в. Дума | 16.03.2011

Уебсайтовете знаят много неща за своите посетители, включително техните имена, интереси и локация

Ако се върнем към ранните дни на световната компютърна мрежа, през 1993 г. "Ню Йоркър" пусна карикатура, изобразяваща две кучета пред компютър. Компетентното по въпросите на интернет четириного казва на приятеля си: "В интернет никой не знае, че си куче". Тази смешка отразява волната анонимност в ранните етапи на пристрастяването към интернет, но вече не е в сила. Днес в много случаи уебсайтовете знаят много неща за своите посетители, включително техните имена и интереси.
Възможността да се използва интернет анонимно ерозира по няколко фронта. Популярни уебсайтове, сред които водещата социална мрежа Фейсбук и популярният сайт за въпроси и отговори "Куора", изискват от потребителите да дават истинските си имена и блокират хора, заподозрени в използване на псевдоними. Други уебсайтове настояват потребителите да вписват истинските си имена при оставянето на коментари с надежда, че дискусията ще бъде по-любезна, ако хората участват в нея със своята идентичност.
През последните месеци изследователи на сигурността показаха, че ако използваш истинската си идентичност в някои сайтове, можеш да бъдеш идентифициран, когато посещаваш други. Единият начин, по който това може да стане, включва т.нар. бисквитки – малки по обем данни, които уебсайтовете пращат по компютрите на посетителите, за да могат да бъдат разпознати, когато отново посетят същия адрес. Това звучи страховито, но "бисквитките" по правило са анонимни. Те могат да разкрият вашите навици за сърфиране, могат да бъдат използвани за целева реклама, например въз основа на информацията за други посетени от вас сайтове, но обикновено те не знаят кой сте вие.
Въпреки това през 2010 г. експерти по опазване на личното пространство на два пъти изтъкнаха, че Фейсбук е изпращал информация за своите потребители на същите рекламодатели, които проследяват "бисквитките". Не е известно какво рекламодателите са правили с тази информация, ако са правили нещо. Но възможностите са ясни: данните от Фейсбук може да са били използвани за отстраняване на анонимността на "браузинг историите" (списъците с посетени сайтове), свързани с тези "бисквитки". Фейсбук запуши това изтичане на лична информация, но едва след като проблемът получи широк отзвук в "Уолстрийт джърнъл". Когато девет месеца по-рано, през август 2009 г., компютърни специалисти обърнаха внимание на това изтичане, Фейсбук не взе мерки.
Неотдавна компютърни учени проправиха пътя на друга техника за пробив в анонимността. Тя почива върху "кражба на истории", при която недостатъците в браузъра на потребителя позволяват на измамнически сайтове да изтеглят елементи от неговата "браузинг история". Това вероятно не разкрива пряко неговата самоличност, но ако потребителят се е присъединил към три социални мрежи, има ограничено препокриване между списъците на членовете им, а тези списъци са публични. И може би е просто въпрос на установяване кой принадлежи на всичките три групи.
