Деница Сачева, пиар експерт: При това отвращение от политиката негативните кампании ще започнат да се приемат положително

www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

 

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

 

Оригинална публикация 

Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и си свършил нещо смислено за някой друг

www.luboslovie.bg I 06.2015г.

Потърсих колега, с когото да поговоря за тези изводи в контекст, който ми подсказа, че е необходимо. Ежедневно се сблъскваме със случаи на човешка болка – от екрана, между страниците на вестниците, на улицата. Виждаме как от двете страни на болката стоят хора – хора в бели престилки и всички останали. Сред случаи на кошмарни раждания, малтретирано новородено и всякакви потресаващи истории на болката виждаме също истории като онази на младата лекарка, газила преспите с часове, за да си свърши работата. И се замислих за ролята на комуникацията като важна част от терапията и дори превенцията на болката. Потърсих гледната точка на хора, които професионално се занимават с организацията на този тип общуване, и ги помолих да разкажат за битката си. В светлината на опита си въобще.

‘Ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно!’

Беше първото, което остана в мислите ми след разговора с Елена Цонева-Папуджиева и Росяна Сотирова.

За ролята на комуникациите в изграждането на една качествена история те споделиха за читателите на „Любословие” част от опита си и всичкия си ентусиазъм.

Разкажи ни за PR Care. Кой е мозъчният тръст зад него и как проектът се роди и узря за дела?

Ели: Юридически Агенцията, или да го наречем Проектът съществува от около четири месеца. Но той се роди като резултат на много жизнен опит, и в работен, и в личен план. Лично аз се занимавам с медии от двадесет години. Росяна от около девет. Работя от 17 годишна. Преминала  съм през опита на репортер и журналист в радио, телевизия, информационна агенция, известно време съм работила и като  корпоративен и институционален PR специалист. Около 6-7 години преподавах и на студенти.Това са периоди, кога светли, кога не толкова, но всеки един от тях е донесъл своя момент, своя урок. Истината е, че човек трябва да следва себе си, да не си изневерява, да прави неща, в които знае, че добър и да ги развива във времето. Лично за мен основното ми предимство е било , че винаги съм се чувствала като PR сред журналистите и журналист сред пиарите.  А това чувство води след себе си голямо предизвикателство. За да си интересен на журналистите, трябва да им подсказваш теми, идеи, но и същевременно да им даваш пълна свобода за вариации, да работите на моменти като екип. От друга страна, за да изпълняваш ангажиментите си като PR трябва да се вживееш в темата,  да я видиш от всички възможни страни,  да я опознаеш и разбереш, за да можеш да „заразиш” другите. Или да я обясняваш в детайли, да извадиш на бял свят най- интересното и вдъхновяващото.

Основната мисия на PR Care е да помага на здравни и социални каузи. Работим изключително много с пациентски организации и млади лекари. Ежедневно се срещаме с много драматични човешки истории . PR Care работи само за теми, хора и организации, които харесва. На първо място за нас е човешкият фактор и смисълът на кампанията. Опитваме се максимално да сме съпричастни. Ние не наблягаме толкова на атрактивната визия и шоу. Работим задълбочено с теми и проблематики. Много добре знаем какво точно интересува журналистите от здравния сектор, темите, които биха ги  заинтригували . Знаем и коя медия на какво би обърнала внимание. Това всъщност е напълно бутикова работа. Трудното е, че наистина изисква много време и специално внимание.„Платените публикации” за нас са мръсна дума и непрекъснато обесняваме, че това не е PR. Може би всеки добър и по-практичен бизнесмен би ни казал, че толкова усилия не се изплащат. Но ние работим за преспективата, чистото име и лична човешка позиция.  Явяваме се  като една скромна, но различна алтернатива в бранша .  Опитваме се да изграждаме малки човешки общества, които да си взаимодействат и да си помагат. Затова сме си избрали и това име –  PR Care  – PR Грижа.

Да се работи самостоятелно и да се работи независимо са две различни положения на духа и материята, особено когато става дума за ПР. Разкажете ни с кое от двете свързвате проекта?

