Ама ние продължаваме да твърдим, че имаме приятели колкото на пръстите на едната ръка, един поет беше казал и знаем, че тези наши приятели във Фейсбук не са ни онези същински, истински приятели.
Водещ: Чудесна тема. Променя се представата за приятелство. Кой е приятел – този, който ти е харесал във Фейсбук или този, с който …
Димитър Ганчев: Има още няколко думи за приятел.
Водещ: Ок.
доц. Иванка Мавродиева: … намерим синоними да ги назовем.
Водещ: Как си виждаме дружбата, приятелството?
Димитър Ганчев: Дава ни още възможности обаче, не ни отнема нищо.
доц. Иванка Мавродиева: Имаме по-близки, по-далечни приятели.
проф. Михаил Константинов: Емо, когато заставаш пред студенти и за да преподаваш, ти имаш лична отговорност към тези хора – за всяко нещо, което ще кажеш. Когато аз говоря с някого, дори и непознат, аз съм с лицето си и с личността си. В момента във виртуалното пространство се е набъкало с изратеняци, извинявай, които са замърсили пространството и е просто…
Димитър Ганчев: Затова казвам, че няма нищо лошо в избора. Аз примерно съм в мрежата от 20 години, но не съм написал една дума, която да не е подписана с моето име.
Водещ: Извън мрежата заставате с лицето си…
доц. Иванка Мавродиева: Нека г-н Ганчев да каже, то се проследява кой е с лицето си, кога си влязъл, какво си писал.
Димитър Ганчев: Разбира се. Въпрос на личен избор – както от моя страна дали ще се подпиша с името си… Въпрос на личен избор. Да, вярно, по-трудно е, когато трябва да правиш избор, отколкото когато не трябва да го правиш.
проф. Михаил Константинов: Дете родено върху клавиатурата няма, то е родено в този свят. И вие го заливате с…
доц. Иванка Мавродиева: … те се учат от малки на таблици и се ориентират много по-бързо отколкото ние.
Димитър Ганчев: … ние да монтираме бойлер в къщи, защото тя не можеше да приеме цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Моля ви, никой не поставя под въпрос цивилизацията. Значи, ако така примитивно ще разсъждаваме…
Димитър Ганчев: Не, не е примитивно. Единственото, което аз се опитвам да кажа, че това е развитие. Да, може би не винаги сме готови за…
проф. Михаил Константинов: Да сравнявам интернет с бойлер ли. С това не съм съгласен.
доц. Иванка Мавродиева: … поставим въпроса за лидерите на мнение във виртуалното пространство.
Водещ: Добре, да го поставим.
доц. Иванка Мавродиева: Има такива и журналисти, които имат собсвтени блогове и политици, и академични, представители на академичната общност. Ако позволите, блогът на проф. Нели Огнянова. Той се чете.
Водещ: Чудесно.
доц. Иванка Мавродиева: Това е една солидна медия, бих си позволила да кажа, социална онлайн медия. Нека да погледнем от тази гледна точка. Като професионалист, експерт там могат да бъдат намерени…
Водещ: Ние не спорим за това. Значи, това, че ще го напише …
проф. Михаил Константинов: То носи отговорност.
Водещ: Вижте, ако ще го напишете в интернет или на хартия, това е едно. Това е нейният блог, знае се, че публикува там. Говорим за социалните мрежи, за тази бърза комуникация, интерактивна – и вие към мен пишете, и аз към вас, където няма достоверност на информацията, няма система, сито, подредба на информацията. Има снимка от площада Тахир в Египет, ама има и снимка на някакъв умрял, не го знам дали е там, всичко това ме пали, излизам на революция, така станаха арабските. Ще ви кажа само, че в Китай, в Иран и до ден-днешен тоталитарните държави изолират това. Ние се сърдим, но може да се окаже, че не е чак толкова…
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са механизъм за политическа мобилизация.
проф. Михаил Константинов: Между другото арабите си докараха шериата. Нали знаете сега в момента голямата работа в Либия, че щяло да има хареми. Това е радостта, затова подкрепят новото управление, защото ще има харем.
Водещ: Уж Фейсбук поде революция, а върна назадничавите средновековни закони. Как така стана, че Фейсбук….
Димитър Ганчев: Това е друга тема.
доц. Иванка Мавродиева: Това е друга тема.
Димитър Ганчев: Нямам против да я дискутираме.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са средство за политическа мобилизация, те са инструмент.
Димитър Ганчев: Това, което постигна социалната мрежа там е да предизвика промяна. А промяната към какво, вече не е отговорност на социалната мрежа, това е отговорност на онова общество там, което се опитва да се промени. Ако няма друга алтернатива, да, ще отиде към шериата, ще отиде към ислямизма. Но това не е проблем на социалната мрежа, това си е проблем на обществото.
Водещ: Е, как направиха революция, имат компютри, имат достъп, имат Фейсбук…
проф. Михаил Константинов: Обществата не са готови.
доц. Иванка Мавродиева: Това също е много сериозен проблем – колко са готови за тази промяна.
проф. Михаил Константинов: Знаете до какво доведе така наречения октомврийски преврат – всички си скубят косите в момента.
Водещ: Добре де, те може да не са готови, ама в ползите от социалните мрежи – аз да си намеря стари приятели, които не съм виждал от 20 години. Всички сме намирали такива.
Димитър Ганчев: Да. Приятели, роднини.
