www.24chasa.bg I 05.09.2014г.

С гл. ас. д-р Евелина Христова, специалист по организационни и политически комуникации разговаря Димитър Мартинов.

- Все повече политици използват фейсбук. Беше ли даден вече стартът на предизборната кампания там, г-жо Христова?
- Има нови лица, някои бяха странно некомуникативни през изминалата година, а сега изведнъж се появяват със страница във фейсбук. За едни може да се предположи, че започват кампания, а за други – че са открили инструмент в летните месеци да се упражняват и да експериментират.
Воденето на предизборна кампания е грешен ход. Професионалният би бил да има последователна комуникационна политика, която да създава устойчивост в общуването и да осигурява на политиците обратна връзка.
Някои лица от политиката у нас го правят и Соломон Паси е един от тях. Затова не беше изненада, че той избра да обяви, че напуска НДСВ именно в социалните мрежи.
- Мая Манолова се снима с бебета, Бойко Борисов с шарани. Той се изцепи във фейсбук: “Явно Мишето малко е подпийнал в неделя следобед, за да говори такива неща”. Къде е границата?
- Граници няма и това е добре. Те биха ограничили възможностите за изява на политиците и по този начин – на възприемане от страна на гражданите. Какво послание ще изпратиш зависи и от това към кого е насочено.
- Появи се манията за ледената кофа, в която редица политици се заляха с вода? Това не превърна ли онлайн комуникациите в цирк?
- Кампанията, започната на друг континент, се измести и от много успешна вайръл кампания, набрала голям обем средства и повишила информираността относно едно заболяване, у нас поливането се пренесе бързо и се превърна в мода само̀ по себе си. Множество хора решиха да се включат в тази мода от напълно добри подбуди, изразявайки желанието си да помогнат на една или друга, важна за тях, кауза. Образователен ефект също имаше – научихме още веднъж, че да се прави добро и да се дарява, може да е модерно, популярно, забавно. Проблемът е, че не бяха малко случаите, в които от “желание “да не изпусна” и “да направя така, защото и другите го правят”, много популярни и непопулярни лица се подхлъзнаха и в крайна сметка постигнаха негативен ефект. Много интересен беше и ефектът на “неканените гости”, който се получи – изведнъж се оказа, че посетителите на едно обичайно много лично пространство стават стотици само защото бързайки да се включат с видео, активистите масово не прецениха, че на фона на това видео ще разкажат за себе си много повече, отколкото са предполагали.
- Сериалът Бойко Борисов – Реформаторския блок като че ли се излъчва изцяло във фейсбук, а традиционните медии сякаш дават само повторения.
- И това е логично – няколко сходни специфични групи са засегнати и участници в този процес и те общуват основно във фейсбук. Да се води разговор с тях през традиционните медии, би било като да се излъчва филм в празен салон в киното в неделя сутрин.
Онлайн и офлайн са понятия, които ще отмрат, защото за поколенията, които се родиха в последните десетина години, разлика между двете няма.
- Някои споделят лични моменти, а други само прессъобщения. Има ли тук граница?
- “Прессъобщение в социалните мрежи” е оксиморон. С новите комуникационни практики в мрежата се развиват и нови теории, които се тестват непрекъснато. Изпитани рецепти за работа има, но и при тях е трудно да се предвидят резултатите. Но да изпратиш старомодно, описателно, линейно съобщение без линкове към допълнителна информация, без възможност за непосредствена обратна връзка в социална мрежа е безсмислено.
- Кои територии на мрежата не са изследвали политиците?
- Поддържането на видеоблог е рядко използван похват. Няма достатъчно анимирани игри, нито приложения за мобилни устройства, които да са съобразени със спецификата на общуване с върха на пръстите. Управляващите в България не използват активно дори най-ценното – възможности за събиране на мнения и получавате на обратна връзка. В нашето онлайн пространство все още ми липсва използването на инструментите така, че да се усети следването на стратегическа линия в комуникациите.
- Фейсбук, туитър и личните блогове остават свободна територия през месеца, в който партиите ще убеждават хората да им дадат доверието си. Да очакваме ли негативната кампания онлайн?
- Те се водят активно онлайн от около 7 години поради няколко причини – бързо разпространение на съобщението, възможности за копиране, коментиране и интерпретиране, трудно проследяване на първоначалния източник на информацията, възможността след това да се пренесе и офлайн. Ефектът от негативна кампания почти винаги е негативен и за този, който я води, но в по-дългосрочен план.
Също така в социалните мрежи политиците ни често се улисват в разговор помежду си и забравят кой ги гледа. Някои от тях са в интернет, защото “трябва” и “така правят другите”, но фалшът бързо проличава.
- И все пак хората гледат – ютюб разкъса реформаторите заради краден сюжет на клип, качен там. Гражданите ли са тези, които задават тона в политическите кампании в мрежата?
- Съвсем не. Най-малкото, защото не са основни държатели на генерираната инфомация в мрежата. И все пак там гражданите имат значително по-силно влияние, защото онлайн пространството не е един площад, а множество разнородни площади и непрекъснато се измислят нови неща.
Постепенно се усилва и влиянието на граждани, които не са традиционно обвързани с политиката – не са членове на партии, някои от тях дори не гласуват, но оказват влияние на хода на събитията, посредством позиция, изявена онлайн.
- Какви са разликите между политическия пиар он- и офлайн?
- На пръв поглед само технологични, все пак става дума за общуването на едни хора с други. Също както и разликата между комуникации и политически комуникации – дяволът е в детайлите, основата е сходна.
Все пак има три нива на създаване на условия за усилване на подкрепата онлайн, от които могат да се поучат политиците. На личностно ниво гражданите могат да коментират от собствени профили, да получават новини или известия, да станат приятели или последователи на политици в социални мрежи. Да направят онлайн дарение.
На социално ниво те могат да показват открита подкрепа – присъединяват се в група, качват линкове към новини, снимки, видео, пишат мнения. На застъпническо ниво, нещо което у нас вече се случва, но гражданите невинаги осъзнават, че са се превърнали в застъпници, може да се привличат нови последователи, да се създават групи, да се генерират новини и текстове. Все пак това е трудно в среда, в която част от политиците забраняват коментарите в своите страници, или услужливи администратори имат за задача бързо да изтриват неудобните коментари. Така част от профилите на политици са се превърнали в захаросана среда, от която нямат полза нито те, нито гражданите. Направо е жалко по такъв начин да се губят възможностите за пълноценна комуникация. 

Оригинална публикация

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

В началото на седмицата бях предизвикан от мой колега и негови приятели да се полея с ледена вода и така да подкрепя Българския червен кръст и даренията за бедстващите в Мизия. За секунда не се колебах да приема предизвикателството (въпреки че в. “Капитал" ми приписа дори авторство), още повече че идеята идваше от млади хора, които, признавам, твърде оригинално я “побългариха", отчитайки колко е важно сега да подкрепим именно хората, които са в най-голяма нужда.

В много други държави вече бяха “локализирали" идеята, първоначално родена в Съединените щати, за да се помогне на болните от амиотрофична латерална склероза и ползвайки се с огромен успех. Нямам представа в България какъв е броят на болните, но поне публично не съм чул нито една организация досега да е обелила и дума за тях.

Ето защо се обърнах към Българския червен кръст, който координира помощта за пострадалите от Мизия, и получих подкрепата на неговия председател Христо Григоров. Подкрепа, която високо ценя, защото идва от един истински голям българин, който е правил много за страната ни неведнъж.

Както и да е – полях се с кофа вода с много лед в нея и на свой ред предизвиках еврокомисарката Кристалина Георгиева, певицата Рут Колева и банкера Левон Хампарцумян. Дарих своята сума на краткия номер 1466, така, както са правилата на идеята, и зачаках да видя какво ще се случи.

Кристалина беше на мисия в Ирак, но оттам написа в профила си във фейсбук, че подкрепя тази акция, дарява 5000 лева за пострадалите от наводненията в Мизия и желае пълен успех на инициаторите. Левон, мой много добър приятел, се появи на видео пред един неработещ душ и някак си нелогично обясни, че не бива да се дава публичност на даренията, пък дори и да не се залива с вода, щом събираме пари за пострадали именно от наводния. Аргументи, които веднага му написах, че не приемам, ама негово си право. Дори самата ледена вода символизира, че изпитваме за миг шока именно от наводнение. Рут Колева прие посланието и заедно с ледената вода дари и 1000 лева лични пари в сметката за Мизия. Бях щастлив – мисията бе изпълнена.

През следващите дни за моя огромна изненада започна масово поливане. За Мизия се поляха също двама баскетболисти – Иван Лилов и Мартин Маринов, Николай Бареков предизвика дарения за пострадалите от наводненията в квартал Аспарухово, не разбрах Цветан Цветанов за какво се поля, но и той го направи, една дузина известни спортни журналисти се поляха, за да подкрепят легендарния футболист Садъков…

Някои го приеха като игра, други като модна (или по-скоро водна) тенденция, на чийто гребен непременно трябва да се качат, трети сериозно инвестираха време, пари и креативност, за да дадат добър пример. Или както каза Соломон Паси – в България най-после настана съревнование на идеи. Това според мен е огромна крачка напред в движението за благотворителност въобще.

От света тя се пренесе в България и направи живота ни още по-разнообразен и още по-смислен, дори и за тези, които възприеха идеята за “ледена кофа" като възможност да покажат оригиналността си.

И както с всичко ново и както става по тези южни географски ширини, веднага в социалните медии изригна вълна от “кибици" опоненти – ама защо за Мизия, ама кой колко е дарил, откъде е взел тези пари, ама наистина ли ги е дал, дали пък водата не е била топла, ама май нещо видеото може да е фалшиво…

Приемам това спокойно като част от това, което сега се случва в целия свят – анонимно или не, но най-вече анонимно всеки може да се направи на съдник, на цербер, на многознайко и на вечно съмняващия се фактор.

През тези дни ми се обадиха стотици хора, за да ме подкрепят в “побългаряването" на световната инициатива, част от тях бяха и от Мизия.

Правя дълбок поклон пред тях и обещавам, че щом ми стане ясно как и къде, ще поема благотворителна кампания и за болните от амиотрофична латерална склероза. Досега съм инициирал и организирал десетки оригинални благотворителни акции, започвайки от легендарната “Топлина за болните деца" през студената Виденова зима.

С нетърпение очаквам всички следващи, които ще направя.

Едва седмица по-късно разбрах, че всъщност цялото това “масово поливане" ни направи по-добри, по-борбени, по-сплотени и ни накара да повярваме, че можем да променим света. Без значение кой ще ни критикува, ще се присмива и ще гледа недоверчиво само защото не си е мръднал и пръста да направи нещо добро. Критикари и празнодумци винаги е имало, просто сега им се чува повече гласът, пък и оливането им се вижда още по-добре. Ето защо те не бива да ви спират в нито една кауза, в нито една добра мисъл или жест, в нито една идея.

Предстои следващата акция. Съвсем скоро. Дотогава – ще поглеждам с приятелска и добродушна усмивка и “кибиците", и критиците.

Защото социалните медии – особено Facebook и Twitter, имат и друга сила – безпогрешно оценяват заливането от оливането…

*Максим Бехар e основател и изпълнителен директор на PR компанията M3 Communications Group, Inc.

Оригинална публикация 

Начало: Четвъртък, 23 Септември 2010 г. – 18:15 часа
Край: Четвъртък, 23 Септември 2010 г. – 20:00 часа
Място: София, ул. "20 април" №26, M3 College
Достъп: Вход: Свободен
Организатор: М3 Communications College
Отворено за медии: Да 

Нуждата или лобирането доведе до членството на България в НАТО? А необходим ли ни беше Европейският съюз или ние бяхме на него?

Този PR Thursday ще бъде по-сбит и концентриран върху една определена тема – тази за мястото и бъдещето на страната ни на картата на Европа.

М3college ще представи мнението на един от главните ‘виновници’ за членството на страната ни в гореспоменатите организации – Соломон Паси. Нeгов събеседник ще бъде човекът Панорама – Иван Гарелов,а от публиката ще им опонира един от активните напоследък журналисти на в. Капитал – Огнян Георгиев.

За да сте сигурни, че този път ще чуете и това, което държите да узнаете, елате и Вие, за да отправите директно вашите въпроси и мнения на разразяващите се дискусии в нашия колеж.

Каним ви на 23 септември – Четвъртък, на ул. "20 април" №26, като този път ви предлагаме да се съберем към 18.00~ 18.20 ч., да изпием заедно по чаша вино, а след това да започнем дискусията ни с по-разчупено виждане.

Както винаги – Безплатни питиета, Безплатни разговори и Безплатен вход!

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/812