Ели и Роси – В днешно време никой не може да е 100% независим, защото просто съществуват финикийски знаци и всички сме зависими от тях. Но самостоятелен е възможно. Ние не сме типичната българска  PR агенция. Не сме част от нищо, и за добро или за зло никой не седи с парите и репутацията си зад нас.  В момента  PR Care се състои само от нас двете. Ние сме хората – оркестър . Вършим всичко – от създаването на понякога доста сложни стратегии и събития, до писането и изпращането на прессъобщения и организацията на контактите с журналистите.Това носи наистина високо качество за клиентите ни, но понякога е ужасно изморително. И точно когато си най-изморен, но видиш ефект или просто някой ти звънне или ти напише SMS , за да каже колко е доволен, че те е срещнал, идва тази свобода и независимост на духа. Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и удовлетворението, че имаш възможността да работиш за себе си и си свършил нещо смислено за някой друг..

Споделете за предимствата и трудностите? – Вие ли избирате хората, за които работите, или те избират вас? Разкажете за най-вълнуващия си проект напоследък.

Ели и Роси – Процесът е двустранен. И като че ли напоследък наистина сме целунати от Съдбата.  Хората, които идват при нас са обикновенно  с много сериозни здравословни  и социални проблеми. Водят големи битки с обществото, с институциите, със системата, дори понякога със собствените си семейства..Много приятели и колеги ни питат дали това не ни натоварва прекалено. Натоварва ни, разбира се, но виждаме смисъл, виждаме и пътищата, по които да помогнем. Някой наричат това „човещина”, а всъщност е още по-просто, казва се „съпричастност”. Един от най- силните проекти,  по които работим в момента е свързан с едно от най-честите неврологични заболявания  – болестта на Паркинсон. Кампанията се казва „Живот с Паркинсон”. Сблъскахме се наистина с много  драматични човешки съдби, снимахме видеа с пациентите и с близките им. Някой от тях плакаха като деца…и ние плакахме. Преди няколко дни подарихме колело на един от пациентите.Невероятен човек с дух и огромен поетичен талант. Оказа се, че при Паркинсон на човек му е по -лесно да кара колело, отколкото да ходи. Проект, по който също работим и се вълнуваме е ситуацията на младите лекари, специализанти и студенти по медицина в България. Подготвяме голяма комуникационна кампания. Скоро ще бъде и първото ни събитие , което ще стартира инициативата.

– С какви предизвикателства трябва да знае, че ще се сблъска новоизлюпеният практик по комуникации след университетската банка?

Ели и Роси – С много хамалогия и бумащина. С неща, които не са особено творчески, но ти дават възможност да навлезеш в материята. Много от младите колеги си мислят, че веднага ще започнат с правенето на грандиозни събития, шоута, въртят им се в главата понякога нереални идеи. Всъщност това е прекрасно, стига да е балансирано. Младите PR  професионалисти трябва да са готови, че на моменти трябва да си едновременно адвокат, журналист, психиатър, маркетолог и какво ли още не…, а всичко това се подрежда, развива и си идва по местата след много практика и късане на нерви..А ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно.

– Кога и при какви обстоятелства той или тя трябва да умее да казва „НЕ”?

Ели и Роси Казваш НЕ – или в началото и на часа, когато усещаш, че нещо не е наред, или когато стане нетърпимо.

— Една PR кампания като правило цели адаптации в нагласите, не просто козметични корекции в крайния продукт (избирателна активност или пазарано поведение например). Кои са критериите, по които трябва да мерим възвръщаемостта на усилията и ресурсите си?

Ели и Роси Много зависи от каузата, продуктът или услугата. Обикновенно тези критерии са разтегливо понятие , но те се поставят в началото на всяка сериозна кампания. Много важен момент е времево нещата да са относително ясни и да е добре проучена настоящата ситуация, която трябва да променяме. В България се обръща много малко внимание върху проучването на изходната ситуация. Основен критерии, специално за PR – а, са обикновенно брой присъставли журналисти на специално събитие, брой и интензивност на публикациите и репортажите, рейтингът на медиите, които са ги отразили. Водещ момент е доколко са спазени в медийното отразяване основните ключови послания, върху които се крепи смисълът на цялата концепция.  Преди време  имахме клиент, на който  продажбите му скочиха почти двойно след тримесечна  PR кампания. Но това не може да се случва винаги. Просто продуктът беше с много капацитет за развитие и носеше информационна стойност, която не беше използвана до този момент. Но наистина този случай беше много ясен – човекът дори ни показа графика на продажбите си преди и след кампанията. В интерес на истината ние също бяме учудени от ефекта.

