в. Труд | Соня СПАСОВА | 2009-12-13

Синът ми обича България, но езикът му е труден

- Госпожо Василева, бяхте в България, за да правите филм за “прехода". Какво успяхте да свършите?

- Заснехме над 8 часа лента. Ние изгледахме, описахме и преведохме повечето материали още докато бяхме в София. Продължителността на филма е половин час. Той е част от документалната поредица на CNN “Есента на промяната" за падането на комунизма в Централна и Източна Европа преди 20 години. (Филмът се излъчи вчера по CNN – б. р.)

- А какви промени вие лично видяхте в София, след като вече не живеете тук 17 години?

- Въпреки че не живея в България, аз се прибирам всяка година и винаги виждам промени.
Тази година забелязах новото метро с красивите станции. Само дето нямах време да се повозя. Аз много обичам градския транспорт и това ми липсва в Атланта. Там човек без кола трудно може да се придвижва. Затова, когато се прибера в отпуск в България, използвам често градския транспорт. Така се избягват задръстванията по улиците. Но най-ценното за мен е възможността да наблюдавам хората, да слушам разговорите им, да научавам какво ги вълнува. Тези впечатления са много важни за мен като журналист.

- Като водещ в CNN кое беше последното ви интервю с известни личности? А в коя гореща точка на света успяхте да отидете през 2009 г.?

- Аз работя като водеща в CNN и от студиото в Атланта мислено се пренасям във всички горещи точки, които отразявам в моите предавания. Също така пиша репортажи в редакцията, без да пътувам до мястото на събитието.
От време на време пътувам, за да снимам материали. Командировката за българския документален филм беше основната ми изява извън студиото през 2009 година. Не мога да ви опиша колко се вълнувах, че правя филм за промените в България. За мен това беше възможност да преосмисля моя личен и професионален живот. Промените отпреди 20 години предопределиха не само моята лична съдба, но и съдбата на хората от Централна и Източна Европа.
Може би най-вълнуващият момент за мен беше завръщането ми след толкова години в студио 6 на БНТ. Там беше първата ми емисия като водещ на живо. Спомням си колко се страхувах от живия ефир и едва се сдържах да не избягам от студиото.
А сега се върнах там, за да интервюирам Нери Терзиева за документалния филм по CNN. Студиото се е променило много, откакто ние с нея работихме. Има модерна техника, аутокю…
Освен Нери интервюирах и първия български свободно избран президент Желю Желев, Атанас Семерджиев, Цецка Цачева, Евгений Михайлов, Емил Кошлуков, Соломон Паси, Александър Лилов и други участници в събитията около 10 ноември.

- Какво се случва със световна новинарска телевизия, каквато е CNN, в ситуацията на световна криза? У нас например много медии изпитват затруднения…

- Аз не работя в бизнес отдела на CNN, но определено мога да кажа, че е интересно и вълнуващо да се работи за телевизионен канал, който през последните 18 месеца инвестира постоянно в своята програмна схема и в мрежата си за събиране на новини. Ако включите CNN вечер, ще можете да гледате предаванията от новата ни програмна схема – надявам се да ви харесат.

- Съществува ли изискване за визия и дрескод на работещите в СNN? Какво ще стане, ако решите да се изрусите например?

- Човек трябва да изглежда професионално, да проявява уважение към зрителите и професията, а също е хубаво да се облича с вкус. Що се отнася до цвета на косата, харесвам естествения си цвят (смее се).

- Имате ли ритуал, който спазвате преди ефир – да излезете с левия крак, да държите нещо за късмет…

- Нямам специален ритуал, но когато светне червената лампичка на живия ефир, все още, дори и след толкова години, изпитвам вълнение и огромно удоволствие, че започва моето общуване със зрителите.

- Разкажете все пак как започва вашият ден – с кафе, с вестник, с интернет?

- Ставам към 7,30 ч сутринта. Денят ми започва с разходка или фитнес, после кафе и закуска. Докато закусвам, отговарям на имейли. Чета към два часа световната преса, събирам факти и идеи за новините.
Живея в едно от предградията на Атланта, но нямам проблем със задръстванията, защото в момента работя вечерна смяна.

- А доколко успяхте да се приспособите към американския начин на живот? Кога за последно някой “позна", че сте чужденка в САЩ?

- Не е трудно човек да си намери мястото в Америка, която е страна на имигрантите. Освен американци и българи имам приятели от цял свят. Интересно се живее по този начин, защото имаш възможност да опознаеш различни култури и начин на живот.
Все пак аз работя с колеги от най-различни националности. Не се чувствам чужденец сред тях. Например в един ден е нормално да работя с главен редактор от Филипините, продуцент от САЩ, редактор от Канада, гримьорка от Сомалия, асистент от Гана и да сменя водещ от Австралия.

- Чела съм, че събирате приятели в българския ресторант “Родопи" в Атланта. Какъв е специалитетът там? А знаят ли американците какво всъщност са Родопите?

- За съжаление ресторантът беше продаден – не успя да оцелее в тези трудни времена на световната криза. За този факт съжаляваме не само хората от българската общност, но всички американски приятели, които с удоволствие идваха с нас. Сега остава на нас, българите, да готвим български гозби, за да не ни липсва ресторантът.

- Синът ви Александър говори ли български?

- Синът ми завърши университет, но мисли да продължи да учи и да вземе магистърска степен. Също започна и работа.
Е, да, разбира български добре, по-слаб му е говоримият език. Много обича България, специално българските планини…

- Кога за последно рисувахте? Продавате ли свои картини?

- Откакто се записах да уча задочно политология преди 3 години, не ми остава време да рисувам. Надявам се да завърша след няколко месеца. Нямам търпение да се върна отново към рисуването. Не съм кой знае колко добър художник, но ми доставя огромно удоволствие. Рисуването ми е хоби, така че не продавам картините си.

- Представяте ли си живота след 20 години? В САЩ или в България? Или…

- Не съм мислила преди 20 години, че ще работя в CNN и ще живея в Америка, така че ми е трудно да си представя живота след още 20 години. Така е по-интересно, гледам на живота като на приключение. Има една поговорка на английски, която звучи така – животът е това, което ни се случва, докато ние кроим планове…

Снимка: Вестник "Труд"

Стр. 13

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2009-12-10 

“Една душа с две тела” – така Дони определя Иван и Андрей, така ги възприемат и зрителите вече десет години. От понеделник двамата стартират по Нова телевизия проекта на живота си – свое вечерно шоу. За него те са се подготвяли отдавна, но явно сега е дошъл моментът. Разпитахме Андрей за страха и предизвикателсвата от една такава решителна стъпка.

Андрей, как един тв журналист разбира, че е дошъл моментът за такова предаване?

За такова шоу се изисква огромен опит, който ние въпреки че сме само на 30 години вече имаме, защото вече 10 години сме на ефир. Иначе ние имахме желание още на втората година, но не ни даваха. Сега вече са склонни да ни повярват, да ни гласуват това доверие и Нова го направиха. В интерес на истината и bTV имаха намерение да ни пуснат във вечерните часове, но в 23.30, след “Шоуто на Слави”, а сега ще сме в централно време.

Но пък хвърляте ръкавицата към Слави – има ли предизвикателство или може би лека доза страх?

Не, от това не ни е страх. Страх ни е от това дали ние ще си свършим добре работата. Когато сме правили временните проекти като “Мюзик айдъл” срещу “Биг Брадър” или “Мюзик айдъл” срещу “Пей с мен” там сме тръгвали като на война, като на бой, но сега наистина не сме с тази нагласа. Изобщо не мислим за “Шоуто на Слави”. Все пак ние се разминаваме с половин час и неговата комедийна част се пада върху нашия гост и зрителите ще имат избор. Това, за което сме мислили е, че при Слави има добри актьори и ние ги харесваме, но ще се въздържим да правим същото. И при нас ще има актьори, но ще са ангажирани с друго.

Искате да сте по-сериозни, по улегнали, но няма ли да изгубите от това- публиката ви харесва защото сте лежерни…

Не, ние пак ще бъдем комедийни, но не крайни – ще се пазим от такива неща.
Ще бъдете обаче водещи с позиция, а такива у нас много не се харесват…
Ако сочиш с пръст и даваш тон да, но ако просто изразяваш мнение е по-различно. Ние мисля, че правим точно това. Винаги сме изразявали позиция в предаванията си, макар и по-рядко.

Първият ви гост ще е Николай Бареков – въпросът, който мечтаете да му зададете?

….Хващате ме неподготвен….в понеделник ще го чуете… Във всеки случай няма да е защо е напуснал bTV- това няма да е интересно. По-важното е какво ще прави оттук нататък, какво ще се случи с него. Ние го уважаваме много, защото сме една от причините той да се появи в bTV. Той работеше в телевизия “Европа” и ние няколко пъти го канехме в “Сблъсък” за участник. Те го харесаха и го поканиха да води сутрешния блок.

Т.е. той сега ви връща жеста?

Не знам. (смее се) Едва ли си спомня този момент, но аз помня, защото тогава говорихме с ръководството на bTV за него и мисля, че едно 30-40 % заслугата е и наша. Но аз ще му го разкажа в ефир, в понеделник… (смее се)

Известните хора у нас са малко – как ще се разбирате със Слави за гостите, май там ще са основните конфликти?

Да, това е голям проблем, настина. Но ако се поставят ясни условия и се спазват няма да имаме конфликти. Тези, които сме уговорили за първата седмица са ни обещали твърдо, пък след това ще му мислим.

След този проект накъде, какъв ще е пътят за вас двамата след като вече сте водили всякакът тип предавания?

Надявам се този проект да не се изчерпи бързо, а да се развива във времето. Но когато то свърши ще се оттеглим от телевизията – това със сигурност е последното авторско предаване, което ще водим с Иван.

Снимка: Вестник "Класа"

Оригинална публикация

Още по темата: Иван и Андрей се разделят с хашлашкия си имидж

www.vsekiden.com | Яна Донева | 2009-12-10 | 15:28:27

Шоуто им е обречено на успех, твърдят от Нова

“Чувстваме се като футболисти, на които са им позволявали няколко години само да обикалят стадиона, а сега ще им дадат и топка”- така с чувство за хумор и видимо притеснени започна пресконференцията на Иван и Андрей, по повод новото им вечерно шоу, което стартира от 14 декември по Нова телевизия. Двамата водещи побързаха да уточнят, че тук зрителите ще видят едни колкото познати, толкова и различни тв водещи, защото са решили да станат сериозни. “Е, не чак толкова “, засмя се Андрей и обеща да запазят комедийното си амплоа, с което станаха известни, но без да изпадат в крайности и да звучат хашлашки.
“Няма вечерно шоу в света, което да се води от двама души”, похвалиха се те, но пък признаха, че не искат да откриват топлата вода. Бенд, балет и един основен гост ще е схемата, по която шоуто ще се развива. За интервютата и подборът на гостите ще се грижи Антон Стефанов, който след 18 години работа в “Труд” напуснал вестника, заради офертата на Иван и Андрей. Дони също е в екипа като музикален продуцент. Певецът ще е зад кадър, с изключение на петъците, в които ще представя по едно познато българско парче, в нов аранжимент. Балет ще се вихри по сцената, но не от познатия ни тип “полуголи момичета”, а професионални танцьори, станали популярни от VIP Dance и Dancing Stars 1. “Новото ще е, че ще има и мъже и това е съвсем нормално”, съобщи Дони.
Първият гост в понеделник е Николай Бареков. Освен него в студиото ще дойдат и Simple Minds, и макар че с бившия кадър на bTV са приятели, Иван и Андрей не крият притеснението си от първия ефир. Двамата обаче се надяват, че зрителите ще им дадат толеранс от няколко седмици, докато влязат в час и шоуто наистина тръгне, но пък програмният директор на Нова Олга Лозанова ги успокои с думите: “Проектът е обречен на успех!”

Оригинална публикация

Още по темата: ТВ водещият Андрей: Вечерното ни шоу е последното предаване, което водим с Иван

 в. 24 часа | Валери НАЙДЕНОВ | 2009-12-10

От данните по досието ми ясно личи, че никога не съм имал нищо общо с политическата полиция на 6-о и не съм давал каквито и да било сведения за който и да било сънародник. Ясно е записано, че съм вербуван формално от контраразузнаването през септември 1983 г. Това бе задължителен ритуал за всички чуждестранни кореспонденти. Още същия месец заминах кореспондент на БТА в Москва и останах там до септември 1989 г. В Москва явно не бих могъл да развивам такава дейност. Не знам кога са ме снели от отчет – вероятно преди да се върна или скоро след това.
През цялото продължение на прехода бях "разконспириран" по всички възможни медии, и то не десетки, а стотици пъти. През 1996 г. тази чест ми бе оказана от кабинета на Виденов. Никога нищо не съм отричал, винаги съм признавал, дори в един момент започнах сам да пиша по вестниците много повече от това, с което комисията по досиетата разполага. Сега всеки може да се убеди, че нищо не съм скрил.
Не заради себе си, а заради в. "24 часа" искам да уверя уважаемия читател, че никога в работата ми като журналист не съм правил нищо по указание на тайните служби. Не съм преместил и една редакционна химикалка по тяхна молба. Нито преди 10 ноември, нито след това. И най-вече, в годините, в които създадох и ръководих "24 часа" – никога не съм допускал политиката на този вестник да се влияе от службите.
Точно заради това бях уволнен през 1996 г. Публично известно е, че през есента на 1995 г. най-интимният съветник на Виденов, също човек от службите, се опита да ме шантажира с моето досие. Причината бе, че "24 часа" бе публикувал няколко критични за кабинета статии. Казах на този съветник, че не се страхувам от истината. Вместо да омекне, след тази случка "24 часа" засили лечебните си процедури за оня болен кабинет. Точно тази критика на "24 часа" към властта бе причината за уволнението ми през април 1996 г., както и за отнемането на моя дял от фирмата "168 часа". На събранието на съдружниците по повод моето прогонване управителят на фирмата дълго и убедително се мотивира именно с политическата линия на вестника, която го вкарвала във война с правителството. И то си беше така.
Така че аз съм доказал своята лоялност към журналистическата професия. Можех да отстъпя, да остана главен редактор, да забогатея от продажбата на "168 часа", а и досието ми много пъти можеше да изчезне. Но реших да не унижавам "24 часа" и платих цената – загубих вестника, който създадох, както и сериозна частна собственост – 1/6 от най-голямата вестникарска фирма по онова време.
Заедно с мен вестника напуснаха и група талантливи и честни млади журналисти, сред които и днешната главна редакторка. Те също се отказаха от много високи заплати, от лични автомобили и други екстри. Защо? Защото не желаеха да обслужват онази престъпна политика. Продължихме заедно във в. "Континент" до деня, в който ВАЦ не ни покани да се завърнем в "24 часа". Затова читателят на "24 часа" трябва да знае, че днес този вестник се управлява от хора, които са доказали, че имат характер.
Не съм сърдит за нищо на бившите си съдружници от "168 часа", защото бяха притиснати и нямаха друг избор. Никой не е длъжен да се прави на герой. Като ме уволни и изгони, г-н Блъсков вероятно ми е спасил живота. От банкера Венцислав Йосифов знам, че убийството ми е било обсъждано лично от г-н Виденов в тесен кабинетен кръг.
Благодаря и на кабинета на Виденов, който ми отвори очите. Правителството на Ф. Димитров ме бе набедило за враг, но не ми е вадило досието, нито ме е шантажирало. Затова ги смятам за почтени хора, макар и леко объркани. Правителството на Беров – също. Както впрочем и правителството на Костов по-късно. Това го стори имено БСП, която дължи много на мен за оцеляването си. И вместо да ми благодари, тя ме шантажира с досие, компрометира ме, уволни ме, обра ме, за малко да ме убие. Но какво ли се учудвам, дори патриархът Стефан Продев, на когото лидерите на БСП трябваше да целуват ръката, бе подгонен от онези юнаци. Да не говорим какво стана с Луканов. Тогава разбрах, че партията, с която съм свързан родово, е изпаднала в плен на подлостта.
Днешното отваряне на досиетата според мен също обслужва подлостта в обществото. Първо, защото поставя доносниците и разузнавачите под един знаменател. Второ, защото добре е известно, че най-важните досиета на политическата полиция са унищожени или укрити. Трето, защото и сега някои фигури на високи постове бяха запазени, в резултат на което ще бъдат три пъти по-зависими от нечестните игри. Очевидно е, че периодичното отваряне на досиетата засилва контрола над хората, чиито досиета не са отворени. А точно те заемат най-важните позиции.
Не знам точно какви са ги вършили тайните служби по онова време, но с какво днешните са по-добри? Те създават медии, за да позорят публични личности, вкарват цели партии в парламента, шантажират, въртят канали с дрога, бият, убиват, живеят в симбиотично единство с бандитите и дори от време на време клатят властта. Доносът в момента е публичен, вестникарски жанр. Официално бе съобщено и после бе потулено, че контраразузнаването се ръководи от агенти на чужди служби. Едно време за предателство разстрелваха. Бих попитал тези колеги, които се оливат възторжено от възможността да издават присъди над много по-достойни от самите тях хора – а защо никой не се интересува кои са агентите в медиите днес? Да не би вие самите? Вашата тежка морална отговорност е тук и сега, а не в пепелта на миналото.

Снимка: Вестник "Стандарт"

Стр. 16

в. Дневник | Христо ХРИСТОВ | 2009-12-10 

Сътрудници на тоталитарните служби са били 36-има от 328 проверени

Комисията по досиетата обяви вчера 36 сътрудници на бившата Държавна сигурност в печатните медии. Проверени са 328 собственици и журналисти от 20 вестници.
Сред тях са Тошо Тошев, собственик в "Медиа холдинг" АД и главен редактор на в. "Труд", първият главен редактор на в. "24 часа" Валери Найденов. Тошев беше огласен още преди години от Румен Петков, а в доклада на комисията се посочва, че Найденов е работил под псевдонима Сашо за Второ главно управление (контраразузнаването) на ДС от 1983 г. Те не бяха открити за коментар. Социологът Юрий Асланов, член на Националния съвет на БСП, се оказа Виктор от Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА от 1985 г. Той е обявен като сътрудник в качеството му на политически коментатор и във вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф". "Нито се срамувам, нито се гордея, не съм доносник, не съм клепал", коментира пред "Дневник" Асланов. "Бил съм офицер в разузнаването, познавам и Карло Георгиев (служителят, който го е вербувал и ръководил -бел. ред.), приятел ми е, но не знаех, че работя за Държавна сигурност", допълни Асланов.Алексения Димитрова от в. "24 часа" и бившият й колега Огнян Стефанов са сред огласените. Димитрова е била агент Владимир на
Шесто управление от 1988 г. Тя е носител на приза "Черноризец Храбър". Огнян Стефанов, който беше политически коментатор, а в после главен редактор на "Фрог нюз", е бил съдържател на явочна квартира под псевдонима Академика на ВГУ от 1980 г. Стефанов беше жестоко пребит през 2008 г., след като ДАНС установи, че той е един от хората, които стоят зад сайта "Опасните". Агенти на ДС са били историците акад. Георги Марков и проф. Георги Бакалов. Те са осветени в качеството им на членове на редакционния съвет на в. "Поглед". Акад. Марков е бил секретен сътрудник Роман на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС от 1981 г., а проф. Бакалов – агент Борис на Шесто управление от 1989 г., като за него е запазено само картонче. "Ще се запозная с това, което е огласено, и след това ще коментирам", заяви Георги Марков пред "Дневник", а проф. Бакалов не бе открит за коментар. Неотдавна той стана председател на Държавна агенция "Архиви". Сред екипите на в. "Класа", "Земя", "Седмичен Труд", "Монитор", "Сега", "168 часа" и "Банкер" също има агенти.
Проверката не е открила сътрудници на ДС в "Капитал", "Дневник", "Експрес", "Стършел", "Позвънете" и списание "Тема". Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов съобщи пред "Дневник", че "Стандарт" е забавил нужната информация и проверката за вестника ще е готова след Нова година.

Стр. 4

 в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 2009-12-09

"Аз нямам амбицията да разказвам техния живот, нито да го коментирам, – казва Жоро. – Избрах героите в тази поредица по своя преценка. Получи се микс от култури, цивилизации, начин на живот, обединени от това, че те вършат работата си и живеят без претенцията да правят нещо изключително, а всъщност променят обществото и дават някакъв пример на съвременника.
На "отворена врата" оприличава авторът филмите си и тези, които минахме през нея, се докоснахме до уникални личности и съдби. Като разказа за индийските жени, приели предизвикателствата на еманципацията в едно общество, където са възможни бракове между 6-годишни момиченца с 50-годишни мъже, а по някои села още се практикува ритуал, при който вдовици биват живи изгаряни. Или като филма "Монолози за война" за историите на три жени, избрали пред инстинкта за самосъхранение инстинкта на истината: афганистантската депутатка Малалай Джоя, принудена да живее в нелегалност, убитите Анна Политковская и правозащитничката Наталия Естемирова.
Жоро не настоява да харесаме неговите герои, въпреки заявените си пристрастия. Стига му, че ни е показал лицата им, неприкрити от защитната маска на медийната им визия. После ни оставя сами да избираме кое от двете ни допада повече. Разбрахме го и в последния
излъчен епизод, когато бяхме в компанията на Бени Андершон – един от легендарната шведска група АББА. Някои от нас ще запомнят, че официалният личен доход на композитора възлиза на над 600 млн евро, а други -факта, че си кара колело в града, забавлява се с приятелите си, свирейки на акордеон в кварталната кръчма.
Предстои излъчването на последните два епизода – "Отвъд Боливуд" за музиката на Индия, и "Парчета живот" – филм за актрисата Цветана Манева. Екипът вече има предложение за снимането на нови 10 епизода и разговорите с bTV за продължението на поредицата вече са започнали.

Стр. 9

Снимка: e-vestnik

 сп. Max | Мариян СТАНКОВ – Мон Дьо | 2009-12-03 

АКО НЯКОЙ ТАЗИ ГОДИНА Е ОТКРИЛ ИЗВОРА НА ЩАСТИЕТО, ТОВА СЪС СИГУРНОСТ Е ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА. НА 44, БИВШИЯТ ДЕПУТАТ И ТВ ВОДЕЩА ЗАПОЧВА НА ЧИСТО. С НОВ МЪЖ, РАЗБИРА СЕ. ПО-МЛАД ИЗВЕСТЕН И ШАМПИОН ПО БОЙНИ ИЗКУСТВА…

Тя е от жените, за които имате чувството, че никога няма да се променят. Поне физически На пръв поглед тази смугла красавица със секси тяло и екзотично лице не изглежда прескочила 40-те Ако идеята й е била да победи годините, природата и няколко известни хубавици тя го е постигнала Поне така я видяхме за последно – на червения килим. Датата е 10 октомври 2009г., а до нея стои Станислав Недков – Стъки европейският ни шампион по жиу-жицу. Двамата се държат за ръце. фотографите са толкова шокирани от сензационната гледка, че буквално забравят да снимат В този момент дори без дума Юлияна потвърждава официално слуховете за раздялата със съпруга си Горан На другата сутрин историята е върху първите страници на таблоидите А те не й спестяват нищо, когато разбират, че Станислав е с 16 години по-млад от нея Пред МАХ бившият депутат се държи със самочувствието на жена, за която връзката с млад мъж не е престъпление Изглежда, че за 6 месеца добре е преценила момчето до себе си: „Това, което знам със сигурност, е, че Станислав никога няма да ме предаде." Категоричен отговор на човек който Знае как да пази репутацията си През годините жълтите вестници вкараха името й влеглата на много и известни мъже – Николай Гигов, Емил Кошлуков, Соломон Паси но всичко остана само в сферата на недомлъвките За разлика от „опасната" й връзка със Станислав МАХ убеди горещата двойка на сезона да се впусне в нещо, което не е правила досега да позира за фотосесия. За първи път Заедно.

Вие сте привлекателна жена. Как красотата повлия на живота ви?

Тя винаги има отношение към това, което се случва в живота на една жена. В определени случаи помага, в други не е предимство. При мен специално външният вид беше проблем само когато бях в парламента. Защото през 2001-ва към жените се подхождаше малко по-несериозно. Докато в телевизията това е било винаги голямо предимство. Вече сте на 44, боите ли се от старостта?
Не познавам истерията, свързана с годините. Опитвам се по-философски да гледам на възрастта. Неизбежно е, но вижте как красиво остаря София Лорен.

А сега, Юлияна, отговорете ми директно на един класически въпрос:
Вярно ли е, че младият любовник се отразява добре на външния вид?

Надявам се да е така.

Ако съдя по това, което виждам пред себе си, наистина ефектът е благотворен?

Това не е било самоцел. Точно обратното – винаги съм била от жените, които не са одобрявали разлика в годините, в която жената е по-голяма. От психологическа гледна точка това ми се отрази много добре. Тази година може би беше най-тежката в целия ми живот.

Защо?

Случиха се доста неприятни неща -проблеми със здравето на близки хора, финансови загуби, кражби, неуспех на изборите.. Малко ли е?

А какво мислите за опасните връзки?

Че възрастта не е проблем в отношенията. По-скоро намирането на правилния човек може да се окаже препъникамък в една връзка. Опасна става връзката, когато има компромиси. Понякога хората си казват: „Този човек е добър, въпреки че не аресва толкова, но ще си живея спокойно с него."

Как се запознахте със Станислав?

Инициативата определено беше негова На моя рожден ден получих букет от червени рози и послание, което остава тайна между нас двамата. Много интересно. Впечатли ме с това, което беше написал. Станислав като спортист иска много бързо да вижда резултатите. До този момент не бях срещала такъв човек-толкова амбициран и последователен в действията си. Оказа се, че не е само в спорта, а и в живота…

Да, вие сте били цел?

Да кажем, че съм жената, която той харесвал от екрана

Според таблоидите обаче версията е друга – запознал ви е бившият ви съпруг?

Това не е вярно. Те все още не се познават

С какво ви спечели Станислав?

Той е изненадващ Винаги съм нащрек какво да очаквам от него, като приятни изненади, слава Богу. Станислав предприе няколко стратегически хода, които буквално ме извадиха от равновесие във важни моменти. Посочете ми пример? Човек винаги когато губи след избори, за дълго запазва в себе си едно неприятно усещане от липсата на победа. Той намери начин да ме мобилизира и да ми покаже, че в живота има други цели.

За какво си говорите с него?

За неговата работа например, говорим си за благотворителност Той е много отворен към тази идея и според него, когато човек успява трябва да сподели част от успеха си с другите Говорим си дори за политика Оказва се, че той следи новините и чете политически анализи повече от мен В един момент си казах "Един политик не е ли достатъчен за една къща?"

Искате да кажете, че има интереси към политиката?

Той самият не признава но виждам, че има възможности в тази насока. Важно е един политик да бъде приет добре от хората, а когато сме във Велико Търново, гледам как съгражданите му се отнасят с уважение към него.

Не се ли притеснявате, че всички говорят: „Какво прави принцеса с лошо момче?"

Оказа се, че той е лош само на ринга и цялата тази енергия и агресивност от състезанията липсват в реалния живот.

Дисциплиниран ли е?

Малък ужас е да си до него, когато наближава състезание. Всичко е изчислено до последната секунда. Час на лягане, двуразови, понякога триразови тренировки. Заведенията са забранена дума. В началото подходих доста предубедено към този спорт – мислех, че по-силният физически побеждава, а се оказа, че всичко е въпрос на тактика и голяма дисциплина.

Разликата в годините притеснява ли ви?

Вече не.

Кажете кои са най-хубавите страни на това една жена да има млад мъж до себе си?

Може би това, че някак си виждаш бъдещето по нов и различен начин. Това ме мобилизира страшно много. Дори не си помислям да кажа уморена съм, защото веднага ще призная, че по някакъв начин остарявам. Но дори и за това вече не се притеснявам. Той добър ли е в леглото? Чувствам се добре с него навсякъде. Ако трябва да го сравнявате с всички мъже, които сте имали, той на кое място ще попадне? Не бих правила подобни класации. Кое е най-силното му качество? Знам, че никога няма да ме предаде. По-скоро вярвам на него, отколкото на себе си.

Кога нещата във вашия брак се объркаха?

С бившия ми съпруг съм живяла 20 години, но в един момент нещо се изгуби. Мислила съм, че е нормално и че с компромис мога да изкарам остатъка от живота си по този начин. Примирявайки се. Това обаче бе така, докато не срещнах Станислав.

Бяхте ли щастлива в този брак?

Имали сме много щастливи моменти. Не мога да го отрека.

Как бяха намесени родителите на бившия ви съпруг Горан в историята с развода?

Таблоидите се чудят откъде да изкарат нещо по-пикантно. Те са изключително добри хора и ако ми е било много тежко, когато съм вземала решението да се разделя с Горан, е било заради тях Това са много достойни хора

Кога решихте да кажете на съпруга си за връзката си със Станислав?

Много скоро след началото. Той разбра лично от мен, а не от други хора. Сега се говори, че вече сте готова да минете под венчилото още веднъж. Каква е истината? Това е сериозна стъпка, която внимателно трябва да се обмисли. Не бих направила всички тези големи промени, ако нямахме намерения за общо бъдеще.

Колко важни са парите за вас?

Елементарно е човек да каже, че не обръща внимание на парите. За мен са важни в такава степен да ми осигурят достойнство, тяхната липса да не ме принуждава да правя компромиси И за това днес имам собствен бизнес

А колко сте богата?

Не съм богата, но не се и оплаквам. Представител съм на три италиански фирми в България.

За какво харчите най-често?

За дрехи

Идвате от провинцията, за да превземете големия град. Колко наивна бяхте в този момент?

Много. Студентският живот беше примамлив и тогава най-престижните професии бяха лекар или инженер. Aз избрах второто. Беше ми трудно.Как се превзема София от „Студентски град"?

