www.mediapool.bg | 15.11.2012

Доскорошният партньор на Любомир Павлов и Огнян Донев и съсобственик във вестник "България днес" Недялко Недялков е запорирал дружествените дялове на Павлов в "Медийната група България холдинг" ООД поради неплатени над 1 млн евро.
През септември т.г. Недялков напусна жълтия всекидневник "България днес", част от медийната група на Донев и Павлов, като поиска да му бъде изплатен делът във вестника (33%). Това стана по времето, когато пресгрупата бе оглавена от Венелина Гочева, а Любомир Павлов се оттегли от ръководството й.
Недялков е поискал запора на 2 ноември в кантората на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов на "Солунска" 7 въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело 50318/2012 на СРС.
Частният съдебен изпълнител налага запора заради неплащането на 1 милион главница, 60 хил. евро лихви и 67 120 лева – разноски по делото, 74 400 лв. адвокатски хонорар, 1591 лв. – обикновена такса и 82370 лева – пропорционална такса. Запорното съобщение връчено на 5 ноември.
Върху изданията в медийната група има още един запор в полза на "Уникредит Булбанк", която е кредитор на групата с 25 млн. евро. Прокуратурата също е наложила запор върху активи на групата заради разследването срещу Донев и Павлов по обвиненията за пране на пари и финансови измами.

Varnapress.net I 27.09.2012

Регионалните издания на “Труд” и “24 часа” в Пловдив, Варна и Бургас от понеделник няма да се печатат. Последният брой на местните вестници в съответно втория, третия и четвъртия по големина български градове ще бъде подготвен в четвъртък и ще се разпространява на следващия ден.
Схемата предвижда регионалните дирекции да се трансформират в кореспондентски бюра, обслужвани от двама журналисти. Не е ясно дали ще има щатен фоторепортер или ще се работи на хонорар. Дописките ще бъдат публикувани в централното издание, но няма да има местни подлистници. Съкращенията се налагали по финансови причини.
Притурките бяха създадени през 1998 г., когато немската WAZ купи двата най-големи тогава български вестника – “Труд” и “24 часа”. Още от самото начало изданията се правеха от шест отделни екипа – по два в Бургас, Варна и Пловдив. През 2009 г. бяха закрити половината регионални редакции – в Бургас и Пловдив останаха екипите, правещи до този момент притурката за “24 часа”, а във Варна – на “Труд”. От закритите местни медии останаха по двама кореспонденти за съответния централен вестник.
Сътресенията в двата ежедневника започнаха след като WAZ ги продаде на “Медийна група България Холдинг” на Любомир Павлов и Огнян Донев. След скандал от оперативното ръководство на вестниците бяха отстранени дългогодишните им главни редактори Тошо Тошев и Венелина Гочева. Наскоро Любомир Павлов се оттегли от прякото ръководство на холдинга и неговото място бе заето от Венелина Гочева. /Димана ТОДОРОВА, БЛИЦ

Оригинална публикация

 

в. Дума | 11.09.2012

Поредна промяна претърпя ръководството на вестник "24 часа". От вчера досегашната главна редакторка Данка Василева е сменена от Борислав Зюмбюлев, който съвместяваше ръководството на вестник "168 часа" с длъжността първи зам.-главен редактор на "24 часа". От изданието обявиха, че Василева ще продължи да е част от медийната група, но "ще се занимава с онлайн проекти".
ДУМА припомня, че преди по-малко от седмица Венелина Гочева пое управлението на "Медийна група България Холдинг", която издава всекидневниците "Труд", "24 часа" и още няколко печатни издания. Рокадата стана дни след като Гочева е регистрирала компанията "Нюз Про" ООД. Любопитство буди фактът, че предмет на дейност на дружеството е "рекламна, информационна, програмна, импресарска и маркетингова дейност, издателска, предпечатна и печатна дейност, сделки с интелектуална собственост и други". Съдружник на Гочева е бившият изпълнителен директор на "Феста холдинг" адвокатът Димитър Димитров.

Стр. 2

Mediapool.bg I 25.06.2012

"Труд" и "24 часа"към читателите: Монополисти ви пречат да ни четете

Разпространителската фирма на Делян Пеевски: Уронват доброто име и репутацията ни

Войната между основните групировки на вестникарския пазар, ескалирала през последния месец, се пренесе и в разпространението на вестниците. В понеделник ръководствата на изданията от "Медийна група България", собственост на Любомир Павлов и Огнян Донев, се обърнаха към читателите си с извинение заради "временните трудности" с разпространението на вестниците "Труд" и "24 часа".

В обръщението към читателите се твърди, че виновни за тези трудности са "Национална агенция за разпространение" (НАР) и свързани с нея и с депутата от ДПС Делян Пеевски фирми. Те дължали на "Медийна група България" над 1 милион лева за продадени вестници.

"Въпреки нашите многократни покани, те не се издължават и затова бяхме принудени да спрем да им даваме вестници на консигнация. Смятаме, че тяхното неплащане е умишлено и има за цел налагане на медиен монопол чрез непазарни средства", се казва в текста.

Проблемите с разпространението били преодоляни на повечето места, но заради монополното положение имало недостиг на вестници във Варна, в Бургас и крайморските общини.

В друга публикация на "Труд" се твърди, че десетки малки разпространителски фирми са подложени на натиск от Национална агенция за разпространение да спрат продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа". Обещавани им били допълнителни стимули, а някои от тях били директно заплашвани, че ще бъдат фалирани, ако вземат двата вестника чрез официалния им дистрибутор – агенция "Стрела”.

НАР и свързаните с депутата от ДПС Делян Пеевски разпространителски фирми, държат 60-65 % от пазара, се посочва в публикацията и се твърди, че "от месеци тази групировка "натиска” тиражите на двата най-влиятелни всекидневника – „Труд” и „24 часа”, задържа умишлено в складове количества от нашите вестници и отказва да плати за получената стока".

В понеделник от НАР отговориха на атаката с открито писмо до медиите.

"Ние, "Национална Агенция Разпространение”, като един от водещите разпространители на вестници и печатни издания в страната, категорично се противопоставяме на провокациите и грубите инсинуации, на които сме подложени в последно време от страна на издателствата на вестниците "24 Часа”, "Труд”, "168 Часа” и "България Днес” и техния изключителен дистрибутор "Агенция Стрела”, всички собственост на скандалните бизнесмени Любомир Павлов и Огнян Донев, срещу които само преди дни прокуратурата повдигна обвинение за "пране на пари”. В петък (22.06.2012 г.) провокациите стигнаха своя връх, като "Агенция Стрела” спря доставките на вестниците за НАР, без каквото и да е предварително уведомление и/или каквато и да е основателна причина. Нещо повече, бе публикувано съобщение, съдържащо уронващи доброто име и репутацията на нашата дистрибуторска фирма твърдения, което за пореден път доказва, че притежаваната от Павлов и Донев дистрибуторска фирма "Агенция Стрела” грубо нарушава принципите на добросъвестността и лоялната конкуренция”, се казва в писмото.

Оригинална публикация

в. Преса | 08.06.2012

Прокурорската преписка за кражба на дялове от "Медийна група България" срещу Любомир Павлов и Огнян Донев е приключила

