БНР, 12+3 | 28.10.2015

Тема: Местните избори
Гост: Деница Сачева, преподавател по политически комуникации

Водещ: Отзвукът от изборите, достатъчно храна дадоха тези избори за анализи и за коментари, за въпроси и за хипотези. Добър ден казва сега на Дениц Сачева, която е преподавател по политически комуникации. С всеки един ден въпросите стават повече, казвам въпросите, така деликатно, за да не кажа – кашата. Защото и сега виждам в някои медии се появиха протоколи от секциите, които са със задраскани числа, писано отгоре. Откъде да започнем – дали това, което се случи, всъщност показва един тотален срив на изборната администрация според вас, изобщо, така както се нарича – инфраструктурата на изборите?
Деница Сачева: 3а съжаление, ние водим тези разговори всяка година.
Водещ: Да, дежавю за всеки един от нас наистина е.
Деница Сачева: Все по-зле става организацията на изборите. Виждате, че доверието в изборите, за съжаление се срива. Ако си спомняте, точно преди изборите беше обявено общо-взето единственото социологическо проучване на „Алфа рисърч”, в която една цифра е много стряскаща – 17% от българите смятат, е изборите ще са честни. Аз си мисля, че си струва да разсъждаваме основно върху тези неща, защото отново в общественото пространство доминират темите за това колко велики са победителите и как всъщност почти няма загубили. А всъщност това, че продължаваме да имаме 50% и над 50% негласували, това, че имаме едва 27 000 гласа от българите в чужбина, които са най-големият инвеститор в България, да не забравяме това. Включително и хаосът, дезорганизацията, липсата на информация, всъщност това са основните теми. Всички други теми са абсолютно маловажни и всички други теми на практика биха могли да станат дори гротесктни, ако ние не обсъждаме точно това – защо хората вече не вяр2ват в демокрацията, защо хората не участват на избори и какво се случва, може ли да продължаваме без професионална избирателна администрация.
Водещ: Добре де, но все пак 25 г. не са никак малък период, за да кажем, че тези неща се случват, защото ние все още се учим, не разбираме, трябва да минем през определени ситуации, за да се научим. Т.е. тези оправдания вече някак не вървят. Вие преди малко казахте – единственото социологическо изследване, това, че нямаше и социология – има въпроси, които се задават в публичното пространство, и те са свързани с по-главния – дали всичко не беше направено съзнателно и целенасочено така.
Деница Сачева: Донякъде това е така, факт е, че има хора, които съзнателно злоупотребяват с изборите, ние не можем да си затваряме очите пред този факт. Но също така е и факт, че никой не говор и за това колко ниско е доверието в политиката. Това е наистина големият проблем,. Аз не мога да приема, че нито една партия, която и да е тя, не може да твърди, че е победила в тези избори, особено пък политическа партия ГЕРБ, при положение, че имаме над 50% хора, които не гласуват и при положение, че 18% от гражданите на България не вярват, че изборите за честни. Това е наистина много сериозен проблем. Той не е свързан, разбира с,е с опита и с това, че 25 г. провеждаме избори. Това е проблем, свързан с това, че някой иска да върне времето назад – в буквалния смисъл, именно да ни върне обратно във времето, в което политиката нямаше значение за хората, защото те не можеха да участват реално в нея, не можеха реално да променят съдбата. Така че за мен тези демотивация на българските граждани, особено и фактът, че дори и българските граждани в чужбина вече не гласуват, е изключително притеснителен и смятам, че това е нещото, на което трябва да се обърне голямо внимание. Трябват много спешни реформи както на Изборния кодекс, така и на цялата администрация, която се занимава с изборите. Много отдавна се говори за това да има професионална администрация. Все пак избори има вече почти всяка година и е трудно да продължаваме с тези сцени, които виждаме. Интересно ми е, ако някой направи социологическо проучване, след като е гледал три дни репортажи от „Арена Армеец” и изстъпления на Волен Сидеров, дали и тези 17% доверие все още са налични.
Водещ: Това, което исках да ви попитам преди малко е, ние говорим, да, трябва да се направят промени в изборния кодекс, трябва да се направят промени в администрацията, но има едно нещо, което някак ми се губи в цялата тази верига и то е свързано с несъгласието на гражданите: това, че те имат право и трябва да изискват повече от своите политици – нещо, което не виждам, не го видях и около изборите, когато повечето партии не предлагаха политически идеи, не се говореше за това какво да бъде бъдещето ни.
Деница Сачева: Това е така, защото пак се връщаме на факта, че въпреки че постоянно се опитват да ни убедят, че това е политиката, че политиката е въпрос на възможен компромис, че политиката е изкуство на възможното и всякакви такива общи приказки, факт е, че българите са отвратени от политиката, факт е, че българите не вярват, че чрез политика могат да променят нещо. И поради тази причина самите те вече не го изискват, защото години наред ние водим война граждани срещу политици. Тъй като реално се получава така, че в политиката влизат хора, които нямат знания, умения и качества да бъдат политици и да бъдат управленци, гражданите трябва да започнат паралелно с нормалния живот, който те живеят като хора, трябва да започнат да водят един допълнителен доброволчески, дарителски, активен граждански живот, в който да се борят ежедневно с всяко политическо решение, което се взима, което е абсолютно ненормално. И поради тази причина в един момент тази гражданска енергия е уморена, хората са уморени постоянно да санират решения на политиците. Така че за мен изключително важен остава въпросът с това да се започне спешно всякакви видове кампании – образователни, информационни, които са свързани преди всичко с това какъв е смисълът на демокрацията, как се гласува, какво се прави, защо има значение. Защото иначе всички тези неща, които се случват, са пагубни в дългосрочен план, без значение какви мантри за стабилност и за възход ще продължаваме да слушаме. Все пак нека си дадем сметка, че от 6,4 млн. официално имащи право на глас, партията, за която се твърди, че има живковски резултати, е избрана едва от 900 хиляди души. Това означава, че близо 5 млн. българи са абсолютно несъгласни с това, което се случва. И това не е факт, който трябва да продължава да бъде пренебрегван.
Водещ: Независимо от това, което ни се казва, резултатите показват, че тенденцията е низходяща като резултати от тези избори, което също може би е честно да се изговори пред избирателите, за да се потърсят причините. Но това, ако, да кажем, един нормален политически субект стои отсреща – имам предвид всичките български партии. И сега да ви попитам оттук за политическия елит и за това, което ние наблюдавахме в нощта на изборите и за това как една агресия на лица с депутатски имунитет измести, затапи, захлупи и отстрани изобщо темата за изборите в тези часове, в които това се случваше. Как гражданинът да си отговори на въпроса кой, как се овладява агресията на лица с депутатски имунитет?
Деница Сачева: Аз наистина смятам, че случаят с Волен Сидеров е емблематичен вече, защото това е перманентно повтарящ се един и същи сценарий – влизане в медиите през скандал. И съответно за мен остава въпросът защо медиите продължават в такава степен да хранят егото на този човек като отразяват непрестанните му скандали. Защо не насочат вниманието си към хората, които в крайна сметка трябва да отнемат неговия имунитет и които трябва да вземат съответни мерки. Този човек перманентно е източник на скандали, но разбира се по-лошото е, че той създава себеподобни. Защото такива като Волен Сидеров вече започват да избуяват. Той има последователи в тази своя агресия. Това, че все още нямаме такива големи ярки примери, които да са се случили в центъра на София, не означава, че такива примери не съществуват в цялата страна. Така че, вместо да създаваме себеподобни на Волен Сидеров, по-скоро е по-добре да помислим още веднъж за това как да върнем обратно смисъла и как да върнем обратно политиката в лоното на разума.
Водещ: Това дали ще се случи с промяна в законодателството?
Деница Сачева: Надявам се. И смятам, че вече има доста сериозна критична маса от хора, които започват да мислят в тази посока. Ние нямаме друг шанс, освен да продължаваме да настояваме и да искаме това да се случи. Защото иначе другото би означавало всички по-разумни хора в България да бъдат превърнати в емигранти.
Водещ: Добре, благодаря ви. Чухме коментара на Деница Сачева, преподавател по политически комуникации. 

