Камелия Величкова: В PR-а трябва да си потиснеш егото, което не винаги е лесно

Любословие I 18.04.2014

Какво очакват PR-ите от журналистите? А какво журналистите от PR-ите? Къде се объркват и къде се срещат? Но най-вече – къде се надлъгват, защото надлъгването е основата на определението „криворазбрана” комуникация.  От днес Любословие ще представя PR мениджърите на България за да научат нашите читатели за проблемите на комуникациите. Първото интервю на Андрей Велчев е с Камелия Величкова за ситуации, при които има първоначални различни очаквания и нагласи за връзката на PR-а и журналистика и за това къде могат и се срещат, проявявайки гъвкавост.
 
Камелия Величкова е доктор на философските науки, магистър по международни икономически отношения, по културология и по арабистика. Специализирала е в университета в Тюбинген, Германия. Тя е дългогодишен директор „Комуникации“ на Банка ДСК. Работила е в маркетинговите отдели на няколко банки в България. Има опит в стратегическото планиране за големи клиенти в сферата на бързооборотните стоки.  Била е лектор в СУ „Св. Климент Охридски“.  Била член на журито на Балтийските ПР награди през 2012 г.
 
Г-жо Величкова, в инструмент за какво са се превърнали комуникациите в 21 век?
По-скоро в начина на съществуване, в платформа, през която минават бизнес процесите, взаимоотношенията, самосъзнанието и самочувствието на съвременния човек.  Освен експертизата в своята си област от всеки човек се очакват и определени умения за общуване, “меките умения”  са равнопоставени, ако не и превъзхождащи по тежест Разбира се, превърнала се е, или по-скоро винаги е била, инструмент за пренос на въздействия и взаимодействия, независимо от посоката и съдържанието.
 
Вие подкрепяте ли мнението, че колкото по-социални стават медиите, толкова по-Асоциални стават читателите и аудиторията? 
Непрестанно се анализират процесите на общуване, които стават все по-виртуални, като че ли виртуалното става синоним на социално. Образът май окончателно измести гласа. Наскоро една позната ми разказа, че с дъщеря си, намирайки се в една и съща стая, си чатят, защото, ако си говорят, няма как да вмъкнат емотикони в разговора. Леко плащещо, нали? От друга страна, в общуването през социалните медии като че ли се завръщат наративът, притчите, цитирането на коани, мъдрости, сетнтенции, само че те не се разказват лично и на живо, а с посредничеството на умни машинки.
 
Пътят на комуникациите следва ли стриктно PR стратегията, определя ли я или е следствие на обстоятелствата?
Стратегиите, планирането, оценката на потенциални рискове са все неща, които придобиват все по-голямо значение в икономическото и обществено развитие. Обаче, действителността винаги е по-богата и изненадваща от всички сценарии, които сме нароили. Така че комуникацията си тече като едни много широки и разлати меандри, къде в правилна и предначертана посока, къде по изненадващи канали.
 
Когото създавате едно прессъобщение или послание до средствата за масово осведомяване-медиите не се чувствате като убиец на послание, което е станала стерилно и без острата на живият диалог?
Понякога да, прессъбщенията ми се  струват стерилни и униформени, не само заради носителя, но и заради следването на понякога хладни корпоративни клишета в съдържанието. Що се отнася до посланията, смятам, че те се излъчват на други, не толкова формални, нива, така че невербалното -  цялостното поведение на една институция или личност, начините, по които се отнася към своите клиенти и партньори, са от решаващо значение.
 
Пречи ли помага танцът на медиите с връзките за обществеността и PR в най-новият му вид и форма?
Не мога да определя рода и вида изкуство – танц със саби ли е, надпяване-спор за територия, нестроен хор ли,  Най-неприятното е, че по презумпция сме все от двете страни на барикадата, а тази барикада сами си я създаваме. Ясно е, че всяка институция, личност, както и всяка медиа защитава своите интереси. За съжаление, от  това губи общественият интерес, интерпретацията надделява над информативността, така че потребителите на информация не са в добра позиция.  Това, в което съм убедена, е, че не бива да се подценява интелигентността на читателите/зрителите. Не бива да се забравя за херменевтиката – умението да се изяснява и тълкува, да се осмисля и разбира, и че всяко четене е интерпретация.
 
