Есенният брой на списание ТВОЯТ БИЗНЕС е посветен на КОУЧИНГ

Списание Твоят Бизнес I 14.10.2016

Посветихме го на изключително модерната и в същото време повече от важна тема за бизнеса – КОУЧИНГ. Статиите на нашите автори са изключителни и вярваме, че буквално "ще бръкнат" в мозъка на всеки от вас и ще погледнете по нов начин на правенето на бизнес и управлението му. Ето и някои от темите

Мода ли е да имаш коуч или наистина вече става необходимост в днешно време? Какво представлява той? Честен разговор между равни партньори с висок интензитет винаги подкрепящ клиента да катализира постигането на целите си, от Ирина и Петър Горялови.

Дали коучингът не е възраждане на нещо старо? Това представя Гергана Павлова от Екуинокс Партнърс. В същността си коучингът представлява един по-различен, по-богат начин за свързване и общуване със себе си и с другите. Общуване, което е обогатяващо и трансформиращо и за двете страни – с това, че засяга темите и въпросите в същността на нещата.

Компаниите имат все повече нужда от лидери, отколкото само от мениджъри, казва в интервю Лидия Шулева. Необходим е съвършено нов подход към клиентите, към работещите, към заобикалящата среда и начина, по който ще се прави бизнес.

За да сме щастливи е нужен баланс между бизнеса и личния живот, казва в интервю Иванина Захариева, лайф и екзекютив коуч.

Представяме и две проучвания – за тенденциите в обучението и развитието на хората в организациите в България за 2016/2017 г. и за предприемачеството в България – къде се намираме, какви са нагласите на българите и защо само 15,8% от пълнолетното население на България забелязват добри възможности за започване на бизнес в района, в който живеят.

Какви са грубите грешки в обявите за работа и защо за да грабнете интереса, още в първия параграф обявата трябва да отговори на въпроса, възникващ у всеки кандидат: „Какво има за мен, какво ще спечеля?“ от Владислав Цветанов

Не сме пропуснали и технологиите – какво представлява облачното ERP – дали не е по-изгодно да го наемем?

И още теми ще намерите в броя, който от 15.10.2016 е на пазара!

Оригинална публикация

Представяме: Катя Димитрова, собственик на Интерпартнерс Комюникейшънс

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 22.07.2016

Катя е един от най-слънчевите и позитивни хора, която винаги търси вариант как нещата да се случат. Човек, чиято усмивка заразява и на чийто професионализъм можеш да разчиташ. Да изпиеш чаша „работно“ вино с нея е истинско удоволствие, защото непременно ще „изскочи“ нещо интересно от тази среща.
Повече от 20 години Катя Димитрова се занимава с публични комуникации и е собственик и управляващ съдружник на Интерпартерс Комюнкейшънс. Магистър е по Международни Икономически Отношения от УНСС, специализирала е маркетинг и реклама в Брюксел (Белгия) и Дюселдорф (Германия).
Понастоящем е председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), член на борда на директорите на Българо-Белгийски Бизнес клуб, член на Националния съвет на Асоциацията на Индустриалния капитал в България и редови член на редица други професионални и обществени организации. Днес е гост на рубриката „ПР-те“.

Катя, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Възможността да комуникираш с много и различни хора, да имаш досег до различни сфери на бизнеса, да черпиш и научаваш непрекъснато нова информация. Нашата професия е професия на любопитните, на хората с отворен поглед към света, които не обичат рутината и поемат премерени рискове и отговорност към резултатите от това, което правят. Провокира ме разнообразието, цветността, палитрата от хора, бизнеси, интереси, възможности…. Провокира ме творчеството, възможността, но и отговорността да създаваш, да измисляш нестандартни решения, но и да си дадеш сметка каква отговорност носиш, прилагайки тези похвати в бизнеса на някой друг. Съвсем не на последно място ме провокира динамиката – публичните комуникации не стоят на едно място, ритъмът особено в социалните мрежи е вихрен. Удоволствие ми носи и общуването с хора от новата, дигитално ориентирана генерация, която ме учи ежедневно на много неща

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Най-вече спечеленото доверие, доволните клиенти, мотивираният и щастлив екип, който работи като за нещо свое. Разбира се и признанието – било то под формата на обратна връзка от клиенти или под формата на извоювани награди, на разпознаваеми кампании, чиито резултати са видими и се цитират. Стремежът ми е да бъдем знаков играч, в този смисъл конкуренцията силно ме мотивира – винаги искам да оставим следа, да се стремим да бъдем „мерило“, по което дори клиент, който по някаква причина се е разделил с агенцията, да търси и оценява следващите си партньори!

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Комуникациите стават все по-интегрирани. Налага се терминът THROUGH –THE-LINE – комуникации „през чертата“. Въпреки това между инструментите на ПР-ът и рекламата има сериозна разлика – ако рекламата е твърдение, ПР-ът е аргумент, ако рекламата е красиво и свежо изкушение, ПР-ът е средство, което трябва да провокира лично убеждение и личен стремеж към това, което промотираме /марката, за която се грижим. Ако трябва да обобщя – рекламата КАЗВА, ПР-ът ПОказва как.

Има ли безплатен ПР?

- Звучи добре, но несериозно. За да има устойчиви резултати, не може без инвестиция. Дори резултатът от една ПР кампания да не е заплатен директно /публикации, публично „говорене“ или ангажираност в социалните мрежи“/, то клиентът със сигурност е платил на експерт, за да постигне този привидно „безплатен“ резултат. Устойчивост и резултати са две ключови думи в нашата индустрия. И те си струват да платиш за това! Добрата новина е, че клиентите стават все по-информирани и коректни, а и разбират това.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Отблъскват ме лицемерието, некоректността, лъжата. Трудно приемам избягването на отговор или позиция. За мен истинският партньор и професионалист трябва да има куража да заеме позиция, да я защитава коректно, без с това да наруши интереса или да засегне самочувствието на отсрещния.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- На майка на двама тийнейджъри, която прави всичко възможно да се справи с тази трудна възраст така, както се справям и в работата – информирано, подредено, отмятайки задачи J. Но определено има разлика – от децата си се уча на търпение, на приемане, те ми дават различен поглед към хора и ситуации от моята работа.
На съпруга, на човек, който обича много живота, природата, музиката, хартиените книги, пътешествията – и във всяка свободна минута обожава да е с приятели или да пътува.
(и една страна, позната само на най-близките ми) – На притеснително момиче, което винаги се колебае дали ще се справи по възможно най-добрия начин и работи упорито и с желязна дисциплина, за да го направи! Не вярвам в случайните успехи и не ги считам за устойчиви.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От живите концерти на любимите ми изпълнители, от пътешествията у нас и в чужбина, пък дори и просто до малко село, в което никога преди това не съм била. От приятелите. От енергията и усмивките на моя екип, от доволното кимване на клиент, от резултатите, от спечелените нови проекти, от безкрайните възможности, които моята позитивна натура винаги успява да открива пред себе си – и се надявам да запазя това свое качество още дълго…

Какво би учила още?

- Много неща, дори не мога да изброя точно, защото светът на комуникациите се променя – може би има неща, които дори не мога да назова, но утре ще бъдат реалност и за да се развива бизнесът ни, е необходимо да ги познаваме.
Психология, за да разбирам по-добре хората, с които общувам.
Още един чужд език – например гръцки или италиански /владее английски, испански и френски/
Бих се учила с огромно удоволствие да свиря на пиано – една моя неизпълнена детска мечта!

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва рано – в 07 или 07:30. Но не обичам да бързам. Аз съм човек на планирането, дори и на хубавите и приятни моменти. Не обичам нещата да се случват стихийно и неконтролирано. Ставам рано, за да имам време за ароматно кафе в компанията на новините докато всички останали вкъщи още спят. И разбира се искам да прочета добрата новина – за успели българи, за направено добро, за ново откритие! Медиите, които отразяват добрите новини, са медиите с визия и бъдеще!

Оригинална публикация

Представяме Силвия Митова, управляващ партньор в агенция кnowbox

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 15.07.2016

Познавам се със Силвия Митова буквално от първия ден на списанието (преди 14 г.), когато работеше в агенция Euro RSCG New Europe (днес Havas). Никога няма да забравя и един невероятен тест драйв на Renault Clio през Мелник до о. Тасос, който тя организира като Мениджър Реклама и ПР в Рено–Нисан България. Днес продължаваме да работим постоянно по различни други проекти. Силвия е изключително точен и коректен човек и партньор, на който можеш да разчиташ. Тя е от онази порода, с която всеки би искал да работи, защото знае, че „работата ще стане“. Днес тя споделя повече за себе си в рубриката „ПР-те“.

Силвия, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

 - Аз съм креативен човек и във всеки момент от моето ежедневие съм изпълнена с хрумки, забавни намигвания и мисли за по-интересно или нестандартно представяне на обикновените неща около нас. Шлифоването на идеите, обаче, и превръщането им в обществено полезна информация, е по-голямото предизвикателство за мен. Търся честната и обективна комуникация, понякога поръсвам и с доброжелателна провокативност, за да постигна информираност сред целевите публики. Удовлетворява ме и фактът, че се занимавам с дейност, чрез която провокирам хората да четат и да предприемат действия. Затова се занимавам с ПР.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

 - Ентусиазирам се изключително много, когато поставяме началото на важен проект с конкретни цели. Ентусиазмът се превръща в много силно удовлетворение, когато настъпи и успешният финал. Като управляващ партньор в агенция за маркетингови комуникации knowbox много се радвам и на момента, когато клиентите на агенцията, показват, че ти, твоята работа, начинът на мислене и твоят екип сте съвестни и отдадени на работата си и постигате заедно реални резултати. Така се превръщаме в неразделна част от ПР проекта, нещо повече, неразделна част от неговото бъдеще. Концепцията, клиентът и екипът ставаме взаимно задвижващи се елементи като буталата на много мощен автомобил, който върви стремглаво напред. Щастлива съм, че творя и работя с хора, които много харесвам и на които мога да се доверя във всеки един момент. Това са моите съдружници Петя и Милица, с които споделяме житейски и бизнес предизвикателства. Много ми харесва младостта, свежестта и желанието за успешност, която витае в ежедневието ни, благодарение на екипа, с когото работим. Това са млади хора с напорист дух, които стават истински knowbox-ъри и приемат философията на агенцията — постоянство, отдаденост и професионализъм. Най-силната мотивация за мен е, когато виждам, че хората около мен имат истинско желание да бъдат ПР-и и да се чувстват удовлетворени от своята работа в нашия екип.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Работя усърдно както в сферата на ПР, така и на рекламата и маркетинга. Вярвам, че ПР-ът е инструментариумът, чрез който можеш да създаваш и поддържаш по-информативни, изпълнени със съдържание материали и активности. Туширането на директните търговски послания извисяват комуникацията на друго ниво. Създаването на обществени ползи и реализирането им натоварва ПР-ите с голяма отговорност. Граденото и поддържането на репутация, разпознавемостта на брандовете, популяризирането на компаниите, институциите и техните обществени мисии, поддържането на популярност на личности и известяването на социално полезни кампании е многопластова отговорност. Но ПР-ът е ефективен, когато е неразделна част от цялостната комуникационна стратегия. Тънката разлика е, че ПР посланията са казани по-красиво, обосновано и обогатени с факти и аргументи.

Има ли безплатен ПР?

- ПР-ът не може да бъде напълно безплатен. За да се разработват и реализират полезни за обществото каузи, се полагат усилия и се правят инвестиции, които да обезпечат ефективното прилагане на идея, концепция или мисия на организацията. Добрите отношения, честната комуникация и професионалното поднасяне на информация допринасят за поддържането на добри ПР практики и градивни медиаторски отношения. Това е като приятелството. Винаги има взаимодействие, компромис и най-вече желание да направиш най-доброто за другия.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
Не харесвам да се създават конфликти между хората. Неоткровената комуникация води до манипулация и създаване на демотивация. Аз вярвам, че хората трябва да харесват това, което правят и тогава ефектът от работата е напълно удовлетворяващ.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Обичам да посвещавам свободното си време на моето семейство. Другото „аз“ са моите деца, автомобилите и рок енд рол-а.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
Вдъхновяват ме хората, с които работя и това, че непрестанно създавам. Приятелският дух и многото усмивки, общуването с екипа в агенцията на различни теми всеки ден е енергията, която ме зарежда.

Какво би учила още?

- Аз се уча постоянно, налага ми се да навлизам в нови бизнес сектори и теми според дейността на компаниите, с които работим. Почти всекидневно участвам в разработване на различни теми, които изискват информираност. Но много искам да усвоявам дисциплини, които да ми помагат да развивам бизнеса на нашата агенция и този на нашите клиенти по още по-ефективен начин в различни направления, освен ПР, реклама и маркетинг. Създаването на дългосрочно бизнес развитие на една компания е ново предизвикателство, което ме вълнува и ще практикувам.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- 7:30 часа стартира моят ден. Това, което би ме зарадвало като новина е позитивната новина. С надежда очаквам да стане факт развитието на образователната система, надежда нашите деца да бъдат образовани достатъчно добре, за да градят бъдеще за себе си и за света като цяло. Също така се надявам да се изгради държавна система, която да подобри живота на възрастните хора, които не заслужават да нямат възможности за добър и качествен живот.
Ако такива новини се генерират, нашата агенция knowbox ще направи най-доброто, за реализиране на кампания, с цел да се облагодетелстват всички, към които е насочена. Неслучайно миналата година ни нарекоха ПР – Пробий и Реализирай.

Силвия Митова е завършила Културология в СУ Климент Охридски и МИО (Маркетинг, Връзки с обществеността, Международни отношения) в Технически Университет София. Работила е радио Тангра, в Пресцентър на Министерство на транспорта и съобщенията, Маркетинг и рекламна агенция Euro RSCG New Europe, в Рено–Нисан България, Маркетинг Мениджър в Булвария Холдинг. От 2012 г. е управляващ партньор в маркетингова и комуникационна агенция кnowbox.

Оригинална публикация

Представяме Мила Миленова, мениджър PR и реклама в МАКС

Списание "Твоят БИЗНЕС" | 24.06.2016

 

Мила е от онези усмихнати момичета, които носят заряд и откровена емоция в себе си, от които разбираш, че можеш да говориш директно и прямо с тях. Познавам я от предишната и реализация, а в последната година и в пряка работа с настоящата и позиция.

Мила Миленова е Мениджър PR и реклама на телекомуникационния оператор Макс и е член на УС на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). Преди това е била управляващ директор в All Channels | PR, афилиирана агенция на FleishmanHillard в България и част от комуникационната група FleishmanHillard

Мила има 10 години опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинговите комуникации, маркетинга и медиите. Била е преподавател по Маркетинг и Маркетингово планиране в УНСС от 2012 до 2014 г. Завършила е специалност Връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по Бизнес администрация – Стратегическо управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и по Маркетинг от УНСС.

Днес тя е гост в ПР рубриката.

Мила, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Да тъчеш невидимите връзки на общуването – изисква ловкост и съобразителност – харесвам това в професията ни и то ме задържа в нея. А защо я избрах – не помня. Случайност вероятно. Просто щастлива случайност:)

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Двигател на личното ми удовлетворение винаги е признанието. Това да знаеш, че усилията ти са забелязани. Най-много в живота са ме радвали поздравления от други колеги PR-и. Имам особено отношение към словото и думите, които използваме. Едно от най-хубавите неща, които можеш да правиш с думите, е да поздравиш, окуражиш някого или да благодариш.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Няма отговор на този въпрос, защото не би трябвало въобще да има такъв въпрос. От една страна, PR-ът и рекламата боравят с различен инструментариум, имат различно въздействие и роля за организациите и имат различни цели. От друга страна, когато правим цяла комуникационна кампания все по-трудно можеш да я рамкираш зад определението „рекламна“ или “PR” кампания. Говоря за работата ни общо като за „комуникации“. Такова е разбирането ми за бъдещето на професията ни – все по-комплексно, всеобхватно, 360-градусово покриване на нуждите на организациите, за които работим.

Силно показателно за тази тенденция дори у нас през последните години е, че малките силно профилирани и специализирани в един тип дейност, да кажем – PR – агенции, лека полека отпаднаха сами от пазара. Те не успяха да се адаптират към променилите се нужди на клиентите. Не успяха да предложат комплексна, цялостна комуникационна услуга. Останаха бутикови. А PR-ът не е комуникация за малки или бутикови клиенти. Той е комуникация за компаниите, които знаят каква е неговата стойност, важност, значение и как той допринася за постигането на дългосрочните цели и визията на компанията.

Има ли безплатен ПР?

- Често пъти хората, които не разбират професионално комуникациите, обясняват на други хора, които не разбират от комуникации, че PR-ът е безплатна реклама. Моето мнение е, че това е една от причините да се създаде грешна нагласа към PR-а като евтина аналогия на рекламата, което е безкрайно погрешно. Най-малкото защото двата типа комуникация имат различно предназначение, обслужват различни цели, както вече стана дума. Впрочем, това доведе през последните години до все по-голяма трудност да практикуваме професията си, защото медиите четат „безплатната реклама“ като „пропуснати ползи“ за себе си. Електронните медии, например, въпреки либерализирането на законодателството в тази посока, отказват да споменават имена на компании. Затова наскоро ние от БДВО инициирахме петиция за споменаване на търговски марки в медиите. Призовавам повече хора да я подпишат онлайн. Това има значение не само за нашата професия, а и за степента на информираност на обществото въобще за бизнеса в тази държава. Най-малкото хората трябва да знаят важни факти за компаниите в България от обща култура, но достъпът им до тази информация посредством най-лесния източник – медиите – е силно възпрепятстван от самите медии.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Имам непоносимост към лицемерие, обсъждане на неприсъстващи в разговора хора, интригантстване. Това са все неща, към които имам откровена непоносимост и нищо не може да ме накара да имам търпимост към такива прояви.

А какво не харесвам – ами много просто – не харесвам, когато хората не се разбират помежду си. Обикновено става, защото използват едни и същи думи, които значат различни неща за тях. Думите могат да бъдат много коварни.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Еднаква съм. Една и съща със себе си. Нямам много и различни амплоа. И в работата, и в личния живот проявявам едни и същи качества и допускам едни и същи грешки. А пък по-интересното е, че понякога в работата развиваш качества, които ти пречат в личния живот или обратното. Например в работата се цени да си упорит и дързък, но в личния живот обикновено се слага отрицателен знак пред тези качества.

Научих се да харесвам промяната, обаче. Тя е новата ми „религия“. Хората се страхуват от нея, но аз искрено вярвам, че тя е повече от необходима, за да се развиваш. Ако имам друго аз, то – това е. Способността да се променяш, адаптираш, развиваш.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Добрата дума и доброто отношение. Всъщност рано или късно всички разбираме, че няма значение в кой сектор работим, каква е професията ни – с каквото и да се занимаваме, всичко опира до правилното отношение.

Какво би учила още?

- Технологиите са ми много интересни. Естеството на работата ми е такова, че по-скоро ги познавам по повърхността, а не в дълбочина. Със сигурност в бъдеще бих инвестирала време и усилия в това да ги познавам по-добре и професионално.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Моят идеален ден започва в 6 ч. с тонизираща тренировка и минимум говорене и продължава в 8 ч. с пътуване към офиса и слушане на сутрешния блок на Митко Павлов. Предпочитам началото на деня да си бъде само за мен, моя тонус и без много приказки. Следователно и без много новини. Основна причина да не следя новините до влизането си в офиса, е, че не очаквам да чуя новина, която да ми харесва или да ми е интересна. Това не е упрек към медиите, разбира се. Това е само наблюдение, че електронните медии, в частност – телевизиите – рядко отразяват бизнес новини от сектора, в който работя.

За сметка на това пък Митко Павлов винаги има алтернативен набор от новини на деня, собствено мнение за тях и супер плейлиста с песни на любими мои изпълнители.

Оригинална публикация

 

Представяме: Александрос Цицос, изп. дир. на Publicis Consultants MSLGROUP

Списание "Твоят БИЗНЕС" I 10.06.2016

Със сигурност имате познати, с които много добре се знаете, работите дори заедно, но просто така се е случило, че не сте се виждали „на живо“ (технологиите много помагат за това). И когато най-сетне случайно се срещнете, установявате, че сте много добри познати от години. Такава бе и срещата ми с Александрос Цицос, който въпреки гръцкия си произход говори перфектен български с онзи едва доловим секси акцент, който те кара винаги да се усмихваш с удоволствие. Освен това самият той е изключително позитивен и усмихнат човек.

Алекс идва в България, за да сбъдне детската си мечта, но открива, че съдбата има други планове за него. Археолог по образование, участващ в международни проекти, решава да промени коренно живота си и да потърси друго професионално развитие. Занимава се с комуникации повече от 12 години и реализира стратегически проекти за международни и местни компании.

Кариерата му в България започва като като журналист, а по-късно продължава в сферата на корпоративните комуникации в международни компании и агенции. От 2008 г. е част от екипа на Publicis Consultants MSLGROUP, ПР агенцията на комуникационната група Publicis One Bulgaria. Започва професионалното си развитие в агенцията като ПР консултант, а днес оглавява екипа й от позицията на изпълнителен директор.

България за него не е Родина, но след 20 години той казва, че вижда това, което повечето българи отказват да видят.

Алекс, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не знам дали аз избрах ПР-а или професията избра мен. Преди години една приятелка ми каза, че съм роден ПР. Тогава се смях на глас. Поглеждайки ситуацията сега, май се оказа права. Всъщност нищо не е случайно. ПР-ът влезе в живота ми в един доста критичен момент, свързан с решението ми да живея и да се развивам в България. Тогава търсих най-подходящата професия за едно ново начало и просто попаднах на правилното място в точния момент.

ПР-ът ме привлече с разнообразието и динамиката си, възможността да разказваш и да си близо до хората, да си постоянно креативен и ефективен, да образоваш, но най-вече с това, че освен като професионалист, можеш да се развиваш и като личност.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Има един сладък момент в края на всеки проект, когато лудницата затихва, всичко е изпълнено, резултатите са ясни, а клиентът доволен идва и ти казва усмихнат „благодаря за всичко!“. Такива малки, но страшно силни жестове дават смисъл на нашата работа. Една динамична професия ражда силни емоции. Има и много други моменти – от спечелването на нов клиент, постигането на високи резултати, разрешаването на сложни казуси, провеждането на образователни кампании и проекти със социален характер…

Понякога неуспехите могат да бъдат също силни, стига да знаеш как да ги приемеш. Ако не ги допуснеш да те повалят, те могат да бъдат движеща сила за нови успехи.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Време е да спрем с тази дискусия и да излезем от тези клишета. Нека да погледнем към съвременните комуникации по начин, по който функционират днес тези два инструмента. Границите на техниките и каналите са тотално размити. Рекламата разказва истории и промотира съдържание в социалните медии. ПР-ът продава, говори с кратки форми в социалните медии и стига до хората с видео съдържание и снимки. Безсмислено е да говорим за разлики, когато трябва да се фокусираме върху интегрирането на комуникациите. Имам късметът да работя в среда, където заедно с експерти от различни маркетингови сфери оформяме екипи, като не се интересуваме коя практика ще надделее. Вървим напред заедно и даваме най-добрите и най-ефективните решения на нашите клиенти. Това е добавената стойност, която прави разликата и начинът, по които всички комуникаторите би следвало да работят.

Има ли безплатен ПР?

- Истината е, че очакванията на всички за ПР-а е да генерира безплатни новини. Малко е наивно да говорим за нещо безплатно, когато се влагат пари в него. Компаниите плащат хонорари на агенции и експерти, за да реализират комуникационни кампании. Инвестират в създаването на информационни поводи и събития.

За мен основния въпрос е какво е новина. Нашата работа е създадем атрактивно съдържание и да го съобщим чрез правилните канали и в точното време. Нека осъзнаем, че термините „широка общественост” и „да чуят всички за нас” не съществуват. Сега е по-лесно да стигнем точно до тези, които ще оценят информацията и се интересуват от нея.

За съжаление, понякога икономическата зависимост на медиите диктува новинарското им съдържание, което не е етично, а така добрите новини не получават заслужено отразяване.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Липсата на откровеност и лицемерието в общуването. Обичам честната и директна комуникация в професионален и личен план. По-лесно е да ме убедиш да направя нещо, ако ми говориш открито, отколкото ако ме манипулираш. Същото съветвам и нашите клиенти. Хората ценят една марка, когато е искрена към тях, говори им директно и не се страхува да си признае, когато сгреши.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

На моменти се чувствам, че имам над 1000 самоличности, но истината е, че съм един и същ през цялото време. Не разбирам хората, които седят и чакат да свърши работното време, за да бъдат себе си. Работохолик съм, обичам това, което правя и съм почти женен за професията. Емоционален съм и изживявам силно всяка победа и всяка загуба. Нямаше как да получа всичко това, ако не бях през цялото време себе си. С клиентите ни се опитвам да поддържам дистанционна близост, за да мога да им давам най-правилните съвети.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

За мен е удоволствие да работя с креативни и уверени колеги, които вярват в екипността и се стремят да реализират мечтите си. Те ме изпълват с енергия и ме вдъхновяват с желанието си да учат повече и повече. Споделянето на опит и знания е зареждащ фактор. Всеки ден съм заобиколен от будни личности, с които зареждаме батериите си чрез диалог и обмяна на креативни идеи.

Какво би учил още?

Всичко зависи от момента и настроението ми. Като нещо ми привлече вниманието се опитвам да науча всичко за него. Интересувам се от изучаването на чужди култури, историята, изкуството, психологията на различните народи, чуждите езици… Знам и какво не искам да се науча – да шофирам. Няма сила, която да ме накара да хвана волан. Вярвам, че всеки човек е роден за конкретни неща и от рано осъзнах, че шофирането не влиза в длъжностната характеристика на живота ми.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?

Мога да стана в пет или в седем сутринта, мога и да не спя въобще, зависи програмата ми за деня. Слава богу се събуждам лесно, преди бях от типа „моля, дайте ми още пет минути сън“. Има толкова много новини, които бих искал да чуя – от откриването на лечение на тежка болест, до разрешаването на глобален проблем. Тези новини зависят от нас и нашата активна позиция.

искрено се радвам на малките жестове от съдбата и една непринудена усмивка. Но това не е новина.

Оригинална публикация

Представяме: Радина Ралчева, Директор „Обслужване на клиенти“ в CIVITAS

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 25.03.2016

Тя от хората, които имат изключително остър език, не спестява истината и е болезнено откровена. Такава е и в следващите редове в рубриката ми ПР-те. Тя буквално съблича душата си и остава напълно истинска. Затова е и интересна. Тя е "луда" в най-добрия смисъл на думата и знам, че всяка комуникация с нея ми дава огромна енергия.
Радина Ралчева започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul, след което е била мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до управляващ директор на „Хохегер България“.

През 2009 г. година основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления“ PR, която продължава да се развива успешно. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти“.

Носител на специална грамота за принос към правозащитността и човешките права „Човек на годината” 2014. Член е на Международната PR асоциация (IPRA), на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и е съосновател и член на Управителния съвет на Асоциация „Качество на живота”. Председател е на БДВО за 2016 г.

Ради, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Нямам спомен съзнателно да съм избирала професията. По-скоро се намерихме. И беше любовна история. По времето, когато аз започнах да се занимавам с това, единици бяха хората, които изобщо бяха чували за public relations. В това да бъдеш пионер в дадена професия има много чар и много предизвикателство. Разбира се, за тези неща си давам сметка в ретроспекция.

Когато започвах, не съм си мислела нито, че това ще е нещото, което ще правя, нито че съм пионер в една напълно нова професионална сфера. Пътят ми в PR започна съвършено случайно. Работех във фондация и исках да правя нещо друго. Моя много скъпа приятелка и състудентка работеше в PR агенция и си търсеха човек. Каза ми да се явя на интервю. Имах колебания, защото това ми беше неизвестно, но все пак опитах. Собственикът ме хареса и ми гласува доверие. Така започна всичко. Оказа се, че съм вършила PR работа и във фондацията, без изобщо да знам това. В началото на новата си работа правех мониторинг и клипинги. Беше много отдавна – тогава тези неща се правеха ръчно и на хартия. От там започнах. Понякога, когато говоря пред студенти, ми става странно, защото си давам сметка, че съм част от историята на тази професия в България. Това е друго ниво на отговорност.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Когато постигнем резултат. Казвам „постигнем”, защото това е екипна работа. В PR без екип си нищо. Много съм била щастлива, когато „измъкнем” безнадеждна ситуация, решим обречен казус, успеем с минимум ресурси да реализираме проект, който повечето хора са класифицирали като невъзможен. Щастлива съм, когато спечелим нов клиент след тежък конкурс, когато клиенти, с които работим, ни третират повече като приятели и ни благодарят за нещата, които правим заедно, когато колегите ми са вдъхновени, когато печелим награди и признание за усилията си.

Най-силните моменти? Мисля, че те не са публични. Това е едно много лично преживяване на удовлетворение. Моменти, в които знаеш, че сте направили всичко възможно и не е можело да стане по-добре, че има смисъл в работата ти, че си променил нещо, някого, че си направил разликата в качеството на живот на уязвима социална група… Моменти, в които виждаш, че професионализмът има значение и че силата, която владееш, е позитивна, изграждаща, лидерска. Понякога в нашата професия имаме усещането за мисия. И то си струва всички неща, през които минаваме, за да стигнем до него.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Е, тя не е особено тънка. Това са различни инструменти в съвременния комуникационен микс, които, ако работят в синергия, могат да постигнат много. Основната разлика може би е в това, което ние наричаме „paid and earned content”. В първия случай (рекламата) съдържанието е платено, в другия е „спечелено”. В нашата професия е напълно неетично да се плаща за съдържание, ние трябва да го извоюваме. Докато в рекламата това е напълно нормалният начин на работа. Двете неща са с много специфики и като достигане до крайния резултат, механика на случване, „производствен” процес, ако мога така да го нарека, технологии. Аз съм голям привърженик на интегрираните кампании – когато различните комуникационни инструменти работят в синхрон, с обща концепция и планиране. Стават чудесни неща тогава. Маркетолози, рекламисти и PR специалисти, работещи заедно, са голяма сила.

Има ли безплатен ПР?

- Зависи какво влагате във въпроса. Както вече казах – плащането на PR присъствие и съдържание е неетично и нередно. Това е едната страна и в този смисъл професионално извършеният PR e безплатен. От друга страна, PR е услуга. Колкото по-високо квалифициран, подготвен и експертен екип я извършва, толкова по-скъпа е тя. Като всяка друга услуга, PR не е безплатен. Така че, услугата PR и всички включени в това дейности, не са безплатни, но постигането на резултати, публичност и ефект при разпространението на една информация е. Разбира се, когато говорим за кампании, те рядко се свеждат само до базисни отношения с медиите и са многокомпонентни. Работата е там, че ние „продаваме” идеи, концепции и квалификация. За да видят какво означават тези неща, когато заработят, клиентите първо трябва да ни се доверят, без да можем да им покажем нещо за виждане и за пипане, освен предишни успехи. Затова в нашия бизнес репутацията и доверието са ключови. Ако имаме добра репутация, може да получим доверие. А когато го получим, резултатите не закъсняват.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- О, доста неща. Пък и имам професионални деформации по темата, така че съм доста взискателна. Напоследък става все по-трудно да разбереш какво искат да ти кажат всъщност. Всички толкова се стараят да говорят завоалирано, че това се превръща в загуба на време и създава верига от излишни напрежения и обяснения. Не харесвам и неспособността или нежеланието на много хора да влизат в комуникация, когато става дума за сблъсък на позиции. Не харесвам и липсата, на каквито и да е умения за водене на спорове, говоренето ad hominem, отблъскването на всяко различие, нуждата да бъдеш прав на всяка цена, липсата на уважение към другия и т.н. Имаме огромен дефицит на социални умения в сферата на общуването, което, според мен, е следствие от ниска емоционална интелигентност и от неспособност за емпатия. Не умеем да вникваме в това, което другите говорят, приписваме им думи и мисли, нетърпеливи сме, слушаме, но не чуваме, нагаждаме света според собствените си представи и отказваме да видим неговите цветове, различия, многообразие, контекст… Изобщо, имам усещането, че сме изгубени в информацията и не знаем вече как да правим базисни неща – такива като междучовешкото общуване. А общуването изисква равнопоставеност, уважение, зачитане, внимание, търпение, изграждане, усилие, време. Не е fast food. Поне качественото общуване не е. Не можем да го правим набързо и между другото. Така неусетно се създават пропасти и не можем да се разбираме помежду си.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- О, аз съм доста енергичен човек. Не се спирам. Никак не умея да стоя на едно място. Много обичам да пътувам. Но не в смисъла на турист, а по-скоро в смисъла на пътешественик. Привлича ме откриването на нови неща, изследването, търсенето. Добре, че си имам половинка, която споделя същото отношение към пътуванията. Животът ми е доста активен. Тествам най-различни неща. Обичам спорта още от дете. Пробвала съм доста работи – лека атлетика, баскетбол, аеробика, тае бо, фитнес, рафтинг, езда… Все нещо спортувам. Дори и да е само джогинг. Сега обмислям crossfit. Но там е много трудно и изисква голямо отдаване. И с моя перманентен недостиг на време и около 20 паралелно случващи се във всеки един момент проекта, не знам как да съчетая нещата. Обичам много животни. Много. Имам си котка – Тринити. Но, ако имам възможност, бих гледала всякакви животни – кучета, котки, птички, морски свинчета… Като малка прибирах бездомничета и дядо и баба почти ежедневно се занимаваха с търсене на стопани за тях. Имала съм си костенурки, таралежи и всякакви други животинки на отглеждане. Ако някой ден изчезна от полезрението ви, да знаете, че съм си организирала ранчо с коне и други животни. Обичам музиката – всякаква. Без една, всъщност. Имам предпочитана музика, разбира се, но най-най-най любимата ми група е Depeche Mode. Концерти, театри, кино, изложби, изобщо културни мероприятия много ме разтоварват и отпускат. Пътувала съм в и извън страната само заради концерт на любим изпълнител или заради изложба. Универсалното ми анти стрес хапче са книгите. Чета много, безразборно и с огромно удоволствие. Мога да не спя и да забравя да ям заради книга. Което си е постижение, защото обичам храната и истински й се наслаждавам. Хапвам почти всичко. Не ям животни, които познавам, зайчета, коне, магаренца и подобни, както и дивеч.

Вечно съм привлечена и любопитна към новото. Невинаги го разбирам, но се опитвам да бъда „в час”. Следя активно света във всичките му измерения – спорт, култура, хора, политика, екология… Като казах екология – живея отговорно и със съзнание за природата. Това е много важно за мен. Природата е… Ако не видя небе, цвете, връх на планина, пясък, нещо от природата дълго време, мога да полудея.

Имам нужда и от приятелите и от семейството си. Говоря с родителите си почти всеки ден. Доста е интересно да виждам как за тях житейските приоритети са различни. А приятелите ми са супер шарени, умни, свестни и разнородни хора. Цял свят са и са по цял свят. Хубави хора, както се казва. Те са ми и мотиватор, и мрежа за подкрепа, и критици, и другарчета за свободно време и забавления.

Не пия никакъв алкохол, кафе и газирани (случва се рядко). Не пуша. Но не отказвам добро парти. Дори и, ако някой ми се обади в 1 през нощта за него:)

И още нещо – гледам да се усмихвам повече. И в работата, и извън нея. Животът ми е приключение. Наистина.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Де да знаех :-) Но енергия да искате от мен. Понякога ме зарежда успехът. А друг път – неуспехът. Един мой съученик преди време ми каза, че още в училище бил открил, че най-сигурният начин да ме накара да свърша нещо бил да ми каже: "това не може да стане." И мисля, че в голяма степен е прав. Напълно съм съгласна с Нелсън Мандела, че "Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато някой не ги направи". Мисля, че източникът на енергия на всеки от нас е вътре в него. Това е да имаш хъс, зъб на живота, сам да си създаваш причини да се движиш. Застоят е опасен. Дава ти измамно чувство за спокойствие и те приспива. Затова нонстоп гледам да излизам извън зоните си на комфорт във всичко. А и нали трябва да е интересно. Да надграждаш. Да се развиваш. Да учиш нови неща. Да преживяваш нови неща. Ето така се зареждам. Понякога съвсем дребни неща са достатъчни. А в други дни ти трябва малко чудо. Просто държа очите си отворени и съм любопитна какво ме чака зад следващия ъгъл.

Какво би учила още?

- Всичко. Е, може би без квантова физика, висша математика и подобни. Но мен знанието ме изкушава постоянно. Във всичките му форми – научни, художествени, сетивни, емоционални, географски, социални. В една песен на Aerosmith се пее "Life’s a journey, not a destination". И е точно така. Вълнуващ е пътят. И в буквален, и в метафоричен смисъл.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Знам, че високоефективните хора са ранобудни и т.н, но аз не съм. Преди 10.30 сутрин на практика функционирам на автопилот. Сутрините не са точно моето време. Аз съм нощна птица. Работоспособна съм до 2-3 часа през нощта. След 8 часа вечер мозъкът ми включва на свръх висока предавка и влизам в някаква зона. Разбира се, мога и да го изключа, ако пожелая. И това е много приятно.

А иначе – винаги ми се иска денят ми да започне позитивно, така че първата новина, която искам да прочета, е добрата новина. Все по-рядко се случва, за съжаление. Налага се съзнателно да търся добрите новини. Вече е част от нуждата ми за баланс. Но добри новини има. Има добри неща. Просто трябва да ги търсим и умножаваме. А ако не ги открием – да ги създадем.

Оригинална публикация

 

Представяме: Анна Кошничарова, собственик на PR агенция Related PR

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 19.02.2016

Дори вече не си спомням от колко много години познавам Ани и колко много работа сме свършили заедно. С нея е огромно удоволствие да изпиеш чаша кафе и да побъбриш, и също такова удоволствие да работиш, защото знаеш, че можеш да разчиташ. Тя ще направи и почти невъзможното, за да свършим работата и лично съм се убедила в това. Когато беше ПР на Майкрософт, само предполагах какви усилия положи, за да доведе физически, изключително ангажирания шеф на компанията в нашия проект „Мениджърите споделят“. А всъщност, „официално“ не го разбрах. Подобни примери мога да дам и още…
Анна Кошничарова има 15 години опит в областта на връзките с обществеността и маркетинга. Завършила е магистърската програма „Масови комуникации“ на НБУ, София и притежава бакалавърска степен по икономика от УНСС. Работила е за компании като Microsoft България, Actavis, Astra Zeneka, Shell България, VIVACOM, ITT, Arco Real Estates, NULLA by Kesic Petrushevski. От година имаа своя PR агенция Related PR, която реализира успешно проекти като идването на „истинския Вълк“ от Уолстрийт в София, културния фестивал Нощ/ Пловдив 2015 и др.

Ани, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Всъщност, докато бях в училище исках да бъда журналист и преди да започна първата си работа като експерт „Връзки с медии“ за голяма фармацевтична компания, бях радио водещ почти 2 години. Днес, 15 години по-късно, мога да кажа честно, че обичам работата си като PR, но понякога радиото ми липсва много и на моменти си мечтая да вляза отново в студиото… Това, което ме накара да остана PR е непредсказуемостта и неповтаряемостта на всеки проект. Имам една любима поговорка, която описва прекрасно усещането: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Бих ги разделила на два профила. По-интересният е решаването на комуникационни кризи. PR кризите обикновено се случват, когато най-малко очакваме. За да намериш адекватно решение, обикновено не е достатъчно да мобилизираш контакти и професионални умения, а трябва по-скоро да подходиш интуитивно, осланяйки се на житейския си опит. Другите моменти, които ме зареждат с енергия, са кампаниите, в които успяваме да разкажем историята на една компания или марка по човешки, разбираем и емоционален начин, далеч от сложната бизнес терминология. В крайна сметка PR-ът трябва да скъсява дистанцията между организациите и обществото по елегантен начин, и да запълва пространството помежду им със смислена информация и поводи да препокрият разбиранията си по дадена тема.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- В PR-а обичаме да се шегуваме, че „Рекламата е това, за което плащаш. PR-ът е това, на което се надяваш“. Казано с други думи рекламата е медия, за която си платил, PR-ът е медия, която си спечелил. Това означава, че си разказал на репортери и редактори убедителна, интересна и истинска история за компания, публична личност или продукт. Тогава тази същата история придобива много повече правдоподобност, защото е била независимо верифицирана (призната) от достоверна трета страна.

Има ли безплатен ПР?

- Не, разбира се. Концепцията е, че не би следвало да се плаща за каналите, които се ползват за PR (медийни или не), но за да се провокира интерес трябва да се инвестира в създаването на смислено съдържание. А инвестициите са финансови, време, усилия. От друга страна, в България битува клишето „той/ тя си прави PR/ чисти имидж”, но това е криворазбрана версия за PR. Лошият образ не се „чисти“ и няма как да му се „направи“ PR, защото е като грозна татуировка. Единственият шанс да направиш нещо по въпроса е, някой виртуозен татуист да я направи част от нова супер тату творба, но старата грозна татуировка пак остава по тялото. Просто общият план и фокусът са други.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Помпозността и оставянето на сиви зони в очакванията умишлено.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Старая се да бъда един образ във всички сфери от живота ми. Иначе, извън професията съм майка, но да си майка е нещо, което правиш по 24 часа всеки ден.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От филмите, близките ми приятели и спорта. Обичам да си правя кино маратони през уикендите, дават ми различна гледна точка за съвремието. Приятелите ми са хората, които винаги успяват да ме балансират емоционално, а спортът е заниманието, от което не бих се отказала, защото само то ми дава физически тонус. След тренировка имам чувството, че мога да избягам света по екватора на един дъх.

Какво би учила още?

- Програмиране и чужди езици. Мисля, че това да имаш елементарни технологични умения ще бъде задължително и конкурентно предимство през следващите години, без значение на колко си години.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Обикновено в 7 сутринта. Денят ми винаги протича по-добре, когато започне с хубава история и се надявам, че в бъдеще те ще бъдат повече в българските медии. Обществото ни е изморено да слуша всяка сутрин едни и същи хора да анализират политически и икономически проблеми.

Оригинална публикация

Представяме Силвия Тодорова – ПР мениджър на Консултантска къща „От игла до конец”

Списание "Твоят БИЗНЕС" I 19.02.2016

За някои тя е малко припряна, но затова пък действа с невероятна скорост. Знаеш, че ако ти трябва отговор от нея, ще го получиш буквално за часове и обикновено е положителен. Ако не може да отговори на конкретното ти питане, предлага резервен вариант. На нея може да разчиташ. Силвия е от хората, които напълно безрезервно ще ти помогнат, когато имаш нужда и това го споделям от личен опит. С нея работим от доста години и едно от отличните и качества е, че много добре технологично знае от какви новини и материали се нуждаят медиите (а не да изпрати снимка с размер 20К за печатно издание, например:).

Силвия Тодорова има над 8 години опит в сферата на публичните комуникации. Започва професионалното си развитие в агенция „В Комуникация” като в момента е ПР мениджър на Консултантска къща „От игла до конец”. Има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността” от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски” и магистърска степен от УНСС. Член е на Българско дружество за връзки с обществеността.

Силвия, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Когато избирах какво да уча, моя учителка ми даде книга за ПР-ра. Хареса ми, „видях се” в описанието на човека, който се занимава с ПР и реших, че това ще е! В самото начало открих хуманната страна на професията – започнах с работа по кампания в подкрепа на хората с редки болести, което ми показа реално силата на ПР-а да свързва хората и да им помага. Кампанията беше отличена от журито на ПР Приз с първа награда за социално отговорна кампания и след този старт продължих с увереност, че това е професията за мен. Малко след това започнах работа в Консултантска къща „От игла до конец”, където се изградих като специалист и продължавам да се развивам вече 7-ма година. Фактът, че имам възможност да се уча и да работя с професионалист от ранга на проф. д.н Любомир Стойков, който има сериозен принос за развитието на ПР професията в България, ме провокира и мотивира всеки ден да давам най-доброто от себе си.

Самото общуване с много и различни хора, което е неизменна част от същността на професията, ми доставя удоволствие, а директният, неопосредстван контакт винаги ми е интересен. Харесват ми динамиката и разнообразието, както и това, че ПР-ът е сфера, която едновременно изисква и позволява човек непрекъснато да научава нови неща и да се самоусъвършенства.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Щастлива съм, когато свързвам хора, които са си взаимно полезни и когато клиентите ми реализират постижения и успехи, за които съм допринесла. Чувствам се щастлива и когато чрез работата си успявам да помагам на повече хора, като например с кампанията за профилактика на детското зрение, която три поредни години правим с българската марка очила „Квят”.

Особена тръпка са ми по-големите събития. Харесва ми самият процес на реализация, когато всичко се случва на високи обороти, нужни са концентрирани усиля и бързо стиковане между много хора, а винаги се случват и непредвидени неща.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- В света на съвременните комуникации не е актуално ПР-ът и рекламата да се разглеждат през призмата на противопоставянето. На практика те имат различни комуникационни цели, които често се допълват. И все пак рекламата има контрол над комуникационното съобщение, какъвто ПР-ът няма, а той, за разлика от нея, може да печели доверие. Ако рекламата най-общо казано е вид самоизтъкване, с което заявяваш присъствие, напомняш, че те има и казваш: „Избери мен!”, то ПР-ът е като да се явиш на конкурс, да покажеш дали и колко си добър, но да оставиш другите да те оценят. Важното и в двата случая е качественото съдържание, поднесено по интересен начин, в подходящ момент, на правилните хора.

Има ли безплатен ПР?

- Условно казано за безплатен ПР може да се говори в случаите, когато доброто име, репутацията, изградените имидж и взаимоотношения, работят за теб, също когато говорим за доброволен труд на ПР специалисти. В действителност обаче ПР-ът е дългосрочна инвестиция, която изисква влагането на време, пари, знания, квалифициран труд, контакти и др.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам напоритостта и самонадеяността на хора с претенции, но без покритие. Проявите на невъзпитание и грубост, показността, духовната леност, липсата на въображение, на чувство за хумор и на толерантност към многообразието, както и тънките сметки, нежеланието да виждаш и признаваш собствените си грешки.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Не мога да кажа, че имам друго „аз” извън професията. И в работата, и извън нея съм еднакво припряна и малко разхвърляна  Може би в личен план имам по-малко търпение за нещата, които не харесвам, и се стремя да говоря по-малко по телефона.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Обичам танците – това е моето голямо разтоварване, също театъра, книгите и спокойните разходки сред природата. Чувствам се добре и си почивам на уютни места, където няма много хора. Обичам да уча и новите знания ме вдъхновяват и ентусиазират. А малките и по-големи постижения в работата ми действат утвърждаващо и също ме зареждат.

Какво би учила още?

- Много неща. Интересни са ми различни възможности за надграждане на професионалните ми знания и умения. Бих учила езици, към историята имам постоянен интерес, а винаги съм искала и да се науча да свиря на музикален инструмент, най-вече пиано. Не се решавам да започна, защото знам, че изисква да му посветиш време, с което не разполагам.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва по различно време, в интервала между 6 и 8 часа. Oбичам да ставам рано и сутрин обикновено съм много работоспособна. Първите новини научавам от радиото и всяка добра новина е добре дошла. Освен за постиженията на различни българи с радост ще чуя, че в България има бум на раждаемостта, че обидно ниските пенсии се повишават (но не с някакви смешни пари), че учители и лекари ще получават достойно възнаграждение за труда си, че все повече млади българи решават да останат или да се върнат в България, за перспективни инвестиции и предприемчиви инициативи на българи т.н. и т.н.

снимка: Иван Коловос

Оригинална публикация

Представяме: Мариана Петкова, мениджър Връзки с обществеността в ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 12.02.2016

Харесвам хората, които се експедитивни, дейни и реагират на момента. Мариана е от тях. Заработихме с нея без дори да се познаваме лично, но резултатите от съвместната ни работа са отлични. Тя е от хората, на чиято дума може да разчиташ и не те „мотае“ във времето. Въпреки, че Мариана е магистър по химия от СУ Климент Охридски и по икономика от УНСС се оказва, че ПР-ът е нейното аз. Завършила е London school of PR и редица специализирани обучения по корпоративна социална отговорност, мениджмънт на репутацията, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България.

Работи в сферата на комуникациите от 2013 г., когато попада в екипа на ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ АД и заема позицията Мениджър Връзки с обществеността и стратегически проекти.

Мариана, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- На пръв поглед случайността ме изправи пред възможността да опозная професията, но след краткия си опит, мога да кажа, че е съдба. Динамиката, комуникацията, възможностите да срещаш и да работиш с най-различни хора е това, което открих, че ми харесва, вдъхновява и искам да бъда част от него. Възможността да работя за социална кауза за по-добър живот и среда, каквато е и основната мисия на организацията, в която работя, е много зареждащо и провокиращо. Тази професия е изключително динамична, интересна, разнообразна и никога не може да ти доскучае.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Когато виждам положителните резултати от усилията, които полагам.

- Когато един проект е успешен и продължи да се мултиплицира.

- Когато успявам да събера съмишленици и последователи на каузата, в която вярвам.

- Когато дам смисъл на една идея и й вдъхна живот.

- Моментите са много и най-различни и това ме вдъхновява.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Двете използват различни похвати, формати, канали и дори публики, имат различни функции. За да бъде успешна една стратегия или кампания обаче са нужни и двете. Често рекламата се свързва с продажбите и това я прави част от маркетинговата функция, но на практика не се ограничава с това. ПР работи за развитието на организационния имидж, който от своя страна разчиства пътя на рекламата и обратното, рекламата понякога играе ролята на „визитка“ към организационния имидж. Високият рейтинг пък на организацията в обществото повишава доверието в рекламата на нейните стоки и услуги и т.н.

Разликите между двете са съществени и мисля доста е писано по тази тема, но най-важното е, че най-добрите резултати идват само ако са приложени съвместно PR има дълготрайни и дългосрочни комуникативни цели, а рекламата – продажбени.

- PR има за цел да изградят престиж и имидж, а рекламата преследва продажбата, завладяване на пазари и др.

- PR представя фирмата като цяло, а рекламата има за предмет продуктите и тяхното качество

- – PR печели общественото мнение и убеждава общността, че фирмата е обществено значима и необходима, а рекламата цели да превърне марката в предпочитана.

- PR е функция на управлението, а рекламата е обект на маркетинговия отдел и на отдела по продажбите.

- PR предшества и съпътства рекламата в кампаниите.

- PR обхваща вътрешната и външната среда на фирмата, а рекламата е насочена само към външната аудитория и т.н. могат да се изброяват разлики, за които специалистите са изписали цели книги.

Има ли безплатен ПР?

- Най-важни са изградените отношения и доверие с колеги, партньори, медии, клиенти, институции. В изграждането и поддържането на тези връзки са вложени много време, енергия и средства – така че нищо не е безплатно.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам некоректните и фалшиви хора. Негативистите, които като цяло застават срещу всичко и са готови по-скоро да хабят време и енергия да доказват липсата на смисъл.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Обичам много да пътувам, да излизам с приятели да ходя на кино и театър. Обичам движението като цяло. Понякога пък обичам да се затварям за 1-2 дни вкъщи и да оставам насаме със себе си и да си премислям идеи, случки и информация.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

– От усмивките на хората, които срещам по пътя си. От смисъла, който намирам в работата си.

Какво би учила още?

