Ирена Кръстева вече не е изпълнителен директор на “Балканска медийна компания”

Dnevnik.bg I 29.03.2016

Майката на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева вече не е изпълнителен директор на "Балканска медийна компания". Фирмата е едноличен собственик на "Нова българска медийна група", издател на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика".

Акционерите на дружеството – Делян Пеевски и Ирена Кръстева, са провели общо събрание на девети март, става известно от Търговския регистър. Ирена Кръстева остава в борда на директорите, а за изпълнителен директор и представляващ дружеството е назначен Александър Георгиев, който и досега е бил в борда на директорите на компанията. Третият член на борда е адвокат Дора Спасова. Ирена Кръстева е изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на медийната компания.

Наскоро Пеевски получи от майка си 50% от "Балканска медийна компания". Вчера той обяви, че се отказва от сделката за "Канал 3", въпреки че има разрешение за придобиването й от Комисията за защита на конкуренцията още от септември.
От миналото лято досега депутатът от ДПС изсветлява бизнес начинанията си, свързвани от преди това с името му, както извършва и нови придобивки. Тогава Кръстева дари част от компанията "НСН инвестмънт" на Пеевски. В нея към момента депутатът държи 90%, а Кръстева – 10%. Именно чрез това дружество се осъществяват и повечето му покупки – 5% от "Булгартабак холдинг", 18% от "Юрий Гагарин", новата сграда на Би Ти Ви, планира се още и покупката на 50-процентен дял в "Техномаркет". Наскоро Пеевски продаде дела си в "Булгартабак". Собствеността е преминала в TGI MIDDLE EAST FZE в две сделки на 18 март на обща стойност 59 млн. лв. на извънборсовия пазар на цена доста над текущата. 

Оригинална публикация

Водеща на спортните новини на bTV отива в Канал 3

Offnews.bg I 26.01.2016

Досегашната водеща спортните емисии на bTV Антоанета Илиева става част от екипа на Канал 3.

Журналистката, която в продължение на 15 години водеше спортните емисии на bTV, ще бъде шеф на спортната редакция на телевизията.

Антоанета Илиева е част от bTV още от създаването на телевизията. Тя е и редактор на първата спортна емисия на частната телевизия на 18 ноември 2000-та година.

„Избрах Канал 3, защото виждам възможност за ново развитие – да предам своя опит и едновременно с това да продължа да правя любимите си репортажи и филми за звездите на българския спорт", каза Илиева за сайта на "Канал 3".

„Ценим високо професионалните качества на Антоанета Илиева и сме щастливи, че тя прие поканата ни да бъде част от екипа на Канал 3. Тони е журналист с много сериозен опит и факта, че оценява развитието на медията ни и иска да бъде част от следващите ни нови проекти е доказателство за качеството и стойността на нашата работа. Очаквайте още изненади в нашия ефир“, заяви програмният директор Ива Стоянова.

Миналата година стана ясно, че депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева купуват Канал 3.

През август в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получиха "съобщение за предстояща концентрация между фирмата, управлявана от Кръстева „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД и „Елит Медиа България” ЕООД", която притежава телевизията.

След това стана ясно, че Кръстева е прехвърлила половината от акциите си „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД на сина си. През септември 2015 година КЗК разреши на Пеевски и майка му да купят Канал 3.

Оригинална публикация 

Игра с криви зарчета

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

 

Оригинална публикация

Кризата на доверие в медиите се задълбочава

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

Нежелана прозрачност

www.capital.bg I 06.01.2015г.

 По закон в първия си брой за годината всички печатни медии трябва да обявят кой е реалният им собственик. Това отново не се случи. (допълнена на 7.01.15)

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. А на издателите – от директора на Националната библиотека.

© Анелия Николова

 

Преди пет години Съюзът на издателите поиска собствениците на медии да се регистрират в началото на всяка година. Основният аргумент тогава беше, че обществото трябва да знае какви интереси защитават те. Тогава издателската група на Ирена Кръстева пазаруваше масово вестници, а търговията с вестникарско влияние набираше все по-голяма скорост.

Дълго време България беше единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.

Справка на "Капитал" в сайта на Министерството на културата тази седмица показа, че за последно ведомството е напомнило за законовите задължения на издателите през 2013 година. За миналата и тази година съобщения не са публикувани. Очевидно се разчита на инициатива от страна на издателските групи. В публикувания за 2014 година списък липсват ключови национални издания.

Въпреки, че законът предвижда глоба за неспазване на закона, за пет години откакто поправката в ЗЗДПДП функционира, няма глобен нито един издател, който не е подал исканата информация. Въпреки, че сами подкрепиха промяната в закона, издателите на вестници и списания не спазват изискването безнаказано.

Не министърът, а директорът на библиотеката

Съгласно член 7а от ЗЗДПДП, издателят на периодични печатни произведения е длъжен да публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик, като е длъжен да подаде и в Министерството на културата декларация за това.

Съгласно чл. 17 , ал. 2 от същия закон издателите носят административно-наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Същата отговорност се налага и на производителя и разпространителя на периодичните печатни произведения. Според член 18, ал. 2 от същия закон наказателните постановления се издават от министъра на културата.

