QM Media I 5.11.2012

Повече или по-малко умни хора обичат да повтарят максимата, „Животът е театър“. Новият брой на L`Europeo не твърди, че е по-умен или по-глупав от тези хора, затова пък има намерението да разкаже за театъра като живот!

Новият брой на списание се нарича „ТО BE OR NOT TO BE” за да погледне на феномена „театър“ така, както никой не е правил досега. Да бъдеш или не, защото това е основополагащият въпрос за театъра като съдба и прокоба; за театъра като непреходна модна икона през последните хилядолетия човешка история; за театъра като борба за свобода и отрицание на пошлостта; за театъра през неговите школи, артисти и социо-културни революции.

Един от водещите акценти в броя е Хамлет – вечното театрално предизвикателство, с което се съизмерва света; актуалната грандиозна премиера на „Хамлет“ в Народен театър „Иван Вазов“ и разговор с неговите създатели – Явор Гърдев, Никола Тороманов-Фичо, Мариус Куркински и др.

Великите Хамлетовци в България и по света.

Шекспировият Театър-Глоуб.

Създателите на театрални вселени – Брехт, Станиславски, Лий Страсбърг, Майерхолд.

Великите зад завесата –Сара Бернар.

Големите театрални скандали и цензурирани пиеси – театърът като свобода.

Антон Павлович Чехов и другите…

Българския възрожденски театър в непозната светлина!

Театърът на Изтока!

Теди Москов – гневен и умен!

Освен това – уникално интервю с Харолд Пинтър.

„Самата алтернатива в монолога „Да бъдеш или не!“ е налудничава алтернатива. Тъй като кой би рекламирал това да не бъдеш? А Хамлет намира основание, възможност в това да се открие спасение. Това е една странно налудничава позиция, която може да бъде отстоявана. Тя изглежда силно негативна, но може да произведе енергия за действие.“ Явор Гърдев, L`Europeo 28

„Тишината, паузата, мълчанието – те са важни! Звукът на тишината казва понякога повече от думите. Не може от сцената само да се говори. Важно е какво се случва с актьора, преди да проговори и след като е свършил да говори. Зрителят иска да го разбере в тишината…“ Харолд Пинтър, L`Europeo 28

„Представям си само затвори и лагери по целия свят. Натам вървят нещата и не знам дали въобще ще има театър. И себе си си представям въдворен по някакъв начин, някъде в някакъв затвор. Огради, кучета може би… войници ни пазят. Но това има и добри страни, защото, ако има театър в лагерите, актьорът няма да се разсейва с разни ангажименти, участия, телевизии…“ Мариус Куркински, L`Europeo 28

„Той крачи безцелно в нощта и пада в преспите. Пенснето му е на точки от разтопени снежинки и фенерите се разтичат пред възпаления му поглед. „Никога повече! И 700 години да живея, няма да дам друга пиеса в театъра“, повтаря си Антон Павлович Чехов. Току-що пред очите му се е провалил театралният му дебют с „Чайка“…“ из „Чехов – вечно младият старец“, L`Europeo 28

„Ще предпочета потна танцьорка с дайре пред скучен Шекспир!
Зрителят – също! Шекспир – също!“ Теди Москов, L`Europeo 28

И още много истории, които да ни напомнят, че всичко е само игра, а DEUS EX MACHINA…  

