www.capital.bg | 6.09.2015г.

Българската компания Оntotext създава технологии, чрез които медиите могат да персонализират съдържание за читателите си

Пътуваш в автобуса и нямаш много време. Искаш обаче да разбереш най-интересните новини и коментари от деня. Зареждаш уебсайта на любимата си медиа, а началната й страница е персонализирана специално за теб и твоите интереси. След това сайтът ти предлага още материали, които са подбрани така, че да отговарят максимално на темите, които те вълнуват точно в този момент. Не, това не е реклама на нова услуга от голям технологичен играч като Apple или Google, а технология за т.нар. dynamic semantic publishing, разработена от българската компания Ontotext и използвана в редица от водещите световни медии.

Как работи

"Ние знаем определени неща за света. Знаем, че София е в България, знаем, че Бойко Борисов е премиер на тази страна, знаем, че това е политическа позиция и има кабинет, в който има определени министри, и т.н.", обяснява принципа на технологията Милена Янкова, маркетинг директор на Ontotext. "Искаме тези данни да са свързани и да имат свой уникален адрес, чрез който да бъдат достъпни", допълва тя. 

Това става чрез т.нар. smart data или semantic web"(тенденции в технологиите, които описват създаването на свързаност между информацията онлайн – бел. авт.). Зад тях застава инициативата Linked Open Data, подета от сър Тим Бърнърс-Ли, създател на уеб протокола http. Идеята е да се намери връзката между споменаванията на определени понятия, като по този начин се "начертае" семантична карта на онлайн пространството. Именно върху тези принципи стъпва и системата dynamic semantic publishing (DSP) на Ontotext. Какво обаче представлява тази технология и как работи?

Всъщност DSP анализира даден текст и открива определени понятия в него, като създава тагове (или "семантични анотации") за всяко от тях. "Не трябва просто да знаем, че има една подредба от букви, а да накараме компютъра да разбере, че те всъщност реферират към даден човек например", разказва Янкова. И допълва: "Трудността идва, когато става въпрос за две еднакви понятия, но с различни значения." Като пример за това тя дава възможната интерпретация на Парис Хилтън (Paris Hilton на английски). Тук системата за семантичен анализ трябва да "изчете" материала, за да разбере дали става въпрос за хотел "Хилтън" в Париж или за самата Парис Хилтън. Това става по сравнително лесен начин: ако текстът споменава например "тя", "нея" и т.н., то е ясно, че се говори за човек. След като се създаде този таг, системата компилира база данни със свързана с него информация, която после лесно може да бъде достигната и извадена за бъдещо използване.

Какви са ползите

"Виждали сме издателите да ползват технологията по различен начин", казва Милена Янкова. Като най-пресен пример тя дава работата на Оntotext с Financial Times, които използват системата, за да подредят съдържанието си съобразно интересите на конкретния читател. Медиата използва dynamic semantic publishing платформата на българската компания, която, комбинирана със събраните данни за всеки посетител, генерира автоматично начална страница с най-подходящите за него новини, подбрани измежду всички нови материали във Financial Times. "Можем да се запитаме защо го правят. Отговорът е "за да те задържат за по-дълго, да намериш това, което ти трябва, и да продължиш да четеш, а не да отвориш друга медиа за свързани по дадена интересна тема новини", обяснява Янкова. 

Това е и една от основните причини за представянето на технологията за семантичен анализ в медийната среда. Първата медиа, която приема новата система за "умни данни", е британската BBC по време на Световната купа по футбол през 2010 г. Проблемът, който срещат британците, е свързан с това, че създават ново съдържание на всеки 10 секунди. "Невъзможно е да има човек, който на такъв интервал да получава нов материал и да пренареди съответната страница в сайта", разказват от Ontotext и допълват: "Това, което те правиха, преди да въведат нашите технологии, беше да използват стандартна база данни с колони и редове, в които се търсят определени записи. В този мащаб обаче използването на този метод беше немислимо, защото обемът на данните беше прекалено голям."

BBC използват семантичната уеб технология и по друг пионерски начин – чрез т.нар. topic страници (тематични страници – бел. авт.). Това са отново автоматично генерирани страници, които обаче "издърпват" от базата данни най-важната, свързана и нова информация по дадена тема. "Ако става въпрос за Гърция например, дори не е необходимо показаните материали да съдържат тази дума. Достатъчно е да се споменава Ципрас например, защото ние знаем, че той е част от политическия живот в държавата", обяснява Милена Янкова.

Тя посочва още, че примерът с BBC е особено интересен, защото медиата държи всеки текст и неговите ключови думи и т.нар. metadata да са ръчно валидирани от журналист. По този начин се подсигурява това, че материалът ще е наистина релевантен на търсеното от потребителите съдържание. "При Financial Times това не е така. Те разчитат изцяло на автоматичния процес, дори той да е 90% сигурен", разказва маркетинг директорката.

Сред другите приложения на системата за dynamic semantic publishing е и възможността да се подпомогнат журналистически проучвания по дадена тема. По подобен начин на този, чрез който се извеждат релевантни статии за потребителите, технологията на Ontotext може да намери материали по дадената тема от други медии, за да се открие какво са писали те по нея например. "Би могло да има дори и приложение за автоматизиране на CMS (content management systems – бел. авт.) системите, но не е това фокусът ни", уточнява Милена Янкова. Всъщност от компанията разказват, че всяка медиа, с която работят, сама избира как да използва предлаганата от тях информация за свързаност на съдържанието, за да се увеличи читателският интерес. Така например данните, събрани чрез технологията, могат да послужат за създаването на интерактивни графики и нестандартна навигация, които да привлекат вниманието на потребителите и да ги задържат по-дълго. 

Освен BBC и Financial Times Ontotext работят по внедряването на технологията и в британските Euromoney и Press Association, както и в няколко американски издания. "Имаме и партньор в България, но проектът е във финалната си фаза и не можем да говорим официално за него", казва Янкова.

News On the Web

Това, че Ontotext работят предимно с някои от най-утвърдените медии, не е случайно. Според маркетинг директорката на компанията обяснението е, че все още е доста скъпо да се въведе такава система. "Това, че самото прилагане на системата е сложно, е онзи праг, който ни пречи да излезем на масовия пазар", допълва тя. Всъщност оскъпяването идва от два факта: самата технология е скъпа, но и изисква екип от поне 10 души от страна на медиата. От друга страна, проблемът идва и от дългото технически време, необходимо за въвеждането на dynamic semantic publishing – около година – година и половина.