Водещ: Да се свържа по цял свят да пиша, иначе ми отнема една седмица с писмо. Извинявайте, може да не сме готови като общество, ама ми дава много привилегии.
доц. Иванка Мавродиева: В личен план.
Водещ: Да.
проф. Михаил Константинов: Виж какво, проблемът не е да отречем или да приемем тотално това.
доц. Иванка Мавродиева: А да изследваме…
проф. Михаил Константинов: Както никой не казва да спрем автомобилите, въпреки че се избиваме с тях. И то най-много убити има в България от автомобили. Просто го правим все по-безопасно.
Водещ: Как правим безопасна мрежата?
доц. Иванка Мавродиева: Ето едно рационално предложение.
проф. Михаил Константинов: Нали затова сме се събрали да говорим. Ето, по много начини. Единият начин го видяхме – тоталитарен контрол. Щом се види ключова дума за нещо такова, изключва всичко. И засега Китай са държи. Макар че като
Водещ: Иран.
проф. Михаил Константинов: Иран също държи.
Водещ: Сирия и така.
проф. Михаил Константинов: Ето виждаме. Макар че това как държат, е друг въпрос. Така, значи трябва да се търси разумният компромис и да знаем нещо друго, което в момента изпускаме. Всички на тази маса сме прекрасно защитени от тези опасности, за които говорим. Децата родени върху клавиатурата, те са родени там, те от първата си година са там. Те са беззащитни. Ето за тях трябва да мислим. Защото може да отгледаме нещо, което просто да се окаже последното поколение, не дай Боже.
Водещ: Г-н Ганчев.
Димитър Ганчев: Аз споделям този риск и в интерес на истината нямам отговор на него. Това е нашата отговорност, на нашето поколение – да се погрижим за децата си. Факт.
Водещ: Добре, ама как се грижим с този свободен достъп.
доц. Иванка Мавродиева: Да се създадат етични кодекси.
Водещ: Ама как ще се спазва този кодекс в интернет.
доц. Иванка Мавродиева: … медиен дебат – дали блоговете да бъдат обявени за медия. Ако се обявят като медия, те попадат под едни регулативни механизми и трябва да се промени законодателството. Този дебат беше доста активен в една от известните медии – в онлайн среда се проведе.
проф. Михаил Константинов: Така е. Обаче това е леко формално.
доц. Иванка Мавродиева: … дали той рефлектира, дали … Ако няма закони, професоре.
проф. Михаил Константинов: За България проблемът не е в законите, а в тяхното спазване.
доц. Иванка Мавродиева: Ако проучим как рефлектира промяната в поведението на младите хора постоянното присъствие във Фейсбук, колко време геймърите, помните ли какви споровете се водеха …
Водещ: Те продължават да са геймъри, те не са изчезнали.
доц. Иванка Мавродиева: .. от изключително лошо влияние върху младото поколение, не могат да пишат правилно.
Водещ: Ама те и сега не пишат правилно. Те не могат да пишат.
доц. Иванка Мавродиева: Студентите не могат да пишат елементарни думи, които нашето поколение и вашето …
проф. Михаил Константинов: Между другото моите студенти са инженери и 5% пишат 100 на 100 правилно. По-малко, три процента.
Водещ: Ако Хитлер имаше Фейсбук през 40-та година, питаме г-н …
Димитър Ганчев: Не мога да отговоря на този въпрос. Това, което трябва да отбележим е, че Хитлер е дошъл на власт, спечелвайки свободни и честни избори.
Водещ: Това е така.
проф. Михаил Константинов: И то на два пъти.
Водещ: Безспорен факт.
доц. Иванка Мавродиева: Говори се, че от ….
проф. Михаил Константинов: Хитлер е един от първите, които използва тогавашните супер медии. Той прави супер медии.
Водещ: И по кината.
проф. Михаил Константинов: И телевизии.
Водещ: Огромната пропагандна машина…
доц. Иванка Мавродиева: Реториката му е повлияна и от отчитане и на медиите, и на киното. Той говори не като ораторите от древен Рим, а като оратор модерно по онова време… Клипове на много политици, предизборни мрежи са в социалните мрежи – в youtube, във vbox. Ние ги търсим, гледаме ги. Ето ви една вторична виртуална аудитория. Ти не отиваш на митинга, не желаеш да го гледаш по телевизията, имаш време и го гледаш, когато пожелаеш.
Водещ: Трябва да свършваме.
Димитър Ганчев: Отиваш на митинга, сядайки пред компютъра. Това е, което се случва …
Водещ: Ама казвате две различни неща – вие казвате, че не отивате, а той казва, че отива, въпреки че е пред компютъра.
доц. Иванка Мавродиева: Това е вторичната виртуална аудитория.
Водещ: С по едно изречение да приключим този разговор. Естествено, че не може да кажем еднозначно – за или против, да или не.
Димитър Ганчев: Ние не се и опитваме.
Водещ: Но все пак, една препоръка. Какво, какво е най-доброто, което може да се случи, едно изречение, една дума. Какво да чакаме?
доц. Иванка Мавродиева: Да споделяме създаденото от нас съдържание, което е проверено и да носим отговорност.
проф. Михаил Константинов: Просто трябва да имаме предвид нещо, което звучи банално, но за първи път е вярно – това, което става е без прецедент. С такава скорост нараства обемът на информацията, не само, че никога не е имало, то просто се … стотици пъти от това, което познаваме. И ние сме точно на критичния момент и трябва да решим нещо.
Димитър Ганчев: Фарадей казва, че никой не знае каква е ползата от едно новородено. Това е едно новородено, ние не знаем каква ще е ползата. Ще поживеем и ще видим.
Водещ: Оставаме сравнително така. Оптимистично.

