Българска асоциация на рекламодателите I 14.04.2016

От днес можете да кандидатствате за третите награди на Българската асоциация на рекламодателите

За трета поредна година конкурсът BAAwards ще отличи най-добрите постижения в сферата на маркетинговите комуникации. Българската асоциация на рекламодателите (БАР) ще награди най-иновативните, креативни и успешни кампании, а набирането на проекти стартира днес, 13 април. Всеки, който желае да участва в конкурса, може да го направи на сайта www.baawards.com до 22 май 2016 г.
Тази година БАР търси "Архитектите на промяната". Организаторите на конкурса вярват, че маркетолозите са архитекти на своите брандове – личности-визионери, които умеят да превръщат идеите си в устойчива реалност както за индустрията, така и за цялото общество. Така BAAwards продължава да утвърждава своята отговорност към развитието на бранша и дългосрочната си подкрепа на най-добрите практики в него.
Първите две издания на конкурса през 2014-а и 2015-а създадоха оспорвана конкуренция между общо 27 компании с 59 проекта. Призьори на конкурса вече са маркетинговите специалисти и екипи от Coca-Cola, Белла, Unilever, Данон Сердика, Санофи-Авентис, Мобилтел, Пощенска банка, Загорка, Актавис и Тойота. Това показва не само успеха на конкурса, но и значимостта му като платформа, която обединява професионалистите в името на развитието и положителната промяна в сферата на маркетинговите комуникации.
И през 2016-а категориите на BAAwards остават непроменени – „Нов продукт", „Нова услуга", „Нова корпоративна марка", „Ребрандинг на продукт", „Корпоративен ребрандинг", „Корпоративна социална отговорност", „Пускане на пазара на обновен продукт", „Продуктова иновация", „Спонсорство", „Активиране на марка".
Станете част от „архитектите на промяната“ през 2016 година! Покажете вашите постижения в конкурса „Наградите на БАР“!
Заявки за участие се приемат от 13 април до 22 май на сайта на наградите – www.baawards.com, където може да намерите цялата необходима информация за кандидатстване, критерии и процедура за оценяване, жури.
Победителите ще бъдат обявени по време на официална церемония на 15 юни 2016 г.

United Partners I 12.03.2014

До 17 април могат да се изпращат проекти в десетте категории на BAAwards 2014

Българската асоциация на рекламодателите (БАР) обявява началото на първото издание на Наградите на БАР за постижения в маркетинговите комуникации през 2013г. – BAAwards. Наградите са отворени за специалисти и екипи в областта на маркетинга, комуникациите, развитието на марката и рекламата, чиито кампании са реализирани на българския пазар през 2013 година. Участие могат да вземат и фирми, агенции, неправителствени и други организации.
„Създадохме Наградите на БАР за постижения в маркетинговите комуникации, за да отличим и насърчим както индивидуалния, така и екипния принос в областта на маркетинговите комуникации. Вярваме, че тези награди ще помогнат за развитието и утвърждаването на по-високи професионални стандарти, ще откроят най-добрите кампании, които могат да бъдат пример и вдъхновение на работещите в сектора.“ коментира Росен Мисов, Изпълнителен директор на БАР. В състава на 11-членното жури на „Наградите на БАР“ са едни от най-добрите специалисти в областта на интегрираните маркетингови комуникации у нас, представители на големи рекламодатели, комуникационни агенции, агенции за проучване на пазара, представители на академичната общност.
В конкурса проектите ще се конкурират в 10 категории, в които е бъдат отличени маркетинговите екипи, начинаещите специалисти и лидерите в областта на маркетинговите комуникации. Категориите на първите Награди на БАР са: Нов продукт, Нова услуга, Нова корпоративна марка, Ребрандинг на продукт, Корпоративен ребрандинг, Корпоративна социална отговорност, Подновяване на продукт, Продуктова иновация, Спонсорство, Активиране на марка.
Наградите се осъществяват с генералното спонсорство на Тойота и със спонсорството на Хенкел, Байерсдорф, БЕЛЛА и Девин.
Срокът за подаване на проекти в конкурса е до 17-ти април 2014 г. Победителите ще бъдат обявени на официална церемония на Наградите на БАР в началото на м. юни 2014г.

За повече информация за Наградите на БАР за постижения в маркетинговите комуникации посетете www.baawards.com

United Partners I 4.06.2013

Конференцията „Градивната сила на рекламната дейност“ дава някои отговори

unitНа 30 май се проведе конференцията „Градивната сила на рекламната дейност“ организирана от Българската асоциация на рекламодателите (БАР). Това е първото голямо събитие от едноименния проект, който обединява основни партньори в рекламно-комуникационния сектор: Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), Българската асоциация на професионалистите в маркетингови проучвания и проучвания на мнения (BAMOR), агенции и медии, за действия за подобряване на средата за рекламна дейност и доверието на инвеститорите в нея.

Темата на конференцията „Какво да направим, за да повишим възвръщаемостта на инвестициите в реклама?“ беше определена въз основа на проучване на мненията на големи рекламодатели, комуникационни агенции и медии, проведено от представители на BAMOR през ноември и декември 2012 г.

На конференцията бяха представени гледните точки на различни страни в рекламно-комуникационния сектор за конкретни действия за подобряване възвръщаемостта на инвестициите в реклама.

„Ноубъл графикс“ (БАКА) коментираха как добрите идеи могат да направят рекламата по-успешна.

Интегрираните маркетингови комуникации, достигането на телевизионното съдържание до нови целеви аудитории чрез интернет беше разгледано от членове на АБРО: бТВ Медиа Груп и НОВА Броудкастинг Груп.

Беше представена и работата на Националния съвет по саморегулация (НСС) за постигане и утвърждаване на високи професионални и етични стандарти в рекламата, чрез услугата „copy advice“ (препоръка за рекламата).

Водещият на предаването „Панорама“ в БНТ разгледа мястото на бизнеса в електронните медии, очерта перспективите и конкретните действия за подобряване на информираността на обществото за ролята на бизнеса.

Визията за измерванията и данните за публиките, достигани чрез различни медийни канали, беше обсъждана от представители на агенция за измервания на публиките в интернет (Gemius), и от агенциите за измервания на ТВ аудитории (GARB и Media Research).
Медийния рекламен мониторинг беше разгледан от представители на фирмите New Media Lab и Tri De.

Беше представена конкретна визия за увеличаване на доверието във външната реклама от Председателя на УС на Транспортната индоор и аутдоор рекламна асоциация (ТИАРА).
Бяха разгледани и перспективите пред рекламата в пресата и достигането до нови аудитории чрез присъствие на пресата в интернет.

Представените на конференцията визии и очертаните конкретни действия и мерки за подобряване на възвръщаемостта на инвестициите в реклама, са основа за развитието на проекта „Градивната сила на рекламната дейност“. БАР предлага на партньорите всяка година да бъдат отчитани постигнатите резултати и очертавани конкретните следващи действия. 

www.trud.bg | 08.04.2013

Определянето на фиксирани или минимални цени за предоставяне на авторски права, които се ползват в рекламите, ще ограничи конкуренцията между рекламодателите и между комуникационните агенции. Това смятат от асоциациите на рекламодателите (БАР) и на комуникационните агенции (БАКА). Двете организации са подали жалба в Комисията за защита на конкуренцията и от ведомството започват разследване на сигнала.
При изработване на реклама, в която участват актьори, възнаграждението за предоставяне на авторските права оформя значителна част от общата цена, обясняват от БАР и БАКА. Когато се адаптира чужд клип и се дублира на български език от роден актьор например на него му се плаща до 30% от цената за изработка на рекламното видео, пише в сигнала.
В закона за авторското право е записано, че организациите за колективно управление на авторски права събират възнаграждения в размери, които са предложени от самите тях и след това са утвърдени със заповед на министъра на културата.
От асоциациите на рекламодателите и на комуникационните агенции са поискали от КЗК да се произнесе дали текстовете в закона за авторското право съответстват на правилата за конкуренцията. Различните артисти имат различна популярност и затова пазарът трябва да определя тарифите, а не административна разпоредба, обясни Росен Мисов, шеф на БАР.

Оригинална публикация

United Partners I 27.02.2013

Промените в Устава и състава на Управителния съвет и Етичната комисия са продиктувани от стремежа на съвета да работи още по-ефективно и да укрепи общественото доверие в НСС. За Председател на НСС е преизбрана Ели Герганова, а новият Председател на Етичната комисия е Румяна Карлова.

Малко повече от три години след създаването си, Националният съвет за саморегулация в рекламата промени своя Устав с цел да затвърди принципа на секторна равнопредставеност в своите органи на трите сектора в рекламната индустрия – рекламодатели, рекламни агенции и медии. Съставът на Управителния съвет беше разширен като включва по трима представители от всеки сектор и независим председател. Увеличен е и съставът на Етичната и Апелативна комисия на НСС и те вече се състоят от 13 члена, повече от половината от които са независими специалисти от различни професии и области, несвързани с рекламната индустрия.

За промените и стремежа на НСС г-жа Ели Герганова, Председател на Управителния съвет, казва: „Първите три години посветихме на изграждане на основите – структурите и механизмите на саморегулацията. Фокусът на организацията сега е повишаване на ефективността на нашата работа и затвърждаване на доверието на обществото и регулаторите в резултатността на саморегулацията. Утвърждаването на независимия характер на етичната комисия и прозрачността в нейната работа са гаранция за това“.

На своето първо заседание на 14 февруари, членовете на новата Етична комисия избраха помежду си нов председател на комисията – Румяна Карлова, която е магистър по право от Софийския университет „Климeнт Охридски”. Тя е работила в Комисия за защита на конкуренцията от 1992 до 2010 г. като Началник на отдел "Правни и икономически анализи", Директор на Дирекция "Нелоялна конкуренция" и Дирекция "Забранени споразумения, решения и съгласувана практика". От 2003 г. е арбитър в Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата.
Новия състав на всички органи на НСС можете да видите на http://www.nss-bg.org/about_us.php

От началото на създаването му в НСС са постъпили над 200 жалби от граждани и организации, което означава, че приблизително на всеки 4 дни е постъпвала жалба, и по тях са открити повече от 150 процедури:

В близо 50% от случаите са установени нарушения на Етичния кодекс, като най-често потребителите реагират срещу телевизионни реклами и реклами по билбордовете.

Според статистиката, най-честите нарушения са подвеждаща реклама и реклама, неподходяща за деца.

„Ето защо мисията на Националния съвет за саморегулация е да обединява рекламната индустрия зад дефиницията и спазването на правилата на професионалното поведение в областта на рекламата и търговската комуникация като осигурява прилагането на Етичен кодекс в полза на лоялната конкуренция и преди всичко в защита на потребителя и обществото“, допълва г-жа Герганова.

За Националния съвет по саморегулация

Националният съвет за саморегулация (НСС) е учреден от Българската асоциация на рекламодателите (БАР), Асоциацията на рекламните агенции – България (АРА) и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). НСС е сдружение с нестопанска цел, чиято основна задача е да обединява рекламна индустрия зад дефиницията и спазването на правилата на професионално поведение в областта на рекламата и търговските комуникации. НСС се стреми да постигне това чрез изграждане на взаимоотношения на социална отговорност и бизнес етика между всички страни в процеса, в съответствие с действащото законодателство и международната практика. На сайта на Националния съвет по саморегулация (НСС) могат да бъдат видени случаите на неетични и подвеждащи рекламни послания и кампании, по които Етичната комисия към НСС се е произнесла: http://www.nss-bg.org/view_concl.php 

APRA Porter Novelli I 9.04.2012

УС на БАР гласува Росен Мисов да бъде изпълнителен директор на асоциацията

На извънредно общо събрание членовете на Българската асоциация на рекламодателите (БАР) промениха устава на организацията с цел по-голяма ефективност и бъдещо развитие. Бе учреден пост „изпълнителен директор“, който ще бъде поет от Росен Мисов. Изпълнителният директор ще извършва текущо оперативно управление на дейността на БАР и ще отчита резултатите от своята работа пред Управителния съвет и Общото събрание на Асоциацията. Изпълнителният директор ще бъде независим и няма да има пряка връзка с никой от членовете на Асоциацията.
Назначеният изпълнителен директор на БАР, Росен Мисов, има значителен корпоративен опит, натрупан по време на своята работа от 1998 г. до 2010 г. като мениджър „Външни връзки“ в Проктър и Гембъл България. В периода 2001-2010 г. той е заемал различни постове в управлението на три индустриални асоциации: Българската асоциация на детергентната индустрия (БАДИ), Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) и Българската асоциация по опаковане и околна среда (БАПЕ).
С назначаването на изпълнителен директор Българската асоциация на рекламодателите прибавя допълнителен ресурс към работата по основните си приоритети, сред които: защита на интересите на членовете на Асоциацията, с цел прецизна оценка на възвръщаемостта на направените маркетингови разходи; активно участие в процесите на саморегулация за по-нататъшното развитие и утвърждаване на етични и коректни бизнес практики в рекламната дейност; активен обмен на информация за добри бизнес практики, с цел подпомагане на рекламодателите в България да развиват най-високи професионални стандарти в своята дейност.
БАР ще работи с всички заинтересовани страни за по-нататъшното утвърждаване на ясни и надеждни критерии за рекламната дейност и нейното достигане до целевите потребителски групи.
Българската асоциация на рекламодателите (БАР) е основана през 2008 г. Към настоящия момент нейни членове са: Beiersdorf Bulgaria, БЕЛЛА България, Coca-Cola Bulgaria, Danone-Serdika S.A., Девин АД, ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ АД, Ferrero, Космо България Мобайл ЕАД, Kraft Foods Bulgaria, Мобилтел, Нестле България АД, Piraeus Bank, Юробанк И Еф Джи България АД, Рено Нисан България, Societe Generale Експресбанк, ОББ, Unilever Bulgaria, Wrigley Bulgaria, Загорка АД.
За контакти:
Росен Мисов, ел. адрес: rossen.missov@baa.bg 

На 20 януари 2011 г. на годишното общо събрание членовете на Българската асоциация на рекламодателите (БАР) потвърдиха основните приоритети в дейността си и конкретизираха насоки за развитие за 2011 г.
Активностите на Асоциацията ще бъдат съсредоточени в три основни направления: прозрачност и надеждност в измерването, регулационни и саморегулационни проекти, развитие на вътрешната и външната мрежа за обмен на информация и добри практики.
БАР подкрепя откритото предоставяне на данни за аудиторията на различните медии, които да са благонадеждни, точни и приемливи за всички участници в индустрията.
На прага на третата година от съществуването си Асоциацията продължава да работи за провеждане на отговорна, коректна и прозрачна рекламна политика от страна на компаниите-рекламодатели и за установяване на конструктивен и ползотворен диалог с всички звена на рекламната индустрия. БАР развива вече създадените връзки с други браншови организации в България и чужбина, с националните регулаторни органи и с медиите.
През 2010 г. БАР участва в събития от първостепенна важност за рекламната индустрия у нас, в Европа и света като Глобалната седмица на рекламодателите в Истанбул, Рекламния форум „Глобалнит” в Ню Йорк и други.
БАР развива саморегулацията в България в тясно сътрудничество с Националния съвет за саморегулация (НСС) и работи по въпроси, касаещи рекламата на храни, рекламата към деца, дигиталната реклама и др.
„Всичко, което правим през 2011 г. ще е подчинено на позиционирането на Асоциацията в общественото и медийното пространство като обща платформа на рекламодателите в България. Като асоциация бихме искали да бъдем възприемани не като отделни корпоративни единици, а като един отбор, чиито интереси и усилия са в името на крайния потребител.”, коментира г-жа Мария Опренова, председател на УС на Българската асоциация на рекламодателите и маркетинг директор на Мобилтел.
На общото събрание членовете на БАР преизбраха 7-те компании, участващи в Управителния съвет на БАР – Мобилтел, Нестле България, Данон Сердика, Байерсдорф България, Кока-Кола България, Юробанк И Еф Джи България и Крафт Фуудс България.
През 2011 г. Асоциацията планира да увеличи броя на членовете си и да продължи да утвърждава позициите си на организация, представляваща “гласа на рекламодателите в България“.
Българската асоциация на рекламодателите е основана през февруари 2008 г. Днес членуващите компании са 19: Байерсдорф България, Юробанк И Еф Джи България, БТК/Виваком, Белла България, Глобул, Данон Сердика, Девин, Екопак България, Кока-Кола България, Крафт Фуудс България, Мобилтел, Нестле България, Обединена Българска Банка, Рено-Нисан, Ригли България, Банка Пиреос, Фереро, Хайнекен/Загорка и Юниливър България.

Оригинална публикация

myPR.bg I 16.12.2010

Организации от бранша подписаха Меморандум за сътрудничество.

Българска уеб асоциация, Webit Ambassadors за Централна и Източна Европа, Интерактив Асосиейшън България, Българската Асоциация на Рекламодателите, Фондация БГ Сайт и Националния съвет по саморегулация подписаха Меморандум за сътрудничество и създадоха неформално обединение на дигиталната индустрия.
Вчера бе проведена и първата среща между неформалното обединение на дигиталната индустрия, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представлявано от зам. министър Първан Русинов, експерти от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и др. На нея интернет индустрията представи своята обединена позиция и готовност да работи съвместно с държавната администрация за намирането на най-добри регулаторни решения на предизвикателствата на дигиталната среда в полза на потребителите и индустрията в страната.

Организациите от дигиталната индустрия се обединиха около следните основни цели:

Да представляват българския дигитален бизнес пред държавните, европейски и световни институции;
Да разработват общи становища, свързани с развитието и позицията на българския дигитален пазар;
Да защитават интересите, както на българския дигитален бизнес, така и на потребителите на дигитални услуги и продукти в България;
Да информират всички заинтересовани страни и обществото, като цяло за промените и развитието на българския дигитален пазар.

„Промените и предизвикателствата, които предстоят, не са характерни само за България. Пред всички държави от Европа днес стоят едни и същи казуси за решаване и в този смисъл една обединена индустрия в България е категорична предпоставка за ползотворен диалог както с изпълнителната и законодателна власт, така и с представители на потребителските организации", заяви Дора Василева, Председател на Българска уеб асоциация.
„С тази стъпка се поставя едно ново начало в развитието на дигиталната индустрия в България. Промените, които интернет и мобилните технологии налагат в живота ни, в начина по който се прави бизнес, маретинг и реклама следва да намират своето отражение в регулаторните механизми и законодателството с цел развитие на индустрията и защита на правата на потребителите” каза Пламен Русев, член на почетния борд на Webit Ambassadors.
„Пред неформалното обединение предстоят много задачи – работа и предложения по въвеждането на европейската директива за личните данни в частта, свързана с ползването на интернет; работа по европейската директивата за онлайн рекламата, свързана с поведенческото таргетиране; и съгласуване на етични стандарти за саморегулация на индустрията в полза на потребителите и много други”, допълни той.

За допълнителна информация:

Зорница Симеонова
Изпълнителен секретар на БУА
тел.: 02 9166815, 9522227, 0886 700 377
E-mail: z.simeonova@bwa.bg

