в. Класа | 29.12.2010

Правителството предостави на Българската национална телевизия допълнителна субсидия за 2010 г. в размер на 10 098 227 лв. Средствата са за погасяване на задължения към "БТК" АД за разпространение на телевизионна програма и са осигурени чрез преструктуриране и икономии на разходите по централния бюджет. С постановлението се създават условия за преодоляване на тежките финансови затруднения на БНТ, възникнали през текущата бюджетна година.

Стр. 20

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 14.11.2010 

БНТ прави политическо предаване с петима водещи. Телевизията твърдо е решила да бори кризата и конкуренцията, но дали вече не е твърде късно

Който зло не мисли, излъчва "Байландо" и "Великолепната шесторка", а на когото не му стига рейтинг, нагазва по-надълбоко в политиката. Така горе-долу би могъл да звучи тази есен телевизионният вариант на известната народна поговорка. По всичко личи, че от държавната телевизия ще долети анонсът за най-интригуващото предаване през 2010-а. БНТ подготвя чисто нова рубрика с обществено-политическо съдържание. Засега медията още не говори официално за нея. Въпреки това през седмицата синдикалният лидер в телевизията Венка Ризова разкри във Facebook за плановете на ръководството. Според хора от "Сан Стефано" 29 работното заглавие на проекта е "Екип 5". Името прави аналогия както с по-стария "Екип 4", така и с формата на новото предаване, което ще се излъчва във всичките пет делнични вечери и ще се води от петима различни водещи. В телевизията броят за сигурни Милен Цветков и Иван Гарелов. Преди дни Цветков спря старта на предаването си по Канал 3 с пояснение, че е получил предложение и от други телевизии. Хора от БНТ разказаха, че в последните дни бившият новинар от Канал1 прекарвал часове в нюзрума и в студиото за репетиции. В същото време и хора от "Нова" издадоха, че Милен е преговарял с нейните шефове за възстановяването на "Часът на Милен Цветков" и че резултатът от срещите ще стане ясен през следващите дни. Иван Гарелов също не крие, че иска да работи отново в бившата си телевизия. Последно той говори за това в началото на сезона, когато отказа да води "Байландо" по "Нова".
Из коридорите на държавната телевизия се чува, че друг водещ на "Екип 5" ще бъде Мартина Шопова. Доскоро тя бе едно от лицата в сутрешния блок на TV7. Като възможно лице на "Екип 5" се спряга и името на Мариета Фидосиева. Преди години тя работи в Ефир 2, а в момента е глас в сутрешния блок на БНР. Пак според все още неофициална информация друг замесен в проекта е Георги Кузмов. Той дълги години бе в новините на БНТ, преди да се заеме с медийния фестивал в курорта "Албена".
Делничният вечерен блок няма да е единствената задаваща се новост в програмата на държавния канал. Промени скоро ще има и в сутрешния блок. Засега се знае, че той ще започва в 6.30. Рокади ще има и на по-високите етажи – до дни за шеф на дирекция "Информация" ще бъде обявена Милена Цветанска, която в момента е главен редактор на "По света и у нас". На новата позиция тя ще наследи Вяра Анкова, която през юли СЕМ избра за генерален директор. Досега функциите на Анкова в "Информация" временно бяха поети от Бойко Василев. Мястото на Цветанска в "По света и у нас" пък ще заеме водещата на "Референдум" Добрина Чешмеджиева, която ще продължи да се занимава и с вечерното токшоу във вторник.
БНТ всъщност вече започна да обновява програмата си още преди в публичното пространство да се появи мълвата за "Екип 5". Преди дни място в нея намери блокът "България днес". През лятото Анкова обеща да даде всичко от себе си и от колегите си, за да измисли предавания, с които да вдигне гледаемостта и да спре срива в рекламните приходи. Усилията вече започват да виждат малък екран. Въпросите сега са не само дали публиката ще хареса промените и ще спре да разсъждава за БНТ като за по-старомодната телевизия, за което ще е необходимо време, а и дали "Сан Стефано" 29 изобщо разполага с време. През лятото "Виваком" обяви, че БНТ й дължи близо десет милиона лева за разпространение на сигнала, след като още през лятото на 2009-а телевизията е спряла да обслужва задълженията си. През есента компанията допълни информацията с уточнение, че сумата с лихвите вече е стигнала над 13 милиона и че събирането й най-вероятно ще стане по съдебен път. През седмицата от държавния канал поясниха, че "преговорите за намиране на взаимно приемливо решение продължават". В същото време медийната комисия към Народното събрание отказа да увеличи субсидията, която телевизията ежегодно получава от държавния бюджет. За догодина ръководството й поиска 93 милиона лева. финансистите й изчислиха, че за една година медията произвежда 29 200 часа продукция и че всеки час струва не по-малко от 2500 лева – 1400 лв. за разпространение, около 200-500 лева – за авторски и сродни права, около 900 лева – за заплати и възнаграждения, и т.н.
Цифрите не трогнаха депутатите и на първо четене те запазиха дотацията в тазгодишния й размер – малко над 60 милиона. Членовете на медийната комисия припомниха, че законът позволява на телевизията да се дофинансира, продавайки рекламно време – по 15 минути на ден, от които обаче само 5 във вечерния прайм-тайм. За сравнение частните оператори разполагат с по 12 минути на час без допълнителни ограничения. Народните представители не се впечатлиха от забележката, че текстовете в Закона за радио и телевизия са писани в години, в които единствената друга национална телевизия е била частната bTV, и че оттогава досега на рекламния пазар са се появили десетки частни програми, сред които и три национални – "Нова", Pro.bg и TV7. Парламентаристите не обърнаха внимание на думите на Анкова, че доскоро финансовата инжекция за БНТ е била с около 20 милиона лева по-голяма – почти 82 милиона през 2008-а и 2009-а. Вместо това народните представители препоръчаха на шефката да се вмести в отпуснатата сума и при необходимост да направи и съкращения. От телевизията отговориха, че тежкото финансово положение не може да се оправи само със съкращения и че механичното съкращаване на щата на една структура първоначално винаги води до повече разходи, които медията не може да си позволи. Така пинг-понгът между парламентаристи и тв босове като че ли се отложи за след година, през която може да се случи какво ли не.