– След първия трус обикновено грабваме най-лекото и най-ценното, и го хукваме да го спасим заедно с живота си. Какво препоръчвате да спасим със себе си след провал в кампания или преговори?

Ели и Роси Всеки, който работи, прави грешки, и никой не е застрахован от провали и драми. Рецептата е – откровенност, честност и лоялност. Провалите, както са дошли, така могат и да си отидат. Най-важно е човек да не се предава и веднага да реагира по достоен начин. Лично ние не обичаме „преговорите”, звучат, като че ли сме завзети от пиратски кораб, по-добре да ги наречем „разговори” на чаша добро вино и обещание за реванш.

– Завършваме като правило интервютата за „Любословие” с молба гостът ни да поумува върху силата на любовта към словото. Какво трябва да знае един PR професионалист за словото, така че да умее да го обича?

Ели и Роси Селинджър го е казал много точно и ясно в “Спасителят в ръжта”::

„Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, за да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска”.

Пожелаваме на Любословие още дълги години да защитава красотата на българското слово и да носи познание и вдъхновение на читателите си!

Двете дами в блиц поглед:

Елена Цонева – Папуджиева

PR експерт

Помества себе си в един цитат: „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ Ницше

Елена е софиянка, завършила е Философския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” – Библиотеко-информационни науки, журналистика във ФЖМК  – СУ „Св. Климент Охридски”. Във визитката й попада и докторантура  „Масови комуникации” – НБУ

Елена има 20 години професионален опит – репортер в радио, телевизия, информационна агенция, водещ на нощен радио блок,  пресаташе, организатор на  специални събития, копирайтър, преподавател на студенти и PR практици. богат опит в образователния, здравния и социален PR сектор. Обича рок музика, семейство, книги, добро вино и приятeли.

Росяна Сотирова

PR експерт

„Всеки прави своя избор, и всеки избор има своята цена” е кредото, с което Роси се асоциира.

Роси също е родом от столицата. Дипломирала се е по масови комуникации – Връзки с обществеността. Има и втора специалност: журналистика. Магистър е по семиотика и бранд мениджмънт

Притежава деветгодишен професионален опит в здрвния и социален PR, НПО, публични комуникации, работа с държавни институции,  организация на специални събития, координация и бранд на корпоративни събития, управляване на онлайн комуникационни кампании, медия анализи и медия мониторинг.

Нейните области са рисуването, колелото, котките, морето и доброто вино.

Оригинална публикация

Деница Сачева поема председателския пост в Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) за периода 2015-2017 г.

www.bapra.bg I 26.05.2015г.

За заместник-председател бе избрана Екатерина Димитрова, която ще бъде следващият председател на Асоциацията през 2017 г.

София, 26 май 2015 г. – На годишното Общо събрание на Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) г-жа Деница Сачева, основател на ПР агенция Интелдей Солушънс, пое председателството на Сдружението за периода 2015-2017 г. Г-жа Сачева прие поста от досегашния председател на Управителния съвет – Николай Неделчев, изпълнителен директор на Publicis Groupe Bulgaria. За заместник-председател и следващ председател на БАПРА бе избрана г-жа Екатерина Димитрова, изпълнителен директор на ПР агенция ИнтерИмидж.

За първи път в историята на Асоциацията жена поема председателския пост. Всеки председател управлява за период от две години, като преди това е работил за Сдружението в качеството си на заместник-председател, избран според Устава от всички членове на Общо събрание. През годините председатели на БАПРА са били утвърдени лидери в местната ПР индустрия, сред които: Максим Бехар, Любомир Аламанов, Александър Дурчев и Николай Неделчев.

Седемчленният състав на Управителния съвет на БАПРА, който ще развива и управлява дейността на Асоциацията за периода юни 2015 – юни 2017 г., е както следва:

Деница Сачева – председател на УС;
Екатерина Димитрова – заместник-председател на УС;
Александър Дурчев – член на УС;
Камелия Димитрова – член на УС;
Мария Гергова-Бенгтссон – член на УС;
Николай Неделчев – член на УС;
Ружа Загорска – член на УС.

Общото събрание единодушно реши г-н Максим Бехар да бъде представител на БАПРА в Световната ПР огранизация (ICCO). Сега той е вицепрезидент на ICCO и член на Изпълнителния комитет, бивш неин ковчежник, както и бивш председател и дългогодишен член на УС на БАПРА. По този начин г-н Бехар ще продължи активната си работа и ценна подкрепа за Асоциацията в дългосрочен план.

“На българския ПР пазар има компании, които съществуват вече 20 години. Хората рядко си дават сметка за истинската същност на нашата професия, но през цялото това време благодарение на нашите усилия се случиха стотици кампании, които доведоха до промяна в начина на мислене и в модели на поведение, донесоха знание и информация за нови теми, идеи, стоки, услуги. Нашата професия е свързана с градивната промяна. Това работим ние. Като председател на БАПРА, искам да работя за добрия имидж на нашата професия, за това непрекъснато да усъвършенстваме качеството на услугите, които предлагаме чрез иновации и честна конкуренция.“, сподели Деница Сачева, председател на УС на БАПРА за 2015-2017 г.

Деница Сачева е родена на 2 ноември 1973 г. в гр. София. Има 4 висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността. Магистър cum laude по ПР e на СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), един от първите служители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), била е началник на кабинета на здравния министър д-р Илко Семерджиев в правителството на ОДС. От 2001 г. е основател и собственик на ПР агенция Intelday Solutions, която е двукратен носител на Световна златна награда за отлични постижения в ПР (2007 и 2012 г.), с номиниция за най-добра кампания за Източна Европа в престижния ПР конкурс SABRE (2009) и с номинация на ООН за комуникационна кампания на годината (2012 г.)  Има два мандата като член на борда на Международната асоциация на ПР агенциите (IPRA), била е и председател на IPRA – България. Хоноруван преподавател по политически комуникации в Нов български университет.

***
За БАПРА
Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Всяка година БАПРА организира единствения конкурс в областта на маркетинговите комуникации с изцяло международно жури – BAPRA Bright Awards, а от 2014 г. провежда и регионалния ПР форум – Sofia PR Summit. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Twitter: @BAPRABulgaria 
Facebook: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl
Web-site: www.bapra.bg 

За допълнителна информация:
Илиана Джамбазова
БАПРА
Тел. 02/ 43 40 781
Мобилен: 0896 786 735
Имейл: i.djambazova@bapra.bg
      
 

Над 800 учители от 24 града се включиха в образователна спортна кампания в рамките на инициативата NowWeMove България

www.apraagency.com I 30.03.2015г.

 

Първото издание на мащабната образователна кампания за активен начин на живот „Образование чрез спорт“ приключи успешно. Кампанията е част от инициативата “NowWeMove”, организирана с подкрепата на системата на Coca-Cola в България и финансирана от Фондацията на Coca-Cola.

„Образование чрез спорт“ има за цел да предостави качествено обучение на учители в областта на здравословния и активен начин на живот и спорта. В обученията през първото издание се включиха повече от 800 учители по физическо възпитание и спорт, директори на училища, представители на спортни клубове и младежки лидери. Обученията се организираха в 24 града в България, а партньор на инициативата е Министерство на младежта и спорта. В рамките на кампанията се провежда мащабно проучване за навиците за движение и спорт на българите.

Кампанията е част от NowWeMove България – най-мащабната инициатива за физическа активност и спорт в България, организирана от пловдивската асоциация “BG Be Active”. Инициативата има за цел да популяризира ползите от ежедневната физическа активност и да даде възможност на българите да бъдат активни в тяхното населено място. Инициативата включва различни спортни събития и проекти, които насърчават физическата активност, сред които Wake Your Body, Активна събота, флаш моб в 7 града, както и отличителното събитие MOVEWeek, организирано като част от европейската седмица на физическата активност и спорта. В програмата се включиха над 70 000 българи от 90 града, бяха организирани 642 спортни събития от 498 агенти на движението. Комуникационната кампания достигна до над 3 милиона българи и ги мотивира да спортуват повече.

Резултатите от NowWeMove България получиха своето признание от престижните международни награди Eventex. Кампанията бе наградена с първо място в категория „Кампания на годината“ и второ място „Кауза на годината“, сред 17 кандидатури на кампании от цял свят.