Това звучи повече като изкуствена заплаха, но то действа в практиката. Гилберт Вондрачек от Виенския технологичен университет и неговите колеги са създали уебсайт за кражба на "браузинг истории", насочен към групите в бизнес ориентираната социална мрежа "Син" (Xing). Анализите на Вондрачек върху повече от 6500 групи в "Син", с общо над 1,8 милиона потребители, свидетелстват, че измамнически сайтове могат да определят самоличността на четирима от десетима посетители. При експеримент, в който Вондрачек поканил колегите си, използващи "Син", да посетят неговия сайт за кражби на истории, приблизително се потвърдила тази оценка. Върху тази, установена от него, уязвимост оттогава работят инженерите в няколко браузъра, включително "Файърфокс" и "Сафари", но проблемът още не е решен в "Интернет експлорър" на Майкрософт.
Фейсбук тихомълком се сдобива с възможността да наблюдава странстванията на своите членове из мрежата. Много сайтове вече включват "фейсбукови" бутони, предвидени да се натискат, ако харесвате страницата. Натиснете някой и във вашия профил във Фейсбук ще се появи съобщение за връзка с въпросната страница от сайта. Тази особеност помага на хората да споделят съдържания с приятели, но позволява и на Фейсбук да проследява сърфирането на потребителите си. Фактически само трябва да отидете на страница, на която има "фейсбуков" бутон, и ако в момента сте влезли в профила си във Фейсбук, това ще е достатъчно за социалната мрежа да узнае къде сте, независимо дали сте натиснали бутона или не.
Накъде води всичко това? Ясно е, че много фирми сега могат да проследяват движението на хората из мрежата и понякога могат да свържат тези "браузинг истории" с конкретни личности и техните лични данни. И ако дните на анонимното сърфиране из интернет още не са приключили, някои наблюдатели смятат, че това скоро ще стане. Както твърди Джули Коен, учен по право в университета "Джорджтаун", в една прозорлива студия отпреди 15 години, "интернет ерата е колкото ера на информацията какви са читателите, така и ера на информация, предназначена за читателите". В реч пред конференцията "Текономи" (Techonomy) миналата година Ерик Шмит от Гугъл каза, че личното пространство, както и анонимността трябва да бъдат спазвани. "Пълната анонимност ще доведе до някои много трудни решения за нашите правителства и нашите общества като цяло", заяви той.
Но анонимността дава свобода. Тя позволява на хората да четат онлайн за различни политически гледни точки, да търсят думи, за които се притесняват, че не разбират, или да си търсят работа, без да бъдат смятани за екстремисти, глупаци или нелоялни. В Америка някои съдии постановиха, че навиците на хората за отваряне на уебсайтове ще се променят, ако те усещат, че се следени. В отказа да удовлетвори иск на правителството да получи данни от "Амазон" (голям онлайн търговец на книги), един съдия написа, че предоставянето на тази информация ще предизвика охлаждащ ефект, който може "да замрази клавиатурите в цяла Америка". Библиотекарите отдавна са наясно и затова пазят в тайна архива на своите читатели. Но мнозина от новите пазители на данните какво четат хората не са много склонни да правят същото.
"Икономист"

Стр. 10

в. Стандарт | Мартин КАРБОВСКИ | 15.03.2011

Въпросът е дали недоволните пред компютрите ще повярват на нов месия

Имаме нова политическа сила. Бавно и полека се ражда нова партия. Тя няма държавна субсидия, няма лидер, няма членски книжки и партийни събрания. Идва партията Фейсбук. Дори и да не я наричате така, вече трябва да се съобразявате с нея. Тя обърна с краката нагоре арабските страни, а у нас е на път да пробие като гражданско общество.
Много бяха скептиците, които твърдяха, че, организирани само по мрежата, българите няма да направят нищо, за да повлияят на цените и на икономиката у нас. Очакваше се рехава шепа хора, които тихо да псуват, че няма кой да ги последва.
Просто това показваше опитът у нас досега. Навалица от недоволни в интернет, бурно протестиращи пред компютъра, а накрая на улицата няма никого. Този път това не беше така. Може би защото демокрацията е функция на температурата. А в неделя беше топло.

Спонтанен процес или политическа еволюция?

Българите наистина осъзнаха, че цената на хляба и бензина зависи от това дали ще ги купуват или не, както и от това как ще протестират. Всъщност нашенци сега правят това, към което ги призова един премиер преди много години: "За Бога, братя, не купувайте!"
Чак сега го правят. Днес те купуват капки бензин с жълги стотинки, подигравайки се с душманите си.
Да правят спънки на монополите и да блокират кръстовища – това е гръцкият модел от положителната му страна. А това вече говори освен за гражданско общество и за гражданско въображение. И още – въпреки че се появиха тук-там знамена на ВМРО (които винаги изникват в такива моменти), същите знамена увехнаха без подкрепа. В този смисъл гражданският протест не можеше да бъде яхнат и се спаси от това да бъде яхнат. Най-после се получи спонтанният бунт на българите. Те разбраха, светна им, че партиите не оправят държавата. Държавата трябва да се оправи отдолу. Проумяха, че врагът не са политиците. Врагът е лошото устройство на държавата, на фирмите и на отношенията между човека и обществото, в частност – човека и бензиностанцията, човека и магазина, човека и картела. И въпреки че има още много хора, които свиват скептично рамене и повтарят – аз съм малък човек, какво мога да променя, все повече вече не мислят като овце.
Малката нация, която се свива пред всеки и пред всичко, днес е в състояние на крехък опит да се изправи и да порасне. Да порасне до хора, които знаят какво искат и как да го постигнат
Точно този процес съвпада с един друг и малко хора забелязват връзката. Това е нисходящият тренд на политическите партии. Доверието, което се губи от политиците, отива в организацията, наречена интернет. За първи път доверието не прелива от една в друга партия, а всички политици и партии губят. Не е ясно дали се увеличава гласът на тези, които не искат да гласуват, или се появява една нова прослойка – хората, които знаят как да стачкуват, как да саботират, как да манифестират. При това без да нарушават законите, и забележете – без да наливат вода в мелницата на опозицията. Политиката вече не води народа. Води го усещането, че е излъган. За първи път – излъган не в политическите обещания, които винаги си остават гръмки, а излъган в магазина за хляб. Няма да ви купувам картелния хляб, казва нашенецът. Няма да ям салата с олио, докато то не поевтинее до нивата в Германия. Дори едни хора от Варна искаха да бутат колите си, вместо да ги карат. Заклеха се заради цената на горивата.
Забелязва се прогрес – преди българите недоволстваха пред компютъра. Сега недоволстват в почивния ден. Преди оцеляваха безропотно и купуваха каквото им предложиш – наследство от Нармага (Народния магазин). Какво ще следва утре? Реално гражданско общество или нов месия, който да обере пяната на недоволството?! Ето въпрос, чийто отговор тепърва ще разберем. Надеждата е, че няма да има месия, защото на месиите им мина срокът на годност, а ще има справедливост. За всички.

Стр. 12

в. 24 часа | Константин ВЪЛКОВ | 14.03.2011

Който иска да се изкаже, да излиза с името и фейсбук снимка

НЕ СЪМ особено добър в социалните мрежи. Уж го раздавам интернет пионер, един от първите с dial-up достъп отпреди много години, технологично начетен и т.н., но логиката на социалните мрежи ми убягва. Дори и да отворя фейсбук, не си представям, че променям статуса си на всеки час или се логвам в туитър, за да съобщя нещо важно на света. Наблюдавам с нескрито удивление как тече дискусия, пишат се мнения, завихря се спор, бум-бам! и някой го отнася, друг се усмихва, нова снимка от плажа, постване на клитгче, сериозна работа, брей.
Така и с форумите. Забелязвам, че все повече хора, когато видят интересна статия в интернет, отварят я в нов прозорец и вместо задълбочено да прочетат какво по дяволите пише в нея, бързо кликват върху надписа "коментари", за да видят живототрептящите мнения на публиката.
Това е занимание безсмислено, да не кажа тъпо. Но -това, че конвулсивно отхвърлям всяко предложение да напиша коментар под дадена статия, не значи, че съм прав. Може би ако имаш въпиеща необходимост да бъдеш чут…
Не ме разбирайте погрешно – някои от анонимните мнения понякога са любопитни, забавни, но нищо повече. Странно е друго – каквото и да е мнението, дори да ме докосва дълбоко или гали по любима струна, нито веднъж не ме е провокирало да се включа и аз във форумната дискусия. Винаги си казвам – не е ли по-добре да хапнеш една салата от свежи домати навън, докато побъбриш с колеги по темата, отколкото да влизаш във форумното замеряне с развалени домати?
Обаче, ако въпросното мнение е сясно изразен подател, виж, тогава нещата се променят. Навярно ще го подкрепя или опровергая, но поне ще знам с кого си имам работа.
Впрочем поради очевидната сила на мнения и коментари в големите медии добре управляваните PR-машини вече би трябвало да предлагат нова услуга – наливане на "автентични" коментари по определена тема с определена теза. Звучи разумно. Срещу 100 лева получаваш 100 мнения на мними коментатори в своя защита. Прекрасно.
Към този момент самоличността на форумните лъвове се иска на пренебрежимо малко места и те влизат с каквито си искат прякори. Един е "селяндуркин", втори – "провокатор", трети – "бижу", четвърти – "шерше льо ченге", и т.н. Застанал зад шарената си скрита самоличност, юзърът може да пее дитирамби за възхвала, но и може да стоварва тежкия си словесен юмрук. Така по-често ще прочетете, че сте "тепегьоз", "смотльо" и "комплексар" (последното много върви), вместо "умник" и "пич".
Обаче какво би се случило, ако ей така, от някой понеделник се въведе задължителна регистрация преди възможност за коментар? Сайтовете ще бъдат обвинени, че събират лични данни, и после ще засипват юзърите с непоискани търговски съобщения. Това е смешно. Че самият Фейсбук във всеки миг събира всичко за вас. Да фантазираме още малко. Би било чудесно коментарите в сайта да излизат с актуалната ви фотография от фейсбук, име и фамилия, не мислите ли? И когато подметнеш на някого "ей, тъпчо, много си прост", любезното обръщение ще тежи на мястото си. Защо сайтовете толерират многото коментари (като брой) вместо малкото проверени, смислени мнения на хора, които наистина са прочели статията?
Генерирало трафик, казват. Създавало дискусия, контрират други. Мерси за такава дискусия. Наскоро четох отличен коментар на американски журналист, очевидно нападан непрекъснато с обидни думички, които се появяват под негови статии. Човекът е прав – логването за коментар не може да става просто с въвеждане на някакви цифри (уж за верификация) или имейл в Google, Yahoo, АБВ и т.н. Няма нищо по-лесно от това да си създадеш фалшив имейл.
Но ако целият свят е враждебен и те засипва с тежките камъни на съдбата, изпъчи се гордо, кажи трите си имена и развей байрака на справедливостта. Моделът на сайта www.mercurynews.com е перфектен. За да коментирате определена статия, трябва да имате фейсбук регистрация. След като постнете коментара си, до него излиза вашата снимка (от профила ви във фейсбук), както и името.
Намалява ли това броя на коментарите? Не. Помага ли за създаването на цивилизована дискусия, в която се включват дори хора, които никога досега не са поствали мнение? Да.

Стр. 12

в. Пари | Иван БЕДРОВ | 14.03.2011

През изминалите почивни дни преживях една неочаквано безболезнена раздяла. Дългогодишните ни отношения със CNN, BBC, Yahoo news, напоследък и AlJazzeera… си останаха някъде в петъка. Всичко за Япония научавах от @bembeni в Twitter и забравих за старите източници на информация. Позволявам си да споделям личен опит, защото подозирам, че не само с мен се е случило същото.
@bembeni всъщност е профилът на Албена Тодорова, стипендиантка в Токийския университет, в Twitter. Съвсем нова е в тази социална мрежа – първият й туит е от края на януари. Тогава използва Twitter за каквото и милиони други по света – споделя кратки остроумни реплики, контактува с приятели. "Първи пробен туит от телефона", пише на 21 януари. Предизвикана от посещението на българския министър-председател в Япония, няколко часа по-късно Албена казва: "Край Босфора шум се вдига, Бойко в Токио пристига". Реплики към приятели, музика, филми, пазаруване… Един от милионите акаунти в мрежата. И така до петък, 11 март.
В ранния следобед Албена съобщава "друсна много здраво в централно Токио и още тресе, сградата е нова и не се усеща толкова, но беше доста страшно. още люлее лекичко." По това време нито един информационен сайт, радио или телевизия не са съобщили новината. Секунди по-късно: "пак се засили". Минути след това: "спря. отивам да видя има ли поражения. стана ми лошо, беше като люлка в атракционен парк". След още няколко съобщения "тръгва и спира, изобщо не ми харесва. излизам, страх ме е".
От този момент в петъчния следобед съобщенията на Албена Тодорова са повече от хиляда – новини от различни части на Япония, чуто от колеги, изявления на властите, лични впечатления от метрото, магазините, улиците… Ако наистина ви интересува какво се случва в Япония, за момента няма по-богат източник на информация на български език от @bembeni.
А какво е различното ли? На пръв поглед логичен въпрос. Всички големи световни новинарски сайтове поддържат секция "На живо" по горещите теми, където информацията също идва през секунди, а външно тези секции приличат на личен акаунт в Twitter. И разбира се, че там информацията е много по-богата. Разликата е в доверието – когато знаеш, че един човек на другия край на света го прави за теб и още неколкостотин като теб, и когато получиш личен отговор на въпроса, който си задал, тогава това е твоят източник. Световните информационни лидери не предлагат такова "обслужване".
След като денонощно е информирала своята публика за последиците от авариите в ядрената централа "Фукушима", Албена съобщава и за нещо невиждано в Япония: "първо планирано спиране на тока в новата история на Япония след подобно бедствие". Няколко минути по-късно е ред на друго "егати, забравила съм да купя лук". Доброволното дежурство продължава вече трето денонощие.

Стр. 2

Популярната услуга за IP телефония въвежда нова функционалност – рекламни послания за „безплатните” потребители
Skype, най-популярната услуга за IP телефония, ще започне да помества реклами вътре в своя програмен интерфейс.
Всеки ден потребителите ще виждат само по едно съобщение от даден рекламодател, става ясно от официално изявление в блога на компанията, предаде technews.
В момента новата функция е на експериментален етап. Skype проучва в какъв формат и обем могат да се внедрят рекламни съобщения в клиентската част на услугата, без да се нарушава утвърдения начин на работа с нея.
Първите рекламни блокове ще бъдат насочени към потребителите в САЩ, Великобритания и Германия. Рекламата ще се показва на главната страница на Skype клиента под Windows. Очаква се това да бъдат послания от компании като Groupon, Visa, Nokia и др.

в. Република | 09.03.2011

Съобщението предпазило гражданите от стрелба между мексикански наркокартели
Най-малко 18 души са загинали при престрелка между съперничещи си въоръжени групировки в Мексико. Конфликтът между двете групи е станал в град Абасоло в размирния мексикански щат Тамаулипас, съобщава Би Би Си. Стрелбата е била между двата основи накрокартела в района – Гълф и Лос Зетас, които от години се борят за разпределение на територии Градът в който е избухнал въоръженият конфликт от няколко месеца е без полицейско началство. Би Би Си съобщава още че в социалната мрежа Twitter е била разпространена информация за предстоящия сблъсък Жителите на града са били предупредени да си пострадат.
Междувременно стана ясно че мексиканската полиция е арестувала двама от най-влиятелните наркобосове в страната Единият от тях е Маркос Кармона наричан още|?ЕлКабрито" за когото картела "Зетас".
Мексиканският президент Фелипе Калдерон обяви война на наркокартелите в края на 2006 година От тогава в резултат на сблъсъците между наркобароните и армията са загинали близо 35 000 души

.
Стр. 12

в. Пари | 08.03.2011

В медийната пирамида една от най-важните връзки е медия – потребител – рекламодател. Финансовата криза обаче, комбинирана с бързия ръст на онлайн медиите, посстави пред рекламодателя дилемата дали да инвестира в една голяма реклама в месечно издание, или да даде същата сума за 10 реклами в различни сайтове. Печатните медии от своя страна започнаха да се конкурират в среда, в която основният им опонент има на своя страна бързината и актуалността. Резултатът от зародилия се сблъсък за последните две години у нас се изрази в отпадането на част от медиите от пазара и предлагането на много по-качествени и разнообразни предложения за реклама.

Въпрос на избор
Основният коз в ръцете на печатните медии е профилираното им таргетиране, както и баналният факт, че са платени. Ако читател търси безплатно съдържание, той би се информирал в по-голяма степен от онлайн медиите, отколкото би си купил вестник или списание. Факт е, че все повече и в България онлайн медиите превземат пазара. Това е и причината печатните издания да се опитват да предлагат все по-аналитични и интересни материали, така че да привличат читатели и рекламодатели.
Заради конкурентната среда все по-трудно е читателите да бъдат провокирани. За целта медиите в България се опитват да бъдат интерактивни, бързо и качествено да информират читателите, да са с интересна визия и т. н. Все повече са рекламодателите у нас, които избират микс от реклама – онлайн, в печатно издание, телевизия и др. Много зависи обаче какво се рекламира. Ако става въпрос за масов продукт – телевизията е най-бързият канал за реклама, но ако продуктът или услугата е по-специализирана, се избира медия, която е профилирана.

Доверие
Основната задача на таргетираните печатни медии е да бъдат интересни и атрактивни. Ежедневно те се занимават с вярна, задълбочена и компетентна информация. Тази информация не само информира, но и развлича, цели се както в професионалните, така и в личните интереси на читателите. Ядрото на аудиторията на всяка медия не е голямо на брой, но е изключително лоялно и важно. Таргетираните печатни медии изграждат доверие, а рекламодателите, асоциирайки се с тях, използват това доверие, за да го пренесат от статиите към своите рекламни публикации. По този начин реклама, забелязана в доверена медия, има много по-голям шанс да премине в покупка.

Нежелан хаос
В желанието си да станат по-интересни и видими медиите рискуват да станат прекалено абстрактни. Липса на систематика в рубриките и добавените продукти (списания, притурки, мултимедия) водят до риска медията да размие таргета си и да обърка аудиторията. Комбинацията на самоцелни кампании по социалните мрежи, събития с обществено значими цели, игри, ангажиране на блогъри, форуми и т. н. с единствената цел даден продукт или марка да привлече внимание води до объркани потенциални потребители. Инвестицията във всички тези каузи е толкова голяма и в много от случаите успява да привлече огромна вълна от внимание, но каква част от това внимание се конвертира в покупки -това все още е трудно да се измери.
Рекламата в печатна медия ограничава до известна степен хаоса. Тя изисква единствено добра визия, поставена в медия с подходящата насоченост и повторена с добре замислен медия план. Ако тези стъпки са изпълнени коректно, доверието на аудиторията ще свърши останалото. В отговор на конкуренцията от сайтовете много медии, осъзнали това, започнаха да издават притурки или списания към основното с и книжно тяло , които са много тясно профилирани – насочени към определена група хора с определени интереси и покупателна способност.

Пътят напред
За да бъдат конкурентни на пазара, печатните медии все повече инвестират в многоканално развитие. Около силния печатен бранд започват да гравитират електронното лице на медията, допълнителни издания, специални събития, социално и/или политически ангажирани каузи и т. н. По този начин доверието се пренася в нови и различни платформи, даващи възможност за разнообразие и по-ефективна рекламна комуникация.
Заради кризата и ограничените рекламни бюджети повечето компании много внимателно подбират къде да рекламират. Икономиката ни вече показва първите, макар и слаби, признаци на възстановяване. Това бавно ще раздвижи и рекламния пазар. Доверието обаче е ключът към дългосрочните взаимоотношения медия -читател – рекламодател.

МАНИПУЛАЦИЯ: СЛАДКАТА ИЗМАМА
- И печатните, и онлайн медиите използват дребни трикове, за да привлекат рекламодатели, като най-разпространеният е до колко читатели достигат. Печатните медии обявяват в рекламните си тарифи своя тираж. Понякога този тираж е раздут, понякога е реален – за да е сигурен, клиентът трябва да се добере до печатницата. Но никога не се казва каква част от тиража се връща като брак.
- Онлайн медиите образуват рекламните си тарифи на количество импресии на страницата на която се намира рекламният банер, никога на това колко пъти е кликнато на него – което реално определя какъв е бил интересът към рекламата. Проблемът с импресиите е, че са още по-лесно манипулируеми от броя на тиража. Дори в EBay може да се купят програми за генериране на кликове, замаскирани като инструменти за проверка на сигурността на сайта. Така наречените "Trash clicks" се генерират от ботове, които лъжат и брояча на сайта, и потенциалния клиент рекламодател за реалната му посещаемост. Проверка в Google на думата "site traffic bot" доведе до 7.8 млн. резултата.

Стр. 22

Сайтът svejo.net обяви, че по данни на агенцията за онлайн проучвания "Гемиус" вече е станал третата по обхват дигитална медия в страната. Сайтът работи на принципа на т.нар. социална медия, при която потребителите гласуват за новините, които да се появят на началната страница. Основното съдържание обаче се формира от други информационни източници, блогове, специализирани сайтове и др. Преди svejo.net се нареждат само утвърдените медии btv.bg (bTV Media Group) и vesti.bg (Нетинфо), казват от екипа на компанията. Обхватът на интернет медията достига над 670 хил. от българските интернет потребители, или 19.78%. Това представлява увеличение на обхвата с 9.13 процентни пункта по данни на "Гемиус" за България.

Стр. 19

Интернет сайтът „Ю обзървър” съобщава, че европейски правителства подслушват телефони и заплашват журналисти с големи глоби и психиатрични тестове, за да държат под контрол свободния печат.
Сайтът се позовава на материали от състояла се в Брюксел вчера конференция, организирана от групата на социалистите в Европейския парламент. Според тях освен в Унгария, натиск над четвъртата власт се забелязва и в други страни като Италия, Румъния, България и Франция. За България „Ю обзървър”, цитирайки конференцията на европейските социалистите в Брюксел, пише, че дясноцентристкото правителство се готви да прокара нови медийни закони. Те заедно с широко разпространеното подслушване на журналисти и провалът при разследването на бомбена експлозия пред редакцията на вестник „Галерия” напомнят „за предишния тоталитарен режим в тази страна”. Това е заявил на конференцията Борислав Цеков от Института за съвременна политика.

в. Капитал | Момчил МИЛЕВ | 03.03.2011

Дискретна сделка за около 10% от активите на Twitter оцени микроблогинг платформата на 4.2-4.5 млрд. долара

Едва ли вече има някой, който не е чувал за Twitter. Микроблогинг платформата, която е на 9-о място в света по генериран интернет трафик, някак от само себе си се превърна в основно оръжие за сваляне на диктаторски режими. Тя позволява на своите над 200 милиона регистрирани потребители да публикуват кратки съобщения до 140 знака и през последните близо 5 години нараства експоненциално. И все пак има нещо, на което Twitter все още не може да се научи: да печели пари. Странното в случая е, че това изобщо не смущава инвеститорите, които се избиват да наливат пари в мрежата, изстрелвайки в космоса нейната пазарна оценка.
За момента бизнес моделът на компанията е обвит в почти непрогледна мъгла. До пролетта на 2010 г., в продължение на 4 години, микроблогинг мрежата се издържаше единствено и само от парите на фондове за рисково инвестиране. На практика тя не генерираше абсолютно никакви приходи. Чак през април 2010 платформата започна да продава на свои клиенти спонсорирани туитове, които да излизат на челните места при търсене в search.twitter.com. Приходите от това за миналата година обаче се оценяват на скромните 45 млн. долара. Според прогнозите Twitter едва ли ще генерира повече от 100-110 млн. долара оборот през 2011 г.
Въпреки това през изминалата седмица Twitter отново стана обект на инвестиционен интерес, който за пореден път повиши цената й. Този път компанията се оценява на сума между 4.2 и 4.5 млрд. щатски долара. Само месец по-рано се твърдеше, че микроблогинг платформата струва около 3.7 млрд. долара. Стойността й бе изчислена на базата на 200-милионната инвестиция на бизнесмена Клайнер Перкинс през декември.
Twitter отново попадна във фокуса на вниманието в понеделник, когато Wall Street Journal и Financial Times – двата най-авторитетни американски икономически всекидневника, излязоха с публикации как инвестиционната банка J.P. Morgan се готви да придобие 10% от акциите на микроблогинг мрежата. Евентуалната стойност на сделката е 450 млн. долара, твърдят двата вестника. Парите би трябвало да дойдат от новия фонд на банката, предназначен за развитие на дигиталната индустрия. За целта са заделени около 1.2 млрд. долара. Разговорите между J.P Morgan и Twitter продължават и няма гаранция, че ще се стигне до сделка, коментира Wall Street Journal, цитирайки свой източник, близък до преговорите.
Впоследствие обаче се оказа, че схемата на сделката може би е малко по-сложна и че вероятно J.P. Morgan не се опитват да придобиват директно дял в Twitter. Това твърди Майкъл Арингтън, главен редактор и основател на авторитетния технологичен блог TechCrunch. Според него в момента Twitter не се намират в процес на набиране на средства и не се водят разговори нито от J.P. Morgan, нито с когото и да било.
За сметка на това обаче инвестиционната банка е наляла над 1 млрд. долара във фонд, управляван от бизнес ангела Крис Сака – една от най-влиятелните фигури в Силициевата долина в момента. През последните месеци той е успял да поеме контрола над дялово участие в Twitter на стойност около 400 млн. долара, твърди TechCrunch. Фондът е придобил активи на стойност 100 млн. долара от най-големия акционер Еван Уилямс. Останалите дялове са закупени от Union Square Ventures и Spark Capital, инвестирали в микроблогинг мрежата в ранната фаза от развитието й.
TechCrunch твърди също така, че фондът на J.P. Morgan и Сака разполагат с още около около 700 млн. долара свободни средства. Те са предназначени за закупуване на дялове в други обещаващи технологични компании като Facebook, Groupon, Skype и Zynga. Активизацията идва в отговор на сделката между инвестиционната банка Goldman Sachs и Facebook от началото на тази година, на базата на която социална мрежа номер едно в света бе оценена на над 50 млрд. щатски долара.
Случващото се обаче засилва страховете, че може да станем свидетели на ново спукване на дотком балон, подобно на това от края на 90-те години на миналия век. Тогава свръхочакванията, които се възлагаха на компаниите в технологичния сектор, доведоха до инвестиционна лудост и последващ борсов крах, предизвикал срива на много IT гиганти.
Добрата новина е, че в настоящия момент съвременните онлайн гиганти не бързат да излязат на борсата – Facebook планира първично публично предлагане на акции през пролетта на следващата година, а Twitter – не по-рано от 2013 г. От друга страна обаче, точно това допълнително изостря апетита на инвеститорите, чиито сделки за миноритарни дялове създават усещане за нереалистични пазарни оценки на съвременните интернет гиганти. В един момент това може да се окаже опасно, особено когато става дума за компании с микроскопични приходи и неизяснен бизнес модел като Twitter…

***
Кой е Крис Сака
35-годишният бизнес ангел Крис Сака, който седи зад сделката на J.P. Morgan за активите на Twitter, се смята за една от водещите фигури в Силициевата долина. Wall Street Journal смело го наричат "може би най-влиятелния бизнесмен в САЩ в момента". Управлява портфолио от инвестиции в близо 40 стартиращи технологични фирми чрез компанията си Lowercase Capital.
Преди това Сака е оглавявал подразделението за специални проекти на Google. Смята се, че е бил в основата на инициативата за високоскоростен безжичен интернет на дълги разстояния в честотния спектър, освободени от аналоговите телевизионни канали (т.нар. бели полета).
Стр. 35

Оригинална публикация