Вестник "Преса" получи информация, че преписката по делата, заведени от Христо Грозев и Карл Хабсбург срещу Огнян Донев и Любомир Павлов е приключила. Грозев и Хабсбург съдят бившите си съдружници в "Медийна група България холдинг", издател на вестниците "Труд" и "24 часа", за кражба на дялове от компанията. Чрез се~ рия препродажби помежду си Донев и Павлов успяха да намалят участието на дружеството "БГ Принтмедия", обявено за новия собственик на издателството през декември 2010 г., до 17%.
Жонглирането с дялове между Донев и Павлов, с което участието на "БГ Принтмедия" е на практика стопено, стават след мнимо общо събрание на фирмата, в което не участва Христо Грозев, въпреки че той е неин управител заедно с Любомир Павлов. Още повече че сделката е изповядана в неработен ден – неделя, от нотариус Вяра Янева. Това става повод 3а завеждането на делата от Грозев и Хабсбург, а драмата между съдружниците е придружена от шумни обществени скандали.
Въпреки това Любомир Павлов демонстрира убедеността си, че "нищо не може да му се случи". Твърде вероятно е обаче още в следващите няколко дни прокуратурата да повдигне обвинения на него и съдружника му Донев. Вестник "Преса" не знае дали наистина "нищо не може да се случи" на двамата бизнесмени, но разбираме откъде идва самоувереността на Любомир Павлов.
В редакцията се получиха записи от разговор на Любомир Павлов с неизвестно лице, с което обсъждат стратегията на Павлов да избегне повдигане на обвинение.
Любомир Павлов поставя задачи на неизвестния за събиране на информация и документи, които се намират в разпореждане на другата страна по спора.
Първият разговор се е провел след 29 май. По това, че периодически влиза секретарката на Павлов, можем да предположим, че срещата се провежда в кабинета му в Полиграфическия комбинат.
От беседата става ясно, че Павлов се чувства спокоен за изхода на делото защото смята, че нито един прокурор не би се осмелил да подпише обвинителен акт срещу него и Огнян Донев. В същото време Павлов се позовава на помощта, която очаква от главния прокурор Борис Велчев и от вътрешния министър Цветан Цветанов. Пред събеседника си Любомир Павлов изрично заявява, че позицията на шефа на следствието Бойко Найденов в хода на разследването му е коствала шанса да бъде допуснат като кандидат за бъдещ главен прокурор. Като пример за възможността си да влияе на обществено-политическите процеси Павлов съобщава, че негово дело е "отрязването на главата" на Иван Костов, визирайки очевидно разпадането на Синята коалиция.
По-долу предлагаме документални извадки на скандалния разговор:
Непознатият (Н): Значи, това за което те търсих. Любомир Павлов (Л. П.): Да
Н: На 29 май е дошло писмо от СГП, с което е одобрен докладът на Александров (зам.-шеф на следствието и дирентор на Икономически престъпления в НСлС – б.р.) и разрешават привличането ви като обвиняеми на тебе и на Донев.
Л.П.: Какъв доклад на Александров?
Н: За завършената проверка. Значи никой нищо не е казал на Петьо Петров (следователя по делото – б.р.). (Отваря се врата, страничен разговор – б.р.)… Ти ми беше казал, че главният (става дума за главния прокурор Борис Велчев – б.р.) се е разбрал с него (с Петьо Петров) и му е казал да прекрати това нещо.
Л.П.: Петьо Петров не може да прекрати нищо, аз…
Н: Значи, такова нещо няма. Който ти е казвал такова нещо, те лъже.
Л.П.: Какво?
Н: Че Петьо Петров трябва да прекрати това нещо (става дума за разследването – б.р.).
Л.П.: Ами трябва (да прекратят разследването – б.р.) Ако имат грам мозък в главата си, дали сега ще го направят, или не… Това, ако не го направят, ние един ден ще излезем със заглавие на първа страница… "символ на корупцията в България" (не се разбира – б.р.). Затова Бойко Найденов (директор на НСлС) вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те (прокурорите и политиците – б.р.) трябва да го знаят това. Според теб, ти искаш да кажеш, че не го знаят всички?
Н: Значи добре вървят нещата.
Л.П.: Аз си плащам дълговете! И на Иван Костов му пострада главата… (Не се разбира.) Ние отрязахме главата на Иван Костов и на Георги Първанов (в последните седмици "Труд" и "24 часа" направиха масирана кампания срещу Първанов в битката му за лидерския пост в БСП – б.р.)
Н: Това добре, ама в предишния разговор, който водихме с тебе – кой ще стане главен лидер на СДС?
Л.П.: Ти кой искаш да стане?
Н: Не, питам кой ще стане?
Л.П.: Аз мисля, че с това (с отстраняването на Костов – б.р.) се е изчерпал въпросът, мен не ме вълнува. (Шумно става, сяда,
говори със секретарката – б.р.).
***
В следващите минути двамата обсъждат друго следствено дело, образувано с постановление на Софийската апелативна прокуратура (вероятно става въпрос за разследването за укриване на данъци при сделки с акции на "Софарма", по което Софийската градска прокуратура също води разследване). В края на тази част от разговора се чува, че Павлов моли събеседника си да се сдобие с копие от документи, които вероятно са в другата страна по делата. Два мата се разбират събеседникът да направи този опит, като Павлов му заявява: "Ти нали имаш опит в тези неща." Дълго време обсъждат кой какви връзки има в градската прокуратура както и причината да бъде върнат първоначалният наблюдаващ прокурор по делото. (Наблюдаващ прокурор за няколко месеца е бил командирован от Пловдивската районна прокуратура, след което се връща първоначалният – Александър Павлов, който вероятно ще предяви иска Павлов и Донев да бъдат привлечени за обвиняеми – б.р.) Павлов излага хипотезата, че пловдивският прокурор е бил сменен, защото не е бил достатъчно агресивен, и че виновник за връщане на Александър Павлов е Бойко Найденов.
След това двамата обсъждат дълго кой би могъл да има влияние върху ръководителя на следствието. "По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура", казва Павлов. И добавя, че е по-трудно да се въздейства на Петьо Петров и на неговия шеф Ангел Александров.
Павлов обяснява, че само неколцина биха могли да въздействат на шефа на следствието. Л.П.: С Ангел Александров могат да говорят трима-четирима души. Единият е Ахмед Доган, той няма да се намеси. Вторият (не се чува) и Бойко Найденов. Павлов пита каква друга информация в негова полза може да
му намери събеседникът. След което се разбират да се срещнат отново.
***
Втори разговор, състоял се между неделя, 3 юни, след участието на Любомир Павлов в сутрешния блок на БНТ, където след него в ефир е Маргарита Попова, и вчера.
Павлов говори по телефона отново за Ангел Александров.
Л.П.: Аз действам (информира някого). Дай да видим какво става с разследването. (Уговаря си среща следобед – там ще бъде фактически и Стоян Николов – адвокатът му по сделката с прехвърлянето на 83% от дяловете на Огнян Донев.)
Л.П.: Нали каза, че Петьо е човек разумен, разбран.
Н. Тогава защо не общувате с него?
Л.П.: Моята адвокатка общува с него. Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза (става въпрос за подписите по протоколите, които са спорни – б.р.), две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре.
Н: Но Цецо Цветанов не може да му въздейства на Петьо Петров.
Л.П.: Може, може! А, ти недей така! Нямам никакви съмнения в това! От него (от Цветанов – б.р.) зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде! Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата им в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор. Те ще променят закона сега, за да се избере по-рано главният прокурор.
Н: Аз слушам какво казва Маргарита (Попова), че този ВСС не може да избира главен прокурор.
Л.П.: Казва тя (става въпрос за Маргарита Попова – б.р.). Тя е вицепрезидент. От вицепрезидента нищо не зависи… (Звън на телефон.)
Н: Аз не вярвам Бойко и Цветанов да не съгласуват с нея.
Л.П.: Тя не знаеше в неделя за това (за промяната в съдебния закон – б.р.), те не я държат в течение, но те (от ГЕРБ – б.р.) ще си го гласуват в парламента, а на мен още в петък (7 юни – б.р.) ми казаха, че това ще се случи (приемането на закона, който депутатите гласуваха вчера – б.р). Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор.
Н: Аз не вярвам Цветанов да може да влияе на прокуратурата… мисля, че Бойко доста добре ръководи нещата, за да не позволи подобно нещо да се случи
Л.П.: Ами Бойко и Цецо са еднакви.
Н: Ама от Брюксел толкова много ще ги бият, ако направят подобно нещо.
Л.П.: Ще обяснят, че трябва да има плавен преход и затова трябва да се изтегли по-рано (избора на главен прокурор – б.р.)
Н: Ако не го направят по начина, по който…
Л.П.: Те ще обяснят следното нещо – че трябва да има плавен преход, че ще има три месеца избор. Шест месеца преди да изтече мандатът на сегашния, се избира новият. Както в САЩ – избира се президент, но не застъпва в деня на изборите, а минава време.
Н: Добре, щом така говорите, сигурно имате нещо предвид, нали тук си говорим реално аз и ти.
Л.П.: Аз си говоря с Цветан Цветанов. Ей сега ще дойде (обяснява нещо за Цветанов – б.р.) Мерси за информацията (която събеседникът му е донесъл – б.р.) Сега ще погледна. (Изпраща го – б.р.)
"Преса" още веднъж пояснява: Твърденията 3а каквито и да било действия на споменатите в стенограмата лица са само и единствено на г-н Павлов. Редакцията няма отношение към тези твърдения.

Стр. 2, 3 

dariknews.bg I 26.04.2012

Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО) е извършила проучване в България от 1 до 4 април т.г., за да провери промените в собствеността в медийния бранш и твърденията за оказван натиск върху медии. Това се казва в разпространено съобщение на организацията, която обединява редактори, медийни ръководители и водещи журналисти от Югоизточна и Централна Европа.

Делегацията на СЕЕМО се е срещнала с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, както и с над 25 главни редактори, водещи журналисти, медийни експерти и представители на неправителствени организации.

В съобщението се посочва, че медийният пазар в България е претърпял големи трансформации през последните три години, откакто през 2010 г. германската компания "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ) се оттегли от българския пазар. "Медийна група България холдинг" е изкупила изданията на ВАЦ, а "Нова българска медийна група холдинг" е започнала още през 2007 г. да придобива много издания.

Двата медийни конгломерата се борят за пазари и влияние, констатира СЕЕМО и посочва, че някои от събеседниците на нейните пратеници в София са казали, че висшето политическо ръководство на страната се е намесило, за да прекрати публичната война между тях. На въпроса дали в спора е замесена идеология, интервюираните са отричали категорично, заявявайки, че става дума само за бизнес и лични интереси. В съобщението на СЕЕМО се казва, че конфликтът между двете медийни групи е довел до разцепването на Съюза на издателите в България на две части.

Проучването на експертите на СЕЕМО е установило, че мнозинството репортери в България приемат като нормална журналистическа практика да не се публикуват материали, които могат да навредят на бизнес интересите на собственика на изданието. Даже независими български медии, ценени за своето интелектуално съдържание, се въздържат да пишат за икономически сфери, в които действа собственикът, сочат резултатите от изследването, цитирани от БТА.

Собственикът чужденец се възприема от журналистите като заслужаващ доверие, като мислещ в перспектива и той по правило не участва във всекидневните редакционни решения. Българите собственици, от друга страна, се възприемат като инвеститори с краткосрочна визия, които се стремят към незабавна печалба. Този бизнес модел е повлиял върху качеството на медиите в България: повечето всекидневници са станали таблоиди, заключава мисията на СЕЕМО.

В доклада се цитира разказа на редактор, който бил запитан от новоназначен журналист дали да пише добри или лоши неща за определен политик. Журналистът обяснил, че в предишния си вестник шефът го инструктирал за кои политици да не пише нищо, за кои – да пише добри неща и за кои – лоши.

СЕЕМО отбелязва, че подобен подход към свободата на медиите и журналистиката обуславя необходимостта читателите и зрителите в България да не разчитат само на един медиен източник, за да се сдобият с информация от публичен интерес. На тях се налага да четат различни вестници, да гледат различни телевизии или да превключват между две радиостанции с новини (една частна, а другата публична).

Корпоративната журналистика, както я наричат в България, подкопава доверието към повечето медии и поражда съмнения сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група), констатира СЕЕМО. Пратениците в София са установили, че българските журналисти не се занимават с въпросите, свързани с разнообразието, като например половете и насилието между половете, хомофобията или етническите и религиозните малцинства. Тези теми се отразяват от медиите в България спорадично, предимно при възникнал неприятен случай. Българското общество и политическата сцена не са започнали още дебати по тези социални теми, които са приоритетни за политическия дневен ред в други страни от ЕС, заключава Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО).

Оригинална публикация 

www.capital.bg I Алексей ЛАЗАРОВ I 8.04.2011

Изпълнителният директор на "Софарма" пред "Капитал"

Профил

Огнян Донев е председател на борда на директорите на "Софарма" АД. Участва в борда на директорите на "Унифарм" АД, "Софарма Трейдинг" АД, "Доверие Обединен Холдинг" АД и др. Председател е на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В края на миналата година той гарантира и финансира покупката на българското дружество на германския медиен концерн ВАЦ.

От сегашна гледна точка съжалявате ли, че влязохте в "Труд" и 24 "часа"?

Напротив, открих още мотиви да съм доволен от това, че участвам, защото се вижда, макар и още да не се разбира от повечето хора, че съм направил нещо добро за българската демокрация. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии.

Това, което се случва в момента [споровете около дяловото разпределение на собствеността в бившата ВАЦ], пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически. Знаете колко е деликатно положението в едно новопридобито предприятие, и то не само в медиите. Обикновено се преминава през един етап на несигурност за хората, които работят в него. Те не знаят сега новият собственик какви намерения има, някои изпитват носталгия по миналото. Точно в този момент поведението на г-н Грозев води до подтикване на хората към неразумни действия. На неговата съвест ще тежат хора, които ще си загубят работата – повярвали му, че той ще е фактор, ще управлява процеса и ще ги направи началници.

