www.trud.bg | 08.04.2013

Определянето на фиксирани или минимални цени за предоставяне на авторски права, които се ползват в рекламите, ще ограничи конкуренцията между рекламодателите и между комуникационните агенции. Това смятат от асоциациите на рекламодателите (БАР) и на комуникационните агенции (БАКА). Двете организации са подали жалба в Комисията за защита на конкуренцията и от ведомството започват разследване на сигнала.
При изработване на реклама, в която участват актьори, възнаграждението за предоставяне на авторските права оформя значителна част от общата цена, обясняват от БАР и БАКА. Когато се адаптира чужд клип и се дублира на български език от роден актьор например на него му се плаща до 30% от цената за изработка на рекламното видео, пише в сигнала.
В закона за авторското право е записано, че организациите за колективно управление на авторски права събират възнаграждения в размери, които са предложени от самите тях и след това са утвърдени със заповед на министъра на културата.
От асоциациите на рекламодателите и на комуникационните агенции са поискали от КЗК да се произнесе дали текстовете в закона за авторското право съответстват на правилата за конкуренцията. Различните артисти имат различна популярност и затова пазарът трябва да определя тарифите, а не административна разпоредба, обясни Росен Мисов, шеф на БАР.

Оригинална публикация

Novinite.bg I 2.04.2013

Българският PR експерт Максим Бехар бе избран за председател на комуникационния форум в Давос с тайно гласуване сред 25 членове на Борда.

„Това е изключително признание за България, за колегите ми от компанията, за това, което сме направили през тези близо 20 години в PR бизнеса“, заяви Максим Бехар.

Бехар е присъствал от първия ден на форума, бил е многократно лектор и участник в дебатите в Давос, от две години е и пълноправен член на Борда. Още двама членове на Борда получиха същия брой гласове и бе взето решение Форумът да бъде управляван от трима съпредседатели – Максим Бехар, Андре Маннинг, вицепрезидент на „Филипс Електроникс“ и Янина Дубейковская, програмен директор на Форума в Давос.

Максим Бехар е основател и главен изпълнителен директор на водещата българска PR компания M3 Communications Group, Inc., а от началото на 2012 е и председател на офиса на водещата световна корпорация Hill+Knowlton Strategies в Прага.

Той е и член на десетки български и международни бордове, сред които на Българския форум на бизнес лидерите, на Атлантическия клуб в България и на Фондация „За нашите деца“, преподава в десетки авторитетни университети по света. Бехар е и почетен консул на Република Сейшели в България.

Оригинална публикация 

в. Монитор | 02.04.2013

Целият пресцентър на Националния статистически институт беше освободен вчера. Това е станало, след като шефката на НСИ Ренета Инджова е решила да закрие звеното "Връзки с медиите", съобщиха освободените служители, като направиха специално уточнение, че това не е първоаприлска шега.
Първоначално през октомври беше освободен дългогодишният шеф на пресцентъра на НСИ Любомир Блатски. Това стана, след като през юни Ренета Инджова закри отдел “Пресцентър и публикации", а дирекцията за разпространение на информацията беше преструктурирана в отдел “Административно обслужване".
За "Монитор" Ренета Инджова коментира, че е решила да закрие пресцентъра, защото журналистите не го ползвали. Според Инджова служителите в него пускали само рутинни прессъобщения, а за коментари журналистите се чували допълнително с експерти на НСИ или със самата нея. Засега аз ще осъществявам връзката с медиите, каза Инджова.
Според източници вчерашните уволнения в пресцентъра на НСИ не са единствените, а има и доста служители, които напускат поста си сами.
Ексслужебният премиер пое статистиката на 21 март 2012 г., след като предишният председател Мариана Коцева започна работа на висок пост в Евростат.

Стр. 5

в. 24 часа | 01.04.2013

Над 500 заведения вече се включиха в кампанията, пратихме стикери в Кейптаун, САЩ и Испания фейсбук страницата на инициативата "Висящо кафе в България" събра над 28 000 почитатели само за 10 дни. Зад идеята стоят трима души – журналистката Анастасия Кархаух, специалистът по онлайн маркетинг Ален Попович и дизайнерът Станимир Георгиев. По-международен екипът им няма как да бъде. Анастасия е от Украйна, Ален е от Сърбия, а Станимир е българин. От 23 март тримата почти не спят, защото работата по идеята за "висящо кафе" е много – въвеждат стотици включили се заведения в базата данни, отговарят на всякакви запитвания и предложения от различни хора. "Висящо кафе в България" не се ограничи само до чаша безплатна топла напитка. Из страната вече се предлагат всякакви висящи стоки и услуги – хляб, закуски, лекарства, детски играчки и дори специализирани преводи. "24 часа" също се включи с "висящ вестник" – всеки може да плати допълнителен брой от ежедневника, за да прочетат новините и хора, които нямат възможност да си го купят.

- Г-жо Карнаух, разкажете как се разви инициативата "Висящо кафе в България" за изминалите 10 дни?

- Страницата във фейсбук "Висящо кафе в България" я направихме с Ален и Станимир в петък в 11 ч на обяд. За няколко часа тя събра над 5000 харесвания, а към днешния ден и над 500 заведения са включени в инициативата. Всичко започна от един мой статус "Кое ли ще е първото заведение, което ще се включи и ще започне да предлага "висящи" кафета?" Разбира се, веднага започнаха с коментарите за това как подобен жест е абсолютно неизпълним у нас. Ядосвам се, когато обществото само се лишава от някакви възможности и най-вече, когато повече говори, отколкото се опитва да направи някаква позитивна крачка. Не може сами да пресичаме такива благородни инициативи, а да се оплакваме от липса на добри новини. Но каквито и забележки да има, "висящите" кафета доведоха до "висящи" хляб, детски играчки, лекарства. Идеята ни подкрепиха не само заведения, но и хранителни вериги, пекарни, книжарници, детски магазини, аптеки, салони за красота.

- Как може човек да разбере кои заведения предлагат "висящи" стоки?

- Имаме готов сайт, който е на принципа на карта, обозначаваща въпросните обекти. Мислехме да го пуснем, когато е напълно готов, но заради големия интерес ни се наложи да го популяризираме по-рано. В него обектите са разделени на териториален принцип, по градове. За да избегнем някои злоупотреби, не вписваме телефони и електронни пощи, а само името и адреса на обекта
Така всеки човек, независимо къде в България се намира, ще може да се информира къде се предлагат "висящи" стоки.
Изработили сме и специални стикери, които обозначават местата, включили се в инициативата. Първоначално мислехме да ги изпращаме по куриер на всяко заведение, но заради времето и финансите, които това изисква, решихме да предоставяме векторен формат на файла на стикера и всеки да си решава къде да го постави. Едни го залепват за витрината, други го слагат на всяка маса в заведението си. След включването и на Пловдивската опера с "висящи" билети, както и на частни детски театри, изработихме стикер и за билети.
Не можем да обхванем всички "висящи" стоки. Потърсиха ни дори от агенция за преводи, които се включиха с "висящ" превод на епикризи на детски заболявания, нуждаещи се от лечение в чужбина. Затова предлагаме на хората сами да решат какво да предлагат, а ние съвсем скоро ще унифицираме стикера, за да не се налага всеки обект да поставя по 4-5.

- Има ли големи вериги, които са се включили в инициативата?

- При големите вериги мениджмънтът не е локализиран в България и там е по-трудно – трябва да получат одобрение от главния офис, който е в чужбина. Но пък направят ли го, ще е трайно, а има вероятност чрез тях идеята да се разпространи и в други държави
Ние вече имаме включили се малки заведения на българи в чужбина. Един човек от Кейптаун ни писа, че за първи път, откакто живее там, се гордее, че е българин. На него, в САЩ и в Испания изпратихме стикера. Те са го превели и заведенията им вече предлагат "висящо" кафе. Техни колеги също са проявили интерес да се включат. И това е страхотно, не ме притеснява, че става бавно в другите държави – колкото по-осъзнат е актът на включване, толкова по-трайно ще "висят" кафета.

- Изненадани ли бяхте от мащабите, които придоби инициативата?

- На третия ден от създаването на фейсбук страницата от Ройтерс ни поискаха интервю. Всички наши медии отразиха кампанията. Ние с Ален и Станимир бяхме много изненадани от лавинообразното развитие на нещата. С Ален сме се виждали два пъти, а със Станимир се запознахме покрай "Висящо кафе". Това, което се случи с инициативата, е пример как фейсбук наистина създава со.циална мрежа, обвързана с кауза, излизаща извън интернет.

- Кой може да се възползва от "висяща" стока? Как дефинирате кой е нуждаещ се?

- Не определяме кой да изпие безплатното кафе. Да погледнем пенсионерите например. Те са с нисък месечен доход, но имат по един костюм, шапка и вратовръзка, с които винаги изглеждат спретнати. Телевизионен репортер ни разказа, че поискал да изпие едно "висящо" кафе и му отказали. Не разбирам защо трябва един човек да изглежда беден, за да се възползва от кампанията. Може да си облечен добре, но да нямаш една стотинка в джоба, защото заплатата ти е закъсняла или си дал всичките си пари, тъй като приятелката ти е болна. Какво пречи да изпиеш сега едно "висящо" кафе, а утре да платиш
3-4 такива?
С приятели си говорихме, че ако кафенето до кооперацията ми се включи в инициативата, с удоволствие ще плащам кафета, за да направя подарък на непознати, но и аз бих изпила едно "висящо" кафе в случай че-в момента нямам пари. Странно ми беше когато един човек ми каза "Не искам да платя кафе, което ще изпие циганин." Ако искаш да почерпиш някого, направи го, не поставяй сам ограничения на подаръка, който си платил.
В България отдавна правим такива жестове – на опашката даваме стотинки на хора, на които не им стигат в момента, купуваме банички на бездомните, плащаме кафетата на приятелите си. Какво е различното от кампанията "Висящо кафе"? Разбира се, има социални групи, които се подкрепят без предразсъдъци. Една от тях са защитниците на животни. В кампанията се включиха ветеринарни клиники и зоомагазини – в тях хората предплащат храна за животни. Майките също се включват активно в кампанията. Имаме случай, когато една жена е платила детски пюрета и каши анонимно с изричната молба да бъдат дадени на бедно семейство с близнаци, което живее в квартала.
Доброто, което правиш, плащайки "висяща" стока, е анонимно
Но и ти, и ползващият се чувствате поласкани – ти, че си се погрижил за някого, той – че са помислили за него. Дразни ме, че свързаха кампанията с благотворителността. Това форма на доброта, подарък, жест към непознатия.

- Мислите ли, че идеята ще издържи на времето?

- Защо не? Оказа се, че на всяка касова бележка може да се издава дубликат. Така, поръчвайки "висящо" кафе, клиентът получава документ за него, а дубликатът се оставя и чака, докато някои не поиска такова кафе.

- Ако "висящо" кафе се плати днес, а се поиска след 10 дни, няма ли да има проблем с данъчните за старата касова бележка?

- Надяваме се, че няма да има проблем. Все още няма голямо търсене на "висящи" кафета, въпреки че медиите, а и самите заведения популяризират достатъчно кампанията. Мисля си, че не данъчните могат да развалят нещата, а самите хора – да се укриват платени "висящи" кафета, да се прекалява от страна на ползващите "висящи" стоки. За мен това, което се случи последните 10 дни в България, е чудо. Това е нещо като филма "Предай нататък" и само хората могат да направят така, че идеята да стане устойчива кампания или да се сгромоляса.

- Имате ли нужда от доброволци, които да ви помагат?

- Още не сме изчистили концепцията си за доброволците. Те биха могли при сигнал да наблюдават даден обект, но така ще се превърнем в организация, която бди над идеята, а не го искаме. Но ако възникне идея, веднага ще се обърнем към хората от страницата ни, които ни питат дали имаме нужда от помощ и подкрепа.

- Това означава ли, че няма да създавате фирма или организация, а ще оставите идеята да се развива от хората?

- Да. Ние в момента сме като нерегистрирана, отворена неправителствена организация с десетки хиляди поддръжници. Аз, Ален и Станимир само администрираме сайта и фейсбук страницата и популяризираме идеята. Със стикерите не упражняваме контрол, а се опитваме да направим инициативата разпознаваема.
Разчитаме на волята, съвестта и добротата на хората
В Украйна например инициативата съществува отдавна, а страницата им във фейсбук е само с 1500 харесвания, не се е получило. Тук хората реагираха емоционално, с отворени сърца и се получи. Ето, и вашият вестник започна да предлага "висящ" такъв и веднага ви обвиниха, че искате да си вдигнете тиража. Защо? Какво лошо има, докато си пиеш кафето, да прегледаш новините, след като по принцип не можеш да си го позволиш и за теб това ще е огромно удоволствие? Замислете се, че в България "висящите" стоки съществуват отдавна. Във влака оставяш прочетен вестник или книга, те "увисват", докато някой друг ги прибере и прочете. А билетчетата в градския транспорт? Колко е хубаво да влезеш в тролея и да видиш оставен от непознат човек билет на седалката? Не искам да подстрекавам тази система, но това се прави от толкова много време и съвсем не е нещо ново.
***
КАКВО Е "ВИСЯЩО" КАФЕ ИЛИ CAFFE SOSPESO
Историята за "висящото" кафе е преведена и разпространена от Александър Костов. Идеята възниква в Неапол, но вече е популярна из целия свят. Клиент на заведение, участващо в инициативата, може да изпие кафето си, но да плати повече, наречени "висящи". Човек в неравностойно положение в обществото, който не може да си позволи да си плати кафето, се възползва от "висящо" такова само с един въпрос към бармана: "Имате ли "висящо" кафе?"

Стр. 14 

Dnevnik.bg I Слав ОКОВ I 1.04.2013

Ричард Мърфи е специалист по политическа комуникация, управляващ директор на Communication Strategy & Management Ltd. Занимава се с обучението на британски партийни активисти в техниките на работа "на терен". Работи над 20 години за британската Консервативна партия,участвал е в кампаниите на Маргарет Тачър и Джон Мейджър.

Обучавал е и партийни активисти в Украйна, Молдова, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора в рамките на проекти на Уестминстърската фондация за демокрация.

Препоръчвате на политиците по време на кампания да стоят "колкото се може по-близо до хората". Какво означава това?

- Предизборните кампании включват две основни групи дейности. Едната е т.нар. Air war – война в ефира. Това са телевизията, радиото, вестниците. Другия вид във Великобритания наричаме ground war – войната на терен. Това е пряката комуникация с избирателите.

Аз съм член на Консервативната партия във Великобритания. Работя с тях повече от 20 години. Но едно от нещата, които научих от нашите опоненти – либералдемократите – е не просто колко е важна кампанията сред избирателите, но и колко необходимо е това да става непрекъснато, а не само преди избори. Това е и тяхно мото – "кампания през цялата година, не само преди избори".

Научихме от тях, че е необходимо да си говорим с хората, да звъним на вратите на домовете им, да им казваме: "Аз съм член на Консервативната партия. Ако нещо изникне, ако нещо ви безпокои, обадете ми се." Важно е хората да знаят, че ги търсиш не за да гласуват за теб, а за да им помогнеш. Може дори да им го кажеш: "Не искам да гласувате за мен…"

Освен това често политиците си мислят, че знаят отговорите на всички въпроси. Същевременно избирателите са истинската сила, защото проблемите са при тях, те се сблъскват с тях всеки ден. Затова ми се струва важно да ги търсим в домовете им и да ги питаме как можем да им помогнем. Не да им казваме.

Опитвам се да прилагам този подход – първо, да питаме хората какви са проблемите им, а след това да градим кампанията си върху техните отговори. И държа да се знае какво сме направили – често някоя партия помага например да се ремонтира болница, а избирателите дори не знаят кой го е направил. Затова отново звъним на вратите на хората, отново говорим с тях…

Повечето хора в България, и не само, не обичат да им звънят на вратата, а още по-малко да им говорят за политика. Самото споменаване на думата "партия" ги отвращава.

- Аз разбирам живота по този старомоден начин: по-вероятно е да не те изгонят, когато ти вярват. Не ме разбирайте погрешно, аз съм консерватор. Ако питате мен, когато става дума за политики, либералдемократите са трагични. Но се възхищавам на начина, по който правят кампаниите си. Те са дисциплинирани, професионалисти и едно от нещата, които правят, е, че преди да кажат на хората какво мислят за техните проблеми, проучват много дълго време какви са те. Не казват: "Какво мислите вие по този въпрос, ние вярваме в това, ние вярваме в онова…", казват просто "Здравейте, аз съм либералдемократ, това е визитката ми, тук съм, за да ви помогна. Така че ако има нещо, от което имате нужда, каквото и да е – обадете ми се." И хората си мислят: ето политик, който не иска нищо от нас!

По същия начин не е нужно да говориш на хората по места за ядрени електроцентрали или справяне с организираната престъпност в страната. По-важно е да видиш, че уличната лампа мига, и да смениш крушката. Или да запълниш дупката на улицата, за да не си разбие някой носа. Така хората си казват: "Ето, те вършат нещо. На място, в квартала." Този подход не прави хората по-бедни или по-богати и все пак подобрява живота им. Така се гради лоялност. Мисля, че консерваторите не умеят да правят това. Дори много стабилни в парламента, на местно ниво те са ужасно непопулярни.

Затова, когато дойдат изборите, хората ще си кажат – точно както в България – "Писна ни от политиците!", и въпреки това ще гласуват за онзи, който е поправил мигащата лампа или е запушил дупката.

Този механизъм работи успешно при мажоритарната избирателна система, защото кандидатите на партиите са обвързани лично с избирателния си район. В пропорционалната не е така.

- Така е, едно от предимствата на нашата избирателна система е в тази обвързаност. Тя има и обратната страна – кандидатите печелят лично от всяко нещо, което партията свърши в района.

Но на много места, в които системата е пропорционална, партиите правят една ключова грешка – разместват кандидатите по места. Разбирам вътрешнопартийните борби, наясно съм с политиките на партиите. Но от гледна точка на политическия PR в дългосрочен план това е грешка. Когато кандидатите не познават избирателите си и обратното, не може да се гради доверие.

Каква е стратегическата разлика в кампаниите на партиите и на независимите кандидати?

- Разбира се, независимите кандидати нямат огромната партийна машина зад гърба си. Това е сериозен недостатък. Трудно е и да се уцели подходящият момент, в който независим кандидат да се включи в надпреварата в един район. Затова има много кандидати, които се впускат само когато има конкретен проблем за решаване – "кандидат за един проблем". Тогава въпросът е как те ще имат необходимото влияние, за да решат проблема. Но партиите също невинаги предлагат решения.

Един проблем както на двупартийните, така и на многопартийните системи – какво трябва да направи една малка партия, за да се включи ефективно в политическия живот? В България в момента има около 300 партии. 

- Исторически погледнато, Великобритания има двупартийна система, макар че и аз не знам колко партии съществуват официално. Либералите са били много силни преди век и половина, но с възхода на лейбъристите остават извън системата за дълго време. И в един момент решиха да възприемат коренно различен подход – работа по места, говорене с хората, обикаляне – това, за което говоря. Спряха се на районите, в които биха могли да пробият, и с работа на терен спечелиха всичко, което имат. Те печатат брошури с темпото, с което ние вдишваме и издишаме. И макар че отне много време – сега са в управляващата коалиция. За нашата система това е голям пробив.

Нещо повече – те са много стабилни. След скандала с министъра на енергетиката Крис Хюн, който лъга в съда и беше осъден за това, на национално ниво те загубиха много. Но в неговия собствен район либералдемократите продължават да са основна сила – той беше една от най-популярните фигури в партията. Ако това се беше случило с консерватор, много трудно щяхме да запазим депутатското място.

Това изисква и много пари…

- И да, и не. Много от политиците във Великобритания работят друго и нямат чак толкова високи доходи. Либералите са добри и в евтината кампания – например те не печатат лъскави цветни брошури, пускат бели, с черни букви, на евтина хартия. И създават онова усещане, което избирателите много обичат, че предизборните материали са правени от нечии честни ръце в домашни условия, от някого, на когото му пука за това какво се случва в квартала. А не в някоя богата партийна централа с професионални PR-и. Така се пести доста…

Консерваторите трудно могат да си позволят евтини брошури, защото губят доверието на традиционните си избиратели.

- Да, в това отношение сме в по-неизгодна позиция.

Работили сте с политици в Украйна, Сърбия, Босна. Как се прави кампания в страни, в които върховенството на закона не функционира? Това има поне две последици – първо, изборите са манипулируеми и, второ, няма гаранции за свободата на медиите.

- Такива неща има в много страни. Определено не се работи лесно. Във Великобритания от години имаме проблеми с изборите в Северна Ирландия, а Тони Блеър много улесни гласуването по пощата, което преди беше ограничено само за хора със здравословни проблеми и такива, които работят в друго населено място. Това улеснение доведе до много манипулации, цели улици с празни къщи, с несъществуващи избиратели се бяха регистрирали и бяха гласували по пощата.

Просто трябва да работиш както можеш, да измъкваш максимума, който средата позволява. Няма друго решение.

Като си помисля къде беше България преди 20 години, разбирам, че демокрацията е процес, който се разгръща с времето и никога в крайна сметка не изглежда както трябва.

По отношение на медиите нещата във Великобритания наистина стоят по съвсем различен начин. И все пак винаги ще има партии, които да кажат, че медиите заемат нечия страна и не предоставят думата на другата – това дори не зависи от свободата на печата. Освен това, дори свободни, медиите никога не могат да представят информацията съвсем обективно.

Това трябва да се превъзмогне. Дори може да се избегне. Най-простият начин е партиите да печатат собствени вестници в районите, в които искат да имат влияние. Когато са направени както трябва, тези издания са много ефективни.

Така че съветът ми към партиите е: направете си вестник, който изглежда така, сякаш бихте платили за него. С нормални текстове и шрифт, написан не в първо, а в трето лице – да няма "ние" и "те", да не изглежда като партиен орган, да изглежда независим.

Слагате в него собствените си хора, големите заглавия, аргументите на своята партия. Наскоро разглеждах един такъв – името на партията, която го издава, се споменава само веднъж с малки букви на първа страница. В целия брой! И излиза шест пъти в годината. Така че всеки, който го чете, няма да обръща внимание коя партия го издава, но ще знае всичко за кандидата на съответния район, какво той прави за района и избирателите и така нататък.

Няма начин да получите толкова внимание от националните медии, дори ако те са на ваша страна – така получавате 100% контрол над медийното съдържание.

Къде е балансът между онлайн и офлайн кампанията? Все повече средства се инвестират в социалните мрежи и форумите. Ефикасен ли е този подход?

- Със сигурност и двете имат своето място, много важни са и не могат една без друга. Кампаниите в интернет са страхотни, имаме примера на Арабската пролет, никой не оспорва влиянието им. И все пак трябва да сме внимателни. Има много хора, до които те не достигат.

Във Великобритания имаме едни от най-добрите онлайн кампании в света. Те обаче не влияят на майка ми, нито пък на жена ми. Влияят на децата ми. Брошурите в пощата влияят и на майка ми, и на жена ми. Децата ми не им обръщат внимание. Трябва да знаеш какво правиш и да използваш и двата варианта. Това е.

Всичкото това внимание към социалните мрежи и дигиталните кампании тръгна от Щатите. Когато мислим за политически PR, веднага се сещаме за американците.

Но когато попитаха Джим Месина, който ръководеше кампанията на Барак Обама за последните избори, кое е донесло победата на демократите, той не отговори "интернет кампанията". Отговори: говорихме си с хората. Раздавахме брошури. Старомоден подход.

Оригинална публикация

MKT360.eu I 29.03.2013

Broks Vision ще бъде новата обслужваща PR агенция на Sony Bulgaria от 1-ви април.

Опитът на агенцията в областта на мобилните комуникации и високи технологии, както и дългогодишната й работа за Sony Ericsson и Sony Mobile, ще допринесат за още по-ефективната ни комуникация и връзки с медиите и потребителите, които изградихме през последните години.

Агенцията, която дълги години обслужваше Sony Bulgaria, е Publicis Consultant|MARC.

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 26.03.2013

Галин Бородинов, управител на агенция PR Point, получи наградата PRO.PR за принос към професията. Българинът е един от петнадесетте наградени за промотиране на връзките с обществеността в региона. Церемонията по награждаването се състоя в "Кристал Хол Кварнер" в Опатия, Хърватия. Наградите PRO.PR се връчват за втори път след учредяването им през 2012 г. от организаторите на едноименна ежегодна конференция, която е с над 10 годишна история и е сред най-значимите ПР форуми на Балканите.

26 март 2013 г. Галин Бородинов, управител на агенция PR Point, получи наградата PRO.PR за принос към професията. Българинът е един от петнадесетте наградени за промотиране на връзките с обществеността в региона.

Церемонията по награждаването се състоя в "Кристал Хол Кварнер" в Опатия, Хърватия. Мисията на наградите PRO.PR е да отличи онези, които са работили най-усилено за популяризирането на PR професията.

"Тази награда е за всички, които постоянно стоят под сянката на различни проекти, компании или институции. За тези, които от една страна осъществяват връзките с обществеността и от друга страна щедро допринасят за PR професията.", заяви Даниел Колетич, президент на организационния комитет на конференцията PRO.PR.

"Прекрасно е, че връзките между професионалните ПР общности на Балканите стават по-интензивни, както и че с получената награда PRO.PR подпомагаме този процес.", сподели Галин Бородинов след церемонията в Опатия.

Наградите PRO.PR се връчват за втори път след учредяването им през 2012 г. от организаторите на едноименна ежегодна конференция, която е сред най-значимите ПР форуми в страните от бивша Югославия с над 10 годишна история. Наградите отличават професионалисти от сферата на PR, които със своите дейности и проекти допринасят за популяризиране на професията в Югоизточна Европа.

Галин Бородинов започва професионалната си кариера като сценарист Студентска програма КУКУ и репортер в новинарските емисии на БНТ, след което работи в рекламни и медия агенции за клиенти като Глаксо СмитКлайн, Брюинвест, Филип Морис, Нестле, Джонсън&Джонсън. Междувременно защитава дисертация, в която изследва професионализацията на ПР. Доктор по социология, хоноруван преподавател в СУ „Свети Климент Охридски”, обучител по ПР в множество проекти и професионални курсове. През 2000 г. основава PR Point.

PR Point е специализирана в разработване на комуникационни стратегии и управление на комуникационни проекти. Носител на ПР награди от национални и международни конкурси. От 2007 година агенцията е афилииран партньор за България на международната верига Cohn & Wolfe. 

Оригинална публикация

interview.actualno.com I Ивайло АЧЕВ I 25.03.2013

Конкурсът BAPRA Bright Awards предизвиква все по-голям интерес сред PR средите в България – за конкурса, за посланието му и за целите на PR индустриятая пред Actualno.com и Expert.bg говори Александър Дурчев, председател на Българската асоциация на PR агенциите БАПРА.

Дневник PR Сфера I 21.03.2013

В края на януари 2013 г., като част от процес по ребрандиране, световната мрежа медийни агенции Media Planning Group се преименува на Havas Media.

Ребрандирането има за цел да подчертае единната култура на агенциите в групата на Havas и да представи една по-опростена и по-прозрачна корпоративна структура. Промяната на търговската марка засяга всички офиси на MPG по света, в това число и този в България.

Новосъздадената Havas Media Group има реалната амбиция да бъде най-иновативната и фокусирана върху очакванията на клиента медийна група. Тя включва Havas Media, оперираща на 126 пазара и Arena Media с офиси в 13 държави. Екипите на досегашните агенции MPG и Media Contacts, са интегрирани под новата марка Havas Media. Промяната е свързана със създаването на уникален бизнес модел, с опростена и ясна структура, поставящ дигиталните комуникации в центъра на дейността на Havas. Ребрандирането на медийните агенции следва това на криейтив разделението на групата – Havas Creative Group, съставен от глобалната мрежа Havas Worldwide и микро-мрежата Арнолд Worldwidе.

Йордан Йорданов, управляващ партньор на Havas Media за България, коментира: "Агенциите трябва да предлагат на клиентите си все по-голяма ефективност, иновативност и последователност. Уникалната позиция, която Havas Media заема в индустрията чрез единната и прозрачна структура на групата в световен мащаб, ни позволява да представим на клиентите си обща визия, която отговаря на тяхното търсене на изцяло интегриран панел комуникационни услуги."

——————————————————————————–

За Havas

Havas е една от най-големите глобални комуникационни групи. Със седалище в Париж, Havas оперира чрез своите две бизнес единици, Havas Creative и Havas Media.
Havas Creative Group включва мрежата Havas Worldwide, известна по-рано като Euro RSCG Worldwide, (316 офиса в 75 страни), микро-мрежата Арнолд (16 агенции в 15 страни на пет континента), както и няколко други водещи агенции.

Havas Media е най-бързо нарастващата медийна група, оперираща в над 120страни и 296 офиса и включваща две основни търговски марки: Havas Media (бившата MPG) и Arena.

Havas е мултикултурна и децентрализирана група, присъстваща в повече от 100 страни чрез своите мрежи от агенции. Групата предлага широка гама от комуникационни услуги:дигитални комуникации, реклама, директен маркетинг, медиа планиране и купуване, корпоративни комуникации, дизайн, човешки ресурси, спортен маркетинг, мултимедийни интерактивни комуникации, PR. Havas Group има около 15 000служители по света.

Оригинална публикация