Огнян Донев: Христо Грозев е дребен комисионер!

в. Show | Ива ОПРИКОВА | 06.04.2011 

- Г-н Донев, съжалявате ли. че се впуснахте във вестникарството? Инвестирате осемцифрена евросума в бизнес, който сам признавате. че е твърде непознат за вас?

- Моята идея беше и си остава да не допусна монопол на медийния пазар. Запознах се с Христо Грозев чрез Павлов. Млад човек с блясък в очите. Какво да го разследвам? За мен, когато си коректен в един бизнес и си поставиш условията, точен си в плащанията и всичко е в рамките на закона, няма как да има проблем. Любомир Павлов ми го представи във Виена заедно с останалите съдружници Карл Хабсбург и Даниел Рутц . Те още тогава признаха, че водят преговори с ВАЦ, но не могат да осигурят пълната сума. Още тогава пък аз предложих да получат дял с процент спрямо сумата, която осигурят. Договорката беше да получат до 30%. Аз тогава първоначално не знаех точния процент средства, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше още в началото, че от мен се очаква аз да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане.

- Г-н Рутц обаче мистериозно напуска редиците на съдружниците си заради личностни конфликти между него и Павлов и несъгласие с управлението и редакционната политика на медийния холдинг – това е версията на Грозев.

- Няма как той да има пререкания с Павлов, най-малкото защото единият говори немски, а другия – френски. Това е поредната хипотеза на Грозев – 8-а или 9-а по ред. Аз съм водил на немски преговорите и с Даниел Рутц, и с Карл Хабсбург. Заедно умувахме над параметрите на сделката, участията, правехме планове какво ще правим по-нататък. Още тогава си личеше, че и двамата чуждестранни съдружници като че ли са за параван. За разлика от Грозев, който водеше преговорите активно, те като че ли участваха за фон.
Даниел е инвестиционен банкер, и то сериозен. Имал е своите съмнения и затова се е оттеглил. Аз и сега поддържам връзка с Карл по телефона и ви уверявам, че той не знае много от тези неща, които се случват в момента у нас. Едно от условията на чуждестранните ни съдружници беше незабавна смяна на старите главна редактори на двата вестника, защото те са свързани с комунистическата система.
Затова и направихме конкурс.

- Вие лично имахте ли достъп и запознахте ли се с всички концепции на кандидатите за главни редактори?

- Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите. Аз не знам наистина защо Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли, не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание. Аз лично се запознах с повечето концепции, защото ми беше интересно какво се предлага. Все пак съм доктор по икономика и като най-некомпетентен при избора се въздържах да наложа мнение. Аз просто не държах моят глас да е съществен при избора, но дадох съгласието си за настоящите главни редактори.

- Каква е истината за журналиста Иван Михалев от в. "Капитал’

- Обещано му е място за главен редактор на "168 часа". Това не е единичен случай за Христо Грозев. Оказа се, че на много места е обещавал тези постове.

- Как гледате на идеята "Труд" и "24 часа" да се разделят? Грозев каза, че е влюбен в "Труд" и него ще си поиска? А Вие?

- Това е невъзможна идея. Много му се иска на Грозев да си купи за 4 млн. евро вестник "Труд", но това просто няма как да се случи. Да се разделят вестниците не е възможно. А относно влюбването: за разлика от Грозев, аз не се влюбвам във вестници. Не бих могъл да кажа кой от тях бих избрал, защото чувствам себе си за финансов инвеститор, който е дал парите си в една дългосрочна инвестиция, която по никакъв начин няма да се поделя.

- А да се намери чуждестранен инвеститор за препродажба, ако не можете да постигнете съгласие?

- Тази идея също никога не е била на дневен ред и никога не е обсъждана. След като Грозев не се е включил в сделката с определените средства и в срок, аз наистина не разбирам как по медиите развива някакви идеи за бъдещето на медийния холдинг. За разлика от него, аз имам една теза и не я променям във времето, а именно, че Грозев няма нито силата, нито връзките в България да организира отказа на вписване на нещо, което е очевидно за всички. Няма как – дори и да се стигне до съд – аз да загубя своята собственост. Защото в крайна сметка има и други съдилища – например във Виена, които справедливо ще решат този спор. Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма u да позволя спонсорите на Грозев да диктуват правосъдието в България.

- Ако все пак останат старите проценти и се окажете миноритарен собственик, какво ще предприемете ?

- Първо, това не може да се случи. Каквато и да е съдебната система
в България, все пак имаме договори, банкови преводи, куп документи, които няма как да не се вземат под внимание. Аз лично съм гарантирал своите вземания и нямам никакви притеснения, че няма да ги получа или че този казус няма да се разреши в полза на справедливостта. Да му мисли Грозев, на който му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!

- Награда за какво?

- За да разбие медийния холдинг или да направи така той да не се развива оптимално.

- Кой има полза от това?

- Аз няма да ви дам конкретен отговор на този въпрос, но мисля , че вие бихте си отговорили сам. Не искам да си създавам врагове на базата на някакви хипотези.

- Ипотекирани ли са "Труд" и "24 часа" и кои са гарантите по сделката?

- И тук хипотезите на Грозев са многобройни. Четох за 40 млн. евро заем, за 25 млн.! Няма заложени активи нито към българска, нито към чуждестранна банка към този момент. Искам категорично пак да заявя: няма заложени активи на купената компания и е нелепо да се тиражира тази тема.
Да, имаме намерение да теглим оборотен заем, но той няма да бъде на такава стойност. Да, действително ние работим с цитираната банка (Булбанк – б.р.). Със сигурност тя ще финансира оборотните кредитни средства.
Кредитът, за който говори Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга.
Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, защото имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема.

- Как се приема "медийната Фукушима" на собствениците сред журналистите?

- Едва ли точно с мен ще споделят мислите си и какво точно чувстват в момента. Много от тях са общували през тези месеци с Грозев, имат своите впечатления. Знаем, че на някои от тях са предлагани постове.
Аз мисля, че журналистите са с особено развито чувство за справедливост и сами могат да решат кой е крив и кой прав в спора. Намираме се в един преходен период, в който е нормално да има и спорове между собствениците, когато се сменя собствеността. Знам със сигурност, че този спор им влияе. Нормално е при този казус да се колебаят на коя страна да застанат, а аз ви уверявам, че съм свикнал да казвам истината пред наемните си работници.
Повечето от тях разбраха моите идеи и нямам съмнения, че ще ме подкрепят. А с тези, които прекрачиха рамките, застанаха на нож срещу фирмата, срещу името, което им е давало хляб толкова години, ще се разделим!

- Имате предвид Валерия Велева?

- Когато човек е нелоялен към фирмата, за която работи, няма как ние, собствениците, да постъпим по друг начин и да се направим, че не сме чули. Няма да е добър пример за останалите журналисти.