Как, откъм вас погледнато, се стигна до толкова сериозен конфликт, толкова скоро след сключването на сделката?

Външната изява на конфликта реално започна на 25 март, когато г-н Грозев подаде една молба да се блокират всякакви вписвания. Той, разбира се, изтъква, че всичко започва на 28-ми, когато ние започнахме да отбраняваме своята инвестиция. Това обаче нямаше да се случи, ако не беше неговото желание преди това да заграби цялата собственост, като предотврати вписването ми като нов акционер, при положение че аз съм приет от общото събрание. Няма дискусия по тази тема. Няма никакви спорове и че аз съм финансирал сделката. Никой не оспорва правата ми, а в същото време се прави опит да бъда възпрепятстван да реализирам правото си на собственост.

А защо от самото начало, когато се конструираше сделката, не уговорихте дяловото си участие?

Основната причина е, че аз съм пропуснал един шестмесечен етап, в който тримата чуждестранни партньори и г-н Павлов са преговаряли с ВАЦ. Скачайки на един движещ се влак, трябваше да приема нещата такива, каквито са, и тяхната договорка за учредяване на special vehicle, който да участва в сделката. За мен, което се доказва и от сегашното развитие на ситуацията, беше по-безопасно аз да не съм част от това дружество. Тоест да се явя като ясно разграничена финансираща сделката страна, идваща отвън. Която се намира обаче в договорни отношения с българското дружество, с уставен капитал от 100 лева.

Кой друг финансира сделката?

Към момента на сключване на договора, нашите партньори не бяха дали нито една стотинка. Впоследствие има две вноски от по два милиона евро. Това са действително внесени от някъде пари, които не са наши. Така погледнато, именно е и претенцията за дялото участие, което според мен, следва да бъде в рамките на тези пари.

Вие знаете ли произхода на тези пари?

Не. Но това би трябвало да представлява интерес. Най-общо мога да кажа, че те са собственост на австрийското дружество. Но тук се поражда въпроса кой, към днешна дата, е собственик на това дружество. Защото това, което видяхме всички в австрийския регистър е, че един от съдружниците в него – г-н Даниел Руц е напуснал и вече се тиражират становища, че то е един или два пъти препродадено, но не е осъществено вписване в регистъра. И докато няма вписване, ние не можем със сигурност да твърдим кой е собственикът. Всеки си има своя хипотеза. Моята е, че г-н Грозев не участва вече в тази фирма. Учудващо за мен е как той може да подписва документи и да представлява фирмата с едно изтекло пълномощно, дадено му от съдружника Даниел Руц, който вече е напуснал. Подновяването на пълномощията на г-н Грозев биха хвърлили доста светлина върху казуса.

Имате ли контакт с предишните собственици – с ВАЦ, и знаете ли те какво мислят за това развитие?

Не, и не е било необходимо, доколкото ние в голяма степен гарантирахме приемственост в управлението на икономическия субект. Съхранихме много от доставките, които са организирани преди нас. Не искахме да правим резки движения, които биха поставили под риск работата на медийната група. Единствено получихме писмо от ВАЦ (и на това г-н Грозев би трябвало да обърне внимание), че разгласяването на точната цена по сделката и условията й, противоречат на договора ни. В исковите си молби г-н Грозев реално оповестява тази цена. Ние ще уведомим ВАЦ за това, че от наша страна такова нарушение не е имало. Все пак аз трябва да държа и на реномето си на вицепрезидент на българо-немската търговско-икономическа камара.

Аз не искам априори да ми се вярва, но смятам, че фактите говорят сами за себе си. Но опитът да бъда омърсен е налице. Тази част аз на г-н Грозев никога няма да му простя. Той удря по моето реноме и за мен е учудващо, че българската общественост не си дава сметка. Оказва се, че всичко това, което съм градил, не натежава по никакъв начин, за да се изискат от този самозванец допълнителни факти, а му се дава услужливо трибуна от определени медии да клеветничи и да прави квалификации.

Мисля, че няма проблем да му се дава думата, защото той все пак е страна в един спор. Въпросът е да се дава възможност и на вас да кажете гледната си точка.

Тук мисля, че има една разделителна линия в българските медии. Те се разделиха на две части – такива (включително и нашите), които дават възможност и на двете страни да изложат своите тези. Другите медии са тези, до които не получаваме достъп дори и при желание. Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни.
С какво си обяснявате това, че те подкрепят само Христо Грозев?

До голяма степен, защото са собственост на едни и същи хора, които в случая се явяват определено и заинтересована страна. Аз бях сигурен, че с развитието на събитията ще стане ясно, че адвокатите, които се грижат за исковите молби на г-н Грозев, реално са адвокатите на г-н Пеевски.

Очевидна е неговата [на Делян Пеевски] мечта, ако щете, дори детска мечта, да постигне монопол в печатните издания в България. И в нашия отрасъл сме имали такива мечтатели и обикновено, макар и късно, обществото си дава сметка и има достатъчно съпротивителни сили да се противопостави на монопола.

Имате ли някакъв конкретен план за противопоставяне на монопола?

Смятам, че един елемент е нашето излизане на този пазар. Ние в никакъв случай не сме по-слаба икономически група от тази, която ни противостои. Може би затова те ни атакуваха изненадващо, за да ни елиминират от самото начало и да не допуснат очакваната конкуренция. Знаем, че за жалост другите медии в България не са толкова силни, което не ги прави в никакъв случай лоши, но просто не бяха в състояние да окажат и икономически отпор на тези тези попълзновения.

Как мислите, че ще се развие конфликтът ви с Христо Грозев оттук нататък?

Има една грешка, която много хора допускат – това дали фактите се вписват в търговския регистър, дали аз съм акционер или не има значение единствено за декларацията, която аз подавам пред трети лица за това дали съм заемодател или притежател на 40% от дяловете в дружеството. Това по никакъв начин не влияе на стопанската дейност на компанията. Нямам никакви съмнения, че г-н Павлов като управител ще защитава моя интерес. Можем съвсем спокойно да очакваме една съдебна сага, но това по никакъв начин не може да влияе на участието ми в дружеството.

От друга страна, виждаме един опит, когато "рейдърът" не може с изненада да завладее собствеността, минава към резервния си план да унижи тази фирма, да развали доброто й име. Виждаме организирани призиви да не се купуват тези издания, или пък някъде се писа, че "Труд" и "24 часа" са пред фалит… Искам да разсея надеждите на всички тези кандидат-търговци и да ги убедя, че вестникарската група просто няма как да фалира.

Какво стана досега

Скандалът между съдружниците в дружеството, което издава едни от най-големите български вестници, избухна в началото на миналата седмица, само три месеца след като ВАЦ продадоха бизнеса си в България. Купувач беше консорциум от регистрирана в Австрия компания (притежавана от Христо Грозев, Карл фон Хабсбург и Даниел Рутц) и българските бизнесмени Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди седмица австрийските инвеститори, представлявани от Христо Грозев, обвиниха Донев и Павлов, че опитват да им отнемат контрола върху пресгрупата ("Медийна група България холдинг"), след като без тяхно знание са сменили собствеността върху мажоритарния дял във фирмата.

Донев и Павлов от своя страна обясниха действията си, че партньорите им не са си внесли дължимите вноски в капитала в срок и са се опитали да компенсират липсата на финансиране, като прехвърлят акциите си на бизнесмени със спорна репутация и политически зависимости, от което опитват да защитят вестниците.

Този ход предизвика серия от взаимни обвинения между доскорошните партньори и заплахи със съд и прокуратура. Освен участниците в спора за собствеността на пресгрупата бяха намесени имената и на най-големия алкохолен производител "Винпром Пещера" (впоследствие те публично отрекоха да са ангажирани), депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, които стоят зад друга голяма издателска група на пазара, включваща вестниците "Монитор" и "Телеграф".

Към момента, по всичко личи, че спорът ще се решава от съда, а дружеството, което издава "Труд" и "24 часа" се контролира от Любомир Павлов и Огнян Донев.

Снимка: Надежда Чипева

Оригинална публикация 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.04.2011