Оригинална публикация

в. Капитал | 11.12.2010

Рекламодателите изпратиха нота на издателите за одита на тиражите

Една от строго пазените тайни за голяма част от българските вестници е тиражът им. Въпросът какъв е тиражът на вестника ви хвърля в смут повечето от издателите. Следва отговор: "Тиражът е търговска тайна. Подобна информация не даваме." Дори и тези, които казват, никога не оповестяват каква част от отпечатаният тираж реално е продаден. Това не е новина за хората от рекламния и медийния пазар – липсата на прозрачност е и една от основните причини за оттегляне на рекламодатели от печатните медии към телевизиите, където размерът на аудиторията е (макар и пак с известни съмнения) много по-ясен. От тази седмица обаче темата за одитирането на тиража на печатните издания отново е актуална, като парадоксално активната страна този път са рекламодателите. Тяхната асоциация призова публично издателите на вестници за повече яснота по отношения на тиражите.
На добре развитите европейски пазари има Одит бюро по тиражите (ОБТ), което дава надеждна информация за броя отпечатани вестници и списания на всяко издателство. Тази информация е важна и за рекламодателите, които имат право да знаят до колко читатели отиват рекламните им инвестиции и дали те са ефективни. Важна е и за самия сектор, защото така конкуренцията между изданията е честна, а бизнесът с печатни медии прозрачен и светъл.
В България от 2001 година има регистрирано ОБТ, но то има доста малко членове (само 7 издатели) и на практика не може да върши работата си. На сайта му не може да видите тиражите на българските вестници и списания. Според мениджъра на ОБТ Румяна Константинова "единствените одитирани вестници за 2009 година са "Дневник" и "Капитал". По думите й бюрото е осъществило контакт с всички издатели и много от тях са заявили първоначално желание да станат членове на сдружението, но впоследствие са останали пасивни. Една от причините е, че одитът е скъпо начинание, което издателите трябва сами да платят (такава е практиката в почти всички страни). Неприятната истина обаче е, че някои издатели предпочитат да не се знае реалният тираж, особено напоследък, когато всички читателите на много издания постепенно намаляват.
Темата за прозрачността на тиражите на вестници и списания занимава издателския бизнес вече десет години. Припомняме я, защото преди няколко дни Българската асоциация на рекламодателите (БАР) изпрати до Съюза на издателите (СИБ) писмо с апел за точност и достоверност на данните за тиражите на изданията, в които рекламират. БАР е сравнително млада организация, но в нея членуват 19 от най-големите инвеститори в реклама, сред които "Мобилтел", Coca-Cola – България, ОББ, Vivacom, Nestle и др.
Одит бюрото по тиражите от самото си създаване преди 10 години търсеше контакти с рекламодателите с надеждата да ги привлече на своя страна, за да принуди издателите да прескочат летвата "честно измерване и деклариране на тиражите".
Писмото на рекламодателите е написано в тон на разбирателство, но внушителната представителност на членовете на БАР е достатъчно силен аргумент за това издателите този път да приемат молбата им за прозрачност. "За да започне да функционира одит бюрото по тиражте и да започнат всички издания да ги декларират, се иска много работа и смелост. Тази година положителното е, че започна конструктивен разговор и на една маса седнахме издатели, рекламни агенции и рекламодатели. Знам обаче, че няма да е лесно", коментира пред "Капитал" члена на УС на СИБ и управител на "Санома-Блясък България" Димитър Друмев.
Писмото апел на БАР е следствие от няколкогодишен процес на опити от страна на рекламодателите да възбудят диалог с издателите за намиране на точка, в която интересите им се пресичат. "В резултат на предишно писмо, покана до издателите, през 2009 БАР проведе срещи с издателите, проявили желание за диалог. След множество срещи и дискусии ни се струва, че писмото, което отправихме сега към издателите, е едно логично продължение на нашите разговори. БАР е в контакт с одит бюрото по тиражите, Асоциацията на рекламните агенции (АРА) и СИБ, и намираме, че моментът е подходящ за предприемане на следващи стъпки", обясниха от асоциацията на рекламодателите. Те очакват от Съюза на издателите становище по писмото им до 23 декември, в което да бъдат описани идеи и предложения за осветяване тиражите на изданията.
"Писмото цели да подтикне издателите към съпричастност към интересите на рекламодателите и обществото и към формиране на работна група през януари 2011 г., която да предложи конструктивни следващи стъпки. Дали това ще означава внасяне на промени в сегашното Одит бюро или създаване на ново такова, можем да решим заедно след обсъждане", коментираха от БАР. Членовете на асоциацията са категорични: "препоръчваме на всички издатели да обявяват реалните си тиражи, както и на рекламодателите да предпочетат прозрачния начин на работа".
От БАР се надяват в крайна сметка и в България "да имаме одитирани издания по европейски стандарти, което е в интерес на бизнеса, обществото и на читателите. Смятаме, че всеки един рекламодател би предпочел да рекламира само в одитирани издания, опирайки се на реални показатели, с които да може да измерва ефективността на направените инвестиции. Целта ни е да вървим по пътя стъпка по стъпка", коментират още рекламодателите в общото си становище.
Факт е, че в момента рекламодателите използват различни независими проучвания, за да проследят ефективността от своите рекламни инвестиции, но според тях те не са напълно достатъчни. От БАР коментираха, че "няма ясно дефиниран механизъм, има метрики, които ползваме: тираж (който е предмет на настоящата дискусия) – броя на продадените или разпространени копия; и достигнати читатели – оценявани на базата на изследвания, които търсят да установят колко и какви хора са имали контакт с определено издание, без значение дали са го закупили или не".
Често обаче изследванията на различни агенции показват значителни разминавания в броя на читателите на дадено издание. В момента рекламодателите работят по-скоро с обща насока и трендове за пазара на печатни издания. И са все по-категорични, че ще започнат да намаляват постепенно инвестициите си в неодитираните издания, въпреки че засега дипломатично не го заявяват открито.

Стр. 32

www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация