Водещ: Помните ли стената? Тази, която падна в Берлин. Какви стени паднаха за 23 години у нас? Ако обърнем пирамидата, какво бихме казали за медийните следи от седмицата? Схемата на обърната пирамида най-просто представлява триъгълник, чиято основа сочи на горе, а върхът – нагоре. Основата на триъгълника е най-важното и интересното в информацията с едно две изречения. И разбира се отговаря на традиционните въпроси кой какво, къде и защо. Тази пирамида е с противоположна структура на класическия начин на писане на текст. Прилагането обаче на метода на обърната пирамида предоставя възможност на читателя да бъде максимално информиран, дори ако не прочете статията докрай. Не го интересуват подробностите. Няма точна информация кога е използвана на първи път обърната пирамида, но е популярно смятането, че се е развила по време на Гражданската война в САЩ. Особено популярна става във вестниците, тъй като е трябвало дължината на статията да може по-лесно да бъде подменяна, за да се събере в определеното и място. Обърната пирамида дава точно тази възможност като се премахва дадена информация отзад напред. Дали за нас не е полезен ориентир? Позагубихме ли се в подробностите? Не объркахме ли местата на подробностите и на главното? Чуйте версията на магистратите по международна журналистика – на д-р Светлана Станкова от факултета по журналистика, на хората около една вестникарска будка, коментарите на Росен Босев от в. „Капитал”, Петя Владимирова от сайта „Дневник”, Александър Пелев, от когото преди години научавахме телевизионните новини, а сега е адвокат, блогъра Борис Луканов в „Клубът на журналистите” – днес на 1 ноември. Няма да пропуснем разбира се и Вашите коментари, които ще напишете на стената ни във Фейсбук. Там може да видите и какво написахме на дъската във факултета по журналистите и да се опитате да отгатнете коментарите. Какви са медиите и какви им се позволява да бъдат на един уж свободен пазар, и какви могат да бъдат, ако има истинска конкуренция? Решаването на този въпрос ще ни доближи поне малко до класическия „да бъда или да не бъда”. Защото в момента май трудно може да бъде зададен точно този въпрос поради някои национални особености на медийната концентрация, защото в крайна сметка само с острови на свободното слово в някои медии не ни се получава различно от последното място по степен на свобода на словото. Нямаме много време за това веднага започваме с едно СРС. Своеобразна машина на времето. Тя ще ни върне назад в годините, когато нямаше социални мрежи, имаше острови на свободата за музика по радиото, която хората записваха и слушаха тайно заедно с придобитото незнайно как тайно отвън. Идеята е да подслушаме какво тайно слушахме, когато нямаше социални мрежи, обаче ще въртим копчето бързо, за да не ни чуе някой. Сега се отбиваме и до една вестникарска будка бързо. Стана традиция там да командироваме стажант – репортера Ивайло Пеев. Питаме хората за събитията и за следата им в медиите от седмицата.
Гражданин: Според мен, разбира се, преизбирането на Барак Обама е по-значимо събитие, а патриархът е свършил своите дела, защото все пак американската икономика оказва влияние и върху нас самите, както и върху целия свят.
Гражданин: Ами според мен избирането на Барак Обама безспорно.
Гражданин: Сутринта ли включих телевизора, видях Обама и бях много щастлива от това.
Гражданин: Аз не смятам, че за нас има чак толкова голямо значение кой от двамата трябваше да спечели. По-скоро въпрос за американците.
Гражданин: По никакъв начин България, по никакъв пряк начин. Начинът на живота на българите, които са в Америка – ще повлияе.
Гражданин: Да, но има значение и за нас, защото България има преки взаимоотношения със САЩ по различни въпроси.
Гражданин: Имам зелена карта и това прави нещата малко по-различни. Това, че Обама спечели, мен ме засягаше пряко.
Гражданин: Косвено ще повлияе, косвено.
Гражданин: Да, макар и косвено ни засяга, но не мисля, че ни засяга толкова. Прекалено много внимание.
Гражданин: Беше на всички първи страници на вестници.
Гражданин: Дори в България, страна далеч от Америка.
Гражданин: Дори това ще бъде събитието на годината, така че медиите не са прекалили в отразяването.
Гражданин: Това преекспониране според мен – два дни остават до изборите. Един ден остава до изборите. Все пак ние не гласуваме за български парламент.
Гражданин: Не вярвам, че при избора на канцлер в Германия ще отдели толкова много внимание.
Гражданин: Мисля, че масово българинът не се интересува от това кой ще управлява Америка.
Ивайло Пеев: Кое е другото събитие голямо тази седмица?
Гражданин: Бойко откри пречиствателна станция.
Гражданин: Но и смъртта на патриарх Максим не беше по-малко отразена в българските медии.
Гражданин: Нещата бяха много еднотипни. Дори имаше почти еднакви заглавия.
Гражданин: Влияние, както в живота на обикновения човек, така и между държавите. Това е важно събитие. Почти същото е като да умре държавен глава.
Гражданин: Както каза премиера „Давай, по-бързо.”
Гражданин: Все пак това е човек, който е направил доста за българската църква като развитие и не мисля, че това, че е бил член на ДС, не беше нужно.
Гражданин: Мисля, че това е събитието топ, което накара много хора да се върнат към религиозното.
Гражданин: Поне едно 80% от българите се сещаме за вярата ни само на Коледа или на Великден. Примерно.
Ивайло Пеев: Няма вярващи сред българите?
Гражданин: Ами да.
Гражданин: Аз съм вярваща.
Гражданин: Има вярващи, но са много малко.
Гражданин: А пише, че сме в някакъв национален траур и аз въобще се замислих поне 2 минути, докато се сетя в какъв траур сме.
Гражданин: По-добре беше отразена кончината на Патриарх Максим.
Водещ: Приликите и разликите на 10 ноември вчера коментирахме във факултета по журналистика и с магистратите на Светлана Станкова.
Гражданин: Аз съм Вероника Начева. Това са думи на мой близък, който на тази дата каза, влизайки в стаята „спете спокойно деца, идва новото време.” А дали новото време е дошло и как е дошло, вече всеки от нас може сам да прецени.
Гражданин: Казвам се Филип Манев. Може би много неща от тогава до ден днешен са се променили, но също може би толкова много неща може би са си останали същите.
Гражданин: Преди малко говорихме за случая с момчетата във Варна, който снима полицаите.
Гражданин: Аз се казвам Юлия Теофилова. Едно време, времето на Тодор Живков е било безпрецедентно. Хората са имали какво да ядат, имали са работа.
Гражданин: Казвам се Мария Цветкова. Аз смятам,ч е 23 години след прехода Българи се управлява от хора, които са свързани с олигархията. Медиите в България не са свободни. Това го доказва и фактът, че ние се намираме на 80-то място в света по свобода на медиите, което е последно в Европа. Именно това е нашата задача, някои като журналисти, други като бъдещи журналисти да променим това. Смятам, че моите спомени от онова време са само добри, защото съм била дете. Ходили сме всяко лято на море, по две-три седмици, всяко лято на Балкана по две-три седмици. Имаше работа за всички. Всички си имаха домове. Аз почти не познавах хора, които да живеят под наем. Но примерно, ако разкажеш виц за Тодор Живков, както сега има многобройни вицове за Бойко Борисов, тогава ще бъдеш примерно затворен в „Белене”. Всъщност отново виждаме по примера на политбюро на времето, се назначават хора. Това повтаря един вид историята. Но виждаме, че хората сега не са съгласни.
Гражданин: Казвам се Ирена Станева и основно дядо ми много пъти ми е казвал „преди никога не е имало изобщо такова нещо да видиш просяк” Сега просяците според мен са едни от най-богатите хора в света. Или по-скоро просяците, които работят за определена група хора. Такова нещо не е имало. Аз лично смятам, че нямаме общество, че имаме едно стадо, че сме едни такива хора с робско съзнание. Някой беше казал нещо много интересно, че няма нужда да възпитаваме децата си, защото децата в крайна сметка така или иначе ще приличат на нас. Важно е да възпитаваме всеки ден себе си.
Гражданин: Аз съм Деница Пеева. Медиите имат изключителна власт върху това какво ние мислим или посоката, в която ние можем да мислим и ако са малко по-целенасочени, изчерпателни, взаимствани от чужд опит, така наречените развити западни демокрации, могат да ни насочат към едно по-различно мислене.
Гражданин: Работя в телевизия „СКАТ” и ние сме известни с критичната си гледна точка. Примерно не ми харесва така наречената угодническа журналистика. Всичко се прави в услуга на премира – Слънце Бойко Борисов. Когато има някакъв проблем, той веднага трябва да го покани в студиото, за да изчистят нещата, за да потулят скандала, за да изчистят неговия имидж.
Гражданин: Ами днес медиите насочват вниманието и ни карат по някакъв начин като чуем траур един вид да скърбим за някого.
Гражданин: Смятам, че на Запад медиите не излъчват по този начин скръбта на хората, не само за патриарх Максим, ами по принцип. Не смятам, че журналистите на Запад навират по този начин микрофоните в лицата на хората, които са загубили близки. Докато ние имаме прайм тайм 40 минути, ако може да ги запълним само с това. Случва се нещо, ходи се по семействата.
Гражданин: Лично за мен скръбта си е наистина нещо лично и всеки сам по свой начин си го разбира. Едва ли медиите са хората, които ще покажат на другите как да скърбят.
Гражданин: Примерно президентът като минаваше през ковчега, то просто на мен… Аз с втрещих и ме хвана срам. То беше едно бързо кръстене, той се въртеше, не знаеше какво прави и като че ли искаше по-бързо да се измъкне оттам.
Гражданин: Трябваше всеки сам да помълчи със себе си без значение дали е вярващ, дали е атеист и т.н. И мисля, че медиите от смъртта на един човек започнаха да изваждат някакви съвсем други сензации.
Водещ: Сега се връщаме и към музикален мотив, пак в съпоставителен режим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Добър ден и на гостите ми в студиото. Нека от началото да проверим събитията, използвайки обърнатата пирамида. Петя Владимирова от сайта „Дневник”. Добър ден.
Петя Владимирова: Добър ден.
Водещ: Първо да кажа, че има известна разлика между магистрати и магистри. Но понеже магистратите са главни действащи лица в медиите напоследък, за това стигнаха до този смислен лапцус понякога. Какво да сложим, ако обърнем пирамидата, какво да сложим в нейната основа на 10 ноември. Това, че ходихме на море и на планина, или нещо друго? Магистратите казаха, че… Магистрите казаха, че е много важно това, че сме ходили тогава на море. Много е трудно в две изречения да подредим пирамидата, но си заслужава опита.