QM Media I 3.09.2012

Брой 27 на списание L’Europeo не е само преследване на „изгубената България“, нито само tribute към сайта lostbulgaria.com, поставил си амбициозната цел да се превърне в дигитален снимков архив на българите. Това е пътуване в страната на личните ни спомени – такава, каквато беше и каквото можеше да бъде. То завършва с тъжната констатация, че днес дори и носталгията не е това, което беше едно време…
Андроника Мартонова, Антоние Манолова, Катерина Шейтанова, Галя Горанова, Петко Бочаров, Георги Мишев, Георги Господинов, Георги Данаилов, Любомир Левчев, Юри Проданов, Симеон Еди Шварц, Йордан Тодоров, Пейо Колев, Димитър Стоянович и Любен Дилов-син разравят безкрайния архив със снимки от миналия век, за да съберат парчетата на онези неща, които най-много ни липсват днес. Плачат за погубените гори и села, сглобяват емигрантските спомени от 1911 г. насам, препарират македонски „маки“, изваждат забравени подвизи на българските морски капитани, недоволни са, че не са „богатско чедо и Буров не им е дедо“. Разказват и невероятната история за пътуването на футуризма от Рим до Ямбол, което Маринети започва със сто конски сили, за да завърши с два вола, влачещи го по прашните пътища на българската 1909-а.
Какво пише в архивите на Фортеанското общество за България – циклопи край Разлог, черен сняг в София, летящи змии в Родопите… Дяволитата усмивка на Чарлс Форт неведнъж е огрявала Родината и не е нужно да чакаме филма, който Робърт Земекис се е заканил да снима, за да разберем какво толкова е открил в България. Новият брой на L’Europeo хвърля известна светлина по тези въпрости. Заедно с чудесните снимки от десетки лични архиви, греят и вече почти митологичните образи на Мара Белчева, Лора Каравелова и Султана Рачо Петрова, на легендарните капитани баща и син Георгиеви – Брадата и Фоса, на братята Сарафови, на неустрашимото войнство на генерал Вазов и Борис Дрангов, на безподобния легионер д-р Иван Дочев в последното му интервю, дадено на патриаршеските 99 години.
„Няма пенсионирани актьори“ – с името на специалния проект на актьора и фотограф Георги Вачев можем да обобщим целия 27 брой на L’Europeo – личните ни спомени рисуват една България, по-различна от онази в учебниците. Всъщност България, която обичаме, обичайки себе си и семейната си памет. 

www.barometar.net | Деница ГЕРЧЕВА | 8.06.2012

По образование Калина Андролова е икономист. Работила е като радиоводещ, колумнист във вестниците."Новинар" и "Сега", била е главен редактор на списание L’EUROРЕО. Известна е с неподражаемия си стил на писане, който не оставя равнодушен читателя.

- Какво означава да си успешен в България?

- Може да означава доста неща. Да бъдеш много богат у нас заради качествата на ума си или бизнес таланта си, е почти невъзможно. У нас никой не е богат заради това, заради което са богати хората на Запад, например фамилен бизнес, изключителни постижения в определена сфера, гениална финансова находчивост, работа, работа и пак работа. В България капиталът беше раздаден, бяха разпределени дори сферите на икономиката, беше назначен един изкуствен елит, малка част от който успя да увеличи първоначалния си капитал, друга част похарчи времето си в машинации и разгул, а трета – напълно се провали. Хората, които днес са едни от "най-успешните" бизнесмени, всъщност са една тежка гротеска на прехода, те са тържеството на аморалността и полузнанието над всеки естетичен, красив ум. Докато първият демократично избран президент на България д-р Жельо Желев молеше САЩ за хуманитарна помощ – храни, петрол, лекарства, страната ни беше саморазграбвана отвътре до пълна разруха. Разграбването продължава и до днес, защото бързи пари могат да се правят само от източване на държавни фондове в различни сфери, тоест от кражби. Пазарът е прекалено малък и неплатежоспособен за наистина голям бизнес. Малкото печеливши области като телекомуникации или добив на злато са заети от чужденци. Така че "успешен" в България в повечето случаи означава непочтен.

- Съществуват ли според вас морални норми при правенето на медия или те отпадат при търсенето на рекламодатели?

- Според мен рекламодателите не са първопричината за пълното идиотизиране на медиите у нас. Рекламодателите искат просто да рекламират в "гледани" предавания. Големият проблем е в управлението на медиите. Шефовете на медии у нас нямат вкус към интелигентността. Те имат вкус към раболепието и недискретната посредственост на персонала. Оказва се, че мисловният дефицит, който владее медиите ни, е най-добрата възможна цензура. Общуването на медийните управници с властта им дава достатъчно сила и качеството на телевизионната програма остава някъде назад в търговските им интереси. Тоест много от медиите търгуват отношенията си с властта, а не програмата си. Други пък са откровени рекетьори, такива са жълтите медии. Те служат единствено за плашило, за да може да се разчистват терени за разни сделки. Никоя власт не би искала да е на нож с жълтурите, та те обявиха предишния министър-председател за гей! Помните ли?! Те могат да разрушат всеки един олтар. Хубавото е, че именно поради липсата на ум все още не могат да създават божества! Иначе щяха да са още по-богати. Но това е по-сложният талант – създаването, всеки може да е убиец.

- Кои са истинските работодатели на хората, работещи в медиите у нас?

