в. СЕГА, Електронно издание I Теодора ПЕЕВА I 2005-11-08

Преди да се посвети на "ЛУКойл-България", бившата синдикалистка създаде една от най-успешните ПР-агенции

Ако някога решите да работите с Диана Дамянова, трябва от самото начало да приемете три неща: че всяка битка е като трета световна война, че сроковете са от днес за вчера и че задачите на пръв поглед са абсолютно неизпълними. Няма значение дали става дума за покупка на рафинерия или за откриване на ресторант. Това се предопределя както от нейния експлозивен характер, така и от спецификата на работата й на специалист по връзки с медиите.
За мнозина това е изтощително. За Диана Дамянова обаче животът на скорост е обичайно състояние. Още като зам. председател на КНСБ тя винаги бе в центъра на най-драматичните битки. И още тогава бе любимка на журналистите. Защото има "голяма уста" и винаги "захранва" медиите с новини. Неслучайно това й се превърна във втора професия. Или по-скоро в поредната професия. Защото пътят на шефката на отдела за връзки с обществеността на "ЛУКойл-България"

започва като най-обикновена учителка по история.

При това не къде да е, а в столичния ромски квартал "Христо Ботев". И още тогава проличават организаторските й способности при изпълнение на невъзможни задачи. "Най-сложното нещо бе да събера класа си по време на мач. Има ли футболна среща, всички вкупом отиваха да продават семки на стадиона. А уволняваха всеки учител, чиито деца не се явяват на урок. Затова денят ми се състоеше от две части – през първата преподавах история, през втората ги събирах из квартала", спомня си с умиление днес тя. Трогателният ромски период продължил година.
После поработила като уредник в затворената Боянска църква. Междувременно успяла да се омъжи и да роди сина си Мартин. Когато дошло време да се връща на работа, се поогледала, поослушала и дочула колко прекрасно може да си живее човек, пишейки аспирантура по история. Идеята веднага й допаднала. От предлаганите теми най-лесна й се видяла тази за профсъюзните проблеми, кандатствала и спечелила. Това май е най-спокойният период от нейния живот, когато на никого никакви проблеми не е създавала. По една съвсем обяснима причина – изобщо не се вясвала в института по международни профсъюзни отношения. Но съдбата си е съдба – и това не минало незабелязано. Лично шефът на института Кръстьо Петков решил да провери що за птица е тази аспирантка. Обадил й се по телефона и попитал защо е този, меко казано, скромен интерес към разработваната тема. "Защото в България профсъюзно движение няма", отсякла в присъщия си стил Дамянова. Професорът замълчал – дали от мъдрост, или от сащисване, не е ясно. Но няколко години по-късно й напомнил прозрението и я поканил за свой заместник в КНСБ. "Нали твърдеше, че у нас профсъюзно движение няма. Ела сега да го създадем", й казал той. Дамянова нямало къде да мърда. И попаднала директно в новините.
По онова време, в началото на демокрацията, пролетариатът си бе напълно беззащитен. И синдикалната дебютантка

взела присърце ролята си на профсъюзна Жана д’Арк.

Като всяко предизвикателство, това веднага й се усладило – горещи спорове, драматични сблъсъци, тежки среднощни преговори. "Бях като куфар – сутринта в Русе, на обяд – във Варна, вечерта – в Хасково", спомня си тя. Разочарованието идва по друга линия – от особеностите на синдикалната номенклатура.
"Отговарях за международната дейност, а тогава беше модерно да се изразява синдикална солидарност. Няма да забравя един симпозиум в Индия. Всички профсъюзни босове дойдоха с чартърни полети, с куфарчета, с командировъчни от 225 долара на ден. И изразяваха солидарност с проблемите на индийските работници, получаващи половин долар заплата. Ето това не можах да преживея", казва тя.
За мнозина опитът й да се бори за лидерския пост в КНСБ бе резултат от неистовата й амбиция за власт. За нея обаче нещата стоят малко по-различно. "Аз си знаех, че си тръгвам от КНСБ. Просто исках да си отида сама, а не да ме изхвърлят "лошите". В най-розовите си планове аз печелех председателския пост и на следващия ден подавах оставка. Красиво", разказва Дамянова. Нещата обаче се оказват далеч по-прозаични. Профсъюзите може и да правят революции, но в тях революции не се случват. И Диана се озовава в най-мрачния си сън – на улицата, изхвърлена с гръм и трясък. Но котка по гръб пада ли.
През 1993 г. тя

