PR Kernel I 2010-01-21

Мнозинството от световните PR агенции отчитат спад в приходите за миналата година, според публикация в PR Week, която отразява проучване на PR агенции, проведено от StevensGouldPincus.

Проучването е обхванало 157 агенции и открива, че 63.7% обявяват спад в приходите за миналата година. Докато тези данни може и да не звучат изненадващо с оглед на икономическата криза, изследването също така открива, че 23% от компаниите са имали по-високи приходи през 2008 г., а 13.4% не обявяват промяна в доходите. Повечето от компаниите очакват през тази година да има много повече възможност за правене на бизнес.

Какво захранва оптимизма при PR фирмите?

В светлината на това, че повечето фирми обявяват изминалата година за слаба, защо мнозинството от тях са оптимисти за 2010? Може би скорошната статия в Economist може да даде светлина по въпроса. Въпреки спада в индустрията на връзките с обществеността откъм перспектива на печалбите, всички знаци сочат към засилване на корпоративното търсене за PR услуги. В момента връзките с обществеността са сериозна сила, стояща зад бизнес решенията на повечето организации. Според данните на компанията Veronis Suhler Stevenson (VSS), PR инвестициите в Америка са нараснали с повече от 4% през 2008 и с близо 3% през 2009 до $3.7 милиарда. Услуги като маркетинга от уста на уста, засилени от увеличеното влияние на блогърите и маркетинга в социалните медии, повишават търсенето на PR услуги. Инвестициите в тези сфери са се увеличили с повече от 10% през 2009.

Докато има множество компании, които ще се възползват от тези увеличени инвестиции, все още е трудно да се намери агенция тези дни, която да не е поне любител на маркетинга в социалните медии.

Какво може да се каже за икономиката?

Въпреки трудните икономически условия през последните две години, повечето PR агенции остават оптимистично настроени за настоящата година. По очевидни причини, PR остава един добър бизнес. Връзките с обществеността винаги са изисквали по-малко разходи в сравнение с традиционното рекламиране, затова фирмите често извличат ползи от икономически кризи, когато рекламните агенции изпитват сериозни загуби. Този път нещата са малко по-различни. Докато връзките с обществеността в миналото са били алтернатива на традиционната реклама, сега много PR фирми започват да предлагат истински алтернативи на рекламата – в някой случаи, те предлагат много подобни услуги. Дори и да започнем да виждаме подобрения в икономиката, PR фирмите остават в по-добра позиция да капитализират от увеличените маркетингови инвестиции, в сравнение с традиционните рекламни агенции.

Променящата се медийна среда

Докато традиционните медии продължават да съкращават персонал, а новите алтернативни медийни формати продължават да се развиват, ролята на PR се засили още повече. Повечето организации разчитат на PR фирми за да вървят наравно с всички промени в медиите и да им помогнат да се задържат на челни позиции сред техните клиенти. PR софтуерът сам по себе си не може да реши този проблем за повечето организации. Нарастването на влиянието на социалните медии само увеличи нуждата за сложна PR поддръжка, способна да управлява медийните отношения в големия набор от канали – от традиционните медии до индивидуалния потребител в Twitter с хиляди последователи.

Създаване на ваша собствена медия

Паралелно с тези тенденции се наблюдава и засилено използване на социалните медии от организации, които се опитват да създадат техни собствени медии. Повечето от тях очевидно са блогове на организации и страници в социалните медии. Няколко агенции са по-добре екипирани да помогнат на организациите да развият и да управляват съдържание в подробни блогове и социално медийни страници, отколкото традиционните агенции за връзки с обществеността. Докато стратегиите и тактиките за достигане на аудитории се промениха драматично, най-важните основи, управлявани от професионални PR практици остават ненадминати за други типове агенции. Социалните медии са естествено разширение на предлагането на PR услуги и повечето фирми ще продължат да отчитат ръст в този тип обвързване през 2010.

Според Veronis Suhler Stevenson, инвестициите за PR в Америка ще преминат границата от $8 милиарда през 2013, като голяма част от растежа ще дойде от онлайн проекти като инициативи в социалните медии и корпоративния блогинг. Организациите които имат възможност да изградят големи и лоялни аудитории чрез техните собствени блогове и други социални медии, ще установят, че могат да изградят по-продължителни взаимоотношения и да разпространяват по-бързо своите послания, в сравнение с използването на традиционни медии. Тези нови социални медийни канали позволяват на организациите да взаимодействат и комуникират с аудиториите по-бързо и дори да привличат повече медийно внимание, отколкото са привличали, пращайки прес-съобщения.

