в. Стандарт | Антоанета ПЕТЕВА | 16.02.2011

- Г-н Минчев, днес БТА става на 113 г. Как агенцията ще отбележи празника си?

- Идеята е 113-ата годишнина на БТА да бъде отбелязана по-различно. Имаме потвърждението, че на нашата всекидневна редколегия гост ще е председателят на Народното събрание Цецка Цачева. А вечерта в БТА ще направим премиера на литературния алманах "Вечери край Цариградското". Той включва разкази и стихотворения на известни български писатели и поети, работили през годините в БТА – Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Петър Увалиев, Йосиф Хербст, Стефан Продев, Серафим Северняк, Цветан Стоянов и др. Предговорът е на Димитри Иванов, а рисунките са на големия художник Стефан Марков. На премиерата сме поканили бетеанци от различни поколения. Това е – скромно, но в период на криза не сме готови за нещо по-голямо.

- Все още сме в криза. Как се отразява тя на БТА и вижда ли се вече светлина в тунела?

- БТА получава държавна помощ, която е част от бюджета й. През последните години парите на агенцията не са променяни, а преди две години бяха намалени с 10 на сто. Работим с това, с което разполагаме. Търсим вътрешни ресурси с оптимизация на хората. За няколко години агенцията е намаляла с около 15 на сто като личен състав. Ако през 2004 г. сме били 365 души, сега сме 290. Но това не е на базата на съкращения, а на оптимизация. Търсим възможност на чисто пазарни принципи да увеличаваме приходите си – от реклама, от продажба на информация, от пресклубовете.

- Появяват се нови новинарски сайтове през последните месеци, как се борите с конкуренцията им?

- Повечето от тях са наши клиенти, които взимат информацията от нас. Ние сме "за" конкуренцията. Но за съжаление съперничеството между новинарските източници на информация се развива в среда без достатъчно ясно регламентирани правила. Би трябвало да имаме еднакви изисквания и критерии за работа на всички тези сайтове или агенции – да е ясна собствеността им, да се санкционира кражбата на информация, да се пресичат елементите на сива икономика. Големите информационни агенции като Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс прес хвърлят огромни инвестиции в защита на информациите си. Все повече е ясно, че интернет, който навлезе в медиите, променя тяхната инфраструктура. И вече е ясно, че глобалната мрежа не е свободно пространство, особено като става въпрос за информация. Тя струва пари и трябва да се плаща. През октомври в Аржентина се проведе Третият световен конгрес на информационните агенции. Там официално бе направена неоспоримата констатация, че 80 на сто от цялата информация по света минава през агенциите. Те са тези, които обикновено дават първоначалната информация.

- Ще инициирате ли законодателни промени в посока изясняване собствеността на сайтовете? По инициатива на Съюза на издателите такива правила бяха прокарани за вестниците.

- Много ми се иска това да се приложи и към сайтовете, които се появяват всеки ден. Ние не знаем как са регистрирани, на кого принадлежат. Има хаос в електронното пространство. И би трябвало този въпрос да се реши. Преди седмица американският посланик Джеймс Уорлик на среща в БТА каза, че въпросът със собствеността на медиите е много важен за една демокрация. Бих искал да продължим това, което започна Съюзът на издателите. Това е необходимо за България, за целия демократичен процес у нас.

- 2011 г. ще е годината на изборите. Как се готвите за тях?

- Мисля, че най-добрата подготовка е, когато успееш да покриеш информационно страната. Затова решихме да инвестираме в нови хора и в допълнителни мощности. Някои медии предимно по икономически причини съкращават кореспондентските си места. Затова преценихме, че ако искаме да изпълняваме добре нашата обществена функция и да произвеждаме информация, е добре да увеличим кореспондентската си мрежа. Това става с вътрешно преструктуриране. Назначихме нови хора в Шумен, Русе, Ловеч. Разкрихме кореспондентски пунктове в Търговище и Кюстендил, където не сме имали екип от 20 години. Предстои ни да освежим присъствието си и в Стара Загора, Кърджали, Сливен. Вече имаме покритие на цялата страна. Желанието ни е да покрием информационните кампании на всички политически сили. Тъй като интересът към изборите е голям, решихме да дадем трибуна и на социологическите агенции. Да чуем нагласите на обществото по важни проблеми, които вълнуват всички – образование, здравеопазване, социална реформа. Ние сме инициатор и домакин на този социологически пул, без да сме участници в него, тъй като това е тяхна територия.

- Ще продължите ли и тази година традицията да организирате Световната среща на българските медии?

- Да. Тя ще бъде в известна западноевропейска държава, в която има българска диаспора и български медии и в която имаме недостиг на положителна информация за България.

Стр. 12, 14

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 10.02.2011

Увеличаваме кореспондентите си у нас и в чужбина въпреки кризата, казва шефът на агенцията

- Г-н Минчев, БТА навършва 113 години. Не е кръгла годишнина, но е доста сериозна за българска медия. Как ще посрещнете празника?

- Фактът, че сме единствената медия у нас, която е стъпила в три века, е достоен за уважение. И за хвалба. Защото БТА е шестата агенция в света. Родила се е през 1898-а като Българска телеграфна и с това име е и досега. Никога не е спирала да работи. И защото продължава, убеден съм, успешно, да изпълнява мисията си.
Решихме да отбележим юбилея no-различно, издавайки… книга. Другата седмица ще види бял свят алманахът "Вечери край Цариградското"
Той е събрал поезия и проза на известни български творци, работили през годините в БТА. Ето само няколко имена – Йордан Йовков, Николай Лилиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Филип Панайотов, Серафим Северняк, Стефан Продев, Димитър Бояджиев. С рисунките на големия график Стефан Марков, и той работил на "Цариградското", макар и по-късно от Борис Ангелушев, и с предговора на Димитри Иванов, мисля, че предлагаме един забележителен документ. И нужен. БТА е не само дълга история и професионална школа, а и крепост на българския език. А на премиерата на 16 февруари ще поканим основно оетеанците от предишните години и поколения – приемствеността винаги е била на почит при нас.

- Агенцията е на държавна издръжка, но в същото време има и собствени приходи. Как усещате кризата?

- По-правилната формулировка е, че бюджетът на БТА включва държавна помощ, която е непокътната от няколко години въпреки кризи, инфлации и т.н. Как се справяме ли? Ами приемаме популярната максима, че кризата е предизвикателство и възможност, и работим. Да сте чули да се оплакваме?

- Какво ново предлага БТА на клиентите си?

- Нормални и необходими за едно развитие неща. Нова емисия "Анализи и коментари", нов, по-удобен сайт, специализирани емисии за изборите. И нещо много важно. Във времето на съкращения и оптимизации решихме да инвестираме в млади хора и да попълним, обновим и увеличим кореспондентската си мрежа именно в контекста на предстоящите наесен избори. Нови лица имаме в Шумен, Русе, Ловеч, предстои да се появят в Стара Загора, Кърджали и Сливен. Върнахме се в Кюстендил и Търговище. Нов човек замина за Брюксел. Сега сме много и най-важното – навсякъде. Това е агенцията! И така ще сме по-полезни на всички.

- Въпреки кризата едва ли можете да си позволите да намалите информацията, след като на вашата достоверност се осланя почти цялата държава. Има ли някакви промени в БТА?

- Парадоксалното е, че като личен състав намаляваме с всяка изминала година, а цифрите за продукцията ни – не! Напротив, дори растат, а по време на изборите наесен, убеден съм, ще бият рекордите. Със своите около 1000 информации и 600 снимки на ден ние намираме мястото си между средните и големите европейски агенции.

- Как възприемате конкуренцията? Вече има много сайтове в интернет, които се опитват първи да пуснат новината? Добре ли е това за плурализма и доверието в обществото?

- Естествено, че трябва да има конкуренция – та нали изграждаме демократично общество. Настъплението на интернет и промяната в инфраструктурата и на медиите е процес, с който не можем да не се съобразяваме. Още повече че това е и бъдещето на нашия занаят. И все пак трябва да има ясни правила. И най-важното -да има еднакви изисквания и критерии за всички новинарски играчи на пазара независимо от техния размер или влияние.
Нерегламентираното използване на информацията, която струва немалко средства, кражбите, елементите а сива икономика -всичко това спъва развитието и конкуренцията и може би затова най-големите в световен мащаб започнаха битка за ред в тази област. Нека припомня -не само бързината е важна за една информация, а нейната точност, обективност, потвърждение от независим източник и т.н.

