сп. Мениджър | Д-р Александър ХРИСТОВ | 13.06.2010 

Звучи като перифраза на великия роман на Маркес "Любов по време на холера". Но не е. Днес пиарът играе съществена роля за възприятието и репутацията на всяка компания, продукт или услуга. На всеки мениджър. Висш пилотаж в комуникацията с медиите, вътрешните и външните публики във всяка една сфера е справянето с кризисни ситуации. Как става това, какви са първите стъпки, които трябва да предприемем, на кого да се доверим и от кого да се пазим – моля, четете в темата на броя.

Без паника, моля!

При медиите не е важно кой е прав, а кой е пръв

ЕДИН ОТ НЕОСПОРИМИТЕ КОМУНИКАЦИОННИ ЗАКОНИ е, че колкото повече средства за информация се появяват, толкова по-бързо и лесно се разпространява тя. Колкото повече се развива бизнесът, толкова по-голяма е вероятността от възникване на кризи. Заради това се получава така, че съвременните пиар специалисти са
като в клещи – от една страна ги притиска развитието на блоговете и социалните мрежи, а от друга – новите кризисни ситуации, напоследък дори са обединени от една "глобална криза". А и съвременните компании са под натиска на интензивни публични критики и нарастващо недоверие. Това изисква постоянно усъвършенстване на уменията за кризисни комуникации.
За добро или за лошо, кризите са неизбежни, но каквото и да правиш, никога не можеш да бъдеш напълно подготвен за тях. Естествено, колкото повече работа е свършил пиар специалистът предварително, толкова по-лесно ще преодолее кризата и ще намали негативните последици върху имиджа и доверието към компанията. Рано или късно кризата ще отмине, но пиар специалистите добре знаят, че много по-важно е какво остава след нея, какви ще са краткосрочните и дългосрочните поражения.
Кризите може да бъдат всякакви. Много от нас знаят за историите с "Тайленол", "Ексон Валдес", "Кока-Кола", многобройните инциденти със самолети, обгазявания и други. Кризи обаче възникват и по най-неочаквани начини – например преждевременно раждане в самолет, каквото се е случило на First Choice Airways. Всяка криза е уникална, но въпреки това принадлежи към една от двете големи групи: предотвратими (най-често свързани с човешки грешки) или непредотвратими (основно резултат от природни катаклизми). И докато във втория случай компанията уверено може да се съпредстави като жертва и да избере защитна стратегия, в първия правилният път е отговорността и приспособяването. Всъщност това е първият стратегически ход, който комуникационният специалист трябва да предприеме при настъпването на криза.

Разпределение на силите

А първият тактически ход, който е добре да бъде предприет, е комуникационната инициатива в публичното пространство. При криза с особена сила важи максимата "При медиите не е важно кой е прав, а кой е пръв". Което означава, че който първи предостави информация, той формира доминиращата гледна точка към проблема. Поради това е изкл чително важно компанията да поеме инициативата да разпространи информация за случая – прес-рилийз или пресконференция колкото е възможно по-скоро след възникване на събитието, с всички известни факти по случая и с първи ангажименти. Моментално трябва да започне мониторинг на интернет, на информацията, която се появява в блоговете, форумите и по социалните мрежи. Комуникацията по тези канали се разпространява мълниеносно, а информираните нарастват в геометрична прогресия. Освен това често потребителите се доверяват най-много на тези канали, особено когато официалната информация е закъсняла или недостатъчна. Всичко това предполага и възможност за постоянен контакт – било то чрез горещ телефон, възможност за връзка по мобилен телефон с пиар специалиста или с някой представител от кризисния щаб и други. Връзката с евентуалните пострадали е другата важна стъпка. Те трябва да бъдат успокоени и убедени, че компанията действа в тяхна полза. Изкл чително важно е да се направи така, че те да разберат проблема в неговата цялост, отвъд рамките на личната си трагедия. Това е трудно, но не е невъзможно. А е важно, защото успокоените пострадали от един момент нататък могат да станат изкл чително влиятелни комуникатори на посланията на компанията – в края на краищата, щом те са възстановили доверието си към нея, значи наистина има защо. След това е времето на конкретните действия съобразно кризата и пораженията от нея – изтегляне на продукти, компенсации, покриване на щети. Колкото повече тези действия надхвърлят очакванията на публиките, толкова по-добре за успеха на операцията.

Комуникация при кризи

Казват, че най-печелившото поведение и комуникация при възникването на криза трябва да бъде все едно са ни хванали в изневяра. Което означава, че подготвяме и представяме три основни послания, синтезирани горе-долу така: (1) Това, което се случи, е много лошо; (2) Ще положим всички усилия, за да оправим нещата и (3) Повече никога няма да правим така. Независимо дали компанията е виновна за възникналата криза или не. Медиите (и хората) искат да знаят какво се е случило и да виждат какво компанията прави или ще направи за намаляване на негативните последици. Никой не се интересува колко е понесла или ще понесе самата тя, затова реторика от типа на "много пострадахме", "разчитаме клиентите да ни се доверят" е безпредметна и най-много да навреди. С две думи – не се изкушавайте да говорите за себе си, говорете за пострадалите, за потребителите, поемайте конкретни ангажименти. А ако успеете да привлечете влиятелни личности (лидери на мнение), които да подкрепят позициите, успехът е много крачки по-близо. Практиката показва, че изказванията на представители на централната или местната власт, известни личности и експерти
вливат свежа кръв на доверие и съдействат кризата да прикл чи по-бързо. Освен всичко те поемат и част от медийния натиск и увеличават достоверността на казаното от компанията.
При това в ситуация на криза интересът на медиите към компанията рязко нараства. Този интерес трябва да бъде удовлетворен, но той трябва и да бъде поддържан в разумни граници. Поради това – никакви отклонения, никакви дискусии по други теми. Опитите за изместване на вниманието се приемат на нокти от всички – ако до теб гори, а ти говориш за предстоящото пълнолуние, най-малкото ще излезеш смешен. Изкл чително важно в кризисните комуникации е обезпечаването на пълен терминологичен контрол върху посланията. Пиар специалистите трябва внимателно да изберат изразните средства, с които да представят проблема така, че: (1) ситуацията да бъде разбрана и (2) да бъде разбрана правилно. Постмодернистично или не, хората реагират не толкова на дадена ситуация, колкото на представата си за нея. Затова Липман* прозорливо беше направил разлика между "света извън нас" и "картините в нашите глави". Защото, ако хората вярват, че цените на акциите на компанията ще паднат драстично в резултат на кризата, това наистина ще стане. Ако смятат, че предлаганите от нея продукти са опасни (дори и да не са), съвсем скоро няма да се налага да се привеждат доказателства нито за едното, нито за другото.
И последно: извиненията. Изкл чително важно за оцеляването на компанията е тя да признае отговорността, но без да поема напълно вината. Което означава да се извиняваме внимателно. Затова в много случаи в арсенала влиза един риторичен похват, наричан със загадъчния термин неизвинително извинение. Това означава да казваме, че съжаляваме за това, че някой е пострадал или са му причинени морални или материални щети, а не за нещо, което е свързано с нашето поведение. Разликата е чувствителна. Израз от типа на "извиняваме се, че се чувствате засегнат" прави нещо много важно: едновременно създава впечатление, че компанията се извинява, но без да признава, че е извършила нещо нередно. Защото това извинение касае състоянието на засегнатия, а не действията, довели до това.