продава дела си от вестник "Труд" и създава ПР-агенция

"D&D". Парите били разчетени за шест месеца оцеляване. "По профсъюзно време установих, че има нужда от преводачи между медиите и производителите на новини. Бях инвестирала много в професията на ПР – в КНСБ имах приемен ден за журналисти, от които научавах тънкостите на медиите – кога затварят вестниците, как се правят и т.н. Не бях чувала за такава професия, но реших, че няма начин да няма, след като има нужда", разказва тя.
Всъщност по онова време в България ПР изобщо не беше толкова моден, колкото е сега. Нещо повече – почти никой не вярваше, че с това могат да се изкарват пари. И мнозина предричаха провал на бившата синдикалистка. Защото не отчитаха една нейна особеност – умението да оцелява.
"В едно предаване по радиото разказах какви прекрасни неща ще правя. Обади се съпруг на моя състудентка, който имаше някакъв завод. Това беше първата поръчка. След като свършихме работата и му дадохме сметката, той я погледна и каза: "Тука сте забравили една нула." Никога не съм била особено силна във финансите", през смях си спомня Дамянова.
Разбира се, пътят на "D&D" съвсем не е осеян само с рози – има и провали, и моменти на застой. Но в крайна сметка сред клиентите на агенцията се нареждат едни от най-авторитетните компании – "Приста ойл", "Пепси", "Агрима", БРИБанк… Дори и митичният кръг "Олимп" в най-скандалния му период.

"D&D" има такава една голяма карма – да я търсят в кризи.

Много фирми си съществуват с един човек в ПР-отдела, който пуска факсове. Един прекрасен ден изпадат в криза и търсят ПР-агенция. Според мен една агенция малко може да бъде полезна на организация, която вече е изпаднала в криза. Работата на ПР е да предотвратява кризи. Затова той е ефективен, когато може да участва в управлението на една компания – когато се вземат решения. Тогава може навреме да предупреди къде ще избухне скандал и да предпази от грешни ходове", казва Дамянова.
Точно тези й думи предопределят новия завой в живота й – от две години тя е изоставила агенцията си и е поела дирекцията "Връзки с обществеността" на "ЛУКойл-България".

"С Валентин Златев се запознахме по телефона,

след като около година бях работила за негови фирми в България. След това се срещнахме и установихме, че можем да работим добре заедно. Затова не се изненадах, когато получих оферта "D&D" да работи с "ЛУКойл-България". Истински бях изненадана, когато той ми предложи да оставя бизнеса си и да стана чиновник в "ЛУКойл". Той не ме изнудваше във варианта – или-или, но ми предложи нещо доста повече от това да бъда ПР. И аз изпаднах в едно ужасно терзание – мога ли да работя само за един човек, струва ли си и т.н.", спомня си Дамянова.
Валентин Златев обаче дава железен аргумент: "Ти нали винаги си казвала, че ПР е част от управлението. Можеш ли да участваш в управлението отвън?" "Трябваше да призная, че не. Така се наложи да извадя руския от сейфа", завършва Диана.
Иначе през малкото си свободно време тя играе покер или бридж, или обикаля планините с журналистката Ива Петрони. "Дишам на височина над 2000 м", обича да казва тя.
От години живее с режисьора Джеки Стоев. За изумление на всички доста буйният й син Мартин в момента е влязъл в правия път и учи икономика. След това смята да се заеме с "D&D". Причината за внезапното му укротяване е красива и интелигентна девойка на име … естествено Диана. "Оказа се, че един мъж, колкото и да е див, когато срещне НЕЯ, влиза в правия път. Абе, аз съм родена под щастлива звезда", завършва Дамянова.
Едно не може да й се отрече, че умее да живее интересно. В крайна сметка животът е кратък и най-голямото предизвикателство е да го изживееш на един дъх, запомняйки всеки миг от него. За което се иска не само смелост, но и талант.

