Сергей и Моника отказват на Мадам В., никой не иска да отиде в предаването й “По пантофи”

www.bulgaria-news.bg | 11.03.2011

Валерия Велева в паника – нито един сериозен политик не желаел да се снима в новото й предаване "По пантофи" по Нова телевизия. Продуцентите искат да използват скандалния й имидж на близка приятелка на Ахмед Доган, предала брутално благодетеля си

Бившият министър-председател Сергей Станишев и бременната му приятелка Моника Йосифова отказали да участват в първото издание на предаването "По пантофи", довери на Bulgaria News източник от "Станция Нова". Продуцентите на предаването смятали да се възползват от скандалния имидж на Валерия Велева, която беше прекръстена на Мадам В. от лидера на ДПС в открито писмо, в което с убийствен сарказъм изобличава двуличието на известната журналистка от "Труд", фаворитка на бившия главен редактор на вестника Тошо Тошев.
На 19 февруари, часове след официалното представяне на новата главна редакторка Димитрана Александрова, беше публикуван текст на Валерия Велева за известен български банкер в стила на най-лошите образци на поръчковата журналистика. В Интернет се изсипа порой от коментари, обвиняващи Валерия Велева в медиен слугинаж и помиярство. Множество сайтове препечатаха коментара на младия журналист Александър Симов, който започва така: "Журналистиката в България е еротичен, а не информационен инструмент. Очевидно е, че част от най-изтъкнатите й представители си служат с нея единствено в нелеп опит да заместят непълното си познаване на „Кама сутра” и по възможно най-порнографски начин да обслужат клиента, който ги е наел. Никога не съм си мислел, че една статия може да бъде радикален заместител на фелациото, но за съжаление репортерската реалност на българската журналистика ме опроверга жестоко…"
Съмнението, че очеркът в стил :"Учителят Мао" е бил поръчан от описания банкер (всъщност, превърнал се в неволна жертва на бездарно-инфантилния текст), са упорито отричани от самата авторка. Пред колеги журналисти Мадам В. обяснява, че е била насилена да напише шербетлийската разработка от един от новите собственици на т.н. ВАЦ-ови вестници Любомир Павлов. Христо Грозев – другият съсобственик, написа във форума на он-лайн изданието на вестник "Труд", че се срамува от публикацията и я нарече "антижурналистика". В резултат Валерия Велева беше отстранена като шеф на отдел "Общество и анализи" и излезе в отпуск. Вчера нейното име беше махнато от редакционното каре на вестника. Това предизвика радостна възбуда и облегчени въздишки сред колектива на най-стария български всекидневник.
Междувременно известната журналистка Люба Кулезич напусна "Станция Нова", защото ще прави собствено коментарно предаване в обновената ТВ7, което ще се излъчва всяка неделна сутрин от 9,00 до 11,00 часа, на мястото на едно от уикендовите предавания на Емил Кошлуков, който остава да води само в събота сутрин.
В четвъртък по обед Емил Кошлуков засне интервю с бившия син трибун и конституционен съдя Георги Марков в скъпчийското заведение "Его" – в същото време собственикът Спас Русев беше съсредоточен в оживен разговор с бившия царски финансов министър Милен Велчев, видя човек на Bulgaria News.
През 2003 година вестник "Труд" публикува шокиращи снимки, на които се виждаха Милен Велчев, Мирослав Севлиевски (съпартиец на Емил Кошлуков в "Новото време") и транспортният министър Пламен Петров да играят карти в компанията на Иван Тодоров-Доктора, разстрелян няколко години по-късно в София, и Пепи Амигоса, съден наскоро след това за пране на пари. Тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов беше обвинен, че е предоставил снимките, намерени в подпаления мерцедес на Доктора при неуспешен атентат срещу него. Той подаде оставка, но премиерът Симеон Сакскобургготски не я прие.
Продуцентите на "Станция Нова" Иван и Андрей поканили Валерия Велева на мястото на Люба Кулезич, съобщи в. "Шоу" във вторник. Това предизвика нов взрив от убийствени коментари срещу Мадам В.. Д.Я. написа:
"Приютяват Мадам Валерчето, това ще е окончателно фиаско
за и без това полу-малоумното им предаване. Вихра и Валерия Велева – еманация на "шерше ла фам en Bulgarie". Не може да се отрече, че в предаването понякога успяват с интересни гости, но така е вече къде ли не в ефира ни. Едни и същи се въртят и си пият кафето в махленски стил, говорейки, но не казвайки нищо. И тооооолкова размито и селско дъвчат, че чак го е яд човек, че е неделя. Между впрочем Кулезич беше много добра в рубриката си, но личност като нея беше яно, че няма да издържи … Дано си оправят дискурса, но се съмнявам. Сега с Мадам В. ще стане още по-гротескно. Ще станем свидетели на един нескончаем процес на дървообработване… сеир, друзя, сеир ни чака !"

Припомняме и писмото на Ахмед Доган, разпространено на 25 март 2010 г.:

"Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г). Винаги съм знаел, че не си "моралният стожер" на обществото, за каквато се представяш.
Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за "добрия тон", който ще имаш в писанията си за нас. Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?
А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че "можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам". Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни "поръчки"? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за "омекотяване на удара". Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим…
Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст. И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност. А знаеш ли, че и това също е подсъдно.
За морал – да не говорим…
В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: "този път няма…"
Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали?
От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото? Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.
Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят). Например, започваш от "политици по пантофи", минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери – символи, като "гащички", "луксозни апартаменти", "милиони в зелено…", "боянски сараи…", "властта, която разпределя порциите…", "1.5 млн лв от Цанков камък…"), до
превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята…
Всеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени "символи", са върховни моменти в твоето развитие.
Нещо повече. Тези "символни ядра" се превърнаха в организиращи принципи и "скрити параметри" на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция.
И технологията на правене на собствената ти история е една и съща. Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху "новата" основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или
създаваш всякакъв тип "новини", които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, невярни или манипулационни.
Например, ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с "Цанков камък". Дори, тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности.
Но понеже усещаш, че проблемът с "Цанков камък" влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт – "Цанков камък".
Именно тук е подмяната, Мадам В, и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.
Що се отнася до Хидровъзел "Цанков Камък", вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по "виртуално финансиране", чрез метода на въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.
Така е, Мадам В…
Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност.
Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката.
Ще се помоля за теб.
Господ да ти е на помощ!
А. Доган"

Оригинална публикация

Хубавата Моника – от къде дойде и къде отива

в. Show | 23.02.2011

Чаровната пиарка и медийна експертка, която чака дете от Станишев, е щерка на известния ляв журналист и публицист, кадър на в. "Земя" Любомир Янов. Той бе бохем, колоритна личност, любител на чашката и сладкодумен разказвач, винаги заобиколен от много приятели, които го слушаха със зяпнала уста – най-често в събота и неделя, на маса в кафенето на супермаркет в столичния квартал "Младост-3", където Янов живя до смъртта си 04 рак на белите дробове"
"Моята кариера започна като репортер в "По света и у нас" с Нери Терзиева през 1991 г. След първи курс журналистика, едва на 19, се озовах в БНТ. В началото не знаех, че журналистиката ще ми е толкова интересна. Тя не беше моята голяма детска мечта. Исках да стана адвокат. Журналистиката беше първият избор в документите, които попълвах за Университета, и се класирах за нея. После мислех след първи курс да се прехвърля. Но започнах работа в телевизията и ми хареса, бях репортер там до 1994-а. Отразявах СДС и бях безкрайно впечатлена от сините митинги, от идеите за промяна, за демокрация, за нов живот… След това работих известно време в радио "Витоша". После отидох във в. "24 часа" като политически репортер, отразявайки БСП. Мисля, че в "24 часа" се чувствах най-добре. Специално си спомням Венелина Гочева, която тогава беше зам.-главен редактор. Не са много хората, които човек среща в живота си и които искрено му помагат. Венелина е един от тях", изповяда се пред столично списание шефката на агенция "Актив груп". Преди да оплете Станишев в любовните си мрежи, Моника бе известна с близостта си с Георги Първанов.
По време на президентските избори тя измести Нидал Алгафари и обсеби рекламата на Първанов, като прибра хонорар от няколко милиона според информация от вътрешни хора. За Йосифова се знае, че бе изключително близка и със Соломон Паси по времето, когато той беше външен министър. Тогава рекламната й агенция пак след конкурс усвои средствата, отпуснати от Външно за популяризация на Евросъюза, твърдят бивши служители на МВнР. "Ние започнахме като пиар агенция -PR Media, преди 7 години. Иначе фирмата е регистрирана през 1999-а, но първите две години се пробвахме да продаваме… месо. Хората не знаят този факт, но това са първите ми опити да навляза в бизнеса. До този момент бях минала през журналистика, учене в Лондон, завръщане в България, семейство, деца, проблеми със съдебната власт… И в един момент просто трябваше да почна наново отнякъде! Мислехме, че там, където има приятели, ще стане лесно. Със съпруга ми решихме, че можем да бъдем дистрибутори. В началото беше на месо. Оказа се абсолютно неуспешно. Аз това просто не го разбирам, не го мога, не го усещам! След което се пробвах да бъда дистрибутор на кафе, на минерална вода… Навсякъде провалът беше тотален! И в един момент разбрах, че човек е силен там, където средата му е позната и привична. Където усеща атмосферата дори на интелектуално ниво и може да се чувства креативен. Тогава нещата се случват и даже не ти тежат. Така стартирах с пиар агенцията през 2001 г. Постепенно започнаха да идват все повече клиенти, решихме да се занимаваме и с реклама. В един момент установихме, че просто дрешките ни са много отеснели – защото, когато кажем "ние сме PR Media", хората предполагат, че се занимаваме само с пиар. А ние всъщност отдавна работим върху големи проекти, интегрирани комуникации. Реклама, пиар, производство, правене на клипове, всичко!", очерта бизнес териториите си новата любима на Сергей. Бившият главен редактор на в."Труд" Тошо Тошев не крие неприязънта е и към чаровната брюнетка, обсебила сърцето на БСП лидера и към нейния бивш съпруг – банкера Венцислав Йосифов. В книгата си "Лъжата – Жан, Иван и другите" той описва гротескно двойката и дори цитира изцепката на пияния и потен Йосифов, че Тошо най-добре знаел "как се чукат репортерки на бюро" /намек за свалката с десетилетия по-младата Моника/.
По време на брака си с бившата журналистка създателят на ПЧБ си имаше доста проблеми със закона. Ексбанкерът дори бе задържан по пижама рано сутринта при шумна спецполицейска акция в дома му на ул. "Шипка" в столичния кв. "Бистрица".
Двете деца на Йосифов и Моника се събудили от виковете на баретите и тропота на кубинките им."Какво е било толкова спешно, че да го извадят от леглото въоръжени хора и да го изведат от къщи, все едно че продава наркотици!", възмути се тогава неговата половинка. И заяви, че със задържането му се "преследвали политически цели".
В заповедта за арест пишело, че Йосифов е закопчан за финансови нарушения, извършени през 1993-1995 г. Делото се водело от 1999 г. в Столичната следствена служба.
През 1995 г. ексблаговерният на жената, която през април ще дари Сергей Станишев с дъщеричка, бе издигнат за независим кандидат-кмет на София,
подкрепен от левицата и коалиция. Негов противник на изборите бе Стефан Софиянски. Банкерът успя да стигне до балотаж, но загуби изборите. Делата срещу бившия шеф на Първа частна банка стартираха още през 1996 г., когато БНБ затвори трезора. На 16 май 1996 г. УС на БНБ реши да поиска от съда да обяви в несъстоятелност Първа частна и Минералбанк. Още тогава прокуратура.та започна следствие срещу Венцислав Йосифов за отпускането на $2 млн. на финансово -брокерска къща "Ралица" – Пловдив. На банкера бе забранено да напуска страната. Следствие срещу него обаче не беше образувано. Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев не намери достатъчно основания за виновността на шефа на ПЧБ.
Лошата за трезора 2000 година се оказа щастлива за бившия й шеф. Венцислав Йосифов се ожени за 24 години по-младата от него ексрепортерка в БНТ Моника Янова, с която живееха на семейни начала от 1995 г. Дъщеря им – също Моника, бе шаферка на сватбата.

Стр. 16, 17

Журналистките слабост на Станишев

в. Торнадо | 26.02.2011

Моника Янова е втората сериозна връзка, която Станишев официално потвърждава след дългогодишните си отношения с известната журналистка Елена Йончева. Бившият премиер очевидно има слабост към журналистическата гилдия, откъдето и той започва своето професионално развитие като журналист на свободна практика в "168 часа". Освен с Йончева, слухове го свързват и с немалко други колежки от бранша. Още по средата на премиерския му мандат се заговори за негова авантюра с една от сътрудничките му Ирена Борисова. Тя е до Станишев още от "Позитано" 20, а и според справките най-често от сътрудниците му пътува с него в командировки. Но Сергей така и не легитимира техните отношения, нито я представя на майка си, твърдят запознати от червената къща. Никой не потвърди и раздялата му с Елена, но беше ясно, че тя се явява само на протоколни събития. Междувременно стана ясно, че лидерът на БСП си има и фен клуб от почитателки. През 2008 негови фенки монтираха червен билборд пред Министерски съвет с призива "Сергей, обади ми се", а най-долу се четеше името на фенката Ирина Йорданова, по-известна като Звездичка. Преди време гръмна и новината, че червеният лидер е хлътнал по юристката на "Позитано" Аглика Виденова. Запознати обаче твърдят, че източникът на тези клюки е самата Аги, която търси известност и кариера. Припомняме ви, че преди него слухове я свързваха като дама на сърцето на известния партиен функционер Ивелин Николов.

Стр. 15

Станишев чака момиче от Моника Йосифова

Webcafe.bg I 22.02.2011

Бившият премиер и лидер на БСП Сергей Станишев и собственичката на пиар агенция Моника Йосифова очакват дете, съобщи за "24 часа" бъдещата майка. То ще е момиче и ще се появи на бял свят към края на пролетта. В интервю за "Труд" Станишев съобщава същата новина.

По времето на кабинета на НДСВ/ДПС – и след това на тройната коалиция, фирмата на Моника Йосифова печелеше едни от най-големите обществени поръчки на държавните ведомства.

Лидерът на БСП ще стане баща за първи път, за Моника това ще е трето дете. Тя вече има две деца от банкера Венцислав Йосифов, с когото се раздели миналото лято. Разводът им вече е приключил.

Мълвата за топлите отношения между Сергей и Моника се носи отдавна, но за първи път получава официално потвърждение.

Те още не живеели заедно, искали първо нейните деца да свикнат с присъствието на Станишев в живота си. Затова Моника Йосифова не можа да отговори на въпроса на "24 часа" кога ще се съберат на един адрес.

Засега Станишев живее в апартамента си в комплекса Магнолия на Витоша, а тя с децата – под наем в друг квартал в подножието на планината.

Моника Янова се омъжва за банкера Венцислав Йосифов през лятото на 2000 г. Двамата имат дъщеря на 13 години и син на 11 г., които носят техните имена. Тя се запознава със съпруга си, докато отразява кандидат-кметската кампания на Йосифов, който се беше кандидатирал за кмет на столицата от листата на БСП. Моника работеше тогава в "24 часа".

Миналата есен фирмата на Йосифова в консорциум с други спечели нов проект - за 1.4 млн. лева, който ще популяризира оперативните програми и ще представя страната ни в положителна светлина по отношение на усвояването на парите от Европа.

Проектът е на Министерския съвет и се финансира от Оперативна програма "Техническа помощ". Той е възложен след конкурс на Консорциум "Прозрачност за еврофондовете", в който влизат "Актив Груп" на Моника Йосифова, Агенция "Икономика", дъщерна на Центъра за икономическо развитие, чийто председател е Георги Прохаски и "ПроМедия Продакшън" на бившия журналист и настоящ медиен консултант Петко Георгиев.

През 2007 г. Консорциумът за диалог с администрацията, в който участва фирмата на Йосифова, получава поръчка по ОПАК за 1.2 млн. лева. Предметът е "Информиране на широката общественост, потенциалните бенефициенти и бенефициентите на Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) за целите на програмата, възможностите за финансиране и ползите от изпълнението й за гражданите и бизнеса, свързани с ефективното управление на държавната администрация".

През 2008 г. фирмата на Йосифова "Актив груп", печели поръчка от МИЕТ за популяризиране на негови стратегически цели за 300 хил. лева.

Медийната кампания на НДСВ за евроизборите бе възложена на агенция "PR медия" на Моника Йосифова, която работи за преизбирането на президента Първанов, за имиджа на няколко жълти и червени министри, включително на премиера Станишев и междувременно печелеше огромни поръчки по кампании за еврофондовете.

За изпълнение на проекта за информационен сайт за позитивен имидж на България пред ЕС беше през 2006 г. пак рекламната агенция "Пи Ар Медиа" на Моника Йосифова.

Оригинална публикация

Станишев: Щастлив съм. Ще ставам баща!

www.trud.bg I Светлана ДЖАМДЖИЕВА I 21.02.2011

- Е, как се чувства ергенът, който досега се грижеше само за себе си, а изведнъж се сдоби с голямо семейство?

- Да, има ирония на съдбата. Може би така ми се пада (смее се).Всъщност много се вълнувам и очаквам с нетърпение за първи път да стана баща. Тепърва има какво да науча в тази сфера. В момента се уча да общувам с децата на Моника, да говоря с тях. Искам да знаят, че могат да разчитат на мен. А мисля, че мога и да ги уча на някои неща. В сряда например играхме на държави, разделихме се на мъжки и женски отбор и мъжкият естествено би.

- Следващия път играйте на мода… Кога всъщност започна вашата история?

- Запознахме се през 2006 г., покрай президентската кампания. После пак работихме в една друга кампания на Министерството на финансите през 2007-а – “Бъди активен”. Моника работеше заедно със Съюза на издателите, КРИБ, Българска стопанска камара и други. Кампанията беше много навременна и добре организирана, участваха всички министри, които имаха оперативни програми, правехме срещи с кметове, с бизнеса, с неправителствени организации…

- Тогава ли станахте гаджета?

- Не, до изборите имахме изцяло професионални отношения.

- ???

- При нея професионалната страна е толкова силно развита, че трудно биха се развили лични отношения. Професионално дори се карахме – тя си има своя позиция и не отстъпва, спорим… Всъщност тя ме консултираше като министър-председател през 2008 и 2009 г.

- Пазиш се да не те обвинят в конфликт на интереси…

- Абсурд е да говорим за конфликт на интереси. Щеше да бъде конфликт на интереси, ако сега я поканя да прави кампания на БСП, което няма как да се случи. Сега пред нея стоят по-важни събития и тя изцяло иска да се концентрира върху това, което очакваме напролет. Но с нейния характер друг тип отношения не можеха да се развият, не е професионално.

- А ти все пак пробва ли?

- Виж, имам слабост към красивите жени, имах интерес към нея, но тя винаги се е държала дистанцирано. Макар че се лаская от мисълта, че може би съм и допадал, защото прие работата доста навътре и доста емоционално…

- И какво стана след изборите?

- Ами… нещата се развиха по друг начин… Беше в един много труден за мен момент… Какво ли не се изговори и изписа. Беше много масирана пропагандна кампания за демонизиране. Понякога, като четях това, което медиите отразяваха, си задавах въпроса това аз ли съм. Кой съм аз изобщо!? Бях подложен на много политически атаки. Имах и труден период на самоанализ – къде съм сгрешил аз, какви проблеми е имало, защо не получихме повече доверие… Всъщност причините за загубата не са в кампанията. Тя си имаше своите плюсове и минуси…

- Стоп. Няма да говорим за политика. Когато беше премиер, ти хвърляха в очите, че човек, който не може да поеме отговорност за собствено семейство, трудно може да го направи за цяла държава. Не се ли изкуши да го направиш?! Елена Йончева би подобрила имиджа ти като премиер…

- Това започна още през 2004-2005 г. НДСВ имаха агресивна кампания и това бяха основните акценти – този човек няма семейство, няма административен опит, не гласувайте за БСП. Моите ми казваха: ако сега се ожениш, ще постигнеш по-добър резултат. Но никога не съм приемал да подчинявам личните си отношения на политическа целесъобразност. Когато човек се обвързва с някого, трябва да го прави, защото така го чувства. А не защото така ще спечели нещо като политически дивидент. Смятам, че сега съм намерил човека до себе си.

- Е, все пак ще харесат ли твоите избиратели Моника?

- Ще трябва да се постарае… Като я гледам, би трябвало да я харесат.

- Но тя работи и за новото правителство. Това дразни ли те?

- Разбрали сме се много ясно – тя не се бърка в моята работа, аз – в нейната. Тя има своите отговорности, хората в нейната фирма, които зависят от нея, работят и тя трябва да им осигурява прехраната. Аз имам своите.

- Как приема майка ти събитията?

- Много е радостна, че ще има внучка. Тя никога не ми се е месила и не се е опитвала да ми внуши какво да правя, макар че в нашето семейство тя е центърът, около който гравитираме всички. Двете с Моника имат добър диалог, уважават се.Майка ми е силен и минал през много изпитания човек.

- Решихте ли вече как ще се казва дъщеря ви?

- Знам как няма да се казва. Някои имена никак не ми харесват. Ровехме с децата в интернет, за да четем различните имена, техния произход и значение. Защото и в това има някаква символика и Бог знае отразява ли се някак върху човека. На мен ми се иска името да бъде ясно, да няма много производни и умалителни от него.

- Изглеждаш малко глуповато щастлив…

- Ами да, щастлив съм и много влюбен. Не знам как изглеждам, но това е едно невероятно изживяване – да ти предстои да бъдеш баща… Създава се вселена от усещания, преживявания – да усещаш как рита това бебе..

- Страх ли те е? Можеш да се окажеш не особено годен за работата "баща".

- Не, не ме е страх. Мисля, че ще бъда много добър баща. Може би защото вече съм на 44 години. Като ти се роди бебе на 20 – ти почти нищо не си видял още от живота, иска ти се да живееш. А сега изцяло ще се отдам на усещането да бъда баща. Невероятно е. Как рита, когато му пускам музика…

- На кого?

- На бебето. То вече чува. Чета книги на тази тема. Забелязвам, че най-много реагира на Моцарт, на Глинка – увертюрата на "Руслан и Людмила", на Чайковски – мисля, на "Полонеза".

- Значи има вкус.

- Мисля, че има. Аз му подбирам музиката, формирам вкуса чрез това, което му пускам, по начина, по който то реагира…

- Надявам се, няма да експериментираш с "Рамщайн"…

- Не, категорично. Най-много Рахманинов, известния концерт за пиано и оркестър…

- Мислил ли си, че създаваш едно дете с предварителна биография?

- В смисъл?!

- Зад това дете винаги ще ходи "дъщеря на Сергей Станишев", както зад теб – "син на Димитър Станишев".

- За всяко дете е така. Предполагам, че ако тя не се занимава с политика, няма да има значение. Има толкова много време, докато порасне. Няма да има значение, ако се занимава с езици, литература, архитектура, каквото и да е. Още повече колко хора ще помнят, че Сергей Станишев е бил министър-председател на България?!

- За първи път демонстрираш такава липса на самочувствие.

- Не е липса на самочувствие, просто гледам трезво на нещата. Това не е епоха, като епохата на Тодор Живков – 35 години. Цели поколения са израснали само при един ръководител.

- Как се отнасят бъдещите кака и батко към събитието.

- Интересно им е, вълнуват се.

- Не ревнуват ли?

- Не, напротив, радват се. Тук пиарът в Моника, която е приседнала за малко при нас, не издържа: Добре, защо не отговаряш пряко на въпросите, които ти задават?!
Станишев:
Нали ти обяснявам как ме ръководят… Сега разбираш защо не може да се занимава с пиара на БСП…)

- Каква реакция очакваш? Личният ти живот ще бъде обект на коментари.

- Да, знам. Приятелите ми и колегите в партията би трябвало да се зарадват. Опонентите кой знае какво ще кажат, но това няма никакво значение за мен.

- Каква реакция очакваш от Бойко Борисов например?

- Джентълменска. При раждането на дъщерята на Цветанов той отправи обръщение да създаваме повече деца…

- Тогава да сложим заглавие на интервюто "Изпълнявам заръката на министър-председателя"…

- Е-е-е, хайде, няма нужда да му правим допълнителен пиар. Мисля, че си има достатъчно. Още през 2007 г., когато той беше лидер на нова партия и тя вече се беше появила на европейските избори, имахме разговор с него. Казах му: ние сме политически опоненти, ГЕРБ е дясна партия в опозиция, БСП е лява партия и е в управлението. Но трябва да има някаква мярка и почтеност в отношенията, чисто човешки. Мисля, че до този момент съм спазил това. Мисля, че като цяло и двамата сме спазвали това.

- А-а, ти май си подсъдим… за едни загубени папки. Да не забравиш бебето, докато го разхождаш? Като папките…

- Сигурен съм, че няма. А и тези папки не за загубени – има показания на Петко Сертов, че съм му ги предал, но той просто не ги е отметнал.

- Край с политиката. Каза, че не си безразличен към красивите жени. Моника ревнива ли е?

- Ревнива е. Ревнива македонка. Но аз съм си поживял достатъчно. Може да се каже, че съм влюбчив, но винаги съм искрен в емоциите.

- А ти ревнив ли си?

- Като цяло не. Може би малко, но тя не ми е давала никакви поводи като поведение и отношение.

- Ще се жените ли?

- Нормално е да се оженим, но сега е най-важно да се роди детето.

- Отговори ми на въпроса: Ти искаш ли да се ожениш за Моника?

- Аз вече й предложих да го направим, още преди раждането, но тя смята, че трябва да изчакаме. Наистина има толкова неща, които трябва да направим.

- Можеш ли да изкъпеш едно бебе?

- Ще се науча – с нейна помощ. И понеже ме питаш дали ме е страх, единственият ми предстоящ кошмар са нощните събуждания на бебето. Още отсега си ги представям, наистина със страх.

Оригинална публикация

Последния път, когато… Собственикът на Active Group Моника Йосифова

Списание ТЕМА 

…спуках гума.
Тази сутрин, буквално преди час! Просто след падналия дъжд не се виждат дупките по пътя. Стигнах по джанта до офиса. Но никога не се притеснявам при подобни ситуации. Когато си имал наистина трудни моменти, такива дребни неща не могат да те стреснат. А тежките периоди в моя живот са публично известни. Основно те са били свързани с делата около моя съпруг (Венцислав Йосифов – бел.ред.). Най-важното, което разбираш в моментите на изпитание, е, че много от хората, които си мислел за свои приятели, всъщност не са такива. И че други, за които дори не си допускал, че ще бъдат съпричастни, се оказват неотлъчно до теб. Така аз преоткрих всичките си приятелства…
 
…ме нарекоха Моника Янова.
За пореден път се случи онзи ден. Направи го главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев. Моника Янова си остана така още от времето, когато работех като репортер в "По света и у нас" с Нери Терзиева. Именно така започна моята кариера през 1991-а. Бурна година на промени… След първи курс журналистика, едва на 19 се озовах в телевизията. В началото не знаех, че журналистиката ще ми е толкова интересна. Тя не беше моята голяма детска мечта. Исках да стана адвокат. С журналистиката нещата се получиха случайно… Но впоследствие се оказа, че много случайности са може би закономерности! Журналистиката беше първият избор в документите, които попълвах за университета, и се класирах за нея. После мислех след първи курс да се прехвърля. Но започнах работа в телевизията и ми хареса, бях репортер там до 1994-а. Отразявах СДС и бях безкрайно впечатлена от сините митинги, от идеите за промяна, за демокрация, за нов живот… След това работих известно време в радио "Витоша". После отидох във в. "24 часа" като политически репортер, отразявайки БСП. Мисля, че в "24 часа" се чувствах най-добре. Специално си спомням Венелина Гочева, която тогава беше зам. главен редактор. Не са много хората, които човек среща в живота си и които искрено му помагат. Венелина е един от тези хора.
 
…изпитах носталгия по Лондон.
Често ми се случва, особено в последния месец. Лондон е любимият ми град, там се чувствам много у дома. Аз съм човек, който обича динамиката, движението, разнообразието. А Лондон е град, в който се чувстваш ужасно свободен да правиш каквото си искаш. Ако истински искаш да развиваш своите възможности, няма как да не успееш там, стига да положиш необходимите усилия. Аз прекарах 3 години в Лондон. Първо изкарах сертификати за английски, след което се върнах към моята детска мечта да уча икономика и право като бакалавърска степен. Е, учих, но още от момента, в който започнах, разбрах, че не е това нещото, което ще работя. Факт – страхотна обща култура ти дава, изключително те тренира. Никога не съм учила като в този период. Но усещах, че няма да е това нещото, с което ще се занимавам. Затова и не направих магистърска степен.
 
…ми липсваше журналистиката.
Много често ми липсва. Ето и сега. От време на време ме спохождат такива нереализирани импулси и идеи да започна някаква рубрика, да коментирам нещата, които се случват…
Иначе най-големият проблем в журналистиката в момента според мен е, че голям процент от хората я използват като трамплин към други професии. Като лесен начин за създаване на контакти. Тези, които наистина влагат сърцето си, които болеят и усещат журналистиката като някаква мисия, са много малко.
 
…имах късмет.
По принцип не се смятам за типичния късметлия, който ще спечели от лотарията или изведнъж ще разбере, че има наследство от баба си. Нещата в моя живот се случват след много труд и усилия. Да, имам късмет – определено, но само след като съм си го заслужила.
 
…четох в. "Стършел".
Години са минали оттогава за съжаление. Може би последният път е било, когато там е имало публикация от баща ми (Любомир Янов – бел.ред.). Но определено ми липсват онези дни… Липсва ми семейната среда, която имахме тогава, кръгът от приятели и начинът, по който съм се чувствала сред тях. Аз бях едно много обичано и ценено дете. Израснала съм покрай баща си в страшно интересна приятелска среда на интелектуалци, журналисти, историци, писатели… Децата на журналистите по принцип имат някаква преждевременна зрялост. Научават се рано да правят анализи, да преценяват бързо голям обем информация. Да са наблюдателни, с огромно отношение към детайла, с усет към това кое е добро и кое – лошо. Всичко това се складира в кътчета на мозъка. И в моментите, когато е нужно, изниква.
 
…не исках да приличам на баща ми.
Не се е случвало в последните два месеца (смях). По принцип аз съм много по-прагматична, а той си остава голямо дете. Това, естествено, е прекрасно – има неща, за които аз му се възхищавам. Например качеството никога да не се отчайва и винаги да намира сили, когато изгуби или не успее някъде, да тръгне наново. Как точно успява да съхрани този импулс и да продължи напред с вяра? Наистина нямам отговор на този въпрос… В този смисъл не че не искам да приличам на баща ми, аз по-точно не мога! А той е един безкрайно талантлив човек на перото.
 
…се почувствах успяла.
Чувствам се успяла винаги, когато съумея да спечеля нов клиент или конкурс, да привлека на работа стойностен човек, да продължа с плановете си за разширяване на фирмата. Това са привидно малки елементи, които обаче се натрупват с течение на времето. Като се случват, някак си не го усещаш, но като обърнеш поглед назад, виждаш колко път си извървял. В момента за Active Group работят 40 души в софийския и в брюкселския ни офис.
 
…смених името на фирмата си.
Преди броени дни. Ние започнахме като пиар агенция – PR Media, преди 7 години. Иначе фирмата е регистрирана през 1999-а, но първите две години се пробвахме да продаваме… месо. Хората не знаят този факт, но това са първите ми опити да навляза в бизнеса. До този момент бях минала през журналистика, учене в чужбина, завръщане в България, семейство, деца, проблеми със съдебната власт… И в един момент просто трябваше да почна наново отнякъде! Мислехме, че там, където има приятели, ще стане лесно. Със съпруга ми решихме, че можем да бъдем дистрибутори. В началото беше на месо. Оказа се абсолютно неуспешно. Аз това просто не го разбирам, не го мога, не го усещам! След което се пробвах да бъда дистрибутор на кафе, на минерална вода… Навсякъде провалът беше тотален! И в един момент разбрах, че човек е силен там, където средата му е позната и привична. Където усеща атмосферата дори на интелектуално ниво и може да се чувства креативен. Тогава нещата се случват и даже не ти тежат. Така стартирах с пиар агенцията през 2001 г. Постепенно започнаха да идват все повече клиенти, решихме да се занимаваме и с реклама. В един момент установихме, че просто дрешките ни са много отеснели – защото, когато кажем "ние сме PR Media", хората предполагат, че се занимаваме само с пиар. А ние всъщност отдавна работим върху големи проекти, интегрирани комуникации. Реклама, пиар, производство, правене на клипове, всичко! Освен това, колкото и амбициозно да прозвучи, аз искам да изградим наша собствена европейска мрежа. Знам, че ще е трудно, че има много специфики… Нещата обаче не са невъзможни! И мисля, че когато това се случи, силата на агенцията ще бъде друга. Новото ни име – Active Group, страшно импонира на характера на фирмата. Тук хората са много динамични, а аз по принцип вярвам, че комуникацията, пиарът, рекламата са нещо проактивно.
 
…ми откраднаха кадър.
Опитаха се да го откраднат, но аз не го дадох! Направих финансово контрапредложение. Наистина държа на този човек.
 
…сбърках.
Често бъркам. Правя мънички, а понякога и нетолкова мънички грешки. Напоследък например мисля, че съм станала малко по-избухлива. Имам, разбира се, и по-генерални грешки. Една от тях е, че не отделям достатъчно време за децата си. Хубавото е, че не се пробвам да го компенсирам с глезене, какъвто е най-лошият модел.
 
…обяснявах, че пиар не е мръсна дума.
Честно казано, никога не ми се е налагало да обяснявам това. Пиарът е страшно полезно нещо. И никога не съм била в ситуация, в която да защитавам професията. Просто има хора, които добре си вършат работата, и други, които не го правят. Между другото вчера си говорих със сина на Валери Найденов, който ми спомена, че като чете списание Playboy, му прави впечатление колко много от девойките, снимани там, казват, че искат да се занимават с журналистика или пиар. Стана ми много смешно…
 
…харесах политик.
Аз харесвам хора, които успяват да се оправят в трудни моменти. За пореден път ми допадна поведението на Даниел Вълчев по време на учителската стачка. Възхитих му се и за начина, по който наложи матурите. Когато човек вземе определено решение с ясната убеденост, че то е правилното въпреки трудностите, това е достойно за уважение. Иначе ако вечно правиш това, което искат хората, не съм сигурна, че ще се стигне много далеч.
 
…пазарувах импулсивно.
Скоро, може би преди 2 седмици. Нахлух в бутика на любимата ми марка и си взех няколко неща. Но не изпитвам никакво чувство на вина след набези по магазините! Напротив – смятам, че си го заслужавам, изработвам си го. Аз харча моите си пари, не тези на някой друг. И мисля, че човек трябва да си осигурява хубави моменти, да знае за какво работи в края на краищата.
 
…исках да се скрия.
Аз искам да се скрия винаги, когато страшно много хора ме гледат и се оказвам център на внимание. Определено не се чувствам комфортно в такива ситуации. Мисля, че не се и справям много добре. Ще си призная, че имаше момент, в който харесвах това. Тогава се оправях с повече самочувствие, желание, жестове… Само че хората се променят. Сега всичко това ми стои някак си изкуствено.
 
…бях горда с децата си.
Аз, естествено, съм амбициозен родител. Опитвам се да не прекалявам, разбира се. Но ето например настоявам и двете ми деца да ходят на плуване. И винаги да плуват повече, отколкото те искат. Мисля, че това е основно правило. Ако кажеш: "Повече не мога и метър! Край, абсолютно съм на края на силите си", а след това изплуваш дори само 5 метра, това те прави истински силен. И ако науча децата си на това, те ще се справят с живота. А иначе последният повод за гордост при сина ми бяха прекрасните му резултати по математика и всички похвали в училище, които получи. А дъщеря ми започна неотдавна да ходи на латинотанци при Памбос и за малко време научи страшно много неща. Преди няколко дни я видях да танцува вкъщи… И ми стана адски приятно да наблюдавам женствеността и грацията й. Почувствах се невероятно щастлива, че това е моето дете и че е толкова хубаво момиче.