Водещ: Бой с вестници в италианския парламент. Бой за вестници у нас извън парламента. И така, можем да поиграем с днешни вестникарски издания. Проблемът е, че боят за вестниците у нас липсва като заглавие. Не отдавна в Европейския парламент беше дискутирана свободата на словото, защото и в Европа отношението към журналистите не е такова, каквото беше и журналистите, досущ като совите, не са това, което бяха. Както казва Дейвид Линч – кой уби Лора Палмър? Има ли значение? Кой се опитва да превърне журналистиката в PR обслужваща раса съвсем не е. Защото правото на обективна и точна информация все пак още не се е осмелил да отрече. И в Италия, и у нас, неблагополучията на медийния пазар и тегобите на журналистите за факт, неоспорван от никого с аргументи. Колкото и да не им се вярва на хората с икономическа или политическа власт, все пак журналистите не спират да мислят и питат независимо дали са нахранени или не. Защото в крайна сметка, колкото и да няма пари за разследвания, поне на мислите си още има достатъчно колеги, които сами сме си господари. И парадигмата „трябват съкращения” не включват механизмът на автоцензурата все още. Разбира се това едва ли ще проличи в рейтингите по степен на свободата на словото, защото те засичат натиска, а не журналистическите коментари. Дали обаче нямаме проблем зад кулисите? Ясни ли са нещата, за които България е критикувана за отношението си към медиите? Ами, не. Тази седмица Европейската комисия поиска информация за прилагането на медийната директива от 16 държави. Ние естествено сме сред тях. Вярно, срокът за отговор е 10 седмици, но до сега никой не каза какво пише в този текст. Разбира се това е вероятно пряк резултат от дискусиите в Евро парламента за свободата на словото. И разбира се добре е да се знае какво пише в писмото. Ще се опитаме да разберем, защото текст, който не е ясен, даже медийните експерти не могат и не искат да коментират. А нали все пак трябва да се знае какво точно се случва. Как инак да имаме отговор на въпроса защо се случва. Правилото важи и за електронните, и за печатните медии, независимо че няма закон за печата. Суматохата около акциите на най-тиражните издания у нас едва ли говори добре за отношението към журналистиката изобщо. А в тази професия най-големият капитал е доверието. Кой губи? Всички – и журналистиката, и обществото. Журналистите, вече стана ясно, че може би от понеделник ще бъдат съкращавани. А обществото – поради липса на хора, които да кажат, покажат или напишат това, което се случва и да обяснят защо то се случва. Не знам дали Андерсеновото дете може да сколаса да изкаже публично кой е гол, а това винаги е добре да се знае. И ще продължаваме да се дивим защо хората излизат да протестират срещу цените на горивата, но никой не излиза да протестира срещу случващото се да кажем в бърза помощ или в българските болници. Ами за горивата информацията идва директно от джоба. От другото всички се страхуват и се кръстят да не им дойде до главата. За това правото на информация е защитено обикновено с конституционни текстове, защото всички имаме правото да знаем какво се случва и да имаме обяснение защо то се случва. Въпрос на избор е дали ще го коментираме като общество. Не е въпрос на избор обаче дали ще го коментираме като журналисти. Просто сме длъжни. Какво пише в писмото до България Европейската комисия? Какво се случва и какво ще се случва в двата най-тиражни вестника? Ето това са отговорите, които ще търсим днес. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Европейската комисия е изпратила писма на 16 държави, сред които и България, в които иска допълнителна информация относно прилагането на директивата за аудио визуалните медийни услуги. Определен е срок за отговор – 10 седмици. Полша, Португалия и Словения не са нотифицирали национални мерки. Останалите държави – Австрия, Кипър, Естония, Латвия, Литва, Германия, Унгария, Люксембург могат да очакват подобни писма по-късно през годината. В отделно съобщение се изброяват въпросите, които Европейската комисия изяснява в детайли при прилагането на директивата. Какво пише всъщност в писмото обаче не стана ясно. Надявам се сега да го научим от председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии – Госпожа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на слушателите на предаването „Клубът на журналистите”. Действително комисията е поискала информация от 16 държави, членки на Европейския съюз, относно прилагането на аудио визуалните медийни услуги като това писмо, което е изпратила до държавите членки, които са направили нотификацията, се иска информация, която всъщност държавите членки трябва да отговорят на определени въпроси. Това е допълнителна информация, касаеща прилагането на аудио визуалните медийни услуги през границите при запазване на местната юрисдикция и касаеща запазването на културното многообразия и също така защита на децата и потребителите, гарантирането на плурализма на медиите и съответно борбата с расовата и религиозната омраза. Тази информация се иска не защото неправилно е приложена директивата от държавите членки, а просто защото на този етап комисията има няколко нерешени въпроси по отношение на тяхното прилагане в директивата. И тази допълнителна информация цели именно да бъдат решени именно тези въпроси. Основните въпроси, които са по отношение на страната по произход, като компетентност, също така сателитните предавания. Прилагането на нелинейни и линейни услуги в отделните държави членки. Също начина на прилагане на търговските съобщения. Основните задължения по отношение на нотификацията на изискванията от член 5 на директивата, които гарантират съответно забрана за подбуждане към омраза, посочена в член 6, достъп до лицата и съответно предлагане на аудио визуални услуги до лицата с увреден слух, саморегулирането в съчетание с държавно регулиране, правото на отговор при телевизионно излъчване, както на юридическо лице, така и на гражданин в случай, че са засегнати от невярна информация в телевизионна програма или такава възможност да направят своя отговор или съответно чрез еквивалентни мерки да представят своята позиция в случай, че се чувстват засегнати. Голямо внимание също така се отделя на въпроса за защита на непълнолетните като тук трябва да бъдат посочени начините от отделните държави, транспонирали европейската директива „Телевизия без граници”. Тоест начина по който тези предавания се представят пред непълнолетните лица. Обичайно, в случай че те няма да чуят или да видят предаванията, съответно отделните решения на отделните държави дали чрез използване на прости или по-сложни системи за проверка на възрастта. Тук въпросите, които се поставят, не касаят ограничено само тези въпроси. Насърчаването на европейските произведения също така трябва да бъде предмет на отговор на отделните държави.
Водещ: Може би беше добре обаче тези въпроси да бъдат публикувани някъде така щото да могат да бъдат коментирани от медийните експерти.
Даниела Петрова: Към настоящия момент тези въпроси са представени в интернет, но те все още са на английски език.
Водещ: Експертите и английски говорят.
Даниела Петрова: Да, в този смисъл искам да кажа, че има достъп до тази информация.
Водещ: До колко имат връзка тези въпроси, които се поставят към страните членки на Европейския съюз, с приетата неотдавна резолюция от Европейския съюз, препоръчваща през тази година да се създаде нова директива за свободата и правата на медиите в Европейския съюз? Като се наблегне именно на плурализма, независимото управление на медиите. В тази резолюция България, само да припомня, беше помената като страна, в която свободата на журналистите предизвиква сериозна загриженост.
Даниела Петрова: Смятам че тези въпроси, изяснявани от комисията със събиране на допълнителната информация, ще дадат една възможност за едно по-добре информационно решение на въпросите, които стоят, а именно за гарантиране свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, както вие се изразихте, както и образованието и културата като основание за прилагане на специфичните правила при тези услуги. Да, действително България е спомената в този списък като страна, която се ограничава като права, но аз считам, че това е въпрос на саморегулация и на гражданска позиция при изразяване, а също така и култура, която смятам, че към настоящия момент нивото се качва, както у всички говорещи, така и не трябва да се използва езика на омразата.
Водещ: Смятате ли, че ако да кажем има една дискусия, която вие спокойно можете да организирате и резултатите от тази дискусия залегнат в отговора, който ще бъде даден след 01 седмици, на него ще бъде погледнато по друг начин – на отговора имам в предвид?
Даниела Петрова: Не, към настоящия момент, комисията не е приемала такова решение, но този въпрос може да се обсъди и да се прецени дали под формата на поставени въпроси към отделни медии може да се получи една предварителна информираност и да се организира такъв тип обсъждане. Аз смятам, че винаги когато има обсъждания и се чуват различните гледни точки, се получават едни добри балансирани решения и това би била една чудесна идея.
Водещ: Което значи, че можем да очакваме да направите възможното тя да се случи.
Даниела Петрова: Ами да, това ще го поставя на следващото заседание на комисията по култура, така като една възможност да се организира такъв тип дискусия. Засича действително различните гледни точки. Аз смятам, че към настоящия момент ние сме спазили голяма част от…
Водещ: Къде са ни проблемите?
Даниела Петрова: Въпросите, които са повдигнати. По част от тях може би има противоречива практика и действително смятам, че с представянето на една добра законодателна рамка всъщност се решава и практическия проблем.
Водещ: Което значи ли, че предстоят някакви проблеми, защото заговорихте за подходяща законодателна рамка?
Даниела Петрова: Ами към настоящия момент е факт, че на концептуално ниво е изготвена всъщност рамката за новия медиен закон и предстоят обществени обсъждания по този въпрос.
Водещ: Има ли вече дати?
Даниела Петрова: Не, към настоящия момент комисията не е информирана с дати. Смятам, че действително към момента част от концептуалните въпроси действително съвпадат със заложените въпроси в подготовката на новата медийна директива.
Водещ: В този контекст отново да припомня за 10 седмици срок за отговор. Тези 10 седмици – някакво движение по новия закон за радиото и телевизията ще очакваме ли? Поне някаква дискусия?
Даниела Петрова: Към този въпрос смятам, че не мога да се ангажирам с конкретен отговор, тъй като на този въпрос следва да отговори работната група, която е към Министерския съвет и която е представила доклада. Смятам, че бихме могли и това да очакваме.
Водещ: Ами, представител на тази работна група е в студиото. Добър ден на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден, госпожо Филева.
Водещ: Ами да кажете и вие дали тези 10 седмици ще стигнат за някакво движение по въпроса.
Радомир Чолаков: Нямам представа. Работната група, на която аз имах удоволствието да бъда заместник председател, представи доклада, ако не се лъжа, на 20 януари. От наша гледна точка концептуалната рамка е готова. Въпрос на политическо желание е в момента да се седне и да се пише нов закон за радио и телевизията. Нямам усещането, че има такова желание.
Водещ: Госпожо Петрова?
Даниела Петрова: Ами към настоящия момент действително не мога да се ангажирам със срокове, ако това са очакванията да насроча дати и възможности. И бих казала, че няма готовност за писане на текстове. Смятам, че не писането на текстове е проблемът, а общественото обсъждане и действително да се постигне баланс и най-доброто, което се очаква в писането на медийния закон.
Водещ: Ами 10 седмици мисля, че са достатъчен срок, за да се организира поне една такава обществена дискусия. Поне аз така си мисля де. Предполагам, че ще успеете някак си.
Даниела Петрова: Ще се обърна към работната група, към участниците, за да може да се направи едно обсъждане поне на поставените въпроси именно в това писмо.
Водещ: Ако не, ще останем на ниво медийни коментари и коментари на медийни експерти. Само да ни кажете къде те да търсят текста, макар и на английски с въпросите, които е поставила Евро комисията към България по отношение на прилагането на медийната директива?
Даниела Петрова: Ами информацията може да се намери на web сайта на Европейската комисия.
Водещ: Ясно, там трябва да се търси. Много ви благодаря.
Даниела Петрова: Там може да се намери кодифицираната версия на директивата и действително поставените въпроси, които са към нея.
Водещ: Благодаря ви за тази информация. Ние ще очакваме с интерес кога ще бъде насрочена дискусия за обсъждане на новия медиен закон, защото очевидно това е едно от нещата, за които предстои да ни критикува може би Европейската комисия. Пред „Клубът на журналистите”, госпожа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Ако си затворите очите и имате стари спомени за това колко бяха дебели да кажем, преди една година, българските вестници и днес ги премерите по този критерий, ще установите колко по-тънки са, с едно изключение. Вероятно това е в резултат на кризата. Разбира се аз започнах с една ирония за бой с вестници в италианския парламент и бой за вестници у нас извън парламента обаче за бой за вестници извън парламента у нас не пише с едно изключение днес. В крайна сметка при такива спорове, кой страда, господин Чолаков? Мисля, че крайният губещ е българското общество, защото преди това са загубили българските журналисти. Или вие ще кажете, че преувеличавам.
Радомир Чолаков: Нека да кажа може би в началото, че това, че има такава енергична дискусия около вестниците в момента, все пак е добра оценка за значението на вестниците, защото в последните години много хора малко прибързано обвиняваха вестниците за медийни мъртъвци, че бъдещето е на интернет и виждате ли – печатната преса няма да има чак такова значение. Оказа се, че има значение, най-малкото заради интереса, който в момента се събужда.
Водещ: В крайна сметка, ето, в италианския парламент ползват вестниците, за да се бият депутатите там. Разбира се вестниците са нещо съвсем различно. Дали техният хартиен вариант е дебел или тънък е без значение. Важното е вътре да намират място темите на хората.
