www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

Оригинална публикация

в. Труд | Мариела БАЛЕВА | 30.04.2011

Политически и икономически натиск върху медиите, неяснота на собствеността им, успех на булевардната журналистика – тези проблеми бяха посочени не само за България, но и за Югоизточна Европа на специален форум за свободата на медиите. Той бе организиран от фондация "Конрад Аденауер" в Софийския университет и в него взеха участие експерти от Германия, Сърбия, Унгария и България. На форума бе сформирана група, която да следи за проблемите, свързани със свободата на словото, която ще се ръководи от адвоката Йохан Веберлинг от Европейския университет "Виадрина" в град Франкфурт на Одер.
"Истинските собственици на някои печатни медии още не могат да бъдат идентифицирани." Такава констатация направи политологът д-р Иво Инджов по време на форума. Той уточни, че това е факт дори и след като парламентът е приел законодателни поправки за налагане на прозрачност в собствеността на тези медии.
"Много е важно да се знае кой стои зад медиите, а общественият натиск да бъде от решаващо значение", каза Йоханес Веберлинг. Според него свободата на журналистите е основното правило, но тя трябва да бъде отвоювана.
"Медиите в момента са подложени на безпрецедентен натиск от страна на управляващите – десноцентристката ГЕРБ в съюз с определено ксенофобската партия "Атака", категоричен бе Инджов. Той изрази тревогата си от появата на корпоративната журналистика, насочена към обслужване на определени икономически интереси и която често практикува търговия с влияние в името на осигуряване на политически проекции.
Според Инджов става дума за опит да се опитомят медиите в България – "и те го правят доста успешно, с два набора от мерки за натиск -политически и законодателен", обобщи той.
На форума политологът представи анализ на "хиперактивното медийно присъствие" на премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов. Високопоставените политици предпочитали трибуната на услужливи медии и сутрешните телевизионни блокове пред парламентарния контрол, защото там им позволяват да се обръщат директно към народа, като заобикалят неудобните въпроси, обясни Инджов.
За "любими" теми на медиите са посочени: как премиерът рита футбол в свободното си време, а вътрешният министър прави кросове по време на лятната си почивка, какво е ял премиерът в бедното си детство, или как вътрешният министър се грижи за новородената си дъщеря, кръщава я в църква и др. подобни.
В условията на масмедиен популизъм политическото се маргинализира, а политиците предлагат опростени и нереални решения за сериозните проблеми на обществото, обобщи Инджов.
Ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев отбеляза, че българите са свикнали да бъдат "като Хъмти Дъмти, който се намира на една ограда и не знае от коя страна да скочи". Той сподели, че от години наблюдава нарастваща безотговорност на медиите, липсата на контрол в тях за отразяване интересите на обществото, а не нечии други. "Изчезва разликата между жълтата преса и сериозната журналистика", отчете ректорът.
И програмният директор на фондация "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа Матиас Барнер коментира "властването на булевардната журналистика".
Освен това той алармира за "политически и икономически натиск, за недостатъчна прозрачност на собствеността и финансирането".
Как да бъде ползван законът за достъп до обществена информация разясни юристът от програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов. Според него законът е важно средство за защита на журналистите особено при случаите на обида и клевета. Според адв. Кашъмов журналистите, които разследват закононарушения и корупция и за които има голям обществен интерес, не трябва да бъдат тежко санкционирани.
Другата седмица ще бъде изпратен нов случай от България в Европейския съд по правата на човека, каза за "Труд" Кашъмов. Той уточни, че става дума за врачанската журналистка Райна Тошева, която е осъдена да заплати сума от 11 хил. лв., а с лихвите сумата вече е над 21 хил. лв. В своя статия Тошева е нарекла "некомпетентна" докторка от местната болница. И то след като предварително е изяснила фактите, разполагала е с документи и дори е използвала експертиза на специалист, уточни адвокатът.
Според Кашъмов тежък проблем у нас е това, че лидери на две парламентарно представени сили продължават да водят дела срещу журналисти. Най-страшното обаче е, че се "съдят и преследват журналистите, а не медиите, които са по-богатите". Точно тогава натискът по делата бил по-тежък.
Медийната среда продължава да бъде тровена от липсата на неяснота по собствеността на медиите, а хората трябва да знаят не само кой им говори, но и че няма монопол, категоричен е Александър Кашъмов. Държавата трябва да бъде по-встрани от регулацията на медиите, защото това е опасно за свободата, но е нормален европейски стандарт собствеността на медиите да е публична.
***
Текст под снимка
Ректорът на СУ "СВ. Климент Охридски" проф. Иван Илчев (вляво) поздравява адвокат Йоханес Веберлинг (вдясно) и медийния експрет д-р Иво Инджов.
***
Борисов в главната роля
Бойко Борисов най-че сто е изразявал мнение в медиите – 1157 пъти от юни 2009г. до края на 2010 г., сочи изследване на агенция "Маркет линкс" (вит таблицата вдясно).
Наблюдавани са 7 национални всекидневника – "Труд", "24 часа", "Стандарт", "Монитор", "Новинар", "Сега" и "Дневник". Два пъти по-малко е сторил това неговият заместник в партията и в правителството Цветан Цветанов – 581 пъти. Данните сочат, че почти колкото МВР шефа мнение са изразявали и представители от опозиционната БСП – 564 пъти. Най-малко са се изказвали от прокуратурата – 258 пъти.
Интерес представлява годишната динамика на изразено отношение на медиите към правителството през 201О г. (виж отгоре). Най-негативно е било отношението към кабинета през септември-октомври. Най-позитивно настроени към министрите и към Бойко Борисов медиите са били през юли 2010 г., отчита екипът на "Маркет линкс".

Стр. 17

в. Труд | 16.04.2011

Да бъде приет закон за пълна прозрачност на медийната собственост, включително и да се проследява произходът на капитала им. За това се обяви вчера политологът Иво Инджов по време на форум за корупцията в печатните медии, организиран от фондация "Фридрих Науман". Според него трябва да се дефинират ясно праговете на медийна концентрация – тя не бива да надвишава разумно допустими граници, както и не бива да задушава пазарната конкуренция. Регулацията е добре да важи за всички видове медии, уточни д-р Инджов.
"От Института за модерна политика и фондация "Фридрих Науман" започваме три инициативи за създаване на по-прозрачна медийна среда", съобщи председателят на института Борислав Цеков. Те са свързани с изследването на забранените или цензурирани теми в медиите, по които има голям обществен интерес. По различни причини някои от тези теми не се появяват в медиите или пък се отразяват повърхностно. Освен това двете организации предвиждат да направят мониторинг на това какви средства отиват в медиите по линия на рекламата от страна на държавни институции по оперативните програми на ЕС. "Държавата в момента става един от най-големите рекламодатели и ще бъде много любопитен начинът, по който медиите отразяват дейността им, както и тази на лидерите им", обясни д-р Инджов.
Предвижда се да бъде създадена банка с данни как се променя собствеността на медиите, най-вече в печатните.

Стр. 4

www.dw-world.de I Емилиян ЛИЛОВ I 4.01.2011

Българският медиен пазар е най-проблемният в целия ЕС, което се дължи на факта, че е много силно политизиран. Това е оценката на германския журналист и експерт за Балканите Франк Щир. С него разговаря Емилиян Лилов: 

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев

Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | Чавдар ПЪРВАНОВ | 15.12.2010 

Кризата е ударила приходите и печалбата на групата

Кризата е ударила бизнеса на "ВАЦ медийна група България" през миналата година, показва одитираният й отчет. Приходите от продажби са се свили с 24% до 80.69 млн. лв. Сериозно са пострадали тези от реклама – те са паднали с 30% спрямо 2008 г. до 25.7 млн. лв. Печалбата се понижава със 75% до 2.1 млн. лв.
Най-голям принос в миналогодишния оборот на групата има дейността по разпространение на вестници и списания, осъществявана от дъщерната "Агенция Стрела" – тя е генерирала половината от продажбите, или над 40 млн. лв. И при нея обаче е реализиран спад в размер на 17% на годишна база. Приходите от печат са се увеличили с 13 на сто, но техният дял в общите продажби е само около 11%. Прави впечатление
изключително ниската задлъжнялост на "ВАЦ медийна група България" -банкови кредити изобщо не са теглени. Ликвидните й показатели – способността й да се разплаща с доставчиците и да поддържа дейността си непрекъсната, също изглеждат стабилни, ако се гледат данните в отчета.

Дружества на "ВАЦ медийна група България"

• "Вестникарска група България"
• "Медиа холдинг" АД
• "168 часа" ЕООД
• Издателство за списания "МЕдия" ЕООД
• Печатница "София" ЕООД
• Агенция "Стрела" ЕООД
• "Сант" ЕООД
• "Аудиофон България" ООД
***
Първи реакции

Георги Лозанов, председател на СЕМ: Не е случайна сделка, очакваше се отдавна
Това не е случайна сделка и не е изненада, очакваше се отдавна. Влизането на нов играч с нови позиции е положително. Трябва човек да има як финансов гръб, за да може сега да инвестира в активна медия. Немският собственик заради пазарната конюнктура беше отдавна демотивиран да издава вестници в България. Засега не можем да говорим за промяна на баланса на медийния пазар. Това зависи от много неща. Как ще се позиционира на пазара – дали интересът на новия собственик ще остане само в хартиената медия, или ще следва новите тенденции. Нямам представа какви са мотивите да бъдат привлечени българските партньори – предполагам, че те са вероятно във финансовите и бизнес отношенията, а не в това да се заемат едни или други позиции в обществен план. Каквито и коментари да е имало за Любомир Павлов и ролята му в политиката и прехода, това няма отношение към участието му в сделката. Огнян Донев несъмнено е финансова мощна фигура, което пък има значение.
Тодор Батков, председател на съвета на директорите на "Стандарт нюз ООД": Плурализмът на мнение ще бъде гарантиран
Сделката е добра за българските печатни медии. Имайки предвид купувачите, това ще гарантира плурализма на мнение и свободата на словото. Мога да кажа добри неща и за двамата български партньори – познавам ги отдавна. Огнян Донев е един от най-изявените и успешни предприемачи с ангажираност към обществени проблеми, шеф е на работодателите. Любомир Павлов – също. Удовлетворен съм от тяхното участие.

Стр. 1

www.trud.bg I 14.12.2010

"ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ".

Обект на продажбата са водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела".

"Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия. За настоящата инвестиция са привлекли и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов (виж снимки на новите собственици в галерията).

ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".

„От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Еропа – за гарантиране на медийния плурализъм в България.. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа".

„Целта ни е не само да запазим лидерските позиции на пресгрупата, но и чрез това да гарантираме свободата на словото в България ", допълни Христо Грозев, управител в българското дружество, придобиващо активите на ВАЦ.

„Гордеем се, че можахме да изиграем ключова роля в прехода на България към свободна и професионална преса", каза Бодо Хомбах, управител на ВАЦ Медиа Груп. „Винаги сме се придържали към много високи журналистически стандарти във всички пазари и смятаме, че имаме отговорност към страните, в които работим – не само докато управляваме медии в тях, но и когато ги напускаме.

Оригинална публикация

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 07.12.2010

Обсъждаме варианта в новия медиен закон да попадне клауза, която да задължава и електронните медии да обявяват собствениците си

Господин Чолаков, защо само печатните медии бяха задължени по закон да обявяват собствениците си? електронните не са по-малко влиятелни.

- Бяха направени промени в закон, който засяга само печатните издания – в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения. Ако се осъществят съответните изменения в Закона за радиото и телевизията, електронните медии също ще бъдат задължени да обявяват собствениците си. Това беше инициатива на Съюза на издателите. Организацията няма правомощия да иска промени в закона за електронните медии.

В момента се правят съществени изменения и в него. Ще залегне ли подобна клауза?

- Такава възможност се обсъжда в работната група.

Защо е необходимо издателите на печатни издания да публикуват всяка промяна в собствеността? Това е доста трудоемко, особено за акционерните дружества.

- Мисля, че в България няма много собственици на печатни медии, които са акционерни дружества. Повечето са ООД. Има два вида акционерни дружества – публични, чиито акции се търгуват на борсата, и затворени дружества с акции на приносител. Законът прави изключение за акционерни дружества, които се търгуват на борсата. Те не са длъжни да публикуват имената на действителните собственици. Достатъчно е да се обяви борсата, на която се търгуват акциите на съответното дружество, и се приема по дефиниция, че то е до статъчно прозрачно дори по линия на финансовите закони. Колкото до другите акционерни дружества, искам да дам един личен пример. "Медия холдинг", издателят на "Труд", е акционерно дружество, което не се търгува на борсата, въпреки това ние ще съобщим имената на акционерите си в сряда или в четвъртък.

Много ли са физическите лица – акционери в "Медия холдинг"?

- Не са малко. Ние ще публикуваме действителните собственици на ВАЦ в Германия. В "Медия холдинг" акционери са ВАЦ Германия, едно швейцарско дружества, Тошо Тошев и Зоя Деянова като физически лица. По-дългата линия собственици на ВАЦ в Германия са наследниците на основателите на компанията. Едно време са били Прост и Фонке, а сега са внуци и правнуци. Ние в "Медия холдинг" ще съобщим имената, защото Съюзът на издателите поиска тази прозрачност. В крайна сметка няма да ни затрудни един път в годината да публикуваме 20 имена в карето.

Как стои въпросът с офшорните фирми?

- Няма да може да се разкрият действителните собственици на офшорните фирми, но както се шегуваме, те също имат действителен собственик, който например може да е някой кипърски адвокат. Ние приемаме, че действителен собственик на офшорна фирма издател на вестник в България е адвокатът, който притежава фирмата. Ако вие като журналист имате проблем с този вестник, просто можете да звъннете на този адвокат и да му задавате въпроси за неговата дейност и тази на вестника му. Аз съм сигурен, че на втория път в този вестник ще се случат положителни промени, защото няма адвокат с офшорна фирма, който много държи да бъде публична личност.

Какво смятате, че ще се промени в медийната среда, след като печатните издания публикуват собствениците си?

- Промените в закона няма да доведат до незабавна промяна. Това е декларация от страна на издателите в посока на почтеност и на прозрачност. Има друго изменение в закона, много съществено, което според мен беше подценено. Освен че всички издатели трябва да съобщят кои са техните действителни собственици, вече ще е много трудно да се печатат вестници без каре. Има едно дребно изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни издания, в което се казва, че освен издателя отговорност за наличието на каре носят печатарят и раздавачът. Въвежда се т. нар. каскадна отговорност. Има няколко парамедийни продукта в България, които излизат без карета. Те обикновено нарушават авторските права, крадат материали от чужди вестници. Доста злоупотребяват с клевети и обиди. Ако някой печатар отпечата такъв вестник или разпространител продава такова издание, те ще носят солидарна отговорност. Аз очаквам положителни промени в посока на заздравяването на пазара именно по тази линия. Има няколко издателства за книги в България, които публикуват антисемитска литература. Те също не публикуват карета. Това вече не би трябвало да се случва. Съществена промяна ще има, защото вече ще се знае кой какво издава и ще бъде невъзможно да се издават парамедийни продукти.

Визитка
Кой е Радомир Чолаков

Радомир Чолаков е главен юрисконсулт на "Вестникарска група България". Завършил е право в Софийския университет през 1990 г. От 1991 до 1995 г. специализира медийно право в Германия. Бил е главен секретар и изпълнителен директор на Българската национална телевизия. Участва в списването на промените в Закона за задължителното депозиране на печатните произведения, с които се въведе изискването издателите на печатни медии да публикуват действителните си собственици. В момента е част от работната група, която се занимава с изготвянето на новия закон за радиото и телевизията.

Стр. 23

в. Дума | 06.12.2010 

Ирландски фонд, в който акционер е изпълнителният директор на “Софарма" Огнян Донев, е на път да финализира сделката за покупката на българската собственост на ВАЦ. В нея влизат най-тиражните всекидневници “Труд" и “24 часа", в. “168 часа", няколко списания, издателство, както и сградата на Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев" заедно с печатницата. Цената на сделката варира около 400 млн. лв. Преговорите би трябвало да приключат тази седмица. От “Софарма" отричат да водят преговори за ВАЦ. От ВАЦ-България пък заявиха, че ако германците продават българската медийна група, сделката се води от немска страна и тукашните й представители ще научат едва след като има резултат. Слуховете за продажбата на ВАЦ в България се активизираха преди година, но нито една от коментираните сделки не стана факт.

Стр. 5

в. Дума | 08.11.2010

Оплетоха Александър Лебедев и Бойко Борисов в обща договорка, двата вестника още мълчат

Двата най-големи национални всекидневника стават собственост на руски олигарх. Тази новина обиколи миналата седмица почти всички електронни и печатни медии у нас. "24 часа" и "Труд" трябвало да бъдат продадени на австрийска компания, зад която стоят руски пари. Някои сайтове пуснаха дори и датата за новата сделка. Други пък набъркаха в обща договорка медийния олигарх Александър Лебевед и българския премиер Бойко Борисов. Според "Гласове" сделката била съгласувана още с Владимир Путин и Ангела Меркел.
Други слухове дадоха двата вестника на газовия монополист "Газпром". Според сайта "Bulgaria News" по-подробно за сделката било разговаряно на срещата на българския премиер с Алексей Миллер, генерален директор на "Газпром" на 15 октомври в София. Там пак се спомена името на Лебедев, който е собственик на британските вестници "Лондон Ивнинг Стандард" и "Индипендънт". Бизнесменът е смятан за Троянския кон на Кремъл на Албиона и определян от английските вестници като ексагент на КГБ.
От двата вестника засега не дават официални изявления, появиха се единствено опровержения във форуми и блогове от името на двете редакции.
Истината трябва да излезе наяве до края на годината. В Пресгрупа "168 часа" наистина чакат генерална промяна. Срокът за съкращаване на персонал и рязане на заплати бил 31 декември.
Иначе първите информации за смяна на собствениците на немско-българските издания тръгнаха още през пролетта. Тогава няколко вестника написаха, че интерес към изданията проявяват банкерката Цветелина Бориславова и рекламният бос Красимир Гергов. Заговори се още, че Иво Прокопиев е имал намерение да придобие пресгрупата за 40 милиона евро – 30 милиона за недвижимите имоти и 10 милиона за печатните издания, след което в сградите на ВАЦ да се настанят официални институции, които да плащат добър наем от държавния бюджет.
Според източниците на тази версия обаче премиерът Борисов научил за схемата и забранил осъществяването й.

Стр. 5

в. Пари | Владислав БОГОРОВ, адвокат | 11.10.2010

Най-накрая след 20 години медиите са длъжни да обявяват собствеността си

Най-после задължиха вестниците да заявят кой ги издава! Като чуе тая новина, човек възкликва: а нима досега те не са били длъжни да го правят? Здравият разум подсказва, че един производител на стока или продавач на услуга не може да бъде анонимен. Щом това се отнася за чифт батерии в магазин за един лев, как може да не се отнася за един вестник? Това е нужно не само за да се носи отговорност, ако от публикациите са настъпили някакви вреди. Изискват го почтеността и авторитетът. Иначе сериозни медии са в положението на драскачите по интернет форумите и по стените на обществените тоалетни. Ако искат, ще се представят, а ако не искат, могат да се кръстят "Мики Маус", "Капитан Америка" или изобщо да не ползват име. Ще повярваме ли, ако на такова място някой се самопровъзгласи за професор и ни обяснява как да се лекуваме от рак? Разбира се, че не!

Засукани казуси

През 90-те водех дело срещу един пернишки вестник. Той беше обнародвал поредица от истории, които не просто съдържаха лъжи, но бяха съчинени от начало до край. Даже бяха обнародвани статии от името на лица, които не са ги писали!
И без закон за печата имаше текстове, по които да се търси отговорност. Законът за задълженията и договорите в членове от 45 до 49 позволяваше да се води дело както срещу автора на конкретния материал, така и срещу собственика на изданието. Основният ми проблем обаче не беше да докажа, че са настъпили вреди, нито че е налице причинно-следствена връзка между тези вреди и обнародваното, а да реша срещу кого да заведа делото! Самият вестник не беше юридическо лице и не можеше да бъде намерен в Търговския регистър. Звучи невероятно, но никой нямаше представа кой издава периодично издание, което всеки ден се продава свободно по будките, чете се от хиляди хора и дава авторитетни мнения по важни въпроси!

Задънена улица

Проблемът беше нерешим от нашето гражданскопроцесуално законодателство. Гражданският процесуален кодекс дава възможност на ищеца да изиска чрез съда документи от трети лица, които съдържат сведения кой е издателят. Но това е възможно едва когато делото вече е висящо. А за да бъде такова, трябва първо да се напише в исковата молба срещу кого е насочена тя. Не може първо да предявиш иск, а след това да изясняваш срещу кого си го предявил по простата причина, че в този случай няма да има иск. Искът по определение е искане да се осъди някое лице. Ако не знаеш кое е това лице, как искаш то да бъде осъдено?

Късметът проработи

Единствената причина, поради която успях с делото, беше късметът. По една случайност ми попадна текстът на договор, който съдържаше данните на лицето, което плаща на печатницата за производството на въпросния вестник. Това води до извода, че досега печатните издания у нас са били практически недосегаеми, колкото и да нарушават закона, освен ако сами не пожелаят "да се предадат", като обнародват името на своя собственик. Що за законодателство е това, което разчита на случайността и късмета? Като адвокат смятам, че такова законодателство и пет пари не струва.

Цензурата

В Република България няма цензура. Това е правилно. Но това не означава, че всеки може да обнародва в големи тиражи каквото си иска. Това следва от границите на свободното слово, което е установила нашата конституция. Тя казва, че правото да се изказва мнение и да се разпространяват сведения не може да бъде използвано за накърняване на нечие добро име. Възниква основателният въпрос: след като държавата не ограничава вестниците с цензура, кое ще им попречи да лъжат както си искат без оглед на последиците, които тези лъжи имат за "омаскарените"? Както е и в целия западен свят, преграда срещу такова недобросъвестно поведение са съдебните дела, които пострадалите ще заведат. Следователно държавата трябва да им осигури възможността да го направят.

Против

Някои възразяват, че законът нямало да изкара на светло олигарсите, които издават вестници с подставени лица. Това е така.
Но за гражданите е важно да има кой да им плати обезщетението. А дали това лице действително е издателят, или просто се е съгласило да бъде вписано като такова, е без значение за пострадалите. Така или иначе подобни дела са една пречка пред обнародването на слухове и лъжи.
Ние, юристите, наричаме такива подставени лица "сламени". Даже ако не олигархът, а неговият "сламен човек" понесе наказанието, стопански загубата ще е все за действителния издател. Защото занапред ще му струва повече да си намери някой, който е съгласен "да се води" издател на подобно печатно издание.
Поздравявам вносителите на изменението! На Народното ни събрание му отне цели две десетилетия да си свърши работата, но по-добре късно, отколкото никога.
За съжаление глобите от 1000 лв. са смешни. Съществува опасност да обезсмислят това добро начинание. Който се е заел със скъпата задача да издава вестник, няма да бъде стреснат от такива наказания.
***
Иначе сериозни медии са в положението на драскачите по интернет форумите и по стените на обществените тоалетни
В Република България няма цензура. Това е правилно. Но това не означава, че всеки може да обнародва в големи тиражи каквото си иска. Това следва от границите на свободното слово, което е установила нашата конституция

Стр. 18