Какво да очакваме през 2010

Въпреки че може да сте прочели колко лоша е била 2009-та от гледна точка на приходите, може да очаквате това да се промени сериозно в положителна посока през 2010. Има много по-голямо търсене за PR услуги в сравнение с предишното десетилетие. Фирмите, които успеят най-добре да се адаптират към променящата се медийна повърхност и които успеят най-добре да помогнат на клиентите си да използват силата на социалните медии, ще извлекат най-големите облаги от по-големи обвързвания с клиенти, които търсят как трансформират начините по които комуникират с аудиториите си.

Материалът е преведен от Journalistics и се публикува под редакцията на PR Kernel

Автор е Джереми Портър

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-01-23

Стоян А. Стоянов е старши мениджър в AMI Communications, специалист с богат опит в организирането на корпоративни и бизнес събития, маркетирането и популяризирането на събития от различен тип, сред които конференции, семинари, презентации за партньори и служители, събития за VIP партньори, пресконференции, коктейли, фирмени партита, и др. Стоян А. Стоянов е член на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и преподавател по масови комуникации в Нов български университет. Стоян А. Стоянов е ангажиран и в развитието на новия PR&Медиа интернет портал PRnew.info. Освен това е и ентусиазиран посетител на организирания от М3 College тематичен PR Thursday. И тъй като този четвъртък стартира отново нашия ежеседмичен event, екипът ни се обърна към г-н Стоянов с молбата да сподели своите впечатления от PR Thursday:

1. Какво в Вашето отношение към PR Thursday в М3 College?

PR Thursday е чудесна инициатива на M3 Communications College и аз мисля, че нейният формат, дискутирани теми и възможности за споделяне на знания и опит са интересни и полезни.
Неформалните събития на професионалната PR общност са изключително важни за създаване на общностен дух и разпространението на добри практики сред всички, които се интересуват и работят в сектора на публичните комуникации.
Официалните гости на срещите на PR Thursday са хора с авторитет и положение, които не могат да бъдат срещнати често в неформална обстановка. Събитието позволява да обменим мнения, контакти и идеи с тях, да говорим за бизнес.

2. Какво е неговото място в българския PR живот?

PR Thursday е може би единственото регулярно събитие в момента, насочено към колегите от бранша, което може да бъде посетено свободно и чиито дискусии добавят стойност към нашата работа.
Сигурен съм, че то ще залегне в бизнес календара на всеки комуникационен специалист в България.

3. Допада ли Ви организацията на събитието и смятате ли, че специалните гости съответстват на темите, които коментират?

Събитието е в удобен формат – след работно време, в приятна и уютна атмосфера, домакините от M3 College предразполагат да забравиш за служебните задачи и да се пренесеш при креативната дискусия и обмен на идеи.
Изборът на специалните гости, подходът на водещите на събитието, приятелската обмяна на идеи носят удоволствие за всеки.
Харесват ми добре написаните текстове за анонсиране на PR Thursday, както и активната популяризация на събитието до всеки, който се интересува.

4. Каква според Вас е публиката на PR Thursday?

Разбира се специалисти от PR агенции, вътрешни комуникационни мениджъри на компании и институции, представители на неправителствения сектор.
Забелязвам, че с развитието на PR Thursday, събитието все повече привлича студенти, рекламни специалисти, колеги, които се занимават с връзки с институциите и public affairs.

5. Смятате ли, че посещението на тематичния четвъртък би могло да бъде предпоставка за завързване на нови контакти с интересни хора и евентуални бизнес партньорства?

Всеки комуникационен специалист има нужда от разнообразни и полезни контакти. Мястото, където можеш да ги намериш, е PR Thursday.

6. Коя е темата, която би направила присъствието Ви задължително?