За да направят продукта си по-масов обаче, от Ontotext са подготвили демонстративната платформа NOW (News On the Web). Тя агрегира свързани тематични новини от мрежата, като използва за основа същата технология, въведена в BBC и Financial Times. "Чрез NOW ние искаме да представим системата пред по-малки медии, които нямат претенцията да създават всяко технологично решение сами", разказва Милена Янкова. Готовата платформа е всъщност продукт, който може по модулен начин да се приложи във всяка медиа, стига тя да обучи своя IT отдел. "За да бъде успешен проектът, трябва да променим нагласата на техническите хора в медиите за това как се организират данните. Едва тогава те ще могат да използват нашите системи", обяснява трудностите пред NOW Янкова. От компанията обаче вярват в това начинание и уточняват, че амбицията им е да осигурят "технологично преимущество и на малките играчи".

Какво ново в медиите

Технологиите отдавна променят предимствата и тенденциите при медиите. "Американската вестникарска асоциация" например отчита през 2015 г., че потреблението на новини в дигитална среда е достигнало до близо 80%, като само при мобилните устройства се забелязва повишение от 53% в последната година. Това е основната тенденция, която отбелязва и Милена Янкова от Ontotext. "Това е най-голямата технологична революция в последните две години. Тя промени начина, по който хората потребяват медии", смята тя. Според маркетинг директорката медийните компании трябва да могат да предложат персонализирано съдържание на всеки читател в зависимост от това на какво устройство е той в момента. В допълнение към това се прибавя и тенденцията за интерактивността на материалите, т.е. начинът, по който потребителите взаимодействат със съдържанието. Това може да се случва чрез коментари и споделяния например. "Говори се много за това, че при millennium поколението (между 18 и 35 години – бел. авт.) обменната валута е именно присъствието в социалните мрежи. За да са адекватни на това, медиите трябва да са готови да предложат наистина подходящо съдържание", коментира Янкова и уточнява, че работата на Оntotext е да помогне именно за това.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 20.06.2015г.

Пет тенденции, които променят издателския бизнес и медийното съдържание

Само до преди 15 години връзката с интернет минаваше през бавно, но пък шумно набиране на модема и лишаваше свързания в глобалната мрежа от достъп до стационарен телефон. Днес новини вече може да се четат на смарт часовник, синхронизиран със смартфона на потребителя.

Развитието на технологиите доведе дотам информационният поток да се разпространява по повече и различни канали, много по-бързо и в по-голям обем. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързаният около теб свят какво ти се случва в момента. Това променя и медийния пазар, преподрежда приоритетите на издателите и пренаписва правилата за създаване на качествено, интересно и полезно за читателите съдържание. Влияе въобще на начина, по който се създава медийният продукт за всяка платформа – печатна, уеб и мобилна.

През миналия месец две големи събития в сектора събраха на едно място най-важните тенденции на променящия се медиен пазар. На конгреса на Световната пресасоциация (WAN) във Вашингтон и форума ICEE Fest 2015 в Букурещ издатели, рекламодатели, журналисти, PR и медийни специалисти дискутираха какво означават новостите в потребителското поведение за медиите и как да направят продуктите си адекватни на средата. Стана ясно, че читателите вече носят повече приходи на издателските компании, отколкото рекламата. А телефонът е доминиращата платформа, през която аудиторията потребява медийно съдържание, и това променя работата както на журналистите, така и на търговците на реклама. Вижте кои са основните изводи от двата форума и как те ще се отразят на медиите.

1. Читателите вече носят повече приходи от рекламата

Когато потребителите започнат да носят повече приходи от рекламата, значи е време за смяна на мисленето. Това е ключова промяна, пред която са поставени издателските компании в световен мащаб. Тази година глобалните приходи на вестниците от аудитория за пръв път през този век са по-големи от тези от реклами, отчита годишният доклад "Световните печатни тенденции" на Световната пресасоцация  и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA). Според проучването през 2014 г. 92 млрд. долара от общо 179 млрд. долара на глобалния вестникарски пазар са били отчетени като приходи от аудитория, абонаменти и тиражи. За пример броят на платените дигитални абонаменти на Financial Times е достигнал 415 хил. (64% от общия брой абонаменти), което е ръст от 31% през последните 2 години.

За сравнение – общият обем на рекламата във вестникарските медии (онлайн и печат) през последната година е бил 87 млрд. долара. "Това е сеизмична промяна от досегашните бизнес-към-бизнес отношения (издатели към рекламодатели) към нарастващ фокус върху бизнес-към-потребители както при печата, така и онлайн", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA, по време на 67-мия годишен Световен вестникарски конгрес във Вашингтон. През XX век обичайната практика е била рекламодателите да носят до 80% от приходите на някои пазари. "В миналото печатните медии бяха един от малкото традиционни маркетингови канали и често бяха най-логичният избор за маркетолозите", казва Килман. "Тази връзка между издатели и рекламодатели обаче изчезва през последните години. Сега компаниите могат да избират от над 60 комуникационни канала", уточнява той.

Нарастващите приходи от читатели могат да бъдат обяснени с по-голямото желание на потребителите да получават качествено и представено по подходящ начин съдържание, за което са и готови да платят. По време на лекцията си на организирания от ThinkDigital ICEE Fest 2015 в Букурещ Жан-Кристоф Демарта, вицепрезидент "Глобална реклама" в The New York Times, даде пример с това, че американската медиа инвестира основно в истории, които след това подсилва с технологични решения. "Преди 3 години създадохме първия интерактивен материал на нашия сайт", разказва Демарта и уточнява, че очаква в близките години New York Times да представи и първия си материал, представен чрез виртуална реалност. Именно този тип съдържание според медиата е и причината за успеха на т.нар. paywall модел (потребителите виждат определен брой статии безплатно, а след това са приканени да се абонират срещу дадена сума – бел. авт.), който вестникът е въвел преди години. "Общият брой уникални потребители на нашия сайт е близо 90 млн., а 1 млн. от тях са абонирани за пълен достъп до нашите материали", уточнява Демарта.