Няма ли нещо някак тъжно в множеството интервюто които четем всеки ден, не са ли станали по-тежки, безлични и лишени от човешкото – общуване и допир със сетивата?
Тъжното е, че са еднотипни , копи – пейст, после се цитират едни и същи изказвания във всички медии; че някаква умора и безразличие тегне и не дава поле на въображението нито на интервюиращия, нито на неговия събеседник. Разбира се, има и прекрасни изключения, които се помнят с години, и това не са гръмки наукообразни фрази, а симпатични житейски самопризнания.
 
Кое е най-силното оръжие на жена- лидер на комуникационен екип, която владее словото, и остава съпричастна  към посланието ?
Често на въпроса какво работя отговарям откровено : “синя каска”. Малко е пресиленичка метафората, но истината е, че съвместяването на разнопосочни интереси, били те на организация и медии, на външни и вътрешни публики, на хора и структури в самата организация и т.н. наистина изисква подобни умения. Създаването на невидими буфер при взаимоотношения с медиите, при кризисни комуникации, при вътрешни за една организация комуникации, омиротворяването изискват хладнокръвие, не само емпатия. Важен за мен е балансът между съпричастност и дистанция – да се идентифицираш с това, което работиш (важно е да споделяш морала на институцията или личността, за която работиш, за да нямаш вътрешен конфликт ). Трябва да си потиснеш егото, което не винаги е лесно.
 
Може ли подобно на женската суета да бъде задоволена журналистическата и с какво?
Имаше преди време една много хубава статия на Александър Кьосев за момиченцата в журналистиката, като това понятие в никакъв случай не е полово или възрастово, а визира именно тази суета да бъдеш видян и чут, без значение дали ставаш за тази работа, дали имаш капацитета за нея и т.н. Няма нищо лошо в суетата, ако не я налагаш, и не използваш факта, че имаш на разположение медиа за тиражирането на тази суета.
 
Мислите ли, че  PR-ите са се превърнали в героя Пинокио?
Не, твърде пресилено би било. Не е реалистично, обаче,  да се очаква от ПР специалиста или примерно говорителя на една организация, министерство и т.н.,  във всички ситуации да казва истината, само истината и цялата истина. За мен висшият пилотаж е, придържайки се максимално към фактологията, да съумееш да предадеш така информацията – колкото да е чувствителна, щекотлива и т.н., че тя да е полезна за потребителя, да му дава избор, да не му внушава тотална безизходност и безсилие, да не играе на тънки манипулативни струни.  Има стотици начини да формулираш едно изказване, както знаем, и постижение е адекватният избор на тон и изразни средства .
 
Може ли техният нос да се смали?
Да, когато са добре образовани, с житейски и професионален опит, и когато не ги възприемат като момиченца, които крият от журналистите не само изпълнителния директор, но и истината.
 
Докъде стига свободата на комуникационното изкуство и  общуването с медии? 
Повече трябва да се изслушваме, да уважаваме взаимно позициите си, да не прилагаме презумпцията за наличие на конфликтни гледни точки. Това, което забелязвам в последно време, е, че дадена медиа има предварителна теза, примерно, по даден казус в дадена организация, и разговорът с представител на тази организация, в повечето случаи ПР специалист, се превръща в неконструктивен опит за диалог. В такива случаи не съществува аргумент, изтъкнат от въпросната организация, колкото и да е рационален, логичен, обоснован н и т.н., който да промени първоначалната нагласа на медиата. Такъв разговор обикновено завършва с фразата: “Все пак Ви се обадихме да чуем и Вашата теза”.
 
Вярно, ли е, че дори когото са позитивни  в новините има нещо тъжно? 
Донякъде, въпреки че, ако приложим максимата No news is good news , то добрата новина е рядкост. В новините има някаква ефимерност, животът им е пределно кратък. Ако, обаче,  се върнем отново на технологиите, които определят вече слога и каналите на комуникация, не е в сила сентенцията, че думите отлитат – всичко остава вече в аналите.
 
Вашето послание към читателите на Любословие?
Пожелавам им дълго време да се наслаждават на богатото съдържание на сайта, и да продължават да оценяват Словото във всички негови проявления.
 