Ненужни подкрепления

Много компании, когато изпаднат в кризисна ситуация, решават да пуснат реклами в медиите, с което разчитат, че ще отклонят вниманието или ще спасят имиджа си. Голяма грешка. Това са не просто пари, хвърлени на вятъра, а допълнителен дразнител, който нажежава ситуацията. За съжаление достатъчно често външни или вътрешни за компанията хора дават съвети или изискват да се реагира точно така.
Иначе когато възникне кризисна ситуация, много бързо се появяват специалисти, готови да дават съвети. Твърдя, че комуникацията с тях и отбиването на атаки и несъстоятелни предложения не е по-малко трудно и отговорно от справянето със самата криза. С една част от тях трябва да се внимава особено много.
Това са лешоядите – пиар агенции, отделни пиар специалисти или лобисти, които надушват къде има криза и моментално започват да кръжат около засегнатата компания и да я скубят с безумни хонорари с обещание да оправят нещата. Проблемът е, че мениджърите, вероятно под влияние на паниката, лесно приемат такива предложения. Всъщност най-добре в тези случаи е да се доверим на обслужващата пиар агенция или на пиар специалистите в компанията. Ако техният капацитет е недостатъчен, може да наемем още консултанти, но е препоръчително те да се проучат внимателно, колкото и да няма време за това. В крайна сметка те са най-полезни само ако са в състояние да мобилизират контакти с влиятелни личности. В България сме още далеч от съществуването на специализирани агенции за кризисни комуникации, предлагащи услугите си денонощно, каквито има в страни с по-развит пиар пазар.

Три емблематични случая

Или как да действаме, какво не трябва да правим и дали провокацията винаги работи

Тайленол

Една от най-известните комуникационни кризи в света и учебникарски пример за справяне с кризисни ситуации.
Тя всъщност е и едно от най-добрите доказателства за възможностите на пиара в тази посока.
През 1982 г. седем души умират след употреба на "Тайленол" – болкоуспокоително на "Джонсън и Джонсън". Оказва се, че в някои флакони умишлено е поставен цианид, започва разследване кой е направил това. В същото време веднага след смъртните случаи компанията реагира светкавично и адекватно. Изтегля продукта, спира рекламата, започва да съдейства на правораздавателните органи, информира непрекъснато обществеността за развоя на събитията. Отваря горещи телефонни линии, активно комуникира мерките, които предприема, за да няма подобни случаи в бъдеще. Непрекъснато извинявайки се на потребителите, умело прокарва идеята, че компанията е също като тях жертва на маниак. В резултат на активните и професионални действия след първоначалния негативизъм медиите и обществото бързо възвръщат доверието си към "Джонсън и Джонсън". Цифрите говорят още по-добре: пазарният дял на "Тайленол", спаднал от 35% на 8% заради случая, възвръща стойностите си за по-малко от година. Причината – открита комуникация, прозрачност и отговорност към човешкото здраве.

Файърстоун

Класически пример за това как лошата комуникация, мълчанието и неориентираността могат да провалят разрешаването на една кризисна ситуация.
Случаят започва още през 1997 г., когато зачестяват информациите за катастрофи с "Форд Експлорър" и фабрично монтираните му гуми "файърстоун". Стратегията на двете компании е "нищо не се е случило". Ситуацията се променя в средата на 2000 г., когато оплакванията стават хиляди, а смъртните случаи при катастрофи – 103. От този момент двете компании тръгват по различни пътища. "Форд" реагира бързо, подменя гумите и хвърля част от вината на производителя – компанията "Бриджстоун". А тя мълчи, прави се, че нищо не се е случило, и така оставя комуникационната инициатива в ръцете на другите. Изтеглянето на гумите от пазара започва късно и е съпроводено с редица проблеми. Първоначалната защитна стратегия е променена в извинения, но дефектните гуми вече са в устите на Джей Лено и Дейвид Летърман. Доверието към компанията доближава нулеви стойности, дистрибутори отказват да снабдяват с "файърстоун", назряват съдебни процеси. Накрая "Бриджстоун" печели годишната награда за компания с най-лоша слава. Как и доколко успява да възстанови имиджа си, няма официална информация, но със сигурност подобна задача не е лесна.

Промако

Случаят с руската пиар агенция "Промако" не е криза в ординарния смисъл на тази дума, но е показателен както за медиите, така и за възможностите на пиара да се справи с кризи в своя собствен двор.
Историята е следната: през февруари 2001 г. агенцията "Промако", целейки да извади на светло корупцията на медийния пазар в Русия, измисля една не особено оригинална провокация – пуска фалшив пресрилийз за откриването на несъществуващ пететажен магазин за битова електроника "Светофар". Тринадесет вестници и списания, сред които някои доста авторитетни, публикуват информацията като редакционни материали, след като за целта агенцията заплаща суми между 135 и 2000 долара. Скандалът гръмва, медиите се оправдават, има наказани журналисти. Започват дискусии за "свободата на словото по руски", за все повечето "заказухи" (така руснаците наричат поръчковите статии) и други. "Промако" получава аплодисменти, които отшумяват бързо. В крайна сметка обаче с тази своя матросовска акция агенцията
създава криза за самата себе си. Компаниите остават индиферентни към саможертвата, а реакцията на колегите от бранша е крайно негативна. Руското дружество за връзки с обществеността (РАСО) нарича нейните действия разрушителни. Малко по малко клиентите се оттеглят, агенцията се принуждава да затваря офиси. От тази криза се измъква чак след няколко години, без все още да е възвърнала предишния си блясък.

Сигурността и комфортът на клиентите са най-важни за нас

Невена ЦЕНОВА, маркетинг директор на "Тойота Балкаис", официален вносител на Toyota и Lexus за България

НАСКОРО ВЪЗНИКНА ПРОБЛЕМ със спирачната система на някои от автомобилите "Тойота" – при определени случаи педалът на спирачката може да започне да се натиска по-трудно, да се връща по-бавно или в изкл чителни случаи да не се върне напълно в най-горно положение. Макар че това се проявява изкл чително рядко (26 доказани случая на 1,7 млн. автомобила), за нас беше изкл чително важно да действаме, тъй като сигурността и комфортът на клиентите ни са първостепенен приоритет. Започнахме с информиране на клиентите и обществеността за същността на проблема и отправихме покана към всички собственици да посетят сервизите. Организирахме пресконференция, на която запознахме медиите с проблема, представители на компанията взеха участие в телевизионни и радиопредавания по темата. Стартирахме и безплатна гореща телефонна линия 0800 16 266, на която клиентите на "Тойота" да получават техническа информация и да могат да заявят удобно за тях време за посещение в сервиз. Използвахме активно и сайта ни iirww.toyota.bg – непрекъснато публикувахме в него актуална информация. В крайна сметка не регистрирахме спад на доверието към марката в България. Ще продължаваме и занапред да следваме принципите на максимална прозрачност, честност и загриженост към потребителите.