Стр. 19

Сергей и Моника отказват на Мадам В., никой не иска да отиде в предаването й “По пантофи”

www.bulgaria-news.bg | 11.03.2011

Валерия Велева в паника – нито един сериозен политик не желаел да се снима в новото й предаване "По пантофи" по Нова телевизия. Продуцентите искат да използват скандалния й имидж на близка приятелка на Ахмед Доган, предала брутално благодетеля си

Бившият министър-председател Сергей Станишев и бременната му приятелка Моника Йосифова отказали да участват в първото издание на предаването "По пантофи", довери на Bulgaria News източник от "Станция Нова". Продуцентите на предаването смятали да се възползват от скандалния имидж на Валерия Велева, която беше прекръстена на Мадам В. от лидера на ДПС в открито писмо, в което с убийствен сарказъм изобличава двуличието на известната журналистка от "Труд", фаворитка на бившия главен редактор на вестника Тошо Тошев.
На 19 февруари, часове след официалното представяне на новата главна редакторка Димитрана Александрова, беше публикуван текст на Валерия Велева за известен български банкер в стила на най-лошите образци на поръчковата журналистика. В Интернет се изсипа порой от коментари, обвиняващи Валерия Велева в медиен слугинаж и помиярство. Множество сайтове препечатаха коментара на младия журналист Александър Симов, който започва така: "Журналистиката в България е еротичен, а не информационен инструмент. Очевидно е, че част от най-изтъкнатите й представители си служат с нея единствено в нелеп опит да заместят непълното си познаване на „Кама сутра” и по възможно най-порнографски начин да обслужат клиента, който ги е наел. Никога не съм си мислел, че една статия може да бъде радикален заместител на фелациото, но за съжаление репортерската реалност на българската журналистика ме опроверга жестоко…"
Съмнението, че очеркът в стил :"Учителят Мао" е бил поръчан от описания банкер (всъщност, превърнал се в неволна жертва на бездарно-инфантилния текст), са упорито отричани от самата авторка. Пред колеги журналисти Мадам В. обяснява, че е била насилена да напише шербетлийската разработка от един от новите собственици на т.н. ВАЦ-ови вестници Любомир Павлов. Христо Грозев – другият съсобственик, написа във форума на он-лайн изданието на вестник "Труд", че се срамува от публикацията и я нарече "антижурналистика". В резултат Валерия Велева беше отстранена като шеф на отдел "Общество и анализи" и излезе в отпуск. Вчера нейното име беше махнато от редакционното каре на вестника. Това предизвика радостна възбуда и облегчени въздишки сред колектива на най-стария български всекидневник.
Междувременно известната журналистка Люба Кулезич напусна "Станция Нова", защото ще прави собствено коментарно предаване в обновената ТВ7, което ще се излъчва всяка неделна сутрин от 9,00 до 11,00 часа, на мястото на едно от уикендовите предавания на Емил Кошлуков, който остава да води само в събота сутрин.
В четвъртък по обед Емил Кошлуков засне интервю с бившия син трибун и конституционен съдя Георги Марков в скъпчийското заведение "Его" – в същото време собственикът Спас Русев беше съсредоточен в оживен разговор с бившия царски финансов министър Милен Велчев, видя човек на Bulgaria News.
През 2003 година вестник "Труд" публикува шокиращи снимки, на които се виждаха Милен Велчев, Мирослав Севлиевски (съпартиец на Емил Кошлуков в "Новото време") и транспортният министър Пламен Петров да играят карти в компанията на Иван Тодоров-Доктора, разстрелян няколко години по-късно в София, и Пепи Амигоса, съден наскоро след това за пране на пари. Тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов беше обвинен, че е предоставил снимките, намерени в подпаления мерцедес на Доктора при неуспешен атентат срещу него. Той подаде оставка, но премиерът Симеон Сакскобургготски не я прие.
Продуцентите на "Станция Нова" Иван и Андрей поканили Валерия Велева на мястото на Люба Кулезич, съобщи в. "Шоу" във вторник. Това предизвика нов взрив от убийствени коментари срещу Мадам В.. Д.Я. написа:
"Приютяват Мадам Валерчето, това ще е окончателно фиаско
за и без това полу-малоумното им предаване. Вихра и Валерия Велева – еманация на "шерше ла фам en Bulgarie". Не може да се отрече, че в предаването понякога успяват с интересни гости, но така е вече къде ли не в ефира ни. Едни и същи се въртят и си пият кафето в махленски стил, говорейки, но не казвайки нищо. И тооооолкова размито и селско дъвчат, че чак го е яд човек, че е неделя. Между впрочем Кулезич беше много добра в рубриката си, но личност като нея беше яно, че няма да издържи … Дано си оправят дискурса, но се съмнявам. Сега с Мадам В. ще стане още по-гротескно. Ще станем свидетели на един нескончаем процес на дървообработване… сеир, друзя, сеир ни чака !"

Припомняме и писмото на Ахмед Доган, разпространено на 25 март 2010 г.:

"Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г). Винаги съм знаел, че не си "моралният стожер" на обществото, за каквато се представяш.
Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за "добрия тон", който ще имаш в писанията си за нас. Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?
А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че "можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам". Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни "поръчки"? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за "омекотяване на удара". Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим…
Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст. И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност. А знаеш ли, че и това също е подсъдно.
За морал – да не говорим…
В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: "този път няма…"
Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали?
От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото? Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.
Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят). Например, започваш от "политици по пантофи", минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери – символи, като "гащички", "луксозни апартаменти", "милиони в зелено…", "боянски сараи…", "властта, която разпределя порциите…", "1.5 млн лв от Цанков камък…"), до
превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята…
Всеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени "символи", са върховни моменти в твоето развитие.
Нещо повече. Тези "символни ядра" се превърнаха в организиращи принципи и "скрити параметри" на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция.
И технологията на правене на собствената ти история е една и съща. Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху "новата" основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или
създаваш всякакъв тип "новини", които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, невярни или манипулационни.
Например, ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с "Цанков камък". Дори, тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности.
Но понеже усещаш, че проблемът с "Цанков камък" влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт – "Цанков камък".
Именно тук е подмяната, Мадам В, и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.
Що се отнася до Хидровъзел "Цанков Камък", вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по "виртуално финансиране", чрез метода на въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.
Така е, Мадам В…
Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност.
Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката.
Ще се помоля за теб.
Господ да ти е на помощ!
А. Доган"

Оригинална публикация

Соня Колтуклиева: Фолкдивата Анелия заменила Алексей Петров!

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 09.03.2011

Соня Колтуклиева е била продуцента на култовото предаване "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, финансовия план "Реал" в Бразилия, империята "Газпром", компютърния гигант "Майкрософт", азиатските тигри Сингапур и Южна Корея, за бизнеса в Хонконг, Шанхай и Пекин, за българските общности във Ванкувър, Торонто, Буенос Айрес, Ню Йорк, Лас Вегас, Лос Анджелис, Франкфурт…
Изпълнителен директор на сайта Bulgaria-news.
Известната журналистка специално за "ШОУ" открехва задкулисието на изминалата политическа седмица.

- Соня, като че ли партийните централи още изчакват с обявяването на кандидатпрезидентските двойки. Ти разбра ли нещо от кухнята, какво се случва?