Стр. 50, 51

в. Дневник, Компании & Финанси | Юлиян АРНАУДОВ | 09.11.2010 

"Таймс" и "Сънди таймс" привлякоха повече от очакваните платени абонати

Резултатите от платените абонаменти на големите вестникарски интернет сайтове може да разсеят опасенията на скептиците за този метод, след като News Corporation обяви, че изданията й "Таймс" и "Сънди таймс" са успели да привлекат 105 хил. потребителя от лятото до момента, пише "Ню Йорк таймс". Според компанията половината от тези абонаменти са на редовни потребители, които получават достъп до сайтовете на вестниците и до електронните приложенията за iPad или Kindle. Останалите са нередовни клиенти. Още 100 хил. души са активирали безплатния достъп, който се предоставя от хартиената версия на изданията. Инициативата за платен достъп на компанията се наблюдава отблизо от медия анализаторите и рекламодателите, защото това са сред първите големи вестници, които въведоха абонамент за своите сайтове. Други издания също обмислят да прибегнат до тези решения поради спада на приходите от интернет реклама, в която доскоро издателите виждаха заместник на приходите от печатните варианти. Сред тях са и "Ню Йорк таймс" и "Интернешенъл Херарлд трибюн", които планират заедно с обновяването на сайтовете си през следващото лято да наложат и платен подход
за четене на материали. "Тези числа показват много ясно, че доста хора са готови да платят за качествена журналистика в електронен вид", заяви Ребека Брукс, изпълнителен директор на News International, английското звено на News Corporation, което издава двата вестника. Медийната компания също така използва платен метод за друго свое издание – американския "Уолстрийт джърнъл". Корпорацията на Рупърт Мърдок също въведе подобна практика и за News of the World. Традиционното схващане на медийните анализатори е, че подобен подход трудно ще може да накара читателите да плащат за основни новини в интернет поради наличието на голямо количество безплатни новини в глобалната мрежа. Някои специализирани издания в области като бизнес и финансите успяха да постигнат умерен успех чрез платения абонамент. Например "Файненшъл таймс" е привлякла 189 хил. потребителя чрез своя интернет сайт, но вестникът използва метод, който дава на интернет читателите безплатен достъп до определен брой статии и след това изисква плащане за достъп до повече материали.
Едно от опасенията при въвеждането на платения модел е спадът на посетителите на сайта. Прогнозите на News Corporation бяха за спад от 90% на посещаемостта на страниците на "Таймс" и "Сънди таймс", но на практика намалението е по-малко. По данни на Nielsen средният брой уникални посетители от Великобритания на сайтовете на двата вестника отчитат спад от 42% до 1.78 млн. души за третото тримесечие, което е, откакто е въведен платеният модел. Повечето от тези посетители не са разгледали по-детайлно от основните страници, допълва Nielsen. Скептичните съмнения за ефективността на тази практика остават. Според медийния консултант Джим Кишълм данните на компанията на Мърдок не дават някои отговори, които ще заинтригуват рекламните компании. Например колко време потребителите прекарват на сайтовете на изданията. Друг въпрос, който се повдига, е, че все още не става ясно как платеният абонамент на сайтовете се отразява на печатните издания.