- Само в България истинските собственици на медии не са публично известни. Ако е чужда компания, то на местно равнище отново управляват разни нашенци, които са забележителни с липсата си на всякакъв креатив, ако пък не е чужда компания, е напьлно неизвестно кой дърпа конците. Това прави медийната среда адски несигурна, задкулисна, мошеническа. Целта на медийните собственици не е развитието и авторитета на медията, а политическия рекет, тоест замяна на медийното влияние за други доходоносни сделки. Те крепят медията само за да я използват за разговор и договорки с властта. Тези са истинските работодатели на хората в медиите. Някакви собственици, неизкушени от големи идеи, а от обикновено краткосрочно шмекеруване.

- Защо никой не търси отговорност от онези, които създадоха чалга поколението?

- Защото няма колективна вина. Защото чалга културата не е заговор. А просто естествен процес на загниване на националния ум, оставен на произвола от дълбоко неграмотни управници. Казвам неграмотни, защото нито един управник през периода на прехода не постави акцент върху културата. А утре ще ни управляват именно тези, които днес отглеждаме като съкрушителни тъпунгери, облечени в маскарад-ни бални рокли.

- Според вас, ако творец чрез таланта си съумее да забогатее, означава ли това, че се е отдалечил от същността на изкуството?

- Не мисля, че същността на изкуството е то да не се продава. Напротив, изкуството е за това да внася усещания у хората, да повдига тяхната вибрация, тоест то трябва да се прави, за да стига до някой. Няма полза от изкуство, което не се оглежда в човешко око. Не е гениален този, който е неразбираем. Гениален е този, който със своето изкуство може да променя публиката, да я възторгва, да й казва нещо, да я прави трептяща, мислеща, чувствителна, да я учи.

- Какво според вас трябва да се случи на човек, за да промени мирогледа си?

- Всяко събуждане сутрин е дар. Когато разбереш това с всяка клетка на съществото си, значи си променил светогледа си. Какво отключва подобна промяна?! Смъртната опасност, загубата, бързото падане надолу. Често смятаме нещастията за нещо лошо, но те всъщност са нашите абсолютно съвършени учители. Какво е някакво си академично знание, което трупаме, без познанието за човешкото величие и човешката нищожност, взети в едно. Удивително е да осъзнаеш връзката между вселената и човека. Тя обичайно е непроницаема, но понякога се усеща фино със сърцето. Когато започнеш да виждаш със сърцето, тогава си се променил. Когато проумееш силата на Бога. Когато се научиш да му благодариш. По отношение на земния ни живот има едно вселенско тайнство за щастие -това е дарението. Преди да получиш, трябва непременно да дадеш, защото съществува принцип на равновесието. Ако много получиш, без да съумееш да раздадеш, бъди сигурен, че ще ти се отнеме.

- Каква е в същността си българската интелигенция днес?

- Нелепа. Българската интелигенция няма никакво значение. Тя е досущ като Иля Обломов, онзи емблематичен герой на Гончаров, който е толкова безсмислен лентяй, че дори не се повдига от дивана, живее доволно в безметежен застой. Интелигентният човек би трябвало да е активен, да има позиция, да е готов дори за революция срещу абсурда, който се развива в нашата държава. Българската интелигенция е сведена до под ботуша на пълната посредственост, тя обяснява робството си пред глупостта като някакво си демократично мислене (например, оставете чалгата на мира, тя си има почитатели, не ги закачайте, вече е демокрация), а всъщност вътре в умовете на интелигентните хора липсват всякакви сили за съпротива срещу нашествието на чалгата, простащината, циганизацията, елементарния вкус и пр. Те са пометени от нахалството, самомнението и агресията на полу- и чет-въртинтелигентните. Жълтурщина е обхванала цялата държава. По всички етажи, във всички посоки. Жълтото у нас е цар. Но жълто не като слънце, не като злато, а като напикано.

- Кои са въпросите, които не ви дават покой?

- Що за области във време-пространството са тайнствените черни дупки?! Какво представлява тъмната материя, която изпълва Вселената?! Опитвам се да си представя мащаба на абсолютната самота и мащаба на абсолютната любов, които само астронавтите могат да изпитат, поглеждайки кълбото на Земята от разстояние. Вие можете ли някак да си представите това усещане?!! То изчерпва всичко, то е границата на човешките възможности, ръба на Земята, то обезсмисля всяка земна омраза и всяка единична любов. Явно любовта е нещо много по-общо, по-голямо, отколкото на нас, човеците, ни се струва. Мисля, че любовта е вселенска категория. А ние, човеците, все още по един наистина много дребен начин се ползваме от нея.

Оригинална публикация

QM Media I 1.07.2011

Една песен за невъзможното търсене на любов се превърна в химн и символ на свободата в несвободна България. Точно 40 години след като Кен Хенсли написа „Джулай Морнинг“ L’Europeo чества юлската утрин. Кога неслучилото се българско хипи се превръща в къмпингар? Кога протестът срещу бездарието на комунизма прераства в недоволство от невъзможността свободно да си купиш каравана? Кога хардрокът в Европа се изправя срещу политическия хардкор на студената война?
През 1971 г. за хардрока изгрява слънце, а под лъчите му изпълзява нова музикална митология. Създание с глава на стар индианец и младо тяло на хамалин кръстосва сцената. Иги Поп. „Не мога да пея нещо, което не блика право от сърцето, червата или шланга ми“, казва той. Междувременно Франк Запа мърда електрически мустаци: „Повечето рок журналисти не могат да пишат, но интервюират хора, които не могат да говорят заради хора, които не могат да четат”.
В небето, преди новото поколение да ги нарече „птеродактили”, летят „Лед Цепелин”, яхнали метла, американски бомбардировач, китара с двоен гриф или частния си оловен балон. Върху припева „Нека прекараме нощта заедно” цъфти групи културата. Любовта към музиката не е платонична, момичетата търсят ципа на албума на „Ролинг Стоунс” Sticky Fingers. Самите музиканти бягат от шейсетте години и от данъчните към Франция, за да направят албума Exile on Main Street и да бележат седемдесетте с телесните си течности.
1971 г. е и годината на прераждането. Алис Купър десетки пъти „умира” на гилотината, а кръвта му е прелята на Мерилин Менсън и Лейди Гага. Дейвид Боуи се връща на Земята като Зиги Стардъст. Джим Морисън завинаги прекрачва през Вратите на осезанието, а в джаз бенда на ангелите преминава Луис Армстронг, изпълнителят на алтернативния първоюлски химн „Какъв прекрасен свят“. Мълчанието става равносилно на смърт. Сид Барет се оттегля в психеделичния свят, но остава да блески като луд диамант и да напомня на „Пинк Флойд” колко точно му дължат.
От 40 години политиците и музикантите са on the road и подканят публиката с „Да ви видя ръцете!“. Светът трудно ще забрави десетдневният гастрол на Никита Хрушчов в САЩ, който се родее с турне на рок звезда. На Изток музиката се сраства с държавата. „На югославската рок сцена няма нищо друго, освен „Биело дугме”. Всички, повече или по-малко, подтичват след нас”, твърди Горан Брегович, чиято група разцъфтява с Югославия и се разпада с нея.
Един от първите, който пропука Берлинската стена, но не с децибелите на „Пинк Флойд“, а с умивката си – Вили Бранд, получи Нобеловата награда за мир през 1971 г. През същата година астронавта Джеймс Ъруин от „Аполо“ 15 импровизира върху The Dark Side of the Moon, а митрополит Максим сложи стълба към небето и стана глава на Българската православна църква.
Новият брой на L’Europeo е на пазара от утре, 2 юли 2011 г.

Любомир Павлов влезе в Управителния съвет на Съюза на издателите в България (СИБ).

Промените в ръководството бяха гласувани вчера на заседание на общото събрание на СИБ.
Любомир Павлов е управител на "Медийна група България Холдинг". От последните дни на миналата година тя е собственик на най-влиятелните всекидневници "Труд" и "24 часа". В портфолиото на "Медийна група България Холдинг" са включени още сайтове, седмичници и списания.
Вицепрезидентът на Издателския борд на Вестникарска група България Тошо Тошев е председател на Съюза на издателите , а неговата колежка Венелина Гочева е първи заместник-председател.
Още шест издания се включиха в семейството на издателите у нас, съобщиха вчера от СИБ. Това са списанията "Amica", "L’Europeo", "Abitare", "Bravacasa", "Мах" и "QM". На българския пазар тези издания се предлагат от фирмата "Кю Ем", представлявана от Кристиана Великова.
След като и "Кю Ем" се включи в редиците на СИБ, там има вече общо 22 издателства. Те представят на българските читатели общо 102 печатни продукта.

Стр. 5