Инициативата NowWeMove България е финансирана от Фондацията на Coca-Cola, глобална благотворителна организация на Компанията Coca-Cola. От основаването си през 1984 г. досега, Фондацията на Coca-Cola е подкрепила инициативи за устойчиво развитие на обществото за над 675 милиона долара, сред които са инициативи за възстановяване на водното богатство, насърчаване на жените-лидери и популяризиране на спорта и активния начин на живот сред обществото.

Автор:
NowWeMove България

Милена Атанасова, PR експерт: Всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква

www.m3college.com I 04.11.2014г. 

Днес ще разговаряме за различните аспекти на пиара с Милена Атанасова, комуникационен експерт с близо 15-годишен опит. През годините практикува в различни сфери – изкуство, реклама, търговия, интериор и дизайн, фармация, медии, бързооборотни стоки, политика и др. Като мениджър Връзки с обществеността работи от 2003 г. в компаниите Хигия АД, Българска Радиокомпания (Ретро Радио), Communicorp, Ficosota Syntez и Инвестор БГ.

А от днес тя вече е и официално част от преподавателския екип на M3 College с курса по „Стратегически комуникации и PR мениджмънт”, който се провежда за първи път в Колежа.

Ето какво разказа Милена пред M3 College:

Кои са задължителните качества за един пиар специалист?

Професионалните комуникатори трябва да притежават богат букет от лични качества, за да бъдат успешни в работата си. Тези, за които се сещам на прима виста, са: отлични комуникационни умения, етика, стратегическо мислене, гъвкавост, инициативност, креативност, отговорност и решителност, убедителност, неподатливост на стрес. Понякога бързината също е решаващ фактор, ако ситуацията е реактивна.

Много важно качество в тази професия е също интуицията, но това вече е въпрос на даденост. Важна е и упоритостта, защото рядко нещата се получават от първия път… и не бива да се отчайваме.

Това ме подсеща и за позитивната нагласа – вярвам, че тя се предава по въздуха, включително върху публиките, които искаме да привлечем на наша страна (доказано и от личен опит). Да не говорим колко важна е емпатията за успешната ни работа – иначе няма как нито да разберем, нито да влезем под кожата на клиента.
Сещам се също за това колко важна е и професионалната самооценка, т.е. да умеем да ценим и оценяваме правилно труда си – за да ни ценят и клиентите ни. Ключово качество също е нестандартното мислене и умението да излизаме извън рамките, отвореността за нови неща; да ги търсим умишлено, за да подобряваме услугата ни и да не преставаме да се учим и да се развиваме.
И на първо място по важност и на последно по ред (като черешката на тортата) е отношението към истината, истинността и търсенето на достоверност. Това донякъде е свързано с етиката, която вече споменах – личната и професионалната.

Мисля, че изброените неща са едно добро начало. Със сигурност има още много!

До каква степен е важна комуникационната стратегия за стартирането на един бизнес?

Степен? В проценти – 100%. Защо? Защото всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква, да ги стимулира, да ги кара да реагират. Иначе се обезсмисля. Ето защо, когато правиш бизнес план, трябва паралелно с него да правиш и комуникационната стратегия за неговата реализация. В противен случай рискуваш той просто да не се осъществи, респективно комуникационната стратегия да е неадекватна и неработеща.

Както казваше Деси Бошнакова в една своя презентация: „Ако мислите, че бизнесът е преди всичко пари, няма да направите нито успешен бизнес, нито много пари.“ Защото в основата на бизнеса стои именно бранда – мисията, визията, ценностите…, които различават една компания от друга.

С коя твоя комуникационна кампания най-много се гордееш?

Ооо, това е един въпрос, на който никога не съм могла да дам отговор. Човек не може да подбира от работата си по този начин, особено когато се занимаваш с пиар. Във всичко съм влагала сърце и душа. По какъв критерий да съдя? По концепция, по мащаб, по медийно отразяване, по социална значимост… по какво?

Ако говорим за социална значимост, може би кампаниите, с които най-много се гордея, са назад във времето – едната беше за детските храни Frutek, когато още бях пиар в Хигия АД. Направихме я съвместно с Ротари клуб „Витоша“ и обиколихме доста домове за деца, лишени от родителска грижа, като раздавахме десетки храни. Естествено, не сме правили новина от това, но по съществото си беше CSR кампания.