Със своя заповед от 19 януари 2011г. министърът на културата Вежди Рашидов възлага на директора на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" да издава наказателни постановления по чл. 18, ал.2 от закона.

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. За наложените и събрани глоби общината би трябвало да предоставя информация след влизане в сила на наказателните постановления. Информация за такива до момента няма.

Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона – от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините.

 

Оригинална публикация

Искров ще говори с гласа на Орешарски

Capital.bg I Георги ЖЕЛЯЗКОВ I 3.10.2014

Иван Искров взе директора "Връзки с обществеността" на бившия премиер Пламен Орешарски

Българската народна банка (БНБ) предприе действия. За съжаление не в посока справяне с казуса КТБ, а в посока интересна промяна в състава на своя пресцентър. По неофициална информация на "Капитал", потвърдена от два независими източника, бившият директор "Връзки с обществеността" в кабинета "Орешарски" Ани Димитрова вече е в управлението на пресцентъра. В свойствата на файлове изпратени от институцията се вижда, че са редактирани от човек със същото име. От БНБ обаче отказаха да потвърдят официално информацията, поради което засега не се знае конкретната длъжност на Димитрова.

Професионалният път на Димитрова започва като журналист във финансовия ежедневник "Пари", а впоследствие е автор и водещ на предаването "Бизнес клуб" в BBT (сега News 7). През 2005 г. поема маркетинга и международните връзки в Българския спортен тотализатор, когато негов шеф е Ирена Кръстева, майка на кандидат-депутата от ДПС Делян Пеевски. През 2008 г. е назначена за директор на маркетинга и рекламата в БНТ, за да дойде 2013 г., когато става директор "Връзки с обществеността" на кабинета "Орешарски".

Освен че е била доверен човек на Ирена Кръстева в спортния тотализатор, през миналата година сайтът Noresharski.com разкри, че някои от имотите, свързани с Делян Пеевски и майка му, са собственост на "Алфа медиа груп" ООД. Фирмата е регистрирана през 2005 г. от Ани Димитрова, като първоначално издава вестник "Контрасти". Тя е собственик и управител в нея до 2006 г., след което участието и е заличено. Справка в Търговския регистър показва, че в момента компанията е еднолична собственост на Асен Радулов, който също се смята за доверен човек на Кръстева, включително покрай придобиването на ТВ7.

Въпреки че в момента на разкритието работата на Димитрова беше да отговаря на въпроси и да се грижи за предоставянето на информация, тя успя да отбегне всички питания, свързани с връзките с известните майка и син.

Любопитното в историята е, че ако голяма част от професионалните занимания на Димитрова са свързани с Пеевски, дали и назначението й в БНБ е станало по тази линия?

Оригинална публикация

Иво Прокопиев осъди вестник “Телеграф“ за 30 хил. лв.

www.mediapool.bg l 02.09.2014г. 

Издателят на вестниците и сайтовете от групата "Икономедиа" Иво Прокопиев осъди управляваното от Ирена Кръстева дружество "Телеграф“ ЕООД, издаващо вестник „Телеграф“, за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди, съобщиха от "Алфа файнанс холдинг", дружеството, собственост на Прокопиев.

В решението на Софийския градски съд се казва, че в две статии във вестника на ищеца Иво Прокопиев се приписват тежки престъпления – заразявал водата и убивал цял град, и му се приписват явни обиди – че е "скандален олигарх“, че "прилапва пари по изпитана схема“ и че се е "покрил в Сингапур“.

Съдът определя тези твърдения като категорично неверни и осъжда "Телеграф“ ЕООД да заплати на Иво Прокопиев обезщетение от 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди.

Делото, заведено през 2012 г., е срещу две публикации без автор. В първата се твърди, че Прокопиев "убива цял град“, че "кариерата му… заразява водата и убива бавно жителите на града (Меричлери) и останалите селища в областта“, че "сее болести в Хасково“, че е "олигарх“.

От събраните по време на процеса доказателства е видно, че ищецът или дружеството му "не са допринесли по никакъв начин за заразяване на питейната вода или убиване чрез заразяване, за ръст за заболеваемостта или смъртността в района на град Меричлери или в други населени места в областта". От доказателствата е видно, че "наличието на арсен и флуор във водата се дължат на естествени причини – хидравлична връзка между естествената минерална вода и питейната вода, както и че високите стойности се наблюдават много преди дружеството "Каолин“ АД да извършва каквато и да е дейност в региона".

Във връзка с тези клевети има и заведено наказателно дело срещу председателя на ПК "Екогласност“ Емил Георгиев (депутат за няколко дни от 42-то Народно събрание от парламентарната група на Коалиция за България – бел. ред.).

Във втората статия се твърди, че Иво Прокопиев е фалирал скандален олигарх, забягнал в Сингапур, и че "прилапва“ пари от банки с цел измама. Съдът определя твърденията на вестника като категорично неверни. 

 

 

Оригинална публикация 

Движение с цензура

Capital.bg I Велина ГОСПОДИНОВА, Весислава АНТОНОВА I 16.11.2013

Въпреки че се представя за политик от нов тип, Николай Бареков не казва кой финансира движението му

Само преди няколко месеца продуцираният от TV7 и лично от тогавашния изпълнителен директор на медиата Николай Бареков скандал с фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди парламентарните избори не успя да разруши изборния процес, но определено повлия на резултата от вота в полза на сегашните управляващи партии БСП и ДПС. Без да е официално, това стана първата публична заявка на Николай Бареков за директно участие в политиката. Случващото се след това го потвърждава в пълна степен. И както тогава действията му направиха услуга на БСП, ДПС и интересите зад тях, така и сега първите му стъпки в политиката са подпомагани и финансирани от кръговете около Цветан Василев.

