Dnevnik.bg I 29.03.2016

Майката на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева вече не е изпълнителен директор на "Балканска медийна компания". Фирмата е едноличен собственик на "Нова българска медийна група", издател на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика".

Акционерите на дружеството – Делян Пеевски и Ирена Кръстева, са провели общо събрание на девети март, става известно от Търговския регистър. Ирена Кръстева остава в борда на директорите, а за изпълнителен директор и представляващ дружеството е назначен Александър Георгиев, който и досега е бил в борда на директорите на компанията. Третият член на борда е адвокат Дора Спасова. Ирена Кръстева е изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на медийната компания.

Наскоро Пеевски получи от майка си 50% от "Балканска медийна компания". Вчера той обяви, че се отказва от сделката за "Канал 3", въпреки че има разрешение за придобиването й от Комисията за защита на конкуренцията още от септември.
От миналото лято досега депутатът от ДПС изсветлява бизнес начинанията си, свързвани от преди това с името му, както извършва и нови придобивки. Тогава Кръстева дари част от компанията "НСН инвестмънт" на Пеевски. В нея към момента депутатът държи 90%, а Кръстева – 10%. Именно чрез това дружество се осъществяват и повечето му покупки – 5% от "Булгартабак холдинг", 18% от "Юрий Гагарин", новата сграда на Би Ти Ви, планира се още и покупката на 50-процентен дял в "Техномаркет". Наскоро Пеевски продаде дела си в "Булгартабак". Собствеността е преминала в TGI MIDDLE EAST FZE в две сделки на 18 март на обща стойност 59 млн. лв. на извънборсовия пазар на цена доста над текущата. 

Оригинална публикация

Mediapool.bg I Полина ПАУНОВА, Красен НИКОЛОВ I 22.09.2013

Твърденията на проправителствената медийна пропаганда, че антиправителствените граждански протести срещу задкулисния модел на управление са организирани, дирижирани и дори "платени" от Джордж Сорос и кръга "Капитал", са залегнали в писмото на Корпоративна търговска банка (КТБ) до Дойче веле, довело до отстраняване на двама от българските кореспонденти на сайта и до промяна в съдържанието му.

Писмото, с което Mediapool разполага, е подписано от Орлин Русев – председател на УС и изпълнителен директор на КТБ и Илиан Зафиров – член на УС и изпълнителен директор на КТБ. В него се твърди, че срещу банката се води "кампания" чрез публикациите на Еми Барух, Иван Бедров и други автори.

Освен това се посочва, че Цветан Василев няма медии, не е свързан с медийната група на Ирена Кръстева, а тя само е негов "корпоративен клиент". Журналистите Еми Барух и Иван Бедров пък използвали "международния имидж" на Дойче веле, за да "упражняват натиск" върху КТБ и да "уронват репутацията на една финансова институция с над 20-годишна история на иновативни и устойчиви практики и отговорно отношение към българското общество и бизнес".

Други "грехове“, приписани на Еми Барух и Иван Бедров в писмото на КТБ, са, че били свързани с Иво Прокопиев и кръга "Капитал", както и с "неправителствени организации, които се финансират от Джордж Сорос".

Редакцията на Дойче веле е предупредена да вземе "необходимите мерки да прекратите тази неуместна кампания". "Това е в наш взаимен интерес, защото по този начин ще се предотврати предаването на случая на съответните национални и европейски институции", се казва в текста.

Най-странното е, че цялата тази "аргументация“, която най-общо може да се обрисува като теория на световната конспирация, е накарала авторитетна медия като Дойче веле, да реагира по начина, по който КТБ желае.

Преди десетина дни стана известно, че Дойче веле прекратява отношенията с българските си коментатори Еми Барух и Иван Бедров, но в отговор на запитвания германската държавна медия отказваше да посочи причина за взетото решение. Както заяви тогава шефът на отдел "Комуникации" в Дойче веле д-р Йохане Хофман, от "българска страна е пристигнало писмо", но повече подробности не бяха съобщени.

Пак тогава на въпрос на Mediapool до КТБ дали банката е изпращала писмо до медията, председателят на Надзорния съвет Цветан Василев отговори писмено, че няма да става говорител на Дойче веле. На последвало питане да потвърди или отрече за подобна кореспонденция, Василев отговори, че ще направи изявление по темата, което и до днес не е е станало.

В събота Дойче веле съобщи официално, че в писмото е "отправена критиката, че публикациите на Българската редакция по адрес на председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев са били едностранчиви“. "Дойче веле подробно провери тези упреци и установи, че по същество те не са основателни… Независимо от това внимателната проверка на публикациите на Българската редакция установи, че горепосочените автори многократно са нарушили журналистическите стандарти на Дойче веле, например: стриктното разделяне на мнение от информация или пък подкрепянето на твърдения с доказуем фактически материал. В резултат от това ДВ реши да прекрати сътрудничеството с двамата кореспонденти", се посочваше в публикацията.

"Кампанията" и "натискът" спрямо КТБ

За да защитят тезата си за "кампания" и "натиск" от страна на двамата коментатори, от КТБ изпращат на Дойче веле приложение от 13 преведени на немски статии от началото на годината досега, в които се споменава за връзките между Цветан Василев и медийната група на Ирена Кръстева, в която официално депутатът от ДПС Делян Пеевски участие няма, но на практика ръководи и има кабинет там.

"За съжаление, когато една световно призната медия, която се обявява за свобода на словото и свободна журналистика, неусетно се превръща в средство за систематично и целенасочено охулване на отделни личности и институции с цел разчистване на сметки от личен и бизнес характер", пишат от КТБ до Дойче Веле по повод упоменатите в различни публикации връзки между КТБ и медийната империя на Ирена Кръстева.

Цитирани са пасажи от публикации, като от КТБ посочват, че в тях без всякакви доказателства и източници "се твърди, че Корпоративна търговска банка АД контролира медии; се употребява изразът "медийната фирма Василев, Кръстева, Пеевски и ко“ като олицетворение на една злонамерена медийна група, която обслужва частни фирмени интереси; се изразява презрително отношение към г-н Цветан Василев, като се твърди, че той упражнява негативно влияние върху цялостния политически живот на страната".

"Отхвърляме категорично тези и други подобни твърдения. За нас те са знак за арогантност, непрофесионализъм и намерение за дискредитиране на една оклеветена личност", пишат още от КТБ.

Факти?

За да придадат тежест на тезата си, че става дума да "тенденциозни публикации", от Корпоративна банка привеждат следните "факти".

Така например като "факт" се посочва това, че "клеветническата кампания срещу доброто име и репутация на кредитната институция и председателя на Надзорния съвет се дирижира от кръгове около медийната група "Капитал".

Германската държавна медия обаче отдавна е в партньорски отношения с изданията на "Икономедиа" и нерядко цитира нейни автори и публикации като меродавен източник на информации, разследвания и коментари, именно защото са базирани изключително на факти, при това проверими.

Друго твърдение, което КТБ привежда като "факт" е, че "медийната група "Капитал“ обхваща фирми и медии на г-н Иво Прокопиев – български бизнесмен със сериозни финансови затруднения и огромни дългове към банки, юридически и физически лица". Така описаното задлъжняло състояние на Иво Прокопиев не е факт, поне според официалните отчети на дружествата му. Но дори и да е "факт", не е ясно каква е причинно-следствената връзка между този "факт" и "клеветническата кампания" срещу КТБ. По тази логика следва, че всеки задлъжнял бизнесмен в България води "кампания" срещу КТБ.

Още по-"непоклатима" е логиката на следващия "факт", приведен в писмото: "Кръгът Капитал е свързан с мрежа от неправителствени организации, които се финансират от организации като Отворено общество на Джордж Сорос".

Защо организациите на Сорос по дефиниция са срещу КТБ, не се изяснява. Но пък като допълнително утежняващо "доказателство" срещу журналистите Еми Барух и Иван Бедров се посочва това, че са работили в издания или организации, свързани с "Капитал" и Джордж Сорос.

Цитати на Цветан Василев

За да звучат още по-убедително, от КТБ са избрали и да цитират интервюта на Цветан Василев пред вестник "Труд" и несъществуващия вече "Пари", в които той твърди, че не финансира "никакви медии".

Удобно пропуснати са други изявления и интервюта на г-н Василев, като това пред списание "Leaders magazine" в края на 2011 година, в което той уверено твърди, че "управлява медии".

"В момента сме изправени пред предизвикателства, инвестирайки в медийния сектор, включително негативното отражение на банковата криза, конкуренцията между традиционни и електронни медии…; социалната и политическа чувствителност на инвестициите, които стават по-гъвкави по време на криза. И накрая, успехът е резултат от съчетание на интелигентни решения.

(…) Всяко социално-икономическо несъгласие се отразява върху медиите. От една страна, аз вярвам, че това е позитивен механизъм, тъй като медиите са начинът за разрушаване на старите догми, които са доминирали от векове в конфликт, не в унисон със съвременното развитие. Ако тази хармония може да бъде постигната чрез някоя от медиите, които аз управлявам, положителните икономически резултати ще последват", твърди Василев във въпросното интервю.

Връзките на КТБ с медиите на Ирена Кръстева

За непредубедения наблюдател вероятно е крайно непонятно защо се води цялата тази полемика и не може ли просто да се надникне в съответните регистри и да се види коя медия чия собственост е. За това приканват и КТБ в писмото си до Дойче веле.

И тук е големият проблем, защото по-голямата част от българските медии са с непрозрачна собственост. В регистрите пише едно, но обикновено чрез комбинация от подставени лица, фирми, фондове, адвокатски кантори и пр., някои от които с офшорна регистрация, реалните собственици се губят.

Именно поради тази причина редица европейски посланици и представители на ЕК, както и посланиците на САЩ, са давали гласност на този тревожен феномен. Липсата на прозрачност в медийната собственост, съчетана със слаби и неефективни регулаторни органи, крие и наличието на концентрация на медийна собственост в едни и същи ръце.

Извън официалното признание от първо лице на Цветан Василев, че "управлява медии" и факта, че преди месец лидерът на БСП Сергей Станишев очерта като "олигархичен кръг" КТБ "и медиите, свързани с нея", има и още доказателства за обвързаността между изданията и банката.

Проучване на сайта "Биволъ" показва, че основната връзка на КТБ с медиите, управлявани от Ирена Кръстева, е чрез фирмата "Вивес" АД, която е съсобственик в новия мол "Странд" в Бургас. Търговският център е построен изцяло със заем от КТБ и ипотекиран там. Представител на тази фирма и член на борда на директорите е Венета Николова. Тя е също така в борда на "Странд Бургас" АД, дружеството управляващо мола.

Свързаността на "Вивес" и КТБ е трудно да се отрече, пише "Биволъ". Мажоритарният акционер във "Вивес" е Александър Цветков. До края на 2011 г. той е собственик и управител на "Кемира" ЕООД. В момента "Кемира" е собственост на "Хедж инвестмънт България", в която акционери са Бисер Лазов и КТБ, заедно с офшорката "И Еф Ви Интернешънал файнаншъл", представлявана от същата Венета Николова.

Миноритарният акционер на "Вивес" е Бисер Лазов, който е в борда на директорите на "Бромак финанс", собственост на "Бромак ЕООД". Последната фирма е еднолична собственост на банкера Цветан Василев и чрез нея той държи контролния пакет акции на КТБ. Самото дружество "Вивес" АД притежава 69218 акции в капитала на КТБ.

Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, купи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" в края на юли 2007 г. чрез "Нова българска медийна група". Малко по-късно акции в дружеството записват "Балканска медийна компания", собственост на Ирена Кръстева и "Вивес" ЕАД, всяка по 50%.

До края на 2007 г. "Вивес" ЕАД има едноличен собственик – Венета Николова. Тя влиза и в борда на "Нова българска медийна група холдинг" АД, където остава до 16 октомври 2008.

В края на декември 2008 г. акциите на "Вивес" АД в медийната група са вече собственост на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ – ИМЕ). Към този момент това дружество притежава 24% от капитала на КТБ, сочи регистърът Булстат, цитиран от "Биволь".

Към момента на покупката на вестниците собственици на ТЦ-ИМЕ са "Бромак" ЕООД на Цветан Василев с 49% от акциите и "Кен трейд" с 51%. "Кен трейд" обаче също е собственост на "Бромак".

През 2009 Mediapool публикува собствено проучване, което показва, че през 2006 г. БНБ издава разрешение на ТЦ-ИМЕ да придобие 29.06% от капитала на Корпоративна търговска банка, а заедно със свързаното с нея дружество "Бромак" ЕООД – 98.41% от капитала на банката. Така КТБ чрез свързаната с нея фирма ТЦ-ИМЕ е съдружник на Кръстева, когато тя купува печатните медии, контролирани тогава от Петьо Блъсков.

В периода 2007 – 2009 Цветан Василев и Ирена Кръстева не крият особено общите си интереси. Двамата, например, съвсем публично са в борда на "Обединени български вестници" АД, създадена за приватизацията на "ИПК Родина". Няколко дни преди изборите през юли 2009 г. Цветан Василев решава публично да я прекъсне. На 19 юни 2009 той излиза от борда на "Обединени български вестници" АД, а на негово място влиза ТЦ-ИМЕ.

Към момента на горепосочените събития акциите на "Бромак" ЕООД в ТЦ-ИМЕ вече са прехвърлени на офшорката "И Еф Ви интернешънал файнаншъл", представлявана от Венета Николова.

Междувременно Кръстева вече е станала едноличен собственик на "Нова българска медийна група" холдинг. На 13 март 2009 тя изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ и връзката към Василев е скъсана.

В заключение

Дойче веле остана единствената чуждестранна медиа с българска секция, след като Радио Свободна Европа, Би Би Си и Радио Франс Ентернасионал последователно закриха своите. В условията на все по-ограничена медийна свобода и монополен медиен пазар в България, за които свидетелстват и международните класации на авторитетни медийни организации, българската секция на Дойче веле си спечели авторитета на прозорец за независимата журналистика.

Без съмнение правилата на редакционната политика, следвани от Дойче веле, са безусловно важни и никой не оспорва правото на медията да има изисквания към своите автори. Но от съдържанието на писмото, изпратено от КТБ, и от реакцията на Дойче веле, остава впечатление за друг вид натиск, надхвърлящ чисто "уставните" редакционни "стандарти".

Оригинална публикация 

Mediapool.bg I 25.06.2012

"Труд" и "24 часа"към читателите: Монополисти ви пречат да ни четете

Разпространителската фирма на Делян Пеевски: Уронват доброто име и репутацията ни

Войната между основните групировки на вестникарския пазар, ескалирала през последния месец, се пренесе и в разпространението на вестниците. В понеделник ръководствата на изданията от "Медийна група България", собственост на Любомир Павлов и Огнян Донев, се обърнаха към читателите си с извинение заради "временните трудности" с разпространението на вестниците "Труд" и "24 часа".

В обръщението към читателите се твърди, че виновни за тези трудности са "Национална агенция за разпространение" (НАР) и свързани с нея и с депутата от ДПС Делян Пеевски фирми. Те дължали на "Медийна група България" над 1 милион лева за продадени вестници.

"Въпреки нашите многократни покани, те не се издължават и затова бяхме принудени да спрем да им даваме вестници на консигнация. Смятаме, че тяхното неплащане е умишлено и има за цел налагане на медиен монопол чрез непазарни средства", се казва в текста.

Проблемите с разпространението били преодоляни на повечето места, но заради монополното положение имало недостиг на вестници във Варна, в Бургас и крайморските общини.

В друга публикация на "Труд" се твърди, че десетки малки разпространителски фирми са подложени на натиск от Национална агенция за разпространение да спрат продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа". Обещавани им били допълнителни стимули, а някои от тях били директно заплашвани, че ще бъдат фалирани, ако вземат двата вестника чрез официалния им дистрибутор – агенция "Стрела”.

НАР и свързаните с депутата от ДПС Делян Пеевски разпространителски фирми, държат 60-65 % от пазара, се посочва в публикацията и се твърди, че "от месеци тази групировка "натиска” тиражите на двата най-влиятелни всекидневника – „Труд” и „24 часа”, задържа умишлено в складове количества от нашите вестници и отказва да плати за получената стока".

В понеделник от НАР отговориха на атаката с открито писмо до медиите.

"Ние, "Национална Агенция Разпространение”, като един от водещите разпространители на вестници и печатни издания в страната, категорично се противопоставяме на провокациите и грубите инсинуации, на които сме подложени в последно време от страна на издателствата на вестниците "24 Часа”, "Труд”, "168 Часа” и "България Днес” и техния изключителен дистрибутор "Агенция Стрела”, всички собственост на скандалните бизнесмени Любомир Павлов и Огнян Донев, срещу които само преди дни прокуратурата повдигна обвинение за "пране на пари”. В петък (22.06.2012 г.) провокациите стигнаха своя връх, като "Агенция Стрела” спря доставките на вестниците за НАР, без каквото и да е предварително уведомление и/или каквато и да е основателна причина. Нещо повече, бе публикувано съобщение, съдържащо уронващи доброто име и репутацията на нашата дистрибуторска фирма твърдения, което за пореден път доказва, че притежаваната от Павлов и Донев дистрибуторска фирма "Агенция Стрела” грубо нарушава принципите на добросъвестността и лоялната конкуренция”, се казва в писмото.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | 10.06.2012

Публикации за посветени

Важно е случващото да се гледа и в по-дълъг контекст:

- Вестник "Преса" беше създаден от Тошо Тошев и излиза от началото на годината. Преди това Тошев дълги години беше главен редактор на "Труд" и притежаваше малък дял акции по времето, когато вестникът беше собственост на ВАЦ. След като германските издатели продадоха в края на 2010г. медийния си бизнес на "Медийна група България холдинг", новите издатели смениха главните редактори. Едно от изискванията при избора, повтаряно често от Любомир Павлов беше – кандидатите да не са били служители на ДС (Тошо Тошев беше осветлен като агент Бор преди години). Тошев беше назначен за вицепрезидент в издателския борд на компанията. Обиден от тази промяна, той напусна в края на август 2011 с официални мотиви: "несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата".
- Междувременно от март 2011г. в "Медийна група България холдинг" започнаха скандали около промяната на дяловете на собствениците.
- През ноември 2011 г. Любомир Павлов смени Тошо Тошев и като председател на Съюза на издателите в България (СИБ). На Общото събрание, на което беше избран, част от издателите напуснаха несъгласни с промяната.
- През февруари тази година беше създаден алтернативният Български медиен съюз, в който влизат медиите на Ирена Кръстева (на учредителното събрание беше и синът й депутата от ДПС Делян Пеевски, който е председател на Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания) и гравитиращи около тях издания.
- Новите издания на Тошо Тошев (той е съиздател и на "Тема") и медиите, контролирани от Ирена Кръстева, често атакуват собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов и макар и неофициално застават на страната на бившия им партньор Христо Грозев. Сред най-драстичните примери беше разкъсването на вестник "Труд" в ефира на ТВ7 от Николай Бареков и заканата, че това ще е съдбата му и последната публикация от петък в "Преса" с разговора, за който се твърди, че е запис на Павлов. За този материал Бареков направи извънредно включване в сутрешния блок на ТВ7 и го определи като "нещо като СРС". Част от сблъсъка имаше и друго ниво – организирана медийна атака срещу Огнян Донев като съсобственик на "Софарма" и обвинения за цените на лекарствата.
В медиите, собственост на Павлов и Донев, публикациите срещу контролираните от Ирена Кръстева медии са свързани с монополизирането на разпространителския пазар, нелоялна конкуренция, разследвания за Делян Пеевски, държавните пари в Корпоративна търговска банка. "Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов и той може да го спре."
"Затова Бойко Найденов вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те трябва да го знаят това."
"Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза, две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре."
"По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура."
"Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор."
Това са откъслечни фрази от разговори, публикувани в петък във вестник "Преса" под заглавието "Лакомниците може да се задавят". В материала се твърди, че редакцията е получила записи на съиздателя на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов с неизвестно лице и пуска част от тях. В разговора се обсъжда какво ще се случи с делото между вече бившите съдружници в "Медийна група България холдинг" Павлов и Огнян Донев (от една страна) и Христо Грозев и Карл Хабсбург (от друга), които купиха заедно изданията на ВАЦ в България, но после след скандали се разделиха и в съда спорят за прехвърлянето на контролния дял на Павлов и Донев.
Коментират се и възможности за влияние върху следователи, съдебната система и от кого зависят реформите и назначенията в нея, силата на медиите, връзки с управляващите. Очакването на Павлов според цитирания разговор е, че никой няма са се осмели да повдигне обвинение срещу него и Донев. Прогнозата на "Преса" е обратната – че това може да се случи през следващите дни.
Любомир Павлов определи в събота записа като "фалшификат и манипулация".
Реакциите през уикенда бяха малко. Но очевидно сблъсъкът между двете медийни групи е в нова фаза, а средствата стават все по-брутални. Каквато и да се окаже историята със записа – все е плашещо. Защото поставя въпросите – за подслушване на издатели, за влиянието върху/от медиите или за фалшифициране на материали и разпространяването им без проблем, за употребата на медиите, за разчистване на лични сметки…

"Публикуваният текст е пълна манипулация и фалшификат

Опитват се да попречат на това, което се случи в Брюксел, и да предотвратят последиците", лаконично коментира Любомир Павлов в съботния брой на "Труд", където публикуваният разговор е определен като "парчета от подслушан разговор".
"Дневник" потърси Павлов с допълнителни въпроси в опит да изясни има ли нещо автентично в разговора. "Казал съм всичко по случая, не знам защо трябва да се занимава някой с действията на една маргинална медия. Записът е фалшив и манипулиран", повтори издателят. Според него в разпространените записи има 2-3 изречения, които е казвал и върху тях са насложени останалите реплики.
Павлов не цитира точно, а обясни, че това за което е говорил е по темата, че ако "има хора в следствието и прокуратурата, които са корумпирани – ще ги извадим в нашите вестници". Той отказа подробности, но съобщи, че в понеделник ще депозира до отговорните институции, до вътрешния министър Цветан Цветанов и до главния прокурор Борис Велчев своите данни за записите, че са фалшиви.
Павлов обвърза публикациите в "Преса" със срещата за проблемите на медиите в България в европарламента, която се състоя в сряда. "Видяха какво ще направим в Брюксел и това много ги е стреснало. Уплашиха се – те искат пълен контрол върху медиите", коментира Павлов пред "Дневник".

Пет дни по-рано

В понеделник във вестниците "Монитор" и "Телеграф" излезе отворено писмо от Ирена Кръстева, в което твърди, че е разбрала, че са предвидени в програмата на срещата, организира в Европейския парламент от Алианса на либералите и демократите в Европа, но никой от Български медиен съюз не бил получил покана. Тя атакува и какви са поканените журналисти и експерти. В редакционен коментар в двата вестника предстоящата среща беше определена като "поредната безсмислена говорилня".
На срещата в сряда в Брюксел (за която споменава Любомир Павлов – бел.ред.) обаче сериозните оценки и притеснения за бълтарските медии дойдоха от чуждите представители. Еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус определи ситуацията като "тревожна" и каза, че става неин личен приоритет. Директорът на "Репортери без граници" Оливие Базил говори критично за финансирането на медите, от Асоциацията на европейските издатели на вестници съобщиха, че ще дойдат на посещение да се запознаят лично със случващото се. На следващия ден те излезнаха с изявление, че "Като член на Европейския съюз, ние изцяло очакваме от правителството на България да се вслуша в тревогите, изразени от местни медии, и да предприеме бързи и решителни мерки, нужни за гарантиране на това независимите медии да изпълняват важната си роля в демократичното общество".
В събота стана ясно, че в четвъртък и Съюзът на издателите в България (СИБ) е подал жалба в Европейската комисия за незаконна държавна помощ, предоставяна на Корпоративна търговска банка (КТБ) и чрез нея на "Нова българска медийна група". Такъв сигнал за банката има от 2010г., но финал на проверката по него още не е оповестен.

Странични реакции

В съботния брой на "Преса" истинността на записите и източника им отново не се коментират, но част от хората, които се споменават в тях, са търсени за реакция. Главният прокурор Борис Велчев и заместникът му Бойко Найденов коментират съответно среща с Любомир Павлов и поводът й и работата на следователите.
В тв предаването на БНТ "Григорови: животът и други неща" в същия ден бившият лидер на СДС Мартин Димитров, пък коментира фразата на Павлов "ние отрязахме главата на Иван Костов" от разговора, така: "Ако някой е мозъчният център на всички тия операции, той е Цветан Цветанов. Цветан Цветанов каза, че не иска да има никакви конкуренти в дясно-център и едно по едно взеха да се случват – на един му се разпадне групата, на друг му се разпадне коалицията, на трети му се разпадне семейството".
Сайтът "Бивол" също в събота публикува, че от прослушването на записите, които са качени и в интернет, на едно място в репликите на Любомир Павлов се чува – "както ми каза премиерът", фраза, която липсва в свалената стенограма във вестник "Преса".
Качеството на записите е много лошо и на моменти трудно се разбира какво се говори. Според "Бивол" "те не са официални СРС-та. В тях липсват напълно маркерите за автентичност (бипове), познати от записите на Ваньо Танов от скандала "Мишо Бирата".
Как ще се развие историята, ще стане ясно в следващите дни. От реакциите, проверката или липсата на такива ще стане ясно и дали медийната среда има шанс да се нормализира, или ще става още по-тревожно.
Записите, на разговорите, за които се твърди, че са на Любомир Павлов и неизвестно лице могат да бъдат чути тук.

Оригинална публикация

www.bivol.bg I 6.06.2012 г. 

dariknews.bg I 26.04.2012

Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО) е извършила проучване в България от 1 до 4 април т.г., за да провери промените в собствеността в медийния бранш и твърденията за оказван натиск върху медии. Това се казва в разпространено съобщение на организацията, която обединява редактори, медийни ръководители и водещи журналисти от Югоизточна и Централна Европа.

Делегацията на СЕЕМО се е срещнала с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, както и с над 25 главни редактори, водещи журналисти, медийни експерти и представители на неправителствени организации.

В съобщението се посочва, че медийният пазар в България е претърпял големи трансформации през последните три години, откакто през 2010 г. германската компания "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ) се оттегли от българския пазар. "Медийна група България холдинг" е изкупила изданията на ВАЦ, а "Нова българска медийна група холдинг" е започнала още през 2007 г. да придобива много издания.

Двата медийни конгломерата се борят за пазари и влияние, констатира СЕЕМО и посочва, че някои от събеседниците на нейните пратеници в София са казали, че висшето политическо ръководство на страната се е намесило, за да прекрати публичната война между тях. На въпроса дали в спора е замесена идеология, интервюираните са отричали категорично, заявявайки, че става дума само за бизнес и лични интереси. В съобщението на СЕЕМО се казва, че конфликтът между двете медийни групи е довел до разцепването на Съюза на издателите в България на две части.

Проучването на експертите на СЕЕМО е установило, че мнозинството репортери в България приемат като нормална журналистическа практика да не се публикуват материали, които могат да навредят на бизнес интересите на собственика на изданието. Даже независими български медии, ценени за своето интелектуално съдържание, се въздържат да пишат за икономически сфери, в които действа собственикът, сочат резултатите от изследването, цитирани от БТА.

Собственикът чужденец се възприема от журналистите като заслужаващ доверие, като мислещ в перспектива и той по правило не участва във всекидневните редакционни решения. Българите собственици, от друга страна, се възприемат като инвеститори с краткосрочна визия, които се стремят към незабавна печалба. Този бизнес модел е повлиял върху качеството на медиите в България: повечето всекидневници са станали таблоиди, заключава мисията на СЕЕМО.

В доклада се цитира разказа на редактор, който бил запитан от новоназначен журналист дали да пише добри или лоши неща за определен политик. Журналистът обяснил, че в предишния си вестник шефът го инструктирал за кои политици да не пише нищо, за кои – да пише добри неща и за кои – лоши.

СЕЕМО отбелязва, че подобен подход към свободата на медиите и журналистиката обуславя необходимостта читателите и зрителите в България да не разчитат само на един медиен източник, за да се сдобият с информация от публичен интерес. На тях се налага да четат различни вестници, да гледат различни телевизии или да превключват между две радиостанции с новини (една частна, а другата публична).

Корпоративната журналистика, както я наричат в България, подкопава доверието към повечето медии и поражда съмнения сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група), констатира СЕЕМО. Пратениците в София са установили, че българските журналисти не се занимават с въпросите, свързани с разнообразието, като например половете и насилието между половете, хомофобията или етническите и религиозните малцинства. Тези теми се отразяват от медиите в България спорадично, предимно при възникнал неприятен случай. Българското общество и политическата сцена не са започнали още дебати по тези социални теми, които са приоритетни за политическия дневен ред в други страни от ЕС, заключава Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО).

Оригинална публикация 

www.capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 12.03.2012

Вестникът е придобит от компания, близка до съдружниците в "Стандарт", "Шоу", "Доктор" и сайта blitz.bg

От началото на март от редакционното каре на вестник "Новинар" се разбира, че има нов собственик. Справка в Търговския регистър показва, че решението за прехвърляне на 100% от собствеността е от 12 януари и сделката е била факт към 27 февруари. Любен Дилов, Николай Даковски и Емил Касабов прехвърлят дяловете си на "Агенция Витоша".

Поредна сделка за един играч

Търговският регистър дава основания да се смята, че новият собственик е свързан с дружеството "ГМ Прес", което през последната година изкупува медии. То притежава 30% от вестник "Стандарт", 50% от "Интермедиа" (собственикът на сайта "Блиц", вестниците "Шоу", "Доктор" и др.). Свързани със същата група фирми придобиха през миналата година и четири радиостанции и една телевизия.
Така сделката за "Новинар" се оказва поредната стъпка в концентрирането на медийна собственост около компании, за които има основания да се предполага, че са свързани със собствениците на "Винпром Пещера".

Новият издател

Новият собственик на "Новинар" – "Агенция Витоша" ЕООД, пък се притежава от "Витоша ФМ" ЕООД. На пръв поглед фирмите на дружествата не говорят нищо, но по-детайлно вглеждане в управленския състав на компаниите описва интересна история на зависимости.
Като управител на "Агенция Витоша" в Търговския регистър е записана Гергана Данова. Нейното име фигурира и като управител на "А. Е. Бест съксес сървисис България" (собственост на едноименна офшорка от Кипър), която в края на миналата година придоби радиостанциите от групата на скандинавската SBS Broadcasting Group (част от ProSiebenSat.1): "Веселина", "Витоша", Magic FM и музикалните радио и телевизия The Voice. "Придобихме "Новинар", защото е силен бранд с 20-годишна история, и смятам, че присъединяването му към групата радиостанции и опита да оздравим всекидневника ще му помогнат да се справи с кризата на пазара", коментира пред "Капитал Daily" Гергана Данова.

И неговите връзки

"А. Е. Бест съксес сървисис България" е регистрирано през септември миналата година от пловдивския адвокат Светлин Панов с пълномощно от управителя на "А. Е. Best Success Services" Гергана Данова. Панов влиза в съвета на директорите и на "ГМ Прес" – дружеството, придобило дялове в "Стандарт" и "Интермедиа". Преди време той отказа категорично да коментира пред "Капитал" каква е връзката между "ГМ Прес" и "А. Е. Бест съксес сървисис". До редакционното приключване на "Капитал Daily" той не бе открит за коментар.

Свързаността на Панов с "ГМ Прес" обаче дава основание да се смята, че компанията има общо и със сделката за радиостанциите и че иска да разшири медийното си влияние и на радиопазара. Съдружници в компанията са президентът на волейболния отбор на ЦСКА Георги Георгиев, Галина Пеева и Кирил Захариев. Захариев и Георгиев имат еднакъв дял (по 40% от акциите, Пеева притежава останалите 20%). Преди няколко месеца фирмата беше създадена специално за сделката със "Стандарт".

От информацията в Търговския регистър става ясно също, че Кирил Захариев е управител на фирмата "Вектор фикс", собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя притежава пловдивския производител на цигари "Кингс табако", свързан със собствениците на най-големия алкохолен производител в страната "Винпром Пещера". Пред "Капитал" рекламният директор в компанията Нешо Нешев неотдавна коментира, че Захариев няма нищо общо с "Винпром Пещера". Тогава и Георги Георгиев отрече партньорът му да има участие в "Кингс табако".
Интересни са фактите и около собственика на "Агенция Витоша" – дружеството "Витоша ФМ". Негов управител е Драгомир Владов, който е и програмен директор на BBT. Каналът пък е собственост на "Нова българска медийна група", управлявана от бившата директорка на тотото и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева. "Нямаме нищо общо със собственика на ВВТ. Медийният пазар е малък и хора, които разбират от медии, се намират трудно. Избрахме Драгомир Владов да ни консултира по определени проекти", коментира управителят на "Агенция Витоша" Гергана Данова.

Промените във вестника

От няколко дни "Новинар" няма и главен редактор. До неотдавна тази позиция се заемаше от журналистката Десислава Апостолова. Много вероятно е тя да остане в медиата, но не е сигурно, че ще бъде на позицията главен редактор. Представителят на новия собственик Гергана Данова поясни, че в момента текат консултации за главен редактор и до дни той ще бъде ясен.
Изпълнителен директор на "Новинар" остава Николай Даковски. Председател на редакционния съвет в карето продължава да е Любен Дилов-син. Той не отговаряше на мобилния си телефон за коментар (повече за "Новинар" виж в карето).

 Оригинална публикация

www.livenews.bg | 28.10.2011 

Фирмата на Ирена Кръстева подаде жалба в КЗК срещу твърде ниската цена на "България днес"

Войната между двете най-големи вестникарски групировки в България – „Медийна група България Холдинг“ и „Нова българска медийна група“ навлезе в нова фаза. Издателите на „Монитор“ и „Телеграф“ от „Нова българска медийна група“ са подали жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу конкурентите си, издаващи „Труд“ и „24 часа“, научи LiveBiz.
Притежаваната от бившата шефка на държавното тото Ирена Кръстева медийна група се оплаква от продажната цена на вестник „България днес“, която според нея е под себестойност. Според чл. 36 ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията това е забранено и подлежи на санкциониране – с глоба, която се определя като процент от оборота. Другото обвинение е по общия състав на чл. 29 от закона – за действия в противоречие с добросъвестната търговска практика.
„България днес“ е ново издание на „Медийна група България Холдинг“, което тръгна през юли тази година и за кратко време достигна тираж от над 110 хил. броя дневно. Продажната му цена е 40 ст. „България днес“ е пряк конкурент на „Телеграф“, който е най-тиражният централен всекидневник в България. Той обаче също струва 40 ст. Същата е цената и на всекидневника „Всеки ден“, който също излезе на пазара през юли като пряка конкуренция на „България днес“. И трите всекидневника са от типа „жълта преса“.
Преди две години бившите собственици на „Медийна група България Холдинг“ от немската ВАЦ обвиниха безуспешно в КЗК в аналогичното нарушение „Нова българска медийна група“ заради цената на „Телеграф“ и „Монитор“. Отскоро Ирена Кръстева е променила единствено цената на „Монитор“, който през делнични дни вече струва 60 ст., а в събота – 1 лев.
На българския вестникарски пазар на практика единствено „Стандарт“ от големите всекидневници продължава да струва 50 ст. с изключение на уикенда, когато по-дебелите броеве се продават срещу 70 ст. и 1 лв. „Труд“ и „24 часа“ отдавна струват 90 ст. в делник, по 1 лв. в събота и по 80 ст. в неделя. Според хора от бранша дори тази цена обаче е под себестойност.
Обвинението на „Нова българска медийна група“ срещу издателите на „България днес“ идва на фона на шумен скандал в противниковата пресгрупа, към чиято собственост предявява претенции бизнесменът Христо Грозев. Той успя да наложи запор върху активите на „Медийна група България Холдинг“ и да си осигури статута на „особен представител“, без чийто подпис собствениците Любомир Павлов и Огнян Донев не могат да се разпореждат с имущество. Докато течаха баталиите около съдебното решение в полза на Грозев Любомир Павлов нееднократно заяви пред медиите, че всичко това е инспирирано от лица, свързани с „Нова българска медийна група“.
Междувременно днес дисциплинарната комисия на Висшия съдебен съвет разгледа готвеното наказание срещу съдия Мария Георгиева от Софийския градски съд, която допусна обезпеченията в полза на Христо Грозев. Окончателното решение за нейното евентуално уволнение ще бъде взето след 30 дни.
още по темата – Кадровици бистрят казуса със съдийката, запорирала "Труд" и "24 часа"

Оригинална публикация

www.glasove.com | Явор ДАЧКОВ I 17.08.2011

Случаят "Пеевски" е истински лакмус за безсилието на българската политика, българските медии и българското правораздаване. Няма да е пресилено, ако кажем, че той е красноречив пример за безсилието на цялото ни общество. Доказателство, че държавата България съществува само формално. Само на думи. Като огромен симулакрум – подобие, което не притежава същността и качествата на оригинала, а само го наподобява.

Всички си играем на държава, публичност и правосъдие, но това няма нищо общо с истинската жизненост на институциите, мисията на медиите и функциите на съдебната власт. Случаят "Пеевски" не е баналната история за поредния монополист. Той е описание на дълбоката корупция, прояла държавата до абсолютно всички нива и парализирала всяка възможност за активно държавническо действие или усилие в обществена полза.
Въпреки че сме я описвали нееднократно, ще повторя за пореден път схемата. В частната Корпоративна търговска банка на Цветан Василев държавата влага повече от 70 процента от депозитите си без нито един разумен аргумент за този щедър избор. От своя страна банката безогледно отпуска кредити на депутата от ДПС Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева, а с парите двамата купуват медии, печатници и разпространителски мрежи.
Тяхно притежание са ефирната телевизия ТВ7, кабелната ВВТ, вестниците "Уикенд", "Телеграф", "Политика", "Монитор", "Меридиан мач", " Всеки ден", "Шоу", "Торнадо", великотърновският "Борба", бургаският "Черноморски фар", част от "Стандарт", с тенденция да го купят изцяло догодина, и сайтовете: "Всеки ден", "Блиц", "Бинюз", "Економедия" и други, както и няколко ефирни честоти за радио. Предстои разрастването им както в този сектор, така и в Мрежата чрез създаването на редица сайтове около новозакупения „Блиц”. Пеевски и Кръстева притежават най-голямата печатница в България, както и ОСЕМДЕСЕТ процента от вестникарската разпространителска мрежа в страната. Чрез тези медии, които фактически са на един собственик, двамата създадоха и алтернативен съюз на издателите, тъй като формално те не издават нищо…
Голямата им цел в областта на медиите е придобиването на мултиплекс – единствения начин, по който в близко бъдеще ще можем да гледаме телевизия, заради което двамата днес са стратегически съюзници с медийния и рекламен бос Красимир Гергов. Кръстева и Пеевски имат и издание, което се печата на английски език и излиза в Брюксел, а неговата основна цел е да легитимира дейността на групировката пред европейските институции.
Двамата пряко се месят в редакционната политика на изданията си, като дори и лично подбират някои снимки на особено важни за тях персони. Медиите им приличат по-скоро на пропагандни оръжия, отколкото на вестници, телевизии, радиостанции или сайтове. Единствената им цел е да създават комфорт на управляващите, а по този начин и комфорт за бизнеса на "предприемчивите” майка и син. Много често дописка от едното им издание буквално се препечатва в другите, а в нея се сменя единствено името на съответното издание – "както съобщиха за "Телеграф", "както съобщиха за "Монитор", и т.н.
Текстът остава без редакторска намеса и е разпространен през най-различни вестници, между които обикновеният читател не прави връзка. Това е добре смазана машина за пропаганда, а двамата не се притесняват да я употребяват безмилостно срещу всеки, който се осмели да критикува управлението. Лъжите и тоталното омаскаряване чрез доноси и измислици са основният прийом на списване както на "Уикенд", "Монитор" и "Телеграф", така и на всички останали. В сутрешния блок на ТВ7 чалгаджийският маниер на Бареков всеки ден произвежда "мокри медийни поръчки" срещу политически опоненти на ГЕРБ, нещо, което няма нищо общо с журналистиката.
Формално Пеевски и Кръстева не стоят зад всичко това, което е още една линия, по която разследващите органи могат да работят. Работата е там, че никой не работи. Преди две седмици публикувахме информация за това, че в ДАНС има две разработки срещу Пеевски, но никой не обясни защо тези материали все още не са влезли в прокуратурата. Пеевски е замесен в далавери с Държавния резерв, Комисията по конкуренция, а звездата му изгрява още по царско време, когато е едва 23-годишен.
Едно от обясненията за неговата недосегаемост може да се търси и във факта, че банката на Цветан Василев, която финансира Пеевски и Кръстева, е отпуснала кредит от 10 милиона евро на 27-годишния син на Иван Драшков, който е ръководителят в сянка на ДАНС и сатрап на всички управления от 14 години насам. Именно тази симбиоза между политици, медии и финансови институции е пример за истински октопод, който обаче изглежда напълно недосегаем. Въпреки че Пеевски е депутат от ДПС, никой – нито от политиците, нито от медиите, не смее да повдигне публично въпроса за неговия незаконен бизнес, който се превръща в реална заплаха за свободата на словото.
Всички политици без изключение много обичат да се упражняват в говорене срещу Доган, а Борисов дори дойде на власт благодарение на тази риторика. Да се говори срещу Доган е много модерно и в медиите – в последните две години ще откриете хиляди публикации за неговото барбекю и неговия хонорар от един милион. Почти няма да намерите, обаче, нещо за медийната империя, създадена с влиянието на Доган и управлявана с мълчаливото съгласие на властите, които с бездействието си се превръщат в съучастници на престъпления.
Да не говорим за фактическата подмяна на вота на избирателите. Както казахме, на последните избори мнозина от тях гласуваха срещу Доган и за Борисов. Вместо да му потърси сметка за очевидната корупция и редица престъпления, Бойко Борисов се договори с Ахмед Доган и му даде още по-голяма медийна власт, която в известен смисъл е по-значима от участие в управлението на страната. Поразяващо издайническа е и липсата на реакция от така наречените опозиционни политици. Костов много обичаше да нарича Доган проклятие, но днес не смее да каже нищо срещу незаконното придобиване на медии, защото и тай самият доста се облажи покрай банката на Цветан Василев, а и напоследък договорките му с ДПС станаха публично достояние за срам на сините избиратели.
Волен Сидеров, който направи политическа кариера от анти-ДПС говоренето, виси почти всеки ден в ефира на ТВ7, а в „Уикенд” му правят мили интервюта. Какво да говорим за Станишев, който даде зелена светлина на медийния проект на Пеевски и Кръстева, за Първанов, избран с гласовете на ДПС, а и за всички останали, които мълчат безучастно и страхливо. Най-жалко ми изглежда мълчанието на медиите, които не са част от тази групировка. С много малки изключения по темата почти не се пише, но дори и онези, които публикуват материали по въпроса, се ограничават само с това и нищо повече.
Ето защо ние с Криси Патрашкова от вестник "Галерия", заедно с Недялко Недялков, издател на "България днес" предприехме серия от срещи, започвайки от премиера. Основната ни цел е да предизвикаме публичен натиск и най-вече публично осветляване на това престъпление. Лично аз нямам илюзии, че Борисов или останалите институции ще стигнат докрай в разрешаването на този проблем, защото те са част от него. Мисля, обаче, че е важно да бъдат притискани непрекъснато, а чрез публичните акции по възможност да се ограничи разрастването на този истински медиен Франкенщайн. Пък и да има поне някой, който си е позволил да протестира… Нашето българско мълчание не само по този скандал е истински срам.
Нека кажа отново – тук не става дума за бизнеса на двама мошеници, а за оплитането на държавата в поредица от престъпления и превръщането й в техен съучастник чрез бездействието на институциите. Това е и нагледен пример за театралния характер на българската политика, в която изиграните роли на сцената нямат нищо общо с договорките зад кулисите. Бойко Борисов с Доган – защо не? Иван Костов с Доган – защо не? Волен Сидеров с Доган – защо не? Това не е политика, а порнография. Нима ще продължаваме да го търпим?

Текстът е публикуван във в-к "Галерия"

Оригинална публикация 

в. Ретро | Иван БАКАЛОВ | 20.08.2011 

България днес е на дъното от европейските страни по свобода на словото. В годишните доклади на международната организация "Репортери без граници" и на американската "Фрийдъм хаус" слизаме надолу в таблицата за свобода на печата и през 2009 г., и през 2010 г. В последната класация на "Фрийдъм хаус" страната ни е на 77-о място по свобода на словото – на най-ниското си ниво в последните 10 години. В класацията на "Репортери без граница" е на 68-о място, също най-ниското през последните 10 години. След Македония и цял куп африкански и латиноамерикански държави. В последния доклад на "фрийдъм хаус" се казва, че журналистите в България са притиснати в ъгъла, за да бъдат защитени икономически, политически и криминални интереси.
Тези мрачни данни са най-естествената прелюдия към темата за медийния монопол на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, който се разширява, а не намалява. Семейството има куп вестници, а продължава да купува и да пуска нови, да пазарува телевизии и сайтове. И Комисията за защита на конкуренцията да се заеме, няма да направи нищо. Тя само може да констатира монополно положение. А то е да имаш над 33% от пазара. Пеевски ги има.
Трудно може да се докаже и дали всички тези вестници, сайтове, телевизии и радиостанции са на Делян Пеевски и майка му. Защото някои от тях са скрита собственост, зад офшорни и други фирми, така че да не се направи връзка. Но тя е очевидна. Дори само по заглавията на вестниците. Следващата важна стъпка в медийната империя на Пеевски беше да започне да завзема разпространителската мрежа на вестниците и списанията. В тази сфера в България има около 10 по-големи фирми. Депутатът постепенно е придобил или контролира поне 6 от тях, разкриват хора от този бизнес. Някои твърдят, че Пеевски владее около 80% от пазара за продажба на вестници и списания. Дори това число да е двойно преувеличено, пак става дума за монопол.
Получава се такава ситуация, че освен монопол върху вестниците Пеевски придобива монопол и върху продажбите им. От него зависи кои да се продават и кои – не. И някои конкурентни на неговите издания започнаха да се оплакват от разпространителските му фирми. Опитват се да ги изтласкат от пазара с всички средства.