Стр. 6

в. Банкер | 30.10.2010

Държавните медии щели да фалират. Ама друг път. Новината в аванс изскочи от тях самите. Причината била в постния бюджет, който правителството се подготвя да им отпусне за 2011 година. Това се разбра по време на тричасово заседание на Комисията по култура, медии и гражданско общество. Медиите, които се издържат с парите на данъкоплатците, и по-специално БНТ, не са доволни. Това състояние обаче е традиционно за всички държавни предприятия в онази част от годината, когато бюджетът е целодневна тема за упражнения. С какво все пак 2011-а ще е по-различна от 2010-а? Нали БНТ се обзаведе с ново ръководство? Ще извади ли то телевизията от финансовия колапс? Ще запази ли БНР водещата си позиция сред радиостанциите? Ами СЕМ? БТА? Как ще оправдаят средствата, които се отклоняват към тях? Ще подобрят ли продукта, с който ни "даряват", или ще го сложат на масата на конкуренцията? А и ще има ли все пак някакво затягане на финансовата дисциплина по тези държавни локации, след като министър Симеон Дянков им го заръча още преди година?
Държавната субсидия за БНТ ще е 60.1 млн. лева. За БНР е предвиден бюджет от 49.065 млн. лв., а за БТА – 4.185 млн. лева. Или за следващата година за медийна свобода ще похарчим общо 113.35 млн. лева. Към тях обаче трябва да се прибавят и 1.24 млн. лв., които ще отидат за издръжката на регулатора СЕМ.
"Ако предложената субсидия се запази и дълговете на БНТ към БТК продължават да бъдат над 18 млн. лв., то БНТ ще обяви фалит през следващата година", заяви генералният й директор Вяра Анкова пред депутатите. Миналата година, по време на аналогичния дебат за 2010-а, тогавашната шефка на държавната телевизия Уляна Пръмова изложи подобни прогнози. Тогава тя обясни, че ако субсидията за медията не бъде увеличена, то тя ще трябва да съкрати часовете програма, които произвежда. "Оставайки единствено на държавна субсидия, както се очертава, тогава самото съществуване на телевизията е под въпрос", категорична бе Пръмова.
За сравнение, ето какво беше разпределението на държавната субсидия за 2010-а: за БНТ – 60.088 млн., т.е. сега има леко завишене от стотина хиляди лева, а към БНР бяха насочени 48.053 млн. лв., като тук "бонусът" за 2011-а е около 1 млн. лева. Субсидията за СЕМ бе занижена спрямо 1.9 млн. лв. за предишната година. Този "вандалски" акт преди 12 месеца предизвика гнева на надзорниците. Тогава те поставиха под съмнение съществуването на регионалните си структури, а съответно и наличието на медийния плурализъм.
За БТА пък числата са същите – и през 2010-а, и през 2011-а – все 4.185 млн. лева. Според заместник генералния директор Борислав Чалъков агенцията ще се справи с предвидения бюджет за 2011-а, но "тези средства изправят БТА пред санитарния минимум". Той разясни още, че на медията са необходими ресурси, за да внедри световната практика – видеосервиз, и да дигитализира архива си, който по думите му бил национална ценност.
Като говорим за държавни медии, БНТ безспорно е фаворитът и синонимът на това словосъчетание. То пък ненадейно препраща към следващото, а именно, че медиите на държавна издръжка са лакоми творения все искат повече и повече. Средства от държавата, естествено. Ако може. Собствените им приходи по традиция са непредвидима величина – например случаят с предфалитното състояние на БНТ, което и в момента е непоклатимо. Оказа се, че местните специалисти са планирали приходите от реклама за 2010-а да бъдат с три – не, с четири пъти поголеми от тези за предишната година. И таман тези приходи да се случат в действителност, то взе, че икономическата криза нахлу и превзе територия след територия. Така големите надежди на "Сан Стефано" 29 се оказаха посипани и по-скоро съсипани. За щастие свръхоптимизмът явно не е заразил и останалите медии, финансирани от данъкоплатците.