Всъщност, макар и в друг мащаб, Бареков само повтаря и доразвива един вече случил се модел в България.

Преди осем години една кабелна телевизия – СКАТ, се превърна в ракета носител за партия "Атака". Тя даваше ежедневно трибуна на националистическия лидер Волен Сидеров в негово авторско предаване и отразяваше всяка негова стъпка и проява на формацията му, което стана и причина за пръв път след демократичните промени националистическа партия да влезе в парламента. Същата телевизия за малко не успя и с втория си политически проект – този на собственика й Валери Симеонов. На партията му Национален фронт за спасение на България не достигнаха около 9 хиляди гласа на последните парламентарни избори, за да влезе в Народното събрание.

По стъпките на СКАТ

По модела на СКАТ и TV7 започна кампанията по налагането на новия политически проект "Николай Бареков". В средата на септември той обяви, че напуска поста на изпълнителен директор на трите телевизионни канала TВ7, NEWS7 и SUPER7 и влиза в политиката чрез движението си "България без цензура". Запази обаче едноименното си предаване в телевизията, което предаваше директно срещите му с гражданите от обиколката му из страната. Освен това Бареков продължава да ползва за трибуна и различните предавания на телевизията, където е чест гост. Заедно с това започна и масирана реклама на "България без цензура" в различни медии, а почти всяка негова проява се отразява от медиите, близки до Делян Пеевски и Цветан Василев, както и от не толкова близки, но приятелски вестници и телевизии. Както самият той се похвали в интервю за списание "Тема", него го отразяват всички: "Вестниците на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, отразява ме г-жа Венелина Гочева, отразява ме вестникът на г-н Батков, "Стандарт", отразяват ме "Преса" и "Тема", отразява ме цялата жълта преса. Отразяват ме пенсионерските вестници", изброява Бареков.

За разлика от кабелната телевизия СКАТ на Валери Симеонов политическият проект на Николай Бареков и TV7 изглежда много по-добре финансиран от компании, свързвани с банкера Цветан Василев. Въпреки че няма преки доказателства за свързаност на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка с ТВ7, преди време Василев се представяше като финансов консултант на стария собственик на канала. Новата роля, в която Василев позволява да го свързват с ТВ7, е като "инициатор на проекти" за медиата. Освен това по признанията на Бареков предаването "България без цензура", което в продължение на месец промотира едноименния му политически проект, се финансира от телевизията, а не от собствената компания на Бареков (пак по неговите твърдения) "Ноу фрейм медия България" АД, която прави всички външни продукции на медията. Рекламата за предаването по другите медии пък е минавала през фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ. При това договорите са се сключвали от името на TV7, а не от фирмата на Бареков. Схемата с финансирането на представянето на политическия проект на Бареков телевизия-фирма-телевизия се затваря от отразяването му в останалите медии – основно в "Монитор", "Телеграф" и сайтовете, чийто собственик е майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Те също имат кредити от КТБ.

Тази седмица Николай Бареков се опита да даде отговор на въпроса как финансира скъпата си кампания. Противоречивите му изказвания не дадоха отговор и оставиха много въпросителни.

Финансирам се сам

"Финансирам се сам", обяви Бареков в предаването на bTV "Нека говорят" миналата неделя. В него бившият изпълнителен директор на TV7 обясни, че за предаването му е имало договор между неговата компания "Ноу фрейм" и телевизията, като фирмата му е платила разходите по предаването "България без цензура". "Благодарение на компанията и на мои лични спестявания плащам първите офиси на движението "България без цензура" в страната", заяви Бареков. Той призна още и че се движи с охрана, за която "плащат той и движението", както и че той и движението поемат всичките разходи по пътуванията му из страната сега, след като проектът "България без цензура" приключи на 10 ноември. Бареков огласи и заплатата, която е получавал като изпълнителен директор на TV7 – 6 хиляди лева. Спомена и че причината да напусне bTV преди няколко години е именно компанията "Ноу фрейм медия", за чийто основател се обяви. Това обаче според документите в Търговския регистър не отговаря на истината. Дружеството "Ноу фрейм медия" АД е създадено през август 2009 г., когато Бареков напуска bTV, но като собственици в него фигурират регистрираната в Кипър офшорна фирма "Чикуитена холдингс лимитид", Виолета Сечкова и Иван Терзийски.

Не, плаща телевизията

В четвъртък Бареков излезе и с нова, коренно противоположна версия кой е платил разходите по пътуването на предаването му "България без цензура" в 24-те областни града. "Парите бяха дадени от TV7. Защото това е най-рейтинговото предаване в рамките на телевизията и тя направи своя избор да подкрепи този проект", каза Бареков в сутрешния блок на TV7. Пред "Капитал" той уточни, че е продал проекта за предаването, което се излъчваше от различни градове, на телевизията в пакет, като за последното предаване компанията се е отказала от продуцентска печалба, а самия Бареков – от хонорар.

