БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.09.2011

Водещ: След кого да вървят журналистите? Все по-често се налага да си задаваме този въпрос, където и да се намираме в Европа. Сигурно помните, във Великобритания се обсъжда отново възможността за блокиране на сайтове като мярка за борба с пиратството. Дали само това е причината обаче? В Германия сериозно се коментира вредата от копчето Харесвам, по-ясно като Лайк във Facebook, защото по този начин изтичат лични данни, а това определено противоречи, според немските експерти на общоевропейските правила. До колко нагласите се определят от старите медии, до колкото от т.нар. нови? Кой кого преписва, кой кого цитира, защото виртуалния свят на т.нар. нови медии би трябвало да се управлява от същия, с който се съобразяват и традиционните. Дали обаче това е така? дали т.нар. нови медии са един общ свят, дали традиционните са също един нов свят? Може ли да има припокриване в позициите? Има ли нова страст към позитивните новини в медиите – нови и стари? имат ли те и политически подтекст. Какви са медийните нагласи преди изборите? Превръщат ли се новините в предизборна хроника?
Темата ще коментираме с Николета Даскалова и Християна Христова от фондация Медийна демокрация и издателя на първия самиздат у нас Рашел Леви. По телефона ще открием и Боян Юруков, известния блогър.

От кого се определят нагласите на хората, превръщат ли се новините в предизборна хроника и дали блогърите са на път да заменят някогашния самиздат. Много ми е приятно да кажа добър ден в студиото на издателя на първия самиздат г-жа Рашел Леви. Здравейте.
Рашел Леви: Здравейте, и на нашите слушатели също. Това, което искам да уточня обаче веднага е, че всъщност съм съиздател, въпреки че няколко пъти така ме представят. Автор на тази поезия, която тогава си позволихме в онези мрачни години да издадем е моят съпруг, поета дисидент Божидар Славов и всъщност той има най-голяма заслуга за това, което се случи в онова време. Тука бързам да уточня, че самиздатът има една изключителна история в Русия, в Полша, но за съжаление в България можем да уточним или да го обхванем само с това единствено явление, за съжаление.
Водещ: 1987 г.
Рашел Леви: 1987г. Като казвам, че това явление беше от-до. То беше цялостно. Знам за случаи преди 1987 на спирани вестничета студентски, та малко по-дребни и частични факти. Но при нас нещата се случиха от началото до край. И другото, което искам да кажа – ние тогава в тези години бяхме underground Или бяха аутсайдери и двамата със съпруга ми. Той чисто наследствено като син на един от най-големите анархисти, но не последовател на анархизма, човек, който или иначе живееше извън закона, имаше изключителна биография. Такава биография имат малко хора в България и за съжаление тези хора, които имат такава биография на истински дисиденти. Това е концлагер комунистически, 6 месеца, след което психиатрична клиника. Изобщо това,което е класическата биография на дисидента. Тези хора са забулени. Тези хора нямаха в последните 20 и няколко години почти никаква изява. Друг е въпроса, че разбира се всички интелигентни хора в България знаят за това. друг е въпроса, че то се знае, но то не се изявява. И бързам да кажа, че 1987, когато ние издадохме тази … две издания направихме, понесохме всички последствия. Влошеното здраве на съпруга ми не позволи излизане от страната, за което ни предупредиха изрично – трябва да напуснем страната. Това беше лятото на 1988, имаше ешалони тогава за Австрия. Само неговото влошено здраве не допусна това да се случи и останахме. Но по-нататък, ето преди 4 години направих пак самиздат на същия този самиздат. Абсолютно никаква подкрепа от Никъде, самофинансиране. Така че нещата до известна степен се повтарят. Сега, това е изключително сложен въпрос, много комплициран. Мога да кажа, че хора, които във времето, 1987-88 аз предлагах на литератори, завършвайки тогава и българска филология, и на мои колеги и на мои преподаватели книгата и хора, които тогава не си взеха Или това ми изявиха своите страхове, след това пък станаха големи специалисти по самиздата. Това го казвам неслучайно, не искам да цитирам имена, защото съм омерзена и огорчена, но в България се случват тези неща. Пак има една забуленост на историята по отношение на словото и то изключително голяма забуленост.
Водещ: Като казвате забуленост какво имате предвид? Това, което говорихме преди да започне предаването?
Рашел Леви: Много хора плакаха на 10-ти за това, че няма литература в чекмеджето. Че в чекмеджето не е имало никаква литература. А всъщност едно явление на ъндърграунда, на една литература, която всъщност тя е лицензирана от доста големи специалисти, всъщност тя и до сега по никакъв начин не е осветлена. Моите усилия, това което аз правя до известна степен и сега тука понеже стана дума за социалните мрежи – социалната мрежа за мен се оказа оня факт от няколко години, която ми даде възможност до известна степен да осветля сама тази поезия. Това е, което искам да кажа. Иначе по принцип искам да спомена заглавието и нещо друго си мислех да кажа – заглавието на стихосбирките се кажи – живот ако ти народ (?). и нещо друго ми се иска да споделя. Езика, нашия език тогава не беше агресивния език. Интересно е после, че хора, които по някакъв начин дори никога не са изявявали протеста си, в по-късни години, в годините на прехода добиха този агресивен език, който не беше нашия. При нас нещата и протеста беше всъщност в мисълта, не толкова в агресията на езика. Това е едно нещо, което искам да спомена. За това ако видите стихосбирките ще видите, че всъщност те не са агресивни. В тях нямаше някакъв език на изключителния протест или на вулгарността – нещо, което се случваше после в говоренето на определени …
Водещ: По-скоро търсене на смисъла.
Рашел Леви: Търсене на смисъл, обръщане на смисъла. И това просто само един момент искам още да припомня – 1987, когато излезе, просто продавах на различни места из София стихосбирките и така в някакъв момент ми хрумна да тръгна към площад Славейков. Отидох на площад Славейков, това младите хора не си спомнят. Пл. Славейков беше толкова пуст и толкова тих, както по принцип площадите през онея 80-те години тогава. Толкова пуст и толкова тих и тогава в моето съзнание се роди като порив просто да застана там до онази известна, по-възрастните хора помнят будка за вестници, в която продаваха Работническо дело само. И ми се струва, че това беше първата промяна на този площад. Промяна въобще на визията. Защото какво се случваше – идваха хората при мен, давах им стихосбирката и започвахме да говорим за всичко, което може би трябва да се случи. За цялото ни усещане за едно преобръщане във времето. И всъщност бяха своеобразните първи митинги за демокрация. Не искам да кажа нищо повече от това или някаква нескромност да изпадна, просто наистина това се случваше като преобръщане. И се радвам за това, че участвах в този момент.
Водещ: Един бърз преход, ако направим сега, и минем през опашките за вестници, които по-късно се появиха. Разбира се и разговорите около тези опашки за вестници, минем съвсем пък на бърз ход и стигнем до днес, когато всички експерти твърдят, че жълтото начало е основното начало. Та тежестта на самиздата днес и изобщо самиздата можем ли да погледнем на него като на медия? Добър ден на Николета Даскалова от фондация Медийна демокрация.
Николета Даскалова: Добър ден.
Водещ: Това, което някога е правил самиздата, ето на площад Славейков, будел е желание за разговор, днешните медии правят ли го? И в по-голямата си част жълтите, разбира се.
Николета Даскалова: Днешните медии желание за разговор – това е идеалния вариант – да събуждат това желание за разговор. За съжаление от нашите няколко годишни вече наблюдения това, което постоянно вече самите ние сме уморени да го регистрираме, че поне традиционните медии, традиционните информационни потоци не будят такова желание за разговор. Те по-скоро показват и забавляват. Те развличат. Казахте езика на агресията го нямаше преди, сега го има, процъфтява, той е атрактивен, той е по-секси. Някак си нещата са по-първични от преди, от тази ситуация, която ми описвате вие, която по-фино са се случвали нещата.
Водещ: И това е разликата. Какви са нагласите, добър ден и на Християна Христова, която е политолог, до колко медиите биха могли да променят нагласите и да подтикват към разговор, към размисъл?
Християна Христова: Ами аз исках да направя най-напред една забележка към досегашния разговор за самиздат – по съветско време има и т.нар. (?), който се увтърждава като една алтернативна публичност срещу една репресивна система. Не знам до колко сега може да се говори за самиздат, тъй като това би било една много тежка критика към сегашната система, защото самиздат предполага наличието на репресивна система, срещу която застава и самиздат. Дали медиите могат да провокират или да предлагат теми за разговор – това е и тяхната задача, тяхната основна функция. Наистина има голямо изместване към жълтото. Политическото остава по-скоро приоритет на качествените медии, но все още го има.
Водещ: Да, но това си е истински самиздат, което държим в …
Християна Христова: Това е от 1987г, когато имаме и предпоставките за това. а сега все пак ние сме и в ЕС и не би трябвало да се говори за самиздат в една страна, която поне на теория отговаря на европейските стандарти. Има изследвания на международни медийни организации, например на International research and exchange board, който показва, че точно в страни с репресивни режими, в арабски страни, точно там самиздата под формата на нови медии се утвърждава. Докато в страни, в които формално има демокрация би трябвало да има…
Водещ: Какъв термин да потърсим? Защото като че ли това го има. Ето, ние държим препечатката, как да я наречем днес?
Християна Христова: За тогавашните условия това си е самиздат, да.
Водещ: А днес какво е?
Християна Христова: Днес може би някакво търсене на някаква алтернативна публичност, тъй като …
Водещ: Нямаме термин явно.
Николета Даскалова: Не знам дали е необходимо да има самиздат при положение, че .. не знам, може би може да разглеждаме всеки един блог като самиздат. Така че …
Християна Христова: Ако срещнем самиздат в смисъл на самоиздателство, а не в политически контекст – да, може да се нарече самиздат. Но не би трябвало …
Водещ: Но пък нямат ли тези т.нар. самиздати, докато намерим термин така може да ги наричаме, те нямат ли политически подтекст? Това деление не е ли малко формално? Не трябва ли по някакъв Начин да намерим отликите? Защото явлението го има, ето ние държим в ръцете си…
Християна Христова: Имат естествено и политически контекст, много се говори в медийната среда за различен натиск върху медиите, така че и това е възможност за много хора да изразят мнения, които не могат, защото в официалните медии…
Водещ: Как гледате на новинарските емисии, г-жо Леви? Превръщат ли се те в предизборни хроники напоследък?
Рашел Леви: Да, това е ясно за абсолютно всеки човек. Аз съм човек, който в момента е далеч от политиката, въпреки че преди толкова години някак си е бил вътре. Аз в мометна съм уморена като всеки български гражданин. Така е, безспорно е така, превръщат се. Но така или иначе каза тук г-жа Христова, че има алтернативност. И това е важното. Всеки един от нас би могъл да намери своята алтернативност и всъщност това е свободата. Това е свободата, която я нямахме преди години. Това е свободата, която все пак постигнахме. Така че тя е налице и в никакъв случай … за мен по принцип изключително много се дразня от тази съпоставка непрекъснато да се намери и някой в момента да бъде герой ситуиран така, както е бил в миналото. Съвсем други са нещата. Възможно е човек да рискува заради словото, но в никакъв случай не може да се съпоставят ситуациите от миналото със ситуацияа сега. Напротив, живеем в един информационен век. И живеем сред все по-информирано поколение с много висока степен на информираност. Това са предизвикателства, винаги като че ли словото е изпреварващо. Голямото слово е изпреварващо.
Водещ: Нека видим обаче чисто статистически как това слово изпреварва. Николета, до колко съдържанието на новините в сайтовете се приповтаря? Защото ние от една страна говорим за алтернативност, обаче от другата страна са фактите.
Николета Даскалова: Приповтаря се, разбира се, че се приповтаря. И това няма … не е нещо, което трябва много да ни плаши, защото има нещо, което се нарича консенсусен медиен дневен ред. Това е дневния ред, това е подборката и приоритетите на определени събития, които се представят пред публиката. Но на принципа,в който повечето моменти следват определени стандарти и го следват и го избират, повечето информационни медии. Така че това приповтаряне означава, че различните редакции и на новинарски сайтове и на преса и на телевизия и радио следват свои определени критерии. Така че приповтарянето не е нещо страшНо, не е нещо, което трябва да ни безпокои. Алтернативността може да я търсим там, където няма редакционна намеса. Това са т.нар. медии на гражданите, на публиките. Това са социални мрежи, блогове и т.н. там трябва да търсим алтернативността. Разговора стана интересен и за този паралел, който правим с миналите години и сега. Нещо, което от известно време много ни притесняваше е, че има едно сходство с миналите години и сега и това е фаворизирането на една личност, която тогава се е случвало под централен натиск върху медиите, а сега се сслучва някак си доброволно от нашите демократични медии.
Водещ: Крилатата фраза беше – знам името на човека.
Николета Даскалова: Да. Мисля, че всички го знаем името на човека. Да, чухме че днес е открил фестивал в Крумово, авиофестивал. Другия въпрос – дали новините се превръщат в предизборни хроники – сега, общото впечатление може би на публиката, на уморената публика е, че да, те отдавна са се превърнали в такива хроники. Че популистките и изобщо PR акциите не са спирали от много дълго време. Но реално ако погледнем, ако направим един много по-фин разрез на медийното съдържание, това което ние правим във Фондация Медийна демокрация, заедно с нашите партньори от Агенция Маркетлинкс, които изготвят един много подробен мониторинг на националните вестници, на 7 национални вестника, месец за месец, това, което гледаме като новинарски емисии по радиото и телевизията може да се каже, че летните месеци не бяха предизборни месеци. Собствено предизборната тема не беше в центъра. Присъстваща е константно, още от юни месец е присъстваща константно, но не е нещо,което да ни грабва вниманието и с което да ни се натрапва. Сега, разбира се, медиите са много жадни да предизборна кампания. Ако трябва да направя аналогия с леката атлетика – те са на стартовото блокче, в позиция Готови, чакат само изстрела, за да се впуснат в официалната предизборна …
Водещ: Обаче пистолета още не е произведен.
Николета Даскалова: Пистолета не е произведен, от време на време има някакви пукоти като прерязване на лентички, както знаем, тези по-завоалирани предизборни стратегии, вотове на недоверие – това са си стандартните стратегии и механизми за присъствие в медиите.
Водещ: И на фона на това приповтаряне, Християна, хората не се ли чувстват изморени, наизустили докрай т.нар. общ дневен ред на медиите, за да търсят каквато и да било алтернативност?
Християна Христова: Аз не знам до колко може да се говори за едно абсолютно приповтаряне. Аз последните месеци следях изявите на кандидатите за президенти и тяхното медийно отразяване, най-вече в принт медиите. Ако погледнем предизборните програми на кандидатите за президент, до колкото има, има вече някои програми, виждаме …
Водещ: Е то ще има вече и имена накрая, до края на седмицата ще има и имена.
Християна Христова: Да, утре вече …
Водещ: Е денят Х.
Християна Христова: Да. Някои са формулирали вече програмите си, при други прозират отделни теми в интервюта, които дават. Вижда се едно определено политическо послание. Например темата Европа, или вътрешна икономическа Политика, или дори световната политика, да кажем връзки на България с Бразилия, Китай, Русия, Индия и т.н. , но това са теми, които не се приповтарят в традиционните медии. Традиционните медии слагат своята логика на представяне по-скоро на темата властта на т.нар. politics, тоест самото политическо ежедневие – например предизборни коалиции или …
Водещ: По-протоколната страна на нещата.
Християна Христова: Да. Докато самото политическо послание много трудно се открива в медийното отразяване и …
Водещ: До колко блогърите имат подобен вкус към представяне на алтернативността в политическите послания – останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: Какви са медийните нагласи преди изборите? Превръщат ли се новините в предизборни хроники? До колко можем да говорим, че някогашния самиздат днес е заместен от блогърите? Ето за това говорим днес в "Клубът на журналистите" и сега продължаваме, търсейки коментара на Боян Юруков, един доста известен блогър. Здравейте.
Боян Юруков: Здравейте.
Водещ: До колко блогърите имате вкус към политическия подтекст в това, което пишете и смятате ли, че това променя по някакъв начин нагласите на хората до колко написаното от вас ги променя повече нагласите, от колкото написаното от традиционните медии?
Боян Юруков: В България за жалост още не е толкова развито, тъй като блогърите и въобще този начин на изразяване и възприемане на новини от хората е доста по-малък от колкото в щатите например. Но все пак блогърите коментираме изключително много политическите новини, правят се анализи, допълва се информация, дори има разследвания, журналистически разследвания. И хората възприемат, променя се по някакъв начин мнението, защото виждат някаква различна перспектива, различна гледна точка. До колко това би могло да повлияе на изборите – не бих могъл да кажа, че е много. Но това е някакъв допълнителен .. независимост, независим източник на информация и все повече хора се влияят от това и разчитат повече и повече на блогърите. За това и някои политици започнаха да дават интервюта на блогъри и виждат в тази група от свободните медии един добър източник за достъп до хората, особено в интернет.
Водещ: Спомняте си преди две години може би за първи път коментирахме тази тема, че блогърите сте много затруднени по отношение на акредитации, по отношение на взимане на новини, на интервюта от политици. Вече като че ли има раздвижване в тази посока.
Боян Юруков: Да, определено има раздвижване, защото до някаква степен самите политици и кандидати за кметове и т.н. виждат и в интернет една нова сцена, така да го кажем. Пример бих дал, кандидати за кметове на София, правят срещи с блогъри, обсъждат, говорят, дават си чатове в интернет, в които може да отговарят. Най-вече аз съм забелязал, отговарят все повече и повече на имейли, на телефонни разговори, на мобилни интервюта. Определено има раздвижване. Също както има раздвижване и в сферата на социалните мрежи. Примерно в момента всички кандидати за президенти, почти всички, имат профил във Facebook, където пишат.
Водещ: Е, дали пишат те или някой друг е страничен въпрос.
Боян Юруков: Да, това наистина е така, но това няма и толкова голямо значение, защото имат представителство там. има някои политици, които примерно имат Twitter акаунти, които аз съм абсолютно сигурен, че те сами пишат, защото говорил съм с тях на тая тема и наистина сами пишат. Наистина има някои (?) политици, които правят първите стъпи в тая сфера и вярвам, че ще имат все повече и повече …
Водещ: Нека да направим обаче едно сравнение с медиите в Германия, вие можете по-лесно да го направите това сравнение. Влиянието на блогърите в Германия и в България. и желанието за политически послания, политически коментари от ваша страна.
Боян Юруков: От гледна точка на политическите блогъри бих казал, че Германия просто сцената е по-голяма, говорещите немски език са много повече и когато един блогър стане известен или натрупа някаква известност, влиянието му естествено е много по-голямо от колкото в България. а и все пак не трябва да забравяме, че хората, които имат достъп до интернет и хора, които се информират от интернет, от блогове, сайтове и т.н. са много повече в Германия процентно дори от България. така че определено имат много по-голямо влияние, но все пак много зависи от обществото. Немците са много традиционалисти и все още много разчитат на местните медии, имат много силен местен патриотизъм и много разчитат на вестници, предавания, които са на местно ниво. В България това не е така, защото просто държавата е много по-малка, динамиката на медиите е много по-различна. Но определено тук има по-голямо развитие И по-голямо влияние на блогърите в политическия процес.
Водещ: Значи стигаме до стария извод, който звучи като цитат – размерът има значение. Да поговорим и за мотивацията – мотивацията има ли значение? Знаем, че не са един и два случаите, в които политици си наемат хора, които да защитават определени позиции в дадени форуми. С блогърите как стоят нещата? Има ли неприлични предложения?
Боян Юруков: Аз лично не съм получавал такива. Но знам, че има. Знам, че има предложения към някои блогъри за написване на определени статии, но не бих казал, че това е някаква тенденция сред политиците. По-скоро е изключение, защото повечето българи сами искат да пишат такива неща и повечето българи сами виждат смисъл да го правят, защото те наистина го мислят това нещо. това нещо почва да се забелязва сред търговските марки, сред компаниите, които наемат доста хора да ги защитават в интернет. По-скоро са … преди това беше при политиците предимно, сега е много при самите компании, при рекламните агенции. Тепърва ще видим на тези избори, те още не са започнали предизборните кампании, но тепърва ще видим дали ще има такъв бум и сред политиците. Дали ще видим един куп коментиращи, които ще се стекат из форумите, из блоговете да коментират и защитават даден кандидат. В момента това още не се забелязва, но мисля, че ще го видим тази година.
Водещ: Аз искам да кажа – или на мен ми харесва да говоря, или трети вариант – къде е истината за блогърите що се отнася до мотивацията.
Боян Юруков: Сложно е за мотивацията, аз много обичам да казвам, че ние пишем, защото нямаме нужда да го правим. Блогъра не пише , за мен поне, блогърите, които аз познавам не пишат, защото искат да променят мнението на някого или защото виждат някаква сцена. Повечето блогъри пишат, защото виждат в този начин на изразяване някаква нужда да изразят мислите, да ги поставят в писмена форма и примерно за мен до голяма степен блога, особено в началото беше средство да формулирам мислите си, да ги видя и да го споделя с някого, така да го кажем. И в последствие вече това се развива в комуникация с други хора и с нещо повече. Но мотивацията да бъдем чути и т.н. – това е по-скоро допълнителен бонус.
Водещ: Предполагам, че сега ще ви е интересно да ви запозная по радиото със съиздателя на първия самиздат у нас, г-жа Рашел Леви, тя ви слуша много внимателно това, което говорите. Предполагам, че и на вас ще ви е интересно да чуете мотивацията пък за някогашния самиздат, тогава знаем нямаше интернет.
Рашел Леви: Това беше единствената възможност тогава. Докато сега … значи аз по принцип чета блогове с голям интерес и виждам много при някои от тях изключително компетентно слово. Ако трябва да кажа близостта – това е желанието да се изразиш и мисля, че той го каза съвсем ясно. Така беше и при нас. Само че ситуацията беше коренно различна. Но това е така, винаги ще има хора, които искат да се изразят. Независимо от това дали са намерили своята конюнктура, дали някой ги представя, дали зад тях стои група Или просто са сами – човека, който иска да се изрази по този начин – той намира формата.
Водещ: Какъв беше интереса към самиздата някога, 1987г., повтарям …
Рашел Леви: Да, на улицата, на пл. Славейков Имаше хора, които бяха изумени. Имаше хора, които не вярваха, имаше хора, които като че ли в този момент, в който им предлагах книгата прозираха нещата. И усещаха, че ето това е пулса на времето, хващаха пулса на времето. Аз винаги съм го казвала, дори комични случаи с издигнати бастуни срещу мен, срещу хора, които казват, че това е невъзможно. Така че нагласите бяха коренно различни. И аз тук искам да върна към предната тема и да кажа – да, фаворизирането сигурно е налице, но има и нещо друго. Аз минавам покрай книжарниците и виждам, че там се продава книгата с политически вицове, знаете за кого и какво става дума и на мен ми е драго. На мен ми е много мило, защото аз помня друго време. И да видя в книжарницата книга с политически вицове – това е прекрасно.
Водещ: Нека сега да кажа на Боян, че държа в ръцете си този въпросен самиздат „Кажи живот ако ти народ”. Става дума за стихове, просто исках визуално да допълня представата ти освен това, което чу и да те попитам как се промени интереса към блога, който пишеш за тези години, за които го пишеш?
Боян Юруков: Блога ми вече стана на 4 години направи, 4, да, … Както казах в началото се започна на майтап, някаква интересна форма, пуска се нещо в интернет, аз започнах блога като начин да давам съвети на различни сайтове как се променят, тъй като работата ми е програмист и реших, че мога да помогна по този начин. В последствие започнах да коментирам различни теми. В крайна сметка всичко опира до постоянството и до създаване на някакво мнение…
Водещ: Да де, но сега вече те и цитират някои медии, някои те цитират, някои те преписват.
Боян Юруков: Да, и при българите думата е онлайн, че общо взето има дори дела за крадени снимки и крадени текстове на блогъри, което е много забавно.
Водещ: Ама това е в Германия.
Боян Юруков: Не, не, в България. имаше един блогър, дето спечели дело срещу Стандарт, ако не се лъжа, за крадена снимка. Но като цяло интереса в момента, последните месеци затихва, защото аз започнах да пиша по-малко, защото отделям повече време за други проекти, но като цяло е много интересно когато се види как … имаше един момент, особено по последните избори, когато седнах и вметнах, че 4-5% от населението на София ми е чело блога последния месец. Което е по много причини.
Водещ: Но това беше защото имаше много сериозни затруднения българите, които живеят в Германия да гласуват на предишните избори.
Боян Юруков: Да.
Водещ: Това беше причината тогава за интереса.
Боян Юруков: Точно, да. Има много голям пик на определени теми понякога. И когато вече се понамали, защото никой блог, както и никоя медия не е постоянна в това, което прави, когато се промени фокуса, когато се променят темите, в момента пиша много повече на политически теми, на теми за различни онлайн проекти, свободни инициативи и в момента има намаляване на трафика и на читателите като цяло. Но интересно е, защото наистина се забелязва, че все повече и повече хора разчитат на блоговете за получаване на информация и оформяне на някакво мнение. И е много забавно дори когато имаме срещи с блогъри в България, когато съм в България,като седнем и започнем да си обсъждаме Лични истории как примерно са ме разпознали на улицата, защото повечето блогъри си слагаме снимките в блога. И се получава малко наистина като в щатите в един момент, където наистина блогърите, много известните блогъри могат да бъдат разпознати, наистина имат някакво признание, така да го кажем. В България това не може да се каже още, но има първи стъпки в тая сфера.
Водещ: Дойде ли време разделно и за блогърите, когато може би ще се разделите по един неформален принцип – анонимни и неанонимни? Взех пример от това, което каза за снимките – не всички блогъри си слагат снимки обаче.
Боян Юруков: Не. Но като цяло забелязал съм, че анонимните блогъри не са тези, които …
Водещ: Имат тежест и влияние.
Боян Юруков: Които се възприемат сериозно. Аз примерно никога не бих чел редовно блог, който е анонимен, просто защото не знам кой стои зад този блог. Аз винаги съм казвал, че когато имаш достатъчно време в един блог, и не само, в онлайн медии и когато има анонимност, не можеш да излъжеш никого. При достатъчно много статии, вече има блогъри с по 1000 статии. При толкова много статии и коментари просто не можеш да илъжеш никого ако излъжеш и ако се опитваш да направиш какъвто не си. В крайна сметка винаги изплува това, което си като блогър и като човек.
Водещ: Какъв коментар смяташ да напишеш, какъв коментар ти се пише?
Боян Юруков: На мен ли?
Водещ: Да.
Боян Юруков: Ами .. аз по принцип пиша доста политически коректни коментари…
Водещ: Какво значи политически коректни коментари?
Боян Юруков: Ами на всякаква тема общо взето. Обикновено когато пиша някоя по-жежка статия, така да го кажем, дето доста хора се засягат и почват да коментират, обикновено, и доста хора са ми го казвали, пиша прекалено политически коректно и гледам да не обидя така да се каже хората. Но по принцип коментарите, които аз пиша са … опитвам се да пиша конструктивни коментари, защото всичко останало е малко безсмислено.
Водещ: Ясно. Благодаря на Боян Юруков за този коментар. Няма как веднага да не попитам Ники, Николета Даскалова, политически коректни коментари? Този термин трябва ли да го вкараме вече като гледна точка?
Николета Даскалова: В едно гражданско общество политическата коректност не винаги е нещо изключително необходимо. Има моменти, когато липсата на политическа коректност помага. Изразена под формата на протести, възмущение и т.н., по-силни гласове, по-силни мнения. Но нещо друго искам да кажа във връзка с целия разговор с Боян Юруков и целия този интерес към блогването и това е нещо, което и преди сме си говорили във вашето предаване – именно…блогърите са много важни, защото те запълват тази липса на коментарна журналистика, която ние регистрираме, за съжаление, в България. наистина коментарната журналистика отсъства. Медиите по-скоро са едни предприятия, комерсиални предприятия, които печелят. Изглежда се оказва много трудно хем да си печеливш, хем да коментираш. В същото време обаче другите, тоест медиите традиционните, казвам ги в опозиция на блоговете, те продължават да бъдат много влиятелни, политически коректни или некоректни, продължават да формират мнение и интересното е, че го правят не толкова по един коментарен начин, но има, изразеното отношение го има. Явно механизмите за формиране на (?) се случват по друг начин, не по тези класически журналистически стандарти, за които сме учили.
Водещ: Християна Христова, която е политолог, не мога да се въздържа да не я попитам какво значи политически коректен коментар?
Християна Христова: Политически коректен значи да не се наслагват много необходими и достойни за критика… проявления с техните истински имена. И сега вече зависи от конкретния случай до къде стига политическата коректност. Например в западните общества много често се казва, че политическата коректност не бива да стига до там, че да нарушава принципите или основите на демократичното общество. Например да кажем темата общуване с терористи – трябва ли принципите, които важат за общуването в едно демократично общество, основано на толерантността и уважението между хората да важат и в общуването с терористи. Това е например да не се споменават определени събития Или определени прояви от тяхна страна, само за да не се наруши тяхното човешко достойнство. Тъй Като например, защото германската конституция, германския основен закон по-точно казано, чл.1 от него е – Човешко достойнство е ненакърнимо. И държавната власт е задължена да спазва и да защитава човешкото достойнство. Обаче ако имаме случай, при който е нарушено човешкото достойнство, например в случай терористична атака, нарушава се правото на живот на други хора, до каква степен може държавата да прилага същите стандарти към този човек, който нарушава човешкото достойнство? Дали в този случй не се стига до едно, как да се изразя, до изземване или до отричане на тези конституционни принципи в името точно на тези принципи. Малко като омагьосан кръг се получава. Тоест това е смисъла на политическата коректност. Тя е по-скоро подходяща за общества, в които всички се придържат към определени принципи на общуване.
Водещ: До колко обаче търсенето задължително на някаква добра новина, защото знаем дефицит има от страна на добри новини, но не защото журналистите не искат да ги видят, а просто защото те не се случват, та до колко търсенето на такава добра новина може да се вмести в понятието политическа коректност?
Християна Христова: Политическата коректност не означава търсене на новина, а това е начин на представяне на новините.
Водещ: Има ли, Ники, желание у журналистите задължително да търсят добрата новина? Изобщо какво е раздвижването през летните месеци в тематиките?
Николета Даскалова: Летните месеци бяха по-лежерни от към новини, говоря откъм политически новини, защото ние това следим най-интензивно. Ако погледнем едни новинарски емисии ще ни направи впечатление, че политиката не е на преден план. На преден план са неща, свързани особено в частните медии неща, свързани с парите и изобщо с бита на българина, също така катастрофичното, разбира се, то винаги е на преден план. По-жълти, като цяло по-популярни, по-жълти теми бяха на преден план това лято. Това е нормално като всяко едно лято се случва и сега всъщност голямото раздвижване се очаква този месец, който вече стартира. Казах и в самото начало, че медиите са наистина гладни за тази предизборна треска, която ще става все по-силна и все по-интензивна. И това си личи от данните от медийния мониторинг, който правим. На преден план по споменаване, по даване на оценка за и изобщо по медийно присъствие са всички парламентарно представени сили със съответните им лидери. Изобщо има … и всички претенденти, които са обявени вече по-ключовите, по-централните кандидати за президент и за кмет ..
