“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 31.03.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 31.03.2012 

Журналистика или лобистика

Водещ:Журналистика или лобистика – чии е този избор? Честни и открити отношения, това според премиера е цената на отстъпката от 11% в цената на газа. За поредна седмица водещите новини са на ръба на скандала. Пролича ли си в медиите кой за какво лобира? Обвиняват ли хората в лобизъм медиите, и ако да, имат ли основание? Къде е границата между личната позиция на журналистите и елементите на лобизъм. Стана ли ясна цената на енергийните проекти или поне отказа от някои енергийни проекти? Според вестникарските заглавия днес картината е такава. „Стандарт”: „Москва преглътна АЕЦ "Белене", плащаме само 180 млн. Газът поевтинява с 11%”. В. „Монитор”: „Преговорите в Москва – приятелски и конструктивни. Руският газ по-евтин с 11% от април.” Неутрално заглавия избира „Новинар”: "Газпром" сваля цената на газа за България с 11%”. В. „Труд”: „По-евтин руски газ с 11% от април. Корекцията ще важи за 9 месеца” – уточнява в. „Труд”. "Газпром" склони да намали цената на газа с 11%. Русия ще се включи в трансформацията на проекта „Белене” – допълва днес в. „Сега”. Москва обещала да свали с малко над 11% цената на газа, прогнозира „24 часа”. Русия ни намалява с над 11% цената на газа, отчита в. „Дума. Още в изданието днес, интервюто на Велислава Дърева с проф. Калин Янакиев по повод конфликта на енориаши от руското преддверие в София, съпредстоятеля игумен Филип, е било свалено от страницата на електронната медия аргументи след външна намеса (?). В двете части на материала проф. Калин Янакиев разказва за проблемите в енорията на руския храм „Св. Николай” и за връзките на предстоятеля с олигарси и организация с бизнес интереси. Лобизъм, дребнотемие или има ли шанс журналистиката пред лобистиката – в студиото вече са Велислава Дърева и Емил Кошлуков. Какво е бъдещето на вестниците в цифровата ера и защо Фейсбук заговори за новата книга на Иван Михалев също ще научим днес. Чуйте в началото и заглавията на медийните новини, за да разберете защо Марк Томсън след 8 години напуска поста на генерален директор на Би Би Си, защо евродепутатите призовават за по-добро отношение към журналистите в Турция. Потенциални заплахи за свободата на словото или нов модел за развитие на медиите идва от промените в новия медиен закон за обществените медии в Киргизстан и новия закон за медиите в Казахстан.
Заедно с Велислава Дърева и Емил Кошлуков прочетохме вестникарските акценти за енергийните новини, които са водещи и днес. Имате ли усещането за лобизъм и чий е той? Добър ден на Велислава Дърева първо!
Велислава Дърева:Най-напред искам да направя една малка корекция към анонса. Не преддверие, а подворие.
Водещ:Да.
Велислава Дърева:И не съветска, а светска организация. Дали има лобизъм от страна на вестниците? Най-напред трябва да говорим за това дали изобщо имаме право напоследък да говорим за медии, тъй като ние говорим напоследък единствено и само за корпоративни интереси и за корпорации. В България, за наше съжаление, вече няма медии. Има феодии, има корпорации, има империи медийни, но трудно говорим за медии, което е най-трагично. Някога, примерно, хайде, така, имаше едни израз, който за мен е много важен, казваше се, че всеки вестник прилича на своя главен редактор и всички главни редактори се знаеха. Ако сега попитаме нашите слушатели кои са главните редактори на пет български вестника, те няма да могат да ви кажат, но те ще кажат кои са собствениците на тези вестници. Затова и на този изблик, а този сблъсък на корпоративни интереси го видяхме съвсем наскоро, цялата тази история с лекарствата, със „Софарма” и прочие. Тук аз мога много дълго да говоря на тази тема. Но ще кажа само, за да не се увличам, ако едната група медии беше собственост на Огнян Донев, а не на Дилян Пеевски, говоря за вашата телевизия, ако ТВ7 беше собственост на Огнян Донев, тази телевизия щеше да защитава с пълна сила „Софарма”, а вестникът, който щеше да пише срещу „Софарма” щеше да се казва в. „Труд”. И сега обратното, и после обратното щеше да стане. И в единия, и в другия случай няма никакво значение какво мислят журналистите, защото аз съм убедена, че почтените журналисти и от едната, и от другата медийна империя са възмутени едните от поведението на Бареков, а другите от бруталното мародерство на Огнян Донев.
Водещ:Да обърнем сега монетата с Емил Кошлуков. Г-н Кошлуков, защо толкова много западни вестници, и зад Океана и в Западна Европа фалираха? Защото кризата по един и същи начин се отразява и на двете места, тя не е различна.
Емил Кошлуков:…рекламния пазар предполагам, вестникът е скъпо удоволствие, печатният. Но наблюдаваме сблъсъка между интернет медиите и старите печатни медии. Този сблъсък ще се развива. Само да ви припомня, че в Америка още преди години рекламата в интернет задмина по обем рекламата в списанията. Това беше още 2005-2006 г., като обороти, преди 7-8 години. И тенденцията се развива, нараства. Говорим за списания, които, знаете, гледали сте, лъскави, огромни страници, най-скъпи, най-престижни стоки, скъпа реклама не можаха да направят оборот. Тези вестници, които успяха да направят смесените платформи, крос медиите, да излязат и в електронен вариант, запазиха позициите и присъствието си. Мога да дам международни примери много. Тези вестници, които не разбраха, за съжаление, в България това е валидно почти за всички, че там е бъдещето, че ще се наложи да работят с интернет, и не успяха да се впишат в новата среда, закъсват. Тиражите падат и читателите им намаляват. Това е естествено развитие. Човек, компютърът вече стана мястото на социален живот, то не е устройство, както си го представяме, че вместо писалка имаш компютър, вместо пишеща машина клавиатура, вместо екран монитор. Не, вече не е уред, то е идеология. Това, което не разбират според мене медиите в България и партиите, въобще като говорим за каналите за комуникация, това е, че интернет се превръща от способ в идеология. Те искат да седят там по-младите хора, те държат така да общуват, развиват, като гледате тези емот икони, развиват други речеви способи, друга графика, това (…), което се чува, то не е просто съкращение, то е начин на изразяване, то е друга емоция. Развива се една нова среда на общуване, появи се едно голям о кафене световно, в което другите викат, абе какво да ходим там, много са прости, дай да си идем в нашето на журналистите и на писателите.
Водещ:Как беше, третата държава в света.
Емил Кошлуков:Фейсбук и т.н. И ако медиите започнат да правят крос платформите, ако започнат да интегрират интернет, не просто да излизат в интернет, а да го интегрират в себе си, ако започнат да ползват всичките възможности за интернет маркетинг на своите издания, те ще преодолеят това. Книгите умират, само да припомня, че като излезе касетата, умираха виниловите плочи и грамофоните. Е, крепат още, но ги има.”Video will kill the radio”, да ви припомня тази песен, знаете я добре. Оказа се, че радиото не е умряло, видеото не го уби.
Водещ:Не, телевизията киното щеше да убие.
Емил Кошлуков:Да, мисля, че и слуховете за тази смърт са преувеличени малко, на печатните издания, но…
Водещ:Преувеличени ли са обаче слуховете за лобизъм в журналистиката?
Емил Кошлуков:Е, лобизъм има със сигурност. Собствениците, големите корпорации естествено, че защитават корпоративните си интереси. Мога да ви дам пример, световен, най-близък до нас, когато Мърдок го хванаха в Англия, че е подслушвал от принцове и кралици до хора с убити деца, стана мега скандал с таблоида му, разследва се, парламентарни комисии, той продължава този скандал, още не е приключил, тежка империя върху „Нюз корп.”, върху неговата фирма, тежък удар. „Фокс”, която е една от много влиятелните телевизии в Америка, „Фокс нюз”, собственост на Мърдок, дясна, категорично прорепубликанска, антидемократична, псува Обама от сутрин до вечер, телевизия с позиция, тя е в определена сфера, тя доставя, грижи се за нуждите на определена публика. Информационна е, те имат и други канали „Фокс”, информационна е, новинарска е, но си казва, имаме страна по темите. Да, десни сме, да, не харесваме тези промени на Обама, не харесваме тази здравна реформа, искаме си по този начин Америка.
Водещ:И като допълнение Мърдок беше първият, който говореше за платен достъп до медиите, за платено съдържание.
Емил Кошлуков:И когато стана скандалът с Мърдок, „Фокс” бяха в много тежка ситуация как да отразят скандала. Излязоха лафове, защото следя американската преса, (…) като журналистите във „Фокс”, когато коментира Мърдок, нали, няма какво да кажеш. Опитаха се да го избегнат, почти го пренебрегнаха, защото няма какво да кажеш по този скандал, парламентарна комисия в Англия, която го разследва директно, пред затвора е. Така че дори и по големия свят корпорациите имат позиции. Същите са битките и между големите американски вестници. Според мене лобизмът присъства навсякъде, той си е демократична практика, когато е в парламента, когато се вижда, а когато е в медиите, понеже те носят друг тип отговорност пред обществото, не е само стока, не е да продадеш вестника, а трябва да продадеш информация, мисля, че ако се превърнат, виждам я тази тенденция в България, случва се, ако се превърнат изцяло в лобистки издания, необективни, субективни, пристрастни, пренебрегващи очевидна информация, те ще загубят позициите си на пазара, защото са в тежка конкуренция в интернет. Аз мога да отворя компютъра и ще видя това, което е казал някой, а ти не ми го пускаш. Не може в съвременната света да изолираш информация. Може да я интерпретираш. И мисля, че това е голямата грешка, както каза и Дърева, на българския подход, опитваме се да показваме едностранчиво информацията или да я пренебрегваме, да се правим, че не съществува. Напротив, коментирай я, дай позиция, вземи страна, ама не ми казвай, че това го няма. И това е грешката на нашите редактори, хубав е примерът, че няма редактор.
Велислава Дърева:Не, хората не знаят имената вече на главните редактори, защото те нямат абсолютно никакво значение. Аз искам да допълня Емил. Например когато говорим за интернет. Да речем в. Le Monde, той си има хартиено издание, отделно си има интернет вариант, но това са две отделни редакции, две различни редакции. Могат да препечатват най-значителни неща едното от другото, но това са самостоятелни издания, което е страшно важно, защото примерно една част от аудиторията предпочита да си купи вестника, другата част от аудиторията предпочита да си чете вестника вкъщи на компютъра. Затова аз мисля, че няма да умре печатът. Спомняте си тази тема, дето бяха дали на кандидат-студентите по журналистика „Ще изяде ли мишката книжката, няма мишката да изяде книжката, нали, мишката компютърната, това го казваме за нашите слушатели, няма как да стане. Но има друг такъв въпрос, когато говорим за лобизма. В България закон за лобизма няма. До момента той не е приет. Защото ако има закон, значи има някакви правила, по които, с които трябва… Но пък в същото време има откровени лобисти, откровени. И аз мога да кажа веднага няколко имена.