Петя Владимирова: Ами беше приятно. Въпросът е друг. Понякога можехме да кажем повече, отколкото думите и…
Водещ: Обратно към джунглата хубаво изречение ли е? На 10 ноември. Сега, ако приемем zamunda като нещо по-различно.
Петя Владимирова: Обратно към джунглата просто не може да бъде хубаво изречение. Ако трябва да бъда директна.
Водещ: Събитието на седмицата?
Петя Владимирова: Аз мисля, че цялото това объркване, то не е и объркване, всичко, което ни заобикаля – средата, аурата е толкова тъжно, че няма как хората млади, имам в предвид по-младите да си дават ясни отговори. Самата аз вече започвам да /…/ от толкова много влияния, лицемерие, лъжа, липса на каквито и да било стожери, стопери.
Водещ: Може ли да направим тогава друга подредба? Кой е Георги Тонев Колев? Основата на пирамидата, поставен за тази седмица. Добре, помисли.
Петя Владимирова: Георги Тонев Колев е метафора на абсолютния произвол от страна на овластени институции със сила и правомощия от една страна, и на абсолютната безскрупулност на властта в лицето на мнозинство, парламентарно.
Водещ: Но пък от друга страна той говори от името на много хора. Добър ден и на Росен Босев от в. „Капитал”. В крайна сметка Вие сте двамата, които писахте най-много за националните кадрови особености при назначенията за съдебната система. Твоето изречение, Росене, за пирамидата? И дали Георги Тонев Колев можем да го обявим за събитие на седмицата?
Росен Босев: Събитие на седмицата, две седмици.
Водещ: Да, и понеже и тази седмица започна да говори все по-често и по-често.
Росен Босев: Някак си ми се иска във всеки от нас да има по малко от Георги Тонев Колев.
Водещ: Който и да е той.
Росен Босев: Който и да е той, защото това, което се случи след този сигнал, който бепе получен от правната комисия, изключително важно и благодарение на този сигнал всички ние говорим за проблема, който все още може да се случи.
Водещ: Защото Европа говори за него или защото Георги Тонев Колев, както си смениха във Фейсбук много хора името и се нарекоха така, между другото той е харесал снимката, качена във Фейсбук – един от Георги Тонев Колевците.
Росен Босев: Да, стигна до ЕК, която много пъти се опита да обясни, че няма нищо конкретно личността на госпожа Ваня Марковска, а по-скоро това, че Парламентът е напълно спокоен да изпрати човек с толкова много съмнения на толкова важен и отговорен пост.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев, от когото научавахме преди телевизионни новини, а днес е адвокат. Вашето изречение? Кой е Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами в случая по моите скромни наблюдения Георги Тонев Колев, който е този човек, да направя едно уточнение, което си го казахме в предварителния разговор, че такъв човек поне в търговския регистър не фигурира, значи със сигурност не е бизнесмен. Да подпомогнем малко работата на органите по този начин. Та този човек, който може да е истински или просто така се е нарекъл, той просто се яви един човек с малко по-продължителна, по-трайна памет, защото Росен е скромен тук в случая и го разбирам, да посочи, че Георги Тонев Колев напомни на всички един материал, който Росен беше изготвил още преди 2 години, но тогава някак мина между другото. Точно за съдия Марковска. Още тогава имаше странни работи в това, което се беше случило. Но пък Георги Тонев Колев просто напомни на правната комисия в Народното събрание, че има такава информация още от преди 2 години. И аз понеже следя в интернет пространството, за съжаление мнозинството са анонимни форумисти и някой от тях справедливо беше казал, че адресът е в.”Капитал” на Георги Тонев Колев. Та за това така го тълкувам аз. А иначе съвсем случайно без връзка със случващото се в последните две седмици, си препрочитам една книга на нашия колега Иво Инджев за една случка, която на него му се случи прди години в БТВ. Там пък човекът, задал въпросите относно имущественото състояние на президента Георги Първанов, се беше нарекъл Агент 007 и Джеймс Бонд. Така че това едва ли е много успокоително 6 години по-късно отново хората да се притесняват да излизат с истинските си имена.
Водещ:Добър ден и на Борис Луканов. Съизмерваме разбира се гласовете в медиите и тези от мрежата. Борис Луканов, блогър и активист по отношение на цифровите права. Защо се оказа, че преди 2 вечери всички в католичен статус публикуваха писмото на Георги Тонев Колев, а пък от вчера голяма част от хората и така са се кръстили?
Борис Луканов: Ами крайно време да си призная, че всъщност аз съм Георги Тонев Колев. Така че, ако някой ме търси, в радиото съм. Иначе имам много хубава дата, в която сме се събрали – 10 ноември, защото ти каза какви стени сме съборили, какви стени са останали. Много стени съборихме, тази стена, която остана обаче – милиционерщината. И между другото 10 ноември аз направих една справка, се оказа, че в СССР се чества като ден на Народната милиция, освен това тогава е роден сержант Михаил Калашников. Като се има в предвид събитията, които се случиха в България последните години, идеално ни пасва тази дата 10 ноември. А пък целият този казус с Георги Тонев Колев просто е черешката на тортата, на пирамидата да речем.
Водещ: Крайно време е думата да ни вземе съвсем за мъничко музикален коментар и Цвети Бахариева. Съвсем дисциплинирано вдигаме очи и тъй като стана ясно, че в студиото е и Георги Тонев Колев, да кажа на тези, които го търсят, да минат отзад по уличката на съда, защото се асфалтира и няма да могат да стигнат тук. Шегата на страна разбира се. Ще ми се да цитирам написаното от Николай Пенчев на Фейсбук стената ни. Той учи журналистика в Германия. „Къде се намираме точно в момента – от Западната или от Източната страна на стената? Този въпрос е един от често задаваните от туристите, посещаващи Берлин. Но защо пък не и от самите немци дори и днес. А какво ще кажем ние между Югоизточните вътрешни дилеми и Западните маркетингови изборни дни?” Трябва ли наистина да си говорим повече на 10 ноември за Георги Тонев Колев? Росене?
Росен Босев: Ами явно се налага за си говорим. Това, което ме учудва от началото на тази история с госпожа Марковска е, че ще ми се много добре да осъзнават управляващите лица кое е нормално и кое ненормално, а не просто да се правят на ударени. Но това, което никой от тях не иска да каже, е дали според тях е редно човек, към когото има съмнения преди те да са изчистени, да отива на такъв пост. И явно се налага. Смисъл това е елементарен демократичен рефлекс, когато изпращаш някого в толкова важен орган, какъвто е Конституционния съд, не са много институциите, които присъстват в конституцията. Не са и много постовете в държавата, които в конституцията е изрично изписано какви качества трябва да притежават техните представители. И мисля, че е елементарен демократичен рефлекс да направиш всичко възможно хората, които отиват там, да няма никакви съмнения около тях. Явно 23 години по-късно ще трябва да си говорим за Георги Тонев Колев.
Водещ: Господин Пелев, как да защитим Георги Тонев Колев, който е в студиото?
Александър Пелев:Ами може би на него ще му потрябва съдействие от колегите, които са специалисти в наказателния процес. Аз не се смятам за компетентен в областта, най-малкото в момента се наблюдават смущаващи неща по простата причина, че този случай изважда на повърхността едно… Аз наистина честно казано съжалявам хората в Брюксел, на които се налага да разгадават нашата енигма, защото аз съм абсолютно убеден, ние така или иначе винаги в нашата част на Европейския континент сме били енигма за западноевропейците, но аз съм абсолютно убеден, че тези хора там изобщо не могат да разберат какво се случва тук. Те няма как да ни разберат, но от нашата си камбанарийка, това което аз лично виждам е, че в момента се наблюдава едно недопустимо от всяка една гл.т. смесване на взаимодействие между иначе разделените по закон власти. Народното събрание изслушва съдии. То как ги изслушва е отделен въпрос, но някак си хората в Парламента е за мен лично казано странно да изслушват хората, които трябва да бъдат в Конституционния съд, който след това да контролира техните действия. От друга страна с цялото ми уважение, министър –председателят се среща с колега, избрана за член на Конституционния съд и обсъжда с нея въпросите относно нейното кадрово развитие. А именно дали да си подаде оставката или не. Но те са се срещнали, за да обсъдят решения, влязло в сила в Народното събрание. Просто това са едни меко казано странни неща и не виждам как хората в Брюксел от разстояние особено, и от височината на погледа, който те имат, защото Брюксел събира централизирано цялата информация от целия ЕС – това са 27 държави и те нямат нашата възможност по нещастие да влизат в детайлите на това, което се случва. За тях…
Водещ: Очевидно обаче са влезли.
Александър Пелев: Ами то след като и във вестниците го пише, а пък има представителство на ЕК в София, в което работят със сигурност интелигентни хора, тъй че и тъпчат и предават информация. И не е нужно човек да прочете цялата преса в България, след като получи един кратък бюлетин какви хора са предложени за кандидати за нови членове на Конституционния съд и хората със сигурност там ги смущава. Аз не мога да разбера защо повечето хора в България това не ги вълнува. Анкетата одеве ни каза, че хората ги занимава повече Барак Обама. Чест и почитания. Но ние тук си имаме нашите неща за решаване, а пък Барак Обама…
Водещ: Господин Луканов, заговориха ли, в една тоналност ли са медиите и социалните мрежи?
Борис Луканов: Обикновено, ако правим това съпоставяне между социалните мрежи в тяхната медийна функция и така наречените традиционни медии, голяма част от които собственик или собствениците всички знаем кои са, бих казал, че не само са в хармония, ами са в тотална дисхармония. Всъщност истинските проблеми, истинските, както беше модерно да се казва „дневният ред” на деня на обществото всъщност излизат именно в социалните медии. Точно там бих казал, че се формира мнение от така, една степен по-интелигентно да го наречем, отколкото доминиращата жълта журналистика, която е направена така естествено с определена цел. Всъщност мисълта ми беше да продължа думите на Александър. Той започна с абсурдите. Това, което е най-елементарното, което аз не мога да си го представя дори, че един съдия, който има толкова години стаж, ще направи такава издънка. Някой човек е писал някакъв донус, както го нарича, срещу нея. Тя дори не си прави труда да заведе гражданско дело за клевета или нещо такова. И се обажда, и казва на прокуратурата, на Цветан Цветанов или на който е там – издирете ми го този човек. И те започват да го търсят. Това е абсурдно.
Петя Владимирова: Това е нечувано. Няма нито едно основание – законово или каквото и да било друго. Просто… И вътрешният министър казва „да, да, в кратки срокове”. Казва го в Брюксел.
Борис Луканов: Аз за това като Георги Тонев Колев бих и казал „мила ми Венето, хващай си партакешите и просто си заминавай – в пенсия или където искаш. Просто недей да се срамиш. И без това достатъчното посрамена съдебна система”.
Водещ: Добре какво ще се случи, ако бъде намерен Георги Тонев Колев? Макар, че те сега са много.
Александър Пелев: Може би ще бъде профилактиран. За да използваме терминологията. Ами аз за съжаление ми е малко трудно да се отделя от професионалните ми изкривявания и бих поразсъждавал чисто формално, юридически. Първото, което е, че е процесуално недопустимо особено пък за такъв високо квалифициран съдия с 36 години съдийски стаж, както самата колега Марковска посочи за себе си, да сезира министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Няма такъв процесуален ред, който да предполага директно сезиране на министъра на вътрешните работи, тъй като той няма процесуални правомощия да възлага и да се извършва, както самият министър Цветанов се изрази „проверка”. Не е известно на какво основание се извършва проверка, защото органите на досъдебното производство в лицето на органите на МВР извършват проверка по съответните законни поводи. Или на база указание от прокуратурата. Нито едното, нито другото от тези неща не е на лице в този конкретен случай. Частното лице в случая Венета Марковска сезира най-висшите органи на правоохранителните органи, както е прието да се казва още от времето на Йосиф /…/ Да, наистина този термин „правоохранителни органи” ни е измислен по времето на Андрей Висвишински. Така че това първо. Второ, както тук се каза – какво ще произтече от това, ако Георги Тонев Колев, който стои срещу мен, бъде намерен?
Водещ: Както е написал изпълняващият длъжността главен прокурор каза, че няма да търси Георги Тонев Колев, но не каза дали ще разследва сигнала му.
Александър Пелев: Ами то не е сигнал, това е най-парадоксалното. Че това не е сигнал, а е една паметна бележка, както също беше модерно преди тази дата, преди 23 години да се нарича това нещо.
Водещ: Росене, знаеш ли какво е паметна бележка?
Росен Босев: Да.
Александър Пелев: Паметната бележка, която Георги Тонев Колев предаде… Тук се сещам друго, което четох, че някой от коментиращите членове на Народното събрание случая, каза, че Георги Тонев Колев е лице, много добре запознато с това как работи администрацията на Народното събрание, защото иначе би било учудващо как толкова бързо се оказа неговият сигнал във всички парламентарни групи, за да може Иван Костов да го вдигне в ръка и да каже „ето, има сигнал”> Сигналът е паметна бележка, напомняща наличието на журналистическа информация от преди 2 години в mediapool.com и в. „Капитал”. Но дори да съществува такъв човек, в какво процесуално качество ние ще го търсим? Това е абсурд, защото ако всеки един от нас, тук присъстващите и нашите слушатели, и хората, които пишат на стената на предаването във Фейсбук, има някаква нужда. Аз си задавам за себе си чисто човешки въпрос – ами след като на мен преди няколко години ми откраднаха гумите на колата, мога ли аз да адресирам до министъра на вътрешните работи да ми ги намери? Или да намери човекът, който ми ги открадна? Да, но горе долу случаят е този. Ние в случая, другото, което е парадоксалното, ние търсим автора на нещо, а пък до 10 ноември преди 23 години търсихме авторите. А не търсихме какво пише вътре.
Петя Владимирова: Ами, че те и сега не търсят какво пише вътре.
Александър Пелев: Да, точно това е парадоксалното, че ние търсим какво пише вътре.
Водещ: Как реагираш, когато чуеш новина за някой криминално проявен? Тук влизаме в дебрите на така наречените полицейски регистрации, които всъщност нямат никаква юридическа стойност, но когато нещата бъдат представени по този начин какво се случва с хората, които не са юристи?
Александър Пелев: Ще се хвана за термина „криминално проявен”. Отзад напред значи тук в случая се има в предвид някаква проява, но тази проява е криминална. Криминалната проява на езика на наказателния кодекс се нарича престъпление. След като има извършено престъпление, за престъпление се счита такова деяние, което е формулирано и по него съдът се е произнесъл с влязла в сила присъда, неподлежаща на обжалване. Т.е. не може да има просто някакъв човек, който е криминално проявен, освен ако той не е извършител на престъпление и този човек трябва да бъде осъден и да е получил своето наказание. Така че просто такова животно „криминално проявен” не може да има.
Водещ: В медиите има.
Александър Пелев: Първото нещо, което на мен всеки път, когато го чуя от различни представители на правоохранителните органи. Това е меко казано дразнещо. Някак си то се е получило като част от фона. Едно време наричахме такива думи „клишета”.
Водещ: Росене, трябва ли да редактираме цитатите, които пускаме с оглед криминално проявените например, но не само това?
Росен Босев: Някак неусетно от Венета Марковска към криминално проявен. Трябва ли да редактираме цитатите? Според мен не, ако са цитати не би трябвало да ги редактираме.
Борис Луканов: Особено, ако се намира на посланика на федерална република Германия си мисля аз.
Водещ: Ама той е цитирал Оруел. Само че за мен е по-изненадващо, че цитира „Животинската ферма”, а не „1984”. Връща ни по спирала едно ниво надолу.
Росен Босев: Проблемът е дали след това следва „1984”, защото солно се надявах, че сме минали.
Водещ: Петя, хубаво 10 ноември, няма да спорим върху това. Постигнахме консенсус, ама коя година е?
Петя Владимирова: Когато 23 години след 10 ноември ние говори за това какво се случва днес и стигаме до извода, това е моят извод – абсолютно погазено върховенство на закона. Това са вече някакви клишета, които тук не могат въобще да бъдат приложени. Ние говорим за това какво ще каже Брюксел, за това, което се случва с избора на Конституционни съдии. При положение, че имаме ясен конституционен текст, в който пише какъв човек, какъв юрист може да бъде избран за конституционен съдия. С високи професионални и нравствени качества. В същото време самият този избран, госпожа Марковска, се обръща към прокуратурата, която да кажела за нейната невинност. След като говорим за нравствени качества, а прокуратурата работи само с данни за престъпления. В същото време в закона за конституционния съд пък е казано колко време след избора се прави клетвата. Значи всичко това се е обърнало на едно кълбо от взаимно противоречащи си неща, които нямат нищо общо със закона. В същото време господин вътрешният министър, намирайки се в Брюксел, казва „твърдо няма да има доклад”.
Водещ: Ами ние миналата седмица поспорихме, защото докладът беше готов.
Петя Владимирова: Той бил говорил с господин Джоузев/…/ и с господин Антонио Лопес. Какво ще каже господин Джоузеф Доун или господин Антонио Лопес с огромното ми уважение към тях, няма, би трябвало… В нормалната държава няма абсолютно никакво значение, след като тази държава си има конституция и тя казва ясно, че съдия Венета Марковска при тези съмнения не може да бъде член на Конституционния съд. Това е преводът, нормалният превод на конституционното условие. Значи това е държава в момента, 23 години след 10 ноември, в която всичко е възможно – вътрешният министър може да заяви, че ще издирва някого без абсолютно никакво законово основание, ще издирва някого, а в същото време никой не проверява. Парламент има, който мълчи. Гласува за конституционния съдия с най-голямо мнозинство. Извинявай, това показва, че отдолу бушуват, зад всичко това, че България се управлява от ѝжестоки и страшни олигархично, политически интереси и задколисие, което не се заявява. Това е.
Водещ: Но зад тази кандидатура застанаха доста дружно доста партии. В самите партии обаче, като че ли няма единоначалие. Смисъл раздвоиха се в неформалните си коментари самите хора. Това каква новина е?
Петя Владимирова: Това не е новина. Това е само потвърждение на твърдението, което е и мое, вътрешно дълбоко убеждение, че задколисните интереси нямат цвят. Става дума вероятно за огромни услуги, правени от към съдебната власт, администрирани от Върховният административен съд от съдия Марковска до голяма степен и отплата от към политическата власт за правени нечисти услуги, правосъдни в кавички в много дебели кавички.
Водещ: За сега няма данни някой да издирва /…/ След малко ще продължим да разсъждаваме по една друга тема – дали многото информация всъщност не е цензура? Останете с нас, продължаваме след малко. Нашите министри и кметове са предимно млади хора, завършили навън, с няколко езика, много добри експерти са, заедно с мен знаем 2-3 езика. Край на цитата. Обърнатата пирамида днес на 10 ноември според Стоян Нешев, както е написал на страницата на „Клубът на журналистите”. Всъщност, хайде да се опитаме да направим една такава хипотеза. Много информация не е ли всъщност вид цезнура? Губим ли се в многото информация? Петя? Успяваме ли да кажем кое е новина, кое не е новина?
Петя Владимирова: Ами това е голямата отговорност на медиите, само че те са в държава ненормална като нашата. Те са обслужващи във всеки случай не общественото мнение. Работа на медиите е някак си да изчистят и да покажат без да спестяват информация. Нали казано по-грубо и да помогнат на масовия читател, колкото и да не са съгласни, тъй като има много други тези по този въпрос, че просто трябва да се поднася информацията.
Водещ: Ако приемем цитатите от медиите в социалната мрежа като един вид критика, господин Луканов, каква е оценката на хората за новините и до колко многото новини ги ориентират?
Борис Луканов: Ами аз не бих правил някакво обобщение така…
Водещ: То не може. Когато става дума за социалните мрежи, разбира се, че няма как да се правят обобщения. Говорим за тенденции.
Борис Луканов: Така наречената гражданската журналистика, блогърите са точно това, което е обратното на обективната журналистика, но не с негативен смисъл, докато самата журналистика по закона трябва да бъде обективна, доброто на това, което се случва в социалните медии и въобще в блогосферата в България, че нещата са абсолютно силно субективни и те са субективни на базата на човека, който е написал, казал и съответно е разпространил дадената информация. Т.е. там съществуват хора, които не крият своите пристрастия, не крият своите идеи, не крият своите позиции и те по този начин подлагат на един критически анализ всичко това, което се поства, да го наречем – като новини, като информация от традиционните медии или от други уеб медии. Като всеки един от социалните медии, съобразно собствените си пристрастия и идеи, е свободен напълно да коментира и съответно той да създаде свой аналитичен материал. И това разбира се дава възможността да се видят и другите гл.т., каквито липсват в традиционните медии.
Водещ: Свободен да коментира, господин Пелев? Свободни ли са на 10 ноември 2012 година медиите да коментират?
Александър Пелев: Очевидно не са. Всеки един от нас тук, а пък съм сигурен, че и нашата аудитория, по някакъв начин продължава, налага ни се 23 години по-късно да пречупваме информацията от гл.т. на това знаейки и с ясното съзнание кое да речем е официалният собственик на дадената медия. Това, за което става въпрос е, че в интернет свободните журналисти, така да ги наречем, не се подчиняват на редакционна политика. А за съжаление в България и това ни го казаха и няколко комисари от ЕК в последните две седмици, но това мина между капките, в България редакционната политика обслужва определени цели, които обикновено са целите на собственика на медията или пък когато се налага да се прокара някаква генерална линия, тя се прокарва чрез редакционното съдържание. За съжаление, 23 години по-късно, макар че формално нямаме определените постулати, които трябва задължително да се спазват, официално разписани, сега това нещо вече го има неофициално. Всеки един журналист с ръка на сърцето, който работи в която и да било от официалните медии, аз съм убеден, че в частен разговор със сигурност ще признае кой му се е обаждал – главният редактор какво му е казал да не пише, ако става въпрос за някой рекламодател – за него само хубаво. Каквито и дивотии да се извършват. За съжаление това е факт 23 години по-късно.
Водещ: Росене, имаме ли някакви скрити оръжия в това отношение и първо да те питам – какъв е броят на продадените издания на пример, образно казано – повече ли са продадените издания с твоето разследване или са повече цитираните в социалните мрежи? Малко трудно се брои, но…
Росен Босев: Спомням си, когато с mediapool.com преди 2 години направихме тази история, че интересът беше основно в магистратските среди, защото около личността на госпожа Марковска имаше /…/
Петя Владимирова: На мълчанието.
Росен Босев: Дстолетни съдии по коридорите цъкаха и някак си може би това даде повече кураж да говорят.
Водещ: Да, ама какво се получава, когато се напише едно такова нещо? После трябва да се възпроизвеждаш ли при липса на реакция?
Росен Босев: Ами написаното остава в крайна сметка и изключително неприятно ми стана, когато Народното събрание абсолютно нищо не ми пречеше, нямаше нужда с препоръчано писмо да изпращаме разпечатка на писмото до Комисията, за да видят, че това нещо съществува, защото това са известни факти в Министерството на господин Цветанов. Има цялата комуникация във връзка с този случай. Има неща, които са известни.
Водещ: А как точно се случи? Както точно се случи?
Росен Босев: Не, аз не знам ние какво повече трябваше да направим като журналисти, за да обърнем правната комисия.
Петя Владимирова: Аз не знам, че сте изпратили до…
Росен Босев: Не, аз реторично питам дали това е трябвало така…
Водещ: Росен има въпроси към Георги Тонев Колев.
Росен Босев: И всъщност аз това, което се случва последната 1 седмица не мога да повярвам, но явно е в част от характера на госпожа Марковска, която преди 2 години е поискала лична среща преди да пусне нейните близки, както тя ги е нарекла, преди те да пуснат официална жалба за това, което твърдя, че се е случило – че съм обект… Преди да е изчерпана нормалната процедура, която е валидна за абсолютно всеки човек, независимо дали е зам.председател на Върховен съд, тя търси втория начин, за да си уреди нещата и явно успява, защото делото мигновено след нейната намеса се превръща от дело срещу нейния приятел, дело срещу полицай. И сега две години по-късно тя прави абсолютно същото. Тя се обръща към господин Цветанов и към прокуратурата. Прокуратурата, слава Богу прояви разум и каза, че не се занимава с такива неща.
Водещ: Да, но предстоят избори там. Така че и това е без значение.
Росен Босев: И господин Цветанов всъщност разпореди спешни оперативно издирвателни мероприятия на този човек, бе да каже, без да провери данните, които са в сигнал;а, защото между другото в сигнала има данни, които биха представлявали интерес за отдела, който се занимава с Борба с корупцията и системата към ГДБОБ например.
Водещ: Между другото как трябва да реагират медиите, когато хора власт, независимо дали политическа, икономическа, изпълнителна или всякаква друга, се опитват да ги редактират, Петя?
Петя Владимирова: Ами ето така трябва да реагират. Сега ще чуете как. „Възразявам най-сериозно, категорично и отговорно на вътрешния министър, когато твърди, когато пита реторично „защо до сега се е мълчало за госпожа Марковска и не е имало сигнали? А сега избира я Парламента и всички заговарят?” Просто не е вярно, господин министър. Ето, до сега говорим за това от юни 2010 години има две сериозни публикации, в които, както каза Росен, той е много мек, много дипломатичен, защото той си е свършил работата тогава, могат да се погледнат. Значи не се мълчало. По-точно след тези публикации бяха възстановени полицаите, защото ако не бяха тези публикации, те ей така щяха да си заминат. Те бяха първоначално уволнени. За това бих възразило до някъде и на зам.министрите, които казват на МВР, които казват „Да, тя дойде по този повод, ама не е упражнявала натиск” когато се яви един зам.председател на Върховния административен съд, т.е.в съда, който контролира актовете на правителството, нали на зам.министрите, се яви пред двама зам. Министри. Той дори няма нужда да говори. Достатъчно е да каже за какво е дошъл и толкоз.
Водещ: От друга страна пък какво лошо…
Петя Владимирова: Че уволниха полицаите. Хем няма натиск, хем ги уволниха. И сега има дело, т.е. то отдавна го има, но е върнато на съда, защото не е обяснено коя от двете страни как е действала, нали.
Александър Пелев: Абсурдното в тази цялата работа е, че може би за пръв път след избора на Георги Марков в Конституционния съд, аз се сещам, може би ми бяга информацията, но за пръв път се сещам за такъв проблем около човек, избран за член на Конституционния съд. И по отношение на колегата Марков, доколкото си спомням, проблемът беше тогава за това, че му намериха разби картончета за принадлежност, за сътрудничество и т.н, които казаха неговия морален облик, но сега четейки целия поток информация си припомних и аз, че всъщност тогава включително е сезиран Конституционния съд…Логиката на това решение на Конституционния съд е правилна, тъй като не може Конституционният съд сам да преразглежда актовете, които касаят попълването на неговия състав. Това означава, че Конституционният съд сам ще кадрува за себе си. Това би било абсурд. Но сега това, което, както ти каза Ирен за многото информация дали не се превръща във вид цензура, не – много информация, колкото повече информация, толкова по-добре. Но въпросът е, че в някакъв момент тази много информация, тя залива същественото. И там вече се превръща в тази обърната пирамида. Това, което е най-важното, остава най-отдолу, а пък хората виждат това, което е на повърхността и се получава един миш маш. И на хората вече почва да им се губи същественото. А същественото е това, което и Петя каза, изискванията за високите морални качества на членовете на Конституционният съд, защото те в крайна сметка, този съд е последната опора на демокрацията в една демократична държава. Там свършват всички закони. Ако някой закон не е в съответствие с основния закон в България, там свършват всички закони.
Водещ: Излиза, че имаме проблем обаче с неписаните правила. Ето, примерно шефът на ЦРУ подаде оставка. Казват, заради любовни афери. У нас президентът каза, че конституционните съдии трябва да се закълнат, без Венета Марковска, но от това нищо не следва, като че ли.
Александър Пелев: Ами те, за да се закълнат, както и Петя каза, има едноседмичен срок след провеждане на избора по закон.
Петя Владимирова: То всичко е погазено. Просто всичко е погазено, защото става дума… Да, ти си прав – за нравствени качества. За онова решение на Конституционния съд от 94-та година, за което ти Сашо напомняш, аз помня, че то отказа да допусне искането за тълкуване, тъй като става дума за нравствени качества. Това е работа на Парламента. Значи нравствените качества – те не се формулират. Те произтичат, за да може да говорим за нравствени качества, трябва да има и нравствени критерии. Това е понятие на етиката. Аз си спомням и друг случай. Ти говориш за шефа на ЦРУ. Японски министър преди 2 години просто подаде оставка, защото се изразил и то не от трибуна на парламента, не в строго формална обстановка, че било много лесно да се явяваш на парламентарен контрол, достатъчно е да имаш две заучени фрази. И обида на техния парламент, и той просто подаде оставка.
Водещ: Това е много на изток обаче. Журналистите добре ли е, на 10 ноември 2012 година, да бъдат Георги Тонев Колев, Росене? Хубаво име си имаш, но не е лошо.
Росен Босев: Това е бедата.
Водещ: Но пък е и спасението обикновено. Така се получава.
Росен Босев: Тъжно е, когато се казва истината, да се търсят права.
Водещ: Господин Пелев? Добре ли е журналистите да са като Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами преди 23 години имаше Самиздат. Просто нямаше интернет – имаше Самиздат. Сега нещо ме кара да си мисля, че свободата на словото в интернет, където действително е. За хубаво или за лошо – всеки си пише, каквото си иска. Това пак следствие от това, че няма тези морални етични, опорни точки, за които говореше Петя, защото не можеш просто ей така, защото си се качил на високо или защото никой не те вижда, и ти да си пишеш, каквото си искаш. Но пък от друга страна, някак си 23 години по-късно не ми харесва да има отново Самиздат. Едно време по стечение на обстоятелствата съм малко запознат. Имаше комитет по печата. Комитетът по печата казваше какво да се издава в Народна Република България. Какви книги могат да четат гражданите. Някак си сега едно време наказваха с глоби и уволняваха журналистите за една сгрешена дума в ефир. Сега поне можем да си говорим. На мен ми е лесно, защото не съм журналист.
Водещ: Не знам до къде можем да си говорим.
Александър Пелев: Но не е добре. Ами след последните събития става малко интересно, защото във всеки един момент някой може да реши, че може да сезира министъра на вътрешните работи, да му търси лице, срещу което по принцип трябва да води наказателно дело от частен характер за обида или клевета.
Водещ: Господин Луканов, занимава ли се Георги Тонев Колев със самоорганизацията по случая „АКТА”? Сигурно си спомняте, премиерът тогава каза „да протестират, колкото искат, аз подписвам”, но после нещата се промениха.