Според търговския директор на VICE Карстен Кричер обаче създаването на подходящо съдържание не е достатъчно. "Ние постоянно търсим нови възможности за партньорство с различни компании и платформи, чрез които да увеличим аудиторията си", разказва по време на лекцията си той. За пример дава услугите Snapchat Discover и Facebook Instant Articles, при които VICE е сред пилотните партньори. И двете възможности позволяват публикуването на съдържание директно в платформите на двете компании, увеличавайки достигнатата аудитория за сметка на директния трафик към самата медиа. Кричер обяснява, че жертването на трафика не притеснява младежката медиа, тъй като по-важно е да се достигнат потребителите там, където те прекарват най-много време. Съдържанието пък трябва да е достатъчно разпознаваемо, за да може да привлече впоследствие читателите към другите канали на медиата. "Нашият подход е content agnostic, т.е. създаваме съдържание с уникално послание за всеки един от каналите, които използваме", казва търговският директор на VICE. И допълва: "Разполагаме с екипи, които преправят всеки материал за съответната платформа, за да бъде той оптимизиран и удобен за четене/гледане."

2. Бизнес моделите на медиите излизат извън създаването на съдържание

Развитие на продуктите, на аудиторията и нейната връзка с бранда, както и дистрибуция на съдържанието по различните канали. Това са основните посоки за издателските компании, които проличаха от двата международни форума. В момента потреблението на журналистическа информация се случва на всяка платформа и потребителите започват да не правят разлики между информационните канали. Дори социалните мрежи действат като агрегатори на журналистическо съдържание от различни медийни брандове. Затова и издателите са големи застъпници на т.нар. синдикирано съдържание – те знаят, че медиата трябва да е там, където са хората, защото новото поколение чете по различен начин. За младите хора много по-важно е новината да ги търси и намира. Новите медии понякога са успешни не защото нямат бизнес проблемите на старите и това ги прави гъвкави, а защото успяват да преосмислят начина, по който ангажират вниманието на по-младата аудитория.

Въпреки това Жан-Кристоф Демарта e категоричен, че медиата не би се отказала от печатното си издание, защото то носи духа на NYTimes и съответно тежестта на медиата. Все пак по-важно е съдържанието, а не носителят, допълва Демарта.

А какво трябва да бъде то? Стегнати, кратки съобщения за най-важното, което се случва – особено когато фокусът са мобилните версии на изданията, е отговорът на специалистите от бранша. Това поставя пред медиите въпроса как да диференцират тяхната продуктова политика така, че да са подходящи за всяка различна платформа. В доклада си WAN отбелязва, че телефонът вече е доминиращият канал за информация, и това преподрежда медийния продукт и в останалите платформи. Сайтовете стават все повече място за архив и рисърч, а през мобилните устройства минава почти цялото информиране.

Вестниците стават по-малки – като бюлетини с важните нещата, които читателят трябва да знае. Плюсовете идват от голямо разследване или специална разработка на важна тема. Ключов фактор е и формата на самото съдържание. Не е изненадващо, че видеото е форматът на бъдещето и важна посока за издателите, за да са в крак с очакванията на публиките си. Другото важно нещо е развитието на инструментите, с които се разказва една история. Например Guardian споделя опита си със статия тип игра по важната тема за случващото се в Сирия. Историята е разказана през очите на едно 24-годишно сирийско момиче, което иска да напусне страната. Вестникът й предлага различни стратегии, описани в кратки абзаци, в края на които читателят сам избира как да продължи. Като цяло репортажът разказва какво се случва на бежанците, а с подхода си изданието иска да ангажира вниманието на аудиторията към темата. Представена по този начин, тя вдига читаемостта на текста.

Важен нюанс в променения бизнес модел е разбирането, че вече не можеш да си позволиш да си просто медиа. "Това не е достатъчно в дигиталната ера. Трябва да инвестираш и в услуги и търговски бизнес модели. Например ние имаме компания, която продава билети за концерти, театрални постановки и т.н., имаме застрахователна компания, имаме и марка дрехи и туристическа агенция", обяснява Бертран Гие, директор "Нови медии" в Le Figaro. Дигиталната среда улеснява навлизането на нови пазари. От друга страна обаче, притиска издателите да променят начина, по който мислят за вестника, обяснява Гие. По отношение функциите на изданието на различните платформи той дава пример, че в сайта на Le Figaro публикуват например само новинарски материали, във вестника наблягат на разследваща журналистика, а в списанието си се фокусират върху интересите и хобитата на читателите си.

Вестниците на всички пазари по света инвестират усилията си и са все по-иновативни в превръщането на бизнес модела от двуизмерен в многоизмерен. На развитите пазари вестниците преминават към стратегии, които им дават възможност да реализират по-големи печалби от по-малко на брой абонати. Това става, като увеличават коричната цена на изданията, но намаляват разходите за производство, като например намаляват честотата на отпечатване. Все пак издателите отчитат, че тази практика рискува да отблъсне някои групи читатели в замяна на нарастване на приходите.

Друг важен извод е, че бизнес моделите, базирани на идеята да се плаща за качествена информация, ще продължат да се налагат все повече.  Платеният дигитален достъп до вестникарско съдържание се е увеличил с 56% през 2014 г. и с повече от 1420% през последните пет години според данни на PricewaterhouseCoopers. Изследване на Reuters Institute Digital News в десет страни показва, че един на всеки 10 души днес плаща за дигитално съдържание. Това варира от 22% в Бразилия, до 7% в Обединеното кралство.

3. Работата на журналиста не свършва с написването на текста

Освен бизнес модела на медиите новата дигитална среда променя и работата на самите журналисти и организацията на работното им място. Често вече се изисква повече от една специализация и нови умения, за да работиш в редакция. Това впрочем се отнася не само за медиите, а за всички бизнеси, които искат да са в крак с времето, да не губят потребители и да общуват добре с тях.

"Работата на един журналист не е свършила, когато създаде дописката, коментара или репортажа. Той трябва да се грижи и за промотирането му в социалните мрежи", дава пример директорът "Нови медии" в Le Figaro Бертран Гие. Нюзрумът на Le Figaro се състои от 500 журналисти, разделени в три дигитални екипа с идеята да се покрият много повече информационни полета. Главният оперативен директор на Huffington post Кода Уанг споделя, че журналистите в сайта публикуват съдържание на всеки 58 секунди. "Материалите ни използват видео и фотографии в съотношение 50:50 и това вдига читаемостта им", обяснява той и допълва, че фокусът им занапред е върху видеото. В новата среда от журналистите се очаква не просто да пишат добре, но и да се справят със записването и монтирането на видеосъдържание.