Водещ: Едва ли има промяна в най-споменавания политик, най-цитирания.
Николета Даскалова: Най-споменавания, най-цитирания и най-често даващия оценка политик разбира се остава Бойко Борисов. Това е една много устойчива тенденция от вече много дълго време. Но прави впечатление нещо друго. Ако го сравняваме с всички останали – Бойко Борисов е единствен и недостижим. Но когато го сравняваме с него си, той може да бъде сравняван само със себе си, той всъщност се случва една тенденция на снижаване, малко снижаване на интереса към него и на позитивното отношение към него. Но това е една фина и много леко протичаща тенденция, интересно е как ще продължи…
Водещ: Обаче аз си спомням след една ваша пресконференция след предишните избори, когато няколко експерти посъветваха Бойко Борисов да ограничи малко изявите си – тогава като че ли имаше резултат, имаше чуваемост.
Николета Даскалова: Да, но частична. Имаше и акция „Един ден без Бойко Борисов”, но продължава да е в центъра. Ето, сега нарочно слушах вашата новинарска емисия преди да започне предаването. Е, не мина без него. И ще продължава… наистина, този сравнителен процес на нормализация, който се случва в момента, това леко дръпване от свръх позитивния имидж на Бойко Борисов много ми е интересно как ще се развие в следващите два месеца. Ако трябва д акажем и за другите политически фигури – те стоят в зоната на неутралното и на негативното. Много категорично, беше много интересно, много категорично дефаворизиране на Цветан Цветанов се наблюдава. Просто това е може би единствения политик от най-популярните политици през последните две години, който … преминава тази бариера от позитивно към негативно отношение, акумулирано от негова страна.
Водещ: Какво ни предстои – останете с нас, ще продължим след малко.

Водещ: Какви са медийните нагласи преди изборите? Каква е тежестта на медийното влияние по отношение на старите и на новите медии? Това говорехме до сега в "Клубът на журналистите". Разбира се, намерихме много прилики между някогашния самиздат и коментарите на блогърите, които запълват липсата на коментари от страна на журналистите, работещи в традиционни медии. Нека сега да опитаме да разберем и какъв е смисъла и какво е влиянието на лексиката, на изказа. Г-жо Леви, как могат едни стихотворения да променят нагласи и да имат политически послания?
Рашел Леви: Могат. Винаги се е случвало. В поезията Има една голяма доза прозрение, независимо от това колко елитарна може да бъде или затворена. Поезията е нещо, което традиционно за българския народ е имало своето влияние. Ако тръгнем от поезията на Ботев, която сега в момента ако я погледнем от тая гледна точка ще кажем, че е била твърде политическа за времето. Така че.. и от там нататък българската поезия запълвала някои празноти в това отношение. За мен поезията е може би един от най-ярките компоненти за изграждане дори на гражданско мислене. Нещо, което според мен предстои тук и е задача на медиите в момента. Защото това е основното. И защото за мен не толкова е съществено самите позитивни новини да ги има, трябва да ги има, но трябва да има едно възпитание по линия на гражданското чувство, което по принцип убягва на българина, поради особеностите на историческото развитие. Така че за мен добра може да бъде тази медия, единствено, която създава граждански нагласи. Там, където го има – това е добрата медия.
Водещ: Коя книга, влизаме да кажем в една книжарница, където стои „Кажи живот” на една страна, първия самиздат, и от другата страна вицовете за Бойко Борисов – коя купчинка ще свърши първа, според вас?
Рашел Леви: А, предполагам, че вицовете ще свършат първи. Това няма никакво значение. Аз винаги съм казвала, че има всякакви, има различни публики. Има публика, и то в България много трайна, която винаги ще чете поезия. Поезията може да бъде и много тясно и много широко понятие. И във всички случаи може да граничи в много … в зоната на политическото, до колкото политическото също е широко. Така че от поезия винаги ще има нужда. Винаги ще има нужда, тя е едно пророческо слово, в най-общия смисъл на тази дума. И създава дълбочинните нагласи на мисленето. Докато другото е за забавление и в крайна сметка трябва да го има, то е едно освобождаване. Както се освобождавахме навремето, така ще се освобождаваме и сега с политическите вицове. Това е необходимо.
Водещ: Защо имаме нужда от политически вицове, Християна Христова питам.
Християна Христова: Политическия виц по принцип в политическата социология се счита за начин, за реакция срещу един репресивен режим.
Водещ: Коментар.
Християна Христова: И при социализма имаше много политически вицове, които ни показваха точно тази дистанцираност на населението спрямо управляващите. И това, че сега също има политически вицове е и показателно за същността на една политическа фигура, която е заела почти цялото политическо и медийно пространство. И освен това това се вижда и в повторение на лексиката. Ако сравним някои стихотворения или песни от социализма във възхвала на партията може да открием специфични повторения на лексиката в сегашна поезия. То може би не е поезия, но – ок, формално може би е някаква поезия, да кажем …
Водещ: Сатирична поезия, да кажем.
Християна Христова: Не, нямам предвид сатирична поезия. Да кажем тези хвалебствени стихотворения, които бяха писани преди време за родната полиция,която ни пази или пък химна за човека, за който ..
Водещ: Да, но пък от друга страна имаше реакция във Facebook, имаше даже сформирана група.
Християна Христова: Да, разбира се, да. Но това не променя факта, че просто има едно повторение на лексиката. Което показва … и при това едно съвсем доброволно повторение, това не е отгоре спусната поезия. И това се променя много показателно за едно определено отношение към личността. Знаете, има политологични изследвания, които показват, че най-успешния български политик е популист и това … популизма се свързва с определени личности, има много малко популистки партии, по-скоро популистки политици. И това също е много показателно според мен , и са свързани с темата за политическия виц и реакцията срещу доминантното положение на определени личности в политическата сфера.
Водещ: Николета, може би ще почнете да наблюдавате и вицовете?
Николета Даскалова: О, вицовете ние ги наблюдавахме много добре през изминалата предизборна кампания, защото политическите вицове веднага се превръщаха в медийни новини. Медиите бяха наистина (?) за тези атаки на опонентите помежду им и просто не се налагаше да вършат каквато и да е работа, просто се регистрираха нещата. И вица беше на преден план, беше тема номер 1. Очакваме да ги наблюдаваме и сега, но много се надявам да не се случи. Да има по-малко вицове и да има повече говорене по същество за политика, за платформи. Прави ми впечатление, отново стъпвам на данните, ми прави впечатление, че сега в пресата се покачва интереса към политическите субекти като колективните политически субекти. Което според мен е добра новина. По-интензивно се говори и се дават оценки на правителството, такова на партиите, управляващата И опозиционните, и казвам леко, много леко спада интереса към личността Бойко Борисов. Но пък като започне надпреварата предполагам,ч е и претендентите ще започнат да излизат с личните си качества вече.
Водещ: Последно искам да ви попитам кога ще изтече срока на годност на тази прословута фраза „знам името на човека”. Г-жо Леви?
Рашел Леви: Е, това са народопсихологически особености, които в крайна сметка в този глобален свят мисля, че много скоро ще се поизгубят, на фона на това, че в крайна сметка сме и ще бъдем европейци. Разбира се тези чисто самобитни неща наши тука локални – те са обречени на изчезване. И младите компетентни хора го доказват до момента.
Водещ: Християна?
Християна Христова: Мисля, че много трудно се отговаря на този въпрос, защото от една страна имаме структурата, от другата страна имаме личността. И в момента виждаме, че личността надделява над структурата. Ако погледнем българската политика след 1989, от 2001 насам имаме едно по-силно фокусиране върху личността на политика. Виждаме освен това, че винаги, когато се появява ярък политик, който успява да … (?) населението, да, виждаме, че в такива ситуации винаги се увеличава и избирателната активност на населението. Това показват проучвания на … участие на населението в изборите. 2001 имаме много голяма избирателна активност, 2005 рязко намалява, 2009 пак се увеличава. Въпроса е до колко ще се задържи това влияние на личностите. Зависи от следващата личност, която изплува от управляващата партия.
Николета Даскалова: И може от следващите личности. Ще спрем да знаем името на човек, когато човеците станат много. Но факт е наистина и това не е само българска, това е световна тенденция, че персоналното по-лесно първо се конструира медийно, отразява се медийно и се възприема от аудиторията медийно, от колкото колективното като структурата и идеята. Това е наистина една световна тенденция на персонализиране на политиката.
Водещ: Каква предизборна кампания очаквате?
Николета Даскалова: Интересна, напрегната и с неизвестности. Очаквам да се случи просто нещо,което да …
Водещ: Християна?
Християна Христова: Ами ще има според мен и много черен PR, още от сега се забелязва, че много кандидати за президенти се дефинират не чрез конструктивни идеи, а чрез опозицията си спрямо управляващите, което не е хубаво за демократичния процес, тъй като трябва да има и някаква визия, не само критика.
Водещ: Г-жо Леви?
Рашел Леви: Ами аз като човек представител на публиката и неспециалист в тази област само искам да кажа, че една крачка повече към гражданското общество се надявам да извървим, дори след тези избори, и с грешките на тези избори – да бъдем по-близо до истинското гражданско общество и тогава за мен всичко ще бъде пълноценно. Дано да извървим тая крачка.
Водещ: Дано да я извървим. Тук поставяме точката в днешното издание с пожеланието за хубав съботен следобед.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 1.05.2011

…
: Естествено ситуации, в които икономическата ситуация е по-тежка, много по-вероятно да има злоупотреба с медиите. Това е съвсем разбираемо от човешка гледна точка, но не е положително и ние ще се постараем, ще се опитаме да окуражаваме хората, самата свобода на медиите, на усилията им да ограничават това влияние върху тях.
Водещ: Помолих професор Вебер да формира пет правила, гарантиращи свободата на словото, които самите журналисти да спазват.
: Най-напред журналистите трябва да бъдат автентични, да имат кураж и да не се огъват. Не бива да бъдат подкупни. Те от своя страна трябва понякога да правят някои компромиси в реалността, но все пак трябва да има единен набор от етически правила, които не бива да предават и срещу които не бива да работят.
Водещ: Какво се случва у нас, какво ще се случи в Европа на свободата на словото на фона на все по-често цитираните пожелание да се намери общо европейско решение за натрупаните проблеми и как да бъдат научени хората да четат между редовете, да слушат между редовете, да гледат между редовете, както беше препоръчано вчера – това ще коментираме днес с Християна Христова, Крум Благов, Александър Кашъмов и Йордан Димитров. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Ваня Момчилова, Цвети Николова, Здравко Петров и аз – Ирен Филева. Сватбата на десетилетието вчера отне много медийно време така че не остана много територия даже и за споменаване на събирането в „Софийския университет” на медийни юристи, наши и чужди, които обсъждаха свободата на словото в Европа, която е поставена под риск. Нека така да го кажем. Добър ден първо на Християна Христова от фондация „Конрад Аденауер”. Защо се събраха юристите у нас и защо точно у нас беше създадена тази работна група по член 10 от Европейската конвенция за защита на свободата на човека?
Християна Христова: Значи тази група има малко по-дълга предистория. През 2002 година във европейско… започват франкфуртските дни на медийното право и след няколко години се създава една специална работна група за изследване на начините на юридическо преодоляване на комунизма т.е. по какъв нормативен начин могат да бъдат регулирани проблеми като отношение към хора, които имат неразумно минало и т.н. И тази група в един момент стига до извода, че медиите играят много голяма роля в преодоляването на комунистическото минало. И за това заслужава да се създаде нова работна група, която да визира конкретно медиите и медийното право. И миналата година през ноември се проведоха 9 франкфуртски медийни дни, на които е взето решение за създаване на специализирана интердисциплинарна медийна група от представители от източно европейски университети, не само медийни експерти, които са в университетите. Просто хора, които имат желание да работят в тази насока.
Водещ: Междувременно дойде и кризата, натрупаха се и не добри медийни практики в цяла Европа, което направи тази среща още по-актуална. Добър ден и на Господин Крум Благов. Казахте вчера, че унгарският медиен закон е мечтата на българските политици. Далеч ли е от реализация една такава мечта?
Крум Благов: Мисля че е далеч, защото опити за създаване на закон за печата има още от началото на деветдесетте години, когато всъщност старият нормативен акт, един указ на Тодор Живков от 1976 година, вече не важеше, но смятам, че нито журналистите, нито хората са готови да го приемат, така че това няма да стане. Разбира се има нужда някои неща да се регламентират.
Водещ: Много проучвания правите напоследък. Каква диагноза ще поставите на журналистиката?
Крум Благов: Диагноза?
Водещ: Свободна ли е или не е? Добре. Не диагноза. Кажете ми дали тя е свободна или не е.
Крум Благов: Ами значи нека да го кажа така – журналистиката би могла да бъде свободна, стига да иска. Т.е. там, където има зависимости, до голяма степен се дължи на мълчаливото съгласие на журналистите и на редакциите да се подчиняват.
Водещ: Това ли е? Как на юридически език можем да го преведем това? Добър ден и на Александър Кашъмов от програма „Достъп до информацията”.
Александър Кашъмов: Добър ден. Всъщност аз бих могъл да внеса една относително оптимистична гледна точка, защото смятам, че от гледна точка на законовата регламентация, има една относителна свобода в България. Първо за това, което и Благов спомена, че няма закон за печата. Между другото в България никога не е имало истински закон за печата, такъв, какъвто го познаваме в средна и западна Европа, особено в западна Европа. Т.е. дори във времената, когато е имало закон за печата, той общо взето регламентира някаква отговорност в случай на някакво такова обидно или клеветящо слово, но не съдържа един куп други изисквания и условности, които се съдържат в тези закони, които са приети в голяма част от случаите в тези, абсолютните монархии. Друг момент е, че в България министрите разполагат със закон за достъп до обществена информация, който е работещ за разлика от много други страни в региона.
Водещ: А и са доста активни.
Александър Кашъмов: А и са доста активни. Той и за това е работещ. То един закон не може да бъде работещ, ако хората не го ползват, а в България е факт, че журналистите ползват закона за достъп до обществена информация, в това число и Крум Благов, който е в това студио в момента. Това е много сериозно и това е много сериозен знак за цялото общество. Това е много сериозен натиск върху управляващите. Освен това в България има и закон за разкриване и достъп до документите на бившата Държавна сигурност, който да даде възможност да бъдат разкрити и тези сред журналистическите среди, които са били причастни на тази система. И между другото тук – именно в „Клубът на журналиста”, се роди идеята етичните комисии да вземат отношение по този въпрос и комисията за етика в електронните медии, на която съм заместник председател, излезе с такова становище, че това е проблем пред независимостта на журналиста, принадлежащ към каквито и да било служби за сигурност, било то минали или настоящи. Така че ние разполагаме с достъп до бърз ресурс. За това казвам, че принасям една оптимистична гледна точка. Това дали този ресурс се използва и дали наистина на практика свободата е на това ниво, на което би трябвало – това е съвсем друг въпрос.
Водещ: Може би търсенето на едно общо европейско решение в посока свободата на изразяване и свободата на словото трябва да бъде в посока на обществените медии и тяхното влияние, защото това ми се струва, че е нещо много важно. Добър ден сега и на колегата Йордан Димитров от Българската национална телевизия.
Йордан Димитров: Здравейте!