Все пак ще бъде похвално, ако т.нар. обществени медии престанат да ни занимават с проблемите си и по-точно да се оплакват, че не им стигат парите. В сегашните условия е ясно, че всички ще ядат не постна, а суперпостна пица. Менюто е еднакво диетично за всички (с изключение на МВР, където бюджетът за 2011-а ще бъде по-сочен от този за 2010 г.). В крайна сметка, като не им стигат субсидиите и не могат да си докарат сами нови, да си сменят мениджмънта. Или пък да се изпосъкратят, защото от три километра си личи, когато на някое събитие идва екип на БНТ – освен шофьора един носи камерата, друг – стойката за камерата, трети осветлението, четвърти държи микрофона, пети не знам какво си… После се оплакват, че заплатите им били кльощави, програмата – хърбаво-смотана, а на всичкото отгоре и рекламодателите, и зрителите непрекъснато се самоотлъчвали. Всичко това е повече от логично, след като телевизията, по неясни все още причини, продължава да се държи, като че ли дебютира на пазара. И не може да се пребори за излъчването на събития, които интересуват "широката" публика. Като например мачовете на националния отбор по футбол. Не че последните спортно-спорни движения
имат някакво национално значение, но все пак е препоръчително да бъдат показани от държавната телевизия. За да имат достъп до тях всички потребители. Вместо това тромавата БНТ допуска да й ги задигат под носа далеч по-млади, но мобилни и пазарно ориентирани тв канали. Това състояние обаче няма как да се промени поне докато специално хората от тази медия не престанат да се държат по начин, по който се държаха и преди 20 и кусур години. А именно, че всички са им длъжни. Всъщност, освен за едни новини, за какво друго да се финансира допълнително БНТ? Ами като не може да се справи, нека да се обедини с БНР, както се обмисля да се случи в новия медиен закон. Така със сигурност задлъжнялата телевизия ще повлече и радиото в своите финансови водевили. Да се готвят и БТА, и СЕМ, ако управляващите заемат унгарския модел за пример (виж карето).
И докато ревизираме миналогодишните заплахи, че заради мижавия бюджет БНТ трябвало да си намали програмното съдържание, нека не забравяме, че СЕМ така и не затвори регионалните си центрове. Следователно бюджетът някак си е стигнал, за да съществуват още тези тъй важни медийни звена.

Стр. 36

в. Класа | 28.10.2010

Субсидията на БНТ за 2011 г. е предвидена да бъде 60 100 000 лева, за БНР – 49 065 000 лева, а за БТА – 4 185 000 лева. Това съобщи Владимир Петров – директор на дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите, на заседанието на парламентарната комисия по културата, гражданското общество и медиите, цитиран от БТА. За Съвета за електронни медии е предвидена субсидия в размер на 1 240 000 лева. Народните представители обсъдиха проекта на бюджета за 2011 г. на Министерството на културата. За 2011 г. субсидията на Министерството на културата е 94,5 милиона лева, като общият й размер е увеличен с 2,2 милиона лева за делегираните бюджети на сценичните изкуства, съобщи министърът на културата Вежди Рашидов. Той заяви, че са необходими 128 милиона лева, за да може секторът на културата да "изкара тежката кризисна година".