 

“Факторът Кошлуков” би по рейтинг Формула 1

в. Стандарт | 14.04.2011

 

Сблъсквам директно политици и зрители, казва тв водещият

 

- Господин Кошлуков, правите ново предаване – "Факторът Кошлуков". Кое наложи появата му, каква ниша на медийния пазар ще запълни?

- Една от причините бе промяната на програмната схема на ТВ7. Тя разработи нещо, което другите канали не правят – уикендов блок, наречен Блок 7. В него аз водя тричасово предаване, което според мен се отклонява от стереотипите. До момента повечето обзорни публицистични предавания у нас приличат на "Панорама". Идват едни хора с костюми, отговарят на едни въпроси и си тръгват. Не се вижда никъде позиция на водещия. Аз още в първото предаване нападнах доста остро зелените в Германия по повод АЕЦ "Белене". Те дори заплашиха, че ще ме съдят. За следващото предаване съм подготвил остри въпроси към министър Росен Плевнелиев по въпроса за незаконните палати. Защото, както знаете, бутат незаконните колиби, но палатите си стоят. За да бъде фактор това предаване, то трябва да отиде отвъд журналистическия разговор. Целта не е да питаш един човек дали ще стане президент или не, той да отговори "Няма да ти кажа" и ти да си кажеш "Ами голяма работа". Истинският въпрос е да бъде попитан защо смята, че е готов да стане президент. Аз съм политик, познавам кулоарите, затова политиците говорят с мен като с равен. Не могат да шикалкавят или да си правят евтина реклама. Трябва не просто да си кажат думите, а да се аргументират.

