Вестникарската война се пренесе в разпространението

Mediapool.bg I 25.06.2012

"Труд" и "24 часа"към читателите: Монополисти ви пречат да ни четете

Разпространителската фирма на Делян Пеевски: Уронват доброто име и репутацията ни

Войната между основните групировки на вестникарския пазар, ескалирала през последния месец, се пренесе и в разпространението на вестниците. В понеделник ръководствата на изданията от "Медийна група България", собственост на Любомир Павлов и Огнян Донев, се обърнаха към читателите си с извинение заради "временните трудности" с разпространението на вестниците "Труд" и "24 часа".

В обръщението към читателите се твърди, че виновни за тези трудности са "Национална агенция за разпространение" (НАР) и свързани с нея и с депутата от ДПС Делян Пеевски фирми. Те дължали на "Медийна група България" над 1 милион лева за продадени вестници.

"Въпреки нашите многократни покани, те не се издължават и затова бяхме принудени да спрем да им даваме вестници на консигнация. Смятаме, че тяхното неплащане е умишлено и има за цел налагане на медиен монопол чрез непазарни средства", се казва в текста.

Проблемите с разпространението били преодоляни на повечето места, но заради монополното положение имало недостиг на вестници във Варна, в Бургас и крайморските общини.

В друга публикация на "Труд" се твърди, че десетки малки разпространителски фирми са подложени на натиск от Национална агенция за разпространение да спрат продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа". Обещавани им били допълнителни стимули, а някои от тях били директно заплашвани, че ще бъдат фалирани, ако вземат двата вестника чрез официалния им дистрибутор – агенция "Стрела”.

НАР и свързаните с депутата от ДПС Делян Пеевски разпространителски фирми, държат 60-65 % от пазара, се посочва в публикацията и се твърди, че "от месеци тази групировка "натиска” тиражите на двата най-влиятелни всекидневника – „Труд” и „24 часа”, задържа умишлено в складове количества от нашите вестници и отказва да плати за получената стока".

В понеделник от НАР отговориха на атаката с открито писмо до медиите.

"Ние, "Национална Агенция Разпространение”, като един от водещите разпространители на вестници и печатни издания в страната, категорично се противопоставяме на провокациите и грубите инсинуации, на които сме подложени в последно време от страна на издателствата на вестниците "24 Часа”, "Труд”, "168 Часа” и "България Днес” и техния изключителен дистрибутор "Агенция Стрела”, всички собственост на скандалните бизнесмени Любомир Павлов и Огнян Донев, срещу които само преди дни прокуратурата повдигна обвинение за "пране на пари”. В петък (22.06.2012 г.) провокациите стигнаха своя връх, като "Агенция Стрела” спря доставките на вестниците за НАР, без каквото и да е предварително уведомление и/или каквато и да е основателна причина. Нещо повече, бе публикувано съобщение, съдържащо уронващи доброто име и репутацията на нашата дистрибуторска фирма твърдения, което за пореден път доказва, че притежаваната от Павлов и Донев дистрибуторска фирма "Агенция Стрела” грубо нарушава принципите на добросъвестността и лоялната конкуренция”, се казва в писмото.

Оригинална публикация

Разпространението – особен бизнес

в. Дневник | 25.08.2011

С контрола над дистрибуцията може да ограничаваш не само конкуренти издания, но и гледни точки. КЗК проверява има ли монопол и нелоялни практики

Разпространението на вестници – звучи като тема, която има значение само за самите разпространители и за издателите. Потребителят не се интересува как бирата например стига до магазина, той иска да я намира там, където е свикнал. По същия начин за читателя е важно вестникът му да е на сергията. Ако липсва, може да направи усилие да го потърси на друго място, може да се откаже или да си купи друго издание.
Общото между дистрибуцията на бира и вестници е, че трябва да има лоялна конкуренция. Голямата разлика е, че контролът върху разпространението на медии позволява и ограничаване на свободата на словото.
Разпространителският пазар е още по-сложен, защото на него има смесени модели:
- фирми, които доставят изданията и притежават будки
- такива, които само държат сергии
- и трети – издатели, които притежават фирми за дистрибуция и места за продажба. Те разнасят не само своите, но и чужди издания.
Така в последния случай, управлявайки целия процес – от печатницата до сергията – няма пречки да ограничаваш разпространението на конкурентни издания. Тоест изобщо да не извадиш за продажба пакетите с определени вестници и да ги върнеш обратно на издателя като брак (непродадени копия).
Такова подозрение споделиха преди две седмици Кристина Патрашкова и Явор Дачков от седмичника "Галерия" (свързан със сочения за лидер на престъпната група "Октопод" Алексей Петров) и съиздателят на излизащия отскоро всекидневник "България днес" (заедно с Любомир Павлов и Огнян Донев) и на вестник "Ретро" Недялко Недялков.
Те се срещнаха с премиера Бойко Борисов, а след това и с американския посланик Джеймс Уорлик, за да фокусират вниманието им върху проблемите на пазара на вестници в България. Според тях Делян Пеевски, депутат от ДПС и син на издателката Ирена Кръстева (виж схемата), са завладели вече 80% от пазара на разпространение и крият част от вестниците на конкурентни издатели, като не ги излагат по сергиите. Тримата уточниха, че контролът върху пазара е чрез трети лица.
Идеята да не продаваш конкурентни издания, от чието разпространение също печелиш (комисионата от дистрибуция и продажба), на пръв поглед противоречи на бизнес логиката (такава обаче липсва в много медийни проекти в България). Но тя може да е с търговска цел – да наложиш свои издания за сметка на конкурентните, или още по-опасно – да спираш различна редакционна политика. Когато мрежата от разпространителски компании се увеличава с местни фирми, на практика можеш да оставиш цял град/регион без определено издание за деня заради съдържанието в него.
Дали това наистина се случва ще разследва Комисията за защита на конкуренцията. Тя ще трябва да провери има ли наистина монопол на вестникарския пазар и злоупотребява ли с него групата Пеевски – Кръстева или прилага ли други нелоялни практики. Защото в случая иначе нормалното окрупняване на един пазар е проблемно и опасно.
КЗК обяви, че започва проучване на издателския и разпространителския бизнес малко след срещата на Патрашкова – Дачков – Недялков при премиера. Според тях антимопонолният орган е получил задачата от Борисов, който сравнил ситуацията с "Лукойл". Кои са издателите, какви издания притежават, какви дялове държат от пазара, собственици ли са и на разпространителски фирми, има ли заплахи за конкуренцията. На тези въпроси ще търси отговор КЗК в мащабна проверка, която може да прерасне и в разследване на забранени споразумения. В момента комисията още събира информация и разпраща писма до компаниите в бранша, а резултатите предстоят.
"Дневник" провери какво се случва на пазара на разпространителските услуги, кои са собствениците на водещите фирми, какво е мнението им за развитието на сектора, имат ли данни или усещане за монопол. Много от тях отказаха публично да говорят за бизнеса, всички обсъждат слухове, съмняват се точно кой зад коя фирма стои и кой държи акциите, когато са на приносител, следят всяко местене на адрес и най-вече кой е отишъл на бул. "Цариградско шосе" 113А – адресът на ИПК "Родина" на Ирена Кръстева.

Сдружение в частна полза, членство – с препоръка

Делян Пеевски е депутат, официално той няма нито една фирма и никога не е имал. Но той е председател на Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни изделия (СВРПИ). В него влизат 14 фирми, повечето от които собственост на майка му Ирена Кръстева, и едно друго по-старо сдружение – Съюз на разпространителите на вестници и списания. Нов член може да влезе само с препоръка от учредител.
СВРПИ е създаден на 7 февруари 2010 г. като юридическо лице с нестопанска цел в частна полза. Седалището е бул. "Цариградско шосе" 113А.

Връзки

Съюзът е единствената документирана връзка на Пеевски с разпространителския бизнес, другата са компаниите, притежавани от майка му. Според регистрите тя има собственост в "Национална агенция разпространение" АД (НАР). Съдружието на тази фирма с "Карне М" ЕООД свързва Кръстева и с разпространителите "Прес" и "Прес 2000" и няколко други регионални дружества със същия предмет на дейност.
В началото в съвета на директорите освен Кръстева е и Цветан Василев – собственикът и председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. Финансовата институция от няколко години държи между 40 и 70% (в зависимост от периодите) от парите на държавните дружества – практика, която въпреки заявената воля на управлението на ГЕРБ не беше променена. С кредити от банката пък се финансират част от медийните проекти на Кръстева – Пеевски.
Председателят на стария разпространителски съюз (присъединил се към СВРПИ) Цветан Ангелов (собственик на "Сенатор", която държи "Оларт") отговори на въпроса защо са станали член на ръководения от Пеевски така: "Бяхме поканени и преценихме, че би могло да има полза." Полза по думите му нямало. Той отказа да коментира дали има монопол в разпространението, докато КЗК не излезе със становище за пазара. "Оплаквания от издатели за проблеми с разпространението никога не съм получавал", заяви Ангелов.
Дали наличието на съдружие, нестопанско и в частна полза, води до по-сериозни обвързаности – ще реши антимонополната комисия. Според членове на съюза, пожелали анонимност, той не развивал никаква дейност. Потърсихме за коментар Ирена Кръстева и Делян Пеевски, но те не отговориха на позвъняванията.

Големите надежди – законова регулация на пазара

Проблемите в разпространението пряко засягат издателите не само заради качеството и това как техните вестници достигат до читателите. Те са икономически свързани и ако разпространител има финансови проблеми, спре да плаща или направо затвори бизнеса си, собствениците на вестници губят приходите от дадени обекти.
Неофициално разпространители твърдят, че са жертва на конфликт между издателите. Някои като "Булгарпрес" нямат особени очаквания за резултатите от проверката на КЗК. Други като "Агенция Стрела" на издателите на в. "24 часа" и в. "Труд" – "Медийна група България холдинг", очакват тя да доведе до приемането на законови мерки за регулиране на пазара. "От КЗК очакваме най-малкото да възложи изготвяне на секторен анализ в кратки срокове. Сериозните издатели на драго сърце ще й съдействаме за това.
След което да премине към процедурата " застъпничество за конкуренцията" (при тази процедура КЗК дава становища за увеличаване на отвореността на пазара и конкуренцията, като анализира нормативната уредба и актове на сдружения на предприятия – бел. ред.), каза директорът на "Стрела" Лъчезар Павлов.
Според него е по-правилно да се говори не за монопол на разпространителския пазар, а за "съгласувани практики, които водят до фактическо установяване на господстващо положение в полза на някои разпространители".

Слухове или не само

Повечето разпространители са предпазливи в коментарите си за това дали са чували за нелоялни практики. Само директорът на "Агенция Стрела" отговори "разбира се" на въпроса и допълни, че компанията ще ги представи на КЗК, ако и когато ги поиска, но отказа подробности.
От "Булгарпрес" коментираха, че твърденията за монопол на разпространителския пазар са пресилени, при положение че търговците печелят от всяка единична продажба.
"Чувал съм слухове за нелоялни практики, но мен това ме съмнява. При този свит пазар те означават нереализиране на продажби, а едва ли някой може да си го позволи", заяви изпълнителния директор на "Разпространение на печата" Виктор Налбантов.
Кризата като катализатор, но на какво
"Много от по-малките играчи бяха в незавидно положение – или фалираха, или изпаднаха в зависимост от едни или други. Това е заложено в развитието на бранша от 20 години, а кризата просто катализира процесите", обяснява Налбантов. Според него причината е, че пазарът е силно раздробен с много отделни търговци, а пред последните години се е свил с 10-15%.
На въпроса дали окрупняването на пазара не е логично шефът на"Агенция Стрела" Павлов коментира: "Специфичното при пазара на разпространение на вестници е, че този, който го "окрупни", ще има потенциалната възможност да манипулира достъпа до информация и да ограничава свободата на мненията. А под "потенциална възможност" следва да се разбира реална опасност."
"В цяла Европа пазарът на разпространение на вестници е регулиран пазар, именно поради тази опасност. Навсякъде има законови изисквания, задължаващи разпространителите да предлагат на клиентите си, без изключение всички печатни издания, при равноправни за издателите условия", обясни той.
"Смесването на издателския и разпространителския бизнес е типично само за България, ВАЦ (немската фирма, която беше собственик на "24 часа" и "Труд" – бел. ред.) например не действа така в Германия, но у нас имаха разпространителска фирма. Смесването винаги поставя съмнения за некоректност и проблеми, защото винаги единият издател може да се съмнява в разпространителската фирма на друг издател", каза Налбантов.
***
Някои от големите разпространители

"Агенция Стрела" ЕООД е собственост на "Медийна група България холдинг" АД и е заложено за 25 млн. лв. в полза на "Булбанк". Собственици на "Медийна група България холдинг" са Огнян Донев (9 700 000 лв.), Любомир Павлов (10 427 500 лв.) и "БГ Принтмедия" (на Павлов и австрийската "БГ Приватинвест" – 4 122 500 лв.). Холдингът издава вестниците "Труд", "24 часа", "168 часа" и в съдружие с Недялко Недялков "България днес". Фирмата поддържа 20 регионални офиса, 160 собствени пункта за продажба. Според визитката й разпространява над 1000 български и чуждестранни вестници и списания и обслужва над 1300 пункта за продажба, включително и веригите бензиностанции "Шел", ОМВ, "Лукойл", "Петрол".
"Разпространение на печата" АД е наследник на бившия държавен разпространител на вестници и списания и има над 100 РЕП-а в София. От 2001 г. е частно дружество и 22 617 от общо 24 000 акции държи Тодор Рангелов. Наскоро чрез фирмата си "Интерграфик сървис" той придоби веригата магазини "Верде" (част от обектите на бившата "Фамилия").
"Лагардер сървис България" ЕООД е собственост на френската "Лагардер". Търговският директор Александрина Христова коментира, че като компания, която доставя на крайния клиент и не се занимава с дистрибуция, е встрани от ставащото на този пазар. "Лагардер" има 54 обекта в цялата страна, включително и на летището в София, в които освен вестници и списания се предлагат тютюневи изделия, храни и напитки. Работи под търговските наименования Inmedio, Relay и One minute. Неин екслузивен доставчик е "Булгарпрес", в което съдружници са френската "Лагардер" и германската "Аксел Шпрингер"
"Жак прес" ООД също е сред важните играчи. Фирмата е собственост на Ангел Ангелов (1850 лв.), Георги Каменски (1900 лв.) и "Алба С" ЕООД (1250 лв., притежател Александър Александров). Тя беше цитирана от Явор Дачков като свързана с Пеевски, но за това няма официално потвърждение (от Търговския регистър).
***
"Телеграф" ЕООД
издава 6. "Телеграф" – собственост на "Нова българска медийна група холдинг" АД, която е собственост на "Балканска медийна компания" ЕАД, еднолично притежание на Ирена Кръстева.
"Монитор" ЕООД
издава 6. "Монитор" – собственост на "Телеграф", еднолично притежание на Ирена Кръсте6а.
"Компакт-Меридиан" ЕООД
издава 6. "Меридиан мач" – собственост на "Телеграф", еднолично притежание на
Ирена Кръсте6а.
"Политика днес" ЕООД
издава 6. "Политика" – собственост на "Телеграф", еднолично притежание на Ирена Кръсте6а.
"Ню медиа груп" АД
издава 6. "Уикенд", "Шок" и "R Контра" -
собственост на’ Мартин Златко6 (48789 акции) и Таня Бижева (1251 акции) към 27 април 2011 г.
"Черноморски
фар" ЕАД
издава регионалния 6. "Черноморски фар"
в Бургас, собственост на "Оларт" ЕООД. 4(
"Издателска къща Борба" АД
издава регионалния 6. "Борба" във В. Търново. Фирмата е собственост на "Нова българска медийна група холдинг" АД, т.е. Ирена Кръстева (500 акции) и Николай Томов (500 акции) към 6 юни 2011 г. Томов е член на ръководството на сдружението, председателствано от Пеевски.
"Лудогорски вестник" ЕООД
издава регионалния "Лудогорски вестник" в Разград, собственост на Себджан Мустафоб Съдкъеб, член на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватзиационен контрол, бивш шеф на общинския съвет в Разград от ДПС и кандидат за депутат от ДПС през 2005 г.
"Ловеч медия" ЕООД
издава регионалния 6. "Народен глас" в Ловеч, собственост на "Мидкуест" ООД,
регистрирана в щата Далауеър, САЩ, собственост на британеца Майкъл Джоузеф Дойл.
"Издателска къща Знаме"
издава регионалния 6. "Знаме" в Пазарджик, собственост на Никола Динко6 (с дял 4900 лв.) и Димитрина Панайотова (с дял 700 лв.). Динков е член на борда на сдружението, ръководено от Пеевски.
"Сити медиейтърс" ООД
издава регионалния в. "Фактор" в Бургас, от името на фирмата при създаването на сдружението, ръководено от Пеевски, се е подписал Галентин Влахов. Той е от управителите на "Издателска къща Черноморски фар" ОоД и е член на борда на сдружението.
"Национална агенция разпространение" АД
(бившата "ОБВ-Близнаци"). Собственост е на "Карне М" ЕООД* (51% от акциите) и "Национална агенция разпространение 1" ЕООД (49% от акциите) към 28 юли 2011 г. До 2009 г. членове на съвета на директорите на "Национална агенция разпространение" АД са Ирена Кръстеба и собственикът на Корпоративна търговска банка Цбетан Василев.
"Национална агенция разпространение 1" ЕООД
е собственост на "Обединени български вестници" (ОБВ) АД с управител Ирена Кръстеба и прокурорист Владимир Гергински. ОБВ е собственост на четири дружества, като три ("Си Ди дивелопмънтс" АД, "Новинар медиа проджектс" ЕАД и "ПМ Проджект" ЕООД, като първото притежава другите две) от тях държат 6/7 от капитала. "Си Ди дивелопмънтс" АД е наполовина собственост на на "Балканска медийна компания" ЕАД на Ирена Кръстеба и на Александър Темелакиев Радев (дарил 60 000 лв. за втората кандидат президентска кампания на Георги Първанов).
"Прес маркет" ЕООД
собственост на "Нова българска медийна група холдинг" АД, която е собственост на "Балканска медийна компания" ЕАД, еднолично притежание на Ирена Кръстева.
Сдружение "Съюз на разпространителите на вестници и списания"
*"Оларт" ЕООД се управлява от Цветан Ангелов и Олег Чернев. Чернев е сред големите разпространители, като регистрираната му през 1991 г. фирма като едноличен търговец също се казва "Оларт". В едноименното ЕООД обаче той е само прокурист. "Оларт" ЕООД е създадено от Чернев през 1994 г., но от ноември 2009 г. е собственост на "Сенатор" ООД. "Сенатор" е на Цветан Ангелов (с дял за 2550 лв.) и Цветан Костадинов (с дял за 2450 лв.) "Оларт" ЕООД е съдружник в "Конкурент нюз" ООД, което издава регионалния в. "Конкурент" във Враца. "Оларт" държи в съдружие и рекламни агенции във Враца и Кърджали. "Сенатор" е съсобственик и в "Национална дистрибуция" ООД с друг известен разпространител на вестници, Петър Герин, като дяловете са разпределени поравно между фирми на Герин ("Братя Герини прес" ЕООД) и Цветан Ангелов ("Сенатор").
*"Карне М" ЕООД, която държи мажоритарния дял в "Национална агенция разпространение" АД, е собственост на "Карне М 1" АД. "Карне М 1" АД пък е собственост на "Карне М" ЕООД (49 995 акции) и Васил Шуманов (5 акции). Така от последните данни от Търговския регистър от 25 май 2011 г. излиза, че фирмите се притежават взаимно, което пречи да се установи действителният собственик.
"Карне М" ЕООД е едноличен собственик на фирмите "Прес" ЕООД и "Прес 2000" ЕООД на
разпространителя на вестници Георги Калоянов, който сега по документи се води само техен управител. Прехвърлянето е станало през февруари и март 2011 г. "Карне М" ЕООД държи 50% от "Александров прес" ООД, Варна, притежава и варненските "Би прес" и "Ди прес" (пак на Георги Калоянов), както и 50% от "Боби прес" в Бургас. "Карне М" ЕООД е собственик на "Медия 5100" ЕООД, издател на в. "Устрем" (Горна Оряховица). "Карне М" притежава и варненските "Фактор плюс", която има будки за вестници в града, и "Одесос М", която пък държи рекламата на 50 спирки. "Карне М" е собственик и на разпространителя "Комекс 92" ЕООД.
***
Това сдружение е създадено през 1999 г. и негов председател е Цветан Ангелов ("Сенатор", "Оларт" ЕООД). Актуалните му членове са:
1. "Куриер – 5" ООД е пловдивски разпространител, собственост на Евгений Тодоров и Божидар Тодоров, до 2009 г. съдружник в него беше издателят на местния в. "Марица" и на в. "Струма" Степан Ерамян
2. ЕТ "Оларт – Олег Чернеб" виж <Й?
3. "Братя Герини прес" на Петър Герин
4. "Семир 2" на Семир Мохамед Ел Хаким. Заедно с "Агенция Стрела" ЕООД разпространителите Божидар Джингаров ("Бояна -97"), Борис Филчев ("Пресзона"), Бойко Евстатиев и Любомир Георгиев имат обща фирма "Софийска преса" ООД
5. "Сенатор" ООД виж
6. "Прес 2000", е член на сдружението от 2006 г. В молбата си за членство тогавашният собственик, а сега само управител на фирмата Георги Калоянов е посочил, че има собствени места в София, Варна и Пазарджик и работи със собственици на сергии в Русе, Горна Оряховица, Търговище, Варна, Бургас, Стара Загора и Шумен. виж и *

Стр. 10 – 11

Елена Михайлова: От 17 г. продавам вестници, хората искат да прочетат това, което не могат да видят по телевизията или чуят по радиото

в. Струма, Благоевград I Георги БУЗОВ I 2010-03-13

72-г. Елена Михайлова

- Как стана професионален продавач на вестници?

- Случайно. Започнах на 18 март 1992 г., веднага след като се пенсионирах. Преди това работех в Завода за съобщителна техника в Благоевград като бобиньорка. Казах си: Елено, на тия години бобиньорка вече никой няма да те вземе. Или трябва да станеш чистачка, или се хвани да продаваш вестници. Избрах втората възможност и така се изтърколиха цели 17 години, откакто съм в този “бизнес”.

- Павилионът ти е на кьоше, минават много хора, имаш добра клиентела, със сигурност и добри пари изкарваш.

- За тебе 300-350 лева за 12-часов работен ден и цели 30 дена в месеца добри пари ли са? Но няма къде да ида на тия години. Както виждаш, млад човек, продавач на вестници, в нашия град няма – всичките са пенсионери, които се опитват да прибавят по нещо върху пенсийката си, защото иначе са вътре с бюджета.

- Как минава денят ти?

- Сутрин отварям към 6 без нещо. Първо си подреждам вестниците. Някъде към 6.30 “цъфват” и най-ранобудните ми клиенти. Докъм обяда е добре. Следобеда продажбите са слаби. Това е времето, когато се купуват повече списанията,а след четири-пет часа почти нищо не върви.

- А когато завали дъжд?

- Тогава е направо кошмар. Покривам вестниците с парчета найлон, за да не се намокрят, но не си е работа, защото хората обичат да поспрат, да разгледат и тогава да купят. Дъждовно ли е времето – оборотът ми е нула. Аз затова не обичам есента и зимата – хем е студено, хем и клиентите са по-малко.

- Как си обясняваш факта, че един ден продаваш повече, а на другия – по-малко вестници?

- В много случаи алъш-веришът ми зависи от сутрешния преглед на печата, който правят по телевизията и радиото. Като чуят за нещо интересно – хоп, идват веднага при баба Ленче.

- Когато ти е по-спокойно, към кой вестник посягаш най-напред?

- Различно. По-често прелиствам местния ежедневник, не пропускам обаче “жълта преса”, хвърлям задължително и по едно около на “наборите ми”, като например вестник “Трета възраст”, “Над 55 години” и т.н. Ама всичко е, колкото да минава по-бързо времето.

- След 12 часа работа не ти ли идва нанагорно?

- Иде ми, разбира се. Вечер се прибирам като скапана круша, но нямам друг изход – трябва да изкарам някой лев, защото с една пенсия не се кара. Имам внуци, искам и на тях нещо да подам. Пък да ти кажа, свиква се – тоя мине, друг ти каже здравей или здрасти, трети се спре на приказка, четвърти си е наумил, че аз съм му нещо като изповедалнята за грижите му вкъщи, и така често пъти не усещам кога е минал денят.

- Колко заглавия на вестници и списания предлагаш в павилиончето?

- Не са повече от 60-70.

- Успяваш ли да ги продадеш всички?

- Много рядко. Има вестници, като “Струма” например, и сто броя да ми дадат, ще ги продам. Има обаче и такива, от които и едната бройка, която са ми оставали, зорлем я пласирам. И със списанията е същото.

- Сега ми кажи – кои са ти най-лесните за продаване вестници?

- От ежедневниците – “Струма”, “24 часа”, “Телеграф”, “Стандарт” и “Труд”. От седмичниците – “Уикенд”, “Галерия”, “Шоу”, “Вестник за дома”, “Лична драма”. Пенсионерските, като “Трета възраст”, “Над 55 години”, и още един-два “от тая нива” се купуват, защото са много евтини и бая страници имат, та човек може да си ги чете чак до следващата седмица. От останалите продавам колкото за “цвят в косите”, както казва една моя приятелка.

- Ако зависеше от тебе, какво би сложила във вестниците като информация?

- Повече човешки истории, интервюта с интересни хора, т.е. това, което хората не са имали възможност да чуят или да видят по радиото и телевизията вчера. На народа му е омръзнало от политика и затова търси нещо “за душата”, та дори и да е измишльотина некоя.

- Средно на ден какъв процент от доставените ти бройки успяваш да продадеш?

- Различно. От вестниците, които се търсят, продавам между 85-90 на сто. От “Монитор”, “Дневник”, “Новинар”, “Пари”, “Атака” и др. продавам не повече от 25-30 %. Останалото връщам. От седмичника “Капитал” например, нищо че струва 2.50 лева, продавам доста, и то все на едни и същи клиенти.

- Има ли вестници или списания, от които не си могла да продадеш дори и една бройка?

- Такива еднодневки имаше бая преди години, когато всеки с повечко пари започваше да издава я вестник, я списание. И сега има издания, които никой не чете, ама са по-малко. Пък и види ли, че не се търсят, шефът спира да ги доставя.

- Виждам, че имаш клиенти, които въобще не разгръщат вестника, който си купуват.

- Повечето са такива. Идват, взимат каквото са си наумили от сергията, плащат и си заминават. Тях ги обичам най-много. Имам обаче и от другите – които ще прелистят всичките вестници, дето съм ги изкарала отпред, и накрая пак нищо няма да купят.

- Лесно ли разпознаваш кой от застаналите пред сергията ти ще купи я вестник, я списание и кой няма да купи?

- Да не се хваля, ама мога да се цаня някъде за “психолог”. Тези, които са решили да си купят вестник или списание, си държат парите в ръката. Другите – в джоба. И в повечето случаи искат само да разгледат.

- Редовни клиенти имаш ли?

- Разбира се. И то много. На тях разчитам винаги. Най-възрастният от тях е бай Асен Нитов, който живее в съседния блок отдолу. Скоро научих, че той е бил най-старият филателист в България. През всичките тези 17 години не е пропуснал и ден дори да не купи любимия си вестник “Струма”.

- Тази зима имаше доста студени дни. В такъв студ как издържаш?

- Навличам се с повечко дрехи, завивам си краката с едно по-дебело одеяло и така. От време на време си пускам и електрическата печка, ама много дебело ми излиза на масрафа. Зимата не е най-приятното време за човек с моя занаят, но и през лятото не се издържа от горещина. Важно е обаче на душата да е добре.

- Как й угаждаш на душата ти?

- Скромно, сутрин си взимам задължително по едно кафенце от кафенето отсреща, и толкова.

- Ако сега шефът ти рече да те премести в друг павилион, какво ще направиш?

- Ще се пазаря да си остана на това място, защото едно че ми е близо до дома, второ, защото тук съм от 17 години и всички ме познават. И трето – да не се хваля, но повечето от хората в квартала си купуват вестници от този павилион единствено заради уважението, което им засвидетелствам. Шефът знае това и засега се въздържа да ме мести.

- Жените или мъжете са по-добри клиенти?

- Мъжете. Те купуват 90 на сто от вестниците. Списанията са територия на младите хора, които се интересуват от мода, от обзавеждане и от автомобили, а детските издания се купуват предимно от майките и бабите, които са излезли на разходка с децата или внуците си.

- Спомням си, че преди години една твоя колежка продаваше вестници на Централна гара – София с думите: “Няма стандарт, няма демокрация, няма пари… останаха само труд и капитал!” Ти използваш ли такава реклама, за да си продадеш вестниците?

- Стара съм за такива работи. Който иска – да купува, а който не иска – прав му път. Данчо, който продава вестници по улиците, той е по “рекламата”. Аз не мога така.

- Продаваш ли на вересия?

- Ако не го познавам, няма да му се хвана на приказката. Но на тези, които ги познавам, правя такива услуги, но рядко, защото съм имала случаи, когато са забравяли да ми платят, та е трябвало да ги подсещам.

- Къде държиш вестниците от рода на “Чук-чук”, “Аз и Ти”, “Супер шанс” и т.н.?

- Под масата.

- Търсят ли се?

- Както казват хората, за всеки влак си има пътници. Купуват ги главно по-младите мъже. Продавам седмично по 4-5 броя от тях. Едно време мераклиите бяха повече и съм продавала на седмица по 20-30 броя, ама от една-две години почти нямам клиенти за тях. Мисля, че интернет сайтовете и телевизионните порноканали им изядоха “хлебчето”.

- В Благоевград не се продават чуждестранни вестници. Как смяташ, ще вървят ли немски, гръцки или френски вестници и списания в нашия студентски град?

- Не мога да ти кажа. Иначе минават всеки ден млади хора, повечето явно са студенти, и ме питат за различни заглавия на немски, френски и италиански вестници и списания, но нашата фирма не предлага от тях, защото ако останат непродадени, всичко ще е чиста загуба. А и при сегашната ситуация, когато българските вестници и списания едва-едва вървят днес, не ми се вярва чуждестранните да станат по-търсени.

- Защо павилионите за вестници в Благоевград са с размери на коптори, вместо да бъдат малко по-широки и по-красиви?

- Не знам кой акъллия от общината ги е проектирал и одобрил и как е преценил, че трябва да са толкова малки, та човек да не може да се обърне. Виж как съм натрупала вестниците един върху друг в тази теснотия. И то за какво – защото някой си е решил, че вестникарите ще “забогатеят”, ако будките станат поне с един метър по-широки.

- Докога смяташ да продаваш вестници?

- Докато мога. Видя ли, че започва да не ме бива за тази работа, минавам на резервния вариант – пенсийката ми, и започвам да си гледам живота. Но засега оставам. На 18 март ще започна 18-а година като продавачка на вестници само в този павилион.

Стр. 8

Вестникари и разпространители основаха нов съюз

в. Засада | 2010-02-16

Вестникари и разпространители на печатни издания учредиха нов съюз. Той е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел с решение №1 на Софийския градски съд от 15 февруари 2010 г. Съюзът на вестникарите и разпространителите на печатни издания е доброволна, обществена и независима организация, създадена изцяло да защитава правото на информираност на читателя и да увеличи доверието към българските печатни медии сред обществото.
Тя обединява лидери на националния и регионалния печат и водещи агенции на разпространителите на вестници и списания, сред които "Телеграф" ЕООД (вестниците Телеграф" и "Засада"), "Монитор" ЕООД (вестник "Монитор"), "Компакт – Меридиан" ЕООД (вестник "Меридиан мач", списание "Мач магазин"), "Политика днес" ЕООД (вестник "Политика"), "Ню Медия Груп"АД (вестниците "Уикенд" и "Шок", списание "Кулинарен уикенд"), Издателска къща "Борба" (вестник "Борба"), "Лудогорски вестник" ЕООД ("Лудогорски вестник^, "Ловеч Медия" ЕООД (вестник "Народен глас"), Издателска къща "Знаме" ООД (вестник "Знаме"), "Черноморски фар" АД (вестник "Черноморски фар"), "Сити Медиейтърс" ООД (вестник "фактор"), Национална агенция "Разпространение" АД Сдружение "Съюз" на разпространителите на вестници и списания", "Пресмаркет" ЕООД, Национална агенция "Разпространение 1" ЕООД и други.
Учредителите на съюза единодушно избраха за председател на Управителния съвет Делян Пеевски, за заместник-председатели Мартин Радославов и Яне Янев и за членове Николай Томов, Никола Динков, Галентин Влахов, Васил Захариев, Цветан Ангелов и Владимир Гергински.
Съюзът си поставя за главна цел да защитава конституционното право на свобода и независимост на българските печатни медии. Сред приоритетните му задачи са да защитава правото на вестниците и списанията да събират и да разпространяват обективна информация и да спомага за издигането на качеството и престижа им. Новият съюз ще работи в условията на пълна прозрачност и равнопоставеност, ще съдейства за установяване на коректни и добросъвестни отношения между издателите на вестници и разпространителите, като на пазара на печатните медии ще се противопоставя срещу всякакви опити, които толерират или ограничават разпространението на отделни издания.
И на последно място сред задачите на новия съюз е да издигне ролята и значението на регионалните издания при формирането на общественото мнение по въпроси, засягащи хората от отделните области и градове, както и от национален характер, и да способства за качествено и ефективно разпространение на печатните издания.

Стр. 1, 2