в. Телеграф | Елена ИВАНОВА | 26.10.2015

Земеделските производители трябва да поставят рекламни табели за това, че са получили безвъзмездно финансиране от ЕС в нивите си.

Това предвижда нова европейска схема, която ще се прилага при договори през следващата година, съобщи британското издание "Телеграф,,. Разходите за изработване и поставяне на рекламите ще са за сметка на фермерите. В случай, че табелите се повредят, фермерите трябва да ги подновят за тяхна сметка. Ако не ги стопанисват, ще трябва да връщат европари. Тези, които откажат да ги поставят, също ще трябва да връщат финансирането от ЕС, предвижда новата схема.
Условия
Според нея фермерите, които получават повече от 500 000 евро субсидии, трябва да поставят билбордове с размери 4 на 6 фута, което е 122 на 182 сантиметра, в нивите понеделник 26 октомври си. Стопаните, които взимат над 50 000 евро пък трябва да сложат табели не по-малки от един квадратен фут, тоест 30 на 30 см. Земеделците,
Брюксел задължава фермери да слагат рекламни табели в нивите, които взимат 10 000 евро, пък са ангажирани да поставят плакати с размер A3.
Изискване
В момента изискване за поставяне на табели имат строителните фирми, които изграждат сгради и пътища. Например на строежите се поставят информационни знаци, които посочват данните за проекта, времето за изпълнение, финансирането и изпълнителя, броя на работещите и други данни. При пътищата пък се описва и размерът на еврофинансирането.

Стр. 15

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 23.10.2015 

Мая Клевцова е от хората, които също познавам от много години. Запазената и марка е широката усмивка, която сваля всички бариери. Тя е човек на действието и работата с нея лесна, директна и много организирана – знаеш, че или става и не става. Мая днес е ръководител „Комуникации” в Сосиете Женерал Експресбанк, като отговаря за връзките с медиите, програмата за корпоративната социална отговорност на банката, вътрешната комуникация и за организацията на събитията на институцията.

Има над 13-годишен опит в корпоративния маркетинг и ПР в банковия сектор и в сферата на недвижимите имоти. Преди да се присъедини към банковата институция, Мая работи няколко години като маркетинг и ПР консултант в международната компания Colliers International и повече от шест години в отдел „Корпоративни комуникации” в Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка). Има Бакалавърска степен по „Приложна лингвистика” в Нов Български Университет и диплома от Международния Банков Институт. Владее английски, испански, италиански и руски език.

Мая, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Истината е, че започнах кариерното си развитие в съвсем друга сфера – учител по английски език. Първата ми специалност е приложна лингвистика, и в началото бях убедена, че искам да преподавам. Трябваха ми няколко месеца, за да се убедя, че това не е моята професия, беше твърде монотонна дейност за мен. По случайност започнах в банковата сфера, като още в началото се ориентирах към маркетинг и комуникациите, защото винаги съм обичала динамиката, работата с хора, възможността да свързвам бизнеса и хората чрез различни дейности и каузи, които ги обединяват в името на нещо добро. Няколко години работих и в една от големите консултантски компании за недвижими имоти, където, освен завътрешен маркетинг и ПР, отговарях за маркетинговите комуникации на клиенти на компанията – офис сгради, молове, индустриални и големи жилищни проекти. Беше много интересно да работиш хем като вътрешен ПР, хем като агенция.

Преди три години обаче се завърнах към старата си любов – банковия сектор.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Работата на един „комуникатор” е многоспектърна и често пъти нещата се преплитат – от организация на вътрешни и външни събития, до връзки с „традиционни” и социални медии, и осъществяване на социално отговорни проекти.

За този тип проекти съм безкрайно щастлива да видя, че те са успешни не само от гледна точка на събиране на средства, но и ангажиране на колеги, клиенти и широката общественост, като осъзнаване на конкретния проблем и предприемане на определени действия за неговото решаване. Защото хората могат да бъдат полезни посвоему и често пъти помощта няма финансово измерение.

Моето най-голямо удовлетворение е да видя, че резултатът, който сме искали да постигнем, е налице или дори сме надхвърлили очакванията. Признанието на колегите или добрият резултат от съдействието, което сме оказали на медии, когато работят по разработването на дадена тема и са имали нужда от експертно мнение.

Ние, „ПР-ите”, имаме много сходни предизвикателства и отговорности с тези на журналистите. Работата ни е също толкова отговорна и третираме информацията по този начин. Проверяваме си фактите, търсим различни гледни точки по темите, превеждаме на разбираем език специфични въпроси. И също така се стремим да си спечелим аудиторията. Реално експертът, който се занимава с комуникации в една компания е „човекът” на журналистите в тази компания и също така лицето на компанията при журналистите.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Мисля, че няма да е претенциозно, ако кажа, че през последните години много от големите компании у нас участват все повече в обществения живот. Има прекрасни примери за проекти, случили се с подкрепата на бизнеса, които променят средата, мисленето и живота ни. Именно в тези проекти ние използваме ПР, защото имаме нужда от подкрепата на медиите, за да дадем гласност на онова, което искаме да променим и в което не можем да бъдем сами. Например, възприемането на децата със затруднения, тяхната изолация в специализирани заведения, липсата на адекватна грижа за тях и семействата им. Тук не можем да бъдем сами. И търсим медиите, за да повдигнем дискусията и да бъдем подкрепени в усилията си ситуацията да се промени. За рекламата мисля, че е достатъчно ясно – и че твърдението ”Advertising is what you pay for, publicity is what you pray for” (Рекламата е това, което заплащаш, за да ти се случи, а публичността е това, за което се молиш да ти се случи”) важи с пълна сила.

Има ли безплатен ПР?

- Ако нямаше, едва ли щях да работя това Имам предвид ефектът от една комуникация. Ако всичко беше платено, щяхме да говорим само и единствено за реклама.

Що се касае до труда на хората, работещи в тази сфера – това е професия като всяка друга и която заслужава да бъде оценена. Смятам, че важността на „комуникаторите” се осъзнава все повече в днешно време. Преди 10-12 години най-редовно се натъквах на реакция от рода на „ПР, и това ли вече стана професия, ами че това всеки може да го направи, ако има подходящия бюджет…”. Сега, за щастие, нагласите са коренно променени.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Смятам, че когато комуникираме с хората, е важно да се опитваме да се поставим на мястото на отсрещната страна и да разберем другата гледна точка. Да познаваш публиката си – или най-малкото да се опиташ да я разбереш, ти дава огромно предимство и ти спестява много главоболия. Добрата комуникация е важна във всеки един момент от нашето ежедневие – докато сме на работа и общуваме с колеги, когато сме с приятели и със семейството си.

Арогантността, грубостта и двуличието са способни да ме изкарат от релси, но мисля, че можем да ги преборим с правилен подход и комуникация.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Пътуванията са моята страст, но обичам и семейния уют. Мисля, че те са моето ин и ян, и не мога без нито едното. Обичам да експериментирам в кухнята и да прекарвам свободното си време със семейството си и с близки приятели. Да играем заедно със сина ми, който, за щастие, ме кара да не губя детското в себе си.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Опитвам се да правя неща, които са тотално извън сферата, в която работя. Дали ще е изложба, разходка на непознато място или просто хубава книга, няма значение. Преди няколко дни бях на изложбата на Кристо Явашев и Жан-Клод. Вдъхновяващи са упоритостта и енергията, която влагат в материализиране на мащабните си проекти, както и нестандартният подход за финансирането им.

Зареждащо ми действат и колегите, с които работя – страхотен екип, всеки един допълва другия по много интересен начин. По-опитните, с които обменяме опит, и по-младите, заразителни с неизчерпаемата си енергия и хъс да учат непрекъснато.

Синът ми – който, освен с енергия, ме кара да се зареждам и с голяма доза търпение – качество, което тотално ми липсваше, но лека-полека започнах да изграждам.

Какво би учила още?

- Езици. Готварство. Фотография. Фигурно пързаляне. Само ако денят беше поне 50 часа… Засега всичко гореизброено е в рамките на любителските интереси. За съжаление, често пъти подхващам нещо и после го оставям недовършено – или ми е доскучало, или минавам към следващото предизвикателство.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- През седмицата ставам рано, към 6.30 часа; събота и неделя не чак толкова Странното е, че за „ПР”, аз не започвам деня си с новините, освен ако не следя за нещо специално. Предпочитам да се заредя физически, като правя гимнастика. Баща ми, който е почитател на източната медицина и култура, ми показа едни много ефективни упражнения, заимствани от китайската традиционна гимнастика, чи-гун и др. Десет минути и си зареден страхотно.

Иначе, страшно се радвам, когато чета позитивни новини за успели българи и хора, които се опитват да направят земята по-добро място за живеене. Всеки път каним по един такъв гост във вътрешното издание на банката, който да зареди и вдъхнови колегите с определена тема, която засягаме. Вярвам, че добрият пример ни зарежда и ни мотивира да се справяме с ежедневните предизвикателства.

Оригинална публикация

Медиапуул I 21.10.2015

Медийният и маркетингов специалист Мартин Дановски поема управлението на т.нар. Фонд на фондовете, който ще управлява финансовите инструменти по европейските програми през настоящия програмен период.

Дановски заедно с Валери Белчев и Иван Даков са избрани за членове на управителния съвет на новосъздаденото търговско дружество "Фонд мениджър на финансовите инструменти в България", става ясно от Търговския регистър.

Мартин Дановски е съветник на вицепремиера по управление на еврофондовете Томислав Дончев. Той е напуснал ръководния си пост в агенцията за маркетингови комуникации "Юро Ар Ес Си Джи София" (Euro RSCG Sofia), която е част от световната рекламна мрежа Euro RSCG Worldwide, собственост на комуникационната група "Хавас" (Havas). Оттеглил се е и от управлението на "Медия планинг груп", става ясно от Търговския регистър.

Валери Белчев е финансист и е бил в листата на СДС на изборите за Европарламент през 2007 г.

Според устава на дружеството, управителният съвет се състои от трима до петима членове. Очаква се съставът му да бъде попълнен с още двама члена в следващите месеци. Назначенията са партийни и са свързани с управляващите партии, твърдят източници на Mediapool.

Седемчленен надзорен съвет

Фондът на фондовете има двустепенна форма на управление. Надзорният съвет е от седем души. В него влизат ръководителите на оперативните програми, предоставящи финансовите инструменти. Това са зам.-министърът на земеделието Васил Грудев, който отговаря за Програмата за развитие на селските райони, зам.-министърът на икономиката Любен Петров – "Конкурентоспособност", шефката на "Околна среда" Яна Георгиева, регионалният зам.-министър Деница Николова – "Региони в растеж", и социалният зам.-министър Зорница Русинова – "Човешки ресурси". В него влизат още ръководителят на Национален фонд Карина Караиванова като представител на Министерството на финансите и Добринка Михайлова, която е съветник на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев и бивш шеф на агенцията "Одит на средствата от ЕС".

Капитал от 800 000 лв.

"Фонд мениджър на финансови инструменти в България" е с капитал от 800 000 лв. Това е сериозен ръст спрямо първоначалното решение на правителството дружеството да бъде създадено с капитал от 50 000 лв.

По думите на финансовия министър Владислав Горанов, под чиято шапка е новата фирма, тя ще поеме управлението на 777 млн. евро от европейските фондове, които ще се използват за финансов инженеринг.

В четвъртък вицепремиерът Томислав Дончев и министър Горанов ще дадат повече яснота какъв ресурс ще управлява фонда на фондовете, колко подфонда ще бъдат създадени и за какви цели.

Обявените дотук намерения са за поне около десетина подфонда – три за развитие на 39-те града, за туристическа инфраструктура, за стартиращи компании, за иновации, за земеделските производители и други.

Концепцията за създаването на Фонд на фондовете за общо управление на финансовите инструменти в новия програмен период е нова за България и идеята е финансовите инструменти по различните оперативни програми, които са насочени към една и съща категория бенефициенти, да бъдат обединени и да достигат до тях като пакет.

Към момента новият фонд все още няма одобрението на Европейската комисия, но се очаква това да се случи скоро. За целта бяха подписани споразумения за оказване на консултантска помощ с Европейската инвестиционна банка и други финансови институции, които да оказват техническа помощ.

Оригинална публикация 

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 16.10.2015 

Харесвам хората, които никога не забравят чувството си за хумор и дори когато нещата висят на косъм, отново ти казват: „Споко, ще стане!“. Даниел Киряков е от този тип и затова работата с него лесна и в същото време си сигурен, че няма да те провали.

В момента управлява външните комуникации и международното сътрудничество на Българската минно-геоложка камара от месец април 2015 г. Преди това над 7 години е в екипа за комуникации и корпоративна социална отговорност на компанията-собственик на ТЕЦ „Марица Изток 3“ (КонтурГлобал, а преди това – Енел). Кариерата му започва в Български икономически форум като главен редактор на бизнес-списанието TheRegion, както и като част от екипа по организиране на събития и проекти на БИФ.

Има две бакалавърски степени – философия и политология. Член е на БДВО и на EACD, както и на Комисията по етика към БДВО. Сертифициран е като Project Management Professional към Project Management Institute.

Днес Дани е гост на традиционната ни вече рубрика „ПР-те“. Убедена съм, че ще четете с усмивка и вие.

Дани, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Три неща ме насочиха управлението на комуникациите да стане моя професия. В началото бе вътрешното усещане и нагласа към „изговаряне и оформяне на света“ (личи ми, че съм завършил философия, нали?). Смятам, че думите са сила, че те могат да обединяват хората и да водят към положителна промяна.

Второто бе свързано с лутането и търсенето не на професия или работа, а на призвание. Все пак съм продукт на българското образование от един кофти период – 90те години на ХХ век. Този период бе сравнително кратък, докато не открих (с късмет и упоритост), че е възможно съчетаването на задължения, удоволствие от работата и правене на качествени проекти.

Третото нещо бе, когато започнах да усещам силата от това, че мои идеи срещат одобрението на мнозина, че промяната и успешните резултати от тях носят ползи (в повечето случаи те са невидими, неизмерими с екселови таблици и KPIs). И към това добавих и щипка корпоративна социална отговорност, влечение към темата за устойчивото развитие и организационните подобрения.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Мисля, че са три вида. Първият е, когато убедиш шефа си, че проектът, каузата или идеята си заслужава да я направим. Може да я направим и по „моя начин“ . Разбира се, представянето винаги има отворена врата за подобрения и развитие. Вторият е, когато при реализацията видиш или усетиш реакцията на хората (колеги, гости) и положителната им оценка и удовлетворение от „работещата формула“.

Безценни са моментите, в които дори без думи, усещаш в погледи и в потупвания по рамото, че си се справил добре.

Третият тип момент е, когато разбера, че съм помогнал на някой – с контакт, със съвет, със споделяне.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Има ли такава?:) Може би в майсторството за втъкаване на послание и аргументация за предимствата на една идея, която ПР-проектът представя. И в ненатрапчивостта. Рекламата сякаш казва „ела и ме избери!“, докато ПР-ът създава средата, опитва се да се нагоди към аудиторията и да се вслуша в нея.

Има ли безплатен ПР?

- Има. Четейки това, може би го откривате

Иначе, той сякаш се състои в силата на творчеството, което редица колеги прилагат. То не е просто материализиране на едно хрумване, а е резултат от количествени натрупвания, опит, грешки и нов опит. С този „багаж“ пиар-професионалистът успява да реализира своята идея по иновативен начин и да загърби клишетата. Това привлича вниманието на хората, независимо дали ще бъде чрез жив контакт или чрез дигиталните комуникации. И не му/й се налага да плаща за нещо, което хората вече търсят.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Фалша, преструвката, некомпетентността, стремежа към „всезнаене“, лъжата, лицемерието.

Достатъчно, нали?

А, да добавя – липсата на комуникация, на общуване – също не харесвам. Това не значи само думи.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Опитвам се да бъда баща и съпруг. И да правя опити да готвя.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Засега от желанието ми да съм успешен. Но какво означава това? Да постигнеш планирания резултат, от който другите и ти да сте доволни, по ефективен и приет от всички начин. И този резултат да носи ползи за мнозина.

Какво би учил още?

- Психология, MBA, политически науки, готварство, китайски език.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?

- Ако не се успя, денят ми започва прилично рано – около 07:30 ч. И не искам денят ми да започва само с една новина, а с две – при това добри. Едната да е: „Тате, обичам те!“, а другата – „за успеха на някой българин“.

Няма да откажа и новина за прекратена война и настъпил мир по света.

Оригинална публикяция 

БАПРА I 15.10.2015

Българска асоциация на пиар агенциите, Българско дружество за връзки с общественоста, Асоциация ИМАГИНЕС, Българска академична асоциация по комуникации, изразяват своите дълбоки съболезнования по повод кончината на проф. Тодор Петев!

Със своята обществена, преподавателска и научна дейност, проф. Петев оставя зад себе си и в принос на всички нас богато наследство, което включва създаването на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“, учредяването на Българско дружество за връзки с обществеността, на което бе и първият председател и почетен такъв до кончината си, стотици свои възпитаници, които днес формират гръбнака на преподаването и практическото развитие на професията по връзки с общественоста в България.

Научните му търсения, събрани в редица статии, монографии, рецензии, студии и др., винаги ще бъдат важна част и принос в развитието на науката, преподаването не само у нас.

Проф. Петев бе носител на награда за цялостен принос в развитието на PR в България на БДВО, както и кавалер на званието „PR Легенда“, с което бе удостоен от Българската конфедерация за връзки с обществеността (БДВО, Асоциация ИМАГИНЕС, БААК), по време на Втория PR фестивал в България, проведен през 2008 г.

Поклон пред светлата му памет!

Българска асоциация на пиар агенциите
Българско дружество за връзки с обществеността
Асоциация ИМАГИНЕС
Българска академична асоциация по комуникации

БАПРА I 12.10.2015

София, 12 октомври 2015 г. – Максим Бехар, водещият български ПР експерт, признат на международно ниво и бивш председател на Българската ПР асоциация (БАПРА), бе избран за президент на Световната ПР организация (ICCO). Изборът му беше обявен на 10 октомври по време на среща на Борда на организацията в Милано.

Максим Бехар е главен изпълнителен директор на една от водещите компании в областта на публичните комуникации в България – M3 Communications Group, Inc., и председател на чешкия офис на световната ПР корпорация Hill+Knowlton Strategies. От декември 2013 г. той заемаше поста на вицепрезидент на ICCO, а преди това за период от 3 години бе неин ковчежник.

„Избирането на Максим Бехар за президент на Световната ПР организация е огромен успех и признание, както за неговата дългогодишна работа в областта на ПР, така и за БАПРА като обединител на компании с етичен и прозрачен бизнес. Максим е безспорен професионалист със забележителен принос за утвърждаване на международния авторитет на българския ПР бизнес. В БАПРА приветстваме неговата нова роля и сме убедени в бъдещите му успехи начело на ICCO.”, коментира Деница Сачева, председател на Управителния съвет на БАПРА за 2015-2017 г.

„Максим внася изключителна комбинация от енергия, опит и дипломация към всичко, което прави, неговата страст за нашия бизнес и тази организация е заразна. Още много добри неща предстоят за ICCO”, сподели Дейвид Галахър по време на ПР форума.

Франсис Ингам, главен изпълнителен директор на ICCO, добави: “Максим има изключителен интерес към международния ПР. Неговата посветеност на индустрия ни и неговата страст към нейното бъдеще, го правят перфектният човек, който да ръководи ICCO. Ръстът, който постигнахме през последните години ще се промени динамично и ефективно под неговото ръководство.”

Максим Бехар преподава „Модерни комуникации“ в редица университети в много страни по света. Той е почетен консул на Република Сейшели в България.

***
За БАПРА
Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Всяка година БАПРА организира единствения конкурс в областта на маркетинговите комуникации с изцяло международно жури – BAPRA Bright Awards, а от 2014 г. провежда и регионалния ПР форум – Sofia PR Summit. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Twitter: @BAPRABulgaria
Facebook: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl
Web-site: www.bapra.bg

За ICCO
Световната ПР организация (ICCO) е гласът на ПР консултантите по света. Членовете на ICCO са национални асоциоциации от 32 страни по целия свят в Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка и Австралия. Заедно тези асоциации представляват 2 500 ПР компании.
Web-site: www.iccopr.com

За допълнителна информация:

Илиана Джамбазова
БАПРА
Мобилен: 0896 786 735
Имейл: i.djambazova@bapra.bg

mkt360.eu I 29.09.2015

Данушка Еленкова, PR експерт в Интеримидж, разказва как се роди идеята за чисто нова услуга, която агенцията разви за подпомагане на комуникацията на локации за събития и заведения.

Откъде дойде идеята за Make it popular?

Дойде в извън работно време. Посетих няколко пъти едно много приятно заведение в центъра на София. Нямаше как да не ми направи впечатление, че колкото и старание да е вложено в интериора, менюто и обслужването, колкото и излъскано да е, винаги е празно. Да, вярно е, че в столицата ни изникват нови заведения, едва ли не всеки ден, но е истина и че столичани си ходим в едни и същи заведения, на брой не повече от десет. Или не обичаме новото, или новото не умее да се само-оповести. Make it popular се появи като резултат от факта, че търсещата и предлагащата страна понякога така и не се срещат.

В повечето случай мениджмънта на заведенията преценява сам да се занимава с комуникационната стратегия и поради това още в началото тя често тръгва в неправилна посока при цялостното представянето на мястото.

Шаблонът тийзър пано с Coming Soon, фейсбук събитие, откриване с коктейлни маси, хора на групички с чаша вино в ръка, последвано от някоя и друга платена публикация в стил „Отвори врати ..“ е почти сигурна рецепта за неуспех. Дори да постигне ефект, повече усилия не се влагат – сядаме в креслото и чакаме да ни залеят с резервации. Е, тъй като в InterImage обичаме да откриваме "интересностите" на клиентите си и да ги оповестява на всеослушание, Make it popular е новият начин да го правим.

В момента идеята за популяризиране на дадено място, било то ново, или изпращащо години наред неправилни послания за себе си, вече е избистрена под формата на пакет, който да даде резултат на клиентите ни.

Какво точно представлява Make it popular? PR за заведения ли е?

Make it popular е съвкупност от PR и рекламни практики, които да формулират имиджа на дадено място, да го изградят и поддържат. От представянето му, през подходящите за него промо акции, и въобще цялостното му присъствие в активния живот на града. Не можем да го наречем просто събитиен мениджмънт, брандинг, промоция или реклама. Make it popular е пакет от всичко това.

При какъв тип заведения е приложим пакетът?

Всяко място е различно като започнем от фазата му на развитие, локацията и най-вече идейната му концепция. За това и стратегията за популяризиране е различна. Няма ограничение на типа места- барове, ресторанти, кафенета, галерии, пространства за събития – всяко място се нуждае от посока и предварително построен план как да стане и по-важното да остане посещавано.

Какви похвати използва услугата? С какво е по-различна?

Когато отваряш заведение, първата стъпка е да си изясниш какви хора искаш в него. Гоненето на бройка, с цел оборот, те прави еднодневка. Тук опираме много плътно до PR-а, а именно правилните публики да разберат по правилния начин за мястото и да проявят любопитство към него.

Като при всеки бранд е добре и да се създаде легенда, например „Ние готвим със златни ножове, или „това е бара в къщата чудовище, която чупи прозорци без причина“ (бар без нито един прозорец).

Трябва да си познат с нещо и да го комуникираш където трябва. Социалните медии и поддържане на профилите там е неизменна и задължителна част от услугата.

Следва да се подберат начините, по които ще информираш бъдещите си клиенти/гости. Да вкарваш хора в изискан ресторант с Happy Hour е точно толкова неправилно колкото да организираш дегустация на скоч в пицария. Има хора и подходящи активности за всяко място.

Make it popular започва с охарактеризирането на таргета и продължава с директни предложения как той да бъде осведомен за съществуването на заведението и следователно „вкаран“ в него, не само на откриването.

Когато правилните хора са вътре, оттам нататък любопитството расте и идват още. Тогава вече трябва да задържиш интереса им, за да дойдат пак и за тази фаза си имаме похвати, но ще ги определя като фирмена тайна и ревностно ще ги защитавам от кражба.

Част от цялата услуга е системното подсказване какви събития да хоства заведението, как да го намират хората които ги организират, и как да стане част от листа с предпочитани места за различни тематични събития и така около него се завърта социалният живот на града, без да се раздават листовки на Витошка.

И след като търсеният имидж е изграден или сменен, зависи от историята на мястото, от екипa му се изисква да задържи ефекта и да измисля, копира или участва в различни дейности, да полага усилия за името си, дори заведението да е препълнено, защото всички знаем колко непостоянно и капризно чудо е софиянецът със социален живот.

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 9.10.2015 г.

Толкова отдавна познавам Ружа Загорска, та чак не си спомням от кога. А и може ли човек да я пропусне с тези две звучни имена?:) Или с енергията, която излъчва дори когато говори? Тя е човек на действието и знам, че когато трябва да направим нещо заедно се решава бързо дали е „да“ или „не“.

Повече от 15 години Ружа работи в сферата на комуникациите, а преди това 4 години работи в банковия сектор, занимавайки се основно с международни разплащания. Днес е начело на една от най-големите ПР агенции в България като неин изпълнителен директор и управител.

Тя е член на Управителния съвет на БАПРА (Българска асоциация на ПР агенциите), както и учредител на БААДК (Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации). От 2014 г. Ружа Загорска членува и в Съвета на жените в бизнеса, където активно работи за създаване на добри практики и програми за насърчаване на професионалното развитие на жените в малкия и среден бизнес и израстването им в мениджърските позиции. Тя ръководи и обучителен център APRA PN Academy, сертифициран от Министерство на образованието и науката. Ружа е магистър по Финанси и има специализация по Банково дело и Маркетинг. Както и по-долу ще разберете обича математика и джаджите, както и компютърни и настолни игри.

Ружа, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Завършила съм Софийската математическа гимназия, а след това финанси и банково дело в УНСС. Обожавам цифрите. Естествено започнах да работя в банковия сектор. Но скоро открих, че търся друго предизвикателство. Исках да работя с хора, да организирам интересни инициативи и кампании, да развивам един пазар, който беше в зародиш в България. Нищо не знаех за професията като такава, но веднага ме грабна с предизвикателствата, възможностите и свободата да генерираш и реализираш различни смели идеи. И така вече 15 години…

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Това са моментите в края на една кампания, или след едно голямо събитие. Когато умората се процежда през всяка пора на кожата ти, но усещаш и виждаш и знаеш, че клиентът е доволен и таргетите са не само постигнати, но и надвишени. Когато виждаш на практика още един успешно реализиран проект. Тогава се чувстваш щастлив в работата си. В нашата професия няма еднообразие, всеки ден е различен и няма предел – винаги можеш да постигнеш повече от предишния път, само ти трябва малко креативност и много ентусиазъм.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- От наша гледна точка разликата не е никак тънка. Похватите са различни, форматите са различни, понякога дори и аудиториите са различни. Всеки в нашата професия е чувал репликата „Този текст е прекалено рекламен, не мога да го публикувам”. Цикълът на рекламата е с бърз ефект, но краткосрочен. Цикълът на комуникациите е с по-дългосрочен ефект, но за сметка на това резултати не могат да бъдат отчетени толкова бързо. Това са два различни канала за въздействие и е много важно правилно да се определят кои послания по кой канал трябва да бъдат изпратени, защото в противен случай не само няма да има ефект, но може и той да е негативен.

Има ли безплатен ПР?

- Аз като един финансист по образование ще кажа, че няма нищо безплатно. И рано или късно всеки трябва да го разбере. Да, разбира се, когато има налице силно и полезно съдържание, особено във времето на социалните мрежи, хората ще го оценят и ще говорят за него. Но това не означава, че е безплатно. Най-скъпите неща в нашата професия са добрите идеи, правилните контакти, позитивното въздействие в определени общности. През годините сме реализирали редица CSR кампании, които получават огромно разпространение, защото хората вярват в каузата им. Но дори и доброволчеството не трябва да се възприема като безплатно – то е дори още по-ценно и скъпо и не трябва да бъде подценявано. Трябва да се инвестира много време и усилия не само да запазим поддръжниците на нашата кауза, но и да ги увеличим.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам, когато хората не казват това, което мислят. Независимо дали го правят, заради себе си или за да не обидят събеседника. Твърдо вярвам, че комуникациите трябва да са искрени и всеки честно да споделя вижданията си. Това е най-ефективно в дългосрочен план и изгражда стабилни и силни връзки и контакти. А това в нашата професия е най-важно.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Професията ми е „комуникация“. Като цяло ми е трудно да съм „извън комуникацията“. Даже и в свободното си време, пак съм заобиколена от приятели, семейството или познати. Но понякога имам нужда от тишина и спокойствие. И тогава съм напълно „извън комуникациите”. Буквално и преносно – без телефон, без интернет, без телевизия, без много хора около мен. Правя го всяка година за поне 15 дни. И да – има такива места в България и извън нея, но няма да ви кажа къде

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Когато всеки ден ти се случва нещо ново и интересно, сутрин ставаш с усмивка и с нетърпение да видиш предизвикателствата днес. И според мен ключът е в ентусиазма. Това е качеството, което не искам никога да загубя и което търся в хората около мен. Думата ентусиазъм произлиза от гръцкото entheos, което буквално преведено означава "Господ в теб". Това е силата, която ти дава толкова енергия, че можеш да пребориш всичко и те прави безстрашен. Загубиш ли го – ставаш посредствен. Без ентусиазъм няма любов, няма идеи, няма успехи.

Какво би учила още?

- Всичко. Смятам, че хората трябва да учат непрекъснато и то различни неща. Днес вече ученето не е свързано само с посещаване на университет, школа или училище. Днес можеш да учиш и то сериозно от мобилния си телефон, от компютъра, от тaблета. В момента, например, уча нов език, като в същото време упражнявам друг чужд език, който владея, използвайки Duolingo апликация (горещо я препоръчвам) и в същото време минавам и курса по Computer Science на Khan Academy. И вече съм си набелязала още толкова много други платформи, с които мога да научавам различни неща и само чакам да имам малко повече свободно време. Съществува толкова много потенциал и информация, че единственото, което трябва, е желание, време и ентусиазъм.

Но като говорим за нова наука или професия, която бих искала да изуча, то това е Innovation Management. И ще го направя. Може да е след няколко години, но ще го направя.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва много рано. Не започва със закуска или кафе. Започва с упражнения и душ и след това веднага към офиса. Не прекарвам много време вкъщи сутрин. И разбира се, сутрин искам да получа новина за нов клиент или нов проект. Защото това за мен е тръпката – нови предизвикателства, нови идеи, нови техники.

Оригинална публикация

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 12.09.2015

Днес ви срещаме с Анка Костова, с която съвсем естествено също сме работили през годините. Тя е с над 8 годишен опит в сферата на публичните комуникации като в момента е мениджър "ПР и спонсорство" в Обединена българска банка, където отговаря за публичните комуникации, спонсорските инициативи, вътрешната и дигиталната комуникация. Професионалният й опит включва позицията Мениджър "Външни комуникации" в Societe Generale Експресбанк и Акаунт мениджър в PR агенция United Partners, където започва и своята професионална кариера като стажант. Анка Костова завършва магистратура по "Публични комуникации" в СУ. Специализирала е по специалността в Университета Лювен Ле Ньов в Белгия и ТВ и онлайн журналистика в Университета Лил, Франция.

Анка, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Бих казала, че с професията взаимно се провокираме. Вероятно защото взаимно се открихме. Тя отговаряше напълно на онова, което съм – активна, любопитна, с разнопосочни интереси, интензивно комуникираща с много хора, вълнуваща се от множество и различни неща. Например, за един ден, особено в ОББ – сутринта можем да говорим за планиране на дигитална кампания за потребителски кредити, на обяд да организираме благотворителен кулинарен базар, а вечерта да откриваме опера под звездите.

Това е професия, което всеки ден ще те изненада с нещо ново – не само като съдържание, но и като технологично развитие. ПР не се практикува, той се изповядва – това е начин на живот, а не професия. Мнението ми е, че онези от нас, които обичаме онова, което правим, му се посвещаваме напълно – ПР ни държи будни и ни провокира да бъдем любознателни, защото всеки ден ни провокира – чрез социални медии, нови фото и видео инструменти, ново съдържание, взискателни публики. В съвременната картина на комуникацията ние държим ключа, но само, ако го заслужаваме.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Не бих казала, че са моменти – сутрин се събуждам с усмивка и вечер се прибирам с усмивка, но признавам, че най-голяма радост ми носи позитивният заряд на колегите. Ако хората, с които работиш са положителни, те те зареждат с горивото да надскочиш себе си. Това се отнася и за управляващите компанията – в този смисъл, изпълнителните директори на ОББ са толкова отворени към нови инициативи и в същото време, отговорни към служителите си, така че няма начин да не искаш да постигнеш повече и повече за компанията и за хората в нея. Любим проект в дейността ни е вътрешното ни списание, защото именно то е отражение на най-хубавото, което се случва в служебното всекидневие. А социално отговорните проекти са онези, които са и изключително сложни като подготовка и изпълнение, са тези, които удовлетворяват сърцето. Преди година махнахме таксите за онлайн преводи към дарителски сметки – много сложен и трудоемък процес, но когато имаш 10 дирекции, които с радост ще работят, за да се случи, защото е за добра кауза, по-хубаво от това няма.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Много интересен въпрос – макар и да има колеги, които ще се възмутят, смятам, че и двете са инструменти на комуникацията. И за да се спре конфликтът между двете, мисля, че точно така трябва да ги разглеждаме. Но след това и трябва реално да ограничим социалните проекти от ПР-а, тъй като именно тях не можем да сравняваме нито с ПР, нито с реклама, а често се случва, за жалост. Инициативи, в които помагаме на онези, на които съдбата е дала по-малко, отколкото на нас самите, не бива да бъдат използвани нехайно за ПР, а по-скоро за вдъхновение и съпричастност.

Има ли безплатен ПР?

- Има безплатен ПР, когато си си свършил добре работата, бил си коректен с хората, с които работиш, отнесъл си се с уважение. Но в тези случаи не става дума за ПР, а за това просто да се придържаш към ценностите, с които да те припознават, а от там и компанията, чието мото следваш.

Ако става въпрос за ПР работата, тогава бих казала, че безплатен ПР няма – зад всяко усилие, зад всеки поет ангажимент пред обществото, зад всяка осъществена идея стоят хора и тяхната отдаденост и ангажираност, а те в никакъв случай не са безплатни.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам агресивността и липсата на уважение и макар вече за професията ни водещ канал да са социалните медии, смятам, че именно заради тях започва да ни липсва и личният контакт – започваме да бъдем профил, а не личност. Именно по тази причина в работата ми винаги се организират периодични срещи със стратегически партньори – това е възможност не само да намерим нови идеи в дискусия, а и между работните теми да се пошегуваме с някоя лична случка и на следващия ден да продължим работа с този спомен и усмивката от него.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Същото – да съм ангажирана. Обичам да спортувам – тенис, плуване, ски, както и да пътувам. Смятам, че е важно да намериш вътрешния си център, баланса в себе си, за да успееш да се справяш с всяко предизвикателство и да се наслаждаваш на всеки един момент.

Единственото, което ме отличава, е, че, в личния си живот не съм толкова организирана колкото в професионалния. Ако едно събитие се готви за повече от месец, то следващото ми пътуване (освен датата, съобразена с работата и закупуването на самолетния билет) и неговата програма се готвят по време на полета.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От самата работа – тя е моето вдъхновение, колегите са моите мотивационни фактори, ръководителите ми – пътеводители, а солидните основи – моето семейство.

Какво би учила още?

- Бих учила история на изкуството, защото е стара моя любов, а и изкуството е носител на много красота в свят, в който сме заобиколени (особено от постоянни информационен поток) от грозота и негативизъм.

Но бих преподавала ПР – никога не отказвам да споделя наученото в практиката с младите специалисти, за да не им се налага, като на нашето и на предходното поколение, да се борят с „вятърни мелници“ в изграждането на професионалния имидж на професията ни.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Зависи – започвам по различно време, в зависимост от ангажиментите, но най-често към 07:30, с телефон в ръка. Макар първо да се информирам за важните финансови и икономически новини и събития от деня, винаги с удоволствие търся да прочета някоя „положителна новина“ – за нови изложби, постижения в науката, спорта, нови социални инициативи, нови инвестиции.

Оригинална публикация