в. Show | 2009-11-04 

Грозданова е завършила английска гимназия и журналистика в СУ "Климент Охрид ски". Професионалната си кариера започва в БНР като репортер /1981 -1985 г./ През 1986 г. се включва в екипа на предаването на БНТ "Актуална антена" – единственото преди 1989 г., което се занимаваше с разследваща журналистика. В продължение на седем години /1991 -1998/ е автор и водещ на популярното публицистично предаване в БНТ "Отзвук." През 1998 г. напуска телевизията под натиска на хората на Иван Костов и създава своя агенция за реклама и PR "Имидж". През 2001 г. става депутат в Народното събрание от НДСВ, а в края на същата година е сред учредителите на ССД. През 2005 г. става директор на новосъздадената ТВ7, там възстановява и предаването си "Отзвук". Напуска телевизията, след като тя бе купена от Ирена Кръстева.
Диляна Грозданова е омъжена за Любомир Павлов, известен СДС деятел и по-късно шеф на Столичната общинска банка. Имат един син Владимир, който в момента учи в Лондон.
Поводът да разговаряме с Диляна Грозданова е нейният рожден ден на 4 ноември.

- Г-жо Грозданова. изненадана съм, че ви намирам тук в България. Говори се че живеете във Франция постоянно?

- За съжаление ще ви кажа, че живея постоянно в България. Бих искала да не живея постоянно тук, въпреки че тук се чувствам най-добре, защото тук е моят дом, не за друго. Тук е моята среда, тук съм отраснала, няма да ми е така добре в чужбина. Но България не е много добро място за живеене. Хората са угрижени, мрачни , а това прави впечатление. Много са напрегнати, стресирани, доста завистливи. Бих казала, че ние българите сме такива хора – завистливи, които се дърпат един друг надолу. Това не ни помага и не спазваме никакви правила. В чужбина се живее по-скучно, но и по-спокойно.

- Купили сте си голяма къща на френската Ривиера?

- Да. Но не живеем там. Това е стара къща от 1914 година. Сега й се прави ремонт и все още не е обитаема. Надявам се в скоро време, до няколко месеца, да стане и ще ходим там на почивка.

- Колко време продължава този ремонт?

- Отскоро я имаме, защото Франция е бюрократична страна с много стриктни правила. Там не е много лесно да извършиш такава сделка. Има си бюрокрация. Всичко трябва да е точно, законно, защото ако нещо не е по техните правила, веднага се разваля сделката.

- Познавате ли собствениците на къщата? Французи ли са?

- Собственикът е датчанин. Той не живееше там.

- А каква е цената?

- Цената, цената… Много искрено ме дразни това, че сега всичко се измерва в пари. Цялата ценностна система ни се обърна наопаки и ние всички гледаме – ако това струва много, значи е много хубаво.

- Какво учи в Лондон вашият син?

- Влади учи икономика и финанси.

- Вашият съпруг Любомир Павлов успя ли да се възстанови от жестоката катастрофа на автомагистрала "Тракия" през 2001 г.. която едва не отне живота му?

- Добре е засега. Той имаше голям шанс, че изобщо остана жив, защото това бе много тежка катастрофа. Но попадна на много добри лекари – първо в Пловдив, после неврохирургът проф. Габровски дойде от София да го оперира.

Любо претърпя мозъчна бъбречна недостатъчност и какво ли не още?

 - Те отдавна го пишат това и аз вече съм се отказала да обяснявам А иначе болести дал Господ. Защото с напредването на годините все повече болести има. Аз в момента не се чувствам много добре, защото сега е сезонът на изострените язвени болести, гастрити и т.н. А аз имам язва и честно казано, не мога да спя от болки.

- Спазвате ли диета?

- Естествено, аз преди много хубаво готвех, но сега предпочитам повече аламинути заради язвата.

- Какво вярно има в твърденията, че сте продали ТВ 7 на кръг от хора, близки до Ахмед Доган?

- Аз не съм участвала в преговори с Ахмед Доган. Аз бях тогава изпълнителен директор на телевизията. А тя беше продадена на… как се казва фирмата, честно не зная. Действително се говори, че това е кръг от хора около Ахмед Доган. Цветан Василев, шефът на Корпоративна банка, беше дал кредита за закупуването доколкото знам. По-късно разбрах, че Цветан Василев е на ръководен пост във фирмата.
Разбирам, че в телевизията е отишла Светлана Василева, която беше в БТВ. Но със сигурност там е кръгът на Делян Пеевски и Ирена Кръстева. Искам да ви кажа, че аз отстрани наблюдавам нещата, защото не съм била собственик.

- Но собственик бе вашият съпруг Любомир Павлов?

- Собственикът на телевизията беше фирмата "Краун Медия" и всъщност тя беше продадена. В нея собственик беше и моят мъж. И други хора имаше – Румен Аркарски и представители от Лондонската "Краун медия".

- Знаете ли сумата, за която е била продадена?

- Не бих си позволила да я кажа, защото няма да е етично и към купувача, и към продавача.

- Когато бяхте в БНТ били ли сте свидетелка на ежби, противоречия и аморални действия от страна на ваши колежки в името на кариерата?

- Имаше такива колежки, които по този начин правеха кариера. Друго беше по- неприятното, че имаше колеги – и мъже, и жени, които чрез интригантство правеха кариера. В началото голямо беше нашето желание да имаме свобода и ние се борехме много да си запазим тази свобода. После нещата отидоха в другата крайност. Някои хора започнаха да осветляват своята близост с един или друг политик, което беше много много грозно и нямаше нищо общо с професията.

- Кое беше любимото ви предаване? "Отзвук" ли?

- Всъщност моето любимо предаване беше "Актуална антена", колкото и далечно да е то вече във времето. Тогава всички хора бяха на едно мнение. Те не харесваха властта и обичаха предаването. Докато по времето на "Отзвук" бяха разделени на два лагера – червени и сини. Това създаваше едно напрежение, но създаваше и чувството, че живееш в центъра на събитията.

- Наближава 10 ноември. Вие и вашият съпруг бяхте съпричастни със синята идея още при зараждането на СДС. Какво си спомняте за самия ден 10 ноември 1989 г.?

- Аз го помня много добре, защото моят син е роден в същата година на 22 септември. Малко след като бях изписана от родилния дом, той се разболя и на 10 ноември нас двамата ни изписваха от Пирогов".
Защото, честно казано, всички ние живеехме с чувството, че Тодор Живков ще е вечен и че няма да има никаква промяна. После от мои близки , а и от радиото чух как Тодор Живков се оттегля от управлението. И тогава започна онази еуфория -събирания в Южния парк съвсем свободно. И аз, въпреки че бях млада майка, веднага се върнах на работа и започнах да правя "Актуална антена" с участието на тогавашните лидери на прохождащото СДС.

- Как се промени животът ви след продажбата на ТВ7?

- Така ми се случва на мене, че през определен период от време ми се променя доста значително животът, по-точно работният живот. А пък знаете, че ние в нашата професия сме свикнали да сме заети и без работа не се чувстваме добре. Аз, слава Богу, не мога да се оплача. Винаги имам работа. Даже понякога съм се оплаквала, че имам повече, отколкото ми е необходима. TV 7 беше продадена и аз напуснах веднага. Върнах се в рекламния бизнес – в агенция "Имидж"- и смятам, че го развих допълнително. Направихме холдинг и аз съм изпълнителен директор на този холдинг за външна реклама.

- Според експремиера Станишев около общината са се събрали обръчи от котараци, които искат да докопат мръвката. Вие познавате ли някои от тези фирми?

- Не, но и моето любопитство се засили. Очевидно аз съм от тази половина на София, която не знае за този кръг. Иначе бяхме чували за другите кръгове, които се спрягаха - "Орион", "Сапио", какви ли не бяха. Честно казано, когато протичаше битката около телевизионните лицензи, докато Станишев беше премиер, по-нагло отношение към телевизията, към телевизионния пазар, към радиопазара мисля, че никога, никога не е имало. То нямаше никакъв срам. Съвсем тенденциозно и открито се казваше – вие няма да получите лиценз, други ще получат лицензи.

- Създадохте ССД със Стефан Софиянски. но го напуснахте. Вярно ли е. че сте се скарали и не поддържате вече никакви взаимоотношения?

- Аз съм такъв човек, както се казва, шило в торба не стои. Винаги имам собствено мнение, което неминуемо води до някакви търкания с хора, които също си имат мнение. Стефан също е човек, който си има собствено мнение. Но ние с него бяхме много близки, семействата ни също бяха приятели. После пътищата ни се разделиха. Не сме скарани. Даже моят мъж се вижда много по-често със Стефан. Те са си приятели много по-отдавна, колкото аз. Но вече не са ни такива отношенията, каквито бяха тогава…
Изненадана бях като всички останали.

стр. 16, 17

Снимка: Списание ТЕМА

в. Седмичен Труд | Антон СТЕФАНОВ | 2009-11-04 

Символът на демокрацията не е богата, гледа дъщеря си сама, язди коне, била е безработна, нищо не дължи на лидерите на СДС

20 години след 10 ноември символът на демокрацията Лияна Панделиева работи като журналист във всекидневник. Момичето, което бе лицето на промяната, днес е майка на 17-годишна дъщеря. Има зад гърба си два неуспешни брака, не е забогатяла и не се е облагодетелствала по никакъв начин от политиката. Какви спомени пази от онова време на еуфория? Кои са били най-тежките й мигове през тези две десетилетия? Поддържа ли връзка с бившите си съпрузи? Всичко това ще научите от откровеното интервю, което Лияна даде за нашия вестник.

- Лияна, как живее днес символът на демокрацията?

- Работя много, с хъс, с желание. Не ми омръзва постоянно да се сблъсквам с нови начинания и да преодолявам проблемите, които срещам.

- Такава демокрация ли си представяше през 1989 година?

- Не си представях нещо конкретно, но знаех, че няма да бъде нито лесно, нито красиво. Пък и какво не й е в ред на демокрацията? Ние сега изживяваме онова, което други народи са преминали преди десетки години.

- Кой миг от времето на еуфорията е паметен за теб?

- Най-първият митинг, на който участвах, и нощта на изборите, когато хората настъпваха да влязат в НДК, а аз се качих на парапета на една тераса и казах, че ако само още някой направи крачка, ще се хвърля сред тях. Тогава някой ме държеше за глезените, друг за роклята, а аз цялата висях напред… Знаеш ли, отдавна не мисля за това време. То отмина. Не гледам назад.

- Помня, че ти подпалиха косата…

- Хе, те после ми подпалиха главата! Да, правилно си спомняш. Случи се на първия митинг, на който някога участвах -във Велико Търново.
Там отидох с д-р Желев, Любомир Павлов. Когато стъпих на трибуната, хората толкова силно започнаха да скандират името ми, че се обърнах да избягам. Берон ме хвана за ръката, изведе ме напред и като на победител на боксов мач я вдигна високо. Пред себе си видях море от ръце, лица, знамена и оглушителни викове.
Когато застанах зад микрофона и целият площад замлъкна, разбрах, че се случва нещо голямо и неповторимо. Помълчах може би 15-ина секунди. Това беше най-силният момент. Разбрах повече, отколкото ако бях слушала приказки 15 часа.
След не повече от 3 минути говорене се дръпнах от микрофона. Наобиколиха ме хора, даваха ми подаръци, прегръщаха ме. Изведнъж някой страшно силно ме удари по тила
И продължи да ме удря. Не стига това, ами моят нападател ми се хвърли на гърба, повали ме на колене и ме зави цялата с някакво платнище. Секунда по-късно този човек ме изправи и се оказа, че е композиторът Стефан Димитров, който държеше якето си в ръка. Удивено го погледнах, а той доволно каза: "Е, угасихме те!"
Оказа се, че свещеник със запалена свещ в ръка също се засилил да ме поздрави, спънал се, свещта паднала и косата на темето ми лумнала. Още преди да усетя, Стефан нанесъл първия спасителен удар. Цяла нощ от мен миришеше на пърлено. А после стилист Капанов направи такава подстрижка, че отпред да съм с къдриците и да не личи, че на темето на практика нямам коса.

- Пазиш ли някой от плакатите с твоя лик, с които бе облепена цяла България?

- Не, нито един. Не поисках да си запазя. Ако щеш вярвай, но не познавам лицето върху плаката. То ми е чуждо, защото е само плакат. Аз съм нещо друго.

- Защо не влезе в политиката, не стана депутат

- Станах. Още през 90-а година. И предадох мястото на следващия след мен. Бях на 20. Вероятността да си повярвам, че действително представлявам нещо, бе прекалено голяма. И щях да съм какво? Най-младият депутат, някога избиран в Европа. Какво от това? Нуждаех се от образование, от опит, от реализъм. А да бъда парламентарна кукличка, не бе представата ми за успешна реализация.

- Кои политици останаха твои приятели през годините?

- Не съм била приятел с нито един политик. Лидерите бяха поне с 30 години по-възрастни от мен. Запазих топли отношения с повечето, които участваха в първата и най-силна кампания на СДС, но само толкова.

- Вярно ли е, че не си в добри отношения с Емил Кошлуков?

- Не е вярно. Никога не сме били дружки и близки приятели, но аз поне искрено се радвам, като го видя.

- Обидата, която не успя да преглътнеш?

- Слуховете, които именно от СДС подклаждаха, че с тяхна помощ съм отишла в САЩ. Просто това беше гнусно. Никога не съм получила една стотинка от СДС, нито подкрепа в кое да е мое лично начинание.

- Кой беше най-тежкият ти период през тези 20 години?

- Поради измамата на една дама останах без работа за година и два месеца. По-тежко нещо не
ми се е случвало.

- Защо никой от политиците в СДС не ти подаде ръка, когато беше без работа?

- Защото не съм се обърнала към никого от тях. Дори не би ми хрумнало.

- Днес на коя политическа сила симпатизираш?

- На националния отбор по художествена гимнастика! За Бога, стига с политическите симпатии. Моят баща продължава да симпатизира на СДС-то. Като го попитам "кое СДС" – пъшка.

- Веднага след промените ти сключи брак с режисьора Огнян Купенов. Това поръчка на СДС ли беше?

- Не, разбира се! Това беше моят изключително несполучлив опит да променя със замах себе си.
Ето този брак е нещо, за което съжалявам
Не заради себе си, а заради онези няколко хиляди души, които дойдоха на церемонията, за да ми пожелаят щастие.

- Защо бракът ви просъществува толкова кратко?

- Защото изобщо не трябваше да се случва.

- Чувате ли се с Огнян Купенов?

- Никога.

- След това замина за САЩ и се омъжи за американец, но и този брак не продължи дълго. Каква е причината?

- Не можеш да устоиш да не изровиш личните истории, нали! Мисля, че още при първия си брак исках само едно – да родя дете, което да отгледам с огромна любов и да възпитам. Идеята за детето бе по-силна от визията ми за работещ брак. Освен това със съпруга ми Гейлън Джон се разбрахме, че аз на всяка цена ще се върна в България и той ще се пренесе тук. Когато дойде, не му хареса. И така аз си останах в София, а той се върна в Калифорния.
Разводът ни беше много лек и при пълно съгласие по всички въпроси.

- От този брак е прекрасната ти дъщеря Ванина. Баща й интересува ли се как живее тя?

- Тъй като Ванина е вече на 17, мисля да й спестим публичен разказ за семейните взаимоотношения.

- Има ли мъж до теб сега?

- Кого би интересувало това, освен мен? Личният ми живот е само личен.

- Кои са твоите забавления? Знам, че си запалена по ездата, обичаш да снимаш….

- Яздя при всяка възможна минута на конната база в Ихтиман и из околностите. По време на отпуската си съм само с конете. Сбъднах най-голямата си мечта от детството. Дъщеря ми също язди доста добре и обожавам, когато заедно с нея препускаме. От години се занимавам и с фотография и тази година мой кадър влезе в албума на National Geographic 101 Best Photos. Приятно е.

- Най-екстремното нещо, което си правила, е…

- Ха, ха… Ти всъщност книга ли искаш да пишеш? Ще ти кажа кое е последното щуро нещо: бях на рафтинг в Австрийските Алпи и плувах при 7 градуса температура на водата. Ти остави това, ами щях да се удавя, защото поех грижа за моята приятелка Мариана, която не може да плува. Когато се обърнахме в бързей, лодката ни похлупи. Тя се държеше за жилетката ми, а аз вместо да се дръпна настрани, започнах да се въртя под лодката и да търся нея. Започнах да гълтам вода. Усетих, че ако не се концентрирам, ще се удавя. Отворих очи, видях Мариана, отблъснах се към светлината и вече бяхме на въздух. Цялото преживяване беше невероятно!

- Какво ти казват хората днес?

- Наскоро някакви мъже ме спряха на Орлов мост и казаха:
"Панделиева, време е да си боядисате косата"
Спират ме хора, които ме питат защо съм толкова слаба и къде са отишли бузките от 90-а година. Най-обичам, като някой ми грабне ръката и попита: "И какво се случи с демокрацията?" Всъщност, познават ме много повече, отколкото би ми се искало. Положих огромни усилия да не бъда "символът" и "детето", но този спомен просто няма да се промени.

- Какво си казваш 20 години след промените?

- Мале, вече съм почти на 40, а на акъл съм още на 20. Ами сега?

стр. 13

 в. Дума | 2009-11-04 

Съюзът на българските журналисти връчва днес годишните си журналистически награди за 2008-2009 г. Тържествената церемония е от 12 ч. в Пресклуба на БТА. Голямата награда за цялостен принос в родната журналистика, придружена със статуетката “Йосиф Хербст”, тази година се присъжда посмъртно на проф. Веселин Димитров.

стр. 2

в. Дневник, Компании & Финанси | Зорница СТОИЛОВА | 2009-11-03

На пазара твърдят, че свиването е над 30%

Нови международни заглавия. Шумно рекламирани медийни проекти. Замразени заради рецесията издателски планове. Първи жертви на кризата на пазара на печатните издания. Погледнато ретроспективно, на полето на българската преса не беше никак скучно през първите девет месеца на все още не отишлата си 2009 г. Обещава да не бъде и до края й. Всъщност всичко случило се досега ни припомни, че динамиката на пазара на печатни издания в България следва собствена логика, понякога доста далеч от пазарната. Да се върнем към някои от най-знаковите събития в сектора – още в началото на годината всекидневникът "Кеш" спря да излиза заради финансови проблеми. Полъхът на рецесията се усети и през март, когато беше спрян и безплатният проект на "Икономедиа" (издателят на "Дневник" и "Капитал") "Градски вестник".

Скоро след това "Вестникарска група България" преустанови издаването на "Нощен труд". В една от най-неразработените – и затова рискова – ниша на пазара, тази на безплатните издания, се появиха нови заглавия – седмичникът "Анонс" на белгийската медийна група "Россел медиа" и всекидневникът "Новините днес" на завърналия се в медийната среда Петьо Блъсков. Съвсем наскоро пък тръгна получилият шумен отзвук в медиите и политическия живот "Галерия" на бившия говорител на ДАНС Зоя Димитрова, който дава заявка да бъде сериозен играч в бързо развиващия се сегмент на масовите вестници.

В сектора на списанията не се появиха обещаните международни марки – Esquire, GQ, Dove, Shape, но пък навлязоха други популярни издания като женското списание Glamour (издавано от представителя на CondeNast за Източна Европа – Liberis Мedia Group), а до дни се очаква стартът на специализираното за музика и лайфстайл заглавие Rolling Stone. Все още чакаме и българското издание на бизнес гиганта Forbes, което се очакваше да започне да излиза тази есен. Разшири се и специализираната ниша на научнопопулярните списания с местните марки "Обекти", "Осем" и т.н.

Сред многото новини в сектора сериозният спад, който бележи пазарът на печатни издания по отношение на рекламни приходи, остава по-скоро незабелязан. Според официалните данни на изследователската агенция TNS/TV Plan намалението на вложените средства в пресата се движи между 10 и 20%. Според работещите на този пазар обаче свиването е с над 30%, като пресрекламата е една от най-засегнатите от падащите маркетингови бюджети на рекламодателите.

Управляващият директор на медийна агенция Media S SMV Татяна Лозович отчита и факта, че читаемостта на печатните медии също пада, особено сред по-младата аудитория, която мигрира към интернет. "От друга страна, по време на криза хората по-внимателно разглеждат финансите си и купуват по-малко списания от преди", коментира тя. Лили Георгиева, която е управляващ директор на медийна агенция Mindshare, разказва каква е реалността в сектора: "Няма намаление в тарифите, нито има увеличение на отстъпките в преса, но за сметка на това пък имаше достатъчно бонусни реклами, които се отчитат от мониторинга (бел. авт. – на TNS/TV Plan) като платени, a реално не са." Тя коментира още, че издателите явно са решили да не предприемат официално намаление на цените, но за сметка на това се опитват да задържат рекламодателите си, като до преминаването на кризата им предоставят бонуси и добавени стойности. Според нея тази практика е по-валидна за списанията, но е имало и вестници, които са отправяли подобни предложения.

Неофициално на пазара се коментира, че освен големите отстъпки, притиснати от рецесията, много издания подвеждат рекламодателите си и за тиража, който реализират и продават, и съответно за реалната аудитория, до която достигат.

В този смисъл при разглеждането на данните на TNS/TV Plan трябва да се има предвид, че те не отчитат отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени и рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, вестници, списания, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции.

Сериозен спад при вестниците

Цифрите в мониторинга са категорични по отношение на вестникарския пазар – най-сериозно застрашени от рецесията са медиите, които играят на пазарен принцип. Много по-трудно биват засегнати от кризата изданията, които обслужват различни интереси или амбиции за медийно присъствие.

Така в топ 10 на всекидневниците всички издания бележат спад в рекламните си приходи, особено онези, които са захранвани от най-пострадалите от кризата сектори – автомобилни вносители, финансови институции, недвижими имоти. Затова пък изданията на "Нова българска медийна група"- "Монитор" и "Телеграф", се справят добре. Първият запазва нивото си от първите девет месеца на 2008 г., а вторият почти удвоява приходите си през 2009 г. Справка в базата данни на TNS/TV Plan показва, че сред най-големите рекламодатели в контролираните от Ирена Кръстева и бившия зам.-министър от квотата на ДПС Делян Пеевски (син на Кръстева) медии са фирми, близки до Корпоративна търговска банка и председателя на надзорния й съвет Цветан Василев. За него се смята, че участва във всички сделки за покупки на медии на групата.

Забележителен ръст от 119% отбелязва и бизнес всекидневника "Класа", който се издава от дружеството "Класа България", управлявано от приближения на Красимир Гергов Милен Герасимов.

Людмила Пеева, директор "PR и реклама" във вестник "Класа", обясни ръста на приходите с гъвкавата му рекламна политика. "Предлагаме на рекламодателите комбинирани рекламни пакети за печатното и електронното ни издание", даде пример тя и допълни, че официално не са сваляли цените за реклама, но предлагат отстъпки на лоялните си клиенти. "В условията на криза така се продава реклама", обобщи Пеева. Според нея има тенденция на съживяване на рекламния пазар, а компаниите се интересуват предимно от пакетни предложения, насочени към конкретна таргет група.

Според данните от мониторинга спадът в сегмента на всекидневниците е едва 6%. Трябва да се има предвид обаче, че в общата сума за 2009 г. влизат рекламните приходи на вестниците "Кеш", "Градски вестник" и "Нощен труд", които спряха да излизат след първото тримесечие, но, събрана, сумата от приходите им влияе значително на общия сбор.

Секторът на седмичните вестници също върви надолу – там спадът е с 21% според официалните данни. Общата сума на инвестираните в сегмента рекламни средства за първите девет месеца на 2008 е 15.112 млн. лева, докато за същия период на 2009 г. вложените пари са 11. 984 млн. лева. Пазарен лидер в нишата остава вестник "Капитал", но той също отчита намаление на приходите си с 33%.

Логично рецесията се отразява най-тежко на специализираните издания за имоти, които държат челни позиции в топ 10 на седмичните вестници. С най-голям спад от 43% в категорията е "Софийски имоти".
В същото време ръст в сектора отбелязва единствено таргетираният към по-възрастните хора вестник "Трета възраст". Той увеличава приходите си с 47% и през последните две години се движи уверено нагоре. От една страна, това би могло да се обясни с големия тираж на седмичника, който понякога достига до 300 000 хил. копия, а от друга, издателите му използват предимствата му на по-евтина и достъпна медия.

Песимизъм и при списанията

Рецесията е оставила сериозен отпечатък и при седмичните списания, където общият спад е 21%. Най-лоши са резултатите на списание Business Week, което е съкратило приходите си наполовина. То се издава от "Мак медиа", издателството, което спря да издава седмичника "Кеш" още в началото на годината заради финансови проблеми. В сектора ръст от 7% отбелязва единствено нишовото издание Auto Bild, което се захранва от рекламите на автомобилни вносители и вероятно печели заради точния си и тесен таргет. Всъщност и самите издатели на пазара на списания винаги са вярвали, че на българския пазар тепърва ще има поле за развитието на по-специализирани заглавия, тъй като масовата категория е достатъчно добре разработена.

Отличник на пазара на печатни издания винаги са били месечните списания, които в продължение на няколко години бяха основен двигател за ръста на пресрекламата. Затова и спадът в сектора е най-малък, 8% според официалния мониторинг.

Там на най-голям интерес от рекламодателите традиционно са се радвали женските списания, най-вече заради лоялната си аудитория. Тази година именно в тази ниша се забелязва любопитна тенденция – утвърдените брандове като Elle, Cosmopolitan, Grazia, EVA губят приходи за сметка на по-слабо познати марки като Beauty, Анна Club и Rouge, които напук на рецесията отбелязват ръст в приходите си за разглеждания период.

На завиден ръст от 109% се радва и лайфстайл изданието Intro от групата на "Хей Енд", която издава и по-специализираните HiComm, Hi Fi и други. Най-много пари губят списанията за обзавеждане на дома и офиса Bravacasa (40%) и "Наш дом"( 39%). Следват ги мъжките издания MAXIM и Playboy, които реализират спад от съответно 37% и 35%.

Като основна причина за свиването на приходите на месечните списания са сочени много намалените инвестиции на модните марки, които винаги са били главен източник за развитието на сектора. Издателите обаче гледат с надежда към предпразничния сезон и повечето вече са подготвили специални предложения към рекламодателите си.

Богдана Черногорова, търговски директор на издателство "Санома Блясък" (Elle, Cosmopolitan, OK!, Story, "Блясък"), коментира, че очакванията й за последното тримесечие от годината са доста по-оптимистични от лятото. "За нас този период е изключително важен и сме насочили максимално усилията си да помогнем както на читателите си в избора им по време на коледния шопинг, така и на рекламодателите да стигат по-лесно до потребителите си." Тя разказва, че вече са планирали специални коледни приложения и броеве с информация за специалните ценови отстъпки и продуктови предложения, както и съвместни активности с партньорски вериги магазини в техните обекти.

Същите рекламодатели, но с по-малко инвестиции Автомобилните вносители, телекомуникациите и финансовите институции се запазват като най-активните рекламодатели в пресата, но вложените бюджети са далеч по-малко. На практика компаниите постигат същото покритие на аудиторията с по-скромни инвестиции. Рекламните им активности пък са предимно тактически, предлагащи отстъпки в цените и всякакви други промоции.

"Специално в нашето портфолио тази година пресата е най-пострадалият медиен сегмент", коментира Лили Георгиева от агенция Mindshare и добавя, че наблюдава изместване на средства от печатните издания към интернет и телевизия. Всъщност липсата на ясна измеримост в пресата винаги е отблъсквала част от рекламодателите към канали с по-очевидни резултати и по-гъвкави условия.

"Когато трябва да избират къде да инвестират, рекламодателите залагат на каналите, за които предварително могат да определят колко са ефективни", обяснява Татяна Лозович от Media S SMV и обръща внимание, че в период на криза те стават особено ценово ориентирани. "За печатните издания все още нямаме ясна картина за тиражите, което е крайно неприемливо, както и трудно доказуемо какво всъщност получава рекламодателят срещу инвестираната сума", добавя тя.

Според нея тази година всяка компания си е изградила собствена политика за инвестициите си, която не влияе на конкурентите, както се е случвало предишни години.

Най-голям рекламодател в пресата е мобилният оператор M-tel с бюджет от 4.064 млн. лева за първите девет месеца на 2009 г., следват го автомобилният вносител Moto-Pfohe и Първа инвестиционна банка, които са инвестирали съответно 2.411 млн. лева и 1.705 млн. лева. "Ако има сериозни неизпълнения на бизнес планове и пазарни цели, то първите намалени разходи ще бъдат в реклама, и то в преса най-вече", завършва с леко мрачна прогноза Лили Георгиева.

стр. 6

 

PRESS.dir.bg I 209-11-02

Днес се навършват 88 години от излизането на брой 1 на „Търговски вестник” на 02.11.1911 г.

По този повод се замислих за него, за мен и за всички вас – над 13 500 читатели, който всяка седмица го получават онлайн по мейла. 

Благодаря на онези, които са писали за вестника; на онези чиито интереси сме защитавали; на онези, които са ми писали с молба да им изпратя повторно някой брой, който не са получили. 

Вестникът е част от концепцията „Бизнесът говори за бизнес”. Той заедно с Бюлетина „ Бизнес панорама” и Предаването „Бизнес панорама” се превърна в трибуна на бизнеса. За управляващите той е будилник , който им казва, че времето им тече и трябва да са будни и да служат на бизнеса, а не обратното. В критиката сме добронамерени. За онези управляващи, които забравят да отговорят на наши писма – сме предвидили скромни награди като ги номинираме със „Златен охлюв”. Вече има подготвени няколко нови номинации. 

Днес вестникът има, освен национално, и две регионални издания – Варна и Перник. Предстои да стартира „Търговски вестник Пловдив”.

Георги Чернев, председател, Софийска търговско-промишлена камара

Гледайте предаването „Бизнес Панорама“ по TV1 CHANNEL всеки ден от 19.30 ч. и 03.30 ч. ...

Днес се навършват 88 години от излизането на брой 1 на „Търговски вестник” на 02.11.1911 г.

сп. Мениджър | Валери НАЙДЕНОВ | 2009-11-01

Защо в България не може да има подобие на „Файненшъл Таймс"

МОЖЕ ЛИ В БЪЛГАРИЯ да има икономически всекидневници? А защо няма поне един жълт всекидневник? Отговорът и на двата въпроса е един и същ. Наложи ми се да го давам още в далечната 1992 г., когато медийните експерти се бяха нахвърлили върху "хибридния" характер на "24 часа".

Тогава те бяха убедени, че всеки вестник трябва да си знае жанра. Политическите да пишат само за политика. Булевардните – само за светските клюки. Спортните – за спорта. И така нататък. Както е известно, медийните експерти у нас са много взискателни.

Моят отговор бе прост – читателите са прекалено малко, за да могат вестниците да се завират в някакви отделни ниши. Ако бяхме държава с над 30 млн. население, можеше и да може. Но при 7 милиона, от които поне милион не четат на български, вестникът е принуден да се бори едновременно за всички възможни читатели, от професорите до Златките.

Най обичаха да ми натриват носа с "Файненшъл Таймс" експерти, които никога не са го чели. Първо, защото не знаят английски, и второ, защото материята им е тера инкогнита. Но "Файненшъл Таймс" продава в Англия 20 пъти по-малко бройки, отколкото продава тиражният лидер, жълтият "Сън". В английските мащаби това все пак са 300 000, напълно достатъчно за добра печалба, като добавим високата цена, престижната реклама и допълнителните доходи от по-специализирана информация. В България да си колкото българския лидер, делен на 20, означава пределен тираж от около 3-5 хил. бройки. С такъв тираж нито един вестник не може да си плаща парното. Ако правиш вестник в България, длъжен си да сложиш вътре парче от "Файненшъл Таймс", парче от "Сън" и парче от плоча на Лили Иванова. Това е единствената формула, която е имала финансов успех у нас. Но през 90-те години общият тираж на всекидневниците в България надхвърляше 1 милион, а бракът варираше между 5 и 20%. Доколкото разбирам, днес общият тираж се е свил докъм 250-300 хиляди, от които 30-60% се бракуват. Излиза, че пазарът на всекидневниците се е свил 4-5 пъти. Шансовете един профилиран всекидневник да печели пари са вече нула.

Но медийните експерти си имат теория и по този въпрос. Според тях за колапса на тиражите са виновни на първо място продажните и непрофесионални редактори, които от сутрин до вечер въртят интриги срещу заплащане и целуват задника на властта. Следователно един сериозен и безупречно добродетелен вестник мигом ще избие рибата.

Според тези хора вестниците на 90-те бяха много по-лоши от вестниците на 80-те, а сега вестниците на 21. век са два пъти по-лоши и от вестниците на 90-те. Това лично мен би трябвало да ме ласкае, тъй като през предишните декади бях в разцвета на силите си, не че не мога да тренирам млади кадри и днес. Но за разлика от медийните експерти, аз наистина разбирам нещо от вестници. За мен е очевидно, че днешните печатни медии са много по-професионални, отколкото тогава. Дали са критични към властта? Да, доколкото им позволяват издателите. Всеки главен редактор, който се размине със своя издател, веднага остава без работа. Така е у нас, така е и в САЩ. Проблемът на вестника не е във вестника.

Доверието към медиите се сринало? Според сравнителните данни на "Евробарометър" доверието към всички официални институции (съд, полиция, парламент и т.н.) в България е много по-ниско от средното за Европа. По-високо от средноевропейското е единствено и само доверието към медиите. Това поне показва социологията, в която всички ние имаме безрезервно доверие.

Доверието било сринато, тъй като държавата ни е тотално корумпирана. Но откъде знаем конкретните факти за корупцията, ако не от медиите? Кой изобщо се противопоставя на злото, ако не медиите? Вярно, те са непостоянни, пристрастни, понякога вървят след победителите, понякога вземат и сухо, но я си представете България без тях! Досега не съм чувал политолог, социолог или медиен критик да е уволняван по политически причини. И обратното – десетки и стотици колеги постоянно ги уволняват. Някои ги пребиват жестоко. И все пак се намират хора, които намират куража да кажат някоя истина.

Сривът на тиражите си има съвсем очевидни обективни причини. Най-очевидната от тях е възходът на интернет и безплатните информационни сайтове. По света това сваля тиражите с около 10-20%. Но към тази световна тенденция България добавя своята уникална драма. Първо, някъде между 1,5 и 2 млн. млади, активни българи заминаха за чужбина. От тях поне 700 хиляди са хора, които през 90-те години всяка сутрин си купуваха вестници. Второ, в България почти изчезна абонаментът. Докато в Англия, франция, Германия над 70% от тиражите се дължат на постоянни абонати (при BAIT в Германия е почти 100%), то у нас абонаментът е под 5% от тиража. Абонират се само официалните институции, библиотеките, някои фирми. Никой вече не се абонира там, където живее.

Това е предизвестеният провал на бухалките, които заченаха българското разпространение.

Мутрите се оказаха неспособни да доставят вестника на вратата на клиента си в 6 часа сутринта. В най-добрия случай го доставят към 8-9 часа, когато хората вече са тръгнали на работа, и то в разбитата пощенска кутия, откъдето веднага съседите го задигат. И докато на Запад хората четат вестници сутрин, докато закусват, в България тази чисто вестникарска територия бе превзета от сутрешните телевизионни блокове. И най-високите рейтинга се постигат именно в минутите, в които водещият чете вестниците. Та това са обективните фактори, които сриват вестникарските тиражи. На интернет може да се отдадат 10% от спада. На емиграцията – поне 50%. Липсата на абонаменти по домовете премахва поне 60% от оставащия пазар. Макар и на пръв поглед мизерни, днешните тиражи не са провал на журналистите. Напротив – те са сериозно постижение!

Изводът е, че ако през 90-те години пазарът за профилирани всекидневници беше минимален, днес е пет пъти по-малък. Истински парадокс е, че въпреки това днес съществуват не едно, а цели три всекидневни издания с претенции за икономически профил – "Дневник", "Пари" и "Класа". Съществуват ли наистина? Или са по-скоро като онзи герой на Жоржи Амаду, чийто труп пияните му приятели разкарват из бардаците на Байя, без да съзнават, че човекът отдавна не е жив. Лично аз имам известен грях при раждането на "Класа". Този сбъркан проект упорито отказваше да се появи на бял свят. Отчаяни, издателите ме поканиха да му акуширам. Свърших си работата чудесно, като отчитаме нелепите условия и сбърканата концепция. Но и до днес оставам с впечатлението, че двамата собственици не знаеха какво всъщност искат, особено единият.

Точно обратното мога да кажа за в. "Дневник" – там издателят е изключително сериозен, интелигентен, целеустремен. В своята медийна групировка той постига невероятна интеграция на различни издания и дейности. Тръгвайки от сайта на "Дневник", човек стига до професионални борсови сайтове, научни и технически издания, агенции за търсене на работа и така нататък. И всичко това е безплатно!

Въпреки това аз не смятам "Дневник" за икономически всекидневник. Неговата борсова притурка е някак си пришита, друга кръвна група, очевидно е чуждо тяло, внесено от финансовите фирми на издателя.

Истинското лице на вестника са новините, анализите и коментарите, в които не се наблюдава никаква макроикономическа тръпка, особено след преждевременната смърт на Александър Божков. Според мен "Дневник" е новата "Демокрация". Ако някой иска да си изплаче мъката по повод издевателствата на комунизма и неговото тъжно наследство, тук му е мястото. Но пък нали бившите комунисти са превзели икономиката, от друга страна? Да хвалим ли банкерите, или да ги разобличаваме? Нали що са видни бизнесмени, все са в комунистическата люлка люлени?

Лично мен това не ме тревожи толкова, колкото скуката. Политанализите в "Дневник" ми се струват все еднопосочни и монологични, монотонни, еднотемни и предсказуеми до последната буква. Те са толкова скучни, че могат да приспят галопиращ кон.

Казвам това с голямо уважение към "Икономедия", която определено има безценен принос към българската медийна среда. Мога да хваля "Дневник" от Барекадата до обяд. Но докато в някои по-малко претенциозни вестници се наблюдава полифония, сблъсък на различни гласове, то в "Икономедия" всички пеят на един глас едни и същи псалми.

Икономиката обаче е изключително пъстър сблъсък на идеи, интереси, теории и митове. Емил Хърсев даже беше кръстил лекцията си пред стажантите във ВАЦ "Различните икономически вярвания". Вестник "Файненшъл Таймс", който минаваше за бастион на тачъризма, също предлага огромно богатство от срещуположни гледни точки. В "Икономедия" всички маршируват в крак под барабана на Института за пазарна икономика – главната квартира на неолибералната секта в България.

Но ако трябва да сме честни, еднообразието идва от монотонната българска действителност. След като всички партии – и леви, и десни, са радетели за плоския данък, какво остава за един десен вестник? Скука. Силата на издания като "Файненшъл Таймс" и "Уолстрийт Джърнъл" идва от изключителното богатство и разнообразие на борсовата игра в Лондон и в САЩ. Има ли в България истинска борса? Обществена тайна е, че огромната част от търговията с акции е фиктивна – предварително договорени пакети минават през борсата от кумова срама. На практика у нас няма публични дружества в смисъла, в който те съществуват на Запад. Който държи контролния пакет, той е едноличен собственик. По-дребните акционери все едно нямат нищо.

Където и да погледнем, невидимата ръка на пазара тотално липсва. Дори при зеленчуците всичко се контролира от единна мафия. Пътните мантинели ги печели винаги една и съща фирма. Смени ли се властта, сменя се и банката, която прибира глобите в КАТ. Ако нещо тръгне да се приватизира, парите нямат значение. Ако ти го дават, не ти трябват пари. Ако не ти го дават, и милиард не помага. Ако не броим търговията с гласове и депутатски мандати, у нас е все още рано да се говори за пазарна икономика. А щом няма пазарна икономика, как може да има икономически всекидневник?

Редакцията е готова да публикува и други мнения.

стр. 134, 135, 136

Снимка: сп. Мениджър

сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2009-11-01

Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, казва управителката на обществената телевизия

УЛЯНА ПРЪМОВА е родена в София. Завършва френска гимназия, италианска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и гръцка филология в Атина. Владее също английски, немски, руски. Журналистическата си кариера стартира като международник. Работила е в Женева и Виена като кореспондент на БНТ и БНР. В България се завръща през 1992 г. и става водещ и редактор на новинарски блокове в БНТ. За кратко ръководи отдел "Вътрешна политика" на в. "Континент", а след това създава новините на телевизия "Ден", била е и управляващ директор в ВВТ. От 2004 г. е избрана за генерален директор на БНТ. На 26 юни 2007 г. СЕМ я преизбра отново за генерален директор с пълно мнозинство от 9 гласа.

- Когато през 2004 г. оглавихте БНТ, казахте, че имате амбиция да я превърнете в европейска телевизия с конкурентни новини и силна публицистика, която да е притегателна за младите. Успяхте ли?

- Мисля, че все пак успяхме да направим БНТ по-европейска. Проучванията сочат, че новите формати, които направихме – "Голямото четене", "Великите българи", "Големият избор", са привлекателни за младите хора, но получиха и широк обществен отзвук. Големите телевизии имат отделни програми за младите зрители. Миналата година Би Би Си пусна канал само за тийнейджъри. Ние все още нямаме такава възможност.

Но пък успяхме в другото, което исках, когато станах генерален директор: БНТ да бъде по-известна от генералния си директор. Преди винаги се завихряха скандали около 10. етаж на телевизията и фигурата на директора, днес вече това го няма.

Много ми се искаше развитието на телевизията в последните 5 години да бъде по-динамично. Но се оказва, че има обстоятелства, които не могат да се променят само с желание. Те са и нормативни, опират и до заварена база, до заварена конюнктура на телевизионния пазар.

Удовлетворена съм, че вече поне гласно няма изказвания както преди години, че БНТ трябва да се закрие, приватизира, продаде и да има само частни телевизии.

Шансът ни беше и членството в ЕС, където обществените телевизии са много силни, много поддържани от държавата и уважавани от цялото общество.

- БНТ е единствената телевизия у нас, която реално ще получи тази година държавна субсидия от 69 млн. лв. На пръв поглед изглежда, че сте облагодетелствани, но въпреки това периодично се появяват слухове за лошото ви финансово състояние. Защо?

- Финансови проблеми в момента всички имат, и ние включително. Държавната субсидия е крайно недостатъчна, с тези пари трябва да се захранят 4 регионални програми, една сателитна и една национална. И става дума не само за производството на предавания, а и за разпространението им – а то е 15 млн. лева годишно. Един домакински футболен мач на националния ни отбор струва на БНТ 110 хил. евро, купуването на един филм – 10 хил. лв. Рекламното ни време е ограничено и съответно не може да имаме рекламни приходи, съпоставими с тези в частните телевизии. Новите формати, които споменах, са направени със средства, десетократно по-малки, отколкото оригиналните. Ако сравним бюджетите на големите телевизии у нас, ще се окаже, че с 6-те си програми БНТ работи с три пъти по-малко пари, отколкото една голяма частна телевизия.

- Масовата практика на финансиране на обществените телевизии е чрез таксите на зрителите. Кога и при нас ще стане така?

- Не е ясно как точно ще се отчисляват таксите у нас. Получава се така, че държавата финансира нашите 6 програми, а печалбата отива в частните кабелни оператори. В целия свят плащаш само такса за инсталиране на кабела, а операторът е длъжен да ти пусне програмата, за която и на която си платил такса.

При около 70 млн. държавна субсидия за БНТ, ако приемем, че имаме 3,5 млн. данъкоплатци в България, излиза, че всеки данъкоплатец е платил по-малко от 1,80 лв. на месец такса за гледането на нашите програми. За мен това не е нормално. Минималната такса за обществената телевизия в Румъния е между 2 и 16 евро месечно, зависи дали си индивидуално домакинство или фирма. С идващата цифровизация нещата ще се променят и у нас. Въпросът е кога това ще стане. Изключително много се забавихме с изграждането на мултиплекса, цифровизацията е сложен процес на съвместяване, съпоставим с прехода от черно-бяла към цветна телевизия. Смятам, че за цифровизация у нас може да мислим чак през 2015 или дори през 2018 г. Добре е да побързаме все пак, защото след три години ще бъдем аут от европейското телевизионно пространство. Ние и сега не можем да подадем международен сигнал, съпоставим с новите стандарти. Скоро няма да можем да продадем дори един мач или концерт, тъй като част от света ще е преминал към хайдефинишън.

- Нашите рекламодатели приемат ли идеята, че не само комерсиалните формати носят възвращаемост на вложените пари?

- Някои вече – да. В БНТ рекламата е малко и затова всичко, което се покаже, се забелязва. Докато при пренасищане ефективността на рекламата е слаба. Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, които фокусират обществено внимание за 3 или 6 месеца. Това е всъщност нашата ниша.

- Има ли напрежение между външните и вътрешните продукции в БНТ? Кои продукции са по-привлекателни за рекламодателите?

- В БНТ има наслоено мнение, че външните продукции, които при нас по закон трябва да са 10% от програмата, са скъпоструващи и източват бюджета ни. На пръв поглед е така. Но всъщност на конкурсите, чрез които ги пресяваме, те представят цена с калкулиране на всички разходи. Докато нашите вътрешни продукции калкулират основно само хонорарите на външните сътрудници. Ако се включат всичките разходи, ще се види, че и нашите предавания не са по-евтини, защото гълтат авторски права, такси за разпространение, командировъчни, телефонни сметки, абонаменти и пр.

- В БНТ на територията на София работят около 1300 души. Като добавим и още 400 служители в провинцията, броят на кадрите става десетина пъти повече, отколкото в bTV и Нова. Вярно ли е, че в БНТ има 6 или 7 синдиката? Как се уволняват некадърниците при толкова профсъюзни организации?

- За пет години намалихме с 300 души числеността на служителите си. Назначихме млади хора. При 6 програми и при амбиции за бъдещо многопрограмно развитие нашите служители не са много. Обществените телевизии имат голямо количество собствено производство, правим по 100 предавания седмично, за разлика от комерсиалните телевизии, които подготвят новини и по 1-2 публицистични предавания. Всичко останало при тях са външни продукции. Затова и щатът им е малък. Друг е въпросът дали всички в БНТ работят по начина, по който изисква съвременният стандарт. Много хора сякаш живеят в друго време. Но това не е само проблем на БНТ, а на цялата държава. Ние нямаме кадри, подготвени за промените днес, камо ли за утрешния ден.

Вярно е, че в БНТ има много профсъюзи. Некадърните хора винаги се уволняват много трудно, а кадърните сами напускат. Това е стара истина, в която се убедихме миналата година, когато направихме съкращения. Комисии преценяваха по критерии кой да остане и кой не.

Всички знаеха кой не работи, но се оказа, че хората, които не работят добре, са защитени по някакъв начин от закона. И трябваше да се съкращават онези, които работят. Слава Богу, не го направихме, но процесът беше мъчителен.

- Обществените телевизии навсякъде по света са смятани за по-казионни. Те отразяват новините и събитията малко протоколно, но пък са запазена ниша за добрата публицистика. Защо изчезнаха любими публицистични предавания и лица от екрана на БНТ?

- Вярно е, че сме в дълг към публицистиката. Въпреки че "Референдум" е публицистика в новия модерен формат. Ако трябва нещо да направим непременно, то е предаване за външна политика, защото ние
много се затворихме в нашите си само проблеми и не се оглеждаме къде сме в света. След Нова година смятаме да пуснем и едно зелено ограмотително предаване в помощ на гражданите.

- Кои предавания на конкурентните телевизии бихте искали да са направени от БНТ?

- Това, което на мен ми харесва в една наша частна телевизия, е спойката между отделните предавания. Всяко предаване рекламира следващото, зрителите бързо се ориентират какво следва. Това в БНТ още не сме го постигнали, но смятаме да го направим в близките седмици.

- Кое е специфичното в мениджмънта на държавните медии? По-трудно ли се управляват от частните?

- Доста по-трудно е управлението на една телевизия като БНТ в сравнение с частните. Мениджмънтът при нас трябва да се подчинява на всички нормативни актове в държавата. Всичко в телевизията се прави по Закона на обществените поръчки. За да купим 5 метра кабел, трябва да съберем оферти на 3 фирми. Частните телевизии могат да купят за една седмица камера директно от производителя, а ние правим конкурс за фирма и доставката се точи около 6 месеца. Праговете в Закона за обществените поръчки трябва да се диференцират според типа работа.

- Разредиха ли се опитите на политиците да търсят обяснения и да дават напътствия на генералния директор на БНТ?

- Политиците звънят, но не искат обяснения. Напътствия дават всички българи по принцип. В блока, в който живея, няма случай да срещна човек и той да не ми даде препоръки. Отминаха времената, когато имаше налагане на партийна цензура в БНТ. Днес проблемът е по-скоро в автоцензурата.

- Защо през годините намаля броят на желаещите да оглавят БНТ?

- Защото се разбра, че това не е лесна работа. Ако някой иска да свърши нещо тук, трябва да знае, че го чакат много труд и липса на каквото и да било лично време. Редки са дните, в които имам половин час, в който няма какво да правя.

- Какви са предимствата и недостатъците на една телевизия с 50-годишна история пред невръстните й конкуренти?

- Предимствата са опитът, мащабът, професионализмът и богатият архив. Недостатъците пак са продукт на възрастта: БНТ по-трудно и по-бавно се променя. Когато имаш минало, трудно се адаптираш към промените на телевизионния пазар.

По-лесно е да си работиш както си знаеш, отколкото да трупаш нов стрес. В Европа обществените телевизии се променят с помощта на държавата, а не чрез усилията на шепа хора.

- Кой е най-славният период на БНТ за тези 50 години? И кой е най-безпомощният?

- Много са различни периодите, за да може да се сравняват. Едно е да си единствена телевизия, друго -да си в конкуренция с още 400 частни телевизии в едно все още неро-дило се гражданско общество. Ако си вземем за максима английската поговорка, че животът започва след 50, най-славният период на БНТ тепърва предстои. Най-важното е, че следващият генерален директор ще наследи и приеме една стабилна, структурирана и подредена БНТ.

- Мечтата ви за БНТ?

- Краткосрочната ми мечта е да имаме още една национална програма в следващите две години. Новата национална програма трябва да е цифрова, това ни бавеше досега. Дългосрочната – мечтая новият генерален директор да бъде човек с много визия за нейното развитие, с много енергия, за да отстоява каузата на обществената телевизия и да знае по какъв път да я води, и с много морал.

стр. 130, 131, 132

Снимка: сп. Мениджър

сп. Мениджър | 2009-11-01

БНТ ще отбележи своята 50-годишнина с юбилеен концерт в зала 1 на НДК на 7 ноември т.г. Чрез допитване зрителите избраха кои са любимите им 50 песни от легендарния конкурс "Златният Орфей". 15 от тях ще прозвучат на живо. Това са: "Бяла тишина", "Една българска роза", "Ладо ле, Ладо", "Моя любов", "Мъжка песен", "Надежда", "Наше лято", "Нека да е лято", "Огън и дим", "Пепеляшка", "Песен моя, обич моя", "Повей, ветре", "По първи петли", "Устрем" и "Щурче". Водещ на концерта ще е Драго Драганов.
***
Иван Гарелов ще води ново телевизионно токшоу. Това обяви продуцентът на "Олд скуул" Нико Тупарев. Предаването ще съчетава политика и шоубизнес, както го правят светилата в жанра Джей Лено и Дейвид Летерман. "Когато проектът се избистри, ще го предложим на медийния пазар и ще видим коя телевизия ще го купи", каза Тупарев, който сега работи с БНТ и Нова ТВ.
***
Съветът за електронни медии е наблюдавал 67 радиопрограми и 87 телевизии през 2008 г., като е съставил 98 акта за административни нарушения на 49 оператора. Това сочи отчетът на СЕМ. Най-много са актовете за това, че рекламата не се обособява отчетливо от другите части на програмата. В бюджета на СЕМ са влезли 147 896 лв. от наложени санкции.
***
Би Би Си ще предава триизмерно Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Амбицията е някои от състезанията да се заснемат в 3D, като за целта ще бъдат използвани специални камери. Не е сигурно обаче дали напредъкът на техниката тогава ще даде възможност на масовия зрител да се възползва от този образ чрез домашния си телевизор.
***
Conde Nast обяви закриването на 4 свои списания заради намалели рекламни приходи. Сред тях е Gourmet, което има 68-годишна история и се счита за най-старото списание за храна в САЩ. Поради свиване на тиражите спират да излизат списанията за младоженци Modern Bride и Elegant Bride, както и Cookie. Кризата ще доведе и до съкращаване на 180 служители в Conde Nast.
***
Филмът „Капитанът" на Антония Близнакова и режисьора Григор Николов от БНТ спечели награда на международния фестивал за спортни филми "Атлант" в руския град Липецк. Лентата разказва за живота и спортния път на доскорошния капитан на националния отбор по волейбол Пламен Константинов, филмът спечели третото място в категорията "Спорт и личност", в която бяха представени 32 продукции. Преди него бяха класирани "Марадона" на Емир Кустурица и руската продукция "Човекът Иван Яригин".
***
Лондонският Evening Standard вече е безплатен вечерен всекидневник от 12 октомври т.г. Вестникът, който досега се продаваше по 50 пенса (55 евроцента), увеличава тиража си от 250 хил. на 600 хил. копия, което е и целта на новия собственик. През януари 2009 г. Evening Standard, който излиза от 182 години, беше купен за символичната 1 британска лира от руския милиардер и бивш агент на КГБ Александър Лебедев.
***
BBC News беше обявен за най-добрия новинарски Сайт от Асоциацията за он-лайн новини (Online News Association). Наградата се присъжда за отразяването в реално време на терористичните атаки в Мумбай на 26-28 ноември 2008 г. Отличието за ненадминато майсторство в онлайн журналистиката бе дадено на сайта Nytimes.com – онлайн версията на в. "Ню Йорк Таймс". Сред победителите в 13-те категории са дигиталните версии на Франс прес и "Вашингтон Пост".
***
От кризата вече се измъква най-големият издател на вестници в САЩ – Gannet Co. Това става ясно от резултатите му за второто тримесечие на 2009 г., обявени в средата на октомври. Те значително надхвърлят прогнозите, въпреки че печалбите от една акция са около два пъти по-малки, отколкото за същия период миналата година. Gannet издава 84 всекидневника и притежава 23 телевизии.
***
Washington Post обяви, че разработва нова глобална новинарска услуга с Bloomberg. Тя ще бъде на разположение на новинарските медии от началото на 2010 г. и ще предлага подбор от 120 статии с фотографии и графики от Washington Post и от Bloomberg News. На washingtonpost.com ще се поддържа и съвместна страница с бизнес новини. Цялото съдържание на вестникарския сайт ще може да се ползва безплатно от абонираните потребители на Bloomberg.
***
„Надхитри блондинките" ще гледаме
От ноември в ефира на PRO.BG. Това е игра, в която един срещу друг се изправят 50 блондинки и един мъж, които в продължение на два кръга отговарят на въпроси от всякакъв характер. Ако се справи със задачата и оцелее, играчът печели наградата. В противен случай блондинките са тези, които си разделят сумата. Провокативната игра е създадена през 2007 г. от продуцентската компания Eyeworks. За по-малко от две години форматът е реализиран в близо 20 държави, сред които Холандия, франция, Дания, Италия, Испания, Русия, Гърция и др.

стр. 128, 129