Новият модел на работа вече изисква всички да са заедно в редакцията – включително и хората, които се занимават с рекламата и бизнес стратегиите. Стените между различните отдели в една редакция са невидими и стремежът е всеки да разбира работата и целите на колегите си от другите звена. Това е необходимо, защото повечето процеси вече се преплитат и никой отдел или звено не може независимо да изпълнява задачите си и да постига целите си.

Дейностите във всички посоки на медийния бизнес са базирани на данни. Това е генерална промяна в културата на компаниите и е ключово важно да се изгради не само в бизнес отделите, но и в редакцията на всички нива. Това означава например журналистът да напише статия според това какъв тип материали и в каква форма харесват и очакват читателите. Познаването на аудиторията вече е част от професионалната подготовка на всеки автор на теми. Новият "производствен отдел" – каквото по същество са редакциите, имат стратегическа нужда от хора с компетенции в областите анализ на данни, работа със социални медии и маркетинг, както и от дизайнери и програмисти, стана ясно още от конгреса на Световната пресасоциация. Без тези неща в ядрото при създаването на съдържанието не може да има смислена крачка напред.

4. Медиите ще задвижат мобилната революция

Според проучвания всеки 8 от 10 потребители на смартфон поглеждат телефона си в рамките на 15 минути след събуждането си. Когато самите издателски компании започнат да цитират подобни данни, можем да сме сигурни, че мобилната революция на рекламата все пак ще се състои. Изненадващото обаче е кой ще стои зад тази революция – това, изглежда, ще са медиите, които ще задвижат колелата и ще направят така, че рекламната индустрия да ги последва.

За пръв път от зората на дигиталната индустрия се забелязва спад на потреблението на десктоп версиите на медиите. В САЩ, Великобритания и Италия мобилното потребление дори надминава използването на компютрите, пишат в доклада си от Световната пресасоциация. Проучване на Pew Research пък показва, че за 19 от топ 25 новинарски сайтове в САЩ мобилният трафик е задминал стационарния с поне 10%. А Американската пресасоциация обяви, че потребителите, които четат медии изцяло онлайн, са се увеличили с 53% само за последната година (която завършва през март 2015 г.) "Когато говорим за нови потоци на приходи, обсъждаме "годината на мобилните технологии" от поне десет години", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA.

Причината за тази промяна на пазара се дължи, разбира се, на големия брой устройства, които потребителите използват. "В последните 20 години, т.е. откакто има мобилни устройства, мобилната пенетрация е достигнала 69% от населението", уточнява Кода Уанг, главен оперативен директор на Huffington Post, по време на ICEE Fest 2015. Той посочва също, че над 50% от трафика към медиата идват именно от мобилни устройства. И допълва, че основна цел на компанията му е да оптимизира сайтовете си така, че да доставя по най-бърз начин съдържанието до потребителите. В The New York Times статистиката изглежда така – пресата е избор на 4% от читателите, а в нея се инвестират 18% от рекламните бюджети, докато мобилното потребление достига 24% при едва 8% от инвестициите, по думите на Жан-Кристоф Демарта. "Мобилните технологии са основополагащи за бъдещето на медиите", заяви той.

По какъв начин обаче медиите могат да монетизират мобилното потребление? "Със сигурност това няма да стане чрез банери", категоричен е Джордж Ниме, главен дигитален директор на австрийския вестник KURIER. Опитът на Huffington post пък е показал, че вкарването на десктоп формати на мобилните екрани не е ефективно. "Използвайте всяка платформа за това, за което е добра", съветват от медиата и дават пример, че мобилната среда е по-ефективна например за видео (брандирано или новинарско), по-добри и видими дисплей формати и по-добро таргетиране.

"Не разбирам защо всички говорят за преминаване към мобилната среда. Това е просто светът, в който живеем и трябва да сме готови да работим в него, иначе можем да се сбогуваме с бизнеса си", заяви на ICEE Fest 2015 Карестен Кричер. На въпросите как изданието монетизира своя мобилен трафик Кричер посочи, че медиата разполага с малко на брой дисплей формати, които са запазени за следващата поне една година. Основният приход на компанията обаче идва от съдържанието, което VICE оптимизира за различните мобилни платформи и което е пряко спонсорирано от различни рекламодатели, без да бъде брандирано или подвеждащо.

5. Автоматизираното купуване на реклама набира скорост

Медийният бранш отдавна е изправен пред проблема с монетизирането на новите канали и платформи. Затова става все по-важно да се разбере как по най-добър начин да се продават реклами в тях. Тук през последните години изплува още една тенденция – programmatic buying (или "автоматизирано купуване" – бел. авт.). Според доклада на Световната пресасоциация глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара).

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория.

За издателите това означава, че най-после ще могат да монетизират по адекватен и оптимизиран начин събираните с години данни за своите читатели. Бертран Гие  уточнява по време на ICEE Fest 2015 работата на групата по този модел: "Ние събираме данни за нашите онлайн читатели, след това ги анализираме и ги използваме за по-добро таргетиране на рекламата, която компаниите купуват при нас." Големите медийни компании обаче виждат конкуренти в лицето на Google и Facebook, чиито автоматизирани системи са сред най-популярните и използваните сред по-малките издатели. Това е и причината големите групи да създават свои собствени programmatic мрежи, било то самостоятелно или в партньорство с други медии. Пример за това е проектът Agora, който използва системите на TailWind, който към момента е реализиран в Гърция и Румъния.

Автоматизираните системи могат да бъдат използвани и за допълнително увеличение на аудиторията. Джордж Ниме разказва, че са реализирали проект, при който медиата създава и публикува брандирано съдържание за свой партньор и впоследствие го изкарва извън пределите на своя сайт чрез формати в различни programmatic системи. Така създадените банери (и съответно брандираното съдържание) се публикуват дори при конкурентни медии с подходяща аудитория. След като тя е веднъж привлечена на сайта на КURIER, вниманието й и съответно трафикът биват задържани чрез друг тип материали, подходящи за тези читатели.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 21.08.2014г. 

NEXT-DC вече работи за Globul и Brown-Forman; интернет се използва повече през мобилни устройства, откокото през настолен компютър във Великобритания; Google и Facebook следят кои реклами водят до покупка или телефонно обаждане

NEXT-DC вече работи за Globul, Brown-Forman и Cartoon Network

Дигиталната агенция NEXT-DC ще поеме обслужването на брандовете Jack Daniel’s и Finlandia на компанията за производство на алкохол Brown-Forman. Тя ще поеме местното позициониране и комуникация на двете марки. NEXT-DC ще партнира и с глобалните творчески агенции Wieden+Kennedy (за Finlandia) и Arnold Worldwide (за Jack Daniel’s). "Агенцията беше избрана на база успешните проекти за други чуждестранни премиум марки," обясняват от екипа.

Преди няколко седмици NEXT-DC спечели за свой клиент и Globul. Агенцията поема дигиталното обслужване на телекома, докато за всичко останало ще се грижи DDB София. Сред останалите клиенти на NEXT-DC са детският телевизионен канал Cartoon Network. "Миналата година Turner Entertainment Networks UK се свързаха с нас ни поканиха за участие в пич за кампания за новия сезон на Ben Ten. Ние им предложихме идея за интересна дигитална кампания, която съдържа в себе си и experiential marketing подход," коментира акаунт директорът в агенцията Моника Симеонова. "Идеята беше одобрена още миналата година и тази есен ще бъде адаптирана на няколко пазара извън България," довършва тя. Това не е първата кампания на агенцията за Cartoon Network. През 2014 NEXT-DC осъществи още няколко кампании за новите сезони на Adventure Time, Regular Show и Gumball, които също бяха имплементирани в Румъния и Русия.

В момента рекламната агенция изпълнява кампанията Open Your City за Heineken. Нейната цел е да "вдъхновява любителите на бранда от цялата страна да бъдат откриватели и да излизат извън установените правила на ежедневието си", коментират от NEXT-DC. Тя приканва хората да снимат любимите си места в и преживявания в града и да ги споделят онлайн с хаштага #opensofia. В първия етап на кампанията всички снимки влизат в сайта opensofia.bg, където всеки може да ги разгледа. "През септември Heineken ще предизвика почитателите си да покажат колко добре познават града, в който живеят. Кампанията включва за първи път в България Google glass да бъде използван като рекламен инструмент," казват от NEXT-DC.

Трафикът от мобилни устройства задминава настолните компютри във Великобритания

Някои от най-големите британски издатели вече получават по-голямата част от посещенията на сайтовете си от мобилни устройства вместо от настолни компютри. Това е един от изводите от годишния доклад за пазара на комуникациите (The Communications Market Report) на британския регулатор Ofcom, пише Digiday. Според изследването 61% от британците притежават смартфон, а 44% – таблет. Устройствата вече са се превърнали в предпочитан начин за използване на интернет. Почти половината (48%) от всички посещения на уебсайта на The Guardian в произволен ден от седмицата идват от смартфони, таблети и мобилни апликации, показва изследването. През уикенда делът на мобилните посещения се покачва до 60%. Според данните на Financial Times 50% от трафика към сайта ft.com идва от мобилни устройства, както и 20% от абонаментите за изданието. Дигиталните абонати на FT са се увеличили с 33% за година и вече достигат 455 хил., или две трети от всички абонаменти, посочва докладът на Ofcom. Подобни са и наблюденията на BBC.co.uk, чийто трафик от настолен компютър е останал непроменен от 2011 г., докато посещенията от мобилен телефон и таблет са се увеличили от 15% на 55%.

Google ще проследява кои реклами водят до телефонно обаждане

Google въвежда нов продукт, който ще проследява импресиите на онлайн реклама, които са довели до телефонно обаждане от потребителя до съответния бизнес, пише АdExchanger. Опцията се казва Website Call Conversitions и ще бъде достъпна до потребителите на рекламната мрежа Google Adwords. Приложението работи след поставяне на специален код на даден уебсайт. "Когато използвате приложението, ще заменим телефонния номер, изписан на сайта ви, с номер за пренасочване на Google", обясняват от компанията. Телефонното обаждане ще стигне до бизнеса, но Google ще може да го свърже и с рекламата, която е довела до него. През изминалата седмица Facebook също въведе нова метрика, която свързва рекламите в уебсайта с последващите действия на потребителите. От компанията съобщиха, че могат да показват на рекламодателите коя реклама е довела до действие независимо от устройството. Така например един и същ потребител може да е видял реклама във Facebook нюзфийда през мобилния си телефон, а след това да закупи същия продукт през настолен компютър. Facebook и досега позволяваше проследяването на "конвертираните" реклами (тези, които са довели до действие от страна на потребителя), но без да показва данни за различните устройства. Новата опция работи след инсталиране на специален код на уебсайта на рекламодателя.

Facebook въвежда етикет за сатирично съдържание

Социалната мрежа Facebook изпробва система, която ще отличава статиите на сатирични издания като The Onion (а в българския вариант – например "НеНовините") от класическото новинарско съдържание, съобщава Forbes. "Правим тест, при който етикетът [Сатира] се появява до линковете към такова съдържание", коментира говорите на Facebook, цитиран от The Guardian. "Това е следствие от факта, че получаваме обратна връзка от потребители, които искат по-ясно разграничение между сатиричните и новинарските статии", довършва той. Етикетът трябва да ориентира потребителите кое съдържание е истинско и кое измислено. "Може да се шокираш какво се случва на лицето ти, когато използваш слънцезащитен крем. То шокира тези хора" и "Време е да приемем, че депресията е истинска освен при тинейджърите, които просто са раздразнителни" са две заглавия, с които The Wire показва, че границата между истина и измислица във Facebook понякога е трудно различима.

Оригинална публикация

в. Струма, Благоевград | 15.08.2012

Едно от забележителните неща на американския пазар на ценни книжа бе устойчивостта на сътресения, демонстрирана от инвеститорите на дребно, пише Financial Times. Винаги след особено тежка сесия на пазара се появяваха един-двама инвеститори, твърдящи, че ще купуват. Сега обаче тази храброст като че ли е на изчезване. Интересът на дребните инвеститори към американски акции намалява на фона на дългите години на смут, предизвикани от кризата.
През всяка една от последните пет години инвеститорите на дребно на пазара в САЩ са намалявали пряко инвестициите си в акции, като за периода са изтеглили чисто около 2,72 трлн. долара. Част от тези пари са били пренасочени към традиционни взаимни фондове и търгувани на борсата фондове.
Очевидно е, че в голяма степен този отлив се дължи на лошите резултати на пазара. През последните пет години на бурни движения индексът S&P на практика е без промяна, въпреки че общата възвръщаемост, включително дивидентите, е доста по-голяма.
Има обаче още един фактор, който подкопава доверието – впечатлението, че пазарът работи срещу инвеститорите на дребно. Достатъчно е да се погледне един пример от близкото минало: първичното публично предлагане на Facebook. На практика Facebook бе голямата надежда на брокерите за съживяване на интереса сред инвеститорите на дребно. Експертите очакваха третото по големина IPO в историята на САЩ да предизвика вълна от забогатявания от предлагания на акции на социални медии. Вместо това обаче то претърпя погром и акциите на фирмата в момента се търгуват с 44% под цената при IPO-то.
Онова обаче, което наистина предизвика гнева на инвеститорите, е, че в последните дни на предлагането обемът от акции бе увеличен с една четвърт в момент, в който брокерите, участващи в сделката, понижаваха прогнозите си за печалбата на компанията. Много дребни инвеститори изобщо нямаха представа за променените очаквания.
Вместо да засилят правата на акционерите, САЩ като че ли се движат в обратната посока. Неотдавна в страната влезе в сила закон, целящ да улесни младите фирми при набирането на капитал, като намали регулаторните изисквания в различни сфери, като например разкриването на информация.
Известна надежда се крие в това, че със засилващото се присъствие на институционалните инвеститори сред собствениците на акции ще се засилят и призивите за повече права на акционерите. Ако това се случи, то някои инвеститори на дребно може би ще имат стимул да се върнат на пазара.

Стр. 10

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 17.03.2012

Въпреки абсурдните грешки и купища неясноти станалата вече пословична обществена поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за рекламиране на оперативната програма "Регионално развитие" все пак стигна до отваряне на техническите оферти на кандидатите. Съвсем очаквано, след предишните гафове, този път съобщение до медиите нямаше, нищо че става дума за раздаването на стотици хиляди левове. А иначе, както научи "БАНКЕРЪ", документи са подали три фирми – "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс", "Грейн адвъртайзинг" и консорциумът "Арген – Апра". Те се борят за 540 хил. лв., срещу които се очаква да извършат планиране на печатните издания, да подготвят, организират и разпространят рекламните публикации, както и да направят анализ на постигнатите резултати. Какви са ценовите оферти на участниците и кой ще прибере парите ще стане ясно на 12 април. Но по-всичко личи, че надпреварата ще е изключително ожесточена.
Мажоритарен собственик на "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс" е Добромир Дочев, а негов съдружник е Красимир Кандев. Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с пиар и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са "Зак Аутдор", "Чап медия", "Монодизайн", "Агропро" и "Дрейв". Не е за пропускане и фактът, че през 90-те Добромир Дочев бе в обкръжението на о.з. ген. Любен Гоцев като изпълнителен директор на "Чап холдинг". Чрез "Зенит адвъртайзинг" той и преди е печелил държавни поръчки. През септември 2011-а, като част от консурциума "Зак и Ко", в който влиза още "Скриин Брадърс" на Женя Йорданова и Николай Василев, Дочев е взел близо 100 хил. лв. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изработване на рекламни материали на оперативната програма "Транспорт". С фирмата си "Монодизайн" пък е спечелил конкурс на културното министерство за авторски надзор при ремонтните работи на Оперно-филхармоничното дружество в Русе.
По-интересно обаче е, че този претендент е в доста близки отношения с другия кандидат в търга – консорциума "Аргент – Апра", в който влизат медийните агенции "Аргент 2002" и "Апра". Съсобственик с Йоана Даракова и управител на "Аргент 2002" е Владимир Денев и според фирмения регистър "Дакси" той е бил партньор на Дочев в "Дрейв" ООД.
Дали това е от значение за сегашната процедура, трудно може да се каже, но фирмата на Денев и Даракова също не е за подценяване. През 2010-а, като част от ГД "Консорциум Евроинфо", в който влиза едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева", "Аргент 2002" взе от Министерството на земеделието 720 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. Компанията е печелила и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. Тя участва и в редица други консорциуми като например "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, и през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка.
Колкото до "Апра", и тя е сред редовните печеливши на държавните търгове. Последният договор с нея е подписан от Министерството на земеделието и храните на 22 декември 2011-а. Той е за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции за популяризиране на програмата за развитие на селските райони. За изпълнението му фирмата, чиито собственици са Томислав Цолов и Любомир Аламанов, ще вземе над 300 хил. лева. Преди това тя е организирала информационни и промоционни кампании за насърчаване на здравословния начин на живот по поръчка на Министерството на физическото възпитание и спорта (за 650 хил. лв.). Големият й удар обаче е през 2009-а, когато "Апра" получава близо 2.4 млн. лв. за организиране и провеждане на информационната кампания за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта на страната. Възложител на тази поръчка е бил Министерският съвет.
С не по-малко богат опит е и третият кандидат в търга на регионалното министерство – "Грейн Адвертайзинг". Едноличен собственик на фирмата е Мартин Батков, брат на известния адвокат, собственик на футболен клуб "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. Той държи 70% от дяловете и в "Грийн Мастърс", която се е занимавала с популяризирането на мерки по програмата за селските райони, като за целта е получила над 930 хил. лева. "Грейн Адвертайзинг" участва и в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова. Любопитното е, че споменатата вече "Аргент 2020" и "Прайм тайм" са били регистрирани в консорциум, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Който и да спечели поръчката за популяризиране на програмата "Регионално развитие", със сигурност ще бъде поставен в доста объркана ситуация. На първо място в документацията на търга като задължително условие е посочено рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Само че какво разбират чиновниците под "високотиражни", така и не е обяснено. Дефиниция за това понятие няма. Нито законова формулировка. Днес у нас с най-висок тираж са т. нар. жълти издания. Всъщност отворен остава и въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и медия планиране лесно могат да се промъкнат нетолкова подходящи издания, но близки до определени хора.
Има и още нещо. В задължително посочените чуждестранни издания Economist и Financial Times не може да бъде договорена отправка на платената публикация на първа страница, каквото условие фигурира в изискванията за изпълнение на обществената поръчка. На практика чиновниците на регионалното министерство ще си измият ръцете с победителя, който ще трябва сам да прецени как да реагира в случая.
"Текстът на търга е готов и не може да бъде променен. Ще разгледаме офертите на тримата кандидати и ще видим какви са техните предложения", обясниха за "БАНКЕРЪ" от оценителната комисия. Изглежда, че хората, които ще ги оценяват, не са запознати с проблема. Още по-голямо учудване буди фактът, че някои "експерти" дори не знаят какво точно означава изискването, записано в тръжната документация – "Публикуваните материали, следва да бъдат с отправка на първа страница".
От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните издания изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница заложените 540 хил. лв. изглеждат крайно недостатъчни. Още повече че с тях ще е необходимо да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим, че срокът на поръчката е 34 месеца и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължително популяризиране само в "подбрани" издания.
"Не сме правили предварителен анализ за броя на материалите. Това е работа на кандидатите, които би трябвало да са изчислили в техническите си оферти какъв ще е броят на публикациите и колко ще струват. Всяка от фирмите например може да предложи по-високи цени за публикуван текст, което на свой ред ще намали техния брой и обратното", заявиха от оценителната комисия.
Дали обществото ще стане по-информирано за програмата "Регионално развитие" ще разберем през лятото, когато се очаква да се появят първите платени публикации и реклами.
***
Изисквания
Пиар публикациите и рекламите на оперативната програма "Регионално развитие" ще трябва да се подготвят в срок до 48 часа след подаването на заявка от регионалното министерство. Одобрените материалите следва да се публикуват на 3-а, 5-а или друга вътрешна страница, като е задължително да имат отправка на първа страница. Размерът на публикациите в националните медии не бива да е по-малък от половин страница. Когато текстът е придружен със снимка, визуализирането не трябва да надвишава 50% от общия размер на публикацията.

