www.economy.bg I 26.01.2015г.

Доверието във всички институции е достигнало най-ниското си ниво от началото на Голямата рецесия през 2009. Това показват резултатите от годишното проучване на Edelman Trust Barometer 2015. Доверието в правителството, бизнеса, медиите и неправителствените организации сред населението е под 50% в 2/3 от страните, в това число САЩ, Великобритания, Германия и Япония. В половината от изследваните страни нивата на доверие сред информираните публики са спаднали под 50%.
 

Тази година бележи края на възстановяването на доверието в бизнеса, тъй като регистрира спад в две трети от пазарите и сега е под 50% в 14 страни. Това е най-ниският резултат от 2008 насам.

Най-големите спадове са отбелязани в Канада (с 15 пункта до 47%), Германия (с 12 пункта до 45%), Австралия (с 11 пункта до 48%) и Сингапур (с 10 пункта до 61%). Това е силно подчертано от спадове на доверието в смятаната за непробиваема технологична индустрия. Въпреки че все още се ползва с най-високо доверие спрямо останалите индустрии, тя бележи спад в повечето страни за първи път.

Ниското доверие в изпълнителния директор като надежден говорител продължава за трета поредна година, с нива от 31% в развитите държави. В световен мащаб, изпълнителните директори (43%) и държавните служители (38%) продължават да бъдат най-малко достоверни източници на информация, изоставайки далеч зад академични или бизнес експерти (70%) или „човекът като мен” (63%). В развиващия се свят, достоверността на изпълнителния директор е с 30 пункта по-висок и достига 61%.

Данните от изследването показват още, че правителството остава институцията с най-малко доверие за четвърта поредна година, с нива под 50% в 19 от 27 държави, включително САЩ (41%), Великобритания (43%) и Япония (40%).

Медиите като институция не се ползват с доверие в 60% от страните и за първи път онлайн търсачките са по-надежден източник на информация за новини с общ характер и информация (64%), отколкото традиционните медии (62%).

Доверието в неправителствените организации регистрира спад за втора поредна година, но остава на най-високо ниво спрямо бизнеса и правителството. В 19 от 27 страни, доверието в неправителствения сектор пада или остава на същото ниво от предходната година с драматични спадове във Великобритания (16 пункта) и Китай (12 пункта).

Има осезаем ефект от доверието. Близо две трети (63%) от анкетираните отказват да купуват продукти или услуги от компании, на които не вярват, а 58% ги критикуват пред приятел или колега. От друга страна, 80% избират да купуват продукти от компании, на които се доверяват, а 68% ги препоръчват на приятел.

По-голяма част от анкетираните (81%) вярват, че всяка компания може да предприеме конкретни действия, които да повишат печалбите й, но и едновременно с това да подобрят икономическите и социални условия в общността, в която оперира. Три четвърти (75%) смятат, че една компания може да бъде по-печеливша, като намира начини за решаване на социални и обществени проблеми.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.01.2015г.

Нито едно правителство само по себе си не може ефективно и бързо да намери решение на всички проблеми, които съществуват, ако имаме нарушена публична среда. Ето защо искам да говоря за необходимите промени в тази насока, които трябва да се осъществят с активното сътрудничество на бизнеса и гражданския сектор.

Като първи проблем мога да посоча качеството на законодателството. От 1997 г. насам са приети 357 нови закона. Над 1000 и повече са действащите нормативни актове, а това създава изключително големи трудности за бизнеса. Колегите ми са изчислили, че средно на ден се падат по 2,5 промени. Амбицирани сме да въведем механизъм за оценка на въздействието на законодателството, за да можем да предотвратим лавинообразното нарастване на този процес оттук нататък.

Ще кажа нещо, което не сме обсъждали политически. Според мен е необходимо да има Закон за лобизма. Без такава регламентация няма да можем да изясним отношенията, които стоят, застават или прокарват една или друга законодателна промяна. Изключително важен е и мисля, че няма нито едно правителство, което само да може да реши тази задача. Ето защо трябва да има широка обществена коалиция, която да предложи проект за такъв закон.

Вторият важен момент за подобряване на публичната среда това е състоянието на медиите и информационната среда. Ние някак свикнахме с всичките недъзи – недостатъчната прозрачност на медийната собственост, за концентрацията, която не може да бъде доказана, с това, че рекламният пазар на практика толкова се свива, и т.н.

Решаването на този проблем пряко касае бизнеса и не трябва на регулирането на проблемите, които съществуват в медийната среда, да се гледа само като на политическо усилие.

Трябва да говорим за повече гаранции за конкурентност в медийната среда, особено на фона на промяната в структурата, изсветляване на медийната собственост, но и изсветляване на механизмите за финансиране на медиите.

Повече от наложително е да се въведат нови правила за разпределение на средствата, за медийни кампании, особено тези, които са свързани с еврофондовете. Този проблем е важен не само защото ще определи как оттук нататък ще се разпределят тези средства, но лично за мен това означава, че ако успеем да въведем едни ясни, справедливи правила и да гарантираме достатъчната публичност, ще създадем устойчиви модели.

Третият фактор е укрепване на демокрацията, чрез регламентиране на гражданско участие. Събитията след 2013 г. показаха едно активизиране, което е добър знак за жизненост на българското общество. Това, което виждам, е, че недостатъчното израстване на тази система на практика позволява отново вторично тя да бъде опорочена с формални участия, с прикриване на лобистки интереси зад граждански движения.

Четвъртият много важен фактор е модернизиране на технологията на осъществяване на обществените отношения. Става въпрос за електронното управление, въвеждането на прозрачност и откритост.  Не искам да говоря високопарно. Ние трябва да започнем сами от себе си, да електронизираме процесите и услугите вътре в държавната администрация, което много по-бързо ще доведе до развитие на услугите, които предоставяме на гражданите и бизнеса. Друг елемент е активното представяне на информация и прозрачност. Тук първото нещо, което ще направим, е публикуване на данни в машинно четим формат. Законодателно ще го уредим и ще започнем постепенно да публикуваме наличните в държавата бази данни в този формат, за да може да улесним тяхното използване.