Борис Луканов: Той винаги така прави. Не знам дали това не му е единственото положително качество, ако може така. Излиза с някаква теза, удря по масата, след това се вдига огромен шум, той съответно заема точно противоположното решение и казва „аз се вслушах в народа”. Това е негова много интересна тактика. Относно предния ти въпрос, веднага ми напомни, че в момента тече не знам си кой конгрес на китайската комунистическа партия и по този случай е отрязан всякакъв достъп до всички услуги на Google. Та там дори…
Водещ: За да може по телевизора да се види това, което е правилно.
Борис Луканов: По интернет, това е малко във връзка с въпроса ти за трябва ли журналистите да с казват Георги Тонев Колев. Аз мисля, че не. Не е вече толкова страшно. Интернет дава трибуна на всеки един да се чуе достатъчно силно гласа му. Аз дори много често съм говорил с колеги, които работят в традиционните медии. С Петя сме работили още на времето. Че не е толкова сложно те, ако бъдат по някакъв начин неудовлетворени от работата си в традиционните медии, да направят тази крачка към своя уеб медия, към свое лично пространство, където да защитават своите лични тези. И колеги като Иво Инджев, и Иван Бедров се справят много добре. Мисля, че трябва да се обърнем в тази посока. И да се отървем от думичката страх.
Водещ: И може би да… самите ние журналистите, защото това е също един.
Петя Владимирова: Аз след малко ще цитирам колежка. Понеже говорим за изход евентуален от този казус или как да го нарека, от тази задънена улица – сред цялата тази джунгла от мнения, над които доминира мнението на вътрешния министър, колежката Мирела Веселинова от „Правен свят” написа вчера много точна статия „Анализ на казуса”, в който дава изход. Сам парламентът, ако съдия Марковска изобщо е решила да упорства и въпреки всичко няма да се оттегли, парламентът е органът, който може просто да си преразгледа решение, просто защото взетото решение за съдия Марковска за член на Конституционния съд, не само че не отговаря, а пряко гази конституционното изискване за високи професионални и нравствени качества.
Водещ: Ами да пожелаем на Георги Тонев Колев да е свободен. Да пожелаем на себе си и ние да сме свободни. Така се разделяме. Владимир Тошев, Цвети Бахариева, Стаматина Никова и аз, Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.07.2012

Водещ: Хлябът скъп. Правосъдието с протекции и подсказки от МВР. А справедливостта с редовни вноски, на когото трябва, може би. И така, мога в едно изречение да бъдат обобщени медийните следи на седмицата, защото колкото информация и коментари имаше за номинуемото поскъпване на храните или особеностите на правораздаването и кадруването на системата у нас, толкова и министерски заявления имаше. Като това на финансовия министър например, че няма причини за поскъпване на основните храни и че има поводи да се помисли за доходите според премиера, или че са предотвратени около 15 опита за атентати у нас според вътрешния министър и вицепремиер. Относително по-ясните факти около хляба и цената му се заключават в следното – хлябът като бизнес в България е около 1,1 милиарда лева оборот каза наскоро Георги Попов, председател на асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите. 65% от този пазар е в сивия сектор. Сивото да стане бяло беше препоръката. Разбира се като едно на ум трябва да вземем в предвид и високите борсови цени заради природните неблагополучия извън пределите ни. До тук обаче с продоволствената тематика. От новинарската хроника научихме далеч по-интересни неща, като например това, че делата на съдия Мирослава Тодорова се описват, изтекоха коментари за междуличностна координация между шефа на ВСС и вътрешния министър Цветанов. Появиха се и хипотези. Дали няма да има скоро разяснение на написаното в Европейския доклад именно по повод уволнението на съдия Тодорова и механизмите, които карат правната система да се движи по един твърде своеобразен начин? Преди да излязат във ваканция на закрито заседание в Народното събрание депутатите от различни цветове казаха различни неща за случилото се въпросно закрито заседание. За правната система и тази седмица продължи да се говори в откъслечни подробности за не дотам редни неща. Всъщност какво трябва да бъде разбрано от обществото според съдиите? Най-важното според изпълнителния секретар на Съюза на съдиите Борислав Белазелков.
Борислав Белазелков:Хората не могат да защитят правата си, въобще правата на човека, без съд. В една държава, ако някой иска да защити правата си , той няма къде другаде да отиде освен пред съда. Това е последният шанс на всеки. В никакъв случай не бива да се разбива убеждението на хората, че все пак съд има и справедливост има. Ако това се случи, тогава ще се случи отчаяние. Има хора в обществото, които не искат да има справедлив и независим съд, за които е по-удобно нещата да се решава задколисно и под масата. Има и такива хора, но не трябва да им се позволи да успяват.
Водещ:Амбициозно започна тази седмица с една кръгла маса, озаглавена „Пожелателно restart на съдебната система”. И с не до там оптимистична пунктуация, с въпросителна накрая. Очаквайте разбира се малко по-късно да чуете и репортаж от това обсъждане на неправителствения сектор. Вестникарските четива по темата днес питат Цветанов „Трябва ли да бъде наказа и съдия Петя Крънчева?”. Той отговаря: „За всички с еднакъв аршим.” Това пише в часовото издание. Цветанов иска наказание за мудна съдийка – така пък е описано същото, само че в „Стандарт”. Разбира се има и прелюбопитни подробности за едно от забавените дела, което се отнася до една мощна трибуна на групировка. Става дума за забавеното 8 години и изтекла абсолютна давност. Загубени в подробностите, така може да се чувства всеки, който не чете всичко наред с лист и молив в ръка, за да си чертае схемите на интереси, прозиращи под непрестанните обвинения. Отговорът ще опитаме да намерим днес с колегите Петя Владимирова от вестник „Капитал”, Светослав Терзиев от вестник „Сега” и блогъра, но и изследовател Христо Панев. Една по-различна гледна точка пък ще потърсим с писателя Георги Лозев. Премиерата на чиято книга е днес след няколко часа в Пловдив, „По пътя на маите”. Дали по тази пътечка не върви и съдебната ни система. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Поли Петкова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата във Фейсбук това, което мислите, че е важно за медиите и за това, което правят медиите за хората. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. В „Клубът на журналистите” започваме традиционно с подредба на медийните следи, медийните акценти на седмицата. Първо добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Ако трябва да класираш 1, 2, 3 – ще се запълнят ли местата?
Светослав Терзиев:А, винаги ще се намерят събития, разбира се, защото все пак и вестниците с епълнят, което означава, че след като сме слагали нещо на първа, втора, трета страница, винаги можем да кажем, че и така класираме събитията. Но по-важното е не какво се е случило за един кратък отрязък от време, а дали това, което се е случило, има значение за по-дълго време. И като се огледаме кои събития през седмицата, така биха могли да оставят по-трайна следа, като че ли чак толкова значими няма, но има продължения на събития, които се помнят. Както да кажем атентатът в Бургас, който продължи да бъде тема номер едно. Или да кажем докладът на ЕК, който оценява правосъдните решения на България.
Водещ:Всъщност впечатленията ти за този доклад, ние ще коментираме малко по-късно, но впечатлението ти – онзи абзац беше ли прочетен от когото трябва и беше ли разбран? Говоря за абзаца, който е посветен на уволнението на съдия Мирослава Тодорова.
Светослав Терзиев:Разбира се, той беше и забелязан. Даже предизвика някакви притеснения в управляващите, защото се е случило в неподходящ момент според тях. Иначе не биха имали сигурно нищо против в друго време, но точно преди излизането на доклада такова събитие да се случи и то да повлияе върху общата оценка, не беше никак приятно. Не беше подходящо според управляващите. Но по-важното е онова, което е извън конкретното събитие, т.е. общата оценка, защото този доклад не беше случаен. Той беше за петгодишен период, което означа, че е дал доста обобщена оценка на състоянието на България, откакто е влязла в ЕС.
Водещ:Което разбира се даде и поводи за еднопосочни коментари по отношение на количествения измерител на вината.
Светослав Терзиев:Ами те са разнопосочни заради разнопосочните интереси, но всъщност констатациите са много еднопосочни, защото и при предишното правителство, което започна петгодишния период и управлява през него две години и половина, и следеващото правителство на Бойко Борисов, което също управлява две години и половина, нещата са се развивали в една и съща посока. И за това докладът прави обобщение, в което няма никакво противоречие между двата периода – просто показва тяхната приемственост. А именно, че в България съдебната система и въобще правосъдието не функционират, както трябва, защото не дават резултатите, в една правова държава. А резултатите са наказание за виновниците.
Водещ:Добър ден и на Петя Владимирова от електронното издание на вестник „Дневник”. Твоите акценти Петя?
Петя Владимирова: Ами атентатът на летище „Сарафово” и най-вече коментарите от всички посоки и преди всичко коментарите на съответните отговорни фактори в България. Това ще бъде с дългосрочно значение, защото така, както ги чухме, включително и в парламентарната трибуна на закрито заседание според свидетелствата на депутатите, нашите служби за сигурност, оставам с впечатление, че изобщо не знаят какво точно правят. Констатацията ми може да изглежда крайна, но те сякаш са се наговорили да обясняват едно и също – как много добре работят, как всички мерки а взети. Разбира се това е сфера, за която…
Водещ:Говоренето е по-особено.
Светослав Терзиев: Петя Владимирова:Говоренето е по-особено и те не би трябвало да ни дават подробна информация. В нормалните, добре уредените държави, обществеността дори не изисква такава информация, тя изпитва доверие. И тъй като при нас, ако съдим по по-видимата част на сектора „сигурност”, а именно борбата с престъпността, която секретността не е толкова задължителна според самите полицейски служби, ако съдим по тези резултати, значи не можем да си представим да е по-ведро и по-професионално положението в другите служби.
Водещ:Всъщност има една известна секретност, смисъл такъв, че хората нямат особено желание да казват, че са станали обект на такава по-дребна, битова, както я наричат, престъпност. Добър ден и на блогъра Христо Панев, който междувременно е и… Който всъщност основно е изследовател.
Христо Панев:Точно така, междувременно само съм блогър.
Водещ:Опитваме се разбира се да сравним гледните точки между журналистите и блогърите, защото в „Клубът на журналистите” смятаме, че функцията ни е една и съща, просто методите ни са различни. Та, събитията на седмицата?
Христо Панев:Събитията на седмицата, аз съм напълно съгласен със Светослав Терзиев, че сякаш много важни събития тази седмица нямаше. Но пък за сметка на това имаше много показателни събития. На първо място аз лично поставям мистериозното изчезване на една предвидена промяна в кодекса, данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който предвиждаше задължително представяне на бележка от Здравната каса, че са платени здравните вноски. Показателно за това, че в България закони се приемат или не се приемат по някакъв мъгляв начин.