Иван Михалев:Всеки (…) трябва да се разглежда в детайл, за да може човек да направи трезва преценка и наистина да извлече някакъв смисъл. Тъй като в нашето (…) общество, както вие казахте, прекалено много скандали се случват и прекалено много съмнения за лобизъм има почти за всеки по-голям проект, хората като цяло са с настройката, че медиите манипулират и че не дават точна представа, и донякъде с основание, даже не донякъде, а бих казал, че в болшинството от случаите медиите наистина имат по-скоро вредна роля, тъй като не изпълняват своето основно качество да дават информация и да представят различните гледни точки, а обикновено представят нещата едностранчиво. Не е хубаво да се обобщава, има медии и медии, т.е. има добри и лоши медии, има добри и лоши журналисти, както има добри и лоши професионалисти във всяка сфера.
Репортер:Безспорно обаче съдът е този, който би трябвало да погледне подробностите много съзнателно и да отсъди, на колко години стана разкритието за Батко и какво се случи след това?
Иван Михалев:Това за мене е вече доста една потънала тема, не смятам, че има, т.е. има развитие доколкото беше повдигнато второ обвинение, но това, на главния герой, да кажем за вашите слушатели, бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, преди около седмица прокуратурата заяви, че е повдигнала второ обвинение. За мен лично като автор на материалите и като човек, който следи отблизо темата, така и не стана ясно с какво това второ обвинение е по-различно от първото, тъй като като основание за повдигане на това обвинения бяха посочени обществените поръчки, сключвани в периода 2006 – 2007 г., ако не ме лъже паметта, а това е точно същият период и същите обществени поръчки, въз основа на които беше повдигнато и първото обвинение. И както и при първия случай, така и във втория се говори за длъжностно престъпление, злоупотреба със служебно положение, което според мене е някакъв вид застраховка на прокуратурата, че ако първото обвинение не приключи с присъда, ще има и второ, т.е. те ще могат да се поправят. Аз не знам за кой това би било интересно, но само искам да маркирам, че това дело, първото дело, по първото обвинение срещу Веселин Георгиев продължава да боксува вече трета година. На два пъти беше връщано на изходно положение. Първия път заради това, че съдията по делото Георги Колев беше издигнат кариерно, той стана, знаете, председател на ВАС и по този начин се наложи да бъде назначен нов съдия и всичко започна отначало. И именно назначеният втори съдия откри съществени пропуски по изготвянето на обвинителния акт и делото беше върнато в прокуратурата. И сега може да се каже, че пак е на изходно положение, т.е. предстои разпитване на свидетели, тепърва изграждане на защитни пледоарии и т.н.
Репортер:Ако един ден съдът се произнесе, без значение как, дали някой ще си спомня кой е Батко?
Иван Михалев:Ами да, това вече е такъв, съществен въпрос…
Репортер:Макар че звучи много екзистенциално.
Иван Михалев:Да, има ли смисъл въобще от това правораздаване, когато са минали толкова много години, както се казва, вече дори и ресорните журналисти не си спомнят за какво точно е обвинението и хората по улицата надали 1 на всеки 10 ще се сеща въобще кой е той и за какво става дума. Така че наистина големият проблем на нашето общество са неработещите институции, част от което е и проблемът с медиите, защото медиите са също институция, не случайно са наричани четвърта власт. Но в България, и въобще като цяло по света според мен медиите са в сериозна морална и финансова криза и това подкопава въобще устоите на гражданското общество. Защото знаете, че медиите са тези, които служат като коректив, те са гарант за това, че политиците и чиновниците не са корумпирани, че се спазват гражданските права на хората. Когато медиите са в криза, някак си обществото губи своята имунна защита и някак си става много по-крехко и много по-чупливо и също така много по-податливо на диктатури и на всякакъв вид авторитарни режими. Влизаме в някаква неизследвана територия, защото кучето пазач, медиите, които трябва да пазят обществото, този именно коректив липсва.

Водещ:И така, кучето пазач, към този интересен акцент се върнахме с Иван Михалев.
Разговорът, който водихме тук с Велислава Дърева и Емил Кошлуков (по време на паузата), на него може да се постави заглавието „Политическият лобизъм умря, да живее икономическият”.
Велислава Дърева:Стигнахме до кучето пазач между другото.
Водещ:Да се върнем на Батко, Батко е добре.
Велислава Дърева:Така. Кучето пазач, журналистиката, медиите, въобще не са кучето пазач на интересите на обществото, тъй като собствениците на медиите въобще не се интересуват от интересите на обществото. Медиите, на тях им е възложена друга роля, да бъдат куче пазач на интересите на техния собственик, на техния феодал, на техния император, на този, дето се разпорежда с техния живот. Например ако отворите етичния кодекс, който преди няколко години беше приет много тържествено, етичният кодекс на българските медии, написан от собствениците на медиите, а не от журналистите, от собствениците на вестника, вътре вие няма да намерите въобще словосъчетанието „свобода на словото”. Със свещ да търсите, няма да намерите тези три думички, няма ги.
Водещ:Формално обаче етичният кодекс не беше написан от собствениците, а от българската медийна коалиция, там беше приет.
Велислава Дърева:Но в крайна сметка те го направиха и оползотвориха едни пари, както разбираме сега пак се оползотворяват един пари, пак свързано с медии. Т.е. интересът на обществото няма абсолютно никакво значение. И например, за да върна малко лентата, Емил каза нещо много важно за това, че не можеш да скриеш една новина, едно събитие, един факт, няма как да го скриеш…
Водещ:Това е прагматичният поглед.
Велислава Дърева:Пусни го, нека… И другото, което е, когато аз говоря за… най-важното нещо е позицията, от какво се страхуват. Защото имаш не само съревнование кой пръв ще докопа една новина, трябва да има съревнование върху интерпретациите. Това е да имаш позиция. От едната страна седи едната позиция, от другата стои другата позиция. Ако имаш свобода, значи ти нямаш свобода, първо, на информация, второ, нямаш свобода на интерпретацията и свобода на позицията. Това е големият проблем в момента в медиите. Защото…
Водещ:И само в момента ли?
Велислава Дърева:Не само, говоря по принцип. Ако я няма медията, ако я няма тази свобода да информира и да интерпретира, ние за какво говорим?
Емил Кошлуков:Това са два големи въпроса, ако мога да се намеся. Единият, ти си собственик на вестник, или на радио или на телевизия, все тая. Искаш да прокараш в една политика твоите интереси. В един момент, ако твоите интереси не отговарят на интересите на потребителя, чисто икономически говоря, аз като купувач на този вестник искам да знам каква ще е прогнозата за времето, какви ще са мачовете, искам да чуя и какви са новините и горе-долу да видя така ли е баш това, дето си го мисля за парламента и за онези там гадове. Ако ми отсъства постоянно, за какво да давам лев от моята заплата, за да получа нещо, услугата, която купувам не отговаря на цената. Говоря икономически. Това струва Х, очаквам да получа срещу него Х услуга. От ваксаджия да ми лъсне обувките, от вестникаря да ми напише това. Ако не я получавам, ще си я купя от другаде, свободен пазар. Интересите на собственика, ако влязат в конфликт, ако качеството на услугата заради неговите интереси падне, то цената, ще загуби бизнесът. И тогава, да приемем, че (…) си защитавам интересите, да де, ама той ще умре вестникът, ще падне на 1000 бройки тираж. Няма да можеш да защитаваш. Като 1000 човека го четат или 10 хил., каквито са тиражите на доста от тези, уж, надути вестници, се оказва, че няма какво да правиш с това нещо. Това е единият проблем, който, и аз се надявам не морално, не етично, пазарно да се проумее тази логика, тя е много здрава и да разберат, че като отидеш да купуваш кашкавал, нали си купувам кашкавал, ако ми дадеш извара, третия път ще купя и няма да ти купя, ще се развали и ще умреш и ще фалираш с изварената фабрика. Другият проблем, който Велислава поставя е за редакцията. В момента в интернет има всичко. Ако има едно земетресение в Сливен, ти след една минута имаш снимка с джиесем от Сливен. Или запис на хора, които пищят пак от джиесема от Сливен. Няма нужда от телевизия. В момента интернет може да ти достави всичко от всяка точка на света на секундата. Той уби телевизията. Що съществува телевизията и вестникът, защото ти подрежда света, не защото те информира. Информацията вече е готова. Значи ти отваряш, някой ще го качи във Фейсбук, друг в Туитър, трети ще публикува клипче в Ютюб. И си го видял. Аз ще видя Ейми Уайнхаус как умира преди да я пуснат другите. Не е информацията, а интерпретацията, редакцията, подреждането на дневния ред, а дискриминацията, отделянето на доброто, това е глаголът, ние го ползваме в кофтия смисъл, но всъщност цялата работа на един вестник е да дискриминира, да каже това е хубаво, това е лошо. Цялата работа на телевизията е такава, това е важно, това не е. Тя дава оценка. Защото светът в интернет не ми е подреден. Има безкрайно много информация, аз не мога да се ориентирам, нямам време, имам 20 мин. да вляза и да седя, и от тях 19 във Фейсбук да се лигавя, за 1 мин. пускам сайтовете, искам да ми подредиш света, да ми кажеш, най-важното е, че ще падне този газ, след това ще умре едно куче в Перник, така мисля, че е важно, ако го виждаш така, и циганин изнасилва внучка. Ако го виждаш икономически, някой трябва да ми сдъвче света и да ми го поднесе за 5 мин., защото отивам на работа. Това е работа на редактора, това е работата на главния редактор, това е работа на шефа на сайта, не собственика. Ако интернет оправи този проблем, защото още не го е оправил, още не може да го подреди…
Водещ:Това разбира се е неизследвана територия.
Емил Кошлуков:Тогава приключва с тези вестници и драми. Аз ще си получавам информацията, която вече ми я дава интернет по-бързо от всеки вестник, много по-бързо. И пак казвам, тези крос платформи, ако този вестник му започват да излизат новините в електронен вариант, както каза Велислава, ако той е по-различен от печатния, мога да седя и там. Ако информацията ми я сдъвчеш, лобистката политика на чорбаджиите ще изчезне, няма никой да го купи този вестник.
Водещ:Това не е ли обаче оптимистична теория?
Емил Кошлуков:Ами не, защото… Опитаха се, пак ви казвам, аз гледам американския пазар, говоря на английски, ако знам немски, щях да гледам немски или френски, но не знам, аз виждам как напреднаха кабелни програми, не ефирни телевизии, как напреднаха интернет сайтове в Америка и как станаха много по-значими вестниците, които си пуснаха платформите в интернет преди другите, по различен начин, по коренно различен начин представят информацията и как останаха на пазара и задоволяват пазара. В България това, щем не щем, ще го преживеем, същото ще стане и тук. Така че не се притеснявам в по-дълга перспектива от това сега кой купил кой вестник. Да, ама утре вестникът ще ти умре, ако прекалено го мачкаш. Ако всеки ден ми сменяш статиите, ако всеки ден ми сменяш, редакторския коментар, антрефилето, ако всеки ден ръчкаш… накрая няма да му вярва никой, ама като не му вярва, няма да си го купи. Защо да давам 1 лв. за лъжа? Аз мога да се лъжа и сам, не трябва да плащам за това.
Водещ:Как ще обясните обаче феномена жълти издания.
Емил Кошлуков:Отговарят на коренно друга потребност. Там плащаш за лъжа, която удовлетворява ниски страсти, не информационни. Там искаш да знаеш кой с кого спал, кой кого изнасилил. Този пазар в Америка е същият. Ти ако излезеш, там те се продават на гишето в бакалията, те са такива. Значи, пише, че Джей Ло я отвлекли извънземни. Явно, че не е, но хората си купуват, защото си викат, хубав ли е извънземният, голям ли е, едър ли е. Този пазар отговаря на други ниски, хайде да използваме стара терминология, на друг тим страсти, на друг тип нужди и потребности. Все едно ще ми кажеш, ами как ще обясним продажбите на педофилия, ами на педофили. Сега, тези са малко по-други яче жълтата преса, но горе-долу е това.
Велислава Дърева:Човекът обича да бъде лъган, обича да чете в жълтата преса как тези хора, които вижда на телевизора, тези уважавани хора или хора,които имат някакво положение в обществото, независимо дали, или просто са известни, независимо дали за добро или лошо са известни, читателят обича да види тези хора унизени. Това е много съществен момент.
Емил Кошлуков:Това е между Илиянци и банката. Банката, ако отидеш да си взимаш пари, не щеш да ти говорят глупости. На Илиянци знаеш, че ще ти дадат и менте, китайско менте, ама ти за това си отишъл. Ето такава е разликата.
Водещ:Коментарът за медийния бизнес модел сега продължаваме с Иван Михалев.
Иван Михалев:Бизнес моделът на вестниците, и въобще като цяло на традиционните медии в криза, това е въпрос за 1 млн. както се казва, няма отговор на този въпрос какъв ще бъде печелившият нов бизнес модел на вестниците и въобще на традиционните медии. Защото искам да обърна внимание откъде идва проблемът. Проблемът идва от това, че в епохата на интернет цялото съдържание е свободно и безплатно. Т.е. хората са свикнали да получават новини през интернет, за които да не плащат. Оттук нататък централният въпрос на всички медии е как да си продават съдържанието, което те произвеждат. Това съдържание е много скъпо, тъй като те влагат голям ресурс в неговото производство. Това са заплати на журналисти, това са всякакви видове разходи по отпечатване на тези издания. Това са всякакви видове абонаменти за агенции, за регистри и каквото още се сетите. И тъй като вие сте дали много пари, за да го произведете това съдържание, а няма на кого да го продадете, тъй като, като казах новините в епохата на интернет са безплатни, поне така хората са свикнали, вие имате сериозен проблем. И повечето вестници като цяло някъде от средата на миналия век са започнали да деформират своя бизнес модел, разчитайки все повече и повече на приходи от реклама. И това в края на века, т.е. преди да се появи въобще интернет, в края на миналия век се превръща в сериозен дисбаланс, така да го кажем, на бизнес модела. Т.е. вестниците са разчитали повече на реклама, отколкото на продажба на съдържание. А когато вие не продавате това, което произвеждате, новините, разчитате на приходи от нещо друго, тогава вие имате дългосрочен проблем. И затова според мен бизнес моделът на вестниците е бил доста сериозно деформиран още преди да се появи интернет и настоящата финансова криза, да кажем и за нея, тъй като тя пък допълнително сви приходите от реклама и това доведе до всъщност сегашната криза на вестниците, знаете, десетки издания в САЩ, в Европа, а и в България бяха закрити. Други едвам оцеляват, на ръба на фалита са и всъщност невъзможността на вестниците да печелят от това, което произвеждат, съдържанието, ги прави превръща в някакъв вид инструмент за търговия с влияние. Това е също част от проблема, за който споменах, т.е. обществото няма своя имунна система, защото медиите са се превърнали в инструменти за търговия с влияние и това води до всякакви видове изкривявания. И пак се връщаме на това, от което почнахме за лобизма. Тъй като медиите нямат възможността да печелят от самия пазар на новини или на съдържание, те търсят начини по друг начин да избият своите разходи. И възможните варианти не са чак толкова много. Единият вариант е чрез продажби на реклама пак или някакъв вид други услуги, тъй като в интернет има такива възможности да продаваш услуги покрай съдържанието, другият вариант е да търгуваш директно с влияние, което се превръща все повече в масово явление в България.
Репортер:Има ли тогава печеливш модел по отношение на доверието?
Иван Михалев:Вижте, доверието е дефицитна стока и поради тази причина то има склонността да се превръща в монопол. Хората с години купуват един вестник и вярват на него по същата причина, поради която ходят на един и същи фризьор или да кажем на един и същи зъболекар. Когато монополистът, така да го кажем, било то вестник или зъболекар или който и да е държачът на този монопол, злоупотреби с него, тогава много трудно може да се възстанови именно това доверие. Ако вие знаете, че са ви излъгали веднъж, вие няма да продължите да купувате този вестник, нали? В този смисъл доверието според мене в медиите вече като цяло е доста сериозно подкопано заради всичките тези жълти издания, които бълват всеки ден псевдоразследвания и в общи линии замърсяват медийната и публичната среда и хората като цяло гледат с недоверие на медиите. Вече думата журналист е някак си мръсна дума. Когато човек отвори един интернет форум и погледне която и да е статия, ще видите какви упреци, какви нецензурни неща се изписват по адрес на журналисти.

Водещ:Журналистите да се издържат по един легитимен начин от работата си. Не спираме да го коментираме. Велислава, вие давате примера Le Monde?
Велислава Дърева:Да, аз точно това исках да кажа, преди малко го говорих, че в хартиения вариант на Le Monde, тежките големите анализи и политически, каква литературна критика имат, какви анализи за театрални спектакли…
Емил Кошлуков:Няма пазар тука.
Велислава Дърева:Нещо изключително, прекрасно, невероятно, много хубаво. Интернет вариантът – много информация, кратки интервюта, и това дава възможност на читателя, той иска обаче да види и двете, защото читателят е любопитен. Той има анонс, той знае, че в хартиения вариант има много сериозен политически анализ, за еди-какво си събитие, и той като види в интернет и си казва, а, аз искам да видя и другото. И по този начин едновременно любознателният читател чете и едното, и другото. И това стимулира, това създава любознателност от самата аудитория, възпитава я.
Емил Кошлуков:Не е проблемът и в хартията. Значи, ако направиш платен сайта за големите неща примерно, (…) стига да ми е удобен, и да ми го направиш така абонамента, че да става с есемеси или с карта, да не са някакви сложни регистрации. И аз ще се абонирам, защото ще ползвам архив, ще искам да върна лентата, ще искам да видя сега Валентин Захариев точно… Сега, въпросът, опираме тук и до пазара. Нали, аз наскоро написах една статия, че (…) за разлика от лешоядите, различават се по това, че лешоядите само ядат умрели хора, в сутрешния блок и живи вече изяждат.
Водещ:Това откогато телевизиите започнаха да се правят на радио, или?
Емил Кошлуков:Горе-долу тогава, където вече всяка първа новина е линейка или патрулка, горе-долу това е основното средство за транспорт в България, ако гледаш сутрешен блок. Ние се движим или с патрулна кола, или с линейка. Има много негативизъм, много отрицателна енергия в обществото и вестниците доставят необходимата храна за тази нагласа, за тази публика. Вестниците носят дневната доза хероин, значи аз искам омразата сабалям, искам да седна, да се ядосам, да мога като вляза в колата да си псувам вече спокойно като възпитан човек, в колата псуваме, а не навънка, и само в колата псуваме, ние сме любезни хора. Това е наркомания, това е зависимост. Значи аз искам да видя…
Водещ:Как се променя тази зависимост?
Емил Кошлуков:Променя се със средна класа. Няма потребност, няма тук една общност от милион-два, да речем, ние сме малка държава 6-7 млн. 2 млн. ако има читави, които имат някаква потребност, културна включително, забелязахте ли, че изчезна изобщо жанрът литературна критика, той го няма.
Велислава Дърева:И театрална критика и кино критика.
Емил Кошлуков:Хайде за тези да говорим, да речем по-малко изкуство, литература на всеки ъгъл, книгата, дето се вика, е най-масовата. Хайде, пиеси има, днеска са този сезон 30 нови постановки, да де, ама книги излизат 30 на месец, нали така? Няма вече дискриминацията, коя е хубав, коя е лоша.
Водещ:Между другото направихме два експеримента на Фейсбук страницата на „Клубът на журналистите”, единият експеримент беше свързан със София Маринова и нейното споменаване предизвикваше в интернет мрежата доста, как да кажа, нелицеприятни реакции. Само че с един текст, моля ви употребявайте в квалификациите само думи, от които не бихте се срамували пред децата и пред майка си, нямаше такива реакции, поне на нашата страница разбира се. Може би това е изключение или просто защото страницата е млада. После направихме още един друг експеримент с един репортаж за една премиера „Скъпа Елена Сергеевна”. Там се оказа, ние проследихме в кои медии излезе информация и нещо, което се доближава до понятието критика, ами почти само в сайтовете.
Емил Кошлуков: Аз мога да кажа, че в предаването пусках в началото култура. Опитвах се да правя някакво такова 30-40 минути. Падат рейтингите. Може (…), може и слотът да не е хубав, може от 11 часа тези хора да не седят пред телевизора. Да си излизат на разходка, не знам, но намалява рейтингът. Не се гледа. Политика чиста, хубава се гледа. Скандали, разправии, ако ги има тези два милиона средна класа, които са криво-ляво образовани и заможни, криво-ляво, т.е. човекът да има 5 лева отгоре, не само за сирене, ами и за билет за театър. Този човек да има някаква друга потребност. На него можеш да доставиш тази… Няма търсене за сериозна стока. Ако отидеш на книжния пазар „Славейков”, ще видиш какво се продава, окултна литература, езотерични щуротии. Ако видиш другите публикации, говоря за литература, хайде, театърът е малко по-различен, защото имаме малко по-голяма традиция тука в София и въобще в България, няма пазарното търсене на сериозен анализ. Отиваш в първото село. Той не може да пише, обаче вече знае за АЕЦ „Козлодуй”. Какъв анализ ще говорим? Всички станаха специалисти по ядрена енергетика. Нали е несериозно? Няма как публикацията да е смислена, при положение че дядото знае за АЕЦ „Белене” най-добре дали да я строи или не. Няма как, когато е сведено на това равнище разговорът, когато публиката иска това равнище. Дето има един лаф: Не чалгата опростачава народа, а народът прост, затова си иска чалга! Да си говорим честно. Как така изведнъж се появи чалгата, и тя е объркала хората. Абе, тия хора слушаха сръбско и преди! Да не би да е било друго?
Водещ: Добре. И на този фон, понеже тръгнахме от АЕЦ „Белене”, защото това е горещият новинарски картоф на седмицата. Какво научихме за АЕЦ „Белене”?
Велислава Дърева: Аз мога ли да кажа нещо?
Водещ: Може, да! Повече неща кажи?
Велислава Дърева: Тъй като аз специално се занимавам с ядрената енергетика от много години, мога да кажа, че тази година се навършват 20 години от началото на войната срещу българската ядрена енергетика. Тази война започна в Мюнхен 1992 г., на срещата на върха на Г-7. Тогава ядрените централи бяха разделени на 2 части: западни – прекрасни, добри и великолепни и източноевропейски, съветски – лоши и неподлежащи въобще на никаква промяна. От тогава започна, аз това го наричам времето на измамниците, манипулаторите, рекетьорите и всичко, което ви дойде наум, защото тогава беше сложен етикетът върху АЕЦ „Козлодуй”, за „Козлодуй” искам най-напред да кажа, че това са чернобилски реактори, че те са много стари, че са страшно опасни. Първо, България никога не е имала чернобилски реактори. Мога само да ви кажа като справка, че в света работят 437 ядрени реактора и повече от 330 от тях са като тези 3 и 4 блок, които ние затворихме и никой по света не ги затваря, а им удължава живота и даже преди 3-4 дни видях, че в Щатите удължават с още 10 години живота на 2 централи, които са строени 60-те години. След което дойде безумният натиск, точно изнудваческия, от страна на ЕК или АЕЦ или ЕС. Тогава започна този много силен натиск. Продължаваше лъжата, че това са чернобилски реактори и тука вече безобразното поведение на българските политици, безобразното,като ще спомена 4 имена, защото те са най-важните в случая, главни действащи лица. Това са Костов, Иван Надежда Михайлова-Неински, Соломон Паси, Меглена Кунева. Поведението на вестниците също беше доста лобистко, по-скоро контралобистко, на българските интереси. Външният министър Соломон Паси плати на голяма рекламна агенция „Крес” 300 хиляди, за да прави антиреклама на АЕЦ „Козлодуй” и сега сме вече в ситуацията, когато има нова легенда, нов мит, това е митът за диверсификацията. Виждаме как този мит се осъществява. Аз само мога да ви кажа, че със закриването на първите 4 блока на АЕЦ „Козлодуй”, България изгуби 38 милиарда.
Емил Кошлуков: Тия сметки не ги знам дали са така.
Велислава Дърева: Евро, евро, защото аз съм ги смятала. Аз лично съм ги смятала, защото наистина се занимавам с този въпрос. Не съм бай Петьо от еди-кое си село. С това, че няма да имаме „Белене”, вече онзи, вчера, когато се гласува това решение, в тази секунда България загуби 30 милиарда евро, и това не е шега. Това са истински факти. Това, което гледаме в момента е абсолютно смешно, ако не беше тъжно, защото от една страна, естествено, имаме натиска на външни интереси и когато одеве споменах, че в България няма закон за лобизъм, има откровени лобисти. Има един такъв, дето ходи от телевизор на телевизор и се казва Стефан Гамизов, който от екрана на БНТ си каза, че е човек на „Уестинг хаус”. Те, „Уестинг хаус”, са собственик на двата теца, двете „Марици”, които произвеждат много скъп ток и в мига, в който тръгне, би тръгнала АЕЦ „Белене”, двете „Марици” на „Уестинг хаус” ги пиши умрели, защото никой няма да купува техния ток.
Водещ: Разбрахме тезата.Г-н Кошлуков, как трябва да постъпва кучето-пазач на обществото, медията в такива случаи, така описани?
Емил Кошлуков: Аз съм малко противник на тая възрожденска теза, че събрали сме в Браила да направим един вестник с Ботьов и да поведем народа на битка за правда и за свобода”.
Водещ: Да, с народна революция.
Емил Кошлуков: Мисля, че ако това е била задачата на българските вестници в началото, по време на Възраждането, малко преди Освобождението и в началото на новата българска държава, сега не е такава. Не е нашата задача да сме педагози или ментори на обществото. Не се изживявам като такъв. Мисля, че българската журналистика, един добър, добросъвестен журналист трябва да спазва своя вътрешен морал, своите принципи, трябва да има, разбира се, свободата, условията да работи, съгласен съм. Ако той те смачка чорбаджията и ти каже, това няма да го правиш, това ще го правиш, няма къде да ходиш. Ти си на заплата. Сега да не се лъжем.
Велислава Дърева: Напускаш.
Емил Кошлуков: Или напускаш. И тогава не си журналист, защото като си напуснал и не работиш, какво си?
Велислава Дърева: Можеш някъде другаде да си журналист.
Емил Кошлуков: Ще седиш вкъщи, да.
Водещ: И на този малък пазар.
Емил Кошлуков: Затова аз не смятам, че медиите трябва, както има такива призиви, дайте тука да образоваме, да кажем. Ако има нужда в обществото от интересни дебати по теми, ще се появят и дебатите. Ако българският народ иска да договори или смята нещо за „Белене” или по каквато и да е тема, ще говори. Никой няма да го спре. Медиите могат да отразят този разговор. Могат да го насочат, да го подбутнат в една или друга посока. Могат да вземат страна по него, ама те не могат да го създадат. Опитите чрез медии да се създават са много временни, много кратки, да се създават теми или да се изкарват тези. Става, случва се, но то е фалшиво.
Велислава Дърева: Не, не. Виж какво…
Водещ: И влиза под общия знаменател, всяко чудо за три дни.
Емил Кошлуков: Ама аз мисля, че е фалшиво. Коя тема е създадена изкуствено от медиите и седи дълго на пазара?
Велислава Дърева: А за изкуствено създадена, да.
Емил Кошлуков: Да, няма такава тема.
Велислава Дърева: Изкуствено създадена тема, тя наистина стои само три дни. Проблемът е, че принципът всяко чудо за 3 дни важи и за супер сериозните теми и аз затова съм седнала да пиша едно есе, което се нарича „Елегия за четвъртия ден”. Защото на четвъртия ден всичко загива.
Емил Кошлуков: От както „Туитър” въведе 140 знака мегдан, съвременната литература се счита публикация във „Фейсбук”. Най-тегавото във „Фейсбук” вече се брои за литература. Такъв е животът. Иска сдъвкано, малко и кратко. Никой не ще много.
Велислава Дърева: Сега, чуй ме! Ти спомена Христо Ботев. Той казва нещо изключително важно. Между другото, двамата най-големи български публицисти в своето време, много различно, историческо, Христо Ботев и Йосиф Хербст, казват едно и също нещо: че журналистиката е постоянно действащият парламент на едно общество. Т.е. истинският парламент, този…
Водещ: Колко члена е този парламент в България в момента?
Велислава Дърева: Не знам колко членове има този парламент. В България има един друг парламент, който не е истински. Т.е. тогава, когато сме нямали държава все още, Ботев прави това прозрение, че журналистиката е истинският, постоянно действащият парламент и ние сме хората, които нас не ни избират на 4 години. Нас ни избират всеки ден. Нашата отговорност е чудовищна, чудовищна.
Емил Кошлуков: Тази отговорност е безспорно е такава. Този човек, който подава информацията и реализира информацията, носи други отговорности, освен пазара. Безспорно.Сега ще кажа, че учителите са просто хора, които са наети за час, за да ни гледат децата. Не, не ги гледат. Създават ги, образоват ги, възпитават ги. Не е едно и също да вземеш детегледачка и даскал. Две различни, затова са различни професии. Съгласен съм с това. Това не е съвсем едно и също, но пред журналистите тази отговорност, която признавам, че я има, не бива да се изпада и в другата крайност. За да имат това, което казва Велислава, журналистиката да бъде постоянен парламент за обществото, трябва да има общество. Пак ви казвам, трябва да има тая потребност. Трябва да има общество, което да е изградено, да е осъзнато, да е осмислено, да е гражданско. Ако аз искам, пак казвам, да си взема дневната доза помия с цигани, кучета и всичко, ами това ще ми даде вестника. Ако аз искам днес да чета само жълта преса, ами ще има жълта преса.
Велислава Дърева: Журналистиката е тази, един от компонентите…
Емил Кошлуков: Аз не смятам, че тя създава пазара.
Велислава Дърева: Един от компонентите, които създават това общество.
Емил Кошлуков: Да ви дам ли примера?
Велислава Дърева: Разбираш ли? Пак се връщаме на Ботев. Какво е било онова общество тогава, някой знае ли го какво е било?
Емил Кошлуков: Нямало е общество и нямаме нация. Тепърва я създаваме.
Велислава Дърева: То тогава няма и изведнъж…
Емил Кошлуков: Сега има.
Велислава Дърева: … изведнъж ти се говори, ти се изважда тази абсолютно желязна мисъл.
Водещ: Това, разбира се, обаче е народопсихология. Аз…
Велислава Дърева: Това е народопсихология, не само, не само…
Емил Кошлуков: Да ви кажа ли аз, кое ми е любимото списание в България? Това е едно списание, което излиза от сума ти време и според мен е най-доброто. Това е „Лик”, стария, на БТА, държавен, всякакъв…
Водещ: Който беше застрашен, между другото, от закриване по икономически причини.
Емил Кошлуков: Дано да не го закрият, че е много хубаво списание! Дано не го закрият. Това списание излиза 100 години. Четат го сигурно 50 човека. Не знам колко го четат.
Велислава Дърева: И аз го чета.
Емил Кошлуков: Аз си го чета. Това ме интересува. Няма такова в Европа, толкова добре подредено и смислено. Европейско друго не знам като аналог на „Лик”, браво! Ама като излезе на сергията ”Лик” няма да намериш, не за друго. Ако се продаде, човекът ще го сложи на сергията, защото никой не ще да го чете. Когато си водя предаването, аз не цитирам „Лик”. За моя лична потребност си е, така че тоя висок морал в тези малки групи, в тези джобове от хора в страната, в които има смислен, където може да стане дума за литература, за интелект, да си го държим. Широката публика аз ще седна да и обясня за Старецът Зусимов от Достоевски. Ами тя не ще да го чуе. Той не е чел Достоевски.
Водещ: Всъщност това, с което искам да завършим, е може повече подробности да се намери във „Фейсбук”-стената на „Клубър на журналистите”. Това е феноменът „Ненгак”.Това един комикс, който може да рекламира чрез клиширан хумор. Там политиците не виреят заради… 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 9.04.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.04.2011

Водещ: Държавният департамент на САЩ отчита продължаваща корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт в България. В обедния осведомителен бюлетин чухме повече подробности за Годишния доклад за правата на човека, в който се говори и за натиск над журналисти. В изводите за свободата на словото и на печата се отбелязва, че българското законодателство гарантира тези свободи. Има обаче сигнали, че хората с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Цитирани са случаи, в които журналисти получават пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки, за да ги представят в положителна светлина. В много случаи не могат да бъдат определени истинските собственици на някои медийни компании, се казва още в доклада на американския държавен департамент. Страхът е най-древното човешко оръжие. Много рядко обаче се говори за него, когато се говори за свободата на словото. Най-често употребяваните думички за свободата на словото са цензура, собственост, монопол, интереси. По дирите на изгубената свобода на словото, седнаха вчера журналисти в пресклуба на БТА, поканени от Съюза на българските журналисти, за да обсъдят тежката диагноза – четвъртата власт не е никаква власт, защото не е свободна. Ами не е и няма как да бъде, защото свободата е нещо, за което хората се борят всеки ден. И не само журналистите. Определено не забелязах никакъв дискомфорт от факта, че голяма част от дискутиращите колеги, чиито имена бяха огласени в едни списъци със зависимости от бившата Държавна сигурност. Едва ли случайно единственият лустрационен текст в закон в България е този в закона за радиото и телевизията, отнасящ се за шефовете на обществените медии. Подробности, би казал някой, обаче нали дяволът е в подробностите.. Разбира се, имаше доста колеги, избрали мълчанието. Още една подробност. Четивото в „Труд”, посветено на вчерашното събитие е неподписано. Не мисля обаче, че това е цензура. По-скоро е личен избор. А цензурата е бичът на медиите. На първо място обаче е личната. Този страх да не се намеси човек нейде в калта и да не се окаже между шамарите или сред сритващите се атове. Това е новина от по-миналия век, припомни с цитат Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Не знам как можем да родим солидарността между нас. Ще цитирам един вестник за един автор. Този автор е казал много отдавна, че „много нещо липсва на българина. И свобода му липсва и така и така, и така…” – казва. „Най-важното, което му липсва на българина, това е солидарността”. Това е в-к „Знаме” 1874 г. Авторът е Христо Ботев.
Водещ: Несвободата на словото вчера бе наречен монопол, който пълзи към двата най-тиражни вестника у нас. Какво е спасението? Ще попитаме председателят на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков и Сашо Диков, необичайно мълчалив на вчерашната кръгла маса. Разбира се, няма да пропуснем и най-цветната позиция, която се чу вчера – тази на Велислава Дърева. Как реагираха на политическите скандали традиционните и нетрадиционните медии, както напоследък е модерно да се наричат социалните мрежи, ще коментираме след малко с експертите на фондация „Медийна демокрация” Николета Даскалова и Марина Кирова, както и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Християна Христова. Безспорно най-горещият политически сюжет на седмицата беше енергийният. Различен подход към събитията се надявам да донесе Александър Кръстев, създателят на сайта „аз чета”,място далеч от кампаниите, които идват и си отиват, място, любимо на четящите хора, за които със сигурност може да се каже, че всеки ден търсят истината по един доста почтен начин, чрез четене и споделяне. Александър Кръстев е номиниран за „Рицар на книгата”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Кристина Рильовска, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз, Ирен Филева.
Клубът на журналистите
Водещ: Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион, двата най-тиражни български вестника – „Труд” и „24 часа”. Това дискутираха вчера журналисти, поканени от Съюзът на ългарските журналисти в пресклуба на БТА. Безспорно най-цветният коментар, който се чу на тази дискусия беше този на Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Тогава един от неговите създатели, един от създателите на в-к „24 часа”, произнесе сакралното изречение „аз не правя вестник, за да се чете, а – за да се купува”. Сега вече новите монополисти, като в еволюция могат да кажат спокойно – ние не правим вестници нито за да се четат, нито за да се купуват, а за да купуват. Те да купуват. Да купуват, да продават, да препродават, въобще да въртят всякаква търговия. Когато говорим за монопола, в собствеността, в разпространението, в рекламата, пропускаме това, че този монопол означава монопол на цензурата. Цензурата е тотална. Тя също е монополизирана. Защото тя принадлежи, значи както всичко принадлежи на интересите на властта, така и цензурата е в нейните ръце. Ако тук, там е останал някой цивилизован остров, то просто е по някакво стечение на обстоятелствата, може би. Не зная. В момента позата замени позицията, интригата замени истината, клеветата замени принципите. И можем да продължим с тези тези и антитези. Това е печалният факт. Извинявайте много, но 20 години българските журналисти се самооблащаваме с измамата, че сме някаква четвърта власт. Няма такъв филм. За най-велико наше съжаление, една много голяма част от българските журналисти са всъщност най-долнопробен обслужващ персонал на властта, която и да е тя и докато е на власт. Защото т. нар. четвърта власт, ужким, медиите най-много обичат сутрин да се събудят в чаршафите на властта.
Водещ: Добър ден сега на председателя на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков! Как да бъде спрян октопода?
Милен Вълков: Добър ден и на Вас! Ами, вижте. Значи, всъщност искам да направя едно уточнение, че тази наша дискусия, посветена на медийната концентрация, както сме свикнали да казваме, беше насрочена доста преди да избухне скандала с бившите ВАЦ-ови вестници. Използвам това, понеже е по-ясно на всички. Така че това е част от нашата програма за обсъждания по актуални журналистически въпроси. Значи, ние си даваме ясната сметка, че с една дискусия трудно може да се попречи на опитите за пълна концентрация на медиите, но нашата основна цел е да започнем да говорим за това открито, с участие на самите журналисти от една страна и от друга страна, да се опитаме да привлечем вниманието и на властимащите и на тези, които могат да окажат някакво влияние върху този негативен процес.
Водещ: Повечето от включилите се в дискусията вчера говориха за солидарност. Направи ли Ви обаче впечатление, че мнозина мълчаха?
Милен Вълков: Вижте, това, което аз от години повтарям е при нас в България липсва т. нар. журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това ниво на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор и най-вече – политическият фактор. Аз ще си позволя да не се съглася с една от констатациите на Велислава, която дълбоко уважавам и в повечето случаи винаги е била права. Аз не бих казал, че журналистите са сведени. По-скоро собствениците на медии, които диктуват условията, принуждават журналистите да играят тази роля, т. е. Да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии, но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват и по един и същ начин влияят, и в една и съща насока, върху работата на журналистите.
Водещ: Между другото, една дребна подробност. Материалът, посветен на вчерашната дискусия в „Труд” е неподписан. Защо, според Вас?
Милен Вълков: Ами, според мен, въпросът не се нуждае от отговор. Значи, вижте…
Водещ: Напротив, нуждае се.
Милен Вълков: Ами, то е ясно. Защото очевидно новите собственици на двата най-големи вестника, както сме свикнали да наричаме „Труд” и „24 часа”, просто не желаят да заемат позиция по този въпрос. Но тъй като те не могат да отминат дискусията, тя е важна, жизнено важна, затова именно прибягват до този, изпитан много отдавна, способ – публикуване на каре без автор и без позиция отдолу с автор.
Водещ: Не е каре. Цяла страница е.
Милен Вълков: Не, не. Аз имам предвид… Не, не, не. Разбирате ли? Аз имам предвид, това може да е каре, може да е цяла страница, може и да е две. Но въпросът е тогава, когато дадената…
Водещ: Публикувано е даже изложението на Ива Николова, обаче авторът?
Милен Вълков: Вижте, това показва, че една от целите, които посочих по-горе, със свикването на подобна дискусия, все пак започват по малко да се постигат. Тоест, да започнем да говорим и това да стане достояние на обществото и самите ние, журналисти, говорим по тези въпроси.
Водещ: Аз много исках да чуем и Сашо Диков, но засега той не си вдига телефона. Той вчера беше необичайно мълчалив. Даже пропусна похвалите за телевизията, в която работи. Аз, обаче, един друг въпрос искам да Ви задам. Можете ли да мотивирате вашите членове, когато са с власт, да не злоупотребяват с нея или да не участват в локаут на колеги журналисти, например?
Милен Вълков: Вижте, ние се опитваме да мотивираме колегите, но за съжаление този процес е двустранен. Докато самата колегия не осъзнае, че без това няма начин просто да съществува свободно и в интерес на обществото или както сме свикнали да казваме, да изпълняваме журналистическите си функции, трудно би могло да се постигне това нещо. Но аз мислих и тук искам да отворя едни скоби и да кажа. Преди месец ние имахме една среща посветена на най-общо казано, журналисти срещу корупцията. Това ни беше втората дискусия. А третата дискусия, която предвиждаме след месец, тя ще бъде, посветена на колективното договаряне и рамкиране на условията на журналистическия труд. Тези три въпроса са изключително важни и в крайна сметка тяхната цел, на всичко това, е да се изгради една, доколкото е възможно, разбира се, обща журналистическа позиция и в крайна сметка да се стигне до солидарност.
Водещ: Да се стигне до солидарност, казвате…
Милен Вълков: Или поне до зачатъци на солидарност, нещо, което аз не бих казал, че съществува в България.
Водещ: Имате ли коментар за подробностите, които чухме, за Годишният доклад за правата на човека на Държавния департамент на САЩ, в който се говори за това, че свободата на словото и печата са защитени от българското законодателство формално, но неформално картината е друга?
Милен Вълков: Вижте, за съжаление това е факт и ние до преди няколко години бяхме на по-добра позиция, сега сме, мисля, че сме след 67-о място по отношение свободата на медиите. Да. Погледнато нормативно, от гледна точка на законите, имаме, включително и в Конституцията, заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо, но това, на практика, не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво, дали са леви, десни, центристи и т. н. Аз веднага ще Ви върна към началото, когато немската групировка ВАЦ закупи „Труд” и „24 часа”. Ами тогава, вече не си спомням точно от коя страна беше сезирана Комисията за конкуренция, но тя след доста дълго време излезе с едно абсурдно решение, че видите ли нямало никаква опасност от монополизация. Така че това, което се случва днес, то е резултат на дългогодишно нежелание на властимащите да не допуснат това негативно явление. Тук веднага искам да Ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, т. е. Негативни явления, разбира се, като вземем примерно Берлускони, във Франция и т. н.
Водеща: Това е така, да. Факт е. Нашите по-ревностни слушатели знаят как една френска банка изкупи регионалния печат и влияе на селскостопанските политики. За Берлускони е излишно да казваме, разбира се.
Милен Вълков: Точно така. Да, вижте, но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо.
Водещ: Достатъчно е да гледаме и в Гърция какво се случва в момента.
Милен Вълков: Да. Аз щях да кажа. Вие ми взехте думите. Да. В Гърция, във Франция има. При нас – още сме далеч, за съжаление, от тази масова проява на колегията.
Водещ: Ами, може би просто дяволът е заровен в подробностите и трябва да се замислим и за това. Благодаря Ви за това включване! Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти, с коментар за вчерашното събитие, вчерашното обсъждане в пресклуба на БТА. СБЖ го организира. Ставаше дума за свободата.
Клубът на журналистите
Водещ: „Клубът на журналистите” започваме с коментар за най-горещата, най-горещият политически скандал на седмицата – енергийният. Мнозина експерти твърдяха, че неговото разрешение ще дойде в неделя. Струва ми се, че посоката беше начертана още снощи след интервюто на премиера в „Панорама”. Как реагираха традиционните медии, класическите медии и социалните мрежи, които експертите все по-често наричат нетрадиционни медии? Това ще коментираме днес с експертите от фондация „Медийна демокрация” Марина Кирова и Николета Даскалова и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Христина Христова. Здравейте!
Групово: Здрасти! Здравейте!
Водещ: Николета, да тръгнем от най-подвижните, от сайтовете, новинарските сайтове. Как реагираха на противоположните новини, които идваха?
Николета Даскалова: Започвам с това изказване, което Вие направихте в началото, че дяволът, може би, е в подробностите. Ако се възползвам от това ваше сравнение, трябва да кажа, че новините бяха изключително дяволити, т. е. Изключително изпълнени с подробности – и по този скандал, скандалът с подписването на документите по проекта АЕЦ „Белене”, и по другият голям скандал от последните две седмици – скандалът със собствеността на „Труд” и „24 часа”, бившите ВАЦ-ови вестници. Мога категорично да кажа, че в консенсусния дневен ред на медиите, позовавам се основно на новинарските сайтове, мисля, че тази констатация важи изобщо за новинарските медии, новината за подписването, скандалът около подписването на документите по АЕЦ „Белене” предизвика изключително мощен интерес. Само за, данни ще цитирам, само за три дни тази новина предизвика, така, беше топ новината в новинарските сайтове. В три поредни дни беше топ новината и само за три дни успя да предизвика 77 уникални информационни единици. Не броим тук мултиплицираните, мултиплицирането на информацията от сайтове, които копират други сайтове.
Водещ: Нека тук за секундичка да спрем, защото имаме редкия шанс да чуем и Сашо Диков, когото очаквахме малко по-рано да чуем. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, ако искате да го чуете! Добър ден на Сашо Диков! Г-н Диков, здравейте!
Сашо Диков: Здравейте!
Водещ: Вчера бяхме заедно на кръглата маса, организирана от Съюзът на българските журналисти и посветена на свободата на словото, където главният виновник за несвободата беше посочен октоподът, който пълзи към двата най-тиражни български вестника. Необичайно мълчалив бяхте обаче. Защо?
Сашо Диков: Ами бях необичайно мълчалив, защото в един момент ми идваше вече да, някъде към петдесетата минута да прекъсна това празнословие, защото не виждах никакъв смисъл от и нищо ново от това, което се говореше там. Отделно от това, след 11 ч. Трябваше да си тръгна, защото трябваше да отида в Парламента. Тук ние продължаваме да си говорим, от пусто в празно да претакаме, без да има каквато и да е било полза и без нещо конкретно да се каза. Плаши се октопода, в лицето на Ирена Кръстева, Делян Пеевски, митичният банкер Цветан Василев и т. н. И т. н. Без нищо да излиза наяве, но по-лошото е, което е по-лошото, че то едва ли от една такава дискусия нещо може да стане, но по-лошото е, че нищо не правят и органите, които трябва да направят това нещо. Аз съм задавал директно въпроса, и на Симеон Дянков и на Бойко Борисов, какво става, защото първоизточникът на цялата тази история е, какво става със съдбата на парите на държавните фирми, които са в частните банки? Нали то имаше едно открито, когато изпищяха единайсетте главни редактори миналата година в един момент, когато видяха, че нещата с разпространението ги изтърват и са на практика монополизирани. Изпищяха, излезе една информация за как са разпределени банките. Видя се, че почти половината пари са в Корпоративна банка, след това и … банк, и Си Банк и т. н. След което уж щяха да се взимат някакви решения за…
Водещ: Обаче минаха трите дни и чудото…
Сашо Диков: Минаха. Всяко чудо за три дни. Някакви обтекаеми правила уж бяха възприети. В крайна сметка така и не се разбра какво е новото положение. Наскоро питах Дянков в Парламента какво става с парите на държавните фирми, нещо и той смотолеви. Преди около месец, може би, питах Бойко Борисов какво става, щяхте да взимате някакви мерки. И той нещо смотолеви. Никаква конкретика.
Водещ: Никаква прозрачност
Сашо Диков: Никаква прозрачност по случая. Наскоро правих интервю с Алексей Петров, преди десетина дена, в което той ясно и категорично каза, че парите се взимат при лихва от държавните фирми 1% и се раздават на 10% след това лихва за клиенти на банката. От там се генерира сериозен ресурс. Той каза при положение, че в Корпоративна банка има около 500 млн., 10% са си едни 50 млн. Само че абсолютно никой не взима никакво отношение и мерки. Казвам никой от страна на управляващите. От там трябва да се вземат. И интересно е, че никой до този момент, а вече година и половина става близо, нищо – мълчание, траене, увъртане, усукване и т. н.
Водещ: И сигурно заради това хора с икономически и политически интереси сплашват журналисти и това е един от основните изводи на Държавния департамент на САЩ в Годишния доклад за правата на човека?
Сашо Диков: Държавният департамент и той да пише дълбокомислени доклади, два пъти по линия на евро социалистите се организират кръгли маси, дискусии, и тук и в Брюксел, и нищо и половина. Може би единственият доклад беше това, че когато имаше в Брюксел конференция за свободата на медиите с, така да се каже, съдокладчици Валерия Велева и Боби Цеков, при двама специални пратеници на „Труд” и „24 часа”, на другия ден една сричка не излезе в двата вестника. Така че печалните примери в тази насока са безбройни. Иначе сълзливите призиви от тази дискусия вчера, виждате ли как нямало солидарност. Абе, каква солидарност в този зверски капитализъм? За каква солидарност да говорим и за какви там, нещо, едва ли не някакво съюзяване, синдикални глупости и тем подобни неща.
Водещ: Няма как да има солидарност при положение, че някак си членове на една организация участват в локаут на журналисти, защото…
Сашо Диков: Ама не. Тъй че нещата са, според мен, пределно ясни, жестоки, очевадни и къде… ще отчитаме някаква дейност, правим някакви дискусии, казват се някакви очевадни неща, от които нищо не последва. Пак казвам, основната беда е в това, че управляващите, които могат нещо да направят, те очевидно и очевадно имат някакъв интерес да не правят нищо. Това е очевадно, защото не може всичките пари, доколкото знам, в енергетиката да са в една банка. Никой да не казва при какви условия. Никой да не казва, може би пък наистина Цветан Василев да е гениален банкер и да предлага най-добрите условия, но някой да каже. Някой да каже да, така са нещата. И така, като гледам, продължават. Какво да, какво да…
Водещ: Всъщност няма място за изводи. Свободата е нещо, за което трябва всеки ден да се борим и да задаваме тези въпроси, докато не получим отговор. С риск да бъдем набедени за черните овци.
Сашо Диков: Ами, сега това е така. Нали? Ние сме. Премиерът Бойко Борисов скоро каза, основната функция на журналистите е да задават въпроси, докато не получат отговори. Само че не е лошо и той да почне той да дава пример в тази насока и най-после да … там Дянков или когото трябва и най-после да дадат отговор, този отговор, който го чакаме от сума ти време, сигурно ще стане година вече, за държавните, за парите на държавните фирми в частните банки. Защото става дума за наистина, ако схемата, която Алексей Петров описа и която още миналата година, даже не миналата, а по-миналата, 2009, малко след победата на ГЕРБ, той я е описал, тази схема, пред омбуцмана тогава още като служител на ДАНС – значи, какво правим? Схемата е ясна, само че за едно денонощие тази групировка обърна позицията си и изведнъж от най… от Боко Тиквата, Боко Тиквата се превърна в принца, за тях. И какво правим? Изведнъж тишина. Тишина и никой не казва какво става и как става. Така че…
Водещ: Ами, сега се сещам, че те може би са намерили жабата, целунали са я и…
Сашо Диков: Ами, нещо си има. Не че нищо не последва. В момента, когато Алексей Петров прати писмо до Дянков как да се свалят лихвите по пазарен принцип, а именно да се изтеглят парите на държавните фирми и да се пратят в държавната банка, насърчителната банка, след един месец го арестуваха. Другият, който, Дамбовеца, т. нар. Дамбовец, който прати писмо, че иска да управлява „Кремиковци”, само да му дадат при финансиране, осигурено всичко, след 15 дена – оп и той в ареста. Не знам да има такъв случай в световната история, някой да иска нещо да прави за държавата, да осигурява работа, пристанища, жп и всичко останало, и двамата вътре в ареста с този смешен и измислен октопод, тъй като с това започнахме.
Водещ: Тъй като много се говори за това, че не сме никаква четвърта власт, може би, за да бъдем по-ефективна четвърта власт, не само не трябва да питаме, но и не трябва да забравяме, образно казано, „История на заболяванията”, защото в цитираните от Вас случаи, така, дяволът е в подробностите, може би?
Сашо Диков: Ама каква четвърта власт, като на мен, аз се чувствам крайно неудобно, ние то бива, бива, то не знам докъде е безхаберието на журналистите, докъде е страха на собственици или главни редактори и от къде до къде стига слугинажа. Сега не може. Освиркват заместник-министъра Димитър Тодоров в зала 1 на НДК и никой да не смее няколко дена дума да каже. Ако каже, „Труд” каза нещо, го каза на трийсет и не знам коя страница, на майната си, накрая забито нещо, което е за първа страница отвсякъде. Защо? Защото освиркаха го в опита му да прочете приветствие на премиера. Слугинаж безподобен. Премиерът каза „ай, гледай си работата, на теб ще отговарям”. Не знам дали на колежка каза, на мен ли? Няма значение Същото мълчание. И хиляди други неща, които…
Водещ: От Нова телевизия, да.
Сашо Диков: … показват уникално, аз, просто, не ми е ясно и не мога да проумея за какво става дума. За да стигнем до този апотеоза, с историята, който Ви обясних за Брюксел и конференцията и свалянето на материалите на специалните пратеници на „Труд” и „24 часа”. Това в 2011 г. се случва, което ми е вън… че аз не знам, не знам? 2011 г. да се свалят материали за събитие, където си пратил хора в Брюксел, където българи участват, където темата е свобода на медиите. Някакви такива неща или очевадни факти, да не говорим…
Водещ: При което картината за България беше най-бледа. Там най-изразителни бяха италиански и френски репортери.
Сашо Диков: Не, не. Оставяме ги. Имаше хиляда варианта да излезеш от ситуацията. Естествено. Какво толкова ги уплаши? Валерия Велева ли? Какво ли? Де да знам и аз? Аз си продължавам да чакам отговор на въпроса – защо? Ей така поставих въпроса там, защо. Пример, който аз не помня от години да се е случвал. При това става дума за два частни вестника. Разбирам там държавната телевизия, радио. Въпреки че съжалявам, че в идеалната ситуация, която е сега, при този тотален слугинаж, с изключение на конвулсиите на, сега,тотален слугинаж, сега е златният момент за Националното радио и телевизията да изпъкнат, като някакви такива медии. Поне аз, айде за радиото не искам да казвам, отнасям се със сериозно отношение към немалко неща, които се правят, но телевизията, една година от новото ръководство, да стигнат до идиотската идея, до „Екип 5”, което говори, ми говори на мен, за такава импотентност, творческа и програмна, че няма накъде повече. Но пак казвам, това са някакви мои, ей такива, поредни чудения и маения и блещения, които вече не знам дали има нещо, което да ме учуди на нашата мизерна медийна сергия.
Водещ: Очаквате ли, примерно Валерия Велева да потърси работа при Вас?
Сашо Диков: Ами, дали очаквам или не, не знам. Това, този въпрос е към нея. Този въпрос е към нея. Аз, доколкото знам, сега си е намерила работа в Нова Телевизия. Тъй като Валерия Велева е голяма фирма и голямо име, предполагам, че тя ще иска и съответната голяма витрина, пред която, така, да показва качествата си. Тъй че…
Водещ: Ясно.
Сашо Диков: … може би, може би не случайно…
Водещ: Солидарността определено не се случва на кръгли маси.
Сашо Диков: Няма как да се случи. Няма. Това са…
Водещ: Тя се случва в ежедневието. Тогава…
Сашо Диков: Това са някакви глупости, които са, по начало не виждам как могат да стана.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар! Сашо Диков пред „Клубът на журналистите”.
Ние спряхме, спряхме на най-интересното май, с Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” – там, където обяснявахме за броя на публикациите.
Николета Даскалова: Да. Обяснявахме за масирания новинарски интерес към скандала с проекта АЕЦ „Белене” и конкретно с подписването на въпросното допълнително договорно споразумение. Наистина достигна едни много високи, пикови стойности, съизмерими, засега процесът и явлението е в движение, очакваме бъдещи развития, но може би ще се, може би е съизмеримо с големият новинарски интерес в началото на годината към СРС-тата. Засега това се очертават, във вътрешната политика, двете големи теми и големи скандали от началото на годината. Както знаем, скандалът още, не от вчера и от днес, е много силен, много мощен инструмент за привличане на внимание в медийното, изобщо в публичното пространство, в политическото пространство. Но ако трябва, едно друго интересно сравнение, ако трябва да съпоставя двата скандала и новинарският интерес към двата скандала, политическия и медийния,, трябва да кажа, че с много по-ниска новинарска стойност е скандалът, свързан със собствеността на „Труд” и „24 часа”. Да, да. Чисто като новинарски интерес, като новинарска стойност.
Водещ: Християна Христова, политолог на фондация „Конрад Аденауер”. Да Ви попитам намерена ли е точната мярка, така щото новинарският поток да стигне до хората, а не да ги накара да спрат да слушат и да се интересуват?
Християна Христова: Аз мисля, че не е намерена точната мярка, тъй като липсва една мащабна информационна кампания. Тъй като, от една страна, виждаме, че се представя позицията на президента за референдум в полза на „Белене”. От друга страна, излязоха данни на Център за изследване на демокрацията, според които населението е много слабо информирано, в Европа ние сме на едно от последните места. И на фона на събитията в Япония, на фона на европейските реакции за стрес-тестове на АЕЦ-овете, аз мисля, че това просто е една задача от жизнено значение, да се направи една мащабна информационна кампания и да се представят позициите и на отделните партии, тъй като, като четем различни медии, виждаме съвсем различни представяния. Някои казват, според някои медии „Белене” трябва да се строи, тъй като има най-добрите предпоставки за сигурност. Според други, „Белене” се намира в земетръсна зона и трябва да се премине към алтернативата изграждане или доизграждане на „Козлодуй”. Така че тук, според мен, …
Водещ: Много започнати разговори. Много започнати разговори и коментари, които са…
Християна Христова: Да, да. Едно объркване на читателя. Това е…
Водещ: И как реагира обърканият читател? Марина Кирова следи социалните мрежи, които експертите непрекъснато наричат новите медии.
Марина Кирова: Да. Много интересно реагират читателите и тяхното мнение определено се различава от това, което четем в т. нар. традиционни медии, било то преса, било радио и телевизия. Факт е, значи, двата големи скандала, за които Ники спомена, да се разцепят и за АЕЦ „Белене” и да предизвика широк медиен интерес. Какво се получи обаче? Това, което се появява като официална позиция на страниците на традиционните медии, в традиционните медии, било то преса, няма значение, телевизия. Това е официалната държавна политика. Тук, таме и някой вкарва някой експерт, като това е рядко срещано. Анализи и коментари също не са чести. Как реагира обикновеният читател, зрител? Какво пише той? Много интересен начин. Неговото мнение коренно се различава от това, което е на традиционните медии. Има много често, разбира се, съвпадащи. Има хора, които смятат, са поддръжници на това правителство и смятат, че…
Николета Даскалова: Мисля, че час и половина, след като Трайчо Трайков обяви, че ще уволнява Красимир Първанов, излезе във Facebook, двете странички излязоха, после едната изчезна, но пак се появи.
Марина Кирова: Да. Това означава изключителна активност на тези хора, които имат достъп до информация и целта им е и другите техни съподвижници, съмишленици да имат също достъп до информация. Те целят всичко да е прозрачно. Но това, което те направиха е, че ако до миналата година Бойко Борисов беше един доста по-положителен герой в социалните медии, било Facebook, било блогове, било различни форуми, сега той става основен антигерой. Какво се получава? Значи, много от тях са разочаровани и казват, аз досега подкрепях г-н Борисов, но целият този скандал с Мишо Бирата, замесване на името му в корупция, сега с АЕЦ „Белене” и със скандала Трайков-Златев…
Водещ: Дянков?
Марина Кирова: Не. Златев. Скандалът Трайков-Златев и после Трайков-Дянков, показва едно много различно… Нали бяхме с Ангела Меркел, нали бяхме за Европа. Какво става? Защо сме за Русия? Включително, мен ми е неудобно, има такива реплики, които не бих искала да ги кажа в ефир, но много крайно вече е мнението на социално-ангажираните потребители, на хората, които са в нета и за съжаление, мисля, че точно на този фронт, на фронта на социалните медии, той показва истинското мнение на обществото и те показват една картина, която съвсем не е в полза на правителството.
Водещ: Което значи, че традиционните медии трябва да обръщат повече внимание на този канал за общуване с хората, защото това е един от шансовете да се научи какъв е дневния ред на хората. Останете с нас. Продължаваме след…
Клубът на журналистите
Водещ: … хората да не бъдат убедени, да не вярват на тезите, с които ги облъчват. Какъв е изводът? Политологът от фондация „Конрад Аденауер”, питам Християна Христова. Никой не печели в тази ситуация, като че ли?
Християна Христова: Да, никой не печели. Лошото е, че самата медийна свобода става заложница на интеси, несвързани конкретно с медиите. А според мен, и структурата на собствеността на медиите в момента е много обезпокоителна, тъй като хора, които не идват от медийния бизнес, придобиват медии. На теория, не би трябвало собственикът на една медия да се намесва в редакционната политика, но на практика, знаем, че това въобще не е така и винаги има някакво влияние. Може би не е директно упражнявано, но самите журналисти много пъти са подложени на изкушението на автоцензурата и на едно по-положително отношение към собствениците на медиите.
Водещ: Всъщност автоцензурата едва ли е въпрос на изкушение. Тя е, може би, въпрос на оцеляване и това е проблемът.
Християна Христова: Да, въпрос на оцеляване. Да. Това е нещо, което се сочи винаги в международните доклади за България. И дори ако погледнем международни институции като „Репортери без граници” или IREX (International Research and Exchange Board) или Freedom House, интересно е, че откакто сме влезли в Европейския съюз, винаги рейтингът на България се понижава. Една много интересна тенденция, тъй като от една страна сме европеизирани, от друга страна, се влошава нашата медийна ситуация.
Водещ: Тоест, ние чакаме общоевропейските правила, които да ни помогнат да излезем от тази мимикрия или как да го наречем?
Християна Христова: Чакаме ги. На теория не би трябвало да ги чакаме, тъй като член на Европейския съюз се предполага, че сме постигнали някаква европейска зрялост. Но може би, да. Има някакъв момент на отпускане и на по-несериозно отношение към задълженията, които сме поели към Европа.
Водещ: Марина Кирова, експерт от фондация „Медийна демокрация”. Какво казват така по-активните хора в социалните мрежи? Какви съвети дават на журналистите?
Марина Кирова: За съжаление, това, което те се обединяват, че на журналистите много, много не бива да се вярва. Смятат, че те казват твърде поръчкови или пък поръчани неща, в смисъл, редакционно поръчани, което никак не е добре за имиджа на журналистиката. Никак не е добре за доверието в нея. Получава се едно противопоставяне, наистина, на дневният ред на обществото, който виждаме в медиите.
Водещ: Сега ще Ви върна към едно старо писмо. Цитирам: „показват се репортажи вместо новини. Уж аналитични изследвания спират до поводите за ставащото и подминават причините. Незавършеността на поставените проблеми, кара читатели, зрители, слушатели да вярват, че някой за нещо си плаща, та да се скрие истината. А напоследък родните политикани и всякакви временно управляващи, се научиха да следят и форумите и си правят изводи за отношението на хората.”. Това е едно много старо писмо. То е повод за кнфликт между модератор и човек, който си е позволил да коментира във форума на в-к „Сега”. Не е нещо ново. Да попитам Николета. Сега подобни писма могат ли да се пишат?
Николета Даскалова: Могат, разбира се, да се пишат, но в смисъл, че се случва нещо друго. Просто, гражданите и медиите на гражданите, те вземат една ниша, която в останалите, мейнстрийм медиите, така да ги кажем, отсъства. И това е, т. е. Не само, че отсъства, но е и слабо развито в България – липса на качествената журналистика, именно коментарната журналистика също. И това много ясно си личи в характера на отразяването на такива скандали, изобщо на новинарски значими събития. Ето, да вземем дори най-пресния случай, който сега коментираме. Казахме, че отразяването достига едни пикови стойности, но много гледни точки се даваха, много интерпретации чухме, представителите на почти всички засегнати институции и почти всички политически партии казаха своя глас, дадоха своята интерпретация, но на базата на една морална оценка на това кой какъв е, кой добрия и кой лошия в цялата тази ситуация. В крайна сметка, нещо наистина много важно, какво всъщност е атомна енергия, какво трябва да се прави, оставаме недоизказано,недоговорено. Така, както и Християна цитира доклада на Центъра за изследване на демокрацията, България е най-слабо информираната страна по този въпрос. И в смисъл, че се случва нещо много важно – гражданските, медиите на гражданите, блогърите, потребителите в социалните мрежи, те интуитивно, те усещат липсата на качествена, на коментарна журналистика и запълват тази ниша, сами търсят ориентири във външни медии.