Темите, които ме вълнуват в началото на годината, са:

- възможностите за подобряване на дейността и професионалната квалификация на PR специалистите,
- дискусията доколко би било полезно „акредитирането” на хората от бранша (такива предложения се появяват често в публичното пространство ) ,
- взаимодействието на PR агенциите с държавната администрация, особено когато се обявяват и печелят обществени поръчки по недотам прозрачен начин,
- комуникиране на изводи и резултати от професионални социологически и маркетингови проучвания за ролята и репутацията на PR сектора и неговите отделни представители. Генериране на идеи за нови проучвания.

7. Кой е специалния гост, чиито изява в PR Thursday не бихте пропуснали?

Не бих пропуснал Румяна Желева и нейния PR екип, публичен дебат между Бойко Борисов и Слави Трифонов за техните медийни изяви и PR стратегии (ако има такива), Димитър Ковачев – Фънки от „София Мюзик Ентърпрайсис”, както и собственикът на „Пайнер” Митко Димитров.

Интервюто взе: Дарина Гарванова, М3 College

Оригинална публикация

в. Капитал, Кариери | 2010-01-23

Паралелно с това тя ще е и консултант "Постоянни назначения". До този момент Панчева се е занимавала с маркетинг проучвания и продажби в международни инвестиционни компании. Завършва връзки с обществеността и реклама в Нов български университет.

Стр. 5

в. Капитал, Кариери | Александър ДУРЧЕВ* | 2010-01-23

През 2005 г. All Channels Communication – тогава малка, но амбициозна агенция за PR и организиране на събития, пое няколко немедийни рекламни активности по проект на верига бензиностанции – раздавахме подаръци на всички консуматори, заредили над определено количество гориво. Тъй като тези проекти бяха по-близо до нещо, в което бяхме добри – организирането на събития, успяхме да се справим добре и да привлечем още. Така в структурата на компанията ни започна да се появява ноу-хау, характерно за рекламните агенции. Обемът на работата не изискваше откриването на специализирани позиции, затова част от PR експертите ни започнаха да развиват умения в областта на медиапланирането, рекламния copywriting, дори в продуктовия мениджмънт. С дизайна се справяхме чрез приятели и познати, които ни помагаха да посрещаме нуждите на клиента.
Тази ситуация имаше двояко влияние върху агенцията. От една страна, екипът ни разшири виждането си за комуникация и започна все по-често да използва разнообразни комуникационни техники, заимствани от рекламата, във всичките ни PR кампании. Това имаше положителен ефект. От друга страна обаче, това положение объркваше екипа, който нямаше ясна дефиниция на ролята и задачите си – дали са рекламисти или специалисти по връзки с обществеността. Точно тогава дойде и голямото предизвикателство – веригата бензиностанции ни покани да участваме в конкурс за цялостен проект за медийна и немедийна реклама.
Стояхме пред дилемата – да продължим фокусирано да развиваме нашата PR експертиза или да откликнем на естественото ни желание за ръст. Вторият случай означаваше рязко да наемем хора, от чиито професионални умения разбирахме малко – дизайнер, творчески директор, продуктов специалист… или да преквалифицираме тези, които вече бяха тръгнали в тази посока, без обаче да знаем как да ги обучим. Но така щяхме да оголим другия фронт и да застрашим нашите PR клиенти. Освен това предварителното финансиране на една рекламна кампания от самата агенция, каквато е практиката в бранша, би било също сериозно предизвикателство за компания като нашата. Времето ни притискаше и трябваше да вземем решение. Да или не? Да вземем участие в конкурс, който имаше голяма вероятност да спечелим и така да задействаме лавина от промени в All Channels, или да откажем и да чакаме PR пиленцето да кацне на рамото ни?
Какво направихме
Рискувахме. Активирахме целия ресурс, с който разполагахме – вътрешен и външен, и спечелихме…. Трябваше да се прегрупираме и да търсим начин да отговорим на очакванията на клиента, като изпълним нашите обещания. Затова започнахме структурна и концептуална промяна в компанията.
Към нас се присъедини първият ни дизайнер, в движение "доквалифицирахме" един от PR експертите ни в продуктов специалист, а една от колежките ни, обслужваща част от нашите PR клиенти, започна постепенно да развива умения в областта на медиа планирането и да съвместява двете длъжности. Наехме двама нови PR експерта, които обучавахме в движение. Бяхме в извънредно положение и не можехме да си позволим това да навреди на клиентите ни. Издържахме на първоначалния удар и през следващите години постепенно започнахме да разделяме екипите и да задълбочаваме експертизата на всеки от тях. Днес главните действащи лица в тази история са основните мениджъри в двете структури на All Channels Communication – All Channels – PR и All Channels – Advertising. Процесът на развитие и промяна продължава и днес.