Водещ:Или просто се следят много зорко реакциите в социалните мрежи и те са един вид ориентир.
Христо Панев:Съмнявам се, но го допускам. На второ и трето място поставям две събития, които са сякаш под един знаменател. Като на второ поставям оплакването на властта пред ЕК от неправителствените организации.
Петя Владимирова:Абсолютно.
Христо Панев:Някак странно е. А също така под същия знаменател на трето място поставям и оплакването на, предстоящото оплакване на „Витоша ски” отново пред ЕК, но този път от Парламента.
Водещ:Декафто оплакване, мисля, че ще е справедливо на отбележим и оплакването на ВСС от журналистите, защото пак се оказа, че някакви хора ни плащали, за да ги критикуваме. Разбира се това го оставям в скоби и го подминавам без никакъв коментар. Добър ден и на писателя Георги Лозев.
Георги Лозев: Добър ден.
Водещ:Идвате от Никарагуа. Да не Ви питам за българските събития. Да Ви питам за никарагуанските. И така по метода на сравнението можем да се ориентираме.
Георги Лозев:Ами никарагуанските събития изведнъж се върнаха много години назад. Може би 79-та някъде, 19 юли беше празникът на тяхната революция, 33 годишнина. Съвсем наскоро. По принцип нещата са манифестации в червено и черно. Това са флаговете на сандивистите. Иначе в латино региона другите, голяма вест – президентът на Венецуела – Уго Чавес, който ни праща най-вече петрол от там и ни поддържа доста икономиката в Никарагуа. Който не се появява. Изглежда, че е болен.
Водещ:Само да уточня, че вие живеете в Никарагуа, за да не се объркат слушателите, че България праща писателите там.
Георги Лозев:Не, Никарагуа в момента в един блог, наречен алба, с Куба и Венецуела, и Венецуела е тази, която поддържа икономиката на страните от този блог.
Водещ:Как Ви прозвучаха тези събития, господин Терзиев? Ако трябва да се сравняваме?
Светослав Терзиев: Разбира се разстоянията са големи. Аз напълно съзнавам, че и проблемите са различни, макар че има разбира се и сходни. Мога да се търсят прилики и разлики, но ако обърнете внимание ние повече се интересувахме от Никарагуа, като че ли преди 20 години, преди 30 години. Сега рядко присъства тази държава, както и много други. Но това е проблем на приоритетите на българската външна политика. Като че ли ние излязохме от широкия си обзор към света и се втренчихме към онова, което най-пряко ни засяга. Затворихме се в своите проблеми, в своето всекидневие и сега, ако наистина нещо ни интересува, това е най-много какво се случва в Брюксел. Както виждате, даже Близкия Изток със своите изключително тежки и драматични събития, някак си почти периферно присъства в българските медии.
Водещ:А по отношение на журналистиката, като че ли външнополитическата тема се оказа недостатъчно рейтингова.
Светослав Терзиев: Ами това е характерно за политиката въобще, не само за България. Като в журналистиката важи един неписан закон за близостта, т.е. онова, което е по-близо до читателя, включително и в географски аспект, заслужава повече внимание. Но то се отнася не само за българската журналисти, но въобще за журналистиката по света. Ако погледнете големите държави, ще видите, че там журналистиката дори слиза по провинциализъм. Ние като че ли все още сме малко по-отворени към света. Но това не е някаква беда, това произтича просто от интересът, който съществува в обществото. В крайна сметка всеки се интересува най-много от това, което се случва около него.
Водещ: И понеже казахте нещо за близостта и ми се щеше да попитам достатъчно ли теми имаше, свързани с Румъния?
Светослав Терзиев:А Румъния определено заслужава специален интерес в България, защото случи се така, че ние с тях се оказахме твърде близки, свързани, съдбите ни се преплетоха без да очакваме.
Водещ:И на прага на един референдум. Румънците малко преди нас.
Светослав Терзиев:Всички проблеми в Румъния в някаква степен рефлектират и върху България. Не само, защото сме съседни държави, но защото се оказахме и с обща съдба и в ЕС. Ние не можем просто да бъдем разделени. Илюзия е, че тандемът ще се разпадне, защото една от двете държави ще се окаже толкова поправила се, че да бъде откроена от другата. Има и една друга особеност, че например по пътя ни към Шенген е безсмислено приемането на България, да кажем, без Румъния, защото ни е в крайна сметка търсим онази териториална връзка, която ще ни даде пътя към Европа. А знаете, че първият мост е през съседните държави. Тъй че дори да влезе само ние в Шенгенската зона, което аз не го вярвам, само към Гърция ще отворим границите, което е абсурдно.
Водещ:Петя, на теб този паралел между България и Никарагуа, който правим, как ти изглежда?
Петя Владимирова: Изглежда ми интересен, но как да Ви кажа? Струва ми се, че онези държави си решават проблемите съобразно собствените си интереси, те са малко различни от нашите в момента. Общото е, че всяка една държава трябва да търси това, което не го виждам в България, да търси плюсовете и минусите и нейните държавници да имат обективния ориентир. Ами имам в предвид абсолютно хладнокръвно, безстрастно преценяване на плюсове и минуси на всяко едно действие. Като под плюсове и минуси имам в предвид, ох, широко спектърния интерес на хората.
Водещ:Мислите ли, че PR на политическите кабинети не играят ролята на огледалото, което казва „ти си най-добрият”?
Петя Владимирова:Сега, аз имам … Моята позиция за пиарството е много субективна. Аз мисля, че PR-те не са просто мостът информационният към обществото на съответната институция, а те са това, така подадено, обаче самите институции, тъй като имат нужда да се оглеждат в приятно отразяващо ги огледало, са превърнали тъй наречените PR в изграждащи, в строителите.
Водещ:Редактори на общественото мнение.
Петя Владимирова:В строители на една паралелна реалност. И по този начин у нас за тези 20 години се изгражда института на пропагандата. Пропаганда за всяка институция, в която тя да се огледа, да изглежда по друг начин в очите на обществото. И в крайна сметка за тези 20 години един от белезите на нашия преход, е съществуването на две реалности. Едната е на фактите, която не винаги достига до всички. И другата е на желанието, което институциите изграждат чрез своите PR. Казвам това безстрастно и наблюдателски, старая се в него да няма негативна оценка. Просто това наблюдавам.
Водещ:Това е фактът, да. Господин Панев, как Ви се струва фактът, че години наред тези, които оценяват степента на свободата на словото у нас, винаги ни подреждат в една такава компания като Никарагуа? Това дали се отнася до блогърите?
Христо Панев:Ами всеки, разликата е, че…
Водещ:Още не се радвате на такава оценка.
Христо Панев:Разликата между блогърите и медиите е, че в собствения си блог, всеки си поставя границата, на която сам прецени. Първо, там, където сам прецени, че му стиска да стигне и там, където смята, че са правилата. И всеки преценява според… В крайна сметка блогът е място, кудето хората би трябвало да изразяват собственото си мнение. И точно личното мнение е корективът, който би трябвало да ги ръководи. Но при медиите все пак поне с такова впечатление съм останал, обществото смята, че медиите имат и носят, и би следвало да носят отговорност към обществото за това да бъде обективно и правилно формирано.
Водещ:По принцип тя и властта би трябвало да носи отговорност към обществото, но често това е доста пожелателно. Обаче нека направим още един паралел. Господин Лозев, Никарагуа беше на първо място, нали така? Да кажете преди, в предварителния разговор, в борба с корупцията, кога се случи това и как?
Георги Лозев:Това стана преди 10 години. 2002 година, когато президентът Алеман каза, че напуска властта и предава на новия президент Енрике Боляниус и изведнъж започва съдебно дело срещу бившия президент. Обявявайки,ч е са крадени държавни пари директно от хазната с доказателства. И го вкарва в затвора. Този случай Никарагуа се нареди на първо място по борба с корупцията. Но това беше преди 10 години. Днес същият този президент Алеман излезе от затвора и съвсем нагло се предложи отново за президент и участва в изборите.
Водещ:Ами приликите и разликите Вие си ги потърсете с комшийския съвет на север от нас. Останете с нас, ще продължим със съдебната тема и това, което се случи или по-скоро това, което не се случи – след малко. В началото на седмицата неправителственият сектор, съдии и юристи се събраха, за да разсъждават върху темата възможен ли е restart на съдебната реформа. От събитието откроявам три мнения. Ето чуйте ги.
Йонко Грозев:Българското общество не винаги проявява тази зрялост, не винаги има възможността да има детайлното експертно знание за това какво се е случвало. Все пак доста експертна област, каквато е правосъдието в днешно време. И може да бъде подведено и то съзнателно бива подвеждано за това какво се случва. Отговорът е това, което се случва, е зрял социализъм. Неслучайно Тодор Живков също беше реабилитиран на скоро от това правителство. Какъв е шансът това да бъде променено? Първо, така, както беше и със зрелия социализъм, да убие властта. Второто нещо, което за мен е важно в институционален план, да положим максимални усилия в процеса на избор на членове на ВСС и на главен прокурор да бъде в максимална степен отговарящ на демократични стандарти. Как се получават властнически правомощия в едно развито, модерно, демократично общество? Ами с ясно описание на това какви са проблемите.
Антоанета Цонева:Очевидно цялата тази ситуация, в която сме изпаднали като общество, трябва да я умножим по коефициент фактор страх. Страх в системата, страх от телефонното право, страх от СРС, страх от това, че Мишо Бирата отсъства от доклада. И в същото време предизвикателството пред това да преодолеем страха и да направим конкурентно състезание за един по-добър ВСС, който може да направи фундаментална реформа.
Борислав Белазелков:Да, ние не можем да наложим да се променят правилата. Правилата се пишат от законодателя. Каквито правила пише законодателят, такива ще бъдат. Това обаче не означава, че ние не бива да казваме къде е проблемът. Значи ние трябва да кажем къде е проблемът, ние трябва да участваме и да казваме „Ето, го, вижте какво става! Вижте какво става! Вижте какво става! Ако искате това да не става, дайте да опитаме нещо!” Защото дори законодателят да напише най-прекрасните правила, които сме му предложили, ако пък ние не си ги знаем и ние не знаем как да участваме, то на всяко правило ще му се намери колая, както го доказа настоящият ВСС. На всичко му намери колая. Целта на промените е реално участие на съдиите в организацията на работата на съда, което е компетентност на ВСС. Въобще никой да не си въобразява, че управлява съд. Отчитащо правото законно да се влияе участието на законодателната власт и на изпълнителната власт при формирането на съответните камари на ВСС, така че участието на другите власти да бъде адекватно на правата и на влиянието, което могат да осъществяват. За нещата трябва да се говори с истинските им имена, за да можем и ние да имаме очаквания, които не че ще се случат лесно и бързо. Ама поне да знаем какво чакаме!