Бих казала, че тази кампания и до днес е знакова в моята работа, защото тя ме накара да се замисля именно за етиката в професията и колко благородни неща могат да се направят, ако си пиар. Втората кампания в полза на обществото, която наистина много обичах, беше кампанията на Ретро Радио „1000 бебета на България“.

Правихме я няколко години поред и имаше за цел да стимулира раждаемостта, тъй като тогава България беше на едно от първите места по ниска раждаемост. От настоящата ми работа единствената социално-значима кампания, която ме е грабвала толкова, е „Забавното лятно четене“ на Az-deteto.bg като част от медийна група Investor. Тази година резултатите при нея бяха наистина поразяващи, защото екипът беше още по-богат и мотивиран. Обобщена информация можете да намерите тук.

Има ли пиар гурута, на които се възхищаваш?

Честно ли? Никога не съм имала кумири – нито в живота, нито в професията. Според мен животът е много кратък, за да се захласваме по каквото и да е. Добре е да се фокусираме върху собствените си цели и стремежи, вместо върху постиженията на някой друг. Това не означава, че не уважавам труда им – напротив. Но в действителност нещото, което ме възхищава, е продуктът. Когато видя една кампания в цялата ѝ прелест, тогава мога да кажа „Wow!“. А знаете, че зад една добра кампания никога не стои само един човек. Стоят много хора.

И трудът на всеки един трябва да се уважава. В този смисъл трудно мога да споделя някой гуру, на когото се възхищавам. Когато един пиар продукт е добър, креативността е тази, която наистина може да ме възхити. Концепцията и елементите в нея, които я правят различна от всички останали.

Много често агенциите са тези, които имат наистина уникални концепции и имат ресурса да осъществят мащабни кампании с много висока ефективност – дали национални, дали световни. Затова по-скоро съм склонна да споделя кои са световните комуникационни агенции, които ме впечатляват със своя подход, например Saachi@Saachi, DDB, Ogilvy&Mather…

А ако ме питате за хората, които по някакъв начин са повлияли върху моята собствена работа и са ме мотивирали… не са малко. Ако говорим за хора от професията в България, косвено това са проф. Петев, проф. Милко Петров, проф. Кафтанджиев, проф. Стойков. Казвам „косвено“, защото никога не съм учила Връзки с обществеността в СУ, но винаги сме си партнирали по проекти, особено когато говорим за дейностите на Българското дружество за връзки с обществеността.

Пряко върху стила ми на работа са повлияли Нери Терзиева, Нели Бенова, Деси Бошнакова, Любов Костова, Росен Мисов, Красимира Краева… Все интересни хора, безкрайно различни един от друг. Изброявяйки така обаче рискувам да пропусна някого. Да не говорим за връзката на нашата работа с колегите журналисти – не бихме могли да се разграничаваме от тях. От моето поколение много харесвам професионалисти като Косьо Вълков, Емо Спахийски, Албена Борисова, Велислава Попова например…

Кое най-много обичаш в професията си?

Това, че всеки ден е различен и крие нови изненади, нови преживявания, срещи с нови хора. Онова, което може да ме убие, е боксуването на едно място. Винаги съм имала нужда от нови хоризонти, да вървя напред и да преодолявам нови предизвикателства. И си мисля, че само тази професия може да ми го даде.

Трите книги, които всеки пиар специалист трябва да прочете са… ?

Хахаха, това като с хората. Еми явно ще трябва накрая да вляза в рамки въпреки всичко, за да отговоря на този въпрос. Нека бъдат „Ефективен пъблик рилейшънс“ на Къптлип и Сентър, „Без лого“ на Наоми Клайн и по моята специалност – „Създаване на корпоративна репутация“ на Греъм Доулинг.

 

Оригинална публикация 

Noble Graphics e рекламна агенция на годината

www.capital.bg I 14.09.2014г. 

Творческият директор на Noble Марсел Леви и главният редактор на dnevnik.bg Велислава Попова приемат поредната награда за кампанията "Дневник на българската действителност"
© Мария Манолова

 

 

Кампанията "Дневник на българската действителност" взе пет златни награди на фестивала ФАРА

Noble Graphics стана рекламна агенция на 2014г., а "Загорка" АД – рекламодател на годината на ежегодния рекламен фестивал ФАРА. Кампанията "Дневник на българската действителност," която Noble Graphics създадоха за dnevnik.bg, спечели пет златни награди в различните категории на конкурса.

"В последните дни хората тук говорят помежду си, че тази година е по-слаба. Изрично обаче искам да кажа, че това е само количествено измерение. Качеството на заявките тази година е много добро," коментира председателят на творческото жури на фестивала и криейтив директор на DDB София Йордан Жечев. ФАРА се провежда за петнадесета поредна година в Албена и има за цел да отличи най-креативните рекламни идеи за изминалите 12 месеца.

Победителите

В последните две години на конкурса Noble Graphics финишираха втори в конкурса за най-добра агенция. Тази вечер обаче те успяха да изпреварят миналогодишния победител DDB София. Трета в творческите категории остана NEXT-DC, която обаче стана "Медийна агенция на годината" за втора поредна година.

"Дневник на българската действителност" на dnevnik.bg стана най-награждаваната кампания на Noble Graphics и спечели златните отличия в категориите "Комуникационна кампания", "ТВ реклама и кинореклама", "Прес реклама", "Вътрешна реклама" и Art Direction.

Агенцията спечели и награди за кампаниите "Свежо от планината" за "Пиринско пиво", "Куфар-телевизор за Fox International Channels и "Закачалки" за йога студио Omnitom. Последните месеци са силни за агенцията – през пролетта Noble Graphics взе най-много награди на конкурса за рекламна ефективност Effie, а малко след това Желез Атанасов и Владимир Герасимов от агенцията спечелиха златна награда Young Lions в Кан на най-престижния рекламен конкурс в Европа.

Кампанията "Билет" на DDB София за Международния филмов фестивал в София беше най-награждаваният проект на агенцията тази година. Благодарение на нея през 2014г. фестивалът за първи път реши да промени начина, по който продава билети – вместо само на касата на НДК, те се разпространяваха в консервни кутии в над 200 магазина в София. Всеки билет можеше да бъде използван за почти всяка прожекция след като бъде регистритан онлайн. Кампанията е увеличила посещаемостта на София Филм Фест с над 30%. Рекламната идея взе златни награди в One-to-One Communication и "Дизайн на опаковки", сребро в "Digital: Интерактивна кампания", "Комуникационна кампания: социална, медийна, политическа", "Корпоративна идентичност" и Out of home: Ambient.

Новите попълнения

Tribal Worldwide и FourPlus са двете свежи попълнения на ФАРА 2014, които си тръгнаха с награди. Първата агенция беше създадена само преди година и е част от групата на DDB София. Tribal вече има отличия за One-to-One Communication (три сребърни награди за кампанията "Най-лесният начин да засвириш на пиано" за Фондация "ХХ Триола-Квинтола" и за "Портрет на чинийка" за Агитпроп), за "Вътрешна реклама" (отново за същите два проекта), както и в "Корпоративна идентичност" (за идентичността на "8PM"). Four Plus спечели една творческа награда на ФАРА 2014 – бронз в категорията "Комуникационна кампания: Стоки" за Sprite Graffitti Fest. Същата кампания донесе на агенцията и отличия в медийните категории на фестивала (сребро в "Нови комуникационни канали" и бронз в "Медийна кампания")…

 

 

Оригинална публикация 

Комуникационна кампания на европейски проект спечели награда Golden World Awards

www.capital.bg I  02.07.2014 г. 

 

Комуникационната кампания по откриването на крепостта Цари Мали град в село Белчин – "Една легенга оживява" спечели награда Golden World Awards на Международната PR асоциация (IPRA). Проектът на APRA Porter Novelli получи първа награда в категория "Пътуване и туризъм". Общо три български агенции получиха номинации за тазгодишните Golden World Awards – APRA Porter Novelli (с четири кампании), AMI Communications (с едина кампания) и United Partners (също с една). "Една легенга оживява" обаче е единствената българска идея с награда тази година. Кампанията е част от проекта за възстановяване на хълма "Свети Спас" в близост до Белчин, който се финансира с европейски средства. Golden World Awards са международни награди за комуникация, които се раздават всяка година от 1990 г. насам. 

 

 

Оригинална публикация