в. СЕГА I Светослав СПАСОВ I 19.01.2016

От следващия сезон телевизии "Диема" не са собственици на правата на английската висша лига

Докато българите си честитяхме Нова година, някъде в Лондон е подписвана мащабна спортна сделка, която може да окаже много сериозно влияние на пазара на платена телевизия у нас. Преди дни компанията International Managment Group (IMG) съобщи, че е придобила правата за телевизионното излъчване на мачовете от английската футболна Висша лига, т.нар. Премиерлийг, за 27 пазара в Централна и Източна Европа и в Централна Азия. Една от държавите е България, а останалите са Армения, Беларус, Босна, Хърватия, Чехия, Естония, Грузия, Унгария, Косово, Латвия, Литва, Македония, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Украйна, Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Тюркменистан и Узбекистан. Договорът влиза в сила от следващия футболен сезон – есента на 2016 година, и е със срок три години. Засега финансови параметри на контракта не се съобщават. Според информация от спортни медии предстои IMG да започне преговори в България с телевизиите, които имат интерес да излъчват двубоите през следващите три сезона, като най-вероятно между тях ще бъде организиран търг. През последните десетина години правата на английското футболно първенство неизменно бяха в ръцете на телевизии "Диема", които в момента са част от медийната група на Нова телевизия – "Нова броудкастинг груп". Говори се, че освен Нова желание да придобият правата вече са заявили още четири медийни групи и че битката за бъдещото партньорство с IMG се очертава като много ожесточена.

Новината за новия собственик на правата на английския футбол в България е важна за футболните фенове, защото при определено стечение на обстоятелствата сделката на IMG може дори да пренареди пазара на кабелна и на сателитна телевизия. Ако предстоящият търг бъде спечелен от телевизионна група от рода на Нова телевизия или на конкурентната bTV, или пък БНТ, това няма да промени качествено ситуацията. Досега Премиерлийг е излъчвана от телевизии "Диема", през следващите три години ще върви по "бТВ екшън" или по БНТ HD. Ако обаче правата влязат в ръцете на медия, свързана с кабелна или със спътникова мрежа, положението става наистина много различно. В момента така са разположени правата на испанската Примера дивизион. Те са в ръцете на телевизии F plus и Sport F plus, които може да се гледат в мрежата на провайдъра "Булсатком". Точно с купуването на тези права съвпадна и възходът на "Булсатком", който от редови доставчик на платени програми постепенно се превърна в най-големия оператор в страната с над 1 000 000 домакинства. В случай че предстоящото наддаване се спечели например от "Мтел", "Виваком" или друг провайдър, неговите абонати също със сигурност ще започнат да растат. На кабелния и на сателитния пазар пък ще стане доста горещо, защото конкурентите му ще трябва да вземат спешни мерки да задържат своите. От друга страна, най-запалените футболни фенове ще бъдат поставени в сложна ситуация – или да избират между испанския и английския футбол, или да инсталират по няколко доставчика в дома си.

А как ще се отрази всичко това на цената, която зрителите ще трябва да плащат за английския футбол? Към момента това също трудно може да се прогнозира. Не е логично да се прогнозира, че с допускането на нов доставчик у нас цената ще се понижи. През последните 12 месеца въпросната цена вече се качи с 4 лева, когато собственикът на правата на Премиерлийг в момента – "Нова броудкастинг груп", пусна допълнително платените си канали "Диема спорт" и "Диема спорт 2". В новата ситуация бъдещето на тези две телевизии изглежда под въпрос, ако от новия сезон "Нова броудкастинг груп" не продължи традицията да излъчва ексклузивно британски футбол. Което не означава автоматически, че таксата от 4 лева ще отпадне. Напротив – тя може и да се увеличи, защото фирмите, които купуват и продават телевизионни права, стават повече. Това може да означава, че пролетта на 2016 г. е била последната, в която българските зрители са гледали английски футбол на сравнително поносими цени и че от есента и България ще се присъедини към другите страни от ЕС, в които таксите за излъчване на дербита от рода на "Ливърпул" – "Манчестър" (Юн) и "Челси" – "Арсенал" са доста високи.

През седмицата от Нова телевизия не пожелаха да отговорят на въпросите на "Сега" дали медийната група ще преговаря с IMG и какво ще е бъдещето на pay-per-view пакета "Диема екстра" (в които влизат платените канали "Диема спорт" и "Диема спорт 2"), ако Нова не спечели предстоящото наддаване за Премиерлийг.

——–ПОДГРЯВАНЕ

"Нова броудкастинг груп" започва да подгрява зрителите за предстоящото европейско първенство по футбол, което ще се излъчи във Франция от 10 юни до 10 юли. В България мачовете от него ще се излъчват както по БНТ, така и по телевизии "Диема", след като "Нова броудкастинг груп" спечели правото да излъчва първенството на Стария континент за втори път след 2008 г. За целта по платения канал "Диема спорт" стартира поредица от 12 епизода "Пътят към УЕФА Евро 2016". Предаването има за цел да запознае зрителите с финалистите в турнира, да припомни пътя им от групите до заключителния етап, да разкаже за треньорите и за най-големите звезди във всеки от националните отбори.

Оригинална публикация

Нова телевизия, Здравей България | 18.01.2016 | 08:30

Тема: Истините за побоя над журналист от Поморие
Гост: Стоян Тончев, журналист

Водеща: Сега трябва да дадем думата на Цеца Алексова. Щя се включи на живо от една от болниците в Бургас, за да разговаря със Стоян Тончев, журналист и кандидат за общински съветник в Поморие. Знаете, заради негов предизборен плакат, той пронизва с мече един октопод, стана популярен в цяла България по време на местните избори. Стоян Тончев беше пребит жестоко. За да разберем какво е състоянието му и според него ясна ли е вече причината и хората, които са поръчали този жесток побой. Даваме думата на Цеца Алексова. Здравейте.
Репортер: Намираме се в стаята на Стоян Тончев в отделението по неврохирургия на бургаската болница. Само да кажа, че в събота, в следобедните часове пристигна информация от бургаската полиция, че с задържани две лица. Инициали на задържаните не бяха писани в полицейската сводка. Именно бяха задържани за установяване на съпричастността им към побоя над Стоян. Тази сутрин със Стоян си говорим и той е категорично убеден, че лица, свързани с неговия жесток побой в четвъртък, не са задържани. Стоян, вярваш ли, че тези лиза, които полицията каза, че за задържани, са именно извършителите на побоя над теб, след като ти ми каза, че едното от лицата си го видял вечерта?
Стоян Тончев: Според мен няма задържани лица, които да са свързани с побоя над мен. Има лица, които са разпитвани, но за да бъдат задържани, трябва да има доказателства. Най-малко, ако имаше задържани лица, за които има някакви доказателства и факти, че те са съотносими към нанесения ми побой, щях да бъда уведомен и щеше да ми бъде дадена снимка, за разпознаване, при положение, че аз съм казал, че на едното от лицата съм видял лицето му. За мен разследването, да се изразя жаргонно, е забатачено и до никъде и според мен няма да се открият извършителите, още повече, че аз съм осведомен какви въпроси се задават на мои близки и познати и на хората, които се разпитват. Търсят някакъв любовен триъгълник, разпитват за моите сексуални, за моя интимен свят, с кого имам сексуални отношения.
Репортер: А каква е истинската причина според теб?
Стоян Тончев: Личният ми живот няма нищо общо с това, което се случи с мен. Това се случи заради сайта и публикациите ми. няколко пъти казах да търсят мотивите там. Това трябва да са хора, които са завършили криминалистика и трябва да знаят как да водят едно разследване. Няма как да разпитват хора и някой да си признае.
Репортер: В сайта ти публикациите са основно срещу управляващите в община Поморие. Имаш ли идея коя от всички публикации може да е довела до тази жестокост?
Стоян Тончев: Много са публикациите, които могат да доведат до тази жестокост, не е една. Факт е преписка 53-10, която е образувана в досъдебно производство. Там вече държавният финансов инспектор казва, че община Поморие е ощетена в особени размери. На фирми са изплащани суми над договорените. Това е констатирано. Отделно не са се провеждали обществени поръчки съгласно закона за обществените поръчки, което значи, че фирмите са нагласени, и то за много сериозни суми. Там вече има досъдебно производство във връзка с мое разследване за поставянето на асфалта в Поморие, включително и по европейска програма количествената и стойностна сметка не отговаряше на моите замервания. Това също води до някакво ощетяване, както на фирмата, така и на общината, ако са се разбрали нещо преди това.
Репортер: Аз в петък разговарях с кмета на община Поморие, Иван Алексиев. Той остро осъди агресията спрямо Стоян Тончев и каза, че нямат никаква взаимоотношения по всички тези сигнали, аз които Стоян говори, се извършва проверка и общината е категорична, че всичко, което е вършила, е в рамките на нормата. Освен община Поморие, има ли други фирми, за които ти си писал, други институции, други физически или юридически лица?
Стоян Тончев: Всичко, което е писано, е свързано с община Поморие. Не обвинявам някой и не искам да конкретизирам лице, което е виновно за това, което ми се случи. Но за мен поръчителите трябва да се търсят в община Поморие. Физическите извършители едва ли ще са поморийци. По-скоро за мен това са хора от другаде. Възможно е да има и помориец, който трябва на 100% да ме разпознае.
Репортер: Ти ми каза, че си висял лицето на единия мъж, който те е нападнал. Той от Поморие ли е, с какво го свързваш?
Стоян Тончев: Не е от Поморие, не ми е познат и вероятно, ако се забави още малко разследването, ако минат два месеца, едва ли ще мога да го разпозная, при положение, че съм го видял един път. Не е от Поморие, дори да не го познавам лично, все пак това е малък град и всеки се знае.
Репортер: Каза ми, че докато са те били, са ти казвали – докога ще пишеш, спри да пишеш. Това значи ли, че ти затвориха устата?
Стоян Тончев: Не, означава, че нещата не вървят по начина, по който на тях им се иска и че аз им преча. Страхуват се от истината, виждат, че хората ми вярват. Друго, което искам да кажа във връзка с разследването, полицаите от ОДМВР и най-вече от Поморие да не си правят сводки и да задават въпросите по коментар, поставени в жълти сайтове, защото утре в коментарите може а бъде написано нещо и за техните деца. Нека да работят малко по-професионално, да не занимават моите познати със сексуални отношения и неща, защото е обидно и стават смешни. Смеят им се.
Репортер: Благодаря ти, пожелавам ти скорошно възстановяване.
Водещ: И от нас скорошно оздравяване на пострадалия колега. Кажи обаче най-силното противодействие в такива ситуации е всички да прочетем блога или сайта и въпросните публикации, знаем, че поддържа такъв масив, какъв е сайтът на колегата, за да прочетем онова, заради което той подозира, че е пребит?
Репортер: Колегите от студиото молят да кажеш сайта и материалът, за който мислиш, че може би е станал причината?
Стоян Тончев: Сайтът е www.zadkulisite.com. Има рубрика „Градът” и там е изнесено всичко за община Поморие.
Репортер: На Стоян му предстои едно сериозно възстановяване в отделението по неврохирургия. Тук ще остане вероятно още няколко дни. Тепърва лекарите ще преценяват какви операции са необходими, за да бъде възстановено лицето му.

Capital.bg I Велислава АНТОНОВА I 16.01.2016

На пазара на списания влиза нов играч, а стар си отива с натрупани задължения

Въпреки свитите рекламни инвестиции на компаниите в печатни медии от няколко дни на пазара има ново седмично списание. "Икономист" е брандирано със запазения знак на оригинала – The Economist, а негов издател е българската компания S Media, "ексклузивен лицензионен партньор" на британското издание. Такъв до края на миналата година беше една от големите издателски групи в България – S Media Team и нейното списание Life.

Проверка на "Капитал" показа, че "Икономист" реално е наследник на Life – запазва идеята за съдържанието и част от екипа, но с различен издател. Главен редактор на новото списание е най-малкият син на дипломата Иван Станчов – Шон Станчов, който оглавяваше и предишното издание. Особеното около двете компании, които управляват "Икономист" и Life – съответно S Media и S Media Team, обаче не са само близките имена.

Нов собственик…

От началото на тази година марките, управлявани от S Media Team, вече са в портфолиото на новото дружество S Media. То е създадено през декември 2015 г., очевидно за целите на прехвърлянето на изданията от старото дружество, което е в ликвидация. В първия брой на "Икономист" издателят обяви, че мажоритарен акционер на "Ес медиа" АД е дружеството "Фрий медиа груп" ЕООД, което от своя страна е собственост на чуждестранното юридическо лице "Хътън маркетинг" ООД. Крайни собственици на издателството са Оля Маркез (в миналото пресаташе на Милен Велчев в периода му на финансов министър в правителството на НДСВ и собственик на рекламна и PR агенция Leadway Media Solutions) и Шай Щрикс (преди време спортен директор на "Еврохолд Балканска лига").

Справка в Търговския регистър показва, че "Фрий медиа груп" ЕООД държи 75% в S Media, а изпълнителният директор на старото дружество S media Team, Любомир Станиславов – 25%. Също там се вижда, че в борда на директорите на новата компания влизат познати лица. Изпълнителен директор на S Media е доскорошният репортер на "Господари на ефира" във Варна Борис Илиев-Касиков. Освен него и Любомир Станиславов в борда влизат и Георги Харизанов, който е бивш шеф на "Напоителни системи" и заместник-председател на Института за дясна политика, Миглена Христова-Митева, която става финансов директор на дружеството, и председателят на борда Тодор Иванов.

На пазара се коментира, че реален инвеститор в новата медийна група е холдинговото дружество "Еврохолд". Пряка връзка според регистъра няма, но едно от косвените доказателства за това предположение е фактът, че редакцията на придобитите списания се премести от НДК до летището на бул. "Христофор Колумб" – в сградата, наета за "Еврохолд". Рекламите в първите броеве на "Икономист" пък са основно на автомобилни марки, внасяни от "Еврохолд". "Капитал" потърси един от собствениците на компанията, Асен Христов, за да потвърди тези твърдения. "Помогнал съм само със заем на новия
собственик. Не притежавам изданията", каза той.

…и стари задължения

Старата компания S Media Team, която S Media наследява, е на заместник-председателя на Българската асоциация на комуникационните агенции Красимир Гергов. През "Мобил рент" Гергов и съдружникът му Евгени Райчев държат 90% от S Media Team. Останалите 10% в издателството са на изпълнителния директор Любомир Станиславов. Освен с BBC Worldwide Magazines, The Economist Group, Hello!Limited и Condé Nast International S Media Team имаше договор и с Axel Springer за издаването на Auto Bild и автомобилната информационна агенция Speed-Press. От началото на септември 2015 обаче списание "Auto Bild България" излезе от портфолиото на S Media Team и издателят му Axel Springer сключи договор с друга българска компания – "Виа България" ООД, собственост на Ралф Петров.

Към днешна дата в Търговския регистър е отбелязано, че старото издателство S Media Team е прекратило дейността си и е обявено в ликвидация. Единственият официален документ, по който може да се съди за финансовото състояние на дружеството, е докладът върху финансовия отчет на независимия одитор Petkov&Рartners за 2014 г. Според него компанията не отчита загуби, печалбата й за 2014 г. е 147 хил. лв., а нетните й приходи са 3.6 млн. лв. за разлика от 2.3 млн. лв. през 2013 г. Задълженията на дружеството към доставчици за 2014 г. са 1.5 млн. лв. На пазара се коментира, че S Media Team има натрупани задължения към три печатници, като най-голямо е това към "ПроПринт". Изпълнителният директор на печатницата Емил Петков потвърди пред "Капитал", че дългът на издателството към неговата компания е над 700 хил. лв. До момента задължението не е погасено.

"Капитал" потърси изпълнителния директор на S Media Team Любомир Станиславов с въпрос какви са причините дружеството да бъде ликвидирано и да прехвърли марките на друга компания. "Не бих желал да коментирам на този етап тази тема. Поел съм по нов различен път, тъй като на 27 ноември 2015 г. бях избран за изпълнителен директор на "Автомобилен клъстер България", каза Станиславов.

От това, което се коментира на пазара, компаниите към които старото S Media Team има дългове, очакват задълженията към тях поне частично да бъдат погасени от новото дружество S Media. Най-малкото, за да не се накърнява репутацията на доказаните международни брандове, които представляват. По всичко личи, че новата компания иска да развива списанията, но не намира, че е задължена да покрива задължения, натрупани от друг.

До редакционното приключване на "Капитал" от The Economist не отговориха откриват ли опасност да се породи репутационен проблем за тяхната марка заради неизрядност и антипазарно поведение на местния им партньор S Media Team.

Има ли място на пазара

По силата на договора за партньорство с The Economist българският "Икономист" има право да превежда и публикува определен брой статии от оригиналното чуждо издание – т. нар. синдикирано съдържание. От списанието не пожелаха да дадат детайли по договора с The Economist с аргумента, че е търговска тайна, но източници, запознати със споразумението, обясниха, че местното издание има право да препечатва 32 текста месечно от британския икономически седмичник. Това означава, че седмично списанието може да публикува до осем оригинални текста от Economist, а останалата част ще е с българско съдържание. Изданието обяви, че обемът му е 84 стр. с амбицията те да се увеличат. Посоченият тираж е 10 хил. броя седмично.

"Искам "Икономист" да публикува качествено съдържание, създадено от български автори, и преводно съдържание от Тhe Economist, с които имаме договор", коментира изпълнителният директор на S Media Борис Касиков. Според него "има нужда от оригиналния дух на този доказан бранд на медиен пазар като нашия". "Това, което мога да гарантирам, е, че от страниците ни няма да се продава политическо и икономическо влияние. Това е ново списание и няма нищо общо с Life", допълни още Касиков.

S Media вече се представя като официален партньор на BBC Worldwide Magazines (за България, Сърбия, Македония, Косово, Албания и Черна гора), The Economist Group, Hello!Limited и Condé Nast International. Новото издателство е придобило и предоговорило правата за издаване на българския пазар на годишното издание на The Economist – "Светът през 2016", BBC TopGear, BBC GoodFood, "BBC Знание", HELLO!, Glamour и Moda.

Така в портфолиото на новата S Media влизат шест лицензни списания, Moda и "Икономист", както и сайтовете, които досега имаше. През "Фрий медиа груп" тя управлява онлайн медиите FBR.bg, BGbasket.com, BGvolleyball.com, BGfootball.com, Tennis24.bg, Viasport.bg, sportmedia.tv и speed-press.com. "Предстои ни да изградим единна корпоративна идентичност на всички медии в портфолиото и обща рекламна политика", обясни Касиков и допълни, че има много работа, за да се запази доброто име на марките и да се привличат рекламодатели.

С увеличеното портфолио медийната група увеличава и претенциите си на пазара и ще влезе в пряка конкуренция с "Атика Ева" (Eva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK и Forbes) и "СББ медиа" (Cosmopolitan, ELLE, Harper’s Bazaar, Men’s Health, National Geographic, Story и още пет български списания).

Компанията поема списанията в труден за пазара момент, когато рекламните инвестиции в този сектор са изключително ограничени. "За стабилизиране на този медиен канал през 2016 г. едва ли ще може да се говори", коментира медиа директорът на Argent Симона Тенчева. Според старши експерта медиа планиране и купуване в агенция Mindshare Елица Павлович списание "Икономист" "изглежда амбициозен проект, с доста сериозен фокус върху вътрешни икономически и политически теми. "За съжаление историята на печатните медии у нас показва, че седмичните политически списания рядко са печеливш формат, като изчезналото преди броени месеци списание "Тема" е последният пример", даде пример тя.

Историята с изчезването на Life и появата на "Икономист", както и принципът, по който се ликвидира едно издателство, за пореден път показват, че на българския медиен пазар нищо не е нормално и по правилата – дори когато става дума за доказани лицензни списания. А неглижирането на ангажиментите по договорите с водещи световни издателства, освен че подронва репутацията им в България и доверието в издателите, подвежда и читателите.

Оригинална публикация

в. Монитор | Мария АТАНАСОВА | 16.01.2016 | Стр. 8

31-годишният журналист Стоян Тончев е бил жестоко пребит в центъра на Поморие. Биячите са били двама маскирани и са причакали Тончев от засада близо до дома му. Мутрите буквално са го смлели. Журналистът е обезобразен, има избити зъби, счупен нос и рани по лицето и фрактури на челюстта. От жестокия побой той е получил комоцио и е приет в болница. Трудно говори, а от оттоците по лицето, очите му са затворени от подутини. Бруталната саморазправа е станала в около 23.00 часа в четвъртък вечерта на поморийската улица "Солна". Според Тончев става въпрос за поръчков побой. Той твърди, че докато го налагали с юмруци и бухалки, биячите го питали "Ти докога ще пишеш бе, докога ще пишеш…". Пребитият Тончев работи като пиар в медицински лаборатории "Лина" и списва регионалния сайт "Зад кулисите". На полседните местни избори той бе в листата за общински съветници на ПП "Партия на зелените" в Поморие, но не успя да влезе в местния парламент. Името му нашумя, след като ликът му се появи върху странен предизборен плакат. На него Тончев пробожда с меч гигантски октопод, впил пипала в древната порта символ на Поморие. Пред свои колеги пребитият разказа, че това не е първият подобен случай. Преди четири месеца някой се опитал да го отрови, като сложил опиат във виното му. Журналистът седял с чаша вино на пейка пред хотел. Оставил питието си да минути и отишъл до стаята си, а след като се върнал допил останалото. Сутринта се събудил в градинката зад пейката с множество травми.

Стр. 8

в. 24 часа | Пенчо КОВАЧЕВ | 16.01.2016

Хората ставаха в 5 часа, за да успеят да си купят седмичника

50 години щеше да празнува сега през януари в. "ПОГЛЕД", ако беше оцелял през бурните първи години на суматохата, която кой знае защо, наричаме "преход към демокрация".
Ама то държави и континенти са погивали през дългата човешка история, та един вестник ли може непременно да оцелее?!
Сега "ПОГЛЕД" го няма в навалицата на пазара, но спомена за него като дух, амбиция и новаторство в професията ще го има, докато има българска журналистика.
За времето си той беше единственият вестник, за който имаше опашки за абонирането. Всеки понеделник хората ставаха в 5 ч, за да се наредят на опашка, та да могат да си купят вестника от РЕП. Защото свършваше на 5-ата минута.
Няма майтап! Тиражът му е стигал до 500 хиляди броя и можеше да бъде двойно по-голям. Но в ония времена никой вестник не можеше да има по-голям тираж от партийния флагман "Работническо дело".
Първият брой на "ПОГЛЕД" излиза на 31 декември, но с дата 1 януари 1966 г. Почти месец по-рано се появява пробен "нулев" брой. Той се смяташе за исторически, защото в него има специално приветствено писмо от Тодор Живков.
"Нека в. "Поглед бъде добър другар и желан събеседник на трудещите се и с разнообразни, живи и ярки средства да достига до сърцето и разума на всеки читател", напътства Живков редакционния екип.
Първият главен редактор е Лалю Димитров, графичното оформление е на Захари Главчовски. Художник на "главата" на вестника е Борис Ангелушев, който казва: "Виждам "ПОГЛЕД" рошав", и я нарисувал само за 2 дни след като конкурсът за нея се е провалил.
В първия екип на седмичника са журналисти, които след това стават едни от най-големите имена в професията: Владимир Костов, Генчо Бъчваров, Дамян Обрешков, Боян Трайков, Кирил Янев, Тамара Джедежева, Иван Делчев, Тодор Кюранов и ДРЗа онова време "Поглед" е своеобразен феномен. Той е най-свободният вестник за годините на соца. Седмичникът е издание на СБЖ, а не на ЦК на БКП или на друга политическа и държавна институция. Това му дава по-голяма свобода за действие и маневреност.
На два основни принципа залага първият екип на вестника: информация за всичко най-важно, което се случва в страната, дори ако от това ще има неприятности, и издигането на читателя в култ. През годините тези принципи се спазват от всички журналисти, макар и с различна яркост и сила.
Права е Пенка Чернева, дългогодишен журналист в седмичника, че много от елементите на "новата журналистика" са заченати и родени в лабораторията на "ПОГЛЕД". Ако подробно се разкаже цялата история на този вестник, думите "първи", "за първи път", "единствен "ПОГЛЕД" писа" и други подобни, ще са най-често употребяваните.
Когато се подготвя първият брой на "ПОГЛЕД",
България е сполетяна от голяма трагедия
На 16 декември 1965 г. край Мальовица от лавина загиват 11 алпинисти, оцеляват петима. Единствен седмичникът се осмелява не само да пише по темата, но и да каже причините за гибелта на алпинистите. Впечатляваща е поместената снимка: 16 подредени на снега раници с 16 забити до тях пикела. А хората ги няма.
107 души загиват на 1 май 1966 г., когато стената на хвостохранилището край врачанското село Згориград се скъсва и 500 тона тиня и отпадъци от преработка на цинк и олово заливат селото. Властите засекретяват събитието, за да не се помрачи "бойният празник на труда". Единствен "ПОГЛЕД" публикува фоторепортаж от мястото на трагедията.
На 24 ноември 1966 г. край Братислава катастрофира българският самолет Ил-18. Загиват всичките 74 пасажери и 8 души екипаж. На мястото на катастрофата веднага заминава младият журналист от "ПО-ГЛЕД" Боян Трайков. Той е син на Георги Трайков, тогава председател на Президиума на Народното събрание, и притежава международен паспорт. Това му позволява почти безпрепятствено да стигне до катастрофата. И в броя от 5 декември е публикуван неговият репортаж от Братислава.
В началото на април 1967 г. вестникът издава първоаприлски брой. И понеже читателят не е свикнал на подобни шеги и закачки, мнозина се "връзват" на написаното в седмичника. А там например черно на бяло и съвсем сериозно пише, че звездата на "Левски" Георги Аспарухов преминава в ЦСКА. На високата сграда на Министерството на транспорта е монтирана голяма табела с името "ПОГЛЕД", а в текста пише, че сградата е новият дом на вестника.
През лятото на 1977 г. "ПОГЛЕД" излиза с празна страница
Шокирани са и читателите, и някои колеги, които очакват от ЦК да накажат ръководството на вестника, заради приумицата.
А причината за тази "приумица" е следната. Зам. главният редактор Евгений Станчев получава персонална покана от националния секретар на Федерацията на италианските журналисти Лучиано Ческия да участва в международна конференция на остров Капри от 26 до 30 септември. Документите са подадени още на 4 август, но визата пристига чак на 26 септември.
"ПОГЛЕД" пуска празната страница, в която има само едно каренце. В него пише, че тук е трябвало да бъде поместена кореспонденцията от важна международна проява, "в чийто дневен ред първа точка е приложението на заключителния документ от Хелзинки за дейността на журналистите и приноса им за развитие на идеите на мира и сътрудничеството между народите".
От ЦК не само не наказват ръководството на "ПОГЛЕД", но и на някакво заседание по въпросите на идеологията и пропагандата секретарят Стоян Михайлов казал, че това с празната страница е добро хрумване.
Първи "ПОГЛЕД" се осмели да започне сватосване на самотни хора и пусна рубрика "Запознайте се", за която отговаряше моя милост.
Казвам "осмели", защото според тогавашната идеология при социализма не може да има самотни и депресирани хора.
Рубриката стана популярна и реално помагаше на много хора, но здравите морални сили в държавата остро я заклеймиха. Пуритански настроена читателка написа гневно писмо до главния редактор Любен Генов, в което ме беше нарекла
"Сводник №1 на Републиката
Дори самият председател на СБЖ Веселин Йосифов беше подхвърлил по повод на "Запознайте се": "Сега остава само да закачите и червен фенер пред редакцията…"
Председателят Веселин Йосифов, когото наричаха Весо Кучето, беше отличен журналист, ерудиран човек с бърза реакция и с изключително чувство за хумор. Той беше и главен редактор на седмичника "Антени" и много добре е съзнавал, че "Поглед" е по-добрият вестник. Доказваха го и тиражите. Защо тогава да не жилне конкуренцията с един "червен фенер"?!
Никакви фенери не си е слагал "ПОГЛЕД" през всичките години. Седмичникът единствен пусна снимки от пожара, в който изгоря Софийският цирк. Той се намираше зад сградата на профсъюзите. Иван Григоров финтира бързо дошлите милиционери, които му искат филмите. Вече е изщракал два филма, които успява да скрие. Конфискуват му само третия. На някои от снимките се вижда как пожарникарите обливат с вода плаката на цирковата програма "Мокър от дъжд се не бои".
Само "ПОГЛЕД" пусна снимки и текст от пожара в комина на медодобивния завод "Георги Дамянов" между Пирдоп и Златица, в който изгоряха трима поляци. Пак само
"ПОГЛЕД" си позволи да напише за атентата пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци по време на т. нар. възродителен процес.
Единствен "ПОГЛЕД" се осмели да_ предупреди читателите си за радиация след взрива в Чернобил през 1986 г., като публикува няколко полезни съвета. Последва разследване от тогавашната служба "Държавна тайна". "Две-три седмици отговаряхме на различни въпроси – разказва главният редактор Любен Генов, – Други началници наредиха да се явим при тях. Отказахме им – ако имат нещо да ни казват, да дойдат в редакцията. Отказаха се."
Някога в редакцията задължително изписвахме името на вестника с главни букви. Защото той беше институция.
Заради това и в тези итекстове изписвам името му пак с главни букви.

Стр. 58, 59

БНТ I 16.01.2016

След вчерашното предаване на „Господари на ефира” /14.01.2016 г./ журналистите на БНТ излязоха с обща позиция. Зад нея застанаха Бойко Василев, Даниел Чипев, Добрина Чешмеджиева, Димитър Цонев, Надя Обретенова, Поли Златарева, Аделина Радева, Радина Червенова, Спас Кьосев, Нора Арсова, Петя Тетевенска, Иво Никодимов, Ирина Цонева, Методи Манченко, Камен Алипиев, Никола Ибришимов, Сашо Йовков, Роберт Ковачев, Федя Тодорова, Йоана Левиева-Сойър, Анна Яковлева, Катя Тодорова, Милена Цветанска, Надежда Василева, Илина Бисерова, Албена Колчакова, Весела Смилец, Мариела Драголова, Теодора Каролеева, Цветелина Йорданова и др

НАШАТА ПОЗИЦИЯ

От години предаването „Господари на ефира” си е присвоило ролята на морален съдник, отскоро – на своите колеги – журналисти. Били сме герои на негови материали, не сме възразявали. Но сега имаме право да заявим от свое име, че т.н. „скункс”, връчен на Вяра Анкова на 14.1.2016, е изключително несправедлива манипулация.

За всички нас бе абсолютно ясно, включително и от официалните съобщения на БНТ, че предаването на Валя Ахчиева за ваксините не бе свалено, а само отложено. И че Валя Ахчиева поиска разрешение предаването да бъде излъчено в други медии, не го получи и после то мистериозно изтече в мрежата.

Да бъде обвинена БНТ за това е некоректно без проверка на фактите. По тази логика всеки, който иска да прокара нещо, може да го даде на друга медия – и после да обвини институцията, че го е допуснала. Не ни се вярва, че това е някакъв нов вид рекет.

Не приемаме да ни приписват слаба обществена чувствителност; каква по-голяма реакция искате от това да пуснеш извънреден брой на „БНТ Такси” за съдебната система тогава, когато темата е гореща? Да не говорим за обвиненията в липса на прозрачност. БНТ буквално заля мрежата с отговори на всеки, който се заинтересува от случая.

Нелепа е претенцията на „Господари на ефира” да бъде едновременно програмен редактор и консултант по съдържанието на БНТ. Всички тези работи при нас се вършат достатъчно публично – и не виждаме защо едно забавно предаване иска да реди програмната ни схема. Нещо повече, всички решения по казуса са взимани от съответните продуценти, със съгласието, но не под натиска на генералния директор Вяра Анкова. Никакъв външен натиск към продуцентите и БНТ не е имало /към Валя Ахчиева не знаем/.

И ние разбираме от монтаж. Знаем как с избрани пасажи, с повторения на вече отговорени въпроси и с монтирано зад кадър хихикане всяка теза може да бъде обърната в антитеза.

Следователно, при наличието на всички тези факти, ние имаме право да попитаме:

Кое сериозно разследване се излъчва без никаква редакторска проверка, със сценарий, връчен след поискване във вечерта преди деня на излъчване? Защото такъв беше случаят с въпросното предаване.
Защо „Господари на ефира” реши да прави тази тема, въпреки многобройните публични опровержения на БНТ и въпреки факта, че предаването на Валя Ахчиева беше предвидено за излъчване – и излъчено същата вечер?
Има ли натиск или поръчка за излъчване на манипулацията със скункса?
Има ли някой член на екипа на „Господари на ефира” някакъв интерес /минал, настоящ или бъдещ/, свързан с БНТ?
Нека тези въпроси не Ви се струват странни. „Господари на ефира”, пък и други колеги, питат за нашата кухня и ние отговаряме. Сега те трябва да отговорят честно за своята.

Не защитаваме генерален директор, а принципи. Недоумяваме как се легитимират похвати, заради които хората намразват думата „журналист”. Искаме да чуем мнението на други колеги: те приемат ли това?

И най-важното. Възмутени сме, че в България черното може да се нарече бяло. Че лъжата може да бъде наречена истина, мошеникът – герой, а публичните биографии на хора, работили честно за името си, могат да бъдат най-безобразно окаляни с дръзка и нечестна манипулация.

Ние работим в БНТ заради своите имена; затова, че обичаме своята телевизия – националната телевизия на българските граждани. И затова няма да мълчим.

Оригинална публикация

Господари на ефира I 14.01.2016

Напоследък освен депутатите, журналистите също са все по-независими – в смисъл, че от тях нищо не зависи. Доказателство за това е репортажът на Валя Ахчиева за неясни практики около размяната на детски ваксини между България и Турция, една част от който беше вече излъчена по БНТ.

По някакви причини вторият епизод на разследването беше отложен толкова, че междувременно изтече по няколко интернет медии преди едва тази вечер да бъде пуснат и по държавната телевизия. За това генералният директор Вяра Анкова си заслужи нашия Златен скункс.

Честито на госпожа Анкова! За нейно успокоение ще кажем, че почти няма носител на Златен скункс, който да признава, че си го е заслужил!

Ще добавим, че за една обществена телевизия прозрачността е повече от задължителна, както и твърдата позиция по всеки проблемен казус.

Оригинална публикация

в. Всичко за семейството | Пепа ЙОРДАНОВА | 14.01.2016

По телевизора Милена Милотинова порасна пред очите на зрителите и се превърна от крехко момиче в уверена жена. Тръгна от новинарските емисии на БНТ, мина за кратко през политиката като депутат от НДСВ, през последните години тя е едно от лицата на Bulgaria ON AIR. През цялото време Милена пази личния си живот от прожекторите, макар че жълтата преса нерядко се занимава с нея. Остава обрана и при разговора ни, не изпада в прекалена женска бъбривост.

- Журналист, новинар, успяхте ли да се насладите и на празниците?

- Да, напълно, макар че работих и четирите почивни дни около Коледа. Но вечерите ми бяха прекрасни – в семейна и приятелска среда човек винаги се чувства добре. В дните около Нова година почивах и пътувахме. Обичам да пътувам, но не ми се случва често. Затова истински се наслаждавам на такива моменти и гледам да извлека максимума от тях.

- Възможна ли е комбинацията семейство и кариера?

- Не само е възможна, но е просто задължителна. Едното не върви без другото. Поне при мен. Взаимно се допълват. Не знам дали един човек с успешна кариера би бил удовлетворен, ако вкъщи е сам. Аз работя по-добре, когато знам, че вкъщи нещата са наред. Според мен максимата, че семейството страда от кариерата на жените, е много демоде. Тъкмо напротив -какво по-добро от това детето да знае, че майка му е пълноценен и успешен човек, тя да му бъде пример как да се справя с житейските ситуации, които понякога са доста сложни. Това прави и децата по-самостоятелни, с по-голямо самочувствие и по-пълноценни.

- В новините сте от студентка, научихте ли се да не преживявате лошите?

- Стремя се към това, но не съм успяла изцяло.

- С какво са различни новините в Bulgaria ON AIR?

- С това, че не търсим скандалното, а се фокусираме върху наистина съществените, важните неща от живота. Имаме много международни новини, защото това, което става около нас, неминуемо рефлектира и върху нашия живот. Всичко в света е взаимно свързано, няма изолирани явления. Конфликтите в Близкия Изток, събитията в Северна Африка и бежанските потоци, които те произведоха, за пореден път го доказаха. Затова и ние от самия старт на телевизията застъпваме международните новини доста повече от другите телевизии.

- Какви цели преследвате с авторското си предаване?

- Всяка събота в "Брюксел 1" говорим за най-важните събития в Европа. Коментираме тенденциите, които се крият зад събитията. Ние сме част от всичко, което се случва в Европа, и няма как да е иначе. Решенията, които се вземат от институциите в Брюксел, рефлектират върху живота на всеки един от нас, затова в предаването говорим много за тях. Много голям процент от законодателството ни идва от ЕС, така че това, което става в Брюксел е толкова важно, колкото и това, което става в българския парламент.

- Станахме ли повече европейци или ориентът още ни държи здраво?

- Цивилизационният избор, който направихме, присъединявайки се към ЕС, мисля, че отговаря на този въпрос. След като промениш голяма част от законодателството си така, че да съответства на приетите норми в Европа, няма как да не си европеец. По-важно е обаче как се чувстваме в душата си.
Мисля, че въпреки близкото до Ориента географско положение, българите винаги сме се стремели към Европа – още след Освобождението много нашенци са отишли да учат именно в Европа, и връщайки се, са донесли и европейските ценности у нас. Въобще – стремежът на българите винаги е бил насочен към Европа, въпреки някои чисто ориенталски навици, част от които са останали и до днес.

- В холивудските филми тв водещите са най-често кучки, готови да подлеят вода на всички колеги. Каква е атмосферата в бг нюзрума?

- Сигурно зависи от нюзрума. В нашия нюзрум не е така. В Bulgaria ON AIR на мен лично ми е спокойно, независимо че има доста напрегнати откъм събития дни. Атмосферата при нас е по-скоро колегиална и приятелска. С доста от колегите се познаваме години преди да работим в Bulgaria ON AIR, което определено помага в работата, а и с новите колеги много бързо се сработваме. Това, което ми харесва при нас, е, че има екипна атмосфера, че можем да разчитаме един на друг.

- Има ли място за приятелства в тв бизнеса, вие имате ли такива?

- Има, разбира се. И аз имам много телевизионни приятелства.
Помислете си – една трета от активния си живот човек прекарва работейки. И неминуемо създава и приятелства покрай работата. Някои от тях – доста трайни. И аз имам такива – едно от тях е приятелството ми с Нина Спасова от времето на БНТ например. Но имам и приятелства в нашата гилдия, които са възникнали извън служебната среда като това с Цвети Ризова от Би Ти Ви, с която никога не сме работили на едно място.

- Липсва ли ви репортерската тръпка?

- Вече не. В самото начало, когато започнах да водя новини по БНТ, много ми липсваше и винаги когато имах възможност, отивах да правя репортаж, независимо дали в България или в чужбина. Била съм на толкова много места – и спокойни, и опасни. Отразявала съм толкова много и различни събития. Интервюирала съм много интересни хора – и обикновени, и фигури от световната политика като Шимон Перес, Ясер Арафат, Мадлийн Олбрайт, знакови фигури на Балканите като Зоран Джинджич, Воислав Кощуница, Борис Трайковски. И сега правя доста интервюта извън студиото. Заради предаването "Брюксел 1" пътувам понякога до Брюксел или Страсбург, но не със същата интензивност, както преди.

- Правите два филма за македонския въпрос, изместиха ли мигрантите този проблем?

- Мигрантската тема е най-голямата тема в Европа. Затова и толкова често коментираме събитията, свързани с нея, в предаването ми. Тя, разбира се, измести много от темите, които са на дневен ред. Иначе и сега стои интересът ми към българите и в Македония, и в Западните покрайнини, с чиито права има много проблеми. Сърбия и Република Македония се стремят към членство в ЕС и сега е моментът въпросът за правата на българите там да бъде поставян отново и отново до промяна на ситуацията. В преговорния процес могат да бъдат решени доста въпроси.

- Има ли у нас дискриминация на жените при избора за високи позиции?

- Не знам дали точно дискриминация е думата. Имаме много жени на ръководни постове и в бизнеса, и в държавната администрация. Но няма какво да се лъжем, много по-лесно мъже заемат ръководни позиции.
Освен това все още има работодатели, които смятат, че е по-рисковано да назначат жена, отколкото мъж. Води ги мисълта, че жените излизат в отпуск по майчинство, или в болнични, когато децата им се разболеят. Не се водят от това колко ефективен е човек в работата си, а колко време ще присъства. Радващото е, че има и работодатели, които се интересуват повече от резултата от работата. Ако съдим по статистиката обаче, има и друг проблем – жените в България вземат около 13% по-ниски заплати от мъжете на същата позиция. Средно в ЕС мъжете получават с 16% повече от жените на една и съща позиция според данни на Евростат и тук вече може да се говори за дискриминация, но това не е само наш проблем. В много по-развити общества от нашето като Австрия и Германия например, разликите в заплащането са по-големи – над 20%. Това едва ли може да ни успокои обаче.

- Темата за правата на жените изглежда ви интересува?

- Да, имам отношение към темите, свързани с правата на жените. Има проблеми, като насилието над жени в дома, на улицата, на работа, за които трябва да се говори непрекъснато. Защото жертвите на подобно отношение и престъпления трябва да знаят, че обществото е на тяхна страна, да бъдат окуражавани, във всеки един момент и ситуация да знаят, че те са жертвите, а не причината за насилието, извършено върху тях. Това е кауза, на която бих се посветила и лично.

- Какво мислите за думите:" Или жена, или журналистка"?

- Абсолютно неточни! Много далеч от истината! В крайна сметка някои от журналистките са едни от най-харесваните жени навсякъде по света, нали? Истина е, че на много от нас понякога работният ден приключва с последната емисия новини късно вечер. Добрата новина е, че това не е всеки ден. Някои пък стават в 4 сутрин. Други правят репортажи от опасни райони. Такава професия сме си избрали.
На лекарките да не би да им е леко, те дават и нощни дежурства.

- С какви чувства напуснахте политиката, съжалявате ли за този период от живота си?

- Не, не съжалявам. Това е друг професионален опит.

- Каква оценка си давате като майка?

- Даването на самооценка е много трудно нещо и много субективно. Стига ми да знам, че съм давала и давам всичко от себе си, за да възпитам един добър и пълноценен човек.

- На какво учите сина си и успявате ли да намерите общ език с него?

- На честност, толерантност и грижовност. На това да бъде добър човек, да умее да поема отговорност, да вярва в себе си.

- В България или зад граница – къде виждате бъдещето му и къде ви се иска да е то?

 - Където се чувства щастлив.
Ако намери добро поприще у нас, нека остане у нас, ако му се ходи в чужбина – аз съм последният човек, който би го спрял. Той трябва да вземе решение сам. А аз ще му помагам, ако има нужда, каквото и да реши.

- Носите ли работата вкъщи, споделяте ли за проблемите си у дома?

- Вече не. В началото – преди години, ми се е случвало да пренеса служебните проблеми у нас. Но сега не – има толкова много важни и интересни неща, за които да се говори с най-близките. Но иначе, без да нося проблеми у дома, разбира се, се налага да работя доста и от вкъщи, когато подготвям съботното предаване.

- За толкова години на екран и под прицела на жълтите медии успяхте ли да свикнете с тях или още ви ядосват?

- Трудно, но се научих да подминавам злонамерените публикации. Мисля си, че на откровените лъжи даже не трябва да се отговаря.

- Коя е най-голямата измислица, която сте чели за вас?

- Тя не е само една. В общи линии всичко, което се тиражира като клюка около мен и близките ми е невярно. Просто се стремя да запазя личния си живот като неприкосновена територия, до която имат достъп само най-близките ми хора. Но това не трябва да е повод да се пишат измислици. И ми се иска да вярвам, че нараства броят на интелигентните читатели и измислиците няма да намират голяма публика.

- Жената водеща винаги трябва да изглеждах свежа и красива – какви са вашите женски трикове за това?

- Повече сън, когато това е възможно. Сънят възстановява най-добре.

- Спорт или диета?

- Определено спорт. Ски или плуване например са много по-добър вариант от всяка диета. Хората, които ме познават, знаят колко обичам да карам ски, как ме зарежда планината и при всяка възможност се качваме заедно с приятели на пистата.

- Опитвате ли се да учите сина си на здравословно хранене или бургерите побеждават?

- Победили сме бургерите много отдавна. Това не беше никак лесно, защото бургерите винаги вървяха с примамки като малки детски играчки и прочие бонуси. Но битката отдавна е проведена. Дори той вече ни прави забележки, ако ние се отклоним в бързината към някоя верига за бързо хранене.

- Имате ли самочувствието на успяла жена?

- В живота всичко е относително
Твърде претенциозно би било да кажа, че съм успяла.
В много отношения сигурно съм успяла, в други – не. Смятам, че имам още какво да постигам.

- Какво искате да постигнете след 5, след 10 години? Как си представяте Милена тогава?

- Не си поставям дългосрочни цели. Искам да съм здрава, да имам време за себе си и за тези, които обичам, да не пропускам прекрасните мигове, които ми поднася животът. Имам и прекрасна професия. Така че не си правя дългосрочни планове. Има една мисъл, която животът много често ни припомня – че животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове. Много е вярна.

***
Милена Милотинова е родена на 10 септември 1968 г. в София. Завършва в Софийския университет българска филология и английски език и литература. Дипломна работа прави във Факултета по журналистика, специализира в Би Би Си и Ен Би Си. Започва работа в БНТ още като студентка през 1990 г., където остава до 2001-а като водещ на "По света и у нас". Автор е на повече от 10 документални филма, между които и носителите на няколко награди "Хроника на едно национално предателство" и "Спасените". През 2001-2005 г. е депутат от листата на НДСВ. В телевизия Bulgaria ON AIR е от създаването й през 2011 г. като водеща на новините. Освен това е автор и водещ на предаването "Брюксел 1", което върви всяка събота от 18 ч.
Омъжена е за икономиста Димитър Колев, имат 20-годишен син Асен.

Стр. 1, 2 – 3

www.24chasa.bg | Паола ХЮСЕИН | 13.01.2016

Малката Кая – дъщерята на Генка Шикерова, вече е на година и половина и майка и? е готова отново да се върне на работа. Няма да го направи обаче в Би Ти Ви, тъй като се мести в Нова тв, научи “24 часа”.

Нещо повече, журналистката вероятно ще се появи на екрана още този месец в ролята, която й приляга най-добре – като репортер.
Договорът на Шикерова с Би Ти Ви вече бил прекратен, само се доуточнявали някакви финални формалности, свързани с преместването й.
От Нова тв не коментираха дали ще има пореден трансфер – не потвърдиха, но и не отрекоха информацията на “24 часа”. В същото време телефонът на Генка Шикерова беше изключен.
Ако преместването се случи, то ще е своеобразно връщане на Шикерова, тъй като навремето тя е работила в Нова тв. През 2001 г. става репортер в Би Ти Ви. Превръща се в един от най-популярните разследващи журналисти у нас. За документалния си филм “Бетонни градини” получава и професионална награда.
През септември 2013 г. изненадващо за аудиторията тя сменя репортерстването, като става водеща на сутрешния блок на Би Ти Ви “Тази сутрин” заедно с Константин Караджов. Това се случва малко след като Анна Цолова и Виктор Николаев напускат Би Ти Ви и стават лица на “Здравей, България” по Нова тв.
“Генка буквално спаси предаването, като се съгласи да стане водеща без никакви предварителни тренировки”, каза тогава един от шефовете й в Би Ти Ви.
Дни след като влиза в новата си роля, колата и? е запалена пред дома и?. Палежът сваля България до 100-ото място в класацията за свобода на словото и е включен в доклада както на “Репортери без граници”, така и на Държавния департамент на САЩ.
През април 2014 г. – малко преди да излезе в майчинство, за втори път подпалиха колата на журналистката. Тогава колегите й излязоха на протест пред МВР.

Оригинална публикация

в. Сега | Светослав СПАСОВ | 12.01.2016

Едва ли може да се очаква много от анализа, който Централната избирателна комисия (ЦИК) пише в момента по повод отминалите общински избори. През декември комисията излъчи неколцина свои членове, които да разгледат и обобщят проблемите, срещнати по време на изборния процес. Въз основа на техния труд след това ЦИК ще представи на парламента свой прочит на недъзите на изборната система и ще предложи промени в законодателството. Засега не е ясно дали текстът ще бъде готов за началото на дискусиите в НС дали да се въведе възможността за дистанционно гласуване по електронен път. Този дебат бе вменен в дневния ред на депутатите, след като референдумът на 25 октомври м.г. изпълни условието в него да участват над 20% от избирателите, гласували на предишните парламентарни избори. Дори докладът на ЦИК да стане готов през следващите дни и да бъде внесен в парламента, малцина хранят надежди, че той ще предложи наистина работещи решения, а няма да се плъзне по повърхността и да заоре в чисто технически детайли. Песимизмът изглежда напълно основателен, след като повечето от членовете на ЦИК вече показаха, че са част, а не решението на проблемите.
Една от точките, по която НС предстои да заседава, е какво да прави с т.нар. медийни пакети, предвидени за информационни кампании преди референдум. За пръв път държавата ги въведе в рамките на допитването "за" и "против" е-вота м.г. За целта парламентът реши да се отпускат по 40 000 лв. под формата на ваучери на всички извънпарламентарни партии и граждански комитети, регистрирали се за участие в разяснителния процес.
С тези пари те получиха правото да сключват договори с медии, в които да агитират в едната или другата посока. След е-вота ЦИК призна, че като идея медийните пакети са добро хрумване, но като изпълнение първата по рода си кампания е куцала. Затова комисарите обещаха да помислят сериозно по въпроса как да направят този информационен механизъм по-полезен за обществото.
Все по-малко избиратели обаче още вярват на обещания. Ако ЦИК наистина искаше кампания №1 да се получи смислена, членовете й имаха достатъчно възможности да го покажат. Вместо това в месеца преди и след референдума на 25 октомври ясно се видя, че ЦИК действа като класическа бюрократична структура, която не може да отсее зърното от плявата. На заседанията, които са публични и могат да се гледат и слушат в интернет, членовете й се разправяха с часове дали да изплатят хонорар от 50-100 лв. на някой член на ОИК, работил извънредно да напише защита срещу жалба или по друг повод. В същото време ЦИК позволи с абсолютна лекота и с отношение проформа през пръстите й да изтекат над 150 000 лв. държавни пари. С благословията на голяма част от хората в нея сумата бе изплатена на един доскоро напълно анонимен сайт, към който насочиха средства няколко инициативни комитети (повечето регистрирани във Видин) и извънпарламентарни партии. По описаната схема около 10% от общата субсидия, предвидена от държавата за агитация, бе узурпирана от 3-4-има души, разполагащи с мрежа от НПО-та и свързани с тях сайтове. Въпреки че бе очевидно, че върви операция "Съмнително усвояване на средства от републиканския бюджет", през цялото време ЦИК гледа напълно безучастно. А някои дори биха казали, че гледа благосклонно. Случайно или не, оказа се, че в миналото шефката на комисията Ивилина Алексиева е била служител на бившия царски депутат Борислав Цеков, върху когото паднаха напълно основателните подозрения, че е мозъкът на целия този замисъл.
Затова днес е трудно да се повярва, че ЦИК ще преживее катарзис и ще предложи правила, които да спрат лесното усвояване на пари на данъкоплатците чрез подставени лица и мрежа от НПО-та и сайтове. В същото време обаче е добре да се знае, че при следващ референдум резултатите от това усвояване може да са много по-сериозни и да предизвикат дори нужда от актуализация на бюджета.
Цяло щастие бе, че за участие в кампанията на 25 октомври се регистрираха само около 30 извънпарламентарни партии и инициативни комитета. За тях държавата предвиди под 1 200 000 лв. за медийни пакети. Можем обаче да сме сигурни, че за рехавия закон и за щедрата ЦИК вече се е разчуло. Затова няма да е никак чудно, в случай че "Шоуто на Слави" успее да предизвика ново допитване, ако за агитация в него се регистрират не 30, а 300 или дори 1000 партии и сдружения, които също поискат по 40 000 лева. Този път в операцията може да участват не само инициативни комитети от Видин, но и от Пловдив, и по-специално от "Столипиново", от Самоков, откъдето на миналия референдум имаше само един, от Сливен, от Хасково и т.н. Мащабът на далаверата вече ще звучи другояче и ЦИК ще получи искания да разплати не един милион, а много повече.
Ако НС наистина реши да предотврати възможността да се точи бюджетът чрез т.нар. медийни пакети, без да ги забранява, мерките могат да започнат от сравнително простички неща. Например формациите, които имат право на държавно финансиране, да не могат да насочат цялата сума към една медия. Звучи логично не повече от 10% от 40-те хиляди лева да отидат в един сайт, в една телевизия или в едни вестник. Ако парламентът сложи една подобна бариера, усилието да се регистрират инициативни комитети и да се прави мрежа от фиктивни медии, за да се приберат 5-6 пъти по 4000 лв., няма да има същия ефект, какъвто в момента има същото усилие заради 5-6 пъти по 40 000 лв.
И нещо не по-малко важно – ако референдумът съвпада с друг вид избори, за неговата информационна кампания трябва да се помисли много по-внимателно, отколкото бе досега. В допитванията също трябва да има ясни правила за агитация, както и при останалите гласувания. В противен случай ситуацията с кампанията за е-вота, която се претопи и изчезна в морето от кандидаткметски клипове, дебати, кръгли маси и т.н., ще се повтаря всеки път.

Стр. 14