Стр. 15

www.capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 15.10.2010

Държавната телевизия няма пари да покрие повече от половината си разходи

Ако БНТ беше търговско дружество, в момента то щеше да e в процедура по обявяване в несъстоятелност. Държавната телевизия по ред причини не може да фалира, но въпреки това финансовото й състояние е повече от трагично.

Предупреждаваме ви от самото начало – фактите, които ще видите надолу, могат много да ви ядосат. БНТ, знаете, получава всяка година от нас субсидия чрез бюджета. За тази година държавната телевизия е взела около 60 млн. лв. Това означава, че всеки работещ българин плаща данък БНТ от около 20 лева. Освен това обществената медия продава рекламно време и се разпорежа с парите от него, както намери за добре. Въпреки всички тези приходи обаче държавната телевизия е затънала в дългове, а сметките й са запорирани като обезпечение по заведени в съда искове.

За 2010 г. БНТ очаква дефицит от 35 млн. лв. Бюджетът на държавната телевизия е бил формиран на базата на очаквани, но напълно нереални приходи, реклама почти няма, а 15-те минути, давани по закон, не могат да бъдат запълнени. Това показва анализът на икономическото състояние на държавната телевизия, направен от новото ръководство на медията. Съветът за електронни медии (СЕМ) получи и обсъди документа в началото на седмицата с УС на БНТ.

Огромният дефицит ще бъде достигнат, тъй като най-вероятно планираните приходи – 27.6 млн. лв., няма да бъдат получени от БНТ. При изчисляването на бюджета за тази година предишното ръководството на БНТ е направило доста груб счетоводен трик. След като са сметнали разходите си и са видели, че намалената държавна субсидия не може да ги покрие, управляващите на телевизията просто са планирали толкова приходи от реклама, колкото да балансират бюджета. За 2010 те са записали, че ръстът на привлечените реклами ще е 400%. Това, разбира се, е абсурдно. Реалистичните прогнози на новото ръководство на медията показват, че тази година БНТ ще има близо 10% спад на приходите.

Вместо да прогнозира нереални приходи, за да балансира бюджета си, БНТ на практика е трябвало да намали разходите си с 22%, за да може в края на годината да излезе на нула. Това означава, че медията е трябвало да се преструктурира, да съкрати хора и заплати.

Въпрос на дълг

Най-големият пасив в баланса на телевизията е задължението към БТК за пренос на сигнала, което ще достигне 18 млн. лв. до края на 2010 г., пише в анализа. Дългът се натрупва след решение за спиране на плащането към телекома. Договорът с компанията е от 24 април 2002 г., а парите на БНТ спират през август 2009 г. От БТК АД коментираха пред "Капитал", че към настоящия момент "дълговете на БНТ са около 13.5 млн. лева с лихвите (без ДДС). Все още има запор върху сметка на БНТ. В преговори сме с новото ръководство на телевизията за постигане на разрешение на въпроса, но все още нямаме постигнато споразумение".

В доклада за финансовото състояние на телевизията се уточнява още: "Предложението за неиздължаване е на финансовия директор, като няма решение на управителния съвет." "Капитал" потърси бившия финансов директор Димитър Чапанов за коментар. Той отрече това да е вярно и обясни, че "всъщност казусът БТК е много по-сложен, отколкото изглежда, и в момента тече дело между БНТ и БТК. За всяко плащане в БНТ участват 7-8 души. Нищо в телевизията не може да става без знанието и решението на генералния директор и ръководството на телевизията."

Чапанов обясни, че не е съгласен с много от констатациите и цифрите в доклада. "Когато си подавах оставката, за да може г-жа Анкова да сформира своя екип, аз оставих и "Анализ за икономическата среда и факторите, обуславящи финансовото състояние на БНТ за периода 2005 -2010 г.". В понеделник мисля да изпратя с писмо до СЕМ този анализ, за да може регулатора да се запознае с него и да го сложи на сайта си и да го видят повече хора. Така както е сегашният анализ на новото ръководство на БНТ", уточни Димитър Чапанов.

Един от конкурентите на Анкова за поста генерален директор, юристът Радомир Чолаков, още по време на конкурса определи този финансов дефицит в телевизията като "екзистенциална заплаха за медията". "Ще ви кажа само, че с един съдия изпълнител това задължение [към БТК] лесно може да се трансформира в собственост", каза тогава Чолаков за дълга към БТК.