Водещ: Понеже заговорихме за закон за достъп до информацията, до колко този закон ви помогна при направата на двата филма „Наглите – сметката закрита” и „Отрядът – операция спасяване”? Помогна ли ви в работата и честито разбира се, защото тези два филма получиха награди на фестивала в Москва.
Йордан Димитров: Така е. Аз искам да се спра на втория филм – „Отрядът – операция спасяване” като си говорим за достъп на журналистите до места, които са с по-специфично предназначение. Всъщност ние влязохме доста лесно в този отряд. Не очаквахме, че ще бъде така при условие, че там има много забранителни моменти относно възможността тези хора да могат да говорят с медии, да показват лицата си. Те ни допуснаха. След като искахме естествено официално разрешение. Седяхме при тях 3 месеца, говорихме си много, определено стигнахме до човешката им същност. Ние си бяхме казали с Надя Обретенова, с която заедно направихме този филм, че ако самите ние не почувстваме нуждата да направим този филм след тези три месеца, няма да го направим. Но я почувствахме, защото наистина видяхме, че това не са едни мутри, примерно както си ги представят много други хора, а всъщност са служители, които дори често използват думата „дълг”. На мен ми направи впечатление това. Те никога не го споменаха пред камера и за това си мисля, че не парадираха. А що се отнася до свободата всъщност ние си мислехме дори, че от МВР може би ще поискат да гледат този филм преди излъчването му, защото ние си записвахме постоянно. Там аз ходех с една малка камерка и записвах ситуации, в които тези барети бяха абсолютно неангажирани с някакво притеснение. Така че можеха да ми кажат всичко и аз можех да пусна всичко. Никой не пожела да гледа този филм. Гледаха го на премиерата, защото поканихме доста хора от МВР, така че за мен това беше доста показателен факт. А и като си говорим за свобода на медиите аз си мисля, че въобще този дебат нямаше да бъде възможен в крайна сметка, ако нямаше свобода на медиите. Аз съм човек, който работи в „ По света и у нас” и виждам как всъщност нека да не забравяме в последно време колко доста скандални моменти имаше, които навлизаха в пространството и на управляващите, и в крайна сметка не виждам коя медия не си позволи да коментира тези теми или да прави разработки. Така че…
Водещ: Какви са обаче аргументите за това всяка година на падаме все по-дълбоко и по-дълбоко в скалите отчитащи степента на свобода на словото господин Благов?
Крум Благов: Аз в интерес на истината не знам точно по какви критерии се правят тези класации и кой в България наблюдава медиите, за да дава информация. Може би Александър Кашъмов знае повече по този въпрос. Но очевидно е, че през последните години се развиват някои процеси, които се стремят да поставят редакциите под икономически контрол.
Водещ: Истината е, че тези организации, които поставят подобни измервания, от няколко години говорят за липса на свобода в Европа и сочат отличниците, които са Скандинавските страни, сочат и страните с проблеми. Сега се натрупаха и аргументи в тази насока. Аз започнах с изкупуването на френските регионални медии, земеделски, от една банка, с проблемите в Италия, които са традиционни, свързани със собствеността, с проблемите в Румъния – с Унгарския медиен закон.
Крум Благов: Сега, нека да кажем, че в Унгария всъщност е имало такъв закон и преди това, който това новото правителство, новото мнозинство, което дойде на власт миналата година, реши да ремонтира основно, но там наистина нещата са много сериозни. Когато бяхме в Будапеща на една конференция по разследваща журналистика през декември, с господин Кашъмов, унгарските колеги много се оплакваха тогава, а законът предстоеше да влезе в сила. Там има нещо като съвет за електронни медии само че за пресата – за всички медии и министър председателя назначава неговия председател. Така че нещата при нас са доста по-добри. В нас, ако има някаква политическа цензура, тя се свежда само до отказа от даване на интервю. Значи нашите политици още от времето на Петър Младенов не умеят да застанат пред враждебна тълпа. Защо Петър Младенов си отиде? Защото изпусна нервите си. Той беше свикнал като влезе и всички да стават на крака, да ръкопляскат и да скандират БКП. Същото важи и за всички други наши политици. А те не умеят да застанат пред враждебни журналисти, дразнят се от въпроси. Това важи и за Бойко Борисов. Нали има пример от вчера и за това дават интервюта само на тези медии, които имат по-приятелско отношение към тях. Но това е един проблем по целия свят. Значи съвременната цензура е отказът от интервю. Това е фраза на един колега от ББС.Значи има го и там просто е по фино, не е като при нас. Но икономическата цензура, която замени политическата е много по-сериозна и тя се състои в това, че рекламодателите са свещени крави за редакциите.Който дава реклама – за него не се съобщават дори най-обикновени обществено известни факти, които той преценява, че не бива да се казват. Понеже от една ПР агенция ми казаха – най- скъпият ПР – да не пишат за теб.
Водещ: След малко ще се върнем на унгарския медиен закон. С още едно мнение по въпроса на медийния юрист и експерт разбира се – Радомир Чолаков. Нека обаче сега господин Кашъмов да ни кажете, ако трябва да се сравняваме с отличниците, защото ние сме свикнали да се сравняваме, да търсим под дърво и камък някой, който е по-зле от нас и в случая с унгарския медиен закон го намерихме. Ако трябва обаче да се сравним с отличниците от Скандинавските страни, как ще изглеждаме?
Александър Кашъмов: Това разбира се е много сложен въпрос, защото всъщност не случайно не могат да се мерят така и толкова лесно общите параметри на свободата на словото в европейски контекст, защото са много различни ситуациите. Да, у нас наистина има много възможности за свобода поради липсата на регулация на пресата и поради някои други неща – това, че няма затвор за клевета и обида например или това, че има работещ закон за достъп до информация. От друга страна обаче тук има и доста сериозни проблеми разбира се. Както във всяка една медийна среда. Какви са тези проблеми? Значи освен това, което Крум Благов споменава за модерните форми на цензура, това, което се случва последните няколко години, е опит да бъдат атакувани публичните регистри от страна на властта. Да бъде ограничаван достъпът до тях, защото през 21 век, в който сме, макар че не съм напълно сигурен, че всички го осъзнават, особено тези, които имат властовия ресурс, публичните регистри са online. Те са достъпни в интернет и трябва да бъдат такива. Има и европейски директиви по тези въпроси. У нас могат да бъдат посочени няколко примера, поне 2, единият от които е намаляване на публичността на търговския регистър с един току що приет закон за изменение на закона за търговския регистър, който след като той влезе в сила, като бъде обнародван и влезе в сила, аз лично не разбирам какъв вече ще бъде смисълът да има изобщо закон за търговския регистър. Вторият проблем е това, че се правят опити да бъде намалена прозрачността и на регистъра по вписванията на сделки с недвижими имоти например. Дори и там, всичко това според мен може и да е малко теория на конспирацията, но подобни изменение ползват единствено тези, които искат да се избавят от журналистически разследвания.
Водещ: Срамота е тук да казваме и колко пъти имаше амбиции за т.нар. трафични данни.
Александър Кашъмов: Да, трафичните данни – те са малко по-различен въпрос, за разлика от публичните регистри, който е един домашен въпрос. Тъй като аз поне не мога да се сетя за подобни, за аналогични опити в други страни, дори в съседните страни, които понякога сочим с пръст, за да покажем колко по-добре сме ние. За разлика от тях при трафичните данни – т.е. данни кой и кога е писал или си е говорил в интернет, или по мобилен телефон, това е европейски проблем. В Германия се справиха най-добре с този проблем, тъй като там Конституционният съд изцяло отмени закона, който даваше възможност да се пазят тези данни и то само за 6 месеца в Германия. Ние сме намерили по-добрия за полицията вариант. Една година се пазят тук като едната част от тези данни се получават след съдебно разрешение у нас. Знаем, че това беше резултат от страхотна битка, в която участваха медиите, гражданското общество и програма „Достъп до информация” беше един от лидерите на тази битка. Знаете, че 2008 година Върховният административен съд отмени тогавашния член в наредба 40, която даваше пряк достъп. След всичките битки да се върне прекият достъп, които протекоха в Народното събрание, се оказа, че миналата година то прие един междинен вариант, в който, ако Службите за сигурност искат достъп до данните, тогава те трябва да минат през съдебно разрешение. Обаче ако е образувано наказателно производство, тогава и обикновеният разследващ полицай, дознателят може да получи пряк достъп до такава информация, което за мен е доста странно разрешение. Изглежда народните представители спят добре с това разрешение. Това обаче също е един скрит удар срещу разследващата журналистика, защото така се дава възможност да бъдат проследявани източници на журналистите, а знаем, че борбата с корупцията в България поне през последните 5-6 години, моето впечатление е, че тя се води главно от разследващите журналисти и от никой друг. Когато те събират информация за някой корумпиран министър например, е много лесно да бъдат проследявани техните разговори, за да се разбере от къде набират тази информация.
Водещ: Един по-провокативен въпрос към Йордан Димитров. Ако бяхте тръгнали да търсите не човешкото лице на баретите, а врага в тях, дали щяха да бъдат толкова разговорливи и щяха да ви допуснат толкова близо до тях?
Йордан Димитров: Ами всъщност ние не им казахме какво търсим. Ние искахме те да са максимално естествени. Така че, ако бяхме подходили по този начин непременно да търсим врага, може би щяхме да ги накараме да се затворят пък и не знам защо трябва да бъдем войнствено настроени в случая. При условие, че колкото и да е говорено – ето, сега същото и с този арест, който между другото не е направен от баретите, а от друга структура, доста по на професионално ниско ниво, но да – така звучи добре журналистите или въобще обществениците да критикуват хората с маски и хората, които по закон имат правото да употребяват сила. Така звучи хуманистично по някакъв начин. Но в същото време си дайте сметка – аз бях на кризата в Сливен. Тези момчета, аз си мислех, че те дори са се сменили, аз ги познавам всичките, които бяха там – всъщност те 30 часа са били на крак. 30 часа. Снайперистът, който е държал на мушка през известно време, защото този мъж често се криел в паричния възел, 30 часа е бил на тази тераса. Това е една огромна отговорност и не знам защо трябва винаги така, защото е модерно може би.
Водещ: Ами кадрите, които видях, бяха наистина ужасни. Аз по този повод си спомних едни такива американски любителски кадри, при които, след които се стигна до уволнение без министър председателят да дава разрешение пред медиите за такова уволнение. Останете с нас – продължаваме след малко. Ето сега ще привнесем една по-различна гледна точка към двойкаджията Унгария, двойкаджията по отношение на медийното законодателство. Чуйте какво мисли Радомир Чолаков за най-оспорваният в медийните среди закон.
Радомир Чолаков: В момента цялата медийна общност, всички политически сили на стария континент, са се нахвърлили срещу новия медиен закон на Унгария и нещо ми е подозрително в тази работа.
Водещ: От друга страна унгарският представител благодари за тази реакция, защото това за тях е подкрепа.
Радомир Чолаков: Ами вижте, модерно е да се плюе държавата. Навсякъде – не само в България. Изобщо всяко нещо, което държавата прави, по дефиниция е лошо напоследък. Това е между другото в мейнстрима на либералното мислене. Ако пък държавата реши да прави нещо в сферата на медиите, то е ужасно лошо. Сега, проблемът в Унгария не е това, че те имат нов медиен закон, а това че управляващата политическа сила спечели с две трети мнозинство. Има две трети мнозинство в парламента, което е нещо нечувано и очевидно всички са много наострени – политици, коментатори, политолози за това, че с две трети мнозинство човек може да си прави, каквото си иска. От друга страна обаче аз през цялото време си задавам въпроса какво е правило предишното правителсто така, щото опозицията да дойде на власт с две трети мнозинство. Значи, вие представяте ли си до какво степен на отчаяние е докаран унгарския народ, за да се вдигне на въстание, защото да вкараш една политическа сила с две трети в парламента – това е въстание. Значи четох няколко изказвания. Има връзка с медийните дебати на да кажем – представители на унгарската държава, които казаха „Ние разбрахме сигнала, който ни отправи унгарското общество и е изпълним желанието му!” Струва ми се преди да нападаме и преди да коментираме неща, които не сме чели – още повече в други страни и за други култури, е добре да си зададем въпроса какво ги е предизвикало тези хора да го направят това нещо. Може би в медийното пространство в Унгария е имало някакви деформации, при които народът с две трети е поискал те да бъдат променени. Както деформация в икономиката изобщо. Така че може би по-внимателно трябва да се анализира унгарския опит, за да разберем дали пък може пък да не се окажат унгарците прави.
Водещ: И така. Може ли да се окажат унгарците прави? Разбира се според мен това е и малко шега. Смятате ли, че всички коментари на медийната общност напоследък по някакъв начин повлияха на това, това законодателство да бъде ревизирано? Господин Кашъмов, да започнем с вас.
Александър Кашъмов: Имате в предвид у нас – в България?
Водещ: Имам в предвид в Унгария . Натискът, който оказа и Европейския парламент, и Европейската комисия.
Александър Кашъмов: Сега, Европейският парламент и Европейската комисия по начало не са много силни в темата свобода на словото, тъй като европейското законодателство не е особено силно в тази област. Там натискът е по-скоро политически, отколкото юридически на Европейския съюз. Това разбира се е нормално, защото когато липсва съответно право, все пак демократичната общност се опитва да влияе по някакъв друг начин. Между другото механизмите на Европейският съюз да влияе в България, политическите са още по-силни, защото ние сме все още, както знаем всички, предмет на оценка, на специален надзор в частта правосъдия и вътрешен ред. Това, което обаче смятам, че е добре и което вчера се коментираше на срещата, е че унгарският случай стана предмет на дебат във всичките страни и той беше коментиран и в България и беше една от конкретните причини медийната общност да стане по-чувствителна през първите месеци на тази година към всякакви опити на законодателни изменения. Припомням – първо имаше някакво странно изявление на народен представител от ГЕРБ от януари, че някакъв нов закон трябва да се прави за клеветата. Медиите реагираха много остро и до някъде в резултат на този натиск, изглежда поне за сега се отказаха да правят такова нещо.
Водещ: Медиите реагираха остро и срещу текстовете, които бяха приети за дискриминация.
Александър Кашъмов: Точно това исках да посоча като другия пример. Този член 162 от Наказателния кодекс, който е свързан с подбуждане към расова дискриминация или вражда на религиозна или етническа основа. Този текст не е толкова опасен, това трябва да бъде ясно, но медиите реагираха много остро, защото тяхната чувствителност е изострена – на журналистите, което разбира се е разбираемо. Това от части се дължи и на един такъв пример като унгарския. За съжаление ние нямахме на разположение съответните текстове от техния закон, не бяхме напълно наясно какво точно се е случи до скоро. И не можеше да се коментира толкова тук. Даже това коментирахме вчера, че това е ползата от тази група, която сега се създаде, че ще можем да обменяме информация и да бъдем много по-бързо в час, поради което може да бъде много по-артикулиран отзвукът от едно такова събитие като приемането на такъв закон в Унгария. Вече тук ще може да се коментира много по-задълбочено в резултат на обмяната на информация. Но за мен това са конкретните резултати в България от случая Унгария. Това е добре и мисля, че колкото повече се изостря чувствителността, толкова по-добре.
Водещ: Нека да се върнем, понеже стана дума за изострена чувствителност. Нека да се върнем към случая от вчера, при който министър председателят се наложи пред журналисти да дава разрешение, така щото да получат санкция тези, които не са си свършили работата добре. Господин Димитров – вашият коментар?