- Напоследък каните известни хора на вашите редколегии или т.нар. планьорки. Защо го правите? Какво научават тези хора за работата в БТА?

- Вчера два часа ни гостува американският посланик Джеймс Уорлик. Преди това при нас бяха президентът Георги Първа-
нов, кметът на София Йорданка фандъкова, писателят Антон Дончев. Целта ни е повече хора да влязат в кухнята на новините, да се запознаят с процеса на получаването и разпространяването на информацията, с проблемите не само на БТА, но и на медиите въобще. Досегашният "експеримент" е многообещаващ и ще го продължим, защото така даваме повече прозрачност на така наречената четвърта власт.

- Какво се случва с агенциите по света, каква е тенденцията на тяхното развитие? Има ли модел, който следва БТА?

- Стремим се да следваме най-напредналите в тази област независимо от мащаби и финансови ресурси. Това е единственият път. На последния Световен конгрес на информационните агенции в Аржентина, на който участваха и най-известните телевизии, радиа и вестници в света, бе признато, че днес 80 процента от световната информация е дело на агенциите. Това е доказателството за важността и жизнеността на този тип журналистика, който обслужва всички останали медии.

- Световните медийни срещи, които БТА организира, се радват на все по-голям успех сред сънародниците ни в чужбина и у нас? Къде ще ги съберете тази година?

- Да не избързвам с кон-кретиката. Тази година отново ще се съберем в развита европейска държава, в която има и българска диаспора, и български медии, и недостиг на достатъчно информация за страната ни. Целта ни е не само да продължим процеса на консолидиране на българските общности по света, но и да дадем принос в пропагандирането на българската политика, култура, бизнес, туризъм. Засега нашите сънародници навън се справят с трудностите, продължават да излизат и да са популярни сред диаспората. Всички са добри, щом ги търсят, четат, слушат и гледат.

Стр. 24

сп. Max | Даниел НЕНЧЕВ | 27.01.2011

Тя е журналист, който умее да прогнозира войни, и жена, която живее на скорост

Севда Шишманова е човек, разговарял с войната. Севда Шишманова е и човек, за когото животът е най-висшата ценност. Нейната идея за щастието е да отгледа дете. Най-великите хора, живели на земята, според нея са родителите й: "Баща ми казва, че всичко е вярно, ако можеш да гледаш човека отсреща в очите. Когато можеш да държиш главата си вдигната".
След всички конфликтни точки, в които е била, за Севда няма успешни войни: "Ако целта е демокрация – как я налагаме по недемократичен начин? Едни общества нахлуват със собственото си разбиране за морал и ценности в територията на друго общество, за което тези понятия са коренно различни… Това по законите на демокрацията ли е?"

СЕВДА: СВОБОДАТА ЗАПОЧВА С "АЗ"
Бях отличничка. Като всяко момиче мечтаех да стана актриса. Много исках да свиря на пиано, но ме записаха на цигулка. Свирих пет години и на шестата едно момиче започна да ходи вместо мен. Докато не ме разкриха. Това беше детската ми съпротива, че не са уважили моя избор. Растях с характера си. Родителите ми искаха да уча медицина, а аз НАТФИЗ. Споразумяхме се да кандидатствам и двете, но в последния момент татко каза: "Никакъв театър". Аз казах: "Никаква медицина’". За 20 дни се подготвих и влязох филология в СУ. Никога по-късно не са правили избор вместо мен.

