www.manager.bg I 15.11.2014г. 

Създателите на малки фирми често не са сигурни дали да наемат професионална помощ в областта на пиара. Опасяват се, че тя може да им струва твърде много. В същото време не разбират идеално с какво точно пиар екипът може да им бъде полезен. Не са наясно с позитивните ефекти на публичността.
Но, знаят, че пиарът може да бъде добра инвестиция. И както при всяко вложение, трябва да се заложи на него след внимателно обмисляне.
Ако сте пиар и се борите за клиент от малкия бизнес, който се колебае дали да ви наеме, предложете му отговор на следните 8 въпроса:
Какъв опит имате в пиар индустрията? За какви марки и лица сте работили?
Къде може да се открият примери за работата ви? Има ли страници в социалните медии, създадени от вас? В печата, други достъпни платформи?
Какъв тип ангажираност очаквате от фирмата, за да си свършите работата? Управителите на бизнеса са заети хора. Често разполагат с минимален ресурс от служители. Всяко допълнително усилие от страна на фирмата може да се счита за разход за сметка на нещо друго, което същият човек може да извърши. Освен това някои компании предпочитат да сключват договори за услуги в определени срокове – 3, 6 месеца или други периоди, в които са планирали стратегията си.
В какъв период от време може бизнесът да очаква резултати и ефекти от дейността ви? Това зависи от претенциите на бизнеса за вид използвани пиар материали, идеята за пиар, която той е склонен да приеме, и желаните резултати от тази публична комуникация.
Колко трябва да се похарчи, за да постигне компанията желаните от нея цели? Говорете с точни числа и минимални финнсови прагове, за да няма недоразумения впоследствие.
Колко често ще се срещате с фирмата и ще я информирате? Ще посещавате ли офиса й веднъж седмично? Или веднъж на 3 дни? Това е особено важно, ако има специфични цели или проекти, чието изпълнение компанията желае да наблюдава.
Каква степен на намеса ще има клиентът в пиар дейността и изборите в кампаниите? Дава ли се пълен контрол на пиара? При всички случаи е добре това да бъде ясно още преди установяването и вземането на каквито и да решения между двете страни.
Как се измерват резултатите? Покажете на малката фирма как измервате успеха си.

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 12.08.2014

Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
На фона на уж драматичната липса на пари в съдебната власт кадровият й орган обмисля да си създаде медийно звено, което да лъска имиджа му пред обществото.

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще си прави редакционна колегия, за да подобри публичния си образ и да спечели доверието на обществото. Това предложение беше лансирано вчера на фона на поредицата от спорни решения, които съветът взе, откакто започна мандата си пред есента на 2012 г. Точката беше внесена изненадващо на вчерашното извънредно заседание, чиято основна цел беше магистратите, които влизат в правителството като зам.-министри, да бъдат освободени временно от съдебната система.

В редколегията трябва да влязат членовете на съвета Соня Найденова, Милка Итова, Елка Атанасова, Светла Петкова, Ясен Тодоров, Магдалена Лазарова и Димитър Узунов. Тя щяла да усъвършенства сайта на съвета, а можело и да създаде отделен новинарски сайт. Колегията щяла да върши работа и покрай предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд.

Съветът и в момента има отделна комисия "Публична комуникация", в която влизат петима от членовете му, и изобщо не е ясно дали редколегията няма да дублира дейността й. Някои от членовете на съвета вчера не се съгласиха с новата структура. Юлиана Колева обясни, че терминът "редколегия" не й се връзва с ВСС и е присъщ на медиите. Други също обърнаха внимание, че съветът не е медиен орган. В крайна сметка надделя тезата, че решението трябва да се отложи за след ваканцията, когато съветът заседава в пълен състав.

Повечето от членовете на съвета виждат в медиите враг, който само търси слабостите му и не вижда положителните моменти. Според мнозинството в съвета медиите не трябва да го критикуват, а да му партнират. Неотдавна членовете на ВСС решиха да уволнят пресдиректора на институцията, като промениха длъжностната му характеристика. Според Галя Георгиева, която преди да стане член на ВСС, беше съдия в Пловдив, пресаташето е виновно за лошия имидж на органа. Тя се аргументира, че журналистите "обсаждали" съвета на всяко заседание. Репортерите всъщност следят заседанията на съвета, които са публични, в специално оборудвана зала. Вчера Георгиева подкрепи създаването на редколегията с аргумента, че в момента не било ясно кои съобщения се пускат от пресслужбата и кои не.

КОМУНИКАЦИЯ

След като встъпи в длъжност през октомври 2012 г., този състав на съвета промени начина за общуване с медиите. Така например дори елементарни въпроси трябва да бъдат задавани по реда на Закона за достъп до обществена информация, отговорите, ако изобщо бъдат давани, пристигат след седмици по пощата. Няколко пъти членове от публичната комисия на съвета направиха неформални срещи с репортерите, на които да се обсъди как да бъде подобрена комуникацията. Това обаче досега не е дало резултат. На сайта на ВСС в момента тече анкета, проучваща общественото мнение за работата на съдебната власт. В анкетата има въпрос "Кои са основните проблеми на съдебната власт", а сред отговорите присъства и "негативна роля на медиите". 

Оригинална публикация