Интервю със Стилиян Иванов, режисьор, и Александра Ланг, съветник маркетинг на министъра на икономиката, енергетиката и туризма

БНР, 12+3 | 29.12.2011 

Водещ: През есента министерството на икономиката откри процедура за изработване на серия от рекламни филми за представянето на България като атрактивна туристическа дестинация. Конкурсът завърши. Избрани са изпълнителите на тази обществена поръчка, но при нас в радиото вчера беше режисьорът Стелиян Иванов, според когото процедурата е опорочена. Впрочем, да чуем какво каза той:
Стелиян Иванов: Именно заради това, че не е законосъобразна, ние сме подали жалба в КЗК, осланяйки се и опирайки се на закона, защото смятаме, че министър Трайков и служителите в министерството са си позволили отклонение от закона, което е симптоматично, защото тази година министерството проведе 3 конкурса. И трите бяха съпътствани от огромни скандали. Няма да говоря за тях. Ще говоря за последния. Съгласно член 34, алинея 2 и 3 от Pакона за обществени поръчки комисията, която се сформира със заповед на министъра, задължително трябва да включва членове, които притежават необходимата професионална квалификация и практически опит, в съответствие с предмета и сложността на поръчката. Цитирам точно закона. Тъй като в случая става дума за изработка на филми, се предполага, че в комисията, която е съставена от 7 члена, ще има няколко хора, които през живота си някога са произвеждали филми или са завършили висшето си образование в специалност, която позволява те да оценяват подобни продукти.
Водещ: Какви са хората в комисията?
Стелиян Иванов: Тези, които мога да ви зачета, това са Александра Ланг, съветник на министъра, Анелия Генова, директор на дирекция „Маркетинг”, Николай Йотовски, който е експерт, дирекция МРИТ, Бистра Петрова, началник отдел АСФ в на дирекция ФУС, Зара Добрева, отдел правен, Ана Мартулкова, главен юрист-консулт и външен експерт Камелия Величкова. Предполагам, че някой е подвел министър Трайков, че включването на Камелия Величкова е достатъчно, за да се спази закона, тъй като тя присъства в списък по член 19, алинея 2, но това, което господата в министерството, умишлено или не, не са догледали е, че всъщност въпросната дама има завършени международни икономически отношения. Тя може би ще бъде полезна, ако се оценяват финансовите параметри, но не и творческите. Още повече тя е включена в този списък не като, не предложена от някаква браншова камара или от някакъв творчески съюз, каквато има практика, а е самопредложила се, и дотук е ясно, че законът още на първата си стъпка не е спазен. Да, но то води след себе си до куп други недоразумения като например. В решенията на комисията по разглеждане на поръчката четем непрофесионални и буквално неграмотни изказвания при оценката на отделните проекти. Без да влизам в излишни детайли, да отегчаваме слушателите, мога само да кажа, че тук изобилства с оценки като „Добро” и „Лошо”. Всеки човек с висше образование, а и човек от нашите среди знае, че това са морални категории. С морални категории никога не са се оценявали естетически обекти, освен преди 20 години в Източния блок. Днес анализ на творческия продукт може да бъде направен от професионалисти, изцяло използвайки естетически критерии, без в тях намесват тези морални категории. Това издава неподготвеността на който и да е от участниците. Следното изречение, това го цитирам като тяхна оценка: „Многото текст, използван във филма, би затруднил зрителя, тъй като темата за траките не е особено позната на чуждия зрител.” Изречение, което само по себе си е нонсенс, защото ако една тема не е особено добре позната, то именно говоренето по нея, ще задълбочи познанията на аудиторията за това кои са траките и за какво става въпрос. Отварям една скоба да кажа, че в тази комисия е редно би било да има и траколог. Все пак оценяват се сценарии за тема „Траките”. В България има перфектни траколози, международно признати. Защо нито един от тях не присъства в тази комисия?
Водещ: Ако погледнем на тази комисия от гледна точка не на това, че вие правите някакъв документален филм, който трябва да образова зрителите, а че правите в края на краищата рекламно представяне на България?
Стелиян Иванов: То все пак е рекламен филм. Така е обявена поръчката. Това не е билборд, не е сайт, а е точно казано от възложителя. Възложителят изисква от кандидата да създаде серия рекламни филми. Това не е рекламен спот от 30 секунди. 6-минутният филм е драматургична творба и той се подчинява на свои закони. Буди недоумение един факт в изискването на комисията, който впоследствие е пренебрегнат. От всеки кандидат се изискваше да представи в плик № 2, който е разглеждан, именно е разглеждането по същество, наред със сценария да представи и кратка презентация с информация за предишни свои разработки, филмови продукти, както и да представи един изработен кратък филм на електронен носител. Все пак този, който се явява на конкурс, трябва да представи какво преди това е правил, а не всичко да бъде написано на лист хартия. Знаете, на думи нещата…
Водещ: А защо казвате, че е пренебрегнат?
Стелиян Иванов: Пренебрегнат е, защото в оценката на комисията, никаква точка или по-скоро са оценени с нула. И още един абсурд, който е коментиран между другото в нашата гилдия с много смях и с ирония. Комисията изисква от всеки един кандидат да представи режисьорска книга. Режисьорската книга е продукт, защитен от закона за авторско право. Тя се прави, едва след като сценарият е окончателно одобрен. Съотношението между сценария и режисьорската книга обикновено е едно към 10, както е казал Фелини, когато направя режисьорската книга, аз дори не отивам на снимки. Така казани, дори и дотук, е достатъчно ясно, че конкурсът е недогледан като провеждане, като сформиране на комисия и наистина буди съмнение.
Водещ: Това ли смятате, че е недогледан или че е нагласен за някого? Колко всъщност бяха кандидатите?
Стелиян Иванов: От 9 кандидата до финала бяха допуснати 7. Разбира се, аз не искам предпразнично да бъда груб и краен, но наистина нещата стоят така, като че ли конкурсът отново е нагласен. Вижте, на първо място е класирано обединение. Т.е. не фирма, която може да бъде открита в търговския регистър, фирма, чиито собственици и работници могат да бъдат проследени, видени кои са те, а е обединение „Туристически филми” София.
Водещ: Имена, които стоят?
Стелиян Иванов: Никакви. Представете си, никакви.
Водещ: Нали сте наясно, сега какво ще кажат тези, които ни слушат. Г-н Стелиян Иванов не е класиран и затова сега е много обиден и затова сега…
Стелиян Иванов: Обида няма, обида няма, защото аз през последните 5 години работя главно за чужбина и работя по поръчка на чужди организации, както държавни, така и частни. Произвеждам точно подобен род филми. Дори това, което ние приложихме като доказателство за наличие на опит, един съвсем пресен продукт от тази година, бе рекламният филм за съседна Турция, с което Турция ще се рекламира пред света през следващата година. Няма как човек, произвел това нещо, спечелил подобен род поръчка, да се притеснява, че някой ще каже. Аз реагирам заради това, че се чувствам омърсен с това, че участвах в една процедура, която предполагаше, че хората, които имат опит и които могат, ще имат шанса реално да се състезават с други такива. Тази година се похарчиха много пари за изработката на един сайт Bulgariatravel.org. Всеки един слушател, докато ни слуша, може да го набере и да види. За този сайт предварително бяха платени 600 хиляди лева. Сайтът не успя да стартира юни месец. Отново се похарчиха пари. Отново се обяви поръчка. Отново се похарчиха пари. Хората, които вече са били в комисия и са раздали пари, държавни пари, тези хора отново са в комисия и отново са на път да сътворят някакво чудо. В случая, това, което аз ще направя е това, което допуска законът. Подали сме жалба в КЗК, така предполага законът, но ще направим и нещо повече. Ние заминаваме за Гърция в следващите дни и по работа, и на празник. След като се върнем, ще изпратим и писма до всичките посланици на държавите членки на ЕС у нас, защото парите, които сега ще бъдат похарчени, идват от джобовете на техните данъкоплатци и те трябва да знаят, как в нарушение на действащо законодателство се оценяват и се присъждат първи места, втори места и т.н.
Водещ: Това каза режисьорът Стелиян Иванов. Сега другата гл.т. При нас в студиото е Александра Ланг, съветник маркетинг към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Здравейте, г-жо Ланг! И да започнем наистина с конкретни отговори на конкретните въпроси, които чухме. Включени ли са били специалисти в комисията и нарушен ли е по някакъв начин чл.34, ал. 2 и 3, за които Стелиян Иванов говори от Закона за обществените поръчки?