Причината за преобръщането на бившия директор на TV7 беше разпратено до медиите съобщение от бившия собственик на компанията "Ноу фрейм медия България" АД Емил Кошлуков и Виолета Сечкова. В него двамата обясняват, че Николай Бареков никога не е притежавал дялове в дружеството, в което Сечкова и Кошлуков са съсобственици с дялове 45% към 55%.

Оказа се всъщност, че дружеството, за което Бареков говори, е със същото име. Разликата е само в една дума. Фирмата, чийто собственик твърди, че е бившият изпълнителен директор на TV7, се казва "Ноу фрейм медия България" АД. Тя е съвършено нова фирма, създадена през месец юли. В борда на директорите й влизат Емил Кошлуков, Антон Гугов и Татяна Стоянова. Месец по-късно Кошлуков прехвърля акциите си – 90% от дружеството, на Антон Гугов, който се води изпълнителен директор. В Търговския регистър обаче няма информация какво се е случило след това. Сега Николай Бареков заяви, че е придобил 90-те процента от акциите от Гугов. За останалите 10% казва: "Може да са собственост на известен журналист. Може да съм аз." Емил Кошлуков твърди, че след като си е продал акциите, е напуснал дружеството. И двете страни обаче казват, че новото дружество е придобило правата на продуцентската компания на Кошлуков "Ноу фрейм медия" АД, която правеше повечето външни продукции на TV7 и в други телевизии. Според изпълнителния директор Антон Гугов това са около 10 предавания, между които "Музикална академия", "Следващият моля", "Усещане за жена", "Искрено и лично", "Пред банята", "Бар код", "Комисията "Павлов", предаването на Иван Гарелов. Копродуцент е и на Иван и Андрей. Извън TV7 компанията е имала договори за предавания с bTV за "Големите загадки", но той вече е изтекъл, и с БНТ за предаването "Срещу новините", което продължава да се излъчва всяка събота.

Спорът между двете компании обаче е за марката и логото !no frame media. Те сега се ползват от компанията на Бареков абсолютно незаконно, защото се държат от фирмата на Кошлуков. Бившият изпълнителен директор на TV7 каза, че разговорите за покупка на марката и логото от страна на фирмата са пред финализиране. Пред "Капитал" изпълнителният директор Гугов уточни, че това най-вероятно ще стане до края на следващата седмица. Кошлуков потвърди за интерес от страна на компанията на Бареков да купи марката !no frame media, но уточни, че засега това е само заявено намерение. Добави обаче, че е склонен да я продаде, защото компанията му вече е напуснала продуцентския бизнес.

Една телевизия, една партия

Колко струва досега масираната кампания за старта на новия политически проект на Бареков е трудно да се сметне точно, но поне порядъкът е ясен. Изпълнителният директор на продуцентската компания Антон Гугов каза за "Капитал", че договорът между дружеството и телевизията е търговска тайна. За сумите, които Бареков е платил за турнето си, може да се съди по разходите, които се правят при подобни мероприятия. Според хора от бизнеса с организирането на събития бюджетът на проява на "България без цензура" в един град е между 30-35 хил. лв. Предаването беше в 24 областни центъра. В тази сметка влизат издръжката на екипа, който за този формат би трябвало да е поне от около 25 човека. Само за тях разходите за настаняване и храна са около 4-5 хил. лв. При това без хонорарите им. Изграждането на сцената с осветление, озвучаване, използването на дадено място за събитието (предаването обикновено полза централната част на градовете) също се заплаща. Сцена като тази за предаването "България без цензура" струва от порядъка на 12 хил. лв. Отделно се заплаща и такса за ползването на трасе за прякото излъчване на предаването. За подобни събития задължително се наема и охрана, която струва около 1000 лв. За турнето Бареков е имал договор с Нешка Робева, чиято трупа участва във всичките му прояви. Самата тя потвърди пред "Капитал", че има договор за турнето, но не разкри подробности на каква стойност е той. Според запознати в сектора, които са преговаряли с Робева за участие на трупата й в други прояви, хонорарът за едно тяхно участие е 5600 лв. Ако приемем, че разходите по турнето на Бареков само в един град са 35 хил. лв, общо за цялото представяне на политическия проект и в останалите градове би трябвало да са похарчени 840 хил. лв. Едва ли компанията му "Ню фрейм медия България" АД може да си позволи такава сума за близо тримесечното си съществуване. Още повече че според Бареков тя не разполага с техника, а тя се наема. Не притежава и студиа, а ползва такива под наем. "Имаме само автопарк с коли, с които пътуваме", каза Бареков пред "Капитал". А изпълнителният директор Антон Гугов уточни, че персоналът на компанията е от 30-40 човека, които работят на трудов договор.