НАЙ-ЯРКИЯТ СПОМЕН
Имах страхотна баба. Тя ме отгледа. Не беше виждала морето и я заведохме. Няма да забравя как седна на брега и седя с часове пред това море гигантско. Малка и застинала. Каза, че никога не е можела да си го представи. И й изглежда като небето.
Бях в Пешавар, града, където е създадена Ал Кайда, веднага след атентатите от 11.09. Това е на пакистано-афганистанската граница. Ежедневни шествия на истеризирали след петъчната молитва в джамиите тълпи бяха превзели улиците. Разгневени мъже палеха чучела на Буш и Блеър, кълняха запада и евреите. Помитаха всичко и крещяха, че искат възмездие в името на Аллах. Повлякоха ме, отделиха ме от оператора, притискаха се в мен и ръцете им се опитваха да разкъсат дрехите ми. Ужас, в който Иван Обрейков не можеше да пробие, за да стигне до мен. Изпитах чудовищен страх и безпомощност.

СВОБОДНА ЖУРНАЛИСТИКА
Имах шанса да вляза в професията в много важен период – веднага след 89-а. Тогава журналистиката беше ключова за това какво ще се случи с обществото ни. Работих в много силен екип. Всеки от репортажите беше лично събитие. Бойко Василев, Таня Ваксберг, Найо Тицин, Мариета Фидосиева, Жени Атанасова, Елена Йончева… Станахме много влиятелни, защото създавахме респект като журналисти. Какво събитие беше, когато Таня Ваксберг засне репортаж за смъртното наказание в България. Всеки от нас искаше той да го е направил. Имахме чувство за мисия, за кауза.

ОСТАВКАТА НА ВЪТРЕШНИЯ МИНИСТЪР
Тогава усетих силата да бъдеш независим, защото управляващите изправиха срещу мен цялата машина за компрометиране и клевети. Срещу тях стоях аз и един професионален журналистически акт. Историята – чух в предаване по телевизията следното: "Докато цялата държава седи и чака министърът на вътрешните работи да каже защо бяха разстреляни от упор трима полицаи, той избира Мис". Позвъних на "По света и у нас" и попитах: "Има ли кола и камера?". От репортажа се вижда, че в началото никой не разбра какво става. По когато се изнасяхме след разговора с министъра, бодигардът ни настигна. Извади пистолет срещу мен и оператора. Аз казах: "Пускай камерата!", а бодигардът: "Ако я пуснеш, лошо ще стане". А операторът: "Тя ми е началник, аз слушам". Това е репортерски инстинкт – камерата е твоята защита. Винаги съм я чувствала така. Новините водеше Мариета Фидосиева – излъчихме пряко суров материал. Бях седнала на пода под пулта. Аз казвах какво се е случило, а Мариета повтаряше информацията. Не знаеше какво ще види зрителят. Представи си какво професионално доверие! Имаше мигновено последствие – министърът падна от поста си. Тогава "Капитал" казаха всичко със заглавието "Телевизията свали Начев".

КОДЪТ НА ЖУРНАЛИСТИКАТА В КИНОТО
Всичко, което е свързано с етническите кодове на войната, които по-късно станаха религиозни, дълбоко ме занимава. С Иван Обрейков влизахме в минирани зони, в забранени територии и в море от фанатизирани тълпи. Снимахме как излита F16, акция с танкова бригада и военни операции. Бях готова да се откажа от всяко от тези неща, но да не пропусна уникални логики на войната като прожекцията на "Девета рота" на сина на Бондарчук в американската база. Американските войници гледат филм за руските в на практика същата война, но години по-късно. Когато войната се разказва в киното с жанровете на журналистиката, има парадоксално въздействие. Чувствам се като под наркоза. Филмът "Редактирано" на Брайън де Палма беше обявен за брутален и го забраниха в някои страни. А това е филм за Ирак, който просто използва журналистическите техники, е които новините информират всеки ден.

ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ
Моите любими добри примери са около нас: това, което прави брат ми, като развива фамилната компания по всички европейски стандарти на бизнеса, това, което правят "Капитал", Gorichka, издателство QM. списание "Едно" и специалните им седмици на изкуствата, Георги Стойчев и "Отворено общество". Agitprop. Явор Гърдев. Георги Тенев, Велислава Попова. Важни са силните индивидуални проекти. Кампанията "Голямото четене" с Дими Стоянович, Милко Лазаров. Приятел ми каза. че нищо, което съм правила преди, не може да се сравни с това, което се случи с "Голямото четене".