Водещ: Сега е момента в нашия разговор да включим и един кандидат-рицар. Добър ден на Александър Кръстев! Много се радвам, че сте номиниран за „Рицар на книгата”. Вие сте създател на „Аз чета”, сайтът „Аз чета”, който е далеч от кампании. Това е едно място, където се събират хората, които обичат да четат, да споделят и по този начин са избрали да търсят истината. Та в „аз чета” тези, скандалите, за които ние говорим тук, по някакъв начин появиха ли се?
Александър Кръстев: Ами тези конкретно, за които си говорите, не. Но общо взето ние опитваме да покриваме „скандалите”, шеговито в кавички да ги сложа.
Водещ: Класика. Напомняме, че всичко е написано в дебелите книги някога.
Александър Кръстев: Не, друго имах предвид. Скандалите, които се случват примерно около издателския бизнес, около всичко с книгите. И когато миналото лято ГДБОП направи акцията срещу сървърите на сайта „библиотеката”, и както искате го наречете, „читанка”, всъщност при нас се получи доста сериозен дебат, в който имаше за и против. Ние дадохме гледната точка и на издателите. На МВР нямаше как, понеже от там казаха, че много … не общуват, официални искания за интервюта и такива неща. Но отдолу доста активно се включиха обикновените потребители и всеки опитада даде наистина разумни доводи по това какви са две, трите гледни точки и т. н.
Водещ: А достигна ли се до решение?
Александър Кръстев: Ами, година по-късно, почти не.
Водещ: Да. Работа на медиите ли е да ограмотяват хората по отношение на атомната енергия? Питам Християна Христова.
Християна Христова: Да. Разбира се, разбира се медиите имат не само задължение да информират, но и да формират ценности. Така че това е просто, според мен, нещо, за което трябва да се дискутира.
Водещ: Обаче има ли, има ли среда за това? Защото след така, толкова крупни скандали, май не остава много време? Като че ли скандалите запълват изцяло новинарското време и не остава за това време?
Християна Христова: Да, за съжаление много голямо значение се отдава на скандалите и много теми се преекспонират. От някои привидно битови теми, се правят теми от национално значение. Ако примерно техният относителен дял малко се намали, би останало време и за по-важни теми. Тук се споменава темата Европа. Според мен, това също е една от основните теми въобще в българската политика и напоследък темата Европа отново беше, така, една от централните теми във връзка с пакта Евро плюс. Видяхме различни коментари. Някои вестници бяха изцяло за, бяха изцяло в подкрепа на позицията на премиера, нашето присъединяване към този пакт. Други бяха изцяло против, като прочетох заглавия от например типа на „Меркел прави Дахау от Европейския съюз”. Това е доста скандално заглавие, тъй като от една страна, сравнението е абсолютно нелепо, от друга страна, е погрешно и обидно за самата Германия, имайки предвид приноса на Германия в европейската интеграция. И примерно тук, ако на тази тема се отдаде по-голямо значение, Европа все пак е един легитимиращ фактор за България, за българските политици, така че мисля, че ако се променят малко приоритетите и относителният дял на отделни теми…
Водещ: Европа в новинарските сайтове как изглежда? Темата, Николета? Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Европа, още откакто наблюдаваме много подробно, откакто правим нашият мониторинг от края на 2008 г., Европа се появи като силна тема, но като предизборен инструмент. Просто Европа, Християна казва като легитимиращ фактор, но то се използва като една крайна референция, в която се посочва – ето, Европа казва това е добро и това е лошо, ние тук сме длъжни да се съобразяваме. В предизборната кампания, по-добри, по-бързи са тези политици, които са по-близо до одобрението на Европа. Много се спекулира с одобрението на Европа. Европа присъства, фигурите, свързани с Европейския съюз и председателството на Европейския съюз, присъстват най-активно в ситуаци, в които има някакви поводи, свързани с български фигури, български политици. Не е, Европа не е сама по себе си…
Водещ: Тема.
Николета Даскалова: … тема, централна тема.
Водещ: Как изглежда темата за Европа в клюкарника, както някои на галено наричат Facebook и останалите социални мрежи? Марина Кирова.
Марина Кирова: Тя в социалната мрежа също не е толкова дискутирана и както Ники каза, тя е пречупена през темата за българските политици. Европа в блогосферата има често и друг привкус или пък друга гледна точка и това е на хората, които живеят извън България. Сега те, чрез социалните мрежи и блогосферата, те имат възможност да проследят и да кажат. И много често те дават другият ракурс за Европа, както и да направя връзка с това, което казахте за ядрената енергетика, точно как се получава, в блоговете примерно можеш да намериш много повече информация за ядрената енергия, за това примерно, фирмите, които са в Българския енергиен холдинг, за това тока как се изкупува, за ядрената енергия как точно трябва да стане, какви са процентите. В смисъл, това е изключително подробна информация, която може да бъде намерена от ентусиасти, които много често някои…
Водещ: … имат времето и търпението обаче да се ровят. Темата за Европа, в един сайт за книги, как изглежда? Александър Кръстев. Има ли я въобще темата за Европа?
Александър Кръстев: Да. Не знам как да го пречупя точно въпроса, но общо взето, сравнението се прави с книгите, за които пишем чисто, чисто политически, защото в момента в България се издават доста повече нехудожествени книги, доста силно се засилва, освен тези, които са за самопомощ и други езотерични неща, засилва се още…
Водещ: Добре де, ама не минаха ли годините, в които едни трудове, дълги … се издаваха? Пазарна икономика не ги ли лови?
Александър Кръстев: … Ами, не. Има доста по-политически книги, икономически и т. н. Не знам точно за кое става въпрос, тези, които не ги лови пазарната икономика, но общо взето в България, в някои от секторите продължава да липсва пазарното мислене и за съжаление, книгоиздаването е едно от тях. Но точно пък тези книги, за езотерика и самопомощ са общо взето тези, които най-добре се продават чисто на пазара и те изхранват качествените книги, които издават издателствата.
Водещ: Това обаче,според мен, е световна тенденция или бъркам?
Александър Кръстев: Да, така е.
Водещ: Християна.
Християна Христова: Да, има и такава световна тенденция. Тя засяга, между другото и журналистиката. Когато стана дума за това, че има спад на качествената журналистика, това се дължи и на икономически фактори. Но мисля, че все пак остават ниши.
Водещ: едва ли обаче световната икономическа криза е причина да не се правят разследвания или поне – да не се задават един и същи въпрос, докато не дойде отговор?
Християна Христова: Аз не казвам, че въобще не се правят, но просто намаляват ресурсите. Много журналисти казват преди имах време, примерно, три месеца да направя едно разследване, сега имам три дни. И това естествено не може да няма качествени последици.
Водещ: Как кризата се отрази на новинарските сайтове, Николета?
Николета Даскалова: Оказа се, че така, поне по мои наблюдения, знаем, че има печатни медии, които засилиха новинарските си сайтове точно заради кризата, така че… повече посещаемост.
Водещ: Повече посещаемост може би? Вероятно това е резултатът за посещенията на социалните мрежи, може би? Хората си седят повече вкъщи и са винаги на една ръка разстояние от мишката.
Марина Кирова: Факт е. И можеш да получиш много различна и многопосочна информация. И това е факт.
Водещ: А може би имат и повече време за четене?, Александър, или не
Александър Кръстев: Повече време за четене и за споделяне. Това е хубавото на социалните мрежи, понеже повдигнахме въпроса, че много бързо хората, не отнема чак толкова много време да се разровят за тези теми, по които не пишат традиционните медии и доста по-лесно е да ги споделят на своите общности. Ето примерно, понеже си говорим за медии и журналистика, собственост и т. н., доста по-лесно е в момента скандалът, който се вихри с „Труд” и „24 часа”, няма как да го подминем, да бъдат проследени някои нишки, които няма как да бъдат публикувани от другите медии извън „Труд” и „24”, поради някакви обективни причини или пък съответно, няма как и в тези два вестника, просто защото, откакто започна този скандал, те си имат една линия, която се води и да казват няма скандал. От друга страна, чисто според съдържанието, се вижда на чия страна в момента са между спорещите собственици и т. н. Докато в социалните медии, хората си позволяват да кажат, ето примерно тези две или три страни, единият конкретен човек има еди каква си история, другият конкретен човек има еди каква си история, еди какви си цели, примерно, без значение политически, икономически и т. н.
Водещ: Очаквате ли, Християна, политиците да посегнат и на социалните мрежи? И по какъв начин смятате, че може да се влияе върху тях?
Християна Христова: Политиците, според мен, нямат алтернатива.
Водещ: Тоест, няма да се купуват гласове, а ще се купуват юзъри?
Християна Христова: По принцип, засега поне, високата активност в интернет в полза на един политик, примерно във Facebook, не се трансформира автоматично във висока политическа подкрепа. Така че дали едно такова купуване на юзъри във Facebook би се отразило позитивно и на изборния резултат, е спорен въпрос. Но мисля, че въпреки всичко, те нямат алтернатива, тъй като бъдещето е на технологиите и… развиват се
Водещ: Може би все още следят как ще се справи Обама втория път?
Християна Христова: Да, да, да. Имахме амбиция да направим изборна кампания така, от тип Обама, който може би не беше съвсем сполучлив от тази гледна точка, но по-нататък в тази насока ще се ориентираме.
Водещ: Марина.
Марина Кирова: Понеже споменахме Обама, част от резултатите за неговата предизборна кампания, значи от изследванията, които са направени после, става ясно, че 10% от неговия изборен резултат, се дължат на силната му социална активност, на това, че той изключително много използваше социалните мрежи, блогове, Facebook. Изключително много си беше активирал електората.
Водещ: Обаче казвате социална активност, това малко се различава от присъствие в социалните мрежи. Публиката там е далеч по-чувствителна. Като че ли има много по-пряк път за ъздействие и за коментари или нещо друго. Може би това трябва да се има предвид също?
Марина Кирова: Да, но смятам, че с времето все повече, по-голяма сила ще стават социалните медии, в смисъл на това, че ще могат протестите в социалните мрежи да се пренасят и в реалния живот.
Водещ: Колко време? Колко ще бъдат трите дни за чудото окрупняване на собствеността, Николета, според теб на двата най-тиражни вестника?
Николета Даскалова: Това е, всъщност това е въпрос, който зависи вече от съответната съдебна и юридическа намеса, според мен. И въпросът, който дискутираме за скандала със собствеността си има други измерения, ние не може категорично да вземем отношение, защото има много неясноти. Просто ние коментираме в момента гледните точки на засегнатите страни и документите, които самите те цитират. Но има нещо друго, по-важно, според мен. Не е толкова от значение кой как отразява този скандал, а въпросът е в крайна сметка, какво става със съдържанието и какво ще стане със съдържанието на тези медии?
Александър Кръстев: То вече става.
Николета Даскалова: В каква ниша, да, мисълта ми е в каква ниша – ще се развива, ще остане на това ниво, ще пожълтява повече, ще става по-качествено…
Водещ: И за съжаление времето ни изтече. Надявам се, че времето за четене няма да изтече. На Александър Кръстев пожелавам да стане „Рицар на книгата”, заслужава го, за да ни напомня, че трябва да четем.