Оригинална публикация

Водещ: За края на кабинета Борисов и началото на кабинета Райков ще говорим в следващите минути с Деница Сачева и Арман Бабикян. Първо искам да ви поздравя, не знам как да го нарека, няма да употребявам груба дума, с изречението: Ахмед Доган – главен секретар на МВР, това, което излезе тази седмица. В смисъл, представям си го. Той Бойко Борисов размахваше едни черни кожени пури на една (…), докато беше главен секретар и си представям в тази опаковка Ахмед Доган. Хубаво. По-интересното е кой според вас му организира на Бойко Борисов тази измама? Както се казва, кой го качи на тази динена кора и защо той се хвана?
Деница Сачева: Той според мен сам си организира тази измама, защото очевидно той е имал достъп до този лист, както беше представен въпросния документ от главния прокурор. И според мен той е знаел съдържанието, но както винаги в неговите публични изяви, в цялото му поведение на човек, който се опитваше да бъде политик през последните 12 години, той винаги е правил това, той винаги е манипулирал, използвал е много малка част от някакъв факт, за да измисли някакво изречение или да измисли цяла фабула, която да забавлява хората или по някакъв начин да предизвиква зрелища.
Водещ: И какво спечели от това? Смешна история в крайна сметка. Даже главният прокурор, който по принцип пази едно каменно спокойствие, вчера просто не се сдържа и се смя откровено.
Арман Бабикян: Тя стана смешна вчера, след като нещата излязоха на бял свят. Иначе Борисов просто, ако някой е поставил динена кора, той сам си е поставил тази динена кора и явно смятайки, че нещата така ще минат. В смисъл, казана дума, ама не е много хвърлен камък, защото много често в диалозите си, не само Борисов, защото то се превърна в стил на говорене въобще на партия ГЕРБ, когато някой излезе със сериозни аргументи и изрази някаква последователна, логична мисъл по отношение на дадена политика или даден факт, общо взето, срещу него се изправя някой, който му казва: Да, бе, ти пък си грозен. Горе-долу този тип реакция, която е характерна за децата до 4-ти – 5-ти клас. Тя хваща сигурно и на хората им става интересно, ей, гледай какво му каза. Горе-долу беше и типът реакция с, да, ама ти пък си ме поръчал. Естествено, че прекрасно е знаел, че няма такова нещо. Нито пък Ахмед Доган иска да става главен секретар, нито шеф на БАН. Вероятно няма желание да оглави и Софийската опера. Така че това са пълни глупости, които по някаква причина, раздразнен, той е решил, че му вършат работа за деня. Политиката от ден за ден беше характерна по време на целия мандат. Сменянето на мнения от ден за ден по фундаментални и то въпроси като ДДС и т.н., виждахме я през цялото време, та колко му е до едни думи. Думите отлитат.
Водещ: Отлитат-отлитат ама не съвсем.
Деница Сачева: Думите бяха всъщност най-големият враг на това правителство, защото те така и не разбраха за какво служат думите, какъв е смисълът на думите и редица представители на кабинета Борисов доста често говореха неща, които не разбират, говореха неща, които не мислят и говореха неща, които в крайна сметка разрушиха много сериозни фундаменти. Защото да говориш 4 години глупости и да вкарваш тези глупости в масовото съзнание в крайна сметка доведе до една много сериозна разруха.
Водещ: Като стана дума за смяната на мнения, което в общи линии в един момент имам чувството, че хората станаха резистентни, в смисъл, Бойко Борисов си сменя мнението по пет пъти на ден. Ами да, сменя си го по пет пъти на ден. Сега тук напоследък обикалят разни видни представители на ГЕРБ из медиите, отчитайки мандата на парламента, правителството и т.н., и казват, ами ние си променяхме мнението, защото се вслушвахме в гласа на хората. Е хубаво де, ама нали тези хора ги свалиха от власт? В смисъл, аз нещо, започвам да имам усещането, че…
Арман Бабикян: …дето всичките министри си писаха 6, само един си писа 5, или някакви такива глупости.
Водещ: Всички министри са отличници, те са си променяли мнението и политическата позиция за куп важни неща по няколко пъти, защото са се вслушвали в гласа на хората. Хората ги свалиха. В същото време всички се държат така като че ли преди това не е имало управление. Нямате ли такова усещане? Все едно не е имало мандат…
Арман Бабикян: Ама те това го заявиха още като дойдоха, че не е имало управление преди това.
Водещ: Не е имало управление, значи тези 3 години и половина, не знам къде е била държавата, не знам какво се е случвало с тази държава. Ако не дай си боже, някой нещо им каже, добре де, вие що направихте еди-кво си, те ще кажа: тройната коалиция, Иван Костов, международното положение, извънземните, рептилите и т.н. И това нещо като че ли се приплъзна и към служебното правителство, от което се очаква не знам точно какво да сътвори за два-три месеца.
Арман Бабикян: Тази фундаментална глупост да излизаш накрая и да казваш колко си велик малко преди да рухнеш от власт, за нея също сигурно и те не са виновни. Ето сега можем да поадвукастваме малко на ГЕРБ. Сега ще опитам и ще ви кажа защо. Тази глупост с този тип отчети, тя започна, и тя е много преди тях и те сигурно там лошо са се подвели. Имаше един такъв календар на успехите по времето на Иван Костов, като им свършваше мандата и казваха, ето го календарът на успехите, вижте колко сме велики. После, след като царят приключи мандата си и те направиха нещо подобно, та чешми се редиха, та чудесии и пак се обясняваше, вижте, какви чудеса постигнахме, пък преди нас ужас. След нас рай. Май, Станишев забрави да го направи, и ако се бяха сетили, може би щяха и те да го направят. И ето го, Борисов е третият, който препоръчва на министрите си да се наредят в редичка и всеки да каже, че си е подписал 6.
Деница Сачева: Аз тука мъничко ще се различа обаче от Арман, защото през 2001 г. за първи път наистина имаше такъв календар на успехите. Сега, той, че се наричаше календар на успехите, може би по някакъв начин е раздразнило много хора, но е факт, че това беше първото правителство, което предложи публичен отчет. Този публичен отчет може да бъде намерен и до момента на сайта на МС в архивите.
Арман Бабикян: Е тези какво направиха, пресконференции на успехите…