Какво да се прави?

Според доклада на сегашния генералния директор Вяра Анкова цялото предишно ръководство (от което бе и част самата тя) е знаело реалното състояние на приходите и разходите в телевизията. За да бъде постигнат балансиран бюджет обаче, то е приело "силно завишени, неизпълними параметри за приходите". В края на 2009 г. финансовото министерство предлага разходите за възнаграждения да бъдат намалени с 38.5%. Това не се случва, а БНТ така и не се преструктурира.

От 2007-а досега има плавно увеличаване на заплатите, но и намаляване на служителите на БНТ. Преди три години там са работили 1853 души, сега са 1633-ма. Общо за шестгодишния си мандат Уляна Пръмова твърди, че е освободила 400 души от медията. Сумата, отделена за заплати през 2009 г., е 19.455 млн. лв., която е на второ място като разход в медията. На първо място са тези за издръжка, които са 40.632 млн. лв. за 2009 г. Това включва разноски за външни услуги (разпространение на сигнала), командировки, текущи ремонти, храна, консумативи и др.

"Анализът е обективен и професионален, успокояващ и безперспективен", коментира пред медиите председателят на СЕМ Георги Лозанов, след като се запозна с него. Според него големите скандали, за които се говореше през годините, са обяснени. "Показано е, че нещата са се случвали след взети решения и усещането за разграбване на телевизията е невярно", коментира още Лозанов.

Председателят на СЕМ смята, че ако се върви по този път, кризата ще се задълбочава. "Усеща се безперспективност, защото програмата и нейната гледаемост са подценени в структурата на телевизията. Най-малко пари са отделени за тях, а трябва да е точно обратното", коментира председателят на СЕМ. Според него чрез собствени предавания може да се увеличи обемът на рекламата и да се вдигне цената й, намалена четири пъти през последните две години.

Според анализа предстои Сметната палата и Комисията за финансов надзор да проверят БНТ. СЕМ също ще съдейства това да се случи. Едва тогава ще се види цялостната картина на състоянието на медията. В перото продукции (производство на програма) е предвидено да се вложат близо 50 млн. лв. При приемането на бюджета за 2010 г. разходите за външни и вътрешни предавания и копродукции са намалени с 29% (от предишното ръководство на БНТ) в сравнение с отчета от предходната година.

Когато Уляна Пръмова реши да подаде оставка, преди да е изтекъл мандатът й през септември, с мотива "да дам шанс на новия генерален директор да състави бързо екип и да започне реформите в БНТ, които са належащи", тя предложи и УС прие да бъде сезирана Сметната палата да направи одит на финансовото състояние на държавната телевизия за периода на нейното управление. Одитът трябва да започне през януари следващата година, за да е завършила календарната 2010 г.

Последният доклад на Сметната палата за БНТ показа, че няма приети единни правила и критерии, които да регламентират принципите, реда и начина за определяне на норматива за час програма: на каква база и на кои разходи се формира неговата стойност, дали при определянето му се отчита структурата на телевизионната програма (собствена, чужда и повторения). "В резултат на това нормативът за час телевизионна програма не може да се приеме като реален измерител за оценка на управлението на средствата по бюджета на БНТ", пише в доклада.

Сегашното ръководство на държавната телевизия на няколко пъти заяви, че иска да се премахне ограничението за броя минути на денонощие, в които да се излъчва реклама. Това обаче няма да реши нищо. Според одит на Сметната палата през 2007 г. изпълнението на заложените приходи от реклама е било 63%. За 2008 г. е още по-малко – при заложени приходи от реклама 12.3 млн. лв. реално са събрани 3.6 млн. лв. (29.3%). За одиторите причина за неизпълнението са и огромните бартерни договори, които БНТ сключва и които винаги са били смятани за съмнителни, тъй като не попадат в процедурите на Закона за обществените поръчки, а се одобряват единствено от управителния съвет. През 2008 г. бартерните договори са достигнали стойност от 10.9 млн. лв.

