Гл. ас. д-р Евелина Христова: Който води негативна кампания, му се връща

www.24chasa.bg I 05.09.2014г.

С гл. ас. д-р Евелина Христова, специалист по организационни и политически комуникации разговаря Димитър Мартинов.

- Все повече политици използват фейсбук. Беше ли даден вече стартът на предизборната кампания там, г-жо Христова?
- Има нови лица, някои бяха странно некомуникативни през изминалата година, а сега изведнъж се появяват със страница във фейсбук. За едни може да се предположи, че започват кампания, а за други – че са открили инструмент в летните месеци да се упражняват и да експериментират.
Воденето на предизборна кампания е грешен ход. Професионалният би бил да има последователна комуникационна политика, която да създава устойчивост в общуването и да осигурява на политиците обратна връзка.
Някои лица от политиката у нас го правят и Соломон Паси е един от тях. Затова не беше изненада, че той избра да обяви, че напуска НДСВ именно в социалните мрежи.
- Мая Манолова се снима с бебета, Бойко Борисов с шарани. Той се изцепи във фейсбук: “Явно Мишето малко е подпийнал в неделя следобед, за да говори такива неща”. Къде е границата?
- Граници няма и това е добре. Те биха ограничили възможностите за изява на политиците и по този начин – на възприемане от страна на гражданите. Какво послание ще изпратиш зависи и от това към кого е насочено.
- Появи се манията за ледената кофа, в която редица политици се заляха с вода? Това не превърна ли онлайн комуникациите в цирк?
- Кампанията, започната на друг континент, се измести и от много успешна вайръл кампания, набрала голям обем средства и повишила информираността относно едно заболяване, у нас поливането се пренесе бързо и се превърна в мода само̀ по себе си. Множество хора решиха да се включат в тази мода от напълно добри подбуди, изразявайки желанието си да помогнат на една или друга, важна за тях, кауза. Образователен ефект също имаше – научихме още веднъж, че да се прави добро и да се дарява, може да е модерно, популярно, забавно. Проблемът е, че не бяха малко случаите, в които от “желание “да не изпусна” и “да направя така, защото и другите го правят”, много популярни и непопулярни лица се подхлъзнаха и в крайна сметка постигнаха негативен ефект. Много интересен беше и ефектът на “неканените гости”, който се получи – изведнъж се оказа, че посетителите на едно обичайно много лично пространство стават стотици само защото бързайки да се включат с видео, активистите масово не прецениха, че на фона на това видео ще разкажат за себе си много повече, отколкото са предполагали.
- Сериалът Бойко Борисов – Реформаторския блок като че ли се излъчва изцяло във фейсбук, а традиционните медии сякаш дават само повторения.
- И това е логично – няколко сходни специфични групи са засегнати и участници в този процес и те общуват основно във фейсбук. Да се води разговор с тях през традиционните медии, би било като да се излъчва филм в празен салон в киното в неделя сутрин.
Онлайн и офлайн са понятия, които ще отмрат, защото за поколенията, които се родиха в последните десетина години, разлика между двете няма.
- Някои споделят лични моменти, а други само прессъобщения. Има ли тук граница?
- “Прессъобщение в социалните мрежи” е оксиморон. С новите комуникационни практики в мрежата се развиват и нови теории, които се тестват непрекъснато. Изпитани рецепти за работа има, но и при тях е трудно да се предвидят резултатите. Но да изпратиш старомодно, описателно, линейно съобщение без линкове към допълнителна информация, без възможност за непосредствена обратна връзка в социална мрежа е безсмислено.
- Кои територии на мрежата не са изследвали политиците?
- Поддържането на видеоблог е рядко използван похват. Няма достатъчно анимирани игри, нито приложения за мобилни устройства, които да са съобразени със спецификата на общуване с върха на пръстите. Управляващите в България не използват активно дори най-ценното – възможности за събиране на мнения и получавате на обратна връзка. В нашето онлайн пространство все още ми липсва използването на инструментите така, че да се усети следването на стратегическа линия в комуникациите.
- Фейсбук, туитър и личните блогове остават свободна територия през месеца, в който партиите ще убеждават хората да им дадат доверието си. Да очакваме ли негативната кампания онлайн?
- Те се водят активно онлайн от около 7 години поради няколко причини – бързо разпространение на съобщението, възможности за копиране, коментиране и интерпретиране, трудно проследяване на първоначалния източник на информацията, възможността след това да се пренесе и офлайн. Ефектът от негативна кампания почти винаги е негативен и за този, който я води, но в по-дългосрочен план.
Също така в социалните мрежи политиците ни често се улисват в разговор помежду си и забравят кой ги гледа. Някои от тях са в интернет, защото “трябва” и “така правят другите”, но фалшът бързо проличава.
- И все пак хората гледат – ютюб разкъса реформаторите заради краден сюжет на клип, качен там. Гражданите ли са тези, които задават тона в политическите кампании в мрежата?
- Съвсем не. Най-малкото, защото не са основни държатели на генерираната инфомация в мрежата. И все пак там гражданите имат значително по-силно влияние, защото онлайн пространството не е един площад, а множество разнородни площади и непрекъснато се измислят нови неща.
Постепенно се усилва и влиянието на граждани, които не са традиционно обвързани с политиката – не са членове на партии, някои от тях дори не гласуват, но оказват влияние на хода на събитията, посредством позиция, изявена онлайн.
- Какви са разликите между политическия пиар он- и офлайн?
- На пръв поглед само технологични, все пак става дума за общуването на едни хора с други. Също както и разликата между комуникации и политически комуникации – дяволът е в детайлите, основата е сходна.
Все пак има три нива на създаване на условия за усилване на подкрепата онлайн, от които могат да се поучат политиците. На личностно ниво гражданите могат да коментират от собствени профили, да получават новини или известия, да станат приятели или последователи на политици в социални мрежи. Да направят онлайн дарение.
На социално ниво те могат да показват открита подкрепа – присъединяват се в група, качват линкове към новини, снимки, видео, пишат мнения. На застъпническо ниво, нещо което у нас вече се случва, но гражданите невинаги осъзнават, че са се превърнали в застъпници, може да се привличат нови последователи, да се създават групи, да се генерират новини и текстове. Все пак това е трудно в среда, в която част от политиците забраняват коментарите в своите страници, или услужливи администратори имат за задача бързо да изтриват неудобните коментари. Така част от профилите на политици са се превърнали в захаросана среда, от която нямат полза нито те, нито гражданите. Направо е жалко по такъв начин да се губят възможностите за пълноценна комуникация. 

 

Оригинална публикация

PR Thursday на тема: “Как да управляваме онлайн репутацията си – предизвикателства пред модерния PR” се провежда днес

M3 Communications College I 26.01.2011

Елате на PR Thursday на 27 януари и вземете своя специален ваучер за 20% отстъпка от цената на който и да е курс в M3 College през следващите 3 месеца.

Вход свободен!

Очакваме ви от 19:00 часа в сградата на M3 College, ул. „20 април“ 26 (близо до пл. „Руски паметник“), за да си поговорим с:

Жюстин Томс, основател и ръководител на ABC Design&Communication Group и онлайн медийна група „Аз медиа“
Горица Белогушева, експерт онлайн медии в ABC Design&Communication
Стоян Стоянов, PR Manager в PRoWay Communications Agency
Петя Пандулева, Digital Specialist в All Channels | Interaction

Ще ги попитаме:

- Как да управляваме успешно онлайн репутацията си?
- Кои са начините за онлайн присъствие – класически и най-нови?
- Какви са рисковете при комуникация в онлайн пространството?
- Как българите обменят информация в интернет?

PR Thursday е първият и единствен български PR клуб, в който PR специалисти, бизнес лидери и политици имат възможност да споделят истинското си мнение и да го отстояват пред вас всяка седмица.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1352

Комуникационна агенция PRoWay

Комуникационна агенция PRoWay предлага качествени услуги и дейности в сферата на:

  • PR (Public Relations)
  • Връзки с медиите
  • Изграждане на положителна репутация
  • Организация на събития
  • Кризисни комуникации
  • Business-to-Business Комуникация
  • Онлайн PR

Комуникационна агенция PRoWay е създадена в началото на 2010 година.

PR мениджър и съдружник в PRoWay е Стоян А. Стоянов, PR специалист с над 10-годишен опит в публичните комуникации във водеща PR агенция, в бизнес организация, правителствени институции и медии. Той е работил за публичните комуникации на компании като ЧЕЗ България, DB Shenker България, SHELL България, VISA, HP и други.

Стоян А. Стоянов е председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) за 2011 година. В периода 2008-2009 година е бил член на Комисията по етика на БДВО, а през 2010 година е бил член на Управителния съвет на БДВО.

Клиенти на PRoWay са Обединена българска банка (банково дело), „Фулчарджър България“ АД (зареждане на електромобили), вестник „Пари“ (PR&Медиа връзки за организирани от медиата събития), MySuccess България (PR&Медиа връзки за организирани от компанията събития).

За контакти: 

Стоян А. Стоянов

Partner&PR Manager
PRoWay Communications Agency

Моб. тел.: + 359 (879) 646 648
                   + 359 (888) 889 811
E-mail:      stoyanov@proway.bg
Офис:        София, ул. "Шести септември" №44

www.PRoWay.bg

PRoWay Provides Professional PR I Media I Events Consultancy

Топ съвети за онлайн PR

www.manager.bg I 2010-06-03

Писането на PR текстове, които трябва да са намерени и прочетени в интернет, има своите специфики, коментира UTalkMarketing.com.

Това дори смело може да се нарече отделна дисциплина, която трябва да се разглежда като различна от писането за останалите видове публика, „облъчвана” през други канали.

Да се пише за онлайн медии е по-трудно, отколкото за други източници заради различните изисквания към текстовете в отделните търсачки и масовата критичност в социалните медии.

Ето няколко топ съвета, които ще направят вашите PR текстове в интернет по-ефективни:

1. Напишете каквото искате да кажете в първия параграф. Извадете най-важното в 25 думи. Помнете: първите 5 секунди от четенето на текста в интернет са фатални. След тях читателите или остават докрая или забравят написаното веднага.

2. Поднесете текста като новина. Така я давате наготово на много от журналистите в уеб-медиите и си осигурявате по-голям шанс те да я копират и публикуват. Ако я изпратите на медиите във вид на дълъг текстови файл с много хвалби и разказ за събитието на втората страница, много по-малко новинари ще си направят труда да я прочетат.

3. Открийте подходящия ъгъл. Дори и да правите PR на пчеларски магазин, пак можете да намерите интересното, вълнуващото и различното във вашия продукт. Всички любопитни особености се наричат „примамка за препратки” (link bait) и могат да доведат до лавина от копиране и препращане на линка към текста ви от сайт на сайт, в програмите за комуникация като Skype, ICQ и MSN и в социалните мрежи.

4. Съкратете дистанцията между ключовите думи и фрази в текста ви, като пишете с прости изречения. Това означава да избягвате използването на „и”, „а”, „ако”, „като”, „защото” и др.

5. Пишете правилно. Думите с правописни грешки доста по-трудно могат да излязат като резултат от търсенето в Google.

6. Избягвайте да поставяте в прессъобщенията си HTML или други уеб-маркери. Повечето от тях се преразпределят от RSS емисии и други методи. Затова форматирането може да се обърка и да повредите функционирането на собствения си линк.

7. Когато публикувате текст в корпоративен сайт, обобщавайте. Така много сайтове впоследствие ще могат да публикуват обобщението ви и да го сложат като начало на препратка към целия текст, публикуван от вас в сайта. 

Оригинална публикация

Саския Вонк: Дайте на хората инструменти, с които да говорят за вашата организация онлайн

Dnevnik.bg I 2010-05-17

Към традиционните PR похвати трябва да се добавя стойност

Социалните мрежи са човешка природа, нов начин за споделяне на информация

Саския Вонк е собственик на холандската компания за онлайн комуникации decommunicationVonk, която консултира предимно организации от неправителствения сектор как да бъдат успешни в света на социалните мрежи. Вонк завършва биология и започва да работи като експерт към Министерството на земеделието в Холандия. Удовлетворението й от общуването с хора обаче е причина да се преориентира към комуникациите и скоро започва да се грижи за PR-a на неправителствената организация за защита на сексуалните и репродуктивни права на хората World Population Foundation. Саския Вонк беше в София по покана на фондация "Лале" за серия от уъркшопове за подобряване на онлайн комуникациите на организациите от НПО сектора. "Дневник" разговаря с нея за възможностите на социалните мрежи като инструмент в PR-а и как можеш да ангажираш хората да подкрепят смислени каузи офлайн.

Какви е разликата между корпоративния PR и този в неправителствения сектор (НПО)?

-ф Не мисля, че има разлика, тъй като правилата са едни и същи. Но за една неправителствена организация е дори по-важно да има PR активности, тъй като за разлика от частните компании, които разполагат с маркетингови инструменти и бюджети, повечето НПО нямат пари за реклама. Ако едните продават продукти, другите продават добри каузи и имиджът е адски важен.

Има ли страни на професията ви, които не харесвате?

- Не, по-скоро има страшно много предизвикателства. Истината е, че колкото и да съм активна в социалните мрежи, аз съм дигитален имигрант, който все още се адаптира към промените онлайн. Предизвикателството в интернет и социалните медии е, че всичко се развива адски бързо, много е трудно да бъдеш в час с всичко и постоянно имаш чувството, че изпускаш половината от възможностите.

Вярвате ли в идеята, че наблюдаваме смъртта на PR-a и рекламата и влизаме в нова епоха на интегрирани маркетингови комуникации?

- Не мисля, че PR-ът ще умре в скоро време, както и не смятам, че всичко мигрира онлайн. Традиционните PR похвати като организирането на събития и изпращането на пресрилийзи все още са релевантни, но трябва да се добавя стойност към тях. Ако комбинираш и интегрираш най-доброто от традиционните техники и от новите възможности, които предлагат интернет и социалните мрежи, тогава си на правилния път.

Могат ли социалните мрежи да бъдат решение на всеки комуникационен проблем и да бъдат приложени във всяка сфера като инструмент?

- Социалните мрежи са човешка природа, просто нов начин за споделяне на информация, идеи и интереси, който не е ограничен географски, както е било досега. Но понякога очакванията на организациите за ефекта от социалните мрежи е твърде висок. Много мои клиенти ми казват: "ОК, създадох страница във Facebook и нищо не се случи." И нищо няма да се случи, ако не го направиш интересно, ако не дадеш на хората тема за разговор, различна гледна точка, която да ги провокира да общуват помежду си.

Хората лесно откликват на различни каузи в социалните мрежи, достатъчно е да има бутон I like, но как можеш да ги ангажираш и офлайн?

- Точно това е предизвикателството. Няма един-единствен начин, чрез който можеш да си гарантираш успех. Със социалните мрежи трябва да поемеш риска, че ще има хора, които ще твърдят, че подкрепят каузата ти, но няма да се появят, когато е нужно. Организациите трябва да намерят начин не само да говорят на общността, към която се стремят, но и да стимулират хората от тази общност да си комуникират помежду си. И това е поле, в което можеш да се учиш от успешните инициативи на други компании и организации.

Можете ли да дадете пример с такава успешна кампания, която сте провели онлайн?

- Има една страхотна холандска инициатива, за която и аз съм работила. Нарича се "Клуб 1%", като идеята е, че ако всеки инвестира 1% от парите, времето или експертизата си в дадена кауза, тогава ще живеем в един по-добър свят. "Клуб 1%" създаде страхотен уебсайт, в който разказваха за проекти, които имат нужда от финансиране. Но това, което ги прави различни, е, че направиха всички свои усилия видими за общността. Така например, ако трябва да се съберат 15 000 евро за дадена кауза, на интернет сайта им винаги има линия, която визуализира докъде са стигнали с набирането на средствата. Освен това всеки, който участва, има право да оставя коментари, да добавя съдържание към сайта или да споделя собствения си принос в социалните мрежи.

Можете ли дадете съвети на организациите как да бъдат по-видими и по-успешни онлайн?

- Всичко започва от собствения уебсайт, разбира се, но не трябва всичко да свършва дотам. Трябва да намериш начини да привлечеш хората към него, като подобриш резултатите си от тръсене в Google, като си осигуриш линкове от други страници към своята. Трябва да си отговориш ясно на въпроса коя е твоята целева група и къде можеш да я откриеш в интернет. Проучи какви са, как можеш да ги ангажираш и офлайн. В социалните мрежи не говорете като организация, а като отделни личности, защото там всичко е лично. Дайте на хората инструменти, с които могат да споделят информация в социалните мрежи. Любимата ми дефиниция за PR е, че ако рекламата е да казваш, че си страхотен, PR-ът е другите хора да твърдят, че си страхотен. А в интернет има безброй възможности за това.

Оригинална публикация