Гл. ас. д-р Евелина Христова: Който води негативна кампания, му се връща

www.24chasa.bg I 05.09.2014г.

С гл. ас. д-р Евелина Христова, специалист по организационни и политически комуникации разговаря Димитър Мартинов.

- Все повече политици използват фейсбук. Беше ли даден вече стартът на предизборната кампания там, г-жо Христова?
- Има нови лица, някои бяха странно некомуникативни през изминалата година, а сега изведнъж се появяват със страница във фейсбук. За едни може да се предположи, че започват кампания, а за други – че са открили инструмент в летните месеци да се упражняват и да експериментират.
Воденето на предизборна кампания е грешен ход. Професионалният би бил да има последователна комуникационна политика, която да създава устойчивост в общуването и да осигурява на политиците обратна връзка.
Някои лица от политиката у нас го правят и Соломон Паси е един от тях. Затова не беше изненада, че той избра да обяви, че напуска НДСВ именно в социалните мрежи.
- Мая Манолова се снима с бебета, Бойко Борисов с шарани. Той се изцепи във фейсбук: “Явно Мишето малко е подпийнал в неделя следобед, за да говори такива неща”. Къде е границата?
- Граници няма и това е добре. Те биха ограничили възможностите за изява на политиците и по този начин – на възприемане от страна на гражданите. Какво послание ще изпратиш зависи и от това към кого е насочено.
- Появи се манията за ледената кофа, в която редица политици се заляха с вода? Това не превърна ли онлайн комуникациите в цирк?
- Кампанията, започната на друг континент, се измести и от много успешна вайръл кампания, набрала голям обем средства и повишила информираността относно едно заболяване, у нас поливането се пренесе бързо и се превърна в мода само̀ по себе си. Множество хора решиха да се включат в тази мода от напълно добри подбуди, изразявайки желанието си да помогнат на една или друга, важна за тях, кауза. Образователен ефект също имаше – научихме още веднъж, че да се прави добро и да се дарява, може да е модерно, популярно, забавно. Проблемът е, че не бяха малко случаите, в които от “желание “да не изпусна” и “да направя така, защото и другите го правят”, много популярни и непопулярни лица се подхлъзнаха и в крайна сметка постигнаха негативен ефект. Много интересен беше и ефектът на “неканените гости”, който се получи – изведнъж се оказа, че посетителите на едно обичайно много лично пространство стават стотици само защото бързайки да се включат с видео, активистите масово не прецениха, че на фона на това видео ще разкажат за себе си много повече, отколкото са предполагали.
- Сериалът Бойко Борисов – Реформаторския блок като че ли се излъчва изцяло във фейсбук, а традиционните медии сякаш дават само повторения.
- И това е логично – няколко сходни специфични групи са засегнати и участници в този процес и те общуват основно във фейсбук. Да се води разговор с тях през традиционните медии, би било като да се излъчва филм в празен салон в киното в неделя сутрин.
Онлайн и офлайн са понятия, които ще отмрат, защото за поколенията, които се родиха в последните десетина години, разлика между двете няма.
- Някои споделят лични моменти, а други само прессъобщения. Има ли тук граница?
- “Прессъобщение в социалните мрежи” е оксиморон. С новите комуникационни практики в мрежата се развиват и нови теории, които се тестват непрекъснато. Изпитани рецепти за работа има, но и при тях е трудно да се предвидят резултатите. Но да изпратиш старомодно, описателно, линейно съобщение без линкове към допълнителна информация, без възможност за непосредствена обратна връзка в социална мрежа е безсмислено.
- Кои територии на мрежата не са изследвали политиците?
- Поддържането на видеоблог е рядко използван похват. Няма достатъчно анимирани игри, нито приложения за мобилни устройства, които да са съобразени със спецификата на общуване с върха на пръстите. Управляващите в България не използват активно дори най-ценното – възможности за събиране на мнения и получавате на обратна връзка. В нашето онлайн пространство все още ми липсва използването на инструментите така, че да се усети следването на стратегическа линия в комуникациите.
- Фейсбук, туитър и личните блогове остават свободна територия през месеца, в който партиите ще убеждават хората да им дадат доверието си. Да очакваме ли негативната кампания онлайн?
- Те се водят активно онлайн от около 7 години поради няколко причини – бързо разпространение на съобщението, възможности за копиране, коментиране и интерпретиране, трудно проследяване на първоначалния източник на информацията, възможността след това да се пренесе и офлайн. Ефектът от негативна кампания почти винаги е негативен и за този, който я води, но в по-дългосрочен план.
Също така в социалните мрежи политиците ни често се улисват в разговор помежду си и забравят кой ги гледа. Някои от тях са в интернет, защото “трябва” и “така правят другите”, но фалшът бързо проличава.
- И все пак хората гледат – ютюб разкъса реформаторите заради краден сюжет на клип, качен там. Гражданите ли са тези, които задават тона в политическите кампании в мрежата?
- Съвсем не. Най-малкото, защото не са основни държатели на генерираната инфомация в мрежата. И все пак там гражданите имат значително по-силно влияние, защото онлайн пространството не е един площад, а множество разнородни площади и непрекъснато се измислят нови неща.
Постепенно се усилва и влиянието на граждани, които не са традиционно обвързани с политиката – не са членове на партии, някои от тях дори не гласуват, но оказват влияние на хода на събитията, посредством позиция, изявена онлайн.
- Какви са разликите между политическия пиар он- и офлайн?
- На пръв поглед само технологични, все пак става дума за общуването на едни хора с други. Също както и разликата между комуникации и политически комуникации – дяволът е в детайлите, основата е сходна.
Все пак има три нива на създаване на условия за усилване на подкрепата онлайн, от които могат да се поучат политиците. На личностно ниво гражданите могат да коментират от собствени профили, да получават новини или известия, да станат приятели или последователи на политици в социални мрежи. Да направят онлайн дарение.
На социално ниво те могат да показват открита подкрепа – присъединяват се в група, качват линкове към новини, снимки, видео, пишат мнения. На застъпническо ниво, нещо което у нас вече се случва, но гражданите невинаги осъзнават, че са се превърнали в застъпници, може да се привличат нови последователи, да се създават групи, да се генерират новини и текстове. Все пак това е трудно в среда, в която част от политиците забраняват коментарите в своите страници, или услужливи администратори имат за задача бързо да изтриват неудобните коментари. Така част от профилите на политици са се превърнали в захаросана среда, от която нямат полза нито те, нито гражданите. Направо е жалко по такъв начин да се губят възможностите за пълноценна комуникация. 

 

Оригинална публикация

Сайтовете на традиционни медии доминират европейския интернет

www.manager.bg  I 12.06.2014

Традиционните медии са предпочитаният онлайн източник на информация в богатите европейски нации Дания, Германия, Великобритания и Финландия. Сайтовете на обществената телевизия на Острова Би Би Си, на вестник „Дейли Мейл” и на телевизия „Скай нюз” са най-посещаваните от британците новинарски източници в мрежата.

Това посочва проучване на медийното потребление по света на института „Ройтерс” за изследване на журналистиката към Оксфордския университет, цитирано от Би Би Си. Едва 16% от британците предпочитат да се информират от медии, зад чийто бранд застава само сайт и в него не се включва действаща телевизия, радио или вестник.

Новинарските сайтове обаче са във възход и печелят все повече внимание сред хората в Америка. Примери за такива медии са Huffington Post или Buzzfeed, които генерират огромен трафик.

В Европа се повишава заплащането за достъп до публикации онлайн. Всеки десети британец е плащал за журналистическо съдържание в интернет през 2013 г., сочи проучването, цитирано от в. „Файненшъл Таймс”. Вестникът остава известен с това, че предлага на потребителите на мрежата безплатен достъп до 8 статии, след което изисква платен абонамент.

Друг извод на изследването гласи, че се засилва влиянието на смартфоните върху четенето на новини и информирането от мрежата. Заради телефоните хората са започнали да се обръщат към по-малко новинарски източници. 37% от всички анкетирани казват, че избират да четат само една медия от телефона си. Те се връщат само към източника, на когото имат най-голямо доверие. Освен това предпочитат най-вече медии, отразяващи повече гледни точки, вместо пропартийните страници в интернет.

Приложението WhatsApp, наскоро купено от Facebook за 19 млрд. долара, се оказва ключова социална медия. 26% от испанците, участвали в проучването, казват, че използват услугата и за достъп новини. 15% потвърждават същото в Бразилия.

Facebook остава доминиращата сила за онлайн медиите.Повече от една трета от всички анкетирани в 12 големи икономики казват, че прихващат новини от нюзфийда му.

Twitter е най-популярен във Великобритания и САЩ. Навсякъде обаче по-посещаван от него е YouTube.
 

Оригинална публикация

Младежите не вярват на традиционните медии

www.e-locator.net I 16.02.2014
 
 Доверието към медиите сред младежката аудитория твърде ниско, съобщи БНР с позоваване на проучване, осъществено от Асоциацията на европейските журналисти в България. Най-високо доверие към медиите са декларирали младежите от 15 до 19 години.
 
С  нарастването на възрастта и образователния ценз това доверието намалява.Младежите между 25 и 30 години предпочитат интернет пред традиционните медии. Анкетата е установила голямо разминаване между представата на медиите за очакванията на  младите хора и това, което самите младежи биха искали да  виждат в медийното пространство.
 
Според 65  процента от представителите на медиите младежите търсят забавление, докато младежите от своя страна декларират, че биха искали да виждат повече информация за политика, бизнес развитие, образование, здравеопазване. От асоциацията уточняват, че изследването не претендира за представителност – осъществено е интернет, като в него са участвали са 1200 младежи,  54-ма представители на медии и 32-ма  представители на младежки организации.