Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 19.12.2015

Близо две години след като обяви, че купува вестника, Петьо Блъсков намери финансиране и финализира сделката Разделянето с "24 часа" обаче няма да е пълно

След близо 18 години съвместно съществуване в рамките на една медийна група "Труд" и "24 часа" се превърнаха в устойчиво словосъчетание на вестникарския пазар. И както подобава на едно такова дълго съжителство, раздялата е трудна. Близо две години на медийния пазар се коментираше, че Петьо Блъсков иска да стане собственик на вестниците "Труд" и "Жълт Труд". През пролетта на 2014 г. той обяви, че ги придобива от настоящия собственик на групата Венелина Гочева, през лятото стана главен редактор на вестника, а сега на границата между есента и зимата на 2015 г. става и реалното прехвърляне срещу 3.6 млн. евро.

Според публикация на Club Z през седмицата Блъсков е обявил пред екипа си, че финализира сделката и че редакцията на "Труд" се изнася от Полиграфическия комбинат. Петьо Блъсков потвърди тази информация, като каза, че новата ще е в неговите офиси до КАТ. "Цял живот съм в Полиграфическия комбинат и с радост ще се изместя на ново място", заяви той.

Разделянето обаче явно няма да е пълно, като според Венелина Гочева двете издания ще продължат да си партнират и да предлагат рекламни пакети заедно. Което означава и че фундаментална промяна от настоящата ситуация няма да има – след поемането на "Труд" от Блъсков реално споделеното редакционно съдържание между двете издания доста намаля.

Една дълга сделка

Публикуваният в Търговския регистър договор потвърждава, че Блъсков придобива специално създаденото за целта "Труд медиа" чрез "Блъсков медиа" – и двете са регистрирани през април 2014 г., дни преди той да обяви, че е договорил с Гочева покупката. Самата тя пък от дългогодишен журналист и главен редактор на "24 часа" се превърна в издател година по-рано, като купи "Медийна група България холдинг" от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди продажбата на участието в "Труд медиа", което става по номиналните 5 хил. лв., сделката предвижда собственикът на изданията "Медиа холдинг" да му продаде срещу 3.6 млн. евро марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд", "Нощен труд – вестникът, който не спи" и домейна trud.bg. От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд", както и сайтът им. Парите за това пък трябва да дойдат от заем от новия собственик "Блъсков медиа".

Откъде се финансира самият Блъсков не е официално известно и той не пожела да навлиза в детайли. Според източник, близък до сделката, тя е финансирана със заем от Първа инвестиционна банка. Това е и логично, доколкото според Имотния регистър през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Същевременно и редакционната политика на вестника в последните месеци върви неотменно по линията на интересите на фирми около банката, опериращи ски съоръженията в Банско и Витоша, и единия от големите й акционери Цеко Минев, който е председател на Българската федерация по ски.

Очевидно трансферът не става на секундата, тъй като е предвидено и обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" става ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро.

Продавачът "Медиа холдинг" е декларирал, че към момента на сделката и вписването на промяната в собствеността дружеството "Труд медиа" няма непогасени данъчни задължения, както и такива към доставчици. След януари 2016 г. всички бъдещи задължения на "Труд медиа" се поемат от "Блъсков медиа".

Полуразвод

"Това е формално финализиране на сделка, която започна преди година. Имаше много въпроси от технологично и финансово естество по нея. Все пак двете компании са работили заедно близо 18 години. Важно е, че ще продължим да предлагаме обща реклама на клиенти, защото "Труд" и "24 часа, както и интернет изданията им са рекламна платформа с традиция", коментира пред "Капитал" Венелина Гочева. Тя потвърди, че издателството за книги "Труд" ще се управлява от нея и не е включено в сделката. Решението за обща рекламна политика гарантира по-голяма стабилност на изданията в и без това свитите рекламни инвестиции в хартиени издания.

Петьо Блъсков обясни, че има отделни споразумения относно рекламната политика. "Заедно двете издания са по-атрактивни за рекламодателите. Надявам се "Труд" да се развива добре като ново юридическо лице", каза новият издател, който може да се похвали с опит на пазара. Още в началото на 90-те години на миналия век Блъсков е съосновател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

В последните години при спадащи тиражи "Медиа холдинг" е неизменно на оперативна загуба. В ерата на КТБ те, както и други конкурентни издатели, бяха индиректно финансирани с пари от банката през дружества бушони, което впоследствие доведе и до искове за несъстоятелност. Конкретно "Про нюз България" – дружеството, през което Гочева придоби контрола над медийната група, беше получило 6.5 млн. евро от "Сайга консулт" и в момента е в процедура по несъстоятелност, а дяловете в някои негови дружества са запорирани.

Така чисто бизнес ъгълът на сделката и как ще се изплаща заемът за покупката на "Труд" остават под въпрос.

Оригинална публикация

www.pik.bg | 12.03.2013

Софийската градска прокуратура прекрати разследването за “пране на пари” срещу мажоритарните собственици на „Медийна група България Холдинг“ Любомир Павлов и Огнян Донев в края на миналата седмица. На 15 януари тази година Христо Грозев е депозирал молба, с която се отрича, че той и неговите съдружници са ощетени от Любомир Павлов и дори прилага сключено помежду им споразумение, пише прокурор Димитър Младенов, цитиран от Би Ти Ви. ПИК потърси мнението на бившия съдружник на “Медийна група България”, за да разберем отрича ли се от твърденията си за пране на пари на Донев и Павлов.

- Г-н Грозев, на 15 януари сте подписали търговско споразумение с бившите си съдружници Любомир Павлов и Огнян Донев, а според Би Ти Ви сте депозирали и молба, с която се отричате от обвиненията срещу тях. Как ще коментирате?

- Не мога да намеря пълният текст на прокурорското решение. Но трябва да ви кажа, че никога не съм се отричал от обвиненията и дори не мога да си обясня как един прокурор може да напише неистина. Няма правна форма, по която да се отрека от думите си. Второ – никога не бих го направил. Трето – не само не съм се отричал от обвиненията, но няколко дни след 15 януари при разпит пред Националната Следствена служба повторих, че категорично потвърждавам всички показания. Дори не мога да повярвам, че един прокурор е написал неистини.

- Колко са делата за пране на пари срещу бившите ви съдружници Донев и Павлов?

- Делата, които са заведени по мои сигнали, са две. Едното е за данъчни измами и пране на пари в особено големи размери срещу българската фирма на Огнян Донев, участвала в покупката на медийните дялове. По това дело има повдигнати обвинения срещу Огнян Донев и финансовия директор на “Софарма” Борис Борисов (бел. ред. – фармацевтичният бос е обвинен, че през 2006 г. управляваното от него дружество „Елфарма” е сключило с 4 свързани фирми 7 сделки за продажба на акции на „Софарма”). Делото си продължава и тези обвинения си стоят. Прекратено е само делото за дяловете на “Медийна група България”.

- Да уточним за широката публика – какво все пак е споразумението, което подписахте на 15 януари?

- Това е споразумение между мен и адвокатите на г-жа Венелина Гочева, което включва обещания ние с Карл фон Хабсбург да си получим това, което сме инвестирали. След като се запознаем с финансовите резултати и получим своя дял, и двете страни да прекратим търговските дела – изрично повтарям: търговските, а не наказателните дела.

- Ако не могат да ви изплатят дяловете, има ли опция, според която да ви поканят в Пресгрупата? Съществува слух, че ще замените Светлана Джамджиева като главен редактор в “Труд”?

- Не мога да се похваля, че това е факт. Първо това трябва да ми бъде оформено като предложение, защото все още е опция, която виси във въздуха. Второ, за да приема подобно предложение трябва да съм наясно с финансовите дела на “Труд” в настоящия момент, защото може да се окаже абсолютно неизгодно. За момента нямам никаква информация за това. Надявам се при приключване на сделката до седмица да ми бъдат предоставени документите, а ние с Хабсбург да седнем и да решим струва ли си да влизаме в Пресгрупата. Вярно е, че това е моето огромно желание, но ако се окаже, че “Труд” е черна дупка, ще е безсмислено.

- Кога ще пресечете финала на сагата за сделката на “Медийна група България”?

- Нямам официална информация. Предполагам, в рамките на седмица да паднат запорите на Огнян Донев и Любомир Павлов и ще се финализира сделката.

Оригинална публикация 

в. 24 часа | 05.02.2013

и заедно със Станимир Въгленов ще разширяват портфолиото на групата.

Михалев ще има за задача налагане на устойчив бизнес модел за онлайн изданията. Той ще работи и по редизайна на сайта на вестник
"Труд". Има 15 години журналистически стаж, носител е на наградата "Черноризец Храбър" за разследваща журналистика през 2008 г. за злоупотребите в пътния фонд. Автор е на книгата "Вестникът в епохата на интернет". Бил е управляващ редактор на сайта Capital до ноември 2012 г. От 1 февруари директор маркетинг на "Медийна група България холдинг" е Петко Михайлов, който доскоро се занимаваше с маркетинга на списанията в групата. Работил е като мениджър във Vector Shipping & Trading, в БНТ, а от 11 години – в отдел "Маркетинг" на "Медийна група България холдинг".

Стр. 40

в. Дума | 10.01.2013

С административни хватки "Инвестбанк", оглавявана от Петя Славова, успя тихомълком да придобие собствеността върху "Медийна група България Холдинг", под чиято шапка са вестниците "24 часа" и "Труд", съобщи "Галерия". На 21 декември, в последния работен ден на 2012 г., "Инвестбанк" и медийната група, представлявана от Любомир Павлов и Венелина Гочева, сключват договор, с който банката отпуска на медийната група кредит в размер на 15 млн. евро. По този начин Славова изкупува дълга на вестникарското издателство към "Уникредит Булбанк" срещу залог от дружествените дялове на "Медийна група България холдинг" в изданията на холдинга. Според договора "Инвестбанк" получава право върху настоящи и бъдещи вземания по сключени договори от и над 100 хил. лв.
До схемата за промяна на собствеността се стигна след поредица от скандали, свързани с бившите издания на ВАЦ. Любомир Павлов и Огнян Донев влязоха в остри пререкания с бившия си съдружник Христо Грозев, който дори наложи временен запор върху собствеността на издателската група. Заваляха поредица дела около неизясненото преразпределение на дяловете в медийната група. Разследване за пране на пари срещу Донев и Павлов, инициирано от материали в конкурентни медии, доведе до запориране на имотите им. Появиха се и информации, че премиерът Бойко Борисов се е срещнал с бизнесмените и ги е убедил да се откажат от медийния бизнес. Бившата главна редакторка на "24 часа" Венелина Гочева стана изпълнителен директор на холдинга, а в изданията на "Труд" и "24 часа" започна поредната вълна съкращения и рокади в ръководните постове.

Стр. 4 

Capital.bg I 4.12.2012

Бившият главен редактор на "24 часа" става управител на дружеството

След половин година затишие в "Медийна група България холдинг" – фирмата издател на всекидневниците "Труд" и "24 часа" започнаха промени.

Кредиторът, в който е заложен целият холдинг – Уникредит Булбанк е прехвърлил заема от 10 млн. евро на "Инвестбанк", а бившият главен редактор на "24 часа" Венелина Гочева е официално вписана като управител. Освен това миналата седмица частен съдебен изпълнител е вдигнал запора, които имаше над дяловете на Любомир Павлов в холдинга заради негов дълг към друг издател – Недялко Недялков. Всичко това става ясно от справка в Търговския регистър.

От имотния регистър разбираме, че през септември фирмата Венелина Гочева "Нюз Про" ООД е дала заем от 11.7 млн. лв. на "Медийна група България холдинг" срещу ипотеката на сградата на полиграфическия комбинат и земята под него. По неофициална информация усвоената част от кредита е била само 1 млн. лв. На 15 ноември "Нюз Про" прави второ вписване в регистъра на ипотека, този път срещу заем от 1.7 млн. лв.

Тези маневри показват, че явно има подготовка за прехвърляне на собствеността на "Медийна група България холдинг", където съдружници към момента са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов (с общо 83%). Фирмата "БГ Принтмедия" има 17%. В това дружество 47% са на Любомир Павлов, а останалите 53% се държат от австрийското "БГ Приватинвест Гмбх", в което акционери са Христо Грозев и Карл Хабсбург.

Фактическото прехвърляне на дяловете на Донев и Павлов ще може да се случи чак когато над тях бъде вдигнат запора, който беше наложен по искане на прокуратурата заради разследването за пране на пари, по което двамата са обвиняеми.

В началото на лятото кръг от магистрати, и бивши колеги на депутата от ДПС Делян Пеевски (чиято майка държи медийната група, издаваща вестниците Телеграф, Монитор, Политика и Уикенд) организираха наказателно преследване срещу Павлов и Донев. Именно по това досъдебно производство са запорирани дяловете им в холдинга.

Междувременно върху дяловете на Павлов беше наложен и друг запор – заради негов дълг от 1 млн. евро към друг издател – Недялко Недялков. Този запор е бил вдигнат миналата седмица. Недялков беше съдружник с Павлов в жълтия всекидневник България Днес, но в последствие се оттегли, за да създаде интернет сайта Пик БГ.

Любомир Павлов не вдигаше мобилния телефон, а неговата секретарка каза, че ще предаде за обаждането. Същото заяви и секретарката на Венелина Гочева. Председателят на Надзорния съвет на Инвестбанк Петя Славова не отговаряше на мобилния си телефон, а PR на банката Маргарита Атанасова каза, че ще може да отговори след редакционното приключване на броя. От Булбанк заявиха, че не коментират отношения с клиенти.

Новата банка

Промяна наскоро имаше и около новия кредитор. През лятото капиталът на "Инвестбанк" беше увеличен, след като бизнесменът от Оман Адил Саид Ахмед ал Шанфари придоби 29 761 905 акции с право на глас (около 25% от банката.) Преди три години друг инвеститор от Оман влезе и в Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, като придоби 30%.

Оригинална публикация 

в. Капитал Daily | 04.09.2012

Венелина Гочева, досегашен вицепрезидент на холдинга, ще поеме поста управител на всички компании в групата, се казва в съобщение на сайтовете на двата вестника. От него става ясно още, че редакционната политика на изданията ще бъде ръководена от журналистически борд с председател Венелина Гочева и членове главните редактори на вестниците "Труд" – Светлана Джамджиева, "24 часа" – Данка Василева, "168 часа" – Борислав Зюмбюлев, както и ръководителите на останалите издания на групата. Досега управител на "Медийна група България Холдинг" беше единият от съсобствениците в нея – Любомир Павлов. Смяната на управителя на МГБХ е извършена без да е свиквано общо събрание на акционерите на холдинга. Според устава му именно общото събрание "избира и освобождава управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност". Новината идва на фона на нарастващите публикации в медии за предстояща продажба на вестникарската група от страна на сегашните мажоритарни собственици Огнян Донев и Любомир Павлов. Според три независими източника на "Капитал" те са водили преговори в последните седмици с поне две групи от потенциални купувачи, като финализирането на сделката е въпрос на часове. Венелина Гочева пък е регистрирала фирма заедно с бившия изпълнителен директор на "Феста холдинг" Димитър Димитров, съобщи "Капитал" Справка на медиата в Търговския регистър показа, че на 20 август те са учредили дружеството "Нюз Про" ООД, като основен акционер и управител е Гочева. Предметът на дейност е рекламна, информационна, програмна, импресарска и маркетингова дейност, издателска, предпечатна и печатна дейност, сделки с интелектуална собственост, търговско представителство, посредничество и комисионерство, придобиване и разпореждане с дялове и акции в други дружества, както и всяка друга дейност, незабранена със закон.

Стр. 2

в. 24 часа | 26.07.2012

Съдът проби напълно тезата на прокуратурата за документна измама

Опитът да се смачка "Медийна група България" и издателите на двата най-голeми вестника в България "24 часа" и "Труд" Любомир Павлов и Огнян Донев удари на камък.
Софийският градски съд (СГС) постанови, че е нищожна сделката, при която на 1 декември 2010 г. австрийското дружество "БГ Приватинвест" ГмбХ е купило дялове в медийната група.
Причината: Към момента на договора за прехвърляне на акции Христо Грозев не е бил упълномощен да сключи сделката от името на общото събрание на "БГ Приватинвест" ГмбХ, тъй като дружеството все още не е било регистрирано, а Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург не са имали качество на съдружници.
С решението си от 23 юли съдът проби напълно тезата на прокуратурата за извършена документна измама от Любомир Павлов.
Обвинението му бе повдигнато след жалба на Грозев. В него се твърди, че Павлов е използвал документи с невярно съдържание и така е дал възможност на Огнян Донев да получи чуждо движимо имущество (придобито при нищожна сделка от несъществуващата по това време фирма "БГ Приватинвест" ГмбХ – бел.ред.).
"За да встъпи едно юридическо лице в членствени отношения в дружество с ограничена отговорност, е необходимо то да е съществувало, т.е. вече възникнало, и да са спазени изискванията на състава му за вземане на решение за такова встъпване от съответния негов компетентен орган", пише в решението на СГС.
До сключването на договора "БГ Приватинвест" ГмбХ не е било вписано като юридическо лице и не е могло да бъде участник в друго търговско дружество, казва съдът.
Законът е категоричен, че общото събрание е единственият компетентен орган на капиталовото дружество (ООД), който може да взема решения за покупка на дялове и акции в друго дружество. А свикване на общо събрание може да се проведе само след приключила регистрация на фирмата.
В съдебния акт е посочено още, че последващото вписване в Търговския регистър на прехвърлените дялове на "БГ Приватинвест" ГмбХ е "вписване на несъществуващо обстоятелство".
"Т.е. не може да се впише обстоятелство, което не се е състояло. Ето защо чл. 29 от Закона за Търговския регистър дава възможност по съдебен ред да се установи липсата на годното за вписване обстоятелство", обясни адвокат Даря Пенкова.
Решението на СГС от понеделник е недвусмислено, че Христо Грозев не може да има претенции като съиздател на "24 часа" и "Труд".
А акционерите във фирмата "БГ Приватинвест" ГмбХ Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург не притежават собственост в медийната група.
И още: Три различни съдебни състава от две инстанции спряха мераците на Грозев за запор на имуществото и търговските марки на вестниците на "Медийна група България".
В понеделник Върховният касационен съд окончателно остави без уважение жалбата му срещу решенията на друг касационен състав и Софийския апелативен съд, в които запорът се смята за недопустим и се обезсилват издадените обезпечителни заповеди.
Преди да поиска възбраните върху собствеността на "Медийна група България", върху която няма никакви права, Грозев направи опит да разреши гражданския си спор с управителите Павлов и Донев, като подаде граждански иск срещу тях. С него той атакува продажбата на дялове от Павлов на Донев.
След като съдът обаче поиска законовата такса от 4% върху стойността на иска (3 млн. и 760 хил. лв.), Грозев забрави за делото.
Липсата на убеденост, че каузата му е правилна и ако загуби делото, ще загуби и парите от таксата, тласна бизнесмена да търси защита на интересите си чрез безплатното наказателно производство.
По неизвестни причини прокуратурата, която иначе масово отказва да разследва случаи на измамени с имоти хора под претекст, че жалбите им имат гражданскоправен характер, образува дела срещу управителите на "Медийна група България".
Предстои да разберем дали сега представителите на обвинението ще се самосезират за действията на Христо Грозев, с които той не само е подвел продавача на дяловете "Дриймхаус пропърти" с управител Любомир Павлов, но е и заблудил австрийските си партньори Даниел Руц и Карл Хабсбург за валидността на сделката.

Стр. 15

 в. 24 часа | 25.07.2012

Христо Грозев не е съиздател на вестниците "Труд" и "24 часа", тъй като на 1 декември 2010 г. австрийското дружество, което е купило дялове във фирмата – купувач на медийната група, не е било регистрирано и не е имало общо събрание.
Софийският градски съд обяви за нищожни договорите за продажба на дружествени дялове на фирмата "БГ Приватинвест" ГмбХ, в която участват Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург.
Софийският градски съд "признава за установено на основание чл. 29 от ЗТР, че с вписването, извършено на 14.12.2010 г., по партидата на търговеца "БГ Принтмедия" ООД са вписани несъществуващи обстоятелства – прехвърляне на 50 дяла и 3 дяла от дружеството "БГ Принтмедия" ООД (с предишно наименование "Дриймхаус пропърти" ООД) на "БГ Приватинвест" ГмбХ, приемането на дружеството купувач "БГ Приватинвест" ГмбХ за съдружник, избор на лицата Любомир Владимиров Павлов и Христо Грозев за управители, приемане на нов учредителен акт и промяна на наименованието на дружеството", пише в решението.
Това означава, че действителен собственик на "Медийна група България" е "Дриймхаус пропърти" ООД. Негови собственици са "Финансова консултантска компания" ЕООД и Любомир Павлов.
Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург не притежават собственост в медийната група.

Стр. 1

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 14.01.2012 

За да спечелят по-голяма аудитория издателите трябва да помогнат да се изгради култура на абонамента

Ради е на 31 години. Добре образован. Баща на тригодишно момиченце. След като дълго време работи за различни компании, сега се опитва да развие собствен бизнес. Той е от хората, които си купуват вестници. "Ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата", уточнява той. На практика обаче чете основните всекидневници всяка сутрин в кварталното заведение, където обича да пие кафето си. Отскоро има и Kindle през който пък редовно преглежда западната преса и списания.
Признава, че български списания отдавна не си купувал, "случва ми се ако пътувам понякога, но не винаги", споделя Ради. Единственото издание, за което в момента е абониран, е Moncle и обича да си го чете вкъщи. Обяснява, че за вестник на този етап не би се абонирал, защото не вижда смисъл. "Вестниците много започнаха да се променят. Залитнаха към жълтото, което по-скоро ще ме откаже от тях. Дори да ги купувам", категоричен е Ради. (Тук, разбира се, ние от "Капитал" имаме аргументи против, но след като четете този текст едва ли имате нужда от тях.)

Всички хора в България имат различни причини да изберат да се абонират за списание или вестник. И съответно да не го направят.

Издателите обаче имат сериозни причини да се борят за всеки лоялен читател и абонат. С качествено съдържание и добре разработени абонаментни кампании. И с надеждата, че някой ден и в България ще се развие устойчива култура на абониране, така както е в Германия например, където близо 85% от тиража на вестниците се реализира през абонамент, докато за България делът е далеч по-малък и варира от 5 до 10%.
Според управляващия директор на медия агенция Initiative Media Club Катерина Буюклиева все пак "издателите почти никога не казват или не изтъкват абонаментите си, когато преговарят с потенциални рекламодатели, а това е силен инструмент и трябва да го правят. Защото абонатите всъщност са най-твърдата и лоялна аудитория на едно издание. А това е важно за компаниите, които рекламират в преса", коментира тя. Това твърдение обаче съвсем не важи за целия пазар.

Абонаментът като инструмент

Издателите, които "Капитал" потърси за мнение ("Медийна група България" – "Труд" и "24 часа", "Стандарт", "Sanoma – Блясък България", S Media Team и др.), са единодушни, че абонаментът им дава три основни възможности. Те могат да регулират брака (отпечатания, но непродаден тираж). Освен това им дава възможност да декларират гарантиран тираж пред рекламодателите. Доста важна възможност е, че през абонамента издателствата на вестници и списания предоставят възможност на рекламодателите да таргетират без брак целева група от лоялни читатели на изданието. Абонаментът е и един от инструментите за привличане на приходи към компаниите. Особено в началото на годината, когато рекламните инвестиции са много по-малко.
Търговският директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал", "Капитал Daily" и др.) Станислава Атанасова коментира, че "абонаментът е ключовата база читатели, които осигуряват постоянната аудитория на изданията на "Икономедиа" – броят на тези читатели може да расте тъй като зависи от усилията на фирмата да продава", каза тя. Например абонаментът на "Капитал" е около 1/3 от тиража на вестника, абонаментът за "Капитал Daily" е 3/4, тъй-като има по-силен бизнес фокус и потреблението му е в офиса и в рамката на деловия ден. Специализираното b2b (от бизнеса за бизнеса) издание "Регал" се разпространява само през абонамент.
Изпълнителният директор на S Media Team (издател на Hello!, AutoBild, BBC GoodFood, BBC Knowledge и др.) Любомир Станиславов също споделя, че абонаментът "е важен гарантиран приход и лоялна аудитория". Според Станиславов по отношение на рекламните приходи "абонаментите помагат при доказване на тази аудитория", каза той.
Често абонаментът се използва за влагане на брошури със специални предложения, талони за отстъпки при различни промоции и други инструменти, с които рекламодателите проверяват ефективност на рекламата си. Подобни кампании винаги са много успешни и връщат доверието в печатните медии.

Как работи бизнесът

Едно от предизвикателствата през последните 2-3 години на пазара на абонаментни услуги е, че компаниите заявяват по-малки бройки абонаменти заради оптимизация на разходите. "Читателите ни не намаляват, макар да има спад в количествата. Затова ключова става ролята на директния маркетинг и персоналното отношение към клиента", обяснява Станислава Атанасова. Тя е категорична, че целта на "Икономедиа" е да влиза в контакт с всеки абонат и да се опита да предложи възможно най-подходящото решение за абонаментен план.
Голямата промяна за "Икономедиа" тази година е, че компанията започна да предлага дигитален абонамент. "Логиката, която следваме, е, че вестникът като продукт предлага услугата – селекция на информацията, обозримост, крайност и подредба на съдържанието. Това е ценно, защото информационният поток в интернет е безкраен, а активните хора имат ограничено време, съответно нужда от филтър, на който се доверяват", обяснява търговският директор на "Икономедиа". Станислава Атанасова обяснява, че от тази услуга се очаква читателите да платят, като им се предложи избор на начина, по който да искат да я потребяват. "За някои този начин е само интернет и там ние направихме платен достъп до pdf версиите на "Капитал" и "Капитал Daily". Всички абонати на изданията имат достъп до тези секции, а отделно предлагаме и само дигитален достъп до тях", коментира Атанасова.
От търговския отдел на в. "Стандарт", споделиха, че през последните години се налага компанията да бъде все по-гъвкава, за да задоволи интересите на всеки абонат. "Започнахме да предлагаме освен стандартния абонамент от понеделник до неделя и такъв без уикендите, от който много фирми и учреждения се възползваха", коментираха от "Стандарт". "Медийна група България" (издател на "Труд", "24 часа" и др.) също се стреми да използва всички възможни канали за разпространение на информацията. "Вече имаме pdf версии на основните ни издания. За читателите, които не са в България, това е много удобен вариант. Те са на по-ниска цена, защото реално се плаща само за съдържанието, като отстъпката идва от отпадането на разхода за дистрибуция", обясни ръководителят на сектор "Абонамент" в издателската група Силвия Кръчкова.
"Винаги сме разчитали на директния маркетинг по време на абонаментните си кампании и сме извършвали директен абонамент в редакцията", коментира директор "Издания" в "Sanoma – Блясък България" (Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Story и др.) Николай Караджов. Той е категоричен, че Sanoma е издателството, което се стреми да предлага едни от най-разнообразните начини за сключване на абонамент на много различни точки. Вече четири години издателството си партнира с веригата магазини Office 1 Superstore, които имат директна онлайн връзка с абонаментната система на издателството и извършват абонаменти за списанията на Sanoma целогодишно и в реално време. "Работим и с различни вериги книжарници, като Ciela например, а също и с магазини за фототехника и консумативи като "Фотосинтезис". Същевременно, "Sanoma – Блясък България" засега е едно от малкото издателства в страната, което предлага предплатени карти за абонамент. "Тези карти придобиха водещо значение за абонамента на част от нашите издания. Предплатените карти позволяват и развитие на директен маркетинг под формата на кобрандирани b2b проекти с наши партньори", обясни Николай Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е на мнение, че "издателствата в България, залагащи и развиващи абонамента, в момента са много". Той е категоричен, че за издателството, което представлява, абонаментната кампания е неделима част от годишния маркетинг план, подкрепен с целенасочени реклами в телевизия, интернет, други печатни медии и външна реклама. "Абонаментните сайтове през последните няколко години от лукс се превърнаха в задължителен елемент от портфолиото на всяко издателство, тук ние също не правим изключение", коментира Станиславов.
Според него в момента разликата е, че ако допреди няколко години беше достатъчно да се привличат читателите да се абонират за конкретно издание с отстъпки в коричната му цена на годишна база, днес все повече се стимулират комбинирани оферти или с "добавена стойност" към абонамента. Например допълнителни приложения, книги и други.
Като сериозен инструмент в момента според някои издатели много по-важна е електронната форма на директния маркетинг, а именно социалните мрежи. "Те вече са неделима част от всяка абонаментна кампания", категоричен е Станиславов. Според него обаче при добре планирана и организирана абонаментна кампания, която обхваща повечето рекламни канали, директният маркетинг има по-скоро поддържаща, а не водеща роля.

Истината за пакета

За някои издатели и за "Икономедиа" абонаментът еволюира в пакетна услуга, защото предлагат достъп до няколко продукта през различни платформи. "Освен достъп до няколко продукта през различни платформи абонаментните пакети на "Икономедиа" включват набор от екстри – отстъпка за участие в събитията на "Капитал", бонус издания и реклама през текстови линкове в сайтовете на нашата издателска група за сумата на абонамента, което е стимул за компаниите да подкрепят продажбите си през промоции и друг тип комуникация, подходяща за този тип реклама", обяснява търговския директор Станислава Атанасова. "Икономедиа" е насочена основно към корпоративни абонаменти главно заради тематиката на медиите, а и заради липсата на абонаментна култура на домашния адрес. Съотношението корпоративни/индивидуални абонати в издателската група е 95/5%.
При списанията пакетните предложения дават възможност за допълнителни отстъпки и затова са все по-предпочитани от абонатите. "През абонаментната кампания 2012 "Sanoma – Блясък" предложи на читателите си пет пакетни оферти. Например National Geographic + NG KIDS, "Журнал за жената" + поредица романи "Световни бестселъри" и др.", каза Николай Караджов директор издания в групата. S Media също определят пакетните предложения като успешна търговска практика. "Все пак не мисля, че някой би се абонирал за допълнително издание само заради по-добрата цена. В случая с нашите издания водещият мотив са винаги качеството на съдържанието и интересът към съответната тема", убеден е Любомир Станиславов.
За списанията най-голямата част от абонатите на издателството са крайни потребители. Николай Караджов от Sanoma обяснява, че въпреки това по различни канали за директен маркетинг и посредством различни b2b проекти привличат и институционални клиенти.

Приходите

В света приходите на издателствата от абонамент и ръчна продажба са от 90 до 50% от общите. "В България това перо е далеч по малко, като причините за това са директно свързани с проблемите и особеностите на дистрибуцията на вестници и списания", обясни търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Има играчи на пазара, които смятат, че приходите на издателствата от абонамент са едва 5% от общите.
Според Любомир Станиславов от S Media Team "на Запад този процент понякога достига до 90% от приходите от продажба, но у нас подобни стойности са немислими. Все пак ние сме щастливи, че този процент се увеличава и при нас и в момента той вече надвишава 10%". Николай Караджов от Sanoma обяснява, че приходите зависят от изданията, а също и от броя абонати. "В нашата компания най-висок е делът при National Geographic, където през втората половина на 2011 г. имахме почти 10 500 платени абонаменти, което съставлява над 40% от общия брой продадени списания", уточни Караджов. Според него обаче зависи и от обема на рекламните приходи в конкретното издание. "В години на икономически подем делът на абонаментите намалява за сметка на приходите от реклама и обратно, в години на криза, когато рекламата намалява, приходите от абонаменти придобиват по-голяма тежест в общите приходи на изданието", каза Караджов.
Пазарът отчита тенденция на спад в цените на абонаментите за отделни издания, но тя е само за масовите издания. "При бизнес насочените издания, каквито са тези на "Икономедиа", няма спад в цените", обясни Атанасова. При специализираните, седмичните и месечните издания пазарът е по-стабилен.
Според Любомир Станиславов цената на абонамента е в пряка зависимост от броя на абонатите на дадено издателство, защото съществен компонент в нея е цената на доставката. "В този смисъл успехът ни в тази сфера през миналата година ни помогна да намалим цените за абонаментите за част от изданията ни в края на годината и за нас това е тенденция", уточни Станиславов.
Има издания, които не са променяли цените си за абонамент. Различни издатели на пазара твърдят пък, че не е полезно да се правят нови и нови отстъпки, защото те така или иначе бъркат в джоба на компаниите, защото услугите по доставка на вестници и списания не са евтини и се организират трудно като логистика.

Култура на абониране?!

Издателите са единодушни, че в България има много ограничена култура на абониране. "Между 90 и 95% от изданията се продават директно на крайната точка. Клиентите, които се абонират (почти изцяло офиси на фирми), имат устойчиви навици все пак. Но за разширяване на пазара към физически лица е трудно да се говори в момента по две причини", каза търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Според нея навикът за получаване на издания вкъщи като че ли е изчезнал, а и хората масово нямат надеждни пощенски кутии. "Второ, дистрибуторските фирми са на такова ниво, че няма достатъчно качествено предлагане на услугата "доставка по домовете", категорична е Атанасова.
Според директорът "Издания" в "Sanoma-Блясък" Николай Караджов за слабо развитата култура на абониране в България обективните причини са масовите проблемите с малки, счупени или направо липсващи пощенски кутии и цялостното ниво на пощенските услуги. Според него обаче културата на абониране и в доста от страните от Източна Европа е сходна. "Може би ние не правим изключение от общото правило в нашия регион", смята Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е по оптимистично настроен и се надява, че културата на абониране се завръща. "Спомням си, че през 80-те тази система работеше перфектно. За целта обаче ние, издателите, трябва да спечелим отново доверието на читателите. Основните пречки, за да осъществим по-бързо това, са две", твърди Станиславов. Първата е липсата на адекватна пощенска инфраструктура, а втората причина е лошата работа на пощите. Според него комбинацията от тези два фактора прави успеваемостта на класическите доставки под 50%. "Това е напълно неудовлетворително както за нас, така и за нашите читатели", коментира той.

Стр. 33, 34

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 15.12.2011

15 декември се оказа богат на медийни новини ден.

Първо, СЕМ глоби Бареков
Съветът за електронни медии реши да наложи парична санкция на ТВ7 заради изказванията в ефир на водещия на "Гореща точка". Органът имаше заседание днес, на което присъства и Алексей Петров.

Главният обвиняем по делото "Октопод" използва възможността да окаже натиск върху СЕМ и открито демонстрира желанието си TV7 да бъде наказана.

Николай Бареков от своя страна отказа да дойде на заседанието. Още през седмицата той изрази подозрения, че мероприятието е на път да се превърне в трибунал, гледащ едностранчиво на изказването му.

"Ще бъда кратък и лаконичен. В контекста на заседанието на СЕМ, на което присъстваха знакови фигури от организираната престъпност, ще кажа само едно – на мен ми беше издадена смъртна присъда", каза пред агенция "Блиц" Бареков след решението на СЕМ.

Мотивите за санкцията са "насаждане на нетърпимост сред гражданите", за което предвидената глоба в закона е между 3000 и 20 000 лева. Размерът й ще бъде уточнен допълнително, но решението може да бъде обжалвано в съда.

Второ, Светлана Джамджиева бе утвърдена за главен редактор на "Труд"
Решението за смяната на досегашния главен редактор – Димитрана Александрова, е взето снощи след като бе обявено, че Диляна Грозданова е новият президент на издателския борд на "Вестникарска група България".

Джамджиева е известна с близостта си до бившия главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, НО не го последва в оставката му, когато пресгрупата смени собствениците си.

Никола Кицевски, който също не последва Тошо Тошев, става член на гореспоменатия борд.

Когато става дума за Тошев, не може да се пропусне намерението му да започне издаването на вестник "Преса". Около "опозиционния вестник", както той сам определя бъдещата му насоченост, могат да се откирият интересни коментарни публикации в Интернет като тази в Е-Вестник и в Биволъ.

Третата новина е свързана със спортната журналистика
Собственикът на Спортал Стилиян Шишков става изпълнителен директор на Левски по въпросите на "мърчъндайзинга, рекламата и други финансови въпроси в клуба" [цитат на Тодор Батков].

Шишков и медийната му собственост са известни с близостта си до рекламния олигарх Красимир Гергов. Гергов и неговата телевизия БиТиВи пък бяха обвинени в нелоялна конкуренция на рекламния пазар от Нова Телевизия. Поради същата причина бизнесменът се ползва със спорно име и в Интернет средите. И малки, и големи играчи в онлайн пространството са силно зависими от бюджетите, които се преразпределят от медия-шоповете на Гергов.

В контекста на назначението на Шишков в Левски може да се смята, че Спортал получава доминиращо положение на пазара на спортните медии и че се формира нелоялна конкуренция.

Оригинална публикация