Какво беше детството ви? Бяхте ли лишавана от нещо?

Бях лишавана от всичко, може да се каже. Моите родители нямаха възможност. Майка ми постоянно боледуваше. Баща ми беше милиционер. Била съм на седмична детска градина и ме вземаха само в неделя. Това може би ме е мотивирало по-късно да постигна всичко до тук

Когато Мерилин Монро печели първата си голяма роля в киното, казва: „Вече ще спя, с когото си поискам." И при вас ли беше така?

Винаги съм работила много, за да постигна успехите си, и съм разчитала единствено на себе си.

Питам ви, защото през всичките тези години ви приписваха доста връзки. Последно свързваха името ви с това на Николай Гигов. Каква е истината за отношенията ви?

Близка съм с дъщеря му. Познавам се не само с Николай, но и със съпругата му. И до тук

А Соломон Паси и Емил Кошлуков?

Това е още по-смешно. С Кошлуков само не мога да кажа, че се познаваме от деца.

Кой е най-унизителният момент във вашия живот?

Няма такъв.

А най-голямата лъжа, която сте чели или чули за себе си?

Като изключим темата с всички любовници, че пребивам родителите на бившия си съпруг. Никога не съм дори обидила никого в живота си, а да не говорим за физическа агресия.

ОТ ДРУГАТА СТРАНА

След като разпита Юлияна, МАХ притисна до въжетата на ринга и жиу-жицу шампиона Станислав Недков-Стъки.

В България какво ви направи по-известен – кариерата или връзката ви с Юлияна?

Никога не съм търсил популярност, дори напротив. Не обичам да се натрапвам на хората с моето появяване тук и там, защото едва ли аз съм най-интересният човек в държавата. Винаги съм отказвал интервюта. За съжаление, откакто сме заедно с Юлияна, това става все по-трудно.

Какво беше първото ви впечатление от нея?

Юлияна е една доста интелигентна и лъчезарна дама с много красива
усмивка.

Романтичен ли сте и какви подаръци й правите?

Най-големият подарък, който сме си направили, е, че сме си дали сърцето един на друг и сме готови да споделим живота си до край. Днес хората се страхуват да обичат и да се отдадат изцяло на любимия. При нас чувствата са много истински и силни.

Колко време ви отне да я въведете в света на бойните изкуства?

В едно семейство е нормално да се уважава професията на другия и съм благодарен на Юлияна, че се постара максимално бързо да осъзнае какво точно е нужно на един професионален спортист. Тя върши всичко с много любов и посвещавам победата си над световния шампион Кевин Ранделман на нея.

Учили ли сте я на някакви удари?

Ще посъветвам хората да се държат любезно, защото тя толкова добре възприема техниките, които й показвам, че понякога чак мен ме хваща страх.

Как се отнасят вашите приятели към връзката ви?

Истинските ми приятели се радват на моето щастие. Мнението на останалите не ме интересува.

Запознахте ли я вече с родителите си?

Поне веднъж седмично сме на семейна вечеря при тях Има един-единствен много сериозен проблем. Майка ми е отлична готвачка и винаги, като отидем, преяждаме.

стр. 33, 34 – 35, 36 – 37, 38 – 39, 40 – 41, 42

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2009-11-28

Маргарита Михнева е една от най-известните разследващи тв журналистки у нас. Тя започва работа в Българската телевизия, когато е едва на 23 г. – през 1975 г. Явява се на конкурс, за да не отиде на работа като юрист в Търговище, където била разпределена. От 1992 г. до 1999 г. прави рубриката си “Конфликти". Уволняват я от БНТ и тя отива в Би Ти Ви заедно с рубриката си. След около година я свалят от екрана. Тогава тръгва друго нейно предаване – “Пуканки", но по Нова тв. След време то също спира и тя започва да води предаване по “Канал 3", поканена от шефа на кабеларката Сашо Диков.

- Г-жо Михнева, изследване на МБМД за 50-годишнината на БНТ ви постави на 3-о място по популярност сред българските журналисти. Поласкана ли сте?

- Разбира се, че се радвам. Но знаеш ли, по Тодор-Живково време не се задаваха въпроси женен ли си, колко пари получаваш, болен ли си, имаш ли деца. Сега това са най-важните въпроси, които трябва да зададеш, за да поддържаш една личностна биография. Аз гледам за мен какво се пише. Никой не засяга струните на душата ми и се занимава с повърхностни неща, които за съжаление се четат от хората. В моята биография има и чалга сигурно, но има и класическа музика. Просто трябва по-дълбок прочит да се прави на биографията на един човек.

- Преди дни разказахте по Нова тв за кръг от мимове, които първи си вземат ДДС. За тях няма дела, откъде тогава е информацията ви?

- Стигнах до факта, че Георги Крумов е приятел с бившия мъж на Мургина, и по тази логика той е един от малкото бизнесмени, които първи си връщат ДДС-то. Казвам този факт, след като имам пълната информация от НАП. Събирам данните и като пиша писма до съответните министерски ведомства. Пиша до военния министър Николай Младенов и той ми отговаря, че Георги Крумов е спечелил без търг с неговата фирма да окабели цялата държава за 130 млн. лв. Отивам на място и виждам, че се поставя от най-скапания кабел, а не този, за който пише в договора. При тези жокери как да не съобщя информацията. Журналистът не е следовател, нито прокурор. С фактите аз бия камбаната за това, което би могло да се случи. После искали да ме съдят.
Аз имам 25 дела в годините на демокрацията и знам много добре какво да говоря и как да се защитавам. Сега имам дело от Гриша Ганчев, другото ми е от Мирослав Севлиевски. Гриша Ганчев ме съди за това, че той не е дал 250 000 евро на Кеворк Кеворкян да си продължи договора в Националната телевизия с предаването “Всяка неделя", тъй като чул от мен клеветнически твърдения. За това дело имам запор на къщата си на “Оборище".

- Откога е запорирана къщата ви?

- От 6 години, за да удовлетворят 250 000 евро на Гриша Ганчев. Аз спечелих делото на първа инстанция. Апартаментът ми на площад "Народно събрание" пък беше запориран от Райчеви за 8 години, след което също спечелих делото.
Моята задача през годините е била разследващата журналистика. Сега се лаская от мисълта, че съм въвела този жанр в телевизията. Нито си придавам заслуги, нито се хваля, нито страдам. Само ще ти кажа, че разследващата журналистика и ме създаде, и ме направи популярна, и ме уби във физическия смисъл на думата, разболя ме.

- Защо?

- Защото съм преживявала репортажите си и съм умирала с всеки от героите си. Журналистика, в която не даваш нищо от себе си, минава и заминава. Телевизионната журналистика е много по-сложна от вестникарската, защото там има и образ, който те опровергава. Аз мога да пиша и говоря каквото искам, но образът, който показвам, кара хората да правят други изводи. Много е сложно да направиш убедителен журналистически материал по телевизията. Не случайно в цял свят това се приема за перлата на журналистиката.
А и не случайно в цял свят големите разследващи журналисти са хора, подкрепяни от държавата и от самата власт.
Има нужда от неудобни журналисти, за да пуши парата, а не хората да вдигат митинги и стачки. Тодор Живков много добре разбираше тази работа. Той създаваше критичните предавания в телевизията. Аз съм била уволнявана лично от Живков два пъти и лично от него възстановявана два пъти. Той знаеше, че има ли критична журналистика, тя обира парата на недоволството.

- Защо ви е уволнявал тогава?

- Защото ме е възстановявал после. Това беше пиар, заиграване с общественото мнение. Всички знаят кой беше Тодор Живков, но по негово време се родиха големи журналисти – Христо Цачев, гражданската трибуна на Димитър Езекиев, Георги Стойчев, който изпотяваше министри през 1975 г., Антон Вергиев, Дамян Обрешков, д-р Младен Младенов.
Йордан Радичков например, с когото съдбата определи последните 20 години от неговия живот да живеем врата до врата, е сътрудничил във в. "Народна младеж", след това е писал очерци и в телевизията. Виж какви хора са сядали на нашите места. Няма такава среда днес при журналистите. Липсва характер, което означава смелост. А аз съм се учила от велики имена. Дори съм свирила с Милчо Левиев.

- Откъде знаете да свирите?

- Аз съм завършила право, но и музикално училище. Пея. А какви партита сме си правили с Джеки Стоев, Джони, Чарли и с Ицко Финци. Имам пиано, имам цигулка. Но трудно може да се каже вече, че свиря и пея. Особено след операцията. Бях 50-годишна, като ми я направиха. Няма възстановяване след такова нещо. Болестта рак винаги показва къде бъркаш.

- Защо звучите толкова философски?

- Няма философски. Разболява се този, който е сбъркал някъде в борбата с природата. Натоварвах се свръхмного, преживявах, влагах повече емоция, отколкото заслужава нормалната работа, и моята работа ме разболя, вместо да ме запази. Това означава, че не съм проявила много дълбокомислие в тоя проблем.
От друга страна, разболяването ми е наследствено. Баща ми почина от рак. Професорът, който ме лекуваше в Италия, казваше че е 100% наследствено. Няма преборил се с рака, просто има поживял по-дълго и по-кратко. Аз с рака се преборих, обаче с живота все още имам да си изглаждам сметки.
Много битки съм губила, особено в личен план. Приятели заради предателство. И повече мъже съм губила като приятели, отколкото жени. Мъжете се оказват с по-слаб характер от жените.

- Защо имате такова мнение, заради развода си ли?

- Това, че имам развод, няма никакво значение. Аз съм се развела много отдавна. Ние просто гледахме в различни посоки и всеки остана да се самонаправи в своята си посока.

- За какво се борите?

- Боря се за каузите, на които съм се посветила. Говоря за справедливостта. Аз не се боря за правосъдие. Много вещи политици ги бъркат тези неща, включително и президентът, и Бойко Борисов. Като кажат възмездие, ми става толкова тъжно. Възмездието е за първобитнообщинния строй. Там е “око за око, зъб за зъб". Ако всичко в България вървеше по пътя на възмездието, отдавна да сме утрепали и Тодор Живков, и всичките. Правосъдието е по-сложна работа. То е надстройката над базата. Там се иска обвинителен акт, доказани факти. Когато общественото мнение влезе в съда, правосъдието излиза оттам. Сложна работа е да осъдиш един човек. Бойко Борисов казва: “Ние ги хващаме, вие ги пускате". Ама не е проста работа да осъдиш един човек.
Повечето от големите процеси в България завършиха с оправдателни присъди и затова не е виновен съдът, защото бил подкупен. Проблемът на честността е проблем на общественото мнение, а проблемът на правосъдието е проблем на присъда.
В 90% от присъдите вероятно няма честност. Но ако не събереш фактите, как да го осъдиш.

- Кога ще има правосъдие у нас?

- Не може да го има. Ние сме много недоразвита страна. Аз познавам адвокати, които са доста известни, няма да казвам имена, които пишат думата ищец с 4 правописни грешки.

- Защо изпратихте дъщеря си да учи в чужбина?

- При нея стана случайно. Неда беше шампионка на България по тенис и като такава спечели конкурс в държавния университет в Мериленд. Беше на издръжка на американското правителство 4 години. Такъв труд положи това дете там. Лично Буш им е връчвал дипломите.

- Сега работи в Швейцария. Какво?

- От една година е там и вече получи швейцарски паспорт. Шеф е на спортния департамент в училището "Льо Розе". Там в момента учат 18 деца от България, все на известни родители. Таксата е 150 000 евро на година. От богата Италия с 80 млн. население има само две деца, едното е роднина на Берлускони. Училището е най-скъпото и известно в света, със 130-годишна история.

- Вие как се насочихте към журналистиката?

- Хората понякога ми искат снимки от средата на миналия век. Звучи забавно, защото съм родена през 1952 г., а детството ми е една хубава история. Родена съм в квартал Надежда в София. Името му е дадено от сестрата на царя, която се е казвала Надежда. Легенда или не, но този квартал е свързан с голяма любовна история между нея и един човек – Паликарски. До ден днешен се пази къщата им, в която са се срещнали. В Надежда навремето са се заселили работници – локомотивни машинисти, защото е близо до гарата. От този район заедно с Банишора са Стефан Продев, Митко Езекиев, Ваня Щерева, Петьо Блъсков.
Аз помня сирените на предприятието "8-ми март". То се казваше "Фортуна", беше италианско. Спомням си тропота на машините, Найда Манчева, герой на социалистическия труд.
Много симпатични неща имаше в детството ми, които изградиха структурата ми на човек. Великият трамвай 7 ни завеждаше в града за съботното къпане, на което ходехме с куфари в Централната баня, защото носехме много багаж. Много романтика имаше в детството ми и силно познаване на живота. Бяхме бедни, тогава всички бяха бедни. Беше като че ли друг свят. Мечтаехме. Това беше времето, когато имах страхотни мечти.

- Сега за какво мечтаете?

- С годините човек става по-голям реалист. Познанието те прави все по-тъжен. Така или иначе детството ми е много силно. Има някаква сантименталност, но нима тя не е по-хубава от днешната бруталност? Тогава – по времето на тоталитаризма, се раждаха големи имена в България и в журналистиката. А сега? По националната телевизия БНТ, в която съм започнала да работя през 1975 г., сега гледам филм, когато го направи Тома Томов. Жалко, но факт. Никой не може да го замести. Също школата на интервюто, което въведе Кеворк Кеворкян. Аз имам съдебни конфликти с него и това всички го знаете. Но той направи следа в тв журналистиката с неговите интервюта в 80-те години. Ние всички сме се учили от Кеворк. Той няма заместник. Няма равен на него по интервюто и задаване на въпроси.
Започнах в телевизията през 1975 г., тъй като завърших право и ме бяха разпределили прокурор в Търговище. Хич не ми се искаше да ходя там. Всичките от провинцията се ожениха за софиянци, а ние, софиянките, трябваше да ходим в провинцията. Избегнах разпределението, като се явих на конкурс в телевизията. Председател беше Христо Цачев. Там беше и Стефан Велев, програмен директор. Конкурсът беше много тежък – за редактор и водещ, но го спечелих. Тогава се въвеждаше втора програма. Явиха се над 150 души. След това, защото съм спечелила конкурса, не ме назначиха в телевизията близо 8 години.

- Какво правехте през това време?

- Работех на хонорар. И Христо Цачев беше първият човек, който ме извика и ми каза: "Маргарита, това е срамна работа." Така че не съм влязла в телевизията по втория начин. По времето на Тодор Живков не можеше да влезеш в телевизията по втория начин, освен ако не си много, много нависоко. Но тези нависоко Живков не ги назначаваше в телевизията да работят, а в администрацията – да управляват, защото телевизията беше жесток труд.

- В “Канал 3" имате ли екип, който ви помага за предаването?

- Не. Сам-сама съм. “Канал 3" е изумително бедна телевизия, но има много висок рейтинг, защото тя е различната. Чест е за Сашо Диков, че защитава и подкрепя неудобно мислещите хора. Той е един от най-популярните журналисти в България. Аз съм сложена на 3-о място в БНТ. Но и двамата сега не сме в национална телевизия, а в поддържаща.

- Хората обаче ви знаят и помнят.

- Наистина помнят, защото поддържам темпото си в “Канал 3". Ето, Кеворкян го поддържа чрез статии. Въпросът е да поддържаш фигурата си.

- Вие как поддържате своята в буквалния смисъл?

- Много се нервирам, лошо се храня, никакъв сън нямам. Никой не ми е донесъл нищо вкъщи. Лятото, като правих ремонт, нито един човек не дойде да ми помогне. Когато ходя на прегледи в раковата болница, пак съм сама. Поседя час-два на пейката за почивка и след това се прибирамсама с колата си, като спирам на всеки 100 метра, защото ми се вие свят.

- Защо сама, нали сте заедно с Янчо Таков?

- Никога не съм се събирала с него, за да се разделям, както пишат по вестниците. И това изобщо не е най-значимата тема. Както Янчо е в златната есен на живота си, така и аз съм там. Дано тя продължи и за двама ни по-дълго. С Янчо четем обща литература, с него може да се гледа в една посока. Твърдя, че той не е плейбой, не е женкар, не пие и не пуши. Вероятно има други недостатъци, обаче тези 4, с които е известен на обществото, не съществуват в него. Общественото мнение е силно изкривено. Едно е истината, която е интимно дълбока за човека, и друго е това, което се говори за теб.

Стр. 12 – 13

в. Труд | Валентина ПЕТКОВА | 2009-11-28

Даниела Кънева е от колегите, за които казваме, че се раждат журналисти. Не само заради многото й професионални удари като последното интервюто с Раджив Ганди минути преди да го убият. А и заради хъса й на хрътка, с който преследва събитията и не ги оставя на мира, докато не им изкара дъха. И това в продължение на 47 години неспирно репортерстване.
Когато я представят на начинаещи стажанти с думите “живата легенда на телевизията", тя уточнява, че е “шменти". Това означавало, че цял живот се е борила да се измъква от неудачни ситуации. И че “кьоравите птиченца Господ ги храни".
С Даниела Кънева, журналист, разговаря Валентина ПЕТКОВА

- Даниела, вярно ли е, че мечтата ти е била да станеш режисьор документалист?

- По мое време трябваше да съм завършила първо актьорство. Но аз съм бодросменка. От 7 до 22-годишна възраст съм пяла в детския хор “Бодра смяна". Половината ми живот е минал с музика. Когато дойде време за кандидатстване, реших, че не мога да се откъсна от мириса на декорите и театралния грим и избрах да уча във ВИТИЗ. Но ми попречи това, че говорех ужасно на “р". Въпреки уроците при най-големите спецове по техника на говора , не можах докрай да го коригирам. Останах две години резерва. Така следвах ядрена физика – бях страхотна математичка. В училище не съм имала дори шест минус. Имах страхотна памет и в това е ключът на моя успех… Физиката ми вървеше, но не беше в душата ми. Преместих се и завърших английска филология, а след това външна търговия и международни отношения.

- Ти си първият кореспондент на БТА в Япония. Защо неотлъчно от теб и тогава, а и в по-късни години е била майка ти?

- Открих първия български журналистически пост в Япония и на всичкото отгоре се оказах първата жена чужд акредитиран кореспондент в историята на тази страна. Много години хората там се обръщаха към мен с “мистър Кънев" и “йес, сър". И до днес получавам оттам покани, адресирани за мистър Даниела и мисис Кънева.
Япония беше страхотен шок за мен. Близо година повръщах и не можех да се приспособя. Трябваше ми време, за да разбера, че не тя, а аз трябва да я приема… По гледачки не ходя, но още първите дни там с мама попаднахме на гадател.

- Какво ви каза той?

- Сега вече вярвам в прераждането и съм напълно убедена, че уникалният живот на всеки човек на тази Земя не е единствен. Че трудно човек може да се научи на каквото трябва, ако само един път се роди.
Та гадателят тогава ни каза: “Двете сте много близки, не защото сте майка и дъщеря, а защото сте много стари души. Живели сте в много близки отношения 11 пъти на Земята". А на мен ми каза: “Вашият живот няма да е като на другите хора. Няма да ви се случи нищо от онова, което се случва на другите хора."

- Как тълкуваш тези думи? Като отдаденост на професията или като отказ от семеен живот?

- Съдба. Толкова съм щастлива, че не съм се омъжила! А и сигурно не мога да бъда. Само като си представя, че някой ще е непрекъснато до мен или че някой може дори да си помисли, че му принадлежа, изтръпвам. Но ако можех да коригирам нещо в живота си, то е да имам деца. Затова се обръщам към всички момичета в днешния свободен свят: “Раждайте! Не дете, а деца!" Иначе жената затваря енергийния си файл. Преди години познати все ме подканяха да родя, защото ще съм страхотна майка. Е, не стана. В този живот обаче съм страхотна леля. За племенниците си съм готова да извадя гръкляна ти без упойка и без да ти задавам въпроси. Родителите винаги трябва да застават до децата си. Децата трябва да имат смелостта да грешат. Мама много я обичам, защото с нея можех и да се проваля, и да победя с еднаква сила. С такъв човек не те е страх да се бориш… В България обаче това рядко се получава, защото сме енергийно задръстени.

- Затова ли не пропускаш среща с индийски гуру?

- Да, защото те ни учат как да разтваряме енергийните си чакри. Не е тайна за науката, че сме свързани с космическа енергия и че мисълта има сила. Трябва да се научим, че онази половина от живота, която е светла, не бива да бъде пропусната. Защото тя, мъката, ще дойде и ще ни научи. Известно е, че “ако мислиш бяло, ще се случи бяло", “ако мислиш черно, ще се случи черно". Това, което имаме в българския “да не чуе дяволът", го има във всеки език и религия. Важното е да насочим рецепторите си към светлите неща в живота, за да имаме сила да преодолеем другото.

- Как попадна в телевизията, която те направи известна?

- Взе ме Иван Славков, на когото съм казвала, че съм готова да му бъда шофьор. За мен той е роден генерален директор на БНТ, защото генетично разбира какво е телевизия. А тя е една перверзна медия.

- Заедно с “демоде" “перверзна" е сред любимите ти думи. Какво влагаш в нея?

- “Перверзно" означава нетрадиционно, авангардно, релефно. Телевизията не е спокойна медия, в нея не може да има паузи. Телевизията е изповед. Тя е страхотно духовна. Там ти трябва да приласкаваш, да къткаш зрителя. Трябва да си като свещеник в изповедалня. Много хора не се сещат, че не трябва да викат пред микрофона, че не бива да се преекспонират. В телевизията трябва да си искрен. Може да не си облечен добре, може да си клошар, може да си сериен убиец или Нобелов лауреат, но не може да си башибозук. Не върви да викаш – аз, аз, аз.
Това незнание изигра лоша шега на някои наши политици през последните 20 години. Мога да посоча поне десетина от новото поколение,които бяха провалени от телевизията и техните пиари, някои от които наши колеги.

- Каква е тайната на успеха ти като репортер? И други колеги международници като теб знаят езици и са пробивни, но защо не им се получава?

- В началото на професионалния ми път, когато се лутах между точните и хуманитарните науки, професорът ми по американска литература в Лондон ми каза: “Важното е, моето момиче, където и да си, да дълбаеш. Може да си обущар, но утре хората ще кажат – дайте да си сложим налчетата при Даниела." Това нещо остана в съзнанието ми и когато тръгна към нещо, аз нито за секунда не допускам, че няма да го направя. Вероятно поради това, въпреки страшно трудните моменти, нямам празно. А съм работила като военен кореспондент от другата страна на барикадата – с американци, с французи… много пъти съм могла да бъда убита, но явно Господ ме пази. Моят единствен принос е, че като ми се падне някоя ситуация, с всички сили до дупка гледам да я изтърбуша докрай. Разбрала съм, че всеки човек е автор на живота си, но той има определен път, по който си носи кръста и върви към своята Голгота.

- Вярваш в съдбата?

- Каквото и да правиш, най-накрая се озоваваш там, където ти е отредила съдбата. Животът е фифти-фифти. 50% е мрак, 50% – светлина. Казвам го от изстрадалия си личен живот и от професията, която ме е срещала със съдбите на много хора от всички краища на света – от президенти до просяци. По време на война сме снимали как една майка във Виетнам погребваше шестте си деца. Тогава за първи път се разплаках пред микрофона. Плувала съм по река Тигър между стотици трупове. Ходила съм по минирани пътеки във Виетнам. Когато Раджив Ганди го пръснаха на кайма, 17 души загинаха с него, но в последния момент нашата кола я измъкнаха от кортежа. Имаше Господ. Абе, перверзии колкото искаш.

- Има ли нещо или някой, който да спре репортерския ти напън?

- Отстъпвала съм единствено когато мога да помогна на някого, който е бил болен. Така съм направена, че смятам за най-важно в живота обичта и съпричастието. Най-важното е, ако можеш някъде, на някого, някак си да помогнеш. Сега, когато съм толкова печена, мога да кажа, че когато правиш добро, трупаш в себе си положителен заряд, които карат мозъка ти,организма ти, тялото ти, да накланя везните към положителната енергия. Индира Ганди делеше хората на образовани и необразовани. Раджив Ганди – на хора, които гледат към себе си, и други, които са насочени към другите. Навремето Димитри Иванов в БТА все ми казваше: Ди Ди Кей (от Даниела Данаилова Кънева- б. р.), не мога да си представя да живееш и миг , без да си въвлечена в някаква човешка история и да помагаш на другите.

Стр. 24

Снимка: БНТ

в. Гласове | 2009-11-27 

През изминалата седмица Николай Бареков съвместно с bTV произведе най-добрата си новина, при това без да му се налага да става в 5 часа сутринта. На 23 ноември 2009 г. осъмнахме със съобщението, че водещият на рубриката "Барекадата" е полуизгонен от ръководството на телевизията и възнамерява да заеме "много висок ръководен пост на друго място". Казваме, че Бареков е полуизгонен, защото след съобщението за "напускането" му поне засега не е известно да се е превъплътил в образа на дисидент, както направи колегата му Георги Коритаров, което би го вкарало в средите на директно изгонените. За разлика от Коритаров Бареков предпочете да остане лоялен към телевизията, която го направи известен, и се отчете с написването на драматично есе, което публикува в блога си. В типичния си стил полуизгоненият водещ запази грандоманския си патос и започна есето си по следния начин:
През последната година зачестиха и увеличиха настойчивостта си към мен интересните предложения от авторитетни медии у нас и в чужбина за продължаване на творческата ми дейност и участието ми в различни съвместни проекти. Ценното за мен е, че те ми дават по-голяма самостоятелност^ във взимането на решение, що се отнася до глобалното развитие на един медиен процес. Познавам добре спецификата на журналистическия занаят, но дойде време и искам да овладея и изкуството да създаваш и управляваш голям проект в медиите. Взех своето съдбоносно за мен решение да приема много висок ръководен пост на друго място, а преките ми ръководители от btv приеха с разбиране и добро отношение, присъщо само на най-голямата медия, моето желание.
Есето продължава с драматично "обръщение към приятелите", в което Бареков цитира стихове на Джим Морисън, прощава се със зрителите и споделя за грандиозната вътрешна борба, която е водил през последната година, докато е решавал дали да приеме предложенията на българските и световните медии да ги оглави, или да остане в bTV. Разбира се, глобалният му размах не секва, което води до логичния завършек на това есе, който гласи:
Не оставям затръшнати врати, а отворените обятия на приятели, с които нищо чудно в обозримо бъдеще големият творец – Животът, отново да ни събере заедно в грандиозен творчески проект.
Този грандиозен финал на глобалното есе на Бареков сложи началото на някои предположения във връзка с полуизгонването, които изтекоха в медиите през последните дни. В деня след напускането на Бареков и прибирането на чувалите от барикадата, построена в студиото на сутрешния блок на bTV, Валерия Велева от в. "Труд" успя да разнищи някои любопитни факти около миналото и бъдещето на грандиозния водещ. В публикация от 24 ноември 2009 г. Велева пише:
До ръководството на медията са достигали сигнали за това, че "Бареков осребрява присъствието си на екрана", "че поема ангажименти, които не може да свърши". "Много хора са идвали при нас и са ни казвали за това", заявиха пред "Труд" влиятелни ръководни кадри от Би Ти Ви. (…)
Може би затова необясним за всички е начинът на живот на Бареков. "Колегата ни ходи с охрана от петима души, кара три джипа – разходи, които не може да си позволи само от заплатата", недоумяват хора от телевизията.
На 23 ноември 2009 г. изведнъж се разбра, че Бареков се движи с три джипа и има за охрана пет мутри. В медиите все по-често започна да се говори, че бившият водещ на сутрешния блок е имал бизнес отношения с депутата от ДПС Делян Пеевски, а глобалните оферти за новите му грандиозни проекти идват основно от притежаваната от Пеевски и майка му "Нова българска медийна група".
Веднага след полуизгонването си Бареков се настани в просторен кабинет срещу сградата на Народното събрание и се обяви за гуру на новия сайт Bnews, който според запознати е една от последните придобивки на Пеевски. Това донякъде потвърди слуха, че Бареков е бил на заплата при Пеевски още преди да бъде уволнен от bTV и дори това е била една от причините за раздялата му с медията.
Обяснението на Бареков е, че скъпият офис срещу Народното събрание му е предоставен от негов приятел, който е засегнат от световната финансова криза и офисът на този етап не му трябвал. За няколко дни цялата медийна пушилка около Барекадата и нейния водещ се разнесе и нещата тръгнаха, както преди – глобално и грандиозно.
Тук обаче ще припомним, че още преди една година бившият лидер на СДС Пламен Юруков публично обяви, че е получил предложение за сделка от Бареков, според която СДС в Пловдив е трябвало да подкрепи за местните избори през 2007 г. известен пловдивски олигарх, срещу което синята партия и Юруков биха получили комфортна медийна среда в предването "Тази сутрин" на bTV. В края на 2008 г. думите на Юруков потънаха в българското медийно блато и бяха отразени само от няколко вестника, между които и ГЛАСОВЕ.
За финал ще цитираме думите на лидера на ДСБ Иван Костов, който, след като научил тъжната новина за раздялата между Бареков и bTV, заявил с прискърбие:
Николай Бареков е млад човек и мисля, че тепърва му предстои да се развива. Смятам, че той е човек, който показва най-високо професионално ниво. Самото му желание да вади новина – това винаги е правилният начин да се развива една журналистическа кариера. Воденето на сутрешен блок е много напрегната, много изтощителна работа и смятам, че тя не бива да се превръща в рутина. Може би е усетил, че такъв момент настъпва за него. А аз, разбира се, бих му гостувал и в други негови проекти.
Ние от своя страна ще продължим да следим изявите на Бареков от най-високо професионално ниво, както и другите му проекти, свързани с Делян Пеевски и Ирена Кръстева. Сигурни сме, че в скоро време ще се сблъскаме отново. Най-вероятно в рубриката "Кич на седмицата".

Стр. 7