- Тази седмица ще бъде доста трескава за БСП. На "Позитано"20 трябва да си харесат кандидатпрезидентска двойка. Задачата е много усложнена, заради невротичните прибежки на знакови имена от "Позитано" 20 към "Дондуков"2 и обратно. Червените шамани посочили като потенциално най-успешен тандем Корнелия Нинова-Стефан Данаилов. Червенокосата фурия олицетворявала, според тях, експертното начало, икономическата експертиза и липсата на тежки негативи от миналото, свързани с отявлена корупция. Стефан Данаилов бил в състояние да спечели гласовете не само на левите избиратели, но да привлече вота на младите и необвързаните, дори да се стори приемлив на част от електората вдясно и център-вдясно. Реанимирането на култовия Майор Деянов чрез ролята на Димитър Касабов от популярния сериал "Стъклен дом" прибавя червени точки към идеята името му да се появи в изборните бюлетини. Освен това БСП сега напълно справедливо и резонно поставят въпроса за убогото съществуване на културата и неглижирането на образованието, така че Стефан Данаилов би могъл да олицетворява стремежа към повече духовност. Бившият министър на културата обаче не бил дал още ясен знак дали би се съгласил да. участва в президентската надпревара, защото се чувствал уморен от политиката. Корнелия Нинова, според мен, едва ли би могла да заблести "цялата в бяло с клонка от маслини" в предизборната кампания, защото останаха много въпросителни покрай отстраняването й като заместник-министър на икономиката по времето на нейния покровител Румен Овчаров. Твърде негативна е нейната роля в заграбването на Международен панаир – Пловдив от члена на Националния съвет на БСП Георги Гергов. Корнелия Нинова може и да иска да забрави, че е била председател на Борда на директорите по времето, когато червеният олигарх започна да коли и беси в най-проспериращото държавно дружество, но пловдивчани добре си го спомнят. Само да припомня, че Пловдивският окръжен съд неотдавна обяви сделката по увеличение на дела на "Пълдин туринвест" в активите на изложението за нищожна, а пък министър Трайчо Трайков даде замесените длъжностни лица на прокурор.
Червените активисти мърморят още, че Корнелия Нинова е била заведена от Кирил Добрев при Георги Първанов, както се казва: да целува ръка и да бъде "миропомазана" за кандидат-лидер на БСП, но поддръжниците на Сергей Станишев не позволиха президентският заговор да успее.

- Ти каза в предния брой, че Корнелия Нинова е участвала в тайна сбирка на президентската формация ..АБВ"?!

- Да, на 19 февруари в Правец говорителката на БСП е била между елита на тайната среща, което е довело до сътресения на "Позитано"20 и множество въпроси към нея – на кой стан тъче, всъщност. Корнелия Нинова може да пропилее шансовете си да бъде номинирана от БСП за кандидат-президент, ако продължава да се заиграва с Георги Първанов и неговото "момче за всичко" Кирил Добрев, защото в червените партийни редици има големи брожения срещу държавния глава, който е обвиняван, че разцепва столетницата в много важната година на президентски и местни избори, а кой знае дали не и парламентарни…

- Тогава защо на ..Позитано" 20 просто не се откажат от Корнелия Д Арк. както ти я нарече, заради пламенните й речи срещу корупцията от парламентарната трибуна?

- Защото е на път да се сбъдне нещо, което казах за първи път пред вашия вестник, когато още всички смятаха, че вицепремиерът Цветан Цветанов ще бъде сигурният кандидат-президент на ГЕРБ. Моята информация тогава беше, че симпатиите на_ Генерала клонят към Йорданка Фандъкова, която единствена, не го изложи публично, нито го предаде. Софийската кметица притежава имиджа на възпитан, фин, внимателен, балансиран и дипломатичен човек, който бързо навлиза в проблемите на милионната столица и се справя с тях сравнително добре. Така че на нея, преценили социолозите на БСП, трябва да бъде противопоставена също така сериозна и печелеща симпатии жена, която говори спокойно и убедително, а не грачи зловещо като някои червени грандеси, които потърсиха свой самостоятелен път за изява и забиха в кьорсокака на политиката.

- Ти твърдиш, че от дясното ще бъде издигната кандидатурата на Метена Кунева. ще бъде подкрепена от президента и ще се очаква на втория тур да й се прелеят леви гласове».

- Да, по пистата към "Дондуков" 2 вече се очертават три амбициозни кандидатки. На "Позитано" обмисляли вариант, в който присъства и бившата еврокомисарка, която е снаха на комунистическия функционер Иван Пръмов и е била за известно време част от администрацията на провалилия се премиер Жан Виденов. Виденията на червените шамани са, че Кунева може да бъде кандидат-вицепрезидент на президент от БСП: например на бившия министър на финансите Пламен Орешарски или на бившия министър на външните работи Ивайло Калфин. Тази конструкция можем условно да наречем "ъпгрейдвана Тройна коалиция". Идеята била да се оберат потенциалните гласове на БСП, ДПС и НДСВ.

- Но Ахмед Доган май много не я харесваше обаче?

- Да. Ахмед Доган не прикривате антипатиите си към първата българска еврокомисарка; тя доста остро е критикувала министрите на Сокола пред европейските институции, посочвайки ги като основни носители на корупционните практики в България, твърдят запознати със задкулисните сплетни на Кунева. С това е допринесла значително за негативния образ на ДПС в Брюксел. Заслужен, впрочем, като съдим по разкритията за зулумите на депесарските първенци по времето, когато Ахмед Доган "управляваше управляващите" в многострадалната ни родина.
В боянските сараи никак не се харесвала и информацията, че Кунева е прононсирана от хората на Трактора. Попитах Явор Дачков, заместник-главния редактор на "Галерия", наистина ли се среща често с Кунева и какво вярно има в твърденията за кандидатирането й за президент, той ми отговори: "Е, трябва да има една нормална фигура срещу Бойко, ако той се кандидатира за президент, нали? Представяш ли си Борисов да олицетворява България пред света?!"
Моето лично усещане е, че лидерът на ДПС, чийто авторитет и позиции силно бяха разклатени от бунтовника Касим Дал, ще подкрепи човека, посочен от Бойко Борисов за кандидат на ГЕРБ. От няколко източника вече получавам потвърждение на информацията, че Ахмед Доган е заплашен от искане за сваляне на депутатския му имунитет, след щателни ревизии на неговия "обръч от фирми"… Апропо, скоро в сараите се очаква голямо черпене: сподвижникът на Ахмед Доган депутатът Гюнай Сефер ще се сдобие, живот и здраве, на 1 март с дъщеричка
от атрактивната си дългогодишна приятелка.

- Май се очертава много женска 2011 година: раждат се момичета на елита, жени се надпреварват за президентския лост.

- Бях в родния си град Петрич тези дни и се размислих за пророчеството на леля Ванга, че руса жена ще оправи България. Май няма да е този път.
Ще почакаме още, докато естествена блондинка хване кормилото на "Дондуков" 1 или "Дондуков" 2. Сещам се за Мария Капон, например…
Впрочем елитът на червените спрягал и още едно име за президентските избори – на сегашния кмет на Благоевград Костадин Паскалев, бивш краткосрочен министър в правителството на НДСВ. Но той имал малки шансове да стане официален избор на партийната централа, заради обвързаността си с Кирил Добрев, за когото се носят какви ли не легенди за съмнителни сделки. Последно синът на покойния кандидат-премиер Николай Добрев бил обвинен от своите, че използва за лично облагодетелствуване формацията "РЕД", която трябваше да привлече младите с по-симпатичен и даже секси образ на Столетницата. Той е от активистите-консуматори, които приемат партията като трамплин за лично облагодетелствуване", гневят се стари партийни функционери.

- Възможно ли е самият Сергей Станишев да се кандидатира за президент?

- Не ми се вярва. Той сега е понесен на крилете на любовта и мечтаното бащинство, така че едва ли ще рискува да се впусне в мръсните схватки на кандидат-президентската кампания. Май ще трябва да се пита и Конституционния съд за гражданството му, както се случи с Царя. Навярно като пристрастен към историята човек, Станишев си дава сметка, че е невъзможно да се повтори неочакваната победа на Георги Първанов, който победи Петър Стоянов от позицията на лидер на БСП. Знаеш ли, интуитивно усещам, че бившият син президент ще излезе отново под светлините на прожекторите. Дали пък няма да бъде преценен като приемлива кандидатура на едно ново дясно обединение?! Все пак Петър Стоянов си тръгна от президентството като успешен държавен глава. Видях го на 1 март на тържеството за 75-годишнината на "Труд": изглеждаше доста енергичен, около него имаше тълпа от фенове…

- Имаше ли интрига на купона на в. "Труд"?