* Авторът е управител на PR aгенцията All Channels Communication

***

ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ
Re:

% Наличието на сигурен клиент наклонява везните към поемане на риска и разрастване в новата посока. Една фирма обаче расте, когато може да си го позволи – като финансиране и като човешки ресурс. Тъй като става дума за 2005 г., допускам, че не сте имали проблем с осигуряването на финансиране. По-трудното е било сигурно да наемете подходящите хора и да направите такава структура на компанията, че новите дейности да не пречат на работата ви като FR агенция. Аз лично не бих обучавала за новата
дейност наличните хора, ако те са достатъчно натоварени с другите си задължения, а бих наела нови, вече подготвени. Стига да има достатъчно подготвени на пазара, разбира се.
кет

% Наемате нови хора, много ясно. Това, че шефовете не разбират от дизайн, не означава, че и дизайнерът, който ще наемат, също няма да си разбира от работата. А старият екип, който се бил обърквал… ще се обърка, пък все някога ще се
освести…
дЕзайнер

% Ако сте имали средства да наемете дизайнер и творчески екип, не виждам причина да не се опитате да участвате в конкурса. Така ще си проправите път към още една ниша на пазара. Ако обаче сте нямали възможност да финансирате подобен ход, то по-добре да се откажете, отколкото да искате от хората си да са хем ПР-и, хем рекламисти, накрая нищо…
Анонимен

Стр. 3

M3 Communications College I 2010-01-22

Вчера в M3 College се проведе поредният PR Thursday на тема Frеe Speech, или свободата на словото, а специалната ни гостенка Маргарита Михнева ни потопи в нейния свят, в нейната история, в истината за нейните убеждения.

„Разследваща журналистика, репортери и предавания в България няма“, започна г-жа Михнева и обясни личното си убеждение така: „В държавата ни има два вида телевизии – едната е национална, другите са частни. БНТ няма смелостта да се занимава с истинска разследваща журналистика, а пък частните телевизии имат частен собственик и там важи правилото „Който плаща, поръчва музиката“. Факт е, каза Михнева, че на хората в България им липсва кураж за много неща. За пример журналистката даде абсурдното редуване на пускане и прибиране на двамата братя Маргини и ЛИПСАТА на заслужено отправена критика към главния прокурор.
Другата причина да няма разследваща журналистика в България, обясни Михнева, е огромният бюджет, необходим за провеждането на едно качествено и ефективно разследване.
Маргарита Михнева не е прокурор, нито съдия, нито пък държавна институция, а „добросъвестен събирач на информация“. Журналистиката, която тя изповядва, има за цел да покаже другата гледна точка, да коригира съдебното решение или проведеното от МВР разследване. Тя вярва, че разследващият журналист трябва да е откривател, а не да върви по отъпканите информационни канали на МВР, защото тя не събира такива доказателства, каквито събира съдът; тя отразява обществените нагласи, показва различната гледна точка. Маргарита Михнева се интересува от човешките истории, от причините в дълбочина, защото журналистиката има за цел да възпитава, също както и присъдата, а не да унищожава. А именно това се случва в страната ни. Тъй като правосъдие няма, има възмездие – улично…
„Не могат да те съдят за убежденията ти“, казва Маргарита Михнева, която е била както съдена, така и уволнявана заради репортажите си не един път, но това не е в състояние да убие мотивацията й да изследва обществените настроения и човешката природа, защото нейната мотивация „не са парите, нито славата, а вътрешното верую“.

PRESS.dir.bg I 2010-01-23

На 15-ти януари 2010 година стартира четвъртото издание на традиционния вече конкурс „Рено Нисан България Мастър Инициатива”, който тази година работи в партньорство с AIESEC – най-голямата международна студентска организация с традиции в съвместната дейност между университетите и бизнеса. Тази година темата на проекта е „Електромобилите – вдъхновение за бъдеще без вредни емисии! Renault и Nissan вече представиха своите първи модели. Как виждате тяхната реализация в България?”

До 15-ти февруари 2010, младежите от магистърските програми и тези завършващи бакалавърска степен във Висшите учебни заведения имат възможността да сформират екипи и да се запишат за участие на интернет страницата на конкурса www.imam-idea.com. До 1-ви април 2010 година, те могат да представят своите проекти по актуалната тема за бъдещето на електромобилите и начина, по който те се възприемат в България. Жури, състоящо се от представители на Рено Нисан България и техните партньори от „Publicis Marc”, “Consulteam” и списание ”auto motor und sport” ще избере петте отбора финалисти, които лично ще защитят своите проекти през месец май в присъствието на останалите участници. Тогава ще бъдат определени и победителите.

Проектът "Мастър Инициатива" е създаден през 2007-ма година. Той предоставя на студентите рядката възможност да приложат наученото на практика и да се изявят в сферата на истинския бизнес. Целта на инициативата винаги е била да изгради и поддържа връзката между Рено Нисан България и Висшите училища, като генератори на нови идеи.

Друг предмет на съвместна работа между Рено Нисан България и AIESEC е организираният от студентската организация проект "Бизнесът в действие: Корпоративна Социална Отговорност", който ще се проведе от 5 до 7 март 2010 година.

За Контакти:

office@aiesec-unwe.net

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-22

След свободата на словото идва ред и на един спортен четвъртък в M3 College. Следващото събитие, организирано от M3 Communications College, ще е на тема „Футболният PR“, а единият от специалните гости е симпатягата сред спортните журналисти – Крум Савов. За да разберете повече за предстоящия PR Thursday, дали ще има и друг специален гост и каква е неговата самоличност, следете новините на www.m3college.com и очаквайте изненади или провокации, или пък и двете.

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

Информация за PR Thursday на тема: "Футболен PR“, 28.01.2010 г.

За PR Thursday

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18.30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците ще имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема ще бъде оповестявана няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

За контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75. 

Оригинална публикация

сп. Слава | 2010-01-21

Най-експлоатираната тема в шоусредите от време оно безспорно е тази за възрастта на Лили Иванова и вечните въпроси, които казусът води след себе си – защо примата си крие годините, подлага ли се на специални процедури, за да изглежда по-млада, защо не се оттегля от сцената и така нататък. По този толкова стар въпрос най-известната певица у нас продължава да бъде бъзикана, и то от немалко известни личности. След като Слави Трифонов се отказа от директни закачки с естрадната звезда, неговото "дело" реши да продължи устатият светски хроникьор Евгени Минчев. Пиарът е известен не само с умението си да се самоиронизира, но и с това, че не пропуска да се помайтапи с хора от публичното пространство. Евгени явно е привърженик на максимата: Добре, че е шегата, за да си кажем истината! Сред последните жертви на чувството за хумор на Минчев е именно изпълнителката на Стари мой приятелю. Той бе поканен като гост в тв предаване, където се изцепи по повод възрастта си:"И аз като Лили Иванова си крия годините. Добре, че моите не са толкова много. А като остарея, по-добре да приличам на английската кралица". Анализирайки думите на остроумния паркетен лъв, бихме задали следния въпрос Намекът му освен към ЕГН-то на Лили Иванова и срещу външния й вид ли е насочен, или Евгени просто е фен на Елизабет II, предвид честите му разходки до Лондон и връзките му във ВИП средите там?

Стр. 8

M3 Communications College I 2010-01-20

Читателите на сайта Novinite.com избраха чрез годишна анкета Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, за „Политик на 2009 г.“. Бокова е била в сериозна надпревара за първото място с новия български министър-председател Бойко Борисов и с българския еврокомисар Меглена Кунева. Eкипът ни се обърна за коментар към главния редактор на сайта Novinite.com Иван Диков.

1. На какво според Вас се дължи фактът, че Ирина Бокова е избрана за политик номер 1 на 2009 в класацията на сайта www.novinite.com?

Преди да отговоря на този и на другите Ви въпроси, трябва да подчертая, че читателите на Novinite.com (Sofia News Agency) са една доста разнородна аудитория поради факта, че практически са от целия свят. Освен това, макар че огромното мнозинство са бизнесмени, инвеститори, мениджъри, дипломати, сред тях има и хора от всякакви професионални групи, като основният признак, който ги обединява, е интересът им към България. Сред читателите ни има и немалко българи – както от България, така и от имигрантските ни общности по света, но чужденците преобладават – те са над 80%.

В този смисъл отговорът на този въпрос се крие най-вероятно именно тук. Изглежда, че външнополитическият успех на България, постигнат с избирането на Ирина Бокова начело на ЮНЕСКО – една от основните организации на ООН, представлява много осезаем и значим факт със силен международен отзвук. Като се има предвид международната читателска аудитория на Novinite.com, най-вероятно точно това е повлияло най-голям брой читатели да подкрепят Бокова. Все пак премиерът Бойко Борисов остана втори с малка разлика след нея, което значи, че голяма част от читателите отдават огромно значение и на вътрешнополитическите процеси в България.

2. Защо според Вас имиджът на ключови политически фигури отстъпи в крайния резултат?

Отговорът отново се крие в това, че читателите на Novinite.com принадлежат към глобалната публика. Имиджът на Бойко Борисов в страната е по-скоро на супергерой, докато за мнозина от нашите читатели, особено за тези, които не се намират в България, той изглежда по-скоро като екзотичен типаж на „просветен“ държавен лидер. Очевидно имиджът на ключовите политически фигури сред хората в България и сред чужденците, интересуващи се от страната, е различен. Всъщност едва ли имиджът е бил определящ по отношение на Бокова, по-скоро решаващият фактор е бил самото й избиране за шеф на ЮНЕСКО.

3. Бихме ли могли да твърдим, че този вот отразява тенденцията на незаинтересованост на българина към „чистата политика“ и емблематичните политическите фигури?

Нека не забравяме, че процентът на читателите, участвали в настоящата анкета, които са българи, е доста малък, така че едва ли бихме могли да направим заключения на тази база.

4. Имате ли коментар по отношение на безапелационната преднина на Обама пред Берлускони? Какви поведенчески нагласи очертава тя?

Трябва да се отбележи, че читателите на Novinite.com, които са американци или са свързани с Америка, са доста повече от тези, идващи от Италия. Може би този национален фактор е повлиял до голяма степен. В същото време популярността на Обама, цялостният му имидж очевидно са достатъчни, за да го изкачат на второ място в класация, свързана с България, макар че неговата политика и неговата личност – поне през 2009 г. – засегнаха България само непряко. Берлускони, от друга страна, изглежда, не е се радва на популярност, или по-точно, не се радва на положителен имидж – дори по отношение на посещението му и връзката му с България.

5. Според Вас може ли да се посочи друго събитие през 2009 г., спрямо което имаше по-високи очаквания да засенчи крайния фаворит в анкетата – спечелването на изборите от ГЕРБ, от PR гледна точка?

По-скоро не. Категоричният избор на читателите ясно подсказва, че те виждат именно смяната на властта в България и начина, по който това стана – с една значителна победа на новата управляваща партия, като най-важното събитие за страната. Едва ли фокусирането върху гледната точка на PR би променило този резултат, по-скоро може би би го утвърдило.

Интервюто взе Дарина Гарванова, М3 College

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-01-21

Тези, които са отделили бюджет за CSR (корпоративна социална отговорност) и се чудят по какъв начин да подобрят фирмената си или пък лична репутация, имат нова алтернатива пред себе си – да осиновят книга. Инициативата „Осинови книга“ е проект на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, който се осъществява с помощта на вестник „Култура“ и предоставя възможността да бъдат спасени от гибел редица ценни свидетелства на книжовното минало срещу не толкова големи суми. Екипът ни се обърна за коментар към д-р Мусакова, старши научен сътрудник от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и активен участник в движението „Осинови книга“.

1. Как се роди идеята за „осиновяване на книга“?

Отговорът на този въпрос идва главно от отговора на следващия, но повод в случая стана проектът, финансиран от бившето МОН, в рамките на който екип от Националната библиотека започна опис на славянските ръкописи в сбирката на Църковно-историческия и архивен институт към Българската патриаршия. Проектът предвиждаше реставрация в нашия отдел за реставрация и консервация само на ограничен брой ръкописи. Тъй като в сбирката има още не един и два ръкописа в тежко състояние, на дневен ред излезе идеята за „осиновяването“, която бях споделила с директора на Националната библиотека проф. Боряна Христова през септември 2008 г. Затова ние започваме кампанията необичайно, с ръкописи – нещо, което не всички библиотеки правят, дори и да имат такива сбирки, и то на друга институция, която обаче е наш партньор и чиято сбирка по обем и по ценност идва след тази на библиотеката .

2. Съществува ли такава практика в чужбина и ако „да”, как достигна и в България?

Програма или инициатива със същото име (Adopt-a- book) имат редица европейски и американски библиотеки, достатъчно е човек да отвори сайтовете им, например на Британската библиотека. Ако трябва да отговоря по-конкретно на въпроса, мисля, че за пръв път видях тази програма упомената в отчета на една от балканските библиотеки, но вече не си спомням точно на коя.

3. Каква е средната сума за реставрирането на една книга?

Няма средна сума, тъй като всяка книга е в различна степен повредена, има различен обем (брой страници) и пр. Може да има минимална сума, което означава, че срещу нея може да бъде оказана само частична грижа за „осиновената“ книга.

4. Какво ще получат онези, които инвестират в реставрирането на книги?

На първо място, финансов документ, издаден от библиотеката, за внесената сума. После, обществено признание (ако то все още значи нещо!), което ще бъде дадено чрез изписване на името на „осиновителя“ (или „осиновителите“) върху специално изработена табелка, която ще бъде поставена в кутията на книгата, ако тя е ръкопис или старопечатна книга, или вътре в самото издание, ако става дума за по-масово тиражирана книга. Друга форма на обществено признание и благодарност обсъждаме с проф. Христова – имената на осиновителите могат да бъдат обявявани или на 11 май, патронния празник на библиотеката, или на 1 ноември, Деня на будителите. Освен това дарителите ще имат възможност да видят резултата от своето дарение.

5. Кога стартира кампанията и каква е тенденцията: фирми, частни лица?

Кампанията е в самото си начало, в начинанието ни помогна в. „Култура“, който не само пръв публикува анонса за тази дарителска схема, но ще продължи да ни съдейства. Няма тенденция, важно е да се появят и да продължат да се появяват дарители („осиновители“).

6. Мислите ли, че тази акция би могла да се превърне в имиджова за т.нар. „осиновители“, така както беше преди няколко години бумът с осиновяване на животни в зоологическата градина?

Самата библиотека няма интерес от това да си прави имидж, нито да направи „бум“ и после нищо. Тя се обръща към една вече разработена и работеща схема, защото има реална нужда от допълнителни средства за скъпо струващите реставрационни дейности. Ако дарителят има нужда от имидж, той или тя ще се постарае да си го осигури, включително извън формата, в която ние можем да им го направим. Ще бъде жалко обаче, ако се окажат малко хората, които биха могли да помогнат, но такъв имидж им се стори безинтересен, защото е недостатъчно представителен.

7. Ще бъдат ли известни имената на осиновителите и биха ли могли те да популяризират направеното?

Да, вече посочих по-горе как възнамеряваме да оповестяваме тези имена. Също така те, заедно със заглавията на „осиновените“ книги, ще бъдат видими и в сайта на Националната библиотека, когато разработим в него раздел „Осинови книга“ (това е нещо, което предстои да направим). „Осиновителите“ ще имат правото да покажат своето „дете“ на други хора – било, за да си осигурят имидж, било, за да ги ентусиазират да помогнат и те.

8. Къде ще бъдат съхранявани книгите, за чието реставриране се намерят средства?

Книгите си остават там, където са, в хранилищата на библиотеките.

9. Вярвате ли, че чувството за национална принадлежност и гордост е съхранено в съвременния човек?

В съвременния човек – да, у българина обаче много често това чувство се проявява във форми и в моменти, които доста разколебават моето чувство за национална гордост. Освен чисто прагматична, нашата инициатива има и друга страна – и тя е идеалистична: искаме хората да разберат, че в спасяването или запазването на човешкия живот влиза и запазването на автентичните (подчертавам думата!) културни ценности, защото те са белег на човешко достойнство. А когато и отделните личности, и обществото като цяло припознаят тези достойнства като свои, в своята обща съпричастност те ще споделят едно пълноценно чувство за принадлежност и гордост, което не би позволило да бъде стимулирано чрез съмнителни каузи.

Оригинална публикация