BEAUTIFUL THINGS
Мисля си за нещо красиво, когато имам нужда от самозащита. Едно от най-красивите неща, които съм виждала, е игра на поло в Англия – красота, скорост и енергия във всичко – в мъжете. в конете. Неочаквана красота. Такава има и в сайта на НАСА. Едно от уникалните неща в него са снимките от телескопите на звезди и галактики. Фигури, яркост, енергия от цветове. Извън познатите. Има един момент от "Американски прелести – прозрачен плик се върти от вятъра пред камерата, а посланието е, че на света има толкова много красота… как можеш да я понесеш.

СЕВДА = ЛЮБОВ
Па персийски името ми означава "Любов". Има неща, които ме карат да се чувствам добре. Приятелите. Киното е второто. Спортът е третото. Любовта е нулевото, преди тях. Срещнах човек, с когото открих, че има и над любов. Когато сам се изненадваш на колко красиви и добри неща. на колко неочакваност и безусловност си способен за друг човек. Има текст на Алесандро Барико: "Странна болка е да изпитваш носталгия по нещо, което никога не си изживял". Любимите ми три думи? Може ли да са шест – аз обичам, ти обичаш, той обича, ние обичаме, вие обичате, те обичат.
***

ЖУРНАЛИСТ И РЕЖИСЬОР
И ОЩЕ:
2010 г. Програмен директор на Българската национална телевизия.
2009 г. "Рицар на книгата" за реализиране на телевизионния формат "Голямото четене".
2007 г. Член на Международното филмово жури на София Филм Фест.
2002 г. Печели приза SAIS-Novartis за международна журналистика на университет "Джон Хопкинс", Вашингтон, за филма "Незавършилата война" (Косово/Македония) -филм, избран сред 450 журналистически работи от 70 страни.
2001 г. Филмът й за Пакистан през 2001 г. е номиниран на френския фестивал в Биариц – най-големия фестивал за телевизионна продукция.
2001 г. Обявена за един от десетте най-добри журналисти в света от американския университет "Джон Хопкинс".
1996-2008 г. Кореспондент в Афганистан, Пакистан, Турция, за президентски и парламентарни избори в САЩ, Русия, Великобритания, Италия, Турция, Македония и Пакистан, за международни форуми на ЕС, НАТО, Г-8 и Русия, балканските страни, в Лондон и Испания след атентатите.

Стр. 14-15, 16-17

в. Седмичен Труд | 26.01.201

Едно от запазените лица на БНТ – Кака Лара, ще празнува 37-мия си рожден ден в петък на работното си място. Водещата на предаването "Полет над нощта" ще почерпи близки и приятели няколко дни преди това.

- Имаш ли незабравим рожден ден, Лара?

- Много интересен беше 30-ият ми рожден ден. Тогава всичко беше импровизирано. Който познат видех на улицата, му казвах: "На 28-ми ела да се видам еди-къде си." Събрахме се всички колеги от телевизията и от ВИТИЗ. Дойдоха Рачков, Зуека, Митко Павлов… Голям купон стана.

- Най-големият подарък, който си получавала?

- Допреди няколко години бях голям фен на Роби Уилямс. За един рожден ден Владо ми подари златни билети за ВИП ложата на негов концерт в Берлин. Тогава обаче останах много разочарована от моя идол, защото го видях силно дрогиран и тежко пиян, доста по-нисък, отколкото си го представях, и дори леко пълен. След време го разлюбих, защото песните му престанаха да ми харесват.

- Най-хубавият и най-лошият момент в живота ти?

- Аз съм от тия луди, дето имат частична амнезия за лошите неща. Най-тежко ми е било, когато съм оставала без работа или съм се разделяла с колеги, с.които съм работила години наред. Опитвам се непрекъснато да си сьздавам хубави моменти. Поне три пъти на ден си давам повод да се смея.

- Върху какво работиш в момента?

- В личен план работя върху себе си и се чувствам добре. А в професионален – Хачо Бояджиев работи върху мен. Човек като него винаги има на какво да те научи.

- Коя мисъл си повтаряш най-често?

- Винаги гледам да имам големи мечти. И ако поне половината от това, за което съм мечтала, се сбъдне, значи съм една крачка напред.

Стр. 2