ГЕРБ и Патриотичният фронт искат промяна в правилата за избор на членове на СЕМ

www.capital.bg I  8.07.2015г. 

Поправките ще дадат възможност на предложената от президента Бетина Жотева да влезе в регулатора

Депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт са внесли в парламента законопроект за поправки в Закона за радиото и телевизията, който променя правилата за избор на членове на Съвета за електронни медии. Той отменя изискването решението на Народното събрание и указът на президента за избор на нови членове на регулатора да влизат в сила едновременно. Текстовете ще бъдат обсъдени от парламентарната правна комисия в сряда.

Ако промените бъдат приети, това ще позволи на предложената от президента Плевнелиев Бетина Жотева, която в момента е говорител на външното министерство, да заеме мястото на Анюта Асенова, чийто мандат вече изтече. Изтече и този на Анна Хаджиева от парламентарната квота, но Народното събрание вече месеци бави новата си кандидатура. Това пречи и на Жотева да влезе в регулатора. Неофициално се коментира, че Патриотичният фронт упражняват натиск техен представител да заеме мястото от парламентарната квота.

СЕМ се състои от петима членове, като трима се избират от Народното събрание, а двама се посочват от президента. В миналото е имало няколко случая, в които парламентът се е бавил дори с години с избора си на кандидатура за СЕМ заради пазарлъци между партиите. Догодина изтича мандатът и на Георги Лозанов като член на съвета и парламентът трябва да посочи и негов заместник.

Промените в състава на СЕМ са ключови, защото догодина той ще трябва да избере нови генерални директори на обществените БНТ и БНР. И именно представителят на Народното събрание ще предопредели мнозинството в регулатора.

 

Оригинална публикация 

 

Георги Лозанов остана председател на СЕМ, кризата в БНР продължава

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

 

Игра с криви зарчета

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

 

Оригинална публикация

Плевнелиев номинира Бетина Жотева за член на СЕМ

www.dnevnik.bg I 04.05.2015г.

Президентът Росен Плевнелиев ще назначи за член на Съвета за електронни медии Бетина Жотева, съобщиха от прессекретариата му. В момента тя е говорител на Министерството на външните работи.

Бетина Жотева притежава дългогодишен опит в областта на медиите и връзките с обществеността. Професионалното си развитие започва през 1990 г. в Българска национална телевизия като водещ новини и редактор на международните новини, се отбелязва в съобщението.

В периода 2000-2005 г. е кореспондент на в. "Труд" и директор на бюрото на вестника в Брюксел. От 2005 г. до 2007 г. е консултант и анализатор към НАТО, а от 2007 г. до 2010 г. заема длъжността Първи секретар по въпросите на връзките с медиите и комуникационните стратегии в Постоянното представителство на България в Европейския съюз, Министерство на външните работи. Работата й в НАТО и в Постоянното представителство на България в Европейския съюз й позволява да навлиза директно в проблематиката на европейския и световния обществено-политически живот, се казва в мотивите на президента.

В момента Бетина Жотева заема длъжността говорител на Министерството на външните работи, а през последните пет години работи в администрациите на четири български правителства. През 2014 г. е част от политическия кабинет на вицепремиера по икономическа политика и министър на регионалното развитие в служебния кабинет Екатерина Захариева и отговаря за медийната политика, връзките с обществеността и междуправителствените връзки в икономическия сектор. Била е директор на Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерството на финансите по времето на Симеон Дянков и директор на същата дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката в служебното правителство през 2013 г.

Бетина Жотева притежава бакалавърска степен от Държавен университет – Будапеща, Унгария, и магистърска степен от Софийски университет "Св. Климент Охридски" по философия и философски науки. Владее свободно четири езика – английски, руски, френски и испански.

Мотивите на държавния глава да номинира Бетина Жотева за член на Съвета за електронни медии са професионалната й квалификация и богат опит, придобит през 25-годишната й практика в областта на медиите и връзките с обществеността. Друго основание са нейният авторитет, принципната и отговорна гражданска позиция. Професионалните и лични качества на Бетина Жотева са предпоставка, че като член на СЕМ тя ще се ръководи от интересите на обществото, ще защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

 

Оригинална публикация

СЕМ посочи кои медии ще бъдат наблюдавани и как ще бъдат наблюдавани

www.cross.bg I 24.04.2014

 Централната избирателна комисия и Съветът за електронни медии подписаха споразумение за прозрачно и обективно отразяване на предизборната кампания за Европейски парламент.

Кампанията да се проведе балансирано и да се отразят различните кандидати с различни гледни точки, независимо от това, че някои медии декларираха собствени политически пристрастия. Това е въпрос на репутация. Ще кажем ясно как са се държали медиите, медиа по медиа, има направена методика. Така да се каже почти математически, в числа ще могат да се изведат вътрешни взаимоотношения между политици и медии. Споразумението не е никак протоколно, то работи. Вътре в него са описани кои медии ще бъдат наблюдавани и как ще бъдат наблюдавани, с каква цел и ние ще изпълним тази задача, обясни целта на споразумението председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов.

 

Справедливо и равнопоставено трябва да е отразяването на всички кандидати, според говорителя на ЦИК Камелия Нейкова: Всички изисквания на изборния текст са разписани в самият кодекс. Има някои нови текстове спрямо предния Изборен кодекс – именно отразяването на проявите на кандидатите, да е справедливо според тяхната значимост, равнопоставеност. Вече няма разделяне на парламентарно представени и извънпарламентарни партии и коалиции. Независимите кандидати също на общо основание могат да участват. Нарушения може да има всякакви, важното е да не се допускат, каза експертът. 

 

Оригинална публикация