През 2009 г. БНТ предприе мерки в тази посока и смени директора на дирекция "Маркетинг и реклама". Новият шеф Димитринка Кирова предложи реформи в рекламната политика на медията и препоръча БНТ да се въздържа от бартери, освен ако не са крайно наложителни. "Бартерите реално пречат на гъвкавата политика на продажби на рекламно време. БНТ има нужда от чисти приходи заради ограниченията в рекламното си време. Препоръчах бартерите да се избягват", коментира пред "Капитал" бившата вече рекламна директорка. Новият директор маркетинг и реклама Петя Стоянова е амбицирана да реализира положителни за БНТ резултати до шест месеца. "БНТ ще предложи ново ценообразуване, съобразено с направените програмни инвестиции, заложените рейтинги и очаквания зрителски интерес", каза Петя Стоянова и добави, че не е нереалистично в следващата една година БНТ да увеличи рекламните си приходи с 20-30%.

И така новото ръководство поема управлението на БНТ при пълен финансов колапс. И това не е задължително лошо. Защото тежката криза може да се окаже неотменимият аргумент за толкова дълго отлаганата реформа в държавната телевизия. Тя очевидно не може да съществува по този начин и за да оцелее, трябва да се преструктурира. Да стане модерна и ефективна медия със смислено съдържание за хората, които я издържат. Другото е хаос, маргинална посредственост и много дългове, които накрая пак ще платят данъкоплатците.

Оригинална публикация

e-vestnik.bg I 2010-01-24

До края на 2009 Дирк Фьоргер е ръководител на базираната в София Медийна програма на фондация „Конрад Аденауер”. Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:

“В България често истинските медийни собственици не са известни. Проблемът е, че когато собствениците са маскирани, зрителите, слушателите и читателите губят представа за политическата ориентация на телевизиите, радиостанциите, печатните и интернет-изданията. А щом зад собствеността на медиите се крият сенчести бизнесмени, то е ясно, че в тези медии няма да се намери разследващ имотното им благополучие журналист.

Медиите като партийни говорители

В България напоследък стана популярна една медийна група, ръководена от жена с впечатляващи физиологични особености, която изкупува наред всички попаднали й под ръка вестници и телевизии. В такъв случай се предполага, че зад завесите се таи определено политическо присъствие, което е далеч от идеята за медийната свобода. Така определени медии се изявяват като говорители на политически партии.

Особена група представлява собствеността на германски издателски концерни, които притежават медии в България. Положителният ефект от подобен род партньорство са финансовите инжекции на германските издатели, които спасяват тукашните медии от банкрут. Чужденците обаче не са особено заинтересовани от повишаването на качеството на медийната продукция. Моето впечатление е, че много от българските медии се ориентират в посоката, от която духа вятъра на властта, въпреки че тяхната мисия е не да раболепничат, а да критикуват.

Бившите агенти

Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.

Интересен бе пресният скандал по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов, че мастит телевизионен шоумен му е поискал половината от партията ГЕРБ. Изводът от подобни мелодрами е, че политиците нямат право да се бъркат в работата на медиите, но заедно с това е недопустимо медиите да се пробват като актьори на политическата сцена. И в България, а и в Германия, но като че ли повече в България, може да се забележи, че много журналисти притежават списъци с номерата на мобилните телефони на повече или по-малко известни политици и бизнесмени. Като цяло подобни контакти не би трябвало да будят учудване, защото в своята работа медиите се нуждаят от преки контакти със силните на деня и техните опоненти.

Нож с две остриета

Но подобни връзки в българските условия често се израждат в „побратимявания” между политици, журналисти и бизнесмени, а това фатално нарушава хигиената на медийната среда. Приятелското и още повече сервилното отношение към политици и партии не се вписва в обичайното за медиите поведение. Журналистите далеч повече им отива да критикуват, като спазват правилата на своята професионална етика.

Концентрация и комерсиализация е краткото описание на бъдещето на медийния пазар в България. Сегашната зависимост на българските медии от партиите и политиците ще намалее, но пък ще нарасне зависимостта на журналистическата гилдия от бизнеса. В България обаче намерих и чудесни журналисти и именно в българските медии публикувах статии, които в Германия едва ли щяха да бъдат добре приети. Проблемът е в системата и в собствеността на медиите…”

Оригинална публикация