Александра Ланг: Аз първо искам да благодаря за възможността да отговорим на тези въпроси, както и за възможността да представим начина, по който ние работим, защото това, което за мен и за всички нас е важно, да се знае не да отговорим на конкретните нападки, които получаваме, а по принцип хората да разберат как работим, и това кое е нещото, което ни ръководи. И най-вече, наистина това бих искала да подчертая, независимо от преценката на господина, това, което трябва да знаят слушателите е, че и министърът, който беше цитиран, и комисията, и всички мои колеги, ние се придържаме към закона и в случая при всяко положение няма нарушение на закона. Но да започнем наистина от въпроса, който вие повдигнахте дали е нарушено това изискване. За да мога да коментирам, трябва да цитираме наистина цялата, техническото задание и цялата поръчка, която е за серия рекламни филми за промоция на България като атрактивна целогодишна туристическа дестинация. Това, което тук е важно, което и самият господин подчерта, че това са рекламни филми, т.е. това не са научнопопулярни, не са образователни филми, това са рекламни филми, и това са рекламни филми за промоция на България. Това означава, че хората, които би трябвало да оценяват, и които по-нататък ще са включени в създаването на тези фирми, трябва да разбират от рекламна и от промоция на България като туристическа дестинация. И по този начин можем да оценим и дали хората, които са включени в комисията са подготвени за тази задача. Ако, нали, мога да започна със себе си, аз съм специалист по маркетинг и работя в маркетинга повече от 20 години. Това, с което аз се занимавам, което обичам да правя и което е и моето призвание е именно рекламата и маркетинга.
Водещ: Вие казахте реклама и маркетинг, че трябва да разбират тези хора, но всъщност доста сериозно е заданието, мисля по втора точка за траките. Наистина е логично да има историци и хора, които… Защото не можем да си позволим някакви неща измислени…
Александра Ланг: Разбира се, точно така. Най-важното на всяка реклама е да е вярна. Ние не можем да си позволим не само в случая, в нито една реклама не можем да си измисляме неща.
Водещ: Т.е. необходими са и други участници?
Александра Ланг: Абсолютно, изключително е важно да има участници, да има хора от екипа, които могат да удостоверят, че тези неща отговарят на реалността. И не знам дали господинът знае, но в комисията като резервен член разбира се, защото в момента за провеждането беше в чужбина, но той активно се включва в оценките на офертите, е г-н д-р Чобанов, който доскоро…
Водещ: Тодор Чобанов.
Александра Ланг: Тодор Чобанов е известно име, и той е признат сред абсолютно всички учени, научната общност като един от най-добрите специалисти в България. И ние сме много щастливи, че той сега е при нас, именно за да ни помага за културния туризъм. Така че от наша страна имаше, има и хора, които гледат и това, но бих казала всички участници се бяха постарали в техните екипи да има специалисти – или като участници в екипите, или като съветници…
Водещ: Това обаче е въпрос на добра воля на участниците.
Александра Ланг: Именно, това е не само добра воля, но това е нещо, което остава видимо в документацията и което ще се види при отваряне на делото. И аз много се радвам, че те са подали наистина жалба до КЗК, защото там ще имат възможност както и съдът, така и самите те да имат достъп до пълната документация, където тези неща, това са факти. Не става въпрос за моето мнение, за неговото мнение или за мнението на някой друг. Това са факти. Което ме навежда, може би тук да засегнем този въпрос, който той попита, конкретно какво е това обединение и какви са тези хора неизвестни. Това не са неизвестни хора, а са, за съжаление, тъй като тече периодът на обжалване, не мога да навлизам в подробности и не мога да споменавам конкретни детайли, но понеже беше цитирана в случая обединението, което спечели, обединението „Туристически филми” се състои, и това е нещо, което се обявява още на първото отваряне и е публично и е достъпно също до всички участници, обединението „Туристически филми” е обединение от „Пъблисис” АД, която е една от най-големите рекламни агенции в България, и е известна наистина на всички в бранша, и „Травъл Медия Груп” ЕООД, тук са представени с номерата си, с хората, които ги представляват, и това също, „Травъл Медия Груп” също е една медия, която е известна със създаването на изключително популярни филми за пътешествия. Така че в случая това, което той каза, не е хубаво обединение, практиката показва, че в тези случаи, специално за рекламните неща обединенията наистина вършат работа, защото…
Водещ: Не, по-скоро не е въпросът дали е обединение, а по-скоро дали това обединение има творческа биография. Аз поне така разбрах…
Александра Ланг: Да, имат творческа биография много сериозна бих казала, и на двамата участници, и това отново са факти, а не моето виждане за нещата, нещо, което наистина се доказва. Което ме връща на следващия въпрос, повдигнат от него, защо никой не бил гледал нещата, които са били представени. Разбира се, че всичко това е гледано. Това не е включено в оценката, тъй като оценката, също са посочени конкретни критерии, по които се оценяват, но това нещо има значение. И комисията всичко това гледа и ние сме гледали всички филми като тези, които господинът и тяхното „Додо Филм” ООД са представили, така и на всички други участници. А трябва да ви кажа, че наистина имахме късмета този път да се съберат много сериозни участници. Само ще цитирам един друг участник, пак обединение бих казала, „Блиц Едвъртайзинг”, които са участници от, 12 са вътре участниците, именно като целта е да се събере експертиза. Но това включва, ще цитирам само някои, надявам се да не нарушавам някой закон, но ще цитирам само „Чучков Брадърс”, които са създателите на „Тилт”, „ЕфЕкс Камера”, „Олд Скуул Продакшън”, които също мисля, че са известни на всички хора в бранша. Значи това са филми и фирми, ако знаете колко филми сме изгледали. И не знам на каква база господинът каза, че това не се гледа, тъй като той не е част от комисията и той не знае какво сме гледали. И мога да уверя всички, аз пак казвам, за мен много по-важно е широката аудитория, а не конкретният господин, с който ще имаме възможност наистина и в комисията да разговаряме. Хората трябва да знаят, че много сериозно, много присърце взимаме нашата задача. И само да довърша, тъй като тук става въпрос наистина за рекламата на България. Да довърша първо повдигнатия въпрос, тъй като наистина много скачахме от тема на тема, за тези кои са в комисията. Успях да спомена само за себе си. Нека да кажа, Анелия Генова, която е специалист по маркетинг с повече от 15 години опит в маркетинга, и то маркетинг на туризма. И така, господинът с пренебрежение каза МРИТ. МРИТ наистина е едно съкращение, но зад това съкращение стои дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма”. Албена Генова е с повече от 15 години опит в това нещо. Другият е Николай Йотовски, който също беше споменат от господина. Ники е с опит и в телевизията…
Водещ: Знаете ли, от това, което слушам искам да дадем един отговор пред нашите слушатели. Качествени филми рекламни ще види светът за България след края на този конкурс, на обжалвания, на обсъждания и т.н., вие какво мислите? Качествен продукт ли ще рекламира България?
Александра Ланг: Да, ние смятаме, че ние наистина ще рекламираме изключително с качествени филми България, защото това е най-голямата ни цел. И лично министърът се е ангажирал, като и зам.-министър Маринов. Ние осигурихме един много добър бюджет. Защото досега винаги беше проблемът, че се опитваме да правим качествени филми с ниски бюджети. Наистина бюджетите са много добри както за имиджовия филм, така и за другите фирми, които също ще са тематични, така и за фирма за тракийското наследство. И за нас най-важното нещо е този филм да изиграе своята роля. И това, което, той цитира, че имало много текст и какво било, какви са били тези глупости. Факт е, че един рекламен филм трябва да привлече вниманието на хората, които нищо не разбират. Това не е филм за учените, за хората, които разбират, той е за хора, които никога не са чували. Ние много ясно сме упоменали в техническата спецификация кои са нашите целеви групи, кои са хората, които се опитваме да заинтригуваме. На първо място ние трябва да им привлечем вниманието, трябва да кажем, аха, ето, ние имаме това нещо, което можем да предложим, това е нещо различно, това е нещо, което го няма на други места, затова ела в България…
Водещ: И такъв продукт ще излезе след този конкурс?
Александра Ланг: Да, няколко такива се надявам да излязат.
Водещ: Благодаря ви!
Александра Ланг: Само тава искам да довърша, че крайната цел на всичките тези неща ,на нашите усилия е хората да дойдат в България. Това е. Не какво са чули и какво са видели, важното е да ги активираме, да ги мотивираме, те да направят необходимата стъпка, да отделят време и пари, за да дойдат в България.         

Брой 26 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ I 2011-05-04

В новия 26-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • 43 проекта кандидатстват за PR Приз 2011;.

  • Актуални PR новини и събития;

  • Обяви за работа от компании и организации в PR сектора, информация за специалисти, търсещи работа;

  • Интервю с Камелия Величкова, Директор на дирекция “Комуникации и координация”, Банка ДСК;

  • За и PRотив "Пищните събития", от Радина Ралчева;

  • PR Любопитно за "За стреса и това как се казваш" от Apeiron web blog;

  • PR забавление: „Тревожни симптоми”, от Симона Стефанова.

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 26 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/05/PRaktiki_Newsletter_04_05_2011.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Ева Широкова, e.shirokova@bdvo.org
Стоян Стоянов, s.stoyanov@bdvo.org
Андрей Велчев, a.velchev@bdvo.org
Радина Ралчева, r.ralcheva@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Симона Стефанова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org