Журналисти искат правила срещу медийните монополи

в. Труд | 09.04.2011

"Монополизмът в медиите – заплаха за свободното слово и демокрацията. "Над тази гореща тема разсъждаваха вчера журналисти от вестници, списания и електронни медии. На кръгла маса в БТА ги събра Съюзът на българските журналисти и фондация "Фридрих Еберт".

"Една медийна група държи 80% от вестниците. От началото на прехода не е имало толкова едностранно отразяване на политическите процеси", откри дискусията Пенчо Хубчев от фондацията.
По-късно журналистката Ива Николова (виж на съседната страница статия от нея) назова имената на монополистите – Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Тя обаче уточни, че те са подставени лица на собственика на една банка.
"Монополите в медиите се появиха, защото изданията не могат да се финансират от собствената си дейност. Тиражите им падат, което означава, че са загубили финансовата подкрепа на обществото", тази теза разви коментаторът от вестник "Сега" Светослав Терзиев, който обобщи, че благодарение на тези нови икономически условия става възможно купуването на медии"на килограм".
"Унизително е да се работи в групата на Ирена Кръстева", допълни Терзиев. Корпоративна търговска банка финансира изкупуването на медиите чрез парите на държавните предприятия, фактически държавата има интерес да финансира монополизъм, защото тези медии стават удобни и послушни, разви тезата си журналистът.
В етичния кодекс на гилдията у нас няма "клауза на съвестта", каквато съществува във франция, даде пример Терзиев и обясни, че когато някой журналист не е съгласен с линията на новия си собственик,той е свободен да напусне, но следва да получи обезщетение, с което да се издържа, докато си търси работа.
Каква клауза на съвестта, като тези хора нямат съвест – възкликна Велислава Дърева. Според нея най-безопасно и лесно се правят стачки в държавните медии. "Аз лично съм организирала протест във в. "Дума", защото един от предишните собственици се опитваше да въведе цензура", спомни си тя. Резултатът – 17 уволнени журналисти. Самата Дърева е уволнявана 13 пъти.
Като хора с някакви остатъци от достойнство трябва веднага да предприемем действия, с които да принуждаваме, да притискаме власт, опозиция, политици и общество да се въведат стандарти, които няма да позволяват на тайни субекти под масата да протягат пипалата си към онова, което крепи демократичния статус на обществото – медиите, призова Ива Николова, която в момента е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Тя разказа, че медиите вече търгуват с влияние. Затова се появи и дежурната фраза, когато колеги журналисти обсъждат дадено събитие: "Това при нас няма да мине." Групировката на Ирена Кръстева и Делян Пеевски обаче не била виновна за господстващото си положение, то й било поднесено.
Според Ива Николова нашествието на медийния монопол все още може да бъде спряно. Инструментите за това обаче са в ръцете на държавата – проверка от Националната агенция по приходите, промени в закони, прозрачност в собствеността.
Радиожурналистката Розита Попова призова журналистическите колегии да настояват техните издатели да подпишат колективни трудови договори. Всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да се възроди солидарността в журналистическата гилдия, защото сам човек се удря по-лесно.
***
Текст под снимка
Светослав Терзиев, коментатор на в. "Сега", Милен Вълков, председател на СБЖ, Снежана Тодорова, главен секретар на съюза, Пенчо Хубчев, програмен координатор на фондация "Фридрих Еберт" в България, и Ива Николова, директор на студио "София" на Нова българска телевизия (от ляво на дясно), се включиха в дискусията за монопола на медиите. Снимка Пламен Стоименов

Стр. 16

 

Интервю с Велислава Дърева и Калина Андролова, журналисти

БНР, 12+3 | 2010-05-31 | 18:45:09

Водещ: Полемиката между министър-председателя Бойко Борисов и президентът Първанов е в нова фаза на обвиненията на Първанов за натиск върху медиите. Началникът на кабинета на премиера, знаете, изпрати писма до всички главни редактори на медиите с въпрос оказан ли е натиск върху тях и какво мислят за намаления състав на СЕМ и на КРС. Прочетохме и чухме отговорите на почти всички главни редактори. По темата в „12+3” за блиц интервю поканихме журналистите Велислава Дърева и Калина Андролова, добър ден на двете.
Велислава Дърева: Добър ден.
Калина Андролова: Добър ден.
Водещ: как ви изглежда на двете писмото до главните редактори на медиите и има ли основание за безпокойство, според вас? Г-жо Дърева.
Велислава Дърева: Аз мисля, че това е нещо недопустимо, което се случва. Такова чудо не се е случвало никога, не се е случвало дори по времето преди 10 ноември, Тодор Живков не си е позволявал това.
Водещ: Защо?
Велислава Дърева: Защото аз смятам, че това е едно невероятно лицемерие, което просто умът ми не го побира. Това означава вълкът да попита агнетата, „Вие чувствате ли се застрашени от мен? Страхувате ли се, че аз нещо искам да ви изям?” Това е този въпрос. Това е изключително недостойно. Първо, медиите са тези, които създадоха Бойко Борисов, те с голяма радост се оставиха да бъдат прелъстени от него и сега той ги превръща в инструмент на своята лична битка, което за мен е…
Водещ: Не смятате ли, че Борисов е първият премиер, който се съобразява с медиите, че медиите влияят на решенията?
Велислава Дърева: Не, аз не мисля, че медиите влияят на решенията ни най-малко, просто това правителство има един особен начин на работа, някакъв табиет странен, обявява някакви идеи, след което се отказва от тях. На всеки пет минути се отказва от нещо, което току-що е съобщил, никой не може да разбере каква, в крайна сметка, е неговата политика и какви са целите на тази политика. Така че според мен не медиите са тези, които влияят, а те се използват като някакъв инструмент, първо в личните битки и второ играят ролята на социологическа сонда, но не съм убедена, че с тези социологически сондажи, ако можем така да ги наречем, правителството се съобразява ни най-малко с нещо се съобразява правителството. Тоест страхът да бъде критикувано преди всичко.
Водещ: Нека да чуем мнението и на Калина Андролова. Здравейте, Калина.
Калина Андролова: Здравейте. Сега, аз първо искам да подчертая нещо много интересно и фрапиращо и това е съществената разлика в политиките на обществените медии, така наречените обществени медии или държавни, както искате, и корпоративните медии. Тук има един много сериозен разрез между тях, което е много странни, тъй като обикновено се смята, че обществените или държавните медии, ползвайки бюджети са доста по-лоялни към правителствата, които са към определения момент. Но аз искам да кажа нещо от моя собствен опит. Първо аз имам една коментарна рубрика в съботното предаване на Петър Волгин „Деконструкция”, в която рубрика понякога съм особено и наистина особено критична към министър-председателят Бойко Борисов.
Водещ: И сте нямала проблем нали?
Калина Андролова: Да, и ако трябва да призная съвсем откровено и искрено, че непрекъснато очаквам от страна на ръководството на Националното радио някаква забележка да изстрелят към Петър Волгин, но това не се случва. Истината е, че това не се случва, мога да го заявя наистина със възхищение и да го установя, и дори сега, когато премина изборът за генерален директор и г-н Валери Тодоров, логично е трябвало да бъде доста по-внимателен към властта, никакъв натиск не е имало и не е оказван.
Водещ: Аз също мога да кажа, аз от шест месеца работя, не е имало натиск, но вие правите някаква разлика между корпоративното.
Калина Андролова: Знаете ли, аз наистина поздравявам Валери Тодоров, защото има особена смелост да предоставя на журналистите изключителна свобода, но искам да подчертая нещо, именно това, за което говори и Велислава Дърева и на мен ми е пределно ясно за какво става дума, защото политиката в корпоративните медии и манипулацията там е много сериозна. Много сериозна и не случайно на пръсти се броят публицистичните предавания в частните медии. Просто частните медии са откровено опитомени от страна на правителството през различни лостове, от приятелски отношения и договорки до бартерни сделки и вие няма да ме чуете, аз ще ви запазя статуквото, примерно. Това напълно важи за медийната група на държавните средства, знаете вложени в Корпоративна банка. Това е особен скандал и за това нещо ще се рови и ще се говори по-нататък във времето, абсолютно съм сигурна. И всъщност това е контрол, един взаимен контрол, една симбиоза – аз на вас, вие на мен, тоест контролът не трябва да се разбира в толкова тесен смисъл вдигам телефона и ви казвам: вие сега какво казахте за мен? Контролът е нещо много по-широко и извън директния смисъл. Аз ходя на сарми на рождения ден на Валерия Велева, значи Валерия няма да напише нищо лошо за мен, нали така? Или аз ще уредя нещо на главния редактор на еди кой си вестник или телевизия, срещу което той ще е добре настроен към мен и няма да пише за моите гафове. Това е своеобразно купуване на медиите по един или друг начин.
Водещ: Но това не е натиск от правителството.
Калина Андролова: Освен това всички знаем, че в България има рекламен бос и много по-лесно е да се разбереш с един рекламен бос, който контролира рекламните потоци към всички частни медии, отколкото да се разбираш поотделно с всички главни редактори. Това просто не бива да се крие. И това е факт. Натискът от правителството е по този начин. Аз ви казвам, специално към частните медии. Те се купуват по друг начин. Не е нужно натискът да е спуснато нареждане като по време на тоталитаризма. Това са едни приятелски отношения. Тук са шепа хора, всички се познават и си ходят на коктейлите и на купоните. И най-странното е, че в момента наистина държавните или обществените медии са наистина най-свободни, най-либерални. И аз поздравявам и Юлияна Пръмова, и Валери Тодоров за начина, по който се държат със служителите си.
Водещ: Госпожо Дърева?
Велислава Дърева: Да, слушах внимателно Калина Андролова. Аз мисля абсолютно същото. Изумително е например, за някои хора, за много повече хора е изумително, че точно Българското национално радио и Българската национална телевизия са наистина много по-свободни и аз също мога да гарантирам, че няма цензура при тях. В същото това време обаче в частните издания нещата наистина изглеждат по съвсем различен начин. Защото така, както Бойко Борисов, по-точно не той, а неговият съветник и шеф на кабинета формулира тези въпроси. Интересно е на кого задават тези въпроси. На собствениците на вестниците, частните медии, на издателите, на главните редактори, на шефовете на отдели или на журналисти? Това е сериозният въпрос. Естествено собствениците на вестници, говоря за частните медии, никога няма да кажат, че някой упражнява контрол върху тях, защото те държат да бъдат в много добри отношения с властта, тъй като това на тях има дава всякакви други възможности. Знаете чудесно, че всеки, който има едни пари, в един чудесен момент се оказва горд собственик на няколко вестника, на телевизии, списание или каквото ви хрумне. Той зависи от своите пари, т.е. от тяхното количество, от начина, по който са придобити, от биографията на тези пари, държи тези пари да се преумножават, а това може да стане само като си в добри отношения с властта. Иначе няма как да се случи.
Водещ: Добре, не е ли полезно според вас, че това писмо ни кара да говорим за тези въпроси?
Велислава Дърева: Не ви чух.
Водещ: Казвам, не е ли добре, че след това писмо започваме да говорим за собственост на медиите и въобще да дискутираме тези въпроси.
Велислава Дърева: Мисля, че ние говорим много преди това за собствеността на медиите. Много пъти е поставян този въпрос. Лично аз съм го поставяла, вече не знам колко пъти съм поставяла тази тема за разискване. Но някакси няма желание тя да бъде обсъждана. Това, което според мен ще се случи е, че повечето издатели ще отговорят, че разбира се върху тях няма абсолютно никакъв натиск.
Водещ: Те отговориха вече, да.
Велислава Дърева: Да, да, всичко е чудесно и прекрасно. Т.е. властта ще получи този отговор, който иска да получи. Което е естествено.
Водещ: Нека да дадем последни минути на Калина Андролова. Какво ще се случи?
Калина Андролова: Мисля, че писмото е да, малко риторично. Но на мен ми е интересна тази трета точка в това писмо – как се тълкува решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС. Според мен много по-лесно се манипулират 5 членове, отколкото 9. Това е ясно за всички. Така че общо взето всичко се прави, за да се ореже президентската квота в СЕМ. Но на мен ми е интересно друго. Сякаш настоящият президент ще векува. Нали утре ще дойде друг президент. И общо взето съм съгласна с констатацията на президента, че това управление прави персонални закони и промени в законите според ситуацията и въобще конюнктурата, която е удобна на управляващите. Честно казано, това е…
Велислава Дърева: Може ли и аз да добавя две думи?
Водещ: Да, последни думи, защото наистина трябва реклама да звучи.
Велислава Дърева: Две думи за СЕМ. Само това искам да кажа, че целта е разбира се чрез този орган, чрез СЕМ, да бъдат подчинени политически електронните медии. То това е целта. Както е тръгнало, утре някой, а може би вече, работи върху закон за печата, който всъщност би бил закон за цензурата. Това е за което говорим.
Водещ: Да. Велислава Дърева и Калина Андролова – техните мнения чухте.