Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 22.07.2016

Катя е един от най-слънчевите и позитивни хора, която винаги търси вариант как нещата да се случат. Човек, чиято усмивка заразява и на чийто професионализъм можеш да разчиташ. Да изпиеш чаша „работно“ вино с нея е истинско удоволствие, защото непременно ще „изскочи“ нещо интересно от тази среща.
Повече от 20 години Катя Димитрова се занимава с публични комуникации и е собственик и управляващ съдружник на Интерпартерс Комюнкейшънс. Магистър е по Международни Икономически Отношения от УНСС, специализирала е маркетинг и реклама в Брюксел (Белгия) и Дюселдорф (Германия).
Понастоящем е председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), член на борда на директорите на Българо-Белгийски Бизнес клуб, член на Националния съвет на Асоциацията на Индустриалния капитал в България и редови член на редица други професионални и обществени организации. Днес е гост на рубриката „ПР-те“.

Катя, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Възможността да комуникираш с много и различни хора, да имаш досег до различни сфери на бизнеса, да черпиш и научаваш непрекъснато нова информация. Нашата професия е професия на любопитните, на хората с отворен поглед към света, които не обичат рутината и поемат премерени рискове и отговорност към резултатите от това, което правят. Провокира ме разнообразието, цветността, палитрата от хора, бизнеси, интереси, възможности…. Провокира ме творчеството, възможността, но и отговорността да създаваш, да измисляш нестандартни решения, но и да си дадеш сметка каква отговорност носиш, прилагайки тези похвати в бизнеса на някой друг. Съвсем не на последно място ме провокира динамиката – публичните комуникации не стоят на едно място, ритъмът особено в социалните мрежи е вихрен. Удоволствие ми носи и общуването с хора от новата, дигитално ориентирана генерация, която ме учи ежедневно на много неща

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Най-вече спечеленото доверие, доволните клиенти, мотивираният и щастлив екип, който работи като за нещо свое. Разбира се и признанието – било то под формата на обратна връзка от клиенти или под формата на извоювани награди, на разпознаваеми кампании, чиито резултати са видими и се цитират. Стремежът ми е да бъдем знаков играч, в този смисъл конкуренцията силно ме мотивира – винаги искам да оставим следа, да се стремим да бъдем „мерило“, по което дори клиент, който по някаква причина се е разделил с агенцията, да търси и оценява следващите си партньори!

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Комуникациите стават все по-интегрирани. Налага се терминът THROUGH –THE-LINE – комуникации „през чертата“. Въпреки това между инструментите на ПР-ът и рекламата има сериозна разлика – ако рекламата е твърдение, ПР-ът е аргумент, ако рекламата е красиво и свежо изкушение, ПР-ът е средство, което трябва да провокира лично убеждение и личен стремеж към това, което промотираме /марката, за която се грижим. Ако трябва да обобщя – рекламата КАЗВА, ПР-ът ПОказва как.

Има ли безплатен ПР?

- Звучи добре, но несериозно. За да има устойчиви резултати, не може без инвестиция. Дори резултатът от една ПР кампания да не е заплатен директно /публикации, публично „говорене“ или ангажираност в социалните мрежи“/, то клиентът със сигурност е платил на експерт, за да постигне този привидно „безплатен“ резултат. Устойчивост и резултати са две ключови думи в нашата индустрия. И те си струват да платиш за това! Добрата новина е, че клиентите стават все по-информирани и коректни, а и разбират това.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Отблъскват ме лицемерието, некоректността, лъжата. Трудно приемам избягването на отговор или позиция. За мен истинският партньор и професионалист трябва да има куража да заеме позиция, да я защитава коректно, без с това да наруши интереса или да засегне самочувствието на отсрещния.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- На майка на двама тийнейджъри, която прави всичко възможно да се справи с тази трудна възраст така, както се справям и в работата – информирано, подредено, отмятайки задачи J. Но определено има разлика – от децата си се уча на търпение, на приемане, те ми дават различен поглед към хора и ситуации от моята работа.
На съпруга, на човек, който обича много живота, природата, музиката, хартиените книги, пътешествията – и във всяка свободна минута обожава да е с приятели или да пътува.
(и една страна, позната само на най-близките ми) – На притеснително момиче, което винаги се колебае дали ще се справи по възможно най-добрия начин и работи упорито и с желязна дисциплина, за да го направи! Не вярвам в случайните успехи и не ги считам за устойчиви.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От живите концерти на любимите ми изпълнители, от пътешествията у нас и в чужбина, пък дори и просто до малко село, в което никога преди това не съм била. От приятелите. От енергията и усмивките на моя екип, от доволното кимване на клиент, от резултатите, от спечелените нови проекти, от безкрайните възможности, които моята позитивна натура винаги успява да открива пред себе си – и се надявам да запазя това свое качество още дълго…

Какво би учила още?

- Много неща, дори не мога да изброя точно, защото светът на комуникациите се променя – може би има неща, които дори не мога да назова, но утре ще бъдат реалност и за да се развива бизнесът ни, е необходимо да ги познаваме.
Психология, за да разбирам по-добре хората, с които общувам.
Още един чужд език – например гръцки или италиански /владее английски, испански и френски/
Бих се учила с огромно удоволствие да свиря на пиано – една моя неизпълнена детска мечта!

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва рано – в 07 или 07:30. Но не обичам да бързам. Аз съм човек на планирането, дори и на хубавите и приятни моменти. Не обичам нещата да се случват стихийно и неконтролирано. Ставам рано, за да имам време за ароматно кафе в компанията на новините докато всички останали вкъщи още спят. И разбира се искам да прочета добрата новина – за успели българи, за направено добро, за ново откритие! Медиите, които отразяват добрите новини, са медиите с визия и бъдеще!

Оригинална публикация

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 15.07.2016

Познавам се със Силвия Митова буквално от първия ден на списанието (преди 14 г.), когато работеше в агенция Euro RSCG New Europe (днес Havas). Никога няма да забравя и един невероятен тест драйв на Renault Clio през Мелник до о. Тасос, който тя организира като Мениджър Реклама и ПР в Рено–Нисан България. Днес продължаваме да работим постоянно по различни други проекти. Силвия е изключително точен и коректен човек и партньор, на който можеш да разчиташ. Тя е от онази порода, с която всеки би искал да работи, защото знае, че „работата ще стане“. Днес тя споделя повече за себе си в рубриката „ПР-те“.

Силвия, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

 - Аз съм креативен човек и във всеки момент от моето ежедневие съм изпълнена с хрумки, забавни намигвания и мисли за по-интересно или нестандартно представяне на обикновените неща около нас. Шлифоването на идеите, обаче, и превръщането им в обществено полезна информация, е по-голямото предизвикателство за мен. Търся честната и обективна комуникация, понякога поръсвам и с доброжелателна провокативност, за да постигна информираност сред целевите публики. Удовлетворява ме и фактът, че се занимавам с дейност, чрез която провокирам хората да четат и да предприемат действия. Затова се занимавам с ПР.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

 - Ентусиазирам се изключително много, когато поставяме началото на важен проект с конкретни цели. Ентусиазмът се превръща в много силно удовлетворение, когато настъпи и успешният финал. Като управляващ партньор в агенция за маркетингови комуникации knowbox много се радвам и на момента, когато клиентите на агенцията, показват, че ти, твоята работа, начинът на мислене и твоят екип сте съвестни и отдадени на работата си и постигате заедно реални резултати. Така се превръщаме в неразделна част от ПР проекта, нещо повече, неразделна част от неговото бъдеще. Концепцията, клиентът и екипът ставаме взаимно задвижващи се елементи като буталата на много мощен автомобил, който върви стремглаво напред. Щастлива съм, че творя и работя с хора, които много харесвам и на които мога да се доверя във всеки един момент. Това са моите съдружници Петя и Милица, с които споделяме житейски и бизнес предизвикателства. Много ми харесва младостта, свежестта и желанието за успешност, която витае в ежедневието ни, благодарение на екипа, с когото работим. Това са млади хора с напорист дух, които стават истински knowbox-ъри и приемат философията на агенцията — постоянство, отдаденост и професионализъм. Най-силната мотивация за мен е, когато виждам, че хората около мен имат истинско желание да бъдат ПР-и и да се чувстват удовлетворени от своята работа в нашия екип.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Работя усърдно както в сферата на ПР, така и на рекламата и маркетинга. Вярвам, че ПР-ът е инструментариумът, чрез който можеш да създаваш и поддържаш по-информативни, изпълнени със съдържание материали и активности. Туширането на директните търговски послания извисяват комуникацията на друго ниво. Създаването на обществени ползи и реализирането им натоварва ПР-ите с голяма отговорност. Граденото и поддържането на репутация, разпознавемостта на брандовете, популяризирането на компаниите, институциите и техните обществени мисии, поддържането на популярност на личности и известяването на социално полезни кампании е многопластова отговорност. Но ПР-ът е ефективен, когато е неразделна част от цялостната комуникационна стратегия. Тънката разлика е, че ПР посланията са казани по-красиво, обосновано и обогатени с факти и аргументи.