- Какъв е рейтингът на предаването?

- Рейтингът е доста висок. В сравнение с предишното предаване, което бе от час и половина, той се е удвоил и дори на моменти се е утроил. А в София, където живее половината от населението, има 20 на сто пазарен дял. Дори за своя изненада открих, че сме били по рейтинг "Формула 1".

- Каква ръкавица ще хвърлите на политиците?

- Нека първо да видим какъв ще е предизборният формат на предаването. Аз съм поддръжник на американския тип, при което има директен сблъсък с публиката. И сега в предаването зрителите се записват с мобилните си телефони и пускаме въпросите им в ефир. Така че преди изборите политиците всъщност ще трябва да отговарят директно на хората.

- С кого освен с министър Плевнелиев ще говорите в следващото предаване?

- Поканил съм евродепутатите Слави Бинев и Андрей Ковачев, за да говорим за интеграцията на ромския етнос.

Стр. 13

Емил Кошлуков: Аз съм духовен баща на Вили Сечкова

Супер 19 минути | Денка КОЛЕЛА | 01.04.2011

Как станахте продуцент? Не е ли много различно занимание от политиката?

Когато направихме компанията No Frame, вече исках да се занимавам с телевизия. Говорих с друга продуцентска къща, бях предложил даже няколко формата на предавания – някои от тях американски, които съм гледал, други бяха авторски. В един момент си казах, че няма смисъл да давам парите на друг, за да продуцира нещо, което аз съм измислил. С Вили Сечкова сме приятели отдавна. Аз съм и кръстник. Тя имаше телевизионен опит от Градски легенди, тъй като беше и продуцент там. Предложих й да рискуваме и да направим продуцентска къща. Поканих я, защото сме близки и приятели, а и защото тя има опит в телевизията. Вили има и много голяма енергия и хъс да пробва нови неща. Доста странни птици сме с нея и имаме различно от другите виждане за телевизията. Стартирахме No Frame с няколко продукти, които другите продуцентски къщи мислеха, че са безумие. Споделено с Камелия е едно от най-добрите предавания в ТВ7. Когато казахме, че ще сложим фолк певица да води драматични истории, да анализира и коментира с хора личните им трагедии, всички се смееха. Кой ще й вярва на Камелия, която върти кючеци вечер в бара, че може да те разпита за починалото ти дете? Огромен риск, поехме го и в момента това е най-гледаното предаване. Всички продуценти правят готварски предавания. Ние взехме Лео – човек, който не говори български. Как така, готвач ще ти обяснява рецепта, на език които неразбира. Сега е едно от най-рейтинговите предавания. Като продуцентска къща направихме няколко смели хода, които бяха и голямо предизвикателство, и голям риск.

С Вили Сечкова делите едно бюро. Кой е шефът?

В понеделник, сряда и петък е тя, защото тогава е тук. През другото време гледа сина си. Вчера например издаде заповед да не се пуши вътре. И, между другото, е права. Понеже и двамата пушим, сега като си забранихме, намалихме цигарите. Доверявам се много на Вили, защото тя има страхотен нюх и опит. Има и естетически вкус. Като види нещо, разбира как става. Говори езици, гледа чужди телевизии, непрекъснато следи за нови неща, опитва се да развие фирмата. Вярвам й, защото е доста по-млада и хваща по-модерни тенденции. В някои случаи, въпреки че ме водят много либерален и модерен , съм по-консервативен. Рисковете, които поемаме, до голяма степен се дължат на нея. Така че й се доверявам като интуиция и нюх. Освен това е много добър мениджър. Тя познава продуцентската работа много по-добре от мен. Разбира се, аз съм акционерът във фирмата, изградил съм компанията, но смятам, че Вили се справя брилянтно. Занимавам се по-скоро с офиса, подредбата на администрацията на самата компания. Когато се стигне до творчески решения, предпочитам да вземам нейното мнение.

Били ли сте гаджета с нея?

Не. Аз съм й кръстник. Според православието кръстникът е духовен баща. Това е роднинска връзка. Можеш да имаш различни бащи, ако майка ти се омъжва повторно, но не можеш да имаш повече от един кръстник. Така че това би било буквално кръвосмешение.

А извън работата кого слуша?

Сега слуша повече най-малкия член на семейството си, защото той е по-гръмогласен. Така че подозирам, че синът й Алекс е послушаният в момента. За съжаление, Напоследък не ни остава време да излизаме и да върлуваме. А бих искал да си припомним младините и да направим Солун на малки солунчета, както сме го правили неведнъж.

Липсва ли Ви политиката? Мислите ли да се върнете отново към нея?

Не. В момента не. Мисля, че 20 години са достатъчни. Ако съм имал някакво задължение към народа и страната си за това, че през годините са ме създали като име, като фигура, че благодарение на моя народ съм завършил в Америка и са ми дали стипендия, защото са ме забелязали като политически лидер, смятам, че съм върнал този дълг. Разбира се, в момента пак се занимавам с политика, но сега съм от другата страна на микрофона. От 2 април започвам да водя всяка събота и новото си предаване "Факторът: Кошлуков" по ТВ7, където ще мога да изразявам и политическите си позиции.

Смятате ли, че сегашното правителство ще издържи до края на мандата си?

Разбира се, никакъв проблем. Нямат алтернатива, параметрите им са добри. Скандалите, които виждате, са текущи. Да, имат грешки, доста проблеми, които трябва да решат, но за момента са най-добрите на терена.

А трябва ли да се появи друг? Това, че няма алтернатива, не означава, че едно управление е успешно.

Мисля, че средната температура за годината трябва да е 23 градуса, но за съжаление това става в Карибите, а не в България. Мисля много неща, но в политиката правиш това, което е възможно. В българската политика опозицията, опонентите на ГЕРБ, са далеч по-слаби. Би било хубаво да има конкуренция между мощни десница и левица, за да може човек да коментира политиката. Но в момента най-голямата десница е ГЕРБ и най-добрата политика, съдейки по одобрение и рейтинги*. е тяхната. На БСП хората нямат доверие. Ако бяха хубави, нямаше да паднат от власт. НДСВ изчезна, ДПС е с проблеми, в старата десница са пет човека.

Очаквате ли изненади на президентските избори?

Кандидатурите, които съм чул и в момента да се коментират – на Волен Сидеров и на Метена Кунева, не мисля, че имат големи шансове срещу кандидатура на ГЕРБ.

Мислите, че може самият Бойко Борисов да се кандидатира за президент?

Не. Той каза, че няма Освен това е поел ангажимент като премиер – да работи, да състави правителство и да върви напред. ГЕРБ ще си издигнат друг кандидат, който има шансове. Като ги почна по министри от Ники Младенов до Плевнелиев всичките стават.

Как ще отговорите на хората, които твърдят, че сте служител на Бойко Борисов – обслужвате неговите интереси?

Какво означа ва да съм служител на Бойко Борисов? Когато бях председател на Новото време – (преди да подам оставка), съм се явявал на избори срещу Бойко Борисов. Участвал съм в дебати като опонент на ГЕРБ и то на последните парлементарни избори. По-скоро той е бил мой служител, докато беше главен секретар на МВР, а аз съм бил депутат и съм избрал кабинета, който го е назначил. Отчитал се е пред мен в парламента и съм го викал на изслушване в комисията на която съм бил председател.

Какво не можете да си простите?

Че от 178 държави в света, се родих в България. Шегувам се. Надявам се, че нямам чак такива грехове, които да са непростими. Вярвам, че ако човек се покае и изповяда греха си, ще получи опрощение.

Коя е най-голямата Ви загуба?

В буквалния смисъл на думата – една загуба във Вегас. В преносния – не можах да бъда добър баща на дъщеря ми. Тя живее с майка си в Америка.

Стр. 22

Юлия Манолова Е НОВОТО ЛИЦЕ HA TV7

в. Засада | 30.03.2011

 

Популярната телевизионна журналистка Юлия Манолова, която доскоро водеше новините на БНТ, е новото лице на националната ефирна телевизия TV7 и ще води новинарската емисията с начален час 21.45. Новините на TV7 от 21.45 ч. стартират като част от новата програмна схема на TV7 и ще имат характер на втора централна емисия "Новини", в която ще се включват повече авторски журналистически разработки. "Идването ми в TV7 е огромно предизвикателство и се надявам да допринеса с опита си в развитието на телевизията. Искам това да е емисията с новини за активните хора, която да представя дневния ред на политиката през призмата на това как се променя животът на обикновения човек", сподели Юлия Манолова. Новата програмна схема на TV7 стартира от 4 парил. Тя включва много нови продукции като ток шоуто "Пряка демокрация", телевизионния таблоид "Панаир на суетата" с Водещ Албена Булева, уикенд блока "Блок 7" с Люба Кулезич, Емил Кошлуков и Миа Сантова, много нови филми и сериали, както и нова телевизионна игра във Вечерния часови пояс.

Стр. 16

ПЪЛНА ПРОМЯНА

сп. OK! | Иво ПЕТРОВ | 23.12.2010

ЕМИЛ КОШЛУКОВ УМОРЕН ОТ ПОЛИТИКАТА

В no-миналия брой ти разказахме за Вили Сечкова и продуцентската й компания No Frame. Черешката на тортата оставихме за днес. Обещахме да ти разкрием кой е дясната ръка на Вили или на кого Вили е дясна ръка… Както и да бъде зададен въпросът, отговорът е един – Емил Кошлуков.
Бившият депутат се е захванал сериозно с телевизия и възнамерява да потъва във все по-дълбоките води на този бизнес. За съдружието му със Сечкова и за бъдещите планове – Емил Кошлуков отговаря изчерпателно пред ОК!

Какви са точно отношенията ти с Виолета Сечкова?

Изключително приятни. Познаваме се от много години, аз съм и кръстник. Когато решихме да създаваме продуиентската компания, беше най-естествено да се обърна към нея, Иван Радев и Стани. Не е тайна, че самата Вили беше копродуцент на "Градски легенди" заедно с Иван и Андрей. Така че тя има много опит в телевизията. Другите колеги съши имат добра биография. И двамата са работили в най-успешните и гледани телевизионни формати. За мен беше голямо предизвикателство след 20 години политика плюс пет в затвора да се захвана с нещо тотално ново и непознато.
Винаги съм се изкушавал да се занимавам с телевизия, но трябва да си призная, че ме е било страх. Въпреки че всичко живо вече прави телевизия и застава на екран… Хората в България забравят едно – това, че ходиш в ресторант, не те прави ресторантьор, а това, че си добър барман, не означава, че можеш да станеш кръчмар. Затова се чудех дали мога да се занимавам с телевизия. Приех предизвикателството и мисля, че се справяме към момента.

Година след началото?

По проекта работим от година, но реално доста по-късно започнахме да произвеждаме продукция. Вече имаме предавания по няколко телевизии. Работим успешно с TV7, в работни отношения сме и с bTV. Това не е никак малко и ни прави едни от най-работещите в момента. Има къщи с повече продукции от нас, но ние, както споменах, съществуваме по-малко от година, а постигнахме резултати, които други, работейки с години, нямат. За нас е голямо предизвикателство да се борим с големите. В кризата телевизиите режат предаванията, а ние създаваме нови.

Да уточним – ти ли си "баща" на фирмата?

Това е малко подвеждащ въпрос. Сега да не стане така, че кръщелницата (б.а. Вили Сечкова) да подскочи, като прочете това интервю. Съвместна идея е, говорим си го от много отдавна.

Да не е още от първото предаване на "Градски легенди"? Все пак Вили направи дебюта си с твоето гостуване…

Да, аз бях първият гост и видяхме как приключи цялата работа. {Смее се.) Виж, време е да уточним какви са моите функции във фирмата. Вили, Радев и Стани са по-творческата част, аз съм по преговорите. Договарям се с телевизиите за бюджети и всички подробности. Включвам се и към идеите, естествено. Смятам, че ме бива. Знаеш ли, ние правим много смели неща. Вкарахме чужденец за водещ – Лео с готварското предаване. Получи се много успешно. В екипа ни бачка режисьор от италианските "Господари на ефира". Заложихме на външен опит. Гледаме много американски предавания и черпим идеи. "Нашенци" е непознат формат за родния ефир. Смело е, но искаме да видим как ще го приеме пазарът. Утвърдена практика е да се купуват известни формати. Ние се опитваме да бъдем по-различни и по-успешни. Дори опитът ни с Камелия беше рисков. Тя е попфолк певица, известна със своята скандалност. Да, водила е предаване, но в него тя беше себе си – предизвикателна, секси, освободена. Тук образът е друг. Успяхме, предаването се радва на изключително висок рейтинг.

На кого е идеята тя да поеме това предаване?

Идеята пo-скоро е на Вили. Аз бях я гледал в "Голямата уста". Но предизвикателството да сложиш Камелия в някаква сериозна рамка беше голямо. Сега мога да си призная, че имах големи притеснения. Вили беше убедена, че ще се справи, и позна.

Да минем на твоето съботно-неделно предаване пo TV7. Как реши отново да водиш предаване, различно от "Таралежите"?

Трябва да уточним, че продукцията няма нищо общо с No Frame. Предаването е вътрешна продукция и предложението дойде от самата телевизия. Признавам си, че след като машината във фирмата заработи, това предложение дойде навреме. Опитът ми в политиката и новият стаж в телевизията ме привлякоха да правя публицистика.

Как ти се отразява ставането сутрин? Предаването започва в доста ранен час за събуждане през уикенда…

Изключително трудно ми е. Както казват старите хора – всичко се връща. След като 45 години съм ставал късно, сега е обратното, и то през най-тежкия период – уикендите. Няма как, сбогувах се с петък и събота вечер. Мисля да се оплача, чувствам се дискриминиран, смятам, че това е нарушение на човешките ми права. (Смее се.)

Казват че телевизията е "крастава болест". Ти си от двете страни на камерата. Разболя ли се вече?

Да, така е. Един път, като влезеш в този свят, той те поема изцяло. Досега винаги съм бил пред микрофона, никога не съм се интересувал дори как точно се случват нещата. Сега, когато вече знам, наистина ми стана интересно. Всеки ден ми е все по-любопитно. Оказа се, че не е страшно да започнеш нов живот, защото той е пълен с предизвикателства, които малко или много те променят и подхранват като човек. Освен като продуцент аз работя върху изявите си на екран. Не мога да си позволя да бъда един от многото. В България е много модерно водещият да бъде пионка и да не изказва мнение. Как така нямаш мнение? Какъв човек си тогава? Аз изразявам позицията си, защото имам такава! Интересно ми е как се вади новина от гост, как се монтира интервю, как се правят тийзърите – малките автореклами, които показват какво остава да се види до края на предаването, как може с едно изречение да накараш зрителя да те гледа. Много работя върху себе си и ще продължавам, защото ми харесва, надявам се да продължавам да печеля публика с работата си, защото това е най-голямата награда.

Мислиш ли обаче, че в събота и неделя сутрин на зрителя му е до публицистика? Тя изригва от екрана пет дни в седмицата.

Няма да крия, че аз черпя много опит и идеи от американските канали. Гледам и попивам. Всичките пет водещи телевизии в САЩ излъчват публицистика в събота и неделя сутрин. При нас тя е следобед – Цветанка Ризова, Росен Петров… Нека пробваме модела на по-успелите и да видим. Засега вървим напред, така показват рейтингите.

Приключи ли тотално с политиката?

Знаеш ли, докато си в играта, не знаеш какво е всъщност. Политиката беше целият ми свят. Но когато се отделих от нея, когато подадох оставка… осъзнах, че съм се уморил. Наистина! Всичко си оказва влияние един ден. Политиката е много негативно занятие. На този етап с нея ще бъдем само "колеги" пред камерата.

Стр. 74-75