www.economy.bg I 12.01.2015г.

През 2015 ще видим повече интегрирани кампании, а набиращата смелост у рекламодателите ще се запази, прогнозира Николай Неделчев, председател на Българската асоциация на ПР агенциите

Николай Неделчев, председател на Българската асоциация на ПР агенциите

През 2014 рекламодателите бяха по-смели и започнаха да инвестират средства в нови и по-различни маркетингови канали. От друга страна, потребителите стават все по-взискателни към съдържанието, което им се предлага в различните канали. Според Николай Неделчев, председател на Българската асоциация на ПР агенциите, границата между реклама, ПР и директен маркетинг все повече се размива и възможността да се интегрират успешно различните канали ще бъде основно предизвикателство за маркетинговите специалисти. През 2015 предстои да видим повече интегрирани кампании с интересно и релевантно за потребителите съдържание.

Какво още да очакваме през тази година и ще се отрази ли промяна в правилата на Facebook на медийния и рекламен пазар? Вижте какво коментира Николай Неделчев пред Economy.bg:

Г-н Неделчев, каква беше 2014 за ПР бизнеса?
2014 беше една доста динамична година. Година, в която се забелязва, че клиентите стават по-смели и започват да инвестират средства в нови и по-различни маркетингови канали. Също така забелязваме, че от година на година потребителите стават все по-взискателни към съдържанието, което им се предлага в различните канали. Това налага нови изисквания към компетенциите на ПР бизнеса. Някои от тях са възможността да се интегрират безпроблемно различните канали и съдържанието, което се създава от агенциите да създаде на потребителите пълнокръвно изживяване. Границата между реклама, ПР и директен маркетинг още повече се размива и това налага агенциите да познават тези канали и способи и да ги комбинират по един нов и по-ефективен начин. 2014 беше една по-добра и по-динамична година от 2013. Очакванията ми за 2015 са тази тенденция да продължи.

Какви са прогнозите за 2015?
Ако мога да го кажа с едно изречение, съдържанието ще бъде „крал“. Повече интегрирани кампании и кампании с интересно и релевантно за потребителите съдържание. Според мен набиращата смелост у рекламодателите ще се запази като тенденция, част от комуникационните бюджети ще бъдат вложение в създаване на съдържание за марките, които  рекламодателите притежават. Ще бъде една доста по-интересна от комуникационна точка година и по-динамична.

Какви компетенции ще стават все по-важни за маркетинговите специалисти?
Най-важната компетенция за ще бъде възможността да разказват истории. На второ място е споделянето на истории, т.е. да намерят адекватните канали, по които тези истории да стигнат до потребителите. И третата компетенция е възможността да интегрират различните канали по гладък и незабележим начин. Потребителите не трябва да се интересуват дали това е реклама или ПР, а да получават едно интересно послание през различни контактни точки.

С промяната на правилата на Facebook за рекламодателите става все по-трудно да са видими в социалната мрежа, ако не плащат. Как това се отразява на медийния и рекламен пазар?
Да, това неминуемо ще повлияе върху начина, по който ще се позиционират марките. Но това отново засилва изискването да създаваш интересно съдържание, което да е значимо за потребителите. Има много корпоративни страници във Facebook, за които най-важно е там да присъства марката, но невинаги тя взаимодейства по полезен и интересен начин с потребителите. Според мен промяната на играта във Facebook ще изостри изискването към маркетинговите специалисти да създават по-интересно съдържание, което да накара потребителите да взаимодействат с корпоративните страници. Да, ще трябва да се плаща, но когато една реклама е безинтересна, въпреки че си платил тя да бъде в праймтайма, не е сигурно, че хората ще я възприемат и взаимодействието с макарата ще бъде ефективно. Както има реклами, които не са в праймтайм, но поради факта, че са интересни и са направени по един забележим начин, кара хората да ги гледат и споделят. Това просто ще постави малко по-високо бариерата към маркетинговите специалисти, за да ги накара да правят още по-интересни кампании във Facebook и да създават съдържание, което да бъде по-полезно и релевантно за потребителите.

Ще се променят ли маркетинговите стратегии?
Рекламните пари ходят в рекламите, които са ефективни – това е основният принцип. Неслучайно все още голяма част от нашия пазар, а и този в региона, е пазар доминиран от телевизията. Това е обяснимо, защото цената за достигане на един контакт е най-ниска спрямо останалите медии. Каквото и да направи Facebook, ако цената за достигане на един контакт не е достатъчно изгодна за рекламодатели и агенции, то това ще доведе до отлив от Facebook. Аз мисля, че са си направили сметката, а и тепърва предстои да видим какво ще се случи след въвеждането на новите алгоритми през 2015. Не мога да прогнозирам със сигурност, но мисля, че дори и да има някакъв такъв синдром, Facebook са добре подготвени маркетингово и биха коригирали това при евентуален отлив от медията.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 06.01.2015г. 

Да говорим пред публика е трудно начинание, което често саботираме с неволни грешки.
Въпреки че много е изписано и още толкова прочетено, някои навици, които разбиват на пух и прах доброто ни представяне пред аудитория, остават международно разпространени и утвърждавани. На тях посвещава материал Business Insider. Американският бизнес сайт изброява 12 чести проблема на публичното говорене, които трябва да се избягват.

Ето кои са те, според авторите.
Изказване на съобщение, история или послание, които не са обвързани с публиката. Както е казал Бенджамин Дизраели "Говори на човека за него самия и той ще те слуша с часове". И обратно, ако не говорим на аудиторията за нея самата, вероятно за секунди ще изпуснем вниманието й.

Танцът на очите из залата. Постоянна игра на погледа в пространството на публиката без той да се задържа дори за миг на едно място, в лицето на един от хората, на които се говори. Тази честа грешка се допуска неволно и е белег за притеснение. Може да бъде също знак за отегчение от случващото се или арогантност. Препоръчва се да се поглеждат в очите за 2-3 секунди поне няколко от седящите в публиката.

Разсейващо ръкомахане. Бързо кършене на ръце. Крачене напред-назад. Слагане на ръцете в джобовете. Поклащане на звънтящи ключове. Въртене на пръстен. Облизване на устните. Наместване на дрехите и косата. Нервничене с писалка. Клатене на главата. Слагане на ръцете зад гърба. Докосване на лицето. Един или няколко от тези тикове може да разсеят публиката и да заличат смисъла на посланието. Човек не може да разбере дали ги прави, ако не се запише на видеоклип и не прегледа записа. Направете го репетиционно. Ще се учудите и ще научите повече за себе си.

Липса на подготовка. Добрите презентатори са наясно с темата си, организирали са съдържанието си, проверили са слайдовете на презентацията си на няколко устройства и изучават страничните си бележки. Те дори са изговорили на глас речта си предварително няколко пъти и са изпробвали ансамбъла от облекло и аксесоари, с който ще се явят.

Липса на физическа енергия. Нисък и монотонен глас. Глупаво изражение на лицето, без ентусиазъм и заинтересованост от собствената тема. Излъчване на летаргия. За да избегнете опасността да изгубите публиката си много бързо, спортувайте предварително и се заредете с енергия както намерите за добре. След това говорете експересивно, усмихвайте се искрено, движете се естествено и се радвайте на момента.

Претрупване с данни. Разбираемо е. Когато застанем пред аудитория, се фокусираме почти изцяло върху това, което Аристотел е нарекъл logos. То включва функции на лявото полукълбо на мозъка като логическото свързване, езика, анализирането, критичното мислене и боравенето с числа. Когато разчитаме на този тип съдържание в крайна сметка правим твърде дълго представяне, претрупано с излишна информация. Обръщаме гръб на най-важния елемент от презентирането – публиката. Научете се да се освобождавате от нуждата да изброявате данни. Тя е лош навик.

Неумение да се вдъхновява. Дори по-важно от logos според Аристотел е pathos – активностите на дясната част на мозъка, които включват създаване на емоции, изображения, истории, примери, емпатия, хумор, въображение, цвят, звуци, докосвания и обратни сведения. Десетки изследвания показват, че хората вземат първичните си решения на базата на емоционалност. Публиката се състои от хора, вземащи решения. И ако говорителят пред нея не успее да й въздейства на дълбоко емоционално ниво с думи, действия и визуални инструменти, за да провокира в нея радост, изненада, надежда, въодушевление, любов, състрадание, уязвимост, тъга, страх, завист или вина, представянето няма смисъл. То ще се забрави все едно че не е било.

Липса на паузи. Връхлитане върху съдържанието и прехвърляне през него, което създава усещането за преминаване на бърз влак. Във всяка презентация има поне три пъти, когато трябва да се замълчи за кратко – преди и след като се каже нещо важно, което публиката трябва да запомни, преди и след като се направи преход от една подтема на друга, след откриващата реч и преди закриването.

Липса на ударно встъпление. Според Платон началото е най-важната част на изявлението. Лош навик на публичните оратори е да губят ценните си откриващи секунди в мрънкане или разказване на виц, четене на дневния ред на срещата, безсмислени извинения. С всичко това те не успяват да грабнат вниманието на публиката и да я мотивират да ги слуша.

Завършване със запитване за въпроси и отговори. Вероятно сте чували хора в края на представянето си да слагат финал с думите "Това е. Има ли въпроси?". И тогава всички в публиката замълчават и замръзват. Всъщност, секундите на грандфинала са последен шанс да припомним ключовеите си аргументи, да подсигурим почва съобщението ни да се запомни, да подтикнем аудиторията към действие.

Четене от слайдовете на презентацията. В повечето случаи, ако всичко е наред с техническата част, хората, които са пред говорещия също могат да ги четат. Целта на заставането му на сцената е той да обогати презентацията и да разкаже чрез нея история, докато тя е само спомагателен елемент за задържане на вниманието и игра със зрителната памет. На нея трябва да има само ключови думички, не цели пасажи от текст.

Извинения или оправдания в края. Може би защото допустимото време е било прехвърлено. Или понеже представящият смята, че всъщност може да се представи далеч по-добре. Завършването с тях е излишно. На всичко отгоре се запомня добре.  

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 24.10.2014г. 

Хората, които работят в маркетинга, често прекарват дни, а понякога и седмици, за да „разработват маркетинг съобщението”.
Изследваме и експериментираме с различни думи и видове лога. Случва се да оставаме след работа часове наред, за да мислим кои са най-добрите цветове, които съответстват на компанията.
Има обаче една част от маркетинга, която се забравя много често във фазата на планиране на новата кампания или промяна на старата. Става дума за обучаването на служителите да осмислят и отразяват посланието на марката.
Истината е, че маркетингът започва отвътре навън. Служителите ви вярват ли във вашия продукт и в услугите, които предлагате? Застават ли 100% зад вас в мисията на вашата фирма? Важно е те да са информирани и да участват в новите инициативи и стратегии, които се случват в компанията. Ако хората ви не могат или не искат да подкрепят бизнеса, маркетинг усилията ще дадат само временен резултат.
Когато бизнесът стартира или му предстои промяна, е необходима кампания за вътрешен маркетинг, наред с тази във външната среда. Как да започнете тази кампания?
Стъпка 1: Синхронизирайте същността на марката, ценностите и корпоративната култура. Маркетинг отделът трябва да работи в тясно сътрудничество с този за Човешки ресурси, за да съвпадне изцяло разбирането за приоритетите на компанията във вътрешната и външната среда.
Стъпка 2: Мотивирайте служителите да застанат зад марката. Избирайте ги и ги възнаграждавайте съгласно постиженията, които са в съответствие с политиката на марката.
Стъпка 3: Утвърждавайте и повтаряйте непрекъснато ценностите на марката. Използвайте средствата за вътрешна комуникация, за да разпространявате добрите примери за поведение и излъчване на служителите, които отговарят на обещанията на марката пред клиентите.
Вашите служители са истинска ценност, която е двигател на маркетинга и на целия бизнес. Те се срещат, общуват, радват и ядосват клиентите. От опита им могат да дойдат ценни идеи за подобряване на продуктите и важни съвети за следващите рекламни кампании. Лицата им говорят за бранда много повече, отколкото всички видове лого с перфектен цвят и дизайн.
Лаура Лейк в MarketingAbout 

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 05.09.2014г.

С гл. ас. д-р Евелина Христова, специалист по организационни и политически комуникации разговаря Димитър Мартинов.

- Все повече политици използват фейсбук. Беше ли даден вече стартът на предизборната кампания там, г-жо Христова?
- Има нови лица, някои бяха странно некомуникативни през изминалата година, а сега изведнъж се появяват със страница във фейсбук. За едни може да се предположи, че започват кампания, а за други – че са открили инструмент в летните месеци да се упражняват и да експериментират.
Воденето на предизборна кампания е грешен ход. Професионалният би бил да има последователна комуникационна политика, която да създава устойчивост в общуването и да осигурява на политиците обратна връзка.
Някои лица от политиката у нас го правят и Соломон Паси е един от тях. Затова не беше изненада, че той избра да обяви, че напуска НДСВ именно в социалните мрежи.
- Мая Манолова се снима с бебета, Бойко Борисов с шарани. Той се изцепи във фейсбук: “Явно Мишето малко е подпийнал в неделя следобед, за да говори такива неща”. Къде е границата?
- Граници няма и това е добре. Те биха ограничили възможностите за изява на политиците и по този начин – на възприемане от страна на гражданите. Какво послание ще изпратиш зависи и от това към кого е насочено.
- Появи се манията за ледената кофа, в която редица политици се заляха с вода? Това не превърна ли онлайн комуникациите в цирк?
- Кампанията, започната на друг континент, се измести и от много успешна вайръл кампания, набрала голям обем средства и повишила информираността относно едно заболяване, у нас поливането се пренесе бързо и се превърна в мода само̀ по себе си. Множество хора решиха да се включат в тази мода от напълно добри подбуди, изразявайки желанието си да помогнат на една или друга, важна за тях, кауза. Образователен ефект също имаше – научихме още веднъж, че да се прави добро и да се дарява, може да е модерно, популярно, забавно. Проблемът е, че не бяха малко случаите, в които от “желание “да не изпусна” и “да направя така, защото и другите го правят”, много популярни и непопулярни лица се подхлъзнаха и в крайна сметка постигнаха негативен ефект. Много интересен беше и ефектът на “неканените гости”, който се получи – изведнъж се оказа, че посетителите на едно обичайно много лично пространство стават стотици само защото бързайки да се включат с видео, активистите масово не прецениха, че на фона на това видео ще разкажат за себе си много повече, отколкото са предполагали.
- Сериалът Бойко Борисов – Реформаторския блок като че ли се излъчва изцяло във фейсбук, а традиционните медии сякаш дават само повторения.
- И това е логично – няколко сходни специфични групи са засегнати и участници в този процес и те общуват основно във фейсбук. Да се води разговор с тях през традиционните медии, би било като да се излъчва филм в празен салон в киното в неделя сутрин.
Онлайн и офлайн са понятия, които ще отмрат, защото за поколенията, които се родиха в последните десетина години, разлика между двете няма.
- Някои споделят лични моменти, а други само прессъобщения. Има ли тук граница?
- “Прессъобщение в социалните мрежи” е оксиморон. С новите комуникационни практики в мрежата се развиват и нови теории, които се тестват непрекъснато. Изпитани рецепти за работа има, но и при тях е трудно да се предвидят резултатите. Но да изпратиш старомодно, описателно, линейно съобщение без линкове към допълнителна информация, без възможност за непосредствена обратна връзка в социална мрежа е безсмислено.
- Кои територии на мрежата не са изследвали политиците?
- Поддържането на видеоблог е рядко използван похват. Няма достатъчно анимирани игри, нито приложения за мобилни устройства, които да са съобразени със спецификата на общуване с върха на пръстите. Управляващите в България не използват активно дори най-ценното – възможности за събиране на мнения и получавате на обратна връзка. В нашето онлайн пространство все още ми липсва използването на инструментите така, че да се усети следването на стратегическа линия в комуникациите.
- Фейсбук, туитър и личните блогове остават свободна територия през месеца, в който партиите ще убеждават хората да им дадат доверието си. Да очакваме ли негативната кампания онлайн?
- Те се водят активно онлайн от около 7 години поради няколко причини – бързо разпространение на съобщението, възможности за копиране, коментиране и интерпретиране, трудно проследяване на първоначалния източник на информацията, възможността след това да се пренесе и офлайн. Ефектът от негативна кампания почти винаги е негативен и за този, който я води, но в по-дългосрочен план.
Също така в социалните мрежи политиците ни често се улисват в разговор помежду си и забравят кой ги гледа. Някои от тях са в интернет, защото “трябва” и “така правят другите”, но фалшът бързо проличава.
- И все пак хората гледат – ютюб разкъса реформаторите заради краден сюжет на клип, качен там. Гражданите ли са тези, които задават тона в политическите кампании в мрежата?
- Съвсем не. Най-малкото, защото не са основни държатели на генерираната инфомация в мрежата. И все пак там гражданите имат значително по-силно влияние, защото онлайн пространството не е един площад, а множество разнородни площади и непрекъснато се измислят нови неща.
Постепенно се усилва и влиянието на граждани, които не са традиционно обвързани с политиката – не са членове на партии, някои от тях дори не гласуват, но оказват влияние на хода на събитията, посредством позиция, изявена онлайн.
- Какви са разликите между политическия пиар он- и офлайн?
- На пръв поглед само технологични, все пак става дума за общуването на едни хора с други. Също както и разликата между комуникации и политически комуникации – дяволът е в детайлите, основата е сходна.
Все пак има три нива на създаване на условия за усилване на подкрепата онлайн, от които могат да се поучат политиците. На личностно ниво гражданите могат да коментират от собствени профили, да получават новини или известия, да станат приятели или последователи на политици в социални мрежи. Да направят онлайн дарение.
На социално ниво те могат да показват открита подкрепа – присъединяват се в група, качват линкове към новини, снимки, видео, пишат мнения. На застъпническо ниво, нещо което у нас вече се случва, но гражданите невинаги осъзнават, че са се превърнали в застъпници, може да се привличат нови последователи, да се създават групи, да се генерират новини и текстове. Все пак това е трудно в среда, в която част от политиците забраняват коментарите в своите страници, или услужливи администратори имат за задача бързо да изтриват неудобните коментари. Така част от профилите на политици са се превърнали в захаросана среда, от която нямат полза нито те, нито гражданите. Направо е жалко по такъв начин да се губят възможностите за пълноценна комуникация. 

Оригинална публикация