EVENTS.dir.bg I 2009-11-08

17 ноември 2009 година – Срещи с Добри комуникатори

През Ноември ще се състои второто специално събитие на Apeiron Academy от поредицата срещи с личности, които заради личните и професионалните си постижения, ние наричаме Добри комуникатори. Гост на втората професионална среща ще е режисьорът Явор Гърдев, а модератор ще бъде Явор Дачков. Събитието ще се проведе в столичния хотел "Метрополитън".

18 ноември 2009 – Среща на Клуб Вътрешен комуникатор

Основни точки в програмата на срещата ще са работната програма на Клуб Вътрешен комуникатор за 2010г.; равносметката и резултатите от Първото издание на конкурса за ефективни вътрешни комуникации Grapevine Awards, както и преставянето на новата квалификационна програма за специалисти в областта на вътрешните комуникации – Сертификат за вътрешни комункации.

Очакваме всички на 18 Ноември 2009 г. от 19.00 часа отново в Apeiron Hall, ул. Искър 54, ет.2.

Моля потвърдете вашето присъствие на apeiron@apeironcommunicaton.com.

Ако не сте част от Apeiron Academy Клуб Вътрешен Комуникатор, но желаете да се присъедините, можете да получите повече информация, свързвайки се с екипа на Apeiron по телефон или на apeiron@apeironcommunication.com

1 ноември – 15 декември 2009 година

Конкурс за стипендия за обучение в CIPR Internal Communications Certificate

На 1 ноември 2009 г. Apeiron Academy стартира

Конкурс за стипендии

за обучение в първия в България випуск на английската професионална квалификационна програма в областта на вътрешните комуникации – Internal Communications Certificate на the Chartered Institute of Public Relations (CIPR).

В рамките на следващия месец и половина всички подадени кандидатури ще се борят за стипендия, която покрива пълните разходи по обучението и допълнителните учебни материали.

В конкурса могат да участват специалисти, работещи в сферата на корпоративните комуникации, както и студенти с минимум една година професионален опит в сферата на пъблик рилейшънс, човешки ресурси, вътрешни комуникации, маркетинг, организационно развитие. Документи могат да подават както български, така и чужди граждани.

За контакти:

Apeiron Academy

гр. София, 1000

ул. Искър 54, ет.2

тел.: 02/ 811 7855

apeiron@apeironcommunication.com

http://www.apeironacademy.com/

Оригинална публикация

News.dir.bg I 2009-11-06

Божана Димитрова, Вяра Анкова и Люба Ризова бяха наградени от неправителствената организация Zonta, за приноса си към подобряването на живота на жените в България, на 6 ноември, на церемония в кафе-клуб "Мати", съобщи БТА.

Трите журналистки получиха по статуетка със символа на организацията – жълта роза, връчена им от Мая Цакова, Дора Блек-Хемплер, Мария Стефанова и Катя Стоичкова, членове на клуба у нас. Zonta International е неутрална, надпартийна и надрелигиозна организация, съставена от лидери и изявени професионалисти в различни области, които работят заедно за подобряване на икономическия, политическия, образователния и професионален статус на жените по света. Тя има повече от 33 000 членове в над 1200 клуба в 67 страни и географски райони, както и представители в ООН.

Първият Zonta клуб е създаден през 1919 година в Ню Йорк от журналистката Мариан де Форест, а в България организацията функционира от 1993 година. Zonta Club София работи за подпомагане на хора в неравностойно положение, млади български таланти и подобряване на статуса на българската жена, а главният му проект в момента е озаглавен "Има и такива жени". Целта му е популяризиране на образа на българката днес. На церемонията беше излъчен и видеоклипът към него, озвучен от Божана Димитрова.

в. Янтра Днес, Велико Търново | 2009-11-05

Интервю с Маргарит Съливан, американски специалист по връзки с медиите.

В САЩ заради кризата големите вестници намалиха тиражите си, но регионалните ги увеличиха
Маргарит Сьливан е американски специалист по връзки с медиите. Тя е директор на Центъра за международна медийна помощ към Националната фондация за демокрация (НФД) във Вашингтон. Има богат опит като журналист и е специалист по връзки с медиите както в САЩ, така и в чужбина. Провеждала е обучения по въпросите на комуникацията с пресата по целия свят и е автор на книгата „Отговорната пресслужба: Ръководство за връзки с обществеността", която е преведена на повече от 20 езика.
Маргарит Съливан е била изпълнителен директор на Американската национална комисия за ЮНЕСКО, а преди това е била и вицепрезидент на изследователски институт към НФД.
Маргарит Съливан беше основен лектор на семинара в хотел „Винплас" в Арбанаси с представители на правителствените пресслужби от България и Македония, форумът се организира от Центъра за развитие на медиите в София.

- Г-жо Съливан, Вие сте световно признат медиен специалист. Какво показват наблюденията ви за отражението на глобалната икономическа и финансова криза върху медиите?

- В САЩ основният въпрос е оцеляването на печатните издания на национално ниво. Кризата се отрази върху рекламата, която драстично намаля във вестниците. Това от своя страна
повлия пагубно върху приходите в печатните издания. Тиражите се свиха. Много вестници затвориха и журналистите, работещи в тях, останаха на улицата.
Това се дължи не само на кризата, но и на обстоятелството, че средствата от реклама вече се прехвърлят в други мели и и най-вече в интернет. Там човек може безплатно да прочете много и всякакъв вид новини и именно затова печатните медии се свиват непрекъснато. Това е драматичен ефект не само за вестниците в САЩ. но и в много части на света.
Но хората не се отказват от новините на хартия. Сериозни издания като „Ню Морк Таймс"’ и „Вашингтон поуст" направиха съкращения на журналисти и редуцираха тиражите, докато тиражите на регионалните вестници силно се увеличиха. Разбира се интересът към скандала доминира, хората обичат да четат пикантни истории.

- Променя ли се качеството на журналистиката днес?

- Когато се зараждаше медийния бизнес, новините бяха по-сериозни, докато сега са по-лековати. Едно време в университетите се учихме как да правим добра журналистика, а сега според мен журналистите трябва да се учат как да поднасят новините в своите блогове в интернет. Има сериозно намаляване на качеството на журналистиката. Отново опираме до въпроса, че обществото трябва да бъде научено да търси сериозна и качествена журналистика, а не жьлтото и повърхностната журналистика. Проблем понякога е, че поднасянето на новините не е достатъчно интересно, пълно е със статистики и сухи данни. Новините трябва да се поднасят на аудиторията така, че да дават отговор как даденото събитие би рефлектирало върху човека, прочел новината, а не самата новина да е сама за себе си, че нещо се случило.

- Защо все повече се очертава тенденция за пожълтяване на пресата и медиите като цяло?

- Винаги е имало интерес към жълтата преса. Това, което се продава, са по-сензационните истории. Скандали и секс винаги са се продавали. Важно е аудиторията, публиката да се образова, за да се научи да разграничава сериозната от лошата преса. Това изисква сериозна работа. Но навсякъде по света има такава тенденция към сензационната новина. Когато почина Майкъл Джексън, от пьрвите страници на вестниците бяха изместени много други по-важни събития, новините по телевизиите показваха само това.
Не трябва да обвиняваме само и единствено журналистите и медиите за пожълтяването. Трябва да има търсене на добра журналистите от страна на аудиторията. За съжаление сериозните новини намаляват за сметка на сензационните.

- Къса се връзката между пресаташетата на институциите и журналистите. Какви грешки се допускат, за да няма чуваемост между двете страни?

- Нямам конкретен поглед над България, но в световен мащаб наблюдавам липса на механизъм на работа, по която трябва да работят пресаташетата на правителството. Те трябва да бъдат част от екипа, който взема решенията в самата институция. В много случаи министрите работят на едно ниво, пресаташетата – на друго. Много често PR-те се превръщат в поставки на микрофони по пресконференции и нямат никаква представа какво работят шефовете им. Връзката с медиите в този случай не е част от целия процес на държавно управление.

- В много случаи PR-те канализират и укриват информация и журналистите получават по-малко, отколкото министрите и други ръководители на институции са склонни да дадат. Какво да правим в този случай?

- Става въпрос вероятно за самозабравили се и надценяващи се пресаташета. Не се отказвайте да търсите информация, звънете и говорете директно с министрите и останалите ръководители.
В условията на демокрация най-важното е хората да бъдат надлежно и своевременно уведомявани за нещата, така че да могат да направят своя информиран избор. Затова връзката с медиите е изключително важна. Трябва да има диалог с хората и той става чрез медиите, но не с платена и лакейна журналистика.

- Г-жо Съливан, вие сте били личен медиен съветник на някои от първите дами на САЩ. Какво ги съветвахте?

- Бях медиен съветник на г-жа Куел, съпругата на вицепрезидента на Джордж Буш – баща. Първата и втората дама трябва да показват подкрепа и съпричастност към каузите на съпрузите си. Не сме имали грандиозни скандали с първите дами на САЩ и до някъде затова сме помагали и медийните съветници.

- В Националния исторически музей във Вашингтон има специална зала „Лейдис рум", в която са подредени вещи на президентските и вицепрезидентските съпруги на САЩ. Защо американците отделят толкова голям означение на първите дами?

- Ние, американците определено се интересуваме от живота на нашите лидери. Не бих могла да назова точната причина защо проявяваме интерес към президентските семейства, но това е факт. Всичко е започнало с интереса към Елинор Рузвелт – първата дама, възбудила такъв интерес. Много често първите дами работят по проекти, които са от значение за американския народ. Президентските и вицепрезидентските съпруги имат свои платформи и теми, по които работят. Например Мишел Обама се е отдала на популяризирането на здравословното хранене сред американците. Мисля, че тя е първата президентска съпруга в историята на САЩ, която създава зеленчукова градина в Белия дом. Лора Буш имаше специфичен интерес към образованието и библиотеките. Тя е основател на панаир на книгата първоначално на щатско равнище, но след като Джордж Буш стана президент, проектът на първата дама се разви в национален мащаб.

- Коя е най-добрата първа дама на Америка?

- Не мога да посоча само една фаворитка. Всяка една от президентските съпруги си има своите силни страни. Със сигурност мога да кажа, че в момента Мишел Обама е добра първа дама, както сме имали такива и в миналото. Напоследък- президентските съпруги стават все по-активни в сравнение с времената в началото на миналия век.

стр. 1, 2

PRESS.dir.bg I 2009-11-08

Новото телевизионно предаване предлага 30 минути светски, модни и лайфстайл новини точно преди „Станция Нова” в събота и всеки ден 3-минутни репортажи в „На Кафе”.

В американския шоубизнес се твърди, че няма лоша реклама, стига да не ти сбъркат името. Е, ТВ продуцентите обещават, че новото предаване „Club News” няма да позволи нито една грешка.

А, дали това е реклама – ще прецените сами – всяка събота 30 минути светски, моднии лайфстайл новини точно преди „Станция Нова” и всеки ден 3 минутни репортажи в „На Кафе”.

Звезди, блясък и цялата истина за българския шоубизнес – ще разберете като си включите телевизорите тази събота на 14 ноември за да се убедите, че скъпите подаръци се преподнасят в малки кутийки.

В новия и непознат за българския ефир информационен формат екипът ще отговаря динамично и с намигване на въпросите кои са най-богатите, най-красивите, най-големите, най-скритите, най-модерните, най-скандалните, най-известните и какво е общото между тях.

Акцент ще бъде поставен на рубриките „Club Lux” и „Arbiter”. Съдържанието на първата ще откриете в „случайната правописна грешка” в заглавието, а във втората рубрика колеги журналисти и модни експерти ще дадат своите гледни точки по темите като „модерни и жертви на модата” , „бедни или богати”, „истински или фалшиви” и вобще всички плюсове и минуси на живота под прожекторите на славата.

За да разберете кой е най-новият, най-малкият и най-бляскав телевизионен трансфер за този сезон – гледайте „Club News” – събота от 9.30 по Нова Телевизия.

в. 24 часа, Второ издание | Кнут ПРИИС, главен кореспондент, бюро на ВАЦ в Брюксел | 2009-11-07 

Лидия Павлова, журналистка от в. „Струма", стана снощи първата носителка на новоучредената международна награда „Смелост". Тя бе връчена на третия медиен форум за Югоизточна Европа, организиран от ВАЦ, фондацията „Конрад Аденауер" и Медийната организация на Югоизточна Европа (SEEMO).
Призът е учреден от Медийна група ВАЦ и Международната федерация на журналистите (МфЖ). Освен него Лидия -първият жител на Дупница, който се опълчи публично на Братя Галеви, получава и чек за 10 000 евро.
„Нейната изключителна смелост да вземе думата в условията на тотален страх, педантичното събиране и проучване на значимите факти и резултатите от нейния труд съответстват на главните цели на наградата", обосновава избора си международното жури. За наградата кандидатстваха журналисти, вестници и интернет издания от Австрия, Албания, България, Германия, Македония, Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватия.
Двудневният медиен форум, на който от България участваха управителят на Вестникарска група България Аксел Шиндлер и главната редакторка на в. „24 часа" Венелина Гочева, бе приветстван от президента на Албания Бамир Топи.
„В страна, намираща се в преход, законът трябва да е валиден за всички", заяви той, коментирайки бруталното насилие, което телохранители на бизнесмена Резарт Тачи упражниха върху албанския журналист Меро Базе – главен редактор на в. „Тема". Това бе една от основните теми на форума.
„Тема" написа, че Тачи купил единствената в страната рафинерия АРМО заради връзките си с премиера Сали Бериша. Бизнесменът и двама негови бодигардове са арестувани. Нападението над Базе бе остро осъдено от Международната федерация на журналистите и медийната група ВАЦ.
стр. 39

ОТВЪД ИРИСА … I Бисер ВЪЛОВ I 2009-11-05

Да се сещате за силен български сайт за електроника? Май че ще ви е трудно да го издирите. Но за сметка на това има десетки сайтове, които ще се опитат да ви продадат такава. А да следите български сайтове, които пишат за актуални джаджи и нови технологии? Вероятно по-скоро хвърляте по някой поглед на техноогичните публикации в новинарските сайтове и посещавате чуждестранни, ако имате интереси в областта.

Отскоро имам надеждата, че тези липси на информационни източници може и да останат в миналото. Преди около месец стартира онлайн проект, който има всички шансове да заеме тази така актуална целева ниша. Честно казано, чак след като разгледах проекта, осъзнах, че ми липсват спомени за други силни сайтове в сегмента. А технологиите днес сякаш интересуват всички ни, ефектните информационни джаджи се превърнаха в част от стила, а специализираната информация и препоръките в този сегмент се ценят все повече. Причината е логична – има хиляди продукти с десетки характеристики и подчертани предимства от производителите, а потребителите искат просто да вземат решения, които да ги накарат да се чувстват щастливи от избора си. Улавяйки тази необходимост от точна и разбираема информация, доста западни сайтове успяха да придърпат интереса към себе си и да сключат процъфтяващ брак. Странно защо никой досега не се е сетил да развие специализиран сайт в тази област и в България.

Проектът е PixelMedia и е описан по следния начин от създателите си: “новинарски сайт, посветен на информационните технологии и потребителската електроника. В него ще намерите актуални новини и обзорни статии, групирани тематично в 15 различни категории, които покриват целия спектър от цифрови устройства и технологии, а така също и събитията, свързани с тях.“

Главен редактор е Деян Дянков, добре познат от „PC Magazine“, „HiComm“ и „PC World“. Деян е и основателят на „Digital World“ – първото списание на IDG за потребителска електроника.

Надявам се да постигне успех и в изграждането на PixelMedia. Началото винаги е най-трудно, според добре познатото клише. Но за всяко начало важи и друго правило – че именно тогава е най-интересно. Ще следя развитието на проекта с интерес и любопитство – дали ще има ответна реакция и създаване на конкурентна среда (освен с лични сайтове и блогове). Първите впечатления са обнадеждаващи.

Оригинална публикация

pr-master.blogspot.com I Бойко ХРИСТОВ I 2009-11-04

Едно от най-популярните лица на малкия екран у нас – Камен Воденичаров вече има ново поприще, след като пое ръководството на музикалната телевизия „Балканика мюзик телевижън”.

„Чувствам се отлично в новата си роля. С екипа ми вече обсъдихме много интересни идеи за развитие на телевизията. Това, което мога да кажа на почитателите на хубавата музика, е да очакват големи изненади в най-скоро време. ” – споделя Камен Воденичаров.

Това не е първото подобно предизвикателство в кариерата на известния водещ, актьор и певец. Припомняме, че през 1998 г. той пое управлението на телевизионния канал „ММ” и създаде придобилите голяма популярност годишни музикални награди на медията.

Източник: Balkanika MTV, No Limits Group-Ultimate PR&Advertisement

Оригинална публикация

в. Галерия | 2009-11-05 

С Николай Бареков срещам минути, след като е приключил воденето на поредния сутрешен блок.
Точно пред вратата на студиото той е заобиколен от около трийсетина тийнейджъри, предимно момичета. Учениците са пристигнали специално от Търново, за да се запознаят с едно от най-популярните телевизионни лица.
Бареков им разказва за анализи и коментари, с кого се е срещал в Америка, откъдето се върна неотдавна.
Малко по-късно започваме разговора с него. Водещият е решил за първи път да повдигне завесата на конфликт, който се разиграва от доста време пред цялото общество – враждата му с Кеворк Кеворкян.

- Николай, скоро се върнахте от Щатите, където бяхте по покана на Тина Браун – главната редакторка на един от най-авторитетните сайтове "Дневният звяр". Може ли да направим паралели между журналистиката у нас и отвъд океана?

- Естествено в България пазарът е много по-свит като тиражи на вестници, посещение в сайтовете, зрители на предаванията. Но процесите са идентични.
Основни и авторитетни журналисти и при нас, и при тях, напускат големите медии и започват самостоятелна игра.
В България е по-евтино да правиш вестник, отколкото в Щатите, и затова някои журналисти като вас, които започнахте да издавате "Галерия", могат да си го позволят.
Тъй като в Америка това е скъпо занимание много колеги преминават в интернет, където той е основна медия. Повечето от тях търсят автентичност и се разделят с медиите, които залагат повече на консервативното начало. Публиката вече не се интересува от новините, а от коментара и различната гледна точка към тях.

- Дали само липсата на коментар подрони авторитета на нашите медии? Не смятате ли, че задкулисието на живота, което хората трябва да знаят, се прикрива?

- Най-голямата беда е, че медиите загубиха своя облик. Когато стартирахме нашия сутрешен блок, станахме уникални, защото бяхме различни. След това се появиха още 3 сутрешни блока – пълно копие на нашия.
Вестниците пък масово заприличаха един на друг.
Навремето можеше да познаеш дали четеш "24 часа", "Труд" или "Сега" по изречение, рубрика или дори една-единствена дума. Нещата обаче се промениха и обликът изчезна. А когато него го няма, оставаш незабелязан и дори ставаш посредствен

- Смятате ли, че има и поколенчески проблем в журналистиката?

- Категорично. Дори е оформен сериозен личностен конфликт. Без да го искам, станах символ на едната страна в него, т.е. на едното поколение.

- За кой конфликт говорите?

- Между Кеворкян и мен. Става въпрос за възрастова разлика от над 30 години, което не е беда. Най-важното в този конфликт е огромната разлика в манталитета на правене на журналистика и на възприемането на твоето място в света.

- Защо смятате, че Кеворкян се е вторачил тъкмо във вас и ви припозна като символ на другото поколение?

- Навярно смята, че стоя най-силно и стабилно в сравнение с останалите. За да изтъкне себе си и предимствата си, той трябва да намери най-сериозния противник и да се сравнява с него. Това е целенасочена атака, дори стратегия спрямо мен.

- Вие сте под прицел в текстовете на Кеворкян във в. "Труд". Мнозина се чудят как запазвате самообладание, защото върху главата ви се сипят доста хули и квалификации?

- Не мога да се обидя от просташкото поведение, което се демонстрира в писанията на моя колега. Заради това не съм реагирал досега.
Но след като нещата ескалираха и се оформиха като поколенчески конфликт, смятам,че и моето поколение трябва да отговори на нападките.

- Текстовете срещу колеги от телевизиите се публикуват във вестниците, което означава, че те също се включват в тази война.

- Не приемам начина, по който в уважавани вестници се коментират журналистите от телевизиите. Самият аз всяка сутрин представям печатните издания. Не съм си позволил никога да обидя колега или да извадя наяве конфликт с него ако имам такъв. Принцип на цялата ни телевизия е да не сипем нападки към някой от вестниците.
Докато издания, като "Труд", които дават трибуна на Кеворкян, си позволяват всяка седмица да заливат телевизиите с много злобни, глупави, просташки обвинения. На прицел съм не само аз, но и Цветанка Ризова, както и Антон Хекимян, който е само на 25 години.
Изключително е нелепо 70-годишен старец да превръща 25-годишен младеж в жертва. Това е абсолютно неприемливо!
Някои вестници очевидно искат да привличат публика на гърба на сеира с телевизиите.

- Имате ли по-конкретно обяснение за отношението на Кеворкян към определени тв журналисти?

- При него се забелязват сериозни проявления на старческа деменция. Той изкука.
В това няма нищо ненормално човек остарява, пък и не всеки е Пари Кинг.
Освен това личности като Кеворкян бяха маргинализирани от развитието на българските медии, защото останаха извън техните тенденции.
Беше направен опит за тяхното връщане, но те без изключение се оказаха неуспешни.
Аз например в един момент си направих блог и това се оказа печеливш проект.
Защо тези, които непрекъснато се оплакват, че са изгонени от телевизиите, не си направят собствено издание? Какво му пречи на Кеворкян да постъпи така? Пък и той е доста богат човек, независимо че залага на друга игра той, бедният, говори за нас, богатите. Според него от нашето поколение носим часовници за по 300 хиляди лева, за разлика от него. Но защо да не му гледаме вилата в "Бояна", мерцедесите и джиповете?

- Смятате, че така се налага твърдението, че младите в журналистиката са забогатели на гърба на старите?

- Точно такова е внушението. Основните имена от старото поколение обаче 40 години бяха на държавна хранилка.
Има хора, които системно източваха БНТ
Чувал съм за злоупотреби за десетки милиони левове, както твърдят членове и шефове на Съюза на електронните медии. Подписвали са се редица неизгодни договори с БНТ, телевизията се е източвала чрез рекламните тарифи.
Затова смятам, че преди ДС, както казва Кеворкян, да се занимава с нас, е по-редно да се разследва дейността на хората, които са били на държавна хранилка и са имали възможност директно да откраднат пари. Интересно е как те
днес могат да си позволят такъв висок стандарт, да станат мегаиздатели, мегапродуценти. Да водят богат и охолен живот, а от години да не работят нищо.

- Вие знаете ли какъв е бизнесът на г-н Кеворкян в момента?

- И аз задавам този въпрос.

- Смятате ли, че става дума и за разлика в манталитета?

- Тя е много важна. Чел съм някои от анализите и статиите на агент Димитър, писани за Шести отдел на ДС. Те наистина са доста интересни и удивително приличат на статиите които пише за "Труд" и други вестници. Стилът е останал, статиите са останали, хората малко са се променили. В един момент агент Димитър пише за колегите си от "Всяка неделя", после за колегите от други предавания. Не налагам извод, а само излагам факти.
В същото време той много пъти призовава Държавна сигурност да се събуди и да се занимава с хора като нас. Според него младото поколение направо плаче за разследване.

- Не са ли прекалено много делата, които Кеворкян води срещу журналисти?

- Много са. Макар че много мои приятели, като Красимир Гергов и Маргарита Михнева например, успяха да го осъдят.
Аз също съм мишена и жертва на тези прословути съдебни дела, които Кеворкян толкова обича. Последното ми е на първа инстанция. Заедно с Ал Парсънс той ме съди, защото твърди, че не съм представил по правилния начин правото му на отговор, което е имал в едно предаване.

- Имам усещането, че не открехвате докрай завесата на вашите отношения с Кеворкян?

- Те са много интересни. Той невинаги е бил отявлен мой противник. Имаше период, когато активно ме ухажваше с дълги беседи по телефона и търсеше сериозно влияние в телевизията. Опитваше се да ме настройва срещу други хора, някои от които наистина са мои приятели, на които дължа много – като Красимир Гергов.
След като периодът на ухажване завърши неуспешно за ухажора, навлязохме в период на студена война. А вече започваме истинска битка. Досега играех ролята на боксовия чувал. Но това време вече свърши.

- Вие бихте ли завели дело срещу него?

- Трябва да се консултирам с моите адвокати, но идеята не е лоша. Мога да заведа сериозно дело за системно уронване на престижа. Ако целенасочено се наблюдава и анализира медийната му политика през последната година, ще има много основания за това.

стр. 1, 2, 3

Снимка: ekrana.info

в. Монитор | Полина ПАУНОВА | 2009-11-05 

Драстично намаленият бюджет на националното радио и телевизия най-вероятно ще доведе до закриване на някои регионални и общински центрове на двете медии. Това стана ясно на вчерашното заседание на медийната комисия към парламента.
В проектобюджета за 2010 година е заложено БНТ да получи 60 млн. лева държавна субсидия. "Това е крайно малко", обясни шефът на медията Улияна Пръмова. Само за излъчване БНР годишно дава 20 млн., а БНТ – 13,5 млн. лв.

Според шефа на БНР Валери Тодоров финансирането е крайно недостатъчно за поддръжка на всички функции в държавното радио. Вчера стана ясно още и че заради намаления бюджет Съветът за електронни медии ще закрие 6-те си регионални центъра за наблюдение на програмите.

стр. 8

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-11-03 

Балансът в представянето на новините не е математическа формула, той е въпрос на усет, майсторство и опит

Визитка
Коя е Люба Ризова
▶ Люба Ризова е главен редактор на „Новини и актуални предавания” в bTV от самото създаване на телевизията през 2000 г. след спечелен конкурс за тази позиция. Преди това е работила в БНР и Нова телевизия. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, Факултета по журналистика и масови комуникации.
▶ Преминала е специализации по телевизионна журналистика в САЩ. От 2000 г. Люба Ризова е член на Американската асоциация на директорите на радио и телевизия (RTNDA). Тя е член на управителния съвет на програма „Достъп до информация” от 2001 г. за прилагането на законите за свобода на информацията. От 2005 г. е представител на bTV в Съюза на българските национални електронни медии.

Госпожо Ризова, каква беше 2009 г. за bTV?

- Факт е, че тази година за всички премина под знака на кризата, но мога да кажа, че за bTV тя не се различава особено от 2008 г. Що се отнася до новините и актуалните предавания, при тях няма промяна, продължаваме да бъдем първи в рейтингите. bTV Документите е нашето „най-луксозно” предаване и кризата оказа влияние единствено върху него. Реализацията му изисква много умения, труд и средства. Наложи се да ограничим обема на произведената продукция за тази година, но за сметка на това не сме направили никакъв компромис с качеството и идеите. До края на 2009 г. зрителите ще могат да видят документалните ни филми за 10 ноември, за създаването на ДПС, за бетонирането на Българското Черноморие. Новините са запазената марка на една телевизия. Ние естествено следим какво се случва, но е важно да дадем отговор на въпросите защо ни се случва и какво от това. Стремим се да сме точни и коректни в представянето на информацията. Ние съобщаваме фактите, а зрителите трябва сами да си направят своите изводи. Недопустимо е да се бъркат новините с коментари. Журналистиката трябва да търси истината, а тя винаги се намира някъде между различните гледни точки към един проблем.

Да разбираме ли, че кризата не се е отразила на вас, а по-скоро вие отразявате кризата?

- Да, може да се каже. Можем да се похвалим с това, че bTV е силна и печеливша медия. Естествено и ние дадохме своята дан на кризата, но това не се отрази на качеството на нашата продукция. Не си позволяваме да правим компромис с качеството на журналистическия труд и на информацията. Трудните времена дори са мобилизиращи за мен и колегите ми.

Доколко темата за кризата присъства в новините?

- Тя присъства, но невинаги и на всяка цена. Много добре знам, че пресоляването с една или друга тема не е най-доброто нещо. Когато имаме достатъчно силна новина, тогава може да си позволим да занимаваме зрителското внимание със съответната тема. Темите за кризата и за свинския грип често се преекспонират и преувеличават. Нещата трябва да се възприемат със спокойствие. Независимо колко са страшни – те са част от действителността. Балансът в представянето на новините не е математическа формула, той е въпрос на усет, майсторство и опит.

Споделяте ли мнението, че е крайно време добрата новина да стане новина?

- По принцип това е чудесно. Да не забравяме, че природата на журналистиката открай време е в това да отразява внезапно случващи се неща, а в повечето случаи те са неприятни. Такава е природата на човека – лошите неща се случват неочаквано и бързо и те представляват интерес за хората, предизвикват тяхното внимание. Ние имахме рубрика „Добрата новина”, сега тя е „Добрите хора”. Направили сме я в отделна рубрика, защото много често в емисията добрите новини минават незабелязано покрай всички други. А е хубаво да показваме доброто, което рядко се случва внезапно, за него трябва време и добронамерено човешко усилие. Аз вярвам, че когато човек прочете или види дадена новина, той я възприема по определен начин, но също така тя го и възпитава. Ако сме заобиколени само с неприятни новини, това създава чувство на потиснатост.

Над какви проекти работите за следващата година?

- Засега погледът ни е обърнат към документалните филми и към поредицата bTV Репортерите. Мислим и върху друг проект, но засега предпочитам той да остане в тайна, защото не сме стигнали до краен резултат, на който да се позовем.

Телевизията се променя доста динамично. Как се променят зрителските навици?

- Непрекъснато правим проучвания за зрителските навици и предпочитания. Това е много важно, защото така получаваме обратна връзка от нашата аудитория. Рейтингите са хубаво нещо, но зад тях стоят много мнения. А те показват, че хората стават все по-взискателни, което никак не е лошо. Публиката е все по-образована телевизионно и знае много добре какво иска.

Интернет – конкурент или партньор?

- И двете. Или по-скоро интернет е просто една нова платформа със своите изисквания и характеристики за начина, по който дадено съдържание ще бъде най-подходящо представено. Възможността за интерактивност в световната мрежа е в пъти по-голяма от тази, на която и да е телевизия. Това създава възможности, от една страна, а от друга е предизвикателство в паралелното развитие на информацията в телевизията и по интернет. От сайта на bTV, в който ежедневно има по 160 хиляди посещения, се вижда, че голяма част от тях са именно заради новините и актуалната информация. Затова платформите може да бъдат различни, важното е съдържанието. В съвременния свят конкуренцията е на ниво съдържание -доколко то е качествено, лесно за възприемане и дали подценява аудиторията. Има много примери за медии, които подценяват аудиторията си и си мислят, че каквото и да й пробутат, тя ще го приеме. Това е твърде погрешно разбиране.

Каква е вашата позиция относно това дали информацията в интернет трябва да е платена?

- Тази полемика се разрази доста усилено напоследък. Рупърт Мърдок най-често повдига този въпрос. Според него сериозната информация, тази, на която може да се разчита, трябва да бъде платена. Не съм сигурна кога това ще се наложи като практика в България. Тук хората вярват на всякакви информации. На световно ниво казусът с платената информация едва ли ще бъде решен също скоро. Смятам, че в бъдеще тя ще бъде за една по-елитарна публика, която ще може да си я позволи.

Доста компании са на мнение, че трябва да се разреши споменаването на търговски марки в Новините. Каква е вашата позиция по този въпрос?

- За нас е тема табу да направим реклама на някоя компания в новините. Има една фраза на един канадски културолог, изречена преди 25 години, че добрите новини са рекламите, а лошите новини са истинските новини. Когато някоя компания е замесена в скандал или проблем, тогава тя бива спомената в новините, но когато трябва да говорим колко хубава е продукцията й, това вече е реклама.

Каква е прогнозата ви за развитието на медийния бизнес през следващата година?

- Не смятам, че кризата ще се задълбочи. В световен мащаб са налице признаци на съживяване. Надявам се скоро те да бъдат валидни и за България. Не смятам, че ще има по-сериозни кризи с рекламните бюджети.

стр. 22