- През целия си професионален път съм учила постоянно и в различни сфери. Завършила съм химия и работих в сферата на околната среда 10 години, междувременно завърших икономика, за да разбирам по-добре бизнеса, в който работех. Както казах съдбата ме сблъска с ПР-а и завърших London school of PR . Убедих се, че за да си добър в това, което правиш не трябва да спираш да учиш, а и винаги има какво. ПР и комуникациите са изключително бързо развиваща се среда и ако не следиш новите тенденции, не би успял да си свършиш работата на ниво. Аз имам едно качество, което не харесвам особено – вглеждам се в детайлите и държа на перфекционизма, което ме кара винаги да търся и да се стремя към най- доброто.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва в 7.00 ч. обикновено докато пия кафе и се подготвям за работния ден прехвърлям сутрешните блокове. Напоследък не се съсредоточавам много в новините, действат ми потискащо и стресиращо. Докато си пия кафето си разписвам задачите за деня на лист хартия, помага ми, когато ги обмислям и по-ясно подреждам приоритетите. Стремя се да си спазвам планчето, не го ли направя обикновено ми излиза през носа.

Оригинална публикация

Представяме: Габриела Бошнакова, ПР&Маркетинг мениджър в КИА Моторс България

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 5.02.2016

Познавам Габриела от … много години вече. През всичките тях е имало много поводи да работим заедно покрай автомобилите, а и много такива просто да изпием приятелски чаша охладено розе. Габи е творческа личност и в същото време реже категорично – „това ще стане, това няма да стане!“. Но пък като „захапе“ дадена идея, няма няма! Разчиташ на нея на 100%.

Въпреки, че е има бакалавърска и магистърска степен по Индустриално инженерство, Английски факултет – ТУ София, истинското и „аз“ я отвежда в друга сфера и вече 12 години е ПР и маркетинг мениджър на КИА Моторс България. Притежва квалификации по Бизнес комуникации, Икономика и Маркетинг от London Guildhall University. Притежава сертификат по Бизнес науки от University of Westminster в Лондон.

В едно откровено и емоционално интервю, тя разкрива себе си.

Габи, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Завърших Индустриално инженерство, Английски факултет в Технически Университет София. Започнах работа по специалността в българска компания, производител на поточни линии за бутилиране на всякакви напитки. Беше интересно, защото практикувах точно това, което знаех само на теория. За съжаление обаче след една година практика установи, че нямам възможност за личностно развитие, както и за градация в йерархията на фирмата. Случайно разбрах за открита ПР позиция в КИА Моторс България, която беше стартирала дейността си в страната преди 6 месеца. Приех го като предизвикателство и реших че ще се пробвам, независимо от факта, че нито имах подходящото образование, нито опит в сферата на връзките с обществеността (към онзи момент тази специалност беше сравнително нова за България). На интервюто с двамата изпълнителни директори бях безкрайно откровена като дори им споделих, че единствената ми петица в дипломата за средно образование е по български език и литература :-) Не знам дали повярваха в мен, решиха да експериментират или просто симпатията ни беше взаимна, но само след седмица започнах работа в КМБ. 12 години след този момент вярвам, че направих правилния избор!

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Една от причините за дългогодишния ми опит в компанията е, че се развивам с марката. В световен мащаб КИА бележи ръст всяка поредна година. Според ‘Докладът за качество’, публикуван от АутоБилд в края на 2015г., който оценява удовлетвореността на клиентите, надеждността и дългосрочното качество на автомобилните марки, КИА Моторс за първи път оглавява класацията. Това е огромно постижение за марката, а като част от екипа на КМБ изпитвам удовлетворение от успеха й на българския пазар. Всички тези години са били вълнуващи за мен. Всяка поредна кампания е била предизвикателство. Да съставиш правилното послание, да докоснеш аудиторията с подходящия слоган, да избереш правилната насока за лансирането на всеки нов модел, да планираш всяка маркетингова активност. Участвам активно в творческия процес и изготвям маркетинговия бюджет. Най-висока удовлетвореност и душевен комфорт изпитвам когато кампанията е 90% успешна, разпознаваема, запомняща се и разбира се, ефективна с пряко отражение върху продажбите. Ако посланието ми е повлияло върху аудиторията, която целим, се чувствам удовлетворена. Всяка успешна кампания я приемам като лична победа!

Според теб къде е тънката разлика между PR и реклама?

- Основната роля на PR-а е да създава и поддържа взаимното разбирателство между дадена организация и нейната публика, а рекламата насочва купувача към мястото на продажбата. PR-ът е изключително важна дейност за бизнеса и основен инструмент за неговия успех. Рекламата, обаче, е много важна част от маркетинговия микс. Ако нейният криейтив е достатъчно въздействащ, интелигентно обмислен и правилно планиран, инвестицията няма как да не бъде оправдана. Просто PR-ът и рекламата са едно семейство, но не се делят по-равно, а по-братски – по-големият ‘изяжда’ повече :-)

Има ли безплатен ПР?

- Всички ние работим с определен кръг от медийни представители. От тях зависи дали новината е достатъчно интересна за да бъде публикувана в съответното издание. От нас зависи обаче, какви отношения сме изградили с журналистите. Ако има подкрепа и взаимопомощ, винаги можем да разчитаме един на друг. Ако ‘нишката’ се скъса, е много трудно да бъде възстановена. Така е и в личните отношения – на каквото си постелеш, на това ще легнеш.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Кои хора?! Едни са възпитани, други образовани и възпитани, трети отгледани в интелигентна среда. С останалите не общувам :-) Ако все пак ми се наложи – просто се усмихвам и отминавам:)

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Направо ми е трудно да отговоря на този въпрос… Аз живея с работата си и се вълнувам от всичко, което се случва или не се случва с марката. Много често вечер съм творчески настроена – пиша послания, мисля стратегии… Споделям розе с приятели :-) Чета и гледам много филми (телевизия рядко). Искам да се занимавам с изкуство. Привлича ме арт сферата. Посещавам изложби и редовно ходя на театър. Обожавам модата! С желание бих се записала на курс по графичен дизайн. Но най-голямата ми мечта е да си направя бутиково шато за вино. Визуализирам го непрекъснато – от архитектурата на сградата до етикета на бутилките. Със сигурност няма да имам проблем с налагането на бранда и маркетирането на продукта. Даже знам откъде ще закупя и необходимите за производство машини 

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- След дългогодишно лутане по фитнес зали, танци, тичане в парка и всякакви физически упражнения, които практикувах в рамките на максимум 6 месеца, най-накрая открих своето АЗ, а именно йогата. Живеем в свят на крайни срокове и неотложни ангажименти, социално-медийна лудница и постоянен стрес. Докато практикуваш йога подаряваш на себе си достатъчно време да не правиш нищо друго, освен да дишаш. Твоите ум, тяло и дух работят на толкова дълбоко и интензивно ниво, че напускаш залата с чист ум, лекота в тялото и изпълнено с любов сърце. Чувствам се освободена, заредена и готова за предизвикателствата на утрешния ден!

Какво би учила още?

- Интериорен дизайн. Направих няколко драстична промени вкъщи и се радвам на одобрението на близките ми :-) Подготвям и още проекти, дано имат удовлетворителен завършек. Креативна личност съм и всичко в тази сфера стимулира умът ми. От няколко години се каня да уча испански – красотата на езика ме завладява, а архитектурата, кухнята и испанската музика, която обожавам, могат само да ме мотивират най-накрая да започна обучението си.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Ставам в 7ч., не чета и не гледам сутрешни ТВ блокове, натоварват ме. Това не са новини, това е черна хроника! Потискат ме и не действат добре на позитивното ми отношение към новия ден. Оставам със себе си, мислите ми и чаша ароматно кафе. Съсредоточавам се върху новия ден, нахвърлям задачите, концентрирам се. После започва лудницата…..Ако не съм си подредила правилно деня, хаосът е за моя сметка.

Оригинална публикация