Оригинална публикация

Karieri.bg I Константин ИВАНОВ I 2001-07-19

Младеж кани девойка на романтична вечеря. Ако след десерта той й каже, че е най-големият любовник на света, това е реклама. Ако й намекне, че тя има нужда от любовник и той е най-добрият за целта, това е маркетинг. Но ако преди младежът да е казал и дума, девойката признае, че е чувала, че той е най-великият любовник, това е PR.

Представата за дейността PR се мята между две крайности. И двете доволно погрешни. Романтичната заблуда издига PR-експерта в член на екипа за връзки с обществеността на президента от сериала "Западното крило" или пък в главен виновник за продължителните промоции в клубовете по черноморските курорти през лятото и в планинските центрове през зимата. Също толкова нереалистична е и представата, че връзките с обществеността са само писане на съобщения за пресата и организиране на пресконференции.

Най-често съдържанието на рекламните карета, търсещи PR-специалисти, съдържат

Изисквания като отличен английски

ориентация към работа в екип, комуникативност, презентационни умения, организираност, творчески идеи. В замяна на кандидата се обещава интересна и предизвикателна работа, възможности за професионално развитие, престиж и заплащане според нивото в сектора.

Кариерата във връзките с обществеността започва най-често след връчването на дипломата за висше образование по специалностите PR, журналистика, филология, социология. "Най-добре е да си завършил българска филология или специалността "Връзки с обществеността" в софийския или в Нов български университет. По-важно е как пишеш, как акцентираш върху новината, а не дали имаш връзки в медиите. Трябва обаче да си с бърза мисъл и реакция, защото, изпуснеш ли момента, край… Трябва да познаваш клиента и конкурентите, да можеш да отсяваш важното от второстепенното", казва Даниела Осиковска от фирма Taurus Consultants. Известна е максимата, че PR-специалистът

Трябва да разбира от всичко

но някои допълнителни познания могат само да улеснят работата му. "Все още в PR-практиката у нас няма специализация по браншове, но безспорен плюс е да разбираш от лекарства, ако работиш за фармацевтична компания", обяснява Галин Бородинов от агенция PR Point.

PR-специалистът трябва да притежава и някои специфични умения. "Той трябва да съчетава уменията на пътуващ търговец и адвокат, на доктор, който при криза в комуникацията да предложи решение, на писател, за да може да адаптира стари стратегии. Трябва да е иновативен като борсов посредник, да е адаптивен, хитър, комбинативен, дипломатичен", изрежда Верислава Бенова, PR-мениджър в агенция "МАРК комюникейшънс".

Стъпките в PR-кариерата са три

Студентите по връзки с обществеността започват с летен стаж на позиция PR-асистент или помощник и изпълняват лесни задания, свързани с конкретна кампания. След това се издигат до PR-специалист и от тях вече зависят повече аспекти от работата в агенцията. PR-мениджърите ръководят екипите при една кампания и се стремят да разширят клиентската база на фирмата. "PR-професията е все още нова за България. Младите практици изминават по-бързо пътя в служебната йерархия, което видоизменя начина за професионално израстване. При малко PR-агенции в България дейностите на експертите са ясно разграничени. Често има преливане и обединяване на функциите на двете приети за основни роли – на PR-техника и на PR-мениджъра. Това придава още по-условен характер на отговора на въпроса за времето, вложените усилия и възнаграждението на труда", твърди Нели Бенова, PR-специалист в софтуерната фирма "Хемимонт-Смартком".

Условията на българския пазар влияят и в PR-сектора.

"Пътят до върха на кариерата може да отнеме само няколко години, което е и хубаво, и лошо: кариерата се развива бързо, но

Върхът не е много висок

Връзките с обществеността в България все още нямат достатъчно голямо значение, за да са възможни обичайните за Запада случаи, в които PR-мениджърът се издига до вицепрезидент и дори може да оглави компания с огромен бизнес", казва Галин Бородинов от PR Point. Интервюто за работа в PR-сектора не се отличава от останалите, макар че включва и задачи по разрешаването на специфични проблеми.