Има ли безплатен ПР?

- ПР-ът не може да бъде напълно безплатен. За да се разработват и реализират полезни за обществото каузи, се полагат усилия и се правят инвестиции, които да обезпечат ефективното прилагане на идея, концепция или мисия на организацията. Добрите отношения, честната комуникация и професионалното поднасяне на информация допринасят за поддържането на добри ПР практики и градивни медиаторски отношения. Това е като приятелството. Винаги има взаимодействие, компромис и най-вече желание да направиш най-доброто за другия.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
Не харесвам да се създават конфликти между хората. Неоткровената комуникация води до манипулация и създаване на демотивация. Аз вярвам, че хората трябва да харесват това, което правят и тогава ефектът от работата е напълно удовлетворяващ.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Обичам да посвещавам свободното си време на моето семейство. Другото „аз“ са моите деца, автомобилите и рок енд рол-а.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
Вдъхновяват ме хората, с които работя и това, че непрестанно създавам. Приятелският дух и многото усмивки, общуването с екипа в агенцията на различни теми всеки ден е енергията, която ме зарежда.

Какво би учила още?

- Аз се уча постоянно, налага ми се да навлизам в нови бизнес сектори и теми според дейността на компаниите, с които работим. Почти всекидневно участвам в разработване на различни теми, които изискват информираност. Но много искам да усвоявам дисциплини, които да ми помагат да развивам бизнеса на нашата агенция и този на нашите клиенти по още по-ефективен начин в различни направления, освен ПР, реклама и маркетинг. Създаването на дългосрочно бизнес развитие на една компания е ново предизвикателство, което ме вълнува и ще практикувам.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- 7:30 часа стартира моят ден. Това, което би ме зарадвало като новина е позитивната новина. С надежда очаквам да стане факт развитието на образователната система, надежда нашите деца да бъдат образовани достатъчно добре, за да градят бъдеще за себе си и за света като цяло. Също така се надявам да се изгради държавна система, която да подобри живота на възрастните хора, които не заслужават да нямат възможности за добър и качествен живот.
Ако такива новини се генерират, нашата агенция knowbox ще направи най-доброто, за реализиране на кампания, с цел да се облагодетелстват всички, към които е насочена. Неслучайно миналата година ни нарекоха ПР – Пробий и Реализирай.

Силвия Митова е завършила Културология в СУ Климент Охридски и МИО (Маркетинг, Връзки с обществеността, Международни отношения) в Технически Университет София. Работила е радио Тангра, в Пресцентър на Министерство на транспорта и съобщенията, Маркетинг и рекламна агенция Euro RSCG New Europe, в Рено–Нисан България, Маркетинг Мениджър в Булвария Холдинг. От 2012 г. е управляващ партньор в маркетингова и комуникационна агенция кnowbox.

Оригинална публикация

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 25.03.2016

Тя от хората, които имат изключително остър език, не спестява истината и е болезнено откровена. Такава е и в следващите редове в рубриката ми ПР-те. Тя буквално съблича душата си и остава напълно истинска. Затова е и интересна. Тя е "луда" в най-добрия смисъл на думата и знам, че всяка комуникация с нея ми дава огромна енергия.
Радина Ралчева започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul, след което е била мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до управляващ директор на „Хохегер България“.

През 2009 г. година основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления“ PR, която продължава да се развива успешно. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти“.

Носител на специална грамота за принос към правозащитността и човешките права „Човек на годината” 2014. Член е на Международната PR асоциация (IPRA), на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и е съосновател и член на Управителния съвет на Асоциация „Качество на живота”. Председател е на БДВО за 2016 г.

Ради, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Нямам спомен съзнателно да съм избирала професията. По-скоро се намерихме. И беше любовна история. По времето, когато аз започнах да се занимавам с това, единици бяха хората, които изобщо бяха чували за public relations. В това да бъдеш пионер в дадена професия има много чар и много предизвикателство. Разбира се, за тези неща си давам сметка в ретроспекция.

Когато започвах, не съм си мислела нито, че това ще е нещото, което ще правя, нито че съм пионер в една напълно нова професионална сфера. Пътят ми в PR започна съвършено случайно. Работех във фондация и исках да правя нещо друго. Моя много скъпа приятелка и състудентка работеше в PR агенция и си търсеха човек. Каза ми да се явя на интервю. Имах колебания, защото това ми беше неизвестно, но все пак опитах. Собственикът ме хареса и ми гласува доверие. Така започна всичко. Оказа се, че съм вършила PR работа и във фондацията, без изобщо да знам това. В началото на новата си работа правех мониторинг и клипинги. Беше много отдавна – тогава тези неща се правеха ръчно и на хартия. От там започнах. Понякога, когато говоря пред студенти, ми става странно, защото си давам сметка, че съм част от историята на тази професия в България. Това е друго ниво на отговорност.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Когато постигнем резултат. Казвам „постигнем”, защото това е екипна работа. В PR без екип си нищо. Много съм била щастлива, когато „измъкнем” безнадеждна ситуация, решим обречен казус, успеем с минимум ресурси да реализираме проект, който повечето хора са класифицирали като невъзможен. Щастлива съм, когато спечелим нов клиент след тежък конкурс, когато клиенти, с които работим, ни третират повече като приятели и ни благодарят за нещата, които правим заедно, когато колегите ми са вдъхновени, когато печелим награди и признание за усилията си.

Най-силните моменти? Мисля, че те не са публични. Това е едно много лично преживяване на удовлетворение. Моменти, в които знаеш, че сте направили всичко възможно и не е можело да стане по-добре, че има смисъл в работата ти, че си променил нещо, някого, че си направил разликата в качеството на живот на уязвима социална група… Моменти, в които виждаш, че професионализмът има значение и че силата, която владееш, е позитивна, изграждаща, лидерска. Понякога в нашата професия имаме усещането за мисия. И то си струва всички неща, през които минаваме, за да стигнем до него.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Е, тя не е особено тънка. Това са различни инструменти в съвременния комуникационен микс, които, ако работят в синергия, могат да постигнат много. Основната разлика може би е в това, което ние наричаме „paid and earned content”. В първия случай (рекламата) съдържанието е платено, в другия е „спечелено”. В нашата професия е напълно неетично да се плаща за съдържание, ние трябва да го извоюваме. Докато в рекламата това е напълно нормалният начин на работа. Двете неща са с много специфики и като достигане до крайния резултат, механика на случване, „производствен” процес, ако мога така да го нарека, технологии. Аз съм голям привърженик на интегрираните кампании – когато различните комуникационни инструменти работят в синхрон, с обща концепция и планиране. Стават чудесни неща тогава. Маркетолози, рекламисти и PR специалисти, работещи заедно, са голяма сила.

Има ли безплатен ПР?

- Зависи какво влагате във въпроса. Както вече казах – плащането на PR присъствие и съдържание е неетично и нередно. Това е едната страна и в този смисъл професионално извършеният PR e безплатен. От друга страна, PR е услуга. Колкото по-високо квалифициран, подготвен и експертен екип я извършва, толкова по-скъпа е тя. Като всяка друга услуга, PR не е безплатен. Така че, услугата PR и всички включени в това дейности, не са безплатни, но постигането на резултати, публичност и ефект при разпространението на една информация е. Разбира се, когато говорим за кампании, те рядко се свеждат само до базисни отношения с медиите и са многокомпонентни. Работата е там, че ние „продаваме” идеи, концепции и квалификация. За да видят какво означават тези неща, когато заработят, клиентите първо трябва да ни се доверят, без да можем да им покажем нещо за виждане и за пипане, освен предишни успехи. Затова в нашия бизнес репутацията и доверието са ключови. Ако имаме добра репутация, може да получим доверие. А когато го получим, резултатите не закъсняват.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- О, доста неща. Пък и имам професионални деформации по темата, така че съм доста взискателна. Напоследък става все по-трудно да разбереш какво искат да ти кажат всъщност. Всички толкова се стараят да говорят завоалирано, че това се превръща в загуба на време и създава верига от излишни напрежения и обяснения. Не харесвам и неспособността или нежеланието на много хора да влизат в комуникация, когато става дума за сблъсък на позиции. Не харесвам и липсата, на каквито и да е умения за водене на спорове, говоренето ad hominem, отблъскването на всяко различие, нуждата да бъдеш прав на всяка цена, липсата на уважение към другия и т.н. Имаме огромен дефицит на социални умения в сферата на общуването, което, според мен, е следствие от ниска емоционална интелигентност и от неспособност за емпатия. Не умеем да вникваме в това, което другите говорят, приписваме им думи и мисли, нетърпеливи сме, слушаме, но не чуваме, нагаждаме света според собствените си представи и отказваме да видим неговите цветове, различия, многообразие, контекст… Изобщо, имам усещането, че сме изгубени в информацията и не знаем вече как да правим базисни неща – такива като междучовешкото общуване. А общуването изисква равнопоставеност, уважение, зачитане, внимание, търпение, изграждане, усилие, време. Не е fast food. Поне качественото общуване не е. Не можем да го правим набързо и между другото. Така неусетно се създават пропасти и не можем да се разбираме помежду си.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- О, аз съм доста енергичен човек. Не се спирам. Никак не умея да стоя на едно място. Много обичам да пътувам. Но не в смисъла на турист, а по-скоро в смисъла на пътешественик. Привлича ме откриването на нови неща, изследването, търсенето. Добре, че си имам половинка, която споделя същото отношение към пътуванията. Животът ми е доста активен. Тествам най-различни неща. Обичам спорта още от дете. Пробвала съм доста работи – лека атлетика, баскетбол, аеробика, тае бо, фитнес, рафтинг, езда… Все нещо спортувам. Дори и да е само джогинг. Сега обмислям crossfit. Но там е много трудно и изисква голямо отдаване. И с моя перманентен недостиг на време и около 20 паралелно случващи се във всеки един момент проекта, не знам как да съчетая нещата. Обичам много животни. Много. Имам си котка – Тринити. Но, ако имам възможност, бих гледала всякакви животни – кучета, котки, птички, морски свинчета… Като малка прибирах бездомничета и дядо и баба почти ежедневно се занимаваха с търсене на стопани за тях. Имала съм си костенурки, таралежи и всякакви други животинки на отглеждане. Ако някой ден изчезна от полезрението ви, да знаете, че съм си организирала ранчо с коне и други животни. Обичам музиката – всякаква. Без една, всъщност. Имам предпочитана музика, разбира се, но най-най-най любимата ми група е Depeche Mode. Концерти, театри, кино, изложби, изобщо културни мероприятия много ме разтоварват и отпускат. Пътувала съм в и извън страната само заради концерт на любим изпълнител или заради изложба. Универсалното ми анти стрес хапче са книгите. Чета много, безразборно и с огромно удоволствие. Мога да не спя и да забравя да ям заради книга. Което си е постижение, защото обичам храната и истински й се наслаждавам. Хапвам почти всичко. Не ям животни, които познавам, зайчета, коне, магаренца и подобни, както и дивеч.

Вечно съм привлечена и любопитна към новото. Невинаги го разбирам, но се опитвам да бъда „в час”. Следя активно света във всичките му измерения – спорт, култура, хора, политика, екология… Като казах екология – живея отговорно и със съзнание за природата. Това е много важно за мен. Природата е… Ако не видя небе, цвете, връх на планина, пясък, нещо от природата дълго време, мога да полудея.

Имам нужда и от приятелите и от семейството си. Говоря с родителите си почти всеки ден. Доста е интересно да виждам как за тях житейските приоритети са различни. А приятелите ми са супер шарени, умни, свестни и разнородни хора. Цял свят са и са по цял свят. Хубави хора, както се казва. Те са ми и мотиватор, и мрежа за подкрепа, и критици, и другарчета за свободно време и забавления.

Не пия никакъв алкохол, кафе и газирани (случва се рядко). Не пуша. Но не отказвам добро парти. Дори и, ако някой ми се обади в 1 през нощта за него:)

И още нещо – гледам да се усмихвам повече. И в работата, и извън нея. Животът ми е приключение. Наистина.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Де да знаех Но енергия да искате от мен. Понякога ме зарежда успехът. А друг път – неуспехът. Един мой съученик преди време ми каза, че още в училище бил открил, че най-сигурният начин да ме накара да свърша нещо бил да ми каже: "това не може да стане." И мисля, че в голяма степен е прав. Напълно съм съгласна с Нелсън Мандела, че "Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато някой не ги направи". Мисля, че източникът на енергия на всеки от нас е вътре в него. Това е да имаш хъс, зъб на живота, сам да си създаваш причини да се движиш. Застоят е опасен. Дава ти измамно чувство за спокойствие и те приспива. Затова нонстоп гледам да излизам извън зоните си на комфорт във всичко. А и нали трябва да е интересно. Да надграждаш. Да се развиваш. Да учиш нови неща. Да преживяваш нови неща. Ето така се зареждам. Понякога съвсем дребни неща са достатъчни. А в други дни ти трябва малко чудо. Просто държа очите си отворени и съм любопитна какво ме чака зад следващия ъгъл.

Какво би учила още?

- Всичко. Е, може би без квантова физика, висша математика и подобни. Но мен знанието ме изкушава постоянно. Във всичките му форми – научни, художествени, сетивни, емоционални, географски, социални. В една песен на Aerosmith се пее "Life’s a journey, not a destination". И е точно така. Вълнуващ е пътят. И в буквален, и в метафоричен смисъл.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Знам, че високоефективните хора са ранобудни и т.н, но аз не съм. Преди 10.30 сутрин на практика функционирам на автопилот. Сутрините не са точно моето време. Аз съм нощна птица. Работоспособна съм до 2-3 часа през нощта. След 8 часа вечер мозъкът ми включва на свръх висока предавка и влизам в някаква зона. Разбира се, мога и да го изключа, ако пожелая. И това е много приятно.

А иначе – винаги ми се иска денят ми да започне позитивно, така че първата новина, която искам да прочета, е добрата новина. Все по-рядко се случва, за съжаление. Налага се съзнателно да търся добрите новини. Вече е част от нуждата ми за баланс. Но добри новини има. Има добри неща. Просто трябва да ги търсим и умножаваме. А ако не ги открием – да ги създадем.

Оригинална публикация

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 19.02.2016

Дори вече не си спомням от колко много години познавам Ани и колко много работа сме свършили заедно. С нея е огромно удоволствие да изпиеш чаша кафе и да побъбриш, и също такова удоволствие да работиш, защото знаеш, че можеш да разчиташ. Тя ще направи и почти невъзможното, за да свършим работата и лично съм се убедила в това. Когато беше ПР на Майкрософт, само предполагах какви усилия положи, за да доведе физически, изключително ангажирания шеф на компанията в нашия проект „Мениджърите споделят“. А всъщност, „официално“ не го разбрах. Подобни примери мога да дам и още…
Анна Кошничарова има 15 години опит в областта на връзките с обществеността и маркетинга. Завършила е магистърската програма „Масови комуникации“ на НБУ, София и притежава бакалавърска степен по икономика от УНСС. Работила е за компании като Microsoft България, Actavis, Astra Zeneka, Shell България, VIVACOM, ITT, Arco Real Estates, NULLA by Kesic Petrushevski. От година имаа своя PR агенция Related PR, която реализира успешно проекти като идването на „истинския Вълк“ от Уолстрийт в София, културния фестивал Нощ/ Пловдив 2015 и др.

Ани, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Всъщност, докато бях в училище исках да бъда журналист и преди да започна първата си работа като експерт „Връзки с медии“ за голяма фармацевтична компания, бях радио водещ почти 2 години. Днес, 15 години по-късно, мога да кажа честно, че обичам работата си като PR, но понякога радиото ми липсва много и на моменти си мечтая да вляза отново в студиото… Това, което ме накара да остана PR е непредсказуемостта и неповтаряемостта на всеки проект. Имам една любима поговорка, която описва прекрасно усещането: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Бих ги разделила на два профила. По-интересният е решаването на комуникационни кризи. PR кризите обикновено се случват, когато най-малко очакваме. За да намериш адекватно решение, обикновено не е достатъчно да мобилизираш контакти и професионални умения, а трябва по-скоро да подходиш интуитивно, осланяйки се на житейския си опит. Другите моменти, които ме зареждат с енергия, са кампаниите, в които успяваме да разкажем историята на една компания или марка по човешки, разбираем и емоционален начин, далеч от сложната бизнес терминология. В крайна сметка PR-ът трябва да скъсява дистанцията между организациите и обществото по елегантен начин, и да запълва пространството помежду им със смислена информация и поводи да препокрият разбиранията си по дадена тема.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- В PR-а обичаме да се шегуваме, че „Рекламата е това, за което плащаш. PR-ът е това, на което се надяваш“. Казано с други думи рекламата е медия, за която си платил, PR-ът е медия, която си спечелил. Това означава, че си разказал на репортери и редактори убедителна, интересна и истинска история за компания, публична личност или продукт. Тогава тази същата история придобива много повече правдоподобност, защото е била независимо верифицирана (призната) от достоверна трета страна.

Има ли безплатен ПР?

- Не, разбира се. Концепцията е, че не би следвало да се плаща за каналите, които се ползват за PR (медийни или не), но за да се провокира интерес трябва да се инвестира в създаването на смислено съдържание. А инвестициите са финансови, време, усилия. От друга страна, в България битува клишето „той/ тя си прави PR/ чисти имидж”, но това е криворазбрана версия за PR. Лошият образ не се „чисти“ и няма как да му се „направи“ PR, защото е като грозна татуировка. Единственият шанс да направиш нещо по въпроса е, някой виртуозен татуист да я направи част от нова супер тату творба, но старата грозна татуировка пак остава по тялото. Просто общият план и фокусът са други.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Помпозността и оставянето на сиви зони в очакванията умишлено.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Старая се да бъда един образ във всички сфери от живота ми. Иначе, извън професията съм майка, но да си майка е нещо, което правиш по 24 часа всеки ден.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От филмите, близките ми приятели и спорта. Обичам да си правя кино маратони през уикендите, дават ми различна гледна точка за съвремието. Приятелите ми са хората, които винаги успяват да ме балансират емоционално, а спортът е заниманието, от което не бих се отказала, защото само то ми дава физически тонус. След тренировка имам чувството, че мога да избягам света по екватора на един дъх.

Какво би учила още?

- Програмиране и чужди езици. Мисля, че това да имаш елементарни технологични умения ще бъде задължително и конкурентно предимство през следващите години, без значение на колко си години.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Обикновено в 7 сутринта. Денят ми винаги протича по-добре, когато започне с хубава история и се надявам, че в бъдеще те ще бъдат повече в българските медии. Обществото ни е изморено да слуша всяка сутрин едни и същи хора да анализират политически и икономически проблеми.

Оригинална публикация

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 12.02.2016

Харесвам хората, които се експедитивни, дейни и реагират на момента. Мариана е от тях. Заработихме с нея без дори да се познаваме лично, но резултатите от съвместната ни работа са отлични. Тя е от хората, на чиято дума може да разчиташ и не те „мотае“ във времето. Въпреки, че Мариана е магистър по химия от СУ Климент Охридски и по икономика от УНСС се оказва, че ПР-ът е нейното аз. Завършила е London school of PR и редица специализирани обучения по корпоративна социална отговорност, мениджмънт на репутацията, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България.

Работи в сферата на комуникациите от 2013 г., когато попада в екипа на ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ АД и заема позицията Мениджър Връзки с обществеността и стратегически проекти.

Мариана, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- На пръв поглед случайността ме изправи пред възможността да опозная професията, но след краткия си опит, мога да кажа, че е съдба. Динамиката, комуникацията, възможностите да срещаш и да работиш с най-различни хора е това, което открих, че ми харесва, вдъхновява и искам да бъда част от него. Възможността да работя за социална кауза за по-добър живот и среда, каквато е и основната мисия на организацията, в която работя, е много зареждащо и провокиращо. Тази професия е изключително динамична, интересна, разнообразна и никога не може да ти доскучае.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Когато виждам положителните резултати от усилията, които полагам.

- Когато един проект е успешен и продължи да се мултиплицира.

- Когато успявам да събера съмишленици и последователи на каузата, в която вярвам.

- Когато дам смисъл на една идея и й вдъхна живот.

- Моментите са много и най-различни и това ме вдъхновява.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Двете използват различни похвати, формати, канали и дори публики, имат различни функции. За да бъде успешна една стратегия или кампания обаче са нужни и двете. Често рекламата се свързва с продажбите и това я прави част от маркетинговата функция, но на практика не се ограничава с това. ПР работи за развитието на организационния имидж, който от своя страна разчиства пътя на рекламата и обратното, рекламата понякога играе ролята на „визитка“ към организационния имидж. Високият рейтинг пък на организацията в обществото повишава доверието в рекламата на нейните стоки и услуги и т.н.

Разликите между двете са съществени и мисля доста е писано по тази тема, но най-важното е, че най-добрите резултати идват само ако са приложени съвместно PR има дълготрайни и дългосрочни комуникативни цели, а рекламата – продажбени.

- PR има за цел да изградят престиж и имидж, а рекламата преследва продажбата, завладяване на пазари и др.

- PR представя фирмата като цяло, а рекламата има за предмет продуктите и тяхното качество

- – PR печели общественото мнение и убеждава общността, че фирмата е обществено значима и необходима, а рекламата цели да превърне марката в предпочитана.

- PR е функция на управлението, а рекламата е обект на маркетинговия отдел и на отдела по продажбите.

- PR предшества и съпътства рекламата в кампаниите.

- PR обхваща вътрешната и външната среда на фирмата, а рекламата е насочена само към външната аудитория и т.н. могат да се изброяват разлики, за които специалистите са изписали цели книги.

Има ли безплатен ПР?

- Най-важни са изградените отношения и доверие с колеги, партньори, медии, клиенти, институции. В изграждането и поддържането на тези връзки са вложени много време, енергия и средства – така че нищо не е безплатно.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам некоректните и фалшиви хора. Негативистите, които като цяло застават срещу всичко и са готови по-скоро да хабят време и енергия да доказват липсата на смисъл.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Обичам много да пътувам, да излизам с приятели да ходя на кино и театър. Обичам движението като цяло. Понякога пък обичам да се затварям за 1-2 дни вкъщи и да оставам насаме със себе си и да си премислям идеи, случки и информация.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

– От усмивките на хората, които срещам по пътя си. От смисъла, който намирам в работата си.

Какво би учила още?

- През целия си професионален път съм учила постоянно и в различни сфери. Завършила съм химия и работих в сферата на околната среда 10 години, междувременно завърших икономика, за да разбирам по-добре бизнеса, в който работех. Както казах съдбата ме сблъска с ПР-а и завърших London school of PR . Убедих се, че за да си добър в това, което правиш не трябва да спираш да учиш, а и винаги има какво. ПР и комуникациите са изключително бързо развиваща се среда и ако не следиш новите тенденции, не би успял да си свършиш работата на ниво. Аз имам едно качество, което не харесвам особено – вглеждам се в детайлите и държа на перфекционизма, което ме кара винаги да търся и да се стремя към най- доброто.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва в 7.00 ч. обикновено докато пия кафе и се подготвям за работния ден прехвърлям сутрешните блокове. Напоследък не се съсредоточавам много в новините, действат ми потискащо и стресиращо. Докато си пия кафето си разписвам задачите за деня на лист хартия, помага ми, когато ги обмислям и по-ясно подреждам приоритетите. Стремя се да си спазвам планчето, не го ли направя обикновено ми излиза през носа.

Оригинална публикация

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 5.02.2016

Познавам Габриела от … много години вече. През всичките тях е имало много поводи да работим заедно покрай автомобилите, а и много такива просто да изпием приятелски чаша охладено розе. Габи е творческа личност и в същото време реже категорично – „това ще стане, това няма да стане!“. Но пък като „захапе“ дадена идея, няма няма! Разчиташ на нея на 100%.

Въпреки, че е има бакалавърска и магистърска степен по Индустриално инженерство, Английски факултет – ТУ София, истинското и „аз“ я отвежда в друга сфера и вече 12 години е ПР и маркетинг мениджър на КИА Моторс България. Притежва квалификации по Бизнес комуникации, Икономика и Маркетинг от London Guildhall University. Притежава сертификат по Бизнес науки от University of Westminster в Лондон.

В едно откровено и емоционално интервю, тя разкрива себе си.

Габи, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Завърших Индустриално инженерство, Английски факултет в Технически Университет София. Започнах работа по специалността в българска компания, производител на поточни линии за бутилиране на всякакви напитки. Беше интересно, защото практикувах точно това, което знаех само на теория. За съжаление обаче след една година практика установи, че нямам възможност за личностно развитие, както и за градация в йерархията на фирмата. Случайно разбрах за открита ПР позиция в КИА Моторс България, която беше стартирала дейността си в страната преди 6 месеца. Приех го като предизвикателство и реших че ще се пробвам, независимо от факта, че нито имах подходящото образование, нито опит в сферата на връзките с обществеността (към онзи момент тази специалност беше сравнително нова за България). На интервюто с двамата изпълнителни директори бях безкрайно откровена като дори им споделих, че единствената ми петица в дипломата за средно образование е по български език и литература Не знам дали повярваха в мен, решиха да експериментират или просто симпатията ни беше взаимна, но само след седмица започнах работа в КМБ. 12 години след този момент вярвам, че направих правилния избор!

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Една от причините за дългогодишния ми опит в компанията е, че се развивам с марката. В световен мащаб КИА бележи ръст всяка поредна година. Според ‘Докладът за качество’, публикуван от АутоБилд в края на 2015г., който оценява удовлетвореността на клиентите, надеждността и дългосрочното качество на автомобилните марки, КИА Моторс за първи път оглавява класацията. Това е огромно постижение за марката, а като част от екипа на КМБ изпитвам удовлетворение от успеха й на българския пазар. Всички тези години са били вълнуващи за мен. Всяка поредна кампания е била предизвикателство. Да съставиш правилното послание, да докоснеш аудиторията с подходящия слоган, да избереш правилната насока за лансирането на всеки нов модел, да планираш всяка маркетингова активност. Участвам активно в творческия процес и изготвям маркетинговия бюджет. Най-висока удовлетвореност и душевен комфорт изпитвам когато кампанията е 90% успешна, разпознаваема, запомняща се и разбира се, ефективна с пряко отражение върху продажбите. Ако посланието ми е повлияло върху аудиторията, която целим, се чувствам удовлетворена. Всяка успешна кампания я приемам като лична победа!

Според теб къде е тънката разлика между PR и реклама?

- Основната роля на PR-а е да създава и поддържа взаимното разбирателство между дадена организация и нейната публика, а рекламата насочва купувача към мястото на продажбата. PR-ът е изключително важна дейност за бизнеса и основен инструмент за неговия успех. Рекламата, обаче, е много важна част от маркетинговия микс. Ако нейният криейтив е достатъчно въздействащ, интелигентно обмислен и правилно планиран, инвестицията няма как да не бъде оправдана. Просто PR-ът и рекламата са едно семейство, но не се делят по-равно, а по-братски – по-големият ‘изяжда’ повече

Има ли безплатен ПР?

- Всички ние работим с определен кръг от медийни представители. От тях зависи дали новината е достатъчно интересна за да бъде публикувана в съответното издание. От нас зависи обаче, какви отношения сме изградили с журналистите. Ако има подкрепа и взаимопомощ, винаги можем да разчитаме един на друг. Ако ‘нишката’ се скъса, е много трудно да бъде възстановена. Така е и в личните отношения – на каквото си постелеш, на това ще легнеш.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Кои хора?! Едни са възпитани, други образовани и възпитани, трети отгледани в интелигентна среда. С останалите не общувам Ако все пак ми се наложи – просто се усмихвам и отминавам:)

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Направо ми е трудно да отговоря на този въпрос… Аз живея с работата си и се вълнувам от всичко, което се случва или не се случва с марката. Много често вечер съм творчески настроена – пиша послания, мисля стратегии… Споделям розе с приятели Чета и гледам много филми (телевизия рядко). Искам да се занимавам с изкуство. Привлича ме арт сферата. Посещавам изложби и редовно ходя на театър. Обожавам модата! С желание бих се записала на курс по графичен дизайн. Но най-голямата ми мечта е да си направя бутиково шато за вино. Визуализирам го непрекъснато – от архитектурата на сградата до етикета на бутилките. Със сигурност няма да имам проблем с налагането на бранда и маркетирането на продукта. Даже знам откъде ще закупя и необходимите за производство машини 

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- След дългогодишно лутане по фитнес зали, танци, тичане в парка и всякакви физически упражнения, които практикувах в рамките на максимум 6 месеца, най-накрая открих своето АЗ, а именно йогата. Живеем в свят на крайни срокове и неотложни ангажименти, социално-медийна лудница и постоянен стрес. Докато практикуваш йога подаряваш на себе си достатъчно време да не правиш нищо друго, освен да дишаш. Твоите ум, тяло и дух работят на толкова дълбоко и интензивно ниво, че напускаш залата с чист ум, лекота в тялото и изпълнено с любов сърце. Чувствам се освободена, заредена и готова за предизвикателствата на утрешния ден!

Какво би учила още?

- Интериорен дизайн. Направих няколко драстична промени вкъщи и се радвам на одобрението на близките ми Подготвям и още проекти, дано имат удовлетворителен завършек. Креативна личност съм и всичко в тази сфера стимулира умът ми. От няколко години се каня да уча испански – красотата на езика ме завладява, а архитектурата, кухнята и испанската музика, която обожавам, могат само да ме мотивират най-накрая да започна обучението си.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Ставам в 7ч., не чета и не гледам сутрешни ТВ блокове, натоварват ме. Това не са новини, това е черна хроника! Потискат ме и не действат добре на позитивното ми отношение към новия ден. Оставам със себе си, мислите ми и чаша ароматно кафе. Съсредоточавам се върху новия ден, нахвърлям задачите, концентрирам се. После започва лудницата…..Ако не съм си подредила правилно деня, хаосът е за моя сметка.

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 30.10.2015

Соня Славчева е от хората, които всеки приема с усмивка и няма как да й се разсърди. Притежава силно чувство за хумор, които й помага в напрегната комуникационна работа. Иначе е работохолик и съвсем естествено е да получиш мейл от нея в 1-2 ч. през нощта. Тя е човек, на който можеш да разчиташ на минутата.

Соня започва работата си с медии още в гимназията и на 16 години вече има свое радио предаване. С група приятели правят и тв предаване и пише всяка седмица за един от най-четените ежедневници в страната. След тази ученическа кариера съвсем естествено завършва Връзки с обществеността във ФЖМК в Софийски Университет.

Работи няколко години във в. „Пари“, след което управлява комуникациите на технологичната марка Prestigio за целия ЕМЕА регион.

Преди 4 години, заедно със съпруга си създават Well Done Marketing /PR\ Advertising, където консултират и управляват комуникациите на изключително престижни марки, сред които Logitech, MMD, Brother, Persy, Happy Dreams. Фирмата им е представител и на румънската агенция PR People.

Соня, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Имам чувството, че винаги съм искала да се занимавам с PR, с комуникации. Знаех какво искам да уча и работя още в седми клас и нямах търпение да завърша гимназията, за да уча PR. Мисля, че голямото съвпадение дойде от това, че аз съм много любопитен човек. А това е ключово за нашата професия; желанието да не спираш да учиш и да търсиш интересното в света около себе си е истински важно ако искаш да бъдеш добър в работата си.

А и като се замислиш, коя друга професия ще ти даде толкова динамично ежедневие, възможността да се срещаш с много и различни хора от коренно противоположни сфери и не на последно място да съпреживяваш успехите на малки и големи компании, на известни и нишови продукти заедно с партньори, клиенти, медии, колеги и приятели.

Истинската провокация идва от това да приемеш, че това не е просто твоята професия, че не можеш да си тръгнеш от работа в 5 или дори 8 вечерта, a, че PR-ът те е обсебил и е станал твоят начин на живот.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Не искам да звуча като пълен работохолик, но аз успявам да намеря вдъхновение дори и в ежедневните рутинни задачи. Защото малките, понякога досадни, задължения или обемни отчетни таблици, всъщност създават основите на резултатите, които постигаме.

Разбира се, щастлива съм, когато спечелим доверието на нов клиент, когато постигнем с лекота поставените резултати, защото това е съвсем нормално чувство.

Но голямата удовлетвореност за мен е да разбера, че някой е препоръчал работата ни. Това ме кара да вярвам, че вървим в правилната посока.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- О, това са просто различни комуникационни похвати. В невиждания до сега поток от информация, с който разполага всеки един потребител, той продължава да има нужда от допълнително инфо в нишите на своите интереси. Нашата работа е да задоволим неговото търсене по един или друг комуникационен начин.

Но знаеш ли, аз не разглеждам PR просто като едно от средствата да предадем нашето послание на хората. За мен той е стратегически инструмент, който движи марката, компанията, личността в изграждането на тяхна комуникационна екосистема. И този инструмент има ефекта на снежната топка. Иначе казано, колкото повече работим в посоката на нашите стратегически цели, толкова по-голяма става тази снежна топка. И избора на даден продукт/марка/компания след работата на една добра PR стратегия, дори и повлиян от търговските подходи на рекламата, би трябвало да е базиран на познанието, на същността на тази екосистема, балансирана и създадена чрез качествена комуникация.

Или поне моите убеждения за PR са такива .

Има ли безплатен ПР?

- Може би избързах в отговора на този въпрос и сега ще повторя, че целта на PR-a не е да получи няколко безплатни публикации. Не би трябвало да е такава. Целта му е да създаде основата на своята стратегия, в която ще се развива бранда или продукта, или компанията. Останалото едва ли ще работи в дългосрочен план. Не съм сигурна, че работи качествено дори и в краткосрочен.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Понякога ми се иска хората да имат смелостта да са една идея по искрени в отношенията си, по-отворени един към друг. Виждам непрекъснато млади хора, седнали да пият по чаша кафе, без да си кажат и дума, забили нос във Facebook, или Viber. Определено изпитвам носталгия по времето, когато не можехме да се наприказваме. Сега, когато се срещаме с приятелки шеговито правим уговорка, че ще пием по чаша вино „на изключени телефони“. Това вече не е нормално (:. Кога ще намерим време да изслушаме отсрещния човек, да му кажем какво мислим, ама наистина, без да се тревожим дали отговорът ни ще е „правилният“. Нали за това сме хора, за да можем да съпреживяваме и хубавите и по-трудните моменти заедно.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Другото ми „аз“ е същото като професионалното – също толкова заето, също толкова динамично и използващо още по-неразумни количества чувство за хумор. J

Другото ми „аз“ има най-прекрасните деца на света (съжалявам за всички останали родители по света, но наистина моите деца са най-прекрасни J), за които ми се иска да имам повече време; съпруг, с който и работя заедно (да, това е истински героизъмJ). Другото ми аз се увлича по кулинарията и готвенето му помага да се отърве от стреса през деня.

И не на последно място, аз съм горда с това, че в дома ни живее кучето Бабъл, което намерихме на улицата в Кипър преди доста години и оттогава всички ние внимаваме да не заемаме неговото място на дивана под климатика.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Един от бащите на PR-a е казал, че за да бъдем достатъчно креативни в работата си, трябва да си уговаряме срещи с изкуството (във всичките му възможни форми и проявления) колкото се може по-често. И аз определено следвам неговия съвет.

Нещото, което ме зарежда много също е пътуването. Пътувам почти непрекъснато в страната. Опитвам се да намирам поне на два-три месеца веднъж повод и време да посетя някое местенце, на което не съм била. Тъй като не съм хазартен тип и не играя тото, знам, че ако баща ми спечели от лотарията, ще ми подари околосветско пътешествие. J

Зареждат ме с енергия децата ми – уча се на щастие всяка една минута около тях.

Какво би учила още?

- Ще се радвам да имам време за професионални курсове по готварство. Искам да науча гръцки. Започвала съм курса няколко пъти, но поради липса на време, стигам винаги до средата, а един език иска отдаденост.

Сега, докато децата ми са малки, не си позволявам да разглеждам курсовете и обученията извън България, но веднага щом имам възможност, ще отправя поглед в тази посока.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Обикновено в 7 сутринта съм вече на крак. Рядко успявам да се отделя лаптопа преди 1 -2 вечерта и семейството ми често се шегува, че батериите ми се зареждат със скоростта на тези на мобилен телефон.

Иска ми се да ставам по-рано, но за целта трябва и да лягам по-рано, а за сега това е само в сферата на пожеланията:). Обичам да започвам деня си с добри новини и всички такива са добре дошли. Лошите ги чета след 10 – имам нужда от поне две кафета преди тях.

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 23.10.2015 

Мая Клевцова е от хората, които също познавам от много години. Запазената и марка е широката усмивка, която сваля всички бариери. Тя е човек на действието и работата с нея лесна, директна и много организирана – знаеш, че или става и не става. Мая днес е ръководител „Комуникации” в Сосиете Женерал Експресбанк, като отговаря за връзките с медиите, програмата за корпоративната социална отговорност на банката, вътрешната комуникация и за организацията на събитията на институцията.

Има над 13-годишен опит в корпоративния маркетинг и ПР в банковия сектор и в сферата на недвижимите имоти. Преди да се присъедини към банковата институция, Мая работи няколко години като маркетинг и ПР консултант в международната компания Colliers International и повече от шест години в отдел „Корпоративни комуникации” в Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка). Има Бакалавърска степен по „Приложна лингвистика” в Нов Български Университет и диплома от Международния Банков Институт. Владее английски, испански, италиански и руски език.

Мая, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Истината е, че започнах кариерното си развитие в съвсем друга сфера – учител по английски език. Първата ми специалност е приложна лингвистика, и в началото бях убедена, че искам да преподавам. Трябваха ми няколко месеца, за да се убедя, че това не е моята професия, беше твърде монотонна дейност за мен. По случайност започнах в банковата сфера, като още в началото се ориентирах към маркетинг и комуникациите, защото винаги съм обичала динамиката, работата с хора, възможността да свързвам бизнеса и хората чрез различни дейности и каузи, които ги обединяват в името на нещо добро. Няколко години работих и в една от големите консултантски компании за недвижими имоти, където, освен завътрешен маркетинг и ПР, отговарях за маркетинговите комуникации на клиенти на компанията – офис сгради, молове, индустриални и големи жилищни проекти. Беше много интересно да работиш хем като вътрешен ПР, хем като агенция.

Преди три години обаче се завърнах към старата си любов – банковия сектор.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Работата на един „комуникатор” е многоспектърна и често пъти нещата се преплитат – от организация на вътрешни и външни събития, до връзки с „традиционни” и социални медии, и осъществяване на социално отговорни проекти.

За този тип проекти съм безкрайно щастлива да видя, че те са успешни не само от гледна точка на събиране на средства, но и ангажиране на колеги, клиенти и широката общественост, като осъзнаване на конкретния проблем и предприемане на определени действия за неговото решаване. Защото хората могат да бъдат полезни посвоему и често пъти помощта няма финансово измерение.

Моето най-голямо удовлетворение е да видя, че резултатът, който сме искали да постигнем, е налице или дори сме надхвърлили очакванията. Признанието на колегите или добрият резултат от съдействието, което сме оказали на медии, когато работят по разработването на дадена тема и са имали нужда от експертно мнение.

Ние, „ПР-ите”, имаме много сходни предизвикателства и отговорности с тези на журналистите. Работата ни е също толкова отговорна и третираме информацията по този начин. Проверяваме си фактите, търсим различни гледни точки по темите, превеждаме на разбираем език специфични въпроси. И също така се стремим да си спечелим аудиторията. Реално експертът, който се занимава с комуникации в една компания е „човекът” на журналистите в тази компания и също така лицето на компанията при журналистите.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Мисля, че няма да е претенциозно, ако кажа, че през последните години много от големите компании у нас участват все повече в обществения живот. Има прекрасни примери за проекти, случили се с подкрепата на бизнеса, които променят средата, мисленето и живота ни. Именно в тези проекти ние използваме ПР, защото имаме нужда от подкрепата на медиите, за да дадем гласност на онова, което искаме да променим и в което не можем да бъдем сами. Например, възприемането на децата със затруднения, тяхната изолация в специализирани заведения, липсата на адекватна грижа за тях и семействата им. Тук не можем да бъдем сами. И търсим медиите, за да повдигнем дискусията и да бъдем подкрепени в усилията си ситуацията да се промени. За рекламата мисля, че е достатъчно ясно – и че твърдението ”Advertising is what you pay for, publicity is what you pray for” (Рекламата е това, което заплащаш, за да ти се случи, а публичността е това, за което се молиш да ти се случи”) важи с пълна сила.

Има ли безплатен ПР?

- Ако нямаше, едва ли щях да работя това Имам предвид ефектът от една комуникация. Ако всичко беше платено, щяхме да говорим само и единствено за реклама.

Що се касае до труда на хората, работещи в тази сфера – това е професия като всяка друга и която заслужава да бъде оценена. Смятам, че важността на „комуникаторите” се осъзнава все повече в днешно време. Преди 10-12 години най-редовно се натъквах на реакция от рода на „ПР, и това ли вече стана професия, ами че това всеки може да го направи, ако има подходящия бюджет…”. Сега, за щастие, нагласите са коренно променени.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Смятам, че когато комуникираме с хората, е важно да се опитваме да се поставим на мястото на отсрещната страна и да разберем другата гледна точка. Да познаваш публиката си – или най-малкото да се опиташ да я разбереш, ти дава огромно предимство и ти спестява много главоболия. Добрата комуникация е важна във всеки един момент от нашето ежедневие – докато сме на работа и общуваме с колеги, когато сме с приятели и със семейството си.

Арогантността, грубостта и двуличието са способни да ме изкарат от релси, но мисля, че можем да ги преборим с правилен подход и комуникация.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Пътуванията са моята страст, но обичам и семейния уют. Мисля, че те са моето ин и ян, и не мога без нито едното. Обичам да експериментирам в кухнята и да прекарвам свободното си време със семейството си и с близки приятели. Да играем заедно със сина ми, който, за щастие, ме кара да не губя детското в себе си.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Опитвам се да правя неща, които са тотално извън сферата, в която работя. Дали ще е изложба, разходка на непознато място или просто хубава книга, няма значение. Преди няколко дни бях на изложбата на Кристо Явашев и Жан-Клод. Вдъхновяващи са упоритостта и енергията, която влагат в материализиране на мащабните си проекти, както и нестандартният подход за финансирането им.

Зареждащо ми действат и колегите, с които работя – страхотен екип, всеки един допълва другия по много интересен начин. По-опитните, с които обменяме опит, и по-младите, заразителни с неизчерпаемата си енергия и хъс да учат непрекъснато.

Синът ми – който, освен с енергия, ме кара да се зареждам и с голяма доза търпение – качество, което тотално ми липсваше, но лека-полека започнах да изграждам.

Какво би учила още?

- Езици. Готварство. Фотография. Фигурно пързаляне. Само ако денят беше поне 50 часа… Засега всичко гореизброено е в рамките на любителските интереси. За съжаление, често пъти подхващам нещо и после го оставям недовършено – или ми е доскучало, или минавам към следващото предизвикателство.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- През седмицата ставам рано, към 6.30 часа; събота и неделя не чак толкова Странното е, че за „ПР”, аз не започвам деня си с новините, освен ако не следя за нещо специално. Предпочитам да се заредя физически, като правя гимнастика. Баща ми, който е почитател на източната медицина и култура, ми показа едни много ефективни упражнения, заимствани от китайската традиционна гимнастика, чи-гун и др. Десет минути и си зареден страхотно.

Иначе, страшно се радвам, когато чета позитивни новини за успели българи и хора, които се опитват да направят земята по-добро място за живеене. Всеки път каним по един такъв гост във вътрешното издание на банката, който да зареди и вдъхнови колегите с определена тема, която засягаме. Вярвам, че добрият пример ни зарежда и ни мотивира да се справяме с ежедневните предизвикателства.

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 16.10.2015 

Харесвам хората, които никога не забравят чувството си за хумор и дори когато нещата висят на косъм, отново ти казват: „Споко, ще стане!“. Даниел Киряков е от този тип и затова работата с него лесна и в същото време си сигурен, че няма да те провали.

В момента управлява външните комуникации и международното сътрудничество на Българската минно-геоложка камара от месец април 2015 г. Преди това над 7 години е в екипа за комуникации и корпоративна социална отговорност на компанията-собственик на ТЕЦ „Марица Изток 3“ (КонтурГлобал, а преди това – Енел). Кариерата му започва в Български икономически форум като главен редактор на бизнес-списанието TheRegion, както и като част от екипа по организиране на събития и проекти на БИФ.

Има две бакалавърски степени – философия и политология. Член е на БДВО и на EACD, както и на Комисията по етика към БДВО. Сертифициран е като Project Management Professional към Project Management Institute.

Днес Дани е гост на традиционната ни вече рубрика „ПР-те“. Убедена съм, че ще четете с усмивка и вие.

Дани, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Три неща ме насочиха управлението на комуникациите да стане моя професия. В началото бе вътрешното усещане и нагласа към „изговаряне и оформяне на света“ (личи ми, че съм завършил философия, нали?). Смятам, че думите са сила, че те могат да обединяват хората и да водят към положителна промяна.

Второто бе свързано с лутането и търсенето не на професия или работа, а на призвание. Все пак съм продукт на българското образование от един кофти период – 90те години на ХХ век. Този период бе сравнително кратък, докато не открих (с късмет и упоритост), че е възможно съчетаването на задължения, удоволствие от работата и правене на качествени проекти.

Третото нещо бе, когато започнах да усещам силата от това, че мои идеи срещат одобрението на мнозина, че промяната и успешните резултати от тях носят ползи (в повечето случаи те са невидими, неизмерими с екселови таблици и KPIs). И към това добавих и щипка корпоративна социална отговорност, влечение към темата за устойчивото развитие и организационните подобрения.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Мисля, че са три вида. Първият е, когато убедиш шефа си, че проектът, каузата или идеята си заслужава да я направим. Може да я направим и по „моя начин“ . Разбира се, представянето винаги има отворена врата за подобрения и развитие. Вторият е, когато при реализацията видиш или усетиш реакцията на хората (колеги, гости) и положителната им оценка и удовлетворение от „работещата формула“.

Безценни са моментите, в които дори без думи, усещаш в погледи и в потупвания по рамото, че си се справил добре.

Третият тип момент е, когато разбера, че съм помогнал на някой – с контакт, със съвет, със споделяне.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Има ли такава?:) Може би в майсторството за втъкаване на послание и аргументация за предимствата на една идея, която ПР-проектът представя. И в ненатрапчивостта. Рекламата сякаш казва „ела и ме избери!“, докато ПР-ът създава средата, опитва се да се нагоди към аудиторията и да се вслуша в нея.

Има ли безплатен ПР?

- Има. Четейки това, може би го откривате

Иначе, той сякаш се състои в силата на творчеството, което редица колеги прилагат. То не е просто материализиране на едно хрумване, а е резултат от количествени натрупвания, опит, грешки и нов опит. С този „багаж“ пиар-професионалистът успява да реализира своята идея по иновативен начин и да загърби клишетата. Това привлича вниманието на хората, независимо дали ще бъде чрез жив контакт или чрез дигиталните комуникации. И не му/й се налага да плаща за нещо, което хората вече търсят.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Фалша, преструвката, некомпетентността, стремежа към „всезнаене“, лъжата, лицемерието.

Достатъчно, нали?

А, да добавя – липсата на комуникация, на общуване – също не харесвам. Това не значи само думи.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Опитвам се да бъда баща и съпруг. И да правя опити да готвя.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Засега от желанието ми да съм успешен. Но какво означава това? Да постигнеш планирания резултат, от който другите и ти да сте доволни, по ефективен и приет от всички начин. И този резултат да носи ползи за мнозина.

Какво би учил още?

- Психология, MBA, политически науки, готварство, китайски език.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?

- Ако не се успя, денят ми започва прилично рано – около 07:30 ч. И не искам денят ми да започва само с една новина, а с две – при това добри. Едната да е: „Тате, обичам те!“, а другата – „за успеха на някой българин“.

Няма да откажа и новина за прекратена война и настъпил мир по света.

Оригинална публикяция 

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 12.09.2015

Днес ви срещаме с Анка Костова, с която съвсем естествено също сме работили през годините. Тя е с над 8 годишен опит в сферата на публичните комуникации като в момента е мениджър "ПР и спонсорство" в Обединена българска банка, където отговаря за публичните комуникации, спонсорските инициативи, вътрешната и дигиталната комуникация. Професионалният й опит включва позицията Мениджър "Външни комуникации" в Societe Generale Експресбанк и Акаунт мениджър в PR агенция United Partners, където започва и своята професионална кариера като стажант. Анка Костова завършва магистратура по "Публични комуникации" в СУ. Специализирала е по специалността в Университета Лювен Ле Ньов в Белгия и ТВ и онлайн журналистика в Университета Лил, Франция.

Анка, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Бих казала, че с професията взаимно се провокираме. Вероятно защото взаимно се открихме. Тя отговаряше напълно на онова, което съм – активна, любопитна, с разнопосочни интереси, интензивно комуникираща с много хора, вълнуваща се от множество и различни неща. Например, за един ден, особено в ОББ – сутринта можем да говорим за планиране на дигитална кампания за потребителски кредити, на обяд да организираме благотворителен кулинарен базар, а вечерта да откриваме опера под звездите.

Това е професия, което всеки ден ще те изненада с нещо ново – не само като съдържание, но и като технологично развитие. ПР не се практикува, той се изповядва – това е начин на живот, а не професия. Мнението ми е, че онези от нас, които обичаме онова, което правим, му се посвещаваме напълно – ПР ни държи будни и ни провокира да бъдем любознателни, защото всеки ден ни провокира – чрез социални медии, нови фото и видео инструменти, ново съдържание, взискателни публики. В съвременната картина на комуникацията ние държим ключа, но само, ако го заслужаваме.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Не бих казала, че са моменти – сутрин се събуждам с усмивка и вечер се прибирам с усмивка, но признавам, че най-голяма радост ми носи позитивният заряд на колегите. Ако хората, с които работиш са положителни, те те зареждат с горивото да надскочиш себе си. Това се отнася и за управляващите компанията – в този смисъл, изпълнителните директори на ОББ са толкова отворени към нови инициативи и в същото време, отговорни към служителите си, така че няма начин да не искаш да постигнеш повече и повече за компанията и за хората в нея. Любим проект в дейността ни е вътрешното ни списание, защото именно то е отражение на най-хубавото, което се случва в служебното всекидневие. А социално отговорните проекти са онези, които са и изключително сложни като подготовка и изпълнение, са тези, които удовлетворяват сърцето. Преди година махнахме таксите за онлайн преводи към дарителски сметки – много сложен и трудоемък процес, но когато имаш 10 дирекции, които с радост ще работят, за да се случи, защото е за добра кауза, по-хубаво от това няма.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Много интересен въпрос – макар и да има колеги, които ще се възмутят, смятам, че и двете са инструменти на комуникацията. И за да се спре конфликтът между двете, мисля, че точно така трябва да ги разглеждаме. Но след това и трябва реално да ограничим социалните проекти от ПР-а, тъй като именно тях не можем да сравняваме нито с ПР, нито с реклама, а често се случва, за жалост. Инициативи, в които помагаме на онези, на които съдбата е дала по-малко, отколкото на нас самите, не бива да бъдат използвани нехайно за ПР, а по-скоро за вдъхновение и съпричастност.

Има ли безплатен ПР?

- Има безплатен ПР, когато си си свършил добре работата, бил си коректен с хората, с които работиш, отнесъл си се с уважение. Но в тези случаи не става дума за ПР, а за това просто да се придържаш към ценностите, с които да те припознават, а от там и компанията, чието мото следваш.

Ако става въпрос за ПР работата, тогава бих казала, че безплатен ПР няма – зад всяко усилие, зад всеки поет ангажимент пред обществото, зад всяка осъществена идея стоят хора и тяхната отдаденост и ангажираност, а те в никакъв случай не са безплатни.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам агресивността и липсата на уважение и макар вече за професията ни водещ канал да са социалните медии, смятам, че именно заради тях започва да ни липсва и личният контакт – започваме да бъдем профил, а не личност. Именно по тази причина в работата ми винаги се организират периодични срещи със стратегически партньори – това е възможност не само да намерим нови идеи в дискусия, а и между работните теми да се пошегуваме с някоя лична случка и на следващия ден да продължим работа с този спомен и усмивката от него.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Същото – да съм ангажирана. Обичам да спортувам – тенис, плуване, ски, както и да пътувам. Смятам, че е важно да намериш вътрешния си център, баланса в себе си, за да успееш да се справяш с всяко предизвикателство и да се наслаждаваш на всеки един момент.

Единственото, което ме отличава, е, че, в личния си живот не съм толкова организирана колкото в професионалния. Ако едно събитие се готви за повече от месец, то следващото ми пътуване (освен датата, съобразена с работата и закупуването на самолетния билет) и неговата програма се готвят по време на полета.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От самата работа – тя е моето вдъхновение, колегите са моите мотивационни фактори, ръководителите ми – пътеводители, а солидните основи – моето семейство.

Какво би учила още?

- Бих учила история на изкуството, защото е стара моя любов, а и изкуството е носител на много красота в свят, в който сме заобиколени (особено от постоянни информационен поток) от грозота и негативизъм.

Но бих преподавала ПР – никога не отказвам да споделя наученото в практиката с младите специалисти, за да не им се налага, като на нашето и на предходното поколение, да се борят с „вятърни мелници“ в изграждането на професионалния имидж на професията ни.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Зависи – започвам по различно време, в зависимост от ангажиментите, но най-често към 07:30, с телефон в ръка. Макар първо да се информирам за важните финансови и икономически новини и събития от деня, винаги с удоволствие търся да прочета някоя „положителна новина“ – за нови изложби, постижения в науката, спорта, нови социални инициативи, нови инвестиции.

Оригинална публикация