Деница Сачева: Да, но в този публичен отчет имам много сериозни данни, много сериозни цифри, много сериозни факти, въобще не става въпрос за това, вижте какво беше преди, вижте какво е сега. Малко по-различно е. едно е когато правиш такъв тип отчети, от сорта на това, ние почнахме да строим магистрали, ние въведохме нов морал, ние сме нови лица, това са общи приказки.
Арман Бабикян: Те ме замерят с брой километри, моля ви се… Предният толкоз километри, пак аз, ако знаете, колко километри, пък Лиляна Павлова как спала до валяците. Недейте така.
Деница Сачева: Става въпрос, че ние не трябва да искаме и да очакваме политиците да не дават отчет за дейността си.
Арман Бабикян: Не, не, да дават, но не бива да ми се представя всичко като успехи.
Деница Сачева: Добре, нека да не се представя като успех, но едно от нещата, които разрушиха статуквото в това отношение и което всъщност доведе и до това, което се случва в момента на улицата, е самият факт, че управлението на ГЕРБ беше без управленска програма. Нямаше никаква управленска програма. Ние в момента не можем да ги държим отговорни за нищо, защото не реално обещаха някакви неща в предизборната си програма, след което тази програма изчезна от публичното пространство. Те нямат управленска програма… За първи път имаме управление, което не може дори да даде истински отчет, защото в същност то никога не е работило по някакви нормални правила, където и да е по света, независимо дали говорим за НПО, за корпорация или за правителство, ние говорим за някакъв тип план, програма, за поставяне на конкретни цели, за поставяне на конкретни резултати, които трябва да бъдат постигнати. Тук се говореха само общи приказки през цялото време.
Водещ: Това е абсолютно логично, като имаме предвид каква е представата на Бойко Борисов и г-н Цветанов, защото в крайна сметка това са лицата на тази партия, та каква е тяхната представа изобщо за организацията на обществото и държавата. Там няма разделение на властите, там няма закони, там няма ред, няма някакво съобразяване с елементарни правила, да не говорим пък за ЕС и разни други такива неща. Просто там има едни добри намерения, едно, дайте да дадем, ние сега ще бием тия, после ще бием ония. След това ще бием на мачле.
Ще си изкъпем охраната с маркуча и т.н. Това е и всъщност лично за мен, аз си признавам през тези години като журналист, ужасяващото усещане, че държавата руши най-важната си клетъчна система, арматурата на държавата, кой, кой е, кой за какво отговаря, кой какво иска да направи, кой с какви лостове го постига и т.н. Какъв парламент…?
Арман Бабикян: Ако трябва да сме честни и малко по-самокритични в този анализ, вината за това явление, което засегна наистина арматурата, не е само в Бойко Борисов.Вината е в нас.
Водещ: В никакъв случай. Имаше страшно добра хранителна среда.
Арман Бабикян: Вината е във всички други традиционни партии, защото вождизмът при управлението на определена партия, а такива има достатъчно в България, в случая се пренесе и в държавното управление.
Водещ: Абсолютно вярно е това.
Арман Бабикян: Имали сме го и преди в държавното управление.Той не е първият човек, на който това му се случва, но тук, понеже нивото на експертизата се оказа много ниско и изведнъж това наистина вече удари арматурата на обществото и на държавата. Иначе чисто като случка, това вече ни се е случвало и то наистина тръгва от самите формации.Те така биват управлявани. Колко демократична е „Атака” като партия? Всички знаят, че един човек решава примерно. Мога да изредя още 5 партии, пък да не вземат да се обидят сега националистите.
Водещ: Е, кажи и ДПС за всеки случай.
Арман Бабикян: Добре.Ето казвам и ДПС е по същия начин. По същия начин изглеждат десетки, десетки други партии.Е, какво очакваме да се случи, когато те възседнат държавата или ок, не я възсядат, ами ги избират? Изведнъж да се превърнат в демократи. Стигнахме до една формация, която е на по-ниско експертно равнище и този падишахски тип управление се оказа управлението на държавата. Някакси много по-фундаментални неща имаме да решаваме.
Водещ: Да. Като каза много по-фундаментални неща имаме да решаваме, служебното правителство е ГЕРБ2, правителство на ГЕРБ 2 или е някакъв самостоен играч на сцената?
Деница Сачева: Служебното правителство е избор изцяло на президента на републиката, на Росен Плевнелиев. Част от кабинета,разбира се, е свързан с политическа партия ГЕРБ, независимо дали са членове или не са членове.
Водещ: Да. По някакъв начин.
Деница Сачева: Но по това дали това ще бъде ГЕРБ2 или не, ние ще разберем по техните решения, които те предстои да вземат в близката една седмица, особено що се отнася до политическите кабинети, до областните управители, до начина, по който ще бъдат организирани изборите. По това какви ще бъдат първите решения на МС ние ще разберем дали този кабинет наистина има претенцията да бъде надпартиен и да свърши конкретна работа, която наистина е важна за държавата или просто ще бъде изпълнител, ще довърши някои от черните дела на предишните, защото аз няколко пъти по различен повод повтарям това и мисля, че това е много важно, да му се обърне много сериозно внимание, какви бяха последните решения на кабинета „Борисов”, какви бяха последните закони, които НС прие.Докато хората протестираха, докато хората се опитваха да кажат дали партиите са нещо добро или нещо лошо, докато те самите наместваха в главите си понятията за това кое е правилно и кое не е правилно, междувременно политиците натвориха нови сделки, нови решения, които ще бъдат един ден скандали, след примерно 2-3 г. отново. Имаше много такива скандални решения и по отношение на Черноморието и на застрояването, и по отношение на ДДС и облекченията, които получи онлайн хазарта и по отношение на изхарчения близо 1 милиард за 10 дена, т.е. договорените 1 милиард за 10 дена и т.н. и т.н.
Водещ: И по отношение на закона „Янев”, който изисква имуществени декларации от кого ли не?
Деница Сачева: От НПО.
Водещ: Това падна май на второ четене?
Деница Сачева: Няма значение.Въпросът е, че беше предложено.То падна…
Водещ: Да. Това беше паралелна реалност. Хората отвън и тези вътре в парламента. Просто…
Деница Сачева: Да. Абсолютно, бяха 2 различни реалности.
Арман Бабикян: За пореден път се опитаха да използват ръцете на Янев, за да прокарат нещо, което те искат.
Водещ: Да.
Арман Бабикян: И то при положение, че се опитваш да казваш, че искаш да пуснеш гражданското общество във властта и ти всъщност блокираш точно гражданското общество, което обикновено е форматирано в неправителствените организации и ти блокираш точно него…
Водещ: Поне там е експертизата, ако не друго.
Арман Бабикян: Като стана дума за крайбрежието, това, което каза Деница, понеже се чухме вчера по телефона, от три дена дъвчат името на същата заместник-министърка, която подписа за дюните, скандалните. Дали да не е пак заместник-министърка. Извинявайте, трябва да си тежък политически самоубиец, за да мислиш, че ако оставиш Светла Боянова в кабинета, всички ще забравят, примерно зелените.
Водещ: Там поне се носи някакъв … информация, че работата е много дебела в това министерство, специално с тази дама, но както и да е.
Арман Бабикян: За да подкрепя думите и наистина ще се разбере какъв е кабинетът от това дали тези хора замазват следите или са склонни да одитират. Не казвам нещо друго.
Водещ: Да. Между другото, опозицията, както има и много и от протестиращите хора и наблюдатели от онези недолюбвани НПО,и искат одит. Това служебно правителство всеки в ресора си да каже, абе, вижте какво, това и това и това.
Арман Бабикян: Това е нормално и дали ще правят нормални избори.
Водещ: Да.
Арман Бабикян: Да видим Или пак ще се преследваме по секциите, по тъмнините с чували и няма да прилича това на избори, а на някакво такова среднощно премеждие.
Деница Сачева: В този смисъл, по отношение на изборите, може би е много добра новина, че министър Цветанов, освен, че вече няма да бъде министър на вътрешните работи и няма да бъде вицепремиер, може би е много добра новина, че няма да бъде и национален координатор на ромската декада, защото смятам, че…
Водещ: Твоята болка?
Деница Сачева: Да, защото смятам, че неговата роля като координатор на ромската декада беше преди всичко да създаде един криминализиран образ на ромите и да използва тази си позиция, съчетана с поста на МВР шеф, да направи всичко възможно да злоупотреби именно с тази комбинация, така че да накара много ромски гласове да отидат за политическа партия ГЕРБ.
Водещ: Ще видим.
Деница Сачева: Така че ще видим дали сега отново ще има такива…
Водещ: Какво ще се случи. Аз знам, че много ще липсва г-н Цветанов.
Арман Бабикян: На кого?
Водещ: Така задълбочено четеше г-жа Цачева днеска интервюто му в „24 часа” и цитираше…
Арман Бабикян: Той е покъртен от това, че никой не е консултирал с него бъдещия кабинет.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Да. Аз не знам защо той смята, че някой трябва да консултира с него бъдещия кабинет, обаче…
Арман Бабикян: Някой трябва да се престраши да му каже, че най-вероятно и в следващите кабинети няма да ги консултира…
Деница Сачева: Аз настрана от многото, разбира се, неточности и въобще изказа на…
Водещ: Да, там трябва превод.
Деница Сачева: Искам да обърна внимание на нещо, което обаче наистина е много важно.Аз се впечатлих основно от това изречение. Нашата политическа формация е функция на гражданския сектор. Наистина политическа партия ГЕРБ беше партията, която успя да претопил най-много представители на гражданското общество и да ги извади извън обувките им и хора, които сме познавали в годините и във времето като хора, които са имали относителен опит и експертиза, някакси започнаха да служат на глупостта много бързо.
Водещ: Нона Караджова., Дияна Ковачева, те дойдоха от NGO, нали така?
Деница Сачева: Те дойдоха от NGO.Това същност мисля, че и самият Мирослав Найденов беше представител на NGO, така че това е едно явление, което по никакъв начин не трябва да се допуска за в бъдеще.
Арман Бабикян: Министърът на еврофондовете.
Деница Сачева: Да. Просто да се претопява по този начин гражданският сектор е наистина нещо, което е страшно опасно. Настрана от това, че беше разрушена държавата и бяха разрушени основни фундаменти, това също е част от общата разруха и от това да се твърди, че ето, ние сме представители на гражданското общество, ние слушаме народа. За мен ум, който съзнателно пълни с въздух глупостта, за да се възползва от нея или пък съзнателно приема да бъде служител на глупостта, в крайна сметка, рано или късно ще пасе патки, така че призовавам всички хора, които смятат себе си за умни и независими, да не допускат да бъдат използвани по такъв начин.
Арман Бабикян: Не.Всички сме част от един цирк, за неме.Този номер с НПО, която живяла, живяла, та сюблимирала в партия, го правиха вече от НДСВ го правиха, от ГЕРБ го правиха.
Деница Сачева: Това като „Червената шапчица”.
Арман Бабикян: Г-жа ти Кунева го направи сега. ТО вече толкова пъти има римейк целият този цирк, че на никой вече не му е интересно.
Водещ: Не. ГЕРБ откровено си привлякоха конкретни хора от конкретни места.
Арман Бабикян: Не. Те самите бяха сдружение, ако си спомняте. Те не бяха партия.
Водещ: Да, сдружение.
Арман Бабикян: НДСВ също.
Водещ: Да, да.
Арман Бабикян: Г-жа Кунева също беше движение, каквото и да значи това нейното.
Водещ: Да. Тя в началото обясняваше как партиите са едно отвратително нещо и не щеше да го направи, да.
Арман Бабикян: Цялото това упражнение, то тече повече от 17-18 г. и мисля, че зората му пукна някъде в зората на вестниците на моя приятел Петьо Блъсков, който тогава говореше за синьо-червената мъгла, ако си спомняте. Как всичко е едно и а също, партиите са едно зло и всъщност готините хора са тези, които не са в партиите. Сега, понеже няма как да са в партиите, дайте ще правим НПО, пък те после временно ще се появяват като партии преди избори.
Деница Сачева: Ама сега се получава…
Водещ: Трябва да свършваме.
Арман Бабикян: Нали чувате какво става по улиците? Всички казват партиите вън, политиците долу. И как ще се явяват на избори? С дамски хорове или с ловни дружини?Няма как!
Водещ: Това с хоровете е специалитет на министерството на икономиката.
Арман Бабикян: Да, вече да.
Водещ: Двама министри, двама от Хасково, двама пели в хора.Там има вече профил.
Арман Бабикян: И трябва да намразиш политиците и партиите…
Деница Сачева: Което също е много опасно. Политика се прави с политици, държава се прави с граждани. Нещата трябва да бъдат много ясно разделени.
Арман Бабикян: Естествено. Няма нищо по-нормално от това да вкараш тази енергия в партиите, а не да ги отблъскваш
Водещ: Приключваме засега. Да видим какво ще направи служебния кабинет в близката седмица и както се вижда, пак ще говорим и пак ще го гледаме. Деница Сачева Арман Бабикян, мерси.          

www.bgonair.bg I 18.03.2012

19 минути I 2010-01-07

Двама от съветниците на премиера били основната причина за тихата студена война, която започва да се усеща между правителството и медиите. Даже и имената им се въртят из политическото пространство.
Ако се вярва на мълвата, ставало дума за шефката на политическия кабинет Румяна Бъчварова и за ексдепутата от НДСВ Светослав Спасов, някогашен паж на Юлияна Дончева. Повечето хора дори не подозират за съществуването им, но цената от техните действия я плащат Бойко Борисов, неговите министри и кметове, които са лицата на властта.
Не е ясно дали причината е в разчистване на лични сметки между съветниците и средствата за масово осведомяване или в неспособността на администрацията да се справи с усвояване на парите, които Европейският съюз дава за популяризиране на политиките си у нас. Става въпрос за милиони, осигурени от предишното правителство, които то не можа да похарчи поради некадърност, но и досега продължават да не се използват.
Според част от строителите на ГЕРБ, парашутистите, които влязоха наготово, направо във властта, правят и невъзможното да вредят на Бойко Борисов, като го противопоставят на бизнеса, на различни обществени групи, както и на четвъртата власт.
Тяхното мнение бе огласено вчера чрез в. 24 часа от съпредседателя на парламентарната група на партията Красимир Велчев, считан не без основание за една от най-влиятелните фигури в нея.
Очаква се на конференцията на ГЕРБ през уикенда да се състои дискусия. Тя е шанс за ревизия на някои политики, които обръщат властта срещу нейния електорат. Примерите, за които всеки се сеща, са много. Последният са забавяните, а налични и предвидени иначе в бюджета пари за лекарите. Но също така откриването на ненужни сражения с учените, адвокатите, съдиите – все хора с дясно мислене.
Огромен назряващ проблем е и напрежението със синдикатите и работодателите поради вълната от фалити и безработица, която вече залива страната – особено малките и средните градове. Както и появилият се в медиите напоследък остър негативизъм към управлението.
Вместо адекватност, в повечето случаи първосигналната реакция на отделни членове на правителството и на парламента е надменност, а впоследствие премиерът е принуден да потушава конфликтите.
Паметливите припомнят, че от война с медиите, забъркана от съветници в горещото лято на 1992 г., започна фиаското на правителството на Филип Димитров през есента на същата година.

Оригинална публикация

Вестник "Дневник" I Зорница СТОИЛОВА I 2009-11-16

Войната е шоубизнес, а политиката – манипулация. Спомняте си култовите констатации на героя на Робърт де Ниро в една от най-добрите политически сатири на Холивуд "Да разлаем кучетата". Ако трябва да поставим българска рамка на метафората за политиката, бихме добавили още упорито нежелание за прозрачност и липса на смислен публичен дебат.

Или поне това бяха изводите на провелата се през миналата седмица кръгла маса "Публичният образ на институциите", организирана от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Зад привидно скучната тема PR съветниците от правителствената информационна служба, практиците от бранша, социолози, журналисти и експерти от неправителствени организации се опитаха да потърсят отговора на важния въпрос – защо PR на държавната администрация се проваля в усилията си да осигури максимална прозрачност на действията й и да намери здравословния баланс между интересите на обществото и тези на властта, която представлява.

С най-голям интерес се очакваше директорът на Правителствената информационна служба Николай Боев, но той не се появи заради наложително пътуване с премиера. Въпреки че темата за комуникационната стратегия на кабинета "Борисов" беше сред една от обявените за обсъждане, на кръглата маса стана ясно, че такава все още няма. Директорът на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в министерството на транспорта Розита Михайлова обаче увери, че скоро комуникационните експерти на правителството ще поканят практиците от PR бранша да дискутират стратегията.

Правителственият PR като чиновник

Вместо да балансират между интересите на обществото и властта, PR на институциите избират да бъдат с институциите. Това беше една от основните критики, отправени към правителствените експерти.

Александър Кашъмов, юрист и експерт в "Програма достъп до информация" обобщи поведението на институциите до този момент като упорство и нежелание за прозрачност. "Според Закона за достъп до обществената информация институциите не само имат задължение да предоставят информация, те дължат информация по собствена инициатива", обърна внимание той и добави: "Това досега мъчително не се случваше."

По думите на социолога и управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, когато става дума за политика и за реформи, комуникацията е съдържателен проблем. "Не е осъзнато, че комуникацията е същинска и основна задача на държавния служител, а не добавка или притурка към другата му работа", обърна внимание тя.

Това е и една от причините държавните служители удобно да се крият зад големия образ на институцията. А една от същинските задачи на правителствения PR би трябвало да е именно тази – да извади служителите на министерствата от анонимната колективност и да ги насърчи да поемат индивидуална отговорност пред обществото, заставайки зад твърденията си със своето име и позиция.

Според Стояна Георгиева, която ръководи информационния сайт Mediapool и е оглавявала правителствения пресцентър по време на управлението на Иван Костов, една от причините за това е, че PR на властта са свързани твърде много с изпълнението на партийни цели. "Правителственият PR осигурява вдигане на политическия рейтинг, вместо да информира и да осигурява максимална прозрачност на действията на властта", коментира тя.

Практиците от частния сектор обърнаха внимание, че PR на институциите не означава само да поддържаш връзки с медиите и да отразяваш дейността на министъра, но към момента той се разбира именно така. "В корпоративния PR PR специалистът се стреми да бъде част от решенията", припомни Деница Сачева, изпълнителен директор на агенция Intel Day Solutions, и добави, че ролята на PR в държавната администрация не е ясно дефинирана. Той се наема, за да изпълнява тесни конкретни цели, а не да изгради последователна комуникационна стратегия на правителството.

"Когато се смени властта, PR също си отиват заедно със своите екипи. Няма приемственост в експертността", коментира още Сачева.

Колко е важен политическият рейтинг

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" фокусира вниманието върху друга важна част от комуникацията на политическия живот – как се използват социологическите данни от политиците и техните PR експерти. И беше категорична – вместо да бъде основата, на която се взимат важни решения, обобщеното от социологията обществено мнение се използва единствено като публичен инструмент, като политическа патерица.

Това е и причината политиците и медиите да се вглеждат толкова в рейтингите на властта като опростен вид на това, което наричаме обществена подкрепа. Политическата практика досега го доказва – не е важно да бъдеш добродетелен, а да изглеждаш такъв.

По думите на Димитрова обаче политическите рейтинги са важни, но е по-важно те да съответстват на реалните действия на институциите. В противен случай общественото доверие се срива много бързо. Тя обясни, че високият процент на обществено доверие в първите месеци от управлението на кабинета "Борисов" не е нито необичайно явление, нито прецедент за българския политически живот. "В началото на управлението на Иван Костов рейтингът му беше над 60%. Правителството на Симеон Сакскобургготски също имаше високи показатели на доверие през първите месеци", припомни Димитрова.

Свръхконцентрацията на политическото присъствие в медиите беше посочено като една от погрешните практики на институционалния PR. Или с други думи, политиците и техните PR експерти се вглеждат и притесняват твърде много за това какво ще излезе във вестниците и какво ще бъде показано в централните емисии новини и пренебрегват комуникацията със специфичните групи, които в крайна сметка се оказват засегнати от провежданите политически реформи в публичната сфера.

Оригинална публикация

Снимка: БДВО

Още по темата:

Стоян Стоянов, БДВО: “Публичният образ на институциите, а сега накъде?”

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто
 

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I Силвия ВЕЛИКОВА I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто

Българското дружество за връзки с обществеността организира днес кръгла маса на тема – Публичния образ на институциите, а сега накъде. Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани днес сега в аванс ще дискутираме със Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността.

Водещ: Здравейте, г-н Стоянов.

Стоян Стоянов: Здравейте.

Водещ: Има нещо предизвикателно във въпроса „а сега накъде”, нещо като признание, че има проблем и трябва да се тръгне на някъде различно от посоката, в която сме вървяли до сега, така ли е?

Стоян Стоянов: Ами, 20 години минаха от промените в България и нашата професия, PR професията, както и институциите в България се променят. Има доста положителни неща, които се случиха през последните години от гледна точка на работата с медиите, на държавната администрация, заедно и с PR общността, но според мен има доста неща, които трябва да бъдат подобрени и трябва да бъдат поставени на нови начала. Сега имаме ново правителство, имаме специалисти в него по отделните министерства и агенции, които се занимават точно с имидж, с връзки с медиите, с комуникации, така че нашата идея на събитието е не да търсим само добрите или лошите неща, а събирайки гилдията, събирайки хората, които са работили на високи позиции в предишната администрация, събирайки новите PR мениджъри на властта, ние да се опознаем взаимно първо и второ да можем да начертаем някаква линия за по-добра комуникация между нас.

Водещ: Споменахте за новото правителство, то освен многото определени етикети, които има, има и този, че министър-председателя сам си е PR и няма нужда от PR-и, така ли го усещате и вие?

Стоян Стоянов: Ами лично аз като страничен наблюдател и без да ангажирам БДВО като институция, аз също работя и в една от големите PR агенции в България мисля, че неговия стил на поведение е точно такъв. В това няма нещо лошо. според мен той все повече се консултира и взима мнения от неговите съветници и PR консултанти, но все още той си е PR-специалиста и човека, който може да каже нещо, може да се поправи след това и може да привлече вниманието и интереса на хората, както и симпатиите.

Водещ: Това обаче допустимо ли е от гледна точка на науката за връзките с обществеността да променяш мнението си през няколко часа и да казваш две взаимно изключващи се тези, всяка достатъчно убедително?

Стоян Стоянов: Според мен не е удачно. Науката за PR или пък практиката в PR показва много неща, но тези неща се менят според компанията или човека, който ние консултираме. Подобно на други европейски лидери, ние виждаме там също има хора, които имат собствено PR излъчване, мисля че г-н Борисов се справя добре, единственото, което е, наистина когато заявиш някаква позиция и след това я промениш създава нагласа у хората, че ти нещо или не разбираш или се опитваш да прикриеш или просто това ти е твоя стил на поведение. Аз мисля, че последното е най-силно застъпено, като стил на поведение.

Водещ: Усещате ли известно профанизиране на вашата професия, когато за всяка по-необяснима постъпка или действие някой казва – абе остави го, това е PR.

Стоян Стоянов: Да, има нещо такова. Значи ние PR-специалистите, специалистите по връзки с обществеността, сме много силно свързани както и с медиите, с комуникацията с медиите, така и с отделни обществени целеви групи. Лошото в България е, че все по-голяма комерсиализация навлиза в сектора на медиите, сектора на отделните целеви групи от гледна точка на това, вие виждате какви телевизионни предавания имаме, предимно забавни, предимно развличащи или предимно търсещи проблемите на по-ниско ниво в нашето общество. Същото е и с комуникацията ни с медиите. За профанизиране не мога да говоря, по-скоро нещата вече излизат от основите на PR теорията и са представени по друг начин.

Водещ: Как стои България на фона на другите държави по отношение на професионализирането на публичния й имидж?

Стоян Стоянов: Аз мисля, че в България има доста добри специалисти, като PR специалисти, като специалисти в администрацията. Ние имаме представители на общността, които са на високи позиции в професионални организации и т.н., тоест и в България също така има и много големи чуждестранни PR фирми и т.н. Има няколко добри специалисти в България по изграждане на добър позитивен имидж, но в крайна сметка дори и да има добри специалисти много зависи от това – компанията консултираш или човека, чийто имидж трябва да изградиш, да се е вслушва в твоите съвети, да обсъжда, да признава грешките си понякога и в крайна сметка да се върви напред. В България моите наблюдения са, че ръководни мениджъри на високи позиции, особено на български фирми трудно се вслушват все още в съветите на нас, на PR-ите.

Водещ: Какво ви е обяснението, защо това се получава така?

Стоян Стоянов: Ако говорим за корпоративния сектор, политиката е също … нещата са сложени по същия начин. Това са хора, които предимно, говоря за големи мениджъри или за политици, които са изградени сами. В крайна сметка техния бизнес е да развиват дейността на компанията, да печелят пари или да печелят политически битки. Техният бизнес не е толкова да комуникират правилно, първостепенен бизнес имам предвид и първостепенна дейност. Така че тези хора са израснали в един малко по-различен, как да кажа, бизнес модел или пък те се опитват да държат всичко в своите ръце и да пренасят от своята бизнес дейност или политическа дейност в комуникацията с медиите или с обществеността. И от там се получава една малка разлика, те се опитват да правят комуникацията с медиите подобно на това както правят бизнес. Или почти така.

Водещ: А правилата всъщност са различни.

Стоян Стоянов: Правилата са различни, да.

Водещ: Да, и трябва да имаш предвид това ако искаш и добре да стоиш с това, което правиш. Благодаря ви. Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността. Днес дружеството организира една голяма дискусия на тема – публичния образ на институциите, а сега накъде?

* Стоян Стоянов е член на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността. Стоян Стоянов работи като Старши мениджър "Организация на събития" в ПР агенция AMI Communications