"То се провежда на три етапа. На първия се проверява дали кандидатът има правилното СV, придружително писмо и добри препоръки. След това се срещам с него, за да ми разкаже за професионалния си път, задавам му два хипотетични казуса за разрешаване. Следват една-две срещи с шефа на агенцията", обяснява Верислава Бенова от "МАРК комюникейшънс". Тя е интервюирала най-различни кандидати. "Беше дошла дори една 50-годишна дама от пресофиса на едно министерство с две пазарски чанти с краставици и домати. Ако е над 30-годишен, човек няма голям шанс за PR-работа, защото не може да се адаптира лесно, липсва му и бързината на мисленето", пояснява Верислава Бенова.

Големите PR-агенции имат база данни

и бъркат в тях, когато временно им потрябват допълнителни хора за изпълнението на определени поръчки. На развитите пазари често става наддаване за определени PR-специалисти, но в България ситуацията е различна. "Връзките с обществеността са все още в етапа на първоначално натрупване на хора и засега специалистите не се "въртят" между отделните агенции. Нивото на сектора не е достигнало степента на зрялост, в която PR-специалистите да могат да си търсят работа в чужбина", твърди Даниела Осиковска от Taurus Consultants. Освен експерти по реклама нейната консултантска фирма улеснява попълването на свободни места и в PR-агенциите. Показателно е обаче, че досега от тях не е постъпвала нито една поръчка за намиране на определен специалист.

Заплащането в PR-сектора досега не е било предмет на проучване, а самите фирми предпочитат да не съобщават подробности. "Заплатата не е абсолютна стойност, зависи от агенцията и от бюджета, за който работиш. Ако той е 40 хиляди, получаваш една сума, ако е шест хиляди – друга. В края на годината имаме бонуси", казва Верислава Бенова. Нейният колега от агенция "МАРК комюникейшънс" Дарин Стойков счита, че очакванията за високо заплащане в PR-сектора в България се насаждат още от преподавателите в университета. "Те казват на студентите, че това е нова и много популярна професия, че

Има глад за специалисти

споделя той. Засега това обаче се отнася за Съединените щати. Към 2006 г. Федералното бюро по труда очаква нарастване на работните места в американския PR-сектор с между 21% и 36% спрямо сегашното равнище. Средната заплата в бранша в момента е около 50 хиляди долара годишно, което е повече от средната заплата в страната и компенсира по-дългата работна седмица на американските PR-специалисти.

Българските им колеги могат да се занимават с връзки с обществеността както в PR-агенция, така и в специализиран отдел на дадена фирма. Професионалните предизвикателства на двете места са различни, както са различни и причините една компания да избере външна агенция или да предпочете "вътрешен PR-човек".

"Ако специалистът е добър, а фирмата – малка, е достатъчно да има вътрешен PR-отдел. Този вариант е за предпочитане и в големи организации, особено когато трябва да се управляват кризи, при които "вътрешният човек" знае най-добре как да реагира", съветва Даниела Осиковска от Taurus Consultants.

По подобен начин са разпределени PR-задачите в нефтената компания "Лукойл" в България. "Имаме вътрешен PR-отдел, който се занимава с ежедневни проблеми. Рафинерията "Нефтохим" също притежава отделна подобна структура, наемаме и външни консултанти за работа, която не може да се свърши от вътрешните", обяснява Диана Дамянова, директор "Връзки с обществеността и реклама" в "Лукойл". Според нея основният недостатък на вътрешния PR-специалист е, че той е част от системата. "Затова

Възможно е да загуби неутралност

и обективност. Когато те обслужва външна структура, тя гледа на едро и е в състояние да види обществения интерес. В същото време обаче външна PR-агенция трудно може да прави вътрешна комуникация, особено при бизнес с много разклонени контакти с персонала", смята Диана Дамянова.

Комбинирането на вътрешен PR-отдел с външна агенция е стратегия, използвана и от "Солвей – Соди". "Имаме вътрешен отдел, защото той може по-добре да осъществява комуникацията. За организирането на специални събития използваме обаче външна агенция. Веднъж или два пъти годишно PR-специалистите от всички компании на "Солвей" се събират в Брюксел, за да обсъдят развитието на общите комуникационни програми, обясни Пол Жакуо, изпълнителен директор на "Солвей – Соди".

Специалистът сам трябва

Да избере дали да се профилира

като работи за вътрешен PR-отдел, или да получава разнообразни задачи в PR-агенция. "Вътрешният PR-специалист познава еднакво добре и силните, и слабите страни на компанията. За него е не просто по-лесно, а задължително да намери най-добрия подход, решение или насока за разрешаване на даден проблем. При работата за една компания последователно се натрупва опит в някаква относително конкретна област", обяснява Нели Бенова, PR-специалист в софтуерната фирма "Хемимонт-Смартком". "Работата в агенция е интересна, защото в един и същ ден може да се наложи да работиш за банка, за неправителствена организация и върху проект, свързан със здравеопазването. В края на деня обаче остава съмнението, че е възможно да започнеш да се плъзгаш по повърхността на проблемите", казва Верислава Бенова от "МАРК комюникейшънс".

Без значение къде изберат да работят, бъдещето на българските PR-специалисти не изглежда мрачно. "Очаквам PR-пазарът да се развива постъпателно, макар че големият бум беше преди две години. Агенциите съвсем не са непрофесионални, първоначалното забавяне в развитието на сектора бе компенсирано от навлизането на много журналисти", обобщава Даниела Осиковска от Taurus Consultants.

Стъпалата нагоре

PR-асистент - Това е съвсем началната фаза в кариерата. Асистентът е помощник на специалиста и най-често прави мониторинг, като следи присъствието на клиента в медиите. Ако асистентът се докаже, възможно е в рамките на няколко месеца да се издигне професионално.

PR-специалист – Той разработва комуникационни програми. От него се очаква да е прецизен във връзките с медиите, непрекъснато да развива уменията си, да проявява инициатива.

PR-мениджър – Той ръководи и сплотява екипа, привлича нови клиенти и разширява бизнеса, следи за изпълнението на цялостната кампания, включително бюджета, планирането, творческите задачи.

Оригинална публикация

Дарик радио, Ники Кънчев Шоу | 2009-12-10

Водещ: Днес рожден ден има нашия приятел Максим Бехар. Вече беше поздравен от сутрешния екип от колегата Иво Райчев, но и ние искаме на живо да поздравим Максо. Макс, честит рожден ден.

Максим Бехар: Ники, много ти благодаря на тебе, на слушателите на Дарик и на всички, които смятат, че са ВИП-ове. Това са вашите слушатели всъщност. Всички тези няколко милиона слушатели на Дарик са ВИП-овете, които слушат доброто радио.

Водещ: Тръгна си Стефан Димитров, който навърши 60. И ти ли ставаш на 60, така разбрах.

Максим Бехар: Не, на доста По-малко, на 54, но се чувствам прекрасно.

Водещ: Гониш, гониш.

Максим Бехар: Да, гоня ги, факт. Всъщност когато станах на 50, не знам дали си спомняш, ти беше на рождения ми ден в Радисън, тогава казах, че започва обратното броене и по тази логика би трябвало да съм на 46.

Водещ: Точно така. Бенждамин Батън, невероятната история написана от Франсис Скот Фицджералд. Питах Стефан и сега сериозен въпрос и към теб. Това, което знам от Колегите и виждам с очите си – че те обичат хората. Защо?

Максим Бехар: Това е защото аз ги обичам много и във всяка една минута, във всеки един час, във всеки един ден това, което правя го правя с огромна обич. Не винаги по най-добрия начин, разбира се, понякога греша, често греша. Но го правя с огромна обич към хората, към моите приятели, към моите колеги особено, клиенти. И просто обичам света, обичам да живея и хората край мене.

Водещ: Много често работиш за големи марки, най-големите примерно в България. Какво е това усещане, как го възприемаш ти?

Максим Бехар: Първо доста голяма отговорност и второ голямо предизвикателство, което за мен е много приятно, тъй като големите клиенти, големите марки, големите компании вдигат летвата пред тебе постоянно и ти имаш предизвикателство да скачаш постоянно по-високо или да тренираш или да се учиш. Представи си, че преди 10 години си скачал 2 метра и сега скачаш пак 2 метра. Това е безумна скука. Това означава страхотна сивота. Има и такива хора, разбира се, да са живи и здрави. Въпрос на възприятие, въпрос на цели. Но ако аз тази година скоча 3 метра, искам догодина да скоча 3.50.

Водещ: Добре. За последно се видяхме професионално на сцената на ВИП Брадър, където представи голямата марка Лили Иванова. Какво още не знаем за нея?

Максим Бехар: Ами това също беше едно от големите предизвикателства, тъй като когато се видяхме с тебе деня преди заключителното шоу на ВИП Брадър аз ти казах, че съм аматьор и даже тази година ми върви малко на аматьорщина, не съм писател – написах книга, даже сега пиша втора. Не съм водещ, обаче продуцирах, или не съм продуцент, но продуцирах и водих част от феномалното шоу на ВИП Брадър тази година. Това беше голямо предизвикателство наистина. Не съм чак толкова близък с ВИП марката Лили Иванова. Само това, което мога да ти кажа, е че тя изненадва постоянно и съм сигурен, че следващата година тя ще изненада всичките тези няколко милиона фенове, които има в България.

Водещ: тоест не си човека ти, който е пратил НАП там, така да се каже.

Максим Бехар: Не, но поддръжаме много добри отношения с нея и аз съм с огромно уважение пред таланта й и пред начина, по който тя се държи пред публиката. Уважавам много Лили Иванова и колкото повече българи се стараят на тази възраст и с тези възможности да постигнат нещо повече, толкова по-добре ще бъде за България. Толкова по-бързо България ще бъде наистина в Европа. Ние сме в ЕС и винаги сме били в Европа, но всички знаем, че по отношение на стандарта, по отношение на пазара, бизнес развитието ни трябват още едно-две поколения.

Водещ: Така е. весел ден днеска и хубав купон. Пуснахме Джо Майър специално за теб, разбрахме, че ще ти свири довечера в офиса. Какъв му е хонорара?

Максим Бехар: Хонорара на Джо е тайна, обаче много оценявам това, което пуснахте сега за мен. Искам да ти кажа, че обичам радио Дарик, защото обичам колегите в него и хората в него. Те са едни от най-добрите ми приятели и това означава, чеобичам и слушателите на радио Дарик.

Водещ: Да, ама всяка сутрин се събуждаш с Дюзев и Райчев, тройка правите.

Максим Бехар: Първо се събуждам с Дарик в 7:01. Това са новините. И тогава в следващата 1 минута ми се включва Дарик до леглото. След това към 8 часа влизам под душа, където имам много сложна hi-tech уредба, която се командва от спалнята ми обаче, но вътре има 4 колони в самата баня и там слушам Дарик, там слушам Мишо и Иво и изпитвам огромно удоволствие, от години. знам всичките ви гости, знам всичките лафове, знам кой какво е казал и много се кефя сутрин. Зарежда ме и ми прави деня различен.

Водещ: Благодаря ти, Максим Бехар, честит рожден ден Максо о т всички нас, от цялото Дарик.

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I Силвия ВЕЛИКОВА I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто

Българското дружество за връзки с обществеността организира днес кръгла маса на тема – Публичния образ на институциите, а сега накъде. Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани днес сега в аванс ще дискутираме със Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността.

Водещ: Здравейте, г-н Стоянов.

Стоян Стоянов: Здравейте.

Водещ: Има нещо предизвикателно във въпроса „а сега накъде”, нещо като признание, че има проблем и трябва да се тръгне на някъде различно от посоката, в която сме вървяли до сега, така ли е?

Стоян Стоянов: Ами, 20 години минаха от промените в България и нашата професия, PR професията, както и институциите в България се променят. Има доста положителни неща, които се случиха през последните години от гледна точка на работата с медиите, на държавната администрация, заедно и с PR общността, но според мен има доста неща, които трябва да бъдат подобрени и трябва да бъдат поставени на нови начала. Сега имаме ново правителство, имаме специалисти в него по отделните министерства и агенции, които се занимават точно с имидж, с връзки с медиите, с комуникации, така че нашата идея на събитието е не да търсим само добрите или лошите неща, а събирайки гилдията, събирайки хората, които са работили на високи позиции в предишната администрация, събирайки новите PR мениджъри на властта, ние да се опознаем взаимно първо и второ да можем да начертаем някаква линия за по-добра комуникация между нас.

Водещ: Споменахте за новото правителство, то освен многото определени етикети, които има, има и този, че министър-председателя сам си е PR и няма нужда от PR-и, така ли го усещате и вие?

Стоян Стоянов: Ами лично аз като страничен наблюдател и без да ангажирам БДВО като институция, аз също работя и в една от големите PR агенции в България мисля, че неговия стил на поведение е точно такъв. В това няма нещо лошо. според мен той все повече се консултира и взима мнения от неговите съветници и PR консултанти, но все още той си е PR-специалиста и човека, който може да каже нещо, може да се поправи след това и може да привлече вниманието и интереса на хората, както и симпатиите.

Водещ: Това обаче допустимо ли е от гледна точка на науката за връзките с обществеността да променяш мнението си през няколко часа и да казваш две взаимно изключващи се тези, всяка достатъчно убедително?

Стоян Стоянов: Според мен не е удачно. Науката за PR или пък практиката в PR показва много неща, но тези неща се менят според компанията или човека, който ние консултираме. Подобно на други европейски лидери, ние виждаме там също има хора, които имат собствено PR излъчване, мисля че г-н Борисов се справя добре, единственото, което е, наистина когато заявиш някаква позиция и след това я промениш създава нагласа у хората, че ти нещо или не разбираш или се опитваш да прикриеш или просто това ти е твоя стил на поведение. Аз мисля, че последното е най-силно застъпено, като стил на поведение.

Водещ: Усещате ли известно профанизиране на вашата професия, когато за всяка по-необяснима постъпка или действие някой казва – абе остави го, това е PR.

Стоян Стоянов: Да, има нещо такова. Значи ние PR-специалистите, специалистите по връзки с обществеността, сме много силно свързани както и с медиите, с комуникацията с медиите, така и с отделни обществени целеви групи. Лошото в България е, че все по-голяма комерсиализация навлиза в сектора на медиите, сектора на отделните целеви групи от гледна точка на това, вие виждате какви телевизионни предавания имаме, предимно забавни, предимно развличащи или предимно търсещи проблемите на по-ниско ниво в нашето общество. Същото е и с комуникацията ни с медиите. За профанизиране не мога да говоря, по-скоро нещата вече излизат от основите на PR теорията и са представени по друг начин.

Водещ: Как стои България на фона на другите държави по отношение на професионализирането на публичния й имидж?

Стоян Стоянов: Аз мисля, че в България има доста добри специалисти, като PR специалисти, като специалисти в администрацията. Ние имаме представители на общността, които са на високи позиции в професионални организации и т.н., тоест и в България също така има и много големи чуждестранни PR фирми и т.н. Има няколко добри специалисти в България по изграждане на добър позитивен имидж, но в крайна сметка дори и да има добри специалисти много зависи от това – компанията консултираш или човека, чийто имидж трябва да изградиш, да се е вслушва в твоите съвети, да обсъжда, да признава грешките си понякога и в крайна сметка да се върви напред. В България моите наблюдения са, че ръководни мениджъри на високи позиции, особено на български фирми трудно се вслушват все още в съветите на нас, на PR-ите.

Водещ: Какво ви е обяснението, защо това се получава така?

Стоян Стоянов: Ако говорим за корпоративния сектор, политиката е също … нещата са сложени по същия начин. Това са хора, които предимно, говоря за големи мениджъри или за политици, които са изградени сами. В крайна сметка техния бизнес е да развиват дейността на компанията, да печелят пари или да печелят политически битки. Техният бизнес не е толкова да комуникират правилно, първостепенен бизнес имам предвид и първостепенна дейност. Така че тези хора са израснали в един малко по-различен, как да кажа, бизнес модел или пък те се опитват да държат всичко в своите ръце и да пренасят от своята бизнес дейност или политическа дейност в комуникацията с медиите или с обществеността. И от там се получава една малка разлика, те се опитват да правят комуникацията с медиите подобно на това както правят бизнес. Или почти така.

Водещ: А правилата всъщност са различни.

Стоян Стоянов: Правилата са различни, да.

Водещ: Да, и трябва да имаш предвид това ако искаш и добре да стоиш с това, което правиш. Благодаря ви. Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността. Днес дружеството организира една голяма дискусия на тема – публичния образ на институциите, а сега накъде?

* Стоян Стоянов е член на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността. Стоян Стоянов работи като Старши мениджър "Организация на събития" в ПР агенция AMI Communications