Водещ: Дали се говори за нещата с истинските им имена, Петя? Зрял социализъм – като че ли това беше ключовата реплика на Йонко Грозев и всъщност трябва да се победи страха. Кое ражда страха?
Петя Владимирова:Аз не бих гои нарекла зрял социализъм. Бих го нарекла остър тоталитаризъм. Това, което става. Разликата е в – зрял социализъм е по-широко и разлято понятие, без да опонирам на господин Йонко Грозев, който е много по-добър.
Водещ:Всъщност този репортер – това е неговата гледна точка. Гледната точка на Антоанета Цонева и на Борислав Белазелков.
Петя Владимирова: Значи това,което прави, което твори този ВСС, който бих нарекла изключително ретроградна и агресивна управленска структура. ВСС е правителството на съдебната власт. ВСС, както впрочем и други ВСС, до сега, но особено този така е управлявал тази система и така я управлява, че тя е заслужила, тя се сдоби с най-негативните обществени оценки и у нас, и в чужбина, и в Брюксел. В същото време точно този ВСС и по-точно това ретроградно мнозинство вътре в него, не позволява никакъв пробив. И за да обобщя, за това трябва според това мнозинство всеки, който се опита да направи пробив в това статукво, да бъде ликвидиран. Смисъл неутрализиран. Както беше със съдийката. Смисъл уволнен. Т.е. уволнението на съдия Мирослава Тодорова се извършва от тези, които носят цялата отговорност съдебната система да бъде в това състояние, което я прави не просто лоша, мразена. В същото време този пропаганден бой срещу съда е много хитро нацелен, защото посочвайки виновника, цялата верига на процеса, на борбата с престъпността най-общо казано се оневинява. Тя остава зад завесата. Как полицията лови престъпниците? Как ги преследва? Дали прокурорът си отваря очите или за да има мир и спокойствие, за да не бъде посочена и прокуратурата случайно за грешник и виновник, си затваря очите и приема всичко? Докато се стигне до съда и там нещата почват да се разпадат.
Водещ:Между другото господин Панев има една много добра фраза, когато разговаряхме с него за старата фраза „ние ги хващаме, те ги пускат.” Се оказа, че сега няма кой да ги пуска, май. Няма да иска.
Христо Панев:Надеждата на всички юристи, които, защото аз съм убеден, че всеки един юрист в България изключително много държи на разбирането си за правова държава. Надеждата на всички юристи според мен е да има не кой да ги пуска, а да има съд, който да отсъжда справедливо.
Водещ:Да не ги пуска в резултат на умножаване в коефициента „страх”.
Христо Панев:При всички положения да пуска тези, които трябва да бъдат пуснати. Защото моите спомени от студентската скамейка е, че е много по-добре да има сто виновни извън затвора, отколкото един невинен в затвора. Последното е турпилиране на съдебната система и всички си спомняме случая с Максим Савов в Пловдив. За който пред всички, включително пред цялото общество бяха представени неуспорими доказателства, че не е бил на мястото на извършване на престъплението, но за хората, разследващи това престъпление, тези доказателства не означаваха нищо. И той стоя много дълго време задържан в ареста.
Петя Владимирова:За определени кръгове и по-специално за вътрешното министерство предварителният арест е всичко. На това се крепи пропагандата и аз ще употребявам тази дума натрапчиво, защото от там нататък, защото присъдата е произнесена тогава. Битката всъщност се води кой да посочва виновните. Това е, за това изглеждам толкова крайна, защото във всяка държава от 200 години насам е строго уредено ой прави това и кой е овластен да прави това, и това е съдът. А днес този център на тежестта е изместен и ние четем във вестниците всичко – вицепремиерът казва „да, разбира се трябва и тази съдийка да разгледат, да разбира се, трябва и да еди какво си. Да, съдът е направил това, съдът е направил онова.”
Водещ:По-паметливите сигурно си спомнят онзи незабравим момент, в който Цветанов чете и едно СРС от трибуната на Народното събрание.
Петя Владимирова:Ами просто прокурорът, който… Да, тя прокуратурата беше съзирана и прокурорът просто написа, че това няма данни за престъпление, защото преди това беше така измислено. Друг прокурор, великотърновски беше дал съвета как да се направи. Бяха спрени изведнъж ползването на СРС да бъдат превърнати във веществени доказателства, за да ги прибере в своето поле на компетенции прокурора. И тогава той по своя преценка може да говори. Той ги изнесе на пресконференция във Велико Търново, прокурорът и след това вътрешният министър от трибуната. Тази схема разбира се не може да я измисли вътрешният министър. Тя е измислена от интелигентен прокурор и този съвет му беше даден, поради което вътрешният министър нямаше как да бъде привлечен под отговорност. Не казвам нищо лошо. Казвам моя преценка. Тъй като не просто смятам, а знам, че схемата е измислена от великотърновски прокурор. Как да стане така да се говорят от трибуната неща, което е недопустимо, но да не попаднеш под ударите на закона?
Водещ:Излиза, че има координационни центрове, които измислят…
Петя Владимирова:Ами не координационни центрове, ами просто прокуратура, която не си е на мястото. Т.е. върховния надзирател на сигурността не си е на мястото, а свършва в онзи конкретен момент нещо противоположно.
Водещ:Господин Панев има ли дисбаланс в сегашния начин на конституиране на ВСС, защото там знаем – отсъстват адвокатите. Всъщност, като че ли на принципа разделяй и владей малко се подбират кандидатите?
Христо Панев: Ами аз лично не съм съгласен с виждането на много български юристи, че ако ВСС бъде избиран само от магистратите или само от магистратските среди пряко или чрез делегати, нещата ще се подобрят, защото не трябва да забравяме, че сред 19-те члена на ВСС гласували за уволнението на съдия Тодорова, са и тези, които са пряко избрани.
Петя Владимирова:Даже те носят флага на похода срещу всяка промяна в статуквото.
Водещ:Как Ви звучи, господин Лозев всичко това?
Георги Лозев:Ами да…
Водещ:Загубихте ли се в прехода.
Георги Лозев:Не, не съм се загубил. Следя с интерес.
Водещ:Повече Ви прилича на това, което виждате в Никарагуа или повече ви прилича на онзи път, по който искате да поведете читателя – по пътя на маите?
Георги Лозев:Не, повече ми прилича на този в Никарагуа. Никарагуа също има проблеми със съдебната система, само че там има и една друга саморазправа – системата на Линч. Тя от дребни престъпления, крадци на кокошки ги хващат или изнасилвачи ги убиват на улицата самите хора. Но не го казвам за пример. Не смятам,ч е трябва да се връщаме в тези средновековни методи. Но наистина, когато…
Водещ:Но това е естественият ход на нещата.
Георги Лозев:Когато една съдебна система не функционира, хората се надяват и си оправят сметките сами.
Водещ:Всъщност трябва ли да ни плаши пътят?
Георги Лозев:Ами трябва поне да ни накара да се замислим.
Петя Владимирова:Мисля, че няма да се стигне до там саморазправата да бъде оправдавана от властта, която и да е тази власт. Саморазправата няма да бъде толерирана за съжаление. Аз не виждам много лъчове на надежда. Даже и един почти не виждам. Просто в момента се води не битка, води се война да бъде запазено състоянието в съдебната система. То да остане такова. Да, и на мен ми е много странно как така съвпаднаха някак си интересите на МВР, което би трябвало да е заинтересовано от промяна, и на тези, които не искат промяна, защото за всички случаи, за които е критикувана съдебната система и около Красъо Черния и около високите магистрати на високи професионални нива, които , чиито деца и родители си купиха на безценица имоти край морето. Значи за всичко това именно в Съюза на съдиите и писмата, които лично подписваше съдия Мирослава Тодорова в качеството си на председател на тази организация, те летяха. Тези писма към ВСС, че аз следя ВСС – той нямаше намерение да се занимава с магистратите, които си бяха купили имоти край морето на безценица. Просто това е под натиск на Съюза на съдиите.
Водещ:Всъщност те казаха, че това е било грешка.
Петя Владимирова:Ние слушаме това мнозинство на съвета, което казва, че „аз не разбрах с какво едва ли не те са прегрешили”. Ами съжалявам, клишето „нямам думи” за този случай е напълно адекватно. Просто не мога да коментирам това.
Водещ:Господин Панев, от позицията Ви на блогър, опитайте се да направите една оценка на това успяхме ли журналистите да се ориентираме в тези дебри, защото някои неща са толкова странни като например тази стенограма, като например този случай с дадените ценни имоти на безценица по бедност? Ориентираме ли се и ориентираме ли читателите, зрителите, слушателите? Много трудно се обясняват такива неща.
Христо Панев:На мен ми се струва, че всъщност журналистите допускат една друга грешка. Ако по отношение на ориентацията в събитията работата е перфектна, но ако в съдебната система имаше ясни правила за работа, ясни правила за разпределяне на делата, ясни правила за кариерно развитие, ясни правила за влизане в системата – за нито един съдия в Градския съд нямаше да има значение кой е административният ръководител. Просто, защото щеше да има ясни правила за всяко едно нещо, за всяко едно решение, което той би могъл да вземе. За съжаление в момента липсата на правила превръща съдиите в едни изключителни уязвими професионалисти като най-… То даже не е изтънчен начинът за саморазправа със съдиите – претоварването им.
Водещ:Дава им се много работа и после те не могат да си напишат мотивите. Когато са неудобни ги уволняват.
Петя Владимирова:Не само това. Липсата на правила…
Водещ:Най-общо така изглежда формулировката.
Петя Владимирова:Да, липсата на правила /…/ председателя на едно съдилище с правомощия, които доста са спорни от конституционна гледна точка. Това е натиск над съдиите да можеш да командироваш, да върнеш и т.н. Ти го правиш уязвим. А по конституция съдията няма началници. Това не е прокуратура, която е йерархична изградена структура. Но съдът, бидейки безпристрастен и генерален арбитър по функция, там съдиите нямат началници.
Водещ:Нека да направим едно сравнение между Петя Крънчева и Мирослава Тодорова.
Петя Владимирова:Ами аз не мисля, че…
Водещ:Искам да кажа в прегрешенията, не като…
Петя Владимирова:Ами, ако ВСС, ако има единен стандарт, същото каза и пледира вътрешният министър. Тогава би трябвало тези, които говорят за единен стандарт да обърнат внимание, че зад вчера от няколко дни е разпоредено от председателката на Софийския градски съд да се опишат всички дела на Мирослава Тодорова от момента на влизането и в Софийския градски съд. Няма такъв опис на съдия Петя Крънчева,която е и заместник председател на Софийския градски съд. Сега, това, което го говори вътрешният министър – всички заглавия са министърът каза „единен стандарт”. „Министърът каза:..” И т.н. Аз не разбирам в качеството на какъв министърът казва какво да се прави там. Вярно, че правителството на съдебната власт, т.е. ВСС е под всякакво ниво на обсъждане в момента, но ако имаше правила, просто нямаше да се стигне до тук и аз не мисля, че сега, ако те са решили, за да неутрализират Мирослава Тодорова, тъй като тя е вредна, тя е опасна, защото тя иска да пробие статуквото, те могат да пожертват когото си щат. Но това само говори колко е голям залогът. Ето защо аз мисля, че ние тръгваме по една много грешна пътека, оценявайки именно бранителите на статуквото.
Водещ:Господин Лозев, така, както чувате действащите лица в този скандал, смятате ли, че могат да извървят този път на маите? И изобщо какво ще им се случи?
Георги Лозев:Ами не. Това вече е доста далеч1 от темата. Смисъл пътуването към маите е едно, пътуването към една древна, загубена цивилизация в търсене на някои истини за календарът, който стана повод на много манипулации за край на света и т.н. Аз случайно се срещнах с тях при моето пътуване в северната част. Пътуването към маите е повече свързано с мистика, тъй като повечето неща, свързани с маите са все още неизвестни за нас и за това дават място на много хипотези и теории. Много учени работят върху йероглифите, които започнаха да се разчитат. Има 70% от йероглифите вече разчетени. Именно благодарение на този град Копан, тъй като там няма кой знае колко забележителни сгради, пирамиди. Има съхранени над 2000 йероглифа и история на една династия, която е царувала в този град. Така че можем да кажем, че той е малко известен, но може би е най-важният от гледна точка на културата, която се е запазила там. Направих малко пауза….Да, истина е. Всички търсим истината и истината е на базата на справедливостта също. Тъй като, за да може да осъдим правилно, трябва да знаем истината.
Водещ:Ще продължим след малко. Останете с нас. Всъщност тази седмица доведе до едно забележително откритие – как на журналистите, които са критично настроени към начина, по който функционира правната ни система, някой плаща. Петя, как да го коментираме това?Или да не го коментираме?
Петя Владимирова: Аз вече употребих думата ретроградност. Не мога да намеря по-силна дума, която да не е /…/ и да не е клеветническа. Тъй като фактите са такива, че не е нужно човек да иска да клевети някого. Просто не може ей така да се говори. Това е говорено именно на заседанието на ВСС. Това е жалба, точно там поне да беше в политическото правителство, да се чуят такива неща. Дори там не се чуват така лесно. Чуват се, но при политиците е различно, а това са магистрати. Да, станало е онзи ден на заседанието на ВСС. Отсъствали са разбира се председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор, представляващ и ВСС. Неслучайно споменавам така. Имам си своята надежда, че някой би репликирал от тях, че някой би изразил мнение за недопустимост да се говори така. Държана е реч като обвинителна реч срещу неправителствените организации и разбира се журналисти, които, забележете, обръщали истината, обръщали фактите, които там… Ние сме ги обръщали на 360 градуса. И за това си мисля, че не трябва да го коментираме.
Водещ: Може би някой трябва да им подскаже, че някои журналисти сме бягали от часовете по география и трудно разбираме тази сложна мисъл. До колко едно истинско разделение на властите, господин Панев, може да върне доверието на хората в правораздаването, защото това е много сериозен проблем и на фона на всичките тези скандали, дрязги и опасни връзки, като че ли не се говори за това недоверие?
Христо Панев: Всъщност доверието е в основата на проблемите на съдебната система. Но дали…
Водещ:А всъщност съдебната система е направена за хората. А не за политиците.
Христо Панев:Това е най-голямата спекулация със съдебната система и включително това неимоверно концентриране по докладите на ЕК. Всъщност всички оставаме с впечатлението, че съдебната система работи с ЕК и за управляващата класа всъщност. А реално предназначението е съвсем различно. Тя трябва да бъде коректив на политическата класа и на това, което се случва в останалите две власти. Много политолози и социолози в историята, пишещи по въпроса за разделението на властите, поставят въпроса има ли смисъл от разделение на властите, след като и трите власти са обладани от една политическа сила, защото реално няма. И една друга много съществена спекулация със съдебната система е съдебната независимост. Трудно е човек дори да разграничи нещо много съществено – независимостта на съдебната система по отношение на управлението и от ВСС и независимостта на съдиите, тъй като това са две съвсем различни неща. Едното гарантира вземането на решения само по вътрешни убеждения и факти, закони. Докато първото гарантира нормалното функционира, независимостта на съдебната система като система от останалите. Гарантира нормалното функциониране, изграждане, назначаване на хората, както развитието и тяхното допълнително обучение. И въпреки че тези неща са свързани, те са различни.
Водещ:И всъщност това е истинският път, по който трябва да мине тази система, за да върне доверието си, защото, нали чухме от съдия Белазелков, че ако няма доверие в правовата система, тогава идва отчаянието, а като дойде отчаянието – Георги Лозев ни каза какво идва. Мачете. Което не е много европейско, да не кажа и човешко.
Христо Панев:Колкото и абсурдно да звучи, в моите очи пътят, който трябва да бъде извървян, е не нова реформа, подобна на restart или преинсталиране на съдебната система, а въвеждането и в един приличен вид. В такъв вид, в който прокурорите няма да се срамуват от местата, от кабинетите, в които работят. Съдиите също.
Водещ:Няма да бъдат наказвани с повече работа.
Христо Панев:Да, в който този вид наказание няма да е допустимо. Във вид, в който хората, работещи там, ще имат нормалната възможност да четат спокойно делата и да мислят, а не просто да работят като на конвер.
Водещ:И да не са зависими от политическите интереси.
Христо Панев:Това ще бъде следствието от привеждането на съдебната система в приличен вид.
Петя Владимирова:За това е толкова ВСС, който да управлява, да създаде правилата, да направи стандартите и да я пази от политическо… А този ВСС беше в унисон с политическото … За това той пази статуквото и е странно, че властта, която хем иска промяна и създаване на правосъдие, което да бъде харесано най-сетне от гражданите и от Брюксел, нали се интересуваме какво мисли. Странно е, че тази власт върви в унисон, които не искат такава промяна. Аз това не го разбирам. Трябва да бъде смачкан онзи, който иска промяната. Това е белегът да се разбере кой какво иска. А не говоренето.
Водещ:Говоренето обикновено подвежда. Господин Лозев, медиите в България различават ли се от медиите в Никарагуа в истинския смисъл на думата? Защото Вие имате възможност да сравните и имате един малко по-външен поглед.
Георги Лозев:Да, определено се различават. Аз смятам, че нашите медии все пак работят на много по-високо ниво. Темите, които в момента виждам, че се разискват, наистина са теми много важни за бъдещето, не само на съдебната система, но и на България като цяло.
Водещ:Има ли време обаче съдебната система да извърви пътя до реформата си, защото сме 2012 година, а както знаем маите са казали едни важни неща? Не Ви карам сега последната страница на книгата да ни кажете какво пише там.
Георги Лозев:Ами аз пак го казах, фанатиците на тема Апокалипсис използват края на един календар, за да създадат тази паника, че ще има край на света. Самите маи там, където аз бях на срещата с хора, живеещи около градовете на пирамидите, нито един момент не споменават за край на света. Говори се, да, за край на един календар, много дълъг календар от 5125 години. Но все пак след един край на един календар, идва ново начало, така че повече чувах за едно ново начало, отколкото за един край. Разбира се разказаха ми вицове, че жрецът и владетелят чертаели точки и чертички, като камъкът свърши и тогава ще свърши светът, но това е в рамките на майтапа.
Водещ:Къде са маите? Къде са отишли?
Георги Лозев:Да, маите изчезват в 10 век. Има много различни хипотези. Някои по-абстрактни, че са се прехвърлили на друго ниво. Други по-реални, че заради наводнение или суша са напуснали градовете. Не са могли да се снабдяват с храна достатъчно, защото градовете са били до 100-200 хиляди жители в онези времена. Не знам дали селското стопанство е било достатъчно развито.
Водещ:И дали е имало разделение на властите. И къде са, де? Ще се връщат ли?
Георги Лозев:Ами има жреци техни в племената. Специално знам за района /…/ Гватемала, където един антрополог живял с тях и дори е признат за техен жрец. Той написа една книга. „Книгата на съдбата”. Много интересна. Не знам дали е преведената на български. Но ако някой се интересува повече от моите, го препоръчвам.
Водещ:Ами, остана време само, колкото да кажете от колко е премиерата днес и къде на книгата Ви.
Георги Лозев: Ами днес премиерата е от шест и половина в Пловдив, в мола, в книжарница на Сиела, така че и аз трябва да потеглям след малко натам.
Водещ:Но ни успокоявате – няма да дойде краят на света?Само календарът ще свърши.
Георги Лозев:Да, да, определено.
Водещ:Ще дойде ли краят, Петя? Песимизъм или оптимизъм? Ще дойде ли краят на доверието на използването на политически цели на съдебната система?
Светослав Терзиев:
Петя Владимирова:Аз съм… Хайде… Много искам да съм оптимист. Все пак, щом като има хора, които не се дават така лесно в опита си да противодействат, значи не всичко е загубено.
Водещ:Господин Панев, помагат ли журналистите на съдебната система като опитват да изчоплят някакви важни неща? Не защото някой им плаща, а просто защото така е редно?
Христо Панев: Ами определено вниманието, което е насочено в момента, е много полезно. Много е полезно, включително за обществото, за да види какво реално се случва в съдебната система. Но дали това ще помогне и дали има светлина в тунела – по-скоро не.
Водещ:Дано тази прогноза да не е мрачна. Хубав съботен следобед Ви желаем – Диана Люцканова, Поли Петрова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева.