в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 22.10.2011
Над 15 млн. лв. са похарчили министерствата за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони. До края на 2013-а те ще профукат още 150 млн. лева. Други милиони отиват за билбордове и реклами на отделните проекти по еврофондовете, които се реализират от общините, пътната агенция и други институции. Ефектът обаче е нулев. Нито "публиката" е по-наясно, нито усвояването на средства е нараснало сериозно. Над две трети от българите дори не си спомнят каквато и да било рекламна кампания.
Всичко това недвусмислено показва, че прахосването на купища пари за брошури и клипове въобще не постига заложената от Европейския съюз цел – обществото да е информирано. За слабата ефективност на рекламите призна и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. "Те изпълняват задължителните цели – да се информират определен брой хора, че съществува даден финансов инструмент и какво се прави с него, но не постигат голямата цел – съпричастност към проектите", каза той пред "БАНКЕРЪ".
По-неприятното е, че няма изгледи нещата да се променят. Причината е, че всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е писан още в началото на програмния период през 2007-а, а днес, когато се изпълнява, ситуацията вече е съвсем различна. Независимо от това никой не се наема
да обнови медийните планове
В момента продължават да се рекламират мерки, по които средствата са изчерпани. А други, които не са популярни, тънат в неведение. "Има дефекти още в изначалната кройка, докато са мислени оперативните програми. Като обясним на обществото например, че програмата "Регионално развитие" финансира ремонти в публични сгради, това по принцип не е лошо. Хората, като видят, че се ремонтира детска градина или училище, знаят, че се прави с пари от Евросъюза. Каква е обаче добавената стойност от това? Нима очакваме някой да се ентусиазира и да кандидатства сам по оперативната програма, чиито бенефициенти са общините?", чуди се министър Дончев. Според него "не е достатъчно еднопосочно да подаваме сигнал, че правим даден проект и точка. По-скоро трябва да се опитаме чрез използването на различни интерактивни методи да разберем какво искат хората. За съжаление за това досега никога не се е говорило".
Какво всъщност се случва у нас? Прави се проект и се провежда някаква информационна кампания по време на изпълнението му. Но не и в периода на неговата подготовка, когато необходимостта от такава кампания е най-голяма. Или, ако продължим с примера на министър Дончев за училищата, има решения кои обекти да бъдат ремонтиран и кои не, по какъв начин да се извърши реконструкцията и т. н., само че никой не разбира как всъщност се вземат тези решения. Далеч по-разумно и целесъобразно би било съответните местни власти предварително да разясняват, да съгласуват и да събират мнения за подготвяната инвестиция. Така и съпричастността на обществото ще е по-голяма, и информираността му, което няма как да се постигне само с рекламни елементи.
Противно на тази логика през следващите години разходите за листовки, билбордове и неразбираеми клипове
ще набъбнат значително
Подсказва го общият бюджет на комуникационните планове на еврофондовете – над 165 млн. лева. С други думи, до края на 2013-а ще бъдат похарчени десет пъти повече от средствата за последните пет години. И най-интересното е, че никога не може да се хване колко листовки точно са отпечатани и раздадени. От хвърчащи листчета се краде най-лесно.
Безспорно най-промотираната програма ще продължи да бъде тази за развитието на селските райони. Комуникационният й план надхвърля 36 млн. лв., от които досега са похарчени едва около четири милиона. Сумата обаче бързо ще нарасне, тъй като само през последните няколко месеца Министерството на земеделието и храните е обявило една дузина нови обществени поръчки за информационни дейности на обща стойност няколко милиона лева. До броени дни например предстои да стане ясно кой ще прибере 680 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. През 2010-а за същата поръчка бяха дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо", в който влизат "Аргент 2002" (чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова) и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Според документацията цялостната концепция, идейните проекти за рубриките и графикът за производството им трябва се съгласуват със земеделското министерство или консултанта, за избора на който все още върви процедура. Но е известно, че за съветите си въпросният консултант ще получи 200 хил. лева.
Пред приключване е и
търгът за идейни проекти
печат и монтаж на външна реклама на програмата за селските райони. Предвидената сума е 500 хил. лв., а изискването е билбордовете да ни информират в продължение на 12 месеца. За изготвянето им през тази година бяха похарчени 400 хил. лв., като за целта бе избрана "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-Фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а същата фирма бе избрана от земеделското ведомство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а тя извършва подобна услуга, но за здравното министерство, за което получава над 450 хил. лева.
Търси се и нова компания за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции, като предвидените пари са 280 хил. лева. Досега с тази задача бе натоварен консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова.
За популяризиране на Програма за развитие на селските райони и тази година ще бъде направен специален филм (в 100 хил. тираж), който ще се разпространи чрез някои от националните всекидневници. Заделените средства са 450 хил. лв. – със 150 хил. повече от миналогодишната процедура, когато за изпълнител бе избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще". В него влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР"), "От-до консулт", както и група нефизически лица. Според информационната система "Дакси" управител на консорциума е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева.
Други 500 хил. лв. ще бъдат дадени за интернет рекламирането на същата тази "селскостопанска" програма. Избраната за изпълнител фирма ще трябва да направи и публикува не по-малко от 30 банера в национални интернет сайтове, социални мрежи и блогове и още 50 в регионални сайтове. Същият брой ще са експертните и информационните материали.
Добре с поверената му оперативна програма,
чийто комуникационен план е 23.5 млн. лева
се справя и транспортното министерство. Близо половин милион ще бъдат дадени за рекламни и информационни материали, като процедурата е разделена в три обособени позиции. Така кандидатите ще могат да участват само за изработването на рекламни диплянки, на печатни материали или клипове и интернет банери.
Далеч по-апетитна хапка обаче е процедурата за избор на фирма, която да разработи информационна кампания в печатни медии с национално и регионално покритие. Бюджетът, с който победителят в конкурса ще разполага, е почти един милион лева. Изискването е да се подготвят различни рекламни карета (с размер най-малко 1/4 вестникарска страница), да се представи график за публикуването им и да се посочат най-подходящите издания за поместването им. Според документацията каретата трябва да са поместени в не по-малко от десет всекидневника и две седмични издания с широко национално и регионално покритие, както и в пет регионални вестника. Освен това е предвидено да има експертни и информационни публикации за допълнително разясняване и съветване към целевите групи. Под такива пък се разбира специалисти, интересуващи се от транспортна политики и икономически въпроси, транспортния и строителния бизнес, неправителствени организации, държавни и общински служители, народни представители, други държави-членки на ЕС, международни организации, бизнес консултанти и правни компании, изследователи и студенти, журналисти, медийни организации…
От Министерството на транспорта обясняват, че целта на тази кампания е "да се осигури необходимото ниво на информираност на обществото за проектите, финансирани по оперативната програма "Транспорт", както и да се насърчи активното споделяне на мнения и коментари от страна на физическите и юридическите лица с потенциал да изпълняват дейности по тази програма". Всеки обаче може да прецени доколко подобни намерения могат да се постигнат само с рекламни карета. Още повече че видяхме резултата от такава кампания, само че при селските райони.
Сериозни реклами ще има и за другите оперативни програми. След като през последните две години "Административен капацитет" съвсем зацикли, финансовото министерство се зае
да я промотира сред обществото
Сега ведомството търси фирма, която да проведе медийна, информационна, рекламна и интернет кампания, както и да отпечата и разпространи съответните материали. В заданието на поръчката е записано, че популяризирането ще стане "чрез публикации в медиите, платени обяви и съобщения". Предвидените за целта средства са 347 775 лева.
Подобно е положението и при програмата "Човешки ресурси". За нея Агенцията по заетостта е обявила поръчка с предмет "Изработване и доставка на печатни, информационни и рекламни материали, публикации в медии", като прогнозната стойност е над 360 хил. лева. За популяризирането на програма "Регионално развитие" в началото на месеца бяха дадени близо 130 хил. лв. на "БГМАП" ООД, чийто мажоритарен собственик и управител е Виолета Костова. Сега върви и втора поръчка, но този път за рекламни сувенири. Така за химикалки, папки и ключодържатели ще бъдат похарчени 3000 лева. За по-луксозните им разновидности, изработени от кожа и метал, са предвидени 45 хил. лв., а за тези от стъкло и дърво – 21 хил. лева. За флаш памети, часовници и други електронни сувенири има 30 хил. лв., а още 10 хил. лв. са заделени за порцеланови чаши.
Стр. 1, 23