Йордан Димитров: Сложно е да се каже дали министър председателят трябва по такъв начин да казва на вицепремиера какво решение да вземе. Факт е обаче как хората възприеха тези надписи. Те не ги възприеха положително – това е хубаво, защото това, че МВР твърди, че се бори с организирана престъпност, което може би е така, не означава, че трябва да бъдат прекрачвани някакви граници, които в нашата държава не би трябвало да се случи и си мисля, че безспорен е фактът, че този човек е невинен, който виждаме проснат на земята, до момента, в който съдът не каже, че е виновен. Доколкото аз знам, а знам, че съм запознат добре, една такава спец част, когато атакува даден адрес, тя преди това трябва добре да се запознае с оперативната обстановка от криминалните служители, т.е. те трябва да дадат информация дали този човек е барикадиран, дали е въоръжен, дали е опасен, дали е в състояние да вземе заложници и чак тогава се преминава към един арест, който може да бъде по-брутален, по-радикално като поведение, може да бъдат действията на полицаите, но в случая не говорим за такава опасност и си мисля, че не е нужно това, чак такава голяма агресивност. В крайна смета, както виждаме, не направи нищо друго освен да им изиграе лоша шега, защото всъщност те сами се записаха и сами пак играят срещу себе си, както беше случаят със СРС и преди това с Ванъо Танов, което е странно и ненужно според мен, защото по този начин в крайна сметка няма да се прекърши организираната престъпност. Ако те го бяха направили по-деликатно, според мен всички щяха и да са доста по-добронамерени към тях.
Водещ: Нямаше да има такива коментари. Господин Благов?
Крум Благов: Според това не е толкова свързано с темата за свободата на словото, защото ето – видяхме ги тези кадри, така че тук важно е дали медиите са получили възможност от съда и от МВР да видят тези записи и после да ги излъчат. Щом това е направено нататък вече моралните оценки вече са нещо друго и са извън проблема за свободата на словото.
Водещ: А кой законодателен проблем трябва да имам в предвид напоследък? Може би това, което каза Господин Кашъмов за затварянето на достъпа до регистрите.
Крум Благов: Значи най-сериозният въпрос – това е за търговския регистър и изобщо за публичните регистри, тъй като те са прозорците на властта. Те бяха създадени именно в периода на присъединяването ни, преди присъединяването ни към Европейския съюз и малко след това, защото такива са изискванията и не може да се смята, че един търговец трябва да му се пазят личните данни, тъй като той е публична личност. Така е и в Германия, така е и във всички стари демокрации.
Водещ: Между другото вчера ми направи впечатление изказване на представител на кабинета на министър председателят, че у нас собствеността на медиите е разкрита до физическо лице. Дали тук има нужда от редакция „възможността от разкриване е сведена до физическо лице” или вече знаем и физическите лица?
Крум Благов: Ами така е, само че аз не мога да разбера как ще се знае на едни безименни акции – как ще се знае притежателя, които се търгуват на борсата например, на едно публично акционерно дружество. Просто тези, които не желаят да им се знае собствеността, ще го преструктурират своето дружество издател по този начин. И в момента не знаме на някои от най-големите вестници кои са физическите лица, собственици.
…: Има един още по-лесен начин за скриване. Това е чрез… Става въпрос за офшорна компания, която притежава дадена медия…
Крум Благов: Така че има желание и това е добре да се знае. За това има желание, но може би трябва да се дискутира с това мнозинство и с този парламент въпроса за регистрите, тъй като аз съм правил справки какво би било, ако търсим собственици на фирми без единен граждански номер. Да кажем Иван Ивановците на 770 души, Георги Георгиевци са 600 души, Васил Василевци са 200 души. Изобщо не можем да идентифицираме хората, при това ние много добре знаем, че единният граждански номер не може да се публикува, но няма точка да го знаем. Така че през тези 7 месеца, които остават, докато законът влезе в сила, 8 месеца, би трябвало да окажем някакъв натиск върху управляващите, за да се…
Водещ: Понеже звучи сложно, нека да се опитаме по-лесно да го обясним. Какво няма да можем да правим ние – журналистите?
Крум Благов: Вече не можем да открием първо имоти на хора от властта, на бизнесмени, на връзки между политици и бизнесмени, което става сега чрез публичните регистри много лесно. Второто нещо, което според мен е много опасно и не по-малко важно – това е, че достъпът до търговския регистър сега е свободен, влизате и никой не знае, че влизате. Сега ще трябва да се подава заявление. И всъщност услугата ще ни се прави от…ю
Йордан Димитров: То няма да е директно заявление, но ще бъде регистриран човек.
Водещ:
Крум Благов: Да, ще бъде регистриран човекът, който влиза.
Водещ: Т.е. ако колегата от Българската национална телевизия Господин Йордан Димитров реши да разследва някого, този някой може да разбере, че е обект на вашия интерес?
Йордан Димитров: В крайна сметка не знам дали журналистът трябва винаги и всячески да се стреми да прикрие това, че проявява интерес към някого. В крайна сметка, ако нашите аргументи да подходим към едно разследване, или търсене на някаква истина са сериозни, смятам, че нищо не би могло да ни спре и има доста колеги, които го доказват с поведението си. Но все пак наистина тук има и хора, които от обществена страна следят за всякакви процеси, които могат да спрат добрата работа на журналиста, така че си мисля, че поне това ще бъде изказано, ще бъде посочено, ако има такъв проблем, но журналистите в България в момента наистина си мислят, че биха могли и могат да правят разследвания, така че стига да имат хъс и да имат смелостта – ако имат смелостта – всичко ще могат да постигнат, защото аз винаги давам за пример един емблематичен филм, който всички сме гледали предполагам – „Вътрешен човек”, който показва, че корпоративната цензура я има навсякъде. Дори в една велика държава като Съединените щати – наистина велика, но в същото време я има. Явно, все пак този филм е правен и по истински случай, така че може би, ако в България има някакъв вид цензура, тя е по-скоро корпоративна дотолкова, доколкото пък корпорациите пък са обвързани с политиката. Има вълничките на политическото влияние и стига до брега на медиите, така че явно идеална свобода няма. Въпросът е да бъдем максимално честни и да се опитаме да търсим истината.
Водещ: В тази посока ли Господин Кашъмов ще насочите усилията си?
Александър Кашъмов: Значи, аз съм съгласен, че наистина дава се възможност да се проследи кой е търсил дадена информация, което може да създаде проблеми заради това, че има някои не филтризирани сектори на бизнеса в България – това е несъмнено. Но наистина това не е най-тежкият проблем на закона. По-тежкият проблем е възможността да има хора, които въобще да не могат да бъдат идентифицирани, които всъщност управляват или контролират дадени търговски дружества. Как се случва това чрез закона? Случва се по следния начин- законът пише, че търговците, които се пререгистрират т.е. подават някакви документи в регистъра, имат право, не само имат право, а едва ли не са задължени да подават и допълнителни екземпляри за заличени лични данни. В регистъра се подразбира от тук. То дори не го пише, че да е ясно какво ще бъде, се подразбира, че ще бъдат публикувани екземплярите със заличени лични данни. Какво обаче са заличени лични данни? Нито законодателят се е нагърбил да каже, нито някой друг ще се нагърби да каже. Значи търговецът сам ще си преценява. Той ще може да си заличи ЕГН, а ЕГН по силата на закона защита на личните данни се води лични данни и от тук влизаме в казуса Иван Иванов или Димитър Димитров, за който Крум Благов спомена. Т.е. това, което се създава като възможност с тези поправки в закона, е – аз прогнозирам един пълен хаос. Догодина ще има един пълен хаос. Може би част от фирмите ще бъдат по нормалния начин с идентифицирани управители и контролни органи, а някои от фирмите ще бъдат с някакви заличени ключови данни, които ще попречат да бъде направена тази идентификация и да се съпоставят с други публични регистри. Това е много сериозно. Това е директно нарушение и на директивата от 2009 година за електронния търговски регистър на Европейския съюз и наистина ние ще предприемем мерки. Искам да кажа обаче, че това не е изолиран случай търговският регистър. Има други регистри, в които се вършат безобразия. Веднага казвам. Регистърът на обществените поръчки. Онзи ден получихме случай в програма „Достъп до информация” от ваш колега от Смолян, вестник „Отзвук”, който е подал заявление за достъп до два ключови договора за чистотата на града с две разновидности на фирма „Титан” – известната, която е обхванала цялата страна. Оказа се, че копието от тези договори е получено със заличена цена и в момента завеждаме дело срещу отказа да бъде предоставена цената. Добре, обаче аз му казах на този човек от там – на главния редактор, дайте да видим в регистъра на обществените поръчки – задължително е цената да бъде вписана. Какво се оказа, когато отвори човекът този регистър? Че на мястото, в което е графа цена, пише 0,00 лева. При справка установих, че много други обществени поръчки са с нулева стойност на договора. Това е криминално деяние. Значи някой е подал информацията в публичния регистър, държавен служител, който се е подписал под информацията, която подава, е подал невярна информация. Това е криминално деяние и ние от програма „Достъп до информация” ще разследваме по-подробно случая и вероятно ще съзираме прокуратурата за извършване на цялостна проверка на регистъра на обществените поръчки в България. Това е скандално. И това е всъщност състоянието на публичните регистри, чрез които журналистите вършат ежедневната си работа да информират обществото.
…: Ама не само журналистите. Сега, аз искам тук да поясня защо са регистрите. Те не са направени за журналисти. Те са направени за обществен контрол. Всеки да може и обикновеният жител на Смолян, и жителят на София, да отвори и да види колко се плаща от общинските пари, които всъщност се събират от нас, за чистотата.
Водещ: Това е механизъм на демокрацията.
…: По същия начин, по същата причина е създаден и търговския регистър. Той не е създаден за журналистите. На вас ви предлагат да купите дял или акции в някоя фирма. Вие трябва да можете да проверите каква е, що е. И след като ще има регистър на собствениците на медии и трябва да се знае на кого са медиите, редно е да знаем и другите фирми на кого са. Нали така?
Водещ: По принцип е така.
…: И това не е направено само за журналисти. Аз казвам само, че това ще затрудни много нашата работа при разследвания. А се накърняват и възможностите на всички българи да се информират.
Водещ: Разбира се това дали не е много условно журналистите и хората – в крайна сметка нали ние сме от едната страна?
…: Значи няма закон с изключение на един единствен – законът за досиетата – да го кажа на кратко, защото той иначе е много дълъг, който да дава на журналистите по-големи права, отколкото на другите граждани. Т.е. разследванията се правят по абсолютно легален начин като се използват начини и средства, които са на разположение на всеки човек. Ние не можем като прокурори и следователи да следим телефонни разговори. Използваме само общодостъпни източници и свидетели, и закона за достъп до информация. Въпросът е в умението да търсиш и да съпоставяш данните, така че да стигнеш до изводи. След малко ще ви задам един малко по-различен въпрос. Възможен ли е у нас Уотъргейта? Аз обичам да го задавам този въпрос. Но ще ви го задам след малко. Стигнахме до обществени интереси и трудността за формулирането и изобщо по нататък и съдебните санкции в тази насока, но и до нещо друго. Господин Кашъмов, разчитам на кратко да го кажете. За случая, който коментирахме току що. В смисъл, който беше коментиран и вчера разбира се.
Александър Кашъмов: Вчера всъщност беше коментиран и случай в Молдова. Нали така беше? В който този, който се е жалил за клевета от страна на медиите, е човек, който е бил оповестен като офицер от бившите служби за сигурност. В Молдова това е било КГБ разбира се, тъй като те бяха част от Съветския съюз. Такива казуси възникват и в България. Имаше преди години казус, в който в Софийския районен съд беше заведено дело за това, че някой е бил оповестен, че е такъв офицер. Дори в момента тече едно дело, което не искам повече подробности да разказвам, но е висящо, което за мен е скандален факт, защото човекът, който води делото в момента е също под пагон в едно от силовите министерства и се води дело за факта на официалното оповестяване, което в момента пледираме и в закона. Интересен беше коментара на професор Вебер вчера, че може, това е част от социалната, публичната сфера на един човек – това, че е работил в някаква служба за сигурност, а не е част от неговата интимна сфера.
Християна Христова: Да, но е постановил, че фактът, че някой може би е бил агент на Държавна сигурност, да предположим, че наистина е бил такъв, тук не произтича правото на журналиста да оронва неговия престиж, тъй като това е част от неговата лична сфера и вчера се обърна внимание на факт, че има разминаване на интерпретациите. Значи Европейския съд … на човека го счита като част от неговата лична сфера. Докато в Германия това се взима като част от социалната сфера и с различни последствия за правото да бъде оповестена неговата…
Водещ: Да, но от друга страна това е факт на базата, на който може да се каже, че става дума за някаква зависимост, не е ли така, господин Благов, или греша?
Крум Благов: Аз мисля, че изобщо днешният стремеж винаги да разчитаме на външни фактори, че Европейският съюз ще накара някого в България да промени нещата, е погрешна стратегия. Ние трябва да оказваме натиск сами върху нашите политици с цел да се гарантира свободата на словото и на медиите, а не да апелираме непрекъснато към Европа, защото както каза в началото господин Кашъмов, европейската практика не е еднаква. Има различия между страните и на равнището на самия Европейски съюз в Европейската комисия няма единство по този въпрос.
Християна Христова: Аз, ако мога да добавя нещо по този въпрос, съвсем прав е господин Благов, че не може Европа да реши всички национални проблеми и що се отнася до тематиката свободата на медиите, виждаме, че в наши съседни страни нищо ново не се предприема в тази насока от страна на самите журналисти. Например в Сърбия в момента един от най-дискутираните проблеми в медийната сфера – това е медийната стратегия, която беше обещана, но непрекъснато се отлага. Сега, на 1 юли, трябва да има някакъв предварителен проект за медийна стратегия и това решение за съставяне на предварителен проект беше взето под натиск на една група от журналисти, представители на неправителствени комунистически организации, които се обърнаха официално към съответния министър на културата и информационното общество Маркович, за да изработят този проект за медийна стратегия. Също така в Македония виждаме, че скандалите около телевизия А1 предизвикаха правителствена криза. Така че има доста примери и то в съседни на нас страни, които показват, че ние с един засилен обществен натиск можем да бъдем много ефективни.
Водещ: Тъкмо щях да ви попитам за това възможен ли е Уотъргейт у нас. Знаем Уотъргейт е едно разследване, което не даде своите резултати чрез използвани само на легални средства. Там имаше и така наречени СРС. Та, възможен ли е, господин Благов, у нас Уотъргейта?
Крум Благов: Първо на първо ще ви припомня, че първият държавен глава след 10 ноември, Петър Младенов, беше свален също благодарение на един запис на журналист. На Евгений Михайлов. Така че е напълно възможен. Второ – все пак Америка е една огромна държава. Да се смени американския президент означава промяна в световната политика и за това този случай е толкова известен. Аз ще ви кажа, че там се започва от наблюдателността на Боб Удлърд, който е съдебен репортер и забелязва, че всички заловени в Уотъргейт крадци, защото първоначално ги смятат за крадци в щаба на демократическата партия, по някакъв начин са свързани с президентската администрация и от там започва неговото разследване. Изобщо да започнеш разследване – трябва да имаш някаква хипотеза. Не става да отидеш на работа и да кажеш „Абе, аз днеска ще направя едно разследване.”
Водещ: И разбира се тази хипотеза трябва да е реална, а не да се базира на световната конспирация. По възможност.
Крум Благов: Няма лошо и на световната конспирация стига да даде резултат.
Водещ: Господин Кашъмов, възможен ли е Уотъргейт у нас?
Александър Кашъмов: Ами то мисля, че съвсем скорошни месеците, в които си спомняме, че се прехвърляха някакви флашки и т.н. със записи. Друг е въпросът, че изглежда не беше достатъчна скандалността на изнесените факти, за да стигне до някакво по-сериозно разклащане на позициите на правителството, но поне стана ясно, че там е текла проверка, че е имало обаждания и т.н. във връзка с някаква проверка на бирена фабрика, което показва, че е възможно Уотъргейта, че е възможно медиите да извършват някакви подобни действия и да не бъдат преследвани за това, защото всъщност то това е важното като мярка за свободата в една страна. Друг е въпросът, че един завещан проблем, както в България така и въобще в целия регион, е качеството на журналистическото публикуване и разследване. На този въпрос се обръща внимание и в първите две дела, в които България беше осъдена заради прекомерни наказания за клевета срещу журналисти. Това са делата на журналистите Катя Касабова и Божидар Божков от Бургас, които решения бяха оповестени преди точно 10 дни. Така, аз имах удоволствието да съм адвокат на Катя Касабова. България беше осъдена за нарушение, категорично нарушение на член 10, заради прекомерните санкции.
Водещ: Накрая си останахме с коментара, че всички ще платим това, което някой друг е направил.
Александър Кашъмов: Да, точно така. Всички ще платим за съжаление. Въпросът обаче е, че тази практика с прекомерните санкции продължава. В момента имаме пресен случай на журналистка от Враца, която е осъдена да плати 21 000 лева, над 21 000 лева за това, че е нарекла медицинско лице доктор „Некомпетентна”, като това се основава на данни от пациент, на мнения на медицински експерти и т.н.
Водещ: Между другото съвсем кратко, понеже минути не остават, да кажете за скритите камери и за сигналите, които получавате в Етичната комисия.
Александър Кашъмов: Да, това е интересно. В комисията за етика в електронните медии, защото знаем, че са две комисиите, ние имаме интересни случаи. Между другото в много голямата си част са насочени към големите телевизии. Любопитно е – има хора, които се жалват и срещу снимането със скрити камери. Сега трябва да кажем, че нашият етичен кодекс, на българските журналисти, който действа и по който комисиите работят, позволява такива записи. Разбира се само тогава, когато това е в обществен интерес и когато с други средства не може да бъде събрана тази информация.
Водещ: Господин Димитров, в Москва имаше ли конкурентни филми, в които е била ползвана скрита камера?
Йордан Димитров: В интерес на истината не, защото повечето филми бяха игрални, но само да спомена аз като журналист, опасното при използването на скрити камери е свързано с морала на журналиста до толкова, доколкото тези СРС, които предизвикаха скандал преди известно време, една от индикациите, че са истински беше, един бит, който продължаваше през цялото време и който гарантира, че те не би трябвало да са монтирани. Такива са истинските СРС по принцип. Докато един запис от скрита камера в крайна сметка – той би могъл да бъде манипулиран. Биха могли да бъдат манипулативни въпросите.
Водещ: За това трябва да бъдем по-внимателни.
Йордан Димитров: Именно, да.
Водещ: Благодаря ви за това участие – точно 6 секунди имам, за да ви пожелая хубав и слънчев съботен следобед.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.04.2011

Водещ: Държавният департамент на САЩ отчита продължаваща корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт в България. В обедния осведомителен бюлетин чухме повече подробности за Годишния доклад за правата на човека, в който се говори и за натиск над журналисти. В изводите за свободата на словото и на печата се отбелязва, че българското законодателство гарантира тези свободи. Има обаче сигнали, че хората с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Цитирани са случаи, в които журналисти получават пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки, за да ги представят в положителна светлина. В много случаи не могат да бъдат определени истинските собственици на някои медийни компании, се казва още в доклада на американския държавен департамент. Страхът е най-древното човешко оръжие. Много рядко обаче се говори за него, когато се говори за свободата на словото. Най-често употребяваните думички за свободата на словото са цензура, собственост, монопол, интереси. По дирите на изгубената свобода на словото, седнаха вчера журналисти в пресклуба на БТА, поканени от Съюза на българските журналисти, за да обсъдят тежката диагноза – четвъртата власт не е никаква власт, защото не е свободна. Ами не е и няма как да бъде, защото свободата е нещо, за което хората се борят всеки ден. И не само журналистите. Определено не забелязах никакъв дискомфорт от факта, че голяма част от дискутиращите колеги, чиито имена бяха огласени в едни списъци със зависимости от бившата Държавна сигурност. Едва ли случайно единственият лустрационен текст в закон в България е този в закона за радиото и телевизията, отнасящ се за шефовете на обществените медии. Подробности, би казал някой, обаче нали дяволът е в подробностите.. Разбира се, имаше доста колеги, избрали мълчанието. Още една подробност. Четивото в „Труд”, посветено на вчерашното събитие е неподписано. Не мисля обаче, че това е цензура. По-скоро е личен избор. А цензурата е бичът на медиите. На първо място обаче е личната. Този страх да не се намеси човек нейде в калта и да не се окаже между шамарите или сред сритващите се атове. Това е новина от по-миналия век, припомни с цитат Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Не знам как можем да родим солидарността между нас. Ще цитирам един вестник за един автор. Този автор е казал много отдавна, че „много нещо липсва на българина. И свобода му липсва и така и така, и така…” – казва. „Най-важното, което му липсва на българина, това е солидарността”. Това е в-к „Знаме” 1874 г. Авторът е Христо Ботев.
Водещ: Несвободата на словото вчера бе наречен монопол, който пълзи към двата най-тиражни вестника у нас. Какво е спасението? Ще попитаме председателят на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков и Сашо Диков, необичайно мълчалив на вчерашната кръгла маса. Разбира се, няма да пропуснем и най-цветната позиция, която се чу вчера – тази на Велислава Дърева. Как реагираха на политическите скандали традиционните и нетрадиционните медии, както напоследък е модерно да се наричат социалните мрежи, ще коментираме след малко с експертите на фондация „Медийна демокрация” Николета Даскалова и Марина Кирова, както и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Християна Христова. Безспорно най-горещият политически сюжет на седмицата беше енергийният. Различен подход към събитията се надявам да донесе Александър Кръстев, създателят на сайта „аз чета”,място далеч от кампаниите, които идват и си отиват, място, любимо на четящите хора, за които със сигурност може да се каже, че всеки ден търсят истината по един доста почтен начин, чрез четене и споделяне. Александър Кръстев е номиниран за „Рицар на книгата”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Кристина Рильовска, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз, Ирен Филева.
Клубът на журналистите
Водещ: Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион, двата най-тиражни български вестника – „Труд” и „24 часа”. Това дискутираха вчера журналисти, поканени от Съюзът на ългарските журналисти в пресклуба на БТА. Безспорно най-цветният коментар, който се чу на тази дискусия беше този на Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Тогава един от неговите създатели, един от създателите на в-к „24 часа”, произнесе сакралното изречение „аз не правя вестник, за да се чете, а – за да се купува”. Сега вече новите монополисти, като в еволюция могат да кажат спокойно – ние не правим вестници нито за да се четат, нито за да се купуват, а за да купуват. Те да купуват. Да купуват, да продават, да препродават, въобще да въртят всякаква търговия. Когато говорим за монопола, в собствеността, в разпространението, в рекламата, пропускаме това, че този монопол означава монопол на цензурата. Цензурата е тотална. Тя също е монополизирана. Защото тя принадлежи, значи както всичко принадлежи на интересите на властта, така и цензурата е в нейните ръце. Ако тук, там е останал някой цивилизован остров, то просто е по някакво стечение на обстоятелствата, може би. Не зная. В момента позата замени позицията, интригата замени истината, клеветата замени принципите. И можем да продължим с тези тези и антитези. Това е печалният факт. Извинявайте много, но 20 години българските журналисти се самооблащаваме с измамата, че сме някаква четвърта власт. Няма такъв филм. За най-велико наше съжаление, една много голяма част от българските журналисти са всъщност най-долнопробен обслужващ персонал на властта, която и да е тя и докато е на власт. Защото т. нар. четвърта власт, ужким, медиите най-много обичат сутрин да се събудят в чаршафите на властта.
Водещ: Добър ден сега на председателя на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков! Как да бъде спрян октопода?
Милен Вълков: Добър ден и на Вас! Ами, вижте. Значи, всъщност искам да направя едно уточнение, че тази наша дискусия, посветена на медийната концентрация, както сме свикнали да казваме, беше насрочена доста преди да избухне скандала с бившите ВАЦ-ови вестници. Използвам това, понеже е по-ясно на всички. Така че това е част от нашата програма за обсъждания по актуални журналистически въпроси. Значи, ние си даваме ясната сметка, че с една дискусия трудно може да се попречи на опитите за пълна концентрация на медиите, но нашата основна цел е да започнем да говорим за това открито, с участие на самите журналисти от една страна и от друга страна, да се опитаме да привлечем вниманието и на властимащите и на тези, които могат да окажат някакво влияние върху този негативен процес.
Водещ: Повечето от включилите се в дискусията вчера говориха за солидарност. Направи ли Ви обаче впечатление, че мнозина мълчаха?
Милен Вълков: Вижте, това, което аз от години повтарям е при нас в България липсва т. нар. журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това ниво на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор и най-вече – политическият фактор. Аз ще си позволя да не се съглася с една от констатациите на Велислава, която дълбоко уважавам и в повечето случаи винаги е била права. Аз не бих казал, че журналистите са сведени. По-скоро собствениците на медии, които диктуват условията, принуждават журналистите да играят тази роля, т. е. Да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии, но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват и по един и същ начин влияят, и в една и съща насока, върху работата на журналистите.
Водещ: Между другото, една дребна подробност. Материалът, посветен на вчерашната дискусия в „Труд” е неподписан. Защо, според Вас?
Милен Вълков: Ами, според мен, въпросът не се нуждае от отговор. Значи, вижте…
Водещ: Напротив, нуждае се.
Милен Вълков: Ами, то е ясно. Защото очевидно новите собственици на двата най-големи вестника, както сме свикнали да наричаме „Труд” и „24 часа”, просто не желаят да заемат позиция по този въпрос. Но тъй като те не могат да отминат дискусията, тя е важна, жизнено важна, затова именно прибягват до този, изпитан много отдавна, способ – публикуване на каре без автор и без позиция отдолу с автор.
Водещ: Не е каре. Цяла страница е.
Милен Вълков: Не, не. Аз имам предвид… Не, не, не. Разбирате ли? Аз имам предвид, това може да е каре, може да е цяла страница, може и да е две. Но въпросът е тогава, когато дадената…
Водещ: Публикувано е даже изложението на Ива Николова, обаче авторът?
Милен Вълков: Вижте, това показва, че една от целите, които посочих по-горе, със свикването на подобна дискусия, все пак започват по малко да се постигат. Тоест, да започнем да говорим и това да стане достояние на обществото и самите ние, журналисти, говорим по тези въпроси.
Водещ: Аз много исках да чуем и Сашо Диков, но засега той не си вдига телефона. Той вчера беше необичайно мълчалив. Даже пропусна похвалите за телевизията, в която работи. Аз, обаче, един друг въпрос искам да Ви задам. Можете ли да мотивирате вашите членове, когато са с власт, да не злоупотребяват с нея или да не участват в локаут на колеги журналисти, например?
Милен Вълков: Вижте, ние се опитваме да мотивираме колегите, но за съжаление този процес е двустранен. Докато самата колегия не осъзнае, че без това няма начин просто да съществува свободно и в интерес на обществото или както сме свикнали да казваме, да изпълняваме журналистическите си функции, трудно би могло да се постигне това нещо. Но аз мислих и тук искам да отворя едни скоби и да кажа. Преди месец ние имахме една среща посветена на най-общо казано, журналисти срещу корупцията. Това ни беше втората дискусия. А третата дискусия, която предвиждаме след месец, тя ще бъде, посветена на колективното договаряне и рамкиране на условията на журналистическия труд. Тези три въпроса са изключително важни и в крайна сметка тяхната цел, на всичко това, е да се изгради една, доколкото е възможно, разбира се, обща журналистическа позиция и в крайна сметка да се стигне до солидарност.
Водещ: Да се стигне до солидарност, казвате…
Милен Вълков: Или поне до зачатъци на солидарност, нещо, което аз не бих казал, че съществува в България.
Водещ: Имате ли коментар за подробностите, които чухме, за Годишният доклад за правата на човека на Държавния департамент на САЩ, в който се говори за това, че свободата на словото и печата са защитени от българското законодателство формално, но неформално картината е друга?
Милен Вълков: Вижте, за съжаление това е факт и ние до преди няколко години бяхме на по-добра позиция, сега сме, мисля, че сме след 67-о място по отношение свободата на медиите. Да. Погледнато нормативно, от гледна точка на законите, имаме, включително и в Конституцията, заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо, но това, на практика, не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво, дали са леви, десни, центристи и т. н. Аз веднага ще Ви върна към началото, когато немската групировка ВАЦ закупи „Труд” и „24 часа”. Ами тогава, вече не си спомням точно от коя страна беше сезирана Комисията за конкуренция, но тя след доста дълго време излезе с едно абсурдно решение, че видите ли нямало никаква опасност от монополизация. Така че това, което се случва днес, то е резултат на дългогодишно нежелание на властимащите да не допуснат това негативно явление. Тук веднага искам да Ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, т. е. Негативни явления, разбира се, като вземем примерно Берлускони, във Франция и т. н.
Водеща: Това е така, да. Факт е. Нашите по-ревностни слушатели знаят как една френска банка изкупи регионалния печат и влияе на селскостопанските политики. За Берлускони е излишно да казваме, разбира се.
Милен Вълков: Точно така. Да, вижте, но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо.
Водещ: Достатъчно е да гледаме и в Гърция какво се случва в момента.
Милен Вълков: Да. Аз щях да кажа. Вие ми взехте думите. Да. В Гърция, във Франция има. При нас – още сме далеч, за съжаление, от тази масова проява на колегията.
Водещ: Ами, може би просто дяволът е заровен в подробностите и трябва да се замислим и за това. Благодаря Ви за това включване! Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти, с коментар за вчерашното събитие, вчерашното обсъждане в пресклуба на БТА. СБЖ го организира. Ставаше дума за свободата.
Клубът на журналистите
Водещ: „Клубът на журналистите” започваме с коментар за най-горещата, най-горещият политически скандал на седмицата – енергийният. Мнозина експерти твърдяха, че неговото разрешение ще дойде в неделя. Струва ми се, че посоката беше начертана още снощи след интервюто на премиера в „Панорама”. Как реагираха традиционните медии, класическите медии и социалните мрежи, които експертите все по-често наричат нетрадиционни медии? Това ще коментираме днес с експертите от фондация „Медийна демокрация” Марина Кирова и Николета Даскалова и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Христина Христова. Здравейте!
Групово: Здрасти! Здравейте!
Водещ: Николета, да тръгнем от най-подвижните, от сайтовете, новинарските сайтове. Как реагираха на противоположните новини, които идваха?
Николета Даскалова: Започвам с това изказване, което Вие направихте в началото, че дяволът, може би, е в подробностите. Ако се възползвам от това ваше сравнение, трябва да кажа, че новините бяха изключително дяволити, т. е. Изключително изпълнени с подробности – и по този скандал, скандалът с подписването на документите по проекта АЕЦ „Белене”, и по другият голям скандал от последните две седмици – скандалът със собствеността на „Труд” и „24 часа”, бившите ВАЦ-ови вестници. Мога категорично да кажа, че в консенсусния дневен ред на медиите, позовавам се основно на новинарските сайтове, мисля, че тази констатация важи изобщо за новинарските медии, новината за подписването, скандалът около подписването на документите по АЕЦ „Белене” предизвика изключително мощен интерес. Само за, данни ще цитирам, само за три дни тази новина предизвика, така, беше топ новината в новинарските сайтове. В три поредни дни беше топ новината и само за три дни успя да предизвика 77 уникални информационни единици. Не броим тук мултиплицираните, мултиплицирането на информацията от сайтове, които копират други сайтове.
Водещ: Нека тук за секундичка да спрем, защото имаме редкия шанс да чуем и Сашо Диков, когото очаквахме малко по-рано да чуем. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, ако искате да го чуете! Добър ден на Сашо Диков! Г-н Диков, здравейте!
Сашо Диков: Здравейте!
Водещ: Вчера бяхме заедно на кръглата маса, организирана от Съюзът на българските журналисти и посветена на свободата на словото, където главният виновник за несвободата беше посочен октоподът, който пълзи към двата най-тиражни български вестника. Необичайно мълчалив бяхте обаче. Защо?
Сашо Диков: Ами бях необичайно мълчалив, защото в един момент ми идваше вече да, някъде към петдесетата минута да прекъсна това празнословие, защото не виждах никакъв смисъл от и нищо ново от това, което се говореше там. Отделно от това, след 11 ч. Трябваше да си тръгна, защото трябваше да отида в Парламента. Тук ние продължаваме да си говорим, от пусто в празно да претакаме, без да има каквато и да е било полза и без нещо конкретно да се каза. Плаши се октопода, в лицето на Ирена Кръстева, Делян Пеевски, митичният банкер Цветан Василев и т. н. И т. н. Без нищо да излиза наяве, но по-лошото е, което е по-лошото, че то едва ли от една такава дискусия нещо може да стане, но по-лошото е, че нищо не правят и органите, които трябва да направят това нещо. Аз съм задавал директно въпроса, и на Симеон Дянков и на Бойко Борисов, какво става, защото първоизточникът на цялата тази история е, какво става със съдбата на парите на държавните фирми, които са в частните банки? Нали то имаше едно открито, когато изпищяха единайсетте главни редактори миналата година в един момент, когато видяха, че нещата с разпространението ги изтърват и са на практика монополизирани. Изпищяха, излезе една информация за как са разпределени банките. Видя се, че почти половината пари са в Корпоративна банка, след това и … банк, и Си Банк и т. н. След което уж щяха да се взимат някакви решения за…
Водещ: Обаче минаха трите дни и чудото…
Сашо Диков: Минаха. Всяко чудо за три дни. Някакви обтекаеми правила уж бяха възприети. В крайна сметка така и не се разбра какво е новото положение. Наскоро питах Дянков в Парламента какво става с парите на държавните фирми, нещо и той смотолеви. Преди около месец, може би, питах Бойко Борисов какво става, щяхте да взимате някакви мерки. И той нещо смотолеви. Никаква конкретика.
Водещ: Никаква прозрачност
Сашо Диков: Никаква прозрачност по случая. Наскоро правих интервю с Алексей Петров, преди десетина дена, в което той ясно и категорично каза, че парите се взимат при лихва от държавните фирми 1% и се раздават на 10% след това лихва за клиенти на банката. От там се генерира сериозен ресурс. Той каза при положение, че в Корпоративна банка има около 500 млн., 10% са си едни 50 млн. Само че абсолютно никой не взима никакво отношение и мерки. Казвам никой от страна на управляващите. От там трябва да се вземат. И интересно е, че никой до този момент, а вече година и половина става близо, нищо – мълчание, траене, увъртане, усукване и т. н.
Водещ: И сигурно заради това хора с икономически и политически интереси сплашват журналисти и това е един от основните изводи на Държавния департамент на САЩ в Годишния доклад за правата на човека?
Сашо Диков: Държавният департамент и той да пише дълбокомислени доклади, два пъти по линия на евро социалистите се организират кръгли маси, дискусии, и тук и в Брюксел, и нищо и половина. Може би единственият доклад беше това, че когато имаше в Брюксел конференция за свободата на медиите с, така да се каже, съдокладчици Валерия Велева и Боби Цеков, при двама специални пратеници на „Труд” и „24 часа”, на другия ден една сричка не излезе в двата вестника. Така че печалните примери в тази насока са безбройни. Иначе сълзливите призиви от тази дискусия вчера, виждате ли как нямало солидарност. Абе, каква солидарност в този зверски капитализъм? За каква солидарност да говорим и за какви там, нещо, едва ли не някакво съюзяване, синдикални глупости и тем подобни неща.
Водещ: Няма как да има солидарност при положение, че някак си членове на една организация участват в локаут на журналисти, защото…
Сашо Диков: Ама не. Тъй че нещата са, според мен, пределно ясни, жестоки, очевадни и къде… ще отчитаме някаква дейност, правим някакви дискусии, казват се някакви очевадни неща, от които нищо не последва. Пак казвам, основната беда е в това, че управляващите, които могат нещо да направят, те очевидно и очевадно имат някакъв интерес да не правят нищо. Това е очевадно, защото не може всичките пари, доколкото знам, в енергетиката да са в една банка. Никой да не казва при какви условия. Никой да не казва, може би пък наистина Цветан Василев да е гениален банкер и да предлага най-добрите условия, но някой да каже. Някой да каже да, така са нещата. И така, като гледам, продължават. Какво да, какво да…
Водещ: Всъщност няма място за изводи. Свободата е нещо, за което трябва всеки ден да се борим и да задаваме тези въпроси, докато не получим отговор. С риск да бъдем набедени за черните овци.
Сашо Диков: Ами, сега това е така. Нали? Ние сме. Премиерът Бойко Борисов скоро каза, основната функция на журналистите е да задават въпроси, докато не получат отговори. Само че не е лошо и той да почне той да дава пример в тази насока и най-после да … там Дянков или когото трябва и най-после да дадат отговор, този отговор, който го чакаме от сума ти време, сигурно ще стане година вече, за държавните, за парите на държавните фирми в частните банки. Защото става дума за наистина, ако схемата, която Алексей Петров описа и която още миналата година, даже не миналата, а по-миналата, 2009, малко след победата на ГЕРБ, той я е описал, тази схема, пред омбуцмана тогава още като служител на ДАНС – значи, какво правим? Схемата е ясна, само че за едно денонощие тази групировка обърна позицията си и изведнъж от най… от Боко Тиквата, Боко Тиквата се превърна в принца, за тях. И какво правим? Изведнъж тишина. Тишина и никой не казва какво става и как става. Така че…
Водещ: Ами, сега се сещам, че те може би са намерили жабата, целунали са я и…
Сашо Диков: Ами, нещо си има. Не че нищо не последва. В момента, когато Алексей Петров прати писмо до Дянков как да се свалят лихвите по пазарен принцип, а именно да се изтеглят парите на държавните фирми и да се пратят в държавната банка, насърчителната банка, след един месец го арестуваха. Другият, който, Дамбовеца, т. нар. Дамбовец, който прати писмо, че иска да управлява „Кремиковци”, само да му дадат при финансиране, осигурено всичко, след 15 дена – оп и той в ареста. Не знам да има такъв случай в световната история, някой да иска нещо да прави за държавата, да осигурява работа, пристанища, жп и всичко останало, и двамата вътре в ареста с този смешен и измислен октопод, тъй като с това започнахме.
Водещ: Тъй като много се говори за това, че не сме никаква четвърта власт, може би, за да бъдем по-ефективна четвърта власт, не само не трябва да питаме, но и не трябва да забравяме, образно казано, „История на заболяванията”, защото в цитираните от Вас случаи, така, дяволът е в подробностите, може би?
Сашо Диков: Ама каква четвърта власт, като на мен, аз се чувствам крайно неудобно, ние то бива, бива, то не знам докъде е безхаберието на журналистите, докъде е страха на собственици или главни редактори и от къде до къде стига слугинажа. Сега не може. Освиркват заместник-министъра Димитър Тодоров в зала 1 на НДК и никой да не смее няколко дена дума да каже. Ако каже, „Труд” каза нещо, го каза на трийсет и не знам коя страница, на майната си, накрая забито нещо, което е за първа страница отвсякъде. Защо? Защото освиркаха го в опита му да прочете приветствие на премиера. Слугинаж безподобен. Премиерът каза „ай, гледай си работата, на теб ще отговарям”. Не знам дали на колежка каза, на мен ли? Няма значение Същото мълчание. И хиляди други неща, които…
Водещ: От Нова телевизия, да.
Сашо Диков: … показват уникално, аз, просто, не ми е ясно и не мога да проумея за какво става дума. За да стигнем до този апотеоза, с историята, който Ви обясних за Брюксел и конференцията и свалянето на материалите на специалните пратеници на „Труд” и „24 часа”. Това в 2011 г. се случва, което ми е вън… че аз не знам, не знам? 2011 г. да се свалят материали за събитие, където си пратил хора в Брюксел, където българи участват, където темата е свобода на медиите. Някакви такива неща или очевадни факти, да не говорим…
Водещ: При което картината за България беше най-бледа. Там най-изразителни бяха италиански и френски репортери.
Сашо Диков: Не, не. Оставяме ги. Имаше хиляда варианта да излезеш от ситуацията. Естествено. Какво толкова ги уплаши? Валерия Велева ли? Какво ли? Де да знам и аз? Аз си продължавам да чакам отговор на въпроса – защо? Ей така поставих въпроса там, защо. Пример, който аз не помня от години да се е случвал. При това става дума за два частни вестника. Разбирам там държавната телевизия, радио. Въпреки че съжалявам, че в идеалната ситуация, която е сега, при този тотален слугинаж, с изключение на конвулсиите на, сега,тотален слугинаж, сега е златният момент за Националното радио и телевизията да изпъкнат, като някакви такива медии. Поне аз, айде за радиото не искам да казвам, отнасям се със сериозно отношение към немалко неща, които се правят, но телевизията, една година от новото ръководство, да стигнат до идиотската идея, до „Екип 5”, което говори, ми говори на мен, за такава импотентност, творческа и програмна, че няма накъде повече. Но пак казвам, това са някакви мои, ей такива, поредни чудения и маения и блещения, които вече не знам дали има нещо, което да ме учуди на нашата мизерна медийна сергия.
Водещ: Очаквате ли, примерно Валерия Велева да потърси работа при Вас?
Сашо Диков: Ами, дали очаквам или не, не знам. Това, този въпрос е към нея. Този въпрос е към нея. Аз, доколкото знам, сега си е намерила работа в Нова Телевизия. Тъй като Валерия Велева е голяма фирма и голямо име, предполагам, че тя ще иска и съответната голяма витрина, пред която, така, да показва качествата си. Тъй че…
Водещ: Ясно.
Сашо Диков: … може би, може би не случайно…
Водещ: Солидарността определено не се случва на кръгли маси.
Сашо Диков: Няма как да се случи. Няма. Това са…
Водещ: Тя се случва в ежедневието. Тогава…
Сашо Диков: Това са някакви глупости, които са, по начало не виждам как могат да стана.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар! Сашо Диков пред „Клубът на журналистите”.
Ние спряхме, спряхме на най-интересното май, с Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” – там, където обяснявахме за броя на публикациите.
Николета Даскалова: Да. Обяснявахме за масирания новинарски интерес към скандала с проекта АЕЦ „Белене” и конкретно с подписването на въпросното допълнително договорно споразумение. Наистина достигна едни много високи, пикови стойности, съизмерими, засега процесът и явлението е в движение, очакваме бъдещи развития, но може би ще се, може би е съизмеримо с големият новинарски интерес в началото на годината към СРС-тата. Засега това се очертават, във вътрешната политика, двете големи теми и големи скандали от началото на годината. Както знаем, скандалът още, не от вчера и от днес, е много силен, много мощен инструмент за привличане на внимание в медийното, изобщо в публичното пространство, в политическото пространство. Но ако трябва, едно друго интересно сравнение, ако трябва да съпоставя двата скандала и новинарският интерес към двата скандала, политическия и медийния,, трябва да кажа, че с много по-ниска новинарска стойност е скандалът, свързан със собствеността на „Труд” и „24 часа”. Да, да. Чисто като новинарски интерес, като новинарска стойност.
Водещ: Християна Христова, политолог на фондация „Конрад Аденауер”. Да Ви попитам намерена ли е точната мярка, така щото новинарският поток да стигне до хората, а не да ги накара да спрат да слушат и да се интересуват?
Християна Христова: Аз мисля, че не е намерена точната мярка, тъй като липсва една мащабна информационна кампания. Тъй като, от една страна, виждаме, че се представя позицията на президента за референдум в полза на „Белене”. От друга страна, излязоха данни на Център за изследване на демокрацията, според които населението е много слабо информирано, в Европа ние сме на едно от последните места. И на фона на събитията в Япония, на фона на европейските реакции за стрес-тестове на АЕЦ-овете, аз мисля, че това просто е една задача от жизнено значение, да се направи една мащабна информационна кампания и да се представят позициите и на отделните партии, тъй като, като четем различни медии, виждаме съвсем различни представяния. Някои казват, според някои медии „Белене” трябва да се строи, тъй като има най-добрите предпоставки за сигурност. Според други, „Белене” се намира в земетръсна зона и трябва да се премине към алтернативата изграждане или доизграждане на „Козлодуй”. Така че тук, според мен, …
Водещ: Много започнати разговори. Много започнати разговори и коментари, които са…
Християна Христова: Да, да. Едно объркване на читателя. Това е…
Водещ: И как реагира обърканият читател? Марина Кирова следи социалните мрежи, които експертите непрекъснато наричат новите медии.
Марина Кирова: Да. Много интересно реагират читателите и тяхното мнение определено се различава от това, което четем в т. нар. традиционни медии, било то преса, било радио и телевизия. Факт е, значи, двата големи скандала, за които Ники спомена, да се разцепят и за АЕЦ „Белене” и да предизвика широк медиен интерес. Какво се получи обаче? Това, което се появява като официална позиция на страниците на традиционните медии, в традиционните медии, било то преса, няма значение, телевизия. Това е официалната държавна политика. Тук, таме и някой вкарва някой експерт, като това е рядко срещано. Анализи и коментари също не са чести. Как реагира обикновеният читател, зрител? Какво пише той? Много интересен начин. Неговото мнение коренно се различава от това, което е на традиционните медии. Има много често, разбира се, съвпадащи. Има хора, които смятат, са поддръжници на това правителство и смятат, че…
Николета Даскалова: Мисля, че час и половина, след като Трайчо Трайков обяви, че ще уволнява Красимир Първанов, излезе във Facebook, двете странички излязоха, после едната изчезна, но пак се появи.
Марина Кирова: Да. Това означава изключителна активност на тези хора, които имат достъп до информация и целта им е и другите техни съподвижници, съмишленици да имат също достъп до информация. Те целят всичко да е прозрачно. Но това, което те направиха е, че ако до миналата година Бойко Борисов беше един доста по-положителен герой в социалните медии, било Facebook, било блогове, било различни форуми, сега той става основен антигерой. Какво се получава? Значи, много от тях са разочаровани и казват, аз досега подкрепях г-н Борисов, но целият този скандал с Мишо Бирата, замесване на името му в корупция, сега с АЕЦ „Белене” и със скандала Трайков-Златев…
Водещ: Дянков?
Марина Кирова: Не. Златев. Скандалът Трайков-Златев и после Трайков-Дянков, показва едно много различно… Нали бяхме с Ангела Меркел, нали бяхме за Европа. Какво става? Защо сме за Русия? Включително, мен ми е неудобно, има такива реплики, които не бих искала да ги кажа в ефир, но много крайно вече е мнението на социално-ангажираните потребители, на хората, които са в нета и за съжаление, мисля, че точно на този фронт, на фронта на социалните медии, той показва истинското мнение на обществото и те показват една картина, която съвсем не е в полза на правителството.
Водещ: Което значи, че традиционните медии трябва да обръщат повече внимание на този канал за общуване с хората, защото това е един от шансовете да се научи какъв е дневния ред на хората. Останете с нас. Продължаваме след…
Клубът на журналистите
Водещ: … хората да не бъдат убедени, да не вярват на тезите, с които ги облъчват. Какъв е изводът? Политологът от фондация „Конрад Аденауер”, питам Християна Христова. Никой не печели в тази ситуация, като че ли?
Християна Христова: Да, никой не печели. Лошото е, че самата медийна свобода става заложница на интеси, несвързани конкретно с медиите. А според мен, и структурата на собствеността на медиите в момента е много обезпокоителна, тъй като хора, които не идват от медийния бизнес, придобиват медии. На теория, не би трябвало собственикът на една медия да се намесва в редакционната политика, но на практика, знаем, че това въобще не е така и винаги има някакво влияние. Може би не е директно упражнявано, но самите журналисти много пъти са подложени на изкушението на автоцензурата и на едно по-положително отношение към собствениците на медиите.
Водещ: Всъщност автоцензурата едва ли е въпрос на изкушение. Тя е, може би, въпрос на оцеляване и това е проблемът.
Християна Христова: Да, въпрос на оцеляване. Да. Това е нещо, което се сочи винаги в международните доклади за България. И дори ако погледнем международни институции като „Репортери без граници” или IREX (International Research and Exchange Board) или Freedom House, интересно е, че откакто сме влезли в Европейския съюз, винаги рейтингът на България се понижава. Една много интересна тенденция, тъй като от една страна сме европеизирани, от друга страна, се влошава нашата медийна ситуация.
Водещ: Тоест, ние чакаме общоевропейските правила, които да ни помогнат да излезем от тази мимикрия или как да го наречем?
Християна Христова: Чакаме ги. На теория не би трябвало да ги чакаме, тъй като член на Европейския съюз се предполага, че сме постигнали някаква европейска зрялост. Но може би, да. Има някакъв момент на отпускане и на по-несериозно отношение към задълженията, които сме поели към Европа.
Водещ: Марина Кирова, експерт от фондация „Медийна демокрация”. Какво казват така по-активните хора в социалните мрежи? Какви съвети дават на журналистите?
Марина Кирова: За съжаление, това, което те се обединяват, че на журналистите много, много не бива да се вярва. Смятат, че те казват твърде поръчкови или пък поръчани неща, в смисъл, редакционно поръчани, което никак не е добре за имиджа на журналистиката. Никак не е добре за доверието в нея. Получава се едно противопоставяне, наистина, на дневният ред на обществото, който виждаме в медиите.
Водещ: Сега ще Ви върна към едно старо писмо. Цитирам: „показват се репортажи вместо новини. Уж аналитични изследвания спират до поводите за ставащото и подминават причините. Незавършеността на поставените проблеми, кара читатели, зрители, слушатели да вярват, че някой за нещо си плаща, та да се скрие истината. А напоследък родните политикани и всякакви временно управляващи, се научиха да следят и форумите и си правят изводи за отношението на хората.”. Това е едно много старо писмо. То е повод за кнфликт между модератор и човек, който си е позволил да коментира във форума на в-к „Сега”. Не е нещо ново. Да попитам Николета. Сега подобни писма могат ли да се пишат?
Николета Даскалова: Могат, разбира се, да се пишат, но в смисъл, че се случва нещо друго. Просто, гражданите и медиите на гражданите, те вземат една ниша, която в останалите, мейнстрийм медиите, така да ги кажем, отсъства. И това е, т. е. Не само, че отсъства, но е и слабо развито в България – липса на качествената журналистика, именно коментарната журналистика също. И това много ясно си личи в характера на отразяването на такива скандали, изобщо на новинарски значими събития. Ето, да вземем дори най-пресния случай, който сега коментираме. Казахме, че отразяването достига едни пикови стойности, но много гледни точки се даваха, много интерпретации чухме, представителите на почти всички засегнати институции и почти всички политически партии казаха своя глас, дадоха своята интерпретация, но на базата на една морална оценка на това кой какъв е, кой добрия и кой лошия в цялата тази ситуация. В крайна сметка, нещо наистина много важно, какво всъщност е атомна енергия, какво трябва да се прави, оставаме недоизказано,недоговорено. Така, както и Християна цитира доклада на Центъра за изследване на демокрацията, България е най-слабо информираната страна по този въпрос. И в смисъл, че се случва нещо много важно – гражданските, медиите на гражданите, блогърите, потребителите в социалните мрежи, те интуитивно, те усещат липсата на качествена, на коментарна журналистика и запълват тази ниша, сами търсят ориентири във външни медии.
Водещ: Сега е момента в нашия разговор да включим и един кандидат-рицар. Добър ден на Александър Кръстев! Много се радвам, че сте номиниран за „Рицар на книгата”. Вие сте създател на „Аз чета”, сайтът „Аз чета”, който е далеч от кампании. Това е едно място, където се събират хората, които обичат да четат, да споделят и по този начин са избрали да търсят истината. Та в „аз чета” тези, скандалите, за които ние говорим тук, по някакъв начин появиха ли се?
Александър Кръстев: Ами тези конкретно, за които си говорите, не. Но общо взето ние опитваме да покриваме „скандалите”, шеговито в кавички да ги сложа.
Водещ: Класика. Напомняме, че всичко е написано в дебелите книги някога.
Александър Кръстев: Не, друго имах предвид. Скандалите, които се случват примерно около издателския бизнес, около всичко с книгите. И когато миналото лято ГДБОП направи акцията срещу сървърите на сайта „библиотеката”, и както искате го наречете, „читанка”, всъщност при нас се получи доста сериозен дебат, в който имаше за и против. Ние дадохме гледната точка и на издателите. На МВР нямаше как, понеже от там казаха, че много … не общуват, официални искания за интервюта и такива неща. Но отдолу доста активно се включиха обикновените потребители и всеки опитада даде наистина разумни доводи по това какви са две, трите гледни точки и т. н.
Водещ: А достигна ли се до решение?
Александър Кръстев: Ами, година по-късно, почти не.
Водещ: Да. Работа на медиите ли е да ограмотяват хората по отношение на атомната енергия? Питам Християна Христова.
Християна Христова: Да. Разбира се, разбира се медиите имат не само задължение да информират, но и да формират ценности. Така че това е просто, според мен, нещо, за което трябва да се дискутира.
Водещ: Обаче има ли, има ли среда за това? Защото след така, толкова крупни скандали, май не остава много време? Като че ли скандалите запълват изцяло новинарското време и не остава за това време?
Християна Христова: Да, за съжаление много голямо значение се отдава на скандалите и много теми се преекспонират. От някои привидно битови теми, се правят теми от национално значение. Ако примерно техният относителен дял малко се намали, би останало време и за по-важни теми. Тук се споменава темата Европа. Според мен, това също е една от основните теми въобще в българската политика и напоследък темата Европа отново беше, така, една от централните теми във връзка с пакта Евро плюс. Видяхме различни коментари. Някои вестници бяха изцяло за, бяха изцяло в подкрепа на позицията на премиера, нашето присъединяване към този пакт. Други бяха изцяло против, като прочетох заглавия от например типа на „Меркел прави Дахау от Европейския съюз”. Това е доста скандално заглавие, тъй като от една страна, сравнението е абсолютно нелепо, от друга страна, е погрешно и обидно за самата Германия, имайки предвид приноса на Германия в европейската интеграция. И примерно тук, ако на тази тема се отдаде по-голямо значение, Европа все пак е един легитимиращ фактор за България, за българските политици, така че мисля, че ако се променят малко приоритетите и относителният дял на отделни теми…
Водещ: Европа в новинарските сайтове как изглежда? Темата, Николета? Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Европа, още откакто наблюдаваме много подробно, откакто правим нашият мониторинг от края на 2008 г., Европа се появи като силна тема, но като предизборен инструмент. Просто Европа, Християна казва като легитимиращ фактор, но то се използва като една крайна референция, в която се посочва – ето, Европа казва това е добро и това е лошо, ние тук сме длъжни да се съобразяваме. В предизборната кампания, по-добри, по-бързи са тези политици, които са по-близо до одобрението на Европа. Много се спекулира с одобрението на Европа. Европа присъства, фигурите, свързани с Европейския съюз и председателството на Европейския съюз, присъстват най-активно в ситуаци, в които има някакви поводи, свързани с български фигури, български политици. Не е, Европа не е сама по себе си…
Водещ: Тема.
Николета Даскалова: … тема, централна тема.
Водещ: Как изглежда темата за Европа в клюкарника, както някои на галено наричат Facebook и останалите социални мрежи? Марина Кирова.
Марина Кирова: Тя в социалната мрежа също не е толкова дискутирана и както Ники каза, тя е пречупена през темата за българските политици. Европа в блогосферата има често и друг привкус или пък друга гледна точка и това е на хората, които живеят извън България. Сега те, чрез социалните мрежи и блогосферата, те имат възможност да проследят и да кажат. И много често те дават другият ракурс за Европа, както и да направя връзка с това, което казахте за ядрената енергетика, точно как се получава, в блоговете примерно можеш да намериш много повече информация за ядрената енергия, за това примерно, фирмите, които са в Българския енергиен холдинг, за това тока как се изкупува, за ядрената енергия как точно трябва да стане, какви са процентите. В смисъл, това е изключително подробна информация, която може да бъде намерена от ентусиасти, които много често някои…
Водещ: … имат времето и търпението обаче да се ровят. Темата за Европа, в един сайт за книги, как изглежда? Александър Кръстев. Има ли я въобще темата за Европа?
Александър Кръстев: Да. Не знам как да го пречупя точно въпроса, но общо взето, сравнението се прави с книгите, за които пишем чисто, чисто политически, защото в момента в България се издават доста повече нехудожествени книги, доста силно се засилва, освен тези, които са за самопомощ и други езотерични неща, засилва се още…
Водещ: Добре де, ама не минаха ли годините, в които едни трудове, дълги … се издаваха? Пазарна икономика не ги ли лови?
Александър Кръстев: … Ами, не. Има доста по-политически книги, икономически и т. н. Не знам точно за кое става въпрос, тези, които не ги лови пазарната икономика, но общо взето в България, в някои от секторите продължава да липсва пазарното мислене и за съжаление, книгоиздаването е едно от тях. Но точно пък тези книги, за езотерика и самопомощ са общо взето тези, които най-добре се продават чисто на пазара и те изхранват качествените книги, които издават издателствата.
Водещ: Това обаче,според мен, е световна тенденция или бъркам?
Александър Кръстев: Да, така е.
Водещ: Християна.
Християна Христова: Да, има и такава световна тенденция. Тя засяга, между другото и журналистиката. Когато стана дума за това, че има спад на качествената журналистика, това се дължи и на икономически фактори. Но мисля, че все пак остават ниши.
Водещ: едва ли обаче световната икономическа криза е причина да не се правят разследвания или поне – да не се задават един и същи въпрос, докато не дойде отговор?
Християна Христова: Аз не казвам, че въобще не се правят, но просто намаляват ресурсите. Много журналисти казват преди имах време, примерно, три месеца да направя едно разследване, сега имам три дни. И това естествено не може да няма качествени последици.
Водещ: Как кризата се отрази на новинарските сайтове, Николета?
Николета Даскалова: Оказа се, че така, поне по мои наблюдения, знаем, че има печатни медии, които засилиха новинарските си сайтове точно заради кризата, така че… повече посещаемост.
Водещ: Повече посещаемост може би? Вероятно това е резултатът за посещенията на социалните мрежи, може би? Хората си седят повече вкъщи и са винаги на една ръка разстояние от мишката.
Марина Кирова: Факт е. И можеш да получиш много различна и многопосочна информация. И това е факт.
Водещ: А може би имат и повече време за четене?, Александър, или не
Александър Кръстев: Повече време за четене и за споделяне. Това е хубавото на социалните мрежи, понеже повдигнахме въпроса, че много бързо хората, не отнема чак толкова много време да се разровят за тези теми, по които не пишат традиционните медии и доста по-лесно е да ги споделят на своите общности. Ето примерно, понеже си говорим за медии и журналистика, собственост и т. н., доста по-лесно е в момента скандалът, който се вихри с „Труд” и „24 часа”, няма как да го подминем, да бъдат проследени някои нишки, които няма как да бъдат публикувани от другите медии извън „Труд” и „24”, поради някакви обективни причини или пък съответно, няма как и в тези два вестника, просто защото, откакто започна този скандал, те си имат една линия, която се води и да казват няма скандал. От друга страна, чисто според съдържанието, се вижда на чия страна в момента са между спорещите собственици и т. н. Докато в социалните медии, хората си позволяват да кажат, ето примерно тези две или три страни, единият конкретен човек има еди каква си история, другият конкретен човек има еди каква си история, еди какви си цели, примерно, без значение политически, икономически и т. н.
Водещ: Очаквате ли, Християна, политиците да посегнат и на социалните мрежи? И по какъв начин смятате, че може да се влияе върху тях?
Християна Христова: Политиците, според мен, нямат алтернатива.
Водещ: Тоест, няма да се купуват гласове, а ще се купуват юзъри?
Християна Христова: По принцип, засега поне, високата активност в интернет в полза на един политик, примерно във Facebook, не се трансформира автоматично във висока политическа подкрепа. Така че дали едно такова купуване на юзъри във Facebook би се отразило позитивно и на изборния резултат, е спорен въпрос. Но мисля, че въпреки всичко, те нямат алтернатива, тъй като бъдещето е на технологиите и… развиват се
Водещ: Може би все още следят как ще се справи Обама втория път?
Християна Христова: Да, да, да. Имахме амбиция да направим изборна кампания така, от тип Обама, който може би не беше съвсем сполучлив от тази гледна точка, но по-нататък в тази насока ще се ориентираме.
Водещ: Марина.
Марина Кирова: Понеже споменахме Обама, част от резултатите за неговата предизборна кампания, значи от изследванията, които са направени после, става ясно, че 10% от неговия изборен резултат, се дължат на силната му социална активност, на това, че той изключително много използваше социалните мрежи, блогове, Facebook. Изключително много си беше активирал електората.
Водещ: Обаче казвате социална активност, това малко се различава от присъствие в социалните мрежи. Публиката там е далеч по-чувствителна. Като че ли има много по-пряк път за ъздействие и за коментари или нещо друго. Може би това трябва да се има предвид също?
Марина Кирова: Да, но смятам, че с времето все повече, по-голяма сила ще стават социалните медии, в смисъл на това, че ще могат протестите в социалните мрежи да се пренасят и в реалния живот.
Водещ: Колко време? Колко ще бъдат трите дни за чудото окрупняване на собствеността, Николета, според теб на двата най-тиражни вестника?
Николета Даскалова: Това е, всъщност това е въпрос, който зависи вече от съответната съдебна и юридическа намеса, според мен. И въпросът, който дискутираме за скандала със собствеността си има други измерения, ние не може категорично да вземем отношение, защото има много неясноти. Просто ние коментираме в момента гледните точки на засегнатите страни и документите, които самите те цитират. Но има нещо друго, по-важно, според мен. Не е толкова от значение кой как отразява този скандал, а въпросът е в крайна сметка, какво става със съдържанието и какво ще стане със съдържанието на тези медии?
Александър Кръстев: То вече става.
Николета Даскалова: В каква ниша, да, мисълта ми е в каква ниша – ще се развива, ще остане на това ниво, ще пожълтява повече, ще става по-качествено…
Водещ: И за съжаление времето ни изтече. Надявам се, че времето за четене няма да изтече. На Александър Кръстев пожелавам да стане „Рицар на книгата”, заслужава го, за да ни напомня, че трябва да четем.