Каква е целта и смисълът на цялата тази битка за завземане на пазара

Пеевски ще сложи ръка на всички вестници, ще настъпи земен рай, читателите ще ликуват? По-скоро друг ще се зарадва, но дали за дълго.
Като разгърне човек вестниците на Пеевски, веднага му става ясно. Техните врагове са враговете на Бойко Борисов. Те имат една основна цел -непрекъснато да очернят и компорметиратопозицията, политическите съперници и дори журналистите от другите медии, които не водят същата политика. В един момент премиерът казва, че лекарите източват здравната каса и взимат десетки хиляди левове заплата на месец. Изявлението е последвано от мащабна кампания в медиите на Пеевски срещу лекарите – репортажи, случки, рушвети и т. н. Злепоставено е цялото съсловие, а не просто отделни лекари. Друг път Борисов посочва, че тия от БАН са лошите, веднага започва кампания от публикации за БАН колко са лоши. Вестници изкарват учените тунеядци, комунисти и т.н. Университетът ще стачкува и веднага става враг – никой не показва стачката му, не им дават думата, студентите са лоши, не ходят на лекции, само пият, има корумпирани преподаватели и далавери с имоти на университета. А многохилядните им шествия ги крият в новините…
Някой се изпречил нещо на пътя на Борисов – например като Яне Янев или като Меглена Кунева – започва бой по главата от цял оркестър медии. Пълен спектър – от измислиците в жълтите вестници до коментарите в уж сериозните. За Кунева, когато обяви кандидатурата си за президент, пропагандата надмина всякакво въображение. За няколко седмици в най-тиражните жълти издания като "Уикенд", "Шоу", "Всеки ден", пригласяше им и малотиражното дъно на журналистиката "Торнадо", излязоха лавина от измислици – че имала апартамент в Брюксел, че френска банка й плащала по 200 000 евро на месец, че носела златни копчета, че била човек на "Мултигруп", че е свързана с наркоразпространението, защото племенник на мъжа й лежал в затвора за наркотици, а близо до дома й в квартала били убити двама арабски наркодилъри…

За вестник "Шоу" съвсем отскоро се говори, не е купен от Пеевски

Дали е така, трудно може да се докаже, но той действа в пълно съзвучие с вестниците на Пеевски. Такова тотално навеждане на частни медии пред правителството и конкретни политици не е имало в 20-годишния период след 10 ноември 1989 г. И вестниците по времето на Тодор Живков не са били такива. Като че ли се ражда някакъв нов култ, с нови агитационни похвати.
Издателите майка и син Кръстева-Пеевски постигнаха качествено нов етап в развитието на частните медии у нас.
Пеевски, който е депутат от ДПС и един от фаворитите на Доган, денем е опозиция на правителството в парламента, вечер ходи в редакцията на трите си всекидневника и като същински цензор редактира текстове и сваля материали от 3 вестника едновременно. Лично избира дори снимките и портретите на Бойко Борисов. Особено грижлив е към изображенията на вътрешния министър Цветан Цветанов. За това свидетелстват напуснали или уволнени от издателската група журналисти. Например журналистът Стойко Тонев, бивш главен редактор на в. "Новинар", работеше около 2 години като наблюдател във вестниците на Пеевски и напусна. Ето какво написа той за атмосферата на работа във вестниците, след като те се хвърлиха да обслужват Борисов:
"Като един същи Победоносцев, той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре. (Да, да, този същият, дето му викаха Боко Тиквата преди изборите!) Че и на Цветанов. А то как да намериш снимка, на която Цветанов да изглежда добре, Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери…
Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство. Чак почваш да се питаш дали пък не бъркаш, че Пеевски е бил част от този кабинет… А репортери и редактори тичат с изменени лица и само се питат: ‘Това дали ще мине, Делян да не го свали?"…" (край на цитата). Няма майтап – денем Пеевски е опозиция, а вечер прави пропаганда за управляващите.
Това граничи с шизофрения
Но не е. Това е сладка сделка. Търговия с влияние. Ситуацията е дори комична – вестниците на Пеевски (респективно на ДПС) пишат за правителството в пълно единодушие с вестник "Атака"! Еднакво яростно атакуват опозицията при всеки вот на доверие и нападат всеки, който се опитва да клати правителството. Дори изданието на семейство Сидерови се премести да се печата в ИПК "Родина" – в печатницата на Пеевски и Кръстева, респективно на ДПС. Това изглежда е част от услугите на властта към "Атака", благодарност за подкрепата към правителството.
Зад Пеевски и Кръстева безсрамно седят Корпоративна търговска банка и нейният шеф Цветан Василев, който преди това е бил член на съвета на директорите на Централна кооперативна банка (банката на групировката ТИМ). С кредити именно от тази банка са купени някои от вестниците и др. медии на групата. За Корпоративна търговска банка се знае без съмнение, че е свързана с ДПС. В нея има около 30% акционерно участие и султанът на Оман.
През април 2010 г., в отговор на питане на няколко вестника, които са конкуренти на Пеевски, правителството отговори официално, че почти половината от сметките на големи държавни компании и министерства са в Корпоративна търговска банка. Става дума за стотици милиони оборот на месец, от който банката печели.
Излиза така – държавата финансира Корпоративна търговска банка
тя финансира медийната група на Пеевски и майка му, а те подкрепят правителството на Борисов. Инициатор за създаването на този монопол е премиерът Борисов. Днес Пеевски с неговите вестници е като един Франкенщайн. Но утре може да се обърне срещу създателя си. Веднъж вече го е правил – преди изборите през 2009-а го наричаше Боко Тиквата, после се обърна на 180 градуса. Новото завъртане е само въпрос на време. Вестници, които са свикнали с мръсотии, пропаганда и услуги, не могат да станат нормални.
Затова не само Борисов, а и уж независими комисии като тази за конкуренцията, политици, трябва да се замислят. Изкушението да притежаваш медии и те да те обслужват е голямо, но може да свърши зле.

Стр. 1, 14, 15