Преди да реагираш, е по-важно да знаеш къде и какво се случва

Илияна ЗАХАРИЕВА, ръководител-отдел "Корпоративни комуникации" иа Пощенска банка

ВЪЗНИКВАНЕТО НА КРИЗА във всяка сфера налага незабавна реакция, за да може ситуацията да се овладее максимално бързо и да се управлява ефективно. В повечето случаи проблемът се появява внезапно и от кл чово значение е да се предоставя навременна и изчерпателна информация. С идването на световната икономическа криза банките излязоха на преден план като един от основните играчи в икономическия живот и това определено донесе нови предизвикателства за комуникаторите в банковата сфера. Най-голямото от тях беше неблагоприятният ефект на кризата върху доверието в банковата система. Нашата политика продължава да бъде да предоставяме прецизна информация, но вече на много по-широка аудитория. Ако преди кризата финансовите и банковите новини бяха основно за сегмента на бизнеса, сега стабилността на банките, лихвите, кредитирането и прочие са теми, които засягат и вълнуват всеки човек. Промените и предизвикателствата, свързани с икономическата криза, са няколко. На първо място имаме много повече заинтересовани страни. В момент като този говорим на много хора и трябва да достигнем до всеки един от тях със съответните послания и на правилния език. След това идва предизвикателството за говорителя. Кой говори, кой е експертът, на когото може да се вярва? Помислете малко: в момент на криза всички говорят и всички са специалисти. Кои обаче са истинските експерти? Как да ги позиционираме така, че да спечелят доверието на аудиторията? Следващ проблем е многообразието от информация – необходим е постоянен мониторинг и съответно много бърза реакция. Тук, разбира се, става въпрос основно за онлайн пространството, където няма никакво време за губене. Пълноценното използване на интернет е особено важно в тези ситуации, когато хората активно следят какво се случва с една банка, а множеството форуми буквално наводняват пространството с мнения. В този момент е важно банката да разполага с подготвени и информирани специалисти, които да са в състояние да реагират мигновено на всяко възникнало притеснение и неяснота за ситуацията. Вече направихме първите си стъпки в тази посока и един от основните ни приоритети през тази година ще е развиването на онлайн присъствието ни. Голяма роля възлагаме и на мониторинга на онлайн пространството – преди да реагираш, е по-важно да знаеш къде и какво се случва във всеки момент. Накрая, но не по важност, са вътрешните комуникации. Всички знаем, че добрата комуникация започва отвътре, и това правило важи с още по-голяма сила в момент на криза.

Седемте смъртни гряха на кризисните комуникации

Мълчание. Вероятно мълчанието е злато, но в други случаи. При криза – и въобще в пиара – мълчанието означава, че имаме какво да скрием или че не знаем какво да кажем. И в двете ситуации това е пагубно за успеха на кризисните комуникации. Освен това с мълчанието си оставяме другите да говорят вместо нас (защото кризисната ситуация не търпи информационен вакуум), което не дава никакви гаранции, че те ще кажат това, което бихме предпочели да се знае.
Оптимизъм. Убеждението, че "всяко чудо е за три дни" или "не може да стане по-лошо", обрича на бездействие. Оптимизмът се подпира на убеждението, че всяка криза рано или късно отминава, но всъщност истинският проблем е в това какво остава след нея. Прекаленият оптимизъм пречи да се захванем сериозно за работа. А и най-малкото е грозно, когато около теб гърми, да изглеждаш като че все едно си пил розови хапчета.
Търпение. По време на криза всичко е спешно. Няма време за чакане и обмисляне, трябват бързи решения и още по-бързи действия. Освен това идеята за изчакването на достоверна и сигурна информация е не просто мит, а непростима загуба на време. Чакането и търпението дават възможност съмненията да обладаят публиките по-бързо, отколкото очакваме.
Паника. Горното ни най-малко не означава, че трябва да действаме панически. Не толкова заради прекалената бързина, колкото заради факта, че паниката генерира излишни действия, много от които ще бъдат напълно погрешни и с неконтролируеми последици. Всъщност едва ли има случай не само в комуникациите, а и в бизнеса, политиката, дипломацията, отношенията между хората, когато тя да е довела до нещо полезно.
Високомерие. Това "кризисно" поведение може да доведе до грандиозни поражения. В такива ситуации хората винаги първо квалифицират компанията като виновна, независимо дали това е така или не. А високомерие при наличие на вина само увеличава вината и нанася трайни негативи върху имиджа.
Самохвалство. Първо, при криза компанията трябва да говори за другите и за това какво прави за тях, а не за себе си. И второ, разказите за това колко сме успешни и загрижени съвсем не ни правят такива, даже предизвикват обратен ефект. Както когато някой каже "аз съм умен и красив", много е вероятно това да бъде възприето като "аз съм фукльо".
Разногласие. Различните послания, изнасянето на информация и последващото й отричане само объркват публиката. В крайна сметка остава усещането, че нещо лошо се е случило, но не е ясно точно какво. А това понякога е по-лошо даже от мълчанието.

* Уолшър Липман (1889-1974) – американски писател, журналист и политически коментатор

Стр. 48-49, 50, 52, 53, 54-55

сп. Мениджър | Антоан ХЛЕБАРОВ | 2010-03-13

Върху всяка площ, реална или виртуална, може да се разположи нашата визия, всяко произвеждащо звук устройство може да предаде нашето аудиопослание

НАЙ-ЕСТЕСТВЕНОТО нещо в условия на затруднена финансово-икономическа обстановка е да се потърсят възможности за обезсилване или намаляване до някакво приемливо ниво на отрицателните й въздействия. Опитът показва обаче, че във всяка една игра, ако играеш за равен или минимална загуба, вероятността да загубиш тежко е много голяма. Както и ако играеш
винаги за победа, шансът за равен е голям, но нищо чудно и да спечелиш. Така е и в играта, наречена маркетинг и реклама.
Тук искам да споделя някои изводи, но не изсмукани от дебелите книги на мастити теоретици, а направени на основата на това, което се случва с нас и около нас всеки ден. В това число и с мен.
Нормално е една рекламна агенция да бъде доста по-разточителна в извън кризисното време, да демонстрира изтънчен артистичен лукс пред клиентите си или да си позволява някои дребни разкоши за своите служители и партньори. Кризата обаче неумолимо подрязва крилете на такова разхищение на ресурсите. Трябваше да дойдат трудни времена, за да стане особено модерна "зелената" линия в бизнеса – рециклиране на консумативите, безхартиен оборот на документи, алтернативни източници на енергия. Това "еко" отношение всъщност е само външното проявление на чиста "еГо" линия на поведение, на точно отчитане и изразходване на и без това кризисно ограничените финансови, материални и информационни ресурси.
В такава обстановка се променя и отношението на клиентите към начина на представяне на обслужващите ги агенции. Наскоро ми припомниха един случай от вътрешнофирмения фолклор. Известният с фанатичното си отношение към разпиляването на фирмени средства форестер Марс, един от братята собственици на мултинационалния гигант Mars Inc., отива за първи път на среща с обслужващата рекламна агенция в Париж. На летището го посреща поръчаната от тях луксозна лимузина. Той оглежда подозрително посрещачите и пита: "За това ли харчите моите пари? Сега разбирам защо цените ви са толкова високи". След което си поръчва такси от стоянката пред летището и казва, че ги чака да обсъдят случая в офиса им. Звучи смешно, но в същото време логично и убедително. Сега все повече клиенти мислят точно по този начин и на потърпевшите изобщо не им е до смях.
Кризата ни накара да погледнем с други очи и на медиите. По-рано беше лесно – телевизия, радио, преса, външна реклама, евентуално интернет… и обикновено дотам. Дори обиграни, с опит и достатъчно бюджет рекламодатели рядко правеха усилия да се занимават и с други възможни медийни канали. Сега, попритиснати от тежката ситуация, те бяха принудени да започнат да се озъртат по-внимателно наоколо. Както и да усложнят своите изисквания към обслужващите ги рекламни и медийни агенции. Оказа се, че днешното развитие на техниката и технологиите и в частност на средствата за масова и междуличностна комуникация вече е създало безбройни възможности за пренасяне на рекламното послание от рекламодателя до крайния потребител. Върху всяка една площ, реална или виртуална, може да се разположи нашата визия, всяко произвеждащо звук устройство може да предаде нашето аудиопослание. Стига да сме открили и оценили тези негови възможности. И колкото по-нови и по-неизползвани са те, толкова по-голяма е вероятността и цените им да са все още ниски.
Под натиска на клиенти с орязани рекламни бюджети в последните няколко месеца с моите колеги "открихме" няколко такива възможности. Всъщност офертите за тях отдавна събираха прах по бюрата ни, но трябваше някой да ни побутне към тях. Основната целева група на един от клиентите ни са шофьорите на автомобили. Оказа се, че за него особено подходяща медия могат да бъдат талоните за паркиране в синята зона. Рекламният контакт на всеки шофьор с карето, отпечатано на лицевата страна на талоните, е стопроцентово гарантиран в момента, в който му се наложи да паркира в центъра на града, да попълни талона си и да го остави в автомобила. Цените на подобна медия за милиони – в прекия смисъл на думата -тиражи се равняват на цената на няколко публикации във вестник или списание. Разбира се, това е ценовото съотношение в момента. Утре, когато и други клиенти открият предимствата й, то със сигурност ще се промени. Подобна медия се оказаха картите и билетите за градския транспорт. Само си представете огромния човешки мравуняк, който всяка сутрин се изсипва с тролеи, трамваи, автобуси или метро от кварталите на София към центъра. И обратно – всяка вечер. През ръцете на всеки един от тях задължително преминава малко парче хартия или пластмаса, толкова малко, че да побере точно едно рекламно каре.
В продължение на случая с шофьорите се замислихме обаче, че голяма част от тях, особено при по-дълъг престой, плащат не с талони, а с SMS-и. И следващата нова медия сама се навря в очите ни. Колко ли би струвало, ако с всеки SMS, потвърждаващ успешното паркиране до едиколко си часа, получателят получава и рекламно съобщение, свързано с личния му автомобил? И дали изобщо е възможна подобна услуга? Оказа се, че мобилните оператори отдавна са подготвили и техническата възможност, че и ценовата оферта към възможните си клиенти. Само че никой досега не беше я използвал и съответно и цените подлежаха на сериозно договаряне в посока надолу.
И пак за същия клиент… статистически по-голямата част от шофьорите са мъже. Какво обичат мъжете? Бира и футбол пред телевизора! Да, но телевизията е също "стара бира" и там цените, особено при излъчване на мачовете, вече достигат крайни стойности. Новата медия се оказаха малките рекламни пана около игралното поле. Само допреди няколко години те представляваха талашитени "тараби" с напечатани върху тях текстове и в краен случай лого на някой рекламодател, в които често се блъскаха футболистите и страничните съдии. След това се превърнаха в "ролери" с няколко сменящи се визии, които през определен период се сменяха с ефекта на отварящи и затварящи се щори за прозорци. Докато в един прекрасен момент те се превърнаха в LED екрани с постоянно подобряваща се екранна резолюция, върху които качеството на изображението вече е съизмеримо с това на рекламните банери в интернет. Сега около терените всъщност имаме един огромен телевизор с дължина от едното флагче за корнер до другото, който непрекъснато е вътре в другия, класическия телевизор. Само от творческите идеи и възможности на рекламните дизайнери зависи какво ще се случва на този телевизор. В някои от последните, не особено успешни мачове на българските отбори в европейските клубни турнири върху тези екрани течеше бясна конкурентна надпревара между рекламодателите, а случващото се върху тях на моменти беше дори по-интересно от случващото се на терена.
Освен при "новите" медии открития може да се направят и в класическите, традиционни медии. Доскоро си мислехме, че единственият начин за реклама в радиото е с аудиоспот. Но когато се налага да търсиш ценово по-оптимални решения за клиентите си, намираш и други възможности. Като например т.нар. RDS (Radio Data System) – онези малки порции цифрова и текстова информация, които се излъчват заедно с основния сигнал на всяка FM радиостанция и се изписват на дисплеите на всеки радиоприемник. Няма начин да не сте обърнали внимание на бягащите надписи, поне когато пускате, спирате или сменяте станциите на радиото в колата. И нищо чудно да не сте запомнили съдържанието им, защото обикновено то е името на станцията, телефон за връзка и… нищо повече. Не беше чудно, че когато попитахме за възможностите за реклама през RDS, много от рекламните отдели на радиата дори
нямаха цени за тази услуга – просто никога преди не бяха я ползвали. А да сте забелязали как се промениха в последните няколко месеца рекламните паузи в телевизиите? По-рано беше лесно и просто – шапка за начало на рекламния блок, поредица от рекламни клипове, затваряща шапка. Този начин на стриктно отделяне на рекламите от останалата телевизионна продукция е вече отдавна остарял. Сега рекламите са навсякъде – в забавните предавания, в спорта, дори там, където по принцип им е забранено – в публицистичните и политическите предавания. Промъкват се като product placement в интериора на студиото, като движещи се анимацийки в надписите на предаванията, като автопромоции на следващи предавания. И дори като реклама в рекламата – спонсорства на самите рекламни паузи. Състезанието по креативност между рекламните отдели на телевизиите и творческите отдели на рекламните агенции, от една страна, и забраните на СЕМ – от друга, продължава с пълна сила.
Кризата постави нови условия и за производството на рекламните форми. Многоцифрените продукционни бюджети останаха сладък спомен от предкризисните времена. Сега, макар често да се цитира старата приказка за триците и лова на маймуни, се налага да се работи точно по този начин.
Разбира се, и тук помагат новите открития и преоткриването на стари, но неизползвани възможности. От производството в много други области отдавна е доказано, че използването на продукти полуфабрикати е многократно по-ефективно от производството по индивидуална поръчка. А защо да не е така и в маркетинговите комуникации?
Така например ще ни се наложи да установим за кой ли път безкрайните възможности на базите със снимки и изображения. И че вместо да командироваме фотографа до някоя приятна дестинация, откъдето ще донесе 200-300 снимки, по-добре ще е да си купим няколко снимки с отлично качество на цени от само две цифри и после дизайнерите да поработят върху тях в офиса. Разбира се, тук остава изкушението "copy-paste без пари", но с развитието на представителствата на големите фотографски бази рискът да те хванат и да си платиш с лихвите нараства бързо.
В продължение на тези мисли пак наскоро открихме, че в Shutterstock например освен снимки се предлагат и видеоматериали. Кратки видеопоредици от кадри с продължителност от 10 секунди до няколко минути на цени, ненадвишаващи 50 долара. Неизчерпаемо богатство за рекламни творци с идеи в главите си. И за намаляване на бюджетите за заснемане на телевизионни клипове. А само телевизионни ли? Не, просто видеоспотове за излъчване в телевизия, в интернет, предавани като MMS съобщения или излъчвани на онези същите LED екрани, за които стана вече дума.
Всъщност такива видеоматериали със сигурност се пазят във всяко видеостудио, останали от заснемането на предишни видеопродукции и неизползвани досега. Може пък точно по време на кризата да им е дошло времето.

Стр. 86-87, 88

Capital.bg I Андриан ГЕОРГИЕВ I 2010-03-19

Пожарът, довел до срива на популярния български портал "Дир.БГ", е поучителна история за бъдещето на мрежата. Надяваме се.

"Пристигнахме за четири минути. Излизаше дим от прозорците на втория и третия етаж. Влязох с пожарникарите. Беше силно задимено, никой не беше отворил прозорците. Горяха кабели, затова спряхме тока за целия етаж и започнахме да гасим с вода. Всичко продължи пет минути", разказва инспектор Даниел Дамянов.

За него съботният пожар в Телефонната палата в София е рутинно събитие, нищо особено. В средите на българския интернет обаче огънят ще се помни дълго. В резултат на изгорелия хардуер популярният български портал Dir.bg пада за четири дни. Това е най-тежката авария в българската интернет история. Надяваме се и поучителна за всички участници.

Пожарът категорично е неумишлен

съобщават от БТК, собственик на изгорялото помещение. Причината според софийската пожарна е "техническа неизправност". Къде и как остава неясно.

Фактът, че пожарникарите гасят с вода, беше осмян прибързано в интернет, при условие че става дума за електроника. Коментарът на огнеборците е лаконичен: "Първо спряхме електричеството на втория етаж, където се намира залата. Беше много задимено, не знаехме какво друго се намира в помещението и затова използвахме вода. Това е нормалната практика", разказва Даниел Дамянов.

"При силно отделяне на дим не може да се използва прахов пожарогасител", допълва го главен инспектор Антон Богданов.

"Изключването на централното захранване не изключва аварийното захранване към сървърите и те са били в работно състояние, когато са гасени с вода", казва Владимир Жеглов, изпълнителен директор на "Дир.БГ".

Т.нар. помещение за колокация не е изчислителен център. Последните имат системи за потушаване на огъня, като за секунди изсмукват въздуха от помещението. Залата на БТК има само пожароизвестителна система. Там записва видеокамера, но данните се записват на носител, разположен в стаята, който също е пострадал от пожара. В момента тече процес по възстановяването на видеото.

Мястото, където е било пострадалото оборудване на "Дир.БГ", е помещение, което телекомът дава под наем на IT фирми, за да разположат там своята техника. "Бизнес моделът на партньорството е, че "Дир.БГ" плаща наем за съхранението и поддръжката на машините – охрана, охладителна система, ток и т.н. По договор БТК няма право да работи с оборудването."

Възнаграждението за БТК може да варира от 100 до 600 – 700 лв. на месец. Сред изгорялата техника на "Дир.БГ" са рутери, комутатори (switch) и сървъри. По думите на Владимир Жеглов "загубата е на стойност стотици хиляди левове".

"Почти от създаването на "Дир.БГ" нашето оборудване се намира в Телефонната палата. Причините са, че БТК предлага най-добрата свързаност в България. Почти всеки зависи от БТК. Телефонната палата е сред най-защитените места в страната", коментира Владимир Жеглов.

В момента "Дир.БГ" преговаря с БТК за нови условия, при които да съхранява техниката. Темата за обезщетенията, които големият български портал би трябвало да получи, остава без коментар. Допълнително в "Дир.БГ" преосмислят изцяло своята IT архитектура.

Неприятният факт обаче си остава: четири дни посетителите на dir.bg нямат достъп до портала. По данни на агенцията за проучвания в интернет Gemius това са над 1.4 млн. потребители за февруари. Техният анализ сочи, че няма драматично преливане на аудитория към конкурентните новинарски сайтове.

Никой обаче не бива да се чувства

имунизиран срещу падане на сайта

Сигурно някои от вас са усетили липсата на capital.bg за 14 часа преди месец. "В началото на февруари единият от дисковете на уебсървъра, който съхраняваше съдържанието на сайтовете на групата, изгоря. Тoй беше в гаранция, очаквахме реакция на доставчика и подценихме риска от повреда във втория диск. В 1 през нощта на 10 февруари изгоря и вторият диск на същия сървър. Възстановяването на информацията от back up на подходящ функциониращ уебсървър отне няколко часа. Успяхме да върнем сайтовете онлайн в 15 часа", разказва Юлияна Плевнелиева, IT директор в "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Дневник").

Ето и какви са предприетите мерки, така че това да не се случи отново: "В момента ползваме адаптивно in-house решение – инвестирали сме в собствено сървърно с добри параметри и имаме възможност за разширяване там. Паралелно на пазара има различни възможности за локация на виртуални сървъри, които разглеждаме като вариант", разказва Плевнелиева.

"Инвестор.БГ", другата голяма уебгрупа в България, съхранява своята техника в изчислителния център на телекомуникационната компания "Еволинк". "Разполагаме с 40 сървъра… Преди да намерим добър хостинг център, сменихме около три-четири такива, като имаше период, когато нашите сървъри бяха в непосредствена близост до тези на "Дир.БГ", обяснява Тодор Стоянов, технически директор в "Инвестор.БГ". Той не коментира каква е back up стратегията на интернет компанията, в чието портфолио попадат сайтове като investor.bg, aha.bg, dnes.bg и т.н.

"Нетинфо" – най-голямата уебгрупа в България, ползва услугите на изчислителните центрове "Телепойнт" и "Нетера". "Данните на сайтовете [abv.bg, vesti.bg, vbox7.com] се копират непрекъснато на резервно оборудване между двата центъра", казва Милен Евтимов, технически директор на "Нетинфо".

Сривове като този на "Дир.БГ" не са запазен български патент. Заради технически проблем през февруари миналата година Gmail изпадна офлайн в цял свят за два часа и половина. За обезщетение Google предложи на всички платени потребители 15 дни безплатна употреба на стойност $2.

Тези два инцидента обаче ясно показват колко зависими сме от интернет. Почти толкова, колкото онлайн компаниите от доставчиците, на които са доверили своята техника. Днес проблемът е на "Дир.БГ", но представете си паниката, ако утре има срив на Skype. Всъщност това вече се случи през лятото на 2007 г. когато комуникацията блокира глобално за два дни. Не дойде краят на света, но повече хора бяха принудени да разберат какви са алтернативите на Skype.

Помислете си за миг обаче какво би станало, ако бизнесът и държавните институции приемат за официална комуникация интернет услуги като Skype и Twitter? Или Amazon, подслонил под наем в своите изчислителни центрове хиляди малки онлайн компании, изведнъж се огъне? Тогава пораженията от липсата на услуга ще се усети далеч по-тежко. Може би Дон Мъкаскил от сайта за качване на снимки SmugMug има отговора – повече локални сървъри, които да поемат оперативните задачи и евентуалното натоварване, когато отдалеченият хостинг се провали.

Със сигурност пострадалите компании ще трябва да се научат как по-ясно да информират потребителите, останали без достъп, ако искат пазарът да приема (и да е готов да плаща) за онлайн услуги, базирани на отдалечени сървъри. Това включва навременно обяснение за причините и как точно протича възстановяването на данните. А ние вече подозираме какво си мислите – "всичко ще е ок… до следващото падане на сайта".

Оригинална публикация

БНТ, Денят започва | 2010-03-16 

Вижте видео от интервюто (от интернет страницата на БНТ)

Водещ: Огромни поражения за няколко големи информационни компании има след пожара, който се случи през уикенда в телефонната палата на ул. „Гурко” в центъра на София. Видях го тогава като съобщение, но не ми направи огромно впечатление. Но се оказва, че щетите са огромни, много потребители не могат да влязат в страницата на най-големия български портал Dir.bg, да не говорим, че хората нямат достъп до електронните си пощи, въпреки че току-що разбрах, май че това вече е възстановено тази нощ. Владимир Жаблов, изпълнителен директор на Dir.bg, най-големия български портал, е в студиото, добро утро! Да кажа в началото, че търсихме „Виваком” – отказаха коментар. Доколкото разбирам от вас тече там някаква смяна на собствеността и всъщност вашият договор за експлоатация на тези сървъри, заради които имате този срив с „Виваком” ли са или с някой друг?
Владимир Жеглов: По принцип договорът е с БТК-Нет от вече почти 10 години, така че самата смяна на собствеността си върви. В момента първоприемникът е „Виваком”.
Водещ: Проблемът е, аз ще вляза на страницата на Dir.bg, вие сте започнали да възстановявате, предполагам и другите пострадали, последното съобщение е от 23.03, достъпът до хостинг услугите. Преди това вчера късно вечерта сте възстановили електронните пощи, защото много хора се обадиха, притеснени, не могат да си ги ползват, дали тази информация се съхранява. ОК ли е всичко поне с електронните пощи?
Владимир Жеглов: Абсолютно всичко е ОК като запазени данни. Може би това, че ние паралелно записваме цялата информация на отдалечени сървъри…
Водещ: В друга сграда?
Владимир Жеглов: В друга сграда. Дава шанс всичко да бъде възстановено без абсолютно никакви загуби.
Водещ: А защо се твърди, че… Много гневни коментари има в интернет, че такова чудо по света не се е случвало – дейта център, така ли се нарича?
Владимир Жеглов: Локейшън център.
Водещ: Не се е случвало. Ето и премиерът каза, че по-тежко от войната не е било. По време на войни сигурно се случва да изгори такъв масив. Къде е проблемът?
Владимир Жеглов: Въпреки че и там има бункери и т.н. За нас наистина може би звучи малко като виц да стане пожар в телефонната палата, една от най-първокласните като охрана и защита сгради в България от царско време. И другият виц е Dir-а да спре – нещо, което никога не се е случвало, но очевидно и това е възможно.
Водещ: Вицовете оживяват. А на какво се дължи? Имате ли първоначална информация за този гаф, проблемът в противопожарната система ли е или в това, че сте си избрали да си държите техниката в телефонната палата просто?
Владимир Жеглов: При всички случаи, за да се стигне до такова нещо има може би низ от проблеми, случайности и т.н., но за нас случайността да се случи такова нещо рискът е някъде около едно на 20 млн. Това е при условие, че няма умисъл и че са спазени всички мерки за пожарна безопасност, което очевидно…
Водещ: А има ли умисъл и спазени ли са всички мерки за пожарна безопасност, какво подозирате?
Владимир Жеглов: Това е нещо, което очевидно трябва да се разследва, но не би трябвало да е възможно да се случи.
Водещ: Вие сте питали, интересували сте се какво…
Владимир Жеглов: Да, възникнала е искра, не е отреагирано своевременно и в момента, в който нещата са били извън контрол, а може би не е имало кой да ги контролира, вече са се намесили с риск да пазят сградата съвсем професионално служителите на пожарната охрана.
Водещ: Рекламодатели, ползватели на електронни пощи, хора, които по някакъв начин биха желали да си търсят дори обезщетение, какво им казвате, какво им отговаряте? И вие самите ще търсите ли такова?
Владимир Жеглов: За радост, всички потребители, една голяма част от потребителите се отнасят с голямо разбиране, защото наистина…
Водещ: Някои си псуват…
Владимир Жеглов: Да, но в края на краищата това е един доста сериозен форсмажор за нас. Въпреки че идеята да бъдем в такова място е защита на форсмажора. Това наистина, което сме успели да направим е да спасим цялата информация.
Водещ: Всъщност идеята да има такива зали, или как да ги нарека, помещения е точно, за да се предпази информацията от загуба, от щети, от пожар, така ли?
Владимир Жеглов: Точно така, да се предпази техниката, информацията и т.н. И добре, че в случая ние сме запазили цялата тази информация съвсем паралелно, отделно, на друго място.
Водещ: Къде?
Владимир Жеглов: В отдалечен сървър. Може да се каже, че част от нещата са били дори не в страната, за да имаме сега възможността да имаме в рамките на днешния ден Dir отново.
Водещ: Няма да казвате къде да не стане пожар на другото място.
Владимир Жеглов: Няма как да стане. Вече…
Водещ: А има различни версии или това са вече фантазии според вас, че може пък и да не е случайно, защото именно в Dir.bg анонимни разработки срещу политици са се появявали през годините. Даже има припомняне, че порно клипчето с адреналинката Яна е тръгнало първоначално от линк, тръгващ от Dir.bg. Разсъждавали ли сте около това? Или около смяната на собствеността? Някакъв мол се твърди, че ще има. Или това са от мухата слон.
Владимир Жеглов: Трудно е да се мисли каквото и да било. Може да се предполага абсолютно всичко. Ние сме в голяма степен изцяло независима, свободна медия и от тази гл.т. не че не е възможно, но просто не искам да си го мисля. 

Снимка: Вестник "Капитал"

razkritia.com I Александър АЛИЕВ I2010-03-14

Забравете за dir.bg! Няма го вече или поне за дълго време достъпът до сайта, клубовете, лафчето, пощата и десетките лични страници, качени на сървърите на дир-а ще бъдат недостъпни. Около 12 часа в събота пожарникари изляха десетки литри студена вода и врътнаха кранчето на един от най-старите и посещавани сайтове у нас. Без техническа мисъл те са успели да унищожат няколко от главните сървъри, на които се качва цялата информация, както и архивът, базирани в сградата на Телефонната палата. Сигналът за огъня е получен около 11 часа и 45 минути в събота. Според официалната информация пожарникарите са пристигнали на място за седем минути. Първоначално те разполагали с данни, че искра от съседно на сървърите помещение е подпалила кабел и огънят се е разрастнал към стая, в която били няколко от главните сървъри на дир-а. Огнеборците разбили вратата и се опитали да потушат пожара, заливайки техниката с вода. Дисковете дали на късо и угаснали безвъзвратно. Тепърва ще се установява дали са спазени всички изисквания за безопасност. Единственото, което обясниха от МВР до момента е, че огнеборците са действали професионално и са се опитвали да ограничат разпространението на щетите.

От събота десетки форуми и блогове в интернет се напълниха с коментари за спирането на dir.bg. Повечето от потребителите се чудят защо над подобна сериозна авария цари пълно информационно затъмнение – кратък материал за пожара беше пуснат единствено в столичен всекидневник.

Справка на „Разкрития” показа, че авария са дали двата от най-големите сървъра на dir.bg.

На единия от тях – ns2.dir.bg (194.145.63.13) се качва текущата информация. На на другия – ns.dir.bg (194.145.63.2) се базират архивите от блогове, постинги в клубове и лични сайтове. Практиката в подобни случаи е за всяка информация да се прави и копие в случай на авария. Все още не е ясно обаче доколко това е спазено и дали съдържанието на сървърите не е затрито завинаги. Няма данни и кога dir.bg ще заработи отново. В момента на главната страница излиза съобщението: „Уважаеми потребители, поради технически причини, страницата не е достъпна. Моля, да ни извините за причиненото неудобство.”

Източници на „Разкрития” разкриха, че десетките служители на dir.bg били в паника, защото никой не им казал кога отново ще могат да дойдат на работните си места. За момента те получавали неясното съобщение: „има техническа повреда, чакайте, ще ви се обадим!”

Причината за пожара е неумишлена, гласи официалното съобщение на МВР. В интернет обаче вече се появиха и съмнения, че има прекалено много случайности при пожара в Телефонната палата. Странен според тях е и фактът, че огънят е възникнал точно от мястото, където се съхранява информацията на dir.bg. Клубовете на дир-а от години са едно от местата, където различни „заинтересовани” пускаха анонимни разработки срещу хора от властта. Пак от там тръгна и сигнал, уличаващ премиера Бойко Борисов (по онова време главен секретар на МВР) във връзки с организираната престъпност. От dir.bg е стартирал и първоначалният линк, водещ към порно-клипчето на адреналинката Яна.

КОЙ РАБОТИ В НЕДЕЛЯ И КОЙ СПИ?

Втори ден най-големият портал Dir.bg не работи. Причината е пожар, избухнал вчера в Телефонната палата около 11:45. Тогава е подаден сигналът, който докарал 6 пожарни коли наоколо. Те са полели сървърите с вода и благодарение на това техниката е „изпушила“. Огнеборците не са съобразили, че по този начин блокират сайт с дневна посещаемост към 250 000. Водата е била лята обилно и без замисляне. „Сега ще им се скъса гьона на дир.бг да възстановят всичко и дано го имат на архив, което отчитайки обема на сайта, историята и милионите постове си е сизифов труд.“ – коментира читател във форумите на Бг-Мамма, единствената медиа, работила в неделя и отразила събитието до този момент.

Впрочем, Бареков също работи. Според сайта му www.bnews.bg, „пожарът е изпепелил техниката. Хората на Никито смятат, че причината е дефектен кабел. „24 часа“ споменават за пожара в Телефонната палата, но не правят връзката с Дир.Бг.

***

След полунощ някои медии се посъбудиха! Все пак е понеделник, време за „новини“!

Ето какво написа БГНЕС, цитирана от Стандарт:

Заради пожар в централата на телекома изгоряха сървъри, които поддържат няколко големи информационни компании. Това съобщиха шефовете на дружествата пред БГНЕС вчера.

Инцидентът станал в събота в дейта центъра на телекома (Център за съхранение на данни).

Пораженията са огромни. Подобно нещо не се е случвало в нито една страна в света – да изгори дейта центърът на най-голямата телекомуникационна компания, коментираха от засегнатите компании.

Като основна причина за тежкия инцидент се сочи липсата на адекватна противопожарна система.

Сред пострадалите е и най-големият български интернет портал Дир.бг. Вчера той бе недостъпен заради инцидента.

В същото време от гафове на БТК се оплакаха и други клиенти. Телекомът не пуска абонати да сменят оператора си, оплакаха се потърпевшите. До края на март ръководството е разпоредило да не се пренасят абонати към други мобилни мрежи. Причината обаче не е ясна. От това се оплакаха абонати на БТК (вече „Виваком“).

„Стандарт“ разполага с два констативни протокола, подписани от нотариуси. Те удостоверяват, че БТК не пуска клиентите си, избрали да запазят номерата си и да ги прехвърлят към друг мобилен оператор. Първият протокол е от 12 март. С него е удостоверено, че в търговски обект на БТК в Разград клиентът е получил отказ да бъде прието заявлението му за издаване на сертификат за преносимост. Мотивът е, че съществуват проблеми със системата и поради това сертификати няма да бъдат издавани за неопределено време. Така с неясни технически затруднения БТК „връзва“ абонатите, които искат да напуснат компанията.

Вторият протокол е от 8 март и касае същия проблем. С него нотариус удостоверява, че е посетил обект на БТК заедно с клиент на телекома. Там също обяснили, че отказват да приемат заявление за издаване на сертификат за преносимост на мобилни номера с мотива, че по указание на ръководството до края на март 2010 г. сертификати няма да бъдат издавани.

По десетки такива проблеми преди седмици беше сезирана и Комисията за регулиране на съобщенията от родна потребителска организация. Засега реакция от телеком регулатора липсва въпреки заявленията на скандалния председател Веселин Божков, че процедурата ще бъде опростена и ще се въведе принципът на „едно гише“. Т.е. потребителите ще отиват директно при приемащия оператор и той ще набавя необходимите документи за пренасяне на номерата.“

Оригинална публикация

Владизнайко I 2010-03-14

Днес в 11:45 (на 13.03.2010 г. – бел. ред.) пожарникарите от ГДПБС затриха dir.bg … от къде, ще попитате? Според мен от лицето на Земята (изключение както винаги прави Google cache). Защо се е стигнало до там? Възможно ли е да няма бекъп? Как така може да пламне огън в колокационно помещение? И то в сърцето на телекомуникациите в БГ т.е. Телефонна палата? Толкова ли е нямало газогасене или пожарогасители или човек и/или система, която да реагира по-рано за да се предотврати влизането на хората с брадвите и маркучите?

Ами на тези въпроси отговор на този етап аз не търся. Като вече врял и кипял в дълбоките води на темата “изграждане на дейта център”, пък било то и в ролята на гледащ по-скоро отстрани, от колкото движещ техническия процес мога да кажа следното:

•Много е скъпо да направиш нещо надеждно
•Много е скъпо независимо къде се намираш по света
•Много е скъпо по отношение на знания, опит и преценка на адекватността на ситуацията и средата
•Много е скъпо, когато отделяш от времето за близките си и влагаш душа и сърце в това което създаваш като съоръжение
•А най-скъпо и трудно е да оперираш и поддържаш едно такова място.
Дали БТК им е дремело за колокацията, поради факта, че продадоха сградите и трябва да мислят за изнасяне, а не поддръжка и реновация. Дали на Дир.бг всичко им е било тип-топ, цепи-лепи-вулканизира, кърти-вози и изчиства и не са имали какъвто и да било или поне частичен архив и бекъп … времето ще покаже.

За мен обаче е интересно нещо друго, и то от позицията ми на потребител. Дир.бг е най-стария (оцелял) портал и разпознаваем еденичен сайт в България. Вероятно е home page за десетки, ако не и стотици хиляди редови потребители. Дир.бг обединяваше от майки с проблеми и болки до вицове, блогове, новини и клюки, речници и всякакви загуби-време интернет ресурси.

От 12 часа няма дир.бг т.е. не работи . Новини за това няма никъде!?!? Дори в конкурентните сайтове и портали, които просто получават наготово една брутална по обем аудитория и съответните рекламни договори, но пък трябва да си вземат бележка, че и на тях може някога да им се случи. Да факт е, че има няколко теми в случайни форуми, но дотам само магьосниците се докопват.
Какво е тъжното ли? Че заради небрежност и мислене от вида “на мен никога няма да ми се случи” вероятно на много и различни нива в различни фирми и доставчици, стотици хиляди страници, постове, мнения, истории, новини и т.н. които са част от българската история на интернет вече може би не съществуват. Т.е. нещо написано и удобно за потребителя е вече само в спомените не кеша на Гугъл. И ще трябва да се пише отново. Ще си кажете “този пък тъпак какво се е затъжил за някъв си сайт?” … ами не е “некъф” си сайт – а е един от основните сайтове, който що годе свободно даваха възможност на хората да споделят проблеми и да коментират, като с тези си действия на практика създават това което наричаме Интернет. Защото Интернет не е само връзката на вашия компютър с мрежата или торентите, както София не е България и както няма да се оправим за 800 дни като си седим на трите букви и блеем в телевизора. Истинската стойност на Интернет е в съдържанието и възможността то да бъде достъпно от всички и навсякъде (в демократичния свят поне това трябва да е нормално и лесно) и променяно и допълвано от всеки малък, жълт или просто в неравностойно положение човек. Това ми е тъжно и следствието, че може би на 90% е загубено знание и “матриал”.

Стискам им палци на Дир-аджиите и дано не съм лош пророк и маркучите на пожарникарите са били пълни повече с пяна и балончета с въздух (каквито са ни и политиците), а не с разрушителна като корупцията вода.

п.с. вече има съобщение, че сайта е недостъпен поради технически причини … явно се работи.

Оригинална публикация

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 2009-11-06

Медиите като икономически структури търсят пазарна реализация или сред своята аудитория, или пред рекламодателите. Известно е, че най-голяма необходимост от медии и информация обществото има, когато възникнат кризисни ситуации. Неписана журналистическа максима гласи, че добрата новина не е новина, въпреки че тази постановка по принцип е грешна. И все пак – доказано е, че потреблението на медии скача тогава, когато има проблем.

Когато възникнат кризисни ситуации, различните медии подхождат по различен начин. Електронните медии имат възможността да отразяват дадено събитие на живо, докато за печата това не е възможно. В телевизията важна е картината, която да онагледи случилото се. В радиото от полза са репортажите от кризисните ситуации, а предимство е мобилността на приемниците. Журналистите от печатните медии пък търсят различния аналитичен поглед върху събитията.

Интернет медиите имат голямото предимство да бъдат крос-медия, конвергирани средства за масово осведомяване, които събират в едно картина, текст и звук в реално време. В тях и бързината на отразяване е от съществено значение. Неведнъж традиционните медии са "хващали сламката" именно във виртуалната среда.

В кризисни ситуации средностатистическите медии "наливат" ресурс в отразяването именно на обществено значимото събитие. В етичния кодекс на българските медии общественият интерес се описва като защита на здравето, безопасността и сигурността; предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт и предпазване на обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.

Обикновено в кризисни ситуации медиите акцентират върху проблема и му отделят подобаващо внимание както в информационната единица (емисия новини, брой на печатното издание), така и в течение на времето. Например случаите с птичия и свинския грип бяха разглеждани подробно продължително време. На случая с взривения склад за муниции в Челопечене също бе отделено доста ефирно време и пространство в печатните медии.

Въпрос на комуникационните теории е дали обществото или средствата за масово осведомяване определят публичния дневен ред. Ясно е само, че в кризисни ситуации медиите фокусират вниманието си, което им носи позитиви, особено ако те успеят да отразят събитието качествено и според нуждите и изискванията на аудиторията. 

Оригинална публикация