Радомир Чолаков: Вестниците са просто една специфична медия и аз мисля, че това тепърва ще се разбира. Между другото знаете ли, с много хора, с които говорих напоследък, установих, че всъщност те са ужасени от перспективата да няма вестници. Вестникът е една интегрална част от медийното пространство, който представя платформа, каквато електронните медии не могат да представят обективно. Вестник, да кажем, ако електронната медия е медията на бързата информация, или хайде да го кажем така – ако интернет е медията на бързата информация, ако телевизията е медията на шоуто, вестникът е и ще бъде според мен още много дълго време медията за задълбочения обществен дебат. Така че самата идея…
Водещ: И радиото е такава медия.
Радомир Чолаков: Вижте, за съжаление в България, радиото, което е такава медия са две радия, може би. Много са малко радията, които се опитват да изпълняват функциите на такава медия. За щастие Българско национално радио все още е такава медия. Със сигурност ще остане такава. Така че в радио средата пейзажът е малко монотонен, музикално монотонен, но да се върна на мисълта си де. Вестниците са тази медия за сериозен и задълбочен, дълъг и бавен обществен дебат, която очевидно няма алтернатива и която как да кажа – самото общество я иска, независимо от нашата оценка за дебело, тънко, става, не става, харесва ми, не ми харесва. Вестниците ще ги има, така че това е може би добрата новина. Важно е какво става с вестниците.
Водещ: Важни са и истинските новини. Репликирахте ме по време на музиката, защото тази седмица се чу, че ще има съкращения на журналисти. Няма да има такова нещо?
Радомир Чолаков: Репликирах ви, защото ако говорим за информация, аз трябва да ви кажа се впечатлявам до каква степен дори медиите се водят от слухове, а не от информация. И напоследък има няколко случаи, в които примерно съобщавам факт, на което колегата ми казва „Не, не, ти не знаеш” и ми съобщава слух. Значи нека да изясним нещо тук. Аз съм главен юрист консулт на холдинга, обединяващ вестникарска група България и изданията и като такъв, да го кажа внимателно, наблюдавам работата на отдел кадри. Значи, когато аз ви казвам, че не се планират съкращения в редакциите, ви съобщавам медицински факт и всяко друго нещо, което някой друг ви каже, е слух, разбирате ли? Значи, след управителя, аз съм вторият човек, който знае – ще има или няма да има съкращения. Няма да има съкращения, нито се планират, нито се обмислят.
Водещ: Може би обаче, подходяща почва на слуховете е липсата на информация, сега ние запълнихме като че ли този дефицит, но винаги, когато няма информация, винаги има много слухове.
Радомир Чолаков: Специално за това ми кажете как да има информация за отрицателен факт? Смисъл няма. Няма съкращения.
Водещ: Разбирам. Нека да поразсъждаваме малко и по въпроса – цялата тази шумотевица как се отрази на работата на колегите? Все пак вие сте човек, който има много добри сетива за журналистите, все пак сте и в Комисията за електронни медии.
Радомир Чолаков: Ами, вижте сега, то въпросът ви е риторичен. Няма как подобни коментари, подобни дискусии, подобни проблеми да се отразяват мотивиращо на работата вътре в медията. Сега нека също да поясним нещо. Да го изясня дори заради собствената си позиция в този разговор. Все пак аз съм юрист на медиите. Не се занимавам с корпоративните дела и отношенията между собствениците. Така че тук наистина ви казвам, че няма достатъчно информация. Допускам, предполагам, за да го изясним този въпрос, че нещо в отношенията изначално не е било доизяснено, което в момента води до известно напрежение, но да ви кажа в дългогодишния ми опит в медийния мениджмънт и реклама ме е убедил, че винаги в такива ситуации много бързо се намира решение, така че надявам се тук до два-три дена проблемът да се изчисти и всичко да се окаже буря в чаша вода. Просто наистина медиите са особен бизнес. Аз това винаги съм го казвал и ние с вас винаги сме го знаели. Значи, не е едно и също да управляваш шивашко предприятие с това да управляваш медия. Просто средата е малко по-чувствителна.
Водещ: И Слава Богу!
Радомир Чолаков: Да, разбира се. Служителите са малко по-интелигентни, малко повече обичат интригите и слуховете и си ги пускат понякога самички, така че всяко нещо, което да кажем се случва на шефския етаж, се мултиплицира през усилвателите на долу, усилва се и добива някакви чудовищни размери, в резултат на което се връща като информация на шефския етаж, на който шефовете вече са потресени какво се е случило при тях.
Водещ: Едни други медии, за да разрешават бизнес отношенията си.
Радомир Чолаков: Нищо, сега живеем в медийна среда – да, наистина. Как да кажа – може би по-нататък ще го кажа.
Водещ: Да ви питам нещо друго. Като журналист – представете си, че нямате връзка с медийната групировка, като журналист какво би написал днес, тук и сега за това, което се случва или нищо?
Радомир Чолаков: Ами, за съжаление, не съм журналист.
Водещ: Да, но пишете често.
Радомир Чолаков: Да, пописвам. Пописвам по тема, която истински започва да ме вълнува. Не знам дали тази тема ме вълнува, колкото се предполага. Пак ви казвам, според мен става дума за вътрешна дискусия, нормална във всеки бизнес между съдружници, която по същия начин протича в десетки, стотици предприятия в момента в България. Просто понеже характерът на предприятието е че е медия, тази дискусия доби малко по-широк публичен отзвук. Ами, в този смисъл може би, ако трябва да пиша, както вие казвате, бих споделил някакви мисли точно в тази посока, че медия се управлява малко по-различно, отколкото което и да е друго предприятие. Може би емоциите там трябва да бъдат малко по-приглушени.
Водещ: Какво е написал Иван Михалев днес в „Капитал”? Останете с нас, за да научите след малко. Както ви обещах преди малко в „Клубът на журналистите” сега ще продължим с коментар на колегата от „Капитал” Иван Михалев. Добър ден!
Иван Михалев: Добър ден!
Водещ: „Трудни 168 часа от войната в най-голямата вестникарска група. Губи целият печатен пазар.” Бих си позволила да допълня и изобщо журналистиката и обществото може би.
Иван Михалев: Да, абсолютно се съгласявам с вас и с това, което каза господин Чолаков преди мен, когото аз много уважавам. Наистина журналистиката не е обикновен бизнес. Тя е много специфичен бизнес, тъй като борави с доверие, а доверието е дефицит, особено в днешно време и всяко едно нещо, което е дефицит, така и доверието и журналистиката имат тази склонност да се превръщат в монопол, тоест хората, които четат един вестник, те го четат с години. По същата причина, да кажем, вие посвещавате един и същи зъболекар и когато вие получите информация, според която фундаментално вашите представи за това нещо, на което сте вярвали дълго време, тогава наистина последствията стават…
Водещ: Всъщност доверието за журналистите, като че ли е най-големият капитал и ние заради това така го пазим и реагираме емоционално, независимо, че често сме критикувани за това.
Иван Михалев: Ами да, доверието, продължавам да смятам, въпреки трудните години, в които се опитваме да правим журналистика – тази криза наистина не е само клише, тя наистина доста промени бизнес модела а вестниците и принуди въобще медиите да търсят алтернативни форми за финансиране, което не винаги е чисто финансиране. Това трябва да го кажем и да си го признаем. Но проблемът, аз пак се връщам, базисният проблем е да задържим доверието, тъй като медиите имат освен всичко друго, освен изискването да печелят и да носят печалба на своите издатели, освен като инвестиция – те трябва да се разглеждат и като някакъв вид социална мисия, тъй като медията имат това задължение да бъдат коректив на властта. Тоест те трябва да служат на хората като индикатор, когато нещо нередно се случва в управлението и в случая тази тънка граница на бизнеса и на обществения коректив трябва да се запази и трябва да се брани с всички средства. И за това всичко, което се случи тази седмица с най-голямата вестникарска група, е наистина нещо ужасяващо.
Водещ: Всъщност то е достатъчно тревожно, за да бъде коментирано. Като че ли липсват коментари днес. Няма нито ред в останалите ежедневници за това, което се случи. Лошото е, че няма и коментари. Единствено на вашия екип в „Капитал”. Кажете ми защо решихте да го коментирате.
Иван Михалев: Ами аз, значи, ако позволите да коментирам – ние сме седмичник. Защо другите не коментират не знам. Може би е редно и да има някакъв вид, как да кажа, някакво затишие и хората да осъзнаят какво се е случило, защото това беше някакво сензационно, разтърсващо събитие. Водещата вестникарска група в България, която до момента беше безспорен лидер на пазара, с нови собственици, изпълнени с амбиция да променят коренно не само техните вестници, ами въобще целия пазар, тъй като – отварям една скоба – вестникарският пазар в България е доминиран от не пазарни играчи, които използват медиите за този тип търговия за полулегални договорки с властта и българският медиен пазар имаше нужда от някакъв вид прочистване и някакъв вид нова енергия. Сделката с пресгрупата – всички се надявахме, че това ще се случи. Тоест това, което искам да кажа е, че залогът в тази сделка не беше просто кой ще управлява водещите вестници в България, а много по-голям. Основният въпрос беше дали оттеглянето на ВАЦ ще доведе до някакъв вид формализация. Или обратното – ще се получи още по-голямо смесване на политика, бизнес, медии и превръщането на вестниците в някакъв вид инструмент за търговия. На този етап е трудно да се каже какъв ще бъде резултатът от целия този скандал. Възможно е той да доведе до някакъв вид катарзис. Тоест за първи път открито в ефир, в prime time, както се казва, се говори за тези проблеми на медиите и сега въпрос на самите журналисти е да се опитат да стигнат до края. Тоест тези теми не бива да бъдат някак си загърбвани, а трябва да бъдат изговорени и някак си в медиите да започне говорене, от което цялото общество ще спечели.
Водещ: Всъщност това е инстинкт за самосъхранение. В крайна сметка журналистите винаги трябва да бъдат на не повече една ръка разстояние от властта и винаги трябва да я критикуват.
Иван Михалев: Точно така и също така въпросът за чистотата на капиталите, защото всъщност ако трябва да влезем малко в детайли за това, което се случи – за мен най-ужасяващото обяснение, което прозвуча тази седмица в ефир, говори за сблъсъка на живо по една от телевизиите между двете спорещи страни нали – Христо Грозев и Любомир Павлов. Най-ужасяващото нещо, което беше изказано е, че е имало опити дори от новите собственици за поръчкова журналистика и също така за PR, това, което значи, че вестникът е използван не за журналистика, а за някакви други цели, което за мен е, връщам се пак на началото на нашия разговор, базисния фактор за съществуването на тези медии – доверието. И някак си самите издания трябва да отговорят по категоричен начин чрез журналистиката, която правят, че това не вярно. Или поне, че се опитват това нещо да го изтрият от съзнанието на хората с реални доказателства, тоест със силна журналистика, в това число и разследваща журналистика.
Водещ: Защото рейтингът е едно, доверието е друго. В крайна сметка, този скандал, който преля в една друга електронна медия, навреди на журналистите, които работят в тези издания и изобщо на журналистиката като такава. Наистина сте прав, че може би трябва да се стигне до край. Как виждате вие края?
Иван Михалев: Ами, как виждам края? Не знам. Аз все пак не съм човек от екипа на тези вестници, за да знам какво реално се случва. Не знам какво си мислят журналистите вътре. Бих могъл да кажа кой е най-лошият сценарий според мен от тук нататък. А именно тази война, на която бяхме свидетели последните дни да се проточи във времето и да се пренесе освен от телевизионните студия, в съдебните зали, по страниците на конкурентни издания, защото това се случва. Тоест има много заинтересовани медийни играчи от кризата в най-голямата вестникарска група. Това също трябва да го отчитаме, че може би част от тези аргументи се преувеличат и се преекспонират, с което някои хора печелят. Тъй като все пак става въпрос за бизнес и за пазарен дял. Но пак повтарям, ако пък се опитаме да се правим, че няма такъв проблем и с някаква криворазбрана солидарност журналистическа, да се опитаме да дадем на хората от прес групата шанс да преодолеят тази криза, да не говорим за проблемите на медийния пазар – това мисля, че ще бъде лоша услуга за самите тях, тъй като това напрежение ще остане. Значи, при разговори с хора, които познавам от двата вестника „Труд” и „24 часа” , останах с впечатление, че … Да не кажат нещо повече и те са условно разделени в симпатиите си на коя от двете страни да застанат, тъй като и двете страни не са до край искрени в това, което казват и не са до край почтени в това, което са вършили.
Водещ: А най-лошото е, че колегите не искат да коментират.
Иван Михалев: Ами да. Странно е. Все пак сме журналисти и трябва да си отстояваме позицията. Но въпросът е, пак казвам, липсва информация до край за това, което се е случило и човек може би в тоя момент е по-добре да не коментира, преди да си създаде цялостната картина. Не знам господин Чолаков какво ще каже по темата.
Водещ: Господин Чолаков?
Радомир Чолаков: Аз казах по темата.
Иван Михалев: Не, говорим за последствията, как би могло да свърши добре това нещо.
Радомир Чолаков: Аз съм абсолютно прав с Иван Михалев за това, че тази криза всъщност може да се окаже най-накрая шанс. Шансът, който всички чакат толкова време. За големия разговор за промяната на медиите. Значи, оперативната – това, което наричате криза, оперативния проблем, как да кажа, временния спор между съдружниците – продължавам да смятам, че следващите дни ще бъде разрешен по най-добрия възможен начин. И аз, ако трябва да дам, аз съм го дал вече този съвет абсолютно категорично – значи, подобен спор в никакъв случай не трябва да влиза в съд. Защото, както каза Иван Михалев, има в момента доста хора, които злорадстват, потриват ръчички и така хвърлят съчки в огъня. Впрочем, трябва да ви кажа, имам едно доста интересно наблюдение от един-два дни. Докато в началото наистина много хора се радваха – нали „Ние обичаме в България да стават някъде скандали и да гледаме сеир!” Да ви кажа, от оня ден и особено вчера имах някои разговори, които ме навеждат на мисълта, че сериозните играчи в бизнеса – говоря за издатели, разпространители, хора, които са ангажирани по-скоро в технологията на правене на вестници, са много сериозно обезпокоени. Оказва се, нещо, което нали ние винаги сме го знаели, но сега се вижда вече – холдингът, медийната група или прес групата, както вие я наричате, е Too big to dye. Ако на една такава група, ако на една такава кооперация нещо и се случи, не дай си Боже, то не е просто неин проблем, а то повлича цял един сектор. Така че първоначалното злорадство в момента, струва ми се, започва да се замества с едни по-трезви размисли, пак казвам – в професионално ангажираните с издателския бизнес хора и мисля, че дори нашите конкуренти вече не са толкова happy от това, което се случва, защото няма как огънят от едната къща да не се пренесе върху другата. Така че в момента се комбинират според мен тези фактори – отрезвяването на злорадстващите, със сигурност отпускането на емоциите и на напреженията, които са се случили и ще бъде намерен изход правилен. Сега, ако бъде намерен изход правилен, в което аз вярвам, със сигурност вече това ще доведе до онзи разговор, за който каза господин Михалев и за който вие пледирате, госпожо Филева – разговорът за журналистиката, защото всяко едно разклащане на доверието, с което съм абсолютно съгласен, че се случва, трябва да бъде компенсирано с много бързи, резки и видими действия от страна на журналистическите екипи и от страна на ръководствата на медиите в посока на възстановяване на доверието. Съгласен съм с вас – това е вече въпрос на чувство за самосъхранение и за оцеляване. Ако го намерим в себе си нали това желание, аз съм склонен да вярвам, че ще го намерим, защото просто нямам алтернатива, нямаме друг избор, може цялата тази работа да свърши и добре.
Водещ: Харесва ли ви добронамереността, която демонстрира „Капитал” с тази статия, която коментираме?
Радомир Чолаков: Разбира се. Смисъл, Господин Михалев каза, че ме уважава… Да не си правим сега четки в ефир.
Водещ: Не, обаче казахте, че са се хвърляли съчки в огъня, заради това.
Радомир Чолаков: А , не, нямах в предвид „Капитал”. Знаете за какво става дума. Има хора, които желаеха много смъртта или да кажем да се случи една такава тежка криза – да бъдат притиснати „24 часа” до стената. Мисля, че тези хора в момента са искрено ужасени от това, което искат.
Водещ: Мислите ли, господин Михалев, че има ужасени конкуренти, познавайки гилдията?
Иван Михалев: Съгласявам се изцяло с това, което каза Радо Чолаков. Повтарям и аз, че пазарът е разделен на 2 половина и ако мога да кажа – тъмната половина на този пазар определено посрещна с радост случващото се. За всички останали, в това число нареждам и „Капитал” – това е проблем,защото както казах в основата на бизнес модела на вестниците – стои доверието, а то беше силно разклатено. Не говоря за конкретните вестници, а въобще за цялата гилдия.Така че за нас като журналисти, които изкарваме прехраната си с правене на журналистика и създаване на съдържание, бе повлияна… Много важно е това доветия дългосрочно да бъде закрепено и възстановено. Дай Боже увеличено. Така че за мен най-добрият вариант е първо това, което каза господин Чолаков – да има бързо разрешение на тези спорове, което ще означава някакъв вид сделка между спорещите страни и тези, които са недоволни да получат някакъв вид удовлетворение. Не знам какво точно ще се случи, но това е важно и на следващо място по-важното е двата вестника да отговорят със силна журналистика. Аз искрено им го желая, защото също съм журналист и знам колко е трудно в такъв момент да събереш сили, да се мотивираш и да правиш силна журналистика, но те го дължат на своите читатели и на обществото като цяло. Желая им го най-искрено и на новите главни директори желая успех.
Водещ: Защото когато я няма медията, я няма шпагата. Знаем, свободата е на върха и. Иван Михалев от вестник „Капитал”. Останете с нас, продължаваме след малко. Защо България е най-тъжното място на света? Това е един поглед от вън, който е на Дойче веле, защото промените са българското менте, защото има двоен морал на управляващите, защото България е полицейска държава и изобщо много крайни нерадостни констатации се съдържат в анализа на Клаус Шраймер, бивш заместник посланик на Германия в България. Цитирам го от въпросното радио. Защо продължава да се твърди за България, че е най-тъжното място на света и тъжно ли е това, което се случи със скандала около най-тиражните вестници през седмицата, защото това безспорно беше медийният скандал на седмицата? Добър ден казвам и на Евгений Дайнов.
Евгений Дайнов: Добър ден. Много въпроси станаха изведнъж.
Водещ: Ами, един по един.
Евгений Дайнов: Това за най-тъжното място излезе от едно изречение в Iconomist преди няколко месеца, което изречение нямаше кой знае каква връзка с анализа, който те изложиха, но хитово изречение и си тръгна. Защо … е тъжен? Той беше тук преди 10-15 години. Беше много ентусиазиран, когато тръгнаха истински реформи 1997-1998 година. Явно и той преценява, че тръгна всичко и за това спря всичко. България се върна назад в положението на васална територия на руснаците. Корупцията се установи като начин на живот, като основно правило и всички крадяха от горе до долу. Това е тъжен спектакъл за една европейска страна. И тъжно за България, която тръгва да се модернизира и се отказва.
Водещ: Лошото е, че тази зараза дали пък не плъзва и към медиите, защото това е доста опасно? Меко се изразявам май.
Евгений Дайнов: Тя отдавна пълзи към медиите. Медиите започнаха да имат странно безгръбначно поведение точно преди 10 години.
Водещ: Ама да не се установи безвъзвратно и окончателно зрелия соц?
Евгений Дайнов: Е, надявам се, че все пак… За разлика от страни като Македония, Сърбия, Молдова, които /…/ ние тук все пак ни прилагат някои хватки от Европа, които ни напомнят, че би трябвало да имаме цивилизовано поведение, но за сега е доста сложно положението и не само в медиите, но и в цялата икономика, защото тя отдавна не е пазарна. Вече не зависи от това колко си добър или не добър журналист, дърводелец или каквото щеш. Навсякъде са сложени монополи и картели, те са вързани с мутри и няма възможност за дишане, което спира икономическото развитие, спира и интелектуалното развитите.
Водещ: Сега ще ви припомня един ваш израз „Трябва да дойде Крали Марко, за да разбива.”
Евгений Дайнов: Ами тя държавата в момента трябва да разбива. Цялата България потъва в монополи, което е ужасяващо, защото монополът какво прави? Той не предлага качествена услуга – той смуче от хората поради причината, че е монопол. Това е в преносен превод – да ги разбием, да почнем от най-ниското до най-високото ниво. Има монополи, които контролират три села и … Монополите са навсякъде и сега се навряха и в медиите. Но това е тенденция, ако правителството не бди за общото благо, ако правителството е крадливо и остави България…
Водещ: Става модел за подражания, макар че в случая е по-популярно да кажем, показваме например – но не даваме за пример.
Евгений Дайнов: /…/ Надробена от Тройната коалиция, правителството трябваше вече да я е почистило тази попара.
Водещ: Как мислите, че от тук насетне трябва да се борим заедно, ние журналистите, за доверието, защото в крайна сметка всички се съгласихме, убедихме около тезата, че от подобни скандали губи българската журналистика и българското общество. Трябва ли да се говори и какво трябва да се говори?
Евгений Дайнов: Мисля, че хората, образованите хора да го кажа, които ги интересува общото благо и страната, и обществото – хората се ориентират коя медия просто разпространява някакви неща, коя медия не лъже и заема независими позиции. Докато има все пак някакъв пазар в медиите, не е окончателно фатално положението. Тези, които определено видимо обслужват някакви интереси, те ще загинат. По-голямата част са загинали. В случая нямат читатели, зрители и са напомпани от корпоративни пари.
Водещ: Които може би ще свършат. Това дали не се доближава до…
Евгений Дайнов: Няма да свършат. Корпоративните пари като разберат, че имат пет читатели, ще разберат, че това за тях няма перспектива.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Евгений Дайнов пред „Клубът на журналистите”. Господин Чолаков, оптимизъм или?
Радомир Чолаков: Ами да, аз сега ще се съглася с господин Дайнов и точно това се замислих, че всички говорим…
Водещ: Кого друг да поканя, за да се съгласи?
Радомир Чолаков: Ама вижте, това е много хубаво, очевидно при нас българите ножът трябва да опре до кокала, за да започнем да мислим трезво и да се съгласяваме, защото иначе в нормална среда ние не си се съгласяваме по принцип, ей така, за да си чешем езиците и да спорим. Виждате колко нашите събеседници общо взето трезво разсъждават, правилно, взимат решения, ако забелязвате. Смисъл ние знаем какво трябва да се прави, защото ние обикновено българите не знаем какво трябва да се прави. Знаем какво не трябва, но не знаем какво трябва и се оглеждаме към Европа. Та, съгласен съм и с господин Дайнов. Тези проблеми в медиите, които излизат на повърхността наистина са симптоматични и хвърлят светлина върху едни много опасни процеси на монополизация в медийното пространство, за които ние всички знаем и вероятно правителството няма да започне първо с монопола за трите села, за който господин Дайнов каза и също е много прав, който е много гаден монопол, но пък това може да даде повод на правителството да се занимае с въпроса за монополите в медиите, които се оформят и се задават. Значи има едно нещо, за което аз лично последните све години съм говорил непрекъснато. Надявам се сега да получа малко по-голяма чуваемост. Значи, много внимателно трябва да се проверят системите за съхранение на информацията в България. Говоря за радио и телевизионни програми, за интернет, за вестници, ако щете – вестникарско разпространение. Значи, няма ли гарантирана свобода на разпространението, няма да има и свобода на информацията. И ми се струва, че в тези сфери, държавата много бързо може да си влезе в релулаторната функция – много бързо. Няма да накърни никакви кой знае какви интереси. И може като арбитър на пазара да установи просто правила за реда, по който се разпространява информацията в България – радио и телевизионни предавание, вестници и така нататък. Разпространението, без да влияе върху съдържанието. Това нито една нормална европейска страна не се е отказала да го прави с изключение на нашата. Отказът беше направен по време на Тройната коалиция. Значи, който си е мислил, че е далавера да влезеш в каналите на разпространение мисля, че вече знае, че това е чиста загуба. Тоест в много голяма степен това е бизнес – разпространението казвам, на информацията. Бизнес, който зависи и ще зависи от държавата и просто държавата не трябва да се прави на ударена, а да си влезе в регулаторната функция. Това е още едно нещо, което според мен ще бъде поставено като въпрос следващите седмици и трябва да намери разрешение до лятото.
Водещ: Защото в крайна сметка това е опосредствено влияние върху съдържанието. Когато едно издание не може да се разпространява, защото е конкурентно на едно друго издание…
Радомир Чолаков: Разбира се, точно така. И за това трябва да има арбитър – арбитър винаги се казва държавата. Аз съжалявам, нали виждам, че привърженици на либералните теории през 90те години все повече започнаха да се връщат към здравия човешки разум и да разбират, че на пазарът ,у трябва арбитър и този арбитър няма друго име освен държава. Така че просто ние трябва да изискаме от нея да се върне, защото тя между другото в момента и при това управление е малко, как да ви кажа, умишлено се държи на страна, за да не влиза в конфликти, но в крайна сметка това е нейната работа. Значи като има някакъв обществен конфликт в дадена сфера да влезе и да го разреши. Иначе за какво ни е тази държава?
Водещ: Тоест смятате, че горският е в отпуск ли?
Радомир Чолаков: Горският се прави на ударен и си мисли, че му е изгодно. Мисли си, че му е изгодно да има конфликти. Значи трябва да уведомим горския, че конфликтите в медиите, от които той си въобразява, че има полза, най-накрая ще му излязат през носа.
Водещ: Ами да завършим така иносказателно, защото трябва да имаме инстинкт за самосъхранение и както вие казахте в началото – не трябва да се поддаваме на емоциите и трябва да сме по-обрани в поведението си.
Радомир Чолаков: Ами знаете ли, ако ми дадете още една минута. Има нещо, което наистина много ми се иска да го кажа. Някак си наистина медийните хора – получи се една симбиоза. И с други колеги си говорим – получи се една много такава близка дружба, една много близка симбиоза между медии, политици, бизнес, може би защото градът ни е малък, страната ни е малка, обществото ни е малко – дето се вика – срещаме се по улицата, влизаме в разговор и някак си така си ставаме една…
Водещ: Почти роднински са ни отношенията.
Радомир Чолаков: Да, почти роднински са ни отношенията. Има една страна, която доста добре смятам, че познаваме, особено медийната и действителност. Значи там никой никога не е виждал главните редактори примерно на двете водещи издания /…/ никой никога не ги е виждал на коктейл и това е цената на свободата на словото.
Водещ: Ами, надявам се, че като срещнете главните редактори на „Труд” и на „24 часа” ще им го предадете. Това може и да са го чули по радиото. Надявам се на това. А пък аз продължавам да си мисля, че детето – андерсеновото дете, което казва, че царят е гол, не стига. Трябва и журналистите да говорим, защото единственият ни капитал е доверието. Доверието лесно се губи, а много трудно се печели и за това трябва винаги много да се пази. Пазете доверието и вие, които не сте журналисти, но вярвате на журналистите. Моля ви – продължавайте да ни вярвате, защото иначе нашият труд е безсмислен. Така се разделяме. Хубав съботен следобед ви пожелаваме Жанет Николова, Иво Георгиев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.

www.trud.bg I 30.03.2011

Хронология на едно разпаднало се съдружие
15 декември 2010 г.

На специална пресконференция австрийската група "БГ Приватинвест" ГМБХ с български партньори Любомир Павлов и Огнян Донев обявяват, че са станали собственици на имуществото на "ВАЦ Медиа Груп", което включва двата най-авторитетни български вестника – "Труд" и "24 часа".

В австрийската група влизат Карл фон Хабсбург, Даниел Руц и българинът Христо Грозев. "ВАЦ Медиа" е прекръстена на "Медийна група България Холдинг".

29 март 2011 г. – Електронни медии съобщават новината "Конфликт между съдружниците в "Труд" и "24 часа".

Според съобщенията 83% от "Медийна група България Холдинг" са прехвърлени на името на Огнян Донев и Любомир Павлов. Твърди се, че сделката е станала без знанието на съдружниците от австрийската "БГ Приватинвест" ГМБХ.

До този момент едноличен собственик на медийната група е новосъздадената фирма "БГ Принтмедия" ООД. В нея австрийската "БГ Приватинвест" ГМБХ притежава 53%, а Любомир Павлов – 47%.

Огнян Донев участва във финансирането на сделката, без все още да е вписан официално като съсобственик.

Два протокола от 14 декември обаче гарантират, че общото събрание на "БГ Принтмедия" е решило да му бъдат продадени 83% от дяловете на медийната група. И двата протокола са подписани от Любомир Павлов като физическо лице и от Христо Грозев като упълномощен от "БГ Приватинвест".

"Отговорът на това защо досега сме бавили официализирането на точното разпределение на дялове е прост – чакахме Христо Грозев и съдружниците му да съберат пари. В момента на извършването на сделката – закупуването на медиите от ВАЦ, Грозев не беше дал нито стотинка. Включително аз платих цялата сума за регистрирането на "БГ Принтмедия" ООД – пари, които до този момент Христо Грозев не ми е върнал". Това заяви пред "Труд" Любомир Павлов.

По-късно Грозев успял да внесе два милиона евро, което накарало българските му съсобственици да продължават да го изчакват. Впоследствие внесъл още два милиона евро.

Междувременно Грозев и съдружниците му предявяват претенции в последващото разпределение на дялове те да получат 34% – т. е. блокираща квота при вземане на решения. Освен това Грозев поискал и пряко управление в мениджмънта на фирмата.

"Искаме нещо просто – контрол върху действията на изпълнителния директор Любомир Павлов", обяснява Грозев. Според другата страна той е искал и влияние върху редакционната политика и определяне на главните редактори.

Българските съдружници не се съгласяват. Но продължават да изчакват.

След 22 март 2011 г. в медийното пространство плъзват два варианта на една информация. Първият е, че австрийското дружество е продало акциите си на "Винпром Пещера" АД, вторият – че производителите на алкохол са заменили Карл фон Хабсбург и Даниел Руц като съдружници на Грозев в австрийската фирма. Междувременно се разбира, че Руц се е оттеглил от нея още на 15 февруари 2011 г. и собствеността му е била поделена между Грозев и австрийския бизнесмен с благородна кръв.

На 23 март 201 г. Грозев прави опит да запорира всички действия на българските си съдружници. По този начин се опитва да попречи на намеренията според предварително подписаните протоколи Огнян Донев като финансов инвеститор да придобие дялове в закупеното и с неговите средства дружество. Агенцията по вписванията обаче отхвърля молбата на Грозев.

Българските инвеститори правят общо събрание, на което въз основа на тези протоколи преразпределят собствеността между Павлов, Донев и "БГ Приватинвест" ГМБХ.

"Като финансов инвеститор не съм съдружник с партньорите си и инвестирам директно в продаващото се дружество", каза Огнян Донев.

Междувременно вчера "Винпром Пещера" официално отрече, че има нещо общо с медийната група: "По повод невярна информация, разпространявана в интернет издания, "Винпром Пещера" АД категорично заявява, че не е придобивала и не притежава какъвто и да е дял от "Медийна група България Холдинг".

Издателският бизнес никога не е бил обект на бизнес интерес за най-голямата компания за производство на алкохол в България".

Няма обаче отговор на въпроса дали Христо Грозев или австрийското дружество им дължат пари.

Новото преразпределение в медийната група временно е спряно по формални причини, се разбра от Търговския регистър.

Официална позиция на “Медийна група България Холдинг”: Няма скандал, няма промяна на собствеността

В “Медийна група България Холдинг” няма скандал, както и промяна в собствеността. Има съдружници, не успели да си осигурят необходимото финансиране на заявения от тях дял. Затова трябва да се задоволят с полагащото им се.

Променено е съотношението в дяловете на съдружниците според финансовото им участие в сделката съгласно предварителните споразумения, подписани от съдружниците.

Покупката на “Труд” и “24 часа” е финансова сделка, в която ние изпълнихме нашите ангажименти на инвеститори.

Чувстваме се заблудени от г-н Христо Грозев, който с медийни изяви необяснимо защо се опитва да оправдае липсата на финансов ресурс.

Категорично заявяваме, че редакционната свобода в двата най-авторитетни български вестника няма нужда от “ръчна спирачка”, независимо дали я държи “австрийска” или друга ръка. Редакционната свобода освен това е нещо различно от мениджмънта на “Медийна група България Холдинг”.

Ние гарантираме, че “Труд” и “24 часа” остават независими и определянето на тяхната редакционна политика е право и задължение на главните редактори и журналистите.

Още веднъж – що се отнася до г-н Христо Грозев, можем да заявим само, че той пробва да компенсира липсата на правни и финансови аргументи с опити за манипулация на общественото мнение.

Огнян Донев и Любомир Павлов, съдружници в “Медийна група България Холдинг”

Любомир ПАВЛОВ, съсобственик в "Медийна група България Холдинг": Никой от акционерите не може да се бърка в редакционната политика

- Г-н Павлов, как ще коментирате изнесения в медиите от г-н Грозев конфликт?

- Г-н Грозев е един млад човек с много качества. Аз му вярвах до последно, че ще изпълни финансовите ангажименти, които бе поел, и затова забавих вписванията. Убеждавах моя приятел и съдружник Огнян Донев да изчакаме още малко. Крайният срок беше в петък, когато трябваше да се видя с Христо Грозев. Той ми пусна в последния момент есемес, че е възпрепятстван и ще се видим в събота. Затова нотариалното прехвърляне стана в неделя.

- Защо г-н Грозев се опита да оттегли пълномощното, след като вие извършихте прехвърлянето?

- Г-н Грозев не може да не е наясно, че това пълномощно може да бъде оттеглено само от нас двамата заедно. Защото ние двамата неразделно представляваме “БГ Принтмедия”. И това пълномощно ми дава изрично оперативното управление и едноличната власт да извършвам всички действия, които съм извършвал. Това беше нашата уговорка още преди сделката. Това включва, че не могат да се приемат в дружеството партньори без наше съгласие и че никой от акционерите не може да се бърка в редакционната политика.

- Какво става според вас оттук нататък?

- Искрено се надявам Христо Грозев да реши проблемите си и му пожелавам в бъдеще да говори истината, особено когато става дума за пари. Дано следващите му начинания да вървят по-добре.

- Давате ли си сметка, че този тип конфликти не може да не се отразяват на работата на журналистите?

- Ние разговаряхме с колегите от двата вестника и им разяснихме ситуацията. Сигурен съм, че ни разбраха.

Христо ГРОЗЕВ, акционер в "БГ Принтмедия": Делът ни трябва да е поне 34%

- Г-н Грозев, с колко пари участвате в сделката за “Труд” и “24 часа”?

- Общата ни инвестиция е 6 млн. евро. Те са равни на процента на общото ни дългосрочно дялово участие при осигуреното банково финансиране, което имаме.

- На колко процента от собствеността са равни тези 6 млн. евро?

- Не мога да кажа цената на сделката, тъй като с ВАЦ имаме клауза за конфиденциалност. Мога да кажа, че те покриват минимума, който сме заложили като наше дългосрочно участие, а той е 34%.

- А тези пари внесохте ли ги?

- Да, внесени са.

- Г-н Любомир Павлов твърди, че още при регистрацията на виенското дружество “БГ Приватинвест” не сте имали пари. Дори той ви дал 17 500 евро от джоба си.

- Твърдение, че нямаме 17 500, е обидно и смешно. Ако в момента, в който всички сме били в кантора и е трябвало по негово предложение да се плати кеш, това е възможно. В случая беше точно така. Парите са върнати след това.

- Има ли български инвеститор зад вас? Говореше се за “Винпром Пещера”!

- Не, няма български инвеститор.

- За Делян Пеевски също се чу?

- За отношенията ни с Делян Пеевски може да се прегледа пресата. Едва ли има човек в България, който да го е подлагал на по-откровена критика във връзка с неговите медийни инвестиции.

Така че това е смехотворно.

Огнян ДОНЕВ, съсобственик в "Медийна група България Холдинг": Грозев сам си противоречи

- Г- н Донев, вие сте били в особена ситуация през тези три месеца – човек, който дава пари срещу някакви протоколи? Уютно ли ви беше?

-По принцип – не, но желанието ми да дам възможност чужденците да съберат обещания от тях финансов ресурс ме караше да изчаквам. Винаги съм се надявал по-широка група от инвеститори да добива медии. Предложих и продължавам да смятам, че публичният характер е най-подходящ за собствеността върху една медия.

- Твърдите, че г-н Грозев лъже. За всичко ли?

- Не бих казал. Като добър манипулатор той се придържа и към някои истински твърдения. В същото време се опитва да компенсира липсата на финансови и юридически аргументи с медийни изяви.

- Как прогнозирате, че ще се развие конфликтът?

- Всичко зависи от г-н Грозев и това дали е поемал ангажименти към трети страни против интересите на “Медийна група България Холдинг”. Аз конфликт с г-н Грозев нямам. Изчаквам той да се спре на някаква версия, която да обсъждаме. До този момент сам си противоречи. Разбира се, не мога да знам точно в какво се състои неговата позиция, тъй като чета в интернет различни неща.

- Давате ли си сметка, че подобен скандал може да окаже негативно влияние върху имиджа на двата издавани от вас вестника?

- С поведението си г-н Грозев нанася щети на издаваните вестници. Учудва ме фактът, че един човек, който в деня на сключване на сделката не участва финансово в нея, не е дал нито един лев, може да си въобрази, че ще контролира което и да е предприятие в България. За себе си извлякох поуката винаги да съм внимателен, когато някой прекалява с термините “етичност” и “морал”.

Карл фон ХАБСБУРГ, акционер в "БГ Принтмедия": Разбирам от професионални медии

- Г-н Фон Хабсбург, информиран ли сте за конфликта между г-н Христо Грозев, от една страна, и г-н Огнян Донев и г-н Любомир Павлов, от друга?

- Разбира се, че съм запознат. Тази история набира сила от известно време. Не знам всички детайли от последните дни, но знам основните елементи.

- Какво е вашето лично финансово участие в сделката?

- Не искам да говоря за числа, оставил съм на този етап това на г-н Христо Грозев. Ситуацията, че определени хора искат да намалят дела ни на 9%, ако не се бъркам, е абсолютно смехотворна. Смешно е, защото имахме ясна финансова структура. Наистина смятам, че това е своеобразен финансов преврат срещу мен и Христо Грозев.

- Какви са вашите планове? Мислите ли да останете в този проект?

- Тук е нужно повече време да отговоря. Когато се захванах с този проект, имах очакванията това да е дългосрочен проект. Възнамерявах и още възнамерявам да остана в него. Мога обаче да остана в даден проект, само когато имам чувството, че мога да допринеса за него. Наистина мисля, че разбирам от професионални медии. Все още бих искал да допринеса за този проект. Искам да инвестирам времето и усилията си, ако наистина мога да направя нещо. Скоро стана ясно, че мениджмънтът не може да бъде оставен на нас, а ще бъде поверен на г-н Павлов.

Това не беше първоначалното ни споразумение, което бе направено устно, защото нещата се движеха много бързо.

Бих останал, ако условията позволят.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I Росен БОСЕВ, Иван МИХАЛЕВ I 29.03.2011

Търговският регистър стана арена на спор между Христо Грозев и Любомир Павлов

Собствениците на най-голямата вестникарска група в България са в открит конфликт. Това става ясно от документи, публикувани в Търговския регистър. От тях разбираме, че 83% от "Медийна група България холдинг" (фирмата, която притежава вестниците "Труд", "24 часа", "168 часа" и още няколко издания) са били прехвърлени на името на Огнян Донев и Любомир Павлов.

Сделката е станала без знанието на другия партньор в проекта – регистрираната в Австрия фирма "БГ Приватинвест" ГмбХ, която доскоро държеше 53% от пресгрупата. Научавайки за извършената продажба, представителят на фирмата Христо Грозев е поискал на следващия ден да се блокират всякакви вписвания по фирмената партида на пресгрупата до изясняване на обстоятелствата.

От справка в партидата на "Медийна група България холдинг" в Търговския регистър виждаме, че в от края на миналата седмица са правени шест различни искания за промени в дружествената регистрация. Повечето от тях са отклонение от нормалните търговски практики.

Прехвърлянето на дяловете е станало на 27 март, неделя, и е било заверено от нотариус Вяра Янева. "Капитал" се обади в кантората на нотариус Янева и от там казаха, че не работят през уикенда. Възможностите при това положение са две – или заверката й е неистинска или тя е направила изключение и е работила в почивния ден.

Друг интересен момент е, че в един и същи ден "БГ Принтмедия" (представлявано от Любомир Павлов) продава на Огнян Донев и след това веднага Огнян Донев продава обратно на Любомир Павлов част от прехвърления дял, вместо да стане в една стъпка. Така се заобикаля забраната за договаряне сам със себе си по чл. 38 от Закона за задълженията и договорите. Внимание буди и фактът, че "БГ Принтмедия" уж е представлявано от Любомир Павлов и Христо Грозев, обаче нотариалната заверка е само на Любомир Павлов и Огнян Донев.

Медийната група, включваща "24 часа" и "Труд", беше купена в края на миналата година от консорциум, в който участваха български, австрийски и германски инвеститори. Водещ инвеститор в консорциума с 53% от акциите беше австрийското дружество "БГ Приватинвест" ГмбХ, собственост на три физически лица – австриеца Карл Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. Останалите 47% бяха собственост на Любомир Павлов, който при подписването на сделката обяви, че предстои да прехвърли част от своя дял на партньора си Огнян Донев, мажоритарен собственик на "Софарма". Справка в австрийския търговски регистър от вчера показа, че германецът Даниел Руц е излязъл от "БГ Приватинвест" и в момента Хабсбург и Грозев имат по 50 дяла.

Снимка: Георги Кожухаров

"Капитал" ще следи темата. Подробности очаквайте в съботния брой на вестника.

Оригинална публикация