Стр. 26

UniCredit Bulbank I 1.12.2011

УниКредит Булбанк получи приза „Банка на годината 2011“ в България от международното списание The Banker, част от групата на Financial Times.

УниКредит Булбанк получи приза „Банка на годината 2011“ в България от международното списание The Banker, част от групата на Financial Times. Най-престижната награда в банковия сектор беше връчена вчера вечерта на главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян и главния оперативен директор на банката Андреа Казини на официална церемония в Лондон.

Ежегодните награди на The Banker са кулминацията на различните класации през годината по страни, като те са известни във финансовите среди и като „банковите Оскари“.

„Призът за „Банка на годината 2011“ в България е истинско признание за отличната работа на УниКредит Булбанк през годината и награда за служителите и клиентите на банката броени дни преди банкерския празник“, коментира Левон Хампарцумян. Той допълни, че в предизвикателната икономическа обстановка, стратегията на УниКредит Булбанк има две основни цели – банката да продължи да подкрепя клиентите си като осигурява отлично обслужване и бърз отговор на нуждите им, и едновременно с това да се представя по-добре от пазара.

Хампарцумян определи като най-големият успех на УниКредит Булбанк това, че банката е успяла в последните години да опрости процедурите и да направи продуктите си близки до потребителите. „Това позволи на банката, през годините, да запази лидерската си позиция по най-важните показатели като депозити, кредити, капитал, печалба и др.“, посочи Хампарцумян.

Кризата в еврозоната и регулаторните реформи се превърнаха в сериозен тест за издръжливостта на банките. Наградите „Банка на годината“ на The Banker отличават онези банки, които са се справили с предизвикателствата, демонстрирайки иновативност и икономическа ефективност, посочват в официалното си съобщение за обявяване на победителите от списанието. Журито на The Banker отчита, че 2011 е била една от най-тежките години, които повечето банкери са преживявали, заради дълговата криза, съмненията около посоката на развитие на американската икономика и страховете за китайската банкова система.

„Въпреки всички спънки обаче, по-голяма част от кандидатстващите за отличието „Банка на годината“ институции, са направили много повече от това просто да оцелеят. Те още веднъж са показали уменията си да са иновативни и да създават продукти, от които да печелят клиентите и икономиките, в които оперират“, посочват от The Banker.

Кандидатите трябваше да предоставят данни за приходите, активите, Tier 1 капитала си и възвръщаемостта на капитала. Но добрите показатели, сами по себе си, не са били достатъчни. Журито на The Banker е търсило доказателства, че банките, избрани за победители в съответните държави наистина поставят стандартите в бранша – независимо дали използват нови технологии, показали са иновативност или са използвали разходно-ефективни начини за разширяване на бизнеса.

През тази година УниКредит Булбанк получи още много награди, които я отличават като най-добра финансова институция в България в различни категории. Финансовото издание emeafinance определи УниКредит Булбанк за най-добра банка в България в годишната си класация на финансовите институции Europe Banking Awards 2010. Освен това през тази година за шести пореден път УниКредит Булбанк беше определена за най-добра банка попечител в България за 2010. Банката беше отличена и от Дойче Банк за качество на международните плащания. 

в. Капитал | Момчил МИЛЕВ | 03.03.2011

Дискретна сделка за около 10% от активите на Twitter оцени микроблогинг платформата на 4.2-4.5 млрд. долара

Едва ли вече има някой, който не е чувал за Twitter. Микроблогинг платформата, която е на 9-о място в света по генериран интернет трафик, някак от само себе си се превърна в основно оръжие за сваляне на диктаторски режими. Тя позволява на своите над 200 милиона регистрирани потребители да публикуват кратки съобщения до 140 знака и през последните близо 5 години нараства експоненциално. И все пак има нещо, на което Twitter все още не може да се научи: да печели пари. Странното в случая е, че това изобщо не смущава инвеститорите, които се избиват да наливат пари в мрежата, изстрелвайки в космоса нейната пазарна оценка.
За момента бизнес моделът на компанията е обвит в почти непрогледна мъгла. До пролетта на 2010 г., в продължение на 4 години, микроблогинг мрежата се издържаше единствено и само от парите на фондове за рисково инвестиране. На практика тя не генерираше абсолютно никакви приходи. Чак през април 2010 платформата започна да продава на свои клиенти спонсорирани туитове, които да излизат на челните места при търсене в search.twitter.com. Приходите от това за миналата година обаче се оценяват на скромните 45 млн. долара. Според прогнозите Twitter едва ли ще генерира повече от 100-110 млн. долара оборот през 2011 г.
Въпреки това през изминалата седмица Twitter отново стана обект на инвестиционен интерес, който за пореден път повиши цената й. Този път компанията се оценява на сума между 4.2 и 4.5 млрд. щатски долара. Само месец по-рано се твърдеше, че микроблогинг платформата струва около 3.7 млрд. долара. Стойността й бе изчислена на базата на 200-милионната инвестиция на бизнесмена Клайнер Перкинс през декември.
Twitter отново попадна във фокуса на вниманието в понеделник, когато Wall Street Journal и Financial Times – двата най-авторитетни американски икономически всекидневника, излязоха с публикации как инвестиционната банка J.P. Morgan се готви да придобие 10% от акциите на микроблогинг мрежата. Евентуалната стойност на сделката е 450 млн. долара, твърдят двата вестника. Парите би трябвало да дойдат от новия фонд на банката, предназначен за развитие на дигиталната индустрия. За целта са заделени около 1.2 млрд. долара. Разговорите между J.P Morgan и Twitter продължават и няма гаранция, че ще се стигне до сделка, коментира Wall Street Journal, цитирайки свой източник, близък до преговорите.
Впоследствие обаче се оказа, че схемата на сделката може би е малко по-сложна и че вероятно J.P. Morgan не се опитват да придобиват директно дял в Twitter. Това твърди Майкъл Арингтън, главен редактор и основател на авторитетния технологичен блог TechCrunch. Според него в момента Twitter не се намират в процес на набиране на средства и не се водят разговори нито от J.P. Morgan, нито с когото и да било.
За сметка на това обаче инвестиционната банка е наляла над 1 млрд. долара във фонд, управляван от бизнес ангела Крис Сака – една от най-влиятелните фигури в Силициевата долина в момента. През последните месеци той е успял да поеме контрола над дялово участие в Twitter на стойност около 400 млн. долара, твърди TechCrunch. Фондът е придобил активи на стойност 100 млн. долара от най-големия акционер Еван Уилямс. Останалите дялове са закупени от Union Square Ventures и Spark Capital, инвестирали в микроблогинг мрежата в ранната фаза от развитието й.
TechCrunch твърди също така, че фондът на J.P. Morgan и Сака разполагат с още около около 700 млн. долара свободни средства. Те са предназначени за закупуване на дялове в други обещаващи технологични компании като Facebook, Groupon, Skype и Zynga. Активизацията идва в отговор на сделката между инвестиционната банка Goldman Sachs и Facebook от началото на тази година, на базата на която социална мрежа номер едно в света бе оценена на над 50 млрд. щатски долара.
Случващото се обаче засилва страховете, че може да станем свидетели на ново спукване на дотком балон, подобно на това от края на 90-те години на миналия век. Тогава свръхочакванията, които се възлагаха на компаниите в технологичния сектор, доведоха до инвестиционна лудост и последващ борсов крах, предизвикал срива на много IT гиганти.
Добрата новина е, че в настоящия момент съвременните онлайн гиганти не бързат да излязат на борсата – Facebook планира първично публично предлагане на акции през пролетта на следващата година, а Twitter – не по-рано от 2013 г. От друга страна обаче, точно това допълнително изостря апетита на инвеститорите, чиито сделки за миноритарни дялове създават усещане за нереалистични пазарни оценки на съвременните интернет гиганти. В един момент това може да се окаже опасно, особено когато става дума за компании с микроскопични приходи и неизяснен бизнес модел като Twitter…

***
Кой е Крис Сака
35-годишният бизнес ангел Крис Сака, който седи зад сделката на J.P. Morgan за активите на Twitter, се смята за една от водещите фигури в Силициевата долина. Wall Street Journal смело го наричат "може би най-влиятелния бизнесмен в САЩ в момента". Управлява портфолио от инвестиции в близо 40 стартиращи технологични фирми чрез компанията си Lowercase Capital.
Преди това Сака е оглавявал подразделението за специални проекти на Google. Смята се, че е бил в основата на инициативата за високоскоростен безжичен интернет на дълги разстояния в честотния спектър, освободени от аналоговите телевизионни канали (т.нар. бели полета).
Стр. 35

Оригинална публикация

Британските издания News of the World и Guardian са водещите заглавия сред шестте национални всекидневника на Великобритания, които ще бъдат в оспорвана битка за националните Press Awards 2011. Неделното издание на News International получава номинация заради добрите журналистически попадения и разкриването на корупционни практики в пакистанското първенство по крикет. Guardian – част от MediaGuardian.co.uk, е номиран заради публикациите, които цитираха скандалните дипломатически доклади, разпространени от Уикилийкс.
Вестник Daily Telegraph има две номи-нации в категория "Сензационна новина", за разкриването на скандала, който доведе до оставката в новото британско правителство на Дейвид Камерън само три седмици след формирането му. Тогавашният зам.-министър на финансите Дейвид Лоус се оттегли след публикацията на вестника, като призна, че Лоус осребрил неправомерно 40 000 паунда като член на парламента за лични разходи. Sunday Times е в престижния списък на претендентите за отличието Press Awards 2011, защото успя да спипа и да разобличи корумпирани членове на ФИФА. Изданието разпространи информацията, че двама членове на изпълнителния комитет са предложили да продадат своя глас при избора за домакинство на Световното първенство през 2018 г. Нещо повече – служители на световната централа са направили и конкретни финансови предложения към репортери на вестника под прикритие, които са се представили за лобисти на американски консорциум.

КЛАСИРАНЕ: The Times е с 18 номина-ции, следван от Guardian – 17 , Sunday Times – 14, The Daily Telegraph и Mail on Sunda с по 12 и News of the World – 1 1.
Останалите претенденти: Daily Mail (8), the Sun (7), Financial Times (6), London Evening Standard (5), Daily Mirror (5), the Independent (4), the Observer (4), Press Asso-cation (4), Sunday Telegraph (2), Sunday Mirror (2), Independent on Sunday (1), The People (1), Reuters (1), Action Images (1), Getty Images (1).
Селектираните финалисти за наградата, която се връчва за високи постижения в журналистиката, ще бъдат обявени през март. Специалната награда за международен репортер и вестник на годината ще бъде обявена на специална церемония на 4 април след гласуване от цялата академия, съставена от съдии от редколегиите на националните издания на Острова.

Стр. 15