- За първи път, Откакто се правят прословутите купони на в."Труд" на 1 март не дойдоха нито президентът, нито премиерът, нито председатепят на парламента, нито главният прокурор. Така се случи, че когато пътувахме за "Бояна", към 20,00 часа покрай нашата кола избръмча кортежът на Бойко Борисов, който се прибра в резиденцията, но не си направи труда да отскочи до съседния Дом номер две, където се честваше 75-годишнината на най-стария български вестник. От управляващите бяха дошли само министрите Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков. Главна прокуратура се представляваше от съветника Росен Димов, многобройната иначе група на бизнеса този път беше сведена само до двамина: Борислав Дионисиев, бивш съдружник на сегашния съсобственик на вестника Огнян Донев и на банкерката Петя Славова. Кристина Патрашкова и Явор Дачков много се ядосаха, че са изпуснали вътрешния министър, към когото имали много интересни въпроси.

- Какво мислиш за слуховете, че бившият главен редактор на "Труд" Тошо Тошев ще прави пропрезидентски вестник?

- О, не, не мога да го повярвам. Познавам Тошо Тошев от 25 години. Той никога не е правил партийно зависим вестник, успя да устои на напъните дори на Командира, когато той като премиер беше превзел всички основни медии с внедряването на свой личен медиен слугинаж. Не мисля, че би правил вестник на Първанов, на Обама, на Саркози или на който и да било президент. Говорили сме си с него за вестници и Интернет, за опростачването на форумите, за отлива от сериозната журналистика, за безпаричието на хората, които се замислят пред дилемата: хляб или вестник … Да се създаде от нулата нов вестник не е нещо, което може да се измисли "ей така между две дръпвания от пурата", както обича да казва Тошо. Според него, падат тиражите на т. нар. сериозни вестници, запазват се високи тиражите само на т. нар. жълти вестници.

- Как ще участва Четвъртата власт в предстоящите избори. Раздадоха ли се вече фланелките?

- Принципно, Четвъртата власт ще бъде силен коз в раздаването на картите на предстоящите избори. Струва ми се, че "Труд" твърде агресивно налага бизнесмена Огнян Донев, един от новите собственици на т. Нар. ВАЦ-ови вестници – боя се, че този всекидневник се превръща във ведомствен вестник на "Софарма", дано това не продължава така занапред, прозрачни са и амбициите на Христо Грозев, другият съсобственик, да се ревизира сделката за мултиплексите, която той загуби. Нищо чудно милионерът Донев да бъде номиниран за кандидат-президент от бизнес-общността, сред която се ползва с доверие и подчертано влияние.
Ако участва успешно в покупката на мажоритарния дял на "Булгартабак холдинг" добрите му позиции в деловите среди ще се затвърдят.

- Мнозина се питат откъде са парите за покупката на ВАЦ-овите издания?

- Да, наистина, това е най-често обсъжданият въпрос в журналистическите среди от 15 декември миналата година насам. Официалната версия е, че парите за сделката / поне 40 милиона евро/ са дошли от Огнян Донев и Любомир Павлов, който продаде преди няколко години "ТВ7" /една доста приятна и професионална телевизия, която създадоха със съпругата си Диляна Грозданова и нейния екип от БНТ/ и вестник "Експрес"… Последната екзотична версия, която чух, е, че зад сделката стоят парите на турския мултимилионер от български произход Фуат Гювен, който има доста бизнес-активности у нас, включително и банка.

- Забелязва се раздвижване и на телевизионния пазар?

- Радва ме завръщането на Милен Цветков в Нова телевизия, за което първи съобщи Bulgaria News. Дано шамарите, които понесе от живота през последната година не са притъпили остро критичното му и непримиримо отношение към всички властимащи.
В неделя леко се втресох, като видях в публицистичното предаване "На четири очи" фолк-певицата Анелия. Бре, рекох си, чалгата вече залива като мътен порой всички медии ли, що ли?! Доколкото разбрах, Анелия е заменила Алексей. Цветанка Ризова имала уговорка с ВИП арестанта Петров да направят прочувствено разобличителен разговор "на живо" пред аудиторията на втората по гледаемост телевизия в страната, но нещо се е объркало. Или по-скоро между Трактора и Генерала има сделка, както ти казах преди няколко седмици – да се укроти топката преди изборите, за да може ГЕРБ да води активна и ефективна кампания – която, впрочем, ще бъде доста трудна на фона на спадащото доверие към управляващите, на нарастващите цени и задълбочаващия се недоимък на хората.

- А "Шоуто на Иван и Андрей" се е сринало до 58-мо място…

- Познавам Иван и Андрей от началните им стъпки като телевизионери, участвала съм в първите издания на "Сблъсък", имам слабост към двете момчета и затова ми е мъчно да чета за спадащия им рейтинг. В Нова щели да преразглеждат договора си с тях през май. Дано Иван и Андрей си върнат интереса на зрителите от летящия старт на своето появяване в късното вечерно шоу. От източници в Нова научих, че Марк 0′Селски ще дефилира на екран всяка делнична вечер от 23,00 часа – така че, къде отива "Шоуто на Иван и Андрей"?! Участвала съм в "На инат", докато беше в ТВ7 и много се забавлявах, намирам това предаване за страхотно! Вече в сутрешния блок на мястото на речовития Вито Саръиванов и невнятната Ели Гигова се появиха нови водещи, но стари познайници от екипа на Нова: Евгени, международен редактор от нюзрума и говорителката Цвета Кирилова. От септември големи промени ще ни предложи и ТВ7. С най-голям интерес очаквам неделното сутрешно шоу на Люба Кулезич. Медиите се стягат за избори!

- На фона на тази суетня какво прави отиващият си президент след правешката среща на "АББ"?

- Най-честите му събеседници били брат и сестра Добреви: Кирил и Мариана, която отговаря за ежедневната му програма и представлява "цедка" за кандидатите да си беседват с държавния глава. Според източници от президентството изключително много се е активизирала Зорка Първанова, която доскоро се държеше дистанцирано от държавните дела и публичните ангажименти на съпруга си. Тя е седяла от първия до последния момент на сбирката в Правец на президентската формация "АБВ", присъствала вече на срещи на президента с хората от личния му кръжец, правела анализи, изказвала мнения… Сред редовните участници в беседите на "АБВ" бил Ивайло Калфин, когото Сергей Станишев през пролетта на 2009 година лично предложи и даже заложи авторитета си, за да го наложи като водач на листата на БСП за евроизборите. Принадлежността му към най-близкото обкръжение на Първанови поражда обвинения за предателство и стопява шансовете му да бъде червен кандидат-президент.

Стр. 22-23

 

Димитрана Александрова е новият главен редактор на “Труд”, Данка Василева – на “24 часа”

www.dnevnik.bg I 18.02.2011

Димитрана Александрова ще оглави вестник "Труд", съобщава изданието в електронния си сайт. Неин заместник ще е досегашният изпълняващ същата длъжност Никола Кицевски.

Данка Василева е новият главен редактор на вестник "24 часа", а неин заместник ще бъде Борислав Зюмбюлев, който досега беше изпълняващ длъжността. 

Димитрана Александрова е била репортер в "24 часа". След това е била последователно главен редактор на в. "Сега", отговорен редактор в "Капитал" и главен редактор на излизалия няколко месеца "Градски вестник". Последното й работно място беше сп. "Мениджър", където главен редактор е нейният съпруг Максим Майер.

Данка Василева е бивш главен редактор на "Експрес", чиито собственик беше Любомир Павлов. Преди това тя е била първи зам.-главен редактор на "Сега".

Новите главни редактори на двата всекидневника бяха избрани с конкурс, обявен след смяната на собствеността  през декември 2010 г.. Едно от изискванията беше кандидатите да декларират, че не са били сътрудници на Държавна сигурност.

Все още не е обявено кой ще оглави седмичниците  "Седмичен Труд" и "168 часа". 

Немската медийна компания ВАЦ напуска българския пазар 13 години след като влезе на него с покупката последователно на вестниците "24 часа" и "Труд" и други издания. В средата на декември германската компания ВАЦ прехвърли собствеността си във "Вестникарска група България" – издателя на двата всекидневника, на австрийската компания "БГ приватинвест"  и  българските й партньори – мажоритарния собственик на "Софарма" Огнян Донев и бизнесмена и бивш банкер Любомир Павлов.  Собственици на "БГ приватинвест" са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Оригинална публикация 

Балканите поробват медиите си

www.vesti.bg | 21.01.2011
 
В последния доклад на "Репортери без граници" ситуацията със свободата на медиите в балканските страни определена като "изключително тежка".
Във всяка една от балканските държави властимащи и съмнителни бизнесмени дърпат конците във водещите медии, опитвайки се всячески да ги държат под контрол. При това нападенията срещу журналисти и съдебните процеси срещу тях са само най-безобидните методи за сплашване, отбелязва германският журналист Томас Брей в коментар на доклада на "Репортери без граница". Механизмът по правило е един и същ във всички балкански страни. Фирмите, натрупали пари по време на приватизацията, която бе осъществена с помощта на съответните управляващи партии, наляха средства във водещите медии. Те от своя страна служат на правителствата, които пък не смеят или не искат да закачат новобогаташите. Тази седмица белградското списание "Нин" писа, че сръбският премиер Борис Тадич се опира на влиянието на най-силните маркетингови фирми. В Македония пък правосъдието предприе действия срещу телевизионния канал А1 – акт, в който опозицията видя удар срещу свободата на медиите. Правителството в Черна Гора има друг подход – постоянно налага глоби на критично настроените към него вестници "Вести" и "Монитор". А в Косово журналисти и техните семейства биват заплашвани заради публикувани от тях критични материали. Най-богатият мъж в Босна – Фарудин Радончич – без грам неудобство използва за своята политическа кариера вестник "Аваз", на който е собственик. Ситуацията в бранша се изостря допълнително заради икономическата криза и промените в читателските навици в ерата на интернет. Тиражът на най-важните вестници в Хърватия, например, намаля наполовина. В съответствие с това правителството и бизнес-средите могат много по-лесно да оказват влияние върху публикуването на реклами и обяви, които са жизненоважни за печатните издания. В Сърбия, където не е изяснен въпросът със собствеността на много вестници и телевизионни канали, държавата се намесва съвсем спокойно. Най-влиятелният в. "Политика" принадлежи наполовина на правителството, предстои поемане и на останалите 50 процента. И държавната телевизия угажда на правителството, твърди Томас Брей.
Журналистът припомня, че медийният концерн ВАЦ бе до скоро силно ангажиран в региона и притежаваше редица печатни издания. Сега обаче концернът се оттегля. Миналата година той се раздели с важни медии в Румъния и България. В Сърбия ВАЦ обяви оттеглянето си, след като министърът на икономиката М. Динкич определи присъствието му като нежелано. ВАЦ ще напусне и Хърватия – вече се търси купувач. Ръководителят на концерна Бодо Хомбах неведнъж е казвал, че за балканските държави не би трябвало да има нищо по-важно от свободата на медиите, защото именно тя е гарант за истинска демокрация – без корупция, без шуробаджанащина и без злоупотреби с властта. Томас Брей припомня, че ВАЦ се е обърнал и към Съвета на Европа, за да насочи вниманието му към тревожната ситуация в балканските медии. Оттам обаче и до днес мълчат по въпроса.
 

Доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии: Има риск до изборите медиите да се превърнат в голям Big Brother

в. Пари | 18.01.2011

Тази година се случва нещо радикално ново. Медийната среда се променя из основи. Най-малкото, защото излязоха основните играчи, с които свързахме прехода. Излезе Мърдок, излезе ВАЦ. Дори и пийпълметричната система смени собственика си. Това на пръв поглед са просто бизнес отношения, но зад тях се крие тенденция. Тенденция на влиянието, което започват да оказват новите медии. Започва да свършва периодът на медията като пазар, на тъждеството между пазар и демокрация. Все повече правото на информация няма да минава през пазарните изкушения, а ще бъде част от нашата среда, ще става услуга, която ще изпреварва маркетинговите стратегии. Това явление има своите прояви. Започват да изчезват политематичните телевизии и радиопрограми. Телевизията Pro.bg се отказа от ефир и политематичния си формат. Все повече медиите ще стават специализирани и ориентирани към определена публика.
Ще забравя за това и ще поприказвам за подслушването. Положението е доста притеснително. Подслушването става втора информационна система. То минава през медията и дава публична информация. Тази публичност е много разрушителна за медията. Информацията се дава чрез подслушване в нарушение на човешките права.
Качеството на информацията зависи от начина, по който е събрана. Тя трябва да отговаря на стандарти. През последните дни медията отвори широко врата за информация, събрана чрез нарушение на човешките права. Тя може да носи важни за обществото теми, но медийната работа е да определи докъде може да допуска такъв тип информация. Това в някаква степен е възможно за жълтата медия, но е проблем за качествената медия. Тя трябва да изработи професионални етични стандарти по отношение на информацията, събрана чрез нарушение на човешките права. Трябва да влезе специален стандарт в етичния кодекс на медията. Иначе има риск да се измести публичността и вместо медията да пази правото на информираност, именно тя да се превърне в територия, на която се нарушават човешките права. Съществува напълно реалистичен риск до изборите медийната среда да се превърне в голям Big Brother. Когато тази информация се завърти в медийната среда, пазарната логика изисква всеки да се включи, иначе ще отпадне от играта. Информацията е и стока, и право.

Стр. 22

Любомир Павлов пред Нова тв: Гарантираме на журналистите, че ще пишат, каквото мислят, ако е истина

в. 24 часа | 17.01.2011

Една от важните задачи на медиите е освен да информират, да казват истината – на първо място е да анализират и коментират. Аз съм издател, за мен е важно вестниците, които купихме, да казват истината. И да коментират, и да заявяват ясна и категорична позиция. (…) За министър Цветанов – не искам да навлизам в детайли, защото не съм журналист, според мен той допусна няколко медийни грешки, но е безспорно положително от моя гледна точка в неговото поведение и с което е уплашил много хора – освен стремежа да се атакува контрабандата и категоричната му позиция относно агентите и сътрудниците на ДС.

- Вие първи внесохте закон срещу агентите в 37-ото НС.

- Да, аз внесох едно решение, което бе гласувано на рождения ми ден -9.XII. 1993 г., мина с един глас, с голяма доза късмет, но все пак мина. Това решение направи цялата информация за бившата ДС да не бъде държавна тайна. Затова, когато някой говори за класифицирана информация, просто ми става смешно.

- Проблемът в някои български медии, е, че се позовават на слухове и оттам започна разговорът ни днес. Медиите – и нашите журналисти, гарантираме, ще бъдат винаги защитавани, когато казват истината, независимо дали тя се харесва на някого, или не. Ако те казват нещо интересно, разбира се, но най-важното е да казват това, което е истина, да проверяват източниците си и да ги доказват. Не казвам, че трябва да ги издават.

- По въпроса за Филчев – тогава аз излязох в медиите – и по bTV, и в печата, и обвиних част от общинските съветници за далавери. Казах, че това е част от мафията, във връзка с една сделка в Южния парк. Тогава бях атакуван много остро, бях заплашван по телефона, и тогава филчев ме атакува след това. Аз поставих въпроса за "Софийски имоти", който дотогава никой не беше поставял, като говорим за клиентелизма, и затова филчев ме атакува. След това прекратиха делото до края на годината, без дори да го внесат в съд, като няма да влизам в детайли – аз осъдих българската държава, има присъда за 10 хил. лв. за нанесени щети, но съм я обжалвал. Защото 10 хил. лв. са твърде малко за щетите, които ми бяха нанесени. Аз претендирам за 100 хил. лв. Следващата инстанция на съда трябва да се произнесе до 1-2 месеца. Парите, които съм убеден, че ще взема – ще ги даря изцяло на болниците, за здравеопазване, в държавата.

- Вие бяхте преминал от другата страна на живота, когато катастрофирахте тежко… И се върнахте от другия свят, това промени ли ви?

- Аз съм вярващ и смятам, че духът е първичен, а не материята, но след тази катастрофа човек преоценява много неща – лошото е, че след това бързо ги забравя. Че всички неща са толкова маловажни, на които човек обръща толкова голямо внимание. Че най-важните неща са здравето, животът, човешките отношения с близките хора, духовните ценности, а всички материални неща са много по-маловажни. Но като мине известно време, амбициите отново почват да го изяждат отвътре и той забравя за това.

- Моят съвет към премиера Бойко Борисов е да продължи категорично това, което е започнал, като бъде още по-твърд в борбата с контрабандата, мафията и борбата с ДС и повече да не прави компромиси. Или трябва да бъде принципен докрай, или ще има проблеми и занапред.
Но като един от собствениците ще кажа че ние ще гарантираме на журналистите, че те могат да развиват това, което мислят, да заемат позицията си да пишат това което са разбрали. Ако правителството прави нещо добро – ще го подкрепят категорично, ако прави нещо неправилно – ще го крикитуват.

Извадки от интервюто на Любомир Павлов, издател и съсобственик на "24 часа" и "Труд", пред Люба Кулезич в предаването "Рулетка" по Нова телевизия.

Стр. 11

Петьо Блъсков: ВАЦ роди икономическата и политическата зависимост на вестниците

в. Show | Ива Николова | 12.01.2011
 
- Г-н Блъсков. защо инвеститорът ВАЦ се оттегли от България, продавайки цялата си медийна собственост?
 
 - ВАЦ никога не са били инвеститори. Те бяха дошли тук с единственото намерение да изсмучат парите от рекламата, провеждайки своята пословична практика на огледална реклама и монополизирайки пазара. И през първите 7-8 години успяха, доста пари направиха.
 
 - А защо избраха точно този момент да се изтеглят, далаверата от рекламите ли секна?
 
- Не само далаверата секна. За разлика от България, останалите балкански страни много бързо разбраха какво е поведението на ВАЦ и това, че то много инфектира обществения живот, като от една страна пожълтява вестниците, а от друга обслужва властта. Характерни за техните вестници са безгръбначност, нефизиономичност и най-вече обслужване на властта. И в Румъния, и в Сърбия имаше огромни скандали с присъствието на ВАЦ заради тяхното поведение. България, както винаги, е по-специална страна, която рядко показва характер.
Две последователни правителства – едно комунистическо и едно на Иван Костов, приеха поклоните на ВАЦ срещу съответното обгрижване. Това продължи и при следващите правителства.
 
- Но нали ВАЦ бяха представители на европейските стандарти за медии?
 
- ВАЦ се биха в гърдите, че щели да донесат европейските практики, европейските ценности – абсолютни глупости, защото ние си имахме тези ценности и нашите вестници се държаха сравнително обективно до 1996 г., до идването на ВАЦ и до инфектирането на вестникарското пространство с техниките им. Ще дам един много неприятен пример за това каква е нравствената същност на ВАЦ като издател, защото в него се отразява и цялата нравствена същност на вестниците, които дирижира, тъй като са абсолютно неверни са твърденията, че не го прави. Напротив, дирижира ги, и то много сериозно, защото иначе неговата работа, като издател няма да бъде свършена, сиреч няма да могат да съберат едни пари.
Единият от представителите на фамилията собственици на ВАЦ – Шуман, в началото на 2000 г. беше главен герой на огромен политически скандал в Германия. Той е бил не само социалдемократ, но и член на висшето ръководство на социалдемократическата партия, а междувременно почти тайничко е дал 80 милиона марки за предизборната кампания на християндемократа Кол. Ето какви факти се установяват в западните демокрации за корупция, а не цялата тая кокошкарница и дрънкани-ци, които ние представяме като страхотни разкрития за корупция по високите етажи. Този Шуман беше изгонен с огромен скандал от социалдемократическата партия и бе наречен позор за германската социалдемокрация. Така че вижте как действат там и какво е отношението им към почтеността.
Ето, това е нравствената същност на ВАЦ. Те правеха така и тук. Но, разбира се, те пропуснаха нещо много важно. Тъй като винаги са били издатели-монополисти в Северен Рейн, Вестфалия, където издават вестника си и няма други издатели, тяхното провинциално самочувствие на издатели-губернатори им изигра лоша шега в България. Между другото аз им казах, че този модел може да сработи в една провинция, но не може да сработи в една държава. За съжаление те получиха политическа подкрепа и известно време този модел се развиваше у нас. Но пропуснаха една велика фигура в журналистиката – негово величество читателят. Той е малко инертна фигура, но притежава величие и след 7-8 години си каза тежката дума. И от 350 000 тираж на "24 часа", когато ВАЦ изцяло пое ръководството на вестника, днес сме свидетели на тираж около 50 000, от които на пазара се реализират около 25 000. Ето това е резултатът от управлението на ВАЦ.
 
- А какво наложи продажбата на Пресгрупа "168 часа" на ВАЦ, при положение че беше страшно успешна? Не знаехте ли кого вкарвате в България?
 
- Това не беше буквално продажба, а търсене на стратегически партньор и инвеститор. Ние очаквахме, че при нас ще влезе европейска издателска група с добрите традиции и европейски практики на западноевропейската журналистика. Но очевидно не сме били достатъчно добре запознати с практиката и физиономията нa ВАЦ. Ние смятахме, че нещата ще вървят добре, но е демонстрираха прекален политически интерес към властта u в крайна сметка той ги провали.
 
- Твърди се. че във всички страни, в които ВАЦ е стъпил, е ликвидирал останалите издания и е установявал пълен монопол. Защо у нас това не се случи и дори излязоха други силни пресгрупи?
 
- Други силни пресгрупи не са излезли, освен моята – "Монитор", {бел. ред. – Тук Блъсков лъже. След фалита на пресгрупа "168 часа" той фалира и с "Монитор", който от 60 000 тираж стигна до 8000 бройки. Той забрави и за пресгрупа "Интермедиа", чиито кадри направиха и все още правят едни от най-успешните вестници в България). Затова когато си купуваш кораб, трябва да си купиш и капитан, защото иначе той ще тръгне да кара други кораби и не се знае кой ще стигне пръв. Те си изкараха парите и нищо друго не ги интересува. Те са грандомани. Самият факт, че за 10 години не пратиха тук поне веднъж един журналист, а пращаха някакви разпространители, доказва това. Дори първият, когото пратиха, беше зам. главен редактор на някакъв третокласен източногермански вестник с 10 000 тираж в град, който е нещо като германската Горна Оряховица. На втория месец той дойде да ми чертае с едно флумастерче върху вестника как си представял, че ще изглежда и колко щяло да е хубаво, ако сложим тук едно квадратче. Като видях целия този цирк, разбрах, че тези хора не се интересуват от журналистиката в България, а се интересуват от това за известно време да изсмучат пари от рекламата, да бъдат винаги под политическия чадър на властта, независимо дали е комунистическа или друга, и да я обслужват, която и да е тя. Изобщо не се интересуваха от журналистическото развитие, обаче ако проявиш и най-малката нервност спрямо управляващите, те моментално реагират. Днешните шефове на тези вестници редовно ги привикваха в Есен да им чешат конско u да им казват какво u как точно да правят.
 
- Впоследствие обаче целият занаят като чe ли се поведе по начина, по които действаше ВАЦ.
 
- Поведе се, защото това е благодатно. Практиката вестниците да получават държавни пари, без никой да знае, никога не е спирала. Дори и днес тези суми, които се крият от хората и обществото, са колосални, независимо от закона за обществените поръчки, от разните уж правила и приказките на правителството, че медиите били независими. Това е абсолютен прах в очите. Дават се огромни средства чрез най-различни техники например по европейски програми. Подхожда се избирателно към различните медии – колкото повече слушкаш, толкова повече папкаш.
 
- А защо продадохте "Монитор"? Излиза, че вие вкарахте и втория монополист на медийния пазар?
 
- Те не са монополисти. Това, че после решиха да продължат да купуват вестници, не е моя работа. Този случай е същият като с ВАЦ. От 10 години слушам глупавите и кретенски приказки: ти доведе ВАЦ в България. Не, аз не съм довел ВАЦ в България, а просто търсех един солиден западноевропейски издател и партньор, да имам и една по-солидна финансова подкрепа, както и едно по-солидно и европейско лице на вестниците, които тогава направих. И ако българското правителство беше спазило законите в българската държа и съответните ограничения, и не бе позволило на ВАЦ да купи "Труд", те нямаше да могат да си изиграят своята игричка и да съсипят журналистиката, вкарвайки я в такъв вираж. Случаят с "Монитор" е същият. Аз съм отговорен за своята компания, но оттам нататък има закони и правила. И ако Ирена Кръстева или който и да било в сферата на медиите ги пристъпва или придобива толкова медии, че пазара, който контролира, надвишава нормите, нека съответната власт да изпълни законите и да възстанови справедливостта на пазара на вестниците. Това не е моя работа. Аз не създавам монополизма. Монополизмът го създава държавата и неприлагането на закона.
 
- А защо все повече хора които нямат нищо общо с журналистиката, посягат към собствеността на медиите, каква амбиция преследват, сфери влияние ли търсят?
 
- Защото става дума за инвеститорски интерес. Той обаче може да бъде различен – финансов, любовен, например купува човек един вестник и го подарява на гаджето си. Но търсенето на сфери на влияние е много опасно нещо.
 
- С каква ориентация са днешните най-влиятелни вестници, какви са те?
 
- Те са пълни хермафродити.
 
- Смятате ли, че законът срещу клеветата, които предлагат управляващите ще застраши свободата на словото?
 
- Този закон всъщност е опит да се вкарат нови пранги срещу журналистиката. Но днес журналистиката е такава, че аз не разбирам защо се напъват за такъв закон. Всички са се опрангили сами. Държавата u правителствата много отдавна дават едни кьорави пари на различни издания.
В кризата с печата има рефлексии и от общата криза, защото рекламният пазар е много свит. На този пазар много години цареше една много лоша лъжа и нейният източник отново е ВАЦ. Това е криенето на тиражите. Това съсипа интереса на големите и малките рекламодатели към печатната реклама. Тиражите на ВАЦ започнаха още от 2000 година да слизат надолу, но те упорито ги криеха, компрометираха появата на одит-бюрото по тиражите, създадоха си един Съюз на издателите, който да ги пази от атака от страна на останалите вестници. А тези вестници трябваше да се държат мъжки, а не да им лягат, защото те им обещават, че ще им събират реклама. Все едно овчарят да обещае на едно агне, че няма да го заколи.
Продължителното падане на техните тиражи даде лош резултат, от който рекламодателите започнаха да се оттеглят, защото са дали едни пари за реклама и чакат ефект на базата на онова, което очакват от заявените тиражи. Обаче ефект няма. Това трае една година, втора година и на третата година рекламодателят казва: я ги разкарай тия вестници оттук. Само че той не казва: разкарай вестниците на ВАЦ, а изобщо вестниците. Или пък режат с 50% бюджета.
Това е другото тежко поражение, което ВАЦ нанеса с окупацията на рекламния пазар. И сега да бръкнете сайтовете им, ще видите че там фигурират тиражи от 100-120 000, а те всяка одина падаха с по 15-20%. Но те продължават да поддържат данни да речем отпреди три години и огромни цени. Да не говорим, че самото изсмукване на рекламните бюджети от ВАЦ е още от началото на прилагането на техниката на огледалната реклама. Това е първата стъпка към вкарването на останалите вестници в икономическа зависимост, а оттам – и е журналистическа. Защото тогава вестниците изгубиха естествения си източник на приходи – рекламата. И около 70% от рекламния бюджет за вестници е продължение на 3-4 години отиваше във ВАЦ.
Така че са родителите на икономическата зависимост на българските вестници на ВАЦ, а това им бе разрешено от властта, която си направи много добре сметката, че е по-добре да разрешат ВАЦ да има този монопол и да изсмуче парите, за да не могат да се появят икономически независими издания, които да са коректив на властта. Затова властта си затвори очите пред монопола и той създаде зависимостта на българските вестници
 
- Сегашната покупка на ВАЦ дава ли шансове тези вестници да се възстановят като тиражи и влияние?
 
- Марките съществуват макар и доста обрулени с доста свален гард и с много сериозна инертност в екипите, въпреки че там име много качествени журналисти. Новите собственици биха могли да имат шанс но връщането към живо на тези вестници е огромен труд, изисква се изключи телен професионализъм честно отношение към професията, доста време. След като са тръгнали към тази сложна като перспектива и осъществяване сделка, вероятно имат концепция за екип и реализация. Защото нещата там са замръзнали на едно равнище.
 
- Предстои ли някакъв трус в медийната среда?
 
- Всичко зависи от новите собственици на "Труд" и "24 часа". Ако те искат да възвърнат характера и първичната журналистическа енергия, която имаше в "24 часа", това би могло да предизвика много сериозен трус на пазара в положителна посока. Особено ако този вестник отвори вратата за добрата, честна, обективини енергична българска журналистика.
 
- А сегашната власт има ли интерес от силни медии?
 
- Тя има огромен интерес, защото тя най-накрая би трябвало да разбере, че България е член на ЕС и че ЕС вече никак не е склонен да ни прощава каквато и да е байганьовщина и каквото и да е ментарджийско поведение. А това в огромна степен се отнася и за медиите. И ако един вестник с изключително минало като "24 часа" си върне европейските стандарти в журналистиката, управляващите трябва да бъдат много доволни от това, защото то може само да им помага. Едно време един от великите зевзеци на "Отечествен фронт" казваше за българското общество, че "се намира в непрекъсната ръкоплясна готовност" – каквото и да каже партията, веднага започва даръкопляска. Така че вестниците трябва да престанат да се държат в постоянна ръкоплясна готовност, да замазват нещата, да публикуват бозави неща – тоя говорил с оня, и това да се смята за страшен удар на разследващата журналистика. Например, ако бяхме в Англия, на първа страница на всички вестници щяха да направят на таратор болницата, лекаря и цялото съсловие след случката с горкото момиченце, което почина от операция на сливици. Това е събитието от живота и всички медии трябва да се занимават с него. А те отделят по един час за приказките на министър-председателя и за тия дрънканици по СРС-тата. Това е събитието за журналистиката, защото е събитие за хората. И аз съм сигурен, че от 100 души в България, пет си говорят за тъпотиите в онези телефонни разговори, а останалите си говорят за смъртта на това момиченце и за лекарите, които са прецакали и тях.
Стр. 62-63

 

Тошо Тошев продаде акциите си в “Труд”

в. Show | 06.01.2011

Срещу 3% той е получил старата сграда на "Медиа холдинг” на Сточна гара, а останалите 3% е прехвърлил на швейцареца Харалд Зеефрид

Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев е продал акциите си в "Медиа холдинг" АД – фирмата, която издава вестниците с марка "Труд", съобщи агенция "БЛИЦ". Това личи от карето на всекидневника, в което на 3 януари като собственици са вписани Даниел Руц, Карл Хабсбург. Христо Грозев. Любомир Павлов. Огнян Донев, Харалд Зеефрид и Зоя Деянова. Промени в Закона за печатните медии наложиха в началото на всяка година вестниците да обявяват истинските си собственици.
В началото на декември "БГ приватинвест", която е собственост на първите трима, купи от "ВАЦ медиа груп" бизнеса им в България. На пресконференцията, която новите собственици дадоха на 15 декември м.г., Тошев каза, че не е продал своя дял, а Христо Грозев допълни, че няма да го притискат, но биха купили акциите му, ако той реши. Преди сделката разпределението на акциите в "Медиа холдинг" АД е било – 660 за Тошев, 540 за Зоя Деянова, която е главен редактор на в. "Жълт Труд" и 6 хил. за "ВАЦ медиа груп". Новите собственици не са отразени в Търговския регистър, тъй като няма законово изискване сделките с акции да се обявяват там. По информация на "БЛИЦ" Тошев е продал 3% от дяловете си на швейцареца Харалд Зеефрид, а срещу останалите 3%, които притежаваше, е получил собствеността върху старата сграда на "Медиа холдинг", до Сточна гара . Зеефрид е от старите собственици на фирмата.Засега Тошев остава изпълнителен директор на фирмата и главен редактор на всекидневника "Труд". Според информирани люде обаче той скоро ще освободи и двата поста. "С идването на новите собственици вероятно ще настъпи някакво преструктуриране на моето акционерно участие". По този странен начин Тошо Тошев обясни липсата на името си сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД. "Водят се разговори и все още не мога да кажа в какво точно ще се изрази преструктурирането", добави той.

Стр. 11

Гочева съдружник в “168 часа” ООД, Тошев – акционер в “Медиа холдинг”

в. 24 часа | 10.01.2011

Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски и.д. главни редактори.

С конкурси за ръководители на двата най-качествени вестника на пазара ще се търси модернизирането им, а не промяната
Венелина Гочева става акционер в "168 часа" ООД – издателя на вестниците "24 часа" и "168 часа", а Тошо Тошев е акционер в "Медиа холдинг".
Това бяха две от новините на първата пресконференция на Издателския борд на Вестникарска група България, който бе създаден в петък.
Негов президент е Любомир Павлов, вицепрезиденти – Венелина Гочева и Тошев, Огнян Донев и Христо Грозев са членове.
"Издателският борд ще е ядрото, което ще определя стратегията. Той е създаден, за да гарантира ненамесата в работата на изданията", обясни Павлов. Заради това Гочева и Тошев вече няма да са главни редактори на "24 часа" и "Труд"
На тяхно място като изпълняващи длъжността са съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски, досегашните им първи заместници.
Издателите обявиха конкурси за главни редактори на двата всекидневника и на седмичниците "168 часа" и "Седмичен Труд", които трябва да приключат до края на февруари.
"От днес влизам в чистия издателски бизнес. Досега бях упълномощена от ВАЦ да ги представям в Съюза на издателите, където съм първи зам.-председател. Този Издателски борд ще бъде гарант както за качеството на вестниците, така и за ненамеса в редакционната им политика", обясни Венелина Гочева. Според вицепрезидента на издателския борд това е било и поведението на ВАЦ през последните 15 години.
"Различното днес е, че тази ненамеса на редакционната политика на практика се бе превърнала в отчужденост от продуктите. Предполагам, че нито един от вас не би ме заподозрян в отчужденост към "24 часа" или към професията – все пак съм председател и на Фондацията за етична журналистика", каза още Гочева.
"От 28 години работя във в. "Труд", а от 20 – от 3 януари 1991 г., съм негов главен редактор. Опитвах се да давам всичко на вестника, но и получих много от него. Сега оставам със солидна позиция във вестникарската група, ще бъда председател на Борда на директорите на "Медиа холдинг", обясни Тошев.
"В разговорите ни през тези 3 седмици, откакто сме собственици на компанията, Венелина ни спомена какво още може да се направи в тази голяма медийна машина.
Затова решихме, че е по-добре двамата да са част от нас, защото има толкова много неизползвани ресурси. Ако акумулираме всички читатели на изданията ни в интернет например, се оказва, че сме най-големите там", обясни Грозев.
"Специално ще наблягаме на синергията в бизнеса. Досега имаше голямо разделение между чистия бизнес – разпространение, реклама, администрация, и журналистическите издания ", каза Павлов. А Огнян Донев вижда себе си като гарант за съчетаване на високите журналистически стандарти с доброто корпоративно управление
"Нужно ни е време да наложим своето виждане и да привлечем всички наши приятели, които поддържат демократичните стандарти, към изданията ни, като едно по едно ги направим публични, каза Донев. Според него медийната група е една от най-солидните финансово в държавата. Чрез конкурсите издателите ще търсят модернизиране на вестниците, а не промяната им. Защото " всекидневниците ни са най-качествените на пазара, с най-голямо доверие от аудиторията в страната", каза Грозев, като цитира проучване, направено през последните 3 месеца от агенция "Медиана". То показва, че "Труд" е с най-голям брой читатели, следван плътно от "24 часа", на трето място е "Телеграф ", на четвърто – " Стандарт". Сред по-младата аудитория "24 часа" е на първо място. Какво ще се случи с медийната група? Ще има промяна към модернизация, ще има нови продукти и увеличение на тиражите, ще се увеличат и рекламните приходи, каза Любомир Павлов.
"Нашият господар са читателите, а позицията ни е да си увеличаваме приходите", обясни той. И допълни, че свободата на словото е една от най-големите ценности в България и собствениците ще го гарантират.
Издателите имат намерение да създадат журналистически правила, по-строги от сега съществуващите в етичния кодекс. "Това е най-добре да се случи чрез публична дискусия", каза Христо Грозев. Те ще държат тези правила – да се спазват в техните издания, а при нарушаването им да има публична санкция.
Огнян Донев, Венелина Гочева, Любомир Павлов, Тошо Тошев и Христо Грозев (от ляво на дясно) обявяват намеренията на ВГБ.

Стр. 9