По-трудно е да се изчисли колко струва рекламата на предаването "България без цензура", защото вестникарските карета, брошури и банери в сайтовете са купувани чрез медиа шопа "Пиеро 97". Един от директорите на сайтовете, в които има реклама на предаването, обясни, че договорът с него е бил сключен повече от месец преди старта на турнето и е бил офериран като "реклама на предаване, което тръгва по TV7". Едва когато рекламният банер е изпратен месец по-късно, той разбира, че рекламира "България без цензура". В органите на управление на дружеството "Пиеро 97" от август 2013 г. настъпи промяна, като беше вписан нов заместник-председател на съвета на директорите. Това породи съмнения, че във фирмата е влязъл нов собственик – КТБ, която е основен кредитор на "Пиеро 97МА". Това е една от схемите, по които Цветан Василев овладява фирмите, които вземат кредити от банката му. По подобен начин като кредитор и с представител в ръководството Василев реално има контрол върху доставчика на горива "Петрол" например.

Очевидно схемата на финансирането на началото на политическия проект на Николай Бареков чрез предаването "България без цензура" е следната – средствата са минавали първо през телевизията, зад която стои банкерът Цветан Василев, и след това са влизали в продуцентската компанията на Бареков, въпреки че предаването се води външна продукция. А и там засега собствеността не е съвсем ясна. Договорите за реклама е сключвала фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ

Пред "Капитал" Бареков заяви, че през януари следващата година ще регистрира новата си партия, чието име най-вероятно ще преповтаря името на движението му "България без цензура". Дотогава той възнамерява да прехвърли на друг собствеността си в компанията "Ноу фрейм медия България" АД. "Ще се опитам първо да продам дружеството на чужд инвеститор. Защото не искам от участието ми в него да се правят каквито и да е спекулации", заяви той.

Накратко, всички източници на финансиране на политическия проект на Николай Бареков (както и негови лични) могат да бъдат свързани с Цветан Василев. Той получава заплатата си от свързаната с него TV7. Мащабното турне в страната е платено от същата телевизия. Бившият водещ дори е получил през 2009 г. ипотечен кредит от КТБ, при положение че банката принципно не предлага такава услуга за физически лица.

Какъв е сценарият, написан за Бареков, е трудно да се отгатне отсега. Може би просто кукловодите са решили, че ще им е по-изгодно сами да си направят партия, отколкото да се разбират всеки път с тези на власт. Сигурното е в тази история обаче е, че бившият телевизионен водещ е поредната марионетка, издялкана набързо в часовете по политическо инженерство.

Оригинална публикация 

Цветан Василев успя да притисне Дойче веле с пропагандата, изкована от медиите на Пеевски

Mediapool.bg I Полина ПАУНОВА, Красен НИКОЛОВ I 22.09.2013

Твърденията на проправителствената медийна пропаганда, че антиправителствените граждански протести срещу задкулисния модел на управление са организирани, дирижирани и дори "платени" от Джордж Сорос и кръга "Капитал", са залегнали в писмото на Корпоративна търговска банка (КТБ) до Дойче веле, довело до отстраняване на двама от българските кореспонденти на сайта и до промяна в съдържанието му.

Писмото, с което Mediapool разполага, е подписано от Орлин Русев – председател на УС и изпълнителен директор на КТБ и Илиан Зафиров – член на УС и изпълнителен директор на КТБ. В него се твърди, че срещу банката се води "кампания" чрез публикациите на Еми Барух, Иван Бедров и други автори.

Освен това се посочва, че Цветан Василев няма медии, не е свързан с медийната група на Ирена Кръстева, а тя само е негов "корпоративен клиент". Журналистите Еми Барух и Иван Бедров пък използвали "международния имидж" на Дойче веле, за да "упражняват натиск" върху КТБ и да "уронват репутацията на една финансова институция с над 20-годишна история на иновативни и устойчиви практики и отговорно отношение към българското общество и бизнес".

Други "грехове“, приписани на Еми Барух и Иван Бедров в писмото на КТБ, са, че били свързани с Иво Прокопиев и кръга "Капитал", както и с "неправителствени организации, които се финансират от Джордж Сорос".

Редакцията на Дойче веле е предупредена да вземе "необходимите мерки да прекратите тази неуместна кампания". "Това е в наш взаимен интерес, защото по този начин ще се предотврати предаването на случая на съответните национални и европейски институции", се казва в текста.

Най-странното е, че цялата тази "аргументация“, която най-общо може да се обрисува като теория на световната конспирация, е накарала авторитетна медия като Дойче веле, да реагира по начина, по който КТБ желае.

Преди десетина дни стана известно, че Дойче веле прекратява отношенията с българските си коментатори Еми Барух и Иван Бедров, но в отговор на запитвания германската държавна медия отказваше да посочи причина за взетото решение. Както заяви тогава шефът на отдел "Комуникации" в Дойче веле д-р Йохане Хофман, от "българска страна е пристигнало писмо", но повече подробности не бяха съобщени.

Пак тогава на въпрос на Mediapool до КТБ дали банката е изпращала писмо до медията, председателят на Надзорния съвет Цветан Василев отговори писмено, че няма да става говорител на Дойче веле. На последвало питане да потвърди или отрече за подобна кореспонденция, Василев отговори, че ще направи изявление по темата, което и до днес не е е станало.

В събота Дойче веле съобщи официално, че в писмото е "отправена критиката, че публикациите на Българската редакция по адрес на председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев са били едностранчиви“. "Дойче веле подробно провери тези упреци и установи, че по същество те не са основателни… Независимо от това внимателната проверка на публикациите на Българската редакция установи, че горепосочените автори многократно са нарушили журналистическите стандарти на Дойче веле, например: стриктното разделяне на мнение от информация или пък подкрепянето на твърдения с доказуем фактически материал. В резултат от това ДВ реши да прекрати сътрудничеството с двамата кореспонденти", се посочваше в публикацията.

"Кампанията" и "натискът" спрямо КТБ

За да защитят тезата си за "кампания" и "натиск" от страна на двамата коментатори, от КТБ изпращат на Дойче веле приложение от 13 преведени на немски статии от началото на годината досега, в които се споменава за връзките между Цветан Василев и медийната група на Ирена Кръстева, в която официално депутатът от ДПС Делян Пеевски участие няма, но на практика ръководи и има кабинет там.

"За съжаление, когато една световно призната медия, която се обявява за свобода на словото и свободна журналистика, неусетно се превръща в средство за систематично и целенасочено охулване на отделни личности и институции с цел разчистване на сметки от личен и бизнес характер", пишат от КТБ до Дойче Веле по повод упоменатите в различни публикации връзки между КТБ и медийната империя на Ирена Кръстева.

Цитирани са пасажи от публикации, като от КТБ посочват, че в тях без всякакви доказателства и източници "се твърди, че Корпоративна търговска банка АД контролира медии; се употребява изразът "медийната фирма Василев, Кръстева, Пеевски и ко“ като олицетворение на една злонамерена медийна група, която обслужва частни фирмени интереси; се изразява презрително отношение към г-н Цветан Василев, като се твърди, че той упражнява негативно влияние върху цялостния политически живот на страната".

"Отхвърляме категорично тези и други подобни твърдения. За нас те са знак за арогантност, непрофесионализъм и намерение за дискредитиране на една оклеветена личност", пишат още от КТБ.

Факти?

За да придадат тежест на тезата си, че става дума да "тенденциозни публикации", от Корпоративна банка привеждат следните "факти".

Така например като "факт" се посочва това, че "клеветническата кампания срещу доброто име и репутация на кредитната институция и председателя на Надзорния съвет се дирижира от кръгове около медийната група "Капитал".

Германската държавна медия обаче отдавна е в партньорски отношения с изданията на "Икономедиа" и нерядко цитира нейни автори и публикации като меродавен източник на информации, разследвания и коментари, именно защото са базирани изключително на факти, при това проверими.

Друго твърдение, което КТБ привежда като "факт" е, че "медийната група "Капитал“ обхваща фирми и медии на г-н Иво Прокопиев – български бизнесмен със сериозни финансови затруднения и огромни дългове към банки, юридически и физически лица". Така описаното задлъжняло състояние на Иво Прокопиев не е факт, поне според официалните отчети на дружествата му. Но дори и да е "факт", не е ясно каква е причинно-следствената връзка между този "факт" и "клеветническата кампания" срещу КТБ. По тази логика следва, че всеки задлъжнял бизнесмен в България води "кампания" срещу КТБ.

Още по-"непоклатима" е логиката на следващия "факт", приведен в писмото: "Кръгът Капитал е свързан с мрежа от неправителствени организации, които се финансират от организации като Отворено общество на Джордж Сорос".

Защо организациите на Сорос по дефиниция са срещу КТБ, не се изяснява. Но пък като допълнително утежняващо "доказателство" срещу журналистите Еми Барух и Иван Бедров се посочва това, че са работили в издания или организации, свързани с "Капитал" и Джордж Сорос.

Цитати на Цветан Василев

За да звучат още по-убедително, от КТБ са избрали и да цитират интервюта на Цветан Василев пред вестник "Труд" и несъществуващия вече "Пари", в които той твърди, че не финансира "никакви медии".

Удобно пропуснати са други изявления и интервюта на г-н Василев, като това пред списание "Leaders magazine" в края на 2011 година, в което той уверено твърди, че "управлява медии".

"В момента сме изправени пред предизвикателства, инвестирайки в медийния сектор, включително негативното отражение на банковата криза, конкуренцията между традиционни и електронни медии…; социалната и политическа чувствителност на инвестициите, които стават по-гъвкави по време на криза. И накрая, успехът е резултат от съчетание на интелигентни решения.

(…) Всяко социално-икономическо несъгласие се отразява върху медиите. От една страна, аз вярвам, че това е позитивен механизъм, тъй като медиите са начинът за разрушаване на старите догми, които са доминирали от векове в конфликт, не в унисон със съвременното развитие. Ако тази хармония може да бъде постигната чрез някоя от медиите, които аз управлявам, положителните икономически резултати ще последват", твърди Василев във въпросното интервю.

Връзките на КТБ с медиите на Ирена Кръстева

За непредубедения наблюдател вероятно е крайно непонятно защо се води цялата тази полемика и не може ли просто да се надникне в съответните регистри и да се види коя медия чия собственост е. За това приканват и КТБ в писмото си до Дойче веле.

И тук е големият проблем, защото по-голямата част от българските медии са с непрозрачна собственост. В регистрите пише едно, но обикновено чрез комбинация от подставени лица, фирми, фондове, адвокатски кантори и пр., някои от които с офшорна регистрация, реалните собственици се губят.

Именно поради тази причина редица европейски посланици и представители на ЕК, както и посланиците на САЩ, са давали гласност на този тревожен феномен. Липсата на прозрачност в медийната собственост, съчетана със слаби и неефективни регулаторни органи, крие и наличието на концентрация на медийна собственост в едни и същи ръце.

Извън официалното признание от първо лице на Цветан Василев, че "управлява медии" и факта, че преди месец лидерът на БСП Сергей Станишев очерта като "олигархичен кръг" КТБ "и медиите, свързани с нея", има и още доказателства за обвързаността между изданията и банката.

Проучване на сайта "Биволъ" показва, че основната връзка на КТБ с медиите, управлявани от Ирена Кръстева, е чрез фирмата "Вивес" АД, която е съсобственик в новия мол "Странд" в Бургас. Търговският център е построен изцяло със заем от КТБ и ипотекиран там. Представител на тази фирма и член на борда на директорите е Венета Николова. Тя е също така в борда на "Странд Бургас" АД, дружеството управляващо мола.

Свързаността на "Вивес" и КТБ е трудно да се отрече, пише "Биволъ". Мажоритарният акционер във "Вивес" е Александър Цветков. До края на 2011 г. той е собственик и управител на "Кемира" ЕООД. В момента "Кемира" е собственост на "Хедж инвестмънт България", в която акционери са Бисер Лазов и КТБ, заедно с офшорката "И Еф Ви Интернешънал файнаншъл", представлявана от същата Венета Николова.

Миноритарният акционер на "Вивес" е Бисер Лазов, който е в борда на директорите на "Бромак финанс", собственост на "Бромак ЕООД". Последната фирма е еднолична собственост на банкера Цветан Василев и чрез нея той държи контролния пакет акции на КТБ. Самото дружество "Вивес" АД притежава 69218 акции в капитала на КТБ.

Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, купи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" в края на юли 2007 г. чрез "Нова българска медийна група". Малко по-късно акции в дружеството записват "Балканска медийна компания", собственост на Ирена Кръстева и "Вивес" ЕАД, всяка по 50%.

До края на 2007 г. "Вивес" ЕАД има едноличен собственик – Венета Николова. Тя влиза и в борда на "Нова българска медийна група холдинг" АД, където остава до 16 октомври 2008.

В края на декември 2008 г. акциите на "Вивес" АД в медийната група са вече собственост на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ – ИМЕ). Към този момент това дружество притежава 24% от капитала на КТБ, сочи регистърът Булстат, цитиран от "Биволь".

Към момента на покупката на вестниците собственици на ТЦ-ИМЕ са "Бромак" ЕООД на Цветан Василев с 49% от акциите и "Кен трейд" с 51%. "Кен трейд" обаче също е собственост на "Бромак".

През 2009 Mediapool публикува собствено проучване, което показва, че през 2006 г. БНБ издава разрешение на ТЦ-ИМЕ да придобие 29.06% от капитала на Корпоративна търговска банка, а заедно със свързаното с нея дружество "Бромак" ЕООД – 98.41% от капитала на банката. Така КТБ чрез свързаната с нея фирма ТЦ-ИМЕ е съдружник на Кръстева, когато тя купува печатните медии, контролирани тогава от Петьо Блъсков.

В периода 2007 – 2009 Цветан Василев и Ирена Кръстева не крият особено общите си интереси. Двамата, например, съвсем публично са в борда на "Обединени български вестници" АД, създадена за приватизацията на "ИПК Родина". Няколко дни преди изборите през юли 2009 г. Цветан Василев решава публично да я прекъсне. На 19 юни 2009 той излиза от борда на "Обединени български вестници" АД, а на негово място влиза ТЦ-ИМЕ.

Към момента на горепосочените събития акциите на "Бромак" ЕООД в ТЦ-ИМЕ вече са прехвърлени на офшорката "И Еф Ви интернешънал файнаншъл", представлявана от Венета Николова.

Междувременно Кръстева вече е станала едноличен собственик на "Нова българска медийна група" холдинг. На 13 март 2009 тя изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ и връзката към Василев е скъсана.

В заключение

Дойче веле остана единствената чуждестранна медиа с българска секция, след като Радио Свободна Европа, Би Би Си и Радио Франс Ентернасионал последователно закриха своите. В условията на все по-ограничена медийна свобода и монополен медиен пазар в България, за които свидетелстват и международните класации на авторитетни медийни организации, българската секция на Дойче веле си спечели авторитета на прозорец за независимата журналистика.

Без съмнение правилата на редакционната политика, следвани от Дойче веле, са безусловно важни и никой не оспорва правото на медията да има изисквания към своите автори. Но от съдържанието на писмото, изпратено от КТБ, и от реакцията на Дойче веле, остава впечатление за друг вид натиск, надхвърлящ чисто "уставните" редакционни "стандарти".

Оригинална публикация 

Недялко Недялков: Корпоративна търговска банка не е банката на властта, а банка на власт чрез медиите си

www.cross.bg | 22.07.2012

Беновска запита Недялко Недялков,създател и съиздател на вестник „България днес": „Нас – К2, „България днес" и още няколко медии премиерът Борисов и вицето Цветанов ни наричат медии на мафията , а Делян Пеевските – медии пък финансират щедро и хвалят за зависимостта им от ГЕРБ Защо?." Недялков поясни: „Когато това правителство на ГЕРБ падне, то ще бъде наречено „ мафия", но промяната във властта няма да промени медиите. Корпоративна търговска банка не е банка на властта, а банка на власт. Тази ситуация няма да се промени, независимо от резултатите от изборите"- заяви създателят и съиздател на вестник „България днес" Недялко Недялков в интервю за Илиана Беновска, Радио К2.
Смяната на политическата власт в България няма да промени начина, по който функционират медиите, заради което и прогнозата за развитие на медийната среда е мрачна, категоричен беше Недялков.
Беновска допълни : "Като медии ние се разкъсваме между – да сме обективни и аналитични или да оцелеем". „Ако мислиш за оцеляванете – трябва да предадеш себе си, да станеш негодник и да обслужваш властта. Другото е – да умреш с вдигната гордо глава. Цялата рекламна мощ и икономическа мощ е в 2 монопола , които разпределят парите по нареждане на властта. Но, оцеляването на медиите в България вече е цивилизационен избор."- включи се в темата издателят на „България днес".
Беновска запита реторично: „Няма ли да се предадем? „Преклонена главичка сабя не я сече" и да станем придворни , които не критикуват а хвалят властта?" Недялков оспори: „ Останалите малки наченки на демокрация в България се крепят на малкото критични към властта медии като Радио К2, „България днес" и още няколко. Не била да подценяваме себе си. Премиерът Борисов каза ,че „медиите на мафията, както ни наричат с Цветанов, сме много организирани и клатим държавата".
„Медиите заблуждават избирателя.Има дефицит на информацията, която е необходима, за да бъде направен правилен граждански избор на следващите избори". – заяви Илиана Беновска.
„Става дума за един изключително добре работещ, смазан пропаганден механизъм, формиран през мандата на ГЕРБ. Тези агенции, вестници, телевизии са наистина виртуозни медии, които си подават топката." – заяви Недялков и допълни: „Защо говорим за дефицит? Напротив, има изобилие от информация, която тече в една-единствена посока – промиване на мозъците, като по времето на Гьобелс. Медийната група на Пеевски , „Телеграф", „Уикенд" дори не е медийна група – това е партийна организация, като вестник „Работническо дело", което свежда до обществото решенията на Политбюро".
Според него, отговорността за тази ситуация не е изцяло на ГЕРБ, а и всички опозиционни партии са отговорни ." КТБ дойде на власт при царя и Станишев. Вместо солидарни в отговорността за случващото се в медиите и държавата, опозиционните партии са солидарни в мълчанието си пред този стряскащ, парадоксален, абсурден факт – че рупор на управляващата партия е депутатът Делян Пеевски от опозицията, от ДПС". – подчерта той
„Най-важното, есенцията, в Доклада на Европейската комисия за вътрешния ни ред и правосъдие в България , е куртоазният, но многозначителен тон, с който Европейския съюз ни казват, че България има проблем с разделението на властите" – каза издателят на вестник „България днес" Недялко Недялков в интервю за Илиана Беновска, Радио К2.
„Множественото число на думата „власт" е почти дискредитирано. В България тя се употребява в единствено число, изписва се с главна буква и се мисли в нейната персонифицираност от един човек – министър-председателя Бойко Борисов. Говорим за автокрация, при която се наблюдава разпад на властите, тогава за каква демокрация говорим?"- запита реторично Недялков и допълни: „Ако единият от изводите в този доклад е, че демократичните процеси в България не са необратими, това е следствие тъкмо от разпада в разделение на властите".
Като пример за това Недялков посочи прокуратурата, „която действа като щурмови отряд на изпълнителната власт, оръжие за мръсни поръчки, за саморазправа с неудобни на властта бизнесмени, журналисти, общественици".
"Правите ли разлика между отговорността на двамата „Първи" в държавата – министърът на вътрешните работи Цветанов, който вдъхновено произнася присъди на лягане и на ставане, и министър-председателят Борисов, който, независимо от критиките, отправени към мен или към Вас, все пак запазва хладнокръвие и отговаря?" – попита Илиана Беновска.
„Не, смятам, че става дума за един фарс. Г-н Цветанов е бушон, който може да гръмне във всеки момент, за да бъде предпазен премиера Борисов"- отговори Недялков. – „Цветанов е единственият министър, който може да бъде уволнен, като пряко отговорен за констатациите на евродоклада, но тази промяна няма да се случи. Имаме примера с правителството на Иван Костов, което падна от власт само година след като се освободи от силния си силов министър и само след година падна от власт. Това ще се случи и сега, ако бъде посегнато на Цветанов. Борисов няма полезен ход – нито да запази, нито да уволни Цветанов. Промяната няма да се случи в този момент" – убеден е издателят на „България днес".
„Обърнете внимание – настоя Недялков – дали във вторник Делян Пеевски ще отиде в Народното събрание, за да подкрепи вота на недоверие срещу правителството на Борисов и Цветанова, внесен от БСП и от собствената му парламентарна група ДПС. Дори Ахмед Доган сигурно ще отиде да подкрепи вота, но се хващам на бас, че Делян Пеевски няма да го направи. И ДПС ще се лиши доброволно от един глас и ще се подиграва с отрудените хорица гласували за ДПС".- заключи Недялко Недялков. създателят и съиздател на вестник „България днес" в интервю за Илиана Беновска, Радио К2.

Оригинална публикация