www.capital.bg I 10.07.2015г.

Акциите на издателското дружество са прехвърлени на компания, свързана с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на Делян Пеевски

"Обединени свободни медии" АД – дружеството, издател на "Преса" и "Тема", има нов собственик. Това става ясно от съобщение на страницата за бизнес новини във вестника, според което акционерите Тошо Тошев и Валери Запрянов са прехвърлили акциите от капитала си на "Интегрирани пътни системи" АД. Компанията се свързва с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Издателите са съобщили, че прехвърлянето предстои да бъде вписано в Търговския регистър, като информацията за новия собственик ще бъде декларирана по реда на Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. Това означава, че в рамките на един месец след смяната на собственика това трябва да бъде вписано и в регистъра на министерството на културата.

Новият собственик

През май Националната агенция за приходите наложи запор върху акциите, които "Интегрирани пътни системи" притежава в производителя на цигарени филтри и опаковки "Юрий Гагарин" заради съмнение, че то няма да плати публично вземане за 13 млн. лв. Предварителна обезпечителна мярка бе наложена и на мажоритарния собственик в "Интегрирани пътни системи" – "Евробилд проект".

Дружествата гравитираха в орбитата на Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев и са поредните, срещу които данъчните предприемат активни действия с мотива, че има риск да не преведат дължими към бюджета плащания. За разлика от други подобни запори на НАП, в случая с "Интегрирани пътни системи" приходната агенция този път се позовава на ревизия и открита конкретна щета за бюжета.

В началото на годината по молба на "Интегрирни пътни системи" в Софийски градски съд е образувано дело за несъстоятелност на "ГАРБ Аудиенс Рисърч".

Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че надмощие там в момента има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Медии под преса

Още миналото лято бе публикувана информация, че три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ – "Сайга консулт", "Булит 2007" и "БГ корпорейшън", са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават "24 часа", "Труд", "Преса", "Тема", "Струма", сайта blitz.bg и т.н.

Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал "акционерното участие на Пеевски".

Неслучайно, предвид тази финансова вакханалия, година след затварянето на банката не е ясно кой е собственикът зад изброените издания. Задлъжнели, в повечето случаи работещи на оперативна загуба, единственото, което изброените издания могат да заложат, за да продължат съществуването си, е редакционната си политика – в зависимост от това кой формално държи вземането по отпусканите от КТБ пари и кой иска да финансира текущата им дейност. В повечето случаи това е непрозрачно за публиката.  

Фирмата-кредитор на "Обединени свободни медии" – "БГ Корпорейшън" заведе дело за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника си. От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "от обикновената съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежоспособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата. Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв."

Преди една година Валери Запрянов и Тошо Тошев учредиха ново дружество – Прес Медиа АД, което днес държи правата на марката "Преса".

Оригинална публикация

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 08.11.2014г. 

Бившата телевизионна водеща Бетина Жотева става говорител на Министерството на външните работи, потвърди самата тя пред "Дневник". Тя е първият официално потвърден говорител на новото правителство.

Кариерата си в медиите Жотева гради в БНР, в. "Труд" и в БНТ. През октомври 2010 година бившата телевизионна водеща и говорител на постоянното представителство на България в Европейския съюз Бетина Жотева стана директор на отдел "Връзки с обществеността" в Министерството на финансите, оглавявано от Симеон Дянков.

През следващите години Жотева заемаше пиар позиции в държавната администрация.

Оригинална публикация 

www.dnevnik.bg I 14.08.2014г.

Софийският градски съд (СГС) във вторник е запорирал дяловете на фирмата на Венелина Гочева "Про Нюз Бълагрия" в разпространителското дружество "Агенция Стрела". Това е станало в рамките на делото, образувано по молба на близката до Цветан Василев "Сайга консулт" за откриване на производство на несъстоятелност, обяви "Капитал".

"Про Нюз България" е мажоритарен (83%) собственик на "Медийна група България-Холдинг ООД", която издава всекидневниците 24 часа, Труд, 168 часа, "България днес" и др. "Сайга Консулт" е дружество, което е свързано с банкера с европейска заповед за арест Цветан Василев.

Миналата седмица Венелина Гочева заяви, че никога не е вземала заем от Корпоративна търговска банка (КТБ) и че не е знаела, че партньорите й имат кредити от тази банка.

Разследване на "Протестна мрежа" показа, че фирми, близки до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, са финансирали с общо близо 30 млн. лв. вестници извън издателската група на семейството на Делян Пеевски през 2011 и 2012 г. Заемодателите са сред големите длъжници на КТБ и сега си търсят парите по съдебен ред.

Във вторник съдът е отхвърлил искането на "Сайга Консулт" да запорира вземанията на "Про Нюз България" и движимото имущество на дружеството, както и да бъде назначен временен синдик.

Мотивите на съдия Елена Радева са, че налагането на общ запор в тази хипотеза би означавало "да се преустанови дейността на длъжника, което би била недопустима намеса преди обявяване на длъжника в несъстоятелност и възпрепятстване по пътя на обезпечението на възможността за оздравяване на предприятието на ответника, ако се установи, че е налице основание за уважаване на молбата."

"На този етап съдът не може да направи категоричен извод за наличие на неплатежоспособност или свръхзадълженост, поради това, че няма заключение, изготвено от експерт, за да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки на закона за уважаване на молбата. Има данни единствено за това, че страните са договорна връзка, обективирана в приложените копия от документи – договор за заем и договор за ексклузивитет при покупко-продажба на недвижими имоти, от които може да се направи извод за вероятна основателност на твърдението за  наличие на изискуеми вземания. Но към настоящия момент не може да бъде направен извод за наличие на състояние на неплатежоспособност или свърхзадлъжнялост" приема още съдия Радева.

Пред "Капитал" юристи са коментирали, че подходът на съда в случая кореспондира с целта на закона – от една страна да бъдат защитени интересите на кредитора и от друга да не се причинява "гражданска смърт" на ответника.

Миналата седмица Гочева обясни, че през 2012 г. е купила вестниците "24 часа", "Труд", "168 часа", "България днес" и останалите издания на ВГБ с кредит от "Инвестбанк" и ги е заварила в тежко финансово състояние. Планът ѝ е предвиждал да освободи вестниците от ненужните активи, като част от него е била продажбата на недвижимата собственост на групата. "Първият имот, от който се освободих, бе сградата на бившата печатница във Варна", обясни издателят.

"През есента на 2012 г. "Про нюз" сключи предварителен договор със "Сайга консулт" за продажба на един от активите на "Медийна група България Холдинг" – "Печатница Варна", на стойност 7 милиона евро, за който бе дадена предплата", пише още Гочева и допълва, че от вестник "Капитал" е научила, че "Сайга консулт" има задължения към КТБ.

"В момента, в който продажбата можеше да се финализира, "Про нюз" предложи на "Сайга консулт" да изпълни задължението си по предварителния договор, но за съжаление, все още нямам отговор от тях. Подготвяме да заведем дело за обявяване на предварителния договор за окончателен", обяснява Венелина Гочева и допълва, че "Сайга консулт" има претенции към "Про нюз", но този търговски спор ще бъде решен.

Оригинална публикация

 в. Труд | 17.12.2013 

Журналистът на "Труд" Александър Ботев получи отличие от Синдикалната федерация на служителите в МВР.
На коледно тържество в известен столичен пиано-бар Ботев бе награден с плакет за "цялостно и обективно отразяване" проблемите на полицаите, огнеборците и оперативните работници на вътрешното ведомство.
Призът е и за неговата статия под заглавие "Шефове и олигарси стресират полицаите" от 11 октомври 2013 г.
В публикацията е обяснено, че полицаите са подложени на 30 вида стрес в личния живот и работата си. Сред тях са условията на труд и заповедите на началниците им. Тревогите отключват куп болести у пазителите на реда, спасителите и пожарникарите.

Стр. 24

Любомир Павлов е бил поставен пред избор лично от премиера Борисов да продаде "Труд" и "24 часа" на Цветан Василев и Делян Пеевски или да бъде арестуван, научи сайтът "Биволъ" от доверени източници. Срещу Павлов и съсобственика на вестниците Огнян Донев има повдигнато обвинение за пране на пари, но засега те са с мярка за неотклонение парична гаранция. Издателите са притиснати от липсата на 5 млн. лева, необходими за нормалното функциониране на вестниците. Сумата не е огромна, но от страх да не си навлече премиерския гняв никой български инвеститор не желае да се ангажира. Както съобщи по-рано сайтът afera.bg, Павлов се е съгласил и е подписал предварително споразумение с Цеко Минев, шеф на Първа инвестиционна банка. Зад него стоели Корпоративна търговска банка и пресгрупата на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Заграбването и на двата национални вестника е напът да се случи, след като миналия месец "Нова българска медийна група" купи големите регионални вестници "Струма" и "Марица". Целта е да се наложи почти 100% монопол в печата – ситуация, каквато не е имало в България от времето на комунизма. Така се подсигуряват и манипулациите на предстоящите догодина избори. Извън пресгрупата, която купува медии с държавни пари, депозирани в КТБ, засега остават ежедневникът "Сега" на Сашо Дончев и седмичникът "Капитал" на Иво Прокопиев. Явочник Бор пак в "Труд"? Планът на проправителствената медийна групировка е Тошо Тошев, разкрит от комисията по досиетата като сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним Бор, да се завърне като главен редактор на "Труд", а Петьо Блъсков – на "24 часа". Премиерът вече е провел лични разговори с редактори от изданията за промените в редакционната политика, след като те минат в ръцете на Делян Пеевски, научи още "Биволъ". Така Борисов остава последователен в медийната си политика, описана от посланик Байърли в секретен дипломатически доклад от 2006 г. със следните думи: "Борисов изгради пиар машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи." Нели Крус идва в София за да срещне само "големите играчи". На фона на тези зловещи събития ще протече и посещението в България на еврокомисаря Нели Крус. През юни т.г. тя промени програмата си и присъства на изслушване за медийната свобода в Брюксел, където се ангажира да провери ситуацията със свободата на словото в България. "Известни неправителствени организации, като "Репортери без граници", класират България на 80-о място в най-новия индекс за свобода на световния печат – на самия край на всички европейски държави членки – това трябва да разтревожи всички нас", каза тогава Крус. Срещу концентрацията на медийната собственост в ръцете на групировката, финансирана от Цветан Василев и КТБ, говори в Брюксел шефът на "Репортери без граници" Оливие Базил. По-късно той даде интервю за немския вестник "Ди Велт", в което казва следното: "Зад много български вестници стоят частни корпоративни интереси. Зад тях се крият фирми с неизяснени собственици и интереси. А една част от тях се използват от офшорни фирми за пране на пари. Към това се добавя и напълно изкривеният рекламен пазар в България, където държавни институции рекламират в угодните им издания". Според Базил в България истински независими са само шепа блогъри, пише още "Ди Велт", цитиран от "Дойче Веле". На изслушването в Брюксел участва и Любомир Павлов, който направи кратко и беззъбо изявление. Той обаче използва максимално присъствието си там, за да се изкара репресиран за свободата на словото. От изтекли записи във в. "Преса" обаче стана ясно, че Павлов е знаел за готвеното срещу него обвинение преди срещата в Брюксел. В края на август американското издание "Ню Йорк Таймс" също коментира темата за медийната свобода и цитира мейл на Нели Крус, в който тя казва: "Чела съм и за насилие и смъртни заплахи срещу журналисти. Това буди тревога". Предварителната програма на Нели Крус за посещението й в България в края на септември обаче включва единствено срещи с "големите играчи" – политици, институции и издателски съюзи, но не и с журналисти, подложени на насилие, смъртни заплахи и гонения от проправителствените групировки, научи "Биволъ" от свои източници в Брюксел. В програмата на Крус, която се съгласува с българските власти, напълно отсъстват срещи с независими журналисти, блогъри и представители на неправителствения сектор, които според "Репортери без граници" могат да разкажат независимо и обективно какво е реалното състояние на свободата на словото в България.

Стр. 13 

в. Дума | 25.07.2011

"24 часа" и "Труд" изпаднаха от челната тройка по тиражи

Наканите на издателите на двата нови ежедневника "България днес" и "Всеки ден" да разбият пазара са на път да се окажат верни. Двата вестника стъпиха на българския пазар едновременно на 4 юли и по-малко от месец по-късно резултатите от стратегията им са налице. Класическите и добре познати вестници направиха рокади не само в персонала си, ноив бройките, които печатат. Така след намесата на двете нови издания най-голям тираж произвежда вестник "ТелеГраф", който излиза с близо 140 000 бройки. Веднага след него обаче са успели да се намърдат едва прохождащите нови таблоиди. "Всеки ден", който е под шапката на "Нова българска медийна група", се стреми да достигне до 81 000 домакинства. Според различни източници Огнян Донев и Любомир Павлов, които стопанисват "България днес", печатат по около 76 000 издания дневно. По този начин двамата собственици оставят на заден план другите вестници от медийната си група и разместват подреждането на ежедневниците. "24 часа" и "Труд" тотално изпаднаха от челната тройка по тиражи. "Труд", който дълги години бе най-тиражният вестник, е паднал до четвъртата позиция, а за петата "24 часа" се бори с конкуренцията на "Стандарт." Твърденията, че читателите на вестници намаляват, биват оборени от различни статистики, които сочат, че не само има стабилизиране на пазара, но и леко повишаване на хората, които си купуват вестници. Много проучвания сочат, че по-големият интерес към жълтини и клюкарски издания поставя смятаните за сериозни вестници в незавидни позиции. Въпреки големите си тиражи, по-лековатите издания обаче не биват възприемани толкова сериозно от читателите си и лидери на доверие си остават "по-консервативните" и познати стари издания, показват няколко юнски изследвания.

Стр. 5

в. 168 часа | 01.07.2011

"168 ЧАСА" е най-сериозният национален седмичник, което го нарежда в челната тройка на най-четените издания с тази периодика. Това показва национално представително проучване на агенцията Be media consultant от юни.
Седмичникът е на трета позиция с 5,2% читатели месечно след лидера на "масовите" "Уикенд" (13,9%) и подгласника му "Трета възраст", когото избират 9,2% сред четящите вестници. Над 4/5 от анкетираните в цялата страна сънародници съвсем основателно припознават в първопроходеца на съвременната демократична журналистика след 10 ноември "национален вестник", а над половината – 57,1 на сто, са единодушни в оценката си, че "168 часа" е "професионално направен". Конкурентът "Уикенд" е оценен по двата показателя далеч по-ниско – 66,8% припознават в него национален всекидневник, а малко над една трета, или 36,2% го оценяват като професионален.
Асоциацията за "168 часа" на 41% от всички анкетирани е, че това е сериозно, аналитично издание. Едва 4,5% казват това за лидера "Уикенд". Всеки 4-ти определя "168 часа" като обективен (срещу 14,9% за "Уикенд"), а едва 6% го слагат в групата на жълтите вестници (64,1% за "Уикенд").
Седмичникът е част от семейството на "24 часа" и "Труд", които са лидерите сред всекидневниците, според проучването на Be media consultant, съответно с 20% и 18% месечни аудитории. Следват ги "Телеграф", който е на трета позиция с 15,7% читатели и класиралият се 4 ти "Стандарт" с 7,9% читатели.
Проучването показва, че най-много българи – 89,6%, приемат като свой, национален всекидневник "24 часа" и "Труд" (89,4%). Двамата лидери са с 10-15% аванс пред конкурентите "Телеграф" и "Стандарт" по този показател.
Всекидневниците от легендарната пресгрупа се ползват и с най-високо доверие – около 60-63% сред читателите на всекидневници, участвали в проучването срещу 49,9% за "Телеграф" и 40,3% за "Стандарт". Проучването на Be media consultant е любопитно и с извода си, че вестникарската реклама въздейства по същия начин като телевизионната (виж графиката). Близо 43% от анкетираните отчитат, че телевизионната е "по-силна" срещу 42,5% на обратното мнение. Данните от проучва-
нето са категорични, че хората вярват повече на рекламата във вестниците, отколкото тази, която се лее от синия екран – 61% от анкетираните намират рекламата във вестниците по-полезна и информативна от телевизионната, а несъгласни с това твърдение са едва 14,8 на сто.

Стр. 13

в. Труд | 28.06.2011

Емблематичното перо на "Труд" Лилия Христовска спечели приз в националния конкурс "Сърце и слово срещу наркотиците" за материала си "Тънки хватки приклещват Очите". Материалът на Лили е задълбочен анализ на сключеното извънсъдебно споразумение с Митьо Очите и несъгласието на главния прокурор Борис Велчев с него. Кореспондентката на вестника в Благоевград Светлана Василева взе грамотата в раздел "Печатни издания" от името на Христовска, която е в Германия.
В същия раздел голямата награда получи авторката на книгата "ТИМ отборът, който превзе България" Невяна Троянска, отговорен редактор на "Твоят ден", варненското издание на "Труд" и "24 часа".
Отличието е учредено в памет на ирландската журналистка Вероника Герин, застреляна за разследващите си материали. На церемонията в Благоевград присъства и временно управляващата посолството на Ирландия Иймър фрийл, която връчи наградите на